Help Print this page 

Summaries of EU Legislation

Title and reference
Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

Summaries of EU legislation: direct access to the main summaries page.
Multilingual display
Text

Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/112/EО на Съвета — общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя преработва и отменя първоначалната оригиналната шеста директива относно данъка върху добавената стойност (ДДС), като по този начин се разяснява действащото понастоящем законодателство на ЕС за ДДС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се прилага към всички сделки, извършвани в ЕС възмездно (срещу заплащане) от данъчнозадължено лице, т.е от всяко лице или субект, което доставя облагаеми стоки или услуги в процеса на стопанска дейност. Вносът, извършван от такова лице, също подлежи на облагане с ДДС.

Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в една държава от ЕС, вътреобщностните придобивания на стоки (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава от ЕС до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от територии извън него.

По отношение на мястото на сделката се прилагат различни правила в зависимост от естеството на сделката, вида на доставения продукт и дали е включен превоз:

  • Доставка на стоки — мястото на облагане е там, където се доставят стоките.
  • Вътреобщностно придобиване на стоки — мястото на облагане е там, където придобиващата стоките страна приема доставката им, т.е. държавата от ЕС, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава от ЕС.
  • Внос на стоки — мястото на облагане е там, където стоките, внесени от държави извън ЕС, обикновено се облагат, т.е. в държавата от ЕС, където те пристигат.
  • Доставка на услуги — мястото на облагане е там, където се доставят услугите. Това зависи не само от естеството на доставената услуга, но и от статута на клиента, получаващ услугата. За да се гарантира облагането на услугата на мястото, където тя се ползва действително, има някои изключения от тези общи правила, като например:

    • услуги, свързани с недвижима собственост (недвижими имоти),
    • превоз на пътници,
    • дейности, свързани с култура, спорт, образование и развлечения,
    • ресторантьорски услуги.

ДДС се начислява съобразно естеството на сделката, например кога стоките или услугите са доставени. ДДС може да се начисли за вътреобщностна покупка, когато доставката на стоки до съответната държава от ЕС е завършена. Данъчното събитие при внос в ЕС възниква, когато стоките са докарани в държава от ЕС.

Данъчната основа доставка на стоки и услуги и вътреобщностно придобиване на стоки включва всички плащания към доставчика. Основата при внос на стоки е стойността им за митнически цели. Митата, данъците и другите такси са включени в данъчната основа, с изключение на самия данък върху добавената стойност.

Размерът на стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави от ЕС, не може да бъде по-малък от 15 %. Държавите от ЕС могат да прилагат една или две намалени ставки в размер, не по-малък от 5 %, към конкретни стоки или услуги, посочени в приложение III към директивата. При определени условия се прилагат и редица договорености, които се отклоняват от тези правила (по-ниски ставки, намалени ставки за други стоки или услуги и др.).

Директивата позволява случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане, например финансови и застрахователни услуги, медицински грижи или социални услуги. Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане, например вътреобщностни доставки на стоки или износ на стоки за държава извън ЕС. Някои освобождавания са задължителни за държавите членки, докато други са по избор.

Данъчнозадълженото лице има има правото на приспадане на размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги в държавата от ЕС, където са изпълнени тези сделки. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми сделки, например местни доставки на стоки или услуги. По принцип правото на приспадане не е налице в случай на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице има право да ползва специален режим. В някои случаи приспаданията може да бъдат ограничавани или коригирани.

Директивата предвижда задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица. По принцип ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Изключенията включват конкретни сделки, при които клиентът плаща ДДС, например при доставки на природен газ, и сделки, при които страната от ЕС може да определи, че клиентът ще плаща ДДС, както е с някои поддаващи се на измама доставки, например квотите за емисии (до 31 декември 2018 г.).

Директивата допуска дерогации за държавите от ЕС от стандартните правила за ДДС, например с цел предотвратяване на определени типове неплащане на данъци. Има и специални режими на ДДС, чиято цел е намаляването на документацията, например за малки предприятия и фермери.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Той се прилага от 01 януари 2007 г. Държавите от ЕС трябваше да въведат директивата в националното си законодателство до 01 януари 2008 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

  • ДДС (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1—118)

Последващите изменения на Директива 2006/112/ЕО са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне на приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г., стр. 5—30)

Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23—28)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ L 346, 29.12.2007 г., стр. 6—12)

Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15—18)

Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92 (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 1—11)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 20.11.2017

Top