03/ 21

Официален вестник на Европейския съюз

232

31997R1255

L 174/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1255/97 НА СЪВЕТА

от 25 юни 1997 година

относно критериите на Общността за пунктовете за спиране и относно изменение на маршрутния план, посочен в приложението към Директива 91/628/EИО

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/628/EИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (1), и по-специално член 13, параграф 2 и член 14 от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че Директива 91/628/EИО определя, с оглед подобряване хуманното отношение към определени категории превозвани животни, изисквания за максималната продължителност на пътуване, след което животните трябва да бъдат разтоварени, нахранени и напоени и отпочинали най-малко 24 часа преди последващо пътуване;

като има предвид, че тези задължителни прекъсвания при транспорта на животни на дълги разстояния се правят в пунктове за спиране;

като има предвид, че е необходимо да се установят критерии, приложими в цялата Общност, на които трябва да отговарят пунктовете за спиране, така че да се гарантират оптималните условия на хуманно отношение към животните, преминаващи през тях, както и да се предвидят разпоредби за инцидентни здравословни проблеми на животните;

като има предвид, че за да улесни контрола върху операциите на пунктовете за спиране, превозните средства и животните, преминаващи през тях, е необходимо да се предвиди воденето на регистър и някои други административни въпроси;

като има предвид, че за да се гарантира, че превозваните животни продължават тяхното пътуване при оптимални условия на хуманно отношение, компетентният орган би следвало да се убеди, че те са годни да продължат пътуването;

като има предвид, че в очакване на мерките, насочени към събиране на такса на Общността за разходите във връзка с ветеринарни проверки за установяване на годността на животните за продължаване на тяхното пътуване, следва да се установи, че държавите-членки могат, в съответствие с общите правила на Договора, да възложат тези разходи за сметка на съответния оператор;

като има предвид, че, за да гарантира съответствие с определени правила, приложими към пунктовете за спиране, маршрутният план, посочен в глава VIII от приложението към Директива 91/628/EИО, следва да се адаптира към новите разпоредби;

като има предвид, че е важно да се установят като първа стъпка правила за пунктовете за спиране, в които се настаняват домашни еднокопитни и домашни животни от видовете говеда, овце, кози и свине;

като има предвид, че Научният ветеринарен комитет е препоръчал определени минимални изисквания за пунктовете за спиране, които са взети предвид,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Настоящият регламент се прилага само за пунктове за спиране, в които се настаняват най-малко за 24 часа домашни еднокопитни и домашни животни от видовете говеда, овце, кози и свине в Общността, в съответствие с глава VII от приложението към Директива 91/628/EИО и без да се засягат Директиви 64/432/EИО (2), 80/213/EИО (3), 85/511/EИО (4), 89/608/EИО (5), 90/425/EИО (6), 90/426/EИО (7), 91/68/EИО (8), 91/496/EИО (9), 92/102/EИО (10) и 93/119/EО (11).

2. Пунктовете за спиране, посочени в параграф 1, трябва да отговарят критериите на Общността, установени в настоящия регламент.

Член 2

По смисъла на настоящия регламент се прилагат дефинициите в член 2 от Директиви 64/432/EИО, 90/425/EИО, 91/496/EИО и 91/628/EИО, където е необходимо.

Член 3

1. Държавите-членки гарантират, че пунктовете за спиране са одобрени от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия са разположени.

2. За целите на това одобрение компетентният орган, посочен в член 2, параграф 6 от Директива 90/425/EИО, гарантира, че пунктовете за спиране изпълняват всички изисквания в приложение I към настоящия регламент; в допълнение, въпросните пунктове за спиране следва да:

a)	са разположени на площ, която не е обект на забрана или ограничение в съответствие със съответното законодателство на Общността;

б)	са под контрола на официален ветеринарен лекар, който гарантира, inter alia, изпълнението на разпоредбите на настоящия регламент;

в)	действат в съответствие с всички съответно приложими правила на Общността, отнасящи до здравето на животните, движението на животни и защита на животни по време на клане;

г)	преминават редовна инспекция за установяване, че изискванията за одобряване продължават да се изпълняват.

3. Компетентният орган издава номер на одобрение на всеки пункт за спиране. Одобрението може да бъде ограничено до определена порода или до определени категории животни и здравен статус. Компетентният орган уведомява Комисията за списъка на одобрени пунктове за спиране и на всички негови актуализации. Комисията представя въпросната информация на държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет.

