ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 8.3.2016

COM(2016) 127 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

За започване на консултация относно европейски стълб на социалните права

{SWD(2016) 50 final}
{SWD(2016) 51 final}

1. Въведение

В речта си от 9 септември 2015 г. относно състоянието на Съюза, произнесена в Европейския парламент, председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер обяви създаването на европейски стълб на социалните права. Тази инициатива е част от работата на Комисията за по-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз (ИПС) 1 и част от работната програма на Комисията за 2016 г.

Както председателя на Комисията посочи в речта си: Трябва да ускорим работата си за справедлив и истински общоевропейски пазар на труда. (...) като част от тези усилия ще поискам да бъде разработен европейски стълб на социалните права, в който да бъде взета предвид променящата се реалност на европейските общества и на трудовия свят. И който да служи като компас за подновеното сближаване в еврозоната. Този европейски стълб на социалните права следва да допълни съвместните достижения в областта на защитата на работниците в ЕС. Очаквам социалните партньори да играят централна роля в този процес. Убеден съм, че е уместно да започнем с тази инициатива в еврозоната, като същевременно бъде възможно други държави — членки на ЕС, да се присъединят към нея, ако желаят. 

С настоящото съобщение се очертава пътят към изграждането на европейски стълб на социалните права. В него са изложени мотивите зад инициативата, обсъжда се ролята, обхватът и естеството ѝ, и се поставя началото на широка консултация за получаване на обратна информация. За да се улесни дискусията, към настоящото съобщение е приложен първоначален предварителен проект на социалния стълб. Съобщението се придружава и от два работни документа на службите на Комисията: в първия се описват тенденциите в икономиката, на пазара на труда и в обществото, върху които се основава социалният стълб и за чието посрещане е предназначен, а във втория се припомнят най-тясно свързаните с тях достижения на правото на равнището на ЕС 2 .

2. Защо е необходим европейски стълб на социалните права

2.1. Висококонкурентна социална пазарна икономика

Действията на европейско равнище отразяват фундаменталните принципи на ЕС и се основават на убеждението, че икономическото развитие следва да води до по-голямо сближаване и социален прогрес и че социалната политика следва да осигурява подходящи предпазни механизми в унисон с европейските ценности, като в същото време представлява фактор за производителността, който намалява неравенството, максимизира създаването на работни места и спомага за просперитета на човешкия капитал в Европа. Това убеждение се потвърждава от данните относно заетостта и от резултатите в социалната сфера. Държавите членки с най-добри икономически показатели разполагат с по-амбициозни и ефикасни социални политики, които са не просто резултат от икономическото развитие, а представляват съществена част от техния модел на растеж. Ключът към това постижение се крие в изграждането на социални системи и институции на пазара на труда, които успешно изпълняват ролята си да подкрепят създаването на работни места.  

Този подход е в основата на цялостната икономическа програма на Комисията, както е видно от нейния Годишен обзор на растежа за 2016 г. Фокусирайки вниманието върху насърчаването на структурните реформи, инвестициите и отговорните фискални политики, Комисията поставя ясен акцент върху социалните измерения и социалната справедливост.

В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки притежават първична компетентност при формулирането на своите политики в областта на заетостта и в социалната сфера. Това включва трудовото законодателство и организацията на социалните системи. Тази компетентност е призната в Договорите за ЕС, в които от основаването на Европейската икономическа общност насам също се предвижда роля на ЕС за допълване на действията на държавите членки. В член 3 от Договора за Европейския съюз е намерила отражение общата цел Съюзът да „работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.“

Ето защо изграждането на европейския единен пазар и неговото задълбочаване вървят ръка за ръка със създаването на достижения на правото в социалната област на равнището на ЕС, чрез които да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция, да се ограничи рискът от социален дъмпинг и надпревара за достигане на най-ниски равнища и да се улесни икономическата и социалната интеграция. Това е и причината, поради която от 90-те години на XX век насам заетостта и социалните измерения са съществен елемент в процеса на координация на икономическата политика на равнището на ЕС, понастоящем известен като европейски семестър. Европейският стълб на социалните права следва същата логика и е в отговор на две потребности: преодоляване на кризата и поглед към перспективите след нея и преминаване към по-задълбочен и по-справедлив ИПС.

2.2. Преодоляване на кризата и поглед към перспективите след нея

Европа се възстановява от най-тежката криза от десетилетия насам: всички държави членки и ЕС като цяло се борят с политическите, икономически и социалните последици, като същевременно се опитват да предвидят бъдещото развитие. Кризата имаше силно и осезаемо социално-икономическо въздействие в Европа. Социалните системи смекчиха някои от последиците, но безработицата нарасна, значителен дял от населението е изложено на риск от изпадане в бедност, публичните финанси бяха изчерпани, а в показателите на различните държави се появиха значителни разлики. По-специално, безработицата години наред е тежко бреме както за отделните граждани, така и за обществото: почти 22 млн. души все още са безработни и търсещи работа (близо 17 млн. — в еврозоната), от които 10 млн. са безработни от повече от година.

Кризата също така донякъде прикри някои по-фундаментални дългосрочни тенденции и изостри други. Сред тях са, например, промените в обществените структури, семейните и трудовите модели; по-дългият и по-разнообразен професионален живот; по-голямото многообразие на работната сила и разпространението на нови форми на труд; парадоксът между нарастващото равнище на образованост и широко разпространеното несъответствие между търсените и предлаганите умения; нарасналото неравенство; новите потребности и възможности, произтичащи от по-голямата продължителност на живота и от застаряването на населението; технологичните промени и цифровизацията на обществото и икономиката.

Обхватът и естеството на предизвикателствата пред трудовия свят и обществото като цяло са се променили съществено в сравнение с XX век и са налице множество нови или бъдещи тенденции, към които Европа ще трябва да се приспособи. Целите и ефективността на социалната политика бяха подложени на сериозни изпитания, а капацитетът на Европа да изгради справедливи и добре функциониращи пазари на труда и социални системи се оказа от ключово значение за повишаването на нейната производителност и на конкурентоспособността ѝ на световния пазар, за постигането на по-голямо социално сближаване и за постоянното повишаване на жизнения стандарт на европейските граждани.

Разсъжденията в този дух бележат популярност както на международно ниво, така и в отделните държави членки 3 . Въпреки несигурността за бъдещето, съществуват все повече доказателства и всеобщ консенсус относно нуждата от укрепване на връзката между икономическото, социалното и екологичното развитие, поради факта, че неравенството възпрепятства икономическото развитие, и относно необходимостта от изграждане на по-приобщаващ модел на растеж, както е отразено в целите за устойчиво развитие, приети от ООН през септември 2015 г., и в множество заключения на държавите от Г-20. Тази обща програма в голяма степен се опира на огромното количество изследователска дейност, извършена от международни организации, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка, Международната организация на труда и Международния валутен фонд.

В тези публикации се подчертава, че важен трансмисионен механизъм между дългосрочния растеж, равенството и социалния прогрес е инвестирането в човешки капитал. Потвърждава се също така, че неравенството по отношение на доходите може да има дългосрочен отрицателен ефект върху потенциалния растеж, тъй като може да консолидира и засили съществуващите неравенства във възможностите, да ограничи развитието на умения и да създаде пречки пред социалната и професионалната мобилност. В напредналите икономики, чието благоденствие се основава на растежа на производителността и на капацитета им за иновации, социалните и икономическите резултати са двете страни на една и съща монета.

Модерната социална политика следва да се основава на инвестиции в човешкия капитал въз основа на равни възможности, предотвратяване на социалните рискове и закрила от тях, наличие на ефективни предпазни механизми и стимули за достъп до пазара на труда, за да се даде възможност на хората да живеят достойно, да променят личния и професионалния си статут през живота си и да се възползват максимално от своите способности.

