Европейски икономически и социален комитет

565-а пленарна сесия на ЕИСК – Interactio, 8.12.2021 г. – 9.12.2021 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно възможности за цифрова трансформация за предприятията за търговия на дребно и нейните предимства за европейските потребители

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/01)

Докладчик:

Felipe MEDINA MARTÍN

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства факта, че в преразгледаната европейска промишлена стратегия, която Европейската комисия (ЕК) представи неотдавна, секторът на търговията на дребно се разглежда като стратегическа екосистема за възстановяването на Европа. ЕИСК счита, че екосистемният подход осигурява подходяща рамка, като отразява, от една страна, сложните взаимовръзки между секторите и предприятията на единния пазар в дадени вериги за създаване на стойност, а от друга — необходимостта да им бъде оказана подкрепа, за да предприемат успешно прехода към цифровизация и устойчивост и да допринесат за стратегията за възстановяване. ЕИСК отбелязва значението, многообразието и мащаба на предприетите от предприятията за търговия на дребно инициативи в подкрепа на екологичния и цифровия преход посредством инвестиции в нови технологии, за да задоволят новото търсене от страна на потребителите, както и техните потребности.

1.2.

Европейският сектор на търговията на дребно, който е най-големият частен работодател в Европа, се намира в процес на цифрова трансформация, който беше ускорен драстично от пандемията от COVID-19. Цифровата трансформация променя радикално бизнес моделите в търговията на дребно, но променя и взаимодействието с потребителите, като най-успешните предприятия интегрират плавно онлайн и офлайн средата в универсален канал. ЕИСК отбеляза, че преди COVID-19 две трети от търговците на дребно не са извършвали дейност онлайн и че пандемията показа колко е важна стратегията за универсален канал за оцеляването на много предприятия, по-специално, но не само, за оцеляването на МСП.

1.3.

ЕИСК изтъква, че едно от главните предизвикателства, пред които се изправя секторът на търговията на дребно, е липсата на еднакви условия на конкуренция онлайн с търговците от трети държави. Това създава нелоялна конкуренция за установените в ЕС търговци, които спазват правилата на Съюза, изискващи безопасност на продаваните на потребителите продукти и зачитане на правата на потребителите.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие, че на Европа е необходима стабилна и амбициозна цифрова политика за сектора на търговията на дребно, за да се възползва от възможностите за повишаване на конкурентоспособността си, предлагани от цифровите иновации. Същевременно възползването от екологичния преход представлява възможност секторът на търговията на дребно да помогне на потребителите да избират по-устойчиви алтернативи за своето потребление. ЕИСК изтъква факта, че истинският единен пазар и ефективното и ефикасно трансгранично законодателство ще способстват секторите на търговията на дребно и на едро да отговарят на потребителското търсене и да се конкурират в глобално конкурентна и по-цифрова среда.

1.5.

ЕИСК подкрепя съвместното изявление на социалните партньори в секторите на търговията на дребно и на едро, представено в Европейския пакт за търговията в Европа, ЕС да помогне на сектора да подобри своята дългосрочна издръжливост, като въведе целенасочени мерки за подкрепа и ускори цифровия и екологичния преход, и в което се признава ролята на магазините за търговия на дребно за запазването на жизнени градски центрове и селски общности. ЕИСК призовава ЕК да обмисли начини за създаване на интегрирана стратегия за възстановяване и за промишлеността, въз основа на плановете за възстановяване, която да отразява ролята на взаимно укрепване на услугите и на преработващата промишленост като двигател на растежа и ефикасното функциониране на икономиката на ЕС и да е в подкрепа на цифровизацията на търговията на дребно със специален акцент върху МСП.

1.6.

ЕИСК настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да преосмислят мерките за подкрепа в областта на заетостта и уменията и да инвестират в набори от умения на бъдещите работници в областта на търговията на дребно посредством по-добра професионална и образователна подготовка, подкрепа за индивидуалното обучение и сектора на социалната икономика, насочени към нови работни места сметки, предоставяне на подкрепа на предприятията по такъв начин, че да могат да задържат голяма част от своите работници, като ги обучават да използват цифровите технологии; преквалификацията може да позволи на други да имат достъп до възможности за работа в други сектори. ЕИСК изразява съгласие, че изкуственият интелект (ИИ) и роботиката ще разширят и засилят въздействието на цифровизацията на икономиката върху пазарите на труда и че могат да допринесат за икономически и социален напредък.

2. Въведение

2.1.

Секторът на търговията на дребно, който обхваща магазините за търговия на дребно (модел „дружество — потребител“) и предприятия за търговия на едро (модел „дружество — дружество“), е най-големият частен работодател в Европа, като осигурява едно от всеки седем работни места и включва едно от всеки четири европейски предприятия. Търговците на дребно и на едро са връзката между производителите и преработвателите и 450 милиона потребители в Европейския съюз (ЕС).

2.2.

Търговията на дребно е сектор, в който движеща сила е търсенето на потребителите. Това е разнороден сектор от онлайн и физически магазини, в които на потребителите се продават хранителни и нехранителни продукти, като често тези магазини се сливат в бизнес модел на универсалния канал за потребителите. От предприятията в този сектор 99 % са МСП, които се опитват да проникнат на единния пазар, оцеляват на силно конкурентен пазар, предлагат гъвкавост по отношение на иновации и експериментиране и се занимават с това, което правят най-добре: обслужват своите клиенти.

2.3.

Европейският сектор на търговията на дребно се намира в процес на цифрова трансформация — процес, който беше ускорен драстично от пандемията от COVID-19. Голям брой потребители бяха принудени да купуват своите нехранителни продукти онлайн, тъй като магазините бяха затворени. За хранителните магазини често съществуваше възможност да останат отворени, но бяха подложени на строги ограничения, свързани с високи разходи, заради необходимостта да се гарантира безопасността на потребителите и служителите. На много търговци на дребно, които преди нямаха онлайн магазин, се наложи да започнат да предлагат продуктите си онлайн, за да могат да стигнат отново до потребителите по време на мерките за изолация в домашни условия. Често онлайн пазарите бяха единственият начин за бързо преминаване на МСП в онлайн среда и се очаква в близко бъдеще това да се увеличава.

2.4.

Същевременно екологичният преход е възможност за търговията на дребно, тъй като позволява на сектора да преосмисли бизнес моделите, да предложи алтернативни продукти и да подкрепи и подтикне хората към по-устойчив начин на живот. По този начин едновременно се откликва на промените в обществото и се осъществят такива. Наред с увеличения натиск от потребителите и регулаторите за по-устойчиви алтернативи, екологичният преход е възможност за преосмисляне на начина, по който обществото произвежда, преработва, продава, използва и изхвърля продуктите.

3. Цифрова трансформация

3.1.

Цифровата трансформация променя радикално бизнес моделите на търговията на дребно: тя променя взаимодействието с потребителите, маркетинга, самата верига на доставки, информацията, която тече през веригата на доставки, и много повече. Секторът традиционно препродава продукти, но се превръща все повече в комбинация от помощни услуги, свързани с препродажбата, във водещ субект за създаване и обработване на данни и важен ползвател на ИИ. Това е от съществено значение, за да се задоволи потребителското търсене и да се предоставят повече подходящи персонализирани предложения.

3.2.

Докато мнозина все още говорят за онлайн и офлайн канали за продажба, най-успешните предприятия плавно интегрират онлайн и онлайн средата в универсални канали, като по този начин предлагат на потребителите единно обслужване. Това допринася за засилване на конкуренцията между различните бизнес модели и създава по-голям избор и прозрачност за потребителите, работни места и растеж.

3.3.

Едно от главните предизвикателства за сектора на търговията на дребно е липсата на еднакви условия на конкуренция онлайн с търговците от трети държави. Някои от тези въпроси вече се разглеждат в различни инициативи на Комисията. В медиите редовно се съобщава, че продуктите извън ЕС, продавани онлайн от търговци от трети държави, не са съобразени с правилата на ЕС или дори не са безвредни или са опасни продукти. Това води до нелоялна конкуренция за установените в ЕС търговци, които спазват правилата на Съюза с изисквания за безопасност на продаваните на потребителите продукти и зачитане на правата на потребителите. Проблемът се задълбочава, тъй като липсва надзор на пазара и митнически контрол, към което се добавят високите разходи за спазване на изискванията за търговците, които изпълняват закона. За потребителите е трудно да устоят на изкушението на по-ниските цени. В проучване от 2020 г. се посочва, че почти 70 % от потребителите в ЕС, които пазаруват трансгранично, са закупили продукти, продавани от Китай. През 2014 г. техният дял е бил около 15 % (1).

3.4.

Търговците на дребно и на едро възприемат иновации, приспособяват се и експериментират, за да проучат нови продукти, услуги и бизнес модели, така че да бъдат в крак с търсенето от страна на потребителите. Над две трети от търговците на дребно не са извършвали дейност онлайн преди COVID-19, като пандемията показа колко са важни наистина универсалните канали за оцеляването на много предприятия, по-специално, но не само, за оцеляването на търговците на дребно и на едро, които са МСП.

3.5.

Цифровите иновации повишават конкурентоспособността на Европа в глобален план. Всеки втори европейски потребител вече пазарува онлайн, като потребителите харчат 424 милиарда евро/годишно (2), но делът на онлайн покупките се различава значително в зависимост от вида продукт. Само 15 % от потребителите понастоящем купуват трансгранично, а само 7 % от МСП продават извън собствената си държава. Необходима е стабилна и амбициозна цифрова политика за сектора в Европа, така че да се възползва от тези възможности и да гарантира, че всички предприятия са включени в процеса, че условията на труд на техните работници са подобрени и че потребителите усещат ясна полза от процеса на цифровизация на търговията на дребно в цяла Европа, като се запазва висока степен на защита на потребителите по всички канали за продажба.

4. Екологичен преход

4.1.

Кризата, породена от COVID-19, показа нарасналото търсене от страна на потребителите на устойчиви продукти и начини за осъществяване на стопанска дейност. Търговците на дребно и на едро действаха като жизненоважна допирна точка с крайните потребители, изпълнявайки ключова роля за предвиждане и насърчаване на търсенето на по-устойчиви, подлежащи на рециклиране и/или повторна употреба продукти и опаковки. В продължение на много години търговците на дребно и на едро активно насърчават устойчивото потребление и намаляването на емисиите на CO2 в своята дейност и вериги на доставки. Те обаче изпитаха трудности при стимулирането на този преход в един сектор с високи постоянни разходи и ниски маржове.

4.2.

Секторът на търговията на дребно допринася съществено за събирането и рециклирането на отпадъци. Системите за разширена отговорност на производителя се основават на обема на определен поток от отпадъци, пускани от дадено предприятие на пазара, на който присъства. Отговорността не е толкова ясна, когато търговци, които не са установени физически в ЕС, въвеждат продукти на пазара на Съюза, или когато потребителите правят това посредством пряк внос. В тези случаи отпадъците от продукти, които постъпват в потока от отпадъци, се рециклират или премахват за сметка на европейските търговци на дребно. Това включва отпадъците, генерирани от оператори от трети държави, които не плащат нищо. Необходимо е да се засили сътрудничеството между схемите за ОЕЕО (отпадъци от електрическо и електронно оборудване) и онлайн търговците, установени извън ЕС, както и да се предприемат стъпки, чрез които тези предприятия да бъдат уведомени за своите задължения по схемите за разширена отговорност на производителя. Информираността на потребителите за процесите на рециклиране и свързаните с тях разходи също са от решаващо значение за придаване на по-голяма прозрачност на последиците от пазаруването онлайн.

5. Умения

5.1.

ЕИСК подкрепя съвместното изявление от 8 април (3) на социалните партньори в сектора на търговията на дребно и на едро UNI-Europa и EuroCommerce, в което те се застъпват за Европейски пакт за търговията. В него се подчертава безпрецедентното въздействие на кризата с COVID-19 върху жизнеспособността на търговците на дребно и на едро и върху издръжливостта на техните работници. Традицията на социалното партньорство и широко разпространените специални работни договорености в сектора, често посредством колективни споразумения, дадоха възможност на предприятията да се справят ефективно с внезапното и радикално приспособяване към „новото нормално“. Социалните партньори предложиха „Европейски пакт за търговията“ за ЕС и правителствените органи, за да се помогне на сектора да подобри своята дългосрочна издръжливост посредством целенасочени мерки за подкрепа и посредством ускоряване на цифровия и екологичния преход.

5.2.

Според неотдавнашен доклад на McKinsey Global Institute (4) над 5 милиона работни места в търговията на дребно и на едро са изложени на риск като комбинирано следствие от COVID-19 и автоматизацията. Това би могло да засегне големия брой заети жени и млади хора. Наред със стабилизирането на икономиката, ЕС и държавите членки трябва да инвестират в набори от умения на тези работници, т.е. посредством по-добра професионална и образователна подготовка, индивидуални сметки за обучение и преквалификация. Целенасоченото повишаване на квалификацията би позволило на сектора да задържи по-голяма част от своите работници посредством обучение как да използват цифровите технологии, като същевременно преквалификацията може да позволи на други да имат достъп до възможности за работа в други сектори.

5.3.

Следователно мерките на ЕС за подкрепа в областта на заетостта и уменията трябва да бъдат преработени, за да се създаде възможност за лесен и бърз достъп до финансиране за преструктурирането на този сектор и за справяне с променящите се потребности от умения, стимулирани от ускоряването на пазарните промени в резултат на COVID-19. Плановете за възстановяване трябва да се използват за повишаване на уменията както на търговците на дребно, така и на търговците на едро по същия начин, както за работещите в публичния сектор.

6. Промишлена стратегия — екосистема на търговията на дребно

6.1.

В актуализираната промишлена стратегия, представена наскоро от ЕК (5), се поставя нов акцент върху основните екосистеми, включително търговията на дребно и хранително-вкусовата промишленост. Търговците на дребно и на едро имат жизненоважна роля за европейската икономика и за функционирането на много други екосистеми като сектора на логистиката. Цифровият и екологичният преход трябва да спомогнат за стимулиране на възстановяването след COVID-19, като търговците трябва да бъдат признати за важна част от множество екосистеми, например онлайн търговията и логистиката. Логистиката е незаменим промишлен елемент за онлайн търговията — симбиотичен, тъй като нито една от двете подсистеми не може да извършва своята дейност без приноса на другата. Поради тази причина от общ интерес е логистичният сектор да расте в съответствие с изискванията на работниците, потребителите и околната среда.

6.2.

ЕК призна, че екосистемата на търговията на дребно и на едро е един от най-силно засегнатите сектори и е на второ място от гледна точка на потребностите от инвестиционна подкрепа. Търговците на дребно и на едро работят с големи обороти, високи постоянни разходи и ниски маржове (1—3 %), което означава, че са особено уязвими на недостиг на ликвидност. През май 2020 г. оценените загуби в търговията на дребно с нехранителни стоки, свързани с първата вълна на пандемията, достигнаха 16-20 % от годишния оборот (250—320 милиарда евро). Голям брой предприятия в екосистемата на търговията на дребно и на едро бяха драстично засегнати от наложените им от правителствата преки или непреки ограничения, напр. в резултат на ограничения за движение на техните клиенти или поради други ограничения на мобилността. Предприятията с онлайн дейност съумяха да намалят някои загуби, но само донякъде. Онлайн продажбите се увеличиха значително и се очаква да продължат да се увеличават, тъй като потребителите натрупват опит с пазаруването онлайн.

6.3.

Екосистемният подход създава подходяща рамка, като отразява както сложните взаимовръзки между секторите и предприятията на единния пазар в дадени вериги за създаване на стойност, така и необходимостта да им бъде оказана подкрепа, за да предприемат успешно прехода към цифровизация и устойчивост и да допринесат за стратегията за възстановяване. Предвид факта, че частното потребление представлява над 50 % от БВП на ЕС, търговците на дребно и на едро гарантират достъпа на производителите до потребителя и до професионалните пазари. Потребителите могат да купуват това, което им е необходимо, и това създава непрекъсната и жизнеспособна верига на доставки.

7. Ролята на търговията на дребно за запазването на жизнени градски центрове и селски общности

7.1.

Търговците на дребно изграждат доверие у европейските потребители в продължение на много години и ги снабдяват с висококачествени продукти на конкурентни цени, като се опитват непрекъснато да създават и да предават нови ефикасни решения, за да допринасят за покупателната способност на потребителите. Търговците на дребно създават екологосъобразни продукти, които допринасят за устойчиво потребление, но е необходимо да се направи повече.

7.2.

Магазините за търговия на дребно са от основно значение за запазването на жизнени градски центрове и селски общности. Също така традиционните физически магазини са и ще продължат да бъдат важни за обществото. Търговците на дребно могат да служат като пощенска станция, банков офис и аптека и допринасят за съхраняването на динамичността на местните общности. Празните пространства за търговия на дребно по търговските улици неумолимо осъждат градовете на бавен упадък към вандализъм и престъпност, а селският магазин може да е в основата на разликата между жизнена селска общност и общност, чието население се стопява.

7.3.

Европейските търговци на дребно трябва да могат да увеличат и ускорят инвестициите си в автоматизация, потребителски интерфейс и ИИ, за да останат конкурентоспособни. Подкрепата за такива инвестиции и за разширяването на онлайн продажбите, и по-специално помощта за търговците на дребно, които са МСП, и на дейността на малките градски центрове да преминат в онлайн среда, би имала трансформиращ ефект върху техните местни общности и върху оцеляването и издръжливостта на много предприятия за търговия на дребно, които са изправени пред силна и все по-глобална конкуренция.

8. Еднакви условия на конкуренция за търговията на дребно в Европа

8.1.

ЕС със своите 450 милиона потребители има огромен потенциал като цифров вътрешен пазар. Европейската стратегия за цифров единен пазар е замислена да стимулира трансграничната електронна търговия между държавите от ЕС. Въпреки това трансграничната електронна търговия в рамките на ЕС не нарасна толкова бързо, колкото електронната търговия от трети държави. Европейският пазар на цифрови услуги изостава видимо от САЩ и Китай, особено по отношение на присъствието на световния пазар, и това се отразява под формата на експлозивен растеж на онлайн продажбите на европейски потребители от някои държави извън ЕС, особено от Китай. През годините станахме свидетели на създаваните там все по-иновативни цифрови формати и технологии. ЕС и неговите държави членки трябва да увеличат усилията си за създаване на подходяща рамка, която да позволява на предприятията да се конкурират, да въвеждат иновации, да обслужват своите клиенти и да гарантират защитата на потребителите. Най-добрият начин за това е да се гарантира, че е по-привлекателно да се инвестира и да се осъществява стопанска дейност в ЕС, отколкото където и да е другаде по света.

8.2.

Онлайн продажбите са най-бързо растящият сегмент от пазара на търговията на дребно и макар че все още е относително малък в сравнение с продажбите офлайн, тези продажби започват да се превръщат в съществен процент в редица сектори за нехранителни стоки. Търговците на дребно вече не са единствената точка за достъп до потребителите, тъй като производителите също започват да използват електронната търговия, за да продават и да взаимодействат по други начини пряко с потребителите. Икономиите от мащаба и широкообхватната механизация на процесите, наред с мрежовите ефекти и възможността да се предлага почти неограничен асортимент от продукти, също бяха от полза за големите онлайн оператори и платформи, чиито нарастващи пазарни дялове започват да дублират традиционната посредническа роля на местните магазини.

8.3.

Всички стоки, които се продават в ЕС, трябва да отговарят на правилата на ЕС, като всички търговци, които продават стоки на потребителите в ЕС, трябва да гарантират това. Прекият внос доведе до нови предизвикателства по отношение на спазването на законодателството на ЕС, като излага европейските потребители на рискове за здравето и безопасността, а търговците в ЕС — на нелоялна конкуренция. В това отношение беше изпратено силно послание, че няма значение къде се намира предприятието: стоките, продавани в рамките на ЕС, независимо от тяхната стойност, трябва да отговарят на правилата. Инструмент за постигането на това, наред с другото, са предложеният законодателен акт за цифровите услуги, преразглеждането на Директивата относно общата безопасност на продуктите, правилното прилагане и изпълнение на Регламента относно надзора на пазара и останалото законодателство на ЕС.

8.4.

От решаващо значение е единният пазар и секторът да функционират правилно, тъй като това ще създаде възможност търговията на дребно и на едро да задоволява потребителското търсене и да се конкурира в глобално конкурентна и по-цифрова среда. ЕИСК счита, че действията на равнището на ЕС са от изключителна важност, за да се предотврати по-нататъшно фрагментиране на вътрешния пазар и да се избегне въвеждането на нови, често протекционистични, национални правила за продукти и услуги, както и да се предотвратят нееднаквото прилагане и тълкуване на правото на ЕС.

9. ИИ в търговията на дребно и на едро

9.1.

Търговците на дребно и на едро използват автоматизация от много години в сфери като транспорт, управление на поръчките и наличностите или във взаимодействията с потребителите. Благодарение на ИИ автоматизацията стана много по-усъвършенствана, като позволява по-добро разбиране и ефективност. ИИ въздейства по много начини върху сектора на търговията на дребно и на едро. Това включва подобрено взаимодействие с потребителите, ускоряване на доставката на пратките, предвиждане на потребителското поведение, оптимизиране на наличностите, установяване на измами и повишаване на устойчивостта на сектора.

9.2.

Всяка година се наблюдава рязко увеличаване на внедряването на ИИ в търговията на дребно. През 2016 г. само 4 % от търговците на дребно са използвали технологии с ИИ, докато през 2017 г. този процент се е увеличил на 17 % и е нараснал на 28 % през 2018 г. Не е изненадващо, че големите търговци на дребно и на едро с годишен оборот от 10 милиарда щатски долара или повече са внедрили ИИ в най-голяма степен. ИИ се използва от търговци на дребно в автомобилния сектор (19 %), електрониката и уредите за дома (25 %), домашното обзавеждане (26 %), хранителните продукти и стоки (29 %), облеклото и обувките (33 %) и многопродуктовата търговия (42 %).

9.3.

Както ЕИСК изложи подробно в своето становище относно ИИ (6), ИИ и роботиката ще разширят и увеличат въздействието на цифровизацията на икономиката върху пазарите на труда и могат да допринесат за икономическия и социалния напредък. През последните години ИИ попадна в центъра на вниманието на предприятията, хората, които вземат решения, и обществото. ИИ предлага на предприятията за търговия на дребно и на едро безкрайни възможности за растеж на дейността, подобряване на веригите на доставки, вземане на решения, разбиране на потребностите на потребителите и подобряване на тяхното обслужване. Това са само някои от множеството причини, поради които толкова много търговци на дребно и на едро проучват и инвестират във възможностите, предлагани от ИИ.

9.4.

Много приложения с ИИ не оказват въздействие върху отделните хора. Системите с изкуствен интелект, използвани за поставяне на медицински диагнози и за сканиране на складовите рафтове, може да са сходни технологии, вземащи решения въз основа на сложни набори от данни, но те включват напълно различни рискове и изискват различни защитни мерки. Необходимо е регламентиране на ИИ, което да обхваща различните степени на риск, свързани с използването на системи с ИИ, като се гарантира безопасността на потребителите и тяхното доверие в системите.

Брюксел, 9 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) E-commerce in Europe 2020 (Електронната търговия в Европа 2020 г.).

(2) https://www.eurocommerce.eu/about-us/the-narratives.aspx.

(3) 2020.04.08 — EuroCommerce_UniEuropa_statement.pdf.

(4) The future of work in Europe (Бъдещето на труда в Европа) (mckinsey.com).

(5) COM(2020) 102 final; communication-industrial-strategy-update-2020_bg.pdf.

(6) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 1.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/7

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отвъд показателите на БВП за успешно възстановяване и устойчива и издръжлива икономика на ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/02)

Главен докладчик.

Petru Sorin DANDEA

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	23.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	209/2/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че е неизбежно да се премине от икономическата система, в която растежът е основният двигател, към модел на устойчиво развитие. Предвид голямата сложност на тази трансформация и огромните предизвикателства, които тя поставя, предложенията за нови показатели, съдържащи се в настоящото становище са само пример за възможния подход към инструментите за измерване в социалната, икономическата и екологичната област.

1.2.

ЕИСК предлага да се разработи набор от показатели, насочени към по-добро информиране на създателите на политики, като по този начин се популяризират политики за развитието на кръговата икономика. Например за определени дълготрайни потребителски стоки данните за съдържанието на материалите, получени от природни ресурси, когато са в корелация с данните за средната продължителност на тяхното използване и с потенциалния процент на оползотворяване на споменатите материали, могат да предоставят на създателите на политики съответната информация относно причините, поради които се решава дали да се инвестира в сектора на рециклирането.

1.3.

Комитетът счита, че би било разумно да се изготви сбит набор от показатели „Отвъд БВП“, който след това да може да бъде включен в набора от показатели относно Европейския зелен пакт. Моделът за „икономика на поничката на ЕС до 2030 г.“, разработена от германския институт ZOE, би могъл да се използва за разработването на този набор от показатели, който би могъл да играе роля в процеса на европейско управление, тъй като това би помогнало да се оцени напредъкът и да се определят действията, необходими за постигане на целите на европейския семестър. Комитетът смята, че процесът на европейско управление би трябвало да възприеме нова перспектива, като се съсредоточи върху благосъстоянието на гражданите.

1.4.

ЕИСК счита, че държавите членки би трябвало приоритетно да използват някои от показателите, предложени от ООН, в зависимост от националните си особености, и ги насърчава да използват предложенията, направени в докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за подобряване на измерването на благосъстоянието и просперитета.

1.5.

ЕИСК споделя мнението, изразено от европейските социални партньори на срещата на високо равнище в Порто, че предложените 14 показателя са подходящи за създаване на набор от показатели, допълващи БВП, който може да се използва за разработване на политики в подкрепа на модел на устойчив растеж.

1.6.

Инвестициите в сплотяването на обществото, устойчивото развитие, човешкия и социален капитал и качеството на живот ще бъдат от основно значение за създаването на възможности за съвременните предприятия чрез стимулиране на заетостта, благосъстоянието и устойчивия растеж в бъдеще. Поради това ЕИСК счита, че показателите „отвъд БВП“ би трябвало да се превърнат в инструменти, които ще дадат възможност не само за наблюдение и измерване на развитието на политиките, но и за предоставяне на информация за тяхното разработване, подобряване на комуникацията и насърчаване на определянето на цели.

1.7.

Неотдавна Европейската комисия представи съобщение (1), имащо за цел да насочи финансирането към устойчиви дейности. ЕИСК подкрепя тази инициатива на Комисията и счита, че е необходимо да се разработи набор от показатели, които ще дадат възможност, от една страна, за наблюдение на процеса на „екологизиране“ на финансирането и, от друга, за посочване на степента на екологизиране на икономическите сектори. Тези показатели ще предоставят на създателите на политики по-добра ориентация при планирането на публични стимули за устойчивите дейности. Те могат също така да бъдат важен инструмент за мониторинг за правителствата на държавите членки. Такъв мониторинг е необходим, тъй като се налага да се контролира скоростта, с която насочваме инвестициите към устойчивите сектори. Ако инвестираме твърде бавно, рискуваме да изчерпим наличните ресурси, преди да се появят алтернативи. Подобна ситуация би довела до експлозия на цените с драматични последици за икономическата система. Обратния случай — ако инвестираме твърде бързо, рискуваме да лишим много сектори от инвестиции и, по този начин, да забавим икономическата дейност, която генерира необходимите ресурси за инвестиране.

1.8.

В областта на борбата с изменението на климата ЕИСК счита също така, че е необходимо да се преразгледат съществуващите показатели, за да се даде възможност за по-добро наблюдение на постигнатия напредък. Някои от тях не отразяват напълно отрицателното въздействие на определени икономически дейности върху околната среда. Също така би било добре други да бъдат адаптирани, за да отразяват по-добре целите на Европейския съюз.

1.9.

Цифровизацията и екологизирането на икономическата система изискват да се пристъпи към значително преустройство на различните сектори. За да се направят тези промени при възможно най-ниски социални разходи, е необходимо да се въведат политики за защита на труда, за да се гарантира, в средносрочен и дългосрочен план, справедливо разпределение на необходимата работа сред работещото население. Освен това, както предлагат европейските социални партньори, ЕИСК счита, че е необходимо да се разработи набор от показатели за колективното договаряне, което защитава работниците като цяло, но също така може да гарантира и насърчава, в програмите за професионално обучение, мерки от абсолютна необходимост за гарантиране на тяхната мобилност, а това е нужно в контекста на предизвикателствата, породени от трансформацията на икономиката. По подобен начин справедливо разпределение на наличната работа в цялата икономиката може да се постигне чрез използването на интелигентни програми за организация на работното време, които могат да бъдат договорени от социалните партньори.

1.10.

Значителна трансформация на икономическата система ще бъде осъществима само с подкрепата на цялото общество. ЕИСК счита, че е необходимо да се извършат нови проучвания, от типа на Евробарометър, за да може да се наблюдава възприятието на обществото на промяната на икономическия модел.

1.11.

Държавите членки и Европейската комисия също би трябвало да подкрепят разработването на инициативи за по-добро измерване на благосъстоянието и анализ на въздействието на икономическите дейности върху околната среда, като тези, изготвени от германския изследователски институт ZOE, който разработи системата от показатели, известна като „икономика на поничката“.

2. Въведение

2.1.

Брутният вътрешен продукт (БВП) остава основният макроикономически показател, използван в световен мащаб за количествено определяне на икономическата дейност. Въпреки това, според широко разпространено мнение, той не успява да отрази нито действителното равнище на благосъстояние и развитие на дадено общество, нито отрицателните последици, които някои икономически дейности оказват върху околната среда.

2.2.

По този начин, въпреки че създателите на концепцията за БВП бяха наясно с нейните ограничения, дебатите относно „Отвъд БВП“ станаха все по-важни през 90-те години на миналия век. Предвид това стана необходимо да бъдат създадени подходящи показатели, които да са в състояние да отговорят на глобалните предизвикателства на 21-ви век като изменението на климата, бедността, изчерпването на ресурсите, здравето и качеството на живот. Важна стъпка за изготвянето на показатели, които са най-подходящи за измерване на този напредък и които могат най-добре да бъдат интегрирани в процеса на вземане на решения и възприети чрез обществен дебат, беше конференция на високо равнище на тема „Отвъд БВП“ (2) през 2007 г., организирана от Европейската комисия, Европейския парламент, Римския клуб, ОИСР и Световния фонд за дивата природа WWF. След това в своя окончателен доклад Комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък (3), председателствана от Joseph E. Stiglitz, Amartya Sen и Jean-Paul Fitoussi, изтъкна допълнителни ограничения на БВП (съмнения относно начина на измерване на производителността и факта, че човешкият капитал не се взема под внимание).

2.3.

През последните години за създателите на европейските политики се появиха множество нови приоритети, като например цифровата и екологичната трансформация и все по-силен акцент беше поставен върху социалните съображения в широк кръг области на политиката. Освен това, въпреки че пандемията от COVID-19 несъмнено ще окаже дълбоко и отрицателно въздействие върху европейската икономика, важно е да не се забравя, че не са изчезнали и други предизвикателства, като например изменението на климата, увеличаващите се неравенства и слабия растеж на производителността. Инвестициите в сплотяването на обществото, устойчивото развитие, човешкия и социален капитал и качеството на живот ще бъдат от основно значение за създаването на възможности за съвременните предприятия чрез стимулиране на заетостта, благосъстоянието и устойчивия растеж в бъдеще. Поради това показателите „отвъд БВП“ би трябвало да се превърнат в инструменти, които ще дадат възможност не само за наблюдение и измерване на развитието на политиките, но и за предоставяне на информация за тяхното разработване, подобряване на комуникацията и насърчаване на определянето на цели.

2.4.

Чрез настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК възнамерява да даде ценен принос за определянето на показателите за благосъстояние и развитие, които би трябвало да се разгледат в допълнение към класическите икономически показатели. В становището също така се изтъкват неудовлетворените потребности от данни и се очертават начини за по-добро интегриране на тези показатели в процеса на създаване на политики на европейско и национално равнище, за да се даде възможност на ЕС да излезе по-силен от настоящата криза и освен това да бъде в състояние да посреща бъдещи сътресения с по-добра степен на устойчивост.

2.5.

Със сигурност никога досега необходимостта от разработване на показатели за изготвянето и прилагането на политики, насочени към развитието на устойчив модел на глобална икономика, която да е в състояние да гарантира благосъстоянието на всички хора на планетата, не е била почувствана по-остро, а настоящият икономически модел, основан на непрекъснат растеж, считан за основен двигател на стабилността на системата, вече не може да бъде подкрепян от планета с ограничени ресурси.

2.6.

През юни Европейската комисия публикува документ за размисъл (4), в който отново се подчертава необходимостта от разработване на показатели, допълващи БВП, за да се наблюдава по-добре трансформацията в обществото и икономиката благодарение на прилагането на политики, целящи насърчаване на Европейския зелен пакт. В настоящия документ са представени и усилията, положени през последните години от някои държави членки за разработване на допълнителни инструменти за наблюдение на благосъстоянието и въздействието на икономическите дейности върху околната среда.

2.7.

На световно равнище съществуват редица инициативи, насочени към разработването на показатели, които, от една страна, дават възможност на създателите на политики да разработват и прилагат политики за насърчаване на устойчивостта, а от друга страна, предоставят по-добра информация за процеса на трансформиране на икономическия модел. Една от тези инициативи, която заслужава внимание, е моделът „икономика на поничката на ЕС до 2030 г.“ (5), нова концепция, представяща политическо обобщение на съществуващите набори от показатели и 30 подбрани показателя, с цел насърчаване на по-голяма ефективност при разработването на политиките, но също и по-добро разбиране сред широката общественост на императивите, свързани с преобразуването на икономическата система.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

Дебатът на тема „Отвъд БВП“ генерира важни ответни действия от институциите, изследователите и политическите отговорни лица. Така на равнището на ОИСР, ООН, Европейската комисия или Евростат бяха представени предложения за показатели за по-добро измерване на благосъстоянието и просперитета на индивидуално, колективно или национално равнище. През 2015 г. ООН прие целите за устойчиво развитие, за които определи 169 цели и 200 показателя. През 2018 г. експертната група на високо равнище на ОИСР публикува два доклада (6), в които се препоръчва по-ефективно да се измерва благосъстоянието, чрез подобряване на съществуващите показатели или въвеждане на нови. ЕИСК счита, че държавите членки би трябвало приоритетно да използват някои от показателите, предложени от ООН, в зависимост от националните си особености, и ги насърчава да използват предложенията, направени в докладите на ОИСР за подобряване на измерването на благосъстоянието и просперитета.

3.2.

Неотдавна европейските социални партньори, по-специално BussinessEurope, Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Европейският център на работодателите и предприятията, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес (SIG Europe), и Европейският съюз на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) подписаха съвместен документ (7), в който се препоръчва използването на набор от показатели, допълващи БВП в социалната, икономическата и екологичната област. ЕИСК споделя мнението на европейските социални партньори, че предложените 14 показателя са подходящи за създаване на набор от показатели, допълващи БВП, който може да се използва за разработване на политики в подкрепа на модел на устойчив растеж.

3.3.

Още през 2011 г. ЕИСК започна участието си в дебата на тема „Отвъд БВП“, който се провежда на европейско равнище. Комитетът изготви редица становища (8), в които предложи нови показатели за измерване на благосъстоянието и просперитета, и проведе проучвания за по-добро определяне на факторите, които дават на европейските граждани чувство за качествен и смислен живот. ЕИСК счита, че е необходимо да се разработят нови показатели, които да измерват не само икономическата устойчивост по отношение на адаптивността и преобразуването, но и да отчитат принципа „никой да не бъде изоставен“.

3.4.

За да бъдем сигурни, че ще оставим на бъдещите поколения планета, която е поне не в по-лошо състояние от днешното, трябва да преосмислим икономическия модел, който се основава на неконтролираната експлоатация на природните ресурси. Сигурен факт е, че кръговата икономика, която предизвиква нарастващ интерес, гарантира по-ефективно използване на природните ресурси. Освен това ЕИСК предлага да се разработи набор от показатели, насочени към по-добро информиране на създателите на политики, като по този начин се популяризират политики за развитието на този сектор. Например, щом за определени дълготрайни потребителски стоки е посочено съдържанието на материалите, получени от природни ресурси, заедно със средната продължителност на тяхното използване и потенциалният процент на оползотворяване на споменатите материали, то ще бъде възможно на създателите на политики да се предоставя съответната информация относно причините, поради които решават дали да инвестират в сектора на рециклирането.

3.5.

Комитетът счита, че би било разумно да се изготви сбит набор от показатели „Отвъд БВП“, който след това да може да бъде включен в набора от показатели относно Европейския зелен пакт. Моделът за „икономика на поничката на ЕС до 2030 г.“, разработен от германския институт ZOE, би могъл да се използва за разработването на този набор от показатели, който би могъл да играе роля в процеса на европейско управление, тъй като това би помогнало да се оцени напредъкът и да се определят действията, необходими за постигане на целите на европейския семестър. Комитетът смята, че европейският процес на управление би трябвало да възприеме нова перспектива, като се съсредоточи върху благосъстоянието на гражданите.

3.6.

ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да определят цели за всеки един от показателите. Това би позволило да се използва понятието „разстоянието до целта“ за по-добро проследяване и разбиране на постигнатия напредък.

3.7.

Европейският съюз си е поставил амбициозна цел в сферата на изменението на климата, която се изразява в постигане на неутралност по отношение на въглеродните емисии в атмосферата до 2050 г. По-специално, това означава, че инвестициите трябва да бъдат пренасочени към икономически дейности без въздействие върху околната среда. Неотдавна Европейската комисия представи съобщение (9), имащо за цел да насочи финансирането към устойчиви дейности. ЕИСК подкрепя тази инициатива на Комисията и счита, че е необходимо да се разработи набор от показатели, които ще дадат възможност, от една страна, за наблюдение на процеса на „екологизиране“ на финансирането и, от друга, за посочване на степента на екологизиране на икономическите сектори. Тези показатели ще предоставят на създателите на политики по-добра ориентация при планирането на публични стимули за устойчивите дейности. Те могат също така да бъдат важен инструмент за мониторинг за правителствата на държавите членки. Такъв мониторинг е необходим, тъй като се налага да се контролира скоростта, с която насочваме инвестициите към устойчивите сектори. Действително, ако инвестираме твърде бавно, рискуваме да изчерпим наличните ресурси, преди да се появят алтернативи, и това би довело до експлозия на цените с драматични последици за икономическата система. От друга страна, ако го правим твърде бързо, рискуваме да лишим много сектори от инвестиции и, по този начин, да забавим икономическата дейност, която генерира необходимите ресурси за инвестиране.

3.8.

В областта на борбата с изменението на климата ЕИСК счита също така, че е необходимо да се преразгледат съществуващите показатели, за да се даде възможност за по-добро наблюдение на постигнатия напредък. Пример за това е показателят за емисиите на парникови газове. Емисиите от някои сектори, като например авиацията, не са включени в показателя, изготвен от Евростат. Също така би било добре да се адаптират много от показателите, за да отразяват по-добре целите на Европейския съюз.

3.9.

Цифровизацията и екологизирането на икономическата система предполагат значителни промени в различните сектори както по отношение на приноса им за БВП, така и по отношение на заетостта. За да се направят тези промени при възможно най-ниски социални разходи, е необходимо да се въведат политики за защита на труда, за да се гарантира, в средносрочен и дългосрочен план, справедливо разпределение на необходимата работа сред работещото население. Освен това, както предлагат европейските социални партньори, ЕИСК счита, че е необходимо да се разработи набор от показатели за колективното договаряне, което защитава работниците като цяло, но също така може да гарантира и насърчава, в програмите за професионално обучение, мерки от абсолютна необходимост за гарантиране на тяхната мобилност, а това е нужно в контекста на предизвикателствата, породени от трансформацията на икономиката. По подобен начин справедливо разпределение на наличната работа в цялата икономиката може да се постигне чрез използването на интелигентни програми за организация на работното време, които могат да бъдат договорени от социалните партньори.

3.10.

Значителна трансформация на икономическата система ще бъде осъществима само с подкрепата на цялото общество. Ето защо е от съществено значение в хода на този труден процес в допълнение към статистическите показатели политиците да разполагат с проучвания и статистически изследвания, които предоставят възможност за наблюдение на степента на разбиране и приемане на промените от страна на обществото. ЕИСК счита, че е необходимо да се извършат нови проучвания, от типа на Евробарометър, за да може да се наблюдава възприятието на обществото на промяната на икономическия модел. Държавите членки и Европейската комисия също би трябвало да подкрепят разработването на инициативи за по-добро измерване на благосъстоянието и анализ на въздействието на икономическите дейности върху околната среда, като тези, изготвени от германския изследователски институт ZOE, който разработи системата от показатели, позната под името „икономика на поничката на ЕС до 2030 г.“ (10).

3.11.

ЕИСК счита, че е неизбежно да се премине от икономическата система, в която растежът е основният двигател, към модел на устойчиво развитие. Предвид голямата сложност на тази трансформация и огромните предизвикателства, които тя поставя, предложенията за нови показатели, съдържащи се в настоящото становище, които, разбира се, са само пример за възможния подход към инструментите за измерване в социалната, икономическата и екологичната област.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM (2021) 188 final, „Таксономия на ЕС, отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, предпочитания по отношение на устойчивостта и доверителни задължения: Насочване на финансирането към Европейския зелен пакт“ (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 72).

(2) Информационни бележки от конференцията „Отвъд БВП“ — https://ec.europa.eu/environment/beyond_gdp/proceedings/bgdp_proceedings_summary_notes.pdf (на английски език).

(3) Доклад на Комисията относно измерването на икономическите резултати и социалния напредък — https://ec.europa.eu/eurostat/documents/8131721/8131772/Stiglitz-Sen-Fitoussi-Commission-report.pdf.

(4) https://ec.europa.eu/info/publications/economic-policy-making-beyond-gdp-introduction_bg.

(5) https://zoe-institut.de/en/publication/a-compass-towards-2030.

(6) ОИСР (2018 г.), Beyond GDP: Measuring what counts for economic and social performance („Отвъд БВП: Измерване на това, което е важно за икономическите и социалните резултати“), Издателство OECD, Paris — https://doi.org/10.1787/9789264307292-en.

ОИСР (2018 г.), For Good Measure: Advancing Research on Well-Being Metrics Beyond GDP, Издателство OECD, Paris — https://www.oecd-ilibrary.org/fr/economics/for-good-measure_9789264307278-en.

(7) https://est.etuc.org/wp-content/uploads/2021/05/FINAL-BEYOND-GDP-SOCIAL-PARTNERS-EU.pdf.

(8) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отвъд БВП — включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 14).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места — инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, COM(2010) 367 final (OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 7).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Отвъд БВП — показатели за устойчиво развитие“ (ОВ C 100, 30.4.2009 г., стp. 53).

(9) COM (2021) 188 final, „Таксономия на ЕС, отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, предпочитания по отношение на устойчивостта и доверителни задължения: Насочване на финансирането към Европейския зелен пакт“ (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 72).

(10) Доклад на института ZOE: A Compass towards 2030 (Компас по пътя към 2030 г.) (https://zoe-institut.de/en/publication/a-compass-towards-2030/)

ПРИЛОЖЕНИЕ

„Поничката на ЕС до 2030 г.“: първи анализ и представяне

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на корпоративните данъци в корпоративното управление

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/03)

Докладчик:

Krister ANDERSSON

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
	Резолюция
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	23.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	223/4/11

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че реакцията в частния сектор на плана за възстановяване и на инструмента NextGenerationEU ще бъде ключова за осигуряването и ефективното постигане на по-екологична и цифровизирана икономика. Следователно публичните политики трябва да предоставят подходящите стимули. Икономическите политики, по-специално данъчните политики и политиките, влияещи върху корпоративното управление, трябва да осигуряват ефективен процес на вземане на решения и ефективно разпределение на ресурсите, като насърчават постигането на социалните цели.

1.2.

ЕИСК оценява, че за да се осигури устойчива екологична и цифровизирана икономика, трябва да се обърне внимание на изкривяването в данъчното облагане при финансирането чрез дълг и чрез собствен капитал.

1.3.

ЕИСК призовава държавите членки да направят своите данъчни системи по-неутрални по отношение на финансирането чрез дълг и собствен капитал. Това би насърчило диверсификация на източниците на финансиране и би направило европейската икономика по-издържлива.

1.4.

ЕИСК приветства инициативите, предприети от Европейската комисия, за представяне на мерки за справяне с преференциалното данъчно третиране на дълга/собствения капитал в системите за корпоративно данъчно облагане до първото тримесечие на 2022 г.

1.5.

ЕИСК подчертава, че за новите предприятия и за инвеститорите, търсещи по-екологични и цифровизирани възможности за инвестиции, добре функциониращият капиталов пазар е от съществено значение. Ето защо ЕИСК призовава за по-нататъшни стъпки към завършването на съюза на капиталовите пазари.

1.6.

Инвестициите в нови, екологосъобразни технологии се възприемат като много рискови и поради това често се използва финансиране със собствен капитал. Дивидентите спомагат за увеличаване на ликвидността на пазара, също и доколкото те могат да се възприемат като твърде краткосрочни и са важен източник на финансиране.

1.7.

ЕИСК счита, че капиталовите пазари и частните средства могат да играят решаваща роля за насърчаването на пътя на дружествата към устойчива по-екологична и цифровизирана икономика. Всяко политическо действие от страна на европейския законодател по отношение на данъчното облагане, дружественото право и корпоративното управление следва да засили тази роля.

1.8.

При действието на европейски директиви и регламенти ЕИСК отбелязва, че националното дружествено право е неразделна част от съдебната система във всяка държава членка, като с него се разпределят правата и отчетността на съответните равнища в правната структура. Правилата трябва да бъдат специфични за всяка държава, когато става въпрос за състава на управителните съвети, като правото на решение е на собствениците.

1.9.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да предприеме конкретни инициативи за въвеждане на подобни данъци върху въглеродните емисии в държавите членки, за да се хармонизират усилията за постигане на ефективно намаляване на равнищата на CO2. В идеалния случай резултатът би бил създаването на еднакви условия в целия единен пазар на ЕС по отношение на емисиите/намаленията, които подлежат на данъчно облагане, както и на специфичните методи и ставки на данъчно облагане за еднакво въздействие върху равнището на CO2 в атмосферата.

1.10.

ЕИСК отново подчертава, че държавите членки следва по-специално да приемат всеобхватна и симетрична политика по отношение на данъчната политика в областта на околната среда във връзка с въздействието на CO2 върху глобалното затопляне. Необходимо е да се въведат данъци както с положителни, така и с отрицателни ставки. Приходите от данъците върху въглеродните емисии следва да се използват за финансиране на стимули за методи за намаляване на емисиите на CO2 на местно, регионално и национално равнище.

1.11.

ЕИСК отбелязва, че макар продажбата на горски продукти да се облага като доход за собственика, следва да се признае, че засаждането на дървета и отглеждането на гори намалява CO2 в атмосферата и поради това следва да бъде насърчавано чрез симетричен данъчен подход към глобалното затопляне с отрицателен данък върху CO2. Това би било важна мярка за постигане на целите в областта на климата.

1.12.

ЕИСК подчертава необходимостта от всеобщо споразумение относно данъчния пакет на ОИСР/Г-20 и координираното му в световен мащаб прилагане. За да се насърчи цифровизацията на европейската икономика, е важно едностранните правила в Европа да не възпрепятстват по-нататъшно адаптиране на нови бизнес модели.

2. Въведение

2.1.

Пандемията от COVID-19 предизвика в европейската икономика както сътресение в предлагането, което доведе до смущения във веригите на доставки, така и сътресение в търсенето, породено от по-слабото търсене от страна на потребителите. В резултат на това инвестициите от европейски дружества значително намаляха по време на пандемията, докато общият размер на банковите депозити се увеличи.

2.2.

Възстановяването обаче набира скорост и е в ход. За да се преструктурира европейската икономика в съответствие с посочените от Комисията цели за постигане на по-устойчива, по-екологична и цифровизирана икономика, инвестициите трябва да подкрепят екологичните цели, докато цифровизацията допринася за увеличаване на производителността, като се взема под внимание трансформацията на пазара на труда. Необходими са както частни, така и публични инициативи, за да постигнем екологичните, икономическите и социалните цели.

2.3.

Дългосрочният бюджет на ЕС, включително инструменти като планът за възстановяване и NextGenerationEU, ще реализира най-големия публичен пакет стимули, финансиран някога в Европа.

2.4.

Реакцията в частния сектор ще бъде ключова за осигуряването и ефективното постигане на по-екологична и цифровизирана икономика. Следователно публичните политики трябва да предоставят подходящите стимули. Икономическите политики, по-специално данъчните политики и политиките, влияещи върху корпоративното управление, трябва да осигуряват ефективен процес на вземане на решения и ефективно разпределение на ресурсите.

2.4.1.

Трябва да бъдат определени ключови показатели за средствата, отпуснати на държавите членки в отговор на пандемията от COVID-19, за да се разбере как се изразходват инвестираните средства във всяка държава членка (1).

2.5.

В момента международната данъчна среда претърпява най-големите си промени за последните сто години. Облагаемата печалба от някои от най-големите дружества ще бъде преместена от държавата на пребиваване в държавата, в която се извършват продажбите и се доставят стоки и услуги. Освен това в приобщаващата рамка на ОИСР около 136 държави договориха минимална ефективна ставка на корпоративния данък от 15 %. Друга важна промяна е, че ДДС в Европа трябва да се събира съгласно принцип на местоназначението.

3. Значението на подходящите стимули

3.1.

За да се постигнат екологичните цели, дружествата, домакинствата и инвеститорите трябва да получат подходящи стимули под формата на цени, които отразяват недостига и външните фактори. Икономическите политики, определящи икономическите или социалните цели, следва да се отразят в цените, с които частните и публичните инвеститори се сблъскват на пазара.

3.2.

Въпреки това, системите за корпоративно данъчно облагане третират финансирането чрез дълг като по-благоприятно от финансирането чрез собствен капитал, тъй като лихвените плащания подлежат на приспадане от данъчно облагане, но не и разходите за финансиране чрез собствен капитал. Това води до повишен ливъридж (равнища на дълга) и следователно до уязвимост на дружествата по време на икономически сътресения.

3.3.

За да се осигури устойчива екологична и цифровизирана икономика, трябва да се обърне внимание на изкривяването при финансирането чрез дълг и чрез собствен капитал. Дивидентите, които са подложени на двойно данъчно облагане (първо на корпоративно равнище, а след това на равнище акционери), са важни не само като доходи за пенсионерите и за финансирането на научноизследователски институции, но по-специално като източник на финансиране за инвестиции на зелено.

3.4.

Инвестициите в нови, по-екологосъобразни инвестиционни проекти са свързани с високо ниво на риск. Следователно финансирането със собствен капитал е предпочитаният източник на финансиране. Ключова област за засилване на участието на частния сектор в екологосъобразните и цифровите инвестиции е премахването на пречките пред източниците на нов инвестиционен капитал.

3.5.

За новите предприятия и за инвеститорите, търсещи по-екологични и цифровизирани възможности за инвестиции, добре функциониращият капиталов пазар е от съществено значение. Наличието на капитал е от решаващо значение за успешния резултат. Дивидентите спомагат за увеличаване на ликвидността на пазара.

3.6.

Устойчивостта вече е обусловен от пазара, конкурентен фактор, който е ключов за способността на дружествата да привличат клиенти, служители и инвеститори. Съображението за устойчивост е добро за дългосрочното оцеляване на дружеството. Регулаторните инструменти трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да подпомагат преследването на тези цели в съответствие с основните принципи на работа на предприятията.

3.7.

Въпреки че не следва да има намеса в политиките за дивидентите или неправомерно влияние върху състава на управителните съвети, или налагане на отговорността на директорите към дадено дружество, са необходими подходящи стимули за по-екологична икономика. При управлението на дадено дружество трябва да се вземат предвид корпоративната социална отговорност, съответните европейски директиви и насоките на ОИСР за многонационалните дружества.

3.8.

Глобалното затопляне е проблем за всички нас и дружествата следва да плащат подходящата пазарна цена за емисиите и намаляването на CO2 в атмосферата. Това означава не само данъци върху емисиите на CO2, но и субсидии за онези дейности, които намаляват CO2 в атмосферата.

3.9.

Друга важна област за постигане на целите на една по-екологична и цифровизирана икономика е данъчното облагане на все по-цифровизираните дружества. Необходимо е глобално, консенсусно решение и се очаква преди края на годината да бъде финализирано всеобхватно споразумение. Данъците върху цифровите услуги не следва да вредят на иновациите или да обезсърчават инвестициите в цифрови технологии.

4. Преференциално данъчно третиране на дълга/собствения капитал в корпоративното данъчно облагане

4.1.

Преференциалното данъчно третиране на дълга/собствения капитал в системите за корпоративно данъчно облагане влияе върху социално-икономическите разходи, както и върху ливъриджа и корпоративното управление на дружествата. Прекомерната зависимост от дългово финансиране може да попречи на постигането на целите на Европейската комисия, тъй като дружествата стават финансово уязвими и това ще се отрази отрицателно върху възможността за предприемане на нови и рискови екологосъобразни инвестиционни проекти. Способността за изплащане на дивиденти, така че инвеститорите да решат дали да инвестират в нови проекти, ще бъде ограничена.

4.2.

Според настоящите данъчни правила изплатените лихви по заеми се приспадат от данъчната основа, докато това не важи за капиталовите плащания. Капиталовите плащания се състоят от две части: изплащане на дивиденти и капиталови печалби. Тези национални правила правят финансирането чрез дълг очевидно по-изгодно от финансирането чрез собствен капитал.

4.3.

Специално данъчно облекчение, което има за цел да предостави на дружествата по-сходно данъчно третиране за инвестиции, финансирани чрез собствен капитал, отколкото те получават понастоящем за инвестиции, финансирани чрез дълг, може да намали корпоративната уязвимост и да бъде полезно средство за насърчаване на устойчиви, по-екологични и цифрови инвестиции.

4.4.

Следва да се отбележи, че ако законоустановените ставки на корпоративния данък се увеличат, за дадено дружество ще бъде икономически по-изгодно да инвестира чрез използването на заеми, като по този начин дружествата ще бъдат насърчени да се съсредоточат върху дългово финансиране в по-голяма степен, отколкото преди. По-висок процент на инфлация и по-високи лихвени проценти биха имали подобен ефект за увеличаване на стимулите за инвестиране чрез заеми.

4.5.

4.6.

В предложената преразгледана директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък от 2016 г. беше въведено данъчното облекчение за растеж и инвестиции (ДОРИ), за да се намали преференциалното данъчно третиране на дълга и да се насърчат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. ДОРИ ще се предоставя при определени условия чрез приспадане на увеличението на собствения капитал от данъчната основа (2).

4.7.

Комисията на ЕС съобщи, че през първото тримесечие на 2022 г. ще бъде представен проект на директива относно преференциалното данъчно третиране на дълга (3). ЕИСК очаква да бъде изготвено подробно предложение и да предостави коментари по него.

5. Корпоративно управление в дружественото право

5.1.

Освен данъците, разпоредбите може да засилват или намаляват ефекта от стимулите, създадени с други средства. Преките разпоредби, които уреждат собствеността и възможността средствата да се използват според преценката на инвеститорите и управителните съвети, могат да създадат трудности за постигането на някои от желаните цели.

5.2.

За една добре функционираща икономика е важно да има подходящи правила и разпоредби, засягащи работата на предприятията и пазарите. Акционерите следва да държат ръководството на дадено дружество отговорно, ако средствата се използват за лична облага, а не за повишаване на стойността на това дружество (4). Редица закони регулират приемливото корпоративно поведение по отношение на борбата с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари (5), както и всеобхватни споразумения относно пазарните кодекси за корпоративно поведение в държавите членки. Както беше обявено в Европейския зелен пакт и съобщението на Комисията относно плана за възстановяване (след COVID-19), важно е устойчивостта да бъде включена в рамката за корпоративно управление. Комисията публикува обществена консултация за събиране на гледните точки на заинтересованите страни във връзка с възможна инициатива за устойчиво корпоративно управление (6).

5.3.

ЕИСК споделя визията за по-екологосъобразна, цифровизирана европейска икономика в бъдеще, със справедливост, растеж и ефективно данъчно облагане, като по този начин се създава благоприятна среда за инвестиции и растеж, който създава работни места. За пренасочването на инвестиционните потоци е от първостепенно значение да бъде наличен капитал за новата екологична икономика. Наличието на средства за инвестиране, както и сигурността по отношение на правилата и спазването на върховенството на закона, са важни фактори за успешния преход на европейската икономика.

5.4.

ЕИСК споделя гледната точка на Комисията, че дружествата следва да допринасят за постигането на по-екологична, устойчива и цифровизирана икономика, като по този начин се фокусират върху дългосрочните цели и справедливото разпределение между държавите и гражданите.

5.5.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че окончателният контрол върху корпоративните дейности и отчетността за тях следва да бъде на акционерите. Собствениците на дружеството следва да носят отговорност. Настоящата система от кодекси за корпоративно управление и дружествено право на държавите членки действително разчита на акционерите, които са собственици на дружеството и които в крайна сметка упражняват контрол върху стратегиите и приоритетите на дружествата, като назначават управителните съвети. Тази отчетност означава, че акционерите са отговорни за финансите и поведението на дружествата и следва да губят капитал, ако дружеството претърпи загуби. Такъв основен добре установен принцип не следва да се променя или подкопава.

5.6.

Дългосрочните цели и положителните социални външни фактори следва, разбира се, да бъдат вземани под внимание от дружествата както при ежедневната им дейност, така и при инвестиционните им решения. Това се налага все повече от пазарните стандарти, от секторните правила, регулиращи производството, и от инвеститорите по целия свят, които често изискват екологични, социални и управленски (ЕСУ) стандарти в рамките на корпорациите (7).

5.7.

При действието на европейски директиви и европейски регламенти националното дружествено право е неразделна част от съдебната система във всяка държава членка, като с него се разпределят правата и отчетността на съответните равнища в правната структура. Правилата трябва да бъдат специфични за всяка държава и когато става въпрос за състава на управителните съвети. Управлението и препоръките на ЕС следва да гарантират лоялна конкуренция и справедливи ценности по отношение на поведението на едно дружество.

5.8.

За да се улесни необходимата роля на частните средства за приоритетите на Комисията, от решаващо значение е капиталът да не остава блокиран в дружествата и средствата да могат лесно да бъдат инвестирани в определени от ЕС ключови сектори.

5.9.

Добре функциониращият капиталов пазар в ЕС е от съществено значение по-специално за новите инвестиции. Ето защо ЕИСК призовава за по-нататъшни стъпки към завършването на съюза на капиталовите пазари (8).

5.10.

Ликвидността на капиталовия пазар е важна за предприемането на инвестиции. Изплащането на дивиденти — дори в степен, в която могат да бъдат възприемани като твърде краткосрочни, допринася за обединяването на наличните средства за нови инвестиции в екологичния и в цифровия сектор (9). Следователно те са от решаващо значение за доброто функциониране на капиталовия пазар, когато се инвестират или в нови предприятия, или в предприятието, което изплаща дивидента. Ако дивидентите се изплащат на инвеститора, той винаги може да избере да реинвестира в съществуващото дружество или в друго дружество. При все това, ако печалбите не бъдат разпределени, инвеститорът трябва да ликвидира дялове като единствен начин за инвестиране в нови предприятия. Може да е добре за старите дружества и инвеститорите, ако стойността на неразпределения капитал се увеличи, но това няма да предостави нови средства за нови предприятия или инвестиции на зелено.

5.11.

Изплащането на дивиденти дава възможност на инвеститорите непрекъснато да усъвършенстват инвестиционната си стратегия, като допринасят за екологични, устойчиви, етични и цифрови проекти. Това вече е било наблюдавано в много случаи на капиталовите пазари и в сферата на частния капитал (като например инвестиране в производство на батерии за електрически автомобили или производство на стомана без въглерод).

5.12.

На новите дружества следва да бъде изцяло позволено да растат и да търсят финансиране от дивиденти, изплащани на акционерите в стари съществуващи дружества, като по този начин се позволява ново разпределение на капитала в съответствие с приоритетите на Комисията. Биха могли да се обмислят данъчни стимули за нови екологосъобразни инвестиции.

5.13.

ЕИСК счита, че капиталовите пазари и частните средства могат да играят решаваща роля за насърчаването на пътя на дружествата към устойчива по-екологична и цифровизирана икономика. Всяко политическо действие от страна на европейския законодател по отношение на дружественото право и корпоративното управление следва да засили тази роля.

6. Стимули за намаляване на CO2

6.1.

За да се подкрепи трансформацията на европейската икономика и да се постигнат целите в областта на климата, следва да се използват данъци (10). Важно е за дружествата и домакинствата да има едни и същи стимули, за да може да се постигне намаляване на CO2 в атмосферата с възможно най-ниски разходи.

6.2.

6.3.

Държавите членки следва по-специално да приемат всеобхватна и симетрична политика по отношение на данъчната политика в областта на околната среда във връзка въздействието на CO2 върху глобалното затопляне. Необходимо е да се въведат данъци както с положителни, така и с отрицателни ставки. Приходите от данъците върху въглеродните емисии следва да се използват за финансиране на стимули за методи за намаляване на емисиите на CO2 на местно, регионално и национално равнище.

6.4.

Макар продажбата на горски продукти да се облага като доход за собственика, следва да се признае, че засаждането на дървета и отглеждането на гори намалява CO2 в атмосферата и поради това следва да бъде насърчавано чрез симетричен данъчен подход към глобалното затопляне с отрицателен данък върху CO2. Това би било важна мярка за постигане на целите в областта на климата.

6.5.

В идеалния случай резултатът следва да бъде създаването на еднакви условия в целия свят по отношение на емисиите/намаленията, които подлежат на данъчно облагане, както и на специфичните методи и ставки на данъчно облагане за еднакво въздействие върху равнището на CO2 в атмосферата.

7. Избягване на демотивиращи фактори за цифровизация

7.1.

Използването на данни и нови бизнес модели предизвика необходимостта от преразглеждане на международните данъчни принципи за разпределяне на данъчните приходи между държавите. Важно е да се постигне и да се спазва глобален консенсус (11).

7.2.

Данъчният пакет включва предложение за ефективен минимален корпоративен данък от 15 %. Споразумението на ОИСР/Г-20 има за цел да ограничи данъчната конкуренция, по-специално от държави с данъчни ставки под прага, и посочва, че „многостранното споразумение ще изиска от всички страни да премахнат всички данъци върху цифровите услуги и други подобни мерки по отношение на всички дружества и да поемат ангажимент да не въвеждат такива мерки в бъдеще. Подробно определение за това какво представляват съответните подобни мерки ще бъде финализирано като част от приемането на многостранното споразумение и на изложението на мотивите към него.“ (12)

7.3.

ЕИСК счита, че е важно да се въведат подходящи правила, които да насърчават по-нататъшната цифровизация на европейската икономика, така че да се постигне целта за по-екологична и цифровизирана икономика.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) За да бъде това ефективно, средствата трябва да бъдат събрани по икономически ефективен начин и да бъдат добре изразходвани в държавите членки, така че да допринесат за инвестиции, които не биха били предприети без трансферите.

(2) Сума, равна на определената доходност при увеличения на капиталовата база за целите на ДОРИ, подлежи на приспадане от данъчната основа. Определената доходност ще бъде равна на доходността въз основа на 10-годишните държавни облигации от еврозоната през декември на годината, предхождаща съответната данъчна година, увеличена с рискова премия от два процентни пункта. Вж. Директивата на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък, COM(2016) 685 final, 2016/0337 (CNS) (2016).

(3) Данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга (DEBRA), Съобщение относно данъчното облагане на предприятията за 21-ви век, COM(2021) 251 final.

(4) Трябва да се забрани използването на фирмени средства за луксозни разходи сред мениджърите, които не са свързани със стопанските цели.

(5) Вж. становище на ЕИСК относно „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6).

(6) Консултация относно устойчивото корпоративно управление, период 26 октомври 2020 г. — 8 февруари 2021 г.

(7) ЕСУ критериите се отнасят до фактори на околната среда, социални фактори и фактори на корпоративното управление, които се вземат предвид при инвестиране в дадено дружество. Въпреки че датират от няколко десетилетия, те се превърнаха в ориентир за социално отговорно инвестиране през последните години.

(8) Вж. становището на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(9) Дали има краткосрочност в политиката за дивидентите е разглеждано от много изследователи, вж. напр. „Corporate Governance and Short-Termism: An in-depth Analysis of Swedish data“ (Корпоративно управление и краткосрочна ориентираност: задълбочен анализ на данни в Швеция), (2021 г.) от Martin Carlsson-Wall и др., Стокхолмски университет по икономика. Емпиричните констатации, базирани на периода 2000—2019 г. за 786 отделни дружества и 7 389 фирмени години, не показват съществени индикации за финансова краткосрочна ориентираност.

(10) Вж. становището на ЕИСК относно „Механизми за данъчно облагане за намаляване на емисиите на CO2“ (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 21).

(11) Вж. становището на ЕИСК относно „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ (ECO/558).

(12) ОИСР/Г-20 Base Erosion and Profit Shifting Project Statement on a Two-Pillar Solution to Address the Tax Challenges Arising from the Digitalisation of the Economy (Проект на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби — Изявление относно двустълбово решение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката), 8 октомври 2021 г., стр. 7.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доброволци — граждани, които изграждат бъдещето на Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/04)

Докладчик:

Krzysztof PATER

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	24.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	214/3/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че в дебата относно бъдещето на Европа лицата, определящи политиката, трябва да осъзнават, че бъдещето на Европа ще се оформя не само от политиците и институциите, включително организациите на гражданското общество, а и от милиони граждани — доброволци, които отделят ежедневно време и енергия, като действат солидарно за общото благо както в рамките на организации на гражданското общество, така и извън тях.

1.2.

В доброволчеството участват милиони граждани в Европейския съюз, които действат, мотивирани от солидарност към други хора, като отделни доброволци или в рамките на организирани структури (както неформални, така и формални). Това движение има нужда от систематична и грижлива подкрепа на равнището както на ЕС, така и на държавите членки, тъй като неговото въздействие върху общественото развитие е многократно по-голямо от евентуалните разходи. ЕИСК би искал да види положителни качествени промени в тази подкрепа през идните години, които да отразяват по-добре стойността на доброволците за бъдещето на Европа.

1.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да предприеме действия за обявяване на 2025 година за Европейска година на доброволците, като се има предвид, че това:

—	би било начин за отдаване на почит на милионите доброволци, които са доказали значимата си обществена роля, особено през последните месеци посредством работата си за борба с последиците от пандемията;

—

би било начин за по-нататъшно популяризиране на идеята за доброволчеството в обществата на държавите членки, като се насърчават повече хора да станат доброволци и се покаже, че това е приобщаваща, универсална дейност, в която участват хора от всякакви групи и с всякакъв произход, независимо от тяхната възраст и място в обществото;

—	би било възможност за обмен на опит и ноухау между властите на държавите членки относно правни и политически инструменти за подкрепа на дейностите на доброволците;

—	би вдъхновило Европейската комисия да разшири и създаде нови програми, насочени към доброволците от всички възрасти;

—	би било начин за насърчаване на разбирането на особено важните проекти за бъдещето на Европа и нейните граждани чрез предоставяне на обективни данни и факти и чрез борба с фалшивата и пристрастна информация.

1.4.

Дейността на доброволците има действителна икономическа стойност (която в много държави възлиза на над 2 % от БВП); в много обществени сфери доброволците са необходими за удовлетворяване на основните нужди на гражданите, включително тяхната безопасност; доброволците играят съществена роля за изпълнението на всички цели на ООН за устойчиво развитие; доброволци присъстват във всяка социална и възрастова група. Във връзка с това ЕИСК счита, че не е разумно програмите за подпомагане на доброволчеството, които са на равнището на ЕС и се финансират от Съюза, да бъдат ограничавани само до младите хора.

1.5.

След становище, прието през 2013 г. (1), ЕИСК отново призовава Европейската комисия да предприеме решителни действия за разработване на подробни правила, които да позволят да се събират съпоставими данни относно доброволческата дейност от всички държави членки, като подчертава, че без надеждни данни е невъзможно да се преследва ефективна политика в нито една област.

2. Понятието за доброволчество

2.1.

В ЕС не съществува официално определение на термина „доброволчество“, но по принцип се счита, че обхваща всички форми на доброволческа дейност, както формална, така и неформална, която се извършва от лице по негово собствено желание и без оглед на финансово облагодетелстване и която допринася за общото благо.

2.2.

Определението на „доброволчески труд“, публикувано през 2011 г. от Международната организация на труда (МОТ) в нейния наръчник относно измерването на доброволческия труд, съответства на общоприетото схващане за доброволчество. Според това определение доброволческият труд представлява „неплатен незадължителен труд, т.е. време, което хората отделят, без да получават възнаграждение, за дейности, извършвани чрез дадена организация или пряко за други лица извън тяхното собствено домакинство“ (2). Това определение може да се използва в международни съпоставителни научни изследвания с цел измерване на формалното доброволчество (което често се описва като непряк доброволчески труд) и на неформалното доброволчество (наречено „пряк доброволчески труд“ от МОТ (3)) в различни културни и правни системи. ЕИСК отбелязва, че приетата през октомври 2013 г. Резолюция на 19-ата Международна конференция на МОТ на статистиците по труда относно статистиката на труда, заетостта и недостатъчното използване на работната ръка (4) (в която е включено ново определение на „труд“, в което се прави разграничение между платен и неплатен труд и са внесени промени в събирането на данни, свързани с труда) следва да доведе до подобряване на капацитета за измерване на доброволчеството отделно от други форми на неплатен труд, като например полагане на грижи за членове на домакинството.

2.3.

Много често анализите на доброволчеството се основават на разграничение между формално и неформално доброволчество. Формалното доброволчество, което обхваща дейностите, осъществявани в рамките на организация, включва хора, които упражняват доброволческия си труд посредством организирани (структурирани) органи, като например НПО, клубове или публични институции. Неформалното доброволчество се отнася до неплатена помощ, която едни лица предоставят на други извън собственото си домакинство или непосредственото си семейство, но не го правят в рамките на формална организация. ЕИСК изразява съжаление, че често в някои държави — членки на ЕС, получателите на неформални доброволчески дейности и правната уредба в областта на доброволчеството не признават неформалното доброволчество като доброволчески труд, който се упражнява от хора, предлагащи помощта си. Това е една от причините понастоящем да се подценява ролята на доброволците.

2.4.

Доброволчеството може да се упражнява епизодично, във връзка с определено събитие или хуманитарна помощ при бедствия, например след пожар или наводнение. Доброволчеството може да представлява и по-постоянен ангажимент. То може да се упражнява в сектори, в които се работи активно с хора, например в социални служби, здравеопазването, образованието, спорта и т.н., или може да е в област, свързана с екологични и инфраструктурни проекти, като например опазване и възстановяване на природни ресурси или поддържане на обществени паркове. Епизодичното доброволчество също може да се упражнява в тези сектори, но в тях преобладават редовните доброволци.

2.5.

ЕИСК подчертава, че правните уредби в областта на доброволчеството в Европа следва да оказват подкрепа и да способстват за качествено доброволчество, като не бива да създават ненужни пречки пред доброволчеството. Изисквания като застраховане на доброволците, сключване на договори с доброволците и проверка на свидетелства за съдимост следва да се прилагат внимателно, като движещите принципи следва да са качеството и достъпът.

2.6.

В становището си от 2013 г. ЕИСК посочва, че „въз основа на наличните данни за доброволчеството не е възможно да се направи анализът, за който се призовава в документите на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета или ЕИСК. Понастоящем не е възможно надеждно да се наблюдава икономическата роля на доброволчеството или неговият принос към политиките на равнище ЕС. Не е възможно да се определи общото количество време, посветено на доброволческия труд или паричната му стойност, и по този начин да се направи оценка на неговия обхват, изразен чрез общоприети икономически показатели като заетостта на национално равнище (броят на хората, работещи в националната икономика) или БВП“. ЕИСК призова и за извършване на подготвителна работа, която въз основа на рамковото предложение на МОТ следва да доведе до регламентиране на подробни правила за провеждането на научни изследвания в ЕС. ЕИСК изразява съжаление, че не е постигнат напредък след създаването на обща система за измерване на стойността на доброволчеството в Европа. Във връзка с това Комитетът призовава отново Европейската комисия да предприеме решителни действия за изпълнение на препоръките на ЕИСК, като подчертава, че без надеждни данни е невъзможно да се преследва ефективна политика в нито една област.

2.6.1.

ЕИСК подчертава, че от всеобща полза би било по-доброто събиране на данни, което не се ограничава до БВП и икономическата стойност и при което се разглеждат например фактори като времето, което посвещават доброволците, тяхната възраст, пол, сфери на дейност и в по-общ план добавената стойност за обществото, като например показатели в областта на здравето и благосъстоянието, качеството на живота и социалното сближаване.

2.6.2.

Едва няколко национални статистически института са започнали и провели проучвания в областта на доброволческия труд въз основа на методиката на МОТ, а Полша е единствената държава, чийто национален статистически институт вече е провел такова проучване два пъти — през 2011 и 2016 г., като следващото проучване е насрочено за началото на 2022 г. В рамките на проучването през 2011 г. стойността на доброволческия труд е изчислена на около 2,8 % от БВП (5), а в рамките на проучването през 2016 г. — на около 1,2 % от БВП (6). Тази голяма разлика се дължи на определени промени в методиката. Една от тях е, че докато през 2011 г. въпросите включват доброволческите дейности, извършени от участника в проучването в полза на членове на семейството, които обаче живеят в друго домакинство, през 2016 г. тези дейности не са взети под внимание. Друга промяна е, че въпросите през 2011 г. обхващат дейността през цялата 2010 г., докато през 2016 г. се вземат под внимание само доброволческите дейности, извършени по време на четирите седмици на първото тримесечие непосредствено преди проучването. Този пример показва ясно, че не е възможно да бъдат получени съпоставими данни без разработване на обща методика на равнището на ЕС, инициирано от Евростат.

2.7.

Като едно от най-видимите проявления на солидарността, доброволчеството има стойност за хората, общностите, околната среда, икономиката и обществото като цяло. То насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и има преобразяващ ефект върху обществото. Развитието на процъфтяващо гражданско общество с ангажирани доброволци може да предложи творчески и новаторски решения на общи предизвикателства. Доброволчеството допринася за икономическия растеж и поради тази причина заслужава да бъде измервано по специфичен и целенасочен начин по отношение както на икономическия, така и на социалния капитал. То играе и все по-голяма роля в опазването на околната среда и е съществено важен източник на обучение за много доброволци. Предвид това, въпреки че публичните политики са насочени пряко към подпомагане на доброволците, те следва да отразяват и необходимостта от подкрепяща инфраструктура за доброволците с достатъчно и подходящо финансиране за мерки за подкрепа, като например за разходи за обучение и застраховки.

3. Доброволчески дейности на равнището на ЕС

3.1.

ЕИСК изразява съжаление, че след края на Европейската година на доброволчеството през 2011 г. (EYV2011) въпросът за доброволчеството започна да изчезва постепенно от европейския дневен ред. Той се появява спорадично в официални документи — по време на създаването на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ и Европейския корпус за солидарност, както и като приоритетна тема в програмата „Европа за гражданите“.

3.2.

ЕИСК подчертава, че осъществените в държавите членки научни изследвания в областта на доброволчеството са малко. Те обхващат различни аспекти на доброволчеството (например равнището на участие в доброволчество, демографския профил на участниците и тяхната мотивация). Тези научни изследвания не могат да се използват за анализ на равнището на ЕС поради липсата на съгласуваност на методическите подходи, включително дори обхвата на определението на понятието „доброволчество“, както и разликите във времевите периоди, обхванати от научните изследвания. Изготвеният през 2010 г. от консултантската фирма GHK доклад, възложен от Европейската комисия (7), продължава да бъде най-актуалният всеобхватен и ценен източник на данни, въпреки ограниченията си във връзка със съпоставимостта на данните.

3.2.1.

От доклада на GHK е видно, че 22—23 % от гражданите на ЕС на възраст над 15 години са участвали в доброволчество, определено като дейност, извършвана по собствена воля, основно в рамките на неправителствена организация и с нестопанска цел.

3.2.2.

Същевременно в доклада се посочва, че поради разлики в методиката отклонението в резултатите често може да достигне дори до 30—40 процентни пункта.

3.3.

В специалния модул „Участие в социалния/културния живот и материални лишения“ (8), добавен през 2015 г. в годишното проучване на Евростат за доходите и условията на живот, се съдържат няколко въпроса относно доброволческите дейности. Въз основа на данните, получени от това проучване, е изчислено, че приблизително 18,9 % от гражданите на ЕС са участвали във формално доброволчество, а приблизително 22,5 % в неформално, като тези равнища на участие на гражданите на ЕС са сходни с равнищата, посочени в доклада на GHK.

3.4.

Експресното проучване на Евробарометър „Европейска младеж“, публикувано през април 2015 г. (9), съдържа най-актуалните налични данни за активността на младите граждани на ЕС на възраст между 15 и 30 години. ЕИСК отбелязва, че сходствата между данните за младежите от това проучване и данните за всички пълнолетни граждани на ЕС от други проучвания показват ясно, че всички възрастови групи участват еднакво в доброволчество.

3.4.1.

Според проучването „Европейска младеж“ 25 % от младежите в ЕС са участвали в организирана доброволческа дейност през последните 12 месеца, но този дял варира в широки граници (от 10 % до 42 %) между отделните държави.

3.4.2.

В същото проучване се извежда и заключението, че „има две основни области, в които се съсредоточават доброволческите дейности, в които участват младежите: благотворителност, хуманитарна помощ и помощ за развитие (44 %) и образование, обучение и спорт (40 %)“. Това са и най-често срещаните доброволчески дейности, в които участват младежите във всяка от държавите членки.

3.4.3.

93 % от участниците в проучването казват, че никога не са били доброволци в чужбина.

3.4.4.

Новият Европейски корпус за солидарност, който вече включва доброволчество в областта на хуманитарната помощ (което беше обхванато преди в Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ), следва да има достатъчно голяма сила и обхват, така че да води до по-засилено доброволчество сред младите хора, по-специално в други държави, както в рамките на програмата, така и извън нея. За да бъде постигната тази цел, следва да се предоставят необходимите ресурси. Следва да се проучи и възможността за разширяване на програмата, така че да може да подкрепя участието в доброволчество на хора на възраст над 30 години, или следва да се предоставят допълнителни ресурси от ЕС за разработване на успоредна програма без възрастови ограничения.

3.5.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува своята Зелена книга относно застаряването на населението, в която се подчертава, че много от по-възрастните хора продължават да дават активния си и ценен принос към обществото и икономиката, като 20 % от хората на възраст между 65 и 74 години участват във формално доброволчество, а хората на възраст над 75 години също продължават да бъдат активно ангажирани, ако здравето им го позволява.

3.6.

През септември 2020 г. Съветът на Европейския съюз публикува окончателни заключения относно „Права на човека, участие и благосъстояние на възрастните хора в ерата на цифровизацията“ (10), в които, наред с другото, той приканва Комисията да проучи създаването на цифрова платформа на тема „Участие и доброволчество след професионалния живот“.

3.6.1.

Тази платформа би могла да предостави информация на възрастните хора как да участват в трансгранична доброволческа дейност. Освен това тя би могла да информира местните власти и други участници за начини за включване на възрастните хора в доброволчески дейности и да предостави насоки и информация на хората, които искат да намерят възможности за доброволчество, подходящи за възрастни хора, в цяла Европа.

3.6.2.

ЕИСК подкрепя категорично създаването на такава платформа, чрез която биха били интегрирани съществуващите платформи и би било избегнато дублирането на усилия, като същевременно подчертава, че доброволческата дейност на възрастните хора играе важна роля както за лицата, подкрепяни от техните дейности, така и за самите доброволци, като им се осигурява възможност да бъдат активни извън трудова среда, тъй като това има съществено положително отражение върху тяхното психическо и физическо благосъстояние.

3.6.3.

ЕИСК посочва, че Европейският корпус за солидарност за младите хора и предложената платформа за подкрепа на по-възрастни доброволци следва да осигурят основата за една по-всеобхватна и хоризонтална европейска политика в областта на доброволчеството, която да насърчава солидарността и отговорността за и между хората от всички възрасти, които допринасят безвъзмездно за бъдещето на Европа въз основа на солидарността и европейските ценности.

3.6.4.

ЕИСК препоръчва тази платформа постепенно да включва доброволци от все по-широки възрастови групи и да бъде съпътствана от по-големи усилия за намаляване на пречките пред трансграничното доброволчество, като например загубата на права за ползване на публични облаги и системи за подпомагане, права на пребиваване, както и свързаните с това разпоредби, като достъп до мобилен телефон и договори за доставка на интернет.

3.7.

Много доброволци в Европа участват в дейности, които са в съответствие с дългогодишни европейски проекти на Европейската комисия (които са от решаващо значение за бъдещето на Европа, например по отношение на ваксинацията, цифровизацията, свързаните с климата въпроси, финансовите реформи, дебата за ядрената енергия, трудовите реформи и др.). Тъй като гражданите трябва да добият фактическо и безпристрастно разбиране за основните предложения на институциите на ЕС, преди да могат да ги подкрепят, ЕИСК призовава Европейската комисия активно да подкрепя дейностите, извършвани от доброволци, които могат да спомогнат за спечелването на подкрепата на гражданите за проекти на ЕС от изключително значение, включително чрез намаляване на риска от фалшива и пристрастна информация.

3.8.

Увеличаването на проектите, които се финансират с еднократна или фиксирана сума, следва да позволява приносът на доброволци да се признава за съфинансиране при отпускането на безвъзмездни средства от ЕС. Това обаче не функционира добре на практика, тъй като допринесеното от доброволци време по принцип не може да бъде включено в счетоводните отчети на организациите. Освен това много агенции, които управляват безвъзмездни средства от ЕС, изискват да бъдат представени разходооправдателни документи за целия размер на отпуснатата фиксирана или еднократна сума, а това противоречи на намерението и духа на подхода на финансиране като метод за изчисляване. ЕИСК отново отправя исканията си в това отношение, посочени в становища, приети през 2006 (11) и 2013 г. (12), и изразява съжаление, че те все още не са приложени изцяло. ЕИСК отбелязва, че програмите на Съвета на Европа за предоставяне на финансиране разполагат с механизъм за включване на времето на доброволците като съфинансиране за отпусканите по линия на тези програми безвъзмездни средства.

3.9.

ЕИСК изразява категоричната си подкрепа за конкурса за европейска столица на доброволческата дейност (13), иницииран от Центъра за европейско доброволчество през 2013 г. като част от наследството на EYV2011, който свързва местните политики и практики в областта на доброволчеството с европейския контекст и европейските ценности и рамки в областта на политиката. ЕИСК призовава за насърчаване и подкрепа за инициативата от страна на всички институции на ЕС, но и със специален акцент върху поднационалното равнище като начин за приближаване на гражданите към лицата, изготвящи политиките, в ЕС, както и за демонстриране на подкрепата на равнището на ЕС за основаните на солидарност дейности и активните граждани, които допринасят за бъдещето на Европа. ЕИСК призовава Европейската комисия активно да подкрепя разпространението на добри практики в областта на публичните политики, които подкрепят доброволческите дейности на местно равнище, като се използват по-специално примери от общините, които са били кандидати и победители в конкурса за европейска столица на доброволческата дейност.

4. Тенденции в доброволческата дейност

4.1.

ЕИСК посочва, че текущите демографски промени ще имат отражение върху дейността на доброволците през идните години.

4.1.1.

Населението на Европа застарява, а раждаемостта е ниска. Това означава, че са на разположение повече квалифицирани доброволци и за по-дълго време, но и че броят на възрастните хора, които имат нужда от подкрепата на доброволците, ще се увеличава поради по-дългата продължителност на живота. При намаляваща раждаемост обаче младите хора може да не са на разположение за доброволчески труд и ще има нужда от повече проекти между връстници, в които да участват пълнолетни и възрастни доброволци.

4.1.2.

Населението в Европа е все по-многообразно и променящо се и ще трябва да се полагат все повече усилия за гарантиране на социално приобщаване. Държавите членки не могат да покриват разходите за всичко това с публични средства, а и да разполагаха със средствата, въпросът не опира само до пари. За да се постигне истинско приобщаване, е необходим по-човешки подход, който се основава на солидарност. За целта са необходими доброволци, мотивирани от взаимна солидарност. Необходими са повече усилия за борба със самотата и за предоставяне на помощни социални услуги, когато семействата са по-разпръснати на територията на дадена държава или из целия континент. ЕИСК счита, че публичните власти на равнището на ЕС, на равнището на държавите членки и на местно равнище следва да бъдат подготвени за това, както и че процесът трябва да включва създаване на благоприятни условия за разрастване на доброволческите дейности.

4.1.3.

В държавите членки се събират по-малко данъци и публичните бюджети намаляват, а същевременно има по-голямо търсене на услуги. По-голямото неравенство и бедност водят до повече нуждаещи се сред населението, но същевременно се съкращава и финансирането за организациите на гражданското общество, които с помощта на доброволци биха могли да направят много за подобряване на положението на отделни граждани и семейства. ЕИСК отбелязва, че трябва да се постигне по-добър баланс.

4.2.

ЕИСК подчертава, че текущите промени в начина на живот и във видовете дейности, които се ползват с високо обществено признание, или нуждата от развиване на нови умения, които може да са полезни от професионална гледна точка за по-младите поколения, може да доведат до несъответствие между интересите на гражданите към доброволческа дейност и възможностите за такава, които съществуват действително, поради което равнището на доброволчество може да намалява въпреки голямото „търсене и предлагане“. Това явление трябва да се наблюдава постоянно, така че своевременно да се правят корекции в публичните политики.

4.3.

Понастоящем широко се наблюдава преход от традиционното, редовно и дългосрочно доброволчество, което се основава на планирани и по-дългосрочни ангажименти, към епизодично доброволчество. Много доброволци изразяват готовност да се ангажират с епизодични дейности дори и за еднократно събитие, но не желаят да поемат дългосрочен личен ангажимент. Тази тенденция е отразена в увеличаването на т.нар. „доброволчески туризъм“, при който хората пътуват специално, за да бъдат доброволци, или приемат възможности за доброволчески труд, докато са на почивка. Трябва да се подходи с особено внимание към този вид доброволчество, за да се гарантира, че в центъра му стоят действителни потребности на обществото. Доброволчеството следва да бъде забранено в области, в които може повече да навреди, отколкото да помогне, като например в институции, където се полагат грижи за деца или се работи с други уязвими групи (например сиропиталища).

4.4.

Друга тенденция, която се наблюдава през последните години, е появата на посредници, като например институции за социално подпомагане или образователни институции, религиозни организации, организатори на семейна доброволческа работа, местни доброволчески центрове или доброволчество сред работници и служители на дадено дружество (корпоративно доброволчество). Тези органи помагат на доброволците да намерят място за дейността си, като търсят организации, предлагащи директно места за доброволци. Това осигурява подкрепа за хората, които търсят възможност да започнат доброволческа дейност. Съществува риск обаче дейностите на тези посредници да имат отрицателно въздействие върху възприятието за доброволчеството в обществото, по-специално например ако тези дейности се комерсиализират.

4.5.

Напредъкът в онлайн капацитета и социалните медии дава възможност на гражданите да се самоорганизират по-лесно за извършване на непланирани доброволчески дейности. Освен това по този начин всякакви видове възможности за доброволчество стават по-непосредствено достъпни за гражданите, като онлайн платформите търсят съответствие между търсене и предлагане. Бързият възход на новите технологии позволи по-широко разпространение на нови форми на доброволчество, като например доброволчеството онлайн, което не е обвързано с конкретно време и място и може да се упражнява от всяко място, където доброволецът има достъп до интернет, и устройство, с което да се свърже.

4.5.1.

ЕИСК посочва обаче, че трябва да се подходи внимателно, за да не бъдат изключени от доброволчеството хора, които нямат достъп до интернет.

4.5.2.

ЕИСК подчертава, че правните уредби в областта на доброволчеството в държавите членки трябва да са в крак с тази промяна и да гарантират, че например по отношение на защитата на данните уязвимите хора продължават да се ползват със закрила и че доброволците са подходящо обучени дори когато доброволчеството се осъществява неформално или непланирано. Лицата, определящи политиката, не бива да смятат, че когато хората могат да се самоорганизират онлайн, не е необходимо да се финансират организации, които осигуряват подкрепа и инфраструктура за доброволчеството.

4.6.

Според ЕИСК е необходимо повече междусекторно сътрудничество между социалните партньори в рамките на доброволчеството сред работниците и служителите. За да бъде постигнато най-голямо въздействие, работодателите и работниците следва да си партнират с организации на гражданското общество, които са експерти в областта и/или представляват кауза, която те искат да подкрепят, вместо да се опитват сами да изпълняват директно доброволчески програми.

4.7.

ЕИСК признава, че доброволческият туризъм е разрастващ се сектор в Европа и следва да бъде регулиран, за да бъде защитена целостта на доброволчеството, потенциалните доброволци и местните общности.

4.8.

54 % от младите хора, участвали в проучването на Евробарометър (14), заявяват, че не са имали никакви разходи като част от доброволческите дейности, 28 % казват, че са имали разходи, за които не са получили възстановяване на средствата, а 16 % са имали разходи и са получили възстановяване на средствата за тях. Тези данни трябва да бъдат взети под внимание от бенефициерите или от координаторите на доброволческия труд, така че разходите да не се превърнат в пречка, която да ограничава участието на младите хора. ЕИСК подчертава колко е важно да се възстановяват дори и малки разходи за доброволците и очаква от националните и местните власти в държавите членки да насърчават и подкрепят този подход без каквито и да е неблагоприятни данъчни последици за съответните доброволци или организации.

4.9.

На територията на Европа се наблюдават разлики в правните рамки, както и при правните изисквания и изискванията за безопасност за доброволците и техните бенефициери. ЕИСК подчертава, че следва да се предприемат стъпки за рационализиране на системата с оглед безопасност и полза за всички. На застрахователния пазар във всички държави следва да се предостави възможност за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за доброволци, а за покриване на разходите следва да се създаде подкрепа от държавата и/или от фондации. Във всяка държава членка следва да станат задължителни свидетелствата за съдимост за доброволците, работещи с деца или уязвими групи, като тези свидетелства следва да бъдат леснодостъпни и евтини за потенциалните доброволци. ЕИСК призовава всички държави членки да внедрят тези решения и настоятелно приканва Европейската комисия да насърчава най-добрите практики в тази област. Тези дейности ще насърчат и трансграничното доброволчество.

