Help Print this page 
Title and reference
Извънборсови деривати, централни контрагенти и регистри на транзакции

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Извънборсови деривати, централни контрагенти и регистри на транзакции

Извънборсовите деривати обикновено представляват частно сключвани договори. Ето защо информацията за тях е достъпна само за договарящите се страни, което създава трудности при оценяване на естеството и нивото на свързаните с тях рискове. С цел преодоляване на тези слабости, настоящият регламент определя разпоредби по отношение на договорите за извънборсови деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, заедно с ангажиментите, поети на срещата на Г-20, проведена на 26 септември 2009 г. в Питсбърг.

АКТ

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (текст от значение за ЕИП).

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящият регламент има за цел да установи правна рамка за определени деривати, като например договорите за извънборсови деривати , което ще бъде постигнато благодарение на установяването на изисквания за клиринг и двустранно управление на риска. Той въвежда и изисквания за отчитане на всички договори за деривати, както и единни изисквания за изпълнението на дейностите на централните контрагенти (ЦК) и регистри на транзакции .

Регламентът се прилага за:

  • централните контрагенти и техните клирингови членове;
  • финансовите и нефинансовите контрагенти ;
  • регистрите на транзакции;
  • местата за търговия в определени случаи.

Настоящият регламент не се отнася за:

  • членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ);
  • публични институции на Съюза, участващи в управлението на държавния дълг;
  • Банката за международни разплащания.

Извънборсови деривати: управление на риска

Договорите за извънборсови деривати, подходящи за задължителен централен клиринг, подлежат на задължението за клиринг чрез централни контрагенти. За да се определи дали извънборсовите деривати подлежат на задължението за клиринг Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да вземе предвид някои критерии, като например:

  • степента на стандартизация на договорните условия;
  • обема и ликвидността на управлявания клас извънборсови деривати;
  • наличността на безпристрастна, надеждна и общоприета ценова информация.

ЕОЦКП има задължението да поддържа актуален публичен регистър, в който да публикува класовете деривати, получилите разрешение ЦК, както и срока на договорите за деривати.

Местата за търговия трябва да предоставят търговска информация на всеки ЦК при искане от негова страна.

Финансовите и нефинансовите контрагенти трябва да осигуряват мерки за оценка, наблюдение и намаляване на операционния риск и кредитния риск на контрагента посредством формални и стабилни процедури.

Централни контрагенти: изисквания и надзор

Централните контрагенти трябва да отговарят на следните изисквания:

  • Разрешение: за да предоставят услуги за клиринг, централните контрагенти трябва да кандидатстват за разрешение пред компетентния орган на държавата-членка, в която са установени. Те имат възможност да разширят дейността си с допълнителни услуги. Всеки ЦК разполага с начален капитал от 7,5 милиона евро.
  • Трети държави: ЦК, който е установен в трета държава, може да предоставя клирингови услуги на места за търговия, установени в ЕС, само когато е признат от ЕОЦКП.
  • Организация: ЦК е задължен да създаде комитет за управление на риска, в чийто състав влизат представители на клиринговите членове, независими членове на ръководния съвет и представители на клиентите му. Този комитет консултира управителния съвет във връзка с всички въпроси, които могат да окажат влияние върху управлението на риска на ЦК.
  • Съхраняване на данни: ЦК е длъжен да съхранява цялата информация за обработените от него договори за срок от най-малко десет години.
  • Измерване и оценяване: ЦК има възможност да измерва и оценява в близък до реално време режим своята ликвидност и кредитна експозиция към всеки клирингов член, както и към друг ЦК, с който той е сключил споразумение за оперативна съвместимост.
  • Допълнително обезпечение, загуби и гаранционен фонд: ЦК налага, изисква и събира допълнителни обезпечения от клиринговите си членове за ограничаване на кредитните си експозиции. Те трябва да са достатъчни, за да покрият загубите вследствие на най-малко 99 % от промяната на експозициите в рамките на подходящ времеви хоризонт. За покриване на загубите, надхвърлящи този праг, трябва да бъде създаден предварително набран гаранционен фонд.

Споразумения за оперативна съвместимост

След предварителното одобрение от компетентните органи централните контрагенти, които сключват споразумение за оперативна съвместимост, трябва:

  • да имат възможност за установяване, наблюдение и управление на рисковете, произтичащи от това споразумение;
  • да се споразумеят относно съответните си права и задължения;
  • да установяват, наблюдават и управляват ефективно кредитните и ликвидните рискове;
  • да установяват, наблюдават и отчитат взаимозависимостите, възникващи вследствие на споразумението.

Регистри на транзакции

Регистрите на транзакции, установени в ЕС, са задължени да имат регистрация в ЕОЦКП. Те трябва да разполагат с надеждни правила за управление, ясна организационна структура с добре определена йерархия на отговорностите.

Задължение за отчетност

На равнище ЕС е установено единно изискване за отчитане на данните за дериватите. Всички контрагенти и ЦК трябва да отчитат данните за извънборсовите деривати пред регистрите на транзакции. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

Обмен на информация

С цел подобряване на прозрачността на извънборсовите пазари, компетентните органи, ЕОЦКП и други заинтересовани органи имат достъп до информацията , която се съхранява в регистрите за транзакции.

За допълнителна информация: Инфраструктура на финансовите пазари

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране

Официален вестник

Регламент (ЕС) № 648/2012

16.8.2012 г.

-

ОВ L 201 от 27.7.2012 г.

Акт(ове) за изменение/допълнение

Влизане в сила

Краен срок за транспониране

Официален вестник

Регламент (ЕС) № 153/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 575/2013

28.6.2013 г.Прилагане: от 1.1.2014 г., с изключение на някои разпоредби.

-

ОВ L 176 от 27.6.2013 г.

Регламент (ЕС) № 149/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 150/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 151/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 152/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 153/2013

15.3.2013 г.

-

ОВ L 52 от 23.2.2013 г.

Регламент (ЕС) № 876/2013

3.10.2013 г.

-

ОВ L 244 от 13.9.2013 г.

Регламент (ЕС) № 1002/2013

8.11.2013 г.

-

ОВ L 279 от 19.10.2013 г.

Регламент (ЕС) № 1003/2013

22.10.2013 г.

-

ОВ L 279 от 19.10.2013 г.

Последна актуализация: 12.03.2014

Top