2.3. Постигане на по-задълбочен и по-справедлив Икономически и паричен съюз

Еврозоната извлича поуките от кризата от последните години и даде ход на процес на по-нататъшно интегриране и консолидиране, който трябва да включва социално измерение. В докладът на петимата председатели относно завършването на европейския ИПС 4 се подчертава, че „амбицията на Европа трябва да бъде тя да си спечели рейтинг „три пъти А в социалната сфера“ и че „за да успее ИПС, пазарите на труда и социално-осигурителните системи трябва да функционират ефективно и по справедлив начин във всички държави от еврозоната“. Макар че се припомня, че няма универсално приложим модел, в доклада се подчертава, че често пъти отделните държави членки са изправени преди сходни предизвикателства. Отправя се и призив за по-силен акцент върху заетостта и резултатите в социалната сфера като част от един по-широк процес на сближаване към по-устойчиви икономически структури в еврозоната.

Това не е само политически или социален императив, но и икономическа необходимост: опитът от последните 15 години показа, че продължаващите дисбаланси в една или няколко държави членки могат да изложат на риск стабилността на еврозоната като цяло и че ако не бъдат коригирани, може да доведат до още по-големи и скъпо струващи разминавания. След кризата от 2007—2008 г. еврозоната стана по-разнородна, като някои държави бяха особено засегнати и ще е необходимо време, за да се намалят тези различия. Погледнато в перспектива, е ясно, че бъдещият успех на еврозоната зависи в значителна степен от ефективността на националните пазари на труда и социалните системи, както и от капацитета на икономиката да реагира при сътресения.

За да бъдат добре функциониращи и приобщаващи, пазарите на труда трябва ефективно да съчетават елементи на гъвкавост и сигурност, в резултат на което да постигнат по-добра заетост и способност за адаптиране. Свързаната с тази идея концепция за „гъвкава сигурност“ не е нова, но след края на кризата и в контекста на променящия се трудов свят е време да се помисли как тя може най-добре да се прилага на практика. В интерес на предприятията е да функционират в предвидима и сигурна от правна гледна точка бизнес среда, да могат да привличат квалифицирани работници с висока производителност, но също така да могат да се приспособяват към бързо променящите се пазарни условия. В интерес на работниците е да имат сигурност за работата и доходите си, да могат да съчетават професионалния и личния си живот, но също така да приемат новите предизвикателства, да се адаптират през целия си професионален път и да продължават да усвояват умения през целия живот. Безработните и неактивните лица често търсят начини да станат част от трудовия свят, без да попадат в капана на работа, която е ниско квалифицирана и зле платена и ги лишава от основни социални права. Икономиката и обществото, особено в еврозоната, имат интерес от по-добро развиване и използване на уменията, по-голяма адаптивност и устойчивост, социално сближаване и справедливо и ефективно разпределение на правата, задълженията и доходите, включително между поколенията.

В същото време високата безработица и застаряването на населението, в съчетание с натиска върху публичните финанси и необходимостта да се сведе до минимум разпространението от една държава на друга на неблагоприятните последици от макроикономическите дисбаланси, поставиха на преден план въпроса за ефективността на националните социални системи в няколко аспекта: първо — тяхната адекватност и фискална устойчивост в контекста на променящите се социални нужди, включително необходимостта от справяне с бедността; второ — въздействието им върху създаването на работни места, от гледна точка както на работодателите, така и на търсещите работа, включително способността им да направят труда рентабилен и да подобрят уменията на хората и способността им да са пълноценна част от обществото; и трето — аспект, който е особено важен за еврозоната, по отношение на капацитета ѝ да смекчава макроикономическите сътресения и да изпълнява автоматична стабилизираща функция. Наличието на висока заетост, ниска безработица и добре изградени социални системи е от ключово значение за постигането на стабилни публични финанси, а твърде големите различия в условията на пазара на труда и резултатите в социалната сфера създават заплаха за функционирането на еврозоната. Като част от предприетите мерки за подобряване на фискалния надзор на равнището на ЕС, анализът на качеството на публичните финанси, от които социалните системи представляват съществен дял, фокусира в по-голяма степен вниманието към въпросите, свързани със справедливостта и ефективността на публичните приходи и разходи.

2.4. Основан на богат опит

Европейският стълб на социалните права може да разчита на богат опит и практики: в много сфери най-добри резултати в световен мащаб са постигнати в Европа, а намерените решения са добре известни. Предвид мащаба на днешните предизвикателства обаче няма място за самодоволство и запазване на статуквото. Също така има много какво да се научи от динамичната действителност по света.

С ясното съзнание, че ситуациите се различават значително в отделните държави членки, социалният стълб може да се основава и на общите ценности и принципи, споделяни на национално, европейско и международно равнище. Тези ценности и принципи заемат важно място в референтните документи, например в Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права, съдебната практика на Съда на Европейския съюз, както и в международни инструменти, сред които социалната харта, приета от Съвета на Европа, и в препоръките на Международната организация на труда.

Тези рамки често обхващат широк кръг от сфери и определят общи принципи и минимални стандарти, които да бъдат допълвани на национално, регионално или местно равнище. По този начин основният въпрос пред Европа не е непременно признаването на правата, а по-скоро тяхното действително въвеждане и упражняване предвид динамичните промени в социалната, правната и икономическа среда.

С течение на времето Комисията е предприемала инициативи за активизиране на усилията за действия по неотложните приоритети и за актуализиране на достиженията на правото на ЕС. Тези усилия следват логиката за подобряване на нормативната уредба: не става дума за по-ограничено регламентиране, а за подход към законодателството, който напълно отчита практическото икономическо, социално и екологично въздействие, за да се гарантира, че всяка инициатива постига своята цел по най-добрия начин. През настоящия си мандат Комисията представи европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г., от които приблизително 20 % се предоставят чрез Европейския социален фонд. Тя също така предприе действия в няколко направления, сред които:

по-голямо внимание на социалните измерения в европейския семестър за координация на икономическите политики, използване на социални показатели в т. нар. процедура при макроикономически дисбаланси, насърчаване на въвеждането на референтни показатели в социалната сфера и оценка на социалното въздействие на новата програма за подкрепа за стабилност в Гърция;

включване на социални цели във водещи инициативи като Плана за инвестиции за Европа, енергийния съюз и цифровия единен пазар;

представянето на стратегически ангажимент за периода 2016—2019 г. за равенство между половете;

съсредоточаване на финансова подкрепа за държавите членки за създаване на гаранция за младежта, в която се предвижда, че всички млади хора на възраст под 25 години следва да получат качествено конкретно предложение за работа до 4 месеца, след като напуснат системата на формалното образование или останат без работа;

насоки за държавите членки относно повторната интеграция на пазара на труда на дългосрочно безработните лица;

предложение за Европейски акт за достъпност, чрез който да се улесни достъпът до основни стоки и услуги за хора с увреждания на единния пазар;

предложение за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници, за да се насърчи принципът на еднакво заплащане за еднакъв вид труд на едно и също място.

През 2016 г. е в ход и работата по няколко допълнителни аспекта и тя ще продължи успоредно с консултацията във връзка със социалния стълб: нов импулс за насърчаване на постигането на равновесие между професионалния и личния живот на работещите родители; Европейска програма за придобиване на умения; задълбочена оценка на 24-те директиви относно здравословните и безопасни условия на труд, която следва да помогне да се оцени тяхната уместност, ефективност и съгласуваност с цел поддържане на висока степен на защита на здравето и безопасността на работниците в контекста на нови рискове, като в същото време се опрости и модернизира приложимото законодателство, да се улесни неговото използване от МСП. Тези примери са илюстрация за ролята, която ЕС може да играе в социалната област, предоставяйки подкрепа, насоки и необходимата рамка, и по-нататъшни действия, които биха могли да произтекат от създаването на социалния стълб.

Възлов приоритет за настоящата Комисия е и да насърчава социалния диалог на всички равнища. След проведената през март 2015 г. конференция на високо равнище на тема „Ново начало за социалния диалог в ЕС“ социалните партньори на междуотраслово равнище се споразумяха за съвместен задълбочен анализ на заетостта и за съвместна работна програма за периода 2015—2017 г. Започнаха преговори за автономно рамково споразумение относно активния живот на възрастните хора; в процес на подготовка са съвместни заключения относно равновесието между професионалния и личния живот; и работна група разглежда как членовете ѝ изпълняват предишните автономни рамкови споразумения. Европейските отраслови социални партньори, представени в 43 различни отрасла и представляващи 75 % от работната сила, също продължиха да изпълняват съответните си програми за съвместна работа.

