31982L0434

ВТОРА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 14 май 1982 година

за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти

(82/434/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно козметичните продукти (1), изменена с Директива 79/661/ЕИО (2), и по-специално член 8, параграф 1 от нея,

като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО предвижда официални проверки на козметичните продукти с цел да се установи спазването на условията, предвидени в общностните разпоредби относно състава на козметичните продукти;

като има предвид, че следва да се установят възможно най-бързо всички необходими за целите на анализите методи; като има предвид, че първата стъпка към реализирането на тази цел вече бе предприета чрез определянето на някои методи в Директива 80/1335/ЕИО на Комисията (3), а втората стъпка се състои в определянето на методи за идентификация на някои окислителни агенти и дозировка на водородния прекис в козметичните продукти за коса, идентификация и полуколичествена дозировка на някои окислителни багрила в боите за коса, идентификация и дозировка на нитрит, идентификация и дозировка на несвързания формалдехид, дозировка на резорцин в шампоаните и лосионите за коса и дозировка на метанол по отношение на етанол или пропан-2-ола;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, съответстват на становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес от Директива 76/768/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че в хода на официалните проверки на козметичните продукти:

се извършват съгласно описаните в приложението методи.

Член 2

Държавите-членки най-късно на 31 декември 1983 г. въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.

Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(2)  ОВ L 192, 31.7.1979 г., стр. 35.

(3)  ОВ L 383, 31.12.1980 г., стр. 27.

ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОКИСЛИТЕЛНИ АГЕНТИ И ДОЗИРОВКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВОДОРОДНИЯ ПРЕКИС В ПРОДУКТИТЕ ЗА КОСА

ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Йодометричната дозировка на водородния прекис в козметичните продукти е възможна само при липсата на всякакъв друг оксидиращ агент, който образува йод от йодидите. Поради това преди всяко йодометрично определяне на водородния прекис е необходимо да се открият и идентифицират останалите евентуално налични окислителни агенти. Тази идентификация се извършва на два етапа; първият се отнася до персулфатите, броматите и водородния прекис, а вторият — до бариевия прекис.

А.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПЕРСУЛФАТИТЕ, БРОМАТИТЕ И ВОДОРОДНИЯ ПРЕКИС

1.   ПРИНЦИП

Натриевият персулфат, калиевият персулфат и амониевият персулфат; калиевият бромат, натриевият бромат и водородният прекис, независимо от това дали произхожда или не от бариевия прекис, се идентифицират по метода на низходящата хартиена хроматография с помощта на два проявяващи разтворителя.

2.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

0,.5 % (m/v) водни контролни разтвори на следните съединения:

2.1.1.   Натриев персулфат

2.1.2.   Калиев персулфат

2.1.3.   Амониев персулфат

2.1.4.   Калиев бромат

2.1.5.   Натриев бромат

2.1.6.   Водороден прекис

2.2.   Проявяващ разтворител А, 80 % (v/v) етанол

2.3.   Проявяващ разтворител Б, бензол-метанол-3-метил бутан-1-ол–вода (34:38:18:10 обемни)

2.4.   Проявител А, 10 % (m/v) воден разтвор на калиев йодид

2.5.   Детектор Б, 1 % (m/v) воден разтвор на нишесте

2.6.   Детектор В, 10 % (m/m) солна киселина

2.7.   4N солна киселина

3.   АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ

3.1.   Хроматографска хартия (хартия Whatman № 3 и № 4 или еквивалентна)

3.2.   Микропипета, 1 µl

3.3.   Пикнометри, 100 мл

3.4.   Нагънати филтри

3.5.   Апаратура за низходяща хартиена хроматография

4.   ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБАТА

4.1.   Водоразтворими продукти

От всяка проба се приготвят два разтвора чрез разтваряне на съответно 1 и 5 г от продукта в 100 мл вода. За провеждане на хартиена хроматография в съответствие с точка 5 се използва по 1 µl от всеки от така приготвените разтвори.

4.2.   Частично разтворими във вода продукти

4.2.1.   Претеглят се 1 г и 5 г от пробата и се диспергират в 50 мл вода, всяка една се долива до 100 мл с вода и се разбърква. Двете дисперсии се филтрират посредством нагънат филтър (точка 3.4) и от всеки от филтратите се използва по 1 µl за провеждането на описаната в раздел 5 хартиена хроматография.

4.2.2.   От всяка проба се приготвят отново две дисперсии чрез диспергиране на 1 г и 5 г в 50 мл вода, извършва се подкисляване с разредена солна киселина (точка 2.7), долива се с вода до 100 мл и се разбърква. Дисперсиите се филтрират посредством нагънат филтър (точка 3.4) и от всеки от филтратите се използва по 1 µl за провеждането на описаната в точка 5 хартиена хроматография.

4.3.   Кремове

Извършва се диспергиране на 5 г и 20 г. от всеки от продуктите в 100 мл вода и така получените дисперсии се използват за провеждането на описаната в точка 5 хартиена хроматография.

5.   ПРОЦЕДУРА

5.1.   В две различни хроматографски камери се слагат подходящи количества от проявяващи разтворители А (точка 2.2) и Б (точка 2.3) за провеждане на низходяща хартиена хроматография. С пари от разтворителите се извършва насищане на хроматографските камери в продължение на 24 часа.

5.2.   Върху предназначената за хроматографията хартиена лента (Whatman № 3 или еквивалентна) с дължина 40 см и ширина 20 см (точка 3.1), или друг подходящ формат, във всяка от изходните позиции се нанасят по 1 µl от разтвора от едната проба и единия от приготвените в съответствие с точка 4 и точка 2.1 еталонни разтвори и разтворите се изпаряват във въздуха.

5.3.   Хроматографската лента (точка 5.2) се поставя в хроматографската вана, запълнена с проявяващ разтворител (точка 5.1) и се извършва развиване до придвижване на фронта на разтворителя с 35 см (около 15 часа).

5.4.   Описаните в точка 5.2 и точка 5.3 процедури се повтарят с хроматографска хартия (Whatman № 4 или еквивалентна) (точка 3.1) и с проявяващ разтворител Б. Хроматографира се до придвижване на фронта на разтворителя с 35 см (около пет часа).

5.5.   След проявяването хроматограмите се изваждат и сушат на въздуха.

Петната върху хроматограмите се открояват чрез последователно напръскване със:

5.6.1.   детектор А (точка 2.4), последвано наскоро след това от напръскване с детектор Б (точка 2.5). Петната на персулфатите ще се появят първи върху хроматограмата, след което ще се появят петната на водородния прекис. Петната се очертават с молив.

5.6.2.   детектор В (точка 2.6) върху хроматограмите, получени в съответствие с точка 5.6.1. Върху хроматограмата се появяват сиво-синкавите петна, които показват наличието на бромати.

