Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52009XG1215(01)

Актуализирани Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)

OJ C 303, 15.12.2009, p. 12–17 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/12

Актуализирани Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)

2009/C 303/06

I.   ЦЕЛ

1.

Целта на настоящите насоки е създаването на оперативни инструменти за Европейския съюз и неговите институции и органи за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП). В тях се подчертава ангажиментът на Европейския съюз за утвърждаването на такова спазване по прозрачен и последователен начин. Насоките са предназначени за всички, които работят в рамките на Европейския съюз, доколкото поставените въпроси попадат в сферата на тяхната отговорност и компетентност. Те допълват насоките и други общи позиции, които вече са приети в рамките на ЕС, по теми като правата на човека, изтезанията и защитата на гражданското население (1).

2.

Насоките съответстват на ангажиментите, поети от ЕС и неговите държави-членки към МХП, и имат за цел да разгледат въпроса за спазването на МХП от трети държави, и когато е подходящо от неправителствени участници, действащи в трети държави. Въпреки че същият ангажимент обхваща мерки, предприети от ЕС и неговите държави-членки за гарантиране на спазването на МХП в собственото им поведение, включително от собствените им сили, тези мерки не са включени в настоящите насоки (2).

II.   МЕЖДУНАРОДНО ХУМАНИТАЛНО ПРАВО (МХП)

Въведение

3.

Европейският съюз е основан на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи и принципите на правовата държава. Това включва целта да се насърчава спазването на международното хуманитарно право.

4.

Международното хуманитарно право (МХП), познато още като правото на въоръжените конфликти или правото при водене на война, е насочено към смекчаване на последиците от въоръжен конфликт чрез защита на лицата, които не участват или са престанали да участват в такъв конфликт, и чрез регулиране на средствата и методите за водене на военни действия.

5.

Държавите са длъжни да спазват разпоредбите на МХП, по които са обвързани с договор, или които са част от международния обичай. Това може да се отнася и до неправителствени участници. Неспазването е въпрос, който поражда опасения в международен план. Освен това страданията и разрушенията, причинени от нарушения на МХП, значително утежняват следконфликтното възстановяване на положението. Ето защо съществува политически, както и хуманитарен интерес от подобряване на спазването на МХП в целия свят.

Еволюция и източници на МХП

6.

Правилата на МХП претърпяха еволюция в резултат от търсенето на баланс между военната необходимост и хуманитарните съображения. МХП обхваща правила, насочени към закрила на лица, които не участват или са престанали да участват пряко във враждебни действия ( като гражданско население, военнопленници и други задържани лица, и ранени и болни лица), както и да ограничат средствата и методите за водене на военни действия (включително тактика и оръжеен арсенал), с цел предотвратяване на ненужно страдание и разрушения.

7.

Както и други клонове на международното право, МХП има два източника: международните конвенции (договори) и международния обичай. Международният обичай се създава от практиката на държавите, които го възприемат като задължителен за тях. Съдебни решения и трудове на водещи автори са вторични средства за определяне на правото.

8.

Основните конвенции в областта на МХП са изброени в приложението към настоящите насоки. Най-важни сред тях са Хагските правила от 1907 г., четирите Женевски конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г. Хагският регламент и по-голямата част от разпоредбите на Женевските конвенции и допълнителните протоколи от 1977 г. като цяло се признават за обичайно право.

Приложно поле

9.

МХП се прилага при всеки въоръжен конфликт, както международен, така и вътрешен, независимо от причините за неговото възникване. Освен това МХП се прилага при окупация, произтичаща от въоръжен конфликт. Предвидени са различни правни режими за международните въоръжени конфликти между държави и за вътрешни въоръжени конфликти, които се развиват в рамките на една държава.

10.

Дали конкретната ситуация представлява въоръжен конфликт и дали този конфликт е международен или вътрешен, са въпроси, в които се съчетават факт и право, и чиито отговори зависят от цяла гама от фактори. Подходящ правен съвет и достатъчно информация относно конкретния контекст би следвало да се търсят винаги, когато се определя дали ситуацията представлява въоръжен конфликт и дали международното хуманитарно право е приложимо.

11.