3. Европейски стълб на социалните права: роля, обхват и правно естество

Целта на социалния стълб е да изразява редица основни принципи в подкрепа на добре функциониращите и справедливи трудови пазари и социални системи. Както посочи председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, стълбът ще бъде изграден в еврозоната, като същевременно бъде възможно други държави — членки на ЕС, да се присъединят, ако желаят.

По този начин стълбът ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС в социалната сфера и ще ги допълва, а принципите му ще бъдат насочени към посрещането на нуждите и предизвикателствата пред еврозоната. След като бъдат създаден, социалният стълб следва да се превърне в референтна рамка за преглед на заетостта и на резултатите в социалната сфера на участващите държави членки, за стимулиране на реформи на национално равнище и, по-конкретно, да служи като ориентир за нов тласък за сближаване в еврозоната.

3.1. Изложение на принципи, актуални както днес, така и в бъдеще

В приложението към настоящото съобщение е предложен за обсъждане първоначален предварителен проект на социалния стълб. Заложените в него принципи бяха избрани заради икономическото и социалното им значение за резултатите на участващите държави членки

и са изложени в три основни глави:

Равни възможности и достъп до пазара на труда, включително развитие на умения, учене през целия живот и активна подкрепа за трудовата заетост, за да се увеличат възможностите за заетост, да се улесни преходът между различните видове професионален статут и да се подобри пригодността за заетост на отделните лица.

Справедливи условия на труд, за да се постигне подходящ надежден баланс на правата и задълженията между работниците и работодателите, както и на гъвкавостта и сигурността, да се улесни създаването на работни места, трудовата реализация и адаптивността на предприятията и да се насърчи социалният диалог.

Адекватна и устойчива социална закрила, както и достъп до качествени основни услуги, включително грижи за децата, здравеопазване и дългосрочни грижи, за да се осигури достоен живот и защита срещу рискове и да се даде възможност хората да бъдат пълноценна част от трудовия живот и обществото.

Бяха набелязани редица области на политиката, с които са свързани различните принципи. Като отправна точка при тези принципи са взети редица права, които вече са част от европейското законодателство и от други източници на правото в тази област, и се определят по-подробно възможните начини за въвеждането им в действие. При формулирането беше търсено вдъхновение във вече съществуващите насоки на европейско равнище, например в контекста на координирането на икономическата политика, съчетано със стремеж да бъдат отразени най-новите тенденции.

За всеки от тези принципи ситуацията в Европа се различава значително и трябва да бъдат преодолени множество големи и малки затруднения от практическо естество. Те обикновено включват различаващите се интереси на индивидите, предприятията и обществото; евентуални компромиси между краткосрочни и дългосрочни решения; наличието на „сиви зони“ в резултат, наред с друго, от размиването на понятието „работа“; и въпросът за това „кой за какво плаща“, в зависимост от това се разчита на частно или на публично финансиране. Също така е налице предизвикателството да бъдат разработени нови стандарти и практики по начин, който да съответства на потребностите на динамичната икономика, за да се поддържа процесът на все по-тясно сближаване между регионите и държавите членки.

Логиката, върху която се градят социалният стълб и свързаните с него обсъждания, няма за цел да прикрива тези различия и напрежение, а да ги разкрие и да потърси нови начини за преодоляването им, които отчитат променящата се действителност в трудовия свят и многообразието на ситуациите в Европа. По този начин стълбът следва да спомогне за модернизирането, разширяването и задълбочаването на социалните права — на работното място и в обществото, като улесни тяхната действителна реализация и насърчава практиките, които могат да бъдат от полза както за отделните индивиди, така и за предприятията и за обществото.

3.2. Добавена стойност за еврозоната и за ЕС като цяло

Социалният стълб не повтаря, нито перифразира достиженията на правото на ЕС: чрез него се разясняват по-подробно принципите и ангажиментите, които могат да доведат до по-голямо сближаване в еврозоната. Както стълбът няма да за цел да замени достиженията на правото на ЕС, така и принципите, предложени тук, не заместват съществуващите права: те дават възможност за в бъдеще достиженията на правото да бъдат оценени и сближени с цел подобряване резултатите от националните социални политики и политиките в областта на заетостта.

Но процесът, който води до изграждането на стълба, следва също така да бъде повод за ново разглеждане достиженията на правото на ЕС. В настоящия им вид те бяха създадени стъпка по стъпка, в различни моменти във времето, като някои области бяха по-добре обхванати от други. Консултацията във връзка със социалния стълб дава възможност за цялостен поглед върху достиженията на правото на ЕС, за преразглеждане на тяхната актуалност в контекста на новите тенденции, както и за набелязване на евентуални области за бъдещи действия на подходящо равнище.

Тази равносметка следва по-специално да даде отговор на следните въпроси: наблюдава ли се дефицит в прилагането на достиженията на правото на ЕС? има ли съществени пропуски по отношение на социалните права, регламентирани на равнището на ЕС? Как могат да бъдат взети под внимание тези дефицити и/или пропуски? Това е и причината, поради която консултацията във връзка със стълба ще бъде отворена за всички държави членки и следва да помогне на тези, които не са в еврозоната, да решат дали да се присъединят към стълба.

Работата по създаването му ще допълва други текущи усилия за задълбочаване на ИПС 5 и следва да служи като принос към работата по Бялата книга относно бъдещето на европейския ИПС, предвидена за пролетта на 2017 г. По-специално, в доклада на петимата председатели относно завършването на европейския ИПС бе подчертана необходимостта да продължи процесът на сближаване към по-устойчиви икономически структури и тези процеси да станат по-обвързващи в средносрочен план. Това може да бъде постигнато чрез договарянето на набор от общи високи стандарти, насочени, наред с другото, към пазарите на труда.  

В крайна сметка при определянето на правното естество на социалния стълб ще трябва да се отчетат обхватът и правните ограничения на равнището на ЕС и на еврозоната. Например в член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз категорично не предоставя на Съюза компетентност да приема законодателни актове относно „заплащането“.

Макар че при създаването на стълба могат да бъдат взети предвид различни видове инструменти, например препоръки, Комисията смята, че е от съществено значение да бъдат ангажирани Парламентът и Съветът, както и другите институции на ЕС, и да бъде събрана широка подкрепа за въвеждането му в действие.

4. Цели на консултацията

Създаването на стълба дава възможност анализът на съществуващите социални права да бъде насочен към конкретните нужди на еврозоната, към променящата се действителност на пазара на труда и към необходимите реформи на всички равнища. Поради това консултацията следва да бъде възможно най-всеобхватна.

4.1. Очаквани резултати

Консултацията има три основни цели:

първата е да се направи оценка на действащите достиженията на правото на ЕС. По-специално, консултацията следва да помогне да се определи степента, в която съществуващите права се упражняват и продължават да са актуални за посрещане на настоящите и бъдещите предизвикателства, и/или дали следва да се потърсят нови начини за предоставяне на тези права.

Втората цел е да се анализират новите тенденции по отношение на обществените модели и моделите на труд, възникнали в резултат на демографските промени, новите технологии и други фактори от значение за професионалния живот и социалните условия. Следва активно да се насърчава набелязването на най-добрите практики и изводите от социалните иновации.

Третата цел е да се съберат мнения и да се получи обратна информация относно самия проект на Европейски стълб на социалните права. Консултацията следва да послужи за обсъждане на обхвата и съдържанието на стълба, както и на ролята му като част от социалното измерение на ИПС, за размисъл по конкретните потребности на еврозоната, за дискусия по спецификата на предложените принципи и за проучване на свързаните с тях предизвикателства. Консултацията следва също така да помогне на държавите членки, които не са в еврозоната, да решат дали да станат част стълба.

Процесът на консултация следва да приключи до 31 декември 2016 г. и тя да послужи като основа за окончателното предложение на Комисията за създаване на социален стълб в началото на 2017 г.