5.7.   При горепосочените условия, отнасящи се до проявяващите разтворители А (точка 2.2) и Б (точка 2.3), Rf стойностите на еталонните разтвори (точка 2.1) са приблизително, както следва:

Б.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА БАРИЕВИЯ ПРЕКИС

1.   ПРИНЦИП

Наличието на бариев прекис се идентифицира, от една страна, с образуването на водороден прекис след подкисляването на пробата (заглавие А, точка 4.2) и от друга страна, с наличието на бариеви йони:

2.   РЕАКТИВИ

2.1.   Метанол

2.2.   Концентрирана солна киселина 36 % (m/m)

2.3.   Солна киселина 6N

2.4.   Сярна киселина 4N

2.5.   Динатриева сол на родизоновата киселина

2.6.   Бариев хлорид (BaCl2.2H2O)

2.7.   Безводен натриев карбонат

2.8.   Воден разтвор на бариев хлорид 1 % (m/v)

2.9.   Проявяващ разтворител, състоящ се от метанол, концентрирана солна киселина (концентрация 36 %) и вода (80:10:10 обемно съотношение)

2.10.   Детектор, 0,1 % (m/v) воден разтвор на динатриева сол на родизоновата киселина, приготвя се непосредствено преди употреба

3.   АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ

3.1.   Микропипета, 5 μl

3.2.   Платинени тигели

3.3.   Пикнометри от 100 мл

3.4.   Хроматографска хартия Schleiсher и Schull 2043b или еквивалентна. Хартията се почиства чрез проявяване за една нощ във ваната за низходящо хроматографиране (заглавие А, точка 3.5), съдържаща проявяващ разтворител (заглавие Б, точка 2.9), и подсушаване.

3.5.   Нагънат филтър

3.6.   Обичайната апаратура за низходящата хартиена хроматография

4.   ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБАТА

4.1.   Продукти, в които няма персулфати

4.1.1.   2 г от продукта се диспергират в 50 мл вода и pH на дисперсията се довежда до около 1 с помощта на солна киселина (заглавие Б, точка 2.3).

4.1.2.   Дисперсията се прехвърля с вода в 100-милилитровия пикнометър, долива се до марката с вода и се разбърква. Така приготвената дисперсия се използва за анализ чрез хартиена хроматография (анализ, описан в точка 5) и за откриването на бария посредством преципитацията на сулфата.

4.2.   Продукти, в които има наличие на персулфати

4.2.1.   Диспергират се 2 г от продукта в 100 мл вода и се филтрират.

4.2.2.   Към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (заглавие Б, точка 2.7) в количество, седем до десет пъти по-голямо от теглото на остатъка, разбърква се и сместа се стапя в платинен тигел (заглавие Б, точка 3.2) в продължение на половин час.

4.2.3.   Охлажда се до стайна температура, стопилката се разтваря в 50 мл вода и се филтрира (заглавие Б, точка 3.5).

4.2.4.   Остатъкът от стопилката се разтваря в солна киселина (заглавие Б, точка 2.3) и се долива с вода до 100 мл. Този разтвор се използва за провеждане на описаната в точка 5 хартиена хроматография и за откриването на бария чрез утаяване на сулфата.

5.   ПРОЦЕДУРА

5.1.   Подходящо количество от проявяващия разтворител (заглавие Б, точка 2.9) се поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография и се извършва насищане на ваната в продължение на най-малко 15 часа.

5.2.   Върху три стартови точки върху лист хроматографската хартия — обработена предварително по начина, описан в заглавие Б, точка 3.4 — се нанасят по 5 µl от всеки от разтворите, приготвени в съответствие със заглавие Б, точка 4.1.2 и заглавие Б, точка 4.2.4, и еталонния разтвор, описан в заглавие Б, точка 2.8.

5.3.   Пробата се изсушава на въздух и петната се идентифицират. Хроматографира се до достигане на фронта на разтворителя с 30 см в посока нагоре.

5.4.   Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздух.

5.5.   Петната върху хроматограмата се открояват чрез напръскване на хартията с проявител, заглавие Б, точка 2.10; при наличие на барий върху хроматограмата се появяват червени петна с Rf стойност около 0,10.

В.   ДОЗИРОВКА НА ВОДОРОДЕН ПРЕКИС

1.   ПРИНЦИП

Йодометричното определяне на водородния прекис се основава на следната реакция:

Реакцията протича бавно, но може да бъде ускорена чрез добавяне на амониев молибдат. Образувалият се йод се определя чрез титруване с натриев тиосулфат и служи като основа за определяне на съдържанието на водородния прекис.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на водороден прекис, определено по описания по-долу начин, се изразява в масови проценти от продукта.

3.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

3.1.   Сярна киселина 2N

3.2.   Калиев йодид

3.3.   Амониев молибдат

3.4.   Натриев тиосулфат 0,1 N

3.5.   Разтвор на калиев йодид, приготвя се непосредствено преди използване, 10 % (m/v)

3.6.   Разтвор на амониев молибдат 20 % (m/v)

3.7.   Разтвор на нишесте 1 % (m/v)

4.   АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ

4.1.   Бехерови чаши от 100 мл

4.2.   Бюрета от 50 мл

4.3.   Пикнометри от 250 мл

4.4.   Мерителни цилиндри от 25 и 100 мл

4.5.   Едномаркови пипети, 10 мл

4.6.   Конични колби, 250 мл

5.   МЕТОД

5.1.   В 100 милилитрова бехерова чаша се претеглят 10 г. (m gram) от продукта, съдържащи около 0,6 г водороден прекис. Съдържанието се прехвърля с вода в 250-милилитрова стандартна колба, долива се до марката с вода и се разбърква.

5.2.   С пипета в 250 милилитрова конична колба (точка 4.6), се прехвърлят 10 мл от разтвора на пробата (точка 5.1) и се добавят последователно 100 мл сярна киселина 2N (точка 3.1), 20 мл от разтвора на калиевия йодид (точка 3.5) и три капки от разтвора на амониевия молибдат (точка 3.6).

5.3.   Образувалият се йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат 0,1 N (3.4) и, непосредствено преди достигане до крайната точка се добавят няколко милилитра от разтвора на нишестето в качеството му на индикатор (точка 3.7). Записва се величината на изразходваното количество от разтвор на натриевия тиосулфат 0,1 N (точка 3.4) в милилитри (V).

5.4.   По начина, описан в точки 5.2 и 5.3, се извършва контролно определяне чрез замяна на 10 мл от разтвора на пробата с 10 мл вода. Записва се величината на изразходваното количество от 0,1 N разтвор на натриевия тиосулфат в хода на контролното определяне (Vо мл).

6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ

Съдържанието на водородния прекис в продукта се изчислява в масови проценти (% m/m) с помощта на следната формула:

където:

7.   ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ (1)

За продукт, съдържащ около 6 % (m/m) водороден прекис, разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност 0,2 %.

II.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ПОЛУКОЛИЧЕСТВЕНА ДОЗИРОВКА НА НЯКОИ ОКИСЛИТЕЛНИ БАГРИЛА В БОИТЕ ЗА КОСА

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод позволява идентификацията и полуколичествената дозировка на следните вещества в състава на течните и кремообразните бои за коса:

2.   ПРИНЦИП

Окислителните багрила се екстрахират при pH 10 с 96 % етанол от боите в кремообразен или течен вид и се идентифицират с едно- (точка 5) и двупосочна (точка 6) тънкослойна хроматография.

