Help Print this page 

Summaries of EU Legislation

Title and reference
Икономически и паричен съюз на ЕС — трети етап

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Languages and formats available
Multilingual display
Text

Икономически и паричен съюз на ЕС — трети етап

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 119 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТРЕТИЯ ЕТАП НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ НА ЕС?

Третият етап на икономическия и паричен съюз (ИПС) на ЕС е въвеждането на еврото и прилагането на обща парична политика в държавите от ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

ИПС е процес, чиято цел е да се хармонизират икономическите и паричните политики на държавите от ЕС. Този процес се състои от следните три етапа:

  • Етап№ 1 (от 1 юли 1990 г. до 31 декември 1993 г.): свободно движение на капитал между държавите от ЕС;
  • Етап№ 2 (от 1 януари 1994 г. до 31 декември 1998 г.): координиране на паричните политики на държавите от ЕС, повишаване на сътрудничеството между техните национални централни банки и засилване на икономическата конвергенция между държавите от ЕС;
  • Етап№ 3 (от 1 януари 1999 г. нататък): постепенно въвеждане на еврото и прилагане на единна парична политика под отговорността на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Първите два етапа от ИПС вече са завършени. Третият и заключителен етап все още е в ход. Той се отнася по-специално до въвеждането на еврото в държавите от ЕС. Понастоящем 19 държави от ЕС са приели еврото като единна валута. Тези държави съставляват „еврозоната“.

Преход към еврото

Преди да може да се присъедини към третия етап на ИПС, дадена държава от ЕС трябва първо да изпълни редица икономически и правни изисквания.

Икономическите изисквания се наричат критерии за конвергенция. Целта е да се гарантира, че ЕС има стабилна икономика и финансово състояние, за да може да се запази стабилността на еврозоната.

Съгласно правните изисквания националното законодателство трябва да бъде съвместимо с Договорите за ЕС, по-специално относно тези точки, свързани с националната централна банка и валутата.

Когато дадена държава от ЕС изпълни всички изисквания, тя има право да участва в третия етап на ИПС и да приеме еврото като единна валута. След това еврото заменя предишната национална валута и става официалната валута на страната.

Европейска централна банка

Европейската централна банка играе основна роля в ИПС. ЕЦБ е тази, която изготвя паричната политика на държавите от еврозоната. Освен това тя има изключителното правомощие да разрешава емитирането на евробанкноти. Държавите от ЕС могат да емитират монети, но ЕЦБ трябва първо да одобри годишното количеството, което ще се емитира.

Първите държави в еврозоната

3 май 1998 г. е съдбовна дата за стартирането на третия етап на икономическия и паричен съюз. На тази дата Съветът прие решение, с което призна, че 11 държави от ЕС са изпълнили необходимите условия, за да приемат единната валута на 1 януари 1999 г. (Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция).

След това еврото бе въведено на два етапа:

  • 1 януари 1999 г.: еврото бе въведено като референтна парична единица и валутните курсове бяха фиксирани към предишните национални валути, като по този начин те станаха недесетични подединици на еврото;
  • 1 януари 2002 г.: в държавите от ЕС бяха въведени евромонетите и евробанкнотите. Европейските граждани и предприятия можеха след това да извършват парични плащания в евро.

Гърция, която не бе изпълнила критериите за конвергенция през 1998 г., поиска повторна оценка на своето състояние през 2000 г. Европейската комисия след това даде положително становище и Гърция официално навлезе в третия етап на ИПС на 1 януари 2001 г.

Разширяване на еврозоната

По принцип се предполага, че всички държави от ЕС ще се присъединят към третия етап на ИПС и съответно ще приемат еврото (член 119 от Договора за функционирането на ЕС). Някои държави обаче все още не са изпълнили необходимите икономически и финансови условия. Тези държави получават временни дерогации, докато те не са в състояние да се присъединят към еврозоната. Освен това Дания и Обединеното кралство се ползват с право на освобождаване, известно като неучастие, по отношение на участието в еврото (вж. по-долу).

Най-малко веднъж на всеки две години Комисията и ЕЦБ извършват оценка на напредъка, постигнат от тези държави, които са получили дерогации от изискванията за конвергенция и правните изисквания. Ако те дадат положително становище относно способността на дадена държава да се присъедини към третия етап на ИПС, Съветът приема след това решение относно членството на тази държава в еврозоната.

В съответствие с тази процедура еврозоната бе разширена няколкократно, за да се включат други държави:

Понастоящем 19 от 28-те държави от ЕС използват еврото като своя обща валута.

Изключения

Обединеното кралство и Дания заявиха своето намерение да не се присъединяват към третия етап на ИПС и съответно да не приемат еврото. Тези две държави следователно се ползват с право на освобождаване от участие в ИПС, като тези договорености са описани в Протоколи № 15 и № 16, приложени към Учредителните договори за ЕС. Освен това Дания и Обединеното кралство си запазват възможността да прекратят своите договорености за освобождаване и да внесат искане за присъединяване към третия етап на ИПС.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация, вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Член 119 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз

последно актуализация 01.08.2016

Top