4.2. Мобилизиране за обсъжданията

През идните месеци Комисията ще си сътрудничи активно с други европейски институции, национални органи и парламенти, синдикати и стопански асоциации, НПО, социални служби, експерти от академичните среди, както и с обществеността. На национално равнище Комисията ще улесни дискусиите чрез представителствата си в държавите членки,

Социалните партньори ще бъдат приканени да играят активна роля в оформянето на социалния стълб. Комисията ще поиска и становището на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

4.3. Структурирана обратна информация

В допълнение към публичната консултация ще бъдат организирани три работни направления, които да дадат своя принос в дискусиите, по едно за всеки от посочените по-горе предложени резултати:

Преглед на състоянието на достижения на правото на ЕС в социалната сфера.

Бъдещето на труда и на социалните системи: предизвикателства и възможности.

Ролята на Европейския стълб на социалните права като част от един по-задълбочен и по-справедлив ИПС.

Комисията ще организира европейска конференция в края на 2016 г., за да събере обратна информация.

4.4. Информация относно обсъждането

Беше създадена специална интернет страница за консултацията: http://ec.europa.eu/priorities/deeper-and-fairer-economic-and-monetary-union/european-pillar-social-rights  

На нея ще бъдат публикувани:

Настоящото съобщение и придружаващите го работни документи на службите на Комисията.

Набор от информационни документи, изготвени от службите на Комисията, представящи по-подробно икономическите и правните аргументи за областите, включени в проекта на стълба, приложен към настоящото съобщение.

Дейностите, предвидени в рамките на всяко от посочените по-горе работни направления.

Списък на заседанията и събитията, предвидени на национално равнище и на равнището ЕС през следващите месеци.

5. Въпроси към участниците в консултацията

Комисията приканва всички заинтересовани страни да отговорят на въпросите, изложени в настоящото съобщение, и да предоставят своите допълнителни коментари до 31 декември 2016 г. 

Това може да бъде направено чрез попълване на онлайн въпросника, публикуван на посочената по-горе специална интернет страница, като информацията следва да бъде изпращана по електронната поща на следния адрес:

EMPL-EUROPEAN-PILLAR-OF-SOCIAL-RIGHTS@ec.europa.eu

или по пощата на адрес:

EUROPEAN COMMISSION

Directorate-General Employment, Social Affairs and Inclusion

Rue Joseph II, 27 – 00/120

B-1049 BRUXELLES 6  

Европейската комисия ще сондира мнения по следните въпроси:

Ситуацията в социалната сфера и достижения на правото на ЕС в тази сфера

1.Кои според Вас са най-неотложните приоритети в трудовата и социалната сфера?

2.Как можем да вземем под внимание различните ситуации в трудовата и социалната сфера в Европа?

3.Актуални ли са достиженията на правото на ЕС и виждате ли възможност за по-нататъшни действия на ЕС?

Бъдещето на труда и на социалните системи

4.Според вас кои тенденции ще доведат до най-значими трансформации?

5.Какви са основните рискове и възможности, свързани с тези тенденции?

6.Има политики, институции или установени практики — съществуващи или нови — които бихте препоръчали?

Европейския стълб на социалните права

7.Съгласни ли сте с описания по-горе подход за създаването на европейски стълб на социалните права?

8.Съгласни ли сте с предложените обхват, области и принципи, върху които да бъде изграден той? Има ли аспекти, които не са изразени или обхванати по подходящ начин до момента?

9.Какви области и принципи биха били от най-голямо значение за новия импулс за сближаване в еврозоната?

10.Как да бъдат изразени и приведени в действие? По-специално, смятате ли, че въвеждането на минимални стандарти или референтни показатели в определени области ще окаже определено въздействие и ще придаде добавена стойност и ако да, какви по-точно?

Можете също така да отправяте коментари по всички сфери и принципи на предложения стълб, като попълните специалния онлайн въпросник на интернет страницата на консултацията.

(1)

Политически насоки за следващата Европейска комисия, 15 юли 2014 г., „Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“.

(2)

 Работен документ на службите на Комисията „Тенденции в икономиката, на пазара на труда и в обществото, съставляващи основата на европейския стълб на социалните права“ (SWD (2016) 51) и „Достижения на правото на ЕС в социалната сфера“ (SWD(2016) 50) от 8 март 2016 г.

(3)

 Вж. например инициативата „Бъдещето на труда“ по случай стогодишнината на МОТ („The future of work centenary initiative“) (2015 г.); „Политически форум за относно бъдещето на труда“ („Policy forum on the future of work“), ОИСР (2016 г.); „Реформиране на европейските социални държави — перспективи“ („Redesigning European welfare states – Ways forward“), Bertelsmann Stiftung (2015 г.) ; „Зелена книга — преосмисляне на труда 4.0“, Bundesministerium für Arbeit und Soziales („Green Paper: Re-Imagining Work 4.0.“) (2015 г.); „Работните места на бъдещето: стратегии в областта на заетостта, уменията и работната сила за посрещане на четвъртата индустриална революция“ („The Future of Jobs: Employment, Skills and Workforce Strategy for the Fourth Industrial Revolution“), Световен икономически форум (2016 г.); „Неравенство по отношение на доходите и дял на доходите от труд в държавите от Г-20: тенденции, последици и причини“ („Income inequality and labour income share in G20 countries: Trends, Impacts and Causes“) ОИСР, МВФ, Световната банка и МОТ (2015 г.).

(4)

„Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ („Completing Europe's Economic and Monetary Union“), доклад на Жан-Клод Юнкер в сътрудничество с Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц, юни 2015 г. В съвместния си принос към доклада Франция и Германия, например, подчертават необходимостта от по-активно сътрудничеството и подобрени общи насоки в определени области, като активните политики на пазара на труда и системите за социална сигурност. Вж. също „За социално измерение на Европейския икономически и паричен съюз“ („The Social Dimension of Economic and Monetary Union“), Европейски център за политическа стратегия (2015 г.). 

(5)

COM(2015)600 окончателен от 21 октомври 2015 г., Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз.

(6)

Моля, имайте предвид, че получените отговори и коментари ще бъдат публикувани в интернет заедно с имената на техните автори, освен ако последните не се противопоставят на публикуването на личните им данни, тъй като смятат, че това ще навреди на законните им интереси. В такива случаи отговорите и коментарите могат да бъдат публикувани анонимно. В противен случай те няма да бъдат публикувани и по принцип няма да бъдат взети под внимание.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.3.2016

COM(2016) 127 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Първоначален предварителен проект на европейски стълб на социалните права

Придружаващ

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

За започване на консултация относно европейски стълб на социалните права

{SWD(2016) 50 final}
{SWD(2016) 51 final}

Съдържание

ГЛАВА I: РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА ТРУДА

1.Умения, образование и учене през целия живот

2.Гъвкави и осигуряващи закрила трудови договори

3.Професионална преквалификация в условия на закрила

4.Активна подкрепа за заетостта

5.Равенство между половете и равновесие между професионалния и личния живот

6.Равни възможности

ГЛАВА II: СПРАВЕДЛИВИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

7.Условия за наемане на работа

8.Възнаграждения

9.Здравословни и безопасни условия на труд

10.Социален диалог и участие на работниците

ГЛАВА III: ПОДХОДЯЩА И УСТОЙЧИВА СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА

11.Интегрирани социални обезщетения и услуги

12.Обезщетения за болест и здравно обслужване

13.Пенсии

14.Обезщетения за безработица

15.Mинимален доход

16.Обезщетения за инвалидност

17.Дългосрочни грижи

18.Грижи за деца

19.Жилищно настаняване

20.Достъп до основни услуги

Обяснителна бележка

В настоящото приложение се представя първоначален предварителен проект за европейски стълб на социалните права за целите на провеждането на консултации с широката общественост. Предвижда се стълбът да бъде създаден в рамките на еврозоната, но да бъде открит за присъединяването на други държави членки при желание от тяхна страна.

Отправна точка за изграждането на стълба са социалните цели и права, вписани в първичното законодателство на ЕС, състоящо се от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Хартата на основните права и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. С цел да се осигури достатъчно широка база за консултации, стълбът обхваща както области, в които законодателна компетентност упражнява ЕС, така и такива, в които отговорността е най-вече на държавите членки, докато ролята на ЕС е по-скоро подкрепяща и допълваща. При изготвянето на проекта за стълба беше почерпено вдъхновение както от практики на национално равнище, така и от източниците на международното право.