За полуколичествената дозировка на тези субстанции, получената посредством при използване на четири системи за проявяване хроматограма на пробите се сравнява с тази на хроматографираните разтвори на еталонните субстанции, получени едновременно с първите, и при възможно най-близки до тях условия.

3.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

3.1.   Етанол, безводен

3.2.   Ацетон

3.3.   Етанол, 96 % v/v

3.4.   Разтвор на амоняк, 2 %

3.5.   L (+)-аскорбинова киселина

3.6.   Хлороформ

3.7.   Циклохексан

3.8.   Азот, технически

3.9.   Толуен

3.10.   Бензол

3.11.   n-Бутанол

3.12.   Бутан-2-ол

3.13.   Хипофосфорна киселина, 50 % v/v разтвор

3.14.   Диазо-реактив. Може да бъде:

3.15.   Сребърен нитрат

3.16.   п-Диметиламинобензалдехид

3.17.   2,5-Диметилфенол

3.18.   Железен хлорид хексахидрат 6 Н2О

3.19.   Солна киселина, 10 % m/v разтвор

3.20.   Еталонни субстанции

Еталонните субстанции са като описаните в точка 1 „Цел и приложно поле“. При аминосъединения еталонната субстанция трябва да бъде или хидрохлорид (моно- или ди-), или свободната основа.

3.21.   Еталонни разтвори 0,5 % (m/v)

Приготвя се 0,5 % (m/v) разтвор от всяка от еталонните субстанции от точка 3.20.

В 10-милилитров пикнометър се претеглят 50 мг ± 1 мг от еталонната субстанция.

Добавят се 5 мл 96 % етанол (точка 3.3) и 250 мг аскорбинова киселина (точка 3.5).

Разтворът се алкализира с амонячен разтвор (точка 3.4) до получаване на видимо pH 10 (проверява се с индикаторна хартия).

Долива се до 10 мл с 96 % етанол (точка 3.3) и се разбърква.

Разтворите могат да се съхраняват до една седмица на студено и тъмно място.

В някои случаи след добавянето на аскорбиновата киселина и амоняка може да се образува утайка. Тогава следва да се остави да се утаи, преди да се вземе пробата.

3.22.   Проявяващи разтворители

3.22.1.   Ацетон-хлороформ-толуен (35:25:40 обемни)

3.22.2.   Хлороформ-циклохексан-абсолютен етанол–25 % амоняк (80:10:10:1 обемни)

3.22.3.   Бензол-бутан-2-ол-вода (50:25:25 обемни). Разклаща се добре и след разделяне при стайна температура (20 до 25 °С) се използва горната фаза.

3.22.4.   н-бутанол-хлороформ-реактив М (7:70:23 обемни). Извършва се внимателно разделяне при стайна температура (20 до 25 °С) и се използва долната фаза.

Забележка Проявяващите разтворители, които съдържат амоняк, трябва да се разклащат добре непосредствено преди употреба.

3.23.   Индикаторни спрейове

3.23.1.   Диазо-реактив

Приготвя се 5 % (m/v) воден разтвор от избрания реактив (3.14). Този разтвор трябва да се приготвя непосредствено преди извършването на анализа.

3.23.2.   Реактив на Ерлих

2 г от п-диаметиламинобензалдехида (точка 3.16) се разтварят в 100 мл 10 % (m/v) воден разтвор на солна киселина (точка 3.19).

3.23.3.   2,5-диметилфенол — железен хлорид хексахидрат

Разтвор 1: Разтваря се 1 г диметилфенол (точка 3.17) в 100 мл 96 % етанол (точка 3.3).

Разтвор 2: Разтварят се 4 г железен хлорид хексахидрат (точка 3.18) в 100 мл 96 % етанол (точка 3.3).

При проявяването поотделно се пръска първо с разтвор 1 и след това с разтвор 2.

3.23.4.   Амонячен сребърен нитрат

25 % амоняк (точка 3.4) се добавя към 5 % (m/v) воден разтвор на сребърен нитрат (точка 3.15) до разтварянето на утайката. Този реактив трябва да се приготвя непосредствено преди употреба.

Да не се съхранява.

4.   АПАРАТУРА

Обичайно лабораторно оборудване за тънкослойна хроматография.

4.1.1.   Капак от пластмаса или стъкло, който позволява хроматографската плака да остане обградена от азот в хода на нанасянето на петната и сушенето. Тази предпазна мярка се налага с оглед на склонността към окисление на някои багрила.

4.1.2.   Микроспринцовка, 10 µl, градуирана през интервал от 0,2 µl, с игла с квадратно сечение или, по-добре, многократен дозатор за 50 µl, монтиран върху скобата на статива, така че плаката да бъде под азот.

4.1.3.   Плаки за тънкослойна хроматография с покритие от силикагел, готови за употреба, с дебелина 0,25 мм, формовани 20 × 20 см (Macherey and Naгel, Silica Г-HR, подложка от пластмаса, или еквивалентни).

4.2.   Центрофуга, 4 000 оборота/минута

4.3.   Центрофужни епруветки, 10 мл, с резбови запушалки с покритие от политетрафлуоретан, или еквивалентни.

5.   ПРОЦЕДУРА

5.1.   Обработка на пробите за анализа

Първите 2-3 сантиметра от изстискания от тубичката крем се изхвърлят.

В центрофужна епруветка (точка 4.3), предварително продухана с азот, се вкарва следната смес: 300 мг аскорбинова киселина с 3 г крем или 3 г хомогенизирана течност.

Добавят се 25 % амонячен разтвор на капки (точка 3.4) до достигане на pH 10. Извършва се доливане до 10 мл с 96 % етанол (точка 3.3).

Разбърква се в азотна среда (точка 3.8), епруветката се затваря и се центрофугира при 4 000 оборота/минута в продължение на 10 минути.

Използва се горният течен слой.

5.2.   Хроматография

5.2.1.   Нанасяне върху плаките

В атмосфера от азот (точка 3.8) върху хроматографската плака (точка 4.1.3) се нанася по 1 µl от всеки от гореописаните еталонни разтвори в девет стартови точки, разположени на около 1,5 см една от друга по дължината на линия, която отстои на около 1,5 см от края на плаката.

Петната от еталонните разтвори са разположени, както следва:

Освен това в точки 10 и 11 се нанасят съответно по 2 мкл от разтворите на изследваните проби, получени в съответствие с точка 5.1.

Плаката се съхранява в атмосфера от азот (точка 3.8) до момента на хроматографирането.

5.2.2.   Проявяване

Плаката се поставя във вана, която е била предварително продухана с азот (точка 3.8), наситена с един от четирите подходящи разтворители (точка 3.22), и се оставя да се развие при стайна температура (20—25 °С) на тъмно, докато фронтът на разтворителя достигне приблизително на 15 см от стартовата линия.

Плаката се изважда и изсушава в атмосфера от азот (точка 3.8) на стайна температура.

5.2.3.   Напръскване

Плаката се напръсква незабавно с един от четирите разтвора, посочени в точка 3.23.

