Help Print this page 
Title and reference
Право на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Право на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки

Директива на Европейския съюз (ЕС) относно правото на гражданите на ЕС да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите от ЕС обединява частичните мерки от комплексното законодателство, което регулираше този въпрос на предходен етап. Наред с останалото тези мерки са разработени да насърчат гражданите да упражняват правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите от ЕС, да сведат административните формалности до най-същественото, да осигурят по-добро определяне на статута на членовете на семейството, да ограничат обхвата за отказ за влизане или прекратяване на правото на пребиваване и да въведат ново право на постоянно пребиваване.

АКТ

Директива 2004/38/EO на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви64/221/EИО, 68/360/EИО, 72/194/EИО, 73/148/ЕИО, 75/34/EИО, 75/35/EИО, 90/364/EИО, 90/365/EИО и 93/96/EИО.

ОБОБЩЕНИЕ

Директивата обединява в отделен инструмент цялото законодателство относно правото на влизане и пребиваване за гражданите на ЕС, състоящо се от два регламента и девет директиви. Това опростяване има за цел да улесни гражданите при упражняването на техните права. Също така директивата има за цел да сведе до минимум формалностите, които гражданите на ЕС и членовете на техните семейства трябва да изпълнят, за да упражняват своето право на пребиваване.

Общи положения

Това предложение е предназначено да регулира:

  • условията, при които гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност, упражняват своите права на свободно движение и пребиваване в държавите от ЕС;
  • правото на постоянно пребиваване;
  • ограниченията на гореспоменатите права въз основа на обществената политика, обществената сигурност и общественото здравеопазване.

Право на влизане и право на пребиваване до 3 месеца

Всички граждани на ЕС имат правото да влизат в друга държава от ЕС посредством карта за самоличност или валиден паспорт. При никакви обстоятелства не може да се изисква входна или изходна виза. Когато въпросните граждани нямат документи за пътуване, приемащата държава трябва да им предостави всички разумни възможности да получат необходимите документи или те да им бъдат изпратени в разумен срок от време.

Членове на семейства, които нямат националност на държава от ЕС, се ползват със същите права, като на гражданина, който те придружават или към който се присъединяват. От тях може да се изисква краткосрочна виза съгласно Регламент (EО) №539/2001. Разрешенията за пребиваване, издадени съгласно настоящата директива, ще се считат за равносилни на кратркосрочни визи.

За престой, по-малък от 3 месеца, единственото изискване към гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които са се присъединили към тях или ги придружават, е те да притежават валиден документ за самоличност или паспорт. Приемащата държава може да изисква от въпросните лица да регистрират своето присъствие в страната в рамките на разумен и недискриминационен период от време.

Право на пребиваване за повече от 3 месеца

Правото на пребиваване за повече от 3 месеца остава подлежащо на някои условия. Кандидатите трябва:

  • да бъдат работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава;
  • или да притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава през времето си на пребиваване и притежават пълно здравно застрахователно покритие. Държавите от ЕС не могат да определят минимален срок, който те считат за достатъчен, но трябва да вземат под внимание конкретните обстоятелства;
  • или да преминават курс на обучение, включително професионално обучение като студенти и да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие, за да гарантират, че няма да се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава през времето си на пребиваване;
  • или да са членове на семейството, които придружават или се присъединяват към гражданина на ЕС, попадащ в една от горните категории.

Разрешителните за престой са премахнати за граждани на ЕС. Въпреки това държавите от ЕС могат да изискат от тях да се регистрират при компетентните власти в рамките на период, не по-кратък от 3 месеца от датата на пристигане. Удостоверението за актуална регистрация ще се издава незабавно при представяне на:

  • карта за самоличност или валиден паспорт;
  • доказателство, че едно от горните условия е изпълнено (вж. член 8 от директивата относно доказателствата).

Членове на семейства на граждани на ЕС, които нямат националност от държава от ЕС, трябва да кандидатстват за издаване на карта за пребиваване на членове на семейството на граждани на ЕС (за условията за издаване на карта за пребиваване, вж. чл. 10). Тези карти са валидни за 5 години от датата на тяхното издаване.

Запазване на правото на пребиваване

Като цяло, гражданите на ЕС запазват правото си на пребиваване през първите три месеца, дотогава, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка. След изтичане на тримесечния период те трябва да продължат да отговарят на условията относно тяхното пребиваване (поставени в чл. 7), но държавите-членки не могат регулярно да проверяват дали тези условия са изпълнени. Мярката експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване до системата за социално подпомагане.

При определени условия -смърт на гражданина на ЕС, неговото/нейното отпътуване от приемащата държава, развод, обявяване на брака за нищожен или прекратяване на партньорското съжителство, не се засяга правото на членовете на семейството, които не са граждани на държава на ЕС, да продължат да пребивават във въпросната държава. Р аботниците или самостоятелно заетите лица запазват своето право на пребиваване, ако например временно прекъсват работа в резултат на трудова злополука или професионална болест или ако има периоди на принудителна безработица, надлежно регистрирани от съответното бюро по труда след като лицето е било трудово ангажирано за повече от 1 година и регистрирано като безработно (за повече примери, вж. чл. 7(3)).

Право на постоянно пребиваване

Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства придобиват правото на постоянно пребиваване в приемащата държава след 5-годишен период на непрекъснато законно пребиваване, при условие че срещу тях няма влязла в сила мярка за експулсиране. Това право на постоянно пребиваване вече не подлежи на никакви условия. Правото на постоянно местожителство се губи само в случай на повече от 2 последователни години отсъствие от приемащата държава.

При определени обстоятелства, лицата могат да получат правото на постоянно пребиваване в държава на ЕС преди да са живели в нея в продължение на 5 години.

Общи условия относно правото на местожителство и правото на постоянно местожителство

Граждани на ЕС, имащи право на пребиваване или право на постоянно пребиваване, и членовете на техните семейства също се третират наравно с гражданите на приемащата държава-членка в областите, обхванати от Договора за ЕС. Въпреки това приемащата държава не е задължена да даде право на социално осигуряване през първите 3 месеца от пребиваването на лица, които не са наети или самостоятелно наети работници и на членовете на техните семейства. Също така преди придобиването на право на постоянно пребиваване приемащите държави не са задължени да отпускат помощ за издръжка за обучение, включително за професионално обучение под формата на безвъзмездни помощи или кредити за същите тези лица. Членовете на семейството, независимо от тяхната националност, ще имат право да се включват в икономическа дейност като наети или самостоятелно наети лица.

Ограничения относно правото на влизане и правото на пребиваване въз основа на обществената политика, обществената сигурност и общественото здравеопазване

Граждани на ЕС или членове на техните семейства могат да бъдат експулсирани от приемащата държава с оглед на обществената политика, обществената сигурност и общественото здравеопазване. При никакви обстоятелства решението за експулсиране не може да почива на икономически основания. Мерките, засягащи свободата на движение и пребиваване, трябва да спазват принципа на пропорционалността и да са базирани изключително върху личното поведение на съответното лице. Това поведение трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.

Наличието на предишни наказателни присъди не обосновава автоматично експулсирането. Самият факт, че валидността на документите за влизане, използвани от съответното лице, е изтекла, не представлява основание за такава мярка.

Във всеки случай преди вземане на решение за експулсиране държавата трябва да прецени редица фактори, като периода, през който съответното лице е пребивавало, неговата или нейната възраст, здравословно състояние, степен на интегриране, семейно и икономическо положение в приемащата държава и връзки със страната на произход. Нивото на защита срещу експулсиране срещу гражданин на ЕС се увеличава с продължителността на пребиваване. По този начин, ако гражданинът на ЕС е пребивавал в приемащата страна през последните 10 години (или ако е непълнолетен) решението за експулсиране може да бъде взето единствено ако се основава на императивни основания, свързани с обществената сигурност.

Обществено здраве - Единствените заболявания, оправдаващи вземането на мерки, ограничаващи свободата на движение, са заболяванията с епидемичен потенциал (както са определени в съответните документи на Световната здравна организация) и други инфекциозни или заразни паразитни заболявания.

Лицето, засегнато от решение, отказващо му влизане или пребиваване в държава на ЕС, трябва да бъде уведомено в писмен вид за това решение по такъв начин, който му позволява да разбере неговото съдържание и заключения. Трябва да бъдат посочени основанията за решението и засегнатото лице трябва да бъде информирано за наличните процедури по обжалване. Освен при спешни случаи, за изпълнение на такива решения трябва да бъде отпуснат 1 месец, през който лицето да напусне държавата.

Заповеди за доживотно експулсиране не могат да се издават при никакви обстоятелства. Лицата, засегнати от заповеди за експулсиране, могат да заявят преразглеждане на заповедта след 3 години. Директивата предвижда и серия от процедурни гаранции. По-конкретно засегнатите лица имат достъп до съдебно преразглеждане, а когато е уместно - до административно преразглеждане в приемащата държава-членка.

Заключителни разпоредби

Държавите от ЕС могат да приемат необходимите мерки за отхвърляне, прекратяване или оттегляне на всяко право, предоставено в тази директива в случай на злоупотреба с права или измама, например като фиктивните бракове.

Настоящата директива не е пречка за прилагането на националното законодателство или на административни ангажименти, предвиждащи по-благоприятно третиране.

БЕЛЕЖКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране от държавите-членки

Официален вестник

Директива 2004/38/EО

30.4.2004 г.

30.4.2006 г.

OВ L 158 от 30.4.2004 г.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 юли 2009 г. относно насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки [ COM(2009) 313 окончателен -непубликувано в Официален вестник].

Това съобщение дава насоки на държавите-членки за по-доброто прилагане на Директива 2004/38/ЕО.

Тези насоки изясняват правата на гражданите и на членовете на техните семейства и информират държавите-членки относно мерките, които те могат да вземат, по-конкретно за борба със злоупотребата с права и фиктивните бракове.

За да се гарантира правилното прилагане на Директива 2004/38/ЕО, Комисията се ангажира да приложи следните инициативи:

  • актуализиране на наръчник за граждани с цел по-добро разбиране на техните права;
  • организиране на двустранни срещи с държавите-членки.

Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници(ОВ L 128, 30.4.2014 г., стр. 8-14).

04.08.2014

Top