Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, параграф 3, буква б) и член 66 от него

като взе предвид инициативата на Република Гърция ( 1 ),

като има предвид, че:

(1)	Предвижда се в плана за управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, приет от Съвета по време на неговата сесия на 13 юни 2002 г., да се създадат мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни.

(2)	Европейският съвет на своята среща в Севиля на 21 и 22 юни 2002 г. поиска в заключителните си документи създаването на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията на държавите-членки преди края на 2002 г.

(3)

По време на сесията си на 28 и 29 ноември 2002 г. Съветът прие заключения за подобряване на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, като се съобрази с доклада на председателството, който посочва, че една мрежа от служители за връзка е установена в повечето заинтересувани страни, но като отбеляза, между другото, че е необходимо да се засили още тази мрежа.

(4)

Европейският съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. подчерта, че е необходимо да се ускори работата с оглед приемането възможно най-бързо и преди края на 2003 г. на подходящия юридически акт, който ще създаде официално мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията в третите страни. Той спомена също значението на сведенията, които ще бъдат предоставени от мрежата служители за връзка по въпросите на имиграцията в рамките на изработването на механизъм за оценяване, предназначен да гарантира наблюдението на отношенията с третите страни, които не си сътрудничат с Европейския съюз в борбата срещу нелегалната имиграция.

(5)

След Европейския Съвет в Солун е необходимо да се придаде форма на съществуването и на функционирането на тази мрежа — на основата на придобития опит в областта на управлението на проекти, като мрежата служители за връзка по въпросите на имиграцията на Западните Балкани, ръководена от Белгия — посредством задължителен от правна гледна точка акт, който предвижда задължението да се създадат форми на сътрудничество между служителите за връзка по въпросите на имиграцията на държавите-членки, целите на това сътрудничество, функциите на тези служители за връзка и квалификацията, която те би трябвало да имат, както и техните задачи и задължения по отношение на приемащата държава и държавата-членка по произход.

(6)

Желателно е също така да се създадат правила за начина, по който съответните институции на Общността ще бъдат информирани за дейностите на мрежата на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, за да могат те да вземат или да предлагат мерките, които биха могли да се окажат необходими, за да се подобри още общото управление на контрола на лицата на външните граници на държавите-членки.

(7)	Като се има предвид Решение 2003/170/ПВР на Съвета от 27 февруари 2003 г. относно общото използване на служителите за връзка, командировани от наказателните органи на държавите-членки ( 2 ).

(8)

По отношение на Исландия и на Норвегия настоящият регламент предствалява едно развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, Република Исландия и Кралство Норвегия, за присъединяването на тези две държави към осъществяването, към прилагането и към развитието на достиженията на правото от Шенген ( 3 ), което спада към областта, посочена в член 1, вукви А и Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои условия за прилагането на цитираното споразумение ( 4 ).

(9)

В съответствие с членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейката общност, Дания не участва при приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито подчинена на неговото прилагане. Като се има предвид, че настоящият регламент цели да развие достиженията на правото от Шенген по приложението на разпоредбите на трета част, раздел IV от Договора за създаване на Европейската общност Дания решава в съответствие с член 5 от цитирания протокол в срок от шест месеца, след като Съветът приеме настоящия регламент, дали ще го въведе в националното си право.

(10)

Обединеното кралство участва в настоящия регламент в съответствие с член 5 от протокола за интегрирането на достиженията на правото на ЕС от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност и с член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на Шенген ( 5 ).

(11)

Ирландия участва в настоящия регламент в съответствие с член 5 от протокола, включващ достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност и с член 6 параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген ( 6 ).

(12)

Участието на Обединеното кралство и на Ирландия в настоящия регламент в съответствие с член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. и на член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. се отнася до това, което е от компетентността на Общността за взимане на мерки, които целят да развият разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, за да се води борба с организирането на незаконната имиграция, в които Обединеното кралство и Ирландия участват.

(13)	Настоящият регламент представлява акт, основан на достиженията на правото от Шенген или се отнася до тях, по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

1. По смисъла на настоящия регламент под „служител за връзка по въпросите на имиграцията“ се разбира представител на една държава-членка, който е командирован в чужбина от службата по имиграцията или от други компетентни органи, с цел да установи или да поддържа контакти с органите на страната домакин, за да допринесе за превенцията на незаконната имиграция и за борбата с това явление, за връщането на незаконните имигранти и за управлението на законната имиграция.

2. За нуждите на настоящия регламент е добре да се разглеждат също като служители за връзка по въпросите на имиграцията служителите за връзка, които се занимават с въпросите на имиграцията в рамките на техните служебни задължения.

3. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията биха могли да бъдат командировани при националните консулски служби на тяхната държава–членка, намиращи се в трета страна или при компетентните органи на други държави-членки, но също и при компетентните органи на трети страни и на международни организации, за разумен срок, който ще бъде определен от държавата-членка, от която те са били командировани.

