EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Европейска процедура за искове с малък материален интерес — правила, уреждащи трансграничните съдебни спорове

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

  • С регламента се създава опростена и ускорена писмена процедура за разглеждане на дела, включващи трансгранични*искове с малък материален интерес. По този начин се намаляват разходите и се гарантира, че съдебните решения, постановени в една държава от ЕС, се изпълняват автоматично в друга.
  • Регламент (ЕО) № 861/2007 е подобрен допълнително и е модернизиран с Регламент (ЕС) 2015/2421, с който също така се актуализират правилата за процедурата за европейска заповед за плащане (въведена първоначално с Регламент (ЕО) № 1896/2006).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Законодателството:

  • се прилага за презгранични граждански и търговски дела за искове за до 5000 евро;
  • не се прилага за:
    • статута или юридическата правоспособност на дадено лице;
    • съпружески или партньорски вещни права;
    • задължения за издръжка на семейството;
    • завещания и наследяване;
    • несъстоятелност;
    • социално осигуряване;
    • арбитраж;
    • трудово право;
    • наем на недвижими имоти;
    • нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.

Процедурата гласи, че:

  • жалбоподателите започват писмената процедура, като изпращат попълнен стандартен исков формуляр A (приложение I), както и всички съответни документи до съда или трибунала, който ще разглежда делото;
  • съдилищата могат:
    • да поискат допълнителна информация, разяснения или корекции на първоначалното заявление, като се използва стандартен формуляр Б (приложение II);
    • да отхвърлят заявления, които са недопустими, или когато заявителят не предостави допълнителната информация в указания срок;
    • да се съгласят да проведат устно изслушване, ако считат за невъзможно да вземат решение само по писмените доказателства;
  • съдилищата пристъпват към делото, като изпращат на ответника иска и стандартен формуляр с отговори В (приложение III) в 14-дневен срок от получаването на надлежно попълнения формуляр;
  • ответниците:
    • разполагат с 30 дни да отговорят на съда. Отговорът им се изпраща на ищеца в рамките на 14 дни;
    • могат да отговорят, че стойността на непаричния иск надвишава горната граница от 5000 евро. Съдът решава дали това е вярно. Ако не е, делото продължава. Ако е вярно, делото се предава на съответната правна система на страната;
  • съдилищата постановяват решение в рамките на 30 дни от получаване на отговора на ответника или ищеца, освен ако не:
    • изискат допълнителна информация от заинтересованите страни;
    • събират доказателства по най-простия и най-малко обременителен начин;
    • организират устно изслушване с помощта на технология за комуникация от разстояние, напр. видео- или телеконферентна връзка, когато е възможно, въпреки че лицата могат да поискат да присъстват физически;
  • документите и съдебните решения се доставят по пощата или по електронен път и получаването им се потвърждава;
  • официалните формуляри трябва да бъдат на език, използван от съда, а други документи може да се наложи да бъдат преведени;
  • прилага се процесуалното право на държавата от ЕС, в която се разглежда делото.

Съдебните такси трябва:

  • да не са непропорционални и да са не по-високи от тези на националните опростени съдебни процедури;
  • да позволяват на страните, особено тези в друга държава от ЕС, да използват форми на плащане от дистанция, напр. банков превод, кредитна или дебитна карта или директно от банкова сметка.

Разходите се заплащат от загубилия делото и не се присъждат на спечелилия, ако са възникнали ненужно или са непропорционални на иска.

Обжалване на решението е възможно, ако това е предвидено от националното законодателство на съда.

Преразглеждане на решението:

  • е възможно, ако ответникът:
    • не е получил исковия формуляр или призовките за устно изслушване в достатъчен срок, за да организира защитата си;
    • е възпрепятстван да оспори иска поради форсмажорни обстоятелства (или извънредни обстоятелства) не по своя вина;
    • кандидатства за преразглеждане в рамките на 30 дни от съдебното решение;
  • може да бъде прието от съда, като в този случай постановеното решение се счита за нищожно, отхвърля се или остава в сила.

Съдебните решения:

  • са:
    • изпълними във всяка друга държава от ЕС;
    • трябва да бъдат придружени от сертификат, стандартен формуляр Г (приложение IV), на съответния език на ЕС, доставен без заплащане, ако една от страните желае;
  • се отхвърлят от компетентния или правораздавателния орган след искане на загубилата страна, ако те са несъвместими с предходно решение или в ЕС, или в трета държава, при условие че:
    • включват същите действия и страни;
    • са дадени в държавата от ЕС по изпълнението или са признати законно като такива;
    • несъвместимостта не е била и не е могла да бъде повдигната като възражение в съдебните производства на другата държава;
  • след заявление за оспорване или преразглеждане от някоя от страните съдът, компетентният или правораздавателният орган може:
    • да ограничи изпълнителното производство до охранителни мерки;
    • да направи изпълнението зависимо;
    • при извънредни обстоятелства да спре изпълнителното производство.

Изпълнението на съдебните решения се регламентира от правото на държавата по изпълнението.

Държавите от ЕС:

  • предоставят стандартния исков формуляр A във всички съдилища и съдилища, които прилагат европейската процедура за искове с малък материален интерес;
  • предоставят безплатна помощ за попълване на формуляри и обща информация;
  • не са длъжни да предоставят правна помощ или помощ за конкретно дело;
  • информират Европейската комисия дали е възможно обжалване съгласно националното им законодателство — информация, която Комисията оповестява публично;
  • използват Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, за да информират широката общественост и специалистите.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕГЛАМЕНТИТЕ?

  • Регламент (ЕО) № 861/2007 се прилага от 1 януари 2009 г., с изключение на правилата, които изискват държавите от ЕС да информират Комисията за подведомствеността, средствата за комуникация и жалбите (член 25), които се прилагат от 1 януари 2008 г.
  • Изменящият Регламент (ЕС) 2015/2421 се прилага от 14 юли 2017 г., с изключение на член 1, точка 16 за изменение на член 25 от Регламент (ЕО) № 861/2007, който се прилага от 14 януари 2017 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Трансгранични: поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава от ЕС, различна от държавата, в която е установен съдът или трибуналът, който взема решение по делото.

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1—22)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 861/2007 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (OВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1—32)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 05.05.2020

Top