4.10.

ЕИСК вярва, че на колкото по-ранна възраст хората могат да имат достъп до доброволческа дейност, толкова по-вероятно е те да станат социално приобщени и ангажирани възрастни, които допринасят за бъдещето на Европа. Следва да се насърчават инициативи като ученето чрез общественополезен труд в училищата и семейното доброволчество. Правните уредби трябва да бъдат адаптирани при необходимост, така че младите хора и децата също да могат да бъдат доброволци. Младежките организации играят много важна роля в този процес и във връзка с това следва да получават подходяща и достатъчна подкрепа от публичните власти.

5. Ролята на доброволците в общността

5.1.

Несъмнено доброволците създават значителна икономическа, екологична и социална стойност. В организациите с нестопанска цел доброволците често са от съществено значение за гарантиране на ефективното изпълнение на задачите, като са един от най-важните ресурси за тези организации. Често доброволците се възприемат от външния свят като символ на дейностите на тези субекти. За много хора, особено за младежите, доброволчеството е нещо специално. Често това е първата дейност, в която те са овластени да отговарят на реални обществени потребности и могат да видят бързо ефекта от действията си като ангажирани граждани, при което намалява значително рискът от социално изключване.

5.2.

В много случаи става по-трудно от правна гледна точка гражданите да се организират около проблеми от общ интерес и по този начин да ангажират хора като доброволци, които допринасят за обществото, без да търсят лично облагодетелстване. Следва да се гарантират правата на сдружаване и публично финансиране и подкрепа за организациите на гражданското общество. ЕИСК подчертава, че публичното финансиране за организациите на гражданското общество има голям принос не само за тяхната функция и роля в обществото, но и за поддържането на независимостта и способността им да гарантират вътрешни демократични процеси, които дават възможност желанията на други членове да бъдат признати и представлявани без външна намеса.

5.2.1.

Едно добре функциониращо гражданско общество е признак на здрава демокрация и има голям принос за качеството на живота и за мира и стабилността. Демокрацията с широко участие допълва представителната демокрация, а не представлява заплаха за нея.

5.2.2.

В случая на организации, които координират дейностите на доброволците, публичното финансиране позволява да се извлекат много по-големи ползи за обществото, които имат реална икономическа стойност, посредством специален механизъм за мобилизиране.

5.3.

Все по-вероятно е хората в Европа да се ангажират с краткосрочни доброволчески дейности, като често има ясна лична полза за доброволеца, като например доброволчество на фестивали или концерти, вместо да поемат дългосрочен ангажимент за удовлетворяване на идентифицирана обществена потребност. ЕИСК би желал лицата, изготвящи политиката, да направят повече за насърчаване на добавената стойност от доброволчеството като социален капитал, а не просто като лична възможност или механизъм за спестяване на разходи за човешки ресурси. Публичните власти трябва да помагат на доброволците и на организациите, подпомагащи техните дейности, да покажат по-добре стойността и въздействието си, така че да продължават да привличат доброволци, тъй като гражданите са изправени пред все по-голям избор от начини да прекарат свободното си време.

5.4.

По време на пандемията от COVID-19 много лица, изготвящи политиките, и обикновени граждани успяха да видят особения потенциал и реалното въздействие на доброволчеството както под формата на структурирани дейности, координирани от публична институция или организация, така и индивидуални непланирани дейности, предприети спонтанно заради желанието за оказване на помощ. ЕИСК отдаде почит на стотиците хиляди доброволци в цяла Европа, които помагаха през 2020 г. на хора, изпаднали в нужда заради пандемията, като присъди наградата си за гражданска солидарност (15) на организации и хора, участвали в доброволчески дейности, свързани с въздействието на COVID-19.

5.5.

За работниците с по-нередовно работно време и по-малко стабилен професионален живот е по-трудно да поемат дългосрочен ангажимент за доброволчество. Например ако на работници в цех, които работят по заявка, им бъде казано с 24-часово предизвестие, че трябва да се явят на работа, за тях е изключително трудно да се ангажират с доброволчество. Същото се отнася например и за много работници на повикване. ЕИСК посочва, че доброволческите организации следва да бъдат подпомогнати с ноухау, включително добри практики, в областта на изграждането на допълнителен капацитет за справяне с тази променлива наличност на потенциални доброволци и следва да разработят нови начини за управление на доброволците.

5.6.

Предписването на „социална терапия“ (16) е средство за справяне с влошеното здраве без използване на лекарствени средства или успоредно с тях. Доброволчеството се превърна в ефикасна и все по-популярна част от схемите за предписване на „социална терапия“. Научни изследвания доказват, че доброволчеството оказва положително въздействие върху психичното здраве, както и че участието в доброволчески дейности в рамките на предписването на „социална терапия“ е полезно. ЕИСК счита, че доброволчеството като практика, която е част от предписването на „социална терапия“, следва да се прилага по-широко в Европа като част от възстановяването от COVID-19 и неговото въздействие да бъде наблюдавано. Следва да се гарантира, че организациите, които предлагат места за доброволци като част от схеми за предписване на „социална терапия“, спазват етични принципи и се придържат към насоки за качеството на дейностите, основаващи се на доброволчеството, които постигат голямо въздействие, ръководени са от потребностите и добавят стойност.

5.7.

Предвид положителните последици от Европейската година на доброволчеството 2011 г., силната нужда да се създаде правна и социална рамка за развитието на доброволчеството и значителните промени в поведението на доброволците и потенциалните доброволци, ЕИСК призовава Европейската комисия да предприеме действия за обявяване на 2025 г. за Европейска година на доброволците.

5.7.1.

Европейската година на доброволците ще бъде подходящ повод да се отдаде почит на усилията и въздействието на всички доброволци по време на кризата с COVID-19 и да се открои тяхното въздействие и значимост за възстановяването и бъдещето на Европа въз основа на солидарност, уважение, равенство и споделени ценности.

5.7.2.

ЕИСК счита, че пакетът от мерки, координирани от Европейската комисия, би дал тласък на държавите членки да подкрепят всеобхватно доброволческите дейности, като се вземат предвид предложенията на ЕИСК, и че въпросът за дейностите, осъществявани от доброволци, ще се превърне в постоянен, а не в спорадичен елемент на европейската политика.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ECO/343 — „Статистически инструменти за измерване на доброволчеството“ (ОВ С 170, 5 юни 2014 г., стр. 11).

(2) I https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---stat/documents/publication/wcms_162119.pdf (Наръчник на МОТ относно измерването на доброволческия труд).

(3) Indicator Description: Volunteer Work (Описание на показател: доброволчески труд). МОТ.

(4) ILO International Conference of Labour Statisticians Resolution (Резолюция на Международната конференция на МОТ на статистиците по труда).

(5) Статистика Полша — Доброволчество 2011 г.

(6) Статистика Полша — Доброволчество 2016 г.

(7) Доклад на GHK относно „Volunteering in the European Union“ (Доброволчеството в Европейския съюз), GHK 2010 г.

(8) Статистически данни на Общността за доходите и условията на живот за 2015 г., модул относно участието в социалния/културния живот и материалните лишения.

(9) Експресно проучване на Евробарометър 408: Европейска младеж.

(10) Заключения на Съвета, 9 октомври 2020 г.

(11) SOC/243 — „Voluntary activity: its role in European society and its impact“ (Доброволческите дейности. тяхната роля и въздействие в европейските общества) (ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 46).

(12) ECO/343 — „Статистически инструменти за измерване на доброволчеството“ (ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 11).

(13) Европейска столица на доброволческата дейност — CEV.

(14) Експресно проучване на Евробарометър 408: Европейска младеж.

(15) Награда на ЕИСК за гражданска солидарност.

(16) The Healing Power of Social Prescribing (Лечебната сила на предписването на „социална терапия“) и Policy Statement on Volunteering & Social Prescribing (Декларация за политиката относно доброволческата дейност и предписването на „социална терапия“) — CEV 2019 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да се гарантира достоен труд за младите хора и включването на NEET чрез правилното изготвяне на националните планове за възстановяване“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/05)

Докладчик:

Nicoletta MERLO

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	24.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	152/13/48

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като безпрецедентна възможност за стимулиране на промяна и насърчаване на инвестициите в устойчив растеж и създаването на качествени работни места, която трябва да се използва с приобщаващо управление, изискващо диалог, откритост и прозрачност.

1.2.

Комитетът отбелязва със съжаление липсата на съдържателни и целенасочени консултации със социалните партньори и заинтересованите страни в някои държави членки по време на разработването на НПВУ. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да въведе мерки, които да гарантират структурирано и пълноценно участие на социалните партньори, организираното гражданско общество и младежките организации в прилагането и мониторинга на НПВУ. Защитата и укрепването на социалния диалог на национално равнище е от решаващо значение, за да се гарантира, че публичните средства се изразходват, както е предвидено, за приобщаващо възстановяване.

1.3.

ЕИСК предлага да се направи оценка и систематизиране на събирането на най-добри практики от националното равнище, където консултациите със социалните партньори и младежките организации чрез специални комитети и социален диалог дадоха отлични резултати по отношение на специфичните за младежта политики и мерките за създаване на качествени работни места и перспективи за кариерно развитие за младите хора.

1.4.

Комитетът призовава държавите членки да гарантират качествени и приобщаващи насоки и ориентиране за всички млади хора, особено за тези с увреждания, като се започне от началното училищно образование, за да им се предостави повече информация за тяхното по-нататъшно образование и впоследствие за възможностите за кариерно развитие в контекста на екологичния и цифровия преход на пазара на труда.

1.5.

ЕИСК приветства мерките за насърчаване и популяризиране на ролята и престижа на професионалното образование и обучение (ПОО) като двигател на иновационните практики, уменията в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), ученето през целия живот и ефективното посредничество в областта на труда, тъй като те са от ключово значение за преодоляването на съществуващия недостиг на умения. Също така е важно да се подобри оценката на уменията, за да се идентифицират предварително уменията, които ще са необходими на пазара на труда в бъдеще. Следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че ПОО е достъпно и за хора с увреждания, въз основа на признаването на индивидуалните способности и като се даде възможност на всички граждани да придобият професионални умения, които са полезни за личностното им развитие, и същевременно се отговори на специфичните нужди на предприятията от гледна точка на незапълнените квалифицирани работни места.

1.6.

ЕИСК препоръчва да се осигури персонализирана подкрепа за целевите групи, особено за незаетите с работа, учене или обучение (NEET). Тази подкрепа следва да направи възможно цялостното решаване на всички проблеми, които косвено възпрепятстват интеграцията на пазара на труда, като жилища, настаняване, транспорт и здравеопазване.

1.7.

ЕИСК счита, че е от приоритетно значение да се гарантират ефективността и адекватността на публичните служби по заетостта, които са ключови действащи лица в областта на активните политики по заетостта (АПЗ), чрез целенасочени инвестиции и реформи, когато това е необходимо, така че те да могат да подкрепят всички хора, особено най-уязвимите и най-изолираните от пазарите на труда, в търсенето на работа или в тяхното преориентиране.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че не се оползотворява изцяло потенциалът на гаранцията за младежта като основен политически инструмент за борба с нарастващата безработица сред младите хора. ЕИСК призовава държавите членки да засилят усилията си за прилагане на укрепената гаранция за младежта, в това число на качествено обучение, което насърчава интеграцията на пазара на труда, и призовава Европейската комисия да предостави преглед на стъпките, предприети за прилагане на Препоръките на Съвета относно укрепването на гаранцията за младежта на национално равнище, и да гарантира ефективни полезни взаимодействия с НПВУ.

1.9.

ЕИСК приветства разпоредбите в НПВУ, които подкрепят качественото обучение, включително чиракуване или стажове, тъй като те са ефективен инструмент за намаляване на преждевременното отпадане от училище и може да гарантират по-добра интеграция на младите хора (и други) на пазара на труда, и призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (1). Комитетът обаче призовава за забрана на неплатените стажове. Следва да се осигури достойно заплащане за всички стажанти в рамките на предстоящото преразглеждане на Препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете. ЕИСК предлага също така да се разработи Европейска рамка за качествени стажове, за да се гарантира образователната стойност на този учебен опит.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да използват средствата за възстановяване за инвестиции за създаване на качествени работни места и повишаване на квалификацията на младите хора, когато това е необходимо, със специален акцент върху безсрочните трудови договори и достойните условия на труд, които ограничават риска от несигурност. Освен това Комитетът подчертава необходимостта от преодоляване на различията в социалното осигуряване и насърчава държавите членки да прилагат правилно Препоръката на Съвета относно достъпа до социална закрила (2) и да въведат модерна схема за всички форми на труд, която да е в състояние да гарантира подходящ доход на бъдещите пенсионери, особено тези, чийто трудов стаж е или ще бъде с прекъсвания.

1.11.

ЕИСК счита за изключително важно да се гарантира, че субсидиите за наемане на работа се обуславят от наличието на безсрочни трудови договори или програми за стабилизиране, за да не се субсидира несигурността на работните места. Освен това стимулите за наемане на работа могат да бъдат ефективно средство за създаване на възможности за заетост на търсещите работа лица в неравностойно положение, както и за преразпределяне на съкратените работници и улесняване на прехода им към нови сектори и професии.

1.12.

ЕИСК счита, че следва да се обърне голямо внимание на въпроса за психичното здраве и психосоциалните разстройства, особено сред младите хора, като се намали стигмата около проблемите с психичното здраве чрез дейности за превенция и повишаване на осведомеността, които трябва да започнат в училищата и да обхванат и предприятията, и чрез осигуряване на подходящо финансиране за доставчиците на услуги и подкрепа в тази област.

1.13.

ЕИСК отбелязва, че продължаващите неравенства между половете в сферата на труда увеличават уязвимостта на младите жени към икономическите последици от COVID-19. Комитетът приветства мерките, предприети в някои държави членки, за насърчаване на заетостта и предприемачеството сред жените, инвестиране в подходяща социална инфраструктура и реформиране на системите за грижи за децата, по-специално образованието и грижите в ранна детска възраст, и призовава тези добри практики да се разпространят на равнището на ЕС, за да се подпомогне пълната заетост на жените и по-специално на младите майки.

2. Мотиви за изготвяне на становището по собствена инициатива

2.1.

Пандемията от COVID-19 оказа и продължава да оказва огромно въздействие върху нашите общества и икономики. Европейският съюз предприе значителни стъпки в подкрепа на възстановяването: за първи път държавите членки избраха европейска солидарност и сближаване вместо бюджетни ограничения за борба с кризата.

2.2.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (наричан по-нататък „Механизмът“), който е най-голямата част от инструмента Next Generation EU, предоставя 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства за подпомагане на реформите и инвестициите, предприети от държавите членки. Целта на тази безпрецедентна сума е да се смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19, а европейските икономики и общества да станат по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.

2.3.

Съгласно споразумението националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) следва да отделят най-малко 37 % от разходите за подпомагане на целите в областта на климата и 20 % за подпомагане на цифровия преход. Освен това всички инвестиции и реформи трябва да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се гарантира, че те не нанасят значителни вреди на околната среда. Освен това се очаква НПВУ да допринесат за ефективното справяне със съответните предизвикателства, определени в специфичните за всяка държава препоръки по европейския семестър; във връзка с това обаче няма определен минимален праг или процедура за мониторинг на разходите за различните приоритети, като например младите хора.

2.4.

Своевременното и пълноценно участие на социалните партньори през целия европейски семестър, на различни равнища и във всички области на политиката, които пряко или непряко засягат заетостта и пазарите на труда, е от ключово значение за подобряване на ангажираността при разработването на политиките, включително мерките в НПВУ. Социалният диалог е движеща сила за успешно и справедливо създаване на политики, ако е в състояние да предложи ефективни решения и да отразява текущите промени в политиката и реформи в колективното договаряне, когато е целесъобразно.

2.5.

Механизмът допълва други дейности, насочени към младите хора (3), и е тясно съгласуван с приоритетите на Комисията за периода 2019—2024 г., в които ясно се заявява, че ЕС трябва да създаде по-привлекателна инвестиционна среда и растеж, които създават качествени работни места, особено за младите хора и малките предприятия (4). Новата програма на Европейската комисия ALMA (5) (Aim, Learn, Master, Achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) — нова схема за стажове по примера на „Еразъм“, насочена към NEET, която предлага краткосрочен трудов стаж на млади европейци в други държави членки — може да постигне положителни резултати, ако на бенефициерите бъдат осигурени стандарти за качество, включително социална закрила, ориентиране и наблюдение, и достойно заплащане.

2.6.

На 22 януари Европейската комисия публикува новите насоки, които държавите — членки на ЕС, трябва да следват при изготвянето на своите НПВУ, за да получат достъп до т.нар. Фонд за възстановяване, от които става ясно, че публичните политики в полза на младите хора вече не са само „хоризонтална“ цел на плановете, т.е. аспект, който трябва да се вземе предвид при постигането на други основни цели, а са се превърнали в предпоставка и абсолютен приоритет на Next Generation EU и трябва да бъдат включени като цял стълб, а не просто като междусекторен приоритет.

2.7.

Държавите от ЕС следваше официално да представят своите НПВУ до 30 април 2021 г. Комисията обаче удължи този срок и се съгласи, че държавите могат да представят своите планове до средата на 2022 г. Към 15 октомври 2021 г. броят на представените планове е 26.

2.8.

Механизмът представлява уникална възможност за държавите членки не само да се справят с кризата в областта на общественото здраве, но и да продължат двойния преход към цифрова и нисковъглеродна икономика, да създадат силно социално подпомагане и да насърчат сближаването. Той има реален потенциал да доведе до осезаема промяна за младите работници и да предотврати превръщането им в „изгубено поколение“, лишено от справедливи възможности, в Европа на бъдещето. Има обаче належаща нужда от приобщаващо управление на национално и европейско равнище, където социалният диалог и ангажираността с гражданското общество имат силно и значимо въздействие.

2.9.

Кризата с COVID-19 допълнително увеличи неравенствата, като постави работниците, особено младите, в по-неравностойно положение. С настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК — въз основа на анализ на мерките за различните поколения, съдържащи се в представените от някои държави членки НПВУ, с цел да се идентифицират всички добри практики и слабости — възнамерява да изготви препоръки за това как да се гарантира достоен труд за младите хора и включване на NEET чрез прилагане на проектите.

3. Общи бележки

3.1.

Младите хора в Европа са сред най-тежко засегнатите от пандемията: училищата, университетите и местата за социализиране бяха затворени, което лиши младите хора от образование, култура и социални контакти; един от всеки шест млади хора е загубил работата си поради икономическите последици от COVID-19 (6); през август 2021 г. младежката безработица в ЕС е била 16,5 % (7); в редица държави младите хора бяха особено силно засегнати, което доведе до скок в равнището на безработицата — само няколко примера: Испания (40,5 %), Италия (29,7 %), България (18,3 %) и Франция (19,6 %). Освен това определен процент от безработните млади хора обикновено отсъства от официалните данни, тъй като те или не кандидатстват за обезщетения за безработица, или не се записват в агенции по заетостта, а вместо това изкарват прехраната си с фиктивна самостоятелна заетост, работа през платформа или в сивата икономика. Следователно може да се допусне, че реалните данни може да са дори по-лоши от докладваните от Евростат.

3.2.

Освен това кризата с COVID-19 допълнително влоши положението на NEET. Броят на NEET в Европа, особено в държави като Италия, Гърция, България и Румъния, е критичен и отново нараства в резултат на фактори като отпадане от училище, липса на подходящо ориентиране, загуба на работа и липса на възможности за заетост. Тази категория уязвими млади хора е изложена на по-висок риск от маргинализация, бедност и трайно изключване от заетост.

3.3.

NEET е широка категория, обхващаща разнородни групи от населението, включително безработни, отпаднали от училище, всички онези обезсърчени завършили колеж младежи, които все още не са си намерили работа, и други, неактивни по различни причини, млади хора. Безработните са само подгрупа от по-широката категория NEET и припокриването между безработните и групата NEET е различно във времето и в отделните държави (8).

3.4.

Големият брой NEET е голяма загуба за нашите икономики и общества. Чувството на разочарование или изключване на тези лица поражда и голям политически риск за стабилността на нашите демократични общества. Неспособността на образователните и социалните системи да предотвратят явлението или да намалят броя на NEET говори за неуспех на широко подпомаганите ефективни политики за насърчаване на равните възможности в цяла Европа.

3.5.

Тази криза засяга особено работниците, упражняващи нестандартни и разнообразни форми на заетост (9) (спорадична работа, работа въз основа на ваучери, работа през платформи, работа по отделни заявки, заетост, основана на сътрудничество, и др.) (10), като за съжаление в тези форми на заетост преобладават млади хора. Такива работни места може да са нископлатени, с ненормирано работно време, слаба сигурност на работното място и ограничена или никаква социална закрила (платен отпуск, пенсия, отпуск по болест и т.н.). Често такава работа не отговаря на прилаганите от правителствата условия за обезщетения за безработица или режими на работа при непълно работно време (11). Този вид заетост може да се намери най-вече в сектори и отрасли, които са особено засегнати от пандемията с COVID-19, като например туризма, търговията на едро, търговията на дребно, сектора на туристическото настаняване и хранително-вкусовата промишленост (12). От друга страна, новите форми на заетост могат да бъдат възможност за младите хора, живеещи в селски или отдалечени райони, или за младите хора с увреждания, студентите и младите родители; затова е задължително да се гарантират достойни заплати и социална сигурност.

3.6.

В НПВУ следва да бъдат идентифицирани и взети предвид косвените пречки пред заетостта, като мобилност, цифрова грамотност, здравословно състояние и несигурни условия на живот, включително липса на жилищно настаняване или социално осигуряване. ЕИСК счита, че държавите членки биха могли да следят тези пречки пред интеграцията на младите хора на пазара на труда в качествено и количествено отношение и да направят конкретни предложения за преодоляването им в съответните си НПВУ.

4. Конкретни бележки

4.1.

Възстановяването след COVID-19 би следвало да се разглежда като възможност. Икономиката и пазарът на труда претърпяха сътресение.

4.2.

НПВУ представляват безпрецедентна възможност за стимулиране и подпомагане на промяна, която трябва да се използва с приобщаващо управление, изискващо диалог, откритост и прозрачност. Мерките, финансирани по НПВУ, следва да включват местните власти, социалните партньори и гражданското общество, в това число младежките организации, за да се създаде основано на участие управление, което да може да осигури консенсус, доверие и чувство за справедливост по отношение на НПВУ.

4.3.

ЕИСК счита, че при разработването, прилагането и мониторинга на мерките, насочени към младите работници и NEET, държавите членка следва да гарантират провеждането на непрекъснати консултации със социалните партньори, гражданското общество и по-специално младежките организации, за да се прецени, от гледна точка на младото поколение, дали и доколко политиките са подходящи за техните образователни и кариерни перспективи и осигуряват плавно интегриране на пазара на труда.

4.4.

ЕИСК приветства предприетите досега от държавите членки инициативи за оценка на въздействието на обществената политика върху поколенията: в Австрия чрез „Проверката за младежта“ (13) — закон, който е в сила от 2013 г. и според който всички нови законодателни и регулаторни предложения трябва да бъдат оценени по отношение на потенциалните последици, които биха могли да имат върху децата и младите хора, включително чрез участието на Националния младежки съвет, и в Италия чрез COVIGE (14) — комитет, създаден наскоро от Министерството на политиката за младежта и съставен от мениджъри и представители на публичната администрация, университетски преподаватели и експерти в областта на политиките за младежта, включително Националния младежки съвет, който има за цел да извършва предварителна и последваща оценка на въздействието на всички обществени политики върху различните поколения чрез специфични показатели и модели, както и чрез сравнение с най-добрите практики на други държави от ЕС.

4.5.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да приемат подобни мерки или да следят ефективно и от гледна точка на поколенията политиките, които предстои да бъдат приети и вече са одобрени, като същевременно гарантират подходящо участие на младите хора в консултациите.

4.6.

В изследванията (15), проведени от Cedefop, се прогнозира, че до 2022 г. почти 7 милиона работни места в ЕС ще бъдат загубени или няма да бъдат създадени поради пандемията от COVID-19, докато в някои сектори (16) като здравеопазването, науката и иновациите, информационните технологии и цифровите комуникации, ще се наблюдава значителен растеж и потенциал за създаване на работни места. Пандемията благоприятства работните места в сектори и професии, които са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към новите норми за социално дистанциране и дистанционна работа. Те вероятно ще продължат и след пандемията, променяйки естеството на работата, която традиционно изисква физическо пространство (17).

4.7.

Според доклад на ОИСР (18) пандемията може да повлияе и на нагласата за учене на децата и младите хора. Прекъсванията в редовното обучение са довели до това много деца да постигнат по-малък от очаквания напредък в развитието на уменията. В краткосрочен план пандемията може да доведе до увеличаване на отпаданията от училище, докато в средносрочен и дългосрочен план намалената ангажираност може да доведе до това сегашното поколение ученици да не успее да развие положителни нагласи за учене в момент на дълбоки структурни промени, които ще изискват от хората да актуализират уменията си през целия живот. Освен това в доклада се идентифицира потенциалната причина за неравенството между половете в областта на образователните възможности. В него се призовава за спешно увеличаване на инвестициите в ученето през целия живот, за да се помогне на хората да се адаптират и да станат устойчиви на външни сътресения.

4.8.

В бързо променящата се сфера на труда, оформена от глобализацията и последиците от пандемията от COVID-19, ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се предотвратят несъответствията между търсените и предлаганите умения, като се акцентира върху компетентностите и социалните умения чрез инвестиране в подходящи ресурси в областта на образованието и ориентирането, в насърчаване на по-добра връзка и преход между сферата на образованието и сферата на труда, включително чрез насърчаване на инструменти като редуване между училище и работа, стажове и чиракуване, и в насърчаване на програми за учене през целия живот, включващи всички ключови заинтересовани страни и фокусирани върху уязвимите групи, по-специално младите хора, NEET и тези, чиято работа е изложена на най-голям риск от трансформация. Адекватният политически отговор е интегриран пакет за АПЗ, като се осигурят връзки с публичните служби по заетостта и системите за обучение с цел да се насърчи приобщаващото и устойчиво възстановяване.

4.9.

Сред заинтересованите страни съществува широк консенсус, че професионалното ориентиране никога не е било по-важно, особено за младите хора, които вероятно ще си търсят работа веднага щом напуснат средното училище. ЕИСК се присъединява към призивите за солидни инвестиции в професионалното ориентиране (19), тъй като данните показват ценната роля, която то трябва да играе при подготовката на учениците да се справят с бързо променящия се пазар на труда, който може да не оправдае техните очаквания или да не съответства на вече придобитите от тях умения.

4.10.

Хоризонтална препратка към младите хора може да се намери в НПВУ във връзка с професионалното образование и обучение. Обучението и ученето в процеса на работа, като чиракуване и стажове, които обикновено са критични начални точки за младите хора, също бяха силно нарушени по време на кризата, въпреки че степента варира значително в зависимост от отрасъла и региона. Като дългогодишен защитник на модернизирането на ПОО, ЕИСК приветства националните усилия за търсене и популяризиране на алтернативни решения за осигуряване на обучение по практически умения, като например договори за обучение и учене чрез работа, и разширяване на дистанционното обучение. Някои държави също са приели нови политически мерки, за да гарантират, че системите за техническо и професионално образование и обучение (ТПОО) са по-добре подготвени за бъдещи сътресения (20).

4.11.

Стратегиите за популяризиране са ключови части от плановете за възстановяване, които се нуждаят от целенасочени инвестиции в доставчиците на услуги за младежта и публичните служби по заетостта. В последните констатации се посочва, че почти половината от NEET не са запознати с мерките за държавна подкрепа, които са на тяхно разположение (21).

4.12.

По линия на НПВУ трябва да се засилят инвестициите в доставчиците на услуги за младежта и да се насърчи хоризонталното сътрудничество между доставчиците на услуги за младежта и публичните служби по заетостта (ПСЗ). Ефикасните и ефективни ПСЗ играят важна роля за оказването на подкрепа на хората, които се сблъскват с пречки пред заетостта, и за осигуряването на плавен преход от едно работно място към друго; достигането до по-уязвимите NEET обаче ще изисква сътрудничество между ПСЗ и различни местни участници — от асоциации и учебни заведения до специализирани консултанти, обучени по въпросите на психичното здраве. Това изисква ефективно и подходящо споделяне на информация и данни и означава, че операторите на ПСЗ и консултантите ще трябва да отделят повече време за управление на тези партньорства (22).

4.13.

Гаранцията за младежта, която вече се финансира от ЕСФ+, със задължение за изразходване на поне 12 % от средствата в държави членки с по-висок от средния за ЕС процент на NEET (23), остава основният инструмент за борба с безработицата сред младите хора в ЕС. Препоръката на Съвета за това как да се укрепи програмата, приета през октомври 2020 г. (24), включва списък с мерки как да се гарантира качеството на предлаганото по програмата, как да се подобри обхватът и как да се засили мониторингът на резултатите за по-добра оценка на програмата. Следователно в НПВУ трябва да се направи преглед на националните планове за прилагане на гаранцията за младежта и да се изградят връзки с НПВУ. Неспазването на това ще доведе до пропуснати възможности и създаване на мерки, които няма да успеят да предоставят решения за NEET.

4.14.

ЕИСК отбелязва, че последната актуализация на националните планове за прилагане на гаранцията за младежта датира от 2014 г. и че досега не всички държави — членки на ЕС, са започнали да актуализират националните си стратегии за младежта, за да вземат предвид укрепването на гаранцията за младежта (25). Държавите членки трябва да увеличат усилията си, да интегрират извлечените поуки и да мобилизират стратегически средства от ЕС, за да направят този инструмент наистина ефективен и функционален.

4.15.

С акцент върху младите работници трябва да се разработят специфични мерки за възстановяване за борба с младежката безработица и несигурната работа (26) сред младите хора чрез създаване на качествени работни места, както и за защита на големия брой работници (27), лишени от подходящо социално осигуряване. Освен това следва да се обмислят конкретни мерки за младите самостоятелно заети лица с цел подпомагане и насърчаване на младежкото предприемачество и стартиращите предприятия.

4.16.

Изследванията (28) във връзка с промените, направени в системите за социална закрила от държавите — членки на ЕС, по време на пандемията, показват, че по-голямата част от тях са направили по-достъпни мерките за подпомагане на доходите на служителите, като например режими на работа при непълно работно време, обезщетения за безработица и други сходни мерки, по-специално чрез увеличаване на тяхната стойност, облекчаване на условията за допустимост и удължаване на тяхната продължителност. Въпреки че тези мерки не са насочени специално към тази категория, те ще спомогнат за подкрепата на младите хора, които е по-вероятно да останат безработни и често са изключени от такива форми на социална закрила като обезщетенията за безработица поради липса на трудов стаж.

4.17.

Поради тези причини и като се вземе предвид фактът, че всички направени промени са временни, като много от тях вече са приключили, оставяйки младите хора отново да се сблъскват с недостиг на социална закрила, ЕИСК счита, че е жизненоважно лицата, които определят политиките, да се фокусират върху изграждането на универсална схема за социална закрила, която да гарантира, че всички работници (упражняващи стандартни и нестандартни форми на заетост, млади и възрастни) еднакво попадат в обхвата на социалната закрила. Преодоляването на тези пропуски би гарантирало, че младите хора са защитени от бедност, както и от всякакви бъдещи сътресения на пазара на труда.

4.18.

ЕИСК счита, че е важно също така да се подкрепят младите хора по отношение на социалното осигуряване и затова насърчава държавите членки да прилагат правилно Препоръката на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (29), в която се препоръчва държавите членки да осигурят достъп до подходяща социална закрила на работещите при всички форми на заетост.

4.19.

Необходимо е да се положат повече усилия за намиране на начини за съвместяване на сигурността на заетостта и качеството на работните места в рамките на динамичния пазар на труда, а засилването на социалния диалог е от ключово значение за намирането на ефективни мерки. Най-добрите практики могат да бъдат намерени в държави като: 1) Португалия, където правителството провежда редовни дискусии със социалните партньори и младежките организации. Мерки като квота за NEET в предприятия с голям брой стажантски места или намалени субсидии за наемане при краткосрочните договори (30) допринесоха за укрепването на младежката заетост в страната; и 2) Испания, където социалният диалог доведе до разширяване на обхвата на социалното осигуряване с включване на стажовете (31).

4.20.

Несигурността, безпокойството и тревожността, които могат да доведат младите хора до депресия, рязко нараснаха в началото на кризата и продължават да се увеличават в някои държави. Временното затваряне на образователни институции и социални, културни и спортни дейности отслабиха социалните връзки, които спомагат за поддържането на добро психично здраве. Подкрепата за психичното здраве, предоставяна в училищата и университетите, е силно нарушена в много държави и младите хора използват във все по-голяма степен други платформи за подкрепа, като телефонни линии и младежки центрове, а службите в подкрепа на психичното здраве предлагат телеконсултации и дистанционни форми на грижа с цел поддържане на непрекъснатост на услугите. В същото време доставчиците на тези услуги също бяха силно засегнати от ограничителните мерки и много от тях не успяха да възобновят дейността си поради липса на финансови и човешки ресурси. ЕИСК счита за изключително важно да се подкрепи чрез по-устойчиво финансиране този сектор, който е силно зависим от доброволчеството и финансирането на проекти, тъй като той се оказа решаващ елемент на нашата социална структура по време на кризата.

4.21.

Може да се положат повече усилия за отчитане на свързаното с пола измерение в НПВУ, особено когато става въпрос за NEET, чийто дял обикновено е по-висок сред младите жени, отколкото сред младите мъже. През 2020 г. процентът на NEET при жените беше средно 1,3 пъти по-висок от този на мъжете, а този на неактивните жени NEET беше дори 1,7 пъти по-висок. Делът е особено висок в държавите от Източна Европа (България, Румъния, Унгария, Чешката република, Словакия и Полша) и в Италия (32). По-голямата част от NEET в тези държави попадат в тази група заради поети от тях семейни отговорности или са млади хора с увреждания. По-голяма част от младите жени прекарват време в грижи за децата и други членове на семейството. Младите жени отделят почти три пъти повече време за неплатени грижи и домакинска работа, отколкото младите мъже. Комитетът приветства мерките, предприети в някои държави членки, за насърчаване на заетостта и предприемачеството сред жените, инвестиране в подходяща социална инфраструктура и реформиране на системите за грижи за децата, по-специално образованието и грижите в ранна детска възраст, и призовава тези добри практики да се разпространят на равнището на ЕС, за да се подпомогне пълната заетост на жените и по-специално на младите майки, и призовава за стабилна система за ежегоден мониторинг на напредъка и бюджетите, заделени и използвани за равенство между половете в контекста на МВУ, включително съответните показатели.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Препоръка на Съвета относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване от 15 март 2018 г. (ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1)

(2) Препоръка на Съвета относно достъпа до социална закрила — Да направим социалната закрила пригодна за бъдещето (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).

(3) Стратегия на ЕС за младежта (2018 г.) (ОВ C 456, 18.12.2018 г., стр. 1); пакет за подкрепа на младежката заетост (2020 г.); „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ (2020 г.) (ОВ C 372, 4.11.2020 г., стр. 1); ALMA (2021 г.); Европейска година на младежта (очаква се през 2022 г.).

(4) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024_bg.

(5) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1549&langId=bg.

(6) За млади хора обикновено се считат лицата на възраст между 15 и 29 години.

(7) Евростат.

(8) Konle-Seidl, R. и Picarella, F. (2021 г.), Youth in Europe: Effects of COVID-19 on their economic and social situation („Младежите в Европа: въздействието на COVID-19 върху икономическото и социалното им положение“), Европейски парламент, Люксембург.

(9) https://www.eurofound.europa.eu/topic/non-standard-employment.

(10) https://www.eurofound.europa.eu/publications/blog/new-forms-of-employment-in-europe-how-new-is-new.

(11) Eurofound (2021 г.), COVID-19: Implications for employment and working life („COVID-19: последствия за заетостта и трудовия живот“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(12) Spasova S., Bouget D., Ghailani, D. и Vanhercke B. (2017 г.), Access to social protection for people working on non-standard contracts and as self-employed in Europe („Достъп до социална закрила за хора, работещи на нестандартни договори и като самостоятелно заети лица в Европа“).

(13) https://national-policies.eacea.ec.europa.eu/youthwiki/chapters/austria/54-young-peoples-participation-in-policy-making.

(14) https://www.giovani.gov.it/it/comunicazione/notizie/comitato-per-la-valutazione-dell-impatto-generazionale-delle-politiche-pubbliche/.

(15) https://www.cedefop.europa.eu/en/news-and-press/news/coronavirus-impact-jobs-eu-sectors-and-occupations-skills-forecast-analysis.

(16) https://ec.europa.eu/eures/public/four-job-sectors-high-demand-result-covid-19-pandemic-2021-02-19_en.

(17) Прогноза на Cedefop за уменията и работните места.

(18) https://www.oecd.org/skills/covid-19-pandemic-highlights-urgent-need-to-scale-up-investment-in-lifelong-learning-for-all-says-oecd.htm.

(19) https://www.oecd.org/education/career-readiness/Investing%20in%20Career%20Guidance_en.pdf.

(20) Skills development in the time of COVID-19: Taking stock of the initial responses in technical and vocational education and training („Развитие на уменията по време на COVID-19: преглед на първоначалните реакции в областта на техническото и професионалното образование и обучение“), Международна организация на труда — Женева: МОТ, 2021 г.

(21) Moxon, D., Bacalso, C и Șerban, A. (2021 г.), Beyond the pandemic: The impact of COVID-19 on young people in Europe („Отвъд пандемията: въздействието на COVID-19 върху младите хора в Европа“), Брюксел, Европейски младежки форум.

(22) PES partnership management („Управление на партньорството с ПСЗ“), Eamonn Davern (септември 2020 г.).

(23) https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1099&langId=en.

(24) Препоръка на Съвета относно „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“, и за замяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (ОВ C 372, 4.11.2020 г., стр. 1).

(25) Konle-Seidl, R. и Picarella, F. (2021 г.), Youth in Europe: Effects of COVID-19 on their economic and social situation („Младежите в Европа: въздействието на COVID-19 върху икономическото и социалното им положение“), Европейски парламент, Люксембург.

(26) Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост (2016/2221(INI)) (ОВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 88).

(27) Международно бюро по труда. World Social Protection Report 2020–22: Social Protection at the Crossroads — in Pursuit of a Better Future (Доклад за социалната закрила в света 2020—2022 г.: Социалната закрила на кръстопът — в търсене на по-добро бъдеще). Женева: МОТ, 2021 г.

(28) ETUI (2021 г.), Non-standard workers and the self-employed in the EU: Social protection during the Covid-19 pandemic („Работници, упражняващи нестандартни форми на заетост, и самостоятелно заети лица в ЕС: социална закрила по време на пандемията от COVID-19“).

(29) Препоръка на Съвета от 8 ноември 2019 година относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (ОВ C 387, 15.11.2019 г., стр. 1).

(30) https://www.iefp.pt/apoios-a-contratacao.

(31) 121/000066 Проектозакон за гарантиране на покупателната способност на пенсиите и други мерки за укрепване на финансовата и социалната устойчивост на публичната пенсионна система (congreso.es).

(32) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Statistics_on_young_people_neither_in_employment_nor_in_education_or_training.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения получиха най-малко една четвърт от подадените гласове, но бяха отхвърлени по време на разискванията (член 59, параграф 3 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 3

Внесено от:

HOŠTÁK Martin

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/689 — Достоен труд за младите хора и приобщаване на NEET чрез НПР

Параграф 4.17

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Поради тези причини и като се вземе предвид фактът, че всички направени промени са временни, като много от тях вече са приключили, оставяйки младите хора отново да се сблъскват с недостиг на социална закрила, ЕИСК счита, че е жизненоважно лицата, които определят политиките, да се фокусират върху изграждането на силни и ефективни схеми за социална закрила, която да гарантира, че всички работници са адекватно обхванати от социалната закрила. Преодоляването на тези пропуски би гарантирало, че младите хора са защитени от бедност, както и от всякакви бъдещи сътресения на пазара на труда.

Изложение на мотивите

Напълно сме съгласни, че НПВУ биха могли да се използват за засилване и подкрепа на амбициите и усилията на държавите членки за изпълнение на Препоръката относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, като се зачитат техните национални социално-икономически условия и практики. Всеки призив за въвеждане на универсална схема за социална закрила е несъвместим с целта на настоящото становище.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	74
Гласове „против“:	101
Гласове „въздържал се“:	19

ИЗМЕНЕНИЕ 4

Внесено от:

HOŠTÁK Martin

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/689 Достоен труд за младите хора и приобщаване на NEET чрез НПР

Параграф 1.9

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК приветства разпоредбите в НПВУ, които подкрепят качественото чиракуване или стажуване, тъй като то е ефективен инструмент за намаляване на преждевременното отпадане от училище и може да гарантира по-добра интеграция на младите хора (и други) на пазара на труда, и призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (1) . Комитетът обаче призовава да се забранят неплатените стажове и да се осигури достойно заплащане за всички стажанти в рамките на предстоящото преразглеждане на рамката за качество на стажовете.

ЕИСК приветства разпоредбите в НПВУ, които подкрепят качествените чиракувания или стажове, тъй като те са ефективен инструмент за намаляване на преждевременното отпадане от училище и могат да гарантират по-добра интеграция на младите хора (и други) на пазара на труда и призовава държавите членки:

—	да приложат Препоръката на Съвета относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (1);

—

да използват предстоящото преразглеждане на рамката за качество на стажовете , за да оценят, в сътрудничество с държавите членки и по-специално чрез Комитета по заетостта и след консултации със социалните партньори как се прилагат препоръките относно условията на труд, целите на стажа и дали на стажантите се предоставят помощи или компенсации от страна на осигуряващия стажа, за да се избегнат нелоялни практики .

Изложение на мотивите

Препоръчваме текстът да се раздели на две части и да не се смесват чиракуването, стажовете и практиките.

Първата част се отнася до чиракуването. Рамката на ЕС функционира добре и не се обмисля преразглеждане. Втората част е свързана с преразглеждането на рамката на ЕС за стажовете и може да бъде възможност за проверка на изпълнението и напредъка в държавите членки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	69
Гласове „против“:	112
Гласове „въздържал се“:	15

ИЗМЕНЕНИЕ 5

Внесено от:

HOŠTÁK Martin

POTTIER Jean-Michel

VADÁSZ Borbála

SOC/689 Достоен труд за младите хора и приобщаване на NEET чрез НПР

Параграф 1.11

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК счита за изключително важно да се гарантира, че субсидиите за наемане на работа се обуславят от наличието на безсрочни трудови договори или програми за стабилизиране , за да не се субсидира несигурността на работните места. Освен това стимулите за наемане на работа могат да бъдат ефективно средство за създаване на възможности за заетост на търсещите работа лица в неравностойно положение, както и за преразпределяне на съкратените работници и улесняване на прехода им към нови сектори и професии.

ЕИСК счита за изключително важно да се гарантира, че субсидиите за наемане на работа се обуславят от наличието на безсрочни трудови договори или договори, които са част от кариерно развитие, водещо до този вид договори, за да не се субсидира несигурността на работните места . Освен това стимулите за наемане на работа могат да бъдат ефективно средство за допълване на усилията, полагани от работодателя, за обучение и създаване на възможности за заетост на търсещите работа лица в неравностойно положение, както и за преразпределяне на съкратените работници и улесняване на прехода им към нови сектори и професии.

Изложение на мотивите

Субсидията за наемане на работа може да помогне на младите хора да бъдат наети, а работодателите да достигнат до перспективни работници, но и двете страни се нуждаят от гъвкавост, за да разработят план за обучение и професионално развитие, който да доведе до по-стабилна форма на договор. Това зависи от уменията, резултатите, ангажираността и други обективни критерии. Безвъзмездните средства за наемане на работа обхващат и форми на двойни трудови договори, които са част от обучение и професионално развитие. Поради това е целесъобразно предложението да се съсредоточи върху обвързването с условието за устойчива заетост, за да се насърчи интеграцията на търсещите работа, особено на NEET.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	69
Гласове „против“:	120
Гласове „въздържал се“:	16

Следният параграф от становището на секцията беше изменен, за да се отрази изменението, прието от асамблеята, макар че над една четвърт от подадените гласове бяха „за“ текста в първоначалния му вид (член 59, параграф 4 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 2

Внесено от:

BABRAUSKIENĖ Tatjana

SOC/689 Достоен труд за младите хора и приобщаване на NEET чрез НПР

Параграф 1.9

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК приветства разпоредбите в НПВУ, които подкрепят качественото чиракуване или стажуване , тъй като то е ефективен инструмент за намаляване на преждевременното отпадане от училище и може да гарантира по-добра интеграция на младите хора (и други) на пазара на труда, и призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (1). Комитетът обаче призовава да се забранят неплатените стажове и да се осигури достойно заплащане за всички стажанти в рамките на предстоящото преразглеждане на рамката за качество на стажовете.

ЕИСК приветства разпоредбите в НПВУ, които подкрепят качественото стажуване, включително чиракуването или практиките, тъй като те са ефективен инструмент за намаляване на преждевременното отпадане от училище и може да гарантира по-добра интеграция на младите хора (и други) на пазара на труда, и призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (1). Комитетът обаче призовава за забрана на неплатените практики. Следва да се осигури достойно заплащане за всички практиканти в рамките на предстоящото преразглеждане на Препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете. ЕИСК предлага също така да се разработи Европейска рамка за качествени стажове, за да се гарантира образователната стойност на този учебен опит.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	127
Гласове „против“:	62
Гласове „въздържал се“:	8

(1) Препоръка на Съвета относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване от 15 март 2018 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/38

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Нестандартна заетост и кооперации на платформи в цифровата трансформация на промишлеността“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/06)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Erwin DE DEYN

Решение на пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	10.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	219/0/10

1. Заключения и препоръки

1.1.

Икономиката на цифровите платформи е процъфтяващо явление, което надхвърля границите на самия Европейски съюз. С разрастването на това явление се наблюдава и увеличаване на формите, чрез които се установяват трудови правоотношения за хората, работещи на тези платформи — самостоятелна заетост, непрекъснати взаимоотношения на сътрудничество, индивидуализирани договори на наети лица. В този контекст работническите кооперации могат да бъдат интересен инструмент за подобряване на стабилността на трудовите правоотношения, установени чрез цифрови платформи.

1.2.

Като се има предвид важността на явлението, ЕИСК счита, че е полезно и необходимо Европейският съюз и държавите членки да координират прилагането на подходящо законодателство, за да се гарантира баланс между изискванията за иновации и защитата на правата на работниците на цифровите платформи, както правят за потребителите и ползвателите в проектите на регламентите за цифровите услуги и цифровия пазар.

1.3.

Цифровите платформи насърчават и развитието на нови форми на предприятия, които могат да разширят възможностите за активно участие на много хора в новите цифрови пазари. Сред тези форми на предприятия кооперативната форма е особено интересна за насърчаване на приобщаващо участие в управлението на цифровите платформи.

1.4.

Всъщност кооперативната форма дава възможност за развитието на предприятия, създадени от самостоятелно заети лица, чийто стремеж е да запазят самостоятелността и креативността си и в същото време да повишат своите доходи, да подобрят своите условия на труд и достъпа си до социална закрила, като се избягват нестандартните форми на труд.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че кооперативната форма може да съчетава характеристиките на цифровите платформи с организационния модел на съвместната дейност, но когато условията го изискват дава и възможност работещите членове да запазят статута на наети лица с покритието на всички предвидени от колективните трудови договори защити за работниците.

1.6.

ЕИСК насърчава Европейската комисия, държавите — членки на ЕС, и участниците в социалния диалог, да предвидят инициативи, които да стимулират развитието на кооперации на платформи и, посредством новите технологии, да действат в подкрепа на склонността към предприемачество чрез обединяването на млади работници и предприемачи в кооперативи.

1.7.

Ефективното изпълнение на тези инициативи изисква участието на всички заинтересовани страни; поради тази причина социалният диалог може да играе ключова роля и затова ЕИСК е готов да играе роля в насърчаването на кооперативните платформи.

1.8.

За цифровите платформи няма сухопътни граници. Освен това на нашата европейска територия се прилага принципът на държавата на произход. Успехът на тези инициативи зависи от общо разбиране и прилагане на тези въпроси. ЕИСК призовава да се отдели внимание на риска от фрагментиране на вътрешния пазар, което би било в ущърб както на платформите, така и на техните служители.

1.9.

Комитетът счита, че при осъществяването на европейската стратегия за цифровия преход следва да се предвидят инициативи в подкрепа на създаването на кооперативи за управлението на цифрови платформи и с цел насърчаване на колективната собственост на цифрови услуги, на данните и на технологичните инфраструктури, като по този начин се даде възможност за по-голяма диверсификация на икономическата среда и разпространение на икономическата демокрация.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че кооперативите, като самостоятелни организации на доброволно обединени лица за задоволяване на общите им социални, икономически и културни потребности чрез демократична и основана на участието организация, предлагат интересно решение на проблемите на управление и на демократичен контрол на цифровите платформи.

1.11.

ЕИСК призовава предложенията на Европейската комисия за регламентиране на работата през платформи да бъдат изготвени с подход, акцентиращ и приветстващ иновациите, който да благоприятства конкурентоспособността на предприятията, без да се пренебрегва защитата на правата на работниците, по-специално, като се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, са обучени и оправомощени да разбират и контролират по-добре начина, по който се прилагат алгоритмите, управляващи участието на работниците.

2. Въведение и контекст

2.1.

В процеса на бърза трансформация на икономиката и на предприятията ролята на цифровизацията придоби основна стратегическа функция до такава степен, че да бъде широко разпространена във всички сектори на дейност и да обхваща целия цикъл на веригата за създаване на стойност на продукти и услуги, включвайки както големите, така и малките предприятия и микропредприятията. Последствията за пазара на труда по отношение на новите възможности и предизвикателства са важни както с оглед на съдържанието, така и поради скоростта, с която настъпват промените.

2.2.

В резултат на бързата цифрова трансформация възникват нови начини на работа и нови форми на стопанска организация. Работата през платформа, наред с другото, изисква нови и гъвкави решения, които невинаги могат да бъдат регламентирани от настоящите правни уредби.

2.3.

Продължаващата бърза трансформация разкри пропуски в правната сигурност, поради което социалният диалог и колективното договаряне са важни като рамка за договаряне на нови правила за работата през цифрови платформи. Много държави членки предприеха стъпки за изясняване на трудовия статут на дадено лице, работещо чрез цифрови платформи; в този смисъл регулаторните действия на Европейската комисия би трябвало да насърчават споразумения, които същевременно могат да се адаптират към промените на пазара на труда, като едновременно се осигуряват необходимите гаранции за социалната закрила на работниците.

2.4.

Въпреки че явлението „цифрови платформи“ се отнася до богато разнообразие от модели, което може да включва социални мрежи, сайтове за електронна търговия, уебсайтове за финансово посредничество или достъп до и управление на ресурси и данни, в настоящото становище ще приемем подход, свързан конкретно с труда и ще се позовем по-специално на предприятия, извършващи дейност посредством приложения или уебсайтове. Ще вземем под внимание по-специално специфичната формула на цифровите платформи под формата на кооперативи.

2.5.

Европейската комисия анализира последствията върху условията на труд на работещите през платформи чрез консултация, чийто първи етап започна на 24 февруари, а вторият ще се проведе между 15 юни и 15 септември 2021 г. С тези консултации Комисията призовава социалните партньори да се произнесат дали е целесъобразно да се предприемат законодателни действия. Консултацията определя седем области на намеса: 1. трудов статус, 2. условия на труд, 3. достъп до социална закрила, 4. достъп до представителство и до колективно трудово договаряне, 5. трансгранично измерение, 6. алгоритмично управление, 7. постоянно обучение и професионални възможности за лицата, които работят чрез платформите.

2.6.

Цифровите платформи изграждат „виртуално пространство“, където се извършват взаимодействия и обмен, които са много повече от обикновена среща между търсене и предлагане и могат да упражняват все по-прецизен контрол и влияние по отношение на работници, доставчици и ползватели, предоставяйки нови услуги за клиентите и нови възможности за заетост. Това става възможно чрез използването на схеми за профилиране и широко използване на данните, като се прилагат системи за изкуствен интелект и алгоритми, определяни от този, който управлява платформите.

2.7.

Чрез сложна маркетингова политика, която създава за работещите през платформите илюзията, че са главни действащи лица в един съвместен хоризонтален процес, платформите представят себе си и се самоопределят като пространства за срещи за пряк и неопосредстван контакт, но всъщност те никога не са напълно децентрализирани, нито неутрални; напротив, самите те са активни участници в посредничеството с добре установени йерархии, въпреки че в много случаи това не е очевидно.

2.8.

Въпреки че е налице пълна правна уредба на ЕС и на държавите членки относно различните форми на заетост, платформите невинаги се адаптират лесно към прилагането и изпълнението на тези регулаторни рамки. Информацията, социалният диалог и взаимното обучение би трябвало да бъдат насърчавани, за да се улесни и поддържа стабилно и устойчиво развитие на цифровите платформи с цел да се засили сътрудничеството и да се повиши доверието между участниците на цифровия пазар. Социалният диалог и колективното договаряне могат по-добре да регулират бързо променящите се ситуации, отколкото прибързаната законодателна намеса, която би могла да възпрепятства иновациите.

2.9.

Във всеки случай очевидно е, че доброто регламентиране би гарантирало баланс между необходимостта да се открие пространство за големите иновации, които могат да дойдат от цифровите технологии, и признаването на правата на работниците в тези нови форми на организация на труда. Да се предприемат мерки срещу промените означава да се насочи активно моделът на развитие, при който, според нас, непременно трябва да обърне специално внимание на околната среда и на социалния аспект.

2.10.

В рамките на извършващата се в целия свят цифрова трансформация трябва да се вземат предвид на всички равнища полезните мерки за подкрепа на развитието на устойчив цифров преход, регулиран в европейска регулаторна рамка, която е подходяща и ясна за различните участници на цифровия пазар и по-специално за пазара, представляван от платформите. Европейските институции започнаха да се занимават с темата по няколко направления (1) и ЕИСК вече прие различни становища относно данъчните въпроси (2), регулирането на цифровия пазар (3) и повдигнатите въпроси относно труда (4).

2.11.

В този общ контекст на трансформация на условията на труд много повече хора се оказват в положение да предоставят услуги чрез самостоятелна заетост посредством цифровите платформи, както показва оценката на въздействието, публикувана през януари 2021 г. от ЕК (5). Поради липсата на подходяща регулаторна рамка съществува риск да се използват неправилни форми на самостоятелна заетост, която в това си качество трябва да отговаря на следните критерии: самостоятелност, свободно изразяване на желанието на страните за участие, самоопределяне на организацията на труда и независимост.

2.12.

Анализът на Европейската комисия показва, че хората, работещи чрез платформи, може да не разполагат с подходяща информация и разбиране за начина, по който се прилагат алгоритмите за вземане на определени решения, които биха могли да окажат въздействие върху техните условия на труд. Липсата на разбиране и информация може да бъде проблем, особено в контекста на цифровото наблюдение и управлението на данни, когато алгоритмичният дизайн и управление засягат условията на труд. Поради това социалният диалог е от съществено значение.

2.13.

Информираност и правна сигурност по отношение на трудовите договори, приложими за работещите през платформи, които да гарантират достойни условия на заплащане, както и достъп до социална закрила и до колективно трудово договаряне, са изискване както за предприятията, така и за работниците. Същото изискване за яснота продължава да съществува по отношение на критериите за статута на предприемач и на самостоятелно заето лице. По тези въпроси ЕИСК се произнесе ясно със становище SOC/645 от 2021 г. на тема „Достойни условия на труд в основаната на платформи икономика“ по искане на германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г.

2.14.

В областта на основаната на цифровите платформи икономика, както признава самата Комисия, кооперациите успешно създадоха модели, които дават възможност за правилно съчетаване на предприемачество, социални права и подходящи условия на труд (6).

3. Общи бележки

3.1.

Силните и бързи промени, които се съпътстват от цифровизацията на икономиката и на социалния живот, поставят нови изисквания за гъвкавост и бързина на адаптиране, които разширяват и възможностите за избор на самостоятелни форми на труд, въпреки че понякога водят до нови форми на разпокъсване и раздробяване на труда, не само като процес, разделен на фази (както при класическите поточни линии), но и разделен в пространствено и времево отношение, често размивайки разликата между работното време и личното време на хората, участващи в някои фази на тези процеси.

3.2.

Тези аспекти са част от сложно явление, което засяга и професии, изискващи висока квалификация, на които се възлагат части от производствения процес чрез самостоятелни договори или договори за „свободна професия“. Имаме предвид например всички компютърни програмисти, анализатори на данни и разработчици на приложения или всички доставчици на все по-децентрализирани допълнителни услуги.

3.3.

Кризата с COVID-19 показа, че правилното прилагане и изпълнение на европейските и националните стандарти, които признават необходимостта от защита на работниците, включени в т.нар. „нестандартни договори“ (7), продължава да бъде предизвикателство в много държави членки.

3.4.

Появата на цифровите платформи като инструмент за наемане на работници в много случаи доведе до използване на форми на сключване на договори в режим на самостоятелна заетост и там, където не се извършва наистина самостоятелна и независима дейност. Не липсват и случаи, при които този подход отговаря повече на необходимостта да се ограничат разходите за труд, отколкото да се оптимизира самостоятелността в организацията на труда. По този начин се увеличиха и споровете в съдилищата в различни европейски държави. Очевидно е обаче, че едно толкова бързо променящо се явление не може да бъде регулирано по съдебен ред и чрез спорове, а изисква намирането на приемливи решения, които да разбират и тълкуват по подходящ начин протичащите дълбоки промени.

3.5.

В този контекст кооперативната форма дава възможност за развитието на предприятия със самостоятелно наети лица (като кооперации на самостоятелно заети лица), чийто стремеж е да запазят самостоятелността и креативността си и в същото време да повишат своите доходи, да подобрят своите условия на труд и достъпа си до социална закрила. Освен това най-класическата кооперативна форма (на работническите кооперации) може да съчетава характеристиките на цифровите платформи с организационния модел на съвместната дейност, която се характеризира с демократична система и със защити, предвидени за наетите лица от националните трудови договори.

3.6.

Кооперация на платформа е предприятие, учредено под формата на кооперация и управлявано демократично, с участието на съответните заинтересовани страни, което, чрез компютърна инфраструктура и протоколи, към които са свързани различни фиксирани или мобилни устройства, организира производството и обмена на стоки и услуги.

3.7.

Като всяка кооперация, кооперациите на платформи принадлежат на и се управляват от хора, които в по-голяма степен зависят от тези платформи, в този случай работници, ползватели и други заинтересовани страни. Разбира се, това става, като се вземат предвид съответните условия за назначаване на работещите членове, както в случаите, в които полагат труд като наети лица, така и когато придобиват статут на самостоятелно заети лица.

3.8.

Кооперативният модел, освен че характеризира формата на дружеството и отношението между участниците, оказва решаващо влияние върху решенията на алгоритъма на функциониране, като помага и „за по-добро разпределяне на ползите между производителите/доставчиците на услуги, и да включат гражданите/потребителите в управлението, вземането на решения и споделянето на ползите“, както наскоро беше посочено в становището на ЕИСК NAT/794 (8).

3.9.

В това отношение насърчаването на създаване на нови предприятия, които обединяват в кооперации тези работници, може да помогне за развитие на нови форми на предприятие. Обединяването е от полза за ключовите участници в тези дейности, както за разширяване на възможностите за икономическа дейност (между тях и с трети лица), така и за споделяне на разходите и ползите. Когато националното законодателство позволява това, тези кооперации често дават възможност на своите самостоятелно заети членуващи работници за достъп до съществуващите системи за социална закрила.

3.10.

Предприемаческият дух, предприемаческите умения и самостоятелното предприемачество са основните лостове за растежа; трудно е, обаче, да се създават предприятия самостоятелно и особено от млади хора. Поради тази причина е интересно да се развиват тези форми на кооперации, които, благодарение на новите технологии, могат да подкрепят желанието за предприемачество чрез обединяване в кооперация на млади работници независимо от правния статут, който приемат (на наети или самостоятелни заети лица).

3.11.

Трудовите законодателства и системите за социална сигурност, които са се развили в съответствие със стандартната заетост изглежда понастоящем не са в състояние да отговорят на потребностите на работниците, които работят по нестандартни договори, но се нуждаят от социална закрила и от подходящи форми на колективно трудово договаряне. Много от предизвикателствата днес, свързани с трансформацията на труда и с цифровизацията, насърчиха кооперациите да задоволяват потребностите на работниците, които не са доволни от настоящите институционални структури, докато в същото време се стремят да подобрят самостоятелната реализация на работниците, като насърчават участието на самите работници в собствеността.

3.12.

По отношение на тези работници, които искат да бъде гарантирана тяхната самостоятелност (следователно без да се разглежда явлението „фиктивни самостоятелно заети лица“), наскоро се появиха нови кооперативни модели в отговор на значителното увеличаване на новите форми на заетост. Тези нови форми на кооперации могат да представляват отличен инструмент за насърчаване на по-широко разпространение на предприемаческите умения и на споделянето на разходи и ползи. По-специално благодарение на новите технологии, някаква форма на нова икономика, като т. нар. основана на платформи икономика, чрез кооперативния инструмент би могла да намери начин много работници да станат самостоятелно заети, дори собственици на тези платформи, и следователно да се избегнат някои отклонения като т.нар. атомизация (9).

3.13.

Основната идея на кооперациите на платформи е ясна: нови бизнес модели, основани на интернет и онлайн платформи, могат да бъдат комбинирани с кооперативния модел, предоставяйки собственост и правомощия за упражняване на контрол на самите лица, които използват и работят посредством онлайн платформите. Тези иновативни форми на предприятия могат да увеличат качествените работни места в икономиката на платформите и да дадат възможност за по-голямо участие на цифровата икономика.

3.14.

По този начин цифровите платформи под формата на кооперации създават „бизнес модел“, който използва цифрови технологии, уебсайтове и разпределени мобилни приложения, като функционирането им се основава на демократичен процес за вземане на решения и на споделената собственост на заинтересованите страни.

3.15.

По този начин юридическата форма на кооперация, организирана върху цифрови платформи, e подходяща и за създаване на агенции за обмен и споделяне на данни, които могат да се използват от все повече предприятия и по-специално МСП, изпитващи повече трудности да разполагат с посредници за управлението и обмена на данни, позволявайки на обединените МСП например да поддържат управлението на тези структури.

3.16.

Този потенциал не е убягнал на Европейската комисия, която всъщност в член 9 от предложението за регламент относно европейската рамка за управление на данните (Data Governance Act), представено на 25 ноември 2020 г., изрично предвижда възможността за организиране на „услуги на кооперативи за данни“, както беше подчертано и от ЕИСК в становище INT/921 (10).

3.17.

Относно функцията на демократизиране на цифровата икономика, която може да бъде развита от кооперациите, важна препратка се намира и в Доклада относно цифровата икономика за 2019 г., изготвен от Обединените нации (11), и неотдавна в доклад на МОТ (12).

3.18.

Важно е на хората, работещи чрез платформи, да се предоставят инструменти, които да насочват професионалното им развитие и да им се дава достъп до професионално развитие и развитие на умения. Както отбелязва Комисията, независимо от трудовия статут на хората, които работят и/или предоставят услуги чрез цифрови платформи, те би трябвало да бъдат подкрепяни чрез непрекъснато обучение и преквалификация, както и да имат достъп до социална закрила и по-специално до защита на здравето и безопасността на работното място.

3.19.

Моделът на цифровите платформи, включително в кооперативна форма, може да се прилага за разработване и подобряване на достъпността на предложенията за дистанционно обучение, което може да улесни персонализираното обучение.

3.20.

Широкото разпространение на инструменти за цифровизация не само на работните дейности, но и в много аспекти от ежедневието изисква широк капацитет за обучение в областта на основните цифрови умения. Участниците в социалния диалог и европейските институции би трябвало да улесняват обмена на най-добри практики в тази област с цел насърчаване на взаимното обучение и повишаване на осведомеността относно потенциала на цифровизацията на икономиката. Основната рамка за насърчаване на продължаващото обучение на наетите работници трябва да се намери в социалния диалог и колективното договаряне.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.eurofound.europa.eu/it/data/platform-economy/dossiers.

(2) Становище на ЕИСК относно (допълнение към становище (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 62).

(3) Становище на ЕИСК относно Законодателен акт за цифровите пазари (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 64).

(4) Становище на ЕИСК относно Директива за условията на труд (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 39).

(5) Оценка на въздействието от етапа на създаване — Колективни трудови договори за самостоятелно заетите лица — приложно поле на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, 6 януари 2021 г. Вж. https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12483-Contratti-collettivi-per-lavoratori-autonomi-campo-di-applicazione-delle-norme-dellUE-in-materia-di-concorrenza_bg.

(6) Емблематичен пример представляват кооперациите, свързани с федерацията CoopCycle. Всъщност става въпрос за кооперации на доставчици с велосипеди, които са работещи членове на своята кооперация, която от своя страна споделя с други кооперации от други градове софтуера, даващ възможност за сделки и контакти между работници, доставчици и ползватели: https://coopcycle.org/en/.

(7) Нестандартната заетост е понятие, което получи нарастващо политическо внимание, особено през последните десетилетия. Вж. например проучването „Всички за един“: https://cecop.coop/works/cecop-report-all-for-one-reponse-of-worker-owned-cooperatives-to-non-standard-employment.

(8) Становище на ЕИСК относно Цифровизация и устойчивост — текущо състояние и необходимост от действия от гледна точка на гражданското общество (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 187).

(9) https://cecop.coop/works/cecop-report-all-for-one-reponse-of-worker-owned-cooperatives-to-non-standard-employment.

(10) Становище на ЕИСК относно Управление на данни (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 38).

(11) https://unctad.org/system/files/official-document/der2019_en.pdf.

(12) https://www.ilo.org/global/research/global-reports/weso/2021/lang--en/index.htm.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/44

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как ресурсо- и енергоемките промишлени сектори (РЕПС) могат да се възползват от плана на ЕС за възстановяване в социално приемливия им преход към декарбонизация и цифровизация“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/07)

Докладчик:	Andrés Barceló DELGADO
Съдокладчик:	Enrico GIBELLIERI

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	10.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/0/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Механизмът за възстановяване на ЕС и свързаните с него национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) трябва да допринесат за справедлив преход за ресурсо- и енергоемките промишлени сектори в ЕС. Те трябва да доведат до създаването и поддържането на качествени работни места в тези сектори, включването на социалните партньори в изпълнението на НПВУ и подпомагането на преходите в областта на труда чрез преквалификация и повишаване на квалификацията.

1.2.

ЕИСК насърчава Комисията и другите институции на ЕС да гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, за да се избегнат небалансирани предимства за промишлеността в зависимост от индивидуалния подход на всяка държава членка.

1.3.

ЕИСК счита, че индустриалният преход няма да бъде постигнат, ако не бъде осъществен енергийният преход. За тази цел от решаващо значение ще бъде наличието на достатъчни, достъпни нисковъглеродни енергийни източници, които правят възможно нисковъглеродното промишлено производство. Законодателите на ЕС и държавите членки следва да балансират наличието на енергийни носители заедно с тяхната себестойност, за да дадат възможност на РЕПС да осъществят индустриалния преход и да се конкурират на международната сцена. Освен това технологичната неутралност ще бъде решаваща за осигуряването на подходящото изпълнение на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като същевременно се спазят целите на ЕС в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. и целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР).

1.4.

Автоматизацията и цифровизацията при индустриалния преход са сред хоризонталните основи на този процес на трансформация. Не трябва обаче да се разбира погрешно ролята на цифровизацията в ресурсо- и енергоемките промишлени сектори (РЕПС): тя е средство, а не крайна самоцел.

1.5.

ЕИСК приветства седемте водещи области, определени от Комисията в нейните насоки за държавите членки относно НПВУ, и необходимостта от заделяне на поне 37 % от общия бюджет за действия в сферата на инвестициите в областта на климата и на поне 20 % в сферата на цифровизацията. Той насърчава институциите на ЕС да следят отблизо използването на разпределените средства с цел да бъдат изпълнени тези изисквания.

1.6.

Необходимото време за осъществяване на индустриалния преход от предприятията в РЕПС ще бъде удължено извън срока на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). ЕИСК насърчава институциите на ЕС да вземат това предвид и да създадат нови и подходящи финансови инструменти и разпоредби, действащи след 2026 г., за да бъде осъществен пълният преход към нисковъглеродна промишленост

1.7.

Тъй като предприятията в РЕПС се нуждаят от специално внимание по отношение на дейностите за НИРДИ, ЕИСК настоятелно призовава институциите на ЕС да въведат конкретни мерки за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени тези предприятия по пътя си към въглеродно неутрална промишленост.

1.8.

Санирането на сградите ще осигури значителна част от необходимата енергийна ефективност за постигане на въглеродно неутрално общество през 2050 г. ЕИСК подкрепя строителните работи и проектите, предназначени за подобряване на енергийната ефективност на сградите чрез обновяване на сградната обвивка и инсталациите.

1.9.

ЕИСК категорично защитава разработването на собствена система на ЕС от типа „облак“, която ще донесе технологична независимост на ЕС.

1.10.

Управлението на талантите в промишлеността на ЕС е от ключово значение за постигането на успешната ѝ трансформация. Поради това Комисията трябва да следи дали програмите и дейностите, разработени за подобряване на новите умения, ще допринесат за успешна трансформация в това отношение.

2. Основна информация

2.1.

Пандемията от COVID-19 предизвика не само извънредна здравна ситуация в световен мащаб, но и икономическа и социална криза. Тази тежка ситуация наложи прилагането на важни политически мерки от страна на европейските политици с цел стабилизиране на икономиките на всички държави членки в Европа.

2.2.

Европейският съюз създаде няколко механизма по програмата NextGenerationEU (NGEU) с цел да подпомогне държавите членки да излязат по-силни от кризата с най-големия досега пакет от стимули. От него ще се предоставят 1,8 трилиона евро чрез дългосрочен бюджет, който ще бъде приложен чрез различни инструменти, насочени към модернизация, научни изследвания, климатичен преход и социална закрила.

2.3.

Един от инструментите на NextGenerationEU е МВУ, който ще бъде насочен към коригиране на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от COVID-19, и насърчаване на „двойния преход“ към декарбонизирано и цифрово общество.

2.4.

Средствата в рамките на механизма възлизат на общата сума от 672,5 милиарда евро, които ще бъдат разпределени под формата на заеми (360 милиарда евро) и безвъзмездни средства (312,5 милиарда евро), предоставени в подкрепа на реформите и инвестициите на държавите членки с цел устойчиво възстановяване.

2.5.

Това финансиране ще бъде разпределено в рамките на НПВУ на държавите членки, които ще включват необходимите реформи и инвестиции, както и ще отразяват съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени от Съвета като част от рамката за управление на европейския семестър, с цел да се допринесе за Годишната стратегия на ЕС за устойчив растеж за 2021 г.

2.6.

Европейската комисия определи основните водещи области, в които всяка държава членка трябва да определи специфични линии на действие:

1.	УСКОРЯВАНЕ — чисти технологии и енергия от възобновяеми източници;

2.	САНИРАНЕ — енергийна ефективност на сградите;

3.	ЗАРЕЖДАНЕ И ПРЕЗАРЕЖДАНЕ — устойчив транспорт и станции за зареждане;

4.	СВЪРЗАНОСТ — въвеждане на скоростни широколентови услуги;

5.	МОДЕРНИЗИРАНЕ — цифровизация на публичната администрация;

6.	РАЗРАСТВАНЕ — капацитет на данните в облак и устойчиви процесори;

7.	ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА — образование и обучение в подкрепа на цифровите умения.

Основните водещи области бяха определени, за да се даде възможност предприетите действия да окажат съществен принос към екологичния и цифровия преход в ЕС.

Чрез насърчаваните от държавите членки области на развитие, съгласувани със специфичните за всяка държава препоръки от европейския семестър, МВУ ще даде необходимата глътка въздух на организациите, които бяха засегнати от икономическата ситуация, породена от пандемията. Той ще помогне по-специално на икономическите сектори, като например РЕПС, които вече се намираха в тежко положение (поради голямата регулаторна тежест и нелоялната конкуренция от страна на някои трети държави) и бяха тежко засегнати от настоящите обстоятелства.

2.7.

Стратегията за възстановяване, която се основава на промишлената стратегия на ЕС и нейната актуализация от 2021 г., ще подпомогне постигането на целта на Европейския зелен пакт, целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и преразгледаната цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. МВУ ще изиграе ключова роля за справянето с огромните инвестиции, които трябва да бъдат направени от РЕПС за постигането на тези цели. Необходимите усилия за изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на ЕС трябва да бъдат подкрепени със силни партньорства между ЕС, държавите членки, социалните партньори, промишлеността и другите съответни заинтересовани страни. Стратегията за възстановяване ще укрепи и Механизма за справедлив преход, който подкрепя регионите, които зависят от РЕПС и са в процес на структурни промени.

3. Общи бележки

3.1.

Планът за възстановяване на ЕС включва съществен аспект от устойчивия преход към декарбонизирана и цифровизирана икономика и подчертава, че стремежът на ЕС към двоен преход се нуждае от политическа отговорност в допълнение към политически ангажимент и/или „златни правила“. ЕИСК изразява съгласие с предложените основни водещи области, които ще насочат инвестициите към някои от най-подходящите области за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), като същевременно се гарантира постигането на целите в областта на климата, определени в законодателството на ЕС за 2030 г. (намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с равнищата от 1990 г.) и 2050 г. (нетни нулеви емисии на парникови газове).

3.2.

Пандемията създаде необходимостта от изграждане на общ път, при който правилата се определят в световен мащаб и се прилагат по еднакъв начин от всички региони, като с това се преодолява потенциалният риск от фрагментация, породен от различното разпределение на ресурсите. Произтичащата от пандемията криза и необходимостта от преход към устойчива, издръжлива и гъвкава икономика биха могли да предоставят много добра възможност за определяне на правилата, които гарантират еднакви условия на конкуренция в ЕС.

3.3.

За тази цел е необходимо да се направи правилна оценка на настоящото несигурно положение на РЕПС, както и на въздействието, което би могъл да окаже трайният характер на тези условия върху европейската икономика като цяло. Следва да се вземе предвид приносът на РЕПС към брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, както и фактът, че те имат водещи позиции в областта на иновациите, отговорни са за създаването на висококачествени работни места и допринасят за дългосрочното благосъстояние на обществото като цяло. Един силен сектор на обществените услуги се нуждае от стимулиране от частния сектор. ЕИСК обаче изразява загриженост във връзка с липсата на прецизност, която показват някои вече одобрени НПВУ по отношение на РЕПС, тъй като инвестициите понякога се отклоняват към други икономически сектори.

3.4.

Освен това е необходимо да се вземе предвид тласъкът, който могат да дадат РЕПС по отношение на НИРД, тъй като това представлява ключова област, в която иновациите ще се увеличат от лабораторен в промишлен мащаб.

3.5.

РЕПС потенциално са един от най-големите фактори, допринасящи за индустриалния преход, който ще осигури нисковъглеродна Европа. Промишлеността следва да увеличи усилията си за разработване и внедряване на нисковъглеродни производствени процеси и да ги насърчава в рамките на сложните вериги на доставки. Без тази вътрешна и външна работа ще бъде трудно да се постигнат определените в Парижкото споразумение съществени, но амбициозни цели, както и целите, поставени от ЕС.

3.6.

Автоматизацията и цифровизацията ще играят ключова роля в осъществяването на този индустриален преход. Не следва обаче да се бъркат понятията: трансформацията е цел, а цифровизацията е средство. Внедряването на цифрови решения ще рационализира начина, по който хората мислят, вземат решения и работят: макар че цифровизацията трябва да бъде приоритет за РЕПС, акцентът следва да се постави върху начина, по който тези инструменти ще позволят по-ефективен подход към предизвикателствата, пред които сме изправени.

3.7.

За цифровата трансформация ще е необходимо да се разработят технологии в промишлен мащаб, доказани в пилотна или лабораторна фаза. За тази цел публичните и частните партньорства следва да се съсредоточат върху научните изследвания, развойната дейност и иновациите. Инвестициите следва да се съсредоточат върху технологии, които на ранен етап доказват възможностите за разрастване, осъществимостта и надеждността на иновативните решения в горната част на веригите за създаване на стойност, като същевременно са в съответствие с целите за устойчивост. В допълнение ще бъде необходимо да се планира преходен период, в който иновативните решения да могат да придобият подходящ промишлен мащаб.

3.8.

За да се справи ефективно с това положение, преходът следва да бъде съсредоточен върху придобитото ноу-хау, вече наличните ресурси и потенциалните полезни взаимодействия, които биха могли да възникнат. Трансформацията е свързана с иновации, изобретения, проектиране, изграждане и по същество развойна дейност, но това само по себе си не следва да означава нови творения.

3.9.

ЕИСК е наясно с инвестициите, които ще изисква този преход. МВУ и NGEU не следва да се разглеждат като панацея. Трансформацията на РЕПС с цел справяне с двойния преход ще изисква мащабен инвестиционен план, с който да се мобилизират допълнителни финансови ресурси (например държавна помощ, важни проекти от общ европейски интерес, нови собствени ресурси за бюджета на ЕС, бъдещи приходи от СТЕ на ЕС, частни инвестиции и т.н.). За тази цел е от съществено значение политиките в областта на промишлеността и енергетиката да се съгласуват с политиката в областта на климата с цел мобилизиране на всички огромни инвестиции, наложени от прехода към икономически модел с нулеви емисии.

3.10.

ЕИСК счита, че следва да се положат усилия за координиране на предоставяната подкрепа чрез МВУ за трансформиране на РЕПС със съществуващите програми за публично-частно финансиране, като например SPIRE или партньорството за чиста стомана. Алиансите на промишлените отрасли следва да се използват като платформи за насърчаване на дългосрочното полезно взаимодействие между финансираните чрез МВУ проекти и съществуващите програми на ЕС, за да се ускори трансформацията на РЕПС.

3.11.

Беше установена необходимостта финансовата подкрепа, предоставяна чрез МВУ, да бъде придружена от амбициозна данъчна реформа. Това следва да бъде съгласувано със споразумението на ОИСР, за да се гарантира, че предприятията с висока печалба ще подлежат на облагане с ефективна ставка на корпоративния данък от 15 % от 2023 г. нататък.

3.12.

Основната цел на отпускането на безвъзмездни средства на предприятията следва да бъде да се запази международната конкурентоспособност на промишлеността на ЕС, като същевременно се спазват социалните, икономическите и екологичните стандарти на ЕС, за да се гарантира, че двойният преход ще бъде от полза за европейските граждани.

3.13.

Както е посочено по-горе, планът за възстановяване на ЕС ще бъде от ключово значение за трансформацията на РЕПС, като същевременно ще допринесе за метаморфозата на други икономически сектори по отношение на двойния преход. Този широк преход ще изисква дългосрочно адаптиране и преходни периоди, най-вече по всички въпроси, свързани с човешкия капитал. ЕИСК настоятелно предлага механизмите за инвестиции да бъдат разширени след 2026 г. и между всеки от тях да бъдат точно определени силни и ясни взаимовръзки.

4. Конкретни бележки

ЕИСК приканва държавите членки и промишлеността да предложат инвестиции и реформи с най-голямо трансформиращо въздействие по отношение на постигането на поставените крайни цели в основните водещи области, определени от Комисията. Не може да се пренебрегне фактът, че разходите за постигане на целите, свързани с този двоен преход, трябва да бъдат постижими за обществото като цяло.

4.1. УСКОРЯВАНЕ — чисти технологии и енергия от възобновяеми източници

4.1.1.

Индустриалният преход няма да бъде постигнат, ако не бъде осъществен енергийният преход. Декарбонизацията на промишлеността ще зависи пряко от наличието на достатъчни и финансово достъпни нисковъглеродни енергийни източници, които дават възможност за нисковъглеродно промишлено производство. Осигуряването на достатъчно производство на декарбонизирана енергия по надежден начин ще бъде от решаващо значение за постигането на целите в областта на климата и цифровите технологии. Необходими са и мащабни инвестиции за развиване или създаване на изискваната инфраструктура за пренос, съхранение и разпределение на тези безпрецедентни обеми нисковъглеродна енергия. Изпълнението на националните планове за възстановяване, и по-специално на предложените реформи, следва да се съсредоточи върху осигуряването на конкурентни, стабилни и предвидими цени на енергията, ограничаване на въздействието на високите цени на енергията върху инфлацията, което може да застраши възстановяването на РЕПС и обществото като цяло.

4.1.2.

ЕИСК е съгласен, че технологичната неутралност е задължителна при изпълнението на националните планове за възстановяване: всички нисковъглеродни технологии (възобновяема енергия, зелен водород, термоядрен реактор и т.н.) трябва да бъдат включени в този преход, при условие че са в съответствие с целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., както и с ЦУР на ООН. Нито една технология не следва да бъде изключвана предварително или произволно. Критериите за разпределяне на ресурсите следва да бъдат насочени към гарантиране на конкурентни цени на енергията за крайните потребители независимо от самата технология.

4.1.3.

За тази цел може да се наложи да се помисли не само за комбиниране на различни конкурентоспособни възобновяеми енергийни източници, но и за тяхното съчетаване с технологии за улавяне, съхранение и използване на въглерод, без да се забравя ролята, която ще имат междусистемните връзки между различните държави членки. Трябва да има достатъчно и еднакво регулиране, за да се създаде икономическа обосновка за инвестициите и да се даде възможност за прилагане на тези технологии.

4.1.4.

Освен наличието на достъпна енергия и технологични решения, трябва да се обърне надлежно внимание на енергийната ефективност. Във всички сценарии, определени в дългосрочната стратегия на ЕС за намаляване на емисиите с цел постигане на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г., се отдава важна роля на икономиите на енергия (1). Преходът към по-кръгова икономика също играе важна роля за намаляване на потреблението на енергия и ресурси от страна на РЕПС.

4.1.5.

Що се отнася до посочения по-горе риск от нелоялна конкуренция, и с цел да се положат усилия за предотвратяване и ограничаване на рисковете, които може да породи изместването на въглеродни емисии, това трябва да бъде разгледано по подходящ начин в МВУ. Важно е да не се пренебрегват мерките или системите, които са довели до успешно намаляване на емисиите, а те да бъдат подсилени с подходящи или допълващи (не алтернативни) механизми, когато е необходимо.

4.1.6.

След оценка на всички потенциални ключови фактори, които ще трябва да бъдат разгледани във водещата област „УСКОРЯВАНЕ“, се налага основният въпрос как ЕС ще успее да предостави безпрецедентното количество енергия, необходимо на обществото.

4.2. САНИРАНЕ — енергийна ефективност на сградите

4.2.1.

За подобряването на енергийната ефективност на съществуващите и новите сгради ще бъдат необходими интелигентни материали и оборудване, които ще допринесат за устойчив преход. Под интелигентни материали ЕИСК разбира „зелени“ материали или процеси на устойчиво производство за тяхното добиване.

4.2.2.

ЕИСК вярва, че с цел осигуряване на цялостен принос към определените от Европейската комисия цели, интелигентните материали (и свързаните с тях процеси на устойчиво производство) ще бъдат насърчавани извън обичайната практика. Оборудването не следва да се забравя: енергийната ефективност няма да бъде постигната, ако акцентираме единствено върху сградната обвивка; оборудването и системите трябва да бъдат надлежно оценени, обновени и взаимосвързани. Това може да доведе до подем на пазарите на интелигентни материали, като процедурите на възлагане на обществени поръчки могат да послужат като практическа отправна точка.

4.3. ЗАРЕЖДАНЕ И ПРЕЗАРЕЖДАНЕ — устойчив транспорт и станции за зареждане

4.3.1.

В европейската стратегия трябва да се положат големи усилия за определяне на ясна пътна карта за декарбонизиране на секторите, които е трудно да бъдат електрифицирани (транспорт на дълги разстояния и тежкотоварен пътен транспорт, въздухоплаване, морски транспорт и т.н.).

4.3.2.

Една стратегия за възобновяеми и нисковъглеродни горива и алианс по веригата за създаване на стойност за възобновяемите и нисковъглеродните горива ще спомогне за декарбонизиране на секторите на въздухоплаването и морския транспорт, като допълни усилията за декарбонизиране на автомобилния транспорт чрез електрификация, наред с други алтернативи. По този начин ще се гарантира достъпът до финансово достъпна мобилност за всички. Декарбонизацията на транспорта ще се извърши въз основа на оценка на жизнения цикъл и на разходите и ползите, и ще замени най-значимите видове транспорт като първи вариант, като същевременно гарантира достатъчни преходни периоди за ползвателите с ниски доходи чрез нисковъглеродни устойчиви горива.

4.4. СВЪРЗАНОСТ — въвеждане на скоростни широколентови услуги

4.4.1.

ЕИСК осъзнава значението на автоматизацията и цифровизацията в предстоящия индустриален преход, тъй като те са сред хоризонталните основи на този процес на трансформация.

4.4.2.

Необходимо е да се предоставят достатъчно ресурси за промишлеността, за да се подобри автоматизацията на системите. Впоследствие може да се предостави качествена информация чрез цифрови инструменти, които да направят по-ефективни процесите на вземане на решения.

4.4.3.

За това ще са необходими инвестиции не само в технологии, но и в обучение в областта на цифровите умения на работниците и на обществото като цяло, възприемане на цифрово мислене и осигуряване на подходящо регулиране и инструменти за гарантиране на киберсигурността, наред с другото.

4.5. МОДЕРНИЗИРАНЕ — цифровизация на публичната администрация

4.5.1.

ЕИСК разбира значението на факта, че за цифровизацията на публичната администрация може да се наложи да се води борба с прекомерната административна тежест, от която промишлеността често е засегната. Този цифров преход обаче трябва да се основава на реален анализ на разходите и ползите, при който ресурсите се разпределят правилно въз основа на технически критерии (този анализ трябва да има предимство пред самата цел).

4.6. РАЗРАСТВАНЕ — капацитет на данните в облак и устойчиви процесори

4.6.1.

Правилното управление на данните ще доведе до повратна точка във вземането на подходящи решения, развитието на интелигентно предприемачество, ефикасното решаване на проблеми и оптимизацията на ресурсите, като всички те са от ключово значение за гарантирането на успешен преход. Необходимо е да се разпределят достатъчно ресурси за осигуряване на участието на всички видове организации в разгръщането на тази инициатива, като се гарантират обективни източници на данни, които ще доведат до справедлив преход.

4.6.2.

По отношение на стратегическата независимост ЕС следва да развие свой собствен капацитет на данните в облак, който позволява технологичен суверенитет, като се избягва технологичната зависимост от трети държави.

4.7. ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ и ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА — образование и обучение в подкрепа на цифровите умения

4.7.1.

Преходът, който ни предстои, няма да бъде възможен, ако не се основава на нуждите и очакванията на сегашното и бъдещото общество, както и на концепцията за справедлив преход.

4.7.2.

Основното конкурентно предимство на Европейския съюз е нашият човешки капитал. Европа не разполага със суровини, нашият жизнен стандарт е най-високият в света, а регулаторната ни рамка е много строга: поради това нашето най-голямо предимство е високата производителност, произтичаща от нашия човешки капитал и богатото многообразие.

4.7.3.

Изграждането на капацитет и проектите за определяне на ключовите умения ще бъдат от съществено значение за гарантирането на ефективен индустриален преход, съсредоточен върху равенството и при който няма пренебрегнати. За тази цел следва да се насърчава обучението в областта на новите предизвикателства, които ще възникнат, на всички равнища на обществото (от активните в момента наети лица до бъдещите такива).

4.7.4.

Иновативното мислене ще бъде от решаващо значение за бъдещите процеси на вземане на решения. Тези способности трябва да бъдат част от програмите за обучение. Освен това в близко бъдеще ще има огромно търсене на цифрови умения. Човешките ресурси трябва да се съсредоточат върху усилията за запълване на този недостиг с цел да се гарантират конкурентоспособни организации, чиито служители също така са подготвени за целта.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://knowledge4policy.ec.europa.eu/publication/depth-analysis-support-com2018-773-clean-planet-all-european-strategic-long-term-vision_en.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/50

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предвиждане на структурните и секторните промени и преструктуриране на промишлените култури — към нови граници на възстановяване и устойчивост в различните части на Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/08)

Докладчик:	Norbert KLUGE
Съдокладчик:	Dirk JARRÉ

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	10.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Намаляване на емисиите на CO2 с най-малко 55 % до 2030 г.: това е предизвикателството от обвързващ характер на „справедливия преход“, което трябва да бъде преодоляно от политиките на ЕС и на правителствата на неговите държави членки, както и от предприятията в регионите, в които европейските граждани живеят и работят. В момента тази амбиция изисква общи усилия за предвиждане на въздействието върху икономическия и социалния живот и за очертаване на съответните стратегии и мерки.

1.2.

ЕИСК е убеден, че актуализираната промишлена стратегия на ЕС и пакетът „Подготвени за цел 55“, представени от Европейската комисия, ще подкрепят „справедливия преход“. Във връзка с това ЕИСК приветства новия Социален фонд за балансиране на неравностойното социално положение като част от пакета. COVID-19 показа и необходимостта от ускоряване на прехода към по-устойчив, по-цифровизиран и по-солиден икономически и промишлен модел. По-специално ЕИСК отбелязва, че регионалните различия и социалните неравенства играят важна роля в това отношение.

1.3.

Всички тези въпроси вече са част от политическия дневен ред (напр. Зеления пакт, кръговата икономика, справедливия преход, структурните програми и др.), но не се разглеждат по интегриран начин. Поради това ЕИСК препоръчва да се отчита опитът от различните области на политиката, нации и региони, които трябва да бъдат взети предвид с техните различия и особености.

1.4.

Създаването на равнопоставени условия за икономическата конкуренция е предпоставка за това. При това трябва да се вземе предвид социалният диалог между социалните партньори и гражданския диалог за съвместно генериране на идеи. Този процес би трябвало да благоприятства излъчването на шампиони на ЕС, които на свой ред могат да засилят икономическия суверенитет на ЕС.

1.5.

