Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е политиката за сигурност и отбрана на ЕС. Тя е неразделна част от външната политика на ЕС, Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС).

ОБОБЩЕНИЕ

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е политиката за сигурност и отбрана на ЕС. Тя е неразделна част от външната политика на ЕС, Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС).

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ОПСО?

ОПСО създава рамка за военните и отбранителните аспекти на политиката на ЕС. Създадена с подписването на Договора от Лисабон през 2009 г., ОПСО заменя и разширява предишната Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Целта на политиката е създаването на обща европейска отбранителна способност.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Държавите от ЕС трябва да предоставят граждански и военен капацитет на ЕС за прилагане на ОПСО.
• ОПСО включва постепенното определяне на общата политика на ЕС за отбрана; това ще доведе до обща отбрана, когато Европейският съвет, като действа с единодушие, вземе това решение; политиката на ЕС няма да засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави от ЕС и зачита задълженията на някои държави от ЕС в рамките на НАТО. Съгласно Договора от Лисабон е създадена клауза за взаимна защита, която е основен елемент на ОПСО.
• Държавите от ЕС ще вземат мерки за подобряване на техните военни капацитети. Европейската агенция по отбрана (ЕАО) е органът, който има за цел да подпомогне тези мерки. Тя докладва на Съвета на ЕС за своята работа, която се отнася до:
  • определянето на общи цели за държавите от ЕС по отношение на военния капацитет;
  • въвеждане и управление на програми с цел постигане на поставените цели;
  • хармонизиране на оперативните нужди на държавите от ЕС чрез понятието „обединяване и споделяне“ на военния капацитет;
  • управление на изследователските дейности в областта на отбранителните технологии (22 приоритетни области, включително електронен хардуер, системи за борба с противопехотните мини и физическа защита);
  • укрепване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната; и
  • по-ефективни военни разходи.
• Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (ПССО) (също така добавено в Договора от Лисабон - членове 42 и 46 от Договора за Европейския съюз) се отнася до по-дълбока форма на сътрудничество между държавите от ЕС. Съгласно тази рамка държавите от ЕС се ангажират с по-интензивното развиване на своите отбранителни способности и предоставянето на бойни единици за планираните мисии. ЕАО оценява приноса, докато Съветът разрешава сътрудничеството.
• ЕС може да използва гражданския и военния си капацитет извън ЕС за опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност. Видовете задачи, които могат да се изпълнят в рамките на ОПСО са:
  • хуманитарни и спасителни мисии;
  • превенция на конфликти;
  • мисии на военни сили за управление на кризи;
  • съвместни операции по обезоръжаване;
  • мисии за военни консултации и помощ; и
  • мисии за стабилизиране след конфликт.
• Съветът на ЕС определя целите на задачите и условията за тяхното изпълнение. Той може да делегира изпълнението на дадена задача за държавите от ЕС, които са готови и способни да изпълнят задачата. Държавите от ЕС, отговорни за изпълнението на задачите, действат съвместно с върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и трябва редовно да информират Съвета за постигнатия от тях напредък.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Идеята за обща отбранителна политика за Европа датира от 1948 г.; тя е изразена в Договора от Брюксел (подписан от Обединеното кралство (1), Франция и държавите от Бенелюкс), в който има клауза за взаимна защита, която проправя пътя за Западноевропейския съюз (ЗЕС). Оттогава Европейската политика за сигурност поема по няколко различни пътеки, като се развива едновременно в рамките на ЗЕС, НАТО и ЕС.

За допълнителна информация, вж.: Сигурност и отбрана - ОПСО

последно актуализация 16.09.2015

---

(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.