21.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 428/8

1)

Изискват ли член 19 ДЕС и членове 263, 266, както и член 267 ДФЕС и принципът на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС), на основание на които държавите членки и техните компетентни органи имат задължението да вземат всички общи или специални мерки за преустановяване нарушаването на правото на Съюза и за съобразяване с решенията на Съда на Европейския съюз, по-специално когато става въпрос за валидността на актове на органите на Съюза, имащи действие erga omnes, държавите членки съответно да отменят или да изменят законодателен акт, с който е транспонирана директива, обявена впоследствие от Съда за невалидна поради противоречие с (нарушаване на) разпоредбите на Договорите или на Хартата на основните права на Европейския съюз, с цел да се гарантира изпълнение на решението на Съда и, по този начин, да се преустанови нарушаването на Договорите или на Хартата и да се избегнат нови нарушения в бъдеще?

2)

С оглед на предходния въпрос, може ли член 266 ДФЕС (предишен член 233 от ДЕО) да се тълкува в смисъл, че понятието „орган, служба или агенция“ включва (в широк смисъл или по аналогия) и държавата членка, която е транспонирала в правовия си ред директива, обявена впоследствие за невалидна поради нарушаване на Договорите или на Хартата, или в такъв случай може по аналогия да се приложи член 260, параграф 1 ДФЕС?

3)

При утвърдителен по същество отговор на предходните въпроси, тоест когато съществува задължение за държавите членки да вземат всички общи или специални мерки за преустановяване на нарушаването на първичното право на Съюза, съответно отменяйки или изменяйки законодателния акт, с който е транспонирана директива, обявена впоследствие от Съда за невалидна поради нарушаване на Хартата или на Договорите, обхваща ли това задължение и националните юрисдикции, в смисъл, че те са длъжни да оставят без приложение законодателния акт, с който е транспонирана обявената за невалидна директива — в случая Директива 2006/24/ЕО (1), (най-малкото в частта), нарушаваща Хартата или Договорите, и съответно да не вземат под внимание доказателствата, получени въз основа на тези актове (директивата и националния законодателен акт за транспониране)?

4)

Попада ли в приложното поле на правото на Съюза, както изисква член 51, параграф 1 от Хартата, националната правна уредба, с която е транспонирана Директива 2006/24, обявена за невалидна от Съда с решение от 8 април 2014 г. Digital Rights Ireland Ltd (2) (C-293/12 и C-594/12, EU:C:2014:238) във връзка с нарушаване на Хартата, само поради факта, че с нея се транспонира Директива 2006/24, независимо от обстоятелството, че впоследствие Съдът е обявил тази директива за невалидна?

5)

Като се има пред вид, че Директива 2006/24, обявена впоследствие от Съда за невалидна, е приета с цел да се прилага на европейско равнище хармонизирана правна уредба по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО за запазване на данни от страна на доставчиците на комуникационни услуги за целите на превенцията, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпни деяния, за да се избегнат пречките пред вътрешния пазар на електронните комуникации, вписва ли се националната правна уредба, с която се транспонира Директива 2006/24, в контекста на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, по начин, по който тя да попада в приложното поле на правото на Съюза, както изисква член 51, параграф 1 от Хартата?

6)

Като се има пред вид, че евентуалнa осъдителна присъда за гражданин на държава членка на Съюза, както по настоящото дело, неминуемо води до ограничения за упражняване на правата на свободно движение, които същият черпи от правото на Съюза, дори и по принцип тези ограничения да са оправдани, трябва ли само поради това да се приеме, че съответните наказателни производства като цяло попадат в приложното поле на правото на Съюза, както изисква член 51, параграф 1 от Хартата?

Ако отговорът на предходните въпроси по същество e в смисъл, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата тя е приложима, тогава:

7)

Допускат ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата запазените съгласно Директива 2006/24 и/или член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 данни да бъдат достъпни за полицията и използвани от нея в хода на разследване, в бързи производства и по-специално в случаите на залавяне на мястото на извършване на престъплението, без предварително разрешение от съдебен орган [или независим административен орган], издадено в съответствие с предварително установени материални и процесуални изисквания?

8)

По смисъла на членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, в хода на полицейско разследване или на разследване от други несъдебни органи, които искат да получат достъп до данни, запазени съгласно Директива 2006/24 и/или член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, и да ги използват, по-специално когато това разследване няма за цел предотвратяването и наказателното преследване на изрично изброени престъпни деяния, квалифицирани от националния законодател като тежки, отпада ли поради евентуалното съгласие на лицето, за което се отнасят данните, необходимостта от предварително разрешение от съд [или независим административен орган] за достъп до тези данни и за тяхното използване, предоставено в съответствие с предварително установени материални и процесуални изисквания, като се взема под внимание по-специално, че изискваните данни неминуемо съдържат и данни на трети лица (например лицето, което се обажда или което получава обаждането)?