4. Настоящият регламент не изключва мисиите, които служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да изпълняват в рамките на тяхната компетентност, въз основа на правото, политиките и процедурите в национален план или на специални споразумения, сключени със страната домакин или с международни организации.

1. Всяка държава-членка следи служителите за връзка по въпросите на имиграцията да установят и да поддържат преки контакти с компетентните органи на страната домакин и с всяка подходяща организация в страната домакин, за да улеснят и да ускорят събирането и обмена на информация.

2. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията събират сведения, които се използват или на оперативно ниво, или на стратегическо ниво, или и на двете. Тези информации се отнасят, по-специално, до въпроси като:

3. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията са овластени също и да оказват помощ с оглед установяване самоличността на гражданите на трети страни и улесняването на завръщането им в тяхната страна по произход.

4. Държавите-членки следят техните служители за връзка по въпросите на имиграцията да изпълняват мисията си в рамките на техните отговорности и в съответствие с разпоредбите, включително и тези относно защитата на данните от лично естество, предвидени в тяхното национално законодателство и във всяко споразумение или договореност, сключени със страни домакини или с международни организации.

1. Държавите-членки се осведомяват взаимно и уведомяват Съвета и Комисията, системно и без отлагане за командироването на служители за връзка по въпросите на имиграцията, включително за описанието на техните функции. ►M1 ————— ◄

2. Всяка държава-членка уведомява също и другите държави-членки за своите намерения относно командироването на служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети страни, така че другите държави-членки да могат да заявят интереса си за сключване на споразумение за сътрудничество със съответната държава-членка относно това командироване съгласно член 5.

3. Сведенията, посочени в параграфи 1 и 2, се разпространяват чрез информационната и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност, свързана към Интернет, на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, създадена с Решение 2005/267/ЕО на Съвета ( 7 ) („ICONet“), в раздела, предназначен за мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Комисията предоставя тази информация и на Съвета.

1. Държавите-членки следят за това техните служители за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в едни и същи трети страни или области, да направят помежду си местни или регионални мрежи за сътрудничество. По-конкретно, в рамките на тези мрежи, служителите за връзка по въпросите на имиграцията:

2. Представителите на Комисията и на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз („Frontex“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета ( 8 ), могат да вземат участие в срещите, организирани в рамките на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, но ако оперативни съображения го налагат, срещите могат да се провеждат в отсъствие на тези представители. Когато това е необходимо, други органи и структури могат също да бъдат поканени на тези срещи.

3. Държавата-членка, която осъществява председателството на Съвета на Европейския съюз, поема инициативата да проведе такива срещи. Ако държавата-членка, която осъществява председателството, не е представена в съответната страна или област, държавата-членка, която осъществява председателството по заместване, поема инициативата за провеждане на такава среща. Тези срещи могат да се провеждат и по инициатива на други държави-членки.

1. Държавите-членки могат да се договорят, двустранно или многостранно, служителите за връзка по въпросите на имиграцията, които са командировани в трета страна или към международна организация от една държава-членка да се грижат също и за интересите на една или на няколко други държави-членки.

2. Държавите-членки могат също да се договорят техните служители за връзка по въпросите на имиграцията да си разпределят някои задачи.

1. Държавата-членка, която осъществява председателството на Съвета на Европейския съюз, или ако тази държава-членка не е представена в съответната страна или област, държавата-членка, която осъществява председателството по заместване, изготвя в края на всяко шестмесечие доклад за Европейския парламент, Съвета и Комисията относно дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията в специфични страни и/или области от особен интерес за Съюза, както и за положението в тези страни и/или области по въпросите, свързани с незаконната имиграция, като взема предвид всички съответни аспекти, включително правата на човека. Подборът, който се извършва след консултация с държавите-членки и Комисията, на специфичните страни и/или области от особен интерес за Съюза се основава на обективни показатели за миграцията, като статистики за незаконната имиграция и анализи на риска и друга информация от значение или доклади, изготвени от Frontex и от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и следва да взема предвид цялостната външна политика на Съюза.

2. Докладите на държавите-членки, посочени в параграф 1, се изработват по образец, определен с Решение 2005/687/ЕО на Комисията от 29 септември 2005 г. относно формата на доклада за дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и относно положението на приемащата страна по въпроси, свързани с незаконната имиграция ( 9 ) и указват съответните критерии за подбор.

3. Въз основа на докладите на държавите-членки, посочени в параграф 1, и като взема предвид аспектите, свързани с правата на човека, когато е необходимо, Комисията ежегодно предоставя на Европейския парламент и на Съвета обобщение на фактите и по целесъобразност препоръки относно развитието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

Настоящият регламент не изключва приложението на разпоредбите в областта на консулското сътрудничество на местно ниво, съдържащи се в Общите консулски инструкции, отправени до дипломатическите и консулските представителства от кариерата ( 10 ).

Настоящият регламент влиза в сила на 5 януари 2004 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 493/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2011 година	L 141	13	27.5.2011