4. Компетентният орган може да отнеме или спре одобрението в случай на неспазване на настоящия член или други съответни разпоредби на настоящия регламент, в случай на промяна в здравния статус на площта, в която е разположен пунктът за спиране, или в случай на нарушение на правилата за хуманно отношение към животните. Одобрението може да бъде възстановено, когато компетентният орган се увери, че пунктът за спиране от този момент нататък изпълнява всички разпоредби на настоящия регламент.

Член 4

1. Пунктовете за спиране се използват изключително за приемане, хранене, поене, почивка, настаняване, грижи и експедиция на животните, преминаващи през тях.

2. Въпреки това, чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, държавите-членки могат също да одобрят като пунктове за спиране събирателни центрове, определени в член 2, буква o) от Директива 64/432/EИО, при условие че отговарят на следните изисквания, когато се използват като пунктове за спиране:

a)	удовлетворяват съответните изисквания на член 11 от Директива 64/432/EИО и изискванията на настоящия регламент;

б)	употребата на въпросните съоръжения е запазена изключително за тази цел през съответния период;

в)	не се използват за покупка или продажба на животни, обхванати от настоящия регламент.

3. Само животни със същия удостоверен здравен статус, принадлежащи към съответните породи и за които пунктовете за спиране са одобрени, могат да се намират по едно и също време в един и същ пункт за спиране, за да не застрашават здравния статус на животните.

Член 5

Собственикът или всяко физическо или юридическо лице, ръководещо пункт за спиране, отговаря за спазването на съответните разпоредби на настоящия регламент и за тази цел е длъжен:

да допуска само онези животни, които са сертифицирани или са идентифицирани в съответствие със съответно приложимото законодателство на Общността и по-специално с разпоредбите, посочени в член 3, параграф 3. За тази цел той проверява или възлага на други лица да проверят здравните или други придружаващи документи, принадлежащи на засегнатите породи или категории, и произволно проверява и идентификационната маркировка на животните;

б)

да гарантира, без да се засягат разпоредбите на точка Б.3 от приложение I, че животните в пунктовете за спиране са държани в същите групи, в които те първоначално са били изпратени, и че всяка пратка от животни е настанена в напълно отделени помещения, ръководени в съответствие с изискванията на официалния ветеринарен лекар, за да се избегне всякакъв контакт, който може да застраши здравния статус на животните;

в)	да гарантира, че животните, пребиваващи в пунктовете за спиране, са нахранени и напоени в правилното време в зависимост от съответните породи и да предвиди за тази цел подходящи количества фуражи и течности;

г)	да се грижи за животните, оставащи в пунктовете за спиране, и, при необходимост, да предприеме всички необходими стъпки за гарантиране на хуманното отношение към тях и съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

д)

да повика ветеринарен лекар, ако възникне нужда от това:

—	да положи необходимите грижи за животните, които са се разболели или са ранени, докато са били под негова отговорност, и

—	когато е необходимо, да пристъпи към клане на такива животни, да ги умъртви или отстрани в съответствие с Директива 93/119/EО;

е)

да използва персонал, който притежава подходяща правоспособност, знания и професионална компетентност, и за тази цел е получил специфично обучение или в рамките на предприятието или от обучаващ орган, или има равностоен опит, който му дава квалификация да оказва и, при необходимост, да предписва подходящо лечение за засегнатите животни;

ж)	да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че всички лица, грижещи се за животните в пунктовете за спиране, отговарят на съответните разпоредби за хуманно отношение към животните;

з)	да поддържа регистър или база данни с информацията, установена в точка В.7 от приложение I, да съхранява и държи въпросната информация на разположение на компетентния орган най-малко три години;

и)	да информира компетентния орган при първа възможност за всякакви установени нередности.

Член 6

1. Преди животните да напуснат пункта за спиране, официалният ветеринарен лекар или всеки ветеринарен лекар, определен за тази цел от компетентния орган, потвърждава върху маршрутния план, съставен за тази цел в съответствие с приложение II, че животните са годни да продължат пътуването си.

Държавите-членки могат да предвидят, че разходите, възникнали в резултат на ветеринарната проверка, се поемат от съответния оператор.

2. Правилата, отнасящи се до размяна на съобщения между властите относно изпълнението на изискванията на настоящия регламент, се установяват в съответствие с процедурата, определена в член 6, параграф 3 от Директива 91/628/EИО.

Член 7

Настоящият регламент влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент се прилага от 1 януари 1999 г.

Настоящият регламент е задължителен в неговата цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 1997 година.

За Съвета

Председател

J. VAN AARTSEN

(1) ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17. Директива, последно изменена с Директива 95/29/EО (ОВ L 148, 30.6.1995 г., стр. 52).