5.2.4.   Идентификация

Сравнява се Rf стойността и полученият от пробата цвят с тези на хроматографираните еталонни субстанции.

Таблица I дава като примери Rf стойностите и цветовете за всяка субстанция в зависимост от използваните проявяващ разтвор и индикатори.

При спорна идентификация понякога може да се получи потвърждение по импулсния метод, като се добави към екстракта от пробата разтворът на съответната еталонна субстанция.

5.2.5.   Полуколичествена дозировка

Сравнява се визуално интензивността на петната на отделните субстанции, идентифицирани в точка 5.2.4, с подходящо избран диапазон от концентрации на еталонните субстанции.

Ако концентрацията на една или няколко от засечените в пробата субстанции е много висока, екстрактът от пробата се разрежда и дозировката се повтаря.

ТАБЛИЦА I

Rf стойности и цветове, получени веднага след напръскването

6.   ИЗПИТВАНЕ С ДВУПОСОЧНА ТЪНКОСЛОЙНА ХРОМАТОГРАФИЯ

Двупосочната хроматографска процедура налага необходимост от използване на допълнителни стандарти и реактиви.

6.1.   Допълнителни еталонни разтвори и субстанции

6.1.1.   β-нафтол (β-N)

6.1.2.   2-аминофенол (о-АФ)

6.1.3.   3-аминофенол (м-АФ)

6.1.4.   4-аминофенол(п-АФ)

6.1.5.   2-нитро-1,4-фенилендиамин (2-НПФДА)

6.1.6.   4-нитро-1,2-фенилендиамин (4-НОФДА)

От всяко от допълнителните контролни вещества се приготвя 0,5 % m/v разтвор съгласно описанието в точка 3.21.

6.2.   Допълнителни проявяващи разтворители

6.2.1.   Етилацетат-циклохексан-амонячен разтвор, 25 % (65:30:0,5 обемни)

6.3.   Допълнителна индикаторна система

Във ваната за тънкослойна хроматография се поставя стъклен съд, добавят се около 2 г кристален йод и ваната се затваря с помощта на подходящ за целта капак.

6.4.   Хроматография

6.4.1.   Върху абсорбиращата повърхност на плаката за тънкослойна хроматография (точка 4.1.3) се начертават две линии, така както е показано на фигура 1.

6.4.2.   В атмосфера от азот (точка 4.1.1), в стартовата точка (фигура 1), която отстои на 2 см от двете страни, се нанасят между 1 и 4 µl екстракт (точка 5.1). Количеството на екстракта зависи от интензивността на петната върху хроматограмите (точка 5.2).

6.4.3.   Разделят се между точки 2 и 3 (фигура 1) идентифицираните окислителни багрила или багрилата, за които се допуска, че ще бъдат идентифицирани, чрез процедурата в точка 5.2 (разстояние между точките 1,5 см). Нанасят се по 2 µl от всеки от еталонните разтвори — с изключение на ДАФ, от който трябва да се нанесат 6 µl. Тези действия се извършват в атмосфера от азот (точка 6.4.2).

6.4.4.   Операцията от точка 6.4.3 се повтаря в стартовите точки 4 и 5 (фигура 1) и плаката се съхранява в атмосфера от азот до момента на хроматографиране (разстояние между точките 1,5 см).

6.4.5.   Хроматографската вана се продухва с азот (точка 3.8) и се вкарва подходящо количество от проявяващия разтворител 3.22.2. Плаката се поставя (точка 6.4.4) във ваната и се хроматографира в първата посока на елюиране (фигура 1) на тъмно.

Елюирането продължава, докато фронтът на разтворителя достигне линията, маркирана върху плаката (приблизително 13 см).

6.4.6.   Плаката се изважда от ваната и се поставя в предварително продуханата с азот хроматографска вана за изпаряване на елюиращия разтворител в продължение на най-малко 60 минути.

6.4.7.   С помощта на градуирана епруветка в продуханата с азот вана (точка 3.8) се поставя подходящо количество от елюиращия разтворител (точка 6.2), плаката се поставя обърната на 90° във ваната (точка 6.4.6) и се хроматографира във втората посока (също на тъмно), докато фронтът на разтворителя достигне до начертаната върху абсорбиращата повърхност линия. Плаката се изважда от ваната и елюиращият разтворител се изпарява на въздуха.

6.4.8.   Плаката се поставя за 10 минути в хроматографската вана с йодни пари (точка 6.3) и двупосочната хроматограма се разчита с помощта на Rf и стойностите за цветовете на хроматографираните по същото време еталонни субстанции. Таблица II предоставя указания относно Rf -стойностите и цветовете.

Забележка:

За постигане на максимално оцветяване на петната хроматограмата се оставя на въздух за половин час след проявяването.

6.4.9.   Наличието на окислителни багрила, открити в точка 6.4.8, може да бъде потвърдено окончателно с повторение на операциите, описани в точки от 6.4.1 до 6.4.8 и добавяне в стартовата точка 1 на излишък над количеството екстракт, посочено в точка 6.4.2, равен на 1 µl от еталонните субстанции, идентифицирани в точка 6.4.8. Ако при сравняването с хроматограмата, получена в точка 6.4.8, не бъде засечено друго петно, разчитането на хроматограмата от точка 6.4.8 е правилно.

ТАБЛИЦА II

Цвят на контролните вещества след хроматографирането и проявяването с йодни пари

Фигура 1

III.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА НИТРИТ

А.   ИДЕНТИФИЦИРАНЕ

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод е подходящ за идентификацията на нитрит в козметичните продукти, и по-специално в кремовете и в пастите за зъби.

2.   ПРИНЦИП

За наличието на нитрит свидетелства образуването на оцветени производни при взаимодействие с 2-аминобензалдехид фенилхидразон (Nitrin®).

3.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

3.1.   Получаване на разреден разтвор на сярна киселина: 2 мл концентрирана сярна киселинасе разреждат с 11 мл дестилирана вода.

3.2.   Получаване на разреден разтвор на солна киселина: 1 мл концентрирана солна киселинасе разреждат с 11 мл дестилирана вода.

3.3.   Метанол

3.4.   Разтвор на 2-аминобензалдехид фенилхидразон (реактив Nitrin®) в метанол.

Претеглят се 2,0 г Nitrin ® и се прехвърлят в 100-милилитров пикнометър. На капки се прибавят 4 мл разредена солна киселина (точка 3.2) и се разклаща. Долива се до марката с метанол и се разбърква до пълно избистряне. Разтворът се съхранява в бутилка от кафяво стъкло (точка 4.3).

4.   АПАРАТУРА

4.1.   Бехерови чаши, 50 мл

4.2.   Пикнометър от 100 мл

4.3.   Бутилка от кафяво стъкло от 125 мл

4.4.   Стъклена плоча, 10 × 10 см

4.5.   Пластмасова шпатула

4.6.   Филтърна хартия, 10 × 10 см

5.   ПРОЦЕДУРА

5.1.   Част от подлежащата на анализ проба се разстила равномерно върху стъклената плочка (точка 4.4), така че повърхността да се покрие със слой с дебелина не по-голяма от 1 см.