Няма да има „Зелен пакт“ без интегриран „социален пакт“ (1). Ето защо ЕИСК се застъпва за укрепване на прилагането на европейския стълб на социалните права (2). Той се разглежда като компас на ЕС и на неговите държави членки за смекчаване на социалните последици от индустриалните промени. Това се основава главно на социалния диалог и колективните трудови договори, които са в основата на решенията на дружествата, в които работниците са адекватно информирани и техните интереси се вземат предвид чрез консултации и, когато е целесъобразно, чрез участие в надзора и управлението на дружествата.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че икономическите и екологичните успехи се постигат предимно там, където живеят хората. Това е мястото, където се предвиждат и се формулират съвместно предизвикателствата, свързани с опазването на климата. Именно тук се появяват нови идеи и те се превръщат от промишлеността в конкурентоспособни в световен мащаб продукти и услуги.

1.7.

„Пътищата за преход“, както е замислено в актуализираната промишлена стратегия на ЕС и обсъдено от промишления форум на ЕС, предоставят на гражданите на ЕС подкрепа и насоки. Конкретните отправни точки на регионално равнище обаче се различават значително и за постигането на общата цел са необходими различни стратегии. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на тези различни изисквания при определянето на рамката и оценяването на промишлената стратегия на ЕС, за да може да отговори по гъвкав начин на регионалните и секторните нужди.

1.8.

Субсидиарността трябва да се разглежда във връзка с нейната способност да създава мощен ресурс за „справедливия преход“. Регионите и метрополните области познават най-добре своите проблеми и възможности. Поради тази причина ЕИСК признава, че следва да бъдат ясно определени обвързващите цели и принципи на европейската промишлена политика, договорени съвместно на равнището на ЕС. Важно е да се има предвид, че прилагането в регионите и метрополните области трябва да се основава на принципа на субсидиарност.

1.9.

Ситуациите и капацитета за постигане на целите в областта на климата, социалната сфера и околната среда се различават значително. Докато някои отрасли и предприятия може по-лесно да постигнат целта, други може да изпитат затруднения при постигането на напредък. Поради тази причина по-слабите региони и някои отрасли се нуждаят от специално внимание и специфична подкрепа. Тъй като общата цел се отнася за цялата верига за създаване на стойност, е важно най-напред да се съсредоточим върху по-бързи ефекти и широкообхватни промени.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че това е принципът, посредством който предприятията могат да възвърнат своята икономическа и устойчива конкурентоспособност с помощта на ангажирани предприемачи и ръководители и добре обучени и квалифицирани работници. В това отношение важна роля играят МСП. Програмата за човешкия капитал е предпоставка за успешния преход на дружествата.

1.11.

Държавите членки би трябвало да засилят, с логистичната и финансовата подкрепа на Европейския съюз, структурните и ориентирани към процесите публични инвестиции чрез услуги от общ интерес, насочени към непрекъснато подобряване на благоприятстващите условия за промишлено и социално развитие, които могат да увеличат капацитета на регионите и на местното равнище за ефективно справяне с екологичните, технологичните, икономическите и социалните предизвикателства.

1.12.

ЕИСК препоръчва промишлената стратегия на ЕС да предвижда и да противодейства на нарастващата бедност и неравенство, тъй като Зеленият пакт трябва да бъде придружен от интегриран „социален пакт“. Затова ресурсите би трябвало да се насочват там, където са най-необходими. Една цялостна политика на ЕС за устойчивост трябва да направи повече за справедливостта и участието в икономиката в полза на хората и регионите (3). Гражданският и професионалният живот в Европа трябва да следват изискването за създаване на устойчивост, основана на приобщаващ и устойчив растеж, достоен труд и социална справедливост (4).

1.13.

ЕИСК подкрепя прехода към кръгова икономика, която спира разхищението на невъзобновяеми ресурси и намалява международните зависимости. Това би трябвало също така да бъде основна част от промишлената стратегия на ЕС. Следователно рамковите условия би трябвало да бъдат изменени, за да се създадат конкурентни предимства за дружествата, които се придържат към принципите на кръговата икономика.

2. Справедливият преход като възможност за промишлено възстановяване и растеж

2.1.

Зеленият пакт определя ясна и политически обвързваща цел: до 2030 г. в Европа би трябвало да бъде постигнато като цяло 55 % намаляване на емисиите на парникови газове. Това беше конкретизирано с мерките „Подготвени за цел 55“, представени от Европейската комисия през юли 2021 г. Тук няма какво повече да се тълкува. Една справедлива международна търговска система трябва да гарантира, че предприятията могат да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб, докато изпълняват целите на Зеления пакт. Тя включва трансгранична и трансконтинентална система за корекция на въглеродните емисии. Това създава стимули за търговските партньори да влязат в клуба на нациите, които зачитат ограниченията на планетата.

2.2.

Държави извън ЕС със слаби разпоредби в областта на околната среда увеличават натиска върху EС, който има сравнително строги разпоредби в тази област. Тези глобални взаимодействия не трябва да водят до екологичен дъмпинг.

2.3.

Ситуацията в света може да даде тласък на разработването на нови устойчиви технологии, като за целта се използват силните страни на Европа, като например способността ѝ да въвежда поетапни иновации, за да доставя на световните пазари продукти, при които традиционните компетенции се използват за преодоляване на новите предизвикателства. Това изисква внимателно и визионерско предвиждане на естеството и степента на промените и значително увеличаване на публичните и социалните услуги с цел справяне със социални проблеми като възможно увеличаване на бедността, бездомничество, изключване на хората с увреждания и малцинствата, намалени възможности за жените и по-малко обучение за улесняване на завръщането на пазара на труда.

2.4.

При статичен анализ може да се стигне до заключението, че действията съгласно Европейския зелен пакт — в краткосрочен план — биха дали на конкурентите в държави с по-малко амбициозни цели в областта на климата предимство по отношение на разходите спрямо европейските предприятия, които вече са в преход. При динамична гледна точка би се подчертало, че на предприятията ще бъдат предоставени стимули за поетапни иновации чрез превръщане на производствените им системи в по-енергоефективни, за преминаване към възобновяеми енергийни източници и за внедряване на подходящи иновации. Въпреки че ЕС очевидно играе водеща роля в стремежа за ефективна борба с кризата в областта на климата, бързото използване на възобновяеми материали изисква по-амбициозно въвеждане на кръговата икономика и на устойчивостта на суровините. Последващият преход ще работи само ако се обърне достатъчно внимание на социалното измерение на този процес. Принципите на справедливия преход, на Парижкото споразумение в областта на климата и насоките на МОТ за справедлив преход (5) предлагат ориентири в това отношение. По този начин принципите на справедливия преход действат като компас за мерките за възстановяване чрез определяне на ясни отговорности за всички заинтересовани страни да зачитат правата на човека и социалните права, демократичните ценности и върховенството на закона с намерението никой да не бъде изоставен.

2.5.

Не на последно място промени от този мащаб и поуките, извлечени от миналите трансформации, предполагат, че е необходим процес на съвместно създаване, в който участват политици, администрации, социални партньори, организации на гражданското общество, предприятия и членове на обществеността на всички равнища на управление в ЕС и в рамките на предприятията. Оползотворяването на все още неизползваното творчество и потенциал за иновации на хората, които живеят в Европа, ще създаде решенията, необходими за посрещане на предстоящите предизвикателства. Разнообразието от идеи е безценен източник на иновации във всички отрасли на икономиката, които ще допринесат в значителна степен за научно-техническия прогрес.

2.6.

Миналият опит показа, че най-големи шансове да бъдат постигнати успешни и дълготрайни икономически и социални промени има, ако целите са посочени ясно, отговорностите на различните участници в процеса на трансформация са определени в прецизна стратегия и целият проект е съгласуван, одобрен и подкрепен от основните сили в обществото. Следователно политическите сили, икономическите заинтересовани страни и гражданското общество трябва да действат заедно в рамките на една система за ефективен граждански диалог, колективни споразумения и взаимно споделяне на информация, консултации и истинско участие в процесите на вземане на решения и на съвместно генериране на идеи.

2.7.

Социалният между социалните партньори и гражданският диалог с участието на заинтересованите страни в обществото могат да играят особено важна роля в проектите, целящи балансиране на социалните, екологичните и икономическите интереси. Поради това конкретното прилагане на европейския стълб на социалните права е абсолютно необходимо.

3. Регионите са ключови места за работа, живот и социално-икономически промени — не просто екосистеми

3.1.

Пандемията от COVID-19 имаше различно въздействие върху различните екосистеми, както признава Европейската комисия в своето съобщение относно новата промишлена стратегия на ЕС. Освен това пандемията ускори допълнително съществуващите тенденции към цифровизация и декарбонизация, повишавайки риска от задълбочаване на разпокъсаността между регионите поради различните нива на икономическо благосъстояние и ресурси, с които да се инвестира в трансформацията на отраслите. Поради това е от съществено значение индустриалният форум и предвидените пътища за преход да отчитат тези различни въздействия.

3.2.

В интерес на европейското гражданско общество е да се развият добри перспективи за работни места и доходи за гражданите в регионите, засегнати от трансформацията на промишлеността. За тази цел трябва да разберем различните отправни точки на отделните региони и как могат да бъдат генерирани положителни взаимодействия от съществуващите промишлени компетентности. В това отношение важна роля играе интеграцията във вериги за създаване на стойност от международно значение, и по-специално различните аспекти, които допринасят за такива вериги. Екосистемният подход на Европейската комисия се основава на макрополитически подход, който класифицира всички отрасли в световен мащаб. Този подход не взема предвид различните ситуации или взаимните зависимости, които съществуват в различните екосистеми. Той едва ли може да отдаде заслуженото на многообразието от изисквания в различните региони и трябва да бъде допълнен с регионална политическа гледна точка.

3.3.

Понастоящем Европейската комисия разработва ключови показатели за ефективност (КПЕ), които имат за цел да покажат успеха на промишлената стратегия на ЕС (6). В момента Комисията се е съсредоточила главно върху икономическия растеж и пренебрегва целите, определени в Европейския зелен пакт, промените, които изисква преходът към кръгова икономика, и социалното измерение на процеса на трансформация. От първостепенно значение е в промишлената стратегия на ЕС да се признае ясно и да се оцени стойността на наличните на регионално равнище промишлени умения, потенциал и компетентности. Това трябва да бъде взето предвид по подходящ начин. В противен случай твърде ограничената визия за икономическия растеж и мерките и инструментите, свързани с него, може да доведе до непостигане на целите в областта на климата и до пропускане на свързаните с промишлената трансформация възможности, както и до подкопаване на кръговата икономика.

3.4.

При разработването на стратегии и изготвянето на политики при тези условия трябва да се вземат предвид несигурността и непредвидимостта. Политиките и различните пътища, съобразени с отделните ситуации, трябва да бъдат гъвкави и да се основават на всички компетентности на разположение в рамките на даден регион или за даден регион чрез обмен с други региони и държави. Откритостта като важен стратегически ресурс е необходима, за да се установи кое липсва и какво се изисква незабавно.

3.5.

Индустриалните промени с цел опазване на климата ще причинят тежки социални проблеми, ако целите на Зеления пакт трябва да бъдат постигнати в краткото оставащо време. Потреблението на вредни за околната среда ресурси е въпрос, който трябва да бъде разгледан и проучен, за да се намери социално и обществено справедливо решение.

3.6.

Кръговата икономика допринася положително за индустриалните промени в рамките на регионите и по веригите на доставки и създаване на стойност. Въпреки че най-високата добавена стойност може да бъде открита в региони с най-напреднали промишлени отрасли, на места с основана на по-малко знания и по-енергоемка икономика се произвеждат и преработват материали, които се влагат в кръговата икономика. По-слабите региони очевидно могат да се възползват в по-голяма степен от кръговата икономика и могат да се превърнат с основни участници в тази област.

3.7.

Акцентът върху успеха на индустриалните промени на регионално равнище ясно предполага необходимостта от силни взаимовръзки, тясно сътрудничество и споделяне на компетентности с други региони, включително през националните граници на държавите — членки на ЕС. Налице е цялостна система на взаимодействия, която ясно включва местните МСП, които си взаимодействат с трансгранични предприятия.

3.8.

Съществуващите регионални промишлени компетентности сами по себе си не са напълно ефективни в контекста на социално-екологичната промяна. Те обаче трябва и могат да бъдат допълнително развити чрез инвестиции в знания, оборудване и персонал и трябва и могат да станат продуктивни при изменените условия. Това ще послужи за създаването на нови продукти, услуги, технологии и възможности. Това от своя страна ще осигури икономически стабилни предприятия с привлекателни работни места в регионите. Именно това е целта, към която трябва да се стреми европейската промишлена стратегия.

3.9.

Един регион се определя до голяма степен от своите промишлени структури, предприятия, работна сила, компетенции на гражданите, капацитет за НИРД и конкретните продукти, които предприятията му произвеждат или преработват. Експертните познания в промишлеността се характеризират с широк набор от исторически особености.

Веригите на доставки и веригите за създаване на стойност имат много различни въздействия в цяла Европа. Глобалният контекст е също толкова важен, колкото организацията в рамките на Европа, но има различни въздействия. Четвъртата индустриална революция и цифровизацията, както и информационните и комуникационните технологии ще имат значително, но много различно въздействие върху отраслите и икономиките в Европа като цяло. В този смисъл фондовете за иновации и развитие ще станат още по-важни за смекчаване на регионалните различия.

3.10.

Доставчиците, които правят възможни индустриалните промени, включително стартиращите предприятия и МСП могат да бъдат свързани с клиентите си дори от не толкова централни региони и дори на такива места могат да се създадат привлекателни работни места. По-специално основаните на знания предприятия могат да дадат своя принос за веригите за създаване на стойност до голяма степен независимо от близостта им до клиентите. Освен това машините на по-големи заводи често могат да се управляват дистанционно.

3.11.

Екосистемният подход на Европейската комисия не обхваща всички съответни равнища и аспекти. При него ясно се подчертава значението на това развитието на прехода да се разглежда и от регионална гледна точка и да се гарантира, че предприятията — включително тези от социалната икономика — служат като основата за цялата политическа операция. Важно е да се покаже как това се отнася към веригите за създаване на стойност и как различните елементи на отделните екосистеми съответстват на тези от различните екосистеми.

4. Алтернативни варианти за пътища за преход, следващи цялостен подход за социално-икономическо промишлено развитие

4.1.

Въпреки че иновациите в голяма степен се свързват с новите технологии или пробиви в научните изследвания, има възможности и за използване на съществуващите компетентности като база за по-добри или нови продукти и услуги. Новите технологии са преплетени със съществуващите традиционни технологии. Налице са още ясни примери за тази взаимосвързаност между утвърдените традиционни начини на производство и поетапните иновации и модернизацията на отраслите: използването на нови и по-леки материали от самолетите в превозните средства, използването на по-леки автомобилни материали и прилагането на биотехнологиите в проектирането на нови медицински инструменти или услуги.

4.2.

Авангардните ИКТ инфраструктури действат като двигатели за въвеждането на нови възможности и за подпомагане на създаването на иновативни и устойчиви решения, които се вписват в съществуващите особености на регионално равнище. Например използването на 3D принтери предоставя възможности за разработване и проектиране на даден продукт на едно място и неговото физическо предоставяне там, където е необходим на множество различни места. Това спомага за намаляване на въздействията върху околната среда, свързани с транспортирането.

4.3.

Концепциите за социалната икономика могат да играят важна роля в социално-икономическата промяна чрез създаване на нови възможности за учене, живот и заетост, както и на алтернативни инфраструктури за услуги и подкрепа в местните общности, особено за групите в неравностойно положение и лицата в риск. Във връзка с услугите от общ обществен интерес тези концепции имат значителен потенциал да подготвят компетентно и ефективно участниците в обществото и икономическите субекти за изискванията и последствията на иновациите и промяната, особено на регионално равнище.

4.4.

Публичните структури носят голяма отговорност за създаването на благоприятни условия за промяна и развитие, като предоставят услуги от общ интерес, които са достъпни за всички стопански субекти.

4.5.

Това е и част от напредъка, необходим при услугите от обществен интерес, като например организирането на агенции за продължаващо допълнително обучение за необходимото повишаване на квалификацията на работната сила с цел подобряване на компетентностите на работниците и оказване на помощ на предприятията да се справят с иновациите и промяната. В резултат на това квалифицираните работници ще се свържат също и повече с региона и ще допринесат за оформянето на текущата — и екологосъобразна — структурна промяна.

4.6.

За енергоемките отрасли съществуват много споделени решения за декарбонизация и по този начин възможността за споделени инвестиции (например чист водород, повторно използване на улавянето и съхранението на въглерод). По-голямата кръговост и промишлената симбиоза са важни аспекти в декарбонизирането на промишлеността и в подготовката за бъдеще с ефективни предприятия с голяма производителност.

5. Значението на регионалните пазари на труда за осигуряване на достоен труд в устойчиви предприятия за производство и услуги

5.1.

Необходимо е да се разбере и използва подробен анализ на регионите, предприятията и техните икономически резултати във връзка с техните основни компетентности в отраслите и работната сила. Това включва и инфраструктурата, местоположението, обезпечеността на ресурси, предприемаческия дух и институционалната структура. Това е важно, с оглед на осигуряването на висококвалифицирана работна сила и за предвиждане на бъдещите потребности от умения, с цел избягване на недостига на умения (напр. на инженери).

5.2.

Сътрудничеството с университетите, включително специализираните в приложните науки, и научноизследователските организации може да бъде от основно значение при създаването на нови промишлени възможности, които могат да доведат до нови работни места в утвърдени предприятия, многонационални дружества, МСП и стартиращи предприятия.

5.3.

На равнището на човешките ресурси регионите, които лесно приемат и интегрират новопристигналите в добре функциониращи социално-икономически структури, са в благоприятна позиция.

5.4.

Регионите, в които квалифицираната работна сила е дълбоко вкоренена в социално-икономическите структури и се чувства удобно, могат също да се превърнат в дом за динамични отрасли и предприятия с висока добавена стойност въз основа на ефективни формални и неформални мрежи за компетентности. Следователно трудът допринася съществено за определянето на иновативни промишлени компетентности на даден регион и спомага в основна степен за подкрепата на процесите на модернизация и трансформация.

5.5.

Уменията и специфичните компетентности на служителите и тяхното непрекъснато подобряване могат да осигурят основата за преструктуриране и променяне на бизнес моделите, включително за бъдещ растеж и нови пазари. Непризнаването и неизползването на възможностите за регионално развитие често води до непрекъсната миграция навън на работниците, която винаги отслабва способностите и компетентностите, необходими на регионите, за да развиват и използват възможностите, създадени от Европейския зелен пакт.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) „Не може да има зелен пакт без социален пакт“, становище на ЕИСК, прието на 9—10.6.2021 г. (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23).

(2) Позоваваме се на трите водещи цели: най-малко 78 % от хората на възраст между 20 и 64 години трябва да са трудово заети, всяка година най-малко 60 % от всички възрастни би трябвало да участват в обучение, а броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, би трябвало да бъде намален с поне 15 милиона души.

(3) Предложения на ЕИСК за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19, 11.6.2020 г. (ОВ C 311, 18.9.2020 г., стр. 1).

(4) Резолюция на ЕИСК относно работната програма на Европейската комисия за 2022 г., 9.6.2021 г. (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 1).

(5) https://www.ilo.org/global/topics/green-jobs/publications/WCMS_432859/lang--en/index.htm.

(6) Вж. INT/935 (2021) Становище на ЕИСК относно „Нова промишлена стратегия на ЕС“ (все още непубликувано в ОВ).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Силно трансатлантическо партньорство, основано на общите ценности на демокрацията и върховенството на закона, ключово за справяне с глобалните предизвикателства и запазване на международния ред“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/09)

Докладчик:	Christian MOOS
Съдокладчик:	Peter CLEVER

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Правно основание	член 35 от Правилника за дейността
	Резолюция
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	17.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	211/3/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Световен ред, в който се прилагат принципите на правовата държава, а не правото на по-силния, демокрацията и върховенството на закона са неразривно свързани.

1.2.

Демокрацията и върховенството на закона са невъзможни без участието на плуралистично, независимо и жизнено гражданско общество, включително автономни социални партньори. Ето защо е толкова важно препоръките в настоящото становище относно трансатлантическото гражданско общество, по-специално за насърчаване на трансатлантическа платформа, да се превърнат в реалност.

1.3.

В рамките на ЕС демократичният характер на някои държави членки стана по-уязвим.

1.4.

Геополитическите промени през последните две десетилетия накърниха сериозно многостранния световен ред и отслабиха силно ключови международни организации. Единствено в рамките на отново засилено трансатлантическо партньорство Европа може да се справи със специфичните предизвикателства, произтичащи преди всичко от Китай, но също и от Русия, а на регионално равнище — от Турция; САЩ от своя страна зависят от своите демократични съюзници по света, по-специално от Европа.

1.5.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя идеята за създаване на алианс на демокрациите и признава със самокритичност, че e неотложно необходима по-голяма ангажираност за защита на универсалните ценности и права. ЕС и САЩ следва заедно да бъдат опора на демокрацията, мира и сигурността по света, на принципите на правовата държава и правата на човека за всички.

1.6.

Бързото изтегляне на американските сили и техните съюзници от Афганистан показва по ужасяваш начин до каква степен свободният свят зависи от гаранцията за сигурност на САЩ.

1.7.

По отношение на външната политика и политиката на сигурност ЕС трябва да изразява единна позиция и да преосмисли недостатъчно ясната си концепция за „стратегическа автономност“ в името на стратегическа способност за предприемане на действия.

1.8.

Европа не бива да стои на равноотстояние спрямо големите световни сили. EС заедно със САЩ и в рамките на алианса на демокрациите следва да защитава либералния световен ред и по-специално да прилага „стратегия за съвместно ограничаване“ по отношение на Китай.

1.9.

ОССЕ e основен стълб на общоевропейската архитектура на сигурността и в тази си роля следва да бъде укрепена за диалога с Русия. Проектът „Северен поток II“ трябва да бъде замразен, докато Русия продължава да нарушава международното право в Украйна, тъй като в противен случай Москва ще получи допълнителни средства за упражняване на натиск по отношение на източноевропейските държави.

1.10.

Европейската архитектура на сигурността трябва да бъде укрепена заедно с НАТО; в рамките на НАТО следва да бъде проведен и диалог за ценностите.

1.11.

Необходимо е да се засили още повече трансатлантическото сътрудничество с гражданското общество. Особено важен е съвместният диалог, който ЕИСК гарантира в ЕС, относно правата на гражданите, устойчивостта спрямо дезинформация, свободата на медиите, опазването на климата, социалните права и защитата на потребителите и подкрепата за демокрацията. В дългосрочен план трансатлантическото партньорство може да се трансформира в трансатлантическа интеграция.

2. Върховенство на закона и свободен световен ред

2.1.

ЕИСК отбелязва, че съществува неразривна връзка между свободния световен ред и принципите на правовата държава в него. Ако участниците, управлявани съгласно принципите на демокрацията и правовата държава, не са достатъчно действени по отношение на участниците с авторитарно или тоталитарно устройство, свободният световен ред няма да може да бъде запазен. И обратно, ако меркантилизмът и протекционизмът заемат мястото на основаната на правила свободна търговия, силите, които поставят под съмнение либералната демокрация, основана на принципите на правовата държава, ще наберат скорост и на национално равнище.

2.2.

ЕИСК счита, че един свободен световен ред е необходимо предварително условие за основана на правила, справедлива и устойчива търговия, постигането на целите в областта на климата съгласно Парижкото споразумение и на целите на ООН за устойчиво развитие в областта на социалната справедливост, равните възможности, равенството между половете и недискриминацията. Световен ред, основан на правото на по-силния, на изолационизъм, стремежи за самодостатъчност и основани на йерархия на силите търговски отношения, не може нито да култивира или укрепи креативно и иновативно предприемачество, генериращо устойчив икономически успех, нито да реализира амбициозни цели в областта на околната среда и социалната политика.

2.3.

Поради това ЕИСК подкрепя укрепването на основните правила за сътрудничество между държавите чрез ООН и нейните агенции и приветства идеята за създаване на алианс на всички демокрации, тъй като единствено благодарение на демократичното влияние на САЩ след Втората световна война въобще стана възможно създаването на международните институции и само с отворени към света и демократични САЩ те имат и бъдеще.

2.4.

ЕИСК отбелязва със самокритичност, че след края на Студената война не само европейската политика, но и организираното гражданско общество в Европа твърде дълго считаха, че утвърдените универсални ценности на демокрацията и върховенството на закона са гарантирани в дългосрочен план. В света обаче има силни участници, които, въпреки че са обвързани с тези ценности съгласно международното право, на практика ги пренебрегват в основата им. Запазването на собствения ред, основан на ценности, не е даденост.

2.5.

Ценностите, които ръководят държавите и съюзите от държави, основани на принципите на демокрацията и правовата държава, определят облика на многостранния ред, който ЕС продължава да отстоява, макар и с все още ограничен собствен капацитет в тази област. Тези ценности се коренят в отделянето на светската от духовната власт, Магна харта, Habeas corpus и Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на ООН. Те са от първостепенно значение за либералната демокрация и върховенството на закона. ЕС и САЩ и приятелски настроените към тях либерални демокрации споделят тези ценности. В Общата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации в нейния член 30 изрично се заявява: „Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.“

2.6.

Общото между либералните демокрации е фактът, че тяхното съществуване е неразривно свързано с плуралистично, независимо и жизнено гражданско общество.

3. Значението на трансатлантическите отношения за мястото на Европа в света

3.1.

Геополитическите промени през последните две десетилетия накърниха сериозно свободния световен ред и отслабиха силно ключови международни организации. Доминиращите сили зад това развитие бяха все по-агресивният господстващ елит на Китайската народна република и опасно нарастващият изолационизъм на САЩ.

3.2.

Като се имат предвид обаче обществените напрежения в страната и глобалното измерение на предизвикателството, САЩ не могат да се справят сами със задачата да запазят свободния световен ред. Населението на САЩ гледа на скъпите военни операции в отдалечени части на света с голям скептицизъм. Афганистан демонстрира по брутален начин спешната необходимост от нова, надеждна стратегия на либералните демокрации и, за да се облекчат САЩ, от по-голяма европейска ангажираност. Това не трябва да се свежда до военен капацитет, но и без него не може.

3.3.

През 2011 г. САЩ се отдръпнаха разочаровани от дестабилизирания Близък Изток. Новосъздаденият вакуум първоначално беше зает от движението „Ислямска държава“. Когато то беше до голяма степен унищожено в Ирак и Сирия, тази празнина беше запълнена най-вече от Русия. През същата критична година тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън заяви, че бъдещето на политиката ще се решава в Азия, а не в Афганистан или Ирак. Европа и Близкият изток изпаднаха в периферията на американските интереси и на американската стратегия. По отношение на Афганистан тази политика, която е опасна за стабилността и сигурността на Европа, изглежда продължава под ръководството на президента Байдън.

3.4.

Европа все още не заема централно място във външната политика на САЩ. САЩ насочват цялото си внимание и ресурси към безпрепятствения ръст на Китай, който може би беше ускорен от пандемията. В допълнение, положението в Латинска Америка отново се утежни, като се характеризира с авторитаризъм и корупция до пълно разпадане на държавността. Поради тамошните бежански потоци Латинска Америка е по-близо до САЩ отколкото Европа или например Африка. Африка с най-бързо нарастващото население в света почти не попада във фокуса на американското внимание, докато съседна Европа се интересува от нея, но за разлика от много активния в Африка Китай не разполага със стратегия.

3.5.

Китай продължи бързия си икономически възход, започнат от Дън Сяопин в края на 80-те години на 20-ти век, а от встъпването в длъжност на Си Дзинпин насам заявява все по-твърдо амбицията си да се превърне в нова световна сила. От развиваща се държава с миролюбива външна политика, управлявана от диктаторски режим, Китай се превърна в тотална полицейска държава, арогантно демонстрираща и дори заплашваща с военна сила в Азия, която във вътрешнополитически план е (отново) тоталитарна. ЕС не разполага с видима стратегия по отношение на Китай, по време на германското председателство даде политически тласък и прокара двустранно инвестиционно споразумение, което предполага твърде малък ангажимент от страна на Китай, включително в прилагането на основни права като свободата на сдружаване, и в най-добрия случай обслужва европейските интереси само повърхностно. ЕИСК е силно обезпокоен от възможните последици, по-специално във връзка с дезинформацията и влиянието, тъй като споразумението отваря за китайските инвестиции и секторите на новините, медиите и развлекателната дейност.

3.5.1.

Китай масирано се въоръжава. Междувременно често агресивната нова световна сила заплашва все по-настоятелно дори със сценарий за нахлуване в Тайван, стреми се да придобие контрол над морските търговски пътища, които са от ключово значение за световната икономика, разрушава демокрацията и свободата в Хонконг в противоречие с всички поети задължения съгласно международното право и потиска масово и с невъобразима жестокост мюсюлманското население в своите северозападни провинции. Последното не попречи на Китайската комунистическа партия (ККП) незабавно да предложи добри отношения на талибаните в момента на разпадането на Афганистан. Това се дължи на факта, че западният неуспех в Хиндукуш засилва предпочитанието на ККП към многостранен, но несвободен световен ред. По този начин се променя концепцията за мултилатерализма, която досега беше възприемана положително.

3.5.2.

Китайското влияние в Европа е фактор в икономическо и политическо отношение, който не може да се пренебрегва. Пекин следва своя дългосрочен проект за Пътя на коприната, стъпка по стъпка заема стратегически позиции, поставя държави в Африка и Азия в политическа зависимост посредством договори за кредити, които са щедри само на пръв поглед, а всъщност са заробващи. Пекин вече е придобил контрол над ключови инфраструктури и в Югоизточна Европа. Примери за това в ЕС са пристанището Пирея в Гърция или строителството на автомагистрали в Черна гора и изграждането на 5G мрежи.

3.5.3.

Части от европейската икономика, включително по-специално германски концерни, междувременно зависят в застрашителна степен от китайския пазар, който първоначално предложи своите услуги на европейската промишленост като подизпълнител („удължен работен тезгях“), без в действителност да се отваря към нея. Някои концерни с право преосмислят своите вериги на доставки, които са твърде едностранчиви и в крайна сметка зависят от произвола на китайските лидери.

3.5.4.

Дори след присъединяването на Китай към СТО китайските пазари си остават труднодостъпни и дори затворени. Въобще не може да става дума за справедливост и реципрочност. Страната нарушава конкуренцията в световен мащаб чрез субсидии и упорития отказ да намали свръхкапацитета. От самото начало управляваната от ККП държава извършва системно промишлен шпионаж и успя да наложи принудително трансфер на знания посредством съвместни предприятия. Междувременно Китай се отваря само към чуждестранни инвеститори, от чието ноу-хау се нуждае, като продължава да защитава китайските предприятия от всякакви рискове по начин, който нарушава конкуренцията. Всичко това е несъвместимо с реципрочно отворена и справедлива пазарна система.

3.6.

От знаменателната реч на Владимир Путин през 2007 г. пред Конференцията по сигурността в Мюнхен насам Русия, за съжаление, се отдалечава с все по-радикални стъпки от сътрудничеството със Запада. Още от самото начало Москва започна да използва зависимостта на своите съседи от доставките на природен газ като средство за упражняване на натиск. Когато това вече не беше достатъчно и бившите съветски републики се сближаваха твърде много с ЕС и по този начин със Запада или се стремяха все по-осезаемо към повече самостоятелност, ръководството в Москва водеше скрити и открити войни по своите граници или в някогашния обсег на влияние на Съветския съюз, като в случая с Крим анексира украинска държавна територия в нарушение на международното право и в противоречие със своите собствени обещания, поети в рамките на международни споразумения. Властимащите в Кремъл се възползваха по брутален начин и за свои собствени цели от нестабилността, последвала след кратката Арабска пролет през 2011 г. Освен това те водят кибервойни срещу свободни и демократични държави, провеждат целенасочени кампании за дезинформация, подкрепят екстремистки движения и партии и доказано оказват влияние върху избори в тези държави, по-специално във връзка с кампанията за Брексит и американските президентски избори от 2016 г. Те следят критиците си по света, като извършват нападения срещу тях, включително в Европейския съюз.

3.7.

Въпреки споразумението относно бежанците Турция под ръководството на Реджеп Таип Ердоган не само се е отдалечила в значителна степен политически от ЕС, но все повече се е дистанцирала и от фундаменталното единство на демократичните държави, което превръща страната във все по-проблематичен партньор в НАТО. Целенасочено създаденото напрежение в Източното Средиземноморие около гръцките острови и сондажите пред бреговете на Кипър, както и ролята на Турция в населените с кюрди региони в северната част на Сирия и във войната в Либия доведоха до все по-голямо отдалечаване от ЕС. Оттеглянето от Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие е тревожен политически сигнал. Въпреки че перспективата за присъединяване към ЕС — което и без това е трудно и в най-добрия случай е осъществимо само в много дългосрочен план — беше отложена още по-напред в бъдещето, понастоящем отново се полагат усилия за актуализиране на митническото споразумение, за изпълнение на установените критерии като необходимо предварително условие за прогресивно либерализиране на визовия режим, за поддържане на консултации на високо равнище и за укрепване на контактите с гражданското общество. Следва да се отбележи, че съгласно последните проучвания турската общественост е със силна проевропейска ориентация. Всички тези усилия обаче ще останат напразни, докато турското правителство не предприеме устойчиви и ефективни действия, за да подкрепи желаното намаляване на напрежението и сближаване.

3.8.

Всички тези особено важни за Европа процеси на развитие се разгърнаха в рамките на едно десетилетие — все по-агресивният ревизионизъм на Путин, отчуждаването от Европа на турския президент, преследващ своите неоосмански мечти, разпадането на реда в обширни части от Близкия и Средния Изток и все по-едностранчивото икономическо обвързване на Европа с Китай. Те бяха съпътствани от намаляване на значението на Европа за американската политика и взаимно политическо отчуждаване в хода на „Войната срещу тероризма“ от 2002 г. насам. При все това във всеки един момент САЩ и ЕС бяха и продължават да бъдат най-близки партньори — в политическо, културно и икономическо отношение. ЕС може да предложи много в това трансатлантическо партньорство, което е от съществено значение за свободния световен ред.

3.9.

До към 2010 г. САЩ подкрепяха активно изграждането на демокрацията в новите държави — членки на ЕС. До 2010 г. изглеждаше, че страните от Централна и Източна Европа се развиват като стабилни демокрации на пазарната икономика от гледна точка на Съединените щати, въпреки продължаващите проблеми с корупцията, особено в Югоизточна Европа. Въпреки това след връщането на власт на някогашния унгарски министър-председател Виктор Орбан през 2010 г. започна процес на „нелиберална демокрация“. Унгария беше първата държава от ЕС, която по различни причини тръгна по този път. Няколко години по-късно Полша също пое пътя към авторитарна демокрация, като медийният плурализъм и свободата и независимостта на съдебната власт бяха загубени под влияние на правителството. В други държави — членки на ЕС, се наблюдават различни тенденции в тази посока, което води до все по-голямо напрежение със САЩ.

3.10.

Стабилността на демократичния ред понастоящем не е гарантирана в няколко държави — членки на ЕС. Отделни правителства се ориентират към авторитарни модели и -методи на управление, което в никакъв случай не е съвместимо с основните ценности на ЕС. Към това се прибавят и масирани опити за оказване на влияние от страна на трети държави, които се стремят да дестабилизират Европа.

3.11.

Отделни европейски членки на НАТО, след които Германия — държавата — членка на ЕС, с най-многобройно население и най-голям икономически капацитет — в продължение на много години не инвестираха достатъчно в своите отбранителни способности, като по този начин не изпълняваха поетите в рамките на алианса задължения, и в Брюксел де факто подкрепяха курс на равноотстояние по отношение на големите сили на 21-ви век. „Концепцията“, разглеждаща едновременно САЩ като партньор в областта на сигурността, Русия като източник на суровини, Китай като икономическо Елдорадо и Европа като морална суперсила, без да трябва да се развиват в действителност собствени способности в областта на външната политика и политиката на сигурност, за да се защитават определени интереси и при необходимост да може да се насърчава решително стабилността, очевидно не е нито ефективна, нито пригодна за бъдещето. Европа се отслабва донякъде сама, като подхожда колебливо спрямо атаките срещу свободния световен ред, демокрацията и върховенството на закона, когато на практика е необходима яснота. Това я прави уязвима и отваря пространства за влиянието на трети държави, включително в Западните Балкани, които в бъдеще трябва да станат неразделна част от ЕС.

3.12.

ЕС изглежда се придържа към концепция, разработена по време на Тръмп, която в Брюксел се нарича „стратегическа автономност“ и е най-малкото двусмислена. Стратегическата автономност в областта на външната политика и политиката на сигурност не би отговаряла на духа на едно силно трансатлантическо партньорство. Много политици в ЕС продължават да мечтаят за поддържане на равноотстояние по отношение на САЩ, Русия и Китай. Широко разпространените настроения сред населението, включително в някои части на организираното гражданско общество, са в същата посока. Европа е много по-близо до САЩ, отколкото до Китай или Русия. Не може да става въпрос за поддържане на равноотстояние спрямо тези сили.

3.13.

ЕС и САЩ следва заедно да бъдат опора на демокрацията, мира и сигурността по света, на принципите на правовата държава и правата на човека за всички. Те обаче се провалиха напълно в Афганистан. Хаотичното военно оттегляне на американците и техните европейски съюзници от Афганистан свидетелства до каква степен свободният свят и следователно Европа зависят от проекцията на силите на САЩ. В тази ситуация ЕС разкри, че се характеризира с будеща безпокойство стратегическа слабост и няма обща външна политика и политика на сигурност.

4. Препоръки за действие

4.1.

ЕС следва да приеме и подкрепи предложението на американския президент Байдън за създаване на алианс на демокрациите и да насърчи САЩ решително да поемат отново лидерска роля в отстояването на достойнството на човека, свободата, демокрацията и върховенството на закона.

4.2.

Участието в тази алианс на демокрациите трябва да бъде обвързано с отсъствието на всякакви съмнения по отношение на демократичното и основано на принципите на правовата държава управление на неговите държави членки.

4.3.

С обедините усилия на демокрациите по света и САЩ като силна и надеждна световна сила ЕС следва да прилага „стратегия за съвместно ограничаване“ (1) спрямо Китай. Съвместното ограничаване на Китай — за разлика от ограничаването по време на Студената война — означава, че алиансът на демокрациите зачита и защитава законните китайски интереси, като същевременно обаче реагира с дипломатическа яснота и твърдост, когато се извършват сериозни нарушения на правата на човека — както в случая с уйгурите — или когато се нарушават дори международни договори, които самият Китай е сключил, както в случая с Хонконг. Тези ценности трябва да бъдат отразени и в работата по инвестиционно споразумение между ЕС и Китай и ЕС следва да се придържа към това, докато продължават да не се прилагат масовите нарушения на правата на човека и основните права, като например свободата на сдружаване.

4.4.

ОССЕ e основен стълб на общоевропейската архитектура на сигурността. Организацията следва да бъде консолидирана по-специално за диалога с Русия, за да бъде предотвратена по-нататъшна ескалация на открити и надигащи се конфликти (като например конфликта в Приднестровието) и да бъдат поставени основите за бъдещо сближаване, обусловено от признаването на международния правов ред. Резултатите от политика на силата, която противоречи на международното право, не могат да бъдат признати нито в Украйна, нито в Беларус, нито другаде. Това трябва да бъде в съответствие с общата трансатлантическа стратегия и с политиката на Алианса на демокрациите.

4.5.

ЕС следва да замрази почти готовия проект „Северен поток II“, докато не бъде разрешен конфликтът в Украйна и докато продължават да се извършват други основни нарушения на международния правов ред — като например произволното потискане на демократичната опозиция чрез преследвания и задържане, както в случая с Навални. По отношение на енергийните доставки ЕС трябва да реализира последователно целите на Зеления пакт, като същевременно диверсифицира източниците на енергия. Законните интереси на държавите от ЕС, които попадат в бившата съветска сфера на влияние, трябва да бъдат взети изцяло под внимание с оглед на договорите за природен газ с Русия.

4.6.

Наистина членството в НАТО не съвпада с членството в Европейския съюз. При все това НАТО е военен съюз, който гарантира сигурността на демокрациите в Северна Америка и Европа. Европейските държави могат да запазят неутралност само в неговата сянка и по този начин де факто под неговия защитен чадър. Поради това държавите от ЕС следва да се споразумеят за съвместни структури в областта на политиката на сигурност, които да са съвместими с консолидирането на Северноатлантическия алианс или да го укрепват в дългосрочен план.

4.7.

Държавите от ЕС, които са членки на НАТО, трябва да плащат вноските си и да спазват ангажиментите, договорени в рамките на алианса, по-конкретно целта от два процента, потвърдена на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. НАТО не е идентична с предложения алианс на демокрациите, който обхваща и Тихоокеанския регион. Освен това организацията на Северноатлантическия договор има и винаги е имала членове с недемократични системи на управление. НАТО обаче трябва също да укрепи и изясни вътрешния процес на обсъждане на своите ценности. Незачитането на демокрацията и върховенството на закона не трябва да бъде оставяно без последствия и в рамките на НАТО. Бъдещите рискове в областта на политиката на сигурност се състоят не само в заплахи, произтичащи от асиметрично действащи терористични сили, но също така и преди всичко в поставянето под съмнение на международния правов ред — система, която е неразривно свързана със свободното и демократично устройство на участващите в нея държави.

4.8.

Хенри Кисинджър с основание поиска телефонния номер на Европа. ЕС трябва да координира по-тясно своята външна политика и политика на сигурност и да възложи отговорността за тази политика на Европейския парламент и на изпълнителен орган, който той да контролира и легитимира. Решенията по въпроси, свързани с външната политика и политиката на сигурност, трябва да се вземат с квалифицирано мнозинство в Съвета. Държавите — членки на ЕС, трябва да осъзнаят, че многообразието на техните позиции лишава самите тях от всякакъв реален суверенитет. Такъв може да бъде изграден само чрез „обединяване“ на суверенитет и споделяне на инструменти.

4.9.

EС трябва да преосмисли своята концепция за „стратегическа автономност“, която е най-малкото подвеждаща. ЕС е много далече от автономност както в политическо, така и във военно отношение. Автономността не е желателна и в рамките на многостранен ред, който трябва да се основава на свободна, справедлива и устойчива търговия. Стратегическата автономност не може и не трябва да означава равноотстояние по отношение на останалите сили. Като определено демократична държава, основана на принципите на правовата държава, САЩ са и остават незаменим партньор в областта на икономиката и сигурността на Европа, с който въпреки всички конфликти на интереси тя споделя основни ценности по ключови конкретни въпроси. Въпреки че Пекин изрично приветства настъпателната европейска концепция за стратегическа автономност, реакциите на много трансатлантически партньори ясно показват, че те или я отхвърлят, или я възприемат като двусмислена. Двусмислието обаче е отрова в стратегическото партньорство.

4.10.

Вместо стратегическа автономност ЕС би трябвало да преследва целта за стратегически капацитет („Strategic Capacity“). Понастоящем ЕС работи върху концепцията за „убедителност“, която е насочена в тази посока. ЕС обаче би трябвало да се откаже от реториката на суперлативите, която е характерна за десетгодишните му планове най-малко от приемането на Лисабонската стратегия насам. До този момент ЕС не е успял да постигне нито една от ключовите цели, определени в тези планове. Препоръчително е ЕС да бъде по-скромен, като същевременно предприема по-решителни и по-предвидими действия. Не е възможно той просто да заяви или да реши, че е способен да действа или да се утвърждава. Тези способности трябва да се основават на доказуеми факти.

4.11.

ЕИСК счита, че двустранните търговски и инвестиционни споразумения трябва да бъдат оформени така, че да могат да бъдат интегрирани в рамките на обновена световна система за търговия. Те не трябва да пречат на свободния многостранен световен ред, а трябва да го гарантират и насърчават. Трансатлантическото партньорство трябва също така да бъде основата за обновен световен търговски ред. ЕС и САЩ трябва да покажат съвместна отговорност и лидерство в СТО и да се застъпват за ефективен модел на многостранни отношения с модерна търговска програма, включваща екологични и социални аспекти.

4.12.

Едно надеждно трансатлантическо партньорство е ключова предпоставка за запазването на международния правов ред и мир. Всеки опит те да бъдат защитени без тясно сътрудничество със САЩ е обречен на неуспех, тъй като самостоятелно Европа не разполага с достатъчна тежест, за да предотврати установяването на йерархичен, основан на сила ред, в чийто център би стоял Китай.

4.13.

Заедно със САЩ, Обединеното кралство, Канада, Япония, Южна Корея, Австралия и други свободни държави по света ЕС може да гарантира демокрацията и върховенството на закона и на своя територия и да допринесе за тяхното възстановяване, когато те са били накърнени.

4.14.

ЕС следва да насърчи и подкрепи създаването на трансатлантическа платформа на организирането гражданско общество със звена за контакт в Северна Америка и Европа, както понастоящем това се предлага от членове на ЕИСК, с участието и на държави извън ЕС, като например Обединеното кралство. Тъй като само жизнено гражданско общество може да генерира вдъхновение за споделените ценности и да ги запази.

4.14.1.

Следва неотложно да бъдат иницииран и трансатлантически форум за диалог за бъдещето на демокрацията и съвместен диалог за правовата държава. Съвместната подкрепа на демокрацията в Европа, САЩ и в други приятелски държави трябва да стои на много предни позиции в съвместния трансатлантически политически дневен ред.

4.14.2.

Трансатлантическото гражданско общество следва да започне съвместен диалог за правата на гражданите, за да се изостри съзнанието за процеси на развитие в неправилна посока и да се окаже въздействие — въз основа на примери за най-добри практики — върху политиката от двете страни на Атлантическия океан.

4.14.3.

Трансатлантическият диалог на гражданското общество следва да изпълнява специална роля в постигането на по-голяма устойчивост срещу дезинформацията. Заедно с това трябва да бъдат предприети съвместни усилия за защита на свободата на медиите в либералните демокрации, а когато по каквато и да е причина тя е била накърнена, за нейното повторно укрепване, тъй като свободата на медиите е основен стълб на демокрацията и върховенството на закона и пряко следствие от споделените трансатлантически ценности.

4.14.4.

Действията в областта на климата и съвместните усилия за забавяне на глобалното затопляне също следва да бъдат предмет на трансатлантическия диалог на гражданското общество, за да бъдат намерени съвместно устойчиви решения, отворени за различни технологии.

4.14.5.

Друга задължителна тема за съвместен диалог на гражданското общество от двете страни на Атлантическия океан е новият социален въпрос, възникващ на фона на политиката в областта на климата и цифровизацията. Въпросът как могат да бъдат гарантирани социалните права в световен мащаб и как могат да бъдат подобрени шансовете и възможностите за достъп, по-специално правата както на свободните предприемачи, така и на работниците, се нуждае неотложно от съвместни отговори, също така и най-вече с оглед на бъдещето на свободните институции и стабилността на свободния световен ред.

4.14.6.

С оглед на бъдещите търговски споразумения и стремежа към засилен многостранен ред, съществуващите формати на трансатлантическия диалог следва да бъдат укрепени и, когато е целесъобразно, отваряни. Създаденият неотдавна Трансатлантически съвет за търговия и технологии е особено важен, но той трябва да бъде подчинен на принципите на пълна прозрачност.

4.15.

Европа ще трябва да даде своя принос, да поеме повече собствени задължения и да демонстрира повече лична отговорност. За тази цел Европа трябва да преодолее най-напред многообразието от позиции в областта на външната политика и политиката на сигурност и да се откаже от колебанията между свръхморал и опортюнизъм. Европейският съюз трябва да подкрепя върховенството на закона в международните отношения въз основа на ясна стратегия, да изразява единна позиция по външната политика и политиката на сигурност и да допринася активно за стабилизирането на многостранния ред.

4.16.

В дългосрочен план трансатлантическото партньорство следва да продължи да се развива към икономическа интеграция, включвайки Канада, Обединеното кралство и други европейски държави, които не са или все още не са членки на ЕС. Важни предпоставки за това са трансатлантическите форуми за диалог с гражданското общество в цялото му многообразие, по примера на ЕИСК в Европа, а също и засиленият парламентарен диалог.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Christian Moos & Peter Clever: China‚ kooperativ eindämmen (Съвместно ограничаване на Китай), Frankfurter Allgemeine Zeitung, 30 април 2021 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/63

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР за устойчиво възстановяване след COVID-19

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 152/10)

Докладчик:	Andreas THURNER
Съдокладчик:	Peter SCHMIDT

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	207/0/20

1. Заключения и препоръки

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК):

1.1.

признава, че предприятията за производство на храни по цялата верига за доставки (включително европейските земеделски стопани и рибари, кооперации, предприятия от хранително-вкусовата промишленост, търговци на едро и дребно и други видове предприятия) вече работят за постигането на напредък по отношение на устойчивостта и за предлагането на потребителите на здравословни и устойчиви продукти в съответствие с Европейския зелен пакт. Въпреки това е необходимо да се направи повече за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

1.2.

подчертава необходимостта от благоприятна рамка за иновации за подкрепа на стопанските субекти с подходящи инструменти и решения при прехода им към по-устойчиви стопански практики. Трябва да бъдат премахнати бариерите пред иновациите;

1.3.

отбелязва, че в днешно време стопанските субекти често възприемат изискванията за устойчивост като сложни и обременяващи, а не като възможност, поради което препоръчва създаването на по-разбираем език („граматика на устойчивостта“), за да се промени това;

1.4.

определя намаляването на загубите и разхищението на храни, устойчивото снабдяване с ресурси, подобрените системи за опаковане и логистика, кръговите и ефективните от гледна точка на ресурсите вериги за доставки на храни, както и решенията в областта на биоикономиката за ефективна начална точка за постигане на по-голяма устойчивост;

1.5.

подчертава важната роля на потребителя в този контекст. Мерките за информиране и образоване в съчетание с прозрачни практики за етикетиране на храните ще дадат възможност на потребителя да избере по-устойчивия вариант (1). Европейската комисия (ЕК) следва да въведе и мерки в подкрепа на достъпните цени на здравословните и устойчиво произведени, преработени и разпространявани храни;

1.6.

приветства кодекса на ЕС за поведение относно отговорните стопански и маркетингови практики. Повечето ангажирани страни по принцип считат, че създаването на доброволен кодекс е ценен процес, който е установил по-тясна връзка между партньорите във веригата за доставки на храни. Инициативата е отправна точка и следва да продължи да служи като платформа за сътрудничество за отговорни и устойчиви стопански практики. По-конкретно, Комитетът

—	изтъква ограниченията на подхода на доброволен принцип и призовава за приемането на нормативна рамка и законодателство, за да се гарантира бърз преход към устойчивост;

—	препоръчва кодексът за поведение да бъде по-строг по отношение на социалното измерение, колективното договаряне и социалната закрила. Трябва да бъдат включени социалните партньори;

—

подчертава необходимостта от солиден процес на преглед на прилагането на кодекса за поведение по места и необходимостта да се следи дали отделните ангажименти и обещания по отношение на желаните цели се изпълняват или не, тъй като опитът показва, че само това, което се измерва и контролира, се изпълнява. Като цяло по-ефективното участие на гражданското общество и социалният диалог също ще бъдат от решаващо значение за постигането на успех;

—

отбелязва, че досега основно по-големите и многонационалните дружества са се ангажирали с кодекса за поведение, и подчертава необходимостта от благоприятна среда, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), за да се подкрепи и улесни по-активното ангажиране с програмата за ЦУР. И докато по-големите дружества често разполагат със свои отдели, занимаващи се с устойчивостта, изглежда МСП често не разполагат с достатъчно ресурси и капацитет, за да я включат в своята стопанска дейност;

1.7.

подчертава значението на бързото прилагане на Директивата на ЕС относно нелоялните търговски практики (НТП) и на други политики за подкрепа от държавите членки за насърчаването на по-устойчиви и издръжливи продоволствени системи (2);

1.8.

приветства инициативата на ЕК да разработи рамково законодателство за устойчива продоволствена система на ЕС и да включи устойчивостта във всички политики, свързани с хранителната промишленост (3). Очевидно има необходимост от нормативна уредба и от определено равнище на стандартизация и хармонизация, за да се гарантират доверие и еднакви условия на конкуренция;

1.9.

отново отправя към ЕК искането си да гарантира съгласуваност между отделните секторни политики (наред с другото, климата, околната среда, търговията, конкуренцията) (4). Това ще улесни стопанските субекти в областта на храните при вземането на устойчиви стопански решения. Законодателната уредба следва да осигури истински равнопоставени условия на конкуренция;

1.10.

припомня препоръката си да се проучи възможността за създаване на европейски съвет по продоволствена политика, включващ множество заинтересовани страни на много равнища, което, наред с другото, би могло да улесни участието на гражданското общество при наблюдението на кодекса за поведение;

1.11.

посочва, че устойчивостта се основава на три основни стълба: икономически, екологичен и социален. Трябва да се признае, че поради различните рамкови условия универсалният подход няма да проработи. Поради това едно рамково законодателство следва да даде възможност и да способства за намирането на съобразени с индивидуалните потребности решения, например чрез механизми за самооценка и сравнителни анализи;

1.12.

препоръчва да има лесна за разбиране рамка, основана на правила, насоки и стимули. Законодателството в областта на устойчивите финанси (таксономия), което се разработва понастоящем, не трябва да бъде прекалено сложно.

2. Въведение

2.1.

Стратегията „От фермата до трапезата“ (5) е залегнала в основата на Европейския зелен пакт. Тя дава комплексен отговор на предизвикателствата пред устойчивите продоволствени системи, като признава неразривните връзки между здравето на хората, здравето на обществата и здравето на планетата. Стратегията заема централно място и в програмата на ЕК за осъществяване на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). От години ЕИСК играе водеща роля за насърчаването на всеобхватна продоволствена политика на ЕС. Той беше първата европейска институция, която призова за цялостен подход (6), като по този начин проправи пътя към стратегията „От фермата до трапезата“.

2.2.

В стратегията „От фермата до трапезата“ се признава, че преработвателите на храни, заетите в ресторантьорството и търговците на дребно задават тона за развитието на пазара и влияят върху избора на храни на потребителите чрез видовете произвеждани от тях храни, избора на доставчици, методите на производство и опаковане, транспорта и търговските практики. За да насърчи това, ЕК разработи кодекс на ЕС за поведение относно отговорните стопански и маркетингови практики (7), придружен от рамка за наблюдение, който влезе в сила на 5 юли 2021 г.

2.3.

На международно равнище срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи (8), свикана от генералния секретар на ООН през септември 2021 г., зададе тона по отношение на значението на устойчивите продоволствени системи за следващите години. Нейната цел е да бъдат предприети нови смели действия за промяна на начина, по който светът произвежда и консумира хранителни продукти.

2.4.

Предприятията за производство на храни могат да допринесат значително за по-устойчиви, справедливи и сигурни продоволствени системи, ако действат в съответствие с ЦУР и Парижкото споразумение относно изменението на климата. Много ръководители на предприятия за производство на храни вече предприеха важни стъпки в тази посока, но е необходимо много повече. Необходимите промени са сложни и ще изискват споделени, цялостни, съвместни и общи дългосрочни стратегии, включващи всички участници по цялата верига за доставки на храни, както и секторите със спомагателни функции.

2.5.

Европейските предприятия в сектора на рибарството, в селското стопанство и в хранително-вкусовата промишленост вече работят за постигането на напредък по отношение на устойчивостта и за предлагането на потребителите на продукти, допринасящи за здравословните и устойчиви режими за хранене в съответствие с Европейския зелен пакт. Този преход изисква инвестиции, а в някои случаи и време за постигането на резултати. След като целите бъдат определени, на предприятията следва да бъде осигурена гъвкавост, за да развият своя принос за постигането на тези цели, без да ги поставят под съмнение. Освен това необходимият екологичен преход трябва да съответства на икономическото положение на европейските граждани, особено в периода след кризата, предизвикана от COVID-19.

2.6.

В наскоро публикуван доклад на Съвместния изследователски център (9), заедно с други неотдавнашни проучвания, се прави заключението, че изпълнението на целите, определени в стратегията „От фермата до трапезата“, ще окаже значително въздействие върху селскостопанското производство в ЕС. Тези констатации подчертават необходимостта от надеждни, научни предварителни оценки на въздействието, обхващащи устойчивостта от икономическа, социална и екологична гледна точка, като част от всички законодателни предложения в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“. Наличието на подходяща благоприятна рамка (включително, наред с други аспекти, достъп до финансиране, иновации и цифровизация) ще бъде от ключово значение за подпомагане на земеделските стопани с цел постигане на целите на стратегията „От фермата до трапезата“.

3. Ключови области на действие

3.1. Насърчаване на иновациите и по-лесен достъп на МСП до иновации

3.1.1.

Научните изследвания и иновациите могат да бъдат от полза за постигането на по-устойчиво използване на производствените ресурси и суровините (напр. чрез прецизно земеделие и нови животновъдни техники и по-добро използване на агроекологични практики), за по-устойчиви вътрешни процеси (напр. усвояване на енергия от възобновяеми източници при производството, преработката или доставката на храни) и за намаляване на външните въздействия (напр. чрез устойчиви опаковки). Иновации са необходими не само в сферата на екологичните въпроси, но и по отношение на социалните аспекти (здраве, пол, детски и принудителен труд, здравословни и безопасни условия на труд, свобода на сдружаване и колективно договаряне, справедливи работни заплати и доходи). Те са необходими и за да има справедлива норма на възвръщаемост в рамките на разумен период от време (10).

3.1.2.

Освен технологичните иновации, организационните и социалните иновации също са от ключово значение за по-устойчивите стопански дейности (промени в организационната структура и вътрешните процеси, като например се обръща повече внимание на политиките в областта на борбата с дискриминацията и на равнопоставеността), както и за установяването на нови отношения със заинтересованите страни (напр. възползване от цифровия маркетинг). За насърчаването на такива иновации решаващо значение имат цифровизацията и израстването във вътрешната организационна култура. Освен това е необходимо устойчивостта да бъде интегрирана в организационните и управленските процеси.

3.1.3.

Предприятията за производство на храни често са разпокъсани, малки и им липсва хоризонтална и вертикална интеграция. Поради това им е трудно да имат достъп до екосистемата за иновации. Необходими са публични инвестиции във водна, логистична и цифрова инфраструктура, както и повече ресурси за НИРД, за да стане възможен този достъп и да се позволи на предприятията — също и на малките и средните предприятия — да се възползват в пълна степен от своя път към иновации.

3.1.4.

Освен това решаващо значение имат новите механизми за улесняване на отношенията между предприятията и центровете за иновации и за насърчаване на съвместното създаване (напр. живите лаборатории и водещите центрове) заедно с новите професионалисти, които могат да функционират като връзка между предприятията и центровете за научни изследвания и иновации (като посредници в областта на иновациите). Силната взаимовръзка между националните планове за възстановяване и устойчивост, показателите на европейските структурни и инвестиционни фондове и показателите за ЦУР е от ключово значение за насърчаването на такива инвестиции и следва да бъде приоритет и в бъдеще.

3.1.5.

Партньорствата между частния сектор, институциите, академичните среди и центровете за иновации, по-широкото съвместно създаване и по-силният акцент от страна на финансовите институции могат да доведат до ползотворни екосистеми за иновации. Подобни партньорства могат да бъдат от полза и за насърчаването на ориентирани към местните условия иновации, които са особено многообещаващи в продоволствените системи предвид факта, че фокусът на потребителите върху производството на храни и трансформацията е обвързан с местния контекст и с местната култура. Иновативните успешни дружества могат да бъдат ценни като примери за нови устойчиви решения и за насърчаване на разпространението на добри практики сред стопанските субекти.

3.2. Насърчаване на кръгови и ефективни от гледна точка на ресурсите вериги за доставки на храни

3.2.1.

Оптимизираните кръгови и ефективни от гледна точка на ресурсите вериги за доставки на храни ще играят важна роля при прехода към по-устойчиви продоволствени системи. Има много входни точки, сред които могат да бъдат откроени ефективното използване на природни ресурси, ограничаването на отпадъците, подлежащите на рециклиране, многократна употреба и компостиране опаковки или избягването на пластмасови продукти за многократна употреба. Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (11) представлява добра мрежа за черпене на вдъхновение, новаторски идеи и решения в тази сфера.

3.2.2.

От кръговата биоикономика печелят всички (12). Валоризацията и повторната употреба на биомаса правят производството по-устойчиво и могат да създават нови предприятия и възможности за доходи за земеделските производители, рибните стопанства и цялата продоволствена система. Поради тази причина е необходимо да се обърне голямо внимание на целия цикъл на управление на биомасата (производство, преработка, валоризация и повторна употреба, създаване на вериги за производство на много продукти за медицината, материали, биорафинерии и енергия, създаване на пазар за крайни продукти). Това включва много участници, включително, но не само, земеделските производители и рибарите, преработвателите на храни и търговците на дребно, но и гражданите, местните власти, горските работници, дружествата за управление на отпадъците, предприятията за компостиране, технолозите, новаторите и енергийните дружества.

3.3. Устойчиво снабдяване с ресурси

3.3.1.

Водещите вериги за доставки на храни следва да продължат да насърчават доставчиците да възприемат устойчиви в екологично, социално и икономическо отношение практики. За това може да се използва подход на комплексна проверка. Водещите предприятия следва да застанат начело и да поемат политически ангажимент за устойчиво снабдяване с ресурси и да го интегрират в своите системи за управление (13). Те следва да оценят и реалното и потенциалното въздействие на своите вериги за снабдяване с ресурси и да утвърдят свързани с тях цели. За тази цел те следва да приемат методология (включително показатели, инструменти за измерване и цели) за измерване на ефективността на веригите за създаване на стойност и да гарантират, че тя е в съответствие с международно признатите стандарти. Също така следва да оповестяват по подходящ начин планираните цели и постигнатите резултати.

3.3.2.

ЕК е поела ангажимент да насърчава устойчивите продоволствени системи в Европа и в международен план. Това може да се постигне само ако законодателната уредба осигурява действително еднакви условия на конкуренция между предприятията от ЕС, произвеждащи устойчиви храни, и тези от трети държави, за да се даде възможност за силно, гъвкаво и устойчиво производство. Търговската политика на ЕС трябва да гарантира, че вносът е в съответствие с високите европейски стандарти по отношение на социалната и екологичната устойчивост. Търговските споразумения са от основно значение за гарантирането на еднакви условия на конкуренция между вътрешния пазар и вноса, за запазването на конкурентоспособността (14) на европейските производители на устойчиви храни и за гарантирането на справедлив доход.

3.4. Роля на добре замислените вериги за доставка: подобряване на системите за опаковане и логистика за постигане на целите за неутралност по отношение на климата

3.4.1.

В контекста на предимно глобалните вериги за доставки, снабдяването с местни ресурси, включително чрез различни доставчици, е важно за намаляването на екологичното въздействие на веригите за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост, не на последно място по отношение на логистиката, и насърчава местните икономики. Вследствие на пандемията от COVID-19, местните храни се възприемат все повече като синоним на качество и потребителите акцентират повече върху този аспект. Освен това добрият баланс между вносните и местно произведените храни би бил подходяща стратегия за постигане на по-стабилни и устойчиви продоволствени системи.

3.4.2.

Устойчивото опаковане се състои от използването на биоразградими материали и материали за многократна употреба, като се насърчава рециклирането сред потребителите. Нови открития на химическата промишленост и тяхното интегриране в стопанските практики водят до намирането на иновативни решения на екологичните проблеми. Вече съществуват групи от напълно биоразградими и подлежащи на компостиране биопластмаси, произведени от селскостопанска биомаса, които създават изцяло кръгов поток. Понякога биоразградимите материали допринасят и за по-дълъг срок на годност, което води до още по-голяма добавена стойност.

3.4.3.

Намаляването на непреките емисии от веригата за доставки на храни може да бъде постигнато и чрез преминаване към логистични превозни средства със слабо въздействие, разработване на по-ефективни, по-добре организирани и, когато е възможно, по-кратки вериги за доставки, укрепване на местните магазини за хранителни стоки, по-широко разпространена цифровизация и подобряване на логистичната инфраструктура.

3.5. Насърчаване на образованието и прозрачно етикетиране

3.5.1.

По-отговорното потребление и обръщането на по-голямо внимание от страна на публичните органи, предприятията и потребителите на устойчивите и здравословни режими на хранене, например средиземноморския режим на хранене, са от ключово значение за постигането на по-устойчиви продоволствени системи (15). Става въпрос и за по-добро разбиране на екологичните отношения и „стойността на храната“: въздействието на загубата и разхищението на храни, ролята на регионалните икономически кръгове, транспортната логистика, значението на стратегическата продоволствена независимост и др.

3.5.2.

Образователните системи са от основно значение, за да се насърчат подобни промени (16). Предприятията за производство на храни също могат да играят значителна роля, ако се ангажират с образоването на потребителите, и по-конкретно децата, относно значението на устойчивото производство и потребление на храни. Те трябва да продължат усилията си за по-устойчиви и по-здравословни продукти (17). Те следва да приемат отговорни кодекси за поведение по отношение на маркетинговите практики. Предприятията за производство на храни могат да насърчават и здравословен и устойчив начин на живот чрез своите етикети, маркетингови кампании, социалните медии, ведомствените столове и политиките за корпоративна комуникация. Практиките за етикетиране следва да подчертават приноса на всеки продукт за здравословния и устойчив режим на хранене. В този контекст прозрачна рамка за етикетиране на хранителните продукти би помогнала на потребителя да взема информирани и по-устойчиви решения при покупка.

3.6. Преосмисляне на финансирането

3.6.1.

Необходимо е продоволствените системи да бъдат анализирани от финансовите институции в съответствие със специфичните характеристики на сектора. Предприятията за производство на храни не могат да бъдат оценявани по същите критерии като тези, използвани за други сектори, каквато беше практиката дълго време, тъй като достъпът до кредитиране и възвръщаемостта на инвестициите не отчитат критериите за дългосрочна устойчивост. Това е дори още по-важно, ако вземем предвид средния размер на тези предприятия и все по-голямото значение на устойчивото развитие. За МСП е по-трудно да имат достъп до финансиране и да докладват за постиженията в областта на устойчивостта.

3.6.2.

Що се отнася до устойчивото финансиране за МСП, следва да се подчертае, че бюрократичните и сложни технически критерии за скрининг по отношение на таксономията биха могли да се окажат пречка за дружествата, и особено за МСП, да поемат по пътя към устойчивост и да продължат по него.

3.7. Насочване към малките дружества

3.7.1.

Рамките за отчетност и механизмите за наблюдение обикновено са подходящи за големи дружества. Това е така и в сферата на устойчивото развитие.

3.7.2.

Европейските продоволствени системи са съставени основно от МСП. Това означава, че е необходима подкрепа според случая за оказване на съдействие на предприятията за производство на храни по време на фазата на преход. Подкрепата включва въвеждане на инструменти за самооценка, насърчаване на изграждането на контакти между дружествата, образователни програми в областта на предприемачеството и устойчивостта, създаване на общности на практика, насърчаване на добрата практика, по-лесен достъп до екосистеми за иновации, фискални и финансови стимули за разширяване и по-лесен достъп до пазарите и до информация за пазара.

3.7.3.

Предоставянето на подкрепа и насоки, включително относно ИТ хардуерните и софтуерните технологии, може да насърчи развитието и консолидирането на МСП във веригата на доставки и по-доброто интегриране на ЦУР в техните стратегии.

3.8. Сравнителни анализи: самооценка, наблюдение, ангажиране, диалог

3.8.1.

За всяко дружество инструментите за самооценка са от решаващо значение за привеждането в съответствие с Програмата за 2030 г. Необходимо е подобни инструменти да подпомагат дружествата независимо от техния размер, без да се наказват най-малките дружества.

3.8.2.

За по-големите дружества е необходим по-всеобхватен и по-стандартен подход, който да дава възможност за сравнения. За по-малките дружества е необходимо да се гарантира подкрепа според случая. Предвид особеностите на сектора, тесният диалог между различните участници в продоволствената система (предприятия, институции, инвеститори, потребители, новатори, инвеститори) е от основно значение.

3.9. Участие на гражданите

3.9.1.

Предвид социалната роля на храните и тяхното въздействие върху екологичната и социалната устойчивост, с гражданите следва да се провеждат консултации, когато се определят европейските, националните и регионалните политики, както и стратегиите на предприятията. Участието на гражданите е особено решаващо на местно равнище с цел тясно обвързване на храните с живота на градовете и регионите (18). Местните политики в областта на храните също спомагат за постигането на тази цел, тъй като при тях може да се възприеме цялостен подход към храните, като се използват местните характеристики и се стимулират инициативите за съвместно създаване.

3.9.2.

Примерът с LEADER (19) показва, че местните групи за действие могат да допринесат ефективно в това отношение. Създаването на съветите по продоволствена политика е друг пример, който показва, че участието на гражданите води до по-устойчиви решения.

4. „Граматика на устойчивостта“ (20) — намиране на правилния език, за да се говори за устойчивост при прилагането на ЦУР в хранително-вкусовата промишленост

4.1.

Потребителите, общественото мнение, регулаторите, инвеститорите, създателите на политики и гражданското общество настояват предприятията за производство на храни да подобрят своята ефективност по отношение на устойчивостта. Тя представлява и добра пазарна възможност за предприятията. Поради това въпросът е не дали, а как хранително-вкусовата промишленост да се приведе в съответствие с Програмата за 2030 г. и с Парижкото споразумение относно климата.

4.2.

Все още обаче не е лесно да се оцени ефективността, тъй като в хранително-вкусовия сектор не съществува единен общ показател за устойчивост. Освен това няма универсално решение, тъй като между подсекторите има различия и размерът на предприятията е от значение, когато се възприема официален подход към устойчивостта. Вследствие на това по-малките дружества често разглеждат устойчивостта като възможен източник на нови административни тежести, а не като възможност.

4.3.

Предвид трудностите при намирането на показатели за точно измерване на привеждането в съответствие с ЦУР, оценките на настоящия етап са съсредоточени върху всеобхватността на процесите, които се изпълняват, и върху степента на оповестяване, а не върху конкретните резултати. Във всеки случай самооценката помага на едно дружество да намери области за подобрение както на своята хармонизация с ЦУР, така и на системите си за планиране. Тя помага и за разпространението на култура на устойчивост в дружеството.

4.4.

След планирането на целите, предприятията за производство на храни следва да определят съгласувани показатели, инструменти за измерване и конкретни цели за устойчивост, които да бъдат постигнати в краткосрочен и дългосрочен план, и да определят процедури за оповестяване на резултатите. Поради различията между рамките за отчетност обаче определянето на целите и свързаните с тях процеси за измерване все още не могат лесно да бъдат съпоставени.

4.5.

Когато става въпрос за МСП по-конкретно, самооценките следва да се извършват конструктивно с цел запознаване на хората с „граматиката на устойчивостта“, а не за определяне на референтни показатели.

4.6.

Дружествата следва да включат в своите системи за управление и гъвкави инструменти за измерване и целеви стойности. Без целеви стойности за устойчивост в циклите на бюджетиране, ключови показатели за ефективност, механизми за наблюдение и възможности за кариерно развитие е много трудно да се подобри ефективността на устойчивостта. Този вид интеграция не е лесна задача, особено за МСП. Същевременно това е добра възможност за преглед и укрепване на тези системи.

4.7.

Дружествата, успешно ангажирани с устойчивостта, следва да популяризират своите добри практики. Така може да се покаже, че за дадено предприятие за производство на храни, и по-конкретно МСП, е възможно и изгодно да бъде устойчиво, и това би могло да насърчи други предприятия да последват неговия пример. Същевременно това би могло да популяризира едно дружество и да му предостави ценни пазарни възможности.

4.8.

След извършването на точен анализ на най-широко разпространените стандарти, рамки и инициативи за устойчивост в световен мащаб инициативата за коригиране на недостатъците в бизнеса с храни (Fixing the Business of Food) на Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) (21) определи рамка за анализ въз основа на четири стълба за привеждане на дадено дружество в съответствие с ЦУР. Стълбовете са:

—	продукти и стратегии, насърчаващи здравословните и устойчиви режими на хранене;

—	устойчиви стопански операции и вътрешни процеси;

—	устойчиви вериги за доставки и вериги за създаване на стойност;

—	добро корпоративно гражданство.

4.9.

Всеки стълб е разделен на много на брой различни теми. Тези теми са получени в резултат на повтарящ се процес, включващ проучване на докладите за устойчивост на големи предприятия за производство на храни в световен мащаб, множество взаимодействия с големи, средни и малки предприятия и със сдруженията (под формата на интервюта, семинари и анкети), както и анализ на най-добрите практики в сферата на устойчивостта.

4.10.

Рамката е довела до разработването на инструмент за самооценка, който дружествата могат да използват за набелязване на областите, в които е необходимо подобрение.

4.11.

Инициативата Fixing the Business of Food е и основата за цифрова платформа, представяща добрите практики. Рамката с четирите стълба представя конкретни примери за цели, целеви стойности, показатели и инструменти за измерване, подбрани специално за предприятията за производство на храни, приведени в съответствие с Програмата за 2030 г. Освен това тя може да помогне на предприятията да определят своите ключови показатели за ефективност, на инвеститорите да следят действията на предприятията за производство на храни и постигнатия от тях напредък, а на онези, които изготвят доклади за устойчивост — да ги подготвят. Предвид особеностите на специфичните подсектори, рамката е адаптирана за малки земеделски предприятия, предприятия в сектора на аквакултурите и винопроизводители.

5. Рамка на политиката за привеждане на предприятията за производство на храни в съответствие с ЦУР

5.1.

ЕИСК приветства кодекса на ЕС за поведение относно отговорните стопански и маркетингови практики като важен елемент за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“. Повечето ангажирани страни разглеждат създаването на доброволен кодекс като ценен процес като цяло, който е създал по-тясна връзка между партньорите във веригата за доставки на храни. Инициативата е отправна точка и следва да продължи да служи като платформа за сътрудничество за отговорни и устойчиви стопански практики.

5.2.

Въз основа на обратната информация от предприятията и заинтересованите страни обаче ЕИСК изтъква ограниченията на подхода на доброволен принцип и подчертава необходимостта от приемане на нормативна уредба и законодателство, за да се гарантира бърз преход към устойчивост. Това включва и преглед на правилата в областта на конкуренцията с цел по-нататъшно насърчаване на сътрудничеството и устойчивостта по цялата верига за доставки.

5.3.

Освен това ЕИСК подчертава, че кодексът за поведение не е убедителен, когато става въпрос за социалното измерение, и изразява съжаление, че не се споменава нищо за колективното договаряне. Социалният диалог е много важен и социалните партньори следва да бъдат включени по цялата верига. Пътят към устойчивост следва да има положително въздействие и върху заплатите и условията на труд.

5.4.

В кодекса липсват и действия за повишаване на ценовата достъпност на здравословните и устойчиви храни. Тази ценова достъпност ще помогне на потребителите да възприемат здравословен и устойчив режим на хранене.

5.5.

В кодекса за наблюдение липсва надежден механизъм за наблюдение, за да се оценяват значението, изпълнението и въздействието на ангажиментите. Следва да бъде въведен правилна процедура за преразглеждане на прилагането на кодекса за поведение по места, за да се следи дали се изпълняват отделните ангажименти и ангажиментите по отношение на желаните цели или не. Опитът показва, че само това, което се измерва и контролира, се изпълнява. Като цяло по-ефективното участие на гражданското общество (социалният диалог) също ще бъде от решаващо значение за постигането на успех. Един европейски съвет по продоволствена политика, включващ множество заинтересовани страни на много равнища, предложен от ЕИСК в предишни становища (22), може, наред с другото, да улесни участието на гражданското общество при проследяването на кодекса за поведение.

5.6.

Досега основно по-големите и многонационалните дружества са се ангажирали с кодекса за поведение. Трябва да се създаде благоприятна среда, за да се подкрепи и улесни по-силното ангажиране с програмата за ЦУР и за да могат МСП да се превърнат в приоритет за политиките на ЕС в областта на храните. И докато по-големите предприятия често разполагат със свои отдели, занимаващи се с устойчивостта, изглежда МСП често не разполагат с достатъчно ресурси и капацитет, за да я включат в своята стопанска дейност.

5.7.

ЕИСК посочва заключенията от свои предишни становища, в които призовава за по-справедлива верига за доставки на храни и признава изключителното функциониране на веригата за доставки на храни в цяла Европа, която осигурява достъп до висококачествени храни за всички граждани, всеки ден. Бързото прилагане на Директивата на ЕС относно нелоялните търговски практики (НТП) и на други политики за подкрепа от държавите членки е необходимо за насърчаването на по-устойчиви и издръжливи продоволствени системи (23).

5.8.

ЕК наскоро прие своята пътна карта за рамково законодателство за устойчива продоволствена система на ЕС и включване на устойчивостта във всички политики, свързани с хранителната промишленост (24), както е предвидено в стратегията „От фермата до трапезата“. ЕИСК приветства тази инициатива като стъпка напред, тъй като очевидно има необходимост от нормативна уредба и от определено равнище на стандартизация и хармонизация, за да се гарантират доверие и еднакви условия на конкуренция.

Брюксел, 9 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(2) Становище на ЕИСК относно „Към справедлива верига за доставки на храни“ (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38).

(3) Устойчива продоволствена система на ЕС — нова инициатива.

(4) Становище на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за устойчиво потребление“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 51).

(5) Стратегия „От фермата до трапезата“.

(6) Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(7) Code of Conduct for Responsible Business and Marketing Practices (Кодекс за поведение за отговорни бизнес и маркетингови практики).

(8) UN Food Systems Summit (Среща на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи).

(9) Доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия „Modeling environmental and climate ambition in the agricultural sector with the CAPRI model“ („Моделиране на амбициите в областта на околната среда и климата в селскостопанския сектор с модела CAPRI“).

(10) Сред примерите за добри практики при иновациите са: Irritec Corporate — едно от водещите предприятия в света в сектора на интелигентното напояване; Micronizzazione Innovativa SRL — иновативно стартиращо предприятие, произвело иновативен продукт, насърчаващ задържането на вода и бързия растеж на растенията; Igloo — иновативно стартиращо предприятие, което акцентира върху разработването на нови технологии за подпомагане на селското стопанство (хидропоника); както и Agrorobotica — предприятие, което се занимава с прецизно селско стопанство.

(11) ECESP.

(12) Становище на ЕИСК относно „Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 45).

(13) Сред примерите за добра практика е Unilever, която приема вътрешна политика, за да гарантира устойчиво снабдяване с ресурси от своите доставчици.

(14) „Една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите“. Становище относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“, точка 5.8 (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18).

(15) Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(16) Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(17) Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).

(18) Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18) и становище на ЕИСК относно „От фермата до трапезата“: „устойчива стратегия за храните“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268).

(19) https://enrd.ec.europa.eu/leader-clld_en.

(20) „Граматиката на устойчивостта“ е понятие, което е въведено от Elliot M Tretter в неговата книга Shadows of a Sunbelt City (Сенки от града в слънчевия пояс).

(21) Fixing the business of food.

(22) Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18) и становище на ЕИСК относно „От фермата до трапезата“: „устойчива стратегия за храните“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268).

(23) Становище на ЕИСК относно „Към справедлива верига за доставки на храни“ (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр.38).

(24) Устойчива продоволствена система на ЕС — нова инициатива.

Европейски икономически и социален комитет

565-а пленарна сесия на ЕИСК – Interactio, 8.12.2021 г. – 9.12.2021 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/72

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията“

(COM(2021) 262 final)

(2022/C 152/11)

Докладчик:

Thierry LIBAERT

Консултация	Европейска комисия, 1.7.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/3/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) признава едновременно качеството на насоките за укрепване на европейския Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията и решимостта на Европейската комисия да подобри трайно действията си срещу дезинформацията.

1.2.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия винаги да следи борбата с дезинформацията да не се използва като претекст за ограничаване на обществените свободи, и по-специално на свободата на изразяване на мнение.

1.3.

ЕИСК препоръчва ясно да се приоритизират действията за борба с дезинформацията, като се набляга повече върху противодействието на появата на дезинформация, вместо върху модерирането на нейното съдържание. По този начин се насърчава заемането на позиция, която е в по-голяма степен превантивна и настъпателна, което изисква повече ресурси, включително в сферата на уменията.

1.4.

ЕИСК приветства акцента, който Комисията поставя върху борбата с превръщането на дезинформацията в източник на приходи. Комитетът препоръчва в допълнение към доброволните ангажименти на участниците в онлайн рекламата Комисията да предвиди набор от икономически, правни или финансови инструменти с по-задължителен характер.

1.5.

ЕИСК препоръчва непрекъснато и решително продължаване на обсъжданията с цифровите платформи, по-специално с цел поясняване и постигане на напредък по методиките за обработване на информацията. Това се отнася в особена степен за Фейсбук, особено поради факта, че 78 % от населението на ЕС, т.е. над 300 милиона европейци, го използват.

1.6.

ЕИСК препоръчва да се съсредоточат повече средства върху малките платформи, които са по-слабо познати на широката общественост и понякога са много по-непрозрачни по отношение на начина, по който циркулира информацията.

1.7.

ЕИСК препоръчва да продължат усилията за координиране на борбата с дезинформацията. Твърде дълго темата беше разглеждана сегментирано, а само общи действия ще бъдат в състояние да възпрат явлението.

1.8.

ЕИСК подкрепя значението на европейски план за медийна грамотност, като същевременно отбелязва, че темата за разпространяваното в медиите съдържание попада в правомощията на държавите членки. Способността на всеки човек, по-специално на най-младите, да различава вярната от невярната информация е необходимо условие за нашите демокрации.

1.9.

ЕИСК препоръчва темата за борбата с дезинформацията да се отвори широко за всички страни, които са засегнати и могат да играят роля в тази борба. Такива са по-специално изследователите и всички организации на гражданското общество.

1.10.

ЕИСК препоръчва действията за борба с дезинформацията да не бъдат съсредоточени прекомерно върху съдържанието на английски език, и по-специално за държавите, граничещи с Русия.

1.11.

Тези действия трябва също така да следят за достъпността и за разбирането на хората с увреждания, включително сетивни, психосоциални и интелектуални, които са особено уязвими от фалшивите новини.

1.12.

ЕИСК препоръчва подход, който е по-силно ориентиран към предвиждане и бъдещето, за да се вземат под внимание потенциалните нови начини на дезинформация. Технологичният капацитет за разпространение на дълбоки фалшификати (deep fakes) показа изключително бързата поява на нов риск.

1.13.

От фундаментална гледна точка ЕИСК е убеден, че дезинформацията е заплаха за нашите демокрации и за Европейския съюз. Увеличаването на дезинформацията обаче не е само следствие от мощта на социалните мрежи, но представлява и симптом на недоверието спрямо официалните канали. ЕИСК препоръчва да се увеличат възможностите за обмен и диалог между всички заинтересовани страни с цел по-добро разбиране на дълбоките корени на дезинформацията и по-успешна борба с нея.

2. Общи бележки

2.1.

Кризата, породена от COVID-19, илюстрира ярко заплахите и предизвикателствата, които дезинформацията създава за нашите общества. „Инфодемията“ — бързото разпространение на фалшива, неточна или подвеждаща информация относно пандемията — създаде значителни рискове за личното здраве, системите за обществено здравеопазване, ефективното управление на кризи, икономиката и социалното сближаване. Дебатите относно ваксинирането с цел борба с COVID-19 илюстрираха понякога крайните последици, до които може да доведе дезинформацията по здравни теми. Въпреки положените досега значителни усилия, налице е неотложна нужда от засилване на усилията за борба с дезинформацията (1).

2.2.

През 2018 г. Европейската комисия съобщи за план за действие относно дезинформацията с цел укрепване на капацитета и сътрудничеството на ЕС в борбата с дезинформацията. Тя публикува и документ, озаглавен „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (2), в който е представен набор от инструменти, предназначени за борба с дезинформацията и за гарантиране на защита на ценностите на ЕС.

2.3.

Още от самото начало (3) подходът на Съюза за борба с дезинформацията съдържа действия в две насоки. Първата е защитата на свободата на изразяване на мнение и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, стратегията на Съюза има за цел да създаде по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн средата и участниците в нея, като по този начин направи практиките за модериране на съдържание по-прозрачни, овласти гражданите и насърчи отворен демократичен дебат (4).

2.4.

Втората е съсредоточена върху заплахите, по-специално външните, които може да подкопаят нашите демокрации, особено по време на избори. Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство, създадена през март 2015 г. се вписва в тази все по-важна цел за борба срещу организираните и планираните операции за институционална дезинформация.

2.5.

Централен елемент от усилията на Съюза за работа с участниците от частния сектор с цел намаляване на дезинформацията в цифровата среда е основаният на саморегулиране Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията (5). След влизането му в сила през октомври 2018 г. подписалите го страни понастоящем включват големи онлайн платформи, работещи в ЕС, както и, наред с другото, големи търговски сдружения, които представляват европейския рекламен сектор.

2.6.

Публикуваният през 2018 г. Кодекс за поведение даде възможност за съществен напредък в няколко направления. Един пример за полезен напредък е от началото на пандемията от COVID-19, когато онлайн платформите бяха задължени да осигуряват повече видимост на информацията от надеждни източници. Освен това разпространителите на фалшива информация бяха уведомявани посредством специални предупреждения. Със съобщението на Комисията относно борбата с дезинформацията за COVID-19 беше създадена и програма за мониторинг и докладване относно действията на подписалите Кодекса за поведение платформи с цел борба с дезинформацията за COVID-19.

2.7.

Въпреки това оценката на Кодекса за поведение, извършена от Комисията през 2020 г. (6), показа съществени пропуски, по-специално непостоянно и непълно прилагане на Кодекса в платформите и в държавите членки, ограничения, присъщи на основания на саморегулиране характер на Кодекса, както и пропуски в обхвата на ангажиментите по линия на Кодекса.

2.8.

През 2020 г. Комисията представи План за действие за европейската демокрация (EDAP), в който се определят допълнителни мерки за борба с дезинформацията, включително относно задълженията и отговорностите на онлайн платформите в борбата с дезинформацията.

2.9.

След това тя приложи програма за мониторинг и докладване във връзка с COVID-19, а впоследствие, след като беше създадена (през юни 2020 г.) Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията публикува покана за представяне на предложения за проекти, за да бъдат опознати по-добре участниците, инструментите, целите и методите, използвани в свързаните с дезинформацията практики.

2.10.

С цел засилване на борбата срещу дезинформацията, в Законодателния акт за цифровите услуги (7), предложен от Комисията, е определена рамка за съвместно регулиране чрез кодекси за поведение за преодоляване на системните рискове, свързани с дезинформацията.

2.11.

На 3 юни 2021 г. Европейската сметна палата (8) посочи, че стратегията на Европейския съюз е недостатъчно изчерпателна, без обаче да взема под внимание укрепения план за действие от 26 май 2021 г. Според Европейската сметна палата въпреки че планът на Европейската комисия е бил целесъобразен при изготвянето му, той остава непълен, по-специално по отношение на механизма за предупреждение и задълженията на онлайн платформите.

2.12.

На 29 юли 2021 г. Европейската комисия и онлайн платформите, подписали Европейския кодекс за поведение относно дезинформацията, отправиха съвместен призив, приканвайки повече участници да се присъединят към този Кодекс.

3. Предложенията на Комисията

3.1.

Европейската комисия подобрява постоянно стратегията си за борба с дезинформацията. Новите насоки за укрепването на действията съдържат множество перспективи за укрепване, които е добре да бъдат подчертани.

3.2.

Насоките относно укрепването на действията за борба с дезинформацията са основани на натрупания досега опит на Комисията в мониторинга и оценяването на Кодекса и на доклада на Комисията относно изборите през 2019 г. Също така те допринасят за отговора на Комисията на заключенията на Европейския съвет от декември 2020 г. За да събере информация за насоките, Комисията организира дискусии с участието на множество заинтересовани страни, както и работна среща за държавите членки.

3.3.

В насоките се изтъква необходимостта от подобряване на качеството и детайлността на докладването на държавите от Европейския съюз.

3.4.

В тях се посочва, че борбата с дезинформацията не може да се води без показатели за измерване.

3.5.

Признава се и, че проверката на информацията не се основава на достатъчно споделяне на информация между държавите от ЕС. Информация, която е призната за фалшива в една държава, може да циркулира в друга.

3.6.

В насоките се посочва, че борбата с дезинформацията трябва да се ускори по отношение на превръщането на дезинформацията в източник на приходи посредством избора на рекламното позициониране в цифровата среда, по-специално рекламите в Google.

3.7.

В Кодекса се подчертава по-специално темата за политическата реклама. Много често самоличността на източника на политическата реклама е неясна и е необходимо да се подобри прозрачността на разпространяваните реклами. Това е в синхрон с предложенията в Законодателния акт за цифровите услуги (9) (член 30). Комисията ще предложи ново законодателство за по-голяма прозрачност по отношение на политическата реклама.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК приветства качеството на работата на Европейската комисия в областта на борбата с дезинформацията, и по-специално постепенното засилване на нейните действия.

4.2.

ЕИСК отбелязва, че борбата с дезинформацията винаги трябва да се осъществява, като задължително се взема предвид защитата на свободата на изразяване на мнение.

4.3.

Вече е започнало структуриране на обсъжданията между всички заинтересовани страни, по-специално посредством широк призив към академичните среди. ЕИСК признава, че акцентът върху сектора на онлайн рекламата е бил необходим и понастоящем вече се взема под внимание.

4.4.

Основната критика на ЕИСК спрямо насоките за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията е, че те се съсредоточават твърде много върху съдържанието и неговото модериране и недостатъчно върху разпространителите му. Съдържанието се изменя постоянно, използваните платформи се развиват, но основните разпространители остават като цяло едни и същи и мотивите им не се променят. Подходът трябва да бъде повече превантивен, отколкото коригиращ, а Комисията трябва да дава предимство на работата, свързана с първопричините, а не с последиците.

4.5.

Зад образа на няколко идеолози, секти или фанатици съществува цял бизнес с дезинформация, който е изключително печеливш. Европейските предприятия харчат несъзнателно над 400 милиона евро в сайтове за дезинформация (10). Тъй като се признава, че основните източници на дезинформация преследват финансови цели, по-специално чрез оптимизация за рекламиране в търсачки, което позволява да се събират значителни парични суми от онлайн реклама, но и чрез специфични видове статут, които позволяват да се предявяват искания за публични субсидии, Комисията би трябвало да насърчава набор от икономически и финансови инструменти, които да позволят да се води борба с дезинформацията още от нейния произход.