Договорните разпоредби относно международните въоръжени конфликти са по-подробни и изчерпателни. Вътрешните въоръжени конфликти са уредени в разпоредбите на член 3, общ за Женевските конвенции, а когато съответната държава е страна по конвенцията, в Допълнителен протокол II от 1977 г. Правилата на международния обичай се отнасят както за международни, така и за вътрешни въоръжени конфликти, но отново се наблюдават разлики в двата режима.

Международно право за закрила на правата на човека и МХП

12.

Важно е да се прави разлика между международното право за закрила на правата на човека и МХП. Това се два различни клона на правото и макар, че по принцип и двата са насочени към закрила на лицата, съществуват важни различия помежду им. По-специално МХП се прилага в периоди на въоръжен конфликт и окупация. Обратно, закрилата на правата на човека се прилага за всички лица, попадащи под юрисдикцията на съответната държава както в мирно време, така и при въоръжен конфликт. Така, макар и различни, двата вида норми могат да бъдат приложими едновременно към конкретна ситуация и следователно понякога е задължително да се разгледа връзката помежду им. Настоящите насоки обаче не разглеждат закрилата на правата на човека.

Индивидуална отговорност

13.

Някои тежки нарушения на МХП са обявени за военни престъпления. Военните престъпления могат да бъдат извършени при същите обстоятелства както геноцида и престъпленията против човечеството, но последните, за разлика от военните престъпления, не са свързани със съществуването на въоръжен конфликт.

14.

Извършителите на военни престъпления носят лична отговорност. В съответствие с националното си право държавите са длъжни да гарантират, че предполагаемите извършители ще бъдат изправени пред техен национален съд или предадени за съдене на съдилища на друга държава или на международен наказателен трибунал, като например Международния наказателен съд (3).

III.   ОПЕРАТИВНИ НАСОКИ

A.   ДОКЛАДВАНЕ, ОЦЕНКА И ПРЕПОРЪКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

15.

Действията в този раздел включват:

а)

за постигане на ефективност в действията, ситуациите, при които може да се наложи прилагането на МХП, трябва да бъдат определени без забавяне. Отговорните органи на ЕС, включително съответните работни групи на Съвета, следва да наблюдават ситуацията в своята сфера на отговорност, при която може да бъде приложимо МХП, като при необходимост ползват експертни съвети относно МХП и неговата приложимост. Когато е уместно те следва да определят и препоръчват действия за насърчаване на спазването на МХП в съответствие с настоящите насоки. Когато е уместно следва да се разгледа възможността за консултации и обмен на информация с участници, които разполагат с познания и опит, включително Международния комитет на Червения кръст и други подходящи организации като ООН и регионалните организации. Когато е подходящо следва да се обмисли и използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти, създадена по силата на член 90 от Допълнителен протокол I към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при утвърждаването на зачитането на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си;

б)

винаги когато е подходящо, ръководителите на мисии на ЕС и подходящи представители на ЕС, включително ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС, следва да включват в докладите си относно дадена държава или конфликт оценка на ситуацията от гледна точка на МХП. Следва да се обръща специално внимание на информация, която указва вероятност за извършени тежки нарушения на МХП. Когато това е осъществимо такива доклади следва да включват анализ и предложения за евентуални мерки, които да бъдат предприети от ЕС;

в)

в подготвителните документи за срещите на ЕС следва да се включва, когато е уместно, анализ на приложимостта на МХП, а държавите-членки, участващи в такива срещи, следва да гарантират, че са в състояние да получават експертен съвет по възникнали въпроси, свързани с МХП. В ситуации, при които е възможно да възникне въоръжен конфликт, работната група на Съвета „Международно публично право“ (COJUR) следва да бъде информирана наравно със съответните други работни групи. Когато е уместно и осъществимо, на COJUR следва да се възлага да изготви предложения за бъдещи действия на ЕС пред други органи на ЕС.

Б.   СРЕДСТВА ЗА ДЕЙСТВИЕ, С КОИТО ЕС РАЗПОЛАГА В ОТНОШЕНИЯТА СИ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

16.

ЕС разполага с различни средства за действие. Те включват следните аспекти, без да се ограничават до тях:

а)

политически диалог: Когато е уместно въпросът за спазването на МХП следва да бъде поставян в диалога с трети държави. Това е особено важно в контекста на продължаващите въоръжени конфликти, при които има данни за широко разпространени нарушения на МХП. В мирно време обаче, ЕС също следва да призовава държавите-членки, които все още не са направили това да се присъединят и напълно да прилагат такива важни инструменти на МХП като допълнителните протоколи от 1977 г. и Статута на МНС. Пълното прилагане включва приемане на цялото необходимо законодателство за прилагане, както и обучение на съответния персонал в областта на МХП;

б)

общи изявления за обществеността: В изявленията за обществеността по въпроси от областта на МХП, ЕС следва винаги когато е подходящо, да изтъква необходимостта от гарантиране на спазването на МХП;

в)

демарши и/или публични изявления относно конкретни конфликти: Когато се съобщава за нарушения на МХП, ЕС следва да разгледа възможността за предприемане на демарши или за отправяне на публични изявления, когато е уместно, в които да осъжда такива актове и да изисква от страните да изпълнят задълженията си по силата на МХП и да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения;

г)

ограничителни мерки/санкции: Използването на ограничителни мерки (санкции) може да бъде ефективно средство за насърчаване на спазването на МХП. Ето защо такива мерки следва да се разглеждат като насочени срещу държавата и недържавните структури — страни по конфликта, както и срещу физически лица, винаги когато това е уместно и съответства на международното право;

д)

сътрудничество с други международни органи: Когато е подходящо ЕС следва да си сътрудничи с ООН и съответните регионални организации за утвърждаване на спазването на МХП. Държавите-членки на ЕС следва също, винаги когато това е уместно, да работят за постигането на тази цел в рамките на други организации, включително в Организацията на обединените нации. Международният комитет на Червения кръст има предвидена в договор, призната и отдавна установена роля на неутрална, независима хуманитарна организация в утвърждаването на спазването на МХП;

е)

операции за управление на кризи: Значението на предотвратяването и прекратяването на нарушения на МХП от трети страни следва да се отчита, винаги когато е подходящо, при изготвянето на мандатите на операциите на ЕС за управление на кризи. В подходящи случаи това може да включва събирането на важна информация, която може да бъде от полза за МНС (4) или за други разследвания на военни престъпления;

ж)

индивидуална отговорност: въпреки че при след-конфликтни ситуации понякога е трудно да се намери баланс между цялостната цел за установяване на мир и необходимостта за борба с безнаказаността, Европейският съюз следва да гарантира, че военните престъпления не остават ненаказани. За да има възпиращ ефект по време на въоръжен конфликт преследването на военни престъпления трябва да бъде прозрачно и при възможност да се осъществява в държавата, в която са извършени нарушенията. Следователно ЕС следва да насърчава трети държави да приемат национално наказателно законодателство за наказване на нарушения на МХП. Подкрепата на ЕС за МНС и мерките за съдебно преследване на военни престъпления следва също да се разглеждат в този контекст;

з)

обучение: Обучението в областта на МХП е необходимо с оглед да се гарантира спазването на МХП по време на въоръжен конфликт. Обучението и подготовката следва да се предоставят и в мирно време. Това се отнася за цялото население, въпреки че следва да се отделя специално внимание на съответните групи като служители по правоприлагането. Обучението на военния персонал налага допълнителни задължения. ЕС следва да разгледа възможността за предоставяне или финансиране на обучение и подготовка в областта на МХП в трети държави, включително в рамките на по-широка програма за утвърждаване на принципите на правовата държава;

и)

износ на оръжия: Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (5) предвижда, че преди на държавата-вносителка да бъдат предоставени лицензи следва да се разгледа спазването на МХП от страна на тази държава.

(1)  Вж. Насоки на ЕС относно диалога по правата на човека (одобрени от Съвета на 13 декември 2001 г., актуализирани на 19 януари 2009 г.); Насоки за политиката на ЕС към трети държави по въпросите на изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително наказване или отнасяне ( одобрени от Съвета на 9 април 2001 г., актуализирани на 29 април 2008 г.); Насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти (одобрени от Съвета на 8 декември 2003 г., актуализирани на 17 юни 2008 г.); Насоки на ЕС относно утвърждаването и защитата на правата на децата (одобрени от Съвета на 10 декември 2007 г.); Насоки относно насилието срещу жени и момичета за борба с всички форми на дискриминация срещу тях (одобрени от Съвета на 8 декември 2008 г.) и Обща позиция на Съвета 2003/444/ОВППС от 16 юни 2003 г. относно МНС (ОВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67).

(2)  Всички държави-членки на ЕС са страни по Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, поради което са длъжни да се придържат към правилата на тези актове.

(3)  Вж. Обща позиция на Съюза относно МНС (2003/444/ОВППС) и Плана за действие на ЕС относно МНС. Вж. също Решение 2002/494/ПВР от 13 юни 2002 г., с което Съветът създаде европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления; Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки; Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 година относно разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления; Решение 2006/313/ОВППС на Съвета от 10 април 2006 г. за сключване на Споразумение между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ, ОВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 49.

(4)  Вж. Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и Международния наказателен съд, посочено в бележка под линия 3 по-горе.

(5)  Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 година, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99. Тази обща позиция заменя Европейския кодекс за поведение по износа на оръжие, приет от Съвета на 8 юни 1998 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОСНОВНИ ПРАВНИ ИНСТРУМЕНТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ХУМАНИТАРНО ПРАВО И ДРУГИ ПРАВНИ ИНСТРУМЕНТИ В ТАЗИ ОБЛАСТ

—

IV Хагска конвенция от 1907 г. за зачитане на правото и обичаите при война

—

Приложение към Конвенцията: Правила за зачитане на правото и обичаите при война

—

Протокол за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологични методи на война, 1925 г.

—

Женевска Конвенция (I) за подобряване положението на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на сушата, 1949 г.

—

Женевска конвенция (II) за подобряване положението на ранените, болните и корабокруширалите членове на въоръжените сили по море, 1949 г.

—

Женевска конвенция (III) относно третирането на военнопленниците, 1949 г.

—

Женевска конвенция (IV) за защита на цивилни лица във време на война, 1949 г.

—

Допълнителен протокол I към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и относно защитата на пострадалите при международни въоръжени конфликти, 1977 г.

—

Допълнителен протокол II към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и относно защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти, 1977 г.

—

Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, 1954 г.

—

Правилник за изпълнението на Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт

—

Първа Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, 1954 г.

—

Втора Хагска конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, 1999 г.

—

Конвенция за забрана на разработването, производството и натрупването на бактериологични (биологически) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, 1972 г.

—

Конвенция на ООН за забрана или ограничаване на използването на определени конвенционални оръжия, които могат да се считат за прекомерно нараняващи или имащи неизбирателно действие, 1980 г.

—

Протокол I относно неоткриваеми осколки, 1980 г.

—

Протокол II за забрана или ограничаване на употребата на на мини, мини-капани и други устройства, 1980 г.

—

Изменен протокол II за забрана или ограничаване на употребата на мини, мини-капани и други устройства, 1996 г.

—

Протокол III за забрана или ограничаване на употребата на запалителни оръжия, 1980 г.

—

Протокол IV по заслепяващите лазерни оръжия, 1995 г.

—

Протокол V по взривните военни остатъци, 2003 г.

—

Конвенция от 1993 г. за забрана на разработването, производството и натрупването на химически оръжия и за тяхното унищожаване

—

Конвенция от Отава за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, 1997 г.

—

Статут от 1993 г. на Международния трибунал за съденето на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам

—

Статут от 1994 г. на Международния наказателен трибунал за съденето на лица, отговорни за извършването на геноцид и други тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на Руанда и на руандийски граждани, отговорни за извършването на геноцид и други подобни нарушения, извършени на територията на съседни държави, между 1 януари 1994 г. и 31 декември 1994 г.

—

Римски статут на Международния наказателен съд, 1998 г.

—

Допълнителен протокол от 2005 г. към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и свързан с приемането на Допълнителна отличителна емблема (Протокол III)

—

Конвенция относно касетъчните боеприпаси, 2008 г.
Top