Стокхолмската програма

Стокхолмската програма предоставя пътна карта за работата на Европейския съюз (ЕС) в сферата на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010—2014 г.

АКТ

Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и защита на гражданите [Официален вестник С 115 от 4.5.2010 г.]

ОБОБЩЕНИЕ

Стокхолмската програма определя приоритетите на Европейския съюз (ЕС) в сферата на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010—2014 г. Като се основава на постиженията на своите предшественици — програмите от Тампере и Хага, тя цели да отговори на бъдещите предизвикателства и да подсили допълнително сферата на правосъдието, свободата и сигурността с дейности, насочени към интересите и потребностите на гражданите.

За да допринесе за една сигурна Европа, където се спазват основните права и свободи на гражданите, Стокхолмската програма акцентира върху следните приоритети:

Европа на правата

Европейското гражданство трябва да се преобразува от абстрактна идея в конкретна реалност. То трябва да даде на гражданите на ЕС основните права и свободи, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Гражданите на ЕС трябва да могат да упражняват тези права както в рамките на ЕС, така и извън него, като знаят, че тяхното право на личен живот се спазва, особено по отношение на защитата на личните данни. Европа на правата трябва да бъде регион, в който:

• гражданите и членовете на техните семейства могат да упражняват изцяло правото си на свободно движение;
• многообразието се съблюдава и най-уязвимите групи от населението (деца, малцинства като ромите, жертви на насилие и т.н.) са защитени, а проблемите с расизма и ксенофобията са разрешени;
• правата на заподозрените и обвинени лица са защитени по време на наказателното производство;
• eвропейското гражданство насърчава участието в демократичния живот на ЕС чрез прозрачно вземане на решения, достъп до документи и добра администрация, а също така гарантира на гражданите правото на консулска защита извън ЕС.

Европа на правосъдието

В ЕС трябва да се постигне европейско пространство на правосъдието. Достъпът на гражданите до правосъдие трябва да се улесни, така че техните права да бъдат по-добре съблюдавани в ЕС. Същевременно сътрудничеството между съдебните органи и взаимното признаване на съдебните решения в рамките на ЕС трябва да продължи да се развива както за гражданските, така и за наказателните дела. За тази цел страните от ЕС трябва да се възползват от електронното правосъдие (e-Justice) (информационните и комуникационните технологии в сферата на правосъдието), да приемат общи минимални правила за сближаване на стандартите на гражданското и наказателното право и да укрепят взаимното доверие. Също така ЕС трябва да цели постигане на съответствие с международния правен ред с цел да се създаде сигурна правна среда за взаимодействие със страни, които не са членки на ЕС.

Европа, която закриля

Стокхолмската програма препоръчва разработване на стратегия за вътрешна сигурност за ЕС с оглед да се подобри закрилата на гражданите и борбата срещу организираната престъпност и тероризма. В духа на солидарността, стратегията ще цели да се засили полицейското и съдебното сътрудничество в наказателноправната област, както и сътрудничеството при управление на границите, гражданската защита и управлението на природни бедствия. Стратегията за вътрешна сигурност ще представлява проактивен, хоризонтален и напречен подход с ясно разпределени задачи за ЕС и за неговите държави-членки. Тя ще постави акцент върху борбата срещу трансграничната престъпност, като:

• трафика на хора;
• сексуалното насилие, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография;
• престъпленията в кибернетичното пространство;
• икономическите престъпления, корупцията, фалшификациите и пиратството;
• наркотиците.

В борбата срещу трансграничната престъпност, вътрешната сигурност задължително е обвързана с външната сигурност. Следователно трябва да се вземе под внимание стратегията на ЕС за външна сигурност и да се засили сътрудничеството със страни, които не са членки на ЕС.

Достъп до Европа

ЕС трябва да продължи да разработва своите интегрирани политики за управление на границите и визовата си политика, за да направи законния достъп до Европа ефективен за граждани, които не са от ЕС, като същевременно гарантира сигурността на собствените си граждани. За да се пресекат нелегалната имиграция и трансграничната престъпност е необходим засилен граничен контрол. Същевременно трябва да се гарантира достъп за хора, които се нуждаят от международна закрила, и за уязвими групи като непридружени непълнолетни лица. Следователно ролята на Frontex (Европейска агенция за външните граници) трябва да се подсили така, че тя да може да реагира по-ефективно на съществуващите и бъдещите предизвикателства. Шенгенската информационна система от второ поколение (SIS II) и Визовата информационна система (VIS) също са важни за укрепване на системата за контрол на външните граници и затова трябва да станат напълно функциониращи. Трябва да продължи работата и по разработването на обща визова политика и по засилването на регионалното консулско сътрудничество.

Европа на солидарността

Въз основа на Европейския пакт за имиграцията и убежището ЕС трябва да разработи задълбочена и гъвкава емиграционна политика. Тази политика трябва да акцентира върху солидарността и отговорността и да отговаря на потребностите както на страните от ЕС, така и на емигрантите. Тя трябва да отчита нуждите на трудовия пазар в страните от ЕС, като същевременно сведе до минимум „изтичането на мозъци“ от страни, които не са членки на ЕС. Също така трябва да се установят и стриктни интеграционни политики, които гарантират правата на емигрантите. Освен това една обща емиграционна политика трябва да включва ефективна и устойчива политика за връщане, като трябва да продължи работата по превенцията, контрола и борбата с нелегалната емиграция. Също така има и нужда от засилване на диалога и партньорството със страни, които не са членки на ЕС (транзитни и изходни точки), по-конкретно чрез по-нататъшно развитие на Глобалния подход към миграцията.

Трябва да се положат усилия за изграждане на Общата европейска система за убежище (CEAS) до 2012 г. В това отношение съществено важно е развитието на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Чрез осигуряване на обща процедура за убежище за страните от ЕС и еднакъв статут за онези, на които е предоставена международна закрила, CEAS ще създаде зона на закрила и солидарност в рамките на ЕС.

Европа в глобализирания свят

Външните измерения на политиката на ЕС също трябва да бъдат взети под внимание в сферата на правосъдието, свободата и сигурността. Това ще помогне за справяне с предизвикателствата, пред които сега е изправен ЕС, както и за засилване на възможностите за сътрудничество със страни, които не са членки на ЕС. Действията на ЕС в тази сфера трябва да се придържат към следните принципи:

• поддържане на единна външна политика за ЕС;
• работа в партньорство със страни, които не са членки на ЕС (в т.ч. страни кандидатки, съседни страни и страни от Европейското икономическо пространство/Шенгенското споразумение, Съединените американски щати и Руската федерация);
• насърчаване на европейските и международните стандарти и ценности, както и ратифициране на конвенциите на ООН, Съвета на Европа и Хагската конференция по международно частно право;
• обмен на информация относно двустранни и многостранни дейности;
• работа в духа на солидарност, последователност и взаимно допълване;
• ефективно използване на всички налични инструменти и ресурси;
• информиране, наблюдение и оценка на дейности във външното измерение на правосъдието и вътрешните работи;
• използване на проактивен подход към външните връзки.

Стокхолмската програма се прилага чрез план за действие, който ще бъде приет до юни 2010 г.

See also

• Уебсайт на Стокхолмската програма (EN) (FR) (SV)

Последна актуализация: 16.03.2010