4.6.

ЕИСК установява, че много от платформите не публикуват в достатъчна степен методиките си за третиране на дезинформацията и че това е в ущърб на всички европейски участници, които се борят с практиките, свързани с дезинформацията. От друга страна, ЕИСК приветства факта, че някои платформи (YouTube) изглежда са погледнали сериозно на проблема.

4.7.

Мощта на основните платформи (Facebook, Twitter) не трябва да скрива факта, че най-ефикасната дезинформация се концентрира в инструменти, които са по-слабо познати на широката общественост, като например VKontakte, Rumble, Odysee, Gab, Parler. Тези по-малки платформи имат по-малобройна аудитория, но могат по-лесно да се насочват към конкретни групи по региони, възраст или всякакъв друг параметър. Те не разполагат и с финансови средства, които да им дават възможност да се борят с дезинформацията, която разпространяват, или нямат полза от това, като се крият зад свободата на изразяване на мнение. Често дезинформацията произхожда от по-малко известни платформи, преди да достигне бързо до по-широка аудитория (11).

4.8.

ЕИСК счита, че европейските действия са твърде сегментирани и им липсва координация. Структурите изглеждат твърде разделени, по-специално що се отнася до двете основни образувания — EDMO и Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Създаването на постоянната работна група, към която да бъде асоциирана Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), би трябвало да улесни обмена. ЕИСК се опасява обаче, че нейните средства за действие ще се окажат твърде слаби в сравнение с мащаба на явленията.

4.9.

Съществува спешна необходимост от по-добро сътрудничество между държавите членки. Същевременно ЕС трябва да вземе под внимание факта, че свободата на медиите, която е неразривно свързана със свободата на изразяване на мнение, понастоящем е застрашена в няколко държави членки. Същото се отнася за техните съдебни системи. Това непременно оказва отрицателно въздействие върху способността на тези държави да управляват ползотворно сътрудничество например в областта на проверката на факти и в съответствие с ценностите на Съюза, по-специално с принципите на правовата държава. Всяко усилие за борба с дезинформацията може да има много съществени последици по отношение на основните права, които трябва да бъдат гарантирани и защитавани във всички държави членки.

4.10.

Европейският съюз трябва да придобие повече правомощия, за да може да се бори ефективно с дезинформацията, която се разпространява систематично от враждебни сили, които често се управляват от правителствата на определени трети държави, сред които се отбелязва най-вече Русия, но и Китай. За да се реагира на тази заплаха, няма да е достатъчно да се работи по кодекси за поведение. Националните органи имат нужда от повече подкрепа от страна на разузнавателните служби и би било разумно правителствата да споделят информацията си, като се вземат предвид обаче проблемите на определени държави членки, посочени по-горе.

4.11.

4.12.

Изглежда, че допитването до гражданското общество е твърде слабо. Основните събеседници, посочени от Комисията като такива, които могат да предприемат действия, са платформите, медиите, изследователите и проверителите на факти. Съществена роля в борбата с дезинформацията трябва да може да се признае на предприятията, по-специално защото те може да загубят много пари или репутацията си вследствие на практики за дезинформация, а също и на профсъюзните организации и на сдруженията. Организациите на гражданското общество разполагат със съществен капитал под формата на легитимност, който може да бъде мобилизиран за борба с дезинформацията.

4.13.

ЕИСК констатира, че борбата с дезинформацията се осъществява основно във връзка със съдържание на английски език. Това се дължи по-специално на факта, че повечето платформи произхождат от англосаксонския свят. Когато определени държави изглежда са силно засегнати (Чешката република, Полша, балтийските държави), е желателно да се засилят действията по отношение на съдържание на езици, различни от английския.

4.14.

В глобален план ЕИСК препоръчва действия, които да са в по-голяма степен превантивни и предвиждащи. Целенасочените действия трябва да се осъществяват от самото откриване на нов вид риск, тъй като постоянно се появяват нови мрежи (Clubhouse), дезинформацията използва все по-усъвършенствани средства (дълбоки фалшификати), определени приложения се разполагат на границата между платформа и услуга за лични съобщения (Telegram).

4.15.

Както със съжаление отбелязва Европейската сметна палата в доклада си от 3 юни 2021 г., на равнището на ЕС все още няма план за медийна грамотност, който да дава възможност на гражданското общество да разшифрова по-добре информацията, независимо от това дали тя се разпространява от традиционните медии или от онлайн медиите. Този план, който попада в правомощията на държавите членки, трябва да бъде приложен на практика от най-ранна възраст, за да може най-младите да са способни много бързо да различават вярното от невярното сред информацията, която получават.

4.16.

ЕИСК установява, че много често, за да придадат по-голяма достоверност на разпространяваната информация, множество медии, по-специално аудиовизуални, приемат в ефира си личности, които твърдят, че притежават някакви научни експертни знания и опит. В тази връзка се препоръчва да се прави по-строга проверка доколко действителна е академичната компетентност на лицата, които се канят да се изказват като експерти в медиите.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Съвместно съобщение „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020) 8 final).

(2) Съобщение „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“ (COM(2018) 236 final).

(3) План за действие за борба с дезинформацията (JOIN(2018) 36 final).

(4) Общите условия на онлайн платформите може да обхващат и съдържание, което е вредно, но не и незаконно, а когато дезинформацията представлява незаконно съдържание (напр. изказвания, подбуждащи към омраза или терористично съдържание), се прилагат съответните законодателни средства за защита.

(5) https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/code-practice-disinformation.

(6) SWD(2020) 180 final.

(7) COM(2020) 825 final.

(8) Европейска сметна палата, Специален доклад 09/2021, „Дезинформация, която засяга ЕС — въпреки предприетите действия, тя все още не е овладяна“ (ОВ C 215, 7.6.2021 г., стp. 6)

(9) COM(2020) 825 final. Европейската комисия „Предложение за регламент относно единния пазар на цифрови услуги“, 15 декември 2020 г.

(10) Claudia Cohen, „Des marques financent, malgré elles, la désinformation“ (Марки финансират дезинформацията, без да го съзнават), Le Figaro, 5 август 2021 г.

(11) Institute for public relations, „Combating foreign disinformation on social media“ (Борба с чуждестранната дезинформация в социалните медии), Rand corporation, 28 юли 2021 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/77

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г.“

(COM(2021) 373 final)

(2022/C 152/12)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Консултация	Европейска комисия, 28.10.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	225/0/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава значението на адаптирането и преструктурирането на политиката на ЕС в областта на конкуренцията в съответствие с бързите социални и икономически промени, на които сме свидетели. Наложително е регулаторната рамка и приоритетите в областта на правоприлагането да се адаптират постоянно, за да бъдат актуални.

1.2.

ЕИСК оценява факта, че благодарение на гъвкавостта, предоставена от Комисията в областта на държавната помощ, европейската икономика успя да се справи с кризата, предизвикана от COVID-19, разчитайки на значителна публична подкрепа на държавно равнище.

1.3.

ЕИСК счита, че Комисията е успяла да намери подходящ компромис между безпрецедентната неотложна необходимост от гъвкави правила за държавната помощ и същевременната потребност да се гарантира минимална регулаторна основа и цялостен надзор от страна на Комисията с цел намаляване на прекомерните неравенства във вътрешния пазар, които се дължат на различния капацитет на държавите членки да предприемат действия за финансова подкрепа на националните си икономики.

1.4.

По отношение на взаимодействието между антитръстовите правила (член 101 от ДФЕС) и пандемичната криза ЕИСК приветства факта, че Комисията бързо прие съобщение, насърчаващо проекти за сътрудничество между предприятията, насочени към намаляване на недостига на основни продукти и услуги по време на пандемията. Това беше пример за бързо и полезно адаптиране на насоките на Комисията относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество към специфичния социален, икономически и здравен контекст, възникнал през 2020 г.

1.5.

ЕИСК приветства и факта, че Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), която се стреми да координира действията на националните органи за защита на конкуренцията и ГД „Конкуренция“, успя да изрази единна позиция относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията по време на здравната криза с COVID-19, с цел да се избегнат възможни опортюнистични и експлоататорски действия, особено вредни по време на криза.

1.6.

ЕИСК счита, че законодателните предложения на Комисията относно конкуренцията на цифровите пазари са много полезни за постигането на хармонизирани правила, които да могат да вдъхнат доверие на гражданите, потребителите и МСП (особено микропредприятията) по отношение на правилното запазване на конкурентната структура на пазарите, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Тези данни и тяхното използване в действителност трябва да се разбират както в смисъл на свързани със защитата на физическите лица и на техните свободи, така и като фактори за конкурентоспособност с ключово стратегическо значение.

1.7.

ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да изясни дали правилата в областта на конкуренцията са приложими относно колективното договаряне, провеждано от доставчиците на услуги, участващи в цифровата икономика и цифровите платформи, които невинаги попадат в традиционните категории заетост съгласно трудовото право. Това пояснение е необходимо, за да се предотвратят възможни неблагоприятни последици за доставчиците на услуги, произтичащи от прилагането на правото в областта на конкуренцията.

1.8.

Позовавайки се на решението на Съда на Европейския съюз по делото Tercas, ЕИСК посочва, че гаранционните схеми за частно финансирани банки, които не са подчинени на доминиращото влияние на държавата, трябва да се разглеждат като освободени от правилата на ЕС за държавните помощи, тъй като те не представляват държавна намеса в икономиката, а по-скоро проява на частна схема на взаимна солидарност между кредитните институции, включващи частни средства, а не държавни ресурси.

1.9.

ЕИСК изразява надежда, че Комисията би могла да координира своята политика в областта на конкуренцията с други политики, които са от стратегическо значение за европейските предприятия, като например международните търговски политики. Това би било положително развитие, тъй като дружествата от трети държави често се ползват от конкурентно предимство пред европейските предприятия, произтичащи от нелоялни държавни субсидии и от възприемането на производствени модели, несъвместими с ценностите и принципите, залегнали в Договорите и законодателството на ЕС.

2. Въведение

2.1.

Петдесетият годишен доклад на Европейската комисия относно политиката в областта на конкуренцията, който обхваща 2020 г., е съсредоточен до голяма степен върху инициативите, предприети за ограничаване на социалните и икономически въздействия на глобалната пандемия, предизвикана от COVID-19.

2.2.

Това е първият доклад относно политиката в областта на конкуренцията след избирането на новия Европейски парламент и приключването на Брекзит, както и първият публикуван доклад на Комисията, ръководена от председателя Ursula Von der Leyen.

2.3.

С течение на годините прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията допринесе решително за изграждането на социална пазарна икономика, както е предвидено в учредителните договори на ЕС, и следователно успя да съчетае европейските ценности за растеж и конкурентоспособност, със също толкова важните ценности за справедливост и солидарност в рамките на единен пазар, който е едновременно конкурентоспособен и приобщаващ.

2.4.

Бързите и неочаквани промени през последните години от здравна, социална, технологична и икономическа гледна точка подчертават значението на политика в областта на конкуренцията, способна да се модернизира и развива непрекъснато в съответствие с текущите промени, като адаптира регулаторната рамка и приоритетите в областта на правоприлагането, за да бъдат те винаги актуални.

2.5.

През 2020 г. станахме свидетели на една от най-тежките световни кризи в историята и днес можем да отбележим, че ЕС и неговата способност да реагира помогнаха на европейските предприятия и граждани да се справят с безпрецедентна криза, разчитайки на значителна публична подкрепа на държавно равнище благодарение на гъвкавостта, предоставена от Комисията в областта на държавната помощ. По този начин политиката в областта на конкуренцията показа значителна способност за адаптиране по отношение на неочаквани и екстремни обстоятелства.

2.6.

Освен това ЕС успя да създаде подходящ ресурсен план, за да стимулира националните икономики към стабилно и функционално възстановяване, възвръщайки доверието в пазарите, съчетавайки вливане на средства в държавите със строг мониторинг, с цел избягване на прекомерни нарушения на пазара и вредни последици за икономиката.

2.7.

За да се гарантира и в бъдеще ефективна политика в областта на конкуренцията, откликваща на развитието на социално-икономическата среда, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства засилването на антитръстовите правила, посочено в доклада на Комисията, произтичащо от приемането на съответната директива от 2014 г.

2.8.

ЕИСК подкрепя и текущата оценка от страна на Комисията относно възможното адаптиране на правилата за държавна помощ, приложими към сектора на услугите от общ икономически интерес (УОИИ), с особено внимание към здравните и социалните услуги, които са жизненоважни за социалното сближаване в целия ЕС.

2.9.

ЕИСК изразява надежда, че Комисията би могла да координира своята политика в областта на конкуренцията и прилагането на правилата за държавните помощи с други политики, които оказват въздействие върху европейските предприятия, като например международните търговски политики. Това би могло да бъде особено полезно, като се има предвид, че дружествата от трети държави често извличат конкурентни предимства пред европейските предприятия от нелоялни държавни субсидии и модели на производство, които са несъвместими с европейските ценности и принципите на устойчивост, залегнали в Договорите.

3. Политиката в областта на конкуренцията и пандемичната криза

3.1.

ЕИСК оценява положително гъвкавостта, предоставена от Европейската комисия по отношение на правилата за държавната помощ след възникването на извънредната ситуация с COVID-19 с одобрението на специална временна рамка (март 2020 г.), която беше актуализирана пет пъти до януари 2021 г. в съответствие с развитието на пандемичната криза.

3.2.

Комитетът оценява факта, че Комисията изясни преди всичко какви мерки могат да бъдат предприети без предварително уведомяване въз основа на действащите правила, като в същото време се прилага временна и гъвкава регулаторна рамка, която даде възможност за безпрецедентно предоставяне на помощ в опростена процедурна рамка.

3.3.

В съответствие с тази правна рамка генерална дирекция „Конкуренция“ (ГД COMP) на Комисията разреши значителен брой национални режими за помощ в много кратки срокове, което беше наложено от извънредната пандемична ситуация, проявявайки изключителен оперативен капацитет.

3.4.

ЕИСК счита, че Комисията е успяла да намери подходящ компромис между безпрецедентната неотложна необходимост от гъвкави правила за държавната помощ и същевременната потребност да се гарантира минимална регулаторна основа и цялостен надзор от страна на Комисията с цел намаляване на прекомерните неравенства във вътрешния пазар, които се дължат на различния капацитет на държавите членки да предоставят финансова подкрепа на националните си икономики.

3.5.

Множеството мерки за подпомагане на предприятията, уредени във временната рамка — включително преки безвъзмездни средства, публични гаранции за банкови кредити, субсидирани заеми и капиталови инвестиции в дружества — и значителният таван на допустимата помощ, особено след последната корекция, внесена от Комисията през януари 2021 г., се оказаха подходящи за справяне с кризата и значителен качествен скок в сравнение с предходната временна рамка, приета след финансовата криза от 2008 г.

3.6.

Що се отнася до взаимодействието между публичната намеса в икономиката и правилата за държавната помощ, ЕИСК подчертава значението, което могат да придобият правилата в областта на конкуренцията по отношение на правилното използване на средствата от ЕС от държавите членки при изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост, без да се създават нарушения.

3.7.

Относно взаимодействието между антитръстовите правила, посочени в член 101 от ДФЕС и пандемичната криза, ЕИСК приветства факта, че Комисията бързо прие съобщение за насърчаване на проектите за сътрудничество между дружества, насочени към намаляване недостига в снабдяването с основни продукти и услуги по време на пандемията, като адаптира традиционните си насоки относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество в специфичния социален, икономически и здравен контекст, създаден през 2020 г.

3.8.

Същевременно ЕИСК счита за особено полезни регламентите за изпълнение, одобрени от Комисията през април 2020 г., чиято цел е да направят временно по-гъвкаво прилагането на правилата в областта на конкуренцията в селскостопанските сектори, които са най-силно засегнати от пандемията от COVID-19. С тези регламенти се дава възможност на земеделските стопани и на междубраншовите организации да предприемат временни колективни действия за стабилизиране на определени селскостопански сектори.

3.9.

Освен това в Доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г. се описва дейността на Комисията, извършена в областта на контрола на сливанията с 361 нотифицирани сделки и 352 приети решения, довели до значителни намеси в 18 случая. Това означава, че 76 % от всички нотифицирани сделки през 2020 г. са били разрешени чрез опростената процедура през „фаза 1“, илюстрирайки ефективното функциониране на процедурните правила, което е особено полезно с оглед на възстановяването на дейностите по сливане и придобиване на световно равнище, насърчавано от наличната понастоящем значителна ликвидност.

3.10.

И накрая ЕИСК счита за много показателно, че Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), която се стреми да координира действията на националните органи за защита на конкуренцията и ГД „Конкуренция“, успя да изрази силна единна позиция относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията по време на здравната криза с COVID-19, с цел да се избегнат възможни опортюнистични и експлоататорски действия, особено осъдителни и вредни по време на криза.

4. Цифровият преход и конкуренцията

4.1.

Цифровият преход и развитието на икономиката, основана на новите информационни и комуникационни технологии, поставят неразглеждани досега и важни въпроси относно конкуренцията. Поради тази причина ЕИСК счита, че е важно европейските институции да се намесят с подходящо регулиране в този контекст.

4.2.

Комитетът вече се произнесе относно трите приети от Комисията основни законодателни предложения, с които се предлагат регулаторни мерки в контекста на цифровата икономика: относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари) (1); относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) (2); и относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска рамка за управление на данните (Акт за управление на данните) (3).

4.3.

Общата тема на трите становища на ЕИСК по тези въпроси се отнася до необходимостта Европейският съюз да приеме хармонизирани правила, които да могат да вдъхнат доверие у гражданите, потребителите и МСП (по-специално микропредприятията) по отношение на подходящата защита на конкурентоспособната структура на пазарите, от една страна, и защитата на личните данни от друга. Тези данни и тяхното използване в действителност трябва да се разбират както в смисъл на свързани със защитата на физическите лица и на техните свободи, така и като фактори за конкурентоспособност с ключово стратегическо значение.

4.4.

В този смисъл наличието на достатъчно конкурентни и действително справедливи пазари е от ключово значение, за да се избегнат злоупотреби с пазарна мощ от страна на цифровите платформи, които действат като „пазачи на информационния вход“, да се гарантира развитието на нови и бъдещи цифрови дружества от полза за иновациите, растежа и в крайна сметка за благосъстоянието на потребителите.

4.5.

ЕИСК счита, че законодателните предложения, представени от Комисията през 2020 г., представляват подходяща отправна точка за изграждането на законодателна рамка, която ще трябва да се усъвършенства с течение на годините чрез постоянно актуализиране на регулирането на сектора и на правилата в областта на конкуренцията по отношение на структурата на пазара, която се очертава постепенно с развитието на цифровата икономика.

4.6.

Във връзка с това е наложително да се гарантират еднакви условия по отношение на достъпа и конкурентоспособността за различните оператори, извършващи дейност на цифровите пазари, както за да се даде възможност за по-добро функциониране на единния пазар, така и за да се избегнат нарушения на конкуренцията в защита на европейските потребители и предприятия, като се вземат надлежно и в по-голяма степен под внимание и социалните последици от приложимата към цифровата икономика регулаторна рамка.

4.7.

От тази гледна точка ЕИСК оценява особено положително следния цитат от доклада на Комисията, според който „Социалната пазарна икономика е основа, върху която е изграден ЕС, и политиката на ЕС в областта на конкуренцията я подкрепя. Хората и предприятията благоденстват, когато икономиката работи в техен интерес.“ Той очаква конкретен израз на този принцип и от гледна точка на анализа и оценката на изпълнението на политиката в областта на конкуренцията.

5. Конкуренцията и колективното договаряне

5.1.

Развитието на цифровата икономика и цифровите платформи води до значителни последствия, както за структурата на пазарите, така и за условията и начините на работа, създавайки нови възможности за заетост и развитие. Както е известно обаче, едновременно с това може да възникнат проблеми, свързани с условията на труд на доставчиците на услуги, които биха могли да се възползват от способността да се организират и да действат съвместно.

5.2.

Ето защо ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да изясни по ефективен начин дали правилата в областта на конкуренцията са приложими относно колективното договаряне, провеждано от доставчиците на услуги, участващи в цифровата икономика и платформите, които невинаги попадат в традиционните категории на заетост съгласно трудовото право.

5.3.

Въпреки че неприложимостта на правилата за конкуренция към колективното договаряне между наети служители и предприятия беше изяснена преди известно време от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, все още съществуват различни неясноти относно това дали и в каква степен правилата за конкуренция се прилагат към колективното договаряне по отношение на самостоятелно заетите доставчици на услуги.

5.4.

Ето защо би било от полза да се постигне по-голяма правна сигурност и предвидимост в това отношение, за да се премахнат регулаторните неясноти, които могат да доведат до неефективност и разходи за привеждане в съответствие, като същевременно се има предвид интересът на доставчиците на услуги да се организират ефективно, за да постигнат по-добри условия и среда, осигуряваща по-добра защита, в която да извършват своите дейности.

6. Конкуренцията и целите, свързани с околната среда и климата

6.1.

Амбициозната програма на Европейския съюз за справяне с изменението на климата и стратегическата програма, произтичаща от Европейския зелен пакт, трудно ще могат да бъдат постигнати без необходимите корекции на политиката в областта на конкуренцията, по-специално на правилата за държавната помощ, програмите за насърчаване и финансирането на екологосъобразни иновации.

6.2.

Следователно политиката в областта на конкуренцията може да играе активна роля за постигането на целите на ЕС, свързани с климата и околната среда. В доклада на Комисията са описани по-подробно нейните действия, свързани с контрола върху държавната помощ, чрез които тя е оценила и разрешила държавни мерки за насърчаване на кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, по отношение на които ЕИСК изразява своето задоволство и подкрепа.

6.3.

Ето защо Комитетът подкрепя този подход, но в същото време препоръчва при оценката на различните мерки да се вземе под внимание и тяхното социално въздействие. В много случаи инвестициите в кръговата икономика и енергията от възобновяеми източници представляват възможности за създаване на нови работни места, включително чрез инструменти за приобщаване на най-слабите и уязвими групи.

6.4.

Относно темата за енергията от възобновяеми източници Комитетът би искал да привлече вниманието към ролята на енергийните общности и общностите за възобновяема енергия, насърчавани от европейските секторни директиви, които чрез създаването на хоризонтални мрежи, често под формата на кооперативи, насърчават прякото участие на гражданите в производството и споделеното използване на енергия, включително енергия произведена от възобновяеми източници.

6.5.

ЕИСК счита, че включването на тези заинтересовани страни е от полза за разширяването на профила на участниците, имащи достъп до енергийните пазари, с двойна функция: гарантиране на плурализма на бизнеса и създаване на по-голяма конкуренция на енергийния пазар и на пазар на енергия от възобновяеми източници.

7. Конкуренцията и банковото дело

7.1.

В Доклада относно конкуренцията за 2020 г. се отбелязва, че няма нови случаи на държавна помощ за банки и финансови институции. Освен това Комисията уточнява, че е удължила някои съществуващи национални схеми за подкрепа, въз основа на които държавите членки могат при необходимост да предприемат действия за подпомагане на организираното управление на трудни ситуации или кризи на малки кредитни институции.

7.2.

ЕИСК припомня значението на местните и териториалните банки за осигуряване на необходимото корпоративно многообразие в банковата сфера и като участници на пазара, намиращи се в близост до семействата и предприятията в отдалечените територии, и приветства одобрението от страна на Комисията на удължаването на схемите в случай на необходимост от управляване на организирано излизане от пазара на банкови институции от всякакъв мащаб, в защита на спестителите и на доверието в икономическата и финансовата рамка.

7.3.

По отношение на решението на Съда на ЕС по делото Tercas, което потвърди решението на Общия съд с аналогични заключения, ЕИСК посочва, че гаранционните схеми за банковите финансови институции, финансирани с частни средства, които не подлежат на доминиращото влияние на държавата, трябва да се считат за освободени от правилата на ЕС в областта на държавната помощ.

7.4.

Такива гаранционни схеми не представляват намеса на държавата в икономиката, а по-скоро проявление на частна схема за взаимна солидарност между кредитните институции и самоорганизиране чрез собствени ресурси с цел запазване на доверието на вложителите и спестителите в банковата система и в случай на конкретни кризи.

8. Конкуренцията и данъчните режими

8.1.

Резултатът от различните съдебни искове, заведени от Европейската комисия пред Съда на ЕС във връзка с избирателни данъчни предимства и национални данъчни становища, първоначално считани за несъвместими с член 107 от ДФЕС, подчертава основателното желание на Комисията да гарантира ефективно хармонизирани данъчни правила в Европа чрез всички налични инструменти, включително решения за изпълнение правилата за държавната помощ.

8.2.

Различните резултати от тези решения пред европейските юрисдикции обаче подчертават, че е необходимо да се постигнат по-голяма ефективност и хармонизация на данъчните правила в Европа чрез изпълнението на специалния план за действие в тази област, одобрен от Комисията в началото на 2021 г., и следователно посредством приемането на подходящи законодателни инициативи в данъчната област в защита на вътрешния пазар и неговото консолидиране.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 64.

(2) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(3) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 38.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/82

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/53/ЕС за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения

[COM(2021) 547 final — 2021/0291 (COD)]

(2022/C 152/13)

Докладчик:

Christophe LEFÈVRE

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 30.9.2021 г. Европейски парламент, 4.10.2021 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/0/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) се запозна с предложението на Комисията за бързи действия за налагане на стандарта USB-C — последователен и единен стандарт за портове за зарядни устройства за мобилни телефони и сходни устройства.

1.2.

От 2009 г. насам и още по-наскоро от 2014 г. неотдавнашните доброволни инициативи не отговарят напълно на целите на Европейския съюз за намаляване на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, осигуряване на по-голямо удобство на употребата за потребителите и избягване на разпокъсването на пазара на устройствата за зареждане. Изчислено е, че през 2018 г. изхвърлените зарядни устройства са генерирали 11 000 т. отпадъци от електрическо и електронно оборудване.

1.3.

През януари 2020 г. Европейският парламент гласува по-специално резолюция (1) за изготвяне на по-обвързващо законодателство, с която ЕИСК е напълно съгласен.

1.4.

ЕИСК напълно подкрепя проекта за директива на Европейската комисия, както ѝ беше поискано от Европейския парламент.

1.5.

ЕИСК желае разширяване на плана на Европейската комисия, като препоръчва задължението за зарядните устройства за мобилни телефони и сходни устройства да обхване всички радио-, електронни, свързани и презареждащи се устройства, както и зарядните устройства за преносими компютри: става въпрос също и за това мобилните устройства да могат да се зареждат и със зарядно устройство от типа USB-C с 65 W вместо 2,1 W и да се избегне транспортирането на няколко различни зарядни устройства за пътуващите лица.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че все по-често на потребителите се предоставят USB портове със слаба мощност (2,1 W), предназначени за зареждане на мобилни устройства, със или без кабели, в автобуси, самолети, търговски центрове, конферентни зали и други транзитни места. Понякога те нямат достатъчна мощност за зареждане на някои уреди, които обаче са обхванати от директивата.

1.7.

За да се насърчи бързото презареждане и заемането на кабел USB-C между ползвателите за кратко пътуване или за кратък период от време, ЕИСК предлага в бъдеще тези места да бъдат оборудвани със зарядни устройства за свръхбързо зареждане. Това съответства на една от нуждите, изразени в проучване на Европейската комисия.

1.8.

1.9.

ЕИСК желае да изтъкне отговорността на производителите на електронни устройства по отношение на устойчивото развитие, като ги призовава да гарантират ниски разходи за подмяна на батерията, както и че техническата осъществимост обезсърчава потребителите да заменят цялото електронно устройство при подмяна единствено на батерията.

1.10.

ЕИСК призовава Комисията да препоръча на производителите да не се опитват да заобикалят законодателството чрез промени във волтажа или ампеража, които биха наложили използването на зарядното устройство на търговската марка, което подкопава целите на директивата.

1.11.

ЕИСК препоръчва на Комисията и на Европейския парламент в края на законодателния процес да осигурят широка обществена информационна кампания, за да информират потребителите и да ги насърчават в бъдеще да закупуват само устройства от тип USB-C.

2. Контекст на становището

2.1.

От 2009 г. Комисията се стреми да ограничи броя на наличните на пазара най-разнообразни интерфейси за зареждане за мобилни телефони и сходни устройства. Подобни инициативи обаче доведоха само до доброволни схеми (2), които не са правно обвързващи и следователно не гарантират последователно и еднакво прилагане.

2.2.

Неотдавнашните доброволни инициативи не постигат напълно целите на политиката на Съюза за намаляване на електронните отпадъци (отпадъците от електрическо и електронно оборудване), осигуряване на удобство за потребителите и избягване разпокъсването на пазара на устройства за зареждане.

2.3.

Липсата на хармонизация в тази област може да доведе до значителни различия между законите, подзаконовите актове, административните разпоредби или практики на държавите членки относно оперативната съвместимост на мобилните телефони и сходни категории или класове радиосъоръжения и на техните устройства за зареждане, както и относно предлагането на радиосъоръжения без зарядни устройства.

2.4.

Това налага действия на равнище Съюз в посока постигане на обща степен на оперативна съвместимост и за предоставяне на крайните потребители на информация относно параметрите на зареждане на радиосъоръженията.

2.5.

През януари 2020 г. Европейският парламент прие резолюция (3), призоваваща за спешно приемане на стандарт за общо зарядно устройство за мобилни телефони с цел да се избегне по-нататъшното разпокъсване на вътрешния пазар.

2.6.

Изчислено е, че през 2018 г. зарядните устройства за мобилни телефони са генерирали около 11 000 т. отпадъци от електрическо и електронно оборудване, а свързаните с жизнения им цикъл емисии въглероден диоксид са възлизали на около 600 kt.

2.7.

Съюзът се ангажира да засили ефективното използване на ресурсите, като се премине към чиста, кръгова икономика чрез въвеждането на инициативи като Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) и чрез наскоро обявения Европейски зелен пакт. Настоящата директива има за цел да намали отпадъците от електрическо и електронно оборудване, генерирани от продажбата на радиосъоръжения, както и да намали добива на суровини и емисиите на CO2, генерирани от производството, превоза и изхвърлянето на зарядни устройства, което ще поощри кръговата икономика.

2.8.

Предложението има за цел в Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) да се въведат изисквания относно комуникационните протоколи за зареждане, интерфейса за зареждане (т.е. гнездото за зареждане) на определени категории или класове радиосъоръжения, както и информацията, която трябва да бъде предоставяна на крайните потребители по отношение на параметрите на зареждане на тези категории или класове радиосъоръжения.

2.9.

В предложението се изисква мобилните телефони и сходните радиосъоръжения (таблети, цифрови фотоапарати, слушалки, ръчни конзоли за видеоигри и преносими високоговорители), ако могат да се презареждат чрез кабел, да бъдат снабдени с гнездо от тип USB-C, и ако изискват също зареждане при напрежение > 5 V, или ток > 3 А или мощност > 15 W, да включват комуникационен протокол за зареждане чрез USB захранване.

2.10.

Комисията би могла да приеме делегирани актове, за да вземе предвид в бъдеще допълнителни видове технологии за зареждане, различни от зареждането с кабел.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че в продължение на 12 години Комисията оказва влияние върху сближаването на стандартите за телефонните зарядни устройства, като по този начин отговаря на изискванията за дълготрайност и намаляване на отпадъците, чието рециклиране е трудно.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че липсата на универсално зарядно устройство води до системна продажба на телефонно зарядно устройство и кабел за захранване/данни с всяко устройство, докато потребителят би могъл да има избор да закупи само едно устройство.

3.3.

3.4.

Ясно е, че продажбата на специфични зарядни устройства представлява значителна част от приходите на производителите, по-специално приходите от мобилни телефони: би трябвало да се гарантира, че същите тези производители няма да променят редовно електронните стандарти (ниво на напрежение, необходима мощност и т.н.), за да могат да допринесат за системната продажба на модела на зарядното устройство на собствената си марка или дори на кабела за пренос на данни, който може да бъде универсален. Вместо това те биха могли да осигурят възможност за повторно използване на вече закупено зарядно устройство. Това би възпрепятствало ефективното прилагане, което има за цел намаляване на тонажа на отпадъците от електрическо и електронно оборудване.

3.5.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК препоръчва секторът да бъде в състояние да улесни свръхбързо зареждане на мобилни телефони с помощта на мощни зарядни устройства, като например обикновено зарядно устройство за преносими компютри с порт USB-C с мощност 65 W вместо 2,1 W.

4.2.

ЕИСК отбелязва, че все по-често на потребителите се предоставят USB портове, предназначени за зареждане на мобилни устройства, със или без кабели, в автобуси, самолети, търговски центрове, конферентни зали и други транзитни места. По подразбиране това са портове със слаба мощност (2,1 W), която вече не е достатъчна за зареждане на определени устройства, обхванати от директивата. За да се насърчи бързото презареждане и заемането на кабел USB-C между ползвателите за кратко пътуване или за кратък период от време, ЕИСК предлага в бъдеще тези места да бъдат оборудвани със зарядни устройства за свръхбързо зареждане. Това съответства на една от нуждите, изразени в проучване на Европейската комисия.

4.3.

Поради това ЕИСК препоръчва това изискване за универсално зарядно устройство от тип USB-C за мобилни телефони да важи и за лаптопите, дори ако нивото на зареждане и мощност трябва да бъде адаптирано по електронен път. Както по екологични причини, така и за да се избегне транспортирането на голям брой зарядни устройства от пътуващи хора, задължението, предвидено в директивата, трябва да бъде разширено и по отношение на преносимите компютри, освен ако не съществува технологично ограничение, което трябва да бъде надлежно обосновано.

4.4.

ЕИСК отбелязва, че батериите могат да имат ограничен срок на експлоатация в сравнение с останалата част от устройството. Той препоръчва сближаване на стандартите за батериите, използвани в компютри, таблети или мобилни телефони, така че да е възможно да се заменят по лесен и икономичен начин, вместо да се купува цялото устройство в случай на преждевременна повреда на батерията. ЕИСК желае да изтъкне отговорността на производителите на електронни устройства по отношение на околната среда и устойчивото развитие.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Резолюция на Европейския парламент, 30 януари 2020 г. относно общо зарядно устройство за мобилните радиосъоръжения (2019/2983(RSP)) (ОВ C 331, 17.8.2021 г., стр. 2).

(2) https://ec.europa.eu/docsroom/documents/2417/attachments/1/translations.

(3) Резолюция на Европейския парламент от 30 януари 2020 г. относно общо зарядно устройство за мобилните радиосъоръжения (2019/2983(RSP)) (ОВ C 331, 17.8.2021 г., стр. 2).

(4) Директива 2012/19/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 38).

(5) Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/Е (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/85

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/746 по отношение на преходните разпоредби за някои медицински изделия за инвитро диагностика и отложеното прилагане на изискванията към изделията в самите лечебни заведения“

(COM(2021) 627 final — 2021/0323 (COD)

(2022/C 152/14)

Докладчик:

Christophe LEFÈVRE

Искане за консултация	Европейския парламент, 18.10.2021 г. Съвет, 22.10.2021 г.
Правно основание	член 114 и член 168, параграф 4, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	206/0/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Като отчита извънредните обстоятелства, породени от кризата, предизвикана от SARS-CoV-2 (COVID-19), и нейното въздействие върху различни области, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета (1), ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, което според него е подходяща и необходима мярка за гарантиране на високо равнище на защита на общественото здраве и на икономическия интерес на този сектор.

1.2.

ЕИСК подчертава, че здравеопазването е основен приоритет за европейските граждани и отново потвърждава, че медицинските изделия за инвитро диагностика имат решаваща роля за превенцията, диагностиката и лечението на заболяванията (2). Те са от основно значение за нашето здраве и за качеството на живот на хората със заболявания и увреждания, още повече в условията на световна пандемия.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че Парламентът и на 15 юни 2021 г. Съветът на министрите на здравеопазването (EPSCO) изразиха тревогата си по повод изключително критичната ситуация и приканиха Комисията спешно да представи законодателно предложение за улесняване на прехода към новата регулаторна рамка и гарантиране на предлагането на медицински изделия за инвитро диагностика на пазара на ЕС.

1.4.

ЕИСК счита, че е изключително важно гражданите да бъдат сигурни в надеждността на тези тестове. Целта е да се намали значително делът както на фалшивите положителни, така и на фалшивите отрицателни резултати. Само 8 % от всички предлагани на пазара изделия за инвитро диагностика подлежат на проверка от нотифицираните органи съгласно Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) спрямо целта за 80 % от медицинските изделия за инвитро диагностика, определена в разглеждания проект за регламент.

1.5.

Поради това ЕИСК напълно подкрепя бързото увеличаване на капацитета за сертифициране на изделията за инвитро диагностика.

1.6.

ЕИСК препоръчва също така резултатите от тестовете да бъдат предмет на специфично медицинско проследяване при положителен резултат, особено в случай че изделията могат да се ползват самостоятелно от пациента.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че отлагането на датата на прилагане с една година няма да реши проблемите с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/746 и че трябва да се даде възможност за постепенно въвеждане на изискванията на новия регламент през по-дълъг период от време, като същевременно се даде приоритет на високорисковите медицински изделия за инвитро диагностика. Това може да се постигне чрез изменение на член 110 от регламента относно преходните разпоредби, като се предвиди по-кратък срок за съществуващите изделия от по-висок клас на риска, от този за съществуващите изделия от по-нисък клас на риска. В същото време съществуващият преходен период за изделията, обхванати от сертификати на нотифицираните органи, издадени съгласно Директива 98/79/ЕО, следва да бъде удължен с една година до 26 май 2025 г.

1.8.

С оглед на това ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията за:

—	удължаване на преходния период за изделията, обхванати от сертификат, издаден съгласно Директива 98/79/ЕО;

—	въвеждане на адаптирани преходни периоди за изделията, които трябва да преминат за първи път през оценяване на съответствието с участието на нотифицирани органи;

—	въвеждане и на преходен период за изискванията за изделията, произвеждани и използвани в рамките на едно и също лечебно заведение.

2. Предложението на Комисията

2.1.

Директива 98/79/ЕО (4) относно диагностичните медицински изделия in vitro ще бъде заменена, считано от 26 май 2022 г., с Регламент (ЕС) 2017/746 (5), с който се създава нова регулаторна рамка за тези изделия (тестове за ХИВ, тестове за бременност или тестове за SARS-CoV-2) (6).

2.2.

Новият регламент има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и високо равнище на защита на общественото здраве, пациентите и потребителите, имайки предвид големия брой МСП, осъществяващи дейност в този сектор.

2.3.

Една от основните промени се отнася до участието на независими органи за оценяване на съответствието. Съгласно новия регламент около 80 % от медицинските изделия за инвитро диагностика ще бъдат поставени под контрола на нотифицираните органи (спрямо настоящите 8 %). Това означава, че производителите ще трябва да подадат заявление до нотифициран орган и да получат един или повече сертификати в рамките на процедура, която трае близо една година.

2.4.

Член 110 от Регламент (ЕС) 2017/746 съдържа преходни разпоредби за изделията със сертификат, издаден от нотифициран орган в съответствие с Директива 98/79/ЕО преди 26 май 2022 г.

2.5.

Пандемията от COVID-19 открои необходимостта от регулаторна рамка за медицинските изделия за инвитро диагностика в Съюза, но също така създаде нови и допълнителни предизвикателства във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2017/746.

2.6.

Поради това бяха необходими значителни допълнителни ресурси от страна на компетентните органи на държавите членки, лечебните заведения, нотифицираните органи, производителите и другите икономически оператори, за да се увеличи наличността на изключително важните медицински изделия за диагностика.

2.7.

Също така фактът, че определените до момента шест нотифицирани органа се намират само в три държави (Германия, Франция и Нидерландия), допълнително усложнява ситуацията за установените в други държави членки МСП. Освен това ограниченията за пътуване възпрепятстваха и продължават да възпрепятстват правилното извършване на оценките на съответствието от страна на нотифицираните органи.

2.8.

Следователно настоящото предложение има за цел да:

—	удължаване на съществуващия преходен период за изделията, обхванати от сертификат, издаден съгласно Директива 98/79/ЕО;

—	въвеждане на адаптирани преходни периоди за изделията, които трябва да преминат за първи път през оценяване на съответствието с участието на нотифицирани органи съгласно Регламент (ЕС) 2017/746;

—

въвеждане и на преходен период за изискванията за изделията, произвеждани и използвани в рамките на едно и също лечебно заведение. Това ще даде на лечебните заведения допълнително време да се съобразят с новите изисквания и да гарантират, че вътрешните тестове, които често са от съществено значение, особено за редките заболявания, могат да продължат да бъдат разработвани в клинични лаборатории.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отново изтъква убеждението си, изразено в становището му относно действащия Регламент (ЕС) 2017/746 (7), че „здравеопазването е основен приоритет за европейските граждани“ и че медицинските изделия за инвитро диагностика „имат решаваща роля за превенцията, диагностиката и лечението на заболяванията“. Те са от основно значение за нашето здраве и за качеството на живот на хората със заболявания и увреждания, още повече по време на пандемия.

3.2.

В този контекст ЕИСК одобри преразглеждането на съществуващата регулаторна система, която укрепи процедурите за одобрение преди пускането на пазара и по-специално надзора след пускането на пазара. Това отговаря на нуждите на гражданите във връзка с безопасността на пациентите и ефикасността.

3.3.

ЕИСК подчертава също така, че поради високия си капацитет за иновации и висококвалифицирани работни места този сектор представлява важна част от европейската икономика Поради това е важно не само да се гарантира възможно най-високото равнище на опазване на здравето, но и да се вземат предвид интересите на сектора, в който 80 % от производителите са малки до средни предприятия и микропредприятия.

3.4.

ЕИСК съзнава напълно, че кризата, свързана с COVID-19, създаде извънредни обстоятелства, които оказват въздействие върху различни области, обхванати от Регламент (ЕС) 2017/746.

3.5.

Кризата изправи здравните системи на държавите членки пред сериозно и безпрецедентно предизвикателство и създаде сериозна тежест за всички заинтересовани страни (лечебни заведения, специалисти в областта на здравеопазването, пациенти и икономически оператори).

3.6.

С оглед на това ЕИСК признава, че не всички заинтересовани страни, които са жизненоважни за функционирането на здравните системи, ще могат да гарантират правилното изпълнение и прилагане на регламента на първоначално предвидените дати.

3.7.

3.8.

ЕИСК счита, че е изключително важно гражданите да бъдат сигурни в надеждността на тези тестове. Целта е да се намали значително делът както на фалшивите положителни, така и на фалшивите отрицателни резултати. Само 8 % от всички предлагани на пазара изделия за инвитро диагностика подлежат на проверка от нотифицираните органи съгласно Директива 98/79/ЕО спрямо целта за 80 % от медицинските изделия за инвитро диагностика, определена в разглеждания проект за регламент.

3.9.

3.10.

ЕИСК също така изтъква отново, че резултатите от тестовете следва да бъдат предмет на специфично медицинско проследяване при положителен резултат, особено в случай че изделията могат да се ползват самостоятелно от пациента.

3.11.

3.12.

С оглед на това ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията за:

—	удължаване на преходния период за изделията, обхванати от сертификат, издаден съгласно Директива 98/79/ЕО;

—	въвеждане на адаптирани преходни периоди за изделията, които трябва да преминат за първи път през оценяване на съответствието с участието на нотифицирани органи;

—	въвеждане и на преходен период за изискванията за изделията, произвеждани и използвани в рамките на едно и също лечебно заведение.

3.13.

ЕИСК счита, че тези разпоредби изглеждат разумни с оглед на това да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, високо равнище на защита на общественото здраве и безопасност на пациентите, както и правна сигурност, така че да се избегнат евентуални смущения на пазара.

3.14.

Накрая, ЕИСК подчертава, както направи в становището си относно Регламент (ЕС) 2017/746, че гражданското общество би трябвало да участва по-активно в определянето на съответната регулаторна рамка, и отново предлага да се създаде „консултативен комитет“, съставен от представители на легитимни заинтересовани страни, организирани на европейско равнище. Този комитет следва да действа успоредно и да работи съвместно с Координационната група по медицинските изделия (КГМИ), като консултира Комисията и държавите членки относно различни аспекти на медицинските технологии и прилагането на законодателството.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия за инвитро диагностика и за отмяна на Директива 98/79/ЕО и Решение 2010/227/ЕС на Комисията (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стp. 176).

(2) Становище на ЕИСК (ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 52).

(3) Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно диагностичните медицински изделия in vitro (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стp. 1).

(4) (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1) Становище на ЕИСК (ОВ C 18, 22.1.1996 г., стр. 12).

(5) (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 176) Становище на ЕИСК (ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 52).

(6) Според Комисията около 70 % от клиничните решения се вземат с помощта на медицински изделия за инвитро диагностика.

(7) Становище на ЕИСК (ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 52).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/89

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма“

[COM(2021) 420 final — 2021/0239 (COD)]

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно информацията, придружаваща преводите на средства и определени криптоактиви (преработен текст)“

[COM(2021) 422 final — 2021/0241 (COD)]

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849“

[COM(2021) 423 final — 2021/0250 (COD)]

(2022/C 152/15)

Докладчик:	Javier DOZ ORRIT
Съдокладчик:	Benjamin RIZZO

Искане за консултация	Европейски парламент, 4.10.2021 г. Съвет, 8.10.2021 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	23.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	230/7/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Докладите на Европейската комисия (2019 г.) и Европейската сметна палата (2021 г.), академичните изследвания, а сега и досиетата „Пандора“ и други подобни публикации, изтъкват сериозността на явлението „изпиране на пари“ в ЕС. Действащото европейско законодателство е до голяма степен неадекватно предвид пропуските в координацията и националните различия.

1.2.

ЕИСК категорично подкрепя законодателния пакет за борба с изпирането на пари, по-специално създаването и структурата на новия европейски Орган за борба с изпирането на пари (ОБИП) с преки надзорни правомощия. Той следва да получи достатъчно ресурси, за да се превърне в център на интегрирана европейска система за надзор и разузнаване.

1.3.

ЕИСК изразява съгласие с разпределението на съдържанието между първия Регламент за борба с изпирането на пари (БИП) — надзор на частните институции, и Шестата директива за БИП — координиране на националните надзорни органи и ЗФР, и разпоредбите на двата акта за хармонизиране на националното законодателство и автоматизиране на записването и предаването на информация.

1.4.

Ефективността в борбата срещу изпирането на пари и свързаните предикатни престъпления изисква културна промяна и ефективно участие на организираното гражданско общество. ЕИСК отново отправя предложението си за европейски пакт за борба с поведението, което нанася вреди на етичните и политическите принципи на нашите демокрации и подкопава обществените блага. Той също така предлага да бъде създаден консултативен орган на гражданското общество в рамките на ОБИП или под шапката на Европейската комисия с участието на ОБИП.

1.5.

ЕИСК предлага Регламентът относно криптоактивите от законодателния пакет за БИП да се приложи в спешен порядък. Предложението на Комисията за регламент относно пазарите на криптоактиви (1) е стъпка към общ регламент и следва спешно да влезе в сила; то обаче не заменя всички необходими инструменти за защита срещу финансовите и престъпните рискове, свързани с тези финансови продукти.

1.6.

ЕИСК призовава Комисията да обмисли как да приложи законодателния пакет по отношение на каналите за изпиране на пари извън финансовата система: пазара на произведения на изкуството и активи с висока стойност; безмитни пристанища, митнически складове и специални икономически зони; някои стопански или търговски сделки, инвестиции в недвижими имоти, хазарт и др. Според него в тези области ще е необходимо ново европейско законодателство.

1.7.

ЕИСК предлага на Европол да бъдат предоставени по-големи правомощия и достатъчно ресурси за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и транснационалната организирана престъпност и за координиране на националните полицейски сили в тези области. Ефективната координация на Европейската прокуратура — която следва незабавно да бъде въведена в действие — Европол и новия ОБИП може да представлява ключът към практическия успех на законодателния пакет.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията да настоява за спешно транспониране във всички държави членки на Директива 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета (2), с която се установява общо определение за престъплението изпиране на пари, както и за прилагане на нова директива за установяване на общо определение за свързаните с него престъпления, в която съответните санкции за тези престъпления да попадат в определени граници.

1.9.

ЕИСК е силно обезпокоен от съществуването в ЕС на огромен брой фиктивни дружества, които играят ключова роля при изпирането на пари и избягването на данъци. Той предлага понастоящем отговорните органи и бъдещата интегрирана система за надзор да създадат специфични програми за наблюдение на тези дружества, управлявани от някои адвокатски кантори, консултантски фирми или данъчни съветници, с цел установяване на техните действителни собственици и на лицата, отговарящи за техните сделки, както и за разследване на всички престъпления, които те може да извършат.

1.10.

1.11.

Според ЕИСК е необходимо да се изготви нов, реалистичен и достоверен списък на високорисковите трети държави, включително всички онези, които улесняват изпирането на пари. Той също така предлага Европейската комисия да въведе правило предприятията и лицата, които са замесени във финансови престъпления или изпиране на пари, да бъдат изключвани от процедурите за обществени поръчки.

1.12.

ЕИСК призовава ЕС и националните правителства да защитават живота и неприкосновеността на журналистите, служителите и държавните служители, които сигнализират за икономическа и политическа корупция, и счита за неприемливо забавянето при транспонирането на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета (3).

2. Предложение на Европейската комисия и контекст

2.1.

През юли 2019 г. Европейската комисия (ЕК) представи своята оценка на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ). В съобщението и в четирите оценки (4) бяха откроени сериозни недостатъци при прилагането на съществуващото законодателство и различия между държавите членки в областта на БИП/БФТ.

2.2.

За да разреши тези проблеми, на 7 май 2020 г. Комисията публикува план за действие за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (5) и стартира обществена консултация във връзка с него. Планът се основава на шест стълба: ефективно прилагане на съществуващите правила; единна нормативна уредба на ЕС; надзор на равнището на ЕС; подпомагане и сътрудничество за ЗФР; по-добро прилагане на наказателното право и укрепване на ролята на ЕС в света. В своето становище, озаглавено „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (6), ЕИСК изразява подкрепата си за плана и неговото спешно развитие и изпълнение.

2.3.

След одобрението от Съвета и Европейския парламент и провеждането на консултацията Комисията представи законодателните предложения от плана в законодателния пакет от 20 юли 2021 г., който включва следните предложения:

—	Регламент за създаване на европейски Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (7);

—	единна нормативна уредба за БИП/БФТ, която включва част от законодателството (8);

—	нова директива — шестата поред, с която се преразглежда част от останалото законодателство (9); и

—	реформа на Регламента относно преводите на средства с цел да бъдат обхванати криптоактивите (10).

2.4.

В основата на законодателния пакет стои създаването на нов орган на ЕС (ОБИП), който поема преки надзорни правомощия и засилва правомощията за координация и сътрудничество с националните органи, с което ще се гарантира правилното и последователно прилагане на правилата на ЕС от частния сектор. По-конкретно той:

—	ще създаде с националните органи единна интегрирана система за надзор в областта на БИП/БФТ;

—	ще осъществява пряк надзор върху някои от най-рисковите финансови институции, развиващи дейност в голям брой държави — членки на ЕС; ОБИП ще има правомощия да санкционира тези „избрани задължени субекти“;

—

ще извършва надзор и координация на националните надзорни органи, отговорни за други финансови и нефинансови институции и прилагането на правилата на ЕС, и ще извършва периодични оценки на някои или на всички дейности на един, няколко или всички финансови надзорни органи, включително оценката на техния инструментариум и ресурси, с цел да гарантира надзорни стандарти и практики на високо равнище;

—	ще насърчава и подпомага сътрудничеството между ЗФР и ще улеснява трансграничната комуникация и съвместен анализ.

2.5.

ОБИП ще се управлява от председател, изпълнителен съвет от петима членове и генерален съвет с два състава и видове компетенции: надзорен състав и състав ЗФР; те ще включват ръководителите на националните надзорни и разузнавателни агенции, които ще управляват интегрираната европейска система за надзор и финансово разузнаване. Един от членовете на ръководните органи на ОБИП ще бъде член на Европейската комисия. Генералният съвет ще включва като наблюдатели представители на Европейския банков орган (ЕБО) и Европейската централна банка (ЕЦБ), чиито компетенции и инструменти — централната база данни и FiU.net — за БИП/БФТ ще бъдат прехвърлени на новия орган. ОБИП ще започне своята дейност през 2024 г., като ще запълни всички свои длъжности и ще започне да упражнява пряк надзор през 2026 г.

2.6.

Първият Регламент на ЕС за БИП/БФТ разширява списъка на задължените субекти, като включва доставчиците на услуги за криптоактиви, платформите за колективно финансиране и операторите в областта на миграцията (които улесняват придобиването на право на пребиваване и, в някои случаи, на гражданство от страна на инвеститорите). Мерките и контролните механизми за надлежна проверка са засилени и пояснени. Преразгледани са изискванията, отнасящи се до трети държави и видни политически личности. Пояснени са и изискванията във връзка с действителните собственици и се въвеждат нови, за да се намали рискът престъпниците да се крият зад посредници. Предприети са действия срещу злоупотребите с инструменти на приносител и се определя максимален таван от 10 000 EUR за използването на парични средства в брой.

2.7.

За разлика от регулирането на частния сектор, Шестата директива за БИП/БФТ акцентира върху институционалната система и нейното адаптиране във всяка държава членка. С предложението се разясняват компетенциите, задачите и достъпът до информация на ЗФР, установява се рамка за съвместни анализи и се предоставя правно основание за системата FIU.net. Укрепват се правомощията на надзорните органи да предприемат действия и се подобряват механизмите за сътрудничество между самите надзорни органи и между тях и други органи. Предвидено е взаимно свързване на регистрите на банковите сметки.

2.8.

Предложеният регламент относно преводите на средства и определени криптоактиви е преработен текст на Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета (11) относно преводите на средства и има за цел да уеднакви изискванията за проследимост и идентификация на преводите на криптоактиви с тези за паричните средства. В същото време доставчиците на услуги за криптоактиви ще са предмет на изискванията за останалите финансови оператори по Регламента за БИП.

3. Общи бележки

3.1.

Първата директива за БИП беше въведена през 1991 г. Оттогава насам бяха приети още четири директиви за БИП/БФТ и десетки други допълващи директиви по отношение на финансовата система или на свързаните престъпления и нарушения. Резултатите от тези усилия, считани за приоритетни от органите на ЕС, очевидно до момента са незадоволителни.

3.2.

По този въпрос има широко съгласие, както вече е отразено в оценките на Комисията от 2019 г. и в оценките на институции като Европейския парламент — в неговите резолюции от март 2019 г. и юли 2020 г. (12), и Европейската сметна палата в нейния доклад от юни 2021 г., озаглавен „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“ (13), както и в по-голямата част от анализите на специалисти, членове на академичната общност и експертни центрове, по-специално доклада на работната група на CEPS-ECRI (14).

3.3.

Според оценките за обема на изпирането на пари то е между 1 % от БВП на ЕС-27 (Европол и Европейска комисия) и 1,3 % (Европейска сметна палата), т.е. между 140 и 208 милиарда евро годишно. По-важното е, че според Европол възстановените средства са едва около 1 % от този обем. През последните години имаше множество скандали с изпиране на пари, свързани с големи финансови институции, и е важно да се отбележи, че много от тях нямаше да бъдат разкрити без прилагането на европейското законодателство или намесата на надзорните органи. С други думи, въпреки усилията и желанието на Европейската комисия и Европейския парламент не е постигнат никакъв напредък по отношение на резултатите в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

3.4.

Публикуването на досиетата „Пандора“ от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) още веднъж подчерта мащаба на проблема с изпирането на пари и свързаните с него престъпления и съществената роля на данъчните убежища за улесняването на тези престъпления. Поради това е трудно да се разбере фактът, че юрисдикцията, която най-често се споменава в досиетата, не е включена в списъка на ЕС на „неоказващите съдействие юрисдикции“ и че Съветът по икономически и финансови въпроси съвсем наскоро премахна от списъка друга юрисдикция, чието законодателство прави невъзможно установяването на действителните собственици на дружества и сметки.

3.5.

ЕИСК привлича вниманието на институциите на ЕС и на националните правителства към необходимостта от стабилна защита на живота и неприкосновеността на журналистите, служителите и държавните служители, които сигнализират за икономическа и политическа корупция. Комитетът изразява загриженост, че редица държави членки не са започнали процедури за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, и призовава Комисията да предприеме действия, за да гарантира нейното спешно транспониране до края на 2021 г.

3.6.

За пропуските и недостатъците на политиката на ЕС за БИП/БФТ има няколко причини, които имат кумулативни ефекти: i) фрагментираността на компетенциите между различни институции на ЕС и държавите членки; ii) липсата на единен надзорен орган на ЕС по въпросите на БИП/БФТ; iii) ограниченият инструментариум, с който разполагат компетентните органи на ЕС; iv) слабата координация както при инициативите за предотвратяване, така и при предприемането на действия срещу идентифицираните рискове, и забавянето при тяхното изпълнение; v) недостатъци в работата на надзорните органи и ЗФР в много държави; vi) транспонирането на директивите е доста закъсняло и със значителни различия между държавите членки, което води до административни и съдебни производства от страна на Европейската комисия; vii) недостатъчната степен на осъзнаване в доста държави на важността на категоричната борба с изпирането на пари и свързаните с него престъпления; viii) разликите, произтичащи от различните определения за престъпленията в наказателните кодекси, като се започне от самото изпиране на пари, и свързаните санкции; ix) неадекватно разследване на свързани предикатни престъпления, по-специално в трети държави; и х) липсата на политическа воля от страна на някои правителства в ЕС за приемане и прилагане на европейските стандарти. Географските и секторните различия, произтичащи от всички тези фактори, помагат на лицата, които извършват финансови престъпления, да създадат най-удобните мрежи за своя незаконен трафик.

3.7.

В някои ситуации сътрудничеството между институциите на ЕС не се счита за необходимо. Такъв е случаят със сътрудничеството между Европейската комисия и ЕБО в процеса на разследване на нарушения на правото на ЕС, което накара Европейската сметна палата да заяви, че тази процедура „не е ефективна“ (15). Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) също невинаги е сътрудничела ефективно на ЕК при изготвянето на списъка на високорисковите трети държави в областта на БИП/БФТ (16). Списъкът на Европейската комисия от 2019 г., подкрепен от ЕП, в крайна сметка беше отхвърлен от Съвета, а списъкът, приет през май 2020 г., е адаптация на списъка на Специалната група за финансови действия (FATF) и в него има забележими липси.

4. Становището на ЕИСК

4.1.

ЕИСК изразява пълната си подкрепа за законодателния пакет на Комисията, тъй като счита, че неговото правилно и бързо прилагане би могло да бъде много полезно за коригирането на неприемлива ситуация като тази, описана накратко в предишния раздел. По-специално той подкрепя създаването и структурата на ОБИП, който, упражнявайки своите преки надзорни правомощия, се превръща в центъра на европейската система за надзор (и разузнаване) в областта на БИП/БФТ, включвайки националните надзорни органи и ЗФР в своя генерален съвет и, в качеството на наблюдатели, другите свързани институции на ЕС.

4.2.

ЕИСК изразява съгласие с разпределението на съдържанието между първия регламент и Шестата директива и разпоредбите на двата акта за стандартизиране на националното законодателство и улесняване на функционирането на националните ЗФР и надзорните органи в ключови области: записване, докладване и разследване на съмнителни сделки чрез уведомления за съмнителни дейности, като се използват стандартизирани техники. Поставянето на акцент върху изпълнението на различните задължения на органите във възможно най-кратки срокове е силно желателно с оглед на преодоляването на един от основните проблеми в момента. ЕИСК счита, че предложеното законодателство се придържа към европейската рамка за защита на данните и правата на физическите лица и дружествата, които в крайна сметка ще бъдат защитени от Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС).

4.3.

ЕИСК призовава националните правителства и европейските организации на гражданското общество да подкрепят приемането и правилното прилагане на този законодателен пакет. Нито ЕС, нито държавите членки могат да си позволят настоящата ситуация да продължи. Това важи с още по-голяма сила, като се има предвид, че борбата със здравните, икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19 и усилията за възстановяване на икономиката изискват държавите членки и ЕС значително да увеличат публичните ресурси. Както се посочва в доклада на CEPS-ECRI: „Опитът да се спре или поне значително да се намали изпирането на пари е морално задължение във всяко демократично общество, където всички граждани са свободни и равни пред закона, в справедлива система на сътрудничество[…]. Липсата на яснота, забавянето и неефективността само ще доведат до още по-мащабно изпиране на пари“ (17).

4.4.

ЕИСК осъзнава значението на публично-частните партньорства в тази област. В някои държави капацитетът за изследвания е концентриран до голяма степен в частния сектор (18). Въпреки че призовава институциите на ЕС при прилагането на законодателния пакет да направят всичко по силите си, за да насърчат подобряването на националните надзорни институции и ЗФР, Комитетът също така иска те да улесняват във възможно най-голяма степен публично-частните партньорства в тази област.

4.5.

Повишаването на ефективността на борбата с икономическите и данъчните престъпления вероятно изисква културна промяна и по-голямо участие на гражданското общество в много държави. Това беше един от мотивите за предложението на ЕИСК за европейски пакт срещу данъчните престъпления, избягването на данъци и изпирането на пари (19). В същата връзка ЕП подкрепя идеята „[…] да се възстанови доверието на обществеността и да се гарантират справедливи и прозрачни данъчни системи и данъчна справедливост“ (20). С оглед на постигането на тази цел, ЕИСК предлага да бъде създаден консултативен орган на гражданското общество в рамките на ОБИП (21), или под шапката на ЕК с участието на ОБИП, така че организациите на гражданското общество и самият Комитет да могат да се включат по-активно в БИП/БФТ и да допринесат със своя собствен опит и предложения. Институциите на ЕС и организираното гражданско общество трябва да действат заедно, за да информират европейските граждани за силно отрицателното въздействие, което изпирането на пари и свързаните с него престъпления имат върху обществените блага и върху принципите на справедливост и безпристрастност, на които се основава демокрацията.

4.6.

Според Европол и други експерти след началото на пандемията от COVID-19 изпирането на пари и свързаните с него престъпления, особено тези, извършени по електронен път и чрез използване на криптовалути и други криптоактиви, се увеличават (22). Ето защо ЕИСК счита, че има всички основания да бъде приет регламент, който да ги третира по същия начин като другите операции, като направи задължително идентифицирането на действителните собственици. Предложението на Комисията за регламент относно пазарите на криптоактиви (23) е стъпка към общ регламент и следва спешно да влезе в сила; то обаче не заменя всички необходими инструменти за защита срещу финансовите и престъпните рискове, свързани с тези финансови продукти.

4.7.

ЕИСК, ЕП и други институции подчертават риска, породен от съществуването в ЕС на стотици хиляди фиктивни дружества (24), легализирани и управлявани от някои адвокатски кантори, консултантски фирми или данъчни съветници, повечето от които се използват за изпиране на пари и други свързани предикатни престъпления, както и за избягване на данъци. През тях преминават огромни обеми капитали. Компетентните органи днес и новата европейска система за надзор ще трябва да създадат специални програми, като прилагат правилата за идентифициране на действителните собственици на тези дружества и извършващите и адресатите на техните операции, за да могат да преследват икономическите и финансовите престъпления. извършвани от много от тези дружества. На никое дружество или друг вид субект, който би могъл да бъде използван при операции за изпиране на пари или финансиране на тероризма, не би трябвало да се разрешава да се регистрира в която и да е държава членка, ако крайните собственици не са известни или са свързани с такива дейности.

4.8.

ЕИСК счита, че е крайно необходимо държавите членки спешно да приключат транспонирането на Директива 2018/1673, която съдържа общо определение за престъплението изпиране на пари. ЕИСК предлага да се изготви нова директива, с която да се въведат общи определения за свързани с изпирането на пари престъпления в законодателствата на държавите членки, и отбелязва, че съответните санкции за тези престъпления следва да попадат в определени граници. В член 83 от ДФЕС изпирането на пари и свързаните с него трансгранични престъпления изрично се споменават сред престъпленията, чието определяне и санкции могат да бъдат хармонизирани чрез европейски минимални правила.

4.9.

ЕИСК призовава Европейската комисия да проучи възможността ОБИП да започне да функционира пълноценно, в това число да упражнява пряк надзор, преди 2026 г. При всички случаи ЕИСК призовава Европейската комисия и другите свързани институции да засилят междувременно сътрудничеството си с цел по-ефективно прилагане на съществуващото законодателство, в съответствие с коментарите на ЕП и ЕСП. Това важи по-специално за ЕБО и неговия нов комитет по БИП, ЕЦБ и Европол. ЕИСК също така призовава Европейската комисия, ЕСВД и Европол да извършат възможно най-скоро нов анализ на третите държави, които има вероятност ще бъдат включени в нов списък на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции в областта на БИП/БФТ.

4.10.

ЕИСК оценява голямото значение, което Европейската прокуратура би могла да има в областта на БИП/БФТ, и призовава европейските институции и държавите членки да подпомогнат пълноценното ѝ въвеждане в действие без допълнително забавяне. Комитетът изразява съжаление относно пречките, създадени от някои правителства по отношение на завършването на процеса, по-специално от някои правителства, които наскоро председателстваха ЕС. Комитетът изразява съгласие с ЕП по отношение на призива към Европейската комисия да обмисли предложението за създаване на европейска рамка за разследвания на трансгранични финансови и данъчни престъпления.

4.11.

Транснационалният характер на изпирането на пари налага да бъде засилена координацията между националните полицейски сили и разузнавателни служби. В същото време ЕИСК счита, че би било много полезно да бъдат предоставени по-големи правомощия и достатъчно човешки и материални ресурси на Европол за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ) и транснационалната организирана престъпност и за координиране на националните полицейски сили. Ефективната координация на Европейската прокуратура, новия ОБИП и Европол може да представлява ключът към практическия успех на законодателния пакет.

4.12.

Според ЕИСК би трябвало да се изготви нов, реалистичен и достоверен списък на неоказващите съдействие юрисдикции. Той също така предлага Комисията да изготви директива, която да предвижда, че предприятията и лицата, които са замесени във финансови престъпления или изпиране на пари, следва да бъдат изключени от всички процедури за обществени поръчки.

4.13.

Освен това ЕИСК счита, че настоящите отношения между ЗФР на държавите членки следва да бъдат запазени и включени в новата структура на ОБИП. Информацията и стратегическите съюзи, изградени през годините между ЗФР на различните държави членки, не могат да бъдат загубени.

4.14.

Значителна част от изпирането на пари се извършва извън финансовата система, чрез използване на парични средства в брой за закупуване на стоки, които впоследствие се легализират или съхраняват, или чрез определени търговски сделки. ЕИСК призовава Комисията да проучи как законодателният пакет би могъл да се приложи по-ефективно към пазара на произведения на изкуството и към активите с висока стойност и тяхното съхранение в безмитни пристанища, митнически складове и специални икономически зони, както и към някои търговски сделки, стопански сделки, в рамките на които се предоставят безлихвени заеми, погасявани в държавите по местоназначение, инвестиции в недвижими имоти и сделки с хазартни дружества. Резултатите от това проучване следва по целесъобразност да послужат като основа за допълнителни законодателни предложения за борба с изпирането на пари и свързаните с него престъпления.

4.15.

Дейността на преобладаващата част от организациите на гражданското общество с нестопанска цел укрепва демокрацията, като я превръща в демокрация на участието; освен това те са и икономически сектор с нарастваща стойност. Много от тях всъщност се борят с изпирането на пари и допринасят за разкриването на практики за изпиране на пари. Някои организации на гражданското общество с нестопанска цел обаче могат да бъдат използвани в операции по изпиране на пари. Поради тази причина, когато се разработват политики, отнасящи се до организациите на гражданското общество с нестопанска цел, оценката на риска в този сектор трябва да бъде много внимателна, за да се открият случаите на използване на такива организации за незаконни цели, без да се насърчават ограничения на тяхното развитие или да се позволява на авторитарни правителства да атакуват организации, които ги критикуват.

5. Конкретни бележки

5.1.

В допълнение към увеличаването на виртуалните сделки и по-широкото използване на криптоактиви, по време на пандемията пазарът на незаменяеми токени (Non Fungible Tokens) (25), при който през границите се прехвърлят парични средства (2,5 милиарда щатски долара през първата половина на 2021 г.), като се използва технологията на блоковите вериги, отбеляза небивал ръст. ЕИСК предлага операторите на (пазара на) незаменяеми токени да бъдат включени в списъка на задължените субекти. Трябва да се наблюдават и „непаричните сделки“, които се използват за изпиране на пари.

5.2.

Пандемията намали използването на парични средства в брой. Това, заедно с решението да се прекрати печатането на банкноти от 500 евро, принуди престъпниците да „изпират“ тези пари и да ги въвеждат в реалната икономика. Поради тази причина ЕИСК препоръчва Европейската комисия да проучи възможността за намаляване на ограничението за касовите операции до под 10 000 EUR, като се вземат предвид различните условия в отделните държави членки.

5.3.

ЕИСК счита, че е важно ЗФР да функционират правилно. Това изисква достатъчно технически и човешки ресурси на високо равнище. Техният капацитет за съвместна работа с другите ЗФР и с органите на ЕС трябва да бъде укрепен, като се осигурят съвместими стандарти, процедури и ИТ инструменти и достатъчно и сравнимо обучение за всички техни служители. ОБИП следва да си сътрудничи с компетентните национални органи, за да увеличи максимално ефективността на своята работа. Комитетът призовава националните правителства, особено тези, които са споменати в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, да дадат приоритет на целта за гладкото функциониране на ЗФР и да насърчават ефективното сътрудничество с европейските органи.

5.4.

ЕИСК счита, че високият професионализъм, опит, независимост — с оглед единствено на защитата на интересите и ценностите на ЕС — и честността на ръководителите на ОБИП и на останалите му служители са жизненоважни за правилното му функциониране. Ето защо процесът на подбор трябва да се ръководи от принципите на строгост и прозрачност. Комитетът предлага Комисията да изготви списък с принципи и ценности, които да се използват при първоначалните процедури по назначаване и които биха могли да бъдат взети предвид в Етичния кодекс, който ще бъде изготвен и одобрен от структурите на Органа.

5.5.

ЕИСК отново отправя предложение (26) — в съответствие с това на ЕП — за постепенно премахване на режимите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции и за забрана на тези за предоставяне на гражданство, като междувременно стриктно се проверява дали лицата, които се възползват от тях, са изпълнили правните си задължения в държавите си на произход и не участват в операции по изпиране на пари.

5.6.

ЕИСК предлага Европейската комисия да създаде база данни, за да се предоставя на МСП информация относно санкциите срещу физически лица и дружества и тяхната продължителност във връзка с финансирането на тероризма.

5.7.

На ОБИП трябва да се осигури бюджет, който да е достатъчен той да отговори на основните предизвикателства, пред които ще бъдат изправени неговите цели и мисии. Ефективната борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма значително ще повиши данъчните приходи на държавите членки, които трябва да се справят с предизвикателствата на екологичната и цифровата трансформация и своя справедлив преход; тя е и фактор за подобряване на тяхното социално и политическо сближаване. Следва да се вземат предвид разходите на предприятията за изпълнение на новите правни задължения, чиято ефективност трябва редовно да се оценява. ЕИСК предлага ОБИП да се финансира от бюджета на ЕС.

5.8.

Решаващ аспект на успешната БИП/БФТ е наличието на добри взаимосвързани бази данни и регистри на действителните собственици на сметки, имущество, тръстове или доверителни собственици и сделки, както и лесният достъп на упълномощените лица до тях. С увеличаването на обема и скоростта на достъп до тези регистри и бази данни се увеличава и изискването за защита на личните данни. Според ЕИСК това е въпрос, на който трябва да се обърне възможно най-голямо внимание.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2020) 593 final

(2) Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (OB L 284, 12.11.2018 г., стр. 22).

(3) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

(4) COM(2019) 360 final, COM(2019) 370 final, COM(2019) 371 final и COM(2019) 372 final от 24.7.2019 г.

(5) C(2020) 2800.

(6) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6.

(7) COM(2021) 421 final.

(8) COM(2021) 420 final.

(9) COM(2021) 423 final.

(10) COM(2021) 422 final.

(11) Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (OB L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

(12) Резолюция на ЕП от 26 март 2019 г. (ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8) и Резолюция на ЕП от 10.7.2020 г.

(13) ЕСП: Специален доклад № 13/2021.

(14) Доклад на експертната група CEPS-ECRI: AML in the EU (Борбата с изпирането на пари в ЕС); януари 2021 г.

(15) ЕСП, пак там, точка 86. В продължение на 10 години Съветът на надзорниците на ЕБО не е провеждал никакви разследвания във връзка с БИП/БФТ по собствена инициатива. Тъй като няма правно задължение да реагира своевременно на исканията, той е разследвал само две от четирите жалби, подадени от Европейската комисия.

(16) ЕСП, пак там, точки 26 и 28.

(17) CEPS-ECRI, пак там, стр. 2.

(18) CEPS-ECRI, пак там, т. iv.

(19) Становище на ЕИСК „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6), параграфи 3.4, 3.5 и 3.6.

(20) Резолюция на ЕП от 10.7.2020 г. относно плана за действие за БИП/БФТ.

(21) От създаването си насам и за да помогнат за улесняване на консултациите със заинтересованите страни, ЕБО, ЕОЦКП (Европейският орган за ценни книжа и пазари) и ЕОЗППО (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) имат групи на заинтересованите страни, формирани от членове, представляващи в балансирано съотношение частни дружества, потребители, ползватели, представители на служители от секторни предприятия и представители на висшите академични среди.

(22) Европол-EFECC: Enterprising criminals. Europe’s fight against the global networks of financial and economic crime („Предприемчиви престъпници. Борбата на Европа с глобалните мрежи от финансови и икономически престъпления“) (юни 2020 г.); и WCA: COVID 19 opened the doors for a new wave of money laundering („COVID-19 създаде възможност за нова вълна от изпиране на пари“).

(23) COM(2020) 593 final.

(24) „Фиктивно дружество“, „дружество фантом“ или „дружество параван“: дружество без реална икономическа дейност в държавата, в която е регистрирано, и без никакви или с много малко служители. Някои от тях се използват за изпиране на пари, избягване на данъци или за заобикаляне на Директивата за командироване на работници. Вж.: EPRS, октомври 2018 г.: „An overview of shell companies in the European Union“ („Общ преглед на фиктивните дружества в Европейския съюз“); МВФ, F&D, септември 2019 г.: Damgaard, Elkjaer и Johannesen: The Rise of Phantom Investments („Възходът на фиктивните инвестиции“) и становището на ЕИСК „Борба с данъчните измами, избягването на данъци и изпирането на пари“ (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6).

(25) Ройтерс, 6.6.2021 г.: NFT sales volume (Обем на продажбите на незаменяеми токени).

(26) ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 81 и ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 6.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/97

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“

(COM(2021) 390 final)

(2022/C 152/16)

Докладчик:	Judith VORBACH
Съдокладчик:	Jörg Freiherr FRANK VON FÜRSTENWERTH

Консултация	Европейска комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	23.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	123/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Икономическата политика на ЕС следва да се основава както на целите, определени в член 3 от Договора за ЕС, така и на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Следователно и по отношение на финансирането за устойчиво развитие следва да се прилага многостранен подход, който да обхваща икономически и социални цели. За съжаление, социалната устойчивост не е взета под внимание при много от посочените в съобщението мерки. Чрез обединяване на политиките в областта на устойчивото развитие с тези за цифровите технологии и COVID-19 политиката на ЕС може да придобие по-голяма тежест. Политиката в областта на околната среда трябва да върви ръка за ръка с укрепване на икономиката на ЕС и създаване на качествени работни места. Необходимо е да се използват синергичните ефекти между съюза на капиталовите пазари и стратегията за финансиране за устойчиво развитие. Така например прозрачността повишава пазарната ефективност и същевременно е основа за достъп до средства за финансиране за устойчиво развитие.

1.2.

Целта за пренасочване на инвестициите, така че те да допринасят за прехода на ЕС към устойчива икономика, се подкрепя категорично. Повечето от мерките, изброени в съобщението, са логични, но често изглеждат колебливи с оглед на необходимостта от спешни действия. Особено при политиката в областта на климата времето е ключов фактор. Необходима е последователна и добре подредена нормативна уредба, в която да се избягва прекомерна сложност, така че стратегията да работи на практика. Вместо стремеж към перфекционизъм на дневен ред са действията. Заблуждаващите твърдения за устойчивост заслужават допълнително внимание. Като цяло стратегията за финансиране за устойчиво развитие ще разгърне желаното насочващо действие само ако е част от икономическа политика, ориентирана като цяло към устойчивостта. Регулирането и публичните инвестиции ще изпълняват ключова роля.

1.3.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява високо ангажимента на Комисията да задейства прехода към устойчива икономика на ЕС и призовава Съвета и Европейския парламент да подкрепят тези усилия. ЕИСК призовава социалните партньори и гражданското общество да бъдат включени в изготвянето и прилагането на финансиране за устойчиво развитие. Те трябва да бъдат достатъчно добре представени както в рамките на Платформата за финансиране за устойчиво развитие, така и в Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG). Ако например става въпрос за критерии от екологичен, социален или управленски характер (1) и следователно и за въпроси, свързани със сферата на труда, трябва да се проведат и преки консултации със съответните организации на социалните партньори. Като цяло ЕИСК критикува практиката да се уреждат важни въпроси в рамките на стратегията прекомерно чрез делегирани актове.

1.4.

Таксономията на ЕС трябва да отразява по-високо равнище на амбиция, отколкото е предвидено в законодателните актове на ЕС. Нейният успех е обвързан с широкото ѝ приемане. Включените дейности не трябва да излагат на риск нито екологичните цели, нито социалните стандарти и трябва да бъдат в съответствие с принципа на предпазните мерки. Широки кръгове от гражданското общество на ЕС имат сериозни съмнения дали това се отнася например и за ядрената енергия или природния газ. Затова ЕИСК смята, че вместо това тези видове противоречиви икономически дейности, които все още могат да играят полезна роля по време на преходния период, биха могли евентуално да бъдат разглеждани по-добре отделно от самата таксономия на ЕС. Освен това ЕИСК следва да обмисли предприемането на отделна инициатива по този въпрос. ЕИСК подкрепя интегрирането на другите екологични цели, както и разширяването по отношение на икономически дейности със средно равнище на екологични резултати и на икономически дейности без значително въздействие върху екологичната устойчивост, както и тези, които вредят в значителна степен на екологичната устойчивост. Предложенията по този въпрос трябва да бъдат направени своевременно. За да се повиши ефективността на таксономията и стандартите, те следва да служат като основа в различни области. От съществено значение обаче e да се избягват „вратички“ за заблуждаващи твърдения за екологосъобразност.

1.5.

ЕИСК приветства факта, че достъпът до финансиране за устойчиво развитие ще бъде улеснен за непрофесионални инвеститори и МСП, като същевременно трябва да се гарантират справедливи условия за финансиране. Стъпките за разширяване на обхвата на отчитането във връзка с устойчивостта също се подкрепят, ако устойчивата корпоративна политика е в интерес и на клиентите на МСП и на гражданското общество като цяло. Изискванията за докладване не бива да са свързани с прекомерни ресурси и разходи, а да допринасят ефективно за прозрачността, за да се подобри пазарната ефективност и по този начин да се улесни по-добрият достъп до финансиране. В контекста на едно екологосъобразно бюджетиране ЕИСК препоръчва обвързване с бъдещо „златно правило“ за инвестициите.

1.6.

Изброените мерки в подкрепа на надеждни социални инвестиции далеч не са достатъчни и следва да бъдат засилени. Необходимо е да се постави по-силен акцент върху социалната устойчивост, така че човекът и сферата на труда да бъдат в центъра на вниманието. Социалните партньори и гражданското общество трябва да участват пълноценно, а Европейският стълб на социалните права и целите на ООН за устойчиво развитие следва да послужат за основа. Една интегрирана таксономия, която обхваща в еднаква степен екологичните и социалните цели, може да се превърне в ценна основа за икономически, социално и екологично устойчив ЕС. В рамките на оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие следва да бъдат разгледани и подобрени по-специално показателите за правата на работниците и правата на човека.

1.7.

Факторите на устойчивост трябва да бъдат взети под внимание при управлението на риска и осигуряването на собствен капитал във финансовия сектор, което трябва да бъде отчетено при регулирането, а в краткосрочен план — и на техническо равнище. ЕИСК се застъпва за стабилна и ориентирана към бъдещето политика в областта на собствения капитал и за строго икономическа оценка на риска, така че претеглянето на риска да се основава на действителните рискове за стабилността. Въздействието на рисковете за устойчивостта върху банките и застраховането и дори върху стабилността на финансовия сектор като цяло трябва да бъде взето предвид. В хода на систематичното отчитане на рисковете от екологичен, социален и управленски характер в рейтингите следва да се възобнови дискусията за рейтингова агенция на ЕС, като по този начин ще се затвърди водещата роля на ЕС в областта на устойчивостта.

1.8.

ЕИСК приветства стъпките за засилен мониторинг на системните рискове, дължащи се на кризата в областта на климата, и предлага, ако е възможно, да бъдат обхванати всички области на финансовия сектор. Време е също така най-накрая да се вземат под внимание рисковете за социалната устойчивост, които излагат на риск социалното сближаване чрез разтварянето на ножицата при разпределението. Освен това се подкрепя и по-висока степен на задължителност при отчитането във връзка с устойчивостта от страна на финансовите институции. В рамките на доверителните задължения и правилата за управление не бива да се стига до непропорционално прехвърляне на рискове под прикритието на екологични съображения, а класифицирането на неустойчивите инвестиции трябва да бъде разумно адаптирано.

1.9.

На надзорните органи трябва бързо да се предоставят правомощия, за да могат да предприемат действия срещу заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Евентуално определение би могло допълнително да улесни това. Целесъобразно е също така да се създаде рамка за мониторинг, която да измерва напредъка на финансовата система на ЕС. ЕИСК призовава гражданското общество да бъде включено в прегледа на привеждането на финансовите пазари в съответствие с целите за устойчиво развитие. Накрая, трябва да се подкрепи и по-добро сътрудничество между надзорните органи и ЕЦБ. Гражданското общество трябва да бъде включено в научните изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие, които трябва да отчитат социалната устойчивост.

1.10.

ЕИСК приветства факта, че Комисията се застъпва за постигането на амбициозен консенсус в рамките на международните форуми, тъй като глобалните пазари се нуждаят от световно признати рамкови условия. Европейските дружества не би трябвало да бъдат изправени пред толкова много различни разпоредби, че да изпитват сериозни конкурентни недостатъци. Това включва също така поддържането на глобален достъп до данни, които позволяват оценка на устойчивостта на дадена инвестиция и подходящо регулиране и надзор на доставчиците на данни от екологичен, социален и управленски характер. Фактът, че международната координация напредва с бавни темпове, не бива да води до забавяне на действията на равнището на ЕС. В хода на задълбочаването на работата на Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие Комисията се призовава да работи за по-тясно сътрудничество не само с частния сектор, но и с гражданското общество. ЕИСК решително призовава да се вземе в по-голяма степен под внимание социалната устойчивост също и на международно равнище, което е в съответствие и с целите на ООН за устойчиво развитие.

2. Контекст на становището

2.1.

Рамката за финансиране за устойчиво развитие следва да изпълнява ключова роля при изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата и постигането на целите на Зеления пакт. Тъй като според Комисията обхватът на необходимите инвестиции значително надхвърля капацитета на публичния сектор, рамката за финансиране за устойчиво развитие следва да допринася за насочване на частни финансови потоци към съответни икономически дейности. Нови възможности се очаква да възникнат и от взаимното подсилване на рамката за финансиране за устойчиво развитие и съюза на капиталовите пазари (2).

2.2.

Стратегията за финансиране за устойчиво развитие от 2018 г. се състои от таксономия, режим за оповестяване за дружества и инвестиционни инструменти, включително референтни показатели, стандарти и маркировки. Комисията признава, че е постигнат съществен напредък в полагането на основите за рамката за финансиране за устойчиво развитие, но че при все това остава да се направи още много. С настоящата инициатива Комисията поставя началото на нова фаза в стратегията на ЕС за финансиране за устойчиво развитие, която вече обхваща финансирането на прехода на реалната икономика към устойчивост, приобщаването, издръжливостта и приноса на финансовия сектор и глобалните амбиции.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК се застъпва за ориентирана към благоденствието икономическа политика, която да включва множество цели: екологична устойчивост, устойчив и приобщаващ растеж, пълна заетост и добро качество на труда, справедливо разпределение, здраве и качество на живот, стабилност на финансовите пазари, ценова стабилност, балансирана търговия въз основа на справедлива и конкурентоспособна промишлена и икономическа структура и стабилни публични финанси. Тези цели са в съответствие както с целите, определени в член 3 от Договора за ЕС, така и с настоящите цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Поради това със съжаление се отбелязва фактът, че стратегията за финансиране за устойчиво развитие се отнася в по-голямата си част единствено до целите в областта на климата. ЕИСК препоръчва цялостен подход, който да отчита и да следи за баланса между екологичните и социалните цели. За да се избегнат спънките и да се постигне необходимият консенсус, политиката в областта на климата трябва да се разглежда в контекста на икономическата политика, ориентирана към благоденствието.

3.2.

Чрез обединяване на политиките в областта на устойчивото развитие с тези за цифрови технологии и COVID-19 действията на ЕС могат да придобият по-голяма тежест. Политиката в областта на околната среда трябва да върви ръка за ръка със създаването на качествени работни места, справедливо разпределение на разходите и рисковете и укрепване на икономиката на ЕС, не на последно място на световно равнище. Трябва да се използват също така синергичните ефекти между проекта за съюза на капиталовите пазари и стратегията за финансиране за устойчиво финансиране. Прозрачността и информацията са съществени елементи на ефективните пазари и в същото време са необходимо предварително условие за финансиране за устойчиво развитие. Като цяло това ще подобри и достъпа на малките и средните предприятия до финансиране за социално и екологично устойчиво развитие. Освен това Групата на ЕС от технически експерти (TESG) подчертава необходимостта от работа с малките предприятия и от подкрепа на усилията им да спазват изискванията за докладване по отношение на устойчивостта.

3.3.

Категорично се подкрепя целта за пренасочване и насърчаване на инвестициите по начин, който допринася за прехода на ЕС към устойчива икономика. Въпреки че повечето от мерките, изброени в стратегията, са логични, те често са само проверки, предвиждане на потенциални правни актове или нямат времеви хоризонт. Особено по отношение на политиката в областта на климата обаче времето и ефективността са от решаващо значение. Вместо да се стремим към съвършенство, трябва да можем да се справяме с известна степен на несигурност, разнопосочни становища и нерешени въпроси. Наред с анализ на степента на съгласуваност на предходните разпоредби, понастоящем трябва незабавно да се предприемат следващите стъпки. Необходима е структурирана, добре подредена и последователна нормативна уредба без прекомерна сложност и припокривания, така че стратегията да работи на практика.

3.4.

ЕИСК оценява високо ангажимента на Комисията да постави началото на прехода към устойчива икономика на ЕС. Основната работа по разработването на таксономия или отчитането във връзка с устойчивостта обаче се делегира по-специално на първо място на Платформата за финансиране за устойчиво развитие и на второ място на Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG). За да се осъществи преходът към устойчивост, всички органи за вземане на решения на ЕС и държавите членки са необходими в еднаква степен. ЕИСК призовава по-конкретно Съвета и Европейския парламент да подкрепят и насърчават стъпките към устойчивост.

3.5.

ЕИСК критикува практиката важни въпроси на икономическата политика да се уреждат прекомерно посредством делегирани актове, вместо например чрез обикновена законодателна процедура. Социалните партньори и гражданското общество също трябва да участват пълноценно в изготвянето и прилагането на финансиране за устойчиво развитие, и по-специално в разработването на критериите от екологичен, социален или управленски характер. Тяхното балансирано представителство трябва да бъде осигурено в рамките на Платформата за финансиране за устойчиво развитие и в EFRAG. Като се има предвид фактът, че таксономия и отчитането във връзка с устойчивостта са свързани и с въпроси, засягащи сферата на труда, изключително слабото участие на синдикалните организации е неприемливо (3). Като цяло при въпроси, свързани със сферата на труда, трябва да се провеждат и преки консултации със социалните партньори.

3.6.

Постигането на целите в областта на климата е междупоколенческо и международно обществено благо, което поражда риск от паразитизъм и неефективност на пазара. Не може да се разчита на това, че конкуриращи се предприятия доброволно ще вземат предвид външни аспекти в цените и ще поемат ролята на „полиция на прехода“. Не следва да се очаква и масово пренасочване на инвестиции въз основа на саморегулиране в резултат от повишена прозрачност. Поради това стратегията за финансиране за устойчиво развитие ще разгърне желаното насочващо въздействие и необходимата ефикасност, ако е част от (икономическа) политика, ориентирана като цяло към устойчивост, и съответно регулиране. В този контекст яснотата в политиката улеснява и управлението на риска във финансовия сектор.

3.7.

Публичните инвестиции също продължават да изпълняват ключова роля не на последно място поради факта, че те често стимулират допълнителни частни инвестиции. За съжаление, фискалната рамка на ЕС често създава стимули за съкращаване на публичните инвестиции (4), което води до липса на инвестиции в устойчивост и приобщаване. За постигането на целите на Зеления пакт е необходимо както пренасочване на частните инвестиции, така и насърчаване на публичните инвестиции. По-специално дискусията относно устойчивото развитие подчертава призива за установяване на златно правило.

4. Конкретни бележки

4.1. Финансиране на прехода на реалната икономика към устойчивост

4.1.1.

Таксономията трябва да отразява по-високо равнище на амбиция, отколкото е предвидено в законодателните актове, тъй като така или иначе се изхожда от факта, че разпоредбите се спазват. Това е единственият възможен начин да се затвърди водещата роля на устойчивите икономически дейности чрез финансиране и възможности за финансиране. Успехът на таксономията е обвързан с нейното широко обществено приемане. Тя трябва да бъде прозрачна, научно обоснована и да се актуализирана непрекъснато. Само ако се гарантира, че включените икономически дейности не излагат на риск нито една от екологичните цели (5) или не предизвикват социални проблеми, те ще отговарят на широко прието понятие за устойчивост. ЕИСК обръща внимание на принципа на предпазните мерки, заложен в рамката на политиката на ЕС в областта на околната среда (6).