(2) ОВ 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64. Директива, последно изменена с Директива 95/29/EО.

(3) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 1.

(4) ОВ L 315, 26.11.1985 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(5) ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

(6) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 92/118/EИО (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49).

(7) ОВ L 224, 18.8 1990 г., стр. 42. Дикректива, последно изменена с Акта за присъеднияване от 1994 г.

(8) ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Решение 94/953/EО (ОВ L 371, 31.12.1994 г., стр. 14).

(9) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56. Директива, последно изменена с Директива 96/43/EО (ОВ L 162, 1.7.1996 г., стр. 1).

(10) ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 32. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(11) ОВ L 340, 31.12.1993 г., стр. 21.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КРИТЕРИИ НА ОБЩНОСТТА ОТНОСНО ПУНКТОВЕТЕ ЗА СПИРАНЕ

A. ЗДРАВНИ И ХИГИЕННИ МЕРКИ

Всеки пункт за спиране трябва

a)	да има подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на всички сгради, оборудване, съоръжения и превозни средства;

б)	да бъде построен от материали, които могат лесно да бъдат добре почистени и дезинфекцирани;

в)	да бъдат почистени и дезинфекцирани преди и след всяко използване според изискванията на официалния ветеринарен лекар.

2.	Отговорното лице на пункта за спиране осигурява почистено оборудване и защитни облекла, които се съхраняват изключително за ползване от всяко лице, влизащо в пункта за спиране, и държи в наличност подходящо оборудване за почистване и дезинфекциране на горните съоръжения.

3.	Постелъчният материал се отстранява, когато пратка животни е преместена от дадено помещение и след операциите по почистване и дезинфекциране, предвидени в точка 1, буква в), и се заменя с пресен постелъчен материал.

4.	Пунктовете за спиране се освобождават напълно от животни за период от най-малко 24 часа след максимум 6-дневно използване, след като са били извършени операциите по почистване и дезинфекциране, както и преди пристигане на всяка нова пратка.

Б. КОНСТРУКЦИЯ И СЪОРЪЖЕНИЯ

В допълнение към разпоредбите на глава 1.A, точка 4 от приложението към Директива 91/628/EИО, прилагани към транспортните средства за товарене и разтоварване на животни, всеки пункт за спиране трябва да разполага с подходящо оборудване и съоръжения за целта на товарене и разтоварване на животни от транспортните средства. По-специално, въпросното оборудване и съоръжения трябва да имат подови настилки, непозволяващи подхлъзване, и при необходимост, да бъдат снабдени със странична защита. Мостове, рампи и проходи трябва да имат странични парапети или други средства за предотвратяване на падането на животните от тях. Рампите за товарене и разтоварване трябва да бъдат с минимален наклон. Подът на проходите трябва да бъде с покритие, което предотвратява подхлъзването и да бъде конструиран така, че да намали риска от нараняване на животните. Специална грижа трябва да се положи, за да се гарантира получаването на значителни празнини или стъпала между пода на превозното средство и рампата и между рампата и пода в помещението за разтоварване, които принуждават животните да скачат, както и създават опасност от подхлъзване или препъване.

От 1 юли 1999 г. всички пунктове за спиране са постоянно оборудвани с достатъчен брой прикрепени или подвижни рампи, които са така констрирани и използвани по такъв начин, че да не принуждават животните да се плъзгат нагоре или надолу по наклон, надвишаващ 20o при товарене или разтоварване.

Всички съоръжения, използвани за настаняване на животни в пунктове за спиране трябва да:

a)	имат покрития на подовете, които намаляват риска от подхлъзване и причиняване на травми на животните;

б)	са покрити и имат подходящо странично обезопасяване от неблагоприятни атмосферни условия;

в)	разполагат с подходящо оборудване за настаняване, инспектиране, хранене и поене на животните и подходящ фураж;

г)	имат, според капацитета на помещенията за настаняване, вентилация и дренаж, подходящи за настаняваните видове животни;

д)	имат естествено или изкуствено осветление на достатъчно ниво, за да позволи инспекция на всички животни по всяко време. Ако е необходимо, трябва да има аварийно осветление;

е)	имат оборудване за връзване на животни, които трябва да бъдат връзвани. Връзването се извършва по начин, непозволяващ причиняване на болка или страдания на животните и позволяващ им да се хранят, пият или лежат без затруднения;

ж)	разполагат, по отношение на съответните видове, с помещения с размери, даващи възможност животните да лягат едновременно, както и улеснен достъп на всяко животно до съоръженията за хранене и поене;

з)	имат подходяща постеля. Постелята трябва да е разположена по начин, подходящ за различните видове животни съобразно техните нужди;

и)	са конструирани и поддържани така, че да предотвратяват контакта на животните с остри и опасни предмети или повърхности, които могат да им причинят нараняване.