5.2.   Лист от филтърната хартия (точка 4.6) се потапя в дестилирана вода. Листът се полага върху пробата и филтърната хартия се притиска надолу с помощта на пластмасовата шпатула (точка 4.5).

5.3.   Изчаква се около една минута и в средата на филтърната хартия се нанасят:

5.4.   След пет до десет секунди филтърната хартия се отстранява и се разглежда на дневна светлина. За наличието на нитрит свидетелства получилото се червеникаво-пурпурно оцветяване.

Ако нитритното съдържание е ниско, червеникаво-пурпурното оцветяване се променя до жълто след изтичането на 5 до 15 секунди. Промяната на цвета настъпва едва след една до две минути при наличие на големи количества нитрит.

6.   КОМЕНТАР

Интензивността на червеникаво-пурпурното оцветяване и времето, което изтича до настъпване на пожълтяването, дават представа за нитритното съдържание в пробата.

Б.   ДОЗИРОВКА

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Методът се прилага за дозировка на нитрити в козметичните продукти.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Нитритното съдържание в пробата, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява като масови проценти натриев нитрит.

3.   ПРИНЦИП

След разреждане на пробата с вода и избистряне наличният нитрит се въвежда във взаимодействие със сулфаниламид и N-1-нафтилетилендиамин и се измерва оптичната плътност на получения цвят при 538 nm.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

Реактиви за избистряне: тези реактиви не могат да се използват повече от една седмица след приготвянето им.

4.1.1.   Реактив Carrez I:

106 г калиев цианоферат (II), K4Fe(CN)6.3H2O, се разтварят в дестилирана вода и се извършва разреждане с вода до 1 000 мл.

4.1.2.   Реактив Carrez II:

219,5 г цинков ацетат, Zn(CH3COO)2.2H2O, и 30 мл ледена оцетна киселина се разтварят в дестилирана вода и се извършва разреждане с вода до 1 000 мл.

4.2.   Разтвор на натриев нитрит

0,500 г натриев нитрит се разтварят в дестилирана вода в 1 000-милилитров пикнометър и се доливат с вода до марката. 10,0 мл от този изходен стандартен разтвор се разреждат до 500 мл; 1 мл от последния разтвор съответства на 10 микрограма NaNO2.

4.3.   1N разтвор на натриева основа

4.4.   0,2 % разтвор на сулфаниламид хидрохлорид

2,0 г сулфаниламид се разтварят в 800 мл вода при подгряване. Извършва се охлаждане и се добавят 100 мл концентрирана солна киселина, като успоредно с това се разбърква. Разрежда се с вода до 1 000 мл.

4.5.   5N разтвор на солна киселина

4.6.   N-1-нафтилов реактив:

Този разтвор трябва да се приготвя в деня, в който ще бъде употребен. 0,1 г от N-1-нафтилетилендиамин дихидрохлорида се разтварят във вода и се разреждат с вода до 100 мл.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна

5.2.   Мерителни колби от 100, 250, 500 и 1 000 мл

5.3.   Газови или градуирани пипети

5.4.   Мерителни цилиндри за 100 мл

5.5.   Нагънати филтърни хартии, свободни от нитрити, с диаметър 15 см

5.6.   Водна баня

5.7.   Спектрофотометър с кювети с дължина на траекторията 1 см

5.8.   pH метър

5.9.   Микробюрета за 10 мл

5.10.   Бехерови чаши за 250 мл

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   От хомогенизираната проба се претеглят около 0,5 г (m gram) с точност до 0.1 мг, прехвърлят се количествено с топла дестилирана вода в 250 милилитрова бехерова чаша (точка 5.10) и обемът се довежда до приблизително 150 мл с топла дестилирана вода. Чашата (точка 5.10) се поставя във водна баня (точка 5.6) при 80 °С за половин час. През това време съдържанието се разклаща периодично.

6.2.   Съдържанието се охлажда до стайна температура и последователно, при разбъркване, се добавят 2 мл от реактив Carrez I (точка 4.1.1) и 2 мл от реактив Carrez II (точка 4.1.2).

6.3.   Прибавя се 1N разтвор на натриева основа (точка 4.3) за довеждане на pH до точка 8.3. (Използва се pH-метърът (точка 5.8). Съдържанието се прехвърля количествено в 250 милилитров пикнометър (точка 5.2) и се долива до марката с дестилирана вода.

6.4.   Съдържанието се разбърква и филтрира през нагънатата филтърна хартия (точка 5.5).

6.5.   С пипета (точка 5.3) в 100-милилитров пикнометър (точка 5.2) се прехвърля подходяща аликвотна част (V мл), но не повече от 25 мл, от бистрия разтвор и се добавя дестилирана вода за довеждане на обема до 60 мл.

6.6.   След разбъркване се добавят 10,0 мл разтвор на сулфаниламид хидрохлорид (точка 4.4) и после 6,0 мл от 5N солната киселина (точка 4.5). Сместа се разбърква и се оставя да престои в продължние на пет минути. Добавят се 2,0 мл N-1-нафтил реактив (точка 4.6), разбърква се и разтворът се оставя да престои в продължение на три минути. Разрежда се с вода до марката и се разбърква.

6.7.   Подготвя се изпитване на празна проба, като се повтарят операциите от точка 6.5 и точка 6.6, без да се прибавя N-1-нафтил реактив (точка 4.6).

6.8.   Измерва се (точка 5.7) оптическата плътност на получения в съответствие с точка 6.6 разтвор при 538 nm спрямо празната проба (точка 6.7).

6.9.   От калибровъчната крива (точка 6.10) се отчита съдържанието на натриев нитрит в 100 мл от разтвора (m1 микрограма), което съответства на оптическата плътност, измерена в точка 6.8.

6.10.   С помощта на 10 µg/мл разтвор на натриев нитрит (точка 4.2) се получават калибровъчни криви за концентрации 0, 20, 40, 60, 80 и 100 микрограма натриев нитрит за 100 мл.

7.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ

Съдържанието на натриев нитрит в пробата се изчислява в масови проценти с помощта на следната формула:,

където:

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (1)

За съдържание на натриев нитрит около 0,2 % m/m разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,005 %.

IV.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА НЕСВЪРЗАН ФОРМАЛДЕХИД

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод се прилага за идентифициране и дозировка на несвързания формалдехид. Методът е приложим по отношение на всички козметични продукти и включва три части:

1.1.   Идентификация

1.2.   Колориметрична дозировка с пентан-2,4-дион

Този метод е неподходящ, когато формалдехидът е свързан или полимеризиран, например в случая на формалдехидните донори. Ако резултатите надхвърлят максимално допустимата концентрация, трябва да се използва следният метод.

1.3.   Дозировка с бисулфит

Този метод не взема под внимание формалдехида в повечето съединения, в които същият се намира в свързан или полимеризиран вид. Въпреки това може да се определят някои нестабилни съчетания (например хексаметилен тетрамин). Освен това измерването на алкалността се затруднява в присъствие на буферен разтвор.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на несвързан формалдехид в пробата, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява в масови проценти.