4.1.2.

За да се повиши ефективността на таксономията, ЕИСК препоръчва тя да бъде използвана при оценката на риска на финансовите дружества (вж. параграф 4.4). ЕИСК счита за многообещаващи подходи, наред с другото, отчитането на свързания с таксономията дял на активите на финансовите институции чрез „съотношението на зелените активи“ („Green Asset Ratio“ — GAR), включването на екологичните рискове в рамките на стрес тестове и използването на таксономията по отношение на „зелените“ облигации. Препоръчва се препратка към таксономията и към стандартите и маркировките например и в областта на държавните помощи и обществените поръчки или във връзка с фискалната рамка на ЕС.

4.1.3.

При добавянето на техническите критерии за проверка (действие 1в) трябва да се подхожда много внимателно и при стриктно спазване на принципа на предпазните мерки. Наред с другото, трябва да се спазва стриктно посоченият в Регламента за таксономията (7) критерий за ненанасяне на значителни вреди на други екологични или социални цели (8). В този смисъл предложенията за включване на селското стопанство, природния газ и ядрената енергия в таксономията трябва да бъдат разглеждани с изключително внимание. Запазването на надеждността на таксономията е от ключово значение, за да не се застрашава проектът за таксономия като цяло. ЕИСК подчертава, че в широки кръгове от европейското гражданско общество съществуват сериозни съмнения относно устойчивостта на икономическите сектори, предложени от Комисията. ЕИСК припомня тези съображения и във връзка с разпоредбите относно финансирането на определени икономически дейности (действие 1a).

4.1.4.

ЕИСК признава, че дори икономически дейности, чиито устойчиви свойства са много спорни, могат да играят полезна роля по време на преходния период, особено ако отговарят на най-новите технически стандарти. Поради това ЕИСК смята, че тези видове дейности евентуално биха могли да бъдат разгледани по-добре в отделно досие от таксономията на ЕС. Освен това ЕИСК следва да обмисли предприемането на отделна инициатива по този въпрос. Целта на подобна инициатива би била да се застъпи за ориентирана към благоденствието енергийна политика, която поставя акцент върху целите, свързани с околната среда, както и финансовата достъпност, укрепването на икономиката на ЕС във вътрешен и световен мащаб и запазването на добри работни места.

4.1.5.

Делегираният акт, предвиден още в Регламента за таксономията, с който се обхващат останалите четири цели в областта на околната среда, т.е. водите, биологичното разнообразие, предотвратяването на замърсяването и кръговата икономика (действие 1г), е положителна стъпка в посока към цялостен подход за устойчиво развитие. ЕИСК приветства и обявлението на Комисията, че ще предложи критерии за оценка в рамките на биологичното разнообразие, за да бъде интегрирано по този начин биологичното разнообразие в политиката в областта на климата. Разширяването по отношение на икономическите дейности със средно равнище на екологични резултати, както и диференцирането на икономическите дейности, които не оказват значително въздействие върху екологичната устойчивост, и икономическите дейности, които нанасят значителна вреда на екологичната устойчивост (действие 1б), също са стъпки в правилната посока. Регламентът за таксономията предвижда публикуването до края на 2021 г. на доклад относно икономическите дейности, които оказват или съответно не оказват значително въздействие. ЕИСК настоява дотогава докладът действително да бъде представен. В хода на разширяването на таксономията вниманието трябва да бъде насочено и към това да не се появят „вратички“ за заблуждаващи твърдения за екологосъобразност, не на последно място поради по-високата степен на сложност.

4.1.6.

ЕИСК приветства разширяването на стандартите и маркировките (действие 1д) и се обявява, наред с другото, за по-голяма решителност при въвеждането на минимални стандарти. От съществено значение би било да се определи обща рамка за маркировка за финансови инструменти за финансиране на прехода, за да се осигурят ясно дефинирани и надеждни отправни точки. Допълнително внимание заслужават заблуждаващите твърдения за устойчивост, с които дадена институция се представя за по-устойчива от екологична или социална гледна точка, отколкото е в действителност. Въпреки това до 2023 г. следва да бъде извършена само оценка на необходимостта от такава рамка. Дори когато става въпрос за създаването на референтен показател от екологичен, социален и управленски характер, Комисията е обявила, че би извършила единствено оценка, макар че и в този случай задължителни определения и правила биха били съществени градивни елементи за осигуряването на яснотата, която инвеститорите и обществото с основание изискват.

4.2. Приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие

4.2.1.

ЕИСК приветства факта, че достъпът до финансиране за устойчиво развитие следва да бъде улеснен за потребители, инвеститори на дребно и МСП, за да се осигури възможност за реализиране на по-малки проекти на местно равнище (действие 2a). Във връзка с това трябва да бъдат гарантирани и справедливи разходи за финансиране. Насърчаването на знанията във връзка с устойчивото развитие е добър подход, съответстващ на нарастващия интерес. Въпреки това обучението по финансови въпроси не може в никакъв случай да замени стабилната защита за инвеститорите, а подчертаването на аспектите, свързани с устойчивото развитие, не трябва да води до прикриване на несъразмерно високи рискове. Представители на инвеститорите също трябва да бъдат включени в изготвянето на рамка за финансова компетентност.

4.2.2.

С цел да се подобри отчитането във връзка с устойчивостта и за МСП, които не са обхванати от предложението за Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (9), ЕИСК приветства проектите в областта на консултантските услуги и компаса за таксономията (действие 2a). Евентуално подобряване и по-висока степен на задължителност при отчитането са от съществено значение, тъй като икономическите дейности на по-малките предприятия също могат да оказват сериозно въздействие върху околната среда. ЕИСК посочва, че като цяло гражданското общество има силен интерес от устойчива политика за предприятията. По-специално клиентите на МСП и техните инвеститори ще изискват представянето на декларации във връзка с устойчивото развитие. В рамките на опростена система за докладване на данни от екологичен, социален и управленски характер обаче вниманието трябва да бъде насочено надлежно към предотвратяването на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. Освен това се препоръчват следните стъпки: стандартизиране и сравнимост на нефинансовата информация на предприятията в ЕС, въвеждане на регулаторна и надзорна рамка за доставчиците на данни за устойчивостта и гарантиране на достъп до необработени нефинансови данни на предприятията. Изискванията за докладване не са самоцел и следователно не бива да са свързани с прекомерни ресурси и разходи, а да допринасят ефективно за прозрачността, за да се подобри пазарната ефективност и по този начин да се улесни по-добрият достъп до финансиране.

4.2.3.

Използването на цифровите технологии за финансиране за устойчиво развитие е последователно. По същия начин и аспектите, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат интегрирани в технологиите (действие 2б). Координирането на мерките за насърчаване на цялостната устойчивост и цифровизацията и за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19, създава синергични ефекти, които трябва да бъдат засилени, така че действията на ЕС да придобият по-голяма тежест. По отношение на екологосъобразното бюджетиране (действие 2д) ЕИСК препоръчва обвързване с бъдещо златно правило за инвестициите. Като цяло буди съжаление фактът, че и тук не е предвиден цялостен подход за устойчиво развитие. Що се отнася до поделянето на риска, трябва да се гарантира, че няма да се стига до едностранчиво обременяване и прехвърляне на риск в ущърб на публичния сектор.

4.2.4.

Увеличаването на застрахователното покритие по отношение на рисковете, свързани с околната среда, допринася за адаптиране към актуалното положение. Комисията счита, че незначително увеличаване може да намали съществено разходите за данъкоплатците и правителствата, дължащи се на бедствия, свързани с климата — възможност, която ЕИСК изрично приветства. От друга страна, предложените стъпки за установяване на примери за най-добри практики изглеждат твърде предпазливи. Социалните партньори и гражданското общество трябва във всеки случай да бъдат включени в диалог относно устойчивостта (в т.ч. климатичната устойчивост).

4.2.5.

Стъпките в подкрепа на надеждни социални инвестиции (действие 2г) далеч не са достатъчни, за да бъдат преодолени пропуските на стратегията в социалната сфера. В Регламента за таксономията (10) е предвидена минимална защита, като се прави препратка, наред с другото, към основните трудови стандарти на Международната организация на труда. Това обаче не е достатъчно, за да бъде подкрепен социалният напредък посредством таксономията. За тази цел е необходимо да се приложи последователен подход за задълбочаване на социалната устойчивост, при който човекът и сферата на труда да бъдат в центъра на вниманието. Основата вече е поставена с Европейския стълб на социалните права и целите на ООН за устойчиво развитие. Например таксономия, която обхваща в еднаква степен екологичните и социалните цели и следователно предвижда като цяло принципа за ненанасяне на значителни вреди (11), може да бъде ценна основа за ЕС с устойчиво икономическо, социално и екологично развитие. Понастоящем с участието на социалните партньори и гражданското общество следва без забавяне да бъде разработена една цялостна таксономия. Докладът относно социалната таксономия ще бъде публикуван в края на 2021 г., което така или иначе е твърде късно.

4.2.6.

Преразглеждането на техническите стандарти в рамките на Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (РОИУСФУ) (12) — с цел изясняване на показателите за неблагоприятни екологични и социални въздействия — също е закъсняло, тъй като е предвидено едва в края на 2022 г. ЕИСК призовава по-специално и за значително по-бързо преразглеждане на показателите за правата на работниците и правата на човека, както и за прилагането на по-високи стандарти. Разбира се, социалните партньори и гражданското общество трябва да бъдат пълноценно включени в този процес.

4.3. По-добра издръжливост на рисковете за устойчивостта

4.3.1.

ЕИСК подкрепя включването на факторите за устойчивостта в управлението на риска във финансовия сектор. Само по този начин може да бъде прекъснат порочният кръг, при който финансовите предприятия финансират вредни за климата дейности. Въпреки че изменението на климата създава сериозни рискове за банките и застрахователните дружества, то засяга и финансовия сектор като цяло и дори застрашава цялостната финансова стабилност. В този контекст ЕИСК предупреждава да не се интерпретира погрешно ролята на финансовия сектор като правоприлагащ орган, който налага цели за устойчивост от общ интерес. Рисковете, свързани с климата, обаче трудно могат да се определят с точност поради масовия мащаб, проявлението им за първи път и несигурността. Това обаче не трябва да води в никакъв случай до забавяне при предприемането на конкретни стъпки, което допълнително би задълбочило проблема. Като цяло е необходимо прилагането на бърз и разумен подход, за да се предотвратят шокови реакции. Таксономията на ЕС следва да служи като основа за това.

4.3.2.

Отчитането на рисковете за устойчивостта в стандартите за финансово отчитане и разработването на стандарт за природния капитал са положителни стъпки, като научно обоснованите, строги и надеждни стандарти и методологии са от съществено значение (действие 3a). Системното включване на съответните рискове от екологичен, социален и управленски характер в кредитните рейтинги и прогнози също е целесъобразно (действие 3б). ЕИСК предлага възобновяване на дискусията относно рейтингова агенция на ЕС в контекста на настоящата ситуация и затвърждаване по този начин на водещата роля на ЕС в областта на устойчивостта.

4.3.3.

Подходът на отчитане на факторите от екологичен, социален и управленски характер в системата за управление на риска на банките и в пруденциалната рамка за застрахователните дружества е логичен (действие 3в и 3г). Те трябва да бъде взети под внимание и при преразглежданията на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) и директива „Платежоспособност II“ (13), които вероятно ще бъдат съпътствани от по-дълги обсъждания. Поради това ЕИСК препоръчва също така своевременни мерки по отношение на стандартите за измерване на рисковете при управлението на риска, за да се гарантират бързо отразяване на рисковете за устойчивостта и съответно осигуряване на собствен капитал. На техническо равнище подходящи за това наред с останалото са насоките на европейските надзорни органи. Препоръчва се като цяло стабилна, ориентирана към бъдещето и внимателно балансирана политика в областта на риска и собствения капитал, която да взема под внимание въздействието на рисковете за устойчивостта върху финансовата стабилност.

4.3.4.

Мерки като например вътрешни стрес тестове са стъпка в правилната посока като допълнителни мерки. ЕИСК обаче отхвърля идеята класифицираните като устойчиви експозиции да подлежат на специално пруденциално третиране, което би намалило например изискванията за собствен капитал. Повишаващата се в резултат на това сложност на нормативната уредба може да доведе до объркване и регулаторни пропуски. Поради това ЕИСК се застъпва за строго икономическа оценка на риска. Претеглянето на риска следва да се основава на първо място на рисковете за икономическата стабилност. При това вредните за климата инвестиции така или иначе са изложени на риск стойността им да бъде намалена и да бъдат неуспешни. ЕИСК предупреждава за турбуленции в областта на пруденциалния надзор и излагане на риск на вече достигнатите стандарти, ако бъдат нарушени изискванията на РКИ, ДКИ и директива „Платежоспособност II“.

4.3.5.

ЕЦБ обръща внимание, наред с другото, на връзката между кризата в областта на климата и финансовата стабилност. ЕИСК приветства издаването на информационни листовки относно отчитането на рисковете от екологичен, социален и управленски характер от страна на ЕЦБ и подкрепя стъпките за засилен мониторинг и преодоляване на потенциални системни рискове (действие 3д). Доколкото е възможно, това трябва да обхваща всички институции, заинтересовани страни, продукти и платформи за търговия, включително по-слабо регулираните области. ЕИСК подчертава също така, че акцентът трябва да бъде поставен преди всичко върху ограничаването, а не върху регистрирането на рисковете. За съжаление, дори не са засегнати рисковете за социалната устойчивост, които излагат на риск социалното сближаване чрез разтварянето на ножицата на разпределението.

4.4. Подобряване на приноса на финансовия сектор към постигането на целите за устойчивост

4.4.1.

Финансовият сектор има ключова функция в икономическия цикъл, поради което изпълнява съществена роля в контекста на устойчивостта, тъй като инвестициите към настоящия момент разкриват емисии на CO2 в бъдеще. Ето защо е логично съгласно Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта от различните институции на финансовия пазар да се изисква да оповестяват своите планове за преход и приноса си за намаляване на екологичния отпечатък, както и да се стремят към засилване на дейностите по оповестяване и декарбонизация за финансови продукти в контекста на РОИУСФУ (действие 4a). ЕИСК препоръчва по-доброто докладване да се обвърже с предварително определени пътища за преход и да се разширят изискванията за докладване, така че да обхванат и други участници на финансовите пазари. Както самата Комисия отбелязва, доброволните ангажименти за устойчивост могат да бъдат само първа стъпка, така че всички мерки за засилване на задължителния характер на тези ангажименти трябва да бъдат подкрепени, за да се избегнат объркване и произвол.

4.4.2.

Що се отнася до доверителните задължения и правилата за управление, отново става въпрос преди всичко за оценки (действие 4б). Целесъобразно е да се разшири понятието за „дългосрочни висши интереси на членовете и бенефициерите“, както и да се наложи задължение за вземане под внимание на въздействията върху устойчивостта. И тук не трябва да се стига до непропорционално прехвърляне на рискове под прикритието на екологични съображения. Класифицирането на неустойчивите инвестиции трябва да бъде внимателно адаптирано, като акцентът следва да се постави преди всичко върху претеглянето на риска на новите инвестиции в изкопаеми горива. В интерес на справедливия преход не трябва да се допуска социалната устойчивост отново да бъде загърбена. Подобряването на наличието, интегритета и прозрачността на пазарните проучвания и рейтинги от екологичен, социален и управленски характер също е важно допълнение, тъй като съществува спешна необходимост от подобряване на надеждността и сравнимостта с оглед на объркващото разнообразие от понятия (действие 4в).

4.5. Мониторинг на организирания преход и гарантиране на интегритета на финансовата система

4.5.1.

ЕИСК подкрепя всички мерки, които предоставят възможност на надзорните органи да предприемат действия срещу заблуждаващите твърдения за екологосъобразност (действие 5a). В края на краищата осигуряването на средства за изпълнение на тяхната роля е напълно естествено. За съжаление, и тук е предвидена единствено оценка, без времеви график. ЕИСК отново обръща внимание на фактора време и изразява съжаление, че се прави препратка единствено към екологичната устойчивост. Накрая, препоръчително е да се дефинират „заблуждаващи твърдения за екологосъобразност“ или „заблуждаващи твърдения за устойчивост“, за да се улесни прилагането на мерки за противодействие.

4.5.2.

Важна съпътстваща мярка е стабилна рамка за мониторинг с цел измерване на напредъка, постигнат от финансовата система на ЕС (действие 5б). Измерването на капиталовите потоци в устойчиви инвестиции, оценяването на нуждите от инвестиции и прегледът на финансовите пазари по отношение на тяхното привеждане в съответствие с целите в областта на климата и околната среда трябва да бъдат приветствани. За съжаление социалната устойчивост отново е пропусната. ЕИСК призовава в прегледа на привеждането на финансовите пазари в съответствие с целите в областта на климата и околната среда да се включат не само финансовите институции, но и социалните партньори и гражданското общество.

4.5.3.

Спешно е необходимо подобряване на сътрудничеството между надзорните органи и ЕЦБ (действие 5в). В контекста на целта за постигане на по-голяма съгласуваност в политическите действия е желателно да се действа бързо. Надзорните органи следва също да бъдат включени в този процес. ЕИСК призовава социалните партньори и гражданското общество да бъдат включени в засилването на научните изследвания в областта на финансирането за устойчиво развитие и трансфера на знания между финансовия сектор и научноизследователската общност (действие 5г) и също така да бъде взета под внимание социалната устойчивост.

4.6. Насърчаване на глобалните амбиции

4.6.1.

ЕИСК приветства факта, че Комисията ще се застъпи за амбициозен консенсус в рамките на международните форуми (действие 6a). Предвид тясната международна взаимосвързаност на финансовите пазари и необходимостта от поддържане на глобалната финансова стабилност, доброто международно управление като цяло и в частност в областта на устойчивостта е от съществено значение. Глобалните пазари се нуждаят от световно признати рамкови условия и правила. Това включва и много практични, но изключително важни аспекти, като например необходимостта от глобален достъп до данните, които позволяват оценка на устойчивостта на дадена инвестиция.

4.6.2.

Фактът, че международната координация понякога напредва с бавни темпове, никога не трябва да се използва като оправдание или да води до забавяне на развитието на равнището на ЕС. Напротив, колкото по-успешно се прилага финансираното за устойчиво развитие в Европа, толкова по-вероятно е пътят на ЕС да послужи и като глобален модел. В този контекст надеждността на таксономията на ЕС и всеобхватното прилагане на двойна същественост също са важни. ЕИСК категорично призовава социалната устойчивост да бъде взета в по-голяма степен под внимание и на международно равнище, включително в съответствие и с целите на ООН за устойчиво развитие. Европейските дружества не би трябвало да бъдат изправени пред толкова много различни разпоредби, че да изпитват значителни конкурентни недостатъци.

4.6.3.

Задълбочаването на работата на Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие (МПФУР) е логично (действие 6б). В този контекст ЕИСК призовава Комисията да работи за по-тясно сътрудничество и взаимодействие не само между МПФУР и частния сектор, но и със социалните партньори и гражданското общество, например за да се гарантира включването на правата на човека в рамките на финансирането за устойчиво развитие. Разбира се, ЕИСК препоръчва и тук да се постави цялостен акцент върху устойчивостта. Това се отнася и за подкрепата на държавите с ниски и средни доходи (действие 6в).

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ESG: Environmental, Social and Governance criteria — критерии от екологичен, социален или управленски характер.

(2) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20.

(3) Вж. членове и наблюдатели на платформата относно финансирането за устойчиво развитие https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/business_economy_euro/banking_and_finance/documents/eu-platform-on-sustainable-finance-members_en.pdf.

(4) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 27.

(5) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13), член 17.

(6) Член 191 от ДФЕС.

(7) Регламент (ЕС) 2020/852, член 18.

(8) Принцип за „ненанасяне на значителни вреди“ съгласно член 2, точка 17 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стp. 1).

(9) Предложение за директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (COM(2021) 189 final).

(10) Регламент (ЕС) 2020/852, член 18.

(11) Принцип „Do no significant harm“ за ненанасяне на значителни вреди.

(12) Регламент (ЕС) 2019/2088 от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги.

(13) Директива 2009/138/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/105

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации“

(COM(2021) 391 final — 2021/0191 (COD)

(2022/C 152/17)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Искания за консултация	Съвет, 12.8.2021 г. Европейския парламент, 13.9.2021 г.
Правно основание	член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	23.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	123/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

С „доброволния“ стандарт на ЕС за екосъобразните облигации се създава режим, основан на прозрачност и надзор. Съгласно такъв режим проекти, които са в съответствие с таксономията на ЕС на устойчивите дейности, ще бъдат допустими за финансиране, а емитентите ще трябва да предоставят допълнителна информация в момента на емитирането и впоследствие чрез редовно отчитане относно използването на постъпленията и въздействието на проектите.

1.2.

ЕИСК счита, че стандартът на ЕС за екосъобразните облигации има и потенциал за постигане на значителни икономически ползи както за емитентите, така и за инвеститорите. Това е възможно, защото предложението има за цел да се създаде всеобщ, надежден и опростен механизъм за емитиране на екосъобразни облигации, като се сведе до минимум информационната асиметрия и същевременно се подобри репутацията на емитентите по този стандарт.

1.3.

ЕИСК счита, че съобразяването на тези облигации с Регламента на ЕС за таксономията ги прави подходящи за финансиране на икономически дейности, които подпомагат прехода към по-устойчиви и декарбонизирани икономики.

1.4.

Предложеният стандарт ще спомогне и за значително намаляване съществуващите равнища на неопределеност по отношение на видовете активи или разходи, които могат разумно да се класифицират като екосъобразно използване на капитал. Поради горепосоченото съобразяване с таксономията на ЕС обаче ЕИСК счита, че са необходими ясни насоки от страна на Комисията за насочване на инвеститорите към екосъобразни облигации и проекти на ЕС, които имат положително въздействие върху околната среда.

1.5.

Комитетът счита, че при по-нататъшното разработване на екосъобразните облигации като клас активи е необходимо да се прилага единен стандарт във всички държави членки и той да е приложим за емитентите. Въпреки това не трябва да подценяваме предизвикателството, пред което ще бъдат изправени емитентите във връзка със спазването на стандартите в таксономията на ЕС. По всяка вероятност те ще претеглят разходите за една външна проверка спрямо ползите от достъпа до по-широка база инвеститори. Трябва да се избягва ситуация, при която частните емитенти може да предпочетат алтернативни екосъобразни облигации и по-леки процеси по сертифициране.

1.6.

Предложените процедури за отчитане и спазване може да имат и непропорционално финансово въздействие върху МСП, които може да приемат стандарта на ЕС за екосъобразните облигации за прекалено наказателен, което би възпрепятствало по-нататъшния растеж. Това също трябва да се избегне и затова ЕИСК препоръчва прагматичен подход по отношение на изискванията за надзор и отчитане. Избягването на твърде многото предписания и свръхрегулирането, включително в случая с емитентите предприятия, ще улесни приемането на стандарта на ЕС за екосъобразните облигации на всички капиталови пазари. В декарбонизиращите се икономики емитентите предприятия се считат за също толкова важни колкото емисията на екосъобразни облигации от страна на Комисията, и ЕИСК счита, че стандартите, прилагани за екосъобразни облигации, емитирани от публичния сектор и от емитенти предприятия, трябва да се сближат.

1.7.

Що се отнася до емитентите на екосъобразни облигации, които не са от ЕС, ЕИСК счита, че достъпът до капиталовите пазари на ЕС и обратното следва да се основават на глобалното съгласуване на таксономиите в юрисдикциите. Според Комитета това е от особено значение, тъй като предизвикателствата за околната среда като изменението на климата не могат да бъдат преодолени само от ЕС. Освен ако няма някаква обща основа за съгласуването на таксономията с трети държави, е малко вероятно предложеният от Комисията регламент за доброволен стандарт за екосъобразните облигации да се превърне в стандарт за световния пазар на такива облигации. Международната платформа за устойчиво финансиране (МПУФ) следва да играе ключова роля за осигуряването на такава обща основа, изпълнявайки функцията на форум за диалог между създателите на политики.

1.8.

И накрая, ЕИСК приветства изискването съгласно таксономията на ЕС инвестициите да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди и минимални гаранции, предвид трайната нужда от отдаване на приоритет на екологичната трансформация заедно със социална закрила и гарантиране на правата на човека и правата на работниците. И все пак това може да ограничи съгласуването на таксономията с трети държави, особено ако такива юрисдикции не изпълняват критериите за ненанасяне на значителни вреди, като например признаването на правата на колективно договаряне. За тази цел ЕИСК предлага специален комитет за мониторинг, който да следи динамиката на пазара на екосъобразни облигации, с участието на социалните партньори.

2. Общи бележки

2.1.

На 6 юли 2021 г. Европейската комисия предложи нов регламент относно доброволен европейски стандарт за екосъобразните облигации. Предложеният регламент има за цел да направи финансовата система на ЕС по-устойчива чрез създаването на „златен стандарт“ за екосъобразни облигации, който може да бъде сравнен и потенциално съгласуван с други пазарни стандарти.

2.2.

Стандартът за екосъобразните облигации ще бъде отворен за всички емитенти на такива облигации, включително частни, публични и емитенти — държавни образувания, и включва емитенти, намиращи се извън ЕС.

2.3.

С предложената рамка ще се определи доброволен стандарт за това как дружествата и публичните органи могат да използват екосъобразни облигации за набиране на средства на капиталовите пазари за финансирането на проекти.

2.4.

Стандартът изисква емитентите да разпределят всички постъпления от емисията за дейности, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (1) (Регламента за таксономията), до датата на падежа на облигацията. С него се определят екологични цели, критерии за проверка и прагове за резултати за икономическите дейности. Дадена икономическа дейност ще се счита за отговаряща на условията, ако: а) допринася съществено за постигането на една или повече от екологичните цели; б) не нанася значителни вреди във връзка с постигането на други екологични цели; и в) се осъществява в съответствие със социалните и управленските гаранции.

2.5.

Екосъобразните облигации на ЕС ще спомогнат за финансирането на дългосрочни проекти (до 10 години), стига тези проекти да са съобразени с екологичните цели на Регламента за таксономията.

2.6.

Екосъобразните облигации на ЕС ще подлежат на външна проверка, за да се гарантира, че отговарят на посочените по-горе изисквани, по-специално съобразяването на проектите с таксономията. Съгласно предложението външните проверители ще се регистрират от Европейския орган за ценни книжа и пазари и ще трябва текущо да изпълняват условията за регистрация.

2.7.

В случай на промяна след емитирането на облигациите на техническите критерии на ЕС за проверка по таксономията по Регламента за таксономията, емитентите могат да продължат да отговарят на действащите преди критерии за още пет години. ЕИСК обаче е на мнение, че след като дадена облигация бъде квалифицирана като екосъобразна при емитирането, правилата за разпределяне на постъпленията не бива да се променят. На практика, макар че критериите за проверка на таксономията са се променили и облигацията вече не отговаря на новите критерии, тя следва да продължи да бъде екосъобразна за целия срок до падежа. Това би следвало да допринесе за стабилността на пазарите на екосъобразни облигации.

2.8.

С предложението се цели също така да се повиши доверието на инвеститорите и да се увеличат гаранциите, както и да се намалят рисковете финансираните чрез екосъобразни облигации проекти да не постигнат поставените екологични цели. От емитентите на такива облигации ще се изисква да се отчитат редовно.

2.9.

„Информационен документ относно европейските екосъобразни облигации“, в който се определят окончателните цели на финансирането, ще бъде задължителен и този информационен документ ще подлежи на „проверка преди емитирането“ от регистриран външен проверител, за да се гарантира, че облигацията отговаря на изискванията на стандарта за екосъобразните облигации.

2.10.

От емитентите на екосъобразни облигации ще се изисква също така да публикуват годишни отчети, в които да се посочва как постъпленията от емисията са съобразени с таксономията на ЕС.

2.11.

След разпределянето на всички постъпления от продажбата на екосъобразните облигации (което трябва да стане преди падежа им), от емитента ще се изисква „проверка след емитирането“. За определени емитенти (като някои финансови институции) това ще бъде ежегодно изискване.

2.12.

Ще има също така изискване за публикуване на поне един отчет относно общото въздействие на облигацията върху околната среда.

3. Конкретни бележки

3.1.

Предложението на Европейската комисия за европейски стандарт за екосъобразните облигации идва в момент, в който търсенето на екосъобразни облигации в ЕС нараства. Въпреки това понастоящем емитирането на екосъобразни облигации в ЕС все още представлява само 2,6 % от общите емисии на облигации на ЕС, така че има значителна възможност за растеж. Например през второто тримесечие на 2021 г. емитирането на екосъобразни облигации в ЕС нарасна с около 30 % спрямо същия период на 2020 г., което отразява траекторията на растеж в тази област (2).

3.2.

Въпреки това нараства безпокойството относно реалната степен на ползите за околната среда в резултат на проектите, финансирани чрез емисията на такива облигации. Терминът, който описва тези опасения, е „заблуждаващи твърдения за екологосъобразност“; той отразява понякога несигурните екологични достойнства на проектите, финансирани посредством екосъобразни облигации. Това създава проблем по отношение на доверието в емитентите, които се стремят да установят своята „екологична“ репутация, както и информационна асиметрия за инвеститорите, които на предварителния етап може да срещнат трудности при идентифицирането на истински екологично устойчиви проекти.

3.3.

Проблемът се крие във факта, че екосъобразните облигации са същите като всички останали облигации, като разликата е, че постъпленията от емисията на екосъобразни облигации се използват за проекти, които отговарят на определени предварително установени екологични критерии. В случай на неизпълнение, и както при всяка емисия облигации, инвеститорът обикновено прибягва до целия баланс на емитента. Допълнителната стойност за инвеститора се извлича от притежаването на облигация, която постига устойчиви или екологични цели. Проблемът тук обаче е, че определенията на устойчиви дейности се различават в юрисдикциите в рамките на ЕС. От това следва, че сравняването на въздействието на проектите в различните юрисдикции и често в отделните региони в дадена държава членка е напълно невъзможно.

3.4.

Има и проблем, свързан с отчитането на използването на постъпленията. Има вероятност проблемите с оповестяването и съобщаването на информация на инвеститорите от страна на емитентите относно използването на постъпленията да са по-изразени в държави членки, в които в бъдеще ще са необходими повече нисковъглеродни инвестиции.

3.5.

Целта на доброволния стандарт на ЕС за екосъобразните облигации е да се решат тези проблеми чрез създаване на режим, основан на прозрачност и надзор. Съгласно такъв режим само проекти, които са в съответствие с таксономията на ЕС на устойчивите дейности, ще бъдат допустими за финансиране, а емитентите ще трябва да предоставят допълнителна информация в момента на емитирането и впоследствие чрез редовно отчитане относно използването на постъпленията и въздействието им. Освен това само на външни проверители под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще бъде позволено да подписват екосъобразна облигация на ЕС. И все пак ЕИСК предупреждава да не се допускат пазарни концентрации, за да се държат под контрол разходите на външните проверители. Така например един прост и безпроблемен процес на регистрация би могъл да насърчи конкуренцията в тази област — това не би застрашило компетентността или качеството на проверителите.

3.6.

Стандартът на ЕС за екосъобразните облигации има и потенциал за постигане на значителни икономически ползи както за емитентите, така и за инвеститорите. Понастоящем проблемите, свързани с доверието и информационната асиметрия, пораждат допълнителни разходи за всички участващи страни — за емитентите, които се стремят да утвърдят своята надеждност чрез различни скъпоструващи усилия, включително скъпи процедури за външна проверка и по-голямо отчитане, и за инвеститорите, които може да положат допълнителни усилия за търсене, за да определят съответно подходящи възможности за устойчиви инвестиции. Предложената екосъобразна облигация на ЕС ще създаде всеобщ, надежден и опростен механизъм за емитиране на екосъобразни облигации, като се сведе до минимум информационната асиметрия и същевременно се подобри репутацията на емитентите по този стандарт.

3.7.

Съобразените с Регламента на ЕС за таксономията европейски екосъобразни облигации са подходящи за финансиране на икономически дейности, които подпомагат прехода към по-устойчиви и декарбонизирани икономики. Екосъобразните облигации следва да се разглеждат като основен предпочитан вариант и следва да се създадат подходящи стимули, чрез които финансовата система на ЕС да се „екологизира“ реално.

3.8.

Предложението ще позволи също така на базираните в ЕС дружества да емитират европейска екосъобразна облигация, за да придобият или построят съобразен с таксономията на ЕС актив, като например нова енергийноефективна сграда. Следователно това ще даде възможност на дружествата да увеличат своя дял от съобразени с таксономията активи. Следва обаче да се вземат предвид и свързаните с това социални разходи, включително колективните уволнения.

3.9.

Поради горепосоченото съобразяване с таксономията на ЕС предложеният стандарт ще спомогне и за значително намаляване на съществуващите равнища на неопределеност по отношение на видовете активи или разходи, които могат разумно да се класифицират като екосъобразно използване на капитал, като по този начин ще се повиши доверието в пазара на екосъобразни облигации и ще се спомогне за допълнително засилване на растежа и инвестициите в тази нововъзникваща област и за по-широко въвеждане на „екосъобразното финансиране“. С времето стандартът на ЕС за екосъобразни облигации може да започне да действа, но са необходими насоки от страна на Комисията за насочване на инвеститорите към висококачествени облигации и проекти, които наистина имат положително въздействие върху околната среда, както и за създаването на нов клас активи на капиталовия пазар в ЕС. Перспективата за такива насоки е още една причина за радушното приемане на това предложение.

3.10.

На този фон екосъобразните облигации ще се превърнат в основен компонент за финансирането на прехода към ниски въглеродни емисии в целия ЕС. Обикновено екосъобразните облигации са с дълъг матуритет и при тях капиталът се възстановява при падежа на облигацията, както се изисква за големи инфраструктурни проекти. Въпреки че обозначаването като екосъобразна облигация на ЕС ще бъде доброволно, инвеститорите имат стимул да го правят в рамките на усилията си за мобилизиране на капитал за проекти с очевидни ползи за околната среда. Това само по себе си вече е важно предимство, но основното предимство е самият стандарт, който осигурява еталон за екосъобразни активи на капиталовия пазар. Очаква се това да доразвие екосъобразните облигации като клас активи, като се даде възможност на инвеститорите да определят крива на доходността, специфична за екосъобразните дългови инструменти. Като се възприеме единен стандарт във всички държави членки, който е приложим за емитентите, средствата по екосъобразни облигации и предоставянето на екосъобразни банкови кредити биха могли да спомогнат за мобилизиране на допълнителни средства за улесняване на прехода към ниски въглеродни емисии. Това ще се улесни допълнително и при условие че ценообразуването на екосъобразните заеми е достатъчно разумно.

3.11.

Екосъобразната облигация на ЕС би могла да се превърне и в еталон за екосъобразни облигации на пазарите извън ЕС, какъвто беше случаят с инвестиционните фондове на дребно. ЕС всъщност се е установил като световен лидер в тази област (с 51 % от емисиите в световен мащаб от дружества и публични органи от ЕС през 2020 г.) и стандартът за екосъобразни облигации ще създаде допълнителни възможности за инвеститорите от Съюза за устойчиво финансиране от всички международни пазари.

3.12.

Определянето на стандарт за екосъобразни облигации е важно. Въпреки това не трябва да подценяваме предизвикателството емитентите да спазват стандартите в таксономията на ЕС. По всяка вероятност те ще претеглят разходите и сложността на един продължителен процес на одобрен и надзираван от ЕОЦКП външен преглед спрямо ползите от достъпа до по-широка база инвеститори. Поради тази причина частните емитенти може да предпочетат алтернативни екосъобразни облигации и по-леки процеси по сертифициране. Тези процедури за отчитане и спазване може да имат и непропорционално финансово въздействие върху МСП, които може да приемат стандарта на ЕС за екосъобразните облигации за прекалено наказателен, което би възпрепятствало по-нататъшния растеж. Опитът с продукти на капиталовите пазари в целия Съюз, когато въвеждането не е било много окуражаващо, може да хвърли светлина върху потенциалния интерес от екосъобразните облигации на ЕС.

3.13.

От това следва, че е необходимо надзорният орган на ЕС да въведе стандарта за екосъобразните облигации възможно най-прагматично. Въпреки че Комисията ще бъде основният емитент на екосъобразни облигации с 250 милиарда евро през следващите три години по инструмента Next Generation EU, като държавите членки ще емитират общо около 80 милиарда евро екосъобразни облигации, ролята на частния сектор в емитирането на такива облигации не бива да се подценява. Избягването на твърде многото предписания и свръхрегулирането в случая с емитентите предприятия ще улесни приемането на стандарта за екосъобразните облигации на всички капиталови пазари в ЕС. Необходимо е обаче да се подходи с предпазливост. Съгласно предложението екосъобразните облигации, емитирани от публичния сектор в държавите членки, няма да подлежат на предвидената в предложението външна проверка. Въпреки че емитентите от публичния сектор все пак ще трябва да се отчитат на инвеститорите в облигации, предвид ангажиментите от страна на държавите членки към прехода към ниски въглеродни емисии, повсеместното прилагане на стандарта на ЕС за екосъобразни облигации ще гарантира този ангажимент. От друга страна, ако се позволят два вида екосъобразни облигации (един за публичния сектор и един за емитентите предприятия), това би могло да доведе до най-малко два различни стандарта.

3.14.

Друг въпрос, който трябва да бъде решен, е как да се позволи на емитентите на екосъобразни облигации, които не са от ЕС, достъп до капиталовите пазари на ЕС и обратното; от тук следва и необходимостта от глобално съгласуване на таксономиите в юрисдикциите. В този контекст е уместно да се прибегне към Международната платформа за устойчиво финансиране (МПУФ), която е форум за диалог между изготвящите политиките лица с крайната цел да се увеличи размерът на частния капитал, инвестиран в екологично устойчиви инвестиции. Крайната цел на МПУФ е да се улесни мобилизирането на частен капитал за устойчиви от екологична гледна точка инвестиции. Поради тази причина МПУФ предлага многостранен форум за диалог между изготвящите политиките лица, за да се помогне на инвеститорите да идентифицират и да използват възможностите за устойчиви инвестиции, които действително допринасят за постигането на целите в областта на климата и околната среда. Съгласуването на таксономиите следва да се обсъди и договори в рамките на този форум.

3.15.

Както беше посочено по-горе, ЕОЦКП, като надзорен орган на капиталовия пазар на ЕС, ще играе много важна роля за това да се гарантира, че предложените стандарти се прилагат възможно най-прагматично. Това ще изисква да се развият неговите умения и да се изгради капацитетът му като надзорен орган на проверителите на екосъобразните облигации на ЕС. Комисията определя критериите за квалификациите и прозрачността, а те представляват солидна основа за ЕОЦКП. Според ЕИСК, като изгражда капацитета си, ЕОЦКП би могъл с времето да окаже подкрепа на своите партньори извън ЕС да прилагат подобни стандарти, като по този начин се улесни достъпът за инвеститорите от Съюза на нововъзникващите пазари.

3.16.

Необходимо е също така да се вземе предвид, че преходът към нисковъглеродна икономика на ЕС ще изисква финансиране, което далеч надхвърля наличното по инструмента Next Generation EU. Частният сектор вече играе роля в този преход, но трябва да се положат още много усилия. Следователно предложеният стандарт на ЕС за екосъобразни облигации ще доразвие зараждащия се пазар на екосъобразни облигации и ще мобилизира още емитенти, освен че ще улесни трансграничното финансиране на капиталовите пазари. В окончателния анализ, с предложения стандарт за екосъобразни облигации ще се подобри репутацията на потенциалните емитенти и инвеститори и техният ангажимент към устойчивото развитие и екологичните цели: смекчаване на последиците от изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, устойчиво използване и опазване на водите и морските ресурси, преход към кръгова икономика, рециклиране, предотвратяване на отпадъците, предотвратяване и контрол на замърсяването и защита на екосистемите в добро състояние. Така съответните екологични и социални цели ще бъдат част от всяка корпоративна стратегия. Освен това ако се насърчи създаването на екомаркировка на ЕС за финансовите продукти, като същевременно се минимизира бюрокрацията, това ще помогне на частните предприятия да приемат такава стратегия.

3.17.

С времето ЕИСК очаква инвеститорите да изберат стандартите на ЕС за екосъобразни облигации, тъй като това ще гарантира, че средствата се използват съобразно таксономията, което от своя страна улеснява изискванията за докладване на инвеститорите. От това следва, че целта трябва да бъде приемане на предложения стандарт за екосъобразни облигации в целия ЕС, било то в частния или в публичния сектор.

3.18.

И в тази връзка ЕИСК би приветствал съществуващите екосъобразни облигации да бъдат „унаследени“ по предложения стандарт, както и евентуалното прилагане на такива стандарти за облигациите по инструмента Next Generation EU. Комитетът е убеден, че съобразените с таксономията екосъобразни облигации ще спомогнат за постигане на целите в областта на околната среда. Освен това очакванията на ЕИСК са, че стандартът на ЕС за екосъобразни облигации ще повиши интереса на инвеститорите към такива инвестиции, което ще развие допълнително пазара на тези облигации. Въпреки че това е добра новина за емитентите и инвеститорите, Комитетът предупреждава за посочените по-горе предизвикателства.

3.19.

В бъдеще и ако допуснем, че предложението бъде прието, би било интересно да се оцени i) степента, до която инвеститорите както в ЕС, така и извън него ще изискват емитентите да се съобразяват с предложените стандарти и дали предложението ще доведе до разлика в пазара на екосъобразни облигации между Съюза и останалата част на света, и ii) как предложеното въвеждане на стандарта на ЕС за екосъобразни облигации ще засегне развитието на пазара на екосъобразни облигации в ЕС и извън него.

3.20.

Според Комитета това е от особено значение, тъй като предизвикателствата за околната среда като изменението на климата не могат да бъдат преодолени само от ЕС. Освен ако няма някаква обща основа за съгласуването на таксономията с трети държави, е малко вероятно предложеният от Комисията регламент за доброволен стандарт за екосъобразните облигации да се превърне в стандарт за световния пазар на такива облигации. При реалната възможност емитентите от трети държави да не приемат предложените от Комисията стандарти, би се стигнало до разпокъсване на капиталовите пазари. Това би могло да спре потока на средствата, необходими за преодоляване на огромните предизвикателства в областта на околната среда, по-специално изменението на климата.

3.21.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

(2) Инициатива за климатични облигации (2021 г.). Regional breakdown of green bond issuance, by volume of issuance (Регионално разпределение на емитирането на екосъобразни облигации, по обем на емитиране).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/111

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на групите, които са глобални системно значими институции и са обект на стратегия за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране, и на методиката за непряко записване на инструменти, признати за покриване на минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения“

(COM(2021) 665 final — 2021/0343 (COD)

(2022/C 152/18)

Главен докладчик:

Antonio GARCÍA DEL RIEGO

Искания за консултация	Съвет на Европейския съюз, 26.11.2021 г. Европейски парламент, 22.11.2021 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Решение на председателя на ЕИСК	9.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	174/2/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че в Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) трябва директно да се включи пруденциално третиране, свързано с непрякото записване на инструменти, признати за вътрешното минимално изискване за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ). С предложените изменения на РКИ ще се преодолеят установените несъответствия между РКИ и Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ).

1.2.

ЕИСК препоръчва по-ясни разпоредби в РКИ относно сравняването на сбора на действителните изисквания за общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) на всички групи за преструктуриране в рамките на група, която е глобална системно значима институция (Г-СЗИ) и е обект на стратегия за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране (МСП), и теоретичното изискване при един субект за преструктуриране (ЕСП) на тази група, която е Г-СЗИ. Предложените промени са необходими, за да се изясни доколко органите за преструктуриране могат да се справят с потенциални несъответствия между изискванията при МСП и ЕСП.

1.3.

ЕИСК подчертава, че е необходимо, в съответствие със стандарта за ОКПЗ, да се измени формулата за изчисляване на излишъка на ОКПЗ/МИПЗ на дъщерно предприятие в контекста на общия режим на приспадане, приложим за Г-СЗИ, обект на стратегия за преструктуриране с МСП, за да се вземат предвид както свързаните с риска, така и несвързаните с риска изисквания за ОКПЗ/МИПЗ на даденото дъщерно предприятие. По този начин ще се избегне надценяване на излишъка на ОКПЗ/МИПЗ на дъщерното предприятие.

1.4.

ЕИСК обръща внимание на факта, че следва да се изяснят някои разпоредби на РКИ, приложими за Г-СЗИ, обект на стратегия за преструктуриране с МСП, за да се обхванат установените извън Съюза дъщерни предприятия. Така РКИ ще бъде съобразен със съответния договорен на международно равнище принцип на ОКПЗ, който се прилага спрямо дъщерните предприятия, установени във всички юрисдикции на Съвета за финансова стабилност (СФС).

1.5.

ЕИСК препоръчва да се пояснят някои аспекти на изискването за собствени средства и приемливи задължения за институциите, които са съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС („вътрешен ОКПЗ“), така че емитираните от тези институции дългови инструменти да удовлетворяват всички критерии за признаване на инструментите на приемливите задължения. Причината за тази промяна е, че понастоящем критериите за признаване на инструментите на приемливите задължения се основават на допускането, че тези инструменти са емитирани от субект за преструктуриране, а не от дъщерни предприятия, за които се прилага изискването за вътрешен ОКПЗ. Този пропуск ще бъде преодолян, като се поясни, че условията за признаване, приложими за субектите за преструктуриране, се прилагат mutatis mutandis и за субектите, които не се преструктурират. Това на свой ред ще позволи на тези институции да изпълняват изискването си за вътрешен ОКПЗ, включително с приемливи задължения, както първоначално бе предвидено от съзаконодателите.

1.5.1.

ЕИСК подчертава, че банките с МСП следва да могат да използват корекциите, съгласувани в договореностите за ОКПЗ. Предназначението на тези корекции е да се гарантира равностойно третиране между моделите на преструктуриране с ЕСП и с МСП. Тези корекции са включени в член 12а и член 72д, параграф 4 от РКИ II, но тези членове не включват трети държави. По-специално, в член 12а, както е изготвен, се посочва, че възникващите от различията в рисково претеглените активи (РПА) корекции са ограничени до базирани в ЕС субекти, тъй като концепцията за субект за преструктуриране се отнася само за дъщерни предприятия с главно управление в ЕС. Важно е да се разшири обхватът, за да се включат всички други дъщерни предприятия, които групата може да има в която и да било друга държава.

1.6.

ЕИСК счита, че тази цел не е постигната в последното предложение на Комисията, защото сравняването между хипотетичния ЕСП и сбора от РПА на всеки субект за преструктуриране изключва дъщерни предприятия в трети държави поради факта, че сравняването се позовава на членове 45 г. и 45з от ДВПБ, а ДВПБ не включва дъщерни предприятия в трети държави, нито различията между РПА, които възникват от различните критерии за изчисляване между трети държави и държавите членки. Тя включва само различията между държавите членки.

2. Общи бележки

2.1.

Регламентът за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) съставляват пруденциалната нормативна уредба за кредитните институции, извършващи дейност в Съюза. Основани до голяма степен на световните стандарти, договорени с международните партньори на ЕС, по-специално с Базелския комитет по банков надзор (БКБН), РКИ и ДКИ бяха приети в периода след финансовата криза от 2008—2009 г. с цел подобряване на устойчивостта на институциите от финансовия сектор на ЕС.

2.2.

Впоследствие РКИ бе изменен, за да се преодолеят остатъчните слабости в нормативната уредба и да се приложат някои допълнителни елементи на глобалната реформа на финансовите услуги, които са от основно значение за гарантиране на устойчивостта на институциите. Основно преразглеждане бе направено с пакета от мерки за намаляване на риска, приет от Европейския парламент и Съвета на 20 май 2019 г. и публикуван в Официален вестник на 7 юни 2019 г.

2.3.

Тази реформа въведе в Съюза международния стандарт за общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ), приет от Съвета за финансова стабилност (СФС) през ноември 2015 г., и засили прилагането на минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ) за всички установени в Съюза институции.

2.4.

Стандартът за ОКПЗ изисква от Г-СЗИ да притежават достатъчен размер задължения с изключително висок капацитет за поемане на загуби (и лесно използваеми за целите на поделянето на загуби), за да се осигурят безпрепятствено и бързо поемане на загубите и рекапитализация в случай на преструктуриране. От друга страна, при въвеждането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза, по-специално чрез изменения на РКИ, бе взето предвид действащото по силата на ДВПБ минимално за всяка институция изискване за собствени средства и приемливи задължения (МИПЗ). Поради това ОКПЗ и МИПЗ са от основно значение за ефективното преодоляване на банковите кризи и за намаляване на отрицателното им въздействие върху финансовата стабилност и публичните финанси. ОКПЗ и изменените изисквания за МИПЗ започнаха да се прилагат в Съюза съответно на 27 юни 2019 г. и 28 декември 2020 г.

2.5.

В съответствие с международните стандарти правото на Съюза признава стратегия за преструктуриране с един субект за преструктуриране (ЕСП) и стратегия за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране (МСП). При ЕСП се преструктурира само един субект от групата, обикновено предприятието майка („субект за преструктуриране“), а останалите субекти от групата, обикновено действащи дъщерни предприятия, не подлежат на действия за преструктуриране. Вместо това загубите на дадено дъщерно предприятие се прехвърлят на субекта за преструктуриране, а капиталът се прехвърля към дъщерното предприятие. По този начин дъщерните предприятия могат да продължат да функционират безпрепятствено, дори дейността им да е изгубила икономическата си целесъобразност.

2.6.

При стратегията за преструктуриране с МСП може да бъде преструктуриран повече от един субект от дадената банкова група. Следователно в рамките на банковата група може да има няколко субекта за преструктуриране и оттам — няколко групи за преструктуриране. Основният принцип при подхода за преструктуриране с МСП е да се позволи реалистично и надеждно преструктуриране на дадената група, без да се подкопава възможността за преструктуриране на другите субекти за преструктуриране и групи за преструктуриране в същата консолидирана банкова група. В изменената уредба на преструктурирането на банки се предвижда МИПЗ за субектите за преструктуриране да се определя на консолидираното равнище на групата за преструктуриране („външно МИПЗ“).

2.7.

Тук също така се предвижда как следва да се разпределя в самите групи за преструктуриране капацитетът за поемане на загуби и за рекапитализация („вътрешно МИПЗ“). Съгласно ДВПБ, по правило финансовите инструменти, които са признати за вътрешното МИПЗ, трябва да се държат от субекта за преструктуриране — обикновено предприятието майка.

2.8.

От първите месеци на 2020 г. Европейският банков орган (ЕБО) работи по проект на регулаторни технически стандарти (РТС) въз основа на режим на приспадане, в съответствие с предвидения в ДВПБ мандат и препоръките в съответните международни стандарти (1). Режимът на приспадане, разработен от ЕБО, предвижда приемливите инструменти за вътрешното МИПЗ, които дъщерни предприятия емитират на субекта за преструктуриране чрез междинно предприятие майка, да се приспадат изцяло от капацитета на междинното предприятие майка за спазване на неговото собствено вътрешно МИПЗ.

2.9.

ЕБО стига до извода, че е невъзможно изискванията на ДВПБ да бъдат изпълнени без допълнителни разпоредби, които трябва да разчитат на акт от ниво 1. Освен необходимостта да се приведе в действие непрякото записване на признати за вътрешното МИПЗ инструменти, от началото на прилагането през 2019 г. на изменената уредба на ОКПЗ/МИПЗ бяха установени и други свързани с преструктурирането въпроси. Тези въпроси се отнасят главно до регулаторното третиране на групите, които са Г-СЗИ, при стратегия за преструктуриране с МСП, в т.ч. обхванатите от нея групи с дъщерни предприятия в трети държави. Например понастоящем в РКИ не се посочва дали различните корекции на ОКПЗ за Г-СЗИ, обект на стратегия за преструктуриране с МСП, се отнасят и за разположените в трета държава дъщерни предприятия на такава Г-СЗИ.

2.10.

За разрешаването на горепосочените проблеми са необходими целеви промени в някои отнасящи се до преструктурирането аспекти на РКИ. По-специално регулаторното третиране на групите, които са Г-СЗИ и са обект на стратегия за преструктуриране с МСП, включително тези с дъщерни предприятия в трети държави, трябва да се съгласува по-добре с третирането, описано в стандарта за ОКПЗ. Така при преструктуриране всеки принадлежащ към тези Г-СЗИ субект за преструктуриране и група ще може да продължи да изпълнява критичните функции без риск от разпространяване на проблемите.

2.11.

Предложените изменения няма да променят цялостната структура на уредбата, а ще осигурят правилното прилагане на ОКПЗ и МИПЗ.

2.12.

Предложените изменения на РКИ могат да играят съществена роля за подобряване на възможността за преструктуриране на дадена институция. Като се има предвид, че съответните разпоредби вече са приложими в Съюза, предложените изменения ще трябва да бъдат направени своевременно. Необходимостта от ускорено приемане се засилва допълнително от факта, че банковите групи се нуждаят от яснота относно механизма на непряко записване по веригата на собственост, за да решат как най-добре да предвидят своя капацитет за вътрешно МИПЗ с оглед на определения на 1 януари 2024 г. срок за изпълнение на общото МИПЗ и на постигането до 1 януари 2022 г. на задължителните междинни цели.

2.13.

Настоящото предложение не е придружено от отделна оценка на въздействието, тъй като не променя основните аспекти на РКИ, а има главно за цел да изясни правната връзка между два съществуващи инструмента на правото на ЕС — РКИ и ДВПБ, като въведе пряко в РКИ специално третиране на непрякото записване на инструменти, признати за вътрешното МИПЗ. С тези разяснения двете тясно свързани помежду си уредби запазват тясната си съгласуваност.

2.14.

Това от своя страна ще позволи на институциите да продължат да изчисляват, докладват и оповестяват за целите както на РКИ, така и на ДВПБ само един набор обща рискова експозиция и мярка за общата експозиция, с което ще се избегне ненужно увеличаване на сложността. Това включва евентуалната необходимост от емитиране на допълнителни признати за МИПЗ инструменти с оглед на спазването на вътрешното МИПЗ, въведено от съзаконодателите чрез преразгледаната ДВПБ.

3. Конкретни бележки

3.1.

Стратегиите за преструктуриране, които се разработват от групи за управление на кризи (ГУК) се основават до голяма степен на два стилизирани подхода: „преструктуриране с един субект за преструктуриране“ (ЕСП), при което правомощия за преструктуриране се прилагат към върха на дадена група от един национален орган за преструктуриране, и „преструктуриране с множество субекти за преструктуриране“ (МСП), при което инструменти за преструктуриране се прилагат към различни части от групата от два или повече органа за преструктуриране, които действат координирано.

3.1.1.

Стратегията за преструктуриране с един субект за преструктуриране (ЕСП) включва прилагането на правомощия за преструктуриране, например инструменти за споделяне и/или прехвърляне на загуби, на равнище предприятие майка или холдингово дружество от един орган за преструктуриране — вероятно в юрисдикцията, която отговаря за цялостния консолидиран надзор на дадена група. Стратегията за преструктуриране с ЕСП действа чрез поемането на претърпените в рамките на групата загуби от предприятието майка или холдинговото дружество, например чрез обезценяване и/или задължително преобразуване на емитирания необезпечен дълг.

3.1.2.

Стратегията за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране (МСП) включва прилагането на правомощия за преструктуриране от два или повече органа за преструктуриране към различни части от групата и може да доведе до разделянето на групата на две или повече отделни части. Групата би могла да бъде разделена на национална или регионална основа, по стопански дейности или като съчетание от двете. Правомощията за преструктуриране, прилагани към отделните части, не трябва да бъдат еднакви и могат да включват варианти на преструктуриране като споделяне на загубите в рамките на преструктурирането, мостов субект, прехвърляне на стопанска дейност или приключване. Въпреки това стратегиите за преструктуриране с МСП изискват действията да бъдат координирани между юрисдикциите, за да се избегнат конфликти или несъответствия, които могат да подкопаят ефективността на отделните действия за преструктуриране, да доведат до неорганизирано изтегляне на активи или верижна реакция в рамките на дружеството.

3.1.3.

Няма двоичен избор между двата подхода. На практика, може да се наложи комбинация, за да се вземат предвид структурата на дружеството и местните режими в основните юрисдикции, в които то осъществява дейност. Например някои стратегии за преструктуриране с МСП може да включват прилагането на множество преструктурирания с ЕСП към различни части от дружеството като регионални блокове, които могат да бъдат отделени един от друг.

3.2.

Предложението се основава до голяма степен на подготвителната работа на ЕБО, по-специално във връзка с разработването на регулаторни технически стандарти за непрякото записване на признати за вътрешното МИПЗ инструменти в рамките на групите за преструктуриране. С предложението се цели преди всичко да не се допуснат непредвидени последици на изискванията за ОКПЗ/МИПЗ, породени от действащите правни норми на РКИ. Предложените изменения ще имат ограничено въздействие върху административната тежест за институциите и разходите за приспособяване на вътрешните им операции, като повечето разходи се очаква да бъдат компенсирани чрез осигуряването на подходящо функциониране на подхода на непряко записване на признати за вътрешното МИПЗ инструменти в рамките на групите за преструктуриране, а за съответните институции — чрез ползите от по-доброто признаване на дъщерните предприятия от трети държави и чрез доуточняване на критериите за признаване на инструментите, емитирани с оглед на изискването за вътрешен ОКПЗ.

3.3.

По-специално предложението предвижда:

3.3.1.

Специално третиране на непрякото записване на признати за вътрешното МИПЗ инструменти. Така предложеният регламент въвежда в РКИ изискване междинните предприятия майки по веригата на собственост да приспадат от собствения си капацитет за вътрешно МИПЗ размера на притежаваните от тях и емитирани от дъщерните им предприятия, принадлежащи към същата група за преструктуриране, инструменти, признати за вътрешното МИПЗ, в т.ч. собствени средства.

3.3.2.

Сравнение между теоретичното изискване при ЕСП и сбора на действителните изисквания при МСП. В РКИ се предвижда, че групите, които са Г-СЗИ и са обект на стратегия за преструктуриране с МСП, трябва да изчисляват своето изискване за ОКПЗ при теоретичното допускане, че групата ще бъде преструктурирана чрез стратегия за преструктуриране с ЕСП (теоретично изискване при ЕСП). Впоследствие органите за преструктуриране сравняват това теоретично изискване при ЕСП със сбора на действителните изисквания за ОКПЗ за всеки субект за преструктуриране от тази група при стратегия за преструктуриране с МСП (изисквания при МСП). Разпоредбите на РКИ за последиците от това сравнение обаче са непоследователни.

3.3.3.

Приспадания от елементите на приемливите задължения. Идеята на тази разпоредба е да се сведе до минимум рискът от верижна реакция в рамките на група, която е Г-СЗИ, и да се гарантира, че в случай на неплатежоспособност субектите за преструктуриране разполагат с достатъчен наличен капацитет за поемане на загуби, който не следва да бъде намален от загубите, произтичащи от вътрешногрупови позиции в инструменти с оглед на ОКПЗ. Без тези приспадания неплатежоспособността на субект за преструктуриране в групата, която е Г-СЗИ, би довела до загуби за други субекти за преструктуриране от тази група и следователно до намаляване на капацитета за поемане на загуби и за рекапитализация на тези субекти за преструктуриране.

3.3.4.

Случаите на дъщерни предприятия, установени извън Съюза. Член 12а и член 72д, параграф 4 от РКИ не обхващат изрично дъщерните предприятия, които се намират в трета държава. Поради това е възможно банковите групи от ЕС с глобална стратегия за преструктуриране с МСП да не могат да взимат предвид дъщерните дружества, установени извън Съюза.

3.3.5.

Разяснения на критериите за признаване на дълговите инструменти, емитирани с оглед на изискването за вътрешен ОКПЗ. В член 92б от РКИ се определя изискването за вътрешен ОКПЗ за съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС, които не са субекти за преструктуриране. Това изискване може, както е посочено в член 92б, параграф 2, да бъде изпълнено чрез собствени средства и чрез инструменти на приемливите задължения.

3.4.

Подробни изменения на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на групите, които са глобални системно значими институции и са обект на стратегия за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране.

3.4.1. Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране (член 12а)

3.4.1.1.

ЕИСК подчертава, че банките с МСП следва да могат да използват корекциите, съгласувани в договореностите за ОКПЗ. Предназначението на тези корекции е да се гарантира равностойно третиране между моделите на преструктуриране с ЕСП и с МСП. Тези корекции са включени в член 12а и член 72д, параграф 4 от РКИ II, но тези членове не включват трети държави. По-специално, в член 12а, както е изготвен, се посочва, че възникващите от различията в РПА корекции са ограничени до базирани в ЕС субекти, тъй като концепцията за субект за преструктуриране се отнася само за дъщерни предприятия с главно управление в ЕС. Важно е да се разшири обхватът, за да се включат всички други дъщерни предприятия, които групата може да има в която и да било друга държава.

3.4.1.2.

3.4.1.3.

По отношение на необходимостта от съгласие, за да се направи тази корекция, ЕИСК счита, че въпреки наличието в член 45з, параграфи 4—6 от ДВПБ II на специална процедура за съгласие относно изискването за собствен капитал и приемливи задължения, тази процедура ще бъде приложима само в случай на различни органи за преструктуриране в рамките на ЕС и при общо регулиране. Един пример, с който може да се обясни защо процедурата не е валидна за трети държави, е че тя включва ЕБО в случаите, когато е постигнато съгласие между органите за преструктуриране.

3.4.1.4.

ЕИСК предлага в случаите, когато корекциите възникват в дъщерно предприятие от трета държава, европейският орган за преструктуриране на институцията майка да е този, който, при отчитане на незадължителното становище на органа за преструктуриране на въпросната трета държава, има компетентността да приложи корекцията, без да е необходимо постигане на съгласие с органа за преструктуриране на третата държава.

3.4.2. Приспадания от елементите на приемливите задължения (член 72д)

3.4.2.1.

ЕИСК подчертава, че член 72д включва „период на заварено положение“ до 31 декември 2024 г. (краен срок за прилагане на ОКПЗ в трети държави). През този преходен период банките с МСП могат да коригират приспадането на позиции в дъщерни предприятия от трети държави без равностойно изискване за преструктуриране, като изчисляват излишъка въз основа общото капиталово изискване, приложимо в третата държава. В противен случай ще има непредвидени последици, защото необходимостта от емитиране на приемливи задължения ще се увеличи в резултат на невъзможността да се коригира позицията в дъщерни предприятия от трети държави, а от 2025 г. нататък при наличието на режим за преструктуриране изискването за институцията майка ще се намали поради по-ниското коригирано приспадане за тези позиции и вече няма да е необходимо да се емитират приемливи задължения.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Guiding Principles on the Internal Total Loss-absorbing Capacity of G-SIBs („Internal TLAC“), Съвет за финансова стабилност, 6.7.2017 г. При този режим признатите за вътрешното МИПЗ инструменти, емитирани от дъщерно предприятие и записани от междинно предприятие майка, се приспадат изцяло от признатите инструменти, емитирани от междинното предприятие майка с оглед на спазването на собственото вътрешно МИПЗ.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/116

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19“

(COM(2021) 380 final)

(2022/C 152/19)

Докладчик:	Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI
Съдокладчик:	Ákos TOPOLÁNSZKY

Консултация	Комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	24.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	204/1/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства решението на Европейския съюз и неговите институции за извършване на непрекъсната оценка на процесите по време на пандемията по отношение както на безпрецедентната тежест върху здравните системи, така и на въздействието върху Европейския съюз като цяло.

1.2.

Европейската комисия изброява десет важни поуки от пандемията, но ЕИСК изразява съжаление, че тя споменава съвсем накратко „неравномерното въздействие на кризата, като уязвимите групи“ и малките и средните предприятия „са сред най-силно засегнатите“. В препоръките трябва да се разгледа критично какво е направено досега във всички области, какво е проработило и какво трябва да се подобри. Трябва също така да помислим как можем да се справим с проблемите, свързани с печално известния недостиг на работна ръка, слабостите на веригата на доставки и бързо покачващите се цени на енергията, които затрудняват връщането към нормално функциониращи общества и икономики.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че са необходими инструменти и планове, които да могат бързо да бъдат активирани и приложени при кризисна ситуация на равнището на ЕС. ЕИСК приветства плановете на Европейския съюз за създаване на рамка за извънредно положение в ЕС заради пандемия и стандарти за реакция при кризи. ЕИСК призовава за висока степен на координация и прозрачност във всички процедури, особено когато са нужни бързи действия и вземане на решения от публичните администрации на европейско равнище и на равнището на държавите членки.

1.4.

COVID-19 открои съществуващите неравноправни здравни модели; излагането на уязвимите групи на вируса беше неравностойно. ЕИСК отбелязва, че са необходими програми за гарантиране на достъп до профилактични и рехабилитационни грижи, дори по време на здравна криза. Следователно разпоредбите за извънредни пандемични ситуации в бъдеще би трябвало да са оразмерени така, че въздействието им върху функционирането на първичните здравни грижи да не води до по-голямо влошаване на общественото здраве при такива ситуации.

1.5.

ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да продължи да реагира на кризата последователно и глобално, по-специално чрез COVAX и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), както и чрез нови потенциални лекарства и лечения, а също и да укрепва и подкрепя глобалната архитектура за здравна сигурност. Това включва засилване на ролята на ЕС в Световната здравна организация.

1.6.

Пандемията от COVID-19 открои всеобхватния характер на кризисните ситуации и тяхното въздействие върху всички подсистеми на обществото. В тази връзка е особено важно системите на социалната политика да бъдат подходящи и по-приобщаващи, за да се помогне на хората, които са маргинализирани и живеят в особено затруднено положение.

1.7.

Основавайки се на няколко становища (1) и стълба на социалните права, ЕИСК подкрепя мерките на равнището на ЕС и държавите членки за насърчаване на сътрудничеството между здравните системи при спазване на ценностите на ЕС като достойнство и лоялна конкуренция, както и за сближаване във възходяща посока на здравните и социалните системи.

1.8.

По време на пандемията станахме свидетели на необходимото безпрецедентно разширяване на дейността на ЕС и на държавите за подпомагане както на отделните предприятия, така и на физическите лица. ЕИСК подчертава, че е важно да се премине от спешни мерки към продуктивни инвестиции за приобщаващо и устойчиво възстановяване в средносрочен и дългосрочен план, както и за да се избегне опасността фискалните и паричните политики да бъдат изложени на високи инфлационни рискове, които могат да доведат до стагфлация.

1.9.

1.10.

2. Общи бележки

2.1.

В началото на 2020 г. пандемията от COVID-19 разкри някои от съществуващите недостатъци на здравния сектор, на много държави и институции на ЕС, както и на някои сектори на икономиката. Всичко това допълнително изостри сериозността на кризата и социалния дисбаланс.

2.2.

Комитетът приветства решението на Европейския съюз и неговите институции за извършване на непрекъсната оценка на процесите по време на пандемията по отношение както на безпрецедентната тежест върху здравните системи, така и на въздействието върху Европейския съюз като цяло. ЕИСК подчертава, че този изминал период би трябвало да бъде оценен и като тест за демократичното и единно функциониране на ЕС при извънредни ситуации.

2.3.

ЕИСК признава огромните усилия, положени от различните институции на ЕС, координиращи помощта за процеса на ваксиниране, от националните институции, осигуряващи програми за социална закрила и подкрепа, и от предприятията, които положиха всички възможни усилия, за да защитят служителите и дейността си, и се справиха с предизвикателството да нормализират в кратки срокове ситуацията в сферата на заетостта и доставките на основни продукти. В същото време отбелязваме, че има още много какво да се направи, за да се гарантират пълна стабилност и баланс на пазара на труда.

2.4.

ЕИСК подчертава, че първата и основна поука, която извлякохме, е, че трябва да работим заедно на европейско равнище — особено по време на пандемии, които имат регионален и/или наднационален характер — за намирането на съвместни инструменти не само за предприемане на ответни действия от здравна гледна точка, но и за управление на извънредната ситуация и подпомагане на прехода към бързо, но приобщаващо и устойчиво възстановяване. Комитетът подчертава положителния подход на европейските институции при въвеждането на нови и иновативни финансови инструменти, договорени с подход, основан на солидарност и на общия интерес.

2.5.

Най-лошата възможна ситуация би била да настъпи друга криза, преди положението да се е стабилизирало напълно. Затова за Европейската комисия е приоритет да се предприемат действия в настоящия момент, за да се укрепи устойчивостта на икономическите, социалните и здравните системи в бъдеще. ЕИСК изразява съгласие с тази стратегия и с необходимостта да се разгледат критично извлечените поуки и да се укрепи управлението на кризи в Европейския съюз.

2.6.

Европейската комисия изброява десет важни поуки от пандемията, но споменава съвсем накратко „неравномерното въздействие на кризата, като уязвимите групи“ и малките и средните предприятия „са сред най-силно засегнатите“. В препоръките трябва да се разгледа критично какво е направено досега, какво е проработило и какво трябва да се подобри.

2.7.

Сега, когато излизаме от кризата, сериозен проблем се оказва и недостигът на работна ръка в някои изключително важни „нискоквалифицирани“ професии. Кризата разкри и уязвимостта ни спрямо разпокъсаността на световните вериги на доставки и необходимостта от преосмисляне на промишлената стратегия що се отнася до производството на основни продукти.

3. Управление на кризи

3.1.

ЕИСК приветства плановете на Европейския съюз за създаване на рамка за извънредно положение в ЕС заради пандемия и стандарти за реакция при кризи. ЕИСК подкрепя текущите усилия за наблюдение, преразглеждане и инвестиране в управлението на кризи. Той също така подкрепя плановете на Комисията да изготви годишен доклад за състоянието на подготвеността.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че са необходими инструменти и планове, които да могат бързо да бъдат активирани и приложени при кризисна ситуация на равнището на ЕС. Инструментите на национално равнище би трябвало да са допълващи по своя характер, за да позволят на държавите да реагират в мащаб, подходящ за установената в техния район кризисна ситуация.

3.3.

ЕИСК подчертава, че при глобални кризисни ситуации е важно да се приема сериозно принципът на ефективна и основана на първостепенните нужди солидарност.

3.4.

ЕИСК посочва, че първоначалните ответни мерки на институциите невинаги бяха адекватни, отчасти поради липсата на координация между държавите членки. Въпреки първоначалните критики към стратегията на ЕС за ваксиниране, ползите от колективните действия днес са по-осезаеми. Този опит трябва да се използва за подобряване на реакцията на ЕС при бъдещи кризи.

3.5.

ЕИСК посочва, че е необходимо да се установят общи европейски стандарти за събирането и стандартизирането на статистически данни — главно в областта на здравето. Необходимо е също така да се разгледат прилаганите до момента статистически методологии във всяка област. Това е важно, за да може бъдещите процеси на вземане на решения да бъдат основани на доказателства.

ЕИСК отбелязва, че в началото на пандемията имаше постоянни пропуски в професионалните и надеждни съвети и достъпа до епидемични изследвания. Поради това е необходимо да се координират и рационализират професионалните експертни познания по отношение на епидемиите на равнището на ЕС. Комитетът подкрепя назначаването на европейски главен епидемиолог, който в качеството си на консултант да подпомага процеса на вземане на решения на равнището на ЕС и на национално равнище.

4. Опазване на здравето

4.1.

COVID-19 открои съществуващите неравноправни здравни модели; излагането на уязвимите групи на вируса беше неравностойно. Съществуващите системи за бързо реагиране като Системата за ранно предупреждение и реагиране на Европейския съюз (СРПР), Системата за събиране на епидемиологични сведения (EPIS) и Европейската система за наблюдение (TESSy), трябва да бъдат преразгледани, а ефективността им — засилена. Системата би трябвало да бъде проектирана така, че да подпомага хората, заемащи нископлатени работни места, хората с вече съществуващи хронични заболявания или увреждания, живеещите в крайна бедност и възрастните хора в домове за полагане на грижи. ЕИСК изтъква необходимостта от инвестиране в качествени обществени здравни услуги, които, в съответствие с принцип 16 от ЕССП, да бъдат финансово и физически достъпни за всички граждани, както и от подпомагане — в случаите, в които това допринася за общественото здравно обслужване — на частното здравеопазване, което има допълваща роля и също беше от решаващо значение по време на пандемията.

4.2.

Поддържайки заключенията в становището си относно програмата EU4Health (2), ЕИСК представя допълнителни становища относно първоначалните заключения, които можем да направим от кризата с COVID-19 в областта на здравето.

4.3.

По време на пандемията държавите членки се фокусираха върху спешните мерки, често за сметка на профилактичните грижи за здравето и рехабилитационните грижи. ЕИСК отбелязва, че са необходими програми за гарантиране на достъп до профилактични и рехабилитационни грижи, дори по време на здравна криза. Следователно разпоредбите за извънредни пандемични ситуации в бъдеще би трябвало да са оразмерени така, че въздействието им върху функционирането на първичните здравни грижи да е минимално и да не води до по-голямо влошаване на общественото здраве при такива ситуации.

4.4.

Фармацевтичната стратегия за Европа, приета през ноември 2020 г., има за цел да модернизира регулаторната рамка и да подкрепи фармацевтичните изследвания и технологии. ЕИСК отбелязва, че капацитетът на националните здравни системи може да бъде укрепен чрез активното включване на аптеките, отворени за широката общественост, в контекста на фармацевтичните грижи.

4.5.

Кризата с пандемията показа, че има недостиг на здравни работници. ЕИСК отново заявява, че би трябвало да се обърне специално внимание на подобряването на техните условия на труд, включително заплати, образование, преквалификация и повишаване на квалификацията, достъп до детски заведения, като се гарантират възможно най-високи стандарти за безопасност, както и възможността хора от всички професии, включително в сектора на здравеопазването, да живеят, да се придвижват и да работят свободно в целия ЕС (3). Предвид факта, че 76 % от здравните работници и 84 % от медицинските сестри в ЕС са жени, съществува необходимост от политики, които да внесат промяна по отношение на равенството между половете, с цел да се премахнат пречките пред достъпа до заетост на пълно работно време, да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете, да се насърчи задържането на персонала в сектора и да се подпомогне достъпът до професионално развитие и ръководни длъжности. Целесъобразно е да се разработят специални процедури, които да дадат възможност за бързо и безопасно набиране на медицински персонал от страни извън Европейския съюз в критични ситуации.

4.6.

Що се отнася до Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г., ЕИСК приветства настоятелната препоръка на Европейската комисия към държавите членки да признаят COVID-19 за професионално заболяване, но подчертава необходимостта препоръката да бъде преразгледана, за да се включат всички работници, изложени на риск от заразяване без адекватна защита, включително мобилните работници и работниците мигранти, както и сезонните работници, които работят на опасни работни места и при нехигиенични условия на настаняване.

4.7.

ЕИСК ще проследи отблизо осъществяването на Европейския здравен съюз и препоръчва да се вземе предвид връзката между здравето на животните и човешкото здраве. Това сътрудничество откроява и факта, че поради трансграничния характер на пандемиите единствено единните добре координирани действия могат да бъдат ефективни и успешни, въз основа на общо признаване.

4.8.

По време на пандемията от COVID-19 се наблюдаваше фрагментиран, некоординиран подход към клиничните изпитвания в Европа. ЕИСК отбелязва, че един общоевропейски подход може да даде възможност да се рационализират процедурите и процесите на клинични изпитвания, по-специално тестването на нови потенциални лекарства за ефикасни и достъпни лечения. Решението тук може да бъде една мащабна европейска платформа за клинични изпитвания.

4.9.

Според данните от научните изследвания и статистиката за посещаемостта в здравните заведения кризата с COVID-19 може да доведе до значително нарастване на психологическия риск, което от своя страна може да предизвика увеличаване на психосоматичните заболявания. Това ново явление при заболеваемостта и все още недобре проучените последици от синдрома на „продължителния COVID-19“ трябва да бъдат взети предвид в здравните системи на всички държави — членки на ЕС.

4.10.

Предотвратяването, подготовката за и реагирането на пандемии са приоритет за Европа. ЕИСК счита, че ЕС би трябвало да продължи да реагира на кризата последователно и глобално, по-специално чрез COVAX, както и чрез нови потенциални лекарства и лечения, а също и да укрепва и подкрепя глобалната архитектура за здравна сигурност. Това би трябвало също така да засили ролята на ЕС в Световната здравна организация. В този контекст, за да се отговори по-специално на неотложните нужди на развиващите се държави, ЕИСК призовава ЕК да проведе открит дебат на европейско равнище относно временно доброволно освобождаване от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), което да се прилага за ваксините, леченията и тестовете за COVID-19, за да се даде възможност за увеличаване на световното производство на ваксини и намаляване на разходите, с цел да се гарантира достъп на хората по целия свят.

4.11.

Що се отнася до първите поуки в сферата на здравеопазването, формулирани в съобщението на ЕК, ЕИСК със съжаление отбелязва факта, че не се посочва неравномерното предлагане на интервенции и услуги за справяне със здравния стрес и не се поставя необходимият акцент върху уязвимите групи; в много отношения този проблем се изостри в резултат на кризата с COVID-19. Равният достъп до услугите и тяхното наличие не само би трябвало да бъде критерий за оценка, но може да спаси и човешки живот.

5. Социални и обществени аспекти

5.1.

През 2021 г. станахме свидетели на задълбочаване на неравенствата между жените и мъжете в цяла Европа, по-специално в резултат на обезпокоителното нарастване на случаите на насилие над жени, съпътстващо пандемията от COVID-19. Ограничителните мерки и изолацията създадоха среда, позволяваща на насилниците да упражняват принудителен контрол над жертвите си, и доведоха до случаи на физическо, психологическо и сексуално насилие над жени и момичета, с ограничен достъп до услуги в подкрепа на жертвите; това явление беше наречено „пандемия в сянка“. ЕИСК призовава Европейската комисия да приеме всеобхватна рамка за предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жените и момичетата от феминистка, чувствителна към аспектите на пола и междусекторна гледна точка, за да се гарантира, че в случай на бъдеща здравна криза ще се избегне подобна „пандемия в сянка“.

5.2.

В своята резолюция, публикувана на 9 юни 2021 г. (4), Комитетът признава, че настоящата ситуация с пандемията в Европа увеличава бедността и неравенството, и че ресурсите би трябвало да бъдат насочвани там, където са най-необходими, за да се осигури качествена заетост, да се намалят бедността и изключването и да се насърчи предприемачеството.

5.3.

5.4.

ЕИСК освен това отбелязва със съжаление, че при изготвянето на своите национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) националните администрации не са осигурили достатъчно участие на социалните бизнес партньори и организациите на гражданското общество и не са отчели в достатъчна степен техния принос. ЕИСК призовава за установяване на задължително условие за провеждане на консултации с участието на организациите на гражданското общество.

5.5.

Комитетът подчертава, че изграждането на социална, устойчива и конкурентоспособна Европа би трябвало да бъде приоритет, като същевременно се обмислят възможни нови показатели за икономически напредък, които надхвърлят БВП, например качество на живот, устойчивост на околната среда, социално сближаване, здравеопазване и цялостно благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения.

5.6.

Комитетът настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху основните права, особено по отношение на социално-икономическото благосъстояние. Би трябвало да се обърне специално внимание на правата, достойнството и благосъстоянието на хората, които по време на пандемията от COVID-19 и непосредствено след кризата може да са изложени на социална изолация и подложени на някакъв вид дискриминация.

6. Икономика и финанси

6.1.

По време на пандемията станахме свидетели на необходимото безпрецедентно разширяване на дейността на ЕС и на държавите за финансово подпомагане както на отделните предприятия, така и на физическите лица. ЕИСК подчертава, че е важно да се премине от спешни мерки към продуктивни инвестиции за приобщаващо и устойчиво възстановяване в средносрочен и дългосрочен план, както и за да се избегне опасността фискалните и паричните политики да бъдат изложени на високи инфлационни рискове, които могат да доведат до стагфлация.

6.2.

ЕИСК отбелязва, че всяка нова данъчна реформа, независимо дали на равнището на ЕС или на национално равнище, би трябвало да отчита структурата на националните икономики, жизнеспособността на местните предприятия и по-специално положението на хората, озовали се в затруднена ситуация в резултат на кризата. В този контекст отбелязваме необходимостта да се анализира фискалното икономическо положение на дружествата и гражданите, засегнати от внезапното увеличение на цените на енергията.

6.3.

ЕИСК изразява съгласие, че новите фискални правила и правила за разходите би трябвало да помогнат на държавите членки да инвестират в образование, научни изследвания, развитие, иновации, здравеопазване и обществена инфраструктура, реално и ефективно развитие на човешкия капитал, както и в ефективността на своите администрации.

6.4.

ЕИСК призовава Комисията да улесни временните мерки, предприети от държавите членки в подкрепа на заетостта на пълно работно време и икономическата дейност, засегната от кризисни ситуации, при спазване на принципите на политиката в областта на конкуренцията относно държавните помощи, и да разработи подробни планове за публично-частни партньорства или други подобни решения за ограничаване на рисковете в обществото, включително тези, които засягат частните участници в извънредни кризисни ситуации.

7. Общество и технологии

7.1.

Комитетът обръща внимание на възникващите и разширяващи се пропуски в образованието за гражданите в Европейския съюз. По-младите поколения са тежко засегнати от мерките, предприети за ограничаване на пандемията. Нито държавите членки, нито институциите на ЕС се занимават активно с този въпрос или с необходимостта от реформи в образователната система. Досега не са представени планове за възстановяване или спасителни планове за системата. Комитетът обаче признава, че повишаването на квалификацията и преквалификацията ще бъдат от ключово значение за образованието и развитието на хората в бъдеще, а цифровите инструменти са съществена част от всеки бъдещ образователен модел.

7.2.

Осигуряването на широк и основан на солидарност достъп до цифровите услуги е важно и за социалното сближаване. Както правилно отбелязва Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (5), пътят към по-сплотени общества в Европа може да бъде осигурен чрез политики, които са съсредоточени върху икономическата и социалната интеграция на гражданите и поставят по-голям акцент върху цифровите умения.

7.3.

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия в подкрепа на националните кампании за медийна грамотност в сътрудничество с Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) и Експертната група по медийна грамотност, с които се допринася допълнително за борбата срещу дезинформацията и укрепването на обществената устойчивост спрямо фалшивото съдържание и антиваксинационната дезинформация, която предизвиква безпочвени страхове и нанася сериозни вреди. ЕИСК призовава също така да се укрепи процесът на информиране при кризи, който е най-добрата мярка за противодействие на дезинформацията.

7.4.

Пандемията от COVID-19 разкрива значението на планирането на обучението в ключови области на медицината, като например интензивното лечение, с оглед на справянето с извънредни ситуации. Тя също така изтъква значението на преносимостта на уменията между държавите — членки на ЕС, в извънредни ситуации. Трябва да бъдат улеснени процедурите за временно прехвърляне и мобилност на медицински персонал между държавите членки, както и процедурите, позволяващи наемането на медицински персонал от трети държави в такива ситуации.

8. Международни отношения и демократични стандарти

8.1.

ЕИСК отбелязва, че пандемията засегна обществата и предприятията в целия свят и изостри ескалиращото още отпреди това геополитическо съперничество.

8.2.

Комитетът подкрепя усилията за засилване на международното сътрудничество и укрепване на мощта на Европа в рамките на международните институции. ЕИСК отбелязва, че всяко отслабване на позицията и участието на Европа в международните организации позволява на други държави извън ЕС да действат в ущърб на ценностите, за които се застъпва Европейският съюз; по-специално трябва много внимателно да анализираме всички фактори, които възпрепятстват утвърждаването на основните ценности на ЕС, и да защитаваме свободите на единния пазар.

8.3.

ЕИСК посочва, че пандемията от COVID-19 често се използва като извинение за ограничаване на правата и подкопаване на демократичните стандарти. Правителствата използват кризата и за да преследват своите собствени недалновидни политически интереси. ЕИСК настоява, че регулаторните решения, необходими за управлението и преодоляването на пандемията, по никакъв начин не трябва да засягат зачитането на основните права и демократичните ценности.

8.4.

ЕИСК настоятелно изтъква необходимостта от отговорно, основано на доказателства изготвяне на политиките и от научно обосновани факти, както и от приоритизиране на действията за защита на здравето и живота. Същевременно по време на пандемия или друга криза трябва стриктно да зачитаме, а не да ограничаваме, основните права и демократичните ценности.

8.5.

По отношение на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали Комитетът отново подчертава необходимостта от подкрепа на хармонизирането на протоколите за пътуване за физически лица и предприятия, за да се поддържа високо ниво на доверие и единни правила в целия Съюз, в съответствие с принципите на единния пазар. Правилата трябва да бъдат ясни, приложими и възможно най-хомогенни във всички държави.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40, ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 1.

(2) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 251.

(3) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 109.

(4) Принос на Европейския икономически и социален комитет към работната програма на Европейската комисия за 2022 г. въз основа на работата на ad hoc групата „Принос на ЕИСК към работната програма на Европейската комисия за 2022 г.“ (ОВ C 341, 24.8.2021 г., стp. 1).

(5) Eurofound (2018 г.), Social cohesion and well-being in Europe („Социално сближаване и благосъстояние в Европа“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/122

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на младежта (2022 г.)

[COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)]

(2022/C 152/20)

Главен докладчик:

Michael McLOUGHLIN

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 21.10.2021 г. Европейски парламент, 21.10.2021 г.
Правно основание	Член 165, параграф 4 и член 166, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства обявяването на 2022 г. за Европейска година на младежта. Категорично се приветства и разполагането на Годината в контекста на Европейския стълб на социалните права и темата за възстановяването след пандемията.

1.2.

ЕИСК е готов да играе водеща роля в Европейската година на младежта въз основа на успешни инициативи на ЕИСК като „Твоята Европа, твоето мнение!“ и младежките кръгли маси за климата и устойчивостта. ЕИСК е в уникална позиция да улесни ангажираността с младежките мрежи.

1.3.

За Годината трябва да се разработят ясни показатели и цели на политиката. Те следва да са съсредоточени върху въздействието на политиките и междусекторната работа отвъд организираните дейности.

1.4.

ЕИСК изразява опасението, че програмата и приоритетите за Годината сякаш са претрупани, и счита, че опростени приоритети може да са полезни за всички заинтересовани страни.

1.5.

Ако дейностите за популяризация са основното съдържание на Годината, това следва да е ясно във всички съобщения, по-специално в комуникацията с младежите.

1.6.

Годината на младежта трябва да допринесе за стратегията на ЕС за младежта чрез ясни планове и ангажираност, особено с оглед на междусекторното измерение на стратегията за младежта.

1.7.

Трябва да се гарантира, че в Годината са включени групите, до които се достига по-трудно. За да се гарантира това, следва да се използват показатели на равнище група и географски показатели, ако е необходимо.

1.8.

По отношение на бюджета ЕИСК счита, че е необходима по-голяма амбиция. Предвид критичното положение, в което се намират младежите в ЕС, трябва да има ресурси отвъд съществуващите програми за националните младежки съвети и младежките организации.

1.9.

ЕИСК счита, че е необходимо да бъдат заделени общо средства в размер на 10 млн. евро, като 2 млн. евро да са за координация на национално равнище. Европейският младежки форум и неговите членове също са много важни. Тези средства може на свой ред да бъдат отпускани като безвъзмездно финансиране посредством националните младежки съвети.

1.10.

Биха били приветствани местни алианси на европейската година на равнището на държавите членки. ЕИСК може да играе роля и в това отношение.

1.11.

Приветства се и предвидената работа в областта на външните отношения и с ЕСВД в рамките на Годината и след това. Относително добре развитите политики в областта на младежта в Европа може да играят важна роля в съседните ни и други региони.

2. Основно съдържание на предложението

2.1.

В речта си за състоянието на Съюза на 15 септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Комисията ще предложи 2022 г. да бъде Европейска година на младежта. След разсъжденията за това какво Европа преживя вследствие на COVID-19, председателката на Комисията обърна внимание на 2022 г. и на необходимостта от ново изграждане след пандемията. Тя е почерпила вдъхновение от ангажираността на младежите като активисти в областта на климата и от акцента, който те поставят върху солидарността и решимостта да продължават да се стремят да направят бъдещето по-добро.

2.2.

Сегментът, специално свързан с младежта, беше поставен в контекста на социалния пазар и Европейския стълб на социалните права. По-нататък в речта се споменава новата инициатива ALMA (от английски Aim, Learn, Master, Achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, която е съсредоточена върху младежите, незаети с работа, учене или обучение. В речта предложението се обвързва с Конференцията за бъдещето на Европа:

„Младите хора трябва да водят дебатите на Конференцията за бъдещето на Европа. На нея се разисква тяхното бъдеще и тя трябва да бъде тяхната конференция. Както заявихме в началото на мандата, Комисията има готовност да предприеме действия по въпросите, които ще бъдат решени от Конференцията.“

Урсула фон дер Лайен, Реч за състоянието на Съюза, 15 септември 2021 г.

2.3.

Комисията публикува предложението си на 14 октомври. Съгласно предложението целта на Годината е „да се интензифицират усилията на Съюза, държавите членки, регионалните и местните органи, за да се отдаде значимото, да се окаже подкрепа и да се взаимодейства с младите хора в периода след пандемията“. Освен това в него се определят три средства за постигането ѝ, които включват „как екологичният и цифровият преход предлагат обновена перспектива за бъдещето и възможности за противодействие на отрицателното въздействие на пандемията върху младите хора и обществото като цяло“, насърчаване на всички млади хора „да станат активни и ангажирани граждани, както и участници в промяната“ и „популяризиране на възможностите за младите хора“„с цел подпомагане на тяхното личностно, социално и професионално развитие в един по-екологичен, по-цифровизиран и по-приобщаващ Съюз“.

2.4.

В предложението се посочват редица относими области на политиката и програми за финансиране, които може да подпомогнат Европейската година на младежта. Тези мерки включват: подсилената гаранция за младежта; програмата „ЕразъмЕразъм+“; Европейския корпус за солидарност; инициативата ALMA; Европейската стратегия за младежта; европейските цели за младежта; европейското пространство за образование; Европейския пакт за климата; актуализирания план за действие в областта на цифровото образование; инициативата „Здравословен начин на живот за всички“ (HealthyLifestyle4All); Европейската програма за уменията; Европейския социален фонд плюс; „Творческа Европа“; „Хоризонт Европа“; програмата „Граждани, равенство, права и ценности“; фонд „Убежище, миграция и интеграция“; програмата „Правосъдие“; Европейския фонд за регионално развитие; Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури; и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

2.5.