С него не се преформулират или изменят съществуващите права, които остават в сила. С него се цели те да бъдат допълнени посредством уточняването на редица основополагащи принципи, които следва да станат общи за участващите държави членки при провеждането на техните политики в областта на заетостта и социалната сигурност, като се обръща специално внимание на нуждите и предизвикателствата пред еврозоната. След създаването си стълбът следва да се превърне в референтна рамка за извършването на преглед на заетостта и социалните показатели на участващите държави членки, с цел да се насърчат реформите на национално равнище и да служи по-специално като компас за засилено сближаване в еврозоната.

Представените тук принципи са групирани в 20 области на политиките, които се разглеждат като жизненоважни за установяването на правилно функциониращи и справедливи пазари на труда и социални системи. Те вземат предвид съображенията от икономическо и социално естество, както и разнообразието от положения в Европа и постоянно променящата се действителност. С установяването им се цели да се отговори на ключови опасения във връзка с постигането на по-тесен и справедлив икономически и паричен съюз, като например необходимостта от засилване на конкурентоспособността и участието на пазара на труда, от изграждане на подходящи нива на социална закрила, пълно използване на човешкия потенциал, осигуряване на стабилни публични финанси и увеличена способност за приспособяване и устойчивост на икономическите структури.

Представените тук принципи се прилагат за гражданите на ЕС и за законно пребиваващите в него граждани на трети държави, в съответствие с формулировката на всеки един от принципите. За целите на настоящата консултация с понятието „работник“ временно се обозначава всяко лице, което в продължение на определен период от време упражнява дейност в полза на друго лице, в замяна на което получава възнаграждение, и работи под ръководството на същото това лице, по-специално що се отнася до определянето на времето, мястото и съдържанието на работата.

С понятието „самостоятелно зает/о/и“ се обозначават всички лица, които упражняват дейност срещу заплащане за собствена сметка. С понятието „заети лица“ се обозначават едновременно работниците и самостоятелно заетите лица. Приложното поле на тези понятия може да бъде допълнително уточнено в хода на консултациите.

Подборът и формулировката на принципите се основават, наред с друго, на съществуващите насоки в Европейския семестър за координация на икономическите политики, на вторичното законодателство на ЕС и на насоките в актовете с незадължителен характер, когато такива съществуват. С цел да се предостави по-ясен контекст на всеки един от принципите, в настоящия проект се очертават основните все още непреодолени предизвикателства, посочва се потенциалната добавена стойност от всеки един принцип и, под формата на карета с цитати, се припомнят съответните права, заложени в първичното законодателство, когато съществуват такива. Принципите следва да бъдат подложени на широкообхватна дискусия и доуточнени в процеса на консултацията, така че през 2017 г. да бъде финализирано предложение за създаването на европейски стълб на социалните права.

ГЛАВА I: РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И

ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА ТРУДА

1.Умения, образование и учене през целия живот

Придобиването на основни умения по език, езикова, математическа и компютърна грамотност, които са от първостепенно значение като основа на ученето, все още е предизвикателство за значителен дял от населението, във всички възрастови групи. За да се подобрят качеството и адекватността на образователните резултати, е необходимо системите на образование и обучение да станат по-ефективни, справедливи и в по-голяма степен съответстващи на нуждите на пазара на труда и на нуждите на обществото. Освен равен и независещ от финансовите възможности достъп до основни умения и ключови компетентности по време на основното образование, трябва да се осигурят качествени възможности за възрастните да придобиват основни умения и ключови компетентности през целия живот. Застаряването на населението, по-голямата продължителност на професионалния живот и нарастващата имиграция на граждани на трети държави налагат допълнителни действия за повишаване на квалификацията и учене през целия живот, с оглед на успешната адаптация към технологичните промени и бързо променящите се пазари на труда.

 

1.Всички лица трябва да имат достъп до качествено образование и обучение през целия живот с оглед на придобиването на подходящо ниво на основни умения и ключови компетентности за активното им участие в обществото и в трудовия живот. Младите нискоквалифицирани работници и възрастните представители на населението в трудоспособна възраст трябва да бъдат насърчавани да повишават квалификацията си.

2.Гъвкави и осигуряващи закрила трудови договори

Осигуряването на гъвкави договори може да улесни достъпа до пазара на труда и да подпомогне преквалификацията, като същевременно позволи на работодателите да реагират на промените в търсенето. Цифровата икономика променя моделите на трудова дейност и създава благоприятни условия за нови форми на заетост, като самостоятелната заетост. Това може да допринесе за по-голямото разнообразие на начините за достъп до пазара на труда и да спомогне за запазването на заетостта. Все още обаче са налице значителни различия в условията на наемане съгласно различните трудови договори.

Освен това съществуват редица недоизяснени положения, като „зависимата“ или „фиктивна“ самостоятелна заетост, които създават правни неясноти и пречки за достъпа до социална закрила. Подобни явления носят риск от несигурност и/или сегментирани пазари на труда на две нива, което вреди на производителността и води до изключване. Непостоянната заетост може да увеличи риска от несигурност поради по-слабата защита от уволнение, по-ниското заплащане и ограничения достъп до социална закрила и обучение. С прехода към договори със сравними гаранции и разходи временната заетост може да се превърне в етап в посока на постигането на стабилна и сигурна заетост, като същевременно трудовите пазари станат по-устойчиви на сътресения.

1.Трябва да се гарантира равностойно третиране независимо от вида на трудовия договор, освен ако различното третиране е обосновано от обективни причини. Необходимо е да се предотвратяват случаите на неправилно използване или злоупотреба с несигурните и непостоянните трудови правоотношения.

2.Гъвкавите условия на заетост могат да улеснят достъпа до пазара на труда и да помогнат на работодателите да реагират по-бързо на промените в търсенето. Независимо от това е необходимо да се осигури преход към безсрочни договори.

3.Преход от едно работно място към друго в условия на закрила

Професионалният живот на работещите е все по-разнообразен, като може да включва различни професии и форми на заетост, прекъсвания на кариерата, увеличена мобилност и професионални промени в живота на едно лице. За да се извлече максимална полза от технологичния напредък и бързо променящите се пазари на труда, е необходимо да се осигури по-бърза и качествена подкрепа при смяната на работни места и професии, както и подкрепа за редовно повишаване на квалификациите през целия професионален живот.

В повишаването на квалификациите се налага да инвестират както отделните работници, така и дружествата и обществото. Някои видове социални обезщетения, като например пенсионното осигуряване по професионални схеми, обезщетенията при безработица, здравното застраховане или правото на обучение не винаги могат лесно да бъдат прехвърлени при смяна на работното място, нито могат да бъдат оползотворени или начислени при започването на самостоятелна заетост. Не бива да се допуска някои от правата на търсещите работа лица и неактивните лица да се превръщат в разколебаващ фактор против завръщането на работа или започването на собствен бизнес.

1.Всички лица в трудоспособна възраст трябва да имат достъп до индивидуализирани услуги за търсене на работа и да бъдат насърчавани да се обучават и да повишават квалификацията си, за да получат по-добри шансове на пазара на труда или при започването на собствен бизнес и по-бърз преход между работни места и професии.

2.Следва да се осигури запазването и преносимостта на придобитите в течение на кариерата права на социални обезщетения и обучение, с цел да се улесни преходът между различни работни места и професии.

Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел да насърчават заетостта. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, борбата срещу социалното изключване и модернизацията на системите за социална закрила.

4.Активна подкрепа за заетостта

Трайната, многократно възникваща, както и дългосрочната безработица, по-специално сред младите и нискоквалифицираните хора, създава необходимост от подходяща и целенасочена подкрепа за (повторно) постъпване на работа, както и мерки за развитие на умения и квалификации и натрупване на трудов стаж с цел да се направи възможно наемането на нови работни места. Осигуряването на бърз и ефективен достъп до подобни мерки може да предотврати изключването от пазара на труда и социалното изключване.

1.Всички млади хора на възраст под 25 години следва да получават качествени предложения за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в срок от четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.

