Ветеринарно-санитарни правила за движението на коне и търговията с тях

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2009/156/ЕО на Съвета относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА?

С нея се определят ветеринарно-санитарните условия, които трябва да се спазват при вноса на коне (включително всички животни от семейство еднокопитни*) или при тяхното движение в ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Конете, които имат право да бъдат регистрирани в родословна книга* и които са предназначени за търговия в ЕС:

• не трябва да имат признаци на заболяване 48 часа преди движението;
• не трябва да са били в контакт с коне с инфекциозно или заразно заболяване 15 дни преди прегледа;
• не трябва да се колят в рамките на програма за ликвидиране на заразно или инфекциозно заболяване;
• трябва да се идентифицират чрез документ, както е определено в Директива 90/427/ЕИО;
• не трябва да произхождат от конюшня, на която е наложена забрана във връзка с инфекциозно или заразно заболяване.

Държавите от ЕС, които са засегнати от заболяването „африканска чума по конете“, не трябва да изпращат коне от заразени райони освен ако те:

• не се преместват през определени периоди от годината, свързани с цикъла на активност на насекомите, пренасящи заболяването;
• нямат клинични симптоми;
• не са дали отрицателни резултати за заболяването при изследванията;
• не са били държани под карантина за най-малко 40 дни; и
• не са защитени от насекоми, пренасящи заболяването, по време на периода на карантината.

Конете трябва да се транспортират в превозни средства, подходящо оборудвани така, че да се гарантира тяхното здраве и добро състояние, и те трябва да бъдат придружени със здравен сертификат. Ветеринарни експерти от Европейската комисия могат да извършват проверки на място.

Внос от държави извън ЕС

Всяка държава извън ЕС, която желае да изнася коне, трябва да получи разрешение от ЕС въз основа на ветеринарното досие на животните и гаранциите, които тя предоставя за здравето и доброто състояние на животните.

Държавата или регионът извън ЕС трябва:

• да са свободни от „заболяването африканска чума по конете“;
• да са били свободни от заболяването „венецуелски конски енцефаломиелит“ през период от поне 2 години;
• да са били свободни от заболяванията „дурин“ и „сап“ през период от 6 месеца.

Могат да се изискат допълнителни гаранции за заболявания, които не се срещат в ЕС.

Конете трябва да се престояли за определен период в държавата извън ЕС и трябва да бъдат придружени с идентификационен документ и здравен сертификат. Допълнителни проверки се извършват от ветеринарните експерти от държави от ЕС и от Комисията.

Може да се предостави право на освобождаване от тези правила за коне, предназначени за спортни, развлекателни или културни цели, или за временна паша или работа в близост до вътрешните граници на ЕС.

С Регламент (ЕС) 2015/262, който въвежда схема за паспорт на конете, се затягат правилата за идентификация.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

От 12 август 2010 г.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

*Еднокопитни животни: представители на семейство Коне, което включва коне, магарета, зебри и животни от кръстосани породи.

*Родословна книга: книга или друг вид регистър, в който са вписани допустимите регистрирани коне и са посочени техните известни родственици.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Страницата „Вътреобщностна търговия и внос на еднокопитни животни“ от уебсайта на Европейската комисия;
• Африканска чума по конете;
• Везикулозен стоматит.
• Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/466 на Комисията от 30 март 2020 година относно временни мерки за ограничаване на рисковете за здравето на хората, животните и растенията и хуманното отношение към животните при някои сериозни сривове в системите за контрол на държавите членки поради болестта, причинена от коронавирус (COVID-19)

АКТ

Директива 2009/156/EО на Съвета от 30 ноември 2009 година относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (ОВ L 192, 23.7.2010 г., стр. 1—24)

Последващите изменения и допълнения на Директива 2009/156/EО са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за справка.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 92/260/ЕИО на Комисията от 10 април 1992 година относно ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране за временното допускане на регистрирани коне (ОВ L 130, 15.5.1992 г., стр. 67—83). Вж. консолидираната версия.

Решение 93/195/ЕИО на Комисията от 2 февруари 1993 година относно ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране при повторното въвеждане на регистрирани коне за надбягвания, спортни състезания и културни прояви, след временен износ (ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 1—6). Вж. консолидираната версия.

Решение 93/196/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 година относно ветеринарно-санитарни условия и ветеринарно сертифициране за внос на еднокопитни животни за клане (ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 7—15). Вж. консолидираната версия.

Решение 93/197/ЕИО на Комисията от 5 февруари 1993 година относно ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни животни и еднокопитни животни за отглеждане и разплод (ОВ L 86, 6.4.1993 г., стр. 16—33). Вж. консолидираната версия.

Решение 2004/211/EО на Комисията от 6 януари 2004 година относно установяване на списъка на трети страни и части от техните територии, от които държавите членки разрешават вноса на живи еднокопитни и на сперма, яйцеклетки и ембриони от еднокопитни и за изменение на Решения 93/195/ЕИО и 94/63/ЕО (ОВ L 73, 11.3.2004 г., стр. 1—10). Вж. консолидираната версия.

Регламент за изпълнение (EС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 година за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни) (ОВ L 59, 3.3.2015 г., стр. 1—53)

последно актуализация 04.05.2020