3.	Пунктовете за спиране разполагат с подходящи помещения за изолиране на болни и увредени животни, които се нуждаят от особено внимание.

4.	Пунктовете за спиране са оборудвани по начин, позволяващ достъп за всички лица, които посещават и използват помещенията.

5.	Пунктовете за спиране разполагат с подходяща организация за съхраняването и депонирането на отпадъците и за съхраняването на труповете на умрели животни в очакване на тяхното отстраняване или унищожение в съответствие с Директива 90/667/EИО (1).

В. ОПЕРАЦИИ

1.	Животните се разтоварват незабавно след пристигане. Ако забавянето е неизбежно, все пак, предвид атмосферните условия и периодите на изчакване, на животните би следвало да бъдат гарантирани възможно най-добрите условия на хуманно отношение.

По време на товарене и разтоварване се вземат мерки за избягване причиняването на уплаха, вълнение или малтретиране на животните, както и за предотвратяване на преобръщането им. Животните не трябва да бъдат вдигани, нито влачени за главата, рогата, ушите, копитата, опашката, или козината, и да се манипулират по начин, който им причинява излишни болки и страдания. При необходимост, животните трябва да бъдат водени поединично.

При придвижване на животните през различните помещения:

a)	подвижните пътеки за преминаване на животните се подреждат така, че да се запазят стадните отношения между животните;

б)

инструментите, предназначени за водене на животните, да се използват единствено за тази цел. Използването на електрически остен трябва да се избягва, но във всички случаи такива инструменти се прилагат само за възрастни говеда и свине, които отказват да се движат, и при условие че шокът е с продължителност не повече от две секунди, че е подходящо насочен и пред животните има помещение, към което да се движат. Електрошок се прилага само в мускулите от задната част на тялото на животните;

в)	животните не трябва да бъдат удряни, нито да се оказва натиск върху някоя особено чувствителна част на тялото. По-специално, опашките на животните не трябва да бъдат мачкани, извивани или късани, нито очите им да бъдат пипани. Животните не трябва да бъдат смушквани или ритани;

г)

лицата, обработващи животните в даден пункт за спиране, не трябва да притежават или използват остени или други приспособления със заострени краища. Палки или други приспособления, предназначени за водене на животни, се използват, при условие че могат да се приложат към тялото на животно, без да му причиняват нараняване или излишно страдание.

4.	Животни, които пристигат след като са били изложени на високи температури или влага, трябва да бъдат охладени чрез подходящи средства, колкото е възможно по-скоро.

Храненето и поенето на животни се извършва по такъв начин, че всяко животно, настанено в пункта за спиране, да може да има поне достатъчно количество чиста вода и достатъчно и подходяща храна за своите нужди по време на престоя и за очакваното времетраене на неговото пътуване до следващия пункт на хранене. Пунктовете за спиране не могат да приемат животни със специфични нужди относно храненето като млади телета, нуждаещи се от течна храна, освен ако не разполагат с необходимото оборудване за такива цели и не са придружени от персонал, който да задоволи тези нужди.

6.	Условието и състоянието на животните се инспектират от член на персонала на пункта за спиране при тяхното пристигане в пункта и най-малко веднъж на всеки 12 часа по време на престоя им в пункта за спиране.

Регистърът, посочен в член 5, буква з) от настоящия регламент, съдържа следната информация:

a)	дата и време на завършване на разтоварването и започване на повторното товарене на всяка пратка;

б)	дата и времетраене на карантината по здравословни причини, предвидена в част A, точка 4 от настоящото приложение;

в)	номер/ата на здравния/ите сертификат/и за животни, отнасящи се до всяка пратка;

г)

всички необходими отбелязвания относно състоянието или хуманното отношение към животните, и по-специално:

—	характеристиките и броя на животните, открити мъртви при разтоварване в пункта за спиране или които са умрели по време на престоя им в пункта,

—	характеристиките и броя на животните, които са открити сериозно увредени при разтоварването или по време на техния престой в пункта, или за които се счита, че не са в състояние да продължат пътуването;

д)	имената и адресите на превозвача и шофьорите и регистрационните номера на превозните средства.

(1) ОВ L 363, 27.12.1990 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II