2.Необходимо е също така да се гарантира, че на регистрираните като дългосрочно безработни лица се предоставя задълбочена индивидуална оценка и насоки, както и споразумения за професионална интеграция, които включват предложение за персонализирани услуги и указване на единно звено за контакт, най-късно 18 месеца след като останат без работа.

Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел да насърчават заетостта. Освен това съгласно член 153 Съюзът приема минимални изисквания, подкрепя и допълва усилията на държавите членки за насърчаване на интегрирането на лицата, изключени от пазара на труда.

5.Равенство между половете и равновесие между професионалния и личния живот

Жените все така са по-слабо представени в заетостта, твърде силно представени в сферата на почасовия труд и в нископлатените сектори и получават по-ниски почасови надници, въпреки че превъзхождат мъжете по образователна степен. Оказването на подкрепа за тяхното участие на пазара на труда е от основно значение, за да се гарантират равни възможности и се превръща в първостепенна икономическа цел в контекста на застаряването на работната ръка.

Липсата на подобаващ отпуск и на задоволителни условия за грижи за децата и другите зависими членове на семейството може да обезсърчи полагащите грижи за тези лица, които са главно жени, в желанието им да продължат да работят или да се завърнат на работното място. Сред пречките за участието на жените в пазара на труда се нарежда липсата на съответни политики за равновесие между професионалния и личния живот, неблагоприятното данъчно облагане на лицата с по-нисък доход в семейството, както и твърде високото данъчно облагане на доходите от труд, а също така и стереотипите по отношение на подходящите за двата пола сфери на образование и професионална заетост.

Достъпът до платен отпуск по семейни причини и до семейни схеми на осигуряване за самостоятелно заетите лица и лицата, които не работят на пълно работно време и постоянен договор, все още е неравномерен. Освен това недостатъчните възможности и стимули за мъжете да ползват отпуск засилва ролята на жените като основните полагащи грижи лица, което влияе негативно на трудовата заетост на жените.

Възможността за по-гъвкава организация на труда отчасти се дължи и на цифровата среда и съвместяването на няколко професии в условията на икономика на споделянето и сътрудничеството. Гъвкавото работно време може да спомогне и за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като предостави възможност на трудещите се и на предприятията да приспособят работните графици и моделите на трудова дейност към своите нужди.

1.Следва да се насърчава равенството между половете на пазара на труда и в образователната сфера, като се гарантира равно третиране във всички области, включително заплащането, премахването на пречките пред участието на жените и предотвратяването на професионалната сегрегация.

2.Всички родители и полагащи грижи лица трябва да имат достъп до съответен отпуск за гледане на деца и други зависими роднини и до услуги по полагане на грижи 1 . Трябва да се насърчава равностойното ползване на отпуск от страна на двата пола, посредством мерки, като предоставянето на платен отпуск за родителите — както за мъже, така и за жени.

3.Необходимо е, в съгласие между работодатели и работници, да се осигуряват и насърчават гъвкави условия на труд, включително в областта на работното време, като се зачитат нуждите и на работниците, и на работодатели.

Съгласно член 33 от Хартата на основните права: За да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки трябва да има право на защита срещу уволнение, което има за мотив майчинство, както и право на платен отпуск по майчинство и на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът определя минимални изисквания и също така подкрепя и допълва дейностите на държавите членки във връзка с работната среда, условията на труд, както и равенството между половете по отношение на възможностите на трудовия пазар и третирането на работното място. Освен това съгласно член 24 от Хартата на основните права на ЕС: Равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението. Принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол. Съгласно член 3 от ДЕС Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминацията. Освен това съгласно член 8 от ДФЕС Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Съгласно член 19 от ДФЕС Съюзът може да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът приема минимални изисквания, подкрепя и допълва дейностите на държавите членки във връзка с интегрирането на лицата, изключени от пазара на труда, и насърчаването на равенството между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа.

6.Равни възможности

Дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация е противозаконна в Съюза. Някои групи лица обаче срещат затруднения в достъпа до трудовия свят. По-специално гражданите на трети държави и представителите на етническите малцинства са по-слабо представени в заетостта и в по-голяма степен са заплашени от бедност и социално изключване. Важно е пречките за тяхното участие да бъдат отстранени, като те може да включват езикови бариери или пропуски в областта на признаването на уменията и квалификациите. Що се отнася до дискриминацията, основана на националност или етническа принадлежност, практическият опит показва липса на осведоменост както сред работодателите, по отношение на практиките за недискриминация при наемане на работа, така и сред хората, които стават обект на такава дискриминация, по отношение на техните права.

Оказването на подкрепа за тяхното участие на пазара на труда е от основно значение, за да се гарантират равни възможности и се превръща в първостепенна икономическа цел в контекста на застаряването на работната ръка.

a. Трябва да бъде засилено участието на по-слабо представените групи на пазара на труда, като се гарантира равно третиране във всички области, включително чрез повишаване на осведомеността и преодоляване на дискриминацията.

ГЛАВА II: СПРАВЕДЛИВИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

7.Условия за наемане на работа

Новите форми на гъвкава заетост изискват допълнителни усилия за уточняване на естеството, обема и продължителността на работата, за идентифициране на работодателите и на съответното равнище на социална закрила, както и за предотвратяване на злоупотребите с изпитателните срокове. Децентрализираните самоорганизирани форми на заетост могат да повишат самостоятелността на работниците и да насърчат стопанското развитие, но същевременно могат да доведат до по-слаба осведоменост относно правата и до неясни изисквания за предоставяне на информация от страна на работодателите. Съществуващите правни разпоредби на ЕС относно информирането на служителите за условията на заетост не се прилагат от самото начало на трудовата заетост и е все по-трудно те да бъдат приложени предвид все по-транснационалните, мобилни, дигитални и делокализирани модели на организация на стопанската дейност. Сложните, скъпи и несигурни процедури по прекратяване на безсрочните договори не стимулират предприятията да наемат кадри и освен това водят до неравномерно прилагане на действащите правила.

1.Всеки работник се уведомява в писмена форма преди започване на работа относно правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение.

2.Ако се предвижда изпитателен срок, той следва да е с разумна продължителност; преди началото му работниците получават информация относно неговите условия.

3.Уволняването на работници следва да бъде обосновавано и предшествано от предизвестие с разумен срок и да е придружено от съответна компенсация, както и от осигуряването на достъп до бързи и ефективни средства за обжалване в рамките на безпристрастна система за разрешаване на спорове.

8.Възнаграждения

Гарантирането на минимална заплата с подобаващ размер осигурява достоен жизнен стандарт на работниците и техните семейства и допринася за борбата с бедността сред работещите. Възприемането на по-широк обхват предотвратява нарушенията, водещи до пазар на труда на две нива. Предвидимостта в развитието на възнагражденията е от съществено значение за стабилността на бизнес средата. Необходимо е размерът на минималните възнаграждения да се определи на равнище, гарантиращо запазване на перспективите за заетост на нискоквалифицираните работници и осигуряващо изгода от постъпването на работа за безработните и неактивните лица. Осигуряването на по-нататъшното изменение на възнагражденията в съответствие с производителността се оказа от решаващо значение за конкурентоспособността, особено в рамките на еврозоната.

1.Всички работещи трябва да получават справедливо възнаграждение, което да им осигурява достоен жизнен стандарт. Минималните работни заплати трябва да се определят чрез прозрачен и предвидим механизъм, по начин, който гарантира запазването на достъпа до заетост и мотивацията за търсене на работа. Заплатите трябва да се променят в съответствие с промените в производителността, в консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики.

9.Здравословни и безопасни условия на труд

В контекста на по-нестабилните трудови правоотношения, новите модели на трудова дейност и застаряването на работната сила се появиха нови предизвикателства пред осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Осигуряването на защита срещу професионални увреждания и заболявания за всички работници, независимо от формата на заетост, както и преодоляването на „сивите зони“, като „зависимата“ или „фиктивна“ самостоятелна заетост, които създават правни неясноти и пречки за достъпа до социална закрила, са от значение за намаляването на несигурността, социалните разходи и за подобряването на производителността на предприятията. Засилването на усилията за реинтеграция и рехабилитация изисква по-висока степен на ангажираност на работодателите с преквалификацията или адаптацията на работното място. Изпълнението на превантивни и коригиращи мерки обаче продължава да е в тежест за малките предприятия.