Предвижда се фондовете, които са съсредоточени основно върху областта на младежта, като програмата „ЕразъмЕразъм+“ и Европейският корпус за солидарност, да играят ключова роля в подпомагането на дейностите в рамките на Годината на младежта. Двата фонда ще отбележат и съответно 35-ата и 5-ата годишнина от създаването си. От държавите членки се иска да назначат национален координатор, който да отговаря за организиране на тяхното участие в Европейската година на младежта, а Комисията ще организира координацията на равнището на ЕС.

2.6.

В член 3 от законодателното предложение се определят седем възможни вида дейности, които са предвидени за Годината, включително конференции, мероприятия и инициативи, чрез които да се насърчава участието на младите хора. Тези дейности включват даване на възможност на младите хора да достигнат до създателите на политики, събиране на идеи чрез основани на участието методи, информационни, образователни и осведомителни кампании, създаване на пространство за обмен във връзка с превръщането на предизвикателствата във възможности в дух на предприемачество, провеждане на проучвания и изследвания на положението на младежта в Съюза и популяризиране на програмите, възможностите за финансиране, проектите, действията и мрежите от значение за младежта, включително чрез социалните медии и онлайн общностите.

2.7.

През октомври генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ стартира проучване относно Европейската година на младежта сред младите хора. Назначени са и национални координатори.

3. Общи бележки

3.1.

В предложението се посочва с право огромното въздействие, което COVID-19 оказа върху младите хора, и това следва да се отбележи внимателно. Целта не е една група да се противопоставя на друга, а просто да се гарантира, че хората разбират, че въздействието върху младите хора може да е дълготрайно и че вземащите решения лица имат отговорността да работят за преодоляването му.

3.2.

В предложението се съдържат много голям брой ангажименти, позовавания на други инициативи, бюджети и области на политиката. В повечето отношения това се приветства. Това отразява и междусекторното естество на областта на политиката и стратегията на ЕС за младежта. Важно е обаче в предложението да има и яснота и акцент. Понякога с по-малко може да се постигне повече, а може да съществува опасение, че един дълъг списък с области на политиката и споделени отговорности може да размие ясното съсредоточаване върху отговорността и краткосрочните и дългосрочните резултати.

3.3.

От предложението става ясно, че Годината на младежта ще се изразява най-вече в дейности и прояви за популяризиране. Важно е да има яснота по този въпрос. Въпреки че може да е предвидено тези дейности да повлияят на политиката или чрез тях да бъдат откроени възможности за принос към политиката, в предложението само по себе си не се съдържат никакви свързани с политиката ангажименти.

3.4.

В предложението ясно се посочва, че същественото финансиране за инициативите ще идва в действителност от съществуващи източници и програмата „ЕразъмЕразъм+“ изглежда е основната област, върху която се акцентира. Още веднъж, ако това е така, е важно да бъде заявено ясно. По същия начин, ако от националните ведомства по програмата „ЕразъмЕразъм+“ се очаква да изведат като приоритет свързаните с Годината на младежта дейности, те ще имат нужда от яснота, подкрепа и насоки. Новите инициативи за участие на младежта, предвидени в програмата „ЕразъмЕразъм+“, може да са подходящи за такива дейности, но отново ще е необходима надлежна подготовка и информация за кандидатите в държавите членки. Освен това във всички материали за популяризиране и други дейности трябва да е ясно, че Годината на младежта до голяма степен разчита на съществуващи ресурси. Такава откровеност е от изключително голямо значение, когато се работи с млади хора.

3.5.

Освен това би било важно да се гарантира, че други линии на финансиране от други генерални дирекции са изцяло на разположение за съответните дейности, и това да бъде популяризирано и подчертавано по същия начин от съответните разпоредители с бюджетните средства. Това е особено уместно предвид междусекторното естество на въпроса за младежта и важността, която се придава на това в стратегията на ЕС за младежта. Разбира се, това би осигурило и повече ресурси за дейности, би довело до свързване с други области на политиката и до достигане до нови групи млади хора и евентуално до трудно достижимите групи.

3.6.

Координационната дейност ще бъде от жизненоважно значение за успеха на Годината. Във връзка с това е необходимо по-голямо участие на гражданското общество и по-съществена роля на младежките организации на национално, местно и европейско равнище. Националните младежки съвети и други значими младежки организации следва да бъдат равнопоставени партньори в националната група на координаторите, като следва да участват както в създаването, така и в осъществяването на Годината и да бъдат подкрепени в изпълнението на тази функция. Ролята на Европейския младежки форум като ключов партньор в групата на заинтересованите страни също следва да бъде призната.

3.7.

Европейската стратегия за младежта е водещият политически ангажимент на ЕС в областта на младежта. В нея се поема и значителен ангажимент към междусекторното измерение на младежта като въпрос на политиката, който се приветства. Това е от критично значение за постигане на напредък по цял набор от политики за младите хора, като заетост, околна среда, образование и обучение. Следователно е жизненоважно Годината на младежта да е тясно свързана със Стратегията на ЕС за младежта, по-специално по отношение на междусекторното измерение на политиката в областта на младежта. Това е посочено ясно в предложението, но също така ще бъде важно всички сектори да имат принос и да играят ролята си по отношение на мониторинга и надзора.

3.8.

Работата трябва да продължи във всички области на политиката за младежта и свързаните с нея междусекторни области, за да се гарантира максимална ангажираност при онези, до които се достига най-трудно. Това следва да е част от мониторинга във връзка с Годината и може да съществуват методи за извеждане на определени групи или дори на необлагодетелствани райони като приоритет, за да се гарантира, че ще има достатъчно дейности при тях. В тази връзка се приветства и позоваването на инициативата ALMA, както и акцентът върху младежите, които са незаети с работа, учене или обучение, въпреки че по този въпрос все още е необходима повече информация.

3.9.

Акцентът върху дейностите и проявите трябва да бъде свързан с резултати. За целта ще са необходими показатели, които не се ограничават само до дейностите. Ако търсеният резултат е гласът на младите хора да бъде чут, това трябва да бъде отразено в показателите. Тъй като концепциите за „отдаването на значимото, оказването на подкрепа и взаимодействието“ се срещат често в предложението, те може да послужат като подходяща рамка за показателите. Най-важното е тези показатели да не се ограничават до продуктите от дейностите и проявите, а да се съсредоточат върху техните резултати.

3.10.

Голяма част от перспективите на Годината на младежта ще зависят от действия на национално равнище, но националните органи разполагат с изключително ограничено време. Освен това на толкова късен етап финансирането също ще бъде проблем, националните органи неизбежно имат натоварен график и освен това съществуват значителни разлики в политиките в областта на младежта, както е отбелязано и в работата на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Всички тези фактори ще представляват предизвикателства при осъществяването на Годината.

3.11.

Като цяло определеният в предложението бюджет в размер на 8 млн. евро е много малък, дори и само за действия на равнището на ЕС. Трябва да се разпределят някакви ресурси за национални дейности и/или координация, за да може Годината да има някакво въздействие и да стимулира максимална ангажираност и участие. ЕИСК счита, че са необходими общи разпределени средства в размер на 10 млн. евро, като 2 млн. евро да са за координация на национално равнище.

4. Конкретни бележки

4.1.

Предложението за определяне на 2022 г. за година на младежта е разработено за рекордно кратко време. Според ЕИСК това не е оптималният начин за разработване на такива предложения, колкото и силно да бъдат приветствани. Развиването на Европейския корпус за солидарност през 2016 г. беше предмет на подобна реч за състоянието на Съюза. Така се поражда опасност важни свързани с младежта инициативи да станат предмет на знакови политически изявления, а не на дългосрочно систематично развитие. Подобни ходове биха могли да засилят цинизма сред младите хора. Също така законодателният процес е пострадал от този прибързан подход.

4.2.

Въпреки че предложението е официален документ, някои формулировки в него са доста усложнени и са далеч от понятния английски език, който бихме предпочели, когато се работи с млади хора, а и по принцип с широката общественост.

4.3.

Комисията трябва да гарантира участието на младите хора и младежките организации на равнището на държавите членки и на подрегионално равнище, където е уместно, в дейностите по мониторинг и надзор на Годината. ЕИСК осъзнава, че политиките в областта на младежта не са несихронизирани и подходите към тези въпроси са различни между държавите членки, поради което е особено важно Комисията да гарантира това.

4.4.

Разпоредбите относно европейските цели за младежта се приветстват категорично и те предоставят много конкретни области въз основа на участието на младите хора. Освен това те илюстрират добре междусекторното естество на потребностите и стремежите на младите хора.

4.5.

Разпоредбите относно цифровите въпроси се приветстват, по-специално поради твърде опростенческото популярно схващане за младите хора като „цифрово поколение“. Особено по време на пандемията от COVID-19 стана ясно, че такива компетентности не са присъщи за всички и по-специално че има голяма разлика между достъпа на младите хора до съдържание посредством телефоните им и уменията и компетентностите, необходими за обучение онлайн. Много от тези компетентности не са технологични, а социални; в становището на ЕИСК относно смесеното обучение (1) се съдържа предупреждение да не се разчита прекомерно на екранното време и активността онлайн. Съществува здрава традиция на занимания на открито и екологични дейности сред младите хора и в работата с младежи, която също трябва да бъде подпомагана и насърчавана.

4.6.

Планът за действие за младежта, свързан с Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и с външната дейност, действително предлага ценна възможност за ангажиране на младите хора и се приветства категорично. ЕИСК очаква предложението на члена на Комисията Urpilainen по този въпрос. Би било изключително важно да се гарантира силното участие на гражданското общество и младежките организации в такъв план за действие. Европейският модел на работа с младежите има с какво да се похвали пред света и следва да присъства в по-голяма степен във външните ни отношения.

4.7.

Мобилността винаги е важна част от политиката в областта на младежта и заема централно място в програмата „ЕразъмЕразъм+“. Естествено е тя да заема важна част и в предложението за Годината на младежта. Винаги обаче трябва да си даваме сметка, че мобилността може да се разглежда и като нещо отрицателно от младите хора, особено когато е недоброволна или принудителна, както все още може да е в по-бедните региони или в районите, страдащи от „изтичане на мозъци“.

4.8.

Идеята, че „конкретната цел на действието е да се даде по-голяма гласност на младите хора на европейско равнище“, разбира се, се приветства категорично, и всички институции трябва да развият допълнително гласността на младите хора в съответните си предложения в областта на политиката. Отново това може да проработи добре като обща цел или задача на Европейската година на младежта.

4.9.

Въпреки че разпоредбите относно изпълнението са положителни, би било добре да съдържат по-ясни показатели, по-специално във връзка с въздействието върху политиката и програмите в областта отвъд Годината и върху междусекторните аспекти на дейността.

4.10.

Разпоредбите относно Европейската програма за младежката работа са положителни и се приветстват, но те увеличават и броя на инициативите и политическите приоритети в предложението и по-специално в законодателния текст. Още веднъж, това може да породи опасение от претоварване при толкова много области на политиката и приоритети, независимо от необходимостта от междусекторна работа.

4.11.

В член 3 от законодателния текст е предоставено добро обобщение на това, което се предвижда, и още веднъж се изяснява в какво ще се състои Годината. Във финансовата обосновка Европейската година се разглежда като изразяваща се в „инструменти за повишаване на осведомеността“, т.е. още веднъж се подчертава този аспект.

4.12.

От финансовите таблици сякаш е видно, че се очаква програмата „ЕразъмЕразъм+“ да е най-значимият източник на финансиране за евентуалните дейности. С предложенията като че ли се предвижда подкрепа на равнището на ЕС за персонал и ресурси за делегациите и изпълнителите по договори, но не и за млади хора или младежки организации. Освен това не става ясно какъв размер на финансиране може в крайна сметка да дойде от програмата „ЕразъмЕразъм+“.

5. Разглеждане на европейските години в по-общ план

5.1.

Вероятно е дошъл моментът Комисията и другите институции на ЕС да проучат концепцията за „Година на…“. В предложението се правят позовавания на предишни Години, като например Годината на развитието и Годината на гражданите. Изглежда, че те се появяват от време на време, и би било препоръчително да съществува съгласуваност по отношение на тяхното използване и предназначение.

5.2.

В становището си относно Европейската година на гражданите (2) Комитетът извежда заключението, че е необходим значителен диалог с гражданското общество при разработването на тези Години, както и значителен бюджет — по-голям от предложения. ЕИСК приветства идеята процесът на планиране и провеждане да бъде възможно най-отворен, да включва участието на всички заинтересовани лица на всички равнища и на всички етапи, по-конкретно участието на Комитета на регионите, участието на самия ЕИСК, на представителите на организациите на гражданското общество, включително на социалните партньори, както и на административните органи на национално и местно равнище.

5.3.

Освен това Комитетът прикани да се осигури прозрачна и ефективна координация на Европейската година (2013 г.) на всички равнища и между всички участници, а именно като се използват в максимална степен възможностите на координационните комитети, чрез създаването на ефикасни механизми за обмен на опит на национално равнище.

5.4.

Относно Европейската година на развитието Комитетът посочи, че е изключително важно да се избягва изразходването на средства за скъпоструващи кампании, водени от агенции за връзки с обществеността (PR), или тези услуги да бъдат сведени до абсолютния минимум. Подчерта и необходимостта от децентрализиран подход. Прецени, че работни групи на национално равнище би трябвало да определят национално мото, надслов или покана за Годината, които да отразяват най-точно ситуацията в съответната държава членка. Работата на работните групи и подкрепата за дейността им би трябвало да продължат и след приключването на тематичната година. Организираното гражданско общество следва да играе ключова роля в работните групи (3).

5.5.

ЕИСК призова за изготвяне и прилагане на конкретни мерки с цел да се гарантира връзка между различните тематични години и непреходността на резултатите от проявата. Комитетът посочи още, че е необходимо не само да се предприемат информационни кампании, но също и да се разгърнат конкретни и практически действия, разработени от лицата, вземащи решения, в сътрудничество с обществото, и да се изготви мониторингов доклад. Комитетът изрази подкрепа за това средствата да се отпуснат чрез представителствата на Европейската комисия в държавите членки (4).

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) SOC/701: Смесено обучение (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 128).

(2) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 137.

(3) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 98.

(4) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 137.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/127

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, и за отмяна на Директива 2015/652 на Съвета“

(COM(2021) 557 final — 2021/0218 (COD)

(2022/C 152/21)

Докладчик:	Christophe QUAREZ
Съдокладчик:	Lutz RIBBE

Сезиране на Комитета	Европейския парламент, 13.9.2021 г. Съвет на Европейския съюз, 22.9.2021 г.
Правно основание	член 114, член 194, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	191/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК оценява положително целта за повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници и отбелязва със задоволство, че тези цели са насочени към промишления, транспортния и жилищния сектор. Очаква се политиката в областта на енергията от възобновяеми източници да доведе до резултати в три области: смекчаване на изменението на климата, енергийната сигурност и икономическото развитие (създаване на работни места), но тя изисква и правна сигурност, която е подкопана поради факта, че преразглеждането се извършва само две седмици след срока за транспониране. ЕИСК обаче подчертава, че дори повишената цел вероятно не е в съответствие с целите от Париж в областта на климата, а още по-малко с разпоредбата на Рамковата конвенция на ООН за климата за предотвратяване на опасна антропогенна намеса в климатичната система. Тези опасни намеси са очевидни още днес, с повишаването на температурите в световен мащаб.

1.2.

ЕИСК насочва вниманието на Комисията към необходимото взаимодействие между съществуващите регламенти, преразгледани в пакета „Подготвени за цел 55“, и предложените нови инструменти, като например Социалния фонд за климата или Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

1.3.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се гарантират еднакви условия на конкуренция между източниците за производство на енергия, което изисква прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива, които все още се увеличават (1).

1.4.

ЕИСК отбелязва, че гражданите, и по-специално младите хора, трябва да бъдат в центъра на европейската енергийна политика и поради това изразява разочарование от липсата на амбиция на Комисията по отношение на насърчаването и развитието на производството на енергия от потребители (индивидуално и основано на общността), противно на предвиденото в съобщението за енергийния съюз.

1.5.

ЕИСК подкрепя като цяло принципите за отговорно горско стопанство, определени в предложението, и предлага да се даде приоритет на използването на странични продукти от горското стопанство и продукти от рециклирана дървесина за производството на биоенергия. Освен това той призовава за преоценка на подкрепата за инсталации за производство на биоенергия с оглед пренасочването на биогоривата към транспорта, по-специално когато електрификацията създава проблеми, когато те предлагат леснодостъпна алтернатива на разумна цена, както е разяснено по-подробно в параграфи 4.9 и 4.20.

1.6.

ЕИСК изразява съжаление относно липсата на ясна стратегия за развиване на производството на енергия от вятърни генератори и фотоволтаици на сушата, аналогично на неотдавнашната стратегия на Комисията за вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Една стратегия за децентрализация и ефективно насърчаване на производството на енергия от енергийни общности би спомогнала за укрепване на регионалните вериги за създаване на стойност и за повишаване на приемането на енергийния преход от обществеността. В противен случай Европа рискува да плати висока (социална и икономическа) цена заради лаксисткия си подход през последните няколко десетилетия. ЕИСК посочва също така по-голямата необходимост от:

—	систематично прогнозиране на нарастващото търсене на енергия по райони и видове, както и на преобразуването на вида енергия;

—	концептуално планиране на бъдещата архитектура на енергийната система.

1.7.

ЕИСК призовава Европейския парламент и Комисията да възобновят дебата относно определянето на национални обвързващи цели.

2. Въведение

2.1.

Предложението за преразглеждане на Директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници („Директивата“), което е предмет на настоящото становище, беше публикувано на 14 юли 2021 г. То е неделима част от пакета „Подготвени за цел 55“, изготвен от Комисията, с цел до 2030 г. да се намалят нашите емисии на парникови газове с 55 % и по този начин да се даде възможност на Европейския съюз през 2050 г. да постигне неутралност по отношение на климата, както е предвидено в Европейския закон за климата.

2.2.

В последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), публикуван през август 2021 г., се посочва, че през 2019 г. е отчетена най-високата концентрация на СО2 в атмосферата от най-малко два милиона години насам. В него се посочва също така, че постигането на неутралност по отношение на климата е условие sine qua non за ограничаване на затоплянето между 1,5 и 2 oC. В този смисъл 26-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 26), която ще се проведе в Глазгоу през ноември 2021 г., ще даде възможност да се направи оценка на постигнатия от държавите членки напредък след сключването на Парижкото споразумение през 2015 г. и да се повишат амбициите в областта на климата. Както неотдавна подчерта Международната агенция по енергетика, неутралността по отношение на климата предполага трансформиране на световната икономика, която понастоящем е доминирана от енергията от изкопаеми източници, в модел, захранван основно от енергия от възобновяеми източници (2). Именно в този контекст се вписва преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници.

3. Общи бележки относно предложението за директива

3.1.

С цел ЕС да се превърне в световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, през 2018 г. Директивата беше подложена на така необходимата преработка (3). ЕИСК изразява съжаление във връзка с липсата на регулаторна стабилност, произтичаща от предлагането на изменения по отношение на същите въпроси като последните изменения на Директивата непосредствено след крайния срок за тяхното транспониране — 30 юни 2021 г. Въпреки това ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за преразглеждане на директивата с оглед на новите цели за намаляване на емисиите на CO2, определени в Европейския закон за климата, и за използване на тази възможност за опростяване и отстраняване на недостатъците. ЕИСК подчертава, че използването на енергия от възобновяеми източници не трябва да се усложнява прекомерно. Повишаването на обвързващата цел за дела енергия от възобновяеми източници на 40 % беше необходимо, също както и интегрирането на енергията от възобновяеми източници в сектори като строителството, промишлеността и транспорта. ЕИСК обаче посочва три сфери на действие, на които трябва да се обърне по-голямо внимание, тъй като те са обхванати само отчасти в проекта за преразглеждане.

а)	Трябва да се подобри участието на гражданите и потребителите

3.2.

Въпреки високите очаквания на европейските граждани, предложените от ЕС ресурси за насърчаване на участието на потребителите, остават недостатъчни, тъй като производството на енергия от „произвеждащи потребители“ все още не е ясно определено в Директивата. Европейската комисия следва да предложи механизъм за мониторинг, за да се подкрепи прилагането на приетите правила от страна на държавите членки и да се даде възможност за разрастване на производството на енергия от произвеждащи потребители. Лицата, отговорни за вземането на политически решения, следва да бъдат информирани за примери за най-добри практики. Производството на енергия от произвеждащи потребители трябва да се приведе в действие чрез:

—	създаване на официални правила, чрез които гражданите да могат да се превърнат в произвеждащи потребители;

—	премахване на съществуващите пречки, например прекомерната бюрокрация;

—	предоставяне на финансиране чрез общините, за да се избегне зависимостта на гражданите от предприятията от сектора.

От ключово значение е да се премахнат бюрократичните пречки и да се гарантира, че финансирането достига до тези, за които е предназначено (например младите участници по места и ръководените от млади хора местни организации), като се изясняват задълженията, които могат да възникнат за произвеждащите потребители в бъдеще. Тук трябва да се даде предимство на правната стабилност, тъй като достъпът до финансова помощ и ноу-хау трябва да бъдат гарантирани на потребителите, за да бъдат насърчени да поемат тежестта и да се превърнат в произвеждащи потребители. ЕИСК счита, че след преразглеждането на законодателния инструмент, предмет на настоящото становище, той не следва да бъде обновяван преди 2030 г., за да се гарантира правната стабилност, необходима на всички заинтересовани страни в сектора, в широкия смисъл на думата, както вече беше посочено в параграф 3.1 по-горе.

3.3.

Въпреки че има основание да се увеличат усилията за гарантиране на динамичното използване на вятърна енергия от разположени в морето инсталации, както е посочено в съответната стратегия, вятърните генератори и фотоволтаиците, разположени на сушата, следва да получат много по-голяма роля в нашата бъдеща европейска енергийна система. Липсата на всеобхватен подход поражда въпроси за ЕИСК, който призовава Комисията да приеме стратегия за регионална политика на децентрализация. Производството на енергия от произвеждащи потребители не може да просперира без подкрепата на регионалното и местното равнище, които не само разполагат с технически и финансови средства, но и познават спецификите на територията, което позволява да се спести много време. Близостта на това равнище до гражданите и до участниците по места оправдава предоставянето на допълнителни правомощия за постигане на целите, определени в Директивата. И накрая, тази стратегия трябва да бъде подкрепена от размисъл относно управлението на ресурсите и материалите от изключителна важност (добив, рециклиране и др.), необходими за производството и за правилната експлоатация на енергията от възобновяеми източници. Зависимостта от изкопаемите горива не бива да се превръща в зависимост от материалите от изключителна важност.

б)	По-добро използване на синергиите

3.4.

Тъй като директивата беше преработена за последен път съвсем наскоро, приетите нови разпоредби все още не са влезли напълно в сила. Ето защо според ЕИСК това преразглеждане трябва да послужи за постигането на две цели.

3.5.

При сегашното състояние на нещата, според моделирането, което се съдържа в референтния сценарий на ЕС за 2020 г., Съюзът следва да надхвърли настоящата цел за дял от 32 % на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия само с малко над 1 %. На първо място, преразглеждането трябва да повиши настоящите цели, като същевременно се въведат нови цели, за да се увеличи интегрирането на енергията от възобновяеми източници с най-малко 7 % в континентален мащаб.

3.6.

На второ място, обхватът на преразглежданията, провеждани в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, трябва, от една страна, да даде възможност за укрепване на съществуващите синергии между посочените законодателни актове и директивата. От друга страна, тази логика трябва да се приложи и спрямо предложените от Европейската комисия нови инструменти, като например Социалния фонд за климата или Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Следователно ползите от прилагането на директивата ще могат да реализират пълния си потенциал само ако внедряването на енергията от възобновяеми източници върви успоредно с въвеждането на отчитане на въглеродните емисии за част от внесения СО2. Въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по отношение на определени сектори следва да даде възможност за осигуряване на еднакви условия на конкуренция, към което следва да се подходи на европейско равнище. Замяната на целта за най-малко 14 %-ен дял енергия от възобновяеми източници от крайното енергопотребление в транспортния сектор с обвързваща цел за намаляване на интензитета на парниковите газове с 13 % до 2030 г., както е посочено в член 25, е пример за правилно използване на синергиите. Това ще даде възможност за по-голяма съгласуваност с преразглеждането на схемата за търговия с емисии и с правилата относно стандартите за СО2. Въпреки това, в съответствие със стратегията на Комисията за интегриране на енергийната система (4), електрификацията на транспортния сектор следва да бъде приоритет винаги когато това е икономически и технологично възможно. И накрая, това предложение за преразглеждане предшества предстоящото преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и трябва да даде възможност да се покаже високо равнище на амбиция при представянето на следващата част от пакета „Подготвени за цел 55“, предвидено за 14 декември 2021 г.

в)	Икономическото възстановяване трябва да даде възможност за подем на енергията от възобновяеми източници

3.7.

Докато търсенето на електроенергия почти достигна равнището си отпреди здравната криза, икономическото възстановяване даде възможност да се отбележи подем на производството от възобновяеми източници за сметка на енергията от изкопаеми източници (5). За да се утвърди тази конюнктура като истинска тенденция в бъдеще, трябва да се създадат еднакви условия за конкуренция между източниците за производство на енергия. На първо място, това предполага да се сложи възможно най-бързо край на субсидирането на енергията от изкопаеми източници, оценено през 2018 г. в континентален мащаб на около 50 милиарда евро (6) (като се има предвид, че една „непряка“ част от субсидирането не е отразена в оценката).

3.8.

Ако бъде приет от Съвета и Парламента, делегираният регламент за таксономията във връзка със смекчаването на изменението на климата може да насочи бъдещите инвестиции към устойчиви активи — категорията, към която принадлежи енергията от възобновяеми източници. Едва след като бъдат премахнати нарушенията на конкуренцията между енергийните източници, енергията от възобновяеми източници ще може да се конкурира свободно на пазара. В очакване на такава развръзка ЕИСК приветства подхода на Комисията, който дава възможност да се избегне изоставането в производството на енергия от възобновяеми източници.

4. Конкретни бележки по текста на директивата

а)	Обвързващ или необвързващ характер на предложените цели

4.1.

ЕИСК отправя отново критика (7) поради факта че в преразгледаната директива не се съдържат обвързващи национални цели, за разлика от преразглеждането през 2009 г. Въпреки че Европейският съюз постигна целта си за повишаване до 20 % на дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., някои държави членки не успяха да изпълнят своите цели, докато други постигнаха това в последния момент (8), като се възползваха по-специално от особената конюнктура, предизвикана от здравната криза, която доведе до застой на част от националните икономики. Този пример илюстрира слабостта на настоящата рамка на управление, която урежда само възможност „да се насърчават“ държавите членки да изпълняват своите национални цели. ЕИСК призовава Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия да възобновят дебата относно определянето на обвързващи национални цели, относно подходящото управление на енергийния съюз и/или поне на по-принудителни мерки по отношение на държавите нарушители, за да се гарантира постигането на амбициите на национално равнище. Във връзка с това директивата не отива по-далече от доброволни действия. Докато редица държави членки надхвърлиха предвижданията си за 2020 г., се очертава риск от надпревара в низходяща посока, което може да демотивира най-напредналите държави поради липсата на воля от страна на някои техни партньори и поради липсата на последствия.

4.2.

По отношение на новата обвързваща цел за 40 %-ен дял на енергията от възобновяеми източници за 2030 г. (спрямо 32 % преди това), тя се отнася за общото потребление на енергия, а не само за потреблението на електроенергия. ЕИСК приветства факта, че Комисията е предложила най-амбициозната цел в диапазона, определен в Плана във връзка с целта в областта на климата (38—40 %), за да бъде изпълнена новата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. Това показва амбицията на европейската изпълнителна власт да се ускори внедряването на „зелени“ технологии, което ЕИСК приветства. Този по-голям дял на възобновяемите енергийни източници в електроенергийния микс на държавите членки обаче ще има последици по отношение на потреблението на енергия и електроенергия (9), тъй като се очаква до 2050 г. делът на потреблението на енергия да намалее. Важно е сценариите за 2050 г. да бъдат актуализирани в светлината на новите цели, като се уточни по-специално ролята, която би могло да играе съхранението на електрическа енергия, което ще трябва да бъде развивано по-бързо от очакваното, или ролята на енергоспестяването, включително определени начини на поведение, които се откроиха по време на здравната криза.

4.3.

Тази нова цел обаче може да се окаже много амбициозна за някои държави членки. В момент, когато декарбонизацията на строителния сектор в редица от тях изостава, ЕИСК одобрява предложения подход за увеличаване на усилията в конкретни сектори, например използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за отопление и охлаждане. Наистина имаше спешна необходимост от конкретна цел за 49 %-ен дял на енергията от възобновяеми източници в строителния сектор, която се съдържа в новия член 15а. ЕИСК обаче си задава въпроси относно необвързващия характер на подобна цел. Сградният сектор ще трябва да намали своите емисии с 60 % до 2030 г. и да стане въглеродно неутрален през 2040 г., за да се изпълнят целите, определени в Европейския зелен пакт. Тъй като много държави могат да срещнат трудности при изпълнението на тази цел, ЕИСК подчертава, че е важно от 2025 г. да се използва финансиране от Социалния фонд за климата. Това следва да даде възможност за ускоряване на санирането на обществени и частни сгради и по този начин да се пресече разрастващото се явление на енергийна бедност, която засяга над 30 милиона европейски граждани. Все пак, независимо дали става въпрос за финансиране от бъдещия Социален фонд за климата или по-общо от други механизми за подпомагане, трябва да бъде въведен механизъм за проследяване, за да се гарантира, че това финансиране се насочва по адекватен начин към борбата с изменението на климата. Ако тези средства бъдат „размити“ в националните бюджети, ще бъде невъзможно да се контролира ефективно използването на предоставяните ресурси. Тези средства ще трябва да бъдат насочени не само към широкомащабни, но и към по-малки проекти, при които печалбата в парично изражение по отношение на MWh и емисиите на CO2 е по-малка, но въздействието върху европейските граждани е еднакво или дори по-значително. ЕИСК призовава, доколкото е възможно, критериите за предоставяне на тези средства в отделните държави да бъдат хармонизирани по отношение на дела, който ще бъде насочен към това гражданите да станат активни, за да се улеснят евентуални трансгранични сътрудничества.

4.4.

ЕИСК би искал да отбележи, че декарбонизацията на промишления сектор понастоящем е твърде бавна, въпреки че този сектор е първият, към който са насочени последователните европейски планове в областта на климата. По-конкретно, емисиите от промишлеността са обхванати от схемата за търговия с емисии (СТЕ). Поради съществуването на твърде либерална схема за безплатно предоставяне на квоти обаче над 90 % от промишленото замърсяване не води до никакви разходи за съответните предприятия, в резултат на което в периода между 2012 г. и 2018 г. секторът е намалил емисиите си едва с 1 %. Ето защо ЕИСК призовава за въвеждане на обвързваща цел за 1,1 %, която ще задължи предприятията да увеличават всяка година използването на енергия от възобновяеми източници. Определянето само на индикативна цел би могло да се възприеме като предоставяне на „карт бланш“ на промишлеността, което може да бъде потенциална „спирачка“ за европейската амбиция в областта на климата.

4.5.

ЕИСК приветства факта, че конкретната цел, свързана с интегрирането на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане, става обвързваща. Комитетът обаче би искал да подчертае, че първоначално предвидената цел в директивата беше 1,3 %, докато новата цел ще бъде само 1,1 %. Според оценката на въздействието, придружаваща проекта за преразглеждане на директивата, почти половината от държавите членки показват криви, които не са в съответствие с първоначалната цел. За да се даде възможност на държавите членки да изпълнят тази цел, ЕИСК предлага част от предназначените за Социалния фонд за климата приходи да се заделят приоритетно за замяната на системите за отопление и охлаждане, повечето от които разчитат на енергия от изкопаеми източници. ЕИСК счита, че целта на директивата трябва да бъде да се повиши или поне да се запази амбицията, обявена по време на предходното преразглеждане, и призовава всички заинтересовани страни да обмислят кой е най-добрият начин да се постигне това.

4.6.

За да се постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г., декарбонизацията на енергийната система трябва да бъде завършена до 2045 г. Брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници от 40 % през 2030 г. означава, че по-голямата част от процеса на декарбонизация трябва да бъде осъществена за период от 15 години (между 2030 г. и 2045 г.). Ето защо извънредното положение по отношение на климата налага по-голям прагматизъм относно развитието на енергията от възобновяеми източници, като се съпостави обхватът на възможностите с времевите измерения. На първо място е важно да се акцентира върху разумно постижими цели, като се вземат предвид действащите разпоредби. Въпреки че директивата установява средносрочна и дългосрочна стратегия чрез определянето на амбициозни цели, това не бива да става за сметка на ускоряването на разгръщането на екологичните енергии, а напротив — да върви паралелно с него. В краткосрочен план е също толкова целесъобразно и важно да се постави акцент върху използването на зрели и добили популярност възобновяеми енергийни източници, например фотоволтаичните панели. Що се отнася до транспортния сектор, трябва да се посочат по-голямата гъвкавост и по-широкият избор на допустими суровини по отношение на биогоривата. Всъщност именно в средносрочен и дългосрочен план инвестициите, осъществявани въз основа на насоките на бъдещата директива, ще могат да изпълнят своята роля и да разгърнат пълния си потенциал (водород от възобновяеми източници, ветроенергийни паркове в морето и др.) и да допринесат за декарбонизацията на европейската икономика чрез замяна на другите видове енергия с електрическа. В противен случай съществува голям риск Европа да плати висока цена заради лаксисткия си подход през последните две десетилетия. За да се предотврати това, Съюзът се нуждае от уточняване на своята стратегия, която ще трябва да отиде много по-далече от Директивата относно възобновяемите източници и да насърчи всеобхватен подход, използващ синергии.

б)	Относно централното отопление и транспорта

4.7.

Съобщенията на Европейската комисия относно стратегия за използването на водорода и стратегия за интегрирането на енергийните системи съдържат някои важни аспекти, които следва да бъдат взети под внимание в тази глобална стратегия. В своите становища TEN/717 и TEN/718 ЕИСК изрази своята обща подкрепа за съобщенията въпреки някои критики за липсата на съгласуваност и яснота относно някои аспекти. Предложеното преразглеждане обаче разглежда само до известна степен някои важни аспекти, които липсваха. Във връзка с това следва да бъдат подкрепени и ускорени научните изследвания, иновациите и изпълнението.

4.8.

Комисията предлага да се укрепи централизираното топлоснабдяване. Този подход е важен, тъй като топлофикационните мрежи предоставят добра възможност за използване на излишъка от енергия от фотоволтаиците или ветрогенераторите — инсталации, чийто брой вероятно ще се увеличава.

4.9.

Предложението за директива има за цел подобряване на достъпа на ползвателите на електрически автомобили до зарядни точки, в това число частни. Това изглежда разумно, тъй като бързата електрификация на сектора на мобилността е един от най-обещаващите начини за декарбонизиране на транспортния сектор, чиито емисии продължават да нарастват. Конкретните правила за пряко снабдяване с електроенергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост до зарядната точка, биха могли да бъдат важен елемент от стратегията за децентрализация, която укрепва регионалната структура и енергията, произвеждана от енергийни общности. Въпреки това ЕИСК подчертава, че за онези транспортни сектори, които трудно могат да бъдат електрифицирани, трябва да се осигурят зрели решения на разумна цена — към настоящия момент по-специално биогорива, а в бъдеще и водородът.

в)	Относно насърчаването и разгръщането на енергията от възобновяеми източници

4.10.

ЕИСК приветства въвеждането на редица инициативи във връзка с водорода от възобновяеми източници, като например подцели за промишлеността и транспорта. Освен това ЕИСК счита също така, че обвързваща цел за 50 % възобновяеми горива от небиологичен произход, използвани като суровина или като енергоносител, е правилният подход и че трябва да се даде приоритет на чистия въглерод (10). Предложената в член 7 възможност за внос на възобновяеми горива от небиологичен произход, което след това да бъдат отчитани като принос в държавата членка, изглежда обае потенциално проблематична и за тази възможност за отчитане следва да се определи горна граница.

4.11.

По отношение на възможността за насърчаване на „споразуменията за закупуване на електроенергия“ (член 15), установяването на насоки, съчетани с финансова подкрепа за малките и средните предприятия, следва да насърчи разпространението на такава схема, която осигурява видимост в дългосрочен план относно продажната цена на „зелената“ електроенергия. В по-общ план тази инициатива илюстрира нуждата от укрепване на сътрудничеството и координацията между заинтересованите страни в сектора, за да се формира дългосрочна визия за икономическите оператори.

4.12.

Друга инициатива, приветствана от ЕИСК, е задължението за държавите членки да стартират фаза на проверка относно трансграничното сътрудничество чрез въвеждането на пилотен проект в рамките на следващите три години. ЕИСК обаче би желал да получи пояснения относно реда и условията за въвеждането на такова сътрудничество. Комитетът си задава въпрос по-специално относно административните процедури, които произтичат от подобна инициатива, и призовава Европейската комисия да съдейства на държавите членки (с превод на документите, свързани с процедурата и др.), за да могат те да спазят установения срок.

4.13.

Според ЕИСК е настъпил моментът да се обмисли целесъобразността на европейски електроенергиен регулатор. С оглед на правилната подготовка за създаването на тази важна позиция, е време да се започне концептуална дейност по планиране на системата, която да позволи предвиждане на нарастващото търсене на енергия по райони и видове, както и трансформациите на енергийния тип.

4.14.

ЕИСК одобрява и инициативата от член 9, параграф 7а за въвеждане на съвместно планиране по морски басейни между държавите членки, за да се улесни развитието на мощности за производство на енергия, разположени в морето. Подобен подход ще даде възможност да се постигне максимално увеличаване на потенциала на всеки морски басейн, като същевременно в крайна сметка се укрепи целта за междусистемна електроенергийна свързаност между държавите. Въвеждането на обслужване на едно гише също е добре дошло и трябва да даде възможност да се вземе пример от добрите практики, установени в различни държави членки, за да се съкрати времето за осъществяване на даден проект. Определянето на общия производствен капацитет по басейни до 2030 г., 2040 г. и 2050 г. следва да даде възможност и за по-добро отчитане на потенциала на ветроенергийните паркове в морето във всяка държава членка и да насърчи тяхното развитие. В чисто оперативен план увеличаването на трансграничните проекти за енергия от възобновяеми източници, по-специално ветроенергийните паркове в морето, дава основание на ЕИСК да призове Европейската комисия да поднови дискусиите относно европейски оператор на преносна система, тъй като това би било най-целесъобразното равнище за гарантиране в реално време на управлението на потоците от електроенергия. Това е в крайна сметка най-легитимното равнище за осигуряване на координация на пазарните механизми във връзка с предлагането и търсенето, като едновременно с това гарантира сигурността на системата, която ще бъде подложена на все по-голям натиск с по-голямото навлизане на възобновяемите източници.

4.15.

ЕИСК многократно е подчертавал необходимостта от нови пазарни структури за балансиране на производството и потреблението на енергия на микроравнище. Тези структури биха улеснили интегрирането на по-малки устройства за съхранение в енергийната система. Например разрастването на електромобилността следва да може да разчита на ролята на батериите, за да се даде възможност за интелигентно зареждане и да се разполага с капацитет за акумулиране на местно равнище. Този въпрос обаче не е разгледан в предложението за преразглеждане на директивата.

4.16.

В пакета „Чиста енергия“ се обръща специално внимание на потреблението на собствена енергия и на енергийните общности. Тези механизми представляват мощни стимули за гарантиране на участието на гражданите и за превръщането им в пълноправни участници в енергийния преход, като засилят чувството им за съпричастност и укрепят децентрализираните структури, които са изгодни както от социална, така и от икономическа гледна точка. Както подчерта Европейската комисия в своята оценка на националните планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки не вземат в достатъчна степен под внимание потенциала на „гражданската енергия“, което противоречи на една от причините за съществуването на 4-тия енергиен пакет. Необходимо е спешно да се изяснят приложимите правила, по-специално за понятия като споделяне на енергия, нетно отчитане или продажба на енергия между партньори, за да бъдат изпълнени целите на пакета „Чиста енергия“ и на Енергийния съюз. ЕИСК изразява разочарование, че с предложението за преразглеждане не се прави опит за подобряване на регулаторната рамка относно тези аспекти. Това ще бъде още по-важно, тъй като в предложението за преразглеждане на насоките относно държавната помощ в полза на климата, енергетиката и околната среда се предвижда много по-нисък праг за изключенията от задължението за предоставяне на помощ и за определяне на равнището на подпомагане чрез прилагане на тръжна процедура.

4.17.

ЕИСК принципно подкрепя предложението на Комисията, което призовава държавите членки да вземат предвид „поддържането на националните горски въглеродни поглътители и екосистеми“, както и принципите на „каскадно използване на биомаса“ и кръговата икономика. Това означава да се даде приоритет на използването на остатъчна дървесина като малки клони, дървесни пънове и други вторични продукти, както и продуктите от рециклирана дървесина за производство на биоенергия. Поради това е целесъобразно да се направи преоценка на подкрепата за инсталации за биоенергия в тази област, като се има предвид, че остатъците в дъскорезниците и целулозната и хартиената промишленост са източници на енергия. Освен това, както се изтъква в предложението, е разумно биогоривата да се пренасочват към видовете транспорт, които са трудни за електрифициране, като например морския транспорт, превозите на дълги разстояния или въздушния транспорт. Във връзка с това следва да се вземат предвид и проблемите, свързани с наличността и разходите. За осъществяването на тази идея, в член 25 следва да се прави разграничение между биогоривата на биологична основа и електроенергията от възобновяеми източници чрез измерване на намалението на емисиите на парникови газове. По този начин в транспортния сектор се дава приоритет на електроенергията от възобновяеми източници и на биогоривата, произвеждани от остатъци. Това води до повишен натиск за декарбонизация на транспортния сектор чрез директна електрификация.

4.18.

Подробните изчисления на намалението на емисиите на парникови газове, както и критериите за устойчивост, представени в приложенията към проекта за директива, са отчасти от много техническо естество. Според ЕИСК те очевидно са стъпка в правилната посока, въпреки че Комитетът не беше в състояние да ги оцени напълно във всеки отделен случай. Що се отнася например до биогоривата, те ще доведат до ситуация, при която някои потенциално използваеми или използвани понастоящем вещества вече няма да могат да бъдат използвани, което може да представлява проблем за някои части от сектора.

4.19.

Освен това Комитетът би желал да посочи, че в някои случаи ще бъде трудно да се докаже дали всички критерии действително се спазват. Например предоставянето на „солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило или има основание да се предполага, че се е увеличило през периода на отглеждане на суровините, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди“ (вж. COM(2021)557, приложения 1 и 2). Въпреки че подобно изискване има смисъл, ще бъде трудно да се докаже спазването му на практика.

4.20.

ЕИСК приветства изразеното в съображение 10 желание за подобряване на срока на административните процедури, които представляват пречка за внедряването на енергията от възобновяеми източници. ЕИСК обаче си задава въпроса какви конкретни действия възнамерява да предприеме Европейската комисия и как планира да излезе извън рамките на обикновеното насърчаване, за да се гарантира ефективното и ефикасно намаляване на процедурните срокове.

4.21.

ЕИСК подкрепя по същество съображение 12 относно необходимостта да се разполага с достатъчен брой квалифицирани работници за професиите на бъдещето. ЕИСК призовава Европейския съюз да направи количествена оценка на необходимата работна ръка за изпълнението на Европейския зелен пакт и да инвестира приоритетно в обучението за преквалификация на работниците, чиито работни места се очаква да изчезнат в резултат на екологичния преход. Това би било и добър начин за привличане на млади хора към „зеления“ сектор благодарение на новосъздадените работни места и бизнес възможности.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ L 328 21.12.2018 г., стр. 1.

(2) Международна агенция по енергетика, Net Zero by 2050 — A Roadmap for the Global Energy Sector (windows.net), („Нулеви нетни емисии до 2050 г. — Пътна карта за глобалния енергиен сектор“), стр. 3.

(3) https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/revision-renewable-energies-directive. (ОВ C 246, 28.7.2017 г., стp. 55).

(4) COM(2020) 299 final.

(5) Ember, European Electricity Review: H1-2021, (ember-climate.org).

(6) Европейска комисия, Приложения към доклада за 2020 г. относно състоянието на Енергийния съюз съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.

(7) ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 55.

(8) Евростат, Renewable energy statistics — Statistics Explained (europa.eu).

(9) 6_FR_ACT_part1_v3.pdf (europa.eu).

(10) ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 30.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/134

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст)

[COM(2021) 558 final — 2021/0203 (COD)]

(2022/C 152/22)

Докладчик:

Alena MASTANTUONO

Сезиране на Комитета	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет на Европейския съюз, 20.9.2021 г.
Правно основание	Член 194, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	118/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за преработване на Директивата относно енергийната ефективност, тъй като тя се отнася за област на действие, която е ключова за постигането на цялостна декарбонизация на икономиката и обществото в ЕС.

1.2.

ЕИСК приветства обвързващия характер на новата цел на ЕС. ЕИСК осъзнава, че все по-строгите цели за ефективност на равнището на ЕС, които изискват от държавите членки да намалят енергийното потребление с 9 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите от референтния сценарий от 2020 г., са трудни и амбициозни. Според доклада за напредъка от 2020 г. (1) само 12 държави членки са постигнали в по-голяма или по-малка степен своите индикативни национални цели за 2020 г.

1.3.

Пандемията от COVID-19 отслаби колективните усилия на ЕС и със сигурност ще има по-нататъшни последици от гледна точка на изпълнението на по-високите цели. Постигането на индикативните национални приноси ще изисква по-големи усилия от страна на всички държави членки, като следва да бъдат взети предвид различните ситуации във всяка държава членка.

1.4.

ЕИСК отново заявява позицията си, изразена в становището относно Европейския законодателен акт за климата (2), че целта следва да бъде постигането на възможно най-голямо намаление на емисиите на парникови газове на възможно най-ниска социално-икономическа цена. ЕИСК препоръчва при необходимост да се съчетаят инструменти, които са съвместими с добре регулирания пазар, и регулаторни мерки, включително финансови инструменти с подкрепа от многогодишната финансова рамка и NextGenerationEU, за да се допринесе за по-ефективна в енергийно отношение среда.

1.5.

ЕИСК приветства водещата роля на публичния сектор, включително местните и регионалните власти, определена в предложения преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност, и подчертава, че тя ще изисква достатъчна финансова и техническа помощ, както и подготвен персонал. Комитетът одобрява мерките за саниране и намаляване на енергийното потребление, които трябва да бъдат приети от публичния сектор, и ги разглежда като помощ за строителния сектор, особено за МСП, и като стимул за развитие и прилагане на нови технологии и създаване на работни места в рамките на стратегията „Вълна на саниране“.

1.6.

ЕИСК оценява високо и поставянето на акцент върху информирането и предоставянето на повече права на потребителите, например в областта на договорните изисквания или използването на ясен и разбираем език. Комитетът подчертава важната роля на гражданското общество в информационните кампании относно ползите от енергийната ефективност.

1.7.

Увеличението на цените на енергията показа колко бързо и сериозно този проблем може да засегне домакинствата и предприятията. Значението на мерките за намаляване на тези разходи стана ясно по-скоро от очакваното. В това отношение ЕИСК подкрепя стимулите и инструментите за прилагане на Директивата относно енергийната ефективност в помощ на уязвимите потребители и домакинства и посочва, че амбициозните цели за централно отопление/охлаждане могат да влошат условията на социалните жилища. Поради това Комитетът приветства предложението за създаване на Социален фонд за климата и призовава за спазване на принципа за „справедлив преход“, за да се вземат предвид различните ситуации в държавите членки.

1.8.

ЕИСК разбира целта и ползите от принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това обаче невинаги е икономически ефективно решение. В някои случаи може да се окаже по-ефективно енергията да не се икономисва, а по-скоро да се произвежда от безопасни и устойчиви нисковъглеродни източници.

1.9.

ЕИСК призовава европейските институции да гарантират синергии между инициативите в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. В случай на значителни изменения в пакета ЕИСК отправя искане към институциите на ЕС да изготвят оценка на въздействието.

2. Контекст и факти

2.1.

Енергийната ефективност е ключова област на действие по пътя към пълна декарбонизация на икономиката на Съюза. Предложеният преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност е важна част от пакета „Подготвени за цел 55“, с който се изпълняват принципите на Зеления пакт на ЕС и се определя пътят за постигане на новите цели на Съюза за намаляване на емисиите на ПГ с най-малко 55 % до 2030 г.

2.2.

Предложението е част от тази по-обща политика и следва да бъде изцяло съгласувано с другите инициативи от пакета „Подготвени за цел 55“ (като промени в схемата на ЕС за търговия с емисии, адаптиране на финансовия механизъм за подкрепа при прилагането на пакета, Регламента за разпределяне на усилията, Директивата за енергията от възобновяеми източници, по-строгите стандарти за емисиите при моторните превозни средства и преразгледаната Директива за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива), за да се гарантира желаното устойчиво развитие на ЕС.

2.3.

Главната цел на предложението е да се намали общото потребление на енергия и да се ограничат емисиите. Основните цели са: оползотворяване на неизползвания потенциал за икономии на енергия в цялата икономика; отразяване на повишените цели за енергийна ефективност от плана за целите в областта на климата; определяне на мерки за държавите членки, които са съвместими с по-амбициозната цел в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите с 55 %. Това трябва да се направи с надлежно отчитане на социалните и свързаните с устойчивостта фактори, като се допринася за финансово достъпното и приобщаващо потребление на енергия съгласно договореното в съвместния Социален ангажимент от Порто и като се спазва в пълна степен принципът за „справедлив преход“.

2.4.

Основа за това е ръководният принцип „енергийната ефективност на първо място“, който следва да бъде вземан предвид във всички сектори, излизайки от рамките на енергийната система и включвайки финансовия сектор.

2.5.

С преработения текст на директивата се предлага да се определи по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на потреблението на енергия на равнището на ЕС. С него се цели също така да се определят националните приноси, които почти ще удвоят годишните задължения за икономии на енергия на държавите членки.

2.6.

От публичния сектор, в ролята му на катализатор и пример за другите сектори, ще се изисква да санира 3 % от своя сграден фонд всяка година с цел ускоряване на „вълната на саниране“ и да включи енергийната ефективност в обществените поръчки на стоки, услуги, строителство и сгради. И двете инициативи имат потенциала да създадат нови устойчиви работни места и да намалят изразходваните публични средства за енергийно потребление и разходи.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложението за преработен текст на Директивата относно енергийната ефективност, тъй като то се отнася за област на действие, която е ключова за постигането на цялостна декарбонизация на икономиката и обществото в ЕС. Като цяло постигането на целите на Парижкото споразумение изисква промяна на всички политики в областта на климата и енергетиката. Укрепването на рамката на политиката за енергийна ефективност чрез специфичен набор от политически мерки ще спомогне за мобилизирането на инвестициите, необходими за прехода. Поради това ЕИСК счита, че преразглеждането на директивата, което включва общата цел за енергийна ефективност за ЕС, следва да изпрати правилния сигнал за тази реформа.

3.2.

ЕИСК оценява високо постигнатото с Директивата относно енергийната ефективност. Същевременно Комитетът напълно осъзнава слабостите в колективните усилия на ЕС за намаляване на енергийното потребление.

3.3.

Пандемията от COVID-19 отслаби колективните усилия на ЕС и със сигурност ще има по-нататъшни последици от гледна точка на изпълнението на по-високите цели. Постигането на индикативните национални приноси ще изисква по-големи усилия от страна на всички държави членки. ЕИСК препоръчва при необходимост да се съчетаят инструменти, съвместими с добре регулирания пазар, като данъци, акцизи и ограничени, но търгуеми права, като например СТЕ, и регулаторни мерки.

3.4.

ЕИСК отново споделя забележката си, изразена в становището относно Европейския законодателен акт за климата (3), че целта следва да бъде постигането на възможно най-голямо намаление на емисиите на парникови газове на възможно най-ниска социално-икономическа цена. Трябва да се намери точният баланс, за да бъдат постигнати целите на ЕС на най-ниска обща цена. Икономическата ефективност на мерките за икономия на енергия обикновено намалява с увеличаване на обема на икономисаната енергия: първоначалните мерки са лесно приложими, но последващите мерки са по-скъпи и дават по-малък резултат. С предложението следва да се намери баланс и да се гарантира, че не се прехвърлят прекомерни разходи на потребителите на енергия.

3.5.

ЕИСК подкрепя стимулите и инструментите за прилагане на Директивата относно енергийната ефективност, за да се смекчи социалното въздействие на предложението и да се помогне на уязвимите потребители и домакинства, които са особено силно засегнати от COVID-19. Поради това Комитетът приветства по-специално предложението за създаване на Социален фонд за климата, който следва да осигури допълнителни финансови средства, за да се избегне увеличаването на енергийната бедност, и призовава за спазване на принципа на „справедлив преход“, така че да се вземат предвид различните ситуации в държавите членки.

3.6.

3.7.

ЕИСК приветства определена в директивата водеща роля на публичния сектор, който следва да работи за намаляване на потреблението на енергия в службите и сградите. ЕИСК разбира какво предизвикателство е да се отбележи напредък във всички важни сектори, най-вече транспорта, обществените сгради, ИКТ, териториалното устройство и управлението на водите и отпадъците. ЕИСК отбелязва със задоволство, че член 6 от директивата разширява обхвата на задължението за саниране, като включва всички публични органи на всички административни равнища и всички аспекти на техните дейности. ЕИСК подчертава, че това ще изисква достатъчна финансова и техническа помощ, както и обучен персонал. Поради това в съответствие със становището си относно преформулирането на фискалната рамка на ЕС (4), ЕИСК препоръчва за публичните инвестиции да се прилага „златното правило“, за да се запази производителността и социалната и екологичната основа за благосъстоянието на бъдещите поколения. ЕИСК насърчава местните и регионалните власти да работят заедно с централните правителства и всички части на строителния сектор, за да постигат синергии и да премахнат ненужните пречки пред изпълнението на целите за саниране.

3.8.

ЕИСК одобрява мерките, които трябва да бъдат приети от публичния сектор в подкрепа на строителния сектор, и по-специално на МСП, както и за разработване и прилагане на нови технологии в рамките на стратегията „Вълна на саниране“. При обществените поръчки следва да се прилагат критерии като разходна ефективност и икономическа осъществимост, както и критерии за качество и социални критерии, които да продължат да играят роля в други области, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция.

3.9.

ЕИСК приветства обвързващия характер на новата цел на ЕС и поради това препоръчва индикативните национални цели да отчитат различните изходни позиции и конкретните национални обстоятелства и потенциала за намаляване на емисиите, включително тези на островните държави членки и островите, както и усилията, положени в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2020 г. (5).

3.10.

ЕИСК подчертава тясната връзка между стремежа за постигане на енергийна ефективност и мисията и целите на NextGenerationEU, особено на Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕИСК призовава значителна част от предвидените за зелени проекти 37 % от Механизма за възстановяване и устойчивост да бъде заделена за проекти за енергийна ефективност в съответствие с реалните потребности и нужди във всяка държава членка.

4. Специфични бележки

4.1.

ЕИСК разбира целта и ползата от принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това обаче невинаги е икономически ефективно решение и този принцип не следва да се възприема като догма. В някои случаи може да се окаже по-ефективно енергията да не се икономисва, а по-скоро да се произвежда от безопасни и устойчиви нисковъглеродни източници.

4.2.

ЕИСК би препоръчал да бъдат взети предвид националните различия, когато се адаптират процентите по член 8 от Директивата относно енергийната ефективност: не следва да има един фиксиран процент за всички държави членки, а по-скоро диференциран процент, съобразен с условията във всяка от тях. Ако формулата за изчисляването на приносите на държавите членки за целите във връзка с енергийната ефективност трябва да се основава частично на дела на енергийната интензивност в БВП, тогава тя следва да бъде коригирана, за да отразява дела на промишлеността в БВП, така че по-индустриализираните държави да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение.

4.3.

ЕИСК приветства изискването държавите членки да докладват за инструментите за енергийна ефективност, включително техните характеристики. Същевременно ЕИСК, наред с организациите на гражданското общество, които работят активно в държавите членки, включително социалните партньори, изразява готовност да изпълнява подкрепяща роля при създаването на механизми за помощ на национално, регионално и местно равнище. ЕИСК подчертава, че е важно всички заинтересовани страни (производители, доставчици, управители на съоръжения, ползватели и потребители) да бъдат правилно информирани за допълнителните изисквания, за да се повиши използването на договори за енергийна ефективност и договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Комитетът очаква, че Европейската комисия ще поеме активна и водеща роля в това отношение, и отново подчертава значението на гражданското общество, което има желание да допринася за повишаването на осведомеността и провеждането на информационни кампании, както и да популяризира програми за обучение.

4.4.

ЕИСК приветства факта, че Комисията не е включила императивни задължения за одити, тъй като това би наложило условия по отношение на инвестиционните планове на предприятията. Предприятията винаги изразяват готовност да подобрят своята енергийна ефективност, а системите за енергийно управление се оказаха икономически ефективна алтернатива на одитите.

4.5.

ЕИСК оценява високо и поставянето на акцент върху информирането и предоставянето на повече права на потребителите, относно договорните изисквания и използването на ясен и разбираем език. ЕИСК подчертава важната роля на регулаторните органи в тази област, особено на пазари с ограничен брой икономически оператори.

4.6.

Според ЕИСК е от основно значение всички специалисти, допринасящи за новия подход към политиката за енергийна ефективност, да бъдат подходящо обучени, така че да разполагат с необходимите умения и квалификация; същевременно Комитетът отчита липсата на квалифицирани работници в този сектор.

4.7.

Както в становището си относно „Вълна на саниране за Европа“, Комитетът подчертава, че изолацията на стени и подове с въздушни междини спестява най-много емисии на CO2, като същевременно е най-проста и най-евтина. Но дори тези относително евтини мерки са твърде скъпи за много собственици на жилища, въпреки че водят до по-ниски разходи за енергия. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва националните правителства да въведат схема за субсидиране на тези мерки, тъй като те имат потенциал и за създаване на работни места. Проучване, изготвено в рамките на кампанията за саниране в Европа, показва, че на всеки 1 милион евро, инвестирани в енергийното саниране на сгради, в ЕС са създадени средно 18 работни места (6).

4.8.

ЕИСК счита, че горната граница за потреблението на енергия е много полезен показател, що се отнася до въпроси като потреблението на домакинствата, но изразява съмнение дали подобен показател сам по себе си е подходящ за промишления сектор. Иновативните технологии за декарбонизация често са по-енергоемки (но по-малко замърсяващи) алтернативи на конвенционалните. Ето защо налагането на горна граница за потреблението за промишлеността би могло да възпре сектора от декарбонизиране на процесите в него, като застраши и промишленото производство.

4.9.

ЕИСК отбелязва, че амбициозните цели за централно отопление/охлаждане могат да допринесат за увеличаване на енергийната бедност, тъй като много домакинства с ниски доходи живеят в социални жилища, които обикновено се управляват централно. Измененията на Директивата относно енергийната ефективност не трябва да се прилагат с обратна сила, като промяната на определението за ефикасно централно отопление/охлаждане (член 24) не следва да се прилага за вече действащите, а само за новите или преоборудваните системи.

Брюксел, 9 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2020) 564 final.

(2) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.

(3) ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 143.

(4) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преформулиране на фискалната рамка на ЕС за устойчиво възстановяване и справедлив преход“, прието на 20.10.2021 г. (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 11).

(5) https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-22-2020-INIT/bg/pdf.

(6) https://www.renovate-europe.eu/wp-content/uploads/2020/06/BPIE-Research-Layout_FINALPDF_08.06.pdf.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/138

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета“

(COM(2021) 559 final — 2021/0223(COD)

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически план за внедряване, очертаващ набор от допълнителни действия в подкрепа на бързото разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива“

(COM(2021) 560 final)

(2022/C 152/23)

Докладчик:

John COMER

Искане за консултация	Съвет на Европейския съюз, 30.7.2021 г. Европейски парламент, 13.9.2021 г. Европейска комисия, 13.9.2021 г.
Правно основание	членове 90 и 91, членове 170 и 171 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	9.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	137/4/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

1.2.

Задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства изглежда се превръщат в предпочитан от повечето производители вариант за автомобилен транспорт. Недостигът на литий (вероятно краткосрочен) и все по-високата му цена представляват проблем за бързото внедряване на задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства, както и твърде късно започналото проучване и разработване на по-ефективни системи за съхранение. Възможността за по-нататъшни научни изследвания и технологично развитие обаче може да спомогне за смекчаване на настоящите проблеми.

1.3.

В световен мащаб има големи залежи от литий. Чили има най-големите известни залежи от литий; следват Австралия и Китай. Трябва да се инвестира в нови мини, за да се облекчи сегашното недостатъчно предлагане. Минното дело е свързано с екологични проблеми, по-специално необходимостта от големи количества вода и риска от замърсяване с токсични химикали, и често води до сериозни социални проблеми. ЕИСК изразява дълбока загриженост във връзка с тези аспекти на международната търговия. Международните търговски споразумения и веригите за създаване на стойност трябва да отговарят на изискванията за екологично и устойчиво развитие и да включват обвързващи задължения за надлежна проверка за дружествата (1). В ЕС има възможности за добив на литий в Португалия, при условие че може да се намери решение на екологичните проблеми.

1.4.

Всеобхватното внедряване на инфраструктура за алтернативни горива в целия ЕС е от основно значение и инвеститорите се нуждаят от увереност, за да изградят такава структура. Публичните органи трябва да гарантират наличието на алтернативни горива и зарядни станции, когато е необходимо, особено в райони, в които все още не е икономически изгодно да бъдат осигурени такива съоръжения.

1.5.

ЕИСК изтъква важната роля на възобновяемите енергийни източници, включително биогоривата, като непосредствено достъпно решение на разумна цена, по-специално за тежкотоварните превозни средства и автомобилния товарен транспорт на дълги разстояния. Трябва да се обърне внимание на парниковия отпечатък на всички алтернативни и възобновяеми горива.

1.6.

Модернизирането на електроенергийната мрежа трябва да бъде непосредствен приоритет, така че да се улеснят бързо зареждащите станции, както и производството на водород и на други алтернативни горива. Освен това е необходимо да се монтират двупосочни интелигентни измервателни уреди, за да се даде възможност за двупосочен поток на електроенергията. Изискванията за планиране и регулаторните изисквания трябва да се преразгледат, за да се избегнат забавяния при модернизирането на мрежата.

1.7.

Декарбонизацията на транспорта е много тясно свързана с бързото нарастване на производството на „зелена“ електроенергия; електрическата мобилност е целесъобразна от гледна точка на политиката в областта на климата единствено ако се използва „зелена“ електроенергия, поради което увеличаването на инвестициите е от първостепенно значение. Комисията трябва много интензивно да участва в разработването и анализирането на модели на произвеждащи потребители.

1.8.

Необходимо е да се подкрепят големите публични инвестиции в НИРД в научната и технологичната дейност за усъвършенстване на акумулаторните батерии, особено по отношение на техния размер, капацитет и жизнен цикъл. Ако с научните изследвания може да се постигне намаляване на нуждата от литий за акумулаторните батерии за превозни средства, то това би намалило зависимостта ни от недостатъчните доставки в световен мащаб, които идват от държави извън ЕС. Тази възможност ще подобри капацитета на ЕС във връзка с бързото навлизане на енергията от възобновяеми източници за транспорта, което ще доведе до устойчива мобилност. Освен това има спешна необходимост от научноизследователска и развойна дейност и технологично развитие, за да се оценят и популяризират всички възможни алтернативни горива, както и да се вземат под внимание всички видове транспорт. Би било неразумно да станем зависими от една-единствена система. Следва по-специално да се проучи потенциалът на „зеления“ водород.

1.9.

Преобладаващото мнозинство от потребителите ще бъдат убедени да купуват задвижвани с акумулаторна батерия електрически превозни средства само когато са сигурни, че съществува подходяща инфраструктура за зареждане. Дори потребители, които рядко пътуват на дълги разстояния, трябва да бъдат сигурни, че ще могат да изминат дълъг път със задвижвано с акумулаторна батерия електрическо превозно средство, ако им се наложи. Ето защо този регламент е толкова важен и трябва да се прилага изцяло навсякъде в ЕС.

1.10.

ЕИСК подчертава изключителното значение на пълната оперативна съвместимост на инфраструктурата във всяко едно отношение в целия ЕС. Не бива да допускаме ситуация, при която водачите да трябва да носят различни адаптори в своите автомобили, за да използват инфраструктурата за алтернативни горива в различни държави членки.

1.11.

Въпреки твърдението на Комисията в член 5, параграф 2, вариантът за ad hoc плащания с QR код (код за бърза реакция) не е система за разплащания, използвана широко в ЕС. ЕИСК предвижда, че използването на този вариант ще породи проблеми с достъпността за много групи ползватели. ЕИСК не иска да се стига до ситуация, при която използването на QR код е единственият начин за извършване на ad hoc плащане. За всички ad hoc плащания трябва да има на разположение четци на платежни карти.

1.12.

Директивата за енергията от възобновяеми източници предоставя методи за изчисляване на емисиите на парникови газове от различните алтернативни горива. Те обаче не са от голямо значение, когато гражданите вземат решения за покупка, тъй като на практика не се знае почти нищо за емисиите на парникови газове от превозните средства и неподходящата проверка на твърденията на производителите и продавачите. Това положение трябва да се коригира.

1.13.

ЕИСК изразява съжаление, че на практика няма дебат относно приноса, който могат да предоставят гражданите, кооперациите, както и профсъюзите и работодателите, въпреки факта, че една от целите на Енергийния съюз е да се отреди централно място на гражданите и, следователно, на децентрализираните решения, и въпреки че е ясно, че голяма част от зарежданията при електрическата мобилност се извършват у дома или на работното място. Ето защо ЕИСК счита, че е необходима нова стратегия, която да съответства в по-голяма степен на целта на Енергийния съюз за насоченост към гражданите, за да се насърчи по-голямо участие на гражданите, кооперациите, профсъюзите и работодателите в сътрудничеството за ускоряване на декарбонизацията на транспорта.

2. Основно съдържание на предложението на Комисията

2.1.

Икономическото и социалното благосъстояние на гражданите на ЕС зависи от наличието на ефикасна и ефективна система за мобилност в целия ЕС.

2.2.

Транспортът отделя около 25 % от емисиите на парникови газове в ЕС и оказва сериозно въздействие и върху качеството на въздуха в градските центрове.

2.3.

През декември 2019 г. Комисията прие съобщението относно Европейския зелен пакт, в което се призовава за намаляване с 90 % на емисиите на парникови газове от транспорта до 2050 г., като същевременно се работи за постигането на амбицията за нулево замърсяване. През септември 2020 г. Комисията прие своето предложение за Европейски законодателен акт в областта на климата с цел нетните емисии на парникови газове да се намалят с най-малко 55 % до 2030 г. — пакета „Подготвени за цел 55“.

2.4.

През декември 2020 г. Комисията прие съобщението си относно стратегията за устойчива и интелигентна мобилност. В нея се поставят основите за трансформиране на транспорта на ЕС с оглед на постигането на интелигентно и устойчиво бъдеще.

2.5.

С настоящото предложение се създава нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и се отменя Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2).

2.6.

Директива 2014/94/ЕС влезе в сила през 2014 г. Тя представлява обща рамка на мерките за разгръщане на инфраструктурата за алтернативни горива с цел да се улесни намаляването на емисиите на парникови газове от транспорта. В нея се определят минимални изисквания за създаване на инфраструктурата за алтернативни горива, като зарядните станции за електрически превозни средства и точките за презареждане с природен газ (ВПГ и СПГ) и водород трябва да бъдат създадени посредством необвързващи национални рамки на политиката. С тази стратегия следва да се даде възможност за трансгранично движение на всички видове транспорт по трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T).

2.7.

В публикуван наскоро доклад за прилагането на тази директива Комисията отбеляза известен напредък при изпълнението, но стигна до заключението, че липсва всеобхватна и цялостна мрежа от инфраструктура за алтернативни горива в целия ЕС.

2.8.

Комисията извърши последваща оценка на тази директива. В нея се констатира, че директивата не е добре адаптирана към постигането на увеличената цел в областта на климата за 2030 г.

2.9.

Предложеният регламент е част от общия набор от взаимосвързани политики в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, в който се формулират действията, необходими във всички сектори, за да се постигне целта в областта на климата за 2030 г.

2.10.

Конкретните цели на предложения регламент са:

2.10.1.

да се гарантира минимална инфраструктура за алтернативни горива, така че да бъдат обхванати всички превозни средства, използващи алтернативни горива, във всички видове транспорт и във всички държави членки;

2.10.2.

да се гарантира пълната оперативна съвместимост на инфраструктурата;

2.10.3.

да се гарантират пълна информация за потребителите и всички възможни варианти за плащане.

2.11.

Комисията счита, че целите за декарбонизация на транспортния сектор за всички видове транспорт и във всички държави членки могат да се постигнат по последователен и съгласуван начин само с обща европейска законодателна рамка.

2.12.

След изготвянето на подробен доклад за оценка на въздействието Комисията взе решение да приеме втория вариант на политиката. В него се предлагат задължителни цели относно автомобилния парк за електрическите зарядни точки за лекотоварни превозни средства и се определят цели относно отстоянието за всички пътни превозни средства по трансевропейската транспортна мрежа, включително за градските възли от инфраструктурата за тежкотоварните превозни средства. Предвидени са и подробни разпоредби за пристанищата и летищата от трансевропейската транспортна мрежа, но не са определени задължителни цели. Този вариант предвижда по-висока степен на хармонизация на възможностите за плащане, физическите и комуникационните стандарти и правата на потребителите. Това би подсилило прозрачността на цените и информацията за ползвателите и би включвало указването със знаци на станциите за зареждане с електроенергия и за презареждане с гориво.

2.13.

Най-добрият вариант за постигане на желаните цели във всички държави — членки на ЕС, е чрез регламент.

2.14.

Държавите членки ще трябва да приемат преразгледана национална рамка на политиката, за да развият пазар за алтернативни горива в транспортния сектор и да разгърнат съответната инфраструктура в съответствие с подсилените разпоредби и задължителните цели. Това включва и разпоредби за формулиране на стратегия за внедряването на алтернативни горива в други видове транспорт, където няма задължителни изисквания.

2.15.

Държавите членки ще докладват редовно на Комисията. Комисията ще следи и ще докладва за напредъка във всяка държава членка.

2.16.

Регламентът съдържа разпоредби, които предвиждат държавите членки да гарантират инсталирането на минимално брегово електрозахранване за някои морски кораби в морските пристанища и за плавателните съдове по вътрешните водни пътища с някои определени изключения.

2.17.

Включени са минимални разпоредби за електрозахранване на всички спрели въздухоплавателни средства на летищата от основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа.

2.18.

В член 3 се определят цели за инфраструктурата за зареждане с електроенергия за лекотоварни превозни средства.

2.19.

В член 4 се определят цели за инфраструктурата за зареждане с електроенергия за тежкотоварни превозни средства.

2.20.

В член 6 се очертават цели за инфраструктурата за презареждане с водород.

2.21.

Включени са цели за осигуряване до януари 2025 г. на подходящ брой публично достъпни станции за зареждане с ВПГ по протежение на основната трансевропейска транспортна мрежа в районите, в които има търсене.

2.22.

В членове 9 и 10 се определят цели за брегово електрозахранване в морските пристанища и в пристанищата по вътрешните водни пътища.

2.23.

В член 11 се определят цели за доставката на ВПГ в морски пристанища.

2.24.

В член 12 се определят цели за електрозахранване на спрели въздухоплавателни средства.

2.25.

В член 5, параграф 2, буква а) от предложението Комисията предлага зарядните станции с ниска мощност да бъдат оборудвани с „широко разпространен в Съюза“ платежен инструмент, така че потребителите да могат да плащат ad hoc. Този платежен инструмент може да бъде 1) четец на платежни карти 2) четец на безконтактни карти или 3) код за бърз отговор (QR), позволяващи извършване на разплащателната операция.

2.26.

В своето съобщение (COM(2021) 560 final) Комисията е формулирала стратегически план за внедряване с допълнителни действия в подкрепа на бързото разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива.

2.27.

Механизмът за свързване на Европа за периода 2021—2027 г. (МСЕ II) ще се занимава с въпросите на изменението на климата. За тази цел в рамките на МСЕ II ще бъде създаден механизъм за алтернативни горива за финансиране на инфраструктура за алтернативни горива чрез комбиниране на безвъзмездни средства по МСЕ с финансиране от финансови институции за постигане на по-голям ефект на инвестициите.

2.28.

Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионият фонд могат да се използват за подкрепа на инвестициите в научни изследвания, иновации и внедряване на инфраструктура за алтернативни горива в по-слабо развитите държави членки и региони.

2.29.

Комисията заявява, че сега е необходимо ефективно и ефикасно трансгранично и междусекторно сътрудничество между всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор за разработване на отворена, прозрачна и оперативно съвместима инфраструктура с безпрепятствени инфраструктурни услуги.

3. Общи бележки

3.1.

На транспортния сектор се дължат 22,3 % от общите емисии на парникови газове в ЕС, като на автомобилния транспорт се падат 21 % от емисиите на парникови газове. Пътническите автомобили са причина за 12,8 % от емисиите на парникови газове в ЕС, микробусите — за 2,5 %, а тежкотоварните превозни средства и автобусите — за 5,6 % (източник: Европейската агенция за околна среда за 2017 г., без международните и морските емисии). Според доклад на Европейската комисия от 2018 г. емисиите от транспортния сектор в ЕС са се увеличили от 14,8 % през 1990 г. до 24,6 % през 2018 г. Бързата декарбонизация на транспортния сектор е от основно значение за постигането на целите на Зеления пакт на ЕС. ЕИСК приветства настоящия регламент като положителна стъпка за декарбонизацията на транспорта. Изключително важно е качеството на всички транспортни услуги да се поддържа по време на целия процес на декарбонизация.

3.2.

ЕИСК изразява съжаление, че на практика няма стратегически дебат относно приноса, който гражданите, кооперациите, профсъюзите и работодателите могат да предоставят за изграждането на инфраструктура за зареждане, въпреки факта, че една от целите на Енергийния съюз е да се отреди централно място на гражданите и, следователно, на децентрализираните решения, особено като се има предвид, че голяма част от зарежданията при електрическата мобилност се извършват у дома или на работното място. С оглед на това ЕИСК отправя искане към Комисията да започне такъв стратегически дебат.

3.3.

Широкообхватното внедряване на електрически превозни средства с времето ще изисква увеличаване на производството на електроенергия и модернизиране на мрежата, така че да се обхване бързото зареждане, особено за задвижвани с акумулаторна батерия електрически камиони.

3.4.

В регламента се посочва необходимостта от двупосочни системи от интелигентни измервателни уреди, за да се даде възможност за двупосочен поток на електроенергията — от мрежата към превозното средство и обратно. Този обхват трябва да бъде силно разширен, за да се помогне при недостига на захранване по време на пиково потребление на електроенергия.

3.5.

Необходимо е да бъдат въведени редица интелигентни системи за електроенергия, за да се способства за следното:

3.5.1.

Превозните средства са включени в мрежата и зареждането им не започва, докато не бъде получен сигнал от мрежата; ако е възможно, зареждането би трябвало да се извършва на по-ниска цена извън периодите на пиково потребление.

3.5.2.

Технологията за свързване на превозните средства към електрическата мрежа, известна като V2G, ще позволи превозните средства да се зареждат в периоди с излишък на енергия от възобновяеми източници, след което по време на пиково потребление електрическите превозни средства ще връщат в мрежата част от тази складирана енергия. Електрическите превозни средства ще се зареждат след намаляване на търсенето. Това би било особено подходящо за училищни автобуси и други превозни средства, които не се използват дълго време. Технологията би трябвало да е изгодна за доставчика от финансова гледна точка. Поради тази причина е необходимо да се обмислят и да се реализират много по-интензивни децентрализирани решения с гражданско участие.

3.6.

ЕИСК приветства целите, които са определени за внедряването на инфраструктурата за алтернативни горива. Това ще даде увереност както на инвеститорите в алтернативни горива, така и на потенциалните купувачи на превозни средства с нулеви или ниски емисии. Алтернативните горива, както и възобновяемите енергийни източници, включително устойчивите биогорива, са от първостепенно значение за тежкотоварните превозни средства, по-специално що се отнася до автомобилния товарен транспорт на дълги разстояния.

3.7.

Политиките трябва да гарантират, че ще бъдат избегнати дългите опашки на зарядните точки и бавните зарядни точки, така че потребителите да имат доверие в системата за зареждане.

3.8.

В Зеления пакт Комисията отбеляза, че до 2025 г. ще бъдат необходими 1 милион станции за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, като целта ѝ е 30 милиона превозни средства с нулеви емисии до 2030 г. Това са много амбициозни цели и за да бъдат постигнати, ще изискват голяма решителност от страна на правителствата на държавите членки и Комисията и приемане от обществото.

3.9.

Ще трябва да бъдат премахнати различни бариери, които възпрепятстват постигането на тези цели:

3.9.1.

премахване на всякакви прекомерни изисквания за планиране предвид размера и мащаба на необходимата инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво;

3.9.2.

гарантиране, че законите за планирането позволяват производството на водород на място;

3.9.3.

намаляване на сроковете за свързване с електроенергийната мрежа;

3.9.4.

изготвяне на ускорени планове за модернизиране на електроенергийната мрежа.

3.10.

Декарбонизацията на пътуването по въздух и море се нуждае от по-голяма амбиция и от по-решителни усилия за допълнително развитие на научноизследователската и развойна дейност в секторите, в допълнение към предоставянето на най-подходящите алтернативни горива.

4. Конкретни бележки

4.1.

Литият е основен земен метал и суровина от изключителна важност за съвременните презаредими батерии. Според Ройтерс в пазарния анализ Benchmark Mineral Intelligence (BMI) се прогнозира остър недостиг на литий от 2022 г. нататък. Това може да доведе до забавяне в производството на електрически превозни средства. В своята нова книга, озаглавена Lithium („Литият“) (публикувана от Hurst), Lukasz Bednarski твърди, че литият ще има същото фундаментално значение за индустриалните икономики през 21-ви век, каквото имаше нефтът през 20-ти век. С оглед на това ще трябва да се проучат и насърчат други горива с ниски и нулеви емисии, за да се предоставят различни варианти на потребителите и да се улесни възможно най-бързото намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта.

4.2.

Ще трябва допълнително да се насърчи и проучи използването на задвижвани с гориво на основата на електроенергия и задвижвани с водород превозни средства, за да се разкрие техният потенциал за възможно най-бързо намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта.

4.3.

Двигателят с вътрешно горене (ДВГ) ще продължи да бъде в употреба още известно време. В този контекст е необходимо да се проучи и популяризира потенциалът на горивата на основата на електроенергия. Те могат да се използват в ДВГ и в хибридни превозни средства с външно захранване и могат да използват съществуващата мрежа от станции за зареждане.

4.4.

ЕИСК изтъква важната роля на възобновяемите енергийни източници, включително биогоривата, като непосредствено достъпно решение на разумна цена, по-специално за тежкотоварните превозни средства и автомобилния товарен транспорт на дълги разстояния. Трябва да се обърне внимание на парниковия отпечатък при производството на биогорива по същия начин, както, например, при производството на електроенергия, доставяна за електрически превозни средства, и при производството на водород.

4.5.

Въглеродният отпечатък на биогоривата трябва да е по-малък от този на изкопаемите горива, когато се използват в превозно средство. Проблемът е в процеса на производство на биогоривата, който може да причини значителни емисии на парникови газове и може да окаже пагубно въздействие върху земеползването, особено когато води до обезлесяване. Например използването на палмово масло не е устойчиво.

4.6.

ЕИСК препоръчва да се насърчават биогоривата с най-малки емисии на парникови газове както по време на производството, така и при използването им в транспорта.

4.7.

Селските райони са по-зависими от автомобилния транспорт от градските поради липсата на обществен транспорт. Населените места от селски тип по принцип са силно разпръснати, поради което в голям брой такива райони не е възможно да се осигури обширна система на обществен транспорт. При липсата на приложимо алтернативно превозно средство жителите на селските райони ще бъдат сериозно засегнати от високите данъци върху въглеродните емисии от бензина и дизела. В доклад на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), публикуван през април 2021 г., се посочва, че преминаването към задвижвани с акумулаторна батерия електрически превозни средства носи осезаеми ползи за шофьорите с голям пробег, живеещи в селските райони, особено ако притежаването на този тип превозна средства е съчетано с произведена на място електроенергия от възобновяеми източници. Това твърдение на BEUC има своите основания, при условие че покриването на високите разходи за започване на стопанска дейност може да бъде подпомогнато с безвъзмездни средства и че експлоатацията на съответните съоръжения за производство и съхранение, които се използват съвместно, изобщо е разрешена.

4.8.

Насърчаването на инфраструктура за алтернативни горива, която да обхване селските райони, е от основно значение. Освен внедряването на електрически превозни средства, трябва да насърчаваме и намаляването на емисиите на парникови газове в съществуващия автомобилен парк чрез поощряване на устойчивите биогорива, горивата на основата на електроенергия, хибридните превозни средства и хибридните превозни средства с външно захранване. Трябва да се увеличи потенциалът за използване и на „зеления“ водород.

4.9.

В сферата на тежкотоварния транспорт трябва да се положат наистина решителни усилия за внедряване на инфраструктура за алтернативни горива. Около 98 % от камионите в ЕС-27 използват дизел. До този момент акцентът беше поставен върху лекотоварния, а не върху тежкотоварния транспорт.

4.10.

Ще бъде необходимо значително внедряване на задвижвани с акумулаторна батерия електрически камиони, както и на хибридни камиони и хибридни камиони с външно захранване. Това може да стане само когато бъде възможно подходящо зареждане във всяка държава членка. Ще е необходимо също така достатъчно финансиране, за да се даде възможност за действителна подмяна на камионния парк.

4.11.

Камионите изискват бързо зареждане с електроенергия с висока мощност в депата и в крайпътните станции за зареждане. Възможността за предварително запазване на място в станция за зареждане с електроенергия би била от голяма полза. Пилотно са въведени станции за зареждане до 350 KW, но е необходимо да бъдат разработени станции до 1 MW с цел да се намали времето за зареждане.

4.12.

Енергийните мрежи трябва да бъдат подготвени предварително, за да отговорят на подобни изисквания за висока мощност за бързото зареждане на камиони.

4.13.

Водородът се счита за обещаващ вариант при транспорта на дълги разстояния. ЕИСК приветства определените цели за внедряване на станции за зареждане с водород. Целта в дългосрочен план трябва да бъде „зелен“, а не „син“ водород. В случая с водорода, произвеждан от метан, следва да бъде взето предвид голямото изтичане на метан в цялата верига на добив и транспортиране.

4.14.

Водородът може да се използва и при превозни средства с ДВГ с незначително адаптиране. Необходими са допълнителни изследвания, за да бъде придвижено това предложение.

4.15.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за определяне на стандарт за налягането на водорода от 700 бара. Водородът има енергийна плътност с малък обем, поради което е необходим много по-голям резервоар за съхранение.

4.16.

Идеалният случай би бил производство на водород на място, когато е възможно. Необходимо е да бъдат проучени всички свързани с планирането пречки пред подобни решения, като се обърне нужното внимание на по-високото ниво на необходимите при работата с водород мерки за здравословни и безопасни условия на труд.

4.17.

Водородът може да се доставя с камиони и тръбопроводи. Поради неговата енергийна плътност с малък обем, доставката с камиони би изисквала много повече курсове, отколкото доставките на бензин и дизел.

4.18.

ЕИСК съзнава, че Директивата за енергията от възобновяеми източници предоставя ясни методи за изчисляване на емисиите на парникови газове, свързани с различните алтернативни горива. Те обаче не са от голямо значение, когато гражданите вземат решения за покупка, тъй като тези стойности почти не са известни и не се съобщават от производителите или продавачите на автомобили. Това положение трябва да се коригира.

4.19.

Бързото внедряване на инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква значително предварително финансиране, така че системата да стане икономически жизнеспособна за инвестиращите в станции за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Вж. становища ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 118 и ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 59.

(2) Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стp. 1).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/145

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО“

(COM(2021) 562 final — 2021/0210 (COD)

(2022/C 152/24)

Докладчик:

Constantine CATSAMBIS

Консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет на Европейския съюз, 20.9.2021 г.
Правно основание	член 100, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	9.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването
(„за“/„против“/„въздържал се“)	225/2/12

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за регламент относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО („Предложението за регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство““) (1). Целта на това предложение е да допринесе за постигането на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез установяване на стандарт на ЕС за горивата, като се увеличат изискванията за интензитет на емисиите на парникови газове и се ускори търсенето на възобновяеми и нисковъглеродни горива в сектора на морския транспорт.

1.2.

ЕИСК счита, че поради международния характер на корабоплаването предложението за регламент на Европейската комисия следва да бъде хармонизирано с разпоредбите на Международната морска организация, включително с тези, свързани с безопасността на горивата, използвани от корабите. Към момента международното корабоплаване зависи от изкопаемите горива. Пълното декарбонизиране изисква широко разпространение на алтернативни корабни горива с ниски или нулеви въглеродни емисии и/или на революционни технологии за задвижване. В крайна сметка, за постигането на тази цел е необходимо тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в морския отрасъл и верига на доставки.

1.3.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че въздействието на предложението за регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, върху корабоплаването е несъразмерно в сравнение с други отрасли: краткосрочните мерки до 2030 г. са адекватно описани, но дългосрочните промени, чрез които ще се осъществи по-голямата част от намаляването на парниковите газове през периода 2030—2050 г., все още до голяма степен са въпрос на налучкване, тъй като обхващат технологии, които все още не са разработени, да не говорим за развити. Ето защо в регулаторните части на това предложение следва да бъде въведена определена степен на гъвкавост, за да може промишлеността да се адаптира към него. Налице е неотложна необходимост от концентрирана подкрепа за НИРД за ускоряване на натрупването на знания, с което се намаляват рисковете.

1.5.

ЕИСК счита, че в рамките на обхвата на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ инициативата FuelEU трябва да предоставя полезни взаимодействия, съгласуваност и последователност между предлагането, разпространението и търсенето. В проекта на регламент относно FuelEU обаче понастоящем се предвиждат конкретни горива с ниски въглеродни емисии без предварителна оценка на тяхната наличност и цена в световен мащаб, въпреки че всички алтернативни горива следва да бъдат разрешени. В крайна сметка това може да доведе до нарушаване на конкуренцията, докато наличността им понастоящем и в близко бъдеще е пренебрежимо малка. Отговорността за разработването и наличието на възобновяеми алтернативни горива се носи от доставчиците на горива и навлизането на по-чисти горива следва да бъде насърчавано. За да се случи това, ценовата разлика между изкопаемите и алтернативните горива трябва да бъде преодоляна, а по-чистите горива да станат на по-достъпни цени и по-широко разпространени. Изискват се усилия, включващи активния принос на всички участници във веригата за създаване на стойност в морския сектор, и по-специално на производителите на горива и доставчиците на енергия, производителите на двигатели, но също и на пристанищата, чартьорите и представителите на работниците във всички участващи сектори. Това потенциално би могло да доведе до увеличаване на търсенето на алтернативни горива, както е предвидено в Регламента относно FuelEU.

2. Въведение

2.1.

ЕИСК счита, че корабоплаването оказва въздействие върху цялата верига на доставки, тъй като почти 90 % от световните стоки се транспортират по море. Също така с глобалното си присъствие корабоплаването на ЕС e стратегически актив, който дава възможност на ЕС да запази геополитическата си независимост и да повиши своята икономическа и промишлена устойчивост на сътресения, както и своя суверенитет. През 2019 г. приблизително 46 % от износа в държави извън ЕС и 56 % от вноса на стоки от държави извън ЕС са транспортирани по море (Евростат, 2021 г.).

2.2.

Контролираният от ЕС корабен флот възлиза на 810 милиона тона дедуейт, като се състои от 23 400 плавателни съда и съставлява 39,5 % от световния флот през 2020 г. Общото икономическо въздействие на корабоплаването е 149 милиарда евро за БВП на ЕС и приблизително 2 милиона работни места. Заслужава да се отбележи, че всеки 1 милион евро от БВП, създаден от корабоплавателната промишленост, поддържа още 1,8 милиона евро другаде в икономиката на ЕС (2). По последни оценки (3) делът на общите емисии от корабоплаването от световните антропогенни емисии на парникови газове е нараснал от 2,76 % през 2012 г. на 2,89 % през 2018 г.

2.3.

ЕИСК признава, че европейското корабоплаване е поело ангажимент за морската безопасност и опазването на морската среда, като допринася за международните усилия и усилията на ЕС за декарбонизация. Освен това ЕИСК признава, че европейското корабоплаване приема тези предизвикателства и се ангажира да поеме водеща роля за постигането на екологично корабоплаване.

2.4.

С Регламента относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, се въвеждат стандарти за постепенно намаляващ среден интензитет на емисиите на парникови газове за горивата, използвани на борда на кораби на котвена стоянка, пристигащи или заминаващи от пристанищата на ЕС. Неспазването на тези стандарти ще доведе до административни глоби за корабоплавателните дружества, които очевидно ще бъдат използвани в подкрепа на проекти, насочени към ускоряване на използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския сектор и по-специално на биогорива. Това предложение едностранно ще има и извънтериториално приложение за международното корабоплаване, тъй като обхватът му е идентичен с този на предложението за схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) (4). То също така налага използването на уредба за електрозахранване, разположена на брега (OPS), за два типа кораби след 1 януари 2030 г. — пътнически кораби и кораби — контейнеровози.

2.5.

ЕИСК отбелязва, че в проекта на предложението за регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, се признава структурната роля на чартьора на кораба, който обикновено отговаря за избора на гориво, маршрут, товар и скорост на кораба и свързаните с това разходи за изразходваното гориво (съображение 6). Това представлява положителна стъпка. Признаването на отговорността на чартьорите е важна разпоредба за разискванията, които ще се проведат в следващата фаза на регулаторния процес, при която ще участват също и Европейският парламент и Съветът на ЕС.

