Help Print this page 
Title and reference
Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/112/EО на Съвета – общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА?

С нея се кодифицират в един законодателен акт всички изменения на първоначалната Шеста директива за ДДС, като по този начин се разяснява действащото понастоящем законодателство на ЕС за ДДС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се прилага към всички сделки, извършвани в ЕС възмездно (срещу заплащане) от данъчнозадължено лице, т.е от всяко лице или субект, което доставя облагаеми стоки или услуги в процеса на стопанска дейност. Вносът, извършван от такова лице, също подлежи на облагане с ДДС.

Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в една държава от ЕС, вътреобщностните придобивания на стоки (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава от ЕС до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от територии извън него.

По отношение на мястото на сделката се прилагат различни правила в зависимост от естеството на сделката, вида на доставения продукт и дали е включен превоз:

Доставка на стоки — мястото на облагане е там, където се доставят стоките.

Вътреобщностно придобиване на стоки — мястото на облагане е мястото, където придобиващата стоките страна приема доставката им, т.е. държавата от ЕС, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава от ЕС.

Вносът на стоки в ЕС от държави извън ЕС обикновено се облага в държавата от ЕС, където те пристигат.

Доставка на услуги — мястото на облагане е там, където се доставят услугите. Това зависи не само от естеството на доставената услуга, но и от статута на клиента, получаващ услугата. За да се гарантира облагането на услугата на мястото, където тя се ползва действително, има някои изключения от тези общи правила, като например:

услуги, свързани с недвижима собственост (недвижими имоти);

превоз на пътници;

дейности, свързани с култура, спорт, образование и развлечения;

ресторантьорски услуги.

ДДС става изискуем в зависимост от естеството на сделката, например когато стоките или услугите бъдат доставени. Данъчното събитие за вътреобщностно придобиване (покупка) обикновено възниква, когато стоките са придобити, т.е. когато доставката на подобни стоки в държавата от ЕС на придобиване се счита за завършена. Данъчното събитие при внос в ЕС възниква, когато стоките са докарани в държава от ЕС.

Данъчната основа в случай на доставка на стоки и услуги и вътреобщностно придобиване на стоки включва всички плащания към доставчика срещу доставката. Данъчната основа при внос на стоки е стойността им за митнически цели. Митата, данъците и другите такси са включени в данъчната основа, с изключение на самия данък върху добавената стойност.

Размерът на стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави от ЕС, не може да бъде по-малък от 15 %. Държавите от ЕС могат да прилагат една или две намалени ставки в размер, не по-малък от 5 %, към конкретни стоки или услуги, посочени в приложение III към директивата. При определени условия се прилагат и редица разпоредби, които се отклоняват от тези правила (по-ниски ставки, намалени ставки за други стоки или услуги и др.).

В директивата се предвиждат случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане, например финансови и застрахователни услуги, медицински грижи или социални услуги. Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане, например вътреобщностни доставки на стоки или износ на стоки за държава извън ЕС. Някои освобождавания са задължителни за държавите членки, докато други са по избор.

Данъчнозадълженото лице има правото на приспадане на размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги в държавата от ЕС, където са изпълнени тези сделки. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми сделки, например местни доставки на стоки или услуги. По принцип правото на приспадане не е налице в случай на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице има право да ползва специален режим. В някои случаи приспаданията може да бъдат ограничавани или коригирани.

Директивата предвижда задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица. По принцип ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Изключенията включват конкретни сделки, при които клиентът плаща ДДС, например при доставки на природен газ, и сделки, при които страната от ЕС може да определи, че клиентът ще плаща ДДС, както е с някои поддаващи се на измама доставки, например квотите за емисии (до 31 декември 2018 г.).

Директивата предвижда дерогации за държавите от ЕС от стандартните правила за ДДС, например с цел предотвратяване на определени типове неплащане на данъци. Има и специални режими на ДДС, чиято цел е намаляването на документацията, например за малки предприятия и фермери.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

От 1 януари 2007 г.

За допълнителна информация вж. ДДС на уебсайта на Европейската комисия.

АКТ

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите членки

Официален вестник на Европейския съюз

Директива 2006/112/EО

1.1.2007 г.

1.1.2008 г.

ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1—118

Последващите изменения и допълнения на Директива 2006/112/ЕО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне на приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г., стр. 5—30)

Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23—28)

Директива 2007/74/EО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ L 346, 29.12.2007 г., стр. 6—12)

Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15—18)

Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1—11)

последно актуализация 15.10.2015

Top