1.Следва да се гарантира подобаващо ниво на закрила от всички рискове, които могат да възникнат при работа, с надлежно подпомагане за прилагането, по-специално в микропредприятията и малките предприятия.

10.Социален диалог и участие на работниците

За доброто функциониране на социалния диалог са необходими автономни и представителни социални партньори, способни да постигат колективни споразумения. С оглед на намаляващата организационна плътност и понижената представителност социалните партньори трябва да продължат да развиват способностите си за участие в един по-добре функциониращ и ефективен социален диалог. Участието на социалните партньори на равнището на ЕС и на национално равнище е от решаващо значение за успешното разработване и прилагане на икономическите и социалните политики, включително и участието в усилията за запазване на заетостта в периоди на икономическа стагнация. Освен това новите форми на организация на заетостта, като например в сектора на услугите и цифровата икономика, водят до неравномерно участие на работниците, а тяхното информиране и консултиране е още по-сложно.

1.Изготвянето и изпълнението на политиките за заетост и социалните политики следва да се извършва в консултация със социалните партньори. Те трябва да бъдат насърчавани да разработват колективни споразумения в области от значение за тях, при спазване на съответните им национални традиции, автономия и право на колективни действия.

2.Необходимо е в разумен срок да се осигурят условия за обмен на информация и провеждане на консултации за всички работници, включително и за тези, които работят дистанционно и/или зад граница, или техните представители, и по-специално в случай на колективни уволнения, трансфери, преструктурирания и сливания на предприятия.

ГЛАВА III: ПОДХОДЯЩА И УСТОЙЧИВА СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА

11.Интегрирани социални обезщетения и услуги

В някои случаи големият брой различни обезщетения и услуги, агенции и процедури за кандидатстване затруднява достъпа на хората до пълната подкрепа, от която се нуждаят. Липсата на интегрирани обезщетения и услуги също намалява тяхната ефективност за преодоляването на бедността и за оказването на подкрепа за социална и професионална интеграция. От ключово значение за ефективното оказване на подкрепа е синхронизирането на социалните помощи, активното подпомагане и социалните услуги. Това синхронизиране следва да засяга допустимостта и обхвата, а също така и съгласувани предложения за оказване на подкрепа и запазване на някои права при завръщането на работа или в самостоятелна заетост. По-доброто интегриране на обезщетенията и услугите може да подобри разходната ефективност на социалната закрила.

1.Обезщетенията и услугите за социална закрила следва, доколкото е възможно, да бъдат интегрирани, с цел да се засили съгласуваността и ефективността на тези мерки и подкрепата за социалната и професионалната интеграция.

Съгласно член 34 от Хартата на основните права: Съюзът признава и зачита правото на гражданите на обезщетения за социална сигурност и на достъп до социалните служби. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила и борбата с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, модернизацията на системите за социална закрила и интеграцията на лицата на пазара на труда.

12.Обезщетения за болест и здравно обслужване

Застаряването на населението и високите разходи за лечение създават все по-голям натиск върху финансовата устойчивост на системите на здравеопазване и върху способността им да предоставят подходящи грижи за всички. Установено е, че високият размер на разходите за лечение спрямо доходите и твърде дългите периоди на изчакване са ключови фактори за липсата на достъп до медицински грижи. Осигуряването на универсален достъп до висококачествени грижи при същевременно гарантиране на финансовата устойчивост на системите на здравеопазване и насърчаване на разходоефективното предоставяне на здравни грижи, промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията, изисква да се увеличат усилията за подобряване на устойчивостта, ефикасността и ефективността на системите на здравеопазване и може да помогне на системите на здравеопазване да преодолеят предизвикателствата. Осигуряването на универсален достъп до здравеопазване и преодоляването на неравенствата в здравната сфера ще засили социалното сближаване и ще подобри икономическите показатели.

Разпоредбите относно обезщетенията за болест и/или платения отпуск по болест се различават значително що се отнася до периода на изчакване, продължителността, коефициентите на заместване на дохода и механизмите за контрол. Осигуряването на подобаващ минимален размер на заместващия доход за обезщетение за болест и насърчаването на рехабилитацията и реинтеграцията, при същевременно запазване на финансовата устойчивост на тези схеми, продължават да бъдат предизвикателство.

1.Всеки трябва да се ползва с навременен достъп до качествени превантивни и лечебни медицински грижи, а необходимостта от здравни грижи не следва да води до бедност или до финансови затруднения. 

2.Системите за здравеопазване следва да насърчават разходноефективното предоставяне на здравни грижи, като същевременно се укрепват промоцията на здравето и профилактиката на заболяванията, с цел да се подобри устойчивостта на системите за здравеопазване и тяхната финансова устойчивост.

3.На всички работници, независимо от вида на трудовия договор, следва да се гарантира подобаващ платен отпуск по болест при заболяване; следва да се насърчава участието на самостоятелно заетите лица в схемите на осигуряване. Следва да се насърчават ефективната реинтеграция и рехабилитация за бързо завръщане на работа.

Съгласно член 35 от Хартата на основните права: Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве. Съгласно член 34 от Хартата на основните права: Съюзът признава и зачита правото на гражданите на обезщетения за социална сигурност ... при заболяване. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците и модернизацията на системите за социална закрила. Съгласно член 168 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

13.Пенсии

Нарастващата продължителност на живота и намаляващият дял на населението в трудоспособна възраст са двойно предизвикателство пред осигуряването на финансова устойчивост на пенсиите и пред осигуряването на подобаващ доход след пенсиониране. За да се осигури дългосрочна устойчивост на публичните финанси, като същевременно се запази справедливостта между поколенията, е важно законоустановената възраст да се обвърже с очакваната продължителност на живота и да се намали разликата между действителната и законоустановената пенсионна възраст, като се предотврати ранното напускане на работната сила.

В няколко от държавите членки стои също и проблемът с недостатъчния размер на пенсиите. В повечето държави съществува и по-голяма разлика в пенсиите на мъжете и жените, като жените получават по-ниско заплащане и натрупват повече периоди на прекъсване на трудовата дейност, което е причина за по-ниски пенсионни вноски и, в крайна сметка, по-ниски пенсионни права.

Самостоятелно заетите лица и лицата с нетипични форми на заетост също са изложени и на по-висок риск от несъответстващ размер на пенсиите и по-ограничен обхват на професионалното пенсионно осигуряване.

1.Пенсиите следва да осигуряват достоен жизнен стандарт в пенсионна възраст за всички. Следва да се предприемат мерки за преодоляване на драстичните разлики в заплащането на жените и мъжете, например чрез подобаващо отчитане на периодите на полагане на грижи. В съответствие с националните особености следва да се насърчава участието на самостоятелно заетите лица в пенсионните схеми.

2.Системите на пенсионно осигуряване следва да се стремят да запазят устойчивостта и адекватността на пенсиите и в бъдеще, посредством гарантиране на широко участие в схемите, обвързване на законоустановената пенсионна възраст с продължителността на живота и преодоляване на разликата между действителната и законоустановената пенсионна възраст, като се предотврати ранното напускане на работната сила.

Съгласно член 34 от Хартата на основните права: Съюзът признава и зачита правото на социалноосигурителни обезщетения [...] за старост... [и]... правото на социално подпомагане на лицата, които не разполагат с достатъчно средства. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряване на подходяща социална закрила и борба с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, борбата срещу социалното изключване и модернизацията на системите за социална закрила.

14.Обезщетения за безработица

Ефективните обезщетения при безработица подпомагат търсенето на работа, подобряват съответствието между умения и нужди, осигуряват икономическа сигурност в периоди на безработица, предотвратяват бедността и дават възможност за бърза стабилизация в условията на икономически спад. В някои случаи обхватът на обезщетенията за безработица е ограничен поради твърде строги изисквания за допустимост. В някои държави членки повод за безпокойство представлява продължителността на периодите на изплащане на обезщетения, както и прилагането на условия за търсене на работа и получаване на активна подкрепа.