3. Общи бележки

3.1.

Целите за въглеродна неутралност по отношение на климата, посочени в Зеления пакт и амбициозния законодателен пакет „Подготвени за цел 55“, са желателни в контекста на усилията за екологизиране и евентуално декарбонизиране на морския сектор, наред с други сектори, като същевременно се зачита социалното измерение на този преход в най-добрия интерес на широката общественост. С други думи, тази енергийна трансформация и процесът на преход към декарбонизацията на корабоплаването могат да бъдат успешни само ако се подкрепят и приемат от обществото, като в същото време се защити начинът на действие на корабоплаването и на други сектори. Това може да бъде постигнато само чрез специфични мерки, като създаването на нови работни места, по-добро обществено здравеопазване и по-добри мерки за смекчаване за действията в областта на климата и опазването на околната среда. Тези усилия изискват включването на активния принос на всички участници във веригата за създаване на стойност в морския сектор, и по-специално на производителите на горива и доставчиците на енергия, производителите на двигатели, но също така и на пристанищата, чартьорите и представителите на работниците във всички участващи сектори. Добре ориентираната, ясна, циклична и прозрачна комуникация е от съществено значение за осигуряване на участието и приноса на обществото.

3.2.

Въздействието на предложението за регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, върху корабоплаването е неравномерно в сравнение с други отрасли: краткосрочните мерки до 2030 г. са адекватно описани, но дългосрочните промени, чрез които ще се осъществи по-голямата част от намаляването на парниковите газове през периода 2030—2050 г., все още до голяма степен са въпрос на налучкване, тъй като обхващат технологии, които все още не са разработени, да не говорим за развити. С други думи, пътят на корабоплавателния сектор към неутралност по отношение на климата до 2050 г. все още е несигурен, като включва широк спектър от технологични възможности. Освен това има важни неизяснени въпроси относно доставките, безопасността, разпространението и разходите на тези алтернативи. Ето защо в регулаторните части на това предложение следва да бъде въведена определена степен на гъвкавост, за да може промишлеността да се адаптира към него. Освен това спешната необходимост от действия е с оглед на дългия подготвителен период и тежкия цикъл на първоначалните инвестиции на по-широкия сектор, обхващащ всички заинтересовани страни.

3.3.

От една страна, пътят на емисиите към пълна декарбонизация зависи от въвеждането и навлизането на пазара на икономически жизнеспособни и безопасни горива и технологии с нулеви емисии. От друга страна, за да се постигне в крайна сметка пълна декарбонизация, са необходими нови начини за задвижване, нови горива с ниско съдържание на въглерод или без въглерод, които да са достъпни в световен мащаб, и съвместни усилия на сътрудничество със заинтересованите страни във веригата на доставки.

3.4.

В рамките на обхвата на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ инициативата FuelEU трябва да осигури полезни взаимодействия, съгласуваност и последователност между предлагането, разпространението и търсенето. Това следва да бъде постигнато чрез ефективно допълване на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ) (5), насочена по-специално към доставките на енергия от възобновяеми източници, и Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива, насочен към инфраструктурата за разпределение в пристанищата на ЕС (6).

3.5.

За тази цел от съществено значение е осигуряването на правилните стимули между търсенето и предлагането също. В проекта на регламент относно FuelEU обаче понастоящем се предвиждат конкретни горива с ниски въглеродни емисии, тъй като следва да бъдат разрешени всички алтернативни горива без предварителна оценка на тяхната наличност и цена в световен мащаб. В крайна сметка това може да доведе до нарушаване на конкуренцията, докато наличността им понастоящем и в близко бъдеще е пренебрежимо малка. Отговорността за разработването и наличието на възобновяеми алтернативни горива се носи от доставчиците на горива и навлизането на по-чисти горива следва да бъде насърчавано. За да се случи това, ценовата разлика между изкопаемите и алтернативните горива трябва да бъде преодоляна, а по-чистите горива да станат на по-достъпни цени и по-широко разпространени. Необходими са усилия, включващи активния принос на всички участници във веригата за създаване на стойност в морския сектор, и по-специално на производителите на горива и доставчиците на енергия, производителите на двигатели, но също така и на пристанищата, чартьорите и представителите на работниците във всички участващи сектори. Това потенциално би могло да доведе до увеличаване на търсенето на алтернативни горива, както е предвидено в Регламента относно FuelEU.

3.6.

Като се налага използването на по-чисти горива и по-специално биогорива, в предложението изглежда се пренебрегва фактът, че такива горива в действителност може никога да не са налични в достатъчни количества за международно корабоплаване и може да не са реална алтернатива на изкопаемите горива. Налагането на административни глоби в ситуация, в която не съществуват жизнеспособни алтернативи, е наказателна и генерираща приходи мярка, а не мярка за намаляване на емисиите.

3.7.

Горивата с ниски или нулеви въглеродни емисии, които са необходими, за да се декарбонизира корабоплаването, към момента не са налични, особено за корабоплаването на дълги разстояния, и няма да бъдат налични и в близко бъдеще. Необходими са огромни инвестиции за производството и наличието в световен мащаб на тези горива, които ще трябва да бъдат разработени от заинтересовани страни извън сектора, а именно, в по-общ план, от нефтените дружества и доставчиците на енергия. Освен това алтернативните горива, като амоняк, метанол или водород, се нуждаят от ново поколение двигатели с вътрешно горене и усъвършенстване на проектирането на кораби и на технологиите за задвижване, които попадат в обхвата на компетентност на производителите на двигатели и корабостроителниците, повечето от които са разположени в Далечния изток.

3.8.

Докато не бъдат разработени тези алтернативни горива, не могат да бъдат постигнати дългосрочните цели на договорената първоначална стратегия на Международната морска организация (ММО) за декарбонизация и амбициозните цели на Европейския зелен пакт и пакета „Подготвени за цел 55“. На по-ранен етап за необходими задълбочени, основани на науката познания, за да се намалят рисковете, свързани с вземането на решения, и за ориентиране към правилните инвестиции. Ето защо промишлеността, заедно с няколко държави членки със значителни морски интереси, внесе предложение в ММО за създаване на Съвет и Фонд за изследователска и развойна дейност (предложението за Международен съвет за изследователска дейност в морския сектор и за Международен фонд за изследователска дейност в морския сектор), които първоначално ще се финансират със задължителна вноска от всеки кораб над 5 000 gt на тон изразходвано гориво. Целта на тази инициатива е да се ускори разработването на алтернативни горива, от които корабоплавателната промишленост се нуждае, но които не може да разработи. Тази инициатива беше продиктувана от неотложният характер на ситуацията и готовността на корабоплавателната промишленост да даде своя принос. С искрена надежда се очаква тази инициатива да получи допълнителна значителна подкрепа в ММО.

3.9.

Съображенията, свързани с безопасността, също следва да останат решаващ параметър в изследванията и разработването на алтернативни горива, което е много тежък, капиталоемък и времеемък процес. Преодоляването на предизвикателствата, свързани с безопасността на тези нови горива, ще изисква разработването на нови разпоредби и технически правила за безопасното им проектиране и използване на борда на корабите.

3.10.

Изискването корабите да спазват европейски стандарт за горивата, без да се гарантира наличието на безопасни горива в достатъчни количества с ниски и нулеви въглеродни емисии в пристанищата по света, би породило сериозно безпокойство. В Работния документ на службите на Комисията, публикуван през декември 2020 г., придружаващ Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (7), се прогнозира, че до 2030 г. възобновяемите и нисковъглеродните горива ще достигнат до 5,5—13,5 % от горивния микс, използван в корабоплаването. Интензитетът на емисиите на парниковите газове се определя на базата „от сондажа до килватера“ [член 3 — Определения, буква п)] съгласно методологиите и критериите за устойчивост, изложени в предложената преразгледана Директива за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), когато множител от 1,2 за биогорива и биогаз от ново поколение, произведени от суровини, и за възобновяеми горива с небиологичен произход, е запазен само за корабоплаването и въздухоплаването. Освен това, както е посочено в предложението, разумно е биогоривата на биологична основа да се пренасочват в сектора на видовете транспорт, които са трудни за електрифициране, като например морския, превозите на дълги разстояния или въздушния транспорт (8).

3.11.

В приложението към предложения регламент с тази допълнителна система за мониторинг, докладване и проверка се определя методология за анализ на жизнения цикъл на горивата. Когато дружествата възнамеряват да се отклонят от приетите стойности, предвидени в Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), те ще имат право да се отклонят от установените приети стойности за емисионните фактори „от сондажа до килватера“, при условие че това се прави само когато стойностите могат да бъдат сертифицирани по една от доброволните схеми, признати съгласно ДЕВИ (за стойности „от сондажа до килватера“) или чрез лабораторни тестове или директни измервания на емисиите („от резервоара до килватера“). Методологията за изчисляване на въглеродния интензитет и емисионните фактори са въпроси от решаващо значение, които ще трябва да бъдат проучени задълбочено.

3.12.

ЕИСК счита, че предложеният регламент като регионална мярка има опасност да подкопае провежданите към момента обсъждания относно Първоначалната стратегия на ММО за декарбонизацията на международното корабоплаване, които вървят добре, дават конкретни резултати и са единствените с глобална перспектива. Правителствата — членки на ММО, също се съгласиха да започнат обсъждане на средносрочни и дългосрочни мерки, включително на пазарни мерки, още през октомври 2021 г., в съответствие с договорения работен план на ММО за средносрочни и дългосрочни мерки. Свързаният с това работен процес на ММО, който все още трябва да бъде завършен, се отнася до насоките за интензитета на емисиите на парникови газове/въглеродния интензитет за всички видове горива. До приключването на тази работа в рамките на ММО следва да се избягват двойните стандарти.

3.13.

ЕИСК счита за уместна неотдавнашната инициатива на правителствата на държавите — членки на ЕС, да предложат глобален стандарт за горива с ниски емисии на парникови газове за международното корабоплаване за разглеждане на предстоящото 10-о заседание на Междусесийната работна група по парникови газове (9). В посоченото предложение, наред с другото, за корабите се показва начин да спазят мярката, като докажат, че през периода на съответствие са използвали изключително горива с интензитет на емисиите на парникови газове в рамките на граничната стойност или под нея (напр. смеси от традиционни горива и възобновяеми горива) — подход, подобен на този в приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) на ММО (правило 14.1), с който беше наложено постановеното през 2020 г. от ММО ограничение на сярата за корабните горива. В представения документ също така се предлага схема за сертифициране „от сондажа до килватера“ (WtW), която да бъде разработена и валидирана от ММО. Освен това, предвид текущите обсъждания в рамките на ММО относно оценката на жизнения цикъл на парниковите газове, след като бъде постигнато споразумение за глобален подход на равнището на ММО по въпроси от значение за проекта на регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, законодателството на ЕС трябва да бъде изцяло приведено в съответствие с международните правила в съответствие със съображение 42 от предложения регламент.

3.14.

В Стратегията на ММО за декарбонизация е посочен списък с потенциални краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване на емисиите на CO2. Като предприеха голяма крачка напред за енергийния преход на морския сектор, правителствата на държавите — членки на ММО, включително всички държави — членки на ЕС, на 76-ата сесия на Комитета за опазване на морската околна среда (МЕРС) на Международната морска организация (ММО), проведена в периода 10—17 юни 2021 г., приеха всеобхватен пакет от правно обвързващи технически и оперативни краткосрочни мерки за намаляване на емисиите на CO2 от корабите, който ще влезе в сила на 1 ноември 2022 г.

3.15.

По-конкретно, с мерките, приети на 76-ата сесия на MEPC, от корабите с тегло от 400 gt и повече се изисква да изчисляват своя индекс на енергийна ефективност за съществуващите кораби (EEXI) след прилагането на технически средства за подобряване на тяхната енергийна ефективност, а от всички кораби с тегло над 5 000 gt се изисква да установят своя годишен оперативен показател за въглероден интензитет и рейтинг за показателя за въглероден интензитет. Въглеродният интензитет свързва емисиите на парникови газове с количеството превозени товари за изминатото разстояние. ММО ще преразгледа ефективността на прилагането на изискванията за показателя за въглероден интензитет и EEXI до 1 януари 2026 г., за да определи дали са необходими допълнителни изменения.

3.16.

Международното корабоплаване като цяло представлява най-големият кръстосан превозвач в света, като чрез него — като се използват повече от 90 % от търговския му капацитет — се транспортират между трети държави основни товари за световната икономика, като нефт и нефтопродукти, газ, химически продукти, желязо и други руди, въглища и торове. Поради това, за да може международната търговия да протича безпрепятствено, в пристанищата по света трябва да има глобално предлагане на горива, отговарящи на изискваната спецификация на ЕС.

3.17.

Международното корабоплаване е отрасъл, предимно ръководен от МСП, който в случаите на корабни превози на насипни товари/трампови корабни превози е истински предприемачески сектор с характеристиките на съвършено конкурентен пазар. Това е така, защото този сектор обхваща хиляди дружества по целия свят и не е доминиран от ограничен брой много големи корпорации или съюзи, какъвто е случаят с линейното корабоплаване и повечето големи промишлени и обслужващи сектори в световен мащаб. Поради това корабните дружества с размер на МСП имат ограничени възможности за водене на преговори за разпространението и включването на нови горива в пристанищата по целия свят.

3.18.

В оценката на въздействието на Комисията на проекта на регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, се предвижда повишено търсене на възобновяеми и нисковъглеродни горива в сектора на морския транспорт, като се набляга, наред с другото, на течните биогорива, декарбонизирания газ (включително биологичния втечнен природен газ (био-ВПГ), горивата на основата на електроенергия, декарбонизираните горива, получени от водород (метанол и амоняк) и електроенергията. В оценката на въздействието на биогоривата се очаква нарастване на навлизането на биогоривата, като в същото време се признава „значението на биогоривата, по-специално за „трудните за декарбонизиране“ сектори, като въздухоплаването и морския транспорт“.

3.19.

Предизвикателство представлява развитието на производството и изграждането на необходимата инфраструктура за доставката на горива на основата на електроенергия по целия свят. В преразгледаното предложение за ДЕВИ е определена нова цел на ЕС за дял на енергията от възобновяеми източници в размер на най-малко 40 % през 2030 г. Признава се обаче, че корабоплаването е изправено пред по-големи предизвикателства при декарбонизацията в сравнение с други сектори поради настоящата липса на готови за въвеждане на пазара технологии с нулеви емисии. Всъщност горивата с ниско и нулево съдържание на въглерод понастоящем не се предлагат на пазара за сектора на корабоплаването. Освен това капиталовите инвестиции, необходими за развиване на производството, напр. на „зеления амоняк“ (е-амоняк), в зависимост от производствените методи и специфичните начини за производство на горивото, се изчисляват приблизително на 1,2—1,65 трилиона щатски долара (UMAS, 2020 г.) и не включват инвестициите, необходими за разгръщане на инфраструктурата за доставки в световен мащаб.

3.20.

Поради това поставената цел за намаляване на интензитета на емисиите на парникови газове на енергията, използвана на борда на корабите, със средно 75 % до 2050 г., е надценена. Една от най-големите пречки пред декарбонизацията на морския сектор ще бъде осигуряването на новата инфраструктура за зареждане, която ще бъде необходима в пристанищата по целия свят за безопасното снабдяване на корабите с алтернативни горива. В интерес на корабоплавателната промишленост е тази инфраструктура да бъде бързо развита, така че новите горива да станат леснодостъпни в световен мащаб и на възможно най-много пристанища, тъй като това ще намали цената на горивата с нулеви въглеродни емисии, като по този начин ще улесни съответствието с посочените в предложения регламент цели.

3.21.

Съвместимите въглеводородни биогорива, като биогоривата от ново поколение, например хидрогенираните растителни масла (ХРМ), които са с ограничена съвместимост с всички съвременни корабни двигатели (всички видове плавателни съдове, независимо от вида търговия), които могат да изгарят биогорива, без да изискват технически корекции или корекции, свързани с безопасността или проектирането, биха могли да бъдат частично решение поне в сектора за корабни превози на насипни товари или за трампови корабни превози. Отговорност на доставчиците на горива обаче e да се уверят, че когато тези горива бъдат смесени с изкопаеми горива, посочените смеси са пригодни за целта да се използват за кораби и че се предлагат в достатъчни количества в пристанищата на ЕС. Биогоривата, внасяни на пазара на ЕС, следва да отговарят на критериите на ЕС за устойчивост, определени в преразгледаната директива ДЕВИ II (приложение IX, части А и Б). В проекта на предложението за регламент относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, отговорността за изпълнение на критериите за устойчивост, посочени в ДЕВИ, се прехвърля върху корабите. Освен това стимулирането на навлизането на смеси от биогорива с определено качество, закупени извън ЕС, би могло да постави предизвикателства, свързани с правоприлагането, излагайки на риск постигането на целите за намаляване на емисиите.

3.22.

Всички потенциални горива на основата на електроенергия, като зеления амоняк или зеления водород (10), са свързани с определени пазарни пречки (икономически/технологични/регулаторни), които възпрепятстват навлизането им като алтернативни корабни горива в обозримо бъдеще. Средата на алтернативните корабни горива е не само фрагментирана, но и неразвита, поради което следва да се укрепи и ускори НИРД в тази област.

3.23.

Методологията за изчисляване на въглеродния интензитет и емисионните фактори са въпроси от решаващо значение, които също ще трябва да бъдат проучени задълбочено. Следва да се обърне внимание на изтичането на метан и факторът за непреки промени в земеползването, и по-специално във връзка с навлизането и използването на биогорива и на втечнен природен газ (ВПГ). Биогоривата от първо поколение не могат да се считат за устойчиви материали в дългосрочен план поради земеползването им в конкуренция с производството на храни и поради изтощаването на почвите.

3.24.

В крайна сметка, тъй като корабоплаването е наистина глобална промишленост, глобалните разпоредби са най-ефективният и ефикасен път напред. Всички мерки, прилагани на равнището на ЕС, трябва да са съвместими с приетите от ММО разпоредби, като се постига баланс между международните разпоредби и законодателните инициативи на ЕС.

4. Конкретни бележки

4.1.

Отговорното лице (доставчикът на горива вместо собственикът на кораб): корабните оператори не могат да бъдат държани отговорни нито за качеството, нито за наличието на определени горива. Въглеродният интензитет на морските горива следва да бъде регулиран в световен мащаб и в зависимост от адекватното предлагане на неизкопаеми алтернативи. Понастоящем такива не са налични за дълбоководно корабоплаване и това няма да се промени в близко бъдеще. Корабите не могат да бъдат държани отговорни за корабни горива, които са или технологично незрели, или се предлагат само в много ограничени количества и/или ограничени географски райони. Това би било все едно от потребителите на автомобили да се изисква да използват специфичен горивен микс, който не е широко достъпен на пазара.

4.2.

Изрично задължение за чартьорите да поемат своя справедлив дял от отговорността: принципът „замърсителят плаща“ следва да се прилага във всички случаи. Макар в съответните законодателни инициативи на Европейската комисия (схемата на ЕС за търговия с емисии, FuelEU — сектор „Морско пространство“) да се признава отговорността на чартьорите, те не са изрично задължени да поемат своята отговорност. Ако корабособственикът бъде държан под отговорност за емисиите на кораба, той ще бъде натоварен с по-високите емисии на CO2, причинени от чисто икономическия анализ на разходите и ползите на чартьорите, при който не се вземат предвид отрицателните външни екологични ефекти. Подобна ситуация не само би била несправедлива, но би имала и обратен ефект. Докато чартьорът не носи законова отговорност, той ще продължи да основава всички оперативни решения единствено на съображения за разходите и ще бъде освободен от принципа „замърсителят плаща“, който трябва да бъде правилно прилаган в корабоплаването, както във всички други сектори.

4.3.

Избягване на двойно отчитане/двойни изисквания: с това предложение се въвежда втора система на ЕС за мониторинг, докладване и проверка за целите на предложения регламент. Въпреки че е от изключително значение да се гарантира гъвкавостта, въвеждането на двойно отчитане или двойни изисквания следва да се избягва, доколкото е възможно, чрез уеднаквяване на методологиите за измерване, отчитане и проверка.

4.4.

Избягване на създаването на неприложим механизъм за съответствие: в проекта на предложението също така се създава сложен механизъм за съответствие за обединяване на кредитите за излишък на въглероден интензитет на горивата, използвани от кораби, които надвишават изискванията за съответствие. Този механизъм е предмет на договореност за обединяване с хармонизирани санкции за несъответствие и прехвърляне на кредити между различни дружества с кораби с надхвърлящи изискванията резултати и кораби с недостатъчни резултати, сертифицирани от един и същ проверяващ орган. Вместо това се предлага в предложения регламент да бъде включен гъвкав механизъм, който първоначално да се прилага само за горивата на основата на електроенергия (е-горивата) (11), използвани от кораби с график на поетапно въвеждане (подобно на въвеждането на уредбата за електрозахранване, разположена на брега (OPS) — има връзка с член 5 от предложения регламент). Ако това се приеме, изискванията постепенно ще бъдат разширени към всички възобновяеми и нисковъглеродни горива (при прилагане на клауза за преразглеждане и оценка на въздействието в бъдеще, като например се разглеждат също и наличието на възобновяеми и нисковъглеродни горива за морския сектор и въпроси, свързани с конкуренцията между възобновяемите и нисковъглеродните горива и други видове транспорт). Постепенно ще се насърчават партньорствата между участници на пазара, които са инвестирали в „зелени“ горива и които желаят да обединят своите звена за съответствие и да изпращат съвместни уведомления до един и същ акредитиран проверяващ орган.

4.5.

Удължаване на срока на освобождаването за въвеждането на уредба за електрозахранване, разположена на брега (OPS), след 2034 г.: въпреки че се признава необходимостта да се даде приоритет на разполагането на OPS от гледна точка на постигането на осезаеми разходноефективни намаления на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха при корабите на котвена стоянка, като се акцентира върху корабите — контейнеровози и пътническите кораби, освобождаването от изискването за задължително използване на OPS за гореспоменатите сегменти на корабоплаването, когато в пристанището няма инфраструктура и когато енергийното оборудване на борда на кораба и на брега е несъвместимо с инсталацията на пристанището, не следва да бъде ограничавано след 2034 г.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2021) 562 final.

(2) Европейска асоциация на корабособствениците, 2021 г.

(3) Четвърто проучване на Международната морска организация (ММО) относно парниковите газове, 2020 г.

(4) COM(2021) 551final.

(5) COM(2021) 557 final.

(6) COM(2021) 559 final.

(7) SWD(2020) 331 final.

(8) TEN-748, относно „Преразглеждане на Директивата относно енергията от възобновяеми източници“ (Вж. стр. 127 от настоящия ОВ) параграф 4.17.

(9) Документ ISWG-GHG 10/5/3 (Австрия и др.) от 3.10.2021 г.

(10) Съгласно определението в TEN/718 относно стратегията за използване на водорода (ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 30).

(11) Горивата на основата на електроенергия (е-горивата) включват е-амоняк, е-метанол, синтетичен дизел, синтетичен мазут и е-газ (стр. 7, приложения към COM(2021) 562 final).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/152

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и за подходящо прилагане на глобална, основана на пазара мярка“

(COM(2021) 552 final)

(2022/C 152/25)

Главен докладчик:

Dumitru FORNEA

Сезиране на Комитета	Съвет на Европейския съюз, 20.9.2021 г. Европейския парламент, 13.9.2021 г.
Правно основание	член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	9.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	209/3/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Инициативата на Комисията за изменение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика е положителна стъпка за намаляване на въздействието на сектора на въздухоплаването върху климата. Ние подкрепяме предложените изменения, но подчертаваме необходимостта от поддържане на равнопоставени условия на конкуренция и защита на социалните и трудовите права. Въпреки че не е най-големият източник на емисии в обществото или в транспорта, въздухоплаването и всички заинтересовани страни трябва да изиграят своята роля, за да ни помогнат да постигнем устойчив въздухоплавателен сектор. Това може да се получи единствено чрез социален диалог и общуване със синдикалните организации в сектора, които са изключително важна част от климатичния преход.

1.2.

Като цяло се противопоставяме на разпределянето на безплатни квоти в рамките на схемата за търговия с емисии (СТЕ), освен ако не се прави с цел гарантиране на лоялна конкуренция. При полетите в рамките на ЕИП съществува по-малък риск за нарушаване на равнопоставените условия на конкуренция; трябва обаче да продължим да бъдем бдителни по отношение на изместването на въглеродни емисии, особено в полетите за почивка и на дълги разстояния. Поради това бихме подкрепили запазването на предложения срок за пълно премахване на безплатните квоти до 2027 г. и междувременно коригиране на безплатно разпределените квоти, за да се съсредоточим върху лоялната конкуренция. По този начин можем да приложим СТЕ, да подобрим използването на устойчиви авиационни горива (УАГ) и да намалим равнището на безплатните квоти, като същевременно избягваме нарушаването на конкуренцията на пазара.

1.3.

Наложително е предложението да се прилага в защита на равнопоставените условия на конкуренция, за да се подпомогнат предприятията, които осигуряват достойни условия на труд и социални стандарти. Важно е да се избягват и дългосрочните отрицателни ефекти върху условията на труд, дължащи се на нелоялна конкуренция от страна на компании, които не извършват дейност в рамките на СТЕ. Във връзка с това бихме препоръчали да започне да се прави „оценка на социалното въздействие“, която да отчита връзката между прилагането на СТЕ, лоялната конкуренция и потенциалните социални щети от изместването на въглеродни емисии. Освен това предлагаме две средносрочни оценки, в които да се анализира социалното, екологичното и икономическото въздействие на изменената СТЕ. Те следва да се извършат на втората и на четвъртата година след влизането в сила на изменената СТЕ и да дадат възможност на всички заинтересовани страни да преразгледат прилагането на СТЕ и целите на програмата. Тези оценки ще предоставят и възможност за проверка на възстановяването на промишлеността спрямо целите на СТЕ.

1.4.

Финансовите посредници би трябвало да бъдат изключени от схема на ЕС за търговия с емисии, така че само инсталациите, отделящи въглероден диоксид в своите производствени процеси, да могат да търгуват с квоти за емисии. Целта е да се премахне всякакъв риск от спекулации; този подход е подобен на подхода на Китай, който забранява на финансовите институции да участват в неговата система за търговия с квоти.

1.5.

По-голямата част от трафика извън ЕИП преминава през основни транспортни центрове в рамките на ЕИП или извън него. Понастоящем повечето пътници имат редица възможности за полетите си извън ЕИП както през вътрешни, така и през външни центрове. Въпреки това, с увеличените разходи за СТЕ, съществува значителна опасност по-евтини оператори, базирани в транспортни центрове извън ЕИП, да подбиват операторите от ЕИП. За да се противодейства на това, разпределението на безплатни квоти по СТЕ трябва да бъде заменено от целенасочен механизъм срещу неблагоприятните конкурентни условия, за да се защитят европейските авиокомпании и европейските центрове.

1.6.

ЕС трябва да насърчава по-амбициозно и единно глобално регулиране на ценообразуването на въглеродните емисии и да разполага с мандат да преговаря за това на световно равнище. В допълнение към глобалния мандат предлагаме да се прилагат единият или двата механизма, за да се гарантира справедливо и устойчиво прилагане на СТЕ и да се подкрепи по-широка база за прилагане в краткосрочен план:

а)	въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите;

б)	замяна на системата за разпределяне на безплатни квоти с целева защита срещу нелоялна конкуренция.

1.7.

СТЕ следва да подкрепя преминаването към по-устойчиви видове транспорт, включително в рамките на сектора на въздухоплаването, и поради това следва да насърчава намаляването на използването на бизнес авиацията. СТЕ следва да насърчава използването на устойчив масов транспорт и следователно да накара ползвателите на бизнес самолети да заплащат по-високи такси.

1.8.

Приходите по СТЕ следва да се инвестират в проекти за развитие, които допълнително да намалят въздействието на въздухоплаването върху околната среда, като подкрепят намаляването на разходите и по-широкото използване на УАГ. СТЕ следва да подкрепи и приспособяването на летищата, доставчиците на горива и операторите на наземни услуги към новите разпоредби, наложени върху използването на УАГ в европейските летища чрез предложението ReFuelEU. Приходите трябва да подкрепят и справедлив преход за работниците в авиационния сектор, които са неблагоприятно засегнати от изменението на климата. За тази цел следва да се създаде социален фонд за авиацията, който да даде възможност за обучение и преход на авиационните работници. Такъв фонд би могъл да се управлява от Европейската комисия с подкрепата както на работодателите, така и на профсъюзите.

1.9.

Чрез СТЕ предложението следва да насърчи операторите да развиват интермодални транспортни мрежи в своите основни центрове, за да разширят мрежата си от дестинации, като същевременно намалят ненужните полети на много къси разстояния. Това може да се постигне чрез увеличаване на равнището на безплатните квоти, използвани за заместване другаде в мрежата на авиокомпанията до райони, които нямат удобни железопътни връзки.

1.10.

ЕС следва да си сътрудничи с европейските работнически съвети (ЕРС), комитетите за секторен социален диалог и други съвместни форуми, като кръглата маса в областта на въздухоплаването, относно продължаващото въздействие на преразгледаната схема за търговия с емисии през цялото време на нейното прилагане. Особено внимание следва да се обърне на социалния диалог с работниците и на разбирането на потребностите и опасенията, които те имат във връзка с устойчивото въздухоплаване.

1.11.

Специалният статут на най-отдалечените региони на ЕС следва да бъде запазен и тези региони следва да бъдат изключени от СТЕ съгласно член 349 от ДФЕС, който позволява дерогации от прилагането на правото на ЕС в тези региони.

2. Общи бележки

2.1.

Приветстваме инициативата на Комисията за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика. Въпреки че въздухоплаването не е най-големият източник на емисии в обществото или в транспорта, то и всички заинтересовани страни трябва да изиграят своята роля, за да ни помогнат да постигнем устойчива авиационна промишленост и да осъществим нашите цели в областта на климата, както е посочено в Парижкото споразумение и в пакета „Подготвени за цел 55“.

2.2.

Чрез подобни инициативи, ангажиране на заинтересованите страни и социален диалог много от социалните и икономическите заплахи за работниците в сектора на въздухоплаването могат да бъдат смекчени и бихме приветствали усилията на Комисията да гарантира, че всички заинтересовани страни, по-специално синдикалните организации и ЕРС, са включени в разглеждането на въпросите на изменението на климата и справедливия преход през цялата процедура на приемане на настоящото предложение, както и в цялата бъдеща работа в областта на устойчивото въздухоплаване.

3. Конкретни бележки

3.1. Разглеждане на последиците от пандемията от COVID-19

3.1.1.

Авиационният сектор беше сред най-тежко засегнатите по време на неотдавнашната пандемия от COVID-19 и поради това в настоящото предложение трябва да се обмисли как да се даде възможност на авиационната промишленост да разполага с необходимото пространство и време, за да се възстанови. Стана ясно обаче, че секторът на въздухоплаването има присъщ проблем, свързан с устойчивостта, както в социален, така и в екологичен смисъл, и при всяко възстановяване, включително при всяка подкрепа, предоставена на сектора, трябва да се вземат предвид усилията, положени за повишаване на устойчивостта на сектора в дългосрочен план.

3.1.2.

Данните, предоставени от Евроконтрол, показват, че секторът на въздухоплаването все още е много далече от равнищата на въздушното движение през 2019 г. През лятото на 2021 г. равнището на въздушното движение се върна на едва 70 % от това през 2019 г. (2) и общото очакване на Евроконтрол е, че връщане към равнището на въздушно движение от 2019 г. ще се постигне едва през 2023 г. (3). Предвид това е ясно, че секторът на въздухоплаването има и ще продължи да има значително ниско равнище на трафик дори през 2023 г. Освен това работниците бяха пропорционално засегнати от спада в трафика. Въпреки че все още е трудно да се намери информация по този въпрос, според Европейската федерация на транспортните работници (ETF) приблизително 60 % от наземния персонал са останали без работа по време на пандемията (4). Прилагането на всякакви мерки, които ще нарушат конкуренцията през периода на възстановяване, може да има неблагоприятни последици както за работниците, така и за промишлеността като цяло.

3.1.3.

Въпреки това подкрепяме разпределянето на безплатни квоти в рамките на СТЕ само за да се предотврати нарушаване на конкуренцията или изместване на въглеродни емисии. Трябва да се обърне внимание на потенциалното изместване на въглеродни емисии, което може да възникне при преминаването на авиокомпаниите към по-евтини дестинации, особено на пазара на пътуванията за отдих. Продължава да съществува опасност много типични дестинации за отдих да бъдат пренебрегнати в полза на дестинации извън ЕИП, тъй като те осигуряват по-ниски такси за емисии в сравнение с тези в ЕИП. Трябва да се обърне допълнително внимание на полетите извън ЕИП, тъй като съществува значителна заплаха операторите от трети държави да използват СТЕ и да изкривят равнопоставените условия на конкуренция.

3.1.4.

Поради това считаме, че въпреки че срокът за премахване на безплатните квоти трябва да остане 2027 г., те следва да се предоставят единствено с цел защита на лоялната конкуренция. По този начин могат да се постигнат целите на предложението и да се защитят равнопоставените условия на конкуренция, докато промишлеността се опитва да се възстанови и да се конкурира в рамките на новата СТЕ.

3.2. Лоялна конкуренция и изместване на въглеродни емисии

3.2.1.

Въздухоплаването е много мобилна и силно либерализирана глобална промишленост. Поради това секторът е предразположен към значителна конкуренция, голяма част от която нарушава или има потенциал да наруши пазара. Това ясно личи от социалните проблеми, пред които е изправен авиационният пазар, на който компаниите използват благоприятните социални условия в рамките на ЕИП и в трети държави, за да експлоатират работниците и да намалят разходите за труд. Понастоящем тази практика е често срещана във въздухоплаването и е предупреждение за нас, когато разглеждаме екологичните разходи. Поради това е необходимо строго законодателство, за да се гарантира, че няма изместване на въглеродни емисии или експлоатация на СТЕ от държави или дружества, по-специално от тези извън схемата. Това е от най-голямо значение, когато се взема предвид междуконтиненталният трафик, например пътниците, които преминават транзитно през ЕИП, а не заминават или пристигат в ЕИП, или тези, които заминават или пристигат от ЕИП, но които преминават транзитно през центрове извън ЕИП.

3.2.2.

Приветстваме предложението за включване на пълното прилагане на СТЕ за всички полети в рамките на ЕИП, тъй като това ще спомогне за поддържането на еднакви условия на конкуренция на пазара. Подкрепяме и намерението, изразено в предложението, за премахване на безплатните квоти, но подчертаваме, че такива квоти следва да се предоставят единствено с цел поддържане на лоялна конкуренция. Обхватът на това прилагане следва да не се ограничава до конкуренцията между авиокомпаниите, а да бъде разширен, за да се гарантира лоялна конкуренция между центровете от ЕИП и извън ЕИП, конкуриращи се за свързващи полети, както и дестинациите за отдих, конкуриращи се с дестинации извън ЕИП.

3.2.3.

Що се отнася до трафика на дълги разстояния, основните превозвачи и центрове от ЕИП са изправени пред значителна конкуренция от страна на въздушни превозвачи и центрове в Близкия изток. Тази конкуренция се усеща най-вече когато пътниците не пристигат в ЕИП, а по-скоро преминават транзитно, докато пътуват между континенти или когато напускат или пристигат в ЕИП, но правят връзка в летище извън ЕИП. Като се има предвид близостта с други големи авиационни центрове извън ЕИП, трябва да гарантираме, че авиокомпаниите могат да останат конкурентоспособни на този пазар. Традиционно историческите превозвачи на този пазар имат високи равнища на социални стандарти и достойни условия на труд. В други региони, по-специално в района на Персийския залив, на работниците са отказани основни работнически права, като свободата на сдружаване, и трябва да се вземат всички мерки, за да се гарантира, че превозвачите, установени в тези държави, не се възползват за сметка на европейските компании и европейските работници. Поради това са необходими целенасочени механизми за защита, за да се сложи край на неблагоприятното конкурентно положение.

3.2.4.

От януари 2020 г. насам цената на квотите за емисии на ЕС се е увеличила от около 20 EUR/тон до над 70 EUR/тон. Що се отнася до търсенето, инсталациите, т.е. предприятията, които се нуждаят от квоти, тъй като отделят CO2 в своите производствени процеси, се конкурират с финансовите институции и посредниците, които пък са напълно наясно, че предприятията се нуждаят от квоти, за да осъществяват дейността си. Освен това на пазара не съществува горна граница на цената, тъй като санкцията за емисии без съответната квота не премахва задължението за закупуване на такава квота (5).

3.2.5.

Наложително е предложението да защитава равнопоставените условия на конкуренция между тези превозвачи и да гарантира, че няма дългосрочни отрицателни последици за социалните условия на работниците поради нелоялната конкуренция от страна на дружествата, чиято дейност не е обвързана от СТЕ. За да се гарантира пълен анализ на предизвикателствата, бихме препоръчали да се започне оценка на социалното въздействие, като се отчита връзката между прилагането на СТЕ, лоялната конкуренция и потенциалните социални щети от изместването на въглеродни емисии. Освен това предлагаме две средносрочни оценки, чрез които да се анализират социалното, екологичното и икономическото въздействие на изменената СТЕ. Те следва да се извършат на втората и на четвъртата година след влизането в сила на изменената СТЕ и да дадат възможност на всички заинтересовани страни да преразгледат прилагането на СТЕ и целите на програмата. Тези оценки ще предоставят и възможност за проверка на възстановяването на промишлеността спрямо целите на СТЕ.

3.2.6.

За да стане предложението справедливо предлагаме разглеждане на два допълнителни елемента към предложението:

а)	Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM)

Прилагането на CBAM ще ограничи изместването на въглеродни емисии и ще насърчи участниците извън ЕС да подобрят своя отпечатък върху околната среда. Авиационният сектор не е обвързан с граници и поради това е трудно да се приеме законодателство в рамките на ЕС, тъй като голяма част от трафика ще функционира извън него. Както беше посочено по-горе, по-високите равнища на социални стандарти в сектора на въздухоплаването в ЕС трябва да бъдат защитени като приоритет, като в подкрепа на този приоритет идва CBAM. Тъй като Комисията подкрепя растежа на сектора на въздухоплаването чрез разработването на всеобхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с трети държави, тя следва да обмисли прилагането на CBAM към трансферни полети от летищни центрове извън ЕС или други средства за подпомагане на устойчивия растеж на операциите извън ЕИП.

б)	Допълнителни мерки за защита на равнопоставените условия на конкуренция

При преразглеждането на СТЕ на ЕС трябва да се обърне внимание на риска от изместване на въглеродни емисии. Изместването на въглеродни емисии е значителна заплаха за авиационния пазар на ЕИП, като се има предвид близостта му до редица центрове, които обслужват значителен обем трафик извън ЕИП. Понастоящем повечето пътници разполагат с редица възможности за полетите си извън ЕИП, които включват както вътрешни, така и външни центрове. Въпреки това, с увеличените разходи за СТЕ, съществува значителна опасност по-евтини оператори, базирани в транспортни центрове извън ЕИП, да подбиват операторите от ЕИП. За да се противодейства на това, разпределението на безплатни квоти по СТЕ трябва да бъде заменено от целенасочен механизъм срещу неблагоприятните конкурентни условия, по-специално за да се защитят европейските авиокомпании и центрове.

3.3. Възможност за ценова модулация въз основа на капацитета на въздухоплавателните средства

3.3.1.

Би трябвало да се обърне по-голямо внимание на възможността за прилагане на система за модулиране на ценообразуването за квотите по СТЕ, която да следва принципа „замърсителят плаща“ и да насърчава масовия, а не частния транспорт. Към септември 2021 г. бизнес авиацията е нараснала с 27 % в сравнение с равнищата от 2019 г. (6), вероятно в резултат на намаляването на капацитета в сектора на редовните пътнически въздухоплавателни услуги. За разлика от редовните пътнически самолети, бизнес самолетите имат значително по-малък пътнически капацитет. Въпреки това те се третират по същия начин като въздухоплавателни средства с много по-голям капацитет.

3.3.2.

Би трябвало СТЕ да подкрепя преминаването към по-устойчиви видове транспорт, включително в рамките на сектора на въздухоплаването, и поради това следва да насърчава намаляването на използването на бизнес авиацията. Би трябвало СТЕ да следва принципа „замърсителят плаща“, като по този начин принуждава ползвателите на бизнес самолети да плащат по-високи такси. Могат да се обмислят и оперативни мерки за възпиране на използването на бизнес самолети, като се даде приоритет на редовния пътническия трафик с други средства, като таксите за мрежата и летищните слотове.

3.4. Реинвестиране на приходите от СТЕ

3.4.1.

Приходите от СТЕ трябва да бъдат инвестирани в сектора, за да се подкрепи социалната и екологичната му устойчивост, както и справедливия преход. Добре известно е, че преходът на авиационната промишленост към въглеродна неутралност ще изисква значителни инвестиции и СТЕ е възможност да се осигурят необходимите инвестиции за тази цел. Тези инвестиции следва да се съсредоточат върху увеличаване на наличността и използването на УАГ, като същевременно се намалят разходите за тях, за да се гарантира, че ползвателите могат да запазят рентабилност, като същевременно се декарбонизира секторът.

3.4.2.

Приветстваме общата амбиция на Комисията по отношение на свързаните с въздухоплаването аспекти на пакета „Подготвени за цел 55“ и подкрепяме продължаващото разработване на устойчиви мерки в областта на въздухоплаването както при преразглеждането на Директивата за СТЕ, така и при предложението за регламент за осигуряване на равнопоставени условия за устойчив въздушен транспорт. Тези две предложения са взаимодопълващи се и като такива приходите от СТЕ следва да подкрепят техните цели. Поради това приходите по СТЕ следва да се използват за насърчаване на достъпа до УАГ и за намаляване на разходите за тях в цялото ЕИП. Освен това СТЕ би могла да предостави финансова помощ на летищата, доставчиците на горива и дружествата за наземно обслужване, за да преминат към новите изисквания за наличност на УАГ на летищата.

3.4.3.

Приходите следва също така да бъдат реинвестирани в проекти за развитие, които допълнително да намалят въздействието на въздухоплаването върху околната среда. Технологии като водородните горива са вариант за намаляване на въздействието на въздухоплаването в дългосрочен план. Тази технология обаче е прекалено скъпа и все още не се прилага на пазара, въпреки че инвестициите във водородни проекти и други алтернативни горива ще подпомогнат намаляването на разходите и по-голямото използване с течение на времето.

3.4.4.

Също така приходите трябва да подкрепят справедлив преход за работниците в авиационния сектор, които са били неблагоприятно засегнати от изменението на климата. Очаква се някои авиационни инфраструктури да се обезсмислят с течение на времето и с развитието на технологиите. Работници биха могли да останат без работа и са необходими възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията, за да могат тези работници да преминат към нови екологосъобразни и устойчиви работни места. За тази цел би могъл да бъде създаден социален фонд за авиацията, който да даде възможност за обучение и преход на авиационните работници. Такъв фонд би могъл да се управлява от Европейската комисия с подкрепата както на работодателите, така и на профсъюзите.

3.4.5.

В допълнение към фонда Комисията следва да си сътрудничи с ЕРС, комитетите за секторен социален диалог и други съвместни форуми, като кръглата маса в областта на въздухоплаването, относно продължаващото въздействие на преразгледаната СТЕ през цялото време на нейното прилагане. Особено внимание следва да се обърне на започването на социален диалог с работниците и на разбирането на потребностите и опасенията, които те имат във връзка с устойчивото въздухоплаване и справедливия преход в сектора.

3.5. Разширяване на интермодалния транспорт

3.5.1.

Интермодалният транспорт е лесен и икономически ефективен начин за незабавно намаляване на въздействието на транспорта върху климата. Днес много авиокомпании вече позволяват на пътниците да купуват билети за комбиниран транспорт, по-специално чрез споразумения с железопътните оператори. Тези споразумения дават възможност за цялостно намаляване на полетите, но и насърчават използването на устойчив масов транспорт по ефективен начин.

3.5.2.

Предложението следва да насърчи операторите да развиват интермодални транспортни мрежи в основните си бази, за да се даде възможност за разширяване към по-голяма мрежа, като същевременно се намалят ненужните полети на много къси разстояния. Това може да бъде насърчено чрез увеличаване на равнището на безплатните квоти на друго място в мрежата на авиокомпанията до райони, които нямат удобни железопътни връзки, когато авиокомпаниите прехвърлят маршрути към невъздухоплавателни видове транспорт.

3.6. Регионална свързаност

3.6.1.

При липсата на алтернативна форма на транспорт съществува опасност СТЕ да доведе до намаляване на свързаността с отдалечените региони на Европа. От съществено значение е всяко предприето действие да не застрашава свързаността с периферните европейски региони и държави членки.

3.6.2.

Периферните региони разчитат на въздухоплаването, за да гарантират своята свързаност и икономическо развитие. Зависимостта им се дължи на тяхната отдалеченост, малка площ, островен характер и силна зависимост от свързаността с континента за стоки, достъп до услуги, свързаност и териториално сближаване.

3.6.3.

Освен това тези региони имат едни от най-ниските равнища на БВП в Европа и като такива трябва да бъдат защитени и насърчавани. Поради това предлагаме да се запази специалният статут на най-отдалечените региони на ЕС (Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, остров Реюнион, Сен Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови), както и тези региони да бъдат изключени от СТЕ съгласно член 349 от ДФЕС, който позволява дерогации от прилагането на правото на ЕС в тези региони.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(2) https://www.eurocontrol.int/publication/eurocontrol-data-snapshot-16-recovery-wide-variations.

(3) https://www.eurocontrol.int/publication/eurocontrol-forecast-update-2021-2027.

(4) https://www.etf-europe.org/ground-handling-sector-fights-for-its-survival-as-more-than-half-of-airport-based-workers-are-out-of-work/.

(5) https://zpp.net.pl/en/press-release-new-eu-emissions-trading-scheme-how-to-mitigate-the-risks-for-european-consumers-and-smes/

(6) https://www.eurocontrol.int/sites/default/files/2021-09/covid19-eurocontrol-comprehensive-air-traffic-assessment-30092021.pdf.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/158

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата“

(COM(2021) 568 final — 2021/0206 (COD)

(2022/C 152/26)

Докладчик:	Thomas KATTNIG
Съдокладчик:	Alena MASTANTUONO

Консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 20.9.2021 г.
Правно основание	Член 91, параграф 1, буква г), член 192, параграф 1 и член 194, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	9.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	194/3/9

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства създаването на Социален фонд за климата, за да се смекчи отрицателното социално и икономическо въздействие на новото ценообразуване на въглеродните емисии и за да се предоставят средства на държавите членки за подкрепа на техните мерки за справяне със социалното въздействие на тази търговия с емисии върху финансово по-слабите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. ЕИСК признава също така, че с този регламент Комисията убедително демонстрира готовността си за борба с енергийната бедност и бедността по отношение на мобилността.

1.2.

Въпреки това ЕИСК е убеден, че Социалният фонд за климата няма да осигури достатъчна финансова подкрепа за отговорно реагиране на социално-икономическите последици от ценообразуването на въглеродните емисии. Огромното предизвикателство да се създаде ефективен и справедлив механизъм за компенсация в една разнородна икономическа област, обхващаща 27 държави членки, изисква далеч по-мащабни съпътстващи мерки и ресурси на европейско и национално равнище. ЕИСК призовава държавите членки да използват полезните взаимодействия на Социалния фонд за климата с други налични финансови ресурси и да разходват самия фонд по най-ефективния начин.

1.3.

Мерките и стъпките за трансформация, предвидени в пакета „Подготвени за цел 55“, ще доведат до мащабни промени и в тях не трябва да се изпуска от поглед социалното и икономическото положение на отделните държави членки. В противен случай би било застрашено общественото приемане на тези мерки. На равнището на отделните държави членки мерките, придружаващи пакета, понастоящем трябва да бъдат обсъждани и прилагани. За да се постигне справедлива екологична трансформация, акцентът в това отношение трябва да бъде върху осъществяването на справедлив преход за всички.

1.4.

ЕИСК счита, че целта на по-високото ценообразуване на въглеродните емисии във всеки случай не е да се увеличат приходите, а да се насочи поведението на пазара към технологии с ниски емисии. Следователно съществува силен довод за това Комисията да предостави допълнителни финансови ресурси. Освен това срокът до 2032 г. не изглежда убедителен.

1.5.

Някои от заинтересованите страни, включително социалните партньори, представляващи както работодателите, така и служителите, бяха скептични и дори негативно настроени относно включването на сградите и автомобилния транспорт в търговията с емисии, като посочиха очакваното социално и икономическо въздействие на увеличаването на цените на отоплението и горивата върху финансово по-слабите домакинства, средни, малки и микропредприятия и ползватели на транспорт. На всяка цена трябва да се предотврати опасността от изключване на населението от хода на осъществяването на европейската политика в областта на климата и разпалване на масови протести, като протестите на „жълтите жилетки“. Във връзка с това Комисията следва да подложи плановете си на задълбочено проучване.

1.6.

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е анализирала въздействието на пакета „Подготвени за цел 55“ върху отделните държави членки, нито върху различните сектори. Той счита, че си е заслужавало да бъде извършена конкретна оценка на въздействието на създаването на Социалния фонд за климата.

1.7.

ЕИСК приветства задължението за държавите членки да представят всеобхватен пакет от мерки и инвестиции като национален план във връзка с климата, наред с актуализираната версия на националния план в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламента относно управлението. ЕИСК призовава за участието на социалните партньори, търговските камари, гражданското общество, младежките организации, както и местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за социални действия в областта на климата от страна на държавите членки.

1.8.

ЕИСК изразява опасението си, че разходите на схема за търговия с емисии за сградите и транспорта ще надвишат желаните ползи, което би могло да доведе до неконтролирани и следователно застрашаващи съществуването на определени участници скокове на цените. Поради това ЕИСК като цяло е критично настроен по отношение на свързването на Социалния фонд за климата с въвеждането на схема за търговия с емисии за сградите и транспорта и би приветствал отделна функция в бюджета на ЕС, заделена за социалното въздействие от екологични преход. По-скоро следва да се работи принципно за създаването на Социален фонд за климата на равнището на ЕС.

1.9.

1.10.

По отношение на върховенството на закона той приветства мерките, предложени от Комисията за ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол, и обявлението, че ще бъдат възстановявани неправомерно изплатени или неправомерно използвани суми. Освен това ЕИСК също така се пита дали процедурата на ЕС за намаляване на средствата от ЕС в случаите, когато държавите членки нарушават върховенството на закона, ще се прилага по отношение на отпускането на средствата.

1.11.

ЕИСК отправя искане за повече яснота относно финансирането на Фонда. В предложението се предвижда финансирането да бъде основано на променлив пазар на СТЕ на ЕС. Поради това ЕИСК не разбира защо се предлага фиксирана сума от 72,2 милиарда евро. Променливостта на цените ще определи бюджета на Фонда. Това подчертава, наред с другото, необходимостта от по-стабилно финансиране. ЕИСК предлага да се въведе частична финансова гъвкавост във фонда в зависимост от действителното ценово развитие на квотите (при което разпределението би могло да бъде увеличено заедно с нарастващата цена).

1.12.

При разглеждането на разпределението на Фонда между държавите членки ЕИСК подчертава, че ценообразуването на въглеродните емисии може да има различно въздействие върху отделните държави членки и може също така да бъде в противоречие с вече въведени национални мерки, както беше изтъкнато от ирландския парламент в мотивирано становище относно субсидиарността.

1.13.

1.14.

ЕИСК е напълно наясно, че Социалният фонд за климата представлява средносрочен отговор на проблема с компенсирането на по-уязвимите страни по отношение на по-високите разходи за екологичния преход. Настоящото развитие на цените на енергията обаче изисква незабавно решение. ЕИСК приветства съобщението на Комисията, което предоставя на държавите членки набор от инструменти за преодоляване на непосредствените последици от настоящото увеличение на цените на едро на природен газ и електроенергия и за укрепване на устойчивостта на бъдещи ценови шокове. Сред краткосрочните национални мерки са спешно подпомагане на доходите на домакинствата, помощ за предприятията и целево намаляване на данъците. За да се съобрази помощта с набора от инструменти, ЕИСК предлага да се разшири обхватът на Социален фонд за климата, така че в него да бъдат включени малките и средните предприятия в уязвимо положение. Този отговор е съвместим с мисията на Социалния фонд за климата и спазва съответните правила на ЕС.

1.15.

ЕИСК призовава държавите членки да подкрепят развитието и осигуряването на финансово достъпни транспортни услуги и мобилност с нулеви и ниски емисии. ЕИСК счита предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз, в рамките на правните възможности, за основата на устойчивата и достъпна мобилност.

2. Резюме на документа на Комисията

2.1.

Въз основа на стратегията относно Европейския зелен пакт в съобщението си от септември 2020 г. Комисията призова за „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ (1), предложи да се направят по-амбициозни целите на Европейския съюз в областта на климата и представи план за повишаване на обвързващата цел за намаляване на нетните емисии с поне 55 % до 2030 г. На 11 декември 2020 г. Европейският съвет одобри тази цел, като подчерта значението на това да се вземат под внимание аспектите, свързани със справедливостта и солидарността, и на това „никой да не бъде изоставен“, а на 25 май 2021 г. той потвърди отново тези заключения и призова Европейската комисия да представи своя законодателен пакет заедно със задълбочено проучване на екологичното, икономическото и социалното въздействие на равнището на отделните държави членки.

2.2.

За да се изпълнят Европейският законодателен акт за климата и заключенията на Европейския съвет, на 14 юли 2021 г. Комисията предложи пакета „Подготвени за цел 55“, в който се преразглеждат някои части от действащото законодателство в областта на климата и енергетиката и се предлагат нови инициативи. Пакетът „Подготвени за цел 55“, инструментът Next Generation EU и Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. ще помогнат за постигането на двустранната трансформация — екологична и цифрова — към която Европа се стреми.

2.3.

Според Комисията по-амбициозната цел на Европейския съюз в областта на климата също така означава, че трябва да се увеличи приносът от всички сектори. Поради това в рамките на преразглеждането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) („Директивата за СТЕ“) тя предложи търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт. За да се отговори на социалното въздействие и въздействието на разпределението на търговията с емисии за двата нови сектора — сградите и автомобилния транспорт — върху финансово най-уязвимите лица, Комисията предложи като част от пакета „Подготвени за цел 55“ регламента за създаване на Социален фонд за климата.

2.4.

В периода 2025—2032 г. Социалният фонд за климата има за цел да смекчи въздействието на новото ценообразуване на въглеродните емисии и да осигури финансиране на държавите членки, за да подкрепи техните мерки за справяне със социалното въздействие на тази търговия с емисии върху финансово уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт.

2.5.

Подкрепата трябва да се предоставя предимно чрез временно подпомагане на доходите, както и чрез мерки и инвестиции с цел намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез повишаване на енергийната ефективност на сградите, по-голяма декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, също и чрез включването на енергия от възобновяеми източници, и подобряване на достъпа до мобилност с нулеви и ниски емисии и съответните транспортни средства. Най-малко 50 % от финансовите средства, необходими за исканите мерки, трябва да бъдат осигурени от самите държави членки.

2.6.

В националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) се определят начинът, по който държавите членки възнамеряват да разгледат енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и намаляването на емисиите на парникови газове, и това как те вече се справят с енергийната бедност в рамките на действащото законодателство. Комисията извършва мониторинг и докладва за напредъка като част от Доклада относно състоянието на енергийния съюз. Държавите членки следва да предложат всеобхватен пакет от мерки и инвестиции, които да бъдат финансирани от фонда, и да го представят като свой социален план в областта на климата, заедно с актуализираната версия на своите национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламента относно управлението.

2.7.

Държавите членки следва да докладват на Комисията в своите двугодишни доклади за напредъка относно изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламента относно управлението във връзка с напредъка по изпълнението на мерките и инвестициите в рамките на своите социални планове в областта на климата.

2.8.

Усвояването на Фонда чрез социалните планове в областта на климата на държавите членки също е в съответствие с политиките и мерките, подкрепяни от други инструменти на ЕС за насърчаване на един социално справедлив преход. Те включват Плана за действие относно Европейския стълб на социалните права (3), чиято цел е социално съвместима и справедлива екологична трансформация за всички европейци, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), плановете за справедлив преход съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (4), дългосрочните стратегии на държавите членки за обновяването на сгради съгласно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) и Обсерваторията на енергийната бедност, която подкрепя усилията на държавите членки за намаляване и следене на енергийната бедност, както и свързаните с това миксове от политики в съответствие с Препоръката на Комисията относно енергийната бедност (6).

2.9.

По-голямата част от приходите от новата търговия с емисии ще отидат в националните бюджети на държавите членки и съгласно идеята на Комисията трябва да се използват за цели, свързани с климата, като например за справяне със социалното въздействие на новата търговия с емисии. Държавите членки се насърчават да използват тези приходи, както и допълнителни средства от други програми на Европейския съюз, за мерки, които подкрепят социално съвместимата декарбонизация на секторите.

2.10.

Общата финансова обезпеченост на фонда за периода 2025—2032 г. възлиза на 72,2 милиарда евро по текущи цени. Скоро Комисията ще представи предложение за целенасочено преразглеждане на Регламента за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да бъдат включени допълнителни разходи на Европейския съюз в размер на 23,7 милиарда евро за периода 2025—2027 г. Тези средства следва да бъдат предоставени на разположение предсрочно, за да се стартира и съпътства безпрепятственото въвеждане на новата СТЕ.

2.11.

По принцип, поради пряката връзка с новата СТЕ, финансовата обезпеченост на Фонда следва да съответства на 25 % от очакваните приходи от включването на сградите и автомобилния транспорт в обхвата на Директивата за СТЕ.

2.12.

Годишното разпределение на поетите задължения за предоставяне на средства следва да бъде приведено в съответствие с целите на фонда. Това води до профил на ранно разпределение на средствата в съответствие с целта на фонда за смекчаване на въздействието на разширения обхват на Директивата за СТЕ върху финансово по-слабите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. За да се посрещнат очакваните последици от разширяването, от 2025 г. вече е налична подкрепа.

2.13.

С Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. беше потвърден ангажиментът на Европейския съвет да работи за постигането на социална Европа и решимостта му за по-нататъшно задълбочаване на прилагането на Европейския стълб на социалните права на равнището на ЕС и на национално равнище, като надлежно се зачитат съответните области на компетентност и принципите на субсидиарност и пропорционалност.

2.14.

Усвояването на фонда следва да бъде в съответствие с принципа на доброто финансово управление, включително ефективното предотвратяване и преследване по наказателен ред на измамите, като например данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, корупцията и конфликтите на интереси.

3. Общи бележки на ЕИСК

3.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя важните стъпки, предприети за постигане на целите за неутралност по отношение на климата и устойчивост спрямо изменението на климата до 2050 г., преследвани с Европейския зелен пакт. Той признава, че Комисията е наясно, че кризата в областта на климата и енергийният преход не са предизвикателства от изцяло техническо и структурно естество, но имат и социален и икономически характер и са свързани с разпределението. ЕИСК приветства създаването на Социален фонд за климата, както е предложено в настоящия регламент, за да се смекчи отрицателното социално и икономическо въздействие на новото ценообразуване на въглеродните емисии и да се предоставят средства на държавите членки за подкрепа на мерки за справяне със социалното въздействие на тази търговия с емисии върху финансово по-слабите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. ЕИСК признава също така, че с този регламент Комисията убедително демонстрира готовността си за борба с енергийната бедност и бедността по отношение на мобилността.

3.2.

Въпреки това ЕИСК е убеден, че Социалният фонд за климата няма да осигури достатъчна финансова подкрепа за отговорно справяне със социално-икономическите последици от ценообразуването на въглеродните емисии. Огромното предизвикателство да се създаде ефективен и справедлив механизъм за компенсация в една разнородна икономическа област, обхващаща 27 държави членки, изисква далеч по-мащабни съпътстващи мерки и ресурси на европейско и национално равнище. ЕИСК призовава държавите членки да използват полезните взаимодействия на Социалния фонд за климата с други налични финансови ресурси и да разходват самия фонд по най-ефективния начин. В същото време въвеждането на Социален фонд за климата трябва да се разглежда в контекста на целия пакет „Подготвени за цел 55“.

3.3.

ЕИСК посочва, че предвидените мерки за климата и тяхното въздействие могат допълнително да изострят вече съществуващите неравенства. ЕИСК призовава Комисията, Съвета и Парламента да поставят принципа на справедлив преход в центъра на своите мерки за смекчаване на изменението на климата.

3.4.

3.5.

Обемът на фонда ще възлиза на 72,2 милиарда евро между 2025 и 2032 г., като се използват 25 % от приходите от СТЕ от секторите на транспорта и сградите. В сравнение с предизвикателствата, породени от такова разширяване на СТЕ, това е много малка сума. ЕИСК счита, че целта на по-високите цени на въглеродните емисии във всеки случай не е да се увеличат приходите, а да се насочи поведението на пазара към технологии с ниски емисии. Следователно съществува силен довод за предоставянето на допълнителни финансови ресурси от страна на Комисията и държавите членки. Освен това срокът до 2032 г. не изглежда убедителен.

3.6.

Някои заинтересовани страни, включително социалните партньори, представляващи работодателите и служителите, бяха скептични и дори негативно настроени относно включването на сградите и автомобилния транспорт в търговията с емисии, като посочиха очакваните социални и икономически последици от увеличаването на цените на отоплението и горивата върху финансово по-слабите домакинства, средни, малки и микропредприятия и ползватели на транспорт. На всяка цена трябва да се предотврати опасността от изключване на населението от хода на осъществяването на европейската политика в областта на климата и разпалване на масови протести, като протестите на „жълтите жилетки“. Във връзка с това Комисията следва да подложи плановете си на задълбочено проучване.

3.7.

3.8.

Домакинствата с ниски доходи вече се сблъскват с различни трудности в настоящата система, за които, освен краткосрочна подкрепа, са необходими и дългосрочни и следователно устойчиви решения. Според ЕИСК ЕС се нуждае от стабилно финансиране на равнището на ЕС, което ще смекчи социално-икономическото въздействие на мерките в областта на климата и ще осигури справедлив преход. Поради това въвеждането на Социален фонд за климата на равнището на ЕС също е фундаментално необходимо според ЕИСК и не следва да бъде обвързано с въвеждането на СТЕ за секторите на сградите и транспорта. По-специално въз основа на проучване на Европейската фондация по климата (7), според което „разширената СТЕ сама по себе си не би довела до необходимите значителни намаления на емисиите в автомобилния транспорт и сградите“.

3.9.

Въпреки че ЕИСК по принцип приветства създаването на предложения Социален фонд за климата, той отбелязва, че неговото финансиране зависи от въвеждането на система за търговия с емисии за сградите и транспорта (член 26). Жилищното настаняване и мобилността са основни потребности и поради това предоставянето им е част от услугите от общ интерес. ЕИСК изразява опасението си, че разходите на схема за търговия с емисии за сградите и транспорта ще надвишат желаните ползи, което би могло да доведе до неконтролирани и следователно застрашаващи съществуването на определени участници скокове на цените. Поради това ЕИСК като цяло е критично настроен по отношение на свързването на Социалния фонд за климата с въвеждането на схема за търговия с емисии за сградите и транспорта и би приветствал отделна функция в бюджета на ЕС, заделена за социалното въздействие от екологични преход. По-скоро следва да се работи принципно за създаването на Социален фонд за климата на равнището на ЕС.

3.10.

От една страна, фондът предвижда плащания за социална компенсация, а от друга страна — стимули за електрически превозни средства, както и инвестиции в инфраструктура за зареждане и декарбонизация на сградите. Нуждите на домакинствата с ниски доходи обаче следва да бъдат взети предвид, а мерките, свързани с електрифицирането на мобилността, следва да бъдат всеобхватни и ориентирани към бъдещето, като на домакинствата с ниски доходи се осигурява възможност да използват градска електромобилност или нови бизнес модели, като например съвместно ползване на автомобили. ЕИСК отбелязва, че насърчаването на мобилността с нулеви и ниски емисии следва не само да бъде с акцент върху електромобилността, но и да се насърчават, когато е целесъобразно, други алтернативни и евтини горива, като например биогоривата. ЕИСК също така изтъква необходимостта от насърчаване на решения с ниски емисии, когато по причини от финансово или техническо естество не са възможни алтернативи с нулеви емисии. Във връзка с това ЕИСК посочва, че приоритет за домакинствата с ниски доходи следва да бъде замяната на техните стари замърсяващи автомобили с по-ефективни от гледна точка на потреблението на гориво превозни средства, което изисква задълбочено повторно регулиране на европейския пазар на употребявани автомобили. Тези аспекти на справедливия преход трябва да бъдат отчитани от държавите членки при изготвянето на социалните планове в областта на климата, а Комисията да ги взема предвид при оценяването на плановете.

3.11.

При разглеждането на разпределението на средствата от фонда между държавите членки Комисията потърси формула, при която да се вземат под внимание числеността на населението (включително делът на селските райони), брутният национален доход на глава от населението, делът на уязвимите домакинства и емисиите на домакинствата от изгарянето на горива. ЕИСК се опасява, че това все още няма да бъде достатъчно, за да се отчетат неравенствата в държавите и между тях. Една относително бедна държава членка с по-ниска степен на неравенство в рамките на страната в крайна сметка може да извлече по-малки ползи от дадена богата държава членка с висока степен на неравенство.

3.12.

Държавите членки трябва да представят, заедно с националните си планове в областта на енергетиката и климата, социалните планове в областта на климата до 2024 г., в които да бъдат посочени уязвимите групи и мерките. В този контекст основните различия в ангажираността и институционалния капацитет повдигат въпроса дали това ще проработи. Големите различия в начина, по който държавите членки разгледаха справедливия преход в различните си национални планове в областта на енергетиката и климата, могат да дадат до известна степен някаква предварителна представа за това какво може да се очаква. Поради това ЕИСК призовава за участието на социалните партньори, търговските камари, гражданското общество, младежките организации, както и местните и регионалните власти в изготвянето на националните планове за социални действия в областта на климата от страна на държавите членки.

3.13.

ЕИСК признава, че с настоящия регламент, както и в редица други документи, като Съобщението и Препоръката относно енергийната бедност (C(2020) 9600 final) или Съобщението относно вълната на саниране, публикувано през зимата (COM(2020) 662 final, SWD(2020) 550 final), Комисията отново поставя голям акцент върху борбата с енергийната бедност. Въпреки това са необходими допълнителни усилия.

3.14.

Обсерваторията на енергийната бедност изчислява, че общо над 50 милиона домакинства в Европейския съюз са засегнати от енергийна бедност. Въз основа на констатациите на Европейската обсерватория на енергийната бедност и новоизследвания Европейски индекс за енергийна бедност следва да се изготви Европейски план за действие за изкореняване на енергийната бедност в сътрудничество със заинтересованите страни, включително с организациите на потребителите и неправителствените организации за борба с бедността, като Европейската мрежа за борба с бедността, за да се гарантира, че публичните действия са насочени във все по-голяма степен към първопричините за енергийната бедност.

3.15.

Съответно са необходими конкретни мерки срещу енергийната бедност както на национално, така и на европейско равнище. Те включват по-добър достъп до субсидии за саниране с топлинна цел или подмяна на отоплителните системи за енергийно бедните домакинства, обвързващи основни модели за доставки и общи защитни разпоредби за потребителите в енергийния сектор.

3.16.

В този контекст ЕИСК обръща внимание на принцип 20 от Европейския стълб на социалните права, който гласи: „Всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. Следва да се осигури подкрепа на достъпа до такива услуги на нуждаещите се.“

3.17.

ЕИСК отбелязва, че трябва да се гарантира ефективното използване на средствата от фонда и да се предотвратят измамите, корупцията и конфликтите на интереси, свързани с подкрепяните от фонда мерки. По отношение на върховенството на закона той приветства мерките, предложени от Комисията за ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол, и обявлението, че ще бъдат възстановявани неправомерно изплатени или неправомерно използвани суми.

3.18.

ЕИСК препоръчва Социалният фонд за климата да бъде системен инструмент, предлагащ всеобхватно решение заедно с другите средства, за компенсиране на нарастващите разходи за екологичния преход на ЕС и държавите членки, който значително допринася за постигането на целите за устойчивост.

3.19.

ЕИСК отправя искане за повече яснота относно финансирането на Фонда. В предложението се предвижда финансирането да бъде основано на променлив пазар на СТЕ на ЕС. Поради това ЕИСК не разбира защо се предлага фиксирана сума от 72,2 милиарда евро. Променливостта на цените ще определи бюджета на Фонда. Това подчертава, наред с другото, необходимостта от по-стабилно финансиране. ЕИСК предлага да се въведе частична финансова гъвкавост във фонда в зависимост от действителното ценово развитие на квотите (при което разпределението би могло да нарасне заедно с нарастващата цена).

3.20.

Огромното увеличение на цените на едро за природен газ и електроенергия води до огромни финансови тежести за потребителите. ЕИСК е напълно наясно, че Социалният фонд за климата представлява средносрочен отговор на проблема с компенсирането на по-уязвимите страни по отношение на по-високите разходи за екологичния преход. Настоящото развитие на цените на енергията обаче изисква незабавно решение. ЕИСК приветства съобщението на Комисията, което предоставя на държавите членки набор от инструменти за преодоляване на непосредствените последици от настоящото увеличение на цените на едро на природен газ и електроенергия и за укрепване на устойчивостта на бъдещи ценови шокове. Сред краткосрочните национални мерки са спешно подпомагане на доходите на домакинствата, помощ за предприятията и целево намаляване на данъците. За да се съобрази помощта с набора от инструменти, ЕИСК предлага да се разшири обхватът на Социален фонд за климата, така че в него да бъдат включени малките и средните предприятия в уязвимо положение. ЕИСК подкрепя Комисията във връзка с плановете ѝ за подкрепа на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, проучване на възможните мерки в областта на съхранението на енергия и снабдяването с резерви от газ, както и за оценка на настоящата структура на пазара на електроенергия.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК приветства подхода, съгласно който равенството между половете и равните възможности за всички, както и интегрирането на тези цели, а също и въпросите относно достъпността за хора с увреждания, се преследват и насърчават при разработването и прилагането на националните планове, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен. В крайна сметка, планираното ценообразуване на въглеродните емисии засяга особено жените, тъй като те съставляват 85 % от самотните родители. В семействата с един родител рискът от детска бедност е особено висок. Във връзка с това ЕИСК подновява призива си към Европейската комисия да започне възможно най-скоро преразглеждане на решението относно услугите от общ икономически интерес по отношение на целевата група на социалното жилищно настаняване и да поясни, че целта на жилищната политика не трябва да се ограничава единствено до оказване на помощ на хората, които са близо до прага на бедността, а трябва да предоставя подходящи, достъпни жилища на приемливи в дългосрочен план цени за всички граждани, засегнати от европейската жилищна криза, по-специално бездомните лица, младите двойки, самотните родители или семействата с много деца, работниците и средната класа като цяло (8).

4.2.

Повишаването на цените на изкопаемите горива може да засегне несъразмерно финансово по-слабите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорта, които изразходват по-голяма част от приходите си за енергия и транспорт, които в някои региони нямат алтернативни възможности за мобилност и транспорт и които може да нямат финансовата способност да инвестират в намаляването на потреблението на изкопаеми горива. Поради това ЕИСК приветства факта, че в предложението на Комисията се поставя акцент върху нуждите на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт, включително предоставянето на безплатен достъп до обществен транспорт или адаптирани тарифи, насърчаването на устойчива мобилност при поискване и общи услуги за мобилност. Освен това държавите членки се приканват да подкрепят развитието и осигуряването на достъпни транспортни услуги и мобилност с нулеви и ниски емисии. ЕИСК счита предоставянето на обществени услуги за пътнически превоз, в рамките на правните възможности, за основата на устойчивата и достъпна мобилност. В този смисъл е необходима по-голяма компенсация за задълженията за предоставяне на обществени услуги, които по-добре отговарят на екологичните и социалните изисквания, а това, от своя страна, изисква националните правителства, регионите и общините да предоставят финансова подкрепа и да създават финансови инструменти.

4.3.

В пакета „Подготвени за цел 55“ Комисията предвижда, наред с другото, включването на автомобилния транспорт в търговията с емисии на ЕС, което означава, че в средносрочен план разходите за конвенционален моторизиран частен транспорт ще се увеличат, при условие че при задвижването му се използват изкопаеми горива. Комисията е наясно, че това ще доведе до неблагоприятни условия за определени групи от населението. В този контекст тя разглежда въпроса за бедността по отношение на мобилността, изтъква необходимостта от компенсация във Фонда за изменението на климата (9) и прави първоначални предложения за това как следва да бъде проектирано това. Комисията обаче не предоставя оценка колко лица биха могли да бъдат засегнати от това в целия ЕС, нито дава определение или набор от показатели за установяване на бедността по отношение на мобилността.

4.4.

В проучване относно мобилността и завръщането на работа в селските райони (Mobility4Job (10)) беше установено, че само 50 % от безработните лица са разполагали с автомобил по всяко време, докато средната стойност за населението е била 80 %. Както и при проекта „Разходи“, то показва, че домакинствата реагират на спада на доходите, наред с другото, като се лишават от личния си автомобил. Това означава, че ограниченията на мобилността стават видими едва в по-късен момент, например при търсене на работа, когато няма подходящи алтернативи за мобилност и не могат да бъдат достигнати потенциални работни места. Следователно чисто процентният дял на разходите за мобилност от дохода не е достатъчен показател за това дали и до каква степен има ограничение във възможностите за мобилност. Бедността по отношение на мобилността е следствие от съчетанието на няколко променливи: най-вече на дохода и принудителното притежание на автомобил, ако не са налични алтернативни възможности за мобилност.

Брюксел, 9 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2020) 562 final.

(2) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(3) Одобрени от Европейския съвет на 24 и 25 юни 2021 г.

(4) Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стp. 1).

(5) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стp. 13).

(6) Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно енергийната бедност, C/2020/9600 ОВ L 357, 27.10.2020 г., стр. 35)

(7) European Climate Foundation Decarbonising European transport and heating fuels — Is the EU ETS the right tool? (Европейска фондация за климата, Декарбонизиране на европейския транспорт и на горивата за отопление — СТЕ на ЕС ли е правилният инструмент?) https://europeanclimate.org/wp-content/uploads/2020/06/01-07-2020-decarbonising-european-transport-and-heating-fuels-full-report.pdf.

(8) TEN/707 — „Универсален достъп до достойно, устойчиво и финансово достъпно в дългосрочен план жилищно настаняване“. (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 93).

(9) COM(2021) 568.

(10) Unterwegs zwischen Erwerbs- und Familienarbeit (54) — Portal der Arbeiterkammern und des ÖGB Verlags (On the Road Between Gainful Employment and Family Work (54) (По пътя между трудовата дейност срещу възнаграждение и семейния труд (54)) — Portal of the Chambers of Labour and the ÖGB Publishing House (Портал на Камарата на труда и Издателска къща ÖGB)).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/166

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки срещу превозвачите, които улесняват трафика на хора или незаконното превеждане през граница на мигранти във връзка с незаконното влизане на територията на Европейския съюз или участват в такива дейности

[COM(2021) 753 — 2021/0387 (COD)]

(2022/C 152/27)

Главен докладчик:

Cristian PÎRVULESCU

Искане за консултация	Европейски парламент, 13.12.2021 г. Съвет, 16.12.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на пленарната асамблея	9.12.2021 г.
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане на пленарна сесия	9.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/15/09

1. Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът приветства предложението и счита, че възможните санкции срещу превозвачите представляват обосновани действия за предприемане от страна на ЕС и държавите членки.

1.2.

Въпреки това той посочва, че кризата на границата между Беларус и ЕС, довела до законодателната реакция, е много по-сложна и с далеч по-широки последици, които трябва да бъдат разгледани извън рамките на предложените инструменти.

1.3.

Комитетът е силно обезпокоен от авторитарните действия на беларуското правителство и осъжда всеки акт на репресии и сплашване на граждани, медии, политически партии, организации на гражданското общество и социалните партньори. Той осъжда и начина, по който беларуското правителство организира прехвърлянето на лица от трети държави на собствената си територия с цел принудително преминаване на границите на ЕС. Това представлява недопустимо експлоатиране на живота и стремежите на хора в уязвимо положение и излагане на опасност на тяхното здраве и сигурност.

1.4.

Най-сериозните опасения на ЕИСК са свързани със зачитането на достойнството на всички хора и защитата на основните им права. ЕС следва да реагира на първо място чрез възстановяване на достойнството и правата на засегнатите лица.

1.5.

Поради това ЕИСК призовава за незабавно прекратяване на връщанията от територията на ЕС към страна, в която безопасността на хората е застрашена. Всички лица, преминаващи границата на ЕС, трябва да могат да подадат молба за убежище, ако желаят.

1.6.

ЕИСК настоятелно призовава правителството на Беларус да гарантира, че намиращите се на територията му хора не са малтретирани, могат да подадат молба за убежище и не се връщат в държавите си на произход, ако там са застрашени животът и безопасността им, при пълно спазване на принципа на забрана за връщане.

1.7.

Институциите на ЕС трябва да общуват с Беларус на многостранна основа, като гарантират, че страната спазва международните договори, уреждащи убежището и защитата на правата на човека.

1.8.

Според Frontex от януари до октомври 2021 г. приблизително 6 571 души са преминали източната граница на ЕС, като 3 868 от тях са иракски граждани (1). Процентът на признаване на правото за получаване на международна закрила за иракските граждани е сред най-високите (44 % положителни решения на първа инстанция през 2020 г. според Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) (2). Ето защо в предложението на Комисията следва да се проучи напълно взаимното допълване с Новия пакт за миграцията и убежището и участниците да се разглеждат като лица, които потенциално могат да се ползват от международна закрила.

1.9.

ЕИСК подчертава необходимостта от създаване на безопасни пътища за кандидатстване за международна закрила и безопасна миграция съгласно правото на ЕС, националното и международното право. Разработването на безопасни маршрути ще намали необходимостта от контрабандисти и трафиканти и ще защити по-добре безопасността и правата на всички участващи лица.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава институциите на ЕС да разработят по-всеобхватна система от санкции срещу правителството на Беларус заради ролята му в тази криза, в която участието на превозвачи е само един от компонентите. Действията на територията на Беларус не биха могли да бъдат организирани без одобрението на най-високите правителствени кръгове и участието на различни държавни сили, включително граничната полиция.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства посоката, възприета от Комисията при основаването на действията на съществуващите международни разпоредби: Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност.

2.2.

Той посочва също така, че съществуват други международни разпоредби, които са от значение за тази ситуация: Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола към нея от 1967 г., разглеждани във връзка с Всеобщата декларация за правата на човека. Освен това следва да имаме предвид и съдържанието на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. ЕС разполага с един от най-всеобхватните режими за защита на основните права в света и всички негови разпоредби и действия следва да бъдат в съответствие с Хартата на основните права.

2.3.

Що се отнася до съгласуваността с други политики на ЕС, в предложението се посочва взаимното допълване с външната дейност на Съюза, включително неговата обща външна политика и политика на сигурност, без да се конкретизират подкрепящите мерки и действия в тази област. В предложението също така се посочва, че мерките следва да бъдат придружени от подходящи хуманитарни мерки, които обаче не са уточнени. ЕИСК предлага да се измени разделът, за да се включи взаимното допълване с Новия пакт за миграцията и убежището, както и с европейската политика за съседство. Предложението трябва да бъде изменено, за да се уточнят предвидените хуманитарни мерки.

2.4.

В този контекст ЕИСК призовава за ефективна европейска солидарност с държавите — членки на ЕС, разположени на границата, и за пряка подкрепа за тях във връзка с преодоляването на настоящата криза. Същевременно следва да им се припомни, че защитата на основните права на хората, включително мигрантите и евентуалните бежанци, е отговорност, залегнала в Договорите на ЕС и в Хартата на основните права.

2.5.

Всички възможни действия срещу превозвачи — предотвратяване на допълнително разширяване или ограничаване на текущите транспортни операции, прекратяване на лицензи или разрешения, предоставени съгласно правото на Съюза, прекратяване на правото на полети над Съюза, транзитно преминаване през територията му или акостиране в негови пристанища, прекратяване на правата за презареждане с гориво или извършване на поддръжка в рамките на Съюза или прекратяване на правата за извършване на дейност към, от и в рамките на Съюза — следва да се използват по пропорционален и целенасочен начин, като се има предвид общата цел за ограничаване на трафика на хора и контрабандата на мигранти.

2.6.

В предложението се посочва, че общата цел на регламента е да се ограничи трафикът на хора и незаконното превеждане през граница на мигранти. Според Frontex от януари до октомври 2021 г. 6 571 души са преминали източната граница на ЕС, като 3 868 от тях са иракски граждани. Процентът на признаване на правото за получаване на международна закрила за иракските граждани е сред най-високите. Въз основа на посочените данни тези лица трябва да се разглеждат не само като законни мигранти, но и като потенциални законно търсещи международна закрила лица. Поради това предложението следва да се актуализира, за да се отчете този факт. Предложението следва също така да съдържа мерки с много конкретен характер, за да се даде възможност на хората в Беларус и в държавите от ЕС да кандидатстват за международна закрила.

2.7.

ЕИСК е все по-обезпокоен от факта, че терминът „мигрант“ придобива дискриминационна и унизителна конотация. Мигрантите са хора, чиито основни права трябва да бъдат защитени, включително тяхното достойнство. Повечето от тях напускат своите държави по много сериозни причини, включително страх за живота си, и в тези случаи би трябвало да имат правото да търсят международна закрила и да бъдат добре третирани по време на пътуването и процедурата на кандидатстване.

2.8.

В предложението съвсем правилно се създава рамка, насочена към превозвачите, но не се признава отговорността на държавните и правителствените участници. В случая с Беларус националният превозвач е дружество, работещо под пряк държавен надзор. Няколко правителствени и държавни органи участват пряко в процеса на превоз на хора до Беларус с въздушен транспорт и отвеждането им на границата.

2.9.

Санкциите трябва да бъдат разширени и насочени пряко към публичните и държавните участници, отговорни за организирането на действията, посочени в регламента. В крайна сметка, правителството разполага с всички правни и институционални средства да прекрати такива действия от страна на превозвачите, като носи още по-недвусмислена отговорност, когато участва пряко. Поради това чрез визиране единствено на превозвачите не се разглеждат причините за кризата, а нейните инструменти.

2.10.

ЕС е най-големият донор на безвъзмездни средства в Беларус. От 2016 г. насам отпуснатите за Беларус финансови средства възлизат на приблизително 30 милиона евро годишно под формата на безвъзмездни средства, като текущият портфейл възлиза на близо 135 милиона евро поети задължения. ЕИСК приветства започването на цялостен задълбочен преглед на отношенията между ЕС и Беларус, който включва финансово сътрудничество, и изразява надежда, че той ще доведе до подновен и по-ефективен натиск върху Беларус за зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, както и за усилия от негова страна да действа като възпиращ фактор за по-нататъшни действия, които биха могли да доведат до подобна криза на границата на ЕС.

Брюксел, 9 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Миграционна карта на Frontex, https://frontex.europa.eu/we-know/migratory-map/. Справка от 1.12.2021 г.

(2) Тенденции в областта на убежището, EASO — преглед за 2020 г., https://www.easo.europa.eu/asylum-trends-easo-asylum-report-2021. Справка от 1.12.2021 г.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/169

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Нова стратегия на ЕС за горите до 2030 г.“

(COM(2021) 572 final)

(2022/C 152/28)

Докладчик:

Simo TIAINEN

Консултация	Европейска комисия, 10.8.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	227/1/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

В новата си стратегия на ЕС за горите за 2030 г. Европейската комисия съвсем правилно заявява, че горите имат многостранно значение и съществен икономически, социален и екологичен потенциал. Жизнеспособността и здравето на горите са от основно значение както по екологични, така и по климатични причини, и от гледна точка на засилване на основаното на горите икономическо развитие и благосъстоянието на хората. Комитетът признава, че в стратегията за горите се разглеждат икономическите и социалните възможности, но смята, че това следва да се направи по по-всеобхватен начин. ЕИСК отбелязва също така, че няма отговор по въпроса как да се възнаграждават нетърговските екосистемни услуги, предоставяни от горите, а оттам и от техните собственици. В стратегията са представени няколко положителни примера и Комитетът призовава за наистина убедително и устойчиво решение за бъдещето.

1.2.

Стратегията за горите следва да преодолее различията в различните области на политиката и стратегии, свързани с горите и основаната на горите биоикономика. Освен това ЕИСК подчертава колко е важно вземането на решения на правилното равнище в съответствие с правомощията и принципа на субсидиарност. Тъй като горите в ЕС се различават значително, няма универсални решения, а управлението на горите и планирането му могат да се разгледат най-добре на национално равнище, за да се допринесе за постигането на общите цели. На свой ред е необходима рамка на равнището на ЕС по отношение на въпросите, свързани с единния пазар, и въпросите от областта на околната среда и климата, които не могат да бъдат решени само чрез национални мерки и които често изискват международни действия.

1.3.

Необходимо е засилено сътрудничество на всички равнища на създаване на политики и ЕИСК подчертава необходимостта от активно участие на представителите на гражданското общество — включително предприятията, профсъюзите и екологичните организации, в по-нататъшното разработване и мониторинг на стратегията, като посочва централната роля на собствениците на гори, промишлените отрасли и работниците в устойчивото управление на горите и основаната на горите биоикономика.

1.4.

ЕИСК призовава за съгласуваност, сигурност, стабилност, яснота и последователност в политическата и регулаторната рамка. От решаващо значение е да не се предприемат инициативи, които се припокриват или противоречат на съществуващите широко приети определения, принципи, критерии, показатели, насоки и схеми за устойчивост. Защитата на собствеността и свободата на стопанската инициатива също са принципи, които трябва да бъдат спазвани.

1.5.

Поради широк кръг въпроси с неясни последици, ЕИСК призовава за всеобхватна оценка на въздействието на стратегията, за да се идентифицират последиците за пазарните условия, селските райони и различните потребности от финансиране, включително за научни изследвания и иновации, развитие на умения, инфраструктура, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и увеличаване на биологичното разнообразие.

1.6.

ЕИСК приветства факта, че в стратегията се обръща надлежно внимание на адаптирането към изменението на климата, като се има предвид, че глобалното затопляне променя състоянието на дърветата и всички организми и е свързано с горски бедствия, което има фатални както екологични, така и икономически последици. ЕИСК също така подчертава необходимостта от цялостно виждане за ролята, която играят горите и основаната на горите биоикономика за смекчаването на изменението на климата, така че да се гарантира най-добрата комбинация от секвестиране, съхранение и замяна на въглерод с цел постигане на бъдеща икономика без изкопаеми горива. Освен това Комитетът подчертава значението на интегриран подход към управлението на горите и опазването на биологичното разнообразие, което се подчертава и в стратегия на Комисията за горите.

1.7.

ЕИСК насърчава научните изследвания на връзките между изменението на климата, горските екосистеми и управлението на горите и призовава за систематично събиране и споделяне на надеждни данни за състоянието на горите. ЕИСК подчертава и значението на иновациите в областта на устойчивото и издръжливо на климатичните изменения производство на биомаса, на новите продукти от горското стопанство, както и на практиките в областта на кръговата икономика, като се използват пълноценно цифровите технологии.

1.8.

Цифровият и екологичният преход на дейностите, свързани с горското стопанство, изискват нови умения, които трябва бъдат взети предвид по-специално при професионалното обучение и при организирането на повишаване на квалификацията и преквалификация. ЕИСК изтъква значението на създаването на качествени работни места и предоставянето на работниците на възможности и подходящи условия на труд в областта на основаната на дървесина биоикономика. Комитетът подчертава ролята на социалния диалог за развитието на уменията и здравословни и безопасни условия на труд. Сътрудничеството е необходимо и за повишаване на обществената осведоменост за съвременните дейности, свързани с горското стопанство, особено сред младите хора.

1.9.

Необходима е благоприятна среда за продуктивни инвестиции по всички вериги за създаване на стойност, за да се реализира потенциалът на биоикономиката на горското стопанство за иновации и заетост. ЕИСК подчертава също необходимостта от инвестиции в инфраструктура, за да се улесни логистиката и да се даде възможност за цифровизация на дейностите на горското стопанство.

1.10.

За да допринесе за глобалното развитие, ЕИСК призовава ЕС да насърчава активно еднакви условия на конкуренция за предприятията от ЕС, които се конкурират на международните пазари в областта на биоикономиката, както и да засили глобалното прилагане на международни споразумения, които допринасят за опазването и устойчивото използване на горите.

2. Общи бележки: рамка на политиката

2.1.

С новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г. се актуализира съществуващата стратегия на ЕС за горите от 2013 г., за да се отчетат последните развития и да се отговори на целите на Европейския зелен пакт за постигане на съвременен, неутрален по отношение на въглерода, ефективен от гледна точка на ресурсите, конкурентоспособен и социално справедлив ЕС. ЕИСК вече представи своите виждания относно доклада за напредъка на предишната стратегия (1).

2.2.

Горите имат важно значение за прилагането на Зеления пакт, тъй като са неразривно свързани с различните градивни елементи на пакта, т.е. насърчаване на устойчиви промишлени сектори, енергетика, транспорт, строителство и продоволствени системи, както и справяне с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването на околната среда.

2.3.

Горите имат и важен глобален аспект с отношение към много от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), включително тези, свързани с живота на сушата, действията в областта на климата, намаляването на бедността, здравето и благосъстоянието, промишлеността и иновациите, достойния труд и икономическия растеж.

2.4.

Предвид многостранната роля и потенциала на горите по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи, Комитетът счита, че е важно да се развият всички функции на горите, за да се постигне възможно най-добрата обща полза.

2.5.

Поддържането на жизнеспособността и здравето на горите е от основно значение — по екологични и климатични причини, а и за повишаване на икономическото развитие на горското стопанство и благосъстоянието на хората. Комитетът признава, че в стратегията за горите се разглеждат икономическите и социалните възможности, но смята, че това следва да се направи по по-всеобхватен начин. ЕИСК отбелязва също така, че няма отговор по въпроса как да се възнаграждават нетърговските екосистемни услуги, предоставяни от горите, а оттам и от техните собственици. В стратегията са представени няколко положителни примера и Комитетът призовава за наистина убедително и устойчиво решение за бъдещето.

2.6.