3.   ПРИНЦИП

3.1.   Част I — Идентификация

В среда от сярна киселина формалдехидът променя цвета на реактива на Schiff в розов или лилав.

3.2.   Част I — Определяне с пентан-2,4-дион

Формалдехидът взаимодейства с пентан-2,4-диона в присъствие на амониев ацетат, при което се образува 3,5-диацетил-1,4-дихидролутидин. Последният се подлага на екстракция с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.

3.3.   Част I — Определяне с бисулфит

Формалдехидът взаимодейства със сулфита в кисела среда при 0 °С, при което се образува присъединително съединение. Излишъкът от протони се титрува с натриева основа. Употребените протони служат като основа на изчисленията за определяне на количеството на формалдехида. Чрез анализ с празна проба (без сулфит) се създава възможност за измерване на алкалността или киселинността на средата.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   Ледена оцетна киселина

4.2.   Безводен амониев ацетат

4.3.   Бутан-1-ол

4.4.   Сярна киселина, около 2N

4.5.   Наскоро приготвен 0,1 М разтвор на натриев сулфит

4.6.   Реактив на Schiff: в бехерова чаша се претеглят 100 мг фуксин, които се разтварят в 75 мл вода при 80 °С.

След охлаждане се добавят 2,5 г натриев сулфит хептахидрат (Na2SO3.7H2O) и 1,5 мл концентрирана солна киселина. Долива се до 100 мл.

(Този реактив е негоден за употреба след повече от две седмици.)

4.7.   Реактив пентан-2,4-дион

В 1 000 милилитров пикнометър се разтварят:

Долива се с вода до 1 000 мл (pH на разтвора: около 6,4).

Реактивът трябва да бъде наскоро приготвен.

4.8.   Стандартен разтвор на сярна киселина, 0,1 N

4.9.   Стандартен разтвор на солна киселина, 0,1 N

4.10.   Йоден разтвор, 0,1 N

4.11.   Натриев тиосулфат, 0,1 N

4.12.   Изходен разтвор на формалдехид

5 г от 37—40 % разтвор на формалдехида се отливат в 1 000-милилитров пикнометър и разтворът се долива до 1 000 мл.

Концентрацията на този разтвор се определя, както следва: Изваждат се 10,00 мл; добавят се 25,00 мл от стандартния йоден разтвор (4.10) и 10 мл от 1N разтвора на натриевата основа.

Разтворът се оставя да престои в продължение на пет минути.

Добавят се 11 мл от 1N HCl и излишният стандартен 0.1N йоден разтвор (точка 4.10) се титрува със стандартен 0.1N разтвор на натриев тиосулфат (точка 4.11), като в качеството на индикатор се използва разтвор на нишесте.

1 мл от 0,1N йодния разтвор (точка 4.10) съответства на 1,5 мг формалдехид.

4.13.   Контролен разтвор на формалдехид

С пипета в 100-милилитров пикнометър се прехвърлят 5,00 мл от изходния разтвор (точка 4.12) и се извършва доливане до 100 мл с деминерализирана вода.

С пипета в 500-милимитров пикнометър се прехвърлят 5,00 мл от горния разтвор и се извършва доливане до 500 мл с деминерализирана вода.

1 мл от този разтвор съдържа приблизително 1 µl формалдехид.

Изчислява се точното съдържание.

4.14.   Разтвор на тимолфталейн, 0,1 г/100 мл 50 % етанол

4.15.   Контролен разтвор на реактив: както реактива в точка 4.7, но без пентан-2,4-дион

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Стандартно лабораторно оборудване

5.2.   Фазово-разделящ филтър, Whatman 1 PS (или еквивалентен)

5.3.   Центрофуга

5.4.   Спектрофотометър

5.5.   Стъклени кювети с дължина на оптичната траектория 1 см

5.6.   Потенциометър с регистриращо устройство

5.7.   Електроди от стъкло/каломел (препоръчва се да се работи със специални нискотемпературни електроди)

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Идентифициране

6.1.1.   В 10 милилитрова бехерова чаша се претеглят 2 г от предназначената за анализ проба.

6.1.2.   Добавят се две капки 2N сярна киселина (точка 4.4) и 2 мл от реактива Schiff (точка 4.6) (този реактив трябва да бъде идеално безцветен в момента на неговата употреба).

Разтворът се разклаща и се оставя в контакт пет минути.

6.1.3.   Ако през петте минути се получи оцветяване с розов или бледоморав отенък, съдържанието на формалдехид превишава 0,01 % и трябва да се определи в съответствие с процедурата от точка 6.2 и, при необходимост, процедурата от точка 6.3.

6.2.   Колориметрично определяне с пентан-2,4-дион

6.2.1.   Разтвор на пробата

6.2.1.1.   В 100-милилитров пикнометър се претегля с точност до 0,001 г маса (в грамове) от предназначената за анализ проба, което съответства на предполагаемото количество от около 150 мкг формалдехид.

6.2.1.2.   Долива се до 100 мл с деминерализирана вода и се разбърква.

6.2.1.3.   В 50-милилитрова Ерленмайерова колба се поставят:

6.2.2.   Контролен разтвор

Възможните интерференции на фоновия цвят в пробата за изпитване се отстраняваj по следния начин:

В 50-милилитрова Ерленмайерова колба се поставят:

6.2.3.   Разтвор за определяне на празна проба

В 50-милилитрова Ерленмайерова колба се поставят:

6.2.4.   Дозировка

6.2.4.1.   Визираните в точка 6.2.1.3, 6.2.2 и точка 6.2.3 колби се разклащат и се потапят във водна баня при 60 °С в продължение на точно 10 минути. Разтворите се оставят да се охладят в продължение на две минути в баня от леденостудена вода.

6.2.4.2.   Прехвърля се в 50 милилитрови делителни фунии, съдържащи 10,00 мл бутан-1-ол (точка 4.3). Всяка колба се изплаква с между 3 и 5 мл вода и промивната течност се излива във фуниите. Сместа се разклаща енергично в продължение на точно 30 секунди. Оставя се да се утаи.

6.2.4.3.   Филтрира се в измервателните кювети през фазово-разделящия филтър. Центрофугирането (5 000 оборота/минута в продължение на пет минути) е по-малко практично и отнема повече време.

6.2.4.4.   Измерва се оптическата плътност А1 на екстракта от от получения в точка 6.2.1.3 разтвор на пробата при 410 nm чрез сравняване с екстракта на контролния разтвор от точка 6.2.2.

6.2.4.5.   По същия начин се измерва екстрактът от разтвора на празната проба от точка 6.2.3 чрез сравняване с бутан-1-ол (А2).

Забележка.

Всички тези операции трябва да се извършат в рамките на до 25 минути от момента, в който Ерленмайеровите колби са били поставени във водната баня при 60 °С.

6.2.5.   Калибровъчна крива

6.2.5.1.   В 50-милилитрова Ерленмайерова колба се поставят:

6.2.5.2.   Продължава се съгласно указаното в точка 6.2.4.5, измерва се оптическата плътност чрез сравняване с бутан-1-ол (точка 4.3).