9)

Допускат ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата обикновеното съгласие на Прокурора за достъп в хода на наказателно разследване до данни, запазени съгласно Директива 2006/24 и/или член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, и тяхното използване, щом като липсва предварително разрешение от съд [или независим административен орган], което да е предоставено в съответствие с предварително установени материални и процесуални изисквания, по-специално когато разследването няма за цел предотвратяването, разкриването и преследването на изрично посочени престъпления и квалифицирани като тежки от националния законодател?

10)

С оглед на решението на Съда от 8 април 2014 г. Digital Rights Ireland Ltd (C-293/12 и C-594/12, EU:C:2014:238, т. 60 и 61) и на израза „[тежки] престъпления“ по член 1, параграф 1 от Директива 2006/24, представлява ли този израз самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз и, ако отговорът е утвърдителен, какво е неговото материално съдържание, въз основа на което дадено престъпление може да се счита за достатъчно тежко, за да обоснове достъпа до данни, запазени съгласно Директива 2006/24, и тяхното използване?

11)

С оглед на решението на Съда от 8 април 2014 г. Digital Rights Ireland Ltd (C-293/12 и C-594/12, EU:C:2014:238, т. 60 и 61) и независимо от самостоятелния характер на израза „тежки престъпления“ по член 1, параграф 1 от Директива 2006/24, съдържат ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата общи критерии, въз основа на които дадено престъпление следва да се счита за достатъчно тежко, за да оправдае достъпа до данни, запазени съгласно Директива 2006/24 и/или член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, и тяхното използване и, ако отговорът е утвърдителен, кои са тези критерии?

12)

При утвърдителен по същество отговор на предходния въпрос, в крайна сметка изразява ли се тази проверка за съразмерност в преценка на характеристиките на разследваното престъпление а) от страна само на Съда или б) от страна на националната юрисдикция въз основа на установените от Съда общи критерии?

13)

С оглед на решението на Съда от 8 април 2014 г. Digital Rights Ireland Ltd (C-293/12 и C-594/12, EU:C:2014:238, т. 58—68, както и диспозитивът), допускат ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата достъп до запазените данни и тяхното използване в рамките на наказателно производство въз основа на общата уредба на запазване на данните, установена в съответствие с съгласно Директива 2006/24, и/или член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 — уредба, която отговаря на условията, посочени в точки 60, 61, 62, 67 и 68 от това решение, но не и на условията, посочени в точки 58, 59, 63 и 64 от същото.

[т.е. уредба на запазване на данните, която, от една страна, изисква предварително разрешение от съд в съответствие с предварително установени материални и процесуални изисквания, по-специално с цел предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, точно определени и изброени от националния законодател и квалифицирани от него като тежки, и която гарантира ефикасна защита на запазените данни срещу риск от злоупотреби и срещу всякакъв незаконен достъп или използване (вж. точки 60, 61, 62, 67 и 68 от решението), а от друга страна позволява запазването на данни а) без разлика за всички лица, които ползват електронни съобщителни услуги, като не се изисква за същите лица (обвиняеми или заподозрени) да е налице каквато и да е улика, сочеща дори далечна връзка между тези лица и дадено тежко престъпление преди настъпване на обстоятелството, във връзка с което се изисква информация от доставчиците на съобщителни услуги; б) без да е необходимо исканите данни да се отнасят, преди настъпване на събитието, което е предмет на разследване, за (i) конкретен период от време и/или за определена географска зона и/или за определен кръг лица, които е възможно по един или друг начин да са участвали в извършването на тежко престъпление, или (ii) за лица, запазването на чиито данни може по други съображения да допринесе за предотвратяването, разкриването или наказателното преследване на тежки престъпления, в) за период от време (в случая 12 месеца), който се определя без да се прави каквато и да било разлика между изброените в член 5 от посочената директива категории данни в зависимост от евентуалната им полза с оглед на преследваната цел или според засегнатите лица (вж. точки 58, 59, 63 и 64 от посоченото решение)]

14)

Ако отговорът на предходния въпрос по същество е, че достъпът до тези данни и тяхното използване не се допуска от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва ли националната юрисдикция да остави без приложение националния акт за транспониране на Директива 2006/24, обявена от Съда за невалидна, или акта, основаващ се на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, с оглед на това, че те противоречат на Хартата и следователно да не взема под внимание запазените и придобити въз основа на тях данни?

15)

С оглед на Директива 2006/24, по-специално на съображение 6, съгласно което „правните […] разлики между националните разпоредби относно запазването на данни с цел предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на криминални престъпления представляват пречка за вътрешния пазар“, на заявената цел на член 1, параграф 1, която е да „хармонизира разпоредбите на държавите членки“, както