1.Действията за подпомагане на безработните лица трябва да включват изискването за активно търсене на работа и участие в активна подкрепа, съчетано с адекватни обезщетения за безработица. Продължителността на периода на изплащане на обезщетенията следва да осигурява достатъчно време за търсене на работа, като същевременно се запазват стимулите за бързо завръщане към заетост 2 .

Съгласно член 34 от Хартата на основните права: Съюзът признава и зачита правото на гражданите на обезщетения за социална сигурност ... в случай на загуба на работа... Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила и борбата с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, борбата срещу социалното изключване и модернизацията на системите за социална закрила.

15.Mинимален доход

В повечето, но не и във всички държави членки, на лицата, живеещи в бедност или изложени на риск от обедняване и неразполагащи с други средства за издръжка, се гарантира минимален доход. Продължават обаче да съществуват предизвикателства, като незадоволителният размер на обезщетенията, който не помага на бенефициерите да преодолеят бедността, ограниченият обхват на схемата и честите откази от обезщетения за гарантиране на минимален доход поради сложните процедури за участие в схемата. За лицата в трудоспособна възраст слабите връзки с услугите за активна подкрепа и социалните услуги и ненамаляването на обезщетенията при завръщане на работа могат да създадат т. нар. „капан на обезщетенията“ и да се окажат възпиращи фактори за започване/завръщане на работа. Лицата, които са изчерпали правата си на обезщетения при безработица, са в недостатъчна степен обхванати от схемите за гарантиране на минимален доход, предвид слабата координация между обезщетенията за безработица и обезщетенията за гарантиране на минимален доход. Що се отнася до възрастните хора, в повечето държави членки размерът на обезщетенията за гарантиране на минимален доход не е достатъчен, за да избави от бедност лицата без други източници на препитание.

1.Следва да се гарантират подобаващи обезщетения за гарантиране на минимален доход за лицата, които не разполагат с достатъчно средства за да си осигурят достоен жизнен стандарт. За лицата в трудоспособна възраст получаването на тези обезщетения следва да е обвързано с изисквания за участие в активна подкрепа с цел насърчаване на (ре)интеграцията им на пазара на труда.

Съгласно член 34 от Хартата на основните права: С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел да водят борба с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки за борба срещу социалното изключване и интегриране на лицата на пазара на труда.

16.Увреждания

Лицата с увреждания са изправени пред по-голям риск от бедност и социално изключване в сравнение с останалата част от населението. Те са лишени от подходящ достъп до работното място, сблъскват се с дискриминация и неблагоприятно данъчно облагане. Обезщетенията за нетрудоспособност могат да създадат т. нар. „капан на обезщетенията“, например ако се предвижда тяхното пълно и внезапно спиране при (повторно) постъпване на работа. Наличността на спомагателни услуги също може да повлияе на способността за участие в заетостта и в обществения живот.

1.Необходимо е на лицата с увреждания да се осигурят подпомагащи услуги и да се гарантира сигурен базов доход, който им осигурява достоен жизнен стандарт. Условията за получаване на обезщетения не следва да създават пречки пред заетостта.

Съгласно член 26 от Хартата на основните права: Съюзът признава и зачита правото на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила и борбата с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, борбата срещу социалното изключване и модернизацията на системите за социална закрила.

17.Дългосрочни грижи

Застаряването на населението, промяната в структурата на семейството и засиленото участие на жените на пазара на труда допринасят за увеличеното търсене на услуги за дългосрочни грижи. Лицата, които полагат грижи за членове на семейството (предимно жени), често запълват празнините, дължащи се на липсата или на скъпо струващите институционални грижи. Макар и предпочитани от много бенефициери и членовете на техните семейства, професионалните грижи в домашни условия са все още недостатъчно развити, поради което неформалните грижи често са единствена възможност за много семейства, което създава голяма финансова тежест за засегнатите. Следователно, за да се осигури достъп до подходящи услуги за дългосрочни грижи при същевременно гарантиране на финансовата устойчивост на системите за дългосрочни грижи, се изискват повече усилия за подобряване на предоставянето и финансирането на дългосрочните грижи.

1.Необходимо е да се гарантира достъпът до качествени услуги на достъпна цена в областта на дългосрочните грижи, включително грижите в домашни условия, предоставяни от специалисти с подходяща квалификация.

2.Предоставянето и финансирането на услуги за дългосрочни грижи трябва да бъде укрепено и подобрено с цел да се гарантира достъпът до подходящи грижи по финансово устойчив начин.

Съгласно член 34 от Хартата на основните права Съюзът признава и зачита правото на гражданите на обезщетения за социална сигурност и на достъп до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи на (...) зависимо положение. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците и модернизацията на системите за социална закрила.

18.Грижи за деца

Услугите за отглеждане на деца подобряват когнитивното и социалното развитие на децата, особено на тези, които живеят в домакинства в неравностойно положение, и им осигуряват по-добри образователни и професионални перспективи на по-късен етап от живота. Официалните заведения за грижи за деца също са ключов инструмент в осигуряването на равновесие между професионалния и личния живот и насърчаването на заетостта сред родителите, и по-специално сред жените. Ограничените наличност и достъп до този вид грижи обаче, както и високата цена и незадоволителното им качество, продължават да са значителни пречки и да възпрепятстват развитието на децата. Достъпът за децата в неравностойно положение до такива услуги също продължава да е затруднен.

1.Необходимо е за всички деца да се гарантира достъп до качествени услуги за гледане на деца на разумна цена, предоставяни от специалисти с подходяща квалификация.

2.Необходимо е да се приемат мерки на ранен етап и превантивни подходи за справяне с бедността сред децата, включително специфични мерки за насърчаване на участието на децата, произхождащи от среди в неравностойно положение.

Съгласно член 24 от Хартата на основните права: Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряването на подходяща социална закрила. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на социалната сигурност и социалната закрила на работниците, борбата срещу социалното изключване и модернизацията на системите за социална закрила.

19.Жилищно настаняване

Липсата на подходящо жилищно настаняване и несигурността в този сектор продължава да бъде значителен проблем за целия ЕС, причина за поемането на по-големи финансови рискове, принудително напускане на жилища, просрочени задължения по наеми и ипотечни плащания, а в някои крайни случаи, и бездомничество. Ограниченията по отношение на предлагането в сектора на жилищното настаняване и нарушенията на пазара за отдаване под наем на жилища допринасят за липсата на достъпност. Липсата на подобаващо жилищно настаняване също продължава да бъде пречка за мобилността на работната сила, за реализацията на младите хора, за осъществяването на житейските им планове и за техния независим живот.

1.Трябва да се осигури достъп до социално жилищно настаняване или до подпомагане за жилищно настаняване за нуждаещите се. Трябва да се гарантира защита срещу принудително напускане на жилища на уязвимите лица и подкрепа за домакинствата с нисък и среден доход за настаняване в предоставено им жилище.

2.На бездомните трябва да се предоставя подслон и възможност за ползване на други социални услуги с цел да се насърчи социалната интеграция.

Съгласно член 34 от Хартата на основните права: С цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на (...) помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства. Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел да водят борба с изключването от социалния живот. Съгласно член 153 от ДФЕС Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на борбата срещу социалното изключване.

20.Достъп до основни услуги

Основните услуги, като електронни комуникации, транспорт, енергетика (електроенергия и отопление) и финансови услуги (банкиране), които осигуряват пълното социално приобщаване на хората в обществото и осигуряват равни възможности за достъп до заетост, невинаги са налични или достъпни за всички, които се нуждаят от тях. Сред пречките за достъпа са твърде високата цена, липсата на инфраструктура и несъобразяването с изискванията за достъп за хората с увреждания.

1.За всички лица следва да се осигурява достъп на приемлива цена до основни услуги, включително електронни комуникации, електроенергия, транспорт и финансови услуги. Необходимо е да се осигурят мерки в подкрепа на достъпа до такива услуги за нуждаещите се.

Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел осигуряване на подходяща социална закрила и борба с изключването от социалния живот.

(1)  В съответствие с принципи 17 и 18 по-долу.

(2) Както е посочено в принцип 3 по-горе.