ЕИСК счита, че стратегията за горите следва да обвърже различните области на политиката и стратегии, свързани с горите и основаната на горите биоикономика. За това ще е необходимо междусекторно сътрудничество, което обхваща научните изследвания, иновациите, промишлената политика, политиката за заетостта и фискалната политика, в допълнение към политиките в областта на климата и околната среда, както и измерението за развитие на селските райони в селскостопанската политика.

2.7.

Освен това ЕИСК подчертава колко е важно вземането на решения на правилното равнище в съответствие с правомощията и принципа на субсидиарност. По принцип въпросите, свързани с единния пазар, изискват стабилни мерки на равнището на ЕС. Необходима е и рамка на равнището на ЕС по отношение на екологичните и климатичните въпроси, които не могат да бъдат решени само чрез национални мерки — и които често изискват и международни действия.

2.8.

За разлика от това управлението на горите и планирането му могат да се разгледат най-добре на национално равнище, за да се допринесе за постигането на общите цели. Поради това ЕИСК счита, че участието и подкрепата на държавите членки е от решаващо значение за изпълнението на стратегията. В това отношение съществена роля играят националните стратегически планове за горите, включително като в тях се включват аспектите, свързани с климата и биологичното разнообразие, и като се определят начини за предоставяне на икономически компенсации на собствениците на гори за нетърговските екосистемни услуги на горското стопанство. Предвид факта, че характеристиките на горите се различават значително в целия ЕС, няма универсални решения. Значението на горите в националните икономики на държавите членки също е различно, както и собствеността върху горите, която варира от собственици от публичния сектор и големи частни дружества и инвеститори до малки семейни собственици.

2.9.

ЕИСК счита, че е важно добрите практики да се споделят между държавите членки, а сътрудничеството между Комисията и държавите членки да се развива въз основа на преразгледани работни практики, а не на нови официални органи. ЕИСК подчертава и необходимостта от активно участие на представителите на гражданското общество — включително предприятията, профсъюзите и екологичните организации, в по-нататъшното разработване и мониторинг на стратегията, и посочва централната роля на собствениците на гори, промишлените отрасли и работниците в устойчивото управление на горите и основаната на горите биоикономика. За изпълнението на стратегията са необходими инвестиции в изграждането на капацитет на заинтересованите страни и компетентните органи.

2.10.

Предвид ключовата роля на частните собственици на гори и предприятията, трябва да се вземат изцяло под внимание защитата на собствеността и свободата на стопанската инициатива. Като цяло не е възможно да се контролират асортиментът от продукти, изборът на суровини или оперативните практики; възможно е обаче да се определят научно обосновани и технологично неутрални рамкови условия, съгласно които участниците в биоикономиката могат да правят иновации, да инвестират и да работят. Това се отнася например за прилагането на принципа на каскадно използване, който трябва да бъде основан на пазара.

2.11.

ЕИСК призовава за съгласуваност, сигурност, стабилност, яснота и последователност в политическата и регулаторната рамка, като се имат предвид дългите инвестиционни цикли на много дейности в биоикономиката. От решаващо значение е да не се предприемат инициативи, които се припокриват или противоречат на съществуващите широко приети определения, принципи, критерии, показатели, насоки и схеми за устойчивост. Освен това във всички инициативи трябва да се избягва прекомерната бюрократичност като събиране на множество данни и докладване.

2.12.

Според ЕИСК е жизненоважно при по-нататъшната работа да бъдат внимателно обмислени и напълно спазвани горепосочените принципи, свързани с равнището на вземане на решения, собствеността, стабилността, съгласуваността и избягването на припокривания. Това се отнася по-специално за инициативите за системата за мониторинг, показателите и праговете за устойчиво управление на горите, схемата за сертифициране на природосъобразност и критериите за устойчиво финансиране, свързани с горите.

2.13.

Като цяло последиците от стратегията са неясни, а някои от нейните инициативи могат да отслабят веригите за създаване на стойност в областта на горското стопанство и да застрашат работните места, особено в селските райони, като ограничат устойчивия добив на дървесина. Поради това ЕИСК настоятелно призовава да се извърши всеобхватна оценка на въздействието на стратегията, за да се оценят нейните кумулативни икономически, социални и екологични последици. Това е необходимо и за да се идентифицират различните потребности от финансиране, включително за научни изследвания и иновации, развитие на умения, инфраструктура, смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и опазване и подобряване на биологичното разнообразие.

3. Конкретни бележки: ролята на горите при изменението на климата и биологичното разнообразие

3.1.

Горите играят значителна роля в природните процеси: в контролирането на циклите на въглерода, водата и хранителните вещества, в образуването на почвите и в биологичното разнообразие. От друга страна, самите гори са изключително уязвими към въздействията на изменението на климата.

3.2.

През последните десетилетия общата горска площ и площта на защитените гори в ЕС са се увеличили — прирастът превишава дърводобива, а горите са основен въглероден поглътител (2). За сметка на това в световен план обезлесяването продължава — най-вече в тропическите райони, като превръща тези гори в източник на емисии и значително допринася за продължаващата загуба на биологично разнообразие (3). Поради това ЕИСК подчертава необходимостта ролята на горите да се разглежда в глобален мащаб и призовава ЕС да насърчава активно глобалното изпълнение на международните споразумения, които допринасят за опазването и устойчивото използване на горите.

3.3.

Горите и основаната на тях биоикономика имат многостранна роля за смекчаването на последиците от изменението на климата чрез улавяне и съхранение на въглерод и чрез заместване на основаните на изкопаеми горива суровини, енергия и продукти. Оттук следва, че между различните мерки съществуват синергии и компромисни варианти (4). Затова ЕИСК подчертава, че всички тези механизми трябва да бъдат разглеждани цялостно, когато се търсят най-устойчивите решения за постигане на икономика без изкопаеми горива.

3.4.

Улавянето на въглерод не е само въпрос на наличие на горски площи, а преди всичко на горски прираст и на интензивност на фотосинтезата. Поради това в допълнение към залесяването и повторното залесяване от съществено значение са активното управление, използване и подновяване на горите за оползотворяване на потенциала им като въглероден поглътител.

3.5.

Ролята на горите при съхранението на въглерод също е многостранна, тъй като въглеродът се съхранява не само в дърветата и почвата, но и в продуктите на основата на дървесина. В този смисъл трайните продукти от дървесина, като сгради и качествени мебели, са най-ефективни. Нетрайните продукти от дървесина също запазват своето съдържание на въглерод, стига да бъдат рециклирани. Наред с това, когато основаните на горите възобновяеми суровини се използват, за да заменят изкопаемите суровини, се избягва освобождаването на въглерод от съхранението на последните.

3.6.

ЕИСК призовава също така да се обърне сериозно внимание на уязвимостта на горите към изменението на климата и нуждата от адаптиране, тъй като затоплянето променя условията за дърветата и всички организми и е придружено от горски бедствия, причинени от зачестилото засушаване, пожари, бури и вредители. От друга страна, горите допринасят за адаптирането към изменението на климата, като осигуряват защита срещу ерозия, свлачища и наводнения.

3.7.

Горите, включително управляваните гори, имат решаващо значение и за биологичното разнообразие, тъй като осигуряват местообитания на по-голямата част от биологичното разнообразие на сушата. Биологичното разнообразие може да бъде запазено по различни начини: чрез защита на застрашените видове, чрез създаване на защитени зони, в които се позволяват ограничени човешки дейности или се забраняват такива, или чрез прилагането на практики за управление на горите, които дават възможност за запазване на биологичното разнообразие успоредно със социално-икономическо използване на горите.

3.8.

Като се има предвид, че по-голямата част от горите са стопанисвани, ЕИСК подчертава значението на интегрирания подход към управлението на горите и опазването на биологичното разнообразие, който дава възможност за съчетаване на множеството функции на горите. Комитетът признава основаните на пазара и доброволни мерки за опазване на биологичното разнообразие и улавянето на въглерод от страна на собствениците на гори и подкрепя проучването и разработването на схеми за кредитиране на такива мерки.

3.9.

Както капацитетът за улавяне на въглерод, така и биологичното разнообразие в горите се различават значително в отделните държави членки. Различията са свързани отчасти с различните природни условия и отчасти произтичат от методите за управление на горите и тяхното използване във времето. Поради това необходимостта да се защитят и възстановят горите също е различна в ЕС и това трябва да се отчете при определянето на горите, които ще се възстановяват или ще бъдат защитени.

3.10.

ЕИСК насърчава непрекъснатите научни изследвания в областта на физичните, химичните и биологичните процеси в горите и връзките между изменението на климата, горските екосистеми и човешките дейности, за да се гарантира, че практиките за управление на горите се основават на солидни научни доказателства. Освен това е важно систематично да се наблюдават и споделят данни за състоянието на горите, като се използват пълноценно цифровите инструменти и системи, като същевременно се гарантира адекватна защита и надеждност на данните.

3.11.

ЕИСК подкрепя инициативата за засаждане на 3 милиарда дървета като практически демонстрационен проект, включително подходящото планиране на местата и видовете, разпределението на човешки и финансови ресурси, управлението на засаждането и внимателното наблюдение на развитието и резултатите. Това залесяване не трябва да води до конкуренция със земеползването за производство на храни или да пренебрегва необходимостта от запазване на открит ландшафт на някои места.

4. Конкретни бележки: икономическата и социалната роля на горите

4.1.

Горите отговарят на широк кръг от ежедневни нужди, като осигуряват суровини за промишлени и потребителски продукти, пространство за отдих и здравословна храна за директна консумация от домакинствата. Поради това горите играят значителна роля както в основаната на дървесина биоикономика, така и в биоикономиката без използване на дървесина, както и допринасят за здравето и психичното благосъстояние.

4.2.

Основаната на горите биоикономика почива на разнообразни вериги за създаване на стойност, които обхващат собствениците на гори и много видове отрасли и услуги — от предприемачи в областта на горските машини и транспорта до предприятия за обработка на дървесина, от местни микропредприятия, кооперации и МСП до големи международни дружества. Следователно основаната на горите биоикономика осигурява работни места в много области и на различни места, което е от голямо значение за селските райони.

4.3.

По-голямата част от облата дървесина в ЕС се използва като суровина за промишлеността (трупи и целулозна дървесина), докато използването на дървесината за гориво се различава в значителна степен между държавите членки (5). Очаква се, с изключение на търсенето на хартия за печатане, в световен мащаб търсенето да нарасне както за традиционните, така и за нови продукти на основата на дървесина. ЕИСК препоръчва да се гарантира, че нормите и стандартите не възпрепятстват, а по-скоро насърчават използването на продукти и строителство на основата на дървесина, като същевременно се гарантира, че потребителите са правилно информирани за възможното наличие на недървесни материали в тези продукти чрез подходящо етикетиране.

4.4.

Настоящите добри практики предполагат, че различните видове дървета и различните части от дадено дърво се използват за целта и за продуктите, за които са най-подходящи, и по този начин се създава най-голяма добавена стойност, без да се разхищават природни ресурси. Голяма част от основаната на горите енергия се произвежда от отгледна сеч, остатъци от дърводобив или странични потоци от обработката на дървесина. Предприятията за производство на целулоза са добър пример за съоръжения, които произвеждат електроенергия и топлина като страничен продукт. Освен това страничните потоци и остатъците се използват като суровини в съществуващи промишлени процеси и все повече за нови биопродукти.

4.5.

ЕИСК подчертава, че е важно интензивно да се разработват технологии и решения за устойчиво и издръжливо на климата производство на биомаса, енергийна ефективност и ефективност на материалите и практики на кръговата икономика по всички вериги за създаване на стойност в областта на горското стопанство. Цифровите технологии, включително изкуственият интелект, имат значителен потенциал да подкрепят разработването и оптимизирането на управлението на горите, промишлените процеси, логистиката и взаимодействието между партньорите от веригите на доставки.

4.6.

Най-мащабните иновации създават нови материали и продукти, включително биохимикали, биогорива и текстилни влакна от ново поколение, някои от които са продукти с нисък обем и висока добавена стойност. Тъй като разработването на нови продукти често се извършва в контекста на текущото производство, традиционните производствени единици създават нови стопански екосистеми, които включват голямо разнообразие от предприятия, по-специално МСП.

4.7.

Развитието на уменията е една от предпоставките за цифровия и екологичния преход на дейностите на горското стопанство. Освен това то е необходимо, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат. Новото търсене на умения трябва да се има предвид при професионалното обучение и университетското образование, както и при организирането на повишаване на квалификацията и преквалификация. Наред с това са необходими практически консултантски услуги, за да се помогне на предприятията, особено на малките, да спазват новите изисквания.

4.8.

ЕИСК подчертава ролята на социалния диалог за развитието на уменията и здравословните и безопасните условия на труд. Отпускането на средства от ЕСФ+ за подобряване на качествените работни места и адекватните условия на труд в основаната на дървесина биоикономика може да спомогне за борбата с бедността и намаляването на миграцията от селските райони. Намаляването на бедността допринася и за намаляване на незаконната сеч на дървесина, особено за отопление.

4.9.

Свързаните с горския сектор работни места са доминирани от мъжете и тъй като средната възраст на заетите е сравнително висока, е важно в сектора да се привличат жени работници и предприемачи, както и млади хора. Това ще изисква сътрудничество за развитие на имиджа на горското стопанство и промишлеността в областта на горското стопанство и за повишаване на обществената осведоменост относно възможностите, които предлага съвременната биоикономика. Необходима е и солидна обществена комуникация относно начините и предпоставките за повишаване на жизнеспособността и устойчивостта на горите.

4.10.

За да се реализира потенциалът на основаната на горите биоикономика за иновации и заетост, е необходима благоприятна среда за продуктивни инвестиции по всички вериги за създаване на стойност. ЕИСК подчертава също така необходимостта от подходяща инфраструктура, включително в селските райони. Основаната на горите биоикономика изисква транспортна инфраструктура, която да отговаря на логистичните нужди на горското стопанство и на производството и разпространението на свързани с горското стопанство биопродукти. Друга съществена предпоставка за съвременната биоикономика е подходящата цифрова инфраструктура.

4.11.

ЕИСК насърчава държавите членки да използват фондовете на ЕС и националното финансиране, включително фондовете за развитие на селските райони, за укрепване на биоикономиката, основана на горското стопанство. Трябва да се избягват схеми за подпомагане, които възпрепятстват или нарушават пазарите на биоикономиката, като се обръща специално внимание на съществуващите субсидии и други стимули за изгаряне на дървесина.

4.12.

Предприятията от ЕС се нуждаят и от конкурентна търговска среда, която да им дава възможност да изнасят в други държави свързани с горите устойчиви продукти и решения и да се конкурират успешно с вноса от държави извън ЕС. ЕИСК призовава ЕС да насърчава еднакви правила на международните пазари на биоикономиката и да използва общоевропейски и международни партньорства и споразумения за външна търговия, за да популяризира амбицията на ЕС по отношение на климата и устойчивостта на използването на горите извън ЕС.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на ЕИСК относно Доклада на Европейската комисия за напредъка на стратегията на ЕС за горите (ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 87).

(2) https://forest.eea.europa.eu/news/summary-for-policy-makers-state-of-europe2019s-forests-2020.

(3) http://www.fao.org/state-of-forests/en/.

(4) https://ec.europa.eu/jrc/en/science-update/forest-based-bioeconomy-and-climate-change-mitigation-trade-offs-and-synergies.

(5) https://ec.europa.eu/eurostat/documents/3217494/12069644/KS-FK-20-001-EN-N.pdf/a7439b01-671b-80ce-85e4-4d803c44340a?t=1608139005821.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/175

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и на Регламент (ЕС) 2015/757

[COM(2021) 551 final — 2021/0211 (COD)]

и относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г.

[COM(2021) 571 final — 2021/0202 (COD)]

(2022/C 152/29)

Докладчик:

Stefan BACK

Сезиране	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 20.9.2021 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	219/3/13

1. Заключения и препоръки

1.1.

1.2.

ЕИСК подкрепя предложените мерки и поради тази причина счита, че е изключително важно проблемите, присъщи на предвиждания преход, да бъдат разгледани и решени по подходящ начин. Според нас това е основно условие за успех.

1.3.

Поради това е важно потенциалното отрицателно въздействие на предложените мерки върху конкурентоспособността на европейската промишленост и доставчици на услуги, както в секторите с висок въглероден интензитет, така и като цяло, да се анализира много внимателно и да се предприемат мерки за предотвратяване, доколкото е възможно, на отрицателните последици за икономиката и отрицателните социални последици като безработицата, енергийната бедност или бедността, свързана с мобилността.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че наличните ресурси за повишаването на квалификацията и преквалификацията и за решаването на отрицателните социални последици вследствие на предложението относно схемата за търговия с емисии (СТЕ) ще зависят от съдбата на предложения, които все още очакват решението на съзаконодателите, включително за създаването на социален фонд за климата. Макар и да одобрява самите предложения, ЕИСК все пак се пита дали наличните ресурси ще бъдат достатъчни, дори ако предложенията за финансиране бъдат одобрени без значителни изменения.

1.5.

Необходимо е да се разгледа и начинът, по който климатичните въпроси се решават по света, и да се избягват различия, които може да поставят европейските предприятия в неблагоприятно положение. Във връзка с това ЕИСК посочва, наред с другите, своето становище относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM).

1.6.

Ускореният темп и високата степен на амбиция за намаляването на емисиите на CO2, както и по-малкото налични квоти за емисии на парникови газове, ще означава по-високи разходи за всички сектори, обхванати от СТЕ. Макар че някои сектори ще бъдат защитени чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), това ще повлияе неблагоприятно върху конкурентоспособността им на световния пазар, освен ако голям брой държави не последват примера на ЕС, което все още не се знае. Може да са необходими мерки в подкрепа на износа и ЕИСК изтъква необходимостта от намиране на ефективни решения, съвместими с рамката на СТО, за които Европейската комисия би трябвало да предприеме незабавни политически действия. Освен това всички двустранни търговски споразумения на ЕС трябва да бъдат съответно изменени.

1.7.

ЕИСК се пита също така дали повишеното равнище на разходите, предизвикано от измененията на СТЕ, може да има отрицателни последици за перспективите за възстановяване след кризата с COVID-19.

1.8.

ЕИСК обръща внимание на факта, че морският транспорт е един от секторите, в които намаляването на емисиите на СО2 е особено трудно и скъпо в перспективата това да се извърши до 2030 г., но въпреки това секторът обяви, че ще стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Европейската комисия би трябвало да проучи дали планираното понастоящем включване на морския транспорт може да предизвика общо повишаване на цената на квотите за емисии с последствия във всички обхванати от СТЕ сектори.

1.9.

ЕИСК приветства по принцип предложението за разширяване на прилагането на СТЕ за плавателни съдове на трети държави и за плавания от и до пристанища на трети държави, но насочва все пак вниманието към текущата работа в рамките на ММО (Международна морска организация) за постигане на глобално решение във връзка с емисиите от морския транспорт и насърчава ЕС да работи активно за намирането на решение от ММО.

1.10.

По отношение на избраното решение за разширяване на СТЕ за сградите и за автомобилния транспорт под формата на паралелна система с разпределители на горива като търговски субекти, ЕИСК отбелязва, че основното въздействие върху отговарящите за сградите, транспортните оператори или собствениците на леки коли ще бъде ценови сигнал, доколкото разпределителят на горива позволява търговските разходи да влияят на цената на горивата, със значителни последици за битовите потребители и дружествата.

1.11.

Тъй като в този случай участниците, попадащи в обхвата на СТЕ не са действителните участници в съответните сектори, т.е. автомобилен транспорт или управление на сградите, а разпределители на горива, възможностите на участниците от засегнатите сектори да влияят върху своето положение са силно ограничени, а в много случаи изобщо няма такива. Това, което се въвежда, е ценови сигнал с въздействие, което е подобно например на повишаване на данъка. Поради това обичайната добавена стойност от системата на СТЕ до голяма степен липсва.

1.12.

Последиците от включването на автомобилния транспорт може да са особено тежки за домакинствата, които поради финансови или други причини не могат да изберат електрическо превозно средство или такова на алтернативно гориво, както и за тежкотоварния транспорт, по-специално за този на дълги разстояния, за който засега не се предлагат реални алтернативи на изкопаемите горива.

1.13.

Що се отнася до включването и на автомобилния транспорт, ЕИСК отбелязва, че решението за тази мярка е взето въпреки скептичните мнения на частния сектор, профсъюзите и НПО. Тези мнения изглежда нямат голямо значение в сравнение с тези на частните лица и академичните среди. Тъй като законодателството е политически процес с обществено въздействие, ЕИСК счита, че при вземането на решения задълбоченото разглеждане на въздействието върху обществото, включително върху икономиката и заетостта, би трябвало да бъде от ключово значение.

1.14.

ЕИСК обръща внимание на факта, че вътрешното корабоплаване, сградите и автомобилният транспорт ще продължат да бъдат предмет на Регламента за разпределяне на усилията (РРУ) и че резултатите от СТЕ в тези сектори ще се вземат предвид в усилията на държавите членки за изпълнение на задълженията по РРУ. Транспортният сектор е засегнат и от стандартите за емисии, а сградният сектор е засегнат от разпоредбите за енергийна ефективност, и двата сектора са засегнати и от Директивата за енергията от възобновяеми източници. Затова ЕИСК посочва, че е необходимо Комисията и държавите членки да разглеждат взаимодействието между системи по гладък и прозрачен начин.

1.15.

ЕИСК одобрява предложението за коригиране на обемите и подобряване на стабилността и предвидимостта по отношение на резерва за стабилност на пазара. Комитетът приветства също така създаването на резерв за стабилност на пазара, включително що се отнася до търговията с емисии за автомобилния транспорт и за сградите.

2. Контекст на становището

2.1.

Комисията е представила следните две предложения за актуализиране и разширяване на схемата за търговия с емисии:

—

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757, (COM(2021) 551 — 2021/0211 (COD)) („предложението за СТЕ“)

—

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г., (COM(2021) 571 final — 2021/0202 (COD)) („предложението за стабилност на пазара“).

2.2.

Предложенията са част от пакета „Подготвени за цел 55“, с който се цели създаването на регулаторна рамка за постигане на определената в Европейския законодателен акт цел за намаляване на емисиите на СО2 до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г. по справедлив, икономически ефективен и конкурентен начин.

2.3.

Тази цел трябва да се постигне чрез тринадесет законодателни предложения, които се разглеждат като взаимосвързани и съдържащи мерки за определяне на цената, крайните цели и стандартите и за подкрепа.

2.4.

Разглежданите тук предложения са тези, които са насочени към създаване на по-стриктна схема за търговия с емисии и за разширяването ѝ, за да се включат морският транспорт, автомобилният транспорт и сградите. В отделно становище се разглеждат други предложения, касаещи СТЕ в сектора на въздухоплаването.

2.5.

Предложенията правят връзка с тези за актуализирана Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (1) и с предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) (2). Има връзка и към предложението за Регламент за създаване на Социален фонд за климата (3), с което се цели смекчаване на отрицателните социални последици от предложението за СТЕ.

2.6.

Повишената от 43 % на 61 % цел за намаляване на емисиите до 2030 г. означава годишното намаляване на емисиите да се увеличи от настоящите 2,2 % на 4,2 %. Това трябва да се случи чрез намаляване на броя на квотите, които са налични всяка година. След пълното въвеждане на предложения механизъм за въглеродна корекция по границите (МВКГ) за секторите, които трябва да бъдат защитени от него (цимент, електроенергия, торове, желязо и стомана и алуминий) няма да има свободни квоти. Така ще се отнася и за секторите на сградите и на автомобилния транспорт, където не се очаква риск от изместване на въглеродни емисии.

2.7.

Разширяването на схемата за търговия с емисии до автомобилния транспорт и сградите има връзка и с предложението за актуализиран регламент за разпределяне на усилията (4).

3. Общи бележки

Предложението за СТЕ като цяло

3.1.

ЕИСК приветства амбицията за ускоряване и засилване на намаляването на емисиите на CO2, за да се постигнат целите, определени в Европейския законодателен акт за климата и в Европейския зелен пакт. ЕИСК напълно подкрепя общата цел за намаляване на емисиите на CO2 с 55 % до 2030 г. и за неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. ЕИСК подкрепя също и принципа „замърсителят плаща“. Както беше доказано и от скорошния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), необходими са спешни и сериозни мерки, за да се смекчи изменението на климата.

3.2.

3.3.

Необходимо е да се разгледа и начинът, по който климатичните въпроси се решават по света, и да се избягват различия, които може да поставят европейските предприятия в неблагоприятно положение и /или да причиняват социални проблеми като енергийна бедност или бедност в областта на мобилността. ЕИСК изразява съжаление, че на тези въпроси сякаш е отделено твърде малко внимание и че предложените решения не изглеждат напълно достатъчни.

3.4.

По отношение на социалните последици ще има очевидна необходимост от преквалификация и повишаване на квалификацията, за да се даде възможност на работната сила да се адаптира и да отговори на изискванията за нови умения. Освен това въздействието върху домакинствата, като например по-високите разходи за електроенергия и мобилност, вероятно ще доведе до енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността, като последния тип е особено широко разпространен в отдалечени и слабо населени региони. Налице са планове за справяне с тези проблеми чрез различни мерки за смекчаване на последиците, които ще бъдат финансирани до голяма степен от приходите по СТЕ, включително мерките, които са задача на държавите членки, и мерките за финансиране на предложения социален фонд за климата. ЕИСК отбелязва, че наличните ресурси за решаването на тези проблеми ще зависят от съдбата на предложения, които все още очакват решението на съзаконодателите. ЕИСК счита, че разходите за справяне с тези проблеми ще бъдат значителни и трайни. По тази причина ЕИСК се пита също така дали наличните ресурси ще бъдат достатъчни, дори и ако предложенията за финансиране бъдат одобрени без значителни изменения, като се имат предвид броят на засегнатите хора и времето, необходимо за планирания преход.

3.5.

Въпреки че носят ползи за околната среда, ускореният темп и високата степен на амбиция за намаляването на емисиите на CO2, както и по-малкото налични квоти за емисии на парникови газове ще означават и по-високи разходи за всички сектори, обхванати от СТЕ. Докато последиците за разходите ще бъдат намалени от наличието на безплатни квоти, а за някои сектори чрез МКВЕГ, тези мерки няма да се прилагат за всички сектори, които използват енергия в различни процеси и които ще бъдат изправени пред конкуренция от трети държави на вътрешния пазар. Освен това мерките няма да защитават предприятията от ЕС срещу неблагоприятно конкурентно положение на външните пазари поради повишеното равнище на разходите.

3.6.

Освен това ЕИСК насочва вниманието върху факта, че остава открит въпросът дали продуктите с нулеви емисии ще станат достатъчно привлекателни, за да се компенсира разликата в цената, произтичаща от СТЕ, а също и дали на световните пазари по принцип ще се въведат мерки с равностойно въздействие върху цената като това на СТЕ. Ако това не се случи, конкурентоспособността на европейските предприятия на световните пазари може да стане проблематична.

Това повдига въпроса дали продуктите и услугите, които се изнасят за трети държави, не трябва да бъдат освободени от СТЕ или дали би трябвало да се разгледат други мерки за подкрепа. Изглежда съмнително дали подкрепата за иновациите, която изглежда е единствената мярка за подпомагане, съвместима с рамката на СТО, е достатъчна за разрешаването на евентуален проблем, свързан с конкурентоспособността.

3.7.

Още един въпрос е и дали повишеното равнище на разходите, предизвикано от измененията на СТЕ, може да има отрицателни последици за перспективите за възстановяване след кризата с COVID-19. ЕИСК се пита дали този риск е достатъчно добре взет под внимание.

3.8.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че в предложението за СТЕ се предвижда приходите от схемата да се използват по различни начини — чрез собствени ресурси на Комисията или в съответствие с разпоредби относно използването на приходи от държавите членки — с цел да се насърчава устойчивостта, включително социалните последици върху прехода към неутрално по отношение на въглерода общество.

3.9.

ЕИСК подчертава, че горепосочените забележки не би трябвало да се разглеждат като поставящи под въпрос спешната необходимост от действия за смекчаване на отрицателните последици от емисиите върху климата, а по-скоро като уговорка по отношение на риска от отрицателни последици както в социален план, така и върху конкурентоспособността, ако въпроси като посочените по-горе не бъдат разгледани и решени.

Разширяване на морския транспорт

3.10.

ЕИСК приветства факта, че всички кораби, пристигащи в или заминаващи от пристанища на ЕС, ще подлежат на същите правила. Въпреки това равнището на разходите на собствениците на кораби от ЕС или на операторите, попадащи по друг начин в обхвата на СТЕ, ще бъде по-високо от това на конкурентите им извън ЕС, които в някои случаи намаляват разходите си чрез социален дъмпинг. ЕС трябва да обърне внимание на последиците от намалената конкурентоспособност на корабоплаването в ЕС.

3.11.

Трябва да се вземе предвид също и фактът, че морският транспорт е един от секторите, в които намаляването на емисиите на CO2 е особено трудно и скъпо, както и че поради това включването на морския транспорт може да предизвика общо повишаване на цената на квотите за емисии, което би имало последствия за конкурентоспособността на обхванати от СТЕ сектори като цяло.

3.12.

Според предложението за СТЕ търговията по схемата е ограничена в морския сектор до кораби с бруто тонаж над 5 000 тона в съответствие с Регламент (ЕС) № 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета (5) относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт. Това може да предизвика превратно въздействие под формата на увеличаване на новопостроените кораби под 5 000 тона или на реконструкция на кораби, за да преминат под границата на брутен тонаж от 5 000 тона. Разумно решение би било прагът да бъде значително понижен и СТЕ да се прилага например за кораби с тонаж над 400 бруто тона. Допълнително решение би могло да бъде съответно адаптиране на задължението за мониторинг.

3.13.

Като приветства по принцип предложението за разширяване на прилагането на СТЕ за плавателни съдове на трети държави и за плавания от и до пристанища на трети държави, ЕИСК насочва все пак вниманието към текущата работа в рамките на ММО за постигане на глобално решение във връзка с емисиите от морския транспорт и насърчава ЕС да работи активно към намирането на решение от ММО.

Разширяване на обхвата до сградите и автомобилния транспорт в паралелна система

3.14.

Избраното решение под формата на паралелна система с разпределители на горива като търговски субекти означава, че основното въздействие върху отговарящите за сградите, транспортните оператори или собствениците на леки коли ще бъде ценови сигнал, доколкото разпределителят на горива позволява търговските разходи да влияят на цената на горивата. Ако това се случи, може да има значителни последици както за домакинствата/потребителите, така и за дружествата.

3.15.

Що се отнася до включването и на автомобилния транспорт, ЕИСК отбелязва, че решението за тази мярка е взето въпреки скептичните мнения на частния сектор, профсъюзите и НПО. Тези мнения изглежда нямат голямо значение в сравнение с тези на частните граждани и академичните среди. Тъй като законодателството е политически процес с обществено въздействие, ЕИСК счита, че при вземането на решения задълбоченото разглеждане на въздействието върху обществото, включително върху икономиката и заетостта, би трябвало да бъде от ключово значение.

3.16.

Последиците може да са особено тежки за домакинствата, които поради финансови или други причини не могат да изберат електрическо превозно средство или такова на алтернативно гориво, както и за тежкотоварния транспорт, по-специално за този на дълги разстояния, за който засега не се предлагат реални алтернативи на изкопаемите горива.

3.17.

С повишаването на търсенето има вероятност цените на алтернативните горива също да тръгнат нагоре, по-специално като се има предвид строгото законодателство относно възобновяемите горива, с което се ограничава наличността и се предизвикват по-високи разходи.

3.18.

Съществена характеристика и съществена добавена стойност на СТЕ изглежда е това, че с нея участниците в съответните засегнати сектори се насърчават да предприемат действие за намаляване на налаганата от схемата тежест, като променят поведението си или се развиват по различни начини. Тъй като в този случай участниците, попадащи в обхвата на СТЕ, не са действителните участници в съответните сектори, т.е. автомобилен транспорт или управление на сградите, а разпределители на горива, възможностите на участниците от засегнатите сектори да влияят върху своето положение са силно ограничени, а в много случаи изобщо няма такива. Това, което се въвежда, е ценови сигнал с въздействие, което е подобно например на повишаване на данъка. Поради това обичайната добавена стойност от системата на СТЕ до голяма степен липсва.

Взаимодействието между СТЕ в морския транспорт, сградите и автомобилния транспорт и Регламента за разпределяне на усилията (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (6) (РРУ)

3.19.

ЕИСК отбелязва, че вътрешното корабоплаване, сградите и автомобилният транспорт в ЕС ще продължат да бъдат предмет на РРУ и че тези сектори ще бъдат засегнати от други нови правила, свързани с пакета „Подготвени за цел 55“, включително предложенията за Директивата за енергийната ефективност (7), Директивата за енергията от възобновяеми източници (8) и изискванията за емисиите от моторни превозни средства. Това изглежда означава, че нивата на емисиите, произтичащи от СТЕ в тези сектори ще се отчитат в усилията на държавите членки за изпълнение на задълженията по РРУ. Това също така изглежда означава, че държавите членки запазват регулаторния капацитет да налагат допълнителни задължения на тези сектори, за да спомогнат за изпълнението на задълженията им във връзка с РРУ, като същевременно се прилагат разпоредбите на РРУ относно гъвкавостта и справедливостта. По тази причина ЕИСК привлича вниманието върху факта, че е важно Комисията и държавите членки да разглеждат взаимодействието между различните системи по гладък и прозрачен начин.

Предложението за стабилност на пазара

3.20.

ЕИСК отбелязва корекцията при изчисляването на общия брой квоти, за да се даде възможност в резерва за стабилност на пазара да се включат и секторите на въздухоплаването и на морския транспорт, както и изменението на така наречения процент на прехвърляне, за да се въведе елемент на гъвкавост чрез създаване на буферен резерв за стабилност на пазара.

3.21.

Комитетът приветства също така създаването на резерв за стабилност на пазара като такъв, включително що се отнася до търговията с емисии за автомобилния транспорт и за сградите.

3.22.

ЕИСК отбелязва със задоволство измененията на Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета (9) относно резерва за стабилност на пазара и намерението да се вземат предвид нуждите на въздухоплаването и на морския транспорт, както и на сградите и на автомобилния транспорт. ЕИСК оценява целта за подобряване на предвидимостта и стабилността по отношение на наличието на квоти. Също така отбелязва със задоволство предложението за продължаване на удвояването на процентите и на квотите, за да се даде възможност в резерва за стабилност на пазара да се отделят достатъчен брой квоти.

Брюксел, 8 декември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52019DC0163.

(2) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52021PC0564&qid=1634050477623.

(3) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:52021PC0568.

(4) https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/proposal-amendment-effort-sharing-regulation-with-annexes_en.pdf.

(5) Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (OB L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).

(6) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (OB L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(7) COM(2021) 558 final.

(8) COM(2021) 557 final.

(9) Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 година относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (OB L 264, 9.10.2015 г., стр. 1).

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/181

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите“

(COM(2021) 564 final — 2021/0214 (COD)

(2022/C 152/30)

Докладчик:	Andrés BARCELÓ DELGADO
Съдокладчик:	John COMER

Сезиране	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 21.9.2021 г.
Правно основание	член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	179/3/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) с цел повишаване на осведомеността относно амбицията на ЕС в областта на климата и създаване на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

1.2.

ЕИСК призовава оценката на въздействието да се разшири и за експортните дейности на секторите, включени в обхвата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. ЕС трябва да продължи да преследва амбицията си в областта на климата, но същевременно трябва да гарантира на европейската промишленост еднакви условия на конкуренция на международната сцена, като ѝ даде възможност да се конкурира на единния пазар и да изнася на международните пазари.

1.3.

ЕИСК насърчава законодателите на ЕС да проучат начини за организиране на износа, за да се позволи на промишлеността на ЕС да остане конкурентна на международните пазари. Комитетът препоръчва да се извърши оценка на въздействието, за да се установи как да се тълкуват или адаптират правилата на СТО така, че да подкрепят целите и ефективността на МКВЕГ, за да се допринесе за предотвратяването на промишлените емисии на CO2 в световен мащаб.

1.4.

Много важни въпроси ще се нуждаят от допълнително разработване чрез делегирани актове за изпълнение. Следователно, като се има предвид този въпрос заедно с предишния, е почти невъзможно да се установи какви ще бъдат последиците от изпълнението за всеки производствен сектор. Съмненията относно някои съществени подробности от предложения регламент затрудняват оценката му на настоящия стадий от законодателната процедура. Трябва обаче да се избягват несигурни рамкови условия, особено по отношение на оценката на емисиите на CO2, свързани с вноса, така че да не се подкопават проактивните и изпреварващи мерки, предприети от европейските предприятия за опазване на климата.

1.5.

ЕИСК отправя искане към европейските законодатели да разпределят пряко приходите от МКВЕГ за подкрепа на индустриалния преход на засегнатите сектори. Някои икономически сектори, които страдат от нелоялна конкуренция в областта на климата, може да се нуждаят от допълнителна подкрепа за признаване на техните усилия, тъй като те могат да станат по-малко конкурентоспособни спрямо тези, които не интернализират отпечатъка в областта на климата/околната среда.

1.6.

ЕИСК призовава Европейския съюз да помогне на по-слабо развитите държави да подобрят своите технологични способности, за да се избегне рискът от заобикаляне на МКВЕГ.

1.7.

Солидна проверка на действителните емисии, съпътстващи внесените продукти, ще бъде ключът към справедливо внедряване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. ЕИСК препоръчва Комисията да определи конкретни искания към упълномощените органи, извършващи проверка.

1.8.

Комитетът отбелязва необходимостта от силен отпечатък на промишлеността в Европа, която е напълно конкурента и отговорна по отношение на климата.

1.9.

Комитетът приканва Комисията успоредно със законодателната процедура да извърши проучване на въздействието относно възможните последици от МКВЕГ по веригата за създаване на стойност в резултат на неговото прилагане.

1.10.

Въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите би довело до значителна промяна в световната търговска система. ЕС трябва да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира, че МКВЕГ няма да доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове в други части на света и в резултат на това до евентуално увеличаване на световни емисии. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите по никакъв начин не трябва да води до деиндустриализация на ЕС. ЕС трябва да намери баланс между амбициите си в областта на климата и реалния факт, че намаляването на емисиите на парникови газове е глобален проблем.

1.11.

Политическото измерение на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите не е подчертано в достатъчна степен. Окончателните решения относно МКВЕГ ще се основават до голяма степен не само на дискусии в рамките на ЕС, но и на преговорите, които ще са необходими с търговските партньори за постигане на съгласие за резултата и с цел избягване на търговски конфликт.

1.12.

1.13.

МКВЕГ ще подкрепи както амбицията на ЕС в областта на климата, така и по-силния бъдещ промишлен отпечатък в Европа. При прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да се вземат предвид очевидни рискове, като например трудности при проверката на предоставената информация относно емисиите на CO2 от трети държави и евентуално заобикаляне на мерките, по време на и след преходния период.

2. Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

На 14 юли Комисията публикува пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (1), който включва предложение въз основа на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) (2), което е тясно свързано с преразглеждането на Директивата за схемата за търговия с емисии (СТЕ) (3). Самият пакет „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“) възниква в резултат на съобщението относно Европейския зелен пак (4), което беше представено на 15 декември 2019 г.

2.2.

Предложението предвижда прилагане на „условна СТЕ“ за вноса на редица промишлени продукти и електроенергия. Секторите, обхванати в първата фаза, са: цимент, стомана, торове, алуминий и електроенергия.

2.3.

За материалите с по-интензивна обработка надолу по веригата предложението вече включва много продукти надолу по веригата. Има позоваване на „комплексни продукти“, което би могло да разшири обхвата на предложението.

2.4.

Административната тежест, свързана с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, се поема от Комисията, държавите членки и вносителите на пазара на ЕС.

2.5.

„Условната СТЕ“ се основава на настоящата СТЕ с някои ключови разлики: със сертификатите за емисии няма да може да се търгува и вносителите ще трябва да върнат тези сертификати на настоящата цена за CO2 в ЕС, въз основа на емисиите, включени в продуктите, които ще бъдат внесени в ЕС.

2.6.

Списъкът на секторите и продуктите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, е посочен в приложение I към предложението. Комисията ще разшири обхвата на МКВЕГ с нови продукти, ако установи сериозен риск от заобикаляне на разпоредбите. Предложението на Комисията за включване на нови сектори или продукти ще премине през пълната законодателна процедура.

2.7.

Предложената схема отчита само преките емисии (обхват 1), но не и непреките емисии, свързани с енергетиката (електроенергия или отопление) (обхват 2), или непреките емисии за продукти надолу по веригата за създаване на стойност, но би включила ограничени емисии нагоре по веригата за създаване на стойност (без да включва транспорта или корпоративната верига за създаване на стойност) (обхват 3) чрез понятието „комплексни стоки“. Начинът ѝ на работа не е описан подробно в предложението и ще бъде уреден от Комисията чрез актове за изпълнение.

2.8.

Географският обхват покрива всички трети държави извън митническия съюз, с изключение на тези, които са включени в настоящата СТЕ на ЕС или държавите, „свързани“ със СТЕ на ЕС. Включени са конкретни мерки, за да се взема предвид цената на въглеродните емисии, начислявана в няколко трети държави.

2.9.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се различава от СТЕ, тъй като ще се съсредоточава върху продукти (с конкретни кодове от Комбинираната номенклатура (КН), докато СТЕ е съсредоточена върху инсталациите.

2.10.

Крайната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е постепенно заместване на настоящото безплатно разпределяне на квоти в обхванатите сектори. След „преходния период от три години“ безплатното разпределяне на квоти ще започне да отпада постепенно от 2026 г. с по 10 % на година в продължение на десет години, както понастоящем се предвижда в предложението на Комисията. Подробности за напредъка на постепенното отпадане на безплатните квоти за обхванатите сектори не са включени в предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, а в прегледа на Директивата за СТЕ.

2.11.

МКВЕГ ще отчита безплатните квоти, отпуснати на промишлеността на ЕС, за да се избегне двойна защита. Методологията, която следва да се прилага за изчисляване на равнището на МКВЕГ за всеки продукт, ще се установява с актове за изпълнение на Комисията.

2.12.

Правилата за определяне на съпътстващите продуктите емисии са общи, със специфичен и опростен подход към вноса на електроенергия.

2.13.

Комисията счита, че ще е необходим преходен етап от три години, за да се усъвършенства изчисляването на съпътстващите емисии и да се определи кои ще бъдат акредитираните проверяващи тези емисии органи. Цялостно преразглеждане на схемата трябва да се извърши през 2025 г., преди втория етап на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

2.14.

Приходите от МКВЕГ ще се събират от националните органи, които по принцип ще ги връщат в бюджета на ЕС, след приспадане на административните разходи, свързани с управлението на процедурите.

2.15.

Предложението предвижда етап на административно изпитване от три години (2023—2025 г.) без икономически последици. Вносителите ще трябва да извършват някои процедури за докладване, но без да е необходимо да проверяват съпътстващите емисии, нито да получават предварително разрешение или да плащат за сертификатите за внасяните продукти.

3. Общи бележки

3.1.

Комисията, под ръководството на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, е свършила добра работа по изготвянето на предложението, като е взела предвид изискването за съчетаване на по-високите амбиции на ЕС в областта на климата и необходимостта от избягване на риска от изместване на въглеродни емисии.

3.2.

Предложението изглежда е представено, без да се посочат някои технически аспекти, за които Комисията ще вземе решение през първия етап (период на тестване). Съветът и Парламентът се ангажират да стартират механизма за корекция на въглеродните емисии на границите през 2023 г., което е кратък срок.

3.3.

Много важни въпроси ще се нуждаят от допълнително разработване чрез делегирани актове за изпълнение. Следователно, като се има предвид този въпрос заедно с предишния, е почти невъзможно да се установи какви ще бъдат последиците от изпълнението за всеки производствен сектор. Съмнения относно някои съществени подробности от предложения регламент затрудняват оценката му, докато не напредне повече законодателният процес. Трябва обаче да се избягват несигурни рамкови условия, особено по отношение на оценката на емисиите на CO2, свързани с вноса, така че да не се подкопават проактивните и изпреварващи мерки, предприети от европейските предприятия за опазване на климата.

3.4.

По отношение на вноса на електроенергия не е ясно дали Комисията е оценила по подходящ начин въздействието върху цената на електроенергията на пазара на електроенергия в ЕС и как това би генерирало извънредни по-високи разходи за потребителите и следователно би увеличило риска от изместване на въглеродни емисии сред енергоемките сектори. Не трябва да се забравя, че потреблението на електроенергия не се взема предвид при изчисляването на въглеродните отпечатъци на вносните продукти (5).

3.5.

Европейската промишленост е ориентирана към износ и ако вследствие на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите има известна защита срещу вноса, но не може да се конкурира на международните пазари, липсата на конкурентоспособност ще бъде значителна и Европа вече няма да може да привлича инвестиции в промишлеността.

3.6.

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти в целесъобразно съотношение, за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

3.7.

Конкурентоспособността и влиянието на цените върху веригата за създаване на стойност следва да се оценят внимателно, за да се ограничи въздействието, особено в свързани с износ сектори като хранително-вкусовата промишленост, наред с други, които са силно зависими от продукти от сектори, които вече са обхванати в предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите.

3.8.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите би могъл ефективно да постигне пълните си цели само ако изискването за избягване на емисиите на CO2, свързани с вноса в ЕС, бъде компенсирано с предимствата от щадящо климата производство за износ от страна на европейските производители. На единния пазар е възможно да има разумно еднакви условия на конкуренция между дружества от трети държави и дружества от ЕС, но никое дружество от ЕС не би могло да е конкурентоспособно в чужбина, тъй като производителите от ЕС ще плащат пълните разходи, свързани с въглеродните емисии, докато конкурентите от трети държави плащат малко или нищо.

3.9.

Системата може да даде възможност за прилагане на различни схеми за заобикаляне като изместване на източника, подробности за проверката, компании с множество съоръжения в трети държави, които невярно твърдят, че продуктите, произведени в съоръжения с висок въглероден отпечатък, се произвеждат в съоръжения с нисък въглероден отпечатък, подмяна на източника и определението на стоките. Това би могло да възпрепятства напредъка в постигането на по-амбициозните цели на МКВЕГ. Предложението следва да се усъвършенства внимателно по време на законодателната процедура, за да се избегнат тези пагубни поведения, които нанасят сериозна вреда на целта на законодателството: стоките следва да носят своя собствен отпечатък върху климата, независимо откъде идват, за да се насърчи ефективността при смекчаването на изменението на климата в световен мащаб, а не местно намаляване на въглеродните емисии, чрез възлагане на подизпълнители.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК проучи много активно възможностите, ограниченията и важните аспекти, които трябва да се разработят в рамките на схема за корекция по границите или друга данъчна алтернатива, за да се намали изместването на въглеродни емисии чрез изравняване на свързаните с климата разходи и усилия както по отношение на продуктите от ЕС, така и на продуктите извън ЕС. ЕИСК беше първата институция на ЕС, която определи тези възможности като допълваща мярка за ограничаване на изместването на въглеродни емисии.

4.2.

Комисията желае да разшири механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, за да включи „емисии от обхват 2“ (получени от електроенергия или отопление), които понастоящем са изключени. Законодателите на ЕС трябва да вземат предвид, че компенсирането на непреките разходи, произтичащи от електроенергия, далеч не е еднакво, тъй като зависи от решенията на държавите членки. Според най-лошия сценарий механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите ще ограничи получаваното от промишлеността компенсиране за непреки разходи, което ще доведе до компенсиране, което е по-малко от разрешеното от насоките на ЕС.

4.3.

Предложението за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите изключва феросплавите (CN 7202), но не става ясно дали съпътстващите емисии на тези феросплави ще бъдат отчетени в съответните продукти (напр. неръждаема стомана (CN 7218), тъй като много аспекти трябва тепърва да бъдат разгледани във вторични нормативни актове, които ще обхванат технически и други много важни въпроси.

4.4.

На равнището на ЕС правната сигурност е от първостепенно значение и предложението за МКВЕГ трябва да се усъвършенства през цялата законодателна процедура, за да се гарантира сигурност за всички икономически оператори, независимо дали са от Европа или от трети държави.

4.5.

На международната сцена следва да се насърчава лоялна „климатична и екологична конкурентоспособност“ на ефективната европейска или неевропейска промишленост, която включва и справедливи условия на труд, договорени в рамките на колективното договаряне между социалните партньори. Единствено благоприятното влияние върху климата при справедливи трудови и социални условия създава желаната от социална гледна точка нова конкурентоспособност на европейската промишленост. Такова разбиране за единния пазар на ЕС, както и за международния пазар, ще насърчи лоялната конкуренция в областта на климата.

4.6.

Съответствието на вноса в ЕС с изискванията на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите се основава на документи, издадени извън ЕС. Това повдига въпроса за екстратериториалността и компетентността на ЕС за установяване на валидността на такива документи. Освен това времето, необходимо за извършване на такава оценка, би позволило на внесени стоки с по-висок въглероден отпечатък спрямо декларирания да получат достъп до пазара на ЕС в ущърб на предложените регламенти и европейската промишленост.

4.7.

Не е ясно как следва да се изчисляват съпътстващите емисии от преработени продукти, които не са посочени в приложение I, но съдържат включени в него материали.

4.8.

Отчитането, проверката, проследимостта и мониторингът са ключови аспекти и подобно на мониторинга на СТЕ не следва да подлежат единствено на мониторинг на случаен принцип. Следва да има ясна и бърза процедура, която да гарантира, че при евентуално заобикаляне или липса на съответствие с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите това ще бъде решено в кратък срок, за да се избегнат както заобикаляне, така и смущения в търговията/веригата на доставки.

4.9.

В Европейския съюз и държавите членки проверката и мониторингът следва да са напълно прозрачни и надеждни. Информацията следва да бъде на разположение на съответните органи, упълномощени да извършват надзора, при логично запазване на поверителността.

4.10.

Европейската комисия следва да предложи своята подкрепа на държавите — членки на ЕС, със слаби административни възможности на границата, тъй като те биха могли да станат прицел на нелоялни практики и да допуснат заобикаляне на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Тя трябва също така да включи „обучение“ по въпросите на МКВЕГ в своите програми за подпомагане на развиващите се и съседните държави, за да им помогне да се справят с предизвикателствата, свързани с опазването на климата, и да се избегне рискът от заобикаляне на мерките.

4.11.

Приходите от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъдат предназначени за подпомагане на индустриален и справедлив преход на Европа към въглеродно неутрална икономика на обхванатите сектори. ЕС би могъл да създаде конкретен фонд за иновации за технологично развитие с цел насърчаване на индустриалния преход, без да се рискува тяхната конкурентоспособност в областта на климата.

5. Бележки, свързани със СТО

5.1.

Комисията е била много внимателна по отношение на съвместимостта с правилата на СТО. Поради тази причина в предложението износът е оставен настрана. Тъй като има противоречиви становища по отношение на съвместимостта с правилата на СТО, този въпрос трябва да бъде обсъден задълбочено и да се проведат открити дипломатически обсъждания с търговските партньори, за да се избегне търговска война и да се позволи на промишлеността на ЕС да бъде конкурентоспособна на международните пазари.

5.2.

Член XX, букви б) и ж) от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ; 1994 г.) вероятно ще се използва за обосноваване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като политика в областта на опазването на околната среда. Никой не може да бъде сигурен какво решение ще вземе специализирана група на СТО или апелативен орган по този въпрос.

5.3.

При сегашните обстоятелства, предвид неотложната необходимост от борба с изменението на климата, от ключово значение е обновената СТО да включи в дневния си ред въпросите, свързани с околната среда и климата. ЕС би могъл да използва механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като възможност за започване на този дебат заедно с други търговски партньори в рамките на СТО. ЕИСК вече беше отправил предложение в този смисъл в своето становище REX/531 (6).

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2021) 550 final.

(2) COM(2021) 564 final.

(3) COM(2021) 551 final.

(4) COM(2019) 640 final.

(5) Оценка на въздействието на Европейската комисия на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, приложение 8.

(6) Становище на ЕИСК относно „Пазари на въглеродни емисии: създаване, структура и предизвикателства пред европейската промишленост“ (REX/531) (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 122).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 1

Параграф 3.6

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти в целесъобразно съотношение , за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Много бързото заместване на съществуващите мерки за изместване на въглеродните емисии с механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да създаде значителна несигурност и по този начин да се нарушат вече взетите дългосрочни инвестиционни решения въз основа на наскоро преразгледаните цели за 2030 г. Това би могло също така да намали капацитета на промишлеността да инвестира в нисковъглеродни технологии и да се превърне в пречка за конкуренцията за достъп до трети пазари. Поради това, когато е необходимо, настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода, последвано от постепенно намаляване на безплатните квоти , докато новата мярка докаже своята ефективност , за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Изложение на мотивите

Тъй като параграф 3.6 по същество се отнася до безплатните квоти, които следва да бъдат запазени първоначално, за да се даде възможност на обхванатите от МКВЕГ отрасли да станат по-ефективни по отношение на въглеродните емисии, преди постепенното им намаляване, следва да бъде преместен в раздел „Заключения и препоръки“, като се добави забележката „докато новата мярка докаже своята ефективност“. По този начин ще се засили позицията, според която МКВЕГ следва да се разглежда като допълващ инструмент към безплатно разпределяне на квоти, докато стане напълно оперативен и ефективен, без това да доведе до изместване на въглеродни емисии, като по този начин се гарантират действително равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността на ЕС.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	66
Гласове „против“:	90
Гласове „въздържал се“:	24

ИЗМЕНЕНИЕ 2

Параграф 1.12

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК има разумни очаквания, че един функциониращ механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ще направи по-стабилна заетостта във вече щадящите климата бивши предприятия и сектори с високо потребление на CO2. Той обаче предупреждава и за риска от неуспех на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съвместно със схемата за търговия с емисии (СТЕ). Пълното премахване на безплатното предоставяне на квоти в резултат от въвеждането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите би могло да доведе до значителна загуба на работни места в ЕС. Настоящият дял на безплатните квоти първоначално следва да се запази, за да се даде възможност на секторите, обхванати от МКВЕГ, да станат по-ефективни по отношение на въглерода. След това трябва да се пристъпи към постепенно намаляване на безплатните квоти, докато новата мярка докаже своята ефективност, за да се улесни по-нататъшната декарбонизация.

Изложение на мотивите

Намерението е много важен текст от параграф 3.6 да се премести в заключенията (вж. по-горе).

Акцентът следва да се постави върху факта, че безплатните квоти за секторите, обхванати от МКВЕГ, трябва да отпаднат напълно само когато новият механизъм докаже своята ефективност.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	60
Гласове „против“:	94
Гласове „въздържал се“:	26

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/189

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение“

(COM(2021) 555 final — 2021/0200(COD)

(2022/C 152/31)

Докладчик:	Veselin MITOV
Съдокладчик:	Udo HEMMERLING

Искане за консултация	Европейския парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 17.9.2021 г.
Правно основание	член 304 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	220/4/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за изменение на Регламента за разпределяне на усилията (РРУ) — Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (1) за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки, с цел да се съгласува приносът на РРУ за постигане на по-амбициозните цели за 2030 г., заложени в Европейския зелен пакт и превърнати в конкретни действия в останалата част от пакета „Подготвени за цел 55“.

1.2.

Въпреки че по-амбициозните цели на ЕС за намаляване на емисиите са достойни за похвала при сравняване в международен план, дори тези по-големи усилия може да не се окажат достатъчни за това една богата икономика, която е един от големите източници на емисии в исторически план, да успее да допринесе съществено за сценарий на затопляне с най-много 1,5 oC до края на века, като се има предвид и драматичната прогноза, изложена в наскоро публикувания Шести доклад за оценка (AR6) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC) (2021 г.) (2). Поради тази причина е от съществено значение да се изпълни целта за намаляване на емисиите с 55 % в целия ЕС до 2030 г., като в това отношение усилията на държавите членки са от решаващо значение. Поради това ЕИСК признава, че наличието на амбициозни и обвързващи за държавите членки цели в областта на РРУ е от ключово значение.

1.3.

Следователно високото равнище на амбиция в областта на климата за целия пакет „Подготвени за цел 55“ не може да бъде поставяно под въпрос. В същото време ефектите от разпределението на тези необходими действия в областта на климата могат да бъдат значителни (както между, така и в рамките на държавите членки) и поради това към този въпрос трябва да се подходи по подходящ начин.

1.4.

Ето защо ЕИСК споделя виждането, че различията между държавите членки трябва да бъдат взети предвид, за да се гарантират максимална справедливост и ефективност на разходите. С цел да се постигне истинска ефективност на разходите по справедлив начин, при изчисленията във връзка с разпределянето на усилията двата аспекта следва да се разглеждат едновременно и целите да се определят по такъв начин, че относителните разходи за намаляването на емисиите спрямо БВП да бъдат еднакви за всички страни. Според ЕИСК, за да се компенсират недостатъците при разпределянето на усилията, от решаващо значение е ролята на механизмите за гъвкавост и те заслужават специално внимание.

1.5.

Интеграцията следва да се осъществява по начин, който да засилва напредъка към постигане на неутралност по отношение на климата, и следователно трябва да се вземат предвид както намаляването на емисиите и секвестирането на въглерод, така и предизвикателствата, свързани с адаптацията и продоволствената сигурност.

1.6.

С оглед на установяването на нова схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите ЕИСК подкрепя настоящото предложение на Комисията тези сектори да останат в обхвата на РРУ дори след създаването на нова схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите, и отбелязва, че намаленията на емисиите в резултата на търговията с квоти за емисии в тези сектори ще се отчитат в усилията на държавите членки за изпълнение на задълженията по РРУ. ЕИСК посочва, че е необходимо Комисията и държавите членки да разглеждат взаимодействието между двете системи по гладък и прозрачен начин.

2. Общи бележки

2.1.

В рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, стартиран от Европейската комисия на 14 юли 2021 г., настоящото предложение има за цел да измени Регламента за разпределяне на усилията (РРУ), за да приведе неговия принос за постигането на целта за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. в съответствие с европейския законодателен акт в областта на климата. Общите намаления ще трябва да се увеличат с около 11 процентни пункта спрямо целта за намаляване с 29 % за 2030 г., която беше определена в РРУ през 2018 г. В настоящото становище ЕИСК изразява вижданията си във връзка с предложения регламент относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през от 2021 до 2030 г.

2.2.

Предложението за РРУ е част от изпълнението на ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнището от 1990 г. Както беше предложено от Комисията, целта, която трябва да бъде постигната до 2030 г., изисква намаляване на емисиите с 61 % в секторите, обхванати от сегашната схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), намаление с 43 % в предложената отделна схема за СТЕ за транспорта и сградите и с 40 % в останалите сектори (извън СТЕ), в сравнение с равнищата от 2005 г.

2.3.

Предложеният регламент се прилага за автомобилния транспорт и сградите, които ще бъдат обхванати от отделна схема за търговия с емисии, както се посочва в пакета „Подготвени за цел 55“, както и за вътрешното корабоплаване в ЕС и за сектори и дейности извън СТЕ, като селското стопанство и отпадъците. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за запазване на РРУ за горепосочените сектори. Според оценката на въздействието на Комисията очакваната добавена стойност на този подход е, че той гарантира, че тези сектори ще постигнат необходимите намаления на емисиите и че схемата (разширена) за търговия с емисии следва да се разглежда като допълнителна подкрепа за постигане на по-амбициозните цели за 2030 г. В оценката на въздействието също така се посочва, че увеличаването на националните цели в рамките на РРУ ще изисква преразглеждане на принципите на справедливост и ефективност на разходите. Поради това може да са необходими допълващи инструменти (пазарни и регулаторни) за секторите, които се отличават с липса на гъвкавост на пазара (липса на достъпни в ценово отношение нисковъглеродни решения), което пряко засяга населението (по-специално групите с ниски доходи). Запазването на тези сектори в рамките на регулаторните възможности на държавите членки, действащи в рамките на РРУ, гарантира постигането на желаните резултати и може да осигури по-добра защита и справедливост. Ето защо ЕИСК подкрепя настоящото предложение на Комисията тези сектори да останат в обхвата на РРУ дори след създаването на нова схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите. ЕИСК посочва, че е необходимо Комисията и държавите членки да разглеждат взаимодействието между двете системи по гладък и прозрачен начин.

2.4.

Комисията предлага да се запазят диференцираните национални цели за намаляване на емисиите с цел съблюдаване на принципите на справедливост и ефективност на разходите, за които призова Европейският съвет. Преразгледаните цели за намаляване на емисиите на парникови газове на отделните държави членки в секторите по РРУ за 2030 г. варират от 10 % до 50 % в сравнение с нивата от 2005 г. ЕИСК категорично подкрепя идеята, че държавите членки, които са икономически най-добре подготвени за намаляване на емисиите на парникови газове, следва да положат относително повече усилия, като същевременно следва да се разгледа и потенциалът за икономически ефективно намаляване на емисиите и за тази цел би трябвало да допринесат в значителна степен механизмите за гъвкавост.

2.5.

По отношение на механизмите за гъвкавост следва да се прилага и гъвкавост между държавите членки и гъвкавост във времето чрез натрупване и заемане на кредити за емисии на CO2, като се вземат предвид различните способности и капацитет на държавите членки, икономически ефективните решения и въздействието на икономическите цикли.

2.6.

Комисията предлага да продължи използването на система на гъвкавост, която позволява прехвърляне на квотите за емисии между държавите членки и във времето. Комисията предлага и нови форми на гъвкавост, които дават възможност на сектора за разпределяне на усилията за известно балансиране с квоти по СТЕ и сектора на ЗПЗГС.

2.7.

В предложения пакет „Подготвени за цел 55“ се разглеждат и мониторингът и докладването на емисиите на парникови газове, включително правилата за отчитане в земеползването и горското стопанство.

3. Конкретни бележки

3.1.

В своето предложение Комисията основателно взема предвид принципите на справедливост и ефективност на разходите. ЕИСК споделя виждането, че различията между държавите членки трябва да бъдат взети предвид, за да се гарантират справедливост и ефективност на разходите. Това е необходимо, за да се отразят различията по отношение на специфични елементи и на отправните точки на държавите членки, както и техният икономически потенциал за намаляване на емисиите.

3.2.

ЕИСК подчертава, че що се отнася до националните цели за намаляване на емисиите и тяхното постигане по справедлив и икономически ефективен начин, съществуващите държавни субсидии за производство и потребление на енергия от изкопаеми горива би трябвало постепенно да се премахнат по добре обмислен начин.

3.3.

ЕИСК предупреждава обаче, че в предложения подход справедливостта и икономическата ефективност се разглеждат отделно една от друга. За да се постигне най-ефективният резултат на равнище ЕС с действителна разходна ефективност по справедлив начин, изчисленията следва да обхващат по всеобхватен начин и двата аспекта във всички държави членки.

3.4.

Що се отнася до земеползването и горското стопанство (които ще бъдат предмет на отделно предложение), но до известна степен и до други сектори, Комисията предлага всяка държава членка да бъде задължена да балансира емисиите и поглъщанията, изчислявани в съответствие с правилата за отчитане. С включването на въглеродните поглътители в целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. нетните поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС би следвало да се увеличат на 310 милиона тона. Въпреки че ЕИСК счита повишаването на амбицията за необходимо, той посочва, че поглъщането на въглерод не следва да се разглежда като механизъм за компенсиране на намаляването на емисиите в други сектори.

3.5.

ЕИСК счита, че е необходима ефективна и прозрачна система за мониторинг на резултатите от гъвкавостта. Поради това настоящата рамка за мониторинг, функционираща чрез регистъра, създаден с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1124 на Комисията (3), следва да бъде подобрена, за да се гарантира, че данните за трансакциите, включително използването на възможности за гъвкавост, са напълно достъпни за обществеността (4).

3.6.

Що се отнася до националните цели за намаляване на емисиите, ЕИСК насърчава Комисията да проучи кои характеристики на държавите членки, различни от БВП на глава от населението, следва да бъдат взети предвид при определянето на националните цели (напр. въглероден интензитет, уязвими региони), също и с оглед на подкрепата, предоставяна чрез Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост.

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 26).

(2) IPCC (2021): Summary for Policymakers (Резюме за създателите на политики). In: Climate Change 2021: The Physical Science Basis (Изменението на климата през 2021 г.: физико-научни основи). Принос на Работна група I към Шестия доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, [MassonDelmotte, V., P. Zhai, A. Pirani, S.L. Connors, C. Péan, S. Berger, N. Caud, Y. Chen, L. Goldfarb, M.I. Gomis, M. Huang, K. Leitzell, E. Lonnoy, J.B.R. Matthews, T.K. Maycock, T. Waterfield, O. Yelekçi, R. Yu, and B. Zhou (eds.)]. Cambridge University Press.

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2019/1124 на Комисията от 13 март 2019 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 177, 2.7.2019 г., стp. 66).

(4) Понастоящем данните за трансакциите, включително използването на възможностите за гъвкавост, са достъпни за обществеността (Регистър на Съюза). Освен това Комисията ежегодно докладва за спазването на цялото законодателство на ЕС в областта на климата чрез Доклада за напредъка на действията в областта на климата.

6.4.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 152/192

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа“

(COM(2021) 554 final)

(2022/C 152/32)

Докладчик:

Anastasis YIAPANIS

Искане за консултация	Европейски парламент, 13.9.2021 г. Съвет, 17.9.2021 г.
Правно основание	член 304 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	25.11.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е силно ангажиран в борбата с изменението на климата и изразява твърдото си съгласие, че е необходимо да се предприемат ефективни и незабавни действия. Необходими са съгласувани усилия както от страна на публичните, така и на частните субекти, за да се гарантира активното участие, подкрепа и ангажираност на гражданите и местните общности и да се генерира допълнително финансиране в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика.

1.2.

Европа e засегната от безпрецедентни горски пожари и наводнения, които съвпаднаха с рекордни засушавания и горещини. Интелигентното и устойчиво управление на водите може значително да подобри капацитета на ЕС за смекчаване и борба с пожарите и за повишаване на устойчивостта срещу интензивни валежи, наводнения и суши.

1.3.

Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са взаимосвързани и трябва да бъдат разгледани заедно. Трябва да се предприемат мерки срещу загубата на местообитания, замърсяването, свръхдобива и разпространението на инвазивни видове, за да се гарантира опазването на естествените екосистеми и изпълнението на жизненоважната социална и икономическа роля на наземните сектори.

1.4.

Държавите членки следва да разработят законодателни рамки, които стимулират земеделските стопани и управителите на гори да следват нови устойчиви бизнес модели, които насърчават биологичното разнообразие, прилагат правилата на кръговата икономика и генерират устойчиви практики в производството на биомаса. ЕИСК призовава за национални програми за възстановяване на висококачествените влажни зони и счита, че емисиите във влажните зони следва да се отчитат възможно най-скоро, а не едва от 2026 г. нататък.

1.5.

Тъй като смекчаването на последиците от изменението на климата е глобално предизвикателство, ЕИСК счита, че усилията на ЕС трябва да бъдат допълнени от целенасочени ефективни външни дискусии относно непосредственото глобално участие, справедливото споделяне на тежестта и лоялната конкуренция.

1.6.

ЕИСК призовава за широко популяризиране и подкрепа за устойчиви селскостопански практики като сеитбооборот, оползотворяване на органични отпадъци, прецизно земеделие, пермакултура и т.н. Земята трябва да се управлява внимателно във всички държави членки, като се гарантира точният баланс между конкурентоспособност и устойчивост и се предоставят необходимите възможности за финансиране. ЕИСК приветства намерението на Комисията да предложи регулаторна рамка за поглъщанията на въглерод в селскостопанския сектор.

1.7.

Основаната на дървесина други видове биоенергия имат много важна роля и следва да бъдат използвани, ако и когато биомасата се произвежда по устойчив начин. Вносът на биомаса обаче е свързан със специфични свързани рискове, които не са обхванати от законодателната рамка на ЕС. Търговската политика на ЕС следва да спомогне за предотвратяването на внос на биомаса, който води до обезлесяване в държавите на произход.

1.8.

ЕИСК оценява предложението на Комисията за извършване на цялостна оценка на данните от националните инвентаризации през 2025 г., тъй като анализът на данните се основава главно на националните инвентаризации на горите (НФИ), които не са свързани помежду си и понякога са непълни или неточни.

1.9.

Необходими са програми за повишаване на квалификацията и преквалификация както на предприемачите, така и на работниците, за да се гарантира достъп до най-новите налични технологии и цифрови умения, които засилват устойчивостта. Социалните партньори и съответните организации на гражданското общество играят важна роля и трябва да участват както във фазата на планиране, така и в етапа на изпълнение на пакета „Подготвени за цел 55“.

1.10.

Необходима е подкрепа за НИРД проекти за устойчиво земеделие и производство на дървесна биомаса. ЕИСК призовава за специална законодателна рамка за МСП и призовава държавите членки да обмислят създаването на данъчни стимули за улесняване на прехода.

1.11.

Накрая, ЕИСК изразява загриженост, че не се взема изцяло предвид социалното измерение на прилагането на Европейския зелен пакт. Специално внимание трябва да се обърне на регионите, промишлеността, работниците и гражданите, които ще бъдат изправени пред най-големите предизвикателства.

2. Контекст и въведение

2.1.

В Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. (1), който беше приет през септември 2020 г., се определят нови по-амбициозни цели за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % под равнищата от 1990 г. За сравнение предишното споразумение предвиждаше нетно намаление с най-малко 40 %. В публикувания през юли 2021 г. пакет „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“) (2) са представени 13 законодателни предложения, които имат за цел преразглеждане на действащото законодателство в областта на климата, включително Регламента за ЗПЗГС от 2018 г. (3), и гарантиране на справедлив, конкурентен и ефективен екологичен преход до 2030 г. и след това.

2.2.

Земята снабдява обществата с храни и фуражи, но също и със суровини за икономиката на биологична основа (влакна и дървесина за хартия, текстил, строителни материали и биогорива); тя осигурява местообитания за биологично разнообразие и притежава значителен капацитет за улавяне на въглерод от атмосферата. В същото време селското и горското стопанство генерират емисии на парникови газове. Обхватът на Регламента за ЗПЗГС беше разширен, така че да включва не само горите, но и всички видове земеползване (включително селскостопанския сектор от 2031 г.), и определя обвързващи ангажименти за всички държави членки да спазват „правилото за недопускане на дебити“. Това следва да се постигне чрез предприемане на законодателни действия в рамките на сектора, които да гарантират, че отчетените емисии от земеползването се компенсират изцяло от еквивалентно отчетено отстраняване на CO2 от атмосферата. В него се предлага и нов процес на управление в ЕС, който има за цел да направи мониторинга на изчисленията на емисиите и поглъщанията на държавите членки по-точни.

2.3.

По същество държавите членки трябва да гарантират, че емисиите на секторите от Регламента за ЗПЗГС не надвишават поглъщанията за периода 2021—2025 г., достигат общи нетни поглъщания от най-малко 310 милиона тона CO2 до 2030 г., постигат неутралност по отношение на климата до 2035 г. за всички сектори на земеползването и след това регистрират отрицателни стойности.

2.4.

Държавите членки обаче ще бъдат задължени да представят интегрирани планове за смекчаване на последиците за всички сектори на земеползването и се насърчават да използват модерни цифрови технологии за целите на мониторинга, включително за дистанционните наблюдения, които са достъпни чрез програмата „Коперник“ (с висока разделителна способност и сателитни изображения от стена до стена) и данните, събрани в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП). Освен това предложението за регламент въвежда възможност за процес на трансакции между държавите членки, като ги стимулира да се стремят към увеличаване на поглъщанията на CO2 дори над изискваните цели.

2.5.

Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) може да допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата чрез поддържане и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. Комисията предлага политики за подпомагане на управителите на гори да гарантират повече ползи за климата при производството на продукти от дървесина и за стимулиране на земеделските стопани да следват съобразени с климата и устойчиви селскостопански практики.

3. Общи бележки

3.1.

Европейското гражданско общество е силно ангажирано в борбата с изменението на климата и изразява твърдото си съгласие, че е необходимо да се предприемат ефективни и незабавни действия. ЕИСК е убеден, че са необходими съгласувани усилия както от страна на публичните, така и на частните субекти за повишаване на осведомеността относно острата необходимост от незабавни действия, гарантиране на активното участие и ангажираност на гражданите и местните общности и генериране на допълнително финансиране в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика. ЕС повече не може да губи време в продължителни дискусии.

3.2.

Секторът на ЗПЗГС е намалил нетните си поглъщания на CO2 с една пета (4), главно поради нарасналия добив на дървесина и липсата на стимули. Освен това Европа беше засегната от безпрецедентни горски пожари и наводнения, които съвпаднаха с рекордни засушавания и горещини. Горите също така са особено уязвими по отношение на епидемии от насекоми, като положението във влажните зони продължава да се влошава. Въпреки че може да се постигне значително увеличение на поглътителите на земята на относително ниска цена, трябва да се засилят действията по отношение на всички видове земеползване, включително по-добро управление на горите и обработваемите земи и залесяване.

3.3.

ЕИСК посочва, че съществуват различни начини за увеличаване на улавянето на въглерод, включително управлението на земята, възстановяването на горите и възстановяването на естествените екосистеми. Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са взаимосвързани и трябва да бъдат разгледани заедно. Трябва да се предприемат мерки срещу загубата на местообитания, замърсяването, свръхдобива и разпространението на инвазивни видове, за да се гарантира опазването на естествените екосистеми и изпълнението на жизненоважната социална и икономическа роля на наземните сектори.

3.4.

Държавите членки следва да създадат национални стратегии за опазване и възстановяване на висококачествените торфища, тъй като те представляват важна възможност за опазване и увеличаване на въглеродните запаси в органичните почви и за гарантиране на възстановяването на биологичното разнообразие. Поради това ЕИСК предлага една от най-важните цели да бъде възстановяването на висококачествените торфища (като се използват палудикултури (5)) и влажните зони и счита, че емисиите във влажните зони следва да се отчитат възможно най-скоро, а не едва от 2026 г. нататък, както предлага Европейската комисия.

3.5.

Изследванията показват, че големите горски пожари са допринесли за нетни емисии на въглерод в продължение на десетилетия и възпрепятстват възстановяването на растителността. Управлението на водите, особено задържането на вода в почвата и съхранението на вода в резервоарите, може значително да подобри капацитета за смекчаване и борба с пожарите. В същото време то повишава устойчивостта срещу интензивни валежи, наводнения и суши. Поради това ЕИСК препоръчва на Комисията да стимулира и подкрепя държавите членки в подобряването на политиките за управление на водите с цел увеличаване на селскостопанската производителност и капацитета за улавяне на въглерод.

3.6.

Земеделските стопани и управителите на гори трябва да бъдат стимулирани да следват нови устойчиви бизнес модели, които насърчават биологичното разнообразие и прилагат правилата на кръговата икономика. ЕИСК вече призова за сложна и справедлива законодателна рамка, която да даде „възможност на собствениците и стопаните на земя да приложат подходящи ефикасни мерки в областта на LULUCF по икономически целесъобразен начин, а не изцяло за своя сметка“ (6). Сега всяка държава членка трябва да разработи тези важни рамки за стимулиране в съответствие със собствените си специфични обстоятелства. ЕИСК вече насърчи държавите членки „да разработят амбициозни национални политики „отдолу-нагоре“ за сектора на ЗПЗГС, като ангажират активно гражданското общество в процеса на национално, регионално и местно равнище“ (7).

3.7.

Трябва да продължат дискусиите за това как следва да се управляват горите и кои части от дърветата могат да се използват за енергия. Въпреки че предложението на Европейската комисия за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (8) забранява добива на биомаса от девствени гори и въвежда ограничения за изгарянето на някои видове дървесина, то не признава настоящите добри практики, при които различни видове дървета и различни части от дървета се използват за целта, за която са най-подходящи, като по този начин се създава оптимална обща добавена стойност, без да се разхищават природните ресурси. ЕИСК призовава за национални законодателни рамки във всички държави членки, които да подкрепят и да стимулират използването на устойчиви практики в производството на биомаса.

3.8.

Освен това насърчаването на умения, знания и подкрепа на равнището на земеделските стопани и управителите на гори може да укрепи прилагането на нови устойчиви практики и революционни технологии (напр. прецизно земеделие, селско стопанство с контролирано използване на машини, правилно обезвреждане на отпадъците, намаляване или избягване на използването на химически пестициди, поддържане на генетичното разнообразие на земята и т.н.). ЕИСК приветства намерението на Комисията да предложи регулаторна рамка за поглъщанията на въглерод в селскостопанския сектор.

3.9.

Необходими са координирани действия в световен мащаб, за да се гарантира, че към изменението на климата се подхожда бързо и ефективно. Както се посочва в доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата от 2021 г. (9), съществуват научни доказателства, че неотдавнашните чести бедствия в Европа очевидно са свързани с по-топлия климат и повишените емисии на парникови газове. Освен това в него се посочва, че човешкото влияние „затопля климата с темп, който е безпрецедентен поне през последните 2 000 години“. Поради това ЕИСК счита, че усилията на ЕС трябва да бъдат допълнени от целенасочени и ефективни действия на международно равнище, за да се гарантира глобално участие, справедливо споделяне на тежестта и лоялна конкуренция.

4. Конкретни бележки

4.1.

Законодателният пакет „Подготвени за 55“ представлява отлична и амбициозна стъпка и отново доказва, че ЕС е лидер в борбата с изменението на климата. Той е също така отлична тема за обсъждане преди 26-ата конференция на ООН по изменението на климата в Глазгоу, на която ЕС следва да се опита да убеди останалата част от света, че спешно трябва да предприеме подобни действия. ЕИСК посочва, че един координиран глобален отговор е единственият ефективен начин за справяне с изменението на климата и че съвместната работа с нашите партньори в Г-7, Г-20 и други международни органи е начинът да се върви напред.

4.2.

Загубата на земеделска земя поради деградацията на почвите, урбанизацията и изоставянето е сложен проблем във всички държави членки от много години насам. Планирането на земеползването е от съществено значение за устойчивото развитие на ЕС и ЕИСК призовава да се обърне специално внимание на ефективното използване на природните ресурси, особено като се има предвид, че с увеличаването на населението земята става оскъдна. ЕИСК вече предложи съгласувана рамка на ЕС за защита на земеделските земи (10).

4.3.

За да се увеличи производителността и съхранението на въглерод в селскостопанския сектор, ЕИСК призовава за широко насърчаване и подкрепа за устойчиви селскостопански практики като сеитбооборот, оползотворяване на органични отпадъци, прецизно земеделие и др. На земеделските стопани следва също така да се предоставят необходимите възможности за финансиране и актуализирана информация относно най-добрите земеделски практики и възможностите за подобряване на качеството на почвите. И накрая, земята трябва да се управлява внимателно във всички държави членки, като се гарантира точният баланс между конкурентоспособност и устойчивост.

4.4.

През март 2021 г. Европейската комисия публикува план за действие в областта на биологичното земеделие (11), за да помогне на държавите членки да постигнат целта до 2030 г. 25 % от земеделската земя да се обработва по биологичен начин ЕИСК подчертава значението на увеличаването на биологичното земеделие, което би представлявало огромен скок за сектора на селското стопанство по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове и опазването на биологичното разнообразие. ЕИСК изтъква и други възможности за намаляване на риска от изкуствено преобразуване на земите, като агроекологията, агролесовъдството, пермакултурата, земеделието с нулева обработка и т.н.

4.5.

Данните показват, че изгарянето на биомаса се е удвоило от 2000 г. насам и половината от цялата добита дървесина се изгаря за производство на енергия (12). ЕИСК счита, че този отрицателен натиск върху горите е довел до неотдавнашния спад на улавянето на въглерод, и е на мнение, че макар основаната на дървесина и други видове биоенергия да играят много важна роля, те следва да бъдат цел само когато биомасата се произвежда по устойчив начин. Освен това ЕИСК вече посочи, че за „да се избегне нарушаването на екологосъобразността, емисиите от изкопаеми горива от други сектори не следва да се компенсират с горски поглътители по начин, който би намалил достъпа до дървесина за целите на биоикономиката“ (13).

4.6.

ЕИСК посочва, че вносът на биомаса е свързан със специфични рискове, които не са обхванати от регламента на ЕС. Поради това са необходими широки международни споразумения, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция на единния пазар, а търговската политика на ЕС следва да спомогне за предотвратяването на внос на биомаса, който води до обезлесяване в държавите на произход.

4.7.

Държавите членки имат право да изключват от отчитането емисиите, причинени от природни екстремни явления като бури, пожари или огнища на насекоми. Спешно е необходимо да се подобри мониторингът на естествените смущения в горите, за да се гарантира правилното и ефективно прилагане на разпоредбата за естествените смущения, което е трудно от техническа гледна точка, но е изключително важно. Задълженията за докладване за всяка държава членка трябва да следват стандартизиран протокол, който да гарантира ефективно събиране и тълкуване на данни и ефективно изпълнение и планиране на политиката.

4.8.

Анализът на данните се основава главно на националните инвентаризации на горите във всяка държава членка, които не са свързани помежду си и понякога са непълни или неточни. Освен това НФИ не се извършват често във всички държави членки. ЕИСК оценява предложението на Комисията за извършване на цялостна оценка на данните от националните инвентаризации през 2025 г. с цел определяне на точни цели за периода 2026—2030 г.

4.9.

Необходима е подкрепа за НИРД с цел по-устойчиво производство на дървесна биомаса. ЕИСК вече е посочвал, че „за подкрепа на тези сектори са необходими интензивни научни изследвания и иновации, както и възнаграждение за доказано създаване на въглеродни поглътители“ (14). ЕИСК счита също така, че всяка държава членка следва да разработи специална система за данъчни стимули, която да улесни прехода, и препоръчва да се използва в пълна степен наличното финансиране по ОСП.

4.10.

Необходими са и програми за повишаване на квалификацията и преквалификация на предприемачите и работниците, за да се гарантира достъп до най-новите налични технологии и цифрови и устойчиви умения. Програмата на Европейския зелен пакт може да бъде успешна само ако е придружена от програми за образование и обучение, които могат да повишат уменията на европейските работници, като същевременно гарантират конкурентоспособност и социална справедливост. Поради това ЕИСК призовава социалните партньори и съответните организации на гражданското общество да участват пълноценно както във фазата на планиране, така и на етапа на изпълнение на пакета.

4.11.

ЕИСК счита, че МСП се нуждаят от специална благоприятна законодателна рамка, която да им помогне да въвеждат иновации, да се разрастват и да растат устойчиво. Въпреки че съществуват различни възможности за финансиране, чрез които да се финансира адаптацията,ѝ ЕИСК отново призовава за „по-голяма яснота по отношение на различните варианти, както и за лесни за ползване процедури, за да се гарантира навременен достъп на участниците до финансиране от практическа гледна точка“ (15).

4.12.

И накрая ЕИСК изразява загриженост, че не се взема предвид социалното измерение на прилагането на Европейския зелен пакт (чрез законодателния пакет „Подготвени за 55“) и че гражданите ще бъдат засегнати в най-голяма степен, тъй като ще трябва да сменят колите си, да плащат повече, за да отопляват домовете си, за най-евтините ваканционни полети и т.н. Поради това ЕИСК изразява сериозна загриженост относно по-високите сметки, които домакинствата ще трябва да плащат след въвеждането на пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“). ЕИСК също така е убеден, че по време на този преход трябва да се обърне специално внимание на регионите, промишлеността и работниците, които ще бъдат изправени пред най-големите предизвикателства, и че преходът „трябва да се осъществява чрез конкурентоспособен, социално справедлив и многостранен подход и че трябва да се въведат подходящи инструменти за постигане на пълно участие на гражданското общество, включително всички граждани, предприятия и организации, и приемане от тях“ (16).

Брюксел, 8 декември 2021 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“.

(2) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата — COM/2021/550 final.

(3) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 1).

(4) SWD(2021) 610 final

(5) Отглеждане при влажни условия.

(6) Становище на ЕИСК NAT/554: Земеползване, промяна на земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС) (ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 85).

(7) Становище на ЕИСК относно Решение за поделяне на усилията през 2030 г. — Рамка за политиката в областта на климата и енергетиката и емисиите и поглъщанията, дължащи се на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 103).

(8) Европейска комисия — Директива за енергията от възобновяеми източници.

(9) IPCC — AR6 Climate Change 2021: The Physical Science Basis (IPCC — Изменението на климата през 2021 г.: физико-научни основи).

(10) Становище на ЕИСК относно Земеползване за устойчиво производство на храни и екосистемни услуги (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 72).

(11) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „План за действие за развитието на биологичното производство“ COM(2021) 141 final

(12) Гори, пожертвани за политиката на ЕС в областта на климата.

(13) Становище на ЕИСК относно „Решение за поделяне на усилията през 2030 г. — Рамка за политиката в областта на климата и енергетиката и емисиите и поглъщанията, дължащи се на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стp. 103).

(14) Становище на ЕИСК относно „Изграждане на устойчива на изменението на климата Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 84).

(15) Становище на ЕИСК относно „Изграждане на устойчива на изменението на климата Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“.

(16) Становище на ЕИСК относно „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 51).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 152

Издание на български език	Информация и известия	Година 65 6 април 2022 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	565-а пленарна сесия на ЕИСК – Interactio, 8.12.2021 г. – 9.12.2021 г.
2022/C 152/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно възможности за цифрова трансформация за предприятията за търговия на дребно и нейните предимства за европейските потребители (становище по собствена инициатива)	1
2022/C 152/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Отвъд показателите на БВП за успешно възстановяване и устойчива и издръжлива икономика на ЕС (становище по собствена инициатива)	7
2022/C 152/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно ролята на корпоративните данъци в корпоративното управление (становище по собствена инициатива)	13
2022/C 152/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доброволци — граждани, които изграждат бъдещето на Европа (становище по собствена инициатива)	19
2022/C 152/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Как да се гарантира достоен труд за младите хора и включването на NEET чрез правилното изготвяне на националните планове за възстановяване (становище по собствена инициатива)	27
2022/C 152/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Нестандартна заетост и кооперации на платформи в цифровата трансформация на промишлеността (становище по собствена инициатива)	38
2022/C 152/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Как ресурсо- и енергоемките промишлени сектори (РЕПС) могат да се възползват от плана на ЕС за възстановяване в социално приемливия им преход към декарбонизация и цифровизация (становище по собствена инициатива)	44
2022/C 152/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предвиждане на структурните и секторните промени и преструктуриране на промишлените култури — към нови граници на възстановяване и устойчивост в различните части на Европа (становище по собствена инициатива)	50
2022/C 152/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Силно трансатлантическо партньорство, основано на общите ценности на демокрацията и върховенството на закона, ключово за справяне с глобалните предизвикателства и запазване на международния ред (становище по собствена инициатива)	56
2022/C 152/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР за устойчиво възстановяване след COVID-19 (становище по собствена инициатива)	63

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	565-а пленарна сесия на ЕИСК – Interactio, 8.12.2021 г. – 9.12.2021 г.
2022/C 152/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията(COM(2021) 262 final)	72
2022/C 152/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2020 г.(COM(2021) 373 final)	77
2022/C 152/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/53/ЕС за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения [COM(2021) 547 final — 2021/0291 (COD)]	82
2022/C 152/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/746 по отношение на преходните разпоредби за някои медицински изделия за инвитро диагностика и отложеното прилагане на изискванията към изделията в самите лечебни заведения(COM(2021) 627 final — 2021/0323 (COD)	85
2022/C 152/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма[COM(2021) 420 final — 2021/0239 (COD)], Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно информацията, придружаваща преводите на средства и определени криптоактиви (преработен текст)[COM(2021) 422 final — 2021/0241 (COD)], Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849[COM(2021) 423 final — 2021/0250 (COD)]	89
2022/C 152/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика(COM(2021) 390 final)	97
2022/C 152/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации(COM(2021) 391 final — 2021/0191 (COD)	105
2022/C 152/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на групите, които са глобални системно значими институции и са обект на стратегия за преструктуриране с множество субекти за преструктуриране, и на методиката за непряко записване на инструменти, признати за покриване на минималното изискване за собствени средства и приемливи задължения(COM(2021) 665 final — 2021/0343 (COD)	111
2022/C 152/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение относно първите поуки, извлечени от пандемията от COVID-19(COM(2021) 380 final)	116
2022/C 152/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на младежта (2022 г.) [COM(2021) 634 final — 2021/0328 (COD)]	122
2022/C 152/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, и за отмяна на Директива 2015/652 на Съвета(COM(2021) 557 final — 2021/0218 (COD)	127
2022/C 152/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (преработен текст) [COM(2021) 558 final — 2021/0203 (COD)]	134
2022/C 152/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(COM(2021) 559 final — 2021/0223(COD)Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегически план за внедряване, очертаващ набор от допълнителни действия в подкрепа на бързото разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива(COM(2021) 560 final)	138
2022/C 152/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО(COM(2021) 562 final — 2021/0210 (COD)	145
2022/C 152/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и за подходящо прилагане на глобална, основана на пазара мярка(COM(2021) 552 final)	152
2022/C 152/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата(COM(2021) 568 final — 2021/0206 (COD)	158
2022/C 152/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки срещу превозвачите, които улесняват трафика на хора или незаконното превеждане през граница на мигранти във връзка с незаконното влизане на територията на Европейския съюз или участват в такива дейности [COM(2021) 753 — 2021/0387 (COD)]	166
2022/C 152/28	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нова стратегия на ЕС за горите до 2030 г.(COM(2021) 572 final)	169
2022/C 152/29	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и на Регламент (ЕС) 2015/757 [COM(2021) 551 final — 2021/0211 (COD)] и относно предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 по отношение на количеството квоти, които се прехвърлят в резерва за стабилност на пазара на схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза до 2030 г. [COM(2021) 571 final — 2021/0202 (COD)]	175
2022/C 152/30	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите(COM(2021) 564 final — 2021/0214 (COD)	181
2022/C 152/31	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение(COM(2021) 555 final — 2021/0200(COD)	189
2022/C 152/32	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа(COM(2021) 554 final)	192
2022/C 152/33	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на приложения IV и V към Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивите органични замърсители(COM(2021) 656 final — 2021/0340 (COD)	197

Сезиране на Комитета	Европейски парламент, 10.11.2021 г. Съвет, 12.11.2021 г.
Правно основание	член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане на пленарна сесия	8.12.2021 г.
Пленарна сесия №	565
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	230/0/3