12.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 52/14

1)

Включва ли се трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 (1) във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/70 (2), и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли редовият магистрат или така нареченият магистрат „с тога“ да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/70?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос, представлява ли разликата между процедурата за наемане на постоянна работа на редовите магистрати и установените в закона процедури за подбор за наемането на срочна работа на мировите съдии обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 и/или точка 4 от Рамковото споразумение за срочна работа, което е част от Директива 1999/70/ЕО, която да оправдае неприлагането — в „развиващата се съдебна практика“ на Cassazione a Sezioni unite (пленум на Касационния съд) в решение № 13721/2017 и на Consiglio di Stato (Държавния съвет) в становище № 464/2017 от 8 април 2017 г. — спрямо мировите съдии, както в случая на заявителя — работник на срочен трудов договор, на същите условия на труд, като приложимите по отношение редовите магистрати на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение, както и да оправдае неприлагането на мерките за предотвратяване и санкциониране на злоупотребата със срочни трудови договори по клауза 5 от посоченото рамково споразумение, което е част от Директива 1999/70/ЕО, и на националната правна уредба за транспонирането им, а именно член 5, алинея 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001, при положение че не е налице основен принцип на националната правна уредба или конституционна разпоредба, които могат да легитимират както дискриминацията във връзка с условията на труд, така и абсолютната забрана за преобразуване на трудовите договори на мировите съдии в трудови договори за неопределено време, включително и с оглед на предходната национална правна уредба (член 1 от Закон № 217/1974), в която вече е било предвидено изравняването на условията на труд и стабилизирането на последващите срочни трудови правоотношения на почетните съдии?

4)

Във всички случаи, в положение като това по главното производство, противоречи ли на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на понятието на правото на Съюза за независим и безпристрастен съд дейността на мирови съдия, който — бидейки заинтересован от постановяването на решение по спор в ползва на заявителя, чиято трудова дейност се състои единствено в изпълнението на същите съдебни функции — може да замени компетентния по закон съд поради отказа на върховния национален съдебен орган — Cassazione a Sezioni unite (пленум на Касационния съд), да гарантира ефективната защита на претендираните права, задължавайки компетентния по закон съд да се откаже, когато бъде сезиран, от своята компетентност по признаването на претендираното право, въпреки че въпросното право — като платения отпуск по главното производство — намира своето правно основание в първичното и вторичното право на Европейския съюз при вертикална пряка приложимост на „общностните“ разпоредби спрямо държавата? В случай че Съдът установи нарушение на член 47 от Хартата, се отправя и искане да бъдат посочени вътрешните правни средства за защита, за да не се допусне нарушението на първичното право на Съюза да доведе и до абсолютна невъзможност за защита в националния правен ред на основните права, гарантирани от правото на Съюза в конкретния случай?