Help Print this page 
Title and reference
Европейският парламент

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Европейският парламент

ВЪВЕДЕНИЕ

Европейския парламент е институцията, където гражданите на ЕС се представляват пряко. На всеки пет години гражданите избират евродепутати, броят на които се определя от определен брой депутати от всяка държава-членка.

Правомощията на Европейския парламент са разработени чрез преразглеждане на европейските договори. В момента Парламентът упражнява законодателна власт наравно със Съвета в повечето области на компетентност на ЕС. Той взема решения относно бюджета на Съюза заедно със Съвета. Той осигурява политически контрол над Комисията.

СЪСТАВ

Разпределението на местата в Европейския парламент между държавите-членки е сложна тема, която често е в основата на дебатите при преглеждането на договорите. Това разпределение на първо място трябва да поддържа задоволително съотношение между местата, предоставени на държавите-членки и числеността на тяхното население. Второ, то трябва да позволи на Парламента да обсъди важни политически въпроси, дори и за държави-членки с по-малобройно население. Накрая общият брой на парламентаристите не трябва да надвишава определена граница, така че да не се повлияе ефективността на работата на Парламента.

След Договора от Лисабон, разпределението на местата между държавите-членки вече не присъства в договорите. Сега броят трябва да се определя с единодушно решение, прието от Европейския съвет по инициатива на Европейския парламент и с неговото одобрение.

Договорът определя основните правила, които се отнасят до състава на Парламента:

  • максималният брой на депутатите се определя на 751, включително председателя на Парламента;
  • минималният брой места за всяка държава-членка се определя на 6;
  • максималният брой места за всяка държава-членка се определя на 96;
  • разпределението на местата се основава на принципа на регресивната пропорционалност. С други думи, колкото по-голяма е числеността на населението на една държава, толкова по-голям брой депутати ще има тя и толкова по-голям ще е броят на жителите, представлявани от заместник от тази страна.

След влизането на Хърватия в Съюза през юли 2013 г., броят на европейските депутати временно достигна 766. След европейските избори през май 2014 г. този брой отново стана 751 - 12 страни губят по едно място (Румъния, Гърция, Белгия, Португалия, Чешката република, Унгария, Австрия, България, Ирландия, Хърватия, Литва и Латвия), а Германия губи три.

ПРАВОМОЩИЯ

Договорът от Лисабон засилва демократичния характер на ЕС чрез разширяване на правомощията на Европейския парламент. Процедурата на съвместно вземане на решения, при която Парламентът и Съветът са равнопоставени, е преименувана на обикновена законодателна процедура. Над 40 нови области вече използват обикновената законодателна процедура, включително селското стопанство, енергийната сигурност, имиграцията, правосъдието, вътрешните работи, общественото здраве и структурните фондове. (вижте документ законодателни процедури). Парламентът също така се намесва в актовете, приети в областта на специални законодателни процедури, като дава своето становище (процедура за консултации) или своето съгласие (процедура за одобрение).

На международно равнище се изисква одобрение от Парламента за различни видове споразумения с трети страни или международни организации, като например споразумения за асоцииране или на споразумения в области, обхванати от обикновената законодателна процедура (например търговски споразумения). Към него също трябва да се отнесат и при всички други видове международни споразумения.

Възможностите на бюджета на Парламента бяха подобрени от Договора от Лисабон. Освен това, той функционира на равна основа със Съвета за цялата процедура за приемане на годишния бюджет на Европейския съюз, а не само за незадължителни разходи. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът нямаше последната дума за задължителните разходи, по-специално за селското стопанство или за международни споразумения (приблизително 45 % от целия бюджет на Съюза), за които всичко, което можеше да направи беше да предложи промени. Процедурата беше опростена и се състои от едно четене от Парламента и от Съвета, или четене от помирителния комитет (член 314 от Договора за функциониране на Европейския съюз).

Под политическия контрол в Европейската комисия правомощията на Парламента се разшириха. Председателят се избира по предложение на Европейския съвет. Резултатите от изборите за Европейски парламент, трябва да се вземат под внимание. Встъпването в длъжност на Комисията в нейната цялост следователно зависи от одобрението на Парламента. Това одобрение включва и назначаването на Върховния представител за външната политика и сигурността на Общността, който едновременно с това е и заместник-председател на Европейската комисия. В съответствие с член 234 oт Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейският парламент също може да принуди Комисията да подаде оставка чрез вот на недоверие.

Накрая, Парламентът придобива по-голяма отговорност по отношение на преразглеждането на учредителните договори на Съюза. Той има право на инициатива и следователно може да предложи преразглеждане на договорите. Член е на Конвенцията, която преглежда предложенията, представени в обикновената процедура за преглед на договори и като част от процедурата за опростено разглеждане е необходима консултация с него относно промяната на договорите.

ОБОБЩАВАЩА ТАБЛИЦА

-

Членове

Тема

Договор за ЕС

14

Роля и състав на Парламента

Договор за функционирането на Европейския съюз

от 223 до 234

Функциониране на Европейския парламент

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

2013/312/ЕС: Решение на Европейския съвет от 28 юни 2013 година за определяне на състава на Европейския парламент [Официален вестник L 181, 29.6.2013 г.].

Последна актуализация: 08.05.2014

Top