6.2.5.3.   Процедурата се повтаря с 10, 15, 20 и 25 мл от стандартния разтвор.

6.2.5.4.   За получаване на нулевата стойност се процедира както в точка 6.2.4.5.

6.2.5.5.   Построява се калибровъчната крива след изваждане на нулевата стойност (точка 6.2.4.5) от всяка от оптическите плътности, получени в точка 6.2.5.2 и точка 6.2.5.3. Законът на Биърс е валиден до максимално количество на формалдехида 30 µg.

6.3.   Дозировка на бисулфит

6.3.1.   Приготвяне на предназначената за анализ проба

6.3.1.1.   За анализа

В тарирана бехерова чаша се претегля с точност до 0,001 г, маса на предназначената за анализ проба (m грама), което съответства на предполагаемото количество от между 3 и 20 мг формалдехид.

6.3.1.2.   За контролния анализ

Контролната проба се претегля по подобен начин (m грама).

6.3.2.   Дозировка

6.3.2.1.   В 100-милилитрова бехерова чаша се поставят 50,00 мл 0,1 М разтвор на натриев сулфит (точка 4.5) и се добавят 10,00 мл 0,1N разтвор на сярна киселина (точка 4.8). Разклаща се.

6.3.2.2.   Чашата се потапя в смес от лед и сол за поддържането на температурата на цялото съдържание на + 2 °С. Въвежда се количествено предназначената за измерване проба (точка 6.3.1.1).

6.3.2.3.   Осъществява се бързо потенциометрично титруване с 0,1N разтвор на натриева основа (точка 4.9) при непрекъснато разклащане и поддържане на температурата между + 2 и + 4 °С (неутралната точка лежи между pH 9 и 11). Нека V1 да бъде обемът на взетото количество от 0,1N разтвора на натриевата основа (точка 4.9).

6.3.3.   Изпитване с празна проба

Допълнително приготвеният както в точка 6.3.2.1 разтвор се титрува при условията, описани в точка 6.3.2.

Нека V2 да бъде обемът на взетото количество от 0,1N разтвора на натриевата основа (4.9).

6.3.4.   Контролно определяне

Алкалността или киселинността на пробата се определят чрез потенциометрично титруване с 0,1N разтвор на натриева основа (точка 4.9) или 0,1N разтвор на сярна киселина (точка 4.8) в изследваната проба m′. Нека v′ да бъде обемът на взетото количество от 0,1N разтвора на натриевата основа или 0,1N разтвора на сярната киселина.

6.3.5.   Бележки

Необходимо е да се съблюдават стриктно предписаните по отношение на анализа условия.

Възможно е да се дозира при наличие на индикатор — тимолфталейн (точка 4.14).

7.   ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Изчисляване при колориметричния метод

7.1.1.   Изважда се А2 от А1 и от калибровъчната крива (точка 6.2.5.5), в микрограмове, се отчита количеството С формалдехид в изследвания разтвор (точка 6.2.1.3).

7.1.2.   Съдържанието на формалдехид в пробата се изчислява в масови проценти (m/m) по следната формула:

7.2.   Изчисляване при метода с титруване с бисулфит

Към масата m се съотнася обемът на 0,1N разтвор на натриевата основа (точка 4.9), или 0,1N разтвор на сярната киселина (точка 4.8), използван за контролния анализ, и масата:

При неутралния продукт V = 0

7.2.1.   При киселинния продукт:

7.2.2.   При алкалния продукт:

7.3.   Забележка

Ако има разлика между резултатите от двата метода, се приема само по-ниската стойност.

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (1)

За съдържание на формалдехид около 0,2 % разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,005 % при колориметричния метод и 0,05 % при бисулфитния метод.

V.   ДОЗИРОВКА НА РЕЗОРЦИН В ШАМПОАНИТЕ И ЛОСИОНИТЕ ЗА КОСА

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод се прилага за газхроматографска дозировка на резорцина в шампоаните и лосионите за коса. Методът е подходящ за концентрации в пробата от 0,1 до 2,0 масови %.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на резорцин в пробата, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява в масови проценти.

3.   ПРИНЦИП

Резорцинът и 3,5-дихидрокситолуолът (5-метилрезорцин), добавен като вътрешен стандарт, се отделят от пробата чрез тънкослойна хроматография. Двете съединения се изолират чрез премахване на техните петна от тънкослойната плака и екстрахиране с метанол. Накрая екстрахираните съединения се изсушават, силилират и се определят по метода на газовата хроматография.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   Солна киселина 25 % (m/m)

4.2.   Метанол

4.3.   Етанол 96 % (v/v)

4.4.   Готови плаки за тънкослойна хроматография с покритие от силикагел (пластмасови или алуминиеви) с флуоресцентен индикатор. Дезактивират се, както следва: обикновените, с предварително нанесено покритие от силикагел плаки се напръскват с вода до заглаждане. Напръсканите плаки се оставят да съхнат на въздух при стайна температура в продължение на един до три часа.

Забележка.

Ако плаките не са дезактивирани, могат да се получат загуби на резорцин в резултат на необратима адсорбция върху силикагела.

4.5.   Проявяващ разтворител; ацетон-хлороформ-оцетна киселина (20:75:5 обемни).

4.6.   Стандартен разтвор на резорцин; 400 мг резорцин се разтварят в 100 мл 96 % етанол (точка 4.3) (1 мл съответства на 4 000 µg резорцин).

4.7.   Разтвор на вътрешен стандарт; разтварят се 400 мг 3,5-дихидрокситолуол (ДХТ) в 100 мл 96 % етанол (точка 4.3) (1 мл съответства на 4 000 µg ДХТ).

4.8.   Стандартна смес; смесват се 10 мл от разтвора от точка 4.6 с 10 мл от разтвора от точка 4.7 в 100-милилитров пикнометър, долива се до марката с 96 % етанол (точка 4.3) и сместа се разбърква (1 мл съответства на 400 µg резорцин и 400 µg ДХТ).

Силилиращи агенти

4.9.1.   N, O-бис-(триметилсислил)трифлуороацетамид (БСТФАА)

4.9.2.   Хексаметилдисилазан (ХМДС)

4.9.3.   Триметилхлоросилан (ТМХС)

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография

5.2.   Стъклени съдове

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Приготвяне на пробата

6.1.1.   В 150-милилтрова бехерова чаша се претегля прецизно проба за анализ (m грама) от продукта, която съдържа приблизително от 20 до 50 мг резорцин.

6.1.2.   Извършва се подкисляване със солна киселина (точка 4.1), докато сместа придобие киселинен характер (необходими са приблизително между 2 и 4 мл), добавят се 10 мл (40 мг ДХТ) от вътрешния стандартен разтвор (точка 4.7) и се разбърква. Съдържанието се прехвърля в 100-милилитров пикнометър с етанол (точка 4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква.

6.1.3.   Върху дезактивираната плака с покритие от силикагел (точка 4.4) се нанасят 250 µl от разтвора (точка 6.1.2) като непрекъсната линия с приблизителна дължина 8 cм. Необходимо е линията да бъде възможно най-тънка.

6.1.4.   250 µl от стандартната смес (точка 4.8) се нанасят върху същата плака по същия начин (точка 6.1.3).

6.1.5.   В две точки от стартовата линия се нанасят по 5 µl от всеки от разтворите от точка 4.6 и точка 4.7, за да се подпомогне локализирането след проявяването на плаката.

6.1.6.   Плаката се развива в ненаситена с пари на разтворителя вана, запълнена с проявяващ разтворител от точка 4.5, докато фронтът на разтворителя достигне линия на 12 см от стартовата линия; обикновено това отнема около 45 минути. Плаката се изсушава на въздух и се локализира на зоната на резорцина/ДХТ на късовълнова ултравиолетова светлина (254 nm). Двете съединения имат приблизително еднакви Rf стойности. Ивиците се обозначават с молив на 2 мм разстояние от външната тъмна гранична линия на ивиците. Тези зони се отстраняват и адсорбентът на всяка от ивиците се събира в 10-милилитров пикнометър.

6.1.7.   Адсорбентът, съдържащ пробата, и адсорбентът, съдържащ стандартната смес, се екстрахират по следния начин:

прибавят се 2 мл метанол (точка 4.2) и се екстрахират в продължение на един час при непрекъснато разбъркване. Сместа се филтрира и екстракцията се повтаря за още 15 минути с 2 мл метанол.

6.1.8.   Екстрактите се събират и разтворителят се изпарява чрез сушене в продължение на една нощ във вакуум-ексикатор, зареден с подходящ сушилен агент. Не трябва да се подава топлина.

Остатъците (точка 6.1.8) се силилират, както е посочено в точка 6.1.9.1 или точка 6.1.9.2.

6.1.9.1.   С помощта на микроспринцовка се добавят 200 µl БСТФАА (точка 4.9.1) и сместа се оставя да престои в затворен съд в продължение на 12 часа при стайна температура.

6.1.9.2.   С микроспринцовка се добавят последователно 200 µl ХМДС (точка 4.9.2) и 100 µl ТМХС (точка 4.9.3) и сместа се загрява в затворен съд в продължение на 30 минути при 60 °С. Сместа се охлажда.

6.2.   Газова хроматография

6.2.1.   Хроматографски условия

Колоната трябва да осигурява разделителна способност R, равна или по-голяма от 1,5, където:

,

където:

Като подходящи по отношение на колоната и хроматографското изследване са установени следните условия:

Следват се указанията на производителя относно настройките за дебита на водорода и въздуха.

6.2.2.   В газ-хроматографа се въвеждат от 1 до 3 µl от разтворите, получени в съответствие с точка 6.1.9. От всеки разтвор (точка 6.1.9) се извършват по пет впръсквания, измерва се площта на пиковете, получените стойности се усредняват и се изчислява съотношението между площта на пиковете: S = площ на пика на резорцина/площ на пика на ДХТ.

7.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ

Концентрацията на резорцина в пробата, изразена в масови % (% m/m), се дава от следната формула:

ъдето:

8.   ПОВТАРЯЕМОСТ (1)

За съдържание на резорцин около 0,5 %, разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,025 % в абсолютна стойност.

VI.   ДОЗИРОВКА НА МЕТАНОЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТАНОЛ ИЛИ С ПРОПАН-2-ОЛ

1.   ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод се описва дозировката на метанол с газхроматограма във всички типове козметични продукти (включително аерозолните).

Могат да се определят относителни концентрации от порядъка на между 0 и 10 %.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на метанол, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява като масови проценти метанол спрямо етанола или пропан-2-ола.

3.   ПРИНЦИП

Определянето се извършва чрез газова хроматография.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.

4.1.   Метанол

4.2.   Етанол, абсолютен

4.3.   Пропан-2-ол

4.4.   Хлороформ, свободен от алкохоли чрез промиване с вода

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Газхроматограф:

5.2.   Пикнометри, 100 мл

5.3.   Пипети, 2 мл, 20 мл, 0—1 мл

5.4.   Микроспринцовки от 0 до 100 µl и от 0 до 5 µl

и (само за аерозолните проби) специална газонепроницаема спринцовка с плъзгащ вентил, (виж процедурата за вземане на проби, фигура 5) (2).

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Приготвяне на пробата

6.1.1.   Пробите от аерозолните продукти се вземат в съответствие с глава II от приложението към Директива на Комисията 80/1335/ЕИО от 22 декември 1980 (2), след което се анализират чрез газова хроматография при условията от точка 6.2.1.

6.1.2.   Неаерозолните продукти, от които са взети проби в съответствие с горецитираната глава II, се разреждат с вода до концентрация на етанола или пропан-2-ола от порядъка на 1—2 %, след което се анализират чрез газова хроматография при условията от точка 6.2.2.

6.2.   Газова хроматография

При аерозолните проби се работи с катарометъра.

6.2.1.1.   Колоната се запълва с 10 % Hallcomid M18 върху Chromosorb WAW, 100 до 200 меша.

6.2.1.2.   Колоната трябва да осигури разделителна способност R, равна или по-голяма от 1,5, където:

ъдето:

6.2.1.3.   Следните условия дават възможност за постигане на посочената разделителна способност:

Измерванията на площите на пиковете могат да се подобрят чрез електронно интегриране.

За неаерозолни проби:

6.2.2.1.   Колоната се запълва с Chromosorb 105 или Porapak QS и се работи с пламъчно-йонизационния детектор.

6.2.2.2.   Колоната трябва да осигури разделителна способност R, равна или по-висока от 1,5:

ъдето:

6.2.2.3.   Цитираната разделителна способност се постига при следните условия:

7.   СТАНДАРТНА КРИВИ

7.1.   За газхроматографската процедура от точка 6.2.1 (колона Hallcomid M18) се използват долупосочените стандартни смеси. Смесите се приготвят посредством дозиране с пипети, като точните количества се установяват чрез претегляне на пипетата или колбата непосредствено след всяко добавяне.

В хроматографа се впръскват между 2 и 3 µl при спазване на условията от точка 6.2.1.

Изчислява се съотношението между площите на пиковете (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) за всяка смес. Начертава се стандартна крива, като се използва:

7.2.   За газхроматографската процедура от точка 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105) се използват долупосочените стандартни смеси. Смесите се приготвят чрез дозиране с микроспринцовка и пипета, като точното количество се установява чрез претегляне на пипетата или колбата непосредствено след всяко добавяне.

В хроматографа се впръскват между 2 и 3 µl при спазване на условията от точка 6.2.2.

Изчислява се съотношението между площите на пиковете (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) за всяка смес. Начертава се стандартна крива, като се използва:

7.3.   При двата случая стандартната крива трябва да бъде права линия

8.   ПОВТОРЯЕМОСТ (1)

За съдържание на метанол от 5 % по отношение на етанола или пропан-2-ола разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,25 %.

(1)  Съгласно стандарт ISO 5725.

(2)  ОВ L 383, 31.12.1980 г., стр. 27.