Help Print this page 
Title and reference
Обща система за данъка върху добавената стойност (ДДС) (Директивата за ДДС)

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Обща система за данъка върху добавената стойност (ДДС) (Директивата за ДДС)

Тази директива систематизира разпоредбите за прилагане на общата система за ДДС, която се прилага към производството и разпространението на стоки и услуги, закупувани и продавани за потребление в рамките на Европейския съюз (ЕС). За да обезпечат, че данъкът е неутрален по влияние независимо от броя на сделките, данъчнозадължените лица по ДДС могат да приспаднат от своята ДДС сметка сумата на данъка, който са платили на другите данъчнозадължени лица. ДДС се поема окончателно от крайния потребител под формата на процентна добавка към крайната цена на стоките или услугите.

АКТ

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност [Виж акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е общ данък върху потреблението, прилаган върху търговските дейности, включващи производството и разпространението на стоки и предлагането на услуги. Тази Директива за ДДС систематизира разпоредбите, управляващи въвеждането на общата система за ДДС в Европейския съюз (ЕС).

Общата система за ДДС се прилага към стоките и услугите, закупени и продадени за потребление в рамките на ЕС. Данъкът се изчислява въз основа на стойността, добавена към стоките и услугите на всеки етап от производството и на веригата за разпространение.

Данъкът се събира чрез система от частични плащания, което позволява на данъчнозадължените лица (фирмите, определени за ДДС) да приспадат от своите ДДС сметки сумата на данъка, който са платили на други данъчнозадължени лица върху техните покупки за търговски цели по време на предходния етап. Този механизъм означава, че данъкът е неутрален, независимо от броя на сделките.

Накра ДДС се поема от крайния потребител под формата на процентна добавка към крайната цена на стоките или услугите. Тази крайна цена е общата сума на стойността, добавяна на всеки етап от производството и разпространението. Доставчикът на стоките или услугите (данъчнозадълженото лице) плаща ДДС, платен върху стоките или услугите, на националната данъчна администрация след приспадането на ДДС, вече платен на неговите доставчици.

Приложно поле

На ДДС подлежат възмездните сделки, извършени на територията на държава от ЕС от данъчнозадължено лице, действащо в качеството си на такова. На ДДС подлежат и сделките за внос от всички лица.

Облагаемите сделки включват:

  • доставка на стоки от данъчнозадължено лице;
  • вътреобщностни придобивания в държава от ЕС на стоки от друга държава-членка на ЕС;
  • доставка на услуги от данъчнозадължено лице;
  • внос на стоки от държави извън ЕС (трета територия или държава извън ЕС).

Вътреобщностното придобиване на стоки възниква само когато стоките се транспортират от една държава от ЕС до друга. То възниква, когато стоките, продавани от данъчнозадълженото лице в държавата от ЕС по отпътуване, са закупени в друга държава от ЕС (на пристигане) от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, или от данъчнонезадължено юридическо лице. То възниква също в случая на закупуване от други лица на нови транспортни средства и на продукти, подлежащи на акцизни мита.

Ако общата сума на вътреобщностните придобивания на стоки от данъчнонезадължени юридически лица и от определени категории данъчнозадължени лица, освободени от данъци, не надвишава минималния праг от 10 000 EUR годишно, тези придобивания подлежат на ДДС само ако купувачът желае да се регистрира.

Вътреобщностните придобивания на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски и антикварни предмети не подлежат на ДДС, когато търговецът е данъчнозадължен дилър или организатор на продажби чрез публичен търг, който е платил данъка върху тези стоки чрез специалната схема за данъчно облагане на коефициента на печалба.

Териториален обхват

ДДС на ЕС не се прилага в следните трети територии:

  • остров Хелиголанд, територията на Бюсинген, Сеута, Мелила, Ливиньо, Кампионе д`Италия и италианските води на езерото Лугано (територии, които не образуват част от митническата територия на ЕС);
  • планината Атон, Канарските острови, френските отвъдморски департаменти, Аландските острови и Англо-нормандските острови (територии, които образуват част от митническата територия на ЕС).

В съответствие с Договора ДДС не се прилага и в Гибралтар и в частта от Кипър, която не е под ефективното управление на правителството на Република Кипър. Тези региони са третирани като трети територии.

Тъй като Княжество Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Декелия не се считат за държави извън ЕС, ДДС се прилага там.

Данъчнозадължени лица

Данъчнозадължено лице е лицето, което самостоятелно извършва на дадено място икономическа дейност, независимо от целта или резултатите от тази дейност. Икономическата дейност включва всички дейности на производителите, търговците или лицата, предоставящи услуги, включително дейности в минното дело и в селското стопанство и дейности на свободните професии. До степента, в която те са обвързани със своя работодател чрез трудов договор или чрез други законови връзки, създаващи взаимоотношенията работодател — служител, дейностите на лицата с възнаграждение и на другите лица не се считат за самостоятелно извършвани дейности.

Всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, транспортирано до друга държава в ЕС, също се счита за данъчнозадължено лице.

Всяка държава-членка на ЕС може също да счита за данъчнозадължено лице всеки, който извършва инцидентно сделка, свързана с икономическа дейност, и в частност с доставката на сгради или части от сгради и на земята, върху която е построена сградата, или с доставката на земя за строеж, когато е извършена преди първото обитаване.

Държавните, регионалните и местните органи и други публичноправни субекти не се считат за данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, в които се ангажират като държавни органи, освен когато третирането им като данъчнонезадължени лица би довело до значителни нарушения на конкуренцията. Когато извършват определени търговски операции, тези органи обаче са данъчнозадължени лица.

Облагаеми сделки

Доставката на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

Всяка сделка, която не представлява доставка на стоки, представлява доставка на услуги.

Вътреобщностното придобиване на стоки е придобиване на правото за разпореждане като собственик на движимо материално имущество, транспортирано към лицето, придобиващо стоките в друга държава-членка на ЕС.

Вносът на стоки е навлизането в ЕС на стоки, които не са в свободно обращение. Навлизането на стоки, които са в свободно обращение от трета територия, също е внос.

Място на сделките

Мястото за доставка на стоки е:

  • местоположението на стоките по време на доставката (когато стоките не се изпращат или превозват);
  • местоположението на стоките в момента, когато започва изпращането или превозът до клиента (когато стоките се изпращат или превозват);
  • мястото на отпътуване при превоза на пътници (когато стоките са продавани на борда на кораби, самолети или влакове);
  • мястото, на което се намира клиентът (в случай на доставка на газ чрез система за природен газ в рамките на ЕС или друга мрежа, свързана към тази система, доставката на електричество или доставката на топлинна или охлаждаща енергия чрез мрежите за топлоснабдяване или охлаждане).

За място за вътреобщностно придобиване на стоки се счита мястото, на което завършва превозът на стоките до лицето, което ги придобива.

За място за доставка на услуги до данъчнозадължени лица се счита мястото, на което клиентът е установил стопанската си дейност, или ако са доставени до постоянен обект на клиента на друго място, мястото, на което се намира постоянният обект, или при липсата на обект, мястото, на което е постоянният адрес на клиента или обичайното му местоживеене. За място за доставка на услуги до данъчнонезадължени лица се счита мястото, на което доставчикът е установил стопанската си дейност, или ако са доставени от постоянен обект на доставчика на друго място, мястото, на което се намира постоянният обект, или при липсата на обект, мястото, на което е постоянният адрес на доставчика или обичайното му местоживеене.

Въпреки това, има някои изключения от тези общи правила. Въпросните услуги включват услугите, свързани с недвижими имоти, превоз на пътници и транспорт на стоки, услугите, свързани с дейности, отнасящи се до културата, изкуството, спорта, науката, образованието и развлеченията, ресторантьорските и кетъринг услуги и тези с краткосрочно наемане на транспортни средства. Главната цел на тези изключения е да се осигури, че услугата се облага на мястото на действителното ѝ потребление.

По отношение на държавите извън ЕС, с цел избягване на двойното данъчно облагане, липсата на облагане или нарушаване на конкуренцията, държавите-членки на ЕС могат да разглеждат:

  • мястото за доставка на определени услуги, намиращо се на територията им, като място, разположено извън ЕС, ако ефективното ползване и притежаване възникват извън ЕС;
  • мястото за доставка на определени услуги, намиращо се извън ЕС, като място, разположено в рамките на държава-членка на ЕС, ако ефективното ползване и притежаване възникват на нейната територия.

Мястото за внос на стоки е държавата-членка на ЕС, в която се намират стоките, когато влязат в ЕС.

Данъчно събитие и изискуемост на ДДС

Освен при няколко специално изброени случая, данъчното събитие за данъка настъпва и данъкът става изискуем при предоставянето на стоките или услугите.

При вътреобщностното придобиване на стоки данъчното събитие настъпва при реализация на придобиването, а данъкът става изискуем на 15-о число от месеца, следващ придобиването. Въпреки това, ако фактурата е издадена преди тази дата, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата.

Все пак от 1 януари 2013 г., когато Директива 2010/45/ЕС влезе в сила, ДДС стана изискуем при издаването на фактурата или след изтичането на срока, посочен в член 222 на тази директива, ако не е издадена фактура към този момент.

При вноса на стоки данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са внесени в държава-членка на ЕС.

Данъчна основа

Във връзка с доставката на стоки и услуги и вътреобщностните придобивания на стоки данъчната основа включва всичко, което представлява възнаграждение, получено от доставчика за сделки от клиента. Тя включва субсидиите, пряко свързани с цената на тези сделки. Данъчната основа включва също данъци, мита, налози и такси (с изключение на самия ДДС) и инцидентни разходи, начислени от доставчика на клиента, но изключва определени намаления на цената, рабати и отстъпки в цената и изплащания на натрупаните разходи.

В случая с вноса на стоки данъчната основа е стойността за митнически цели. Тя включва данъци, мита, налози и други такси, дължими извън държавата-членка на ЕС, в която се внася, и тези, дължими поради вноса (с изключение на самия ДДС) и инцидентните разходи (опаковка, транспорт и др.).

Ставки на ДДС

Облагаемите сделки се облагат при ставките и съгласно условията, установени от държавата-членка на ЕС, в която се извършват. Стандартната ставка на ДДС е зададена като процент от данъчната основа, който до 31 декември 2015 г. не може да е по-малък от 15 %.

Държавите-членки на ЕС могат да прилагат една или две намалени ставки, не по-малки от 5 %. Намалените ставки могат да се прилагат само към доставката на стоки и услуги в категориите, изброени в приложение III на Директивата за ДДС (с последните изменения чрез Директива 2009/47/EО).

Държавите от ЕС могат също, след консултиране с Комитета по ДДС, да приложат намалена ставка на ДДС към доставките на природен газ, електричество и топлоенергия.

Накрая, чрез дерогация от обикновените правила, определени държави-членки на ЕС може да имат правото да поддържат в определени области намалени ставки на ДДС, включително тези, които са по-ниски от минималните, или нулеви ставки.

Някои от тези дерогации, предвидени в акта за присъединяването на десетте държави, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., се прилагаха само до 31 декември 2010 г. Други бяха удължени или обединени в общите правила чрез Директива 2009/47/ЕО.

Освобождавания

Стоките и услугите, които са освободени от ДДС, се продават на крайния клиент без прилагане на ДДС върху продажбата. Тук обаче, когато доставката на стоки или услуги е освободена от данък, доставчикът не може да приспадне ДДС върху покупките. Подобно освобождаване без право на приспадане означава, че остава скрит ДДС, включен в цената, платена от клиента. Това освобождаване трябва да бъде ясно разграничено от нулевата ставка на ДДС, за която определени държави-членки на ЕС имат дерогация да запазят и която означава, че крайната цена за потребителя не включва остатъчен ДДС.

Има и освобождавания с право за приспадане, чиято главна цел е да се вземе под внимание мястото, на което се счита, че се потребяват стоките или услугите, и така да се облагат: тези сделки са освободени от целия ДДС в държавата-членка на ЕС по произхода им, понеже ще бъдат обложени в държавата на местоназначението.

Освобождавания без право на приспадане

По социално-икономически причини се освобождават следните:

  • конкретни дейности от общ интерес (като болнични и медицински грижи, стоки и услуги, свързани с благополучието и работата на социалното осигуряване, училищно и университетско образование и определени културни услуги);
  • определени сделки, включващи застраховки, отпускане на кредит, определени банкови услуги, доставки на пощенски марки, лотарии и залагания и определени доставки на недвижимо имущество.

За насърчаване на търговията се освобождават определени сделки за внос на стоки от държави извън ЕС. Те включват окончателния внос на стоки, чиято доставка е освободена в държавата-членка на ЕС на вноса, и стоките, чийто окончателен внос се управлява от директиви 2007/74/ЕО (стоки, пренасяни в багажа на пътниците),2009/132/ЕО (стоки, внасяни без търговско предназначение) и2006/79/ЕО (малки пратки на стоки без търговски характер).

Освобождавания с право на приспадане

За да се вземе под внимание мястото, където се счита, че стоките и услугите са потребявани и следователно — облагани, следните сделки са освободени с право на приспадане:

  • вътреобщностните доставки на стоки, включително нови транспортни средства и продукти, подлежащи на акцизни мита, изпращани от една държава-членка на ЕС до друга;
  • износът на стоки от ЕС до трета територия или до държава извън ЕС;
  • определени сделки, свързани с международния транспорт, или третирани като износ;
  • доставка на услуги от посредници, когато участват в сделки, свързани с износ;
  • определени сделки, свързани с международната търговия, като свързаните с митническите складове и с други складове.

Приспадания

Данъчнозадълженото лице, което закупува стоки или услуги, има правото да приспадне сумата на ДДС в държавата-членка на ЕС, в която се извършват тези сделки, ако стоките и услугите са използвани за неговата професионална икономическа дейност. Данъчнозадълженото лице, което е платило ДДС в държава-членка на ЕС, в която той/тя не е установен(а), може да си обезпечи възстановяване чрез специална електронна процедура. Няма право за приспадане в случая на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице е квалифицирано в специална схема (напр. освобождаване от ДДС за малките фирми).

В определени случаи приспаданията могат да бъдат ограничени или коригирани. Упражняването на правото на приспадане изисква изпълнението на определени условия, особено задължението да се притежава фактура.

Задължения на данъчнозадължените лица и на определени данъчнонезадължени лица

ДДС е платим:

  • от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаема доставка на стоки или услуги, освен при определените конкретни случаи, когато данъкът е дължим от друго лице, в частност клиент, чрез процедурата за сторниране на начислението;
  • от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на облагаеми стоки;
  • върху внос от лице, определено или признато като задължено от държавата-членка на ЕС на вноса.

Данъчнозадълженото лице трябва да декларира началото, промените или прекратяването на неговата дейност като данъчнозадължено лице и трябва да пази достатъчно подробни записи.

Данъчнозадълженото лице трябва да осигури издаването на достатъчно подробна фактура за стоките и услугите, които доставя на друго данъчнозадължено лице или на данъчнонезадължено юридическо лице. Фактура трябва да се издава и в определени други случаи.

Дерогации

При определени условия държавите-членки на ЕС може да имат правото да въведат дерогации за опростяване събирането на ДДС или за избягване на конкретна данъчна измама или укриване на данъци.

Специални схеми

Съществуват специални схеми за ДДС за:

Потребители

Някои схеми за ДДС касаят пряко не само икономическите оператори, но и частните лица и крайни потребители. Такъв е случаят, когато примерно частно лице си купува стоки в друга държава-членка на ЕС. Когато потребителят си отнесе стоките вкъщи сам/а, ДДС е платен в държавата-членка на ЕС, в която те са продадени и закупени (т.е. по произхода им). Някои освободени от данъци данъчнозадължени лица и данъчнонезадължени юридически лица също имат правото да придобият ограничено количество стоки в друга държава-членка на ЕС в резултат от правилата за облагане на търговията между държавите в ЕС. За тези лица схемата вече се базира на принципа за облагане в държавата-членка на ЕС по произхода на доставяните стоки и услуги (виж края на това резюме).

Въпреки това, принципът за произхода не се прилага, когато стоките се продават от разстояние, т.е. когато купувачът и продавачът са в различни държави-членки на ЕС и стоките са изпращани. Ако стойността на продаваните стоки годишно надвишава определен праг (35 000 EUR или 100 000 EUR в зависимост от държавата-членка на ЕС), доставчикът трябва да приложи принципа за местоназначението, и трябва да го прави при всяко събитие за продажба от разстояние на продукти, подлежащи на акцизни мита. Съгласно този принцип доставчикът взема предвид ДДС в държавата-членка на ЕС на местоназначението съгласно прилаганата там ставка.

Принципът за произхода не се прилага, когато се закупуват нови транспортни средства в друга държава-членка на ЕС. В този случай купувачът плаща ДДС в държавата-членка на ЕС на местоназначението.

Борба срещу укриването на данъци

Укриването на данъци възпрепятства функционирането на вътрешния пазар, като създава неоправдани потоци от стоки и като позволява пласирането на стоки на пазара на необичайно ниски цени.

За да се пребори с това бедствие, Директива 2008/117/ЕО въвежда следните мерки:

  • установяване на 1-месечен срок за подаване на информация относно вътреобщностните доставки на стоки;
  • въвеждането на еднакъв данъчен период за доставчика и за купувача или клиента в контекста на вътреобщностните сделки;
  • намаляване на административната тежест;
  • разрешение за операторите да представят на тримесечие извлеченията за рекапитулация относно вътреобщностните доставки на стоки.

Борба с измамите в областта на данъка върху добавената стойност

Директива 2013/42/ЕС включва в рамките на директивата относно общата система за данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) Механизъм за бързо реагиране (МБР), който в извънредни специфични ситуации позволява на държавите от ЕС да предприемат незабавни мерки в случай на внезапни и мащабни данъчни измами.

Всяка една държава от ЕС, която желае да въведе специална мярка на МБР срещу измамите с ДДС, следва да изпрати уведомление до Комисията, като използва стандартен формуляр и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави от ЕС. Държавата предоставя на Комисията информация, с която уточнява засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея по отношение на това дали представляват значителни и непоправими финансови загуби. След което Комисията потвърждава дали има/няма възражения срещу специалната мярка на МБР в рамките на един месец, като при оценката на уведомлението взема предвид мненията на всяка друга държава държава от ЕС.

Свързаната Директива 2013/43/ЕС изменя Директивата за ДДС по отношение на незадължителнои временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами. Дава разрешение на държавите от ЕС да прилагат - незадължително и временно - обратно начисляване на данъчното задължение за плащане на ДДС върху доставките на конкретни стоки и услуги (механизъм за обратно начисляване на ДДС).

КОНТЕКСТ

Тази Директива за ДДС е преработен вариант на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — обща система за данък добавена стойност (единна основа за оценка), която е била изменена над 30 пъти от приемането ѝ. Тя систематизира разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 2007 г., без да изменя материята на действащото законодателство.

ПРЕПРАТКИ

Акт

Влизане в сила

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник на Европейския съюз

Директива 2006/112/ЕО

1.1.2007 г.

1.1.2008 г.

ОВ L 347 от 11.12.2006 г.

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила - Дата на изтичане

Краен срок за транспониране в държавите-членки

Официален вестник на Европейския съюз

Директива 2006/138/ЕО

29.12.2006 г.

1.1.2007 г.

ОВ L 384 от 29.12.2006 г.

Директива 2007/75/ЕО

29.12.2007 г.

-

ОВ L 346 от 29.12.2007 г.

Директива 2008/8/ЕО

20.2.2008 г.

Съгласно разпоредбите, от 1.1.2009 г. до 1.1.2015 г.

ОВ L 44 от 20.2.2008 г.

Директива 2008/117/ЕО

21.1.2009 г.

1.1.2010 г.

ОВ L 14 от 20.1.2009 г.

Директива 2009/47/ЕО

1.6.2009 г.

-

ОВ L 116 от 9.5.2009 г.

Директива 2009/69/ЕО

24.7.2009 г.

1.1.2011 г.

ОВ L 175 от 4.7.2009 г.

Директива 2009/162/ЕС

15.1.2010 г.

1.1.2011 г.

ОВ L 10 от 15.1.2010 г.

Директива 2010/23/ЕС

9.4.2010 г. -30.6.2015 г.

-

ОВ L 72 от 20.3.2010 г.

Директива 2010/45/ЕС

11.8.2010 г.

31.12.2012 г.

ОВ L 189 от 22.7.2010 г.

Директива 2010/88/ЕС

11.12.2010 г.

-

ОВ L 326 от 10.12.2010 г.

Директива 2013/42/ЕС

15.8.2013

-

ОВ L 201 от 26.7.2013 г.

Директива 2013/43/ЕС

15.8.2013 -31.12.2018

-

ОВ L 201 от 26.7.2013 г.

Директива 2013/61/ЕС

1.1.2014

-

ОВ L 353 от 28.12.2013 г.

Последователните изменения и поправки на Директива 2006/112/ЕО са включени в базовия текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателния внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г.).

Съобщение от Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 2 юли 2009 г. относно възможността за общо облагане с ДДС на група от свързани лица, предвидена в член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система за данъка върху добавената стойност (COM(2009) 325 окончателен - непубликуван в Официален вестник).

Съобщение на Комисията до Съвета от 28 януари 2009 г. относно развитие на технологиите в областта на електронното фактуриране и мерки за по-нататъшно опростяване, модернизиране и хармонизиране на правилата за фактуриране на ДДС(COM(2009) 20 окончателен - непубликуван в Официален вестник).

Директива2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (Официален вестник L 44, 20.2.2008 г.).

Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ L 346, 29.12.2007 г.).

Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 5 юли 2007 г. относно данъчни ставки по ДДС, различни от стандартните данъчни ставки по ДДС (COM(2007) 380 окончателен - непубликуван в Официален вестник).

Директива2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 г. относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г.).

Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 (ОВ L 264, 15.10.2003 г.).

Последна актуализация: 09.03.2014

Top