Help Print this page 
Title and reference
Харта на основните права

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Харта на основните права

Хартата на основните права признава обхвата от лични, граждански, политически, икономически и социални права на гражданите и жителите на ЕС, като ги обединява в правото на ЕС.

ОБОБЩЕНИЕ

През юни 1999 г. Европейският съвет от Кьолн заключава че основните права, приложими на ниво Европейски съюз (ЕС), трябва да бъдат консолидирани в харта, за да им се даде по-голяма видимост. Ръководителите на държавите/правителствата бяха вдъхновени да включат в хартата основните принципи, заложени в европейската Конвенция за човешките права от 1950 г., и произлизащите от конституционните традиции, общи за държавите-членки на ЕС. Освен това хартата трябва да включва основните права, които се прилагат за гражданите на ЕС, както и икономическите и социалните права, съдържащи се в Социалната харта на Съвета на Европа и Хартата на Общността за основните социални права на работниците. Тя също трябва да отразява принципите, произлизащи от практиката на Съда и Европейския съд по правата на човека.

Хартата бе изготвена от конвент, съставен от представител от всяка държава-членка на ЕС и Европейската комисия, както и от членове на Европейския парламент и националните парламенти. Тя бе официално обявена в Ница през декември 2000 г. от Европейския парламент, Съвета и Комисията.

През декември 2009 г. с влизането в сила на Договора от Лисабон на хартата бе дадено задължително правно действие, еквивалентно на Договорите. За тази цел хартата бе изменена и обявена за втори път през декември 2007 г.

Съдържание

Хартата обединява в един документ правата, установени преди в различните законодателни инструменти, като националните закони и правото на ЕС, както и в международните конвенции от Съвета на Европа, Организацията на обединените нации (ООН) и Международната организация на труда (МОТ). Тя създава по-голяма сигурност в ЕС, като прави основните права по-ясни и по-видими.

Хартата на основните права съдържа преамбюл и 54 члена, групирани в седем дяла:

  • дял I: достойнство (човешко достойнство, правото на живот, правото на ненакърнимост на личността, забрана на насилието и нечовешкото или уронващо престижа третиране или наказание, забрана на робството и принудителния труд);
  • дял II: свободи (правото за свобода и сигурност, уважението към личния и семейния живот, защита на личните данни, правото за встъпване в брак и право на създаване на семейство, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, свобода на събранията и сдруженията, свобода на изкуствата и науките, правото на образование, свобода за избор на професия и право на труд, свобода на стопанската инициатива, правото на собственост, правото на убежище, защита в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране);
  • дял III: равенство (равенство пред закона, недискриминация, културно, религиозно и езиково многообразие, равенство между жените и мъжете, правата на детето, правата на възрастните хора, интеграция на хората с увреждания);
  • дял IV: солидарност (правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието, правото на колективни преговори и действия, правото на достъп до услугите за намиране на работа, защита при неоснователно уволнение, справедливи и равни условия на труд, забрана на детския труд и защита на работещите младежи, семеен и професионален живот, социална сигурност и социална помощ, закрила на здравето, достъп до услуги от общ икономически интерес, опазване на околната среда, защита на потребителите);
  • дял V: гражданство (правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент и в общинските избори, правото на добра администрация, правото на достъп до документи, Европейския омбудсман, правото на петиция, свобода на движението и пребиваването, дипломатическа и консулска закрила);
  • дял VI: правосъдие (правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпция за невиновност и право на защита, принципи на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, правото да не бъде съден или наказван два пъти в наказателни производства за едно и също престъпление);
  • дял VII: основни разпоредби.

Приложно поле

Хартата се прилага към европейските институции, които са обект на принципа на субсидиарност, и при никакви обстоятелства не могат да разпростират правомощията и задачите, които са им възложени чрез Договорите. Хартата се прилага и към държавите-членки на ЕС, когато те прилагат правото на ЕС.

Ако някое от правата съответства на правата, гарантирани чрез европейската Конвенция за човешките права, значението и приложното поле на тези права трябва да бъдат същите, като дефинираните от конвенцията, макар че правото на ЕС може да предвижда по-разширена защита. Всяко от правата, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите-членки на ЕС, трябва да бъде тълкувано в съответствие с тези традиции.

Протокол (№) 30 към Договорите относно прилагането на хартата за Полша и Обединеното кралство ограничава тълкуването на хартата от Съда и националните съдилища на тези две държави, в частност по отношение на правата, свързани със солидарността (дял IV).

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Доклад за 2013 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС. [ COM(2014) 224 final от 14.4.2014 г. - непубликуван в Официален вестник].

Настоящият четвърти годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС предоставя всеобхватен преглед на прилагането на основните права в ЕС през 2013 г.

Наред с другите неща докладът посочва как контролният списък на основните права, залегнали в Хартата, се взема внимателно предвид от институциите на ЕС при предлагане и приемане на законодателство. В доклада се посочват и примери за това как основните права, залегнали в Хартата, са били от значение в производствата за установяване на нарушение, образувани от Комисията срещу държави-членки. В решението по делото Åkerberg Fransson през 2013 г. съдът разяснява, че може да е достатъчно за дадена държава-членка в действителност да преследва дадена цел по договорите на ЕС или вторичното законодателство на равнище ЕС спрямо директното транспониране на европейското законодателство, с цел засилване на приложението на Хартата на национално равнище.

Последна актуализация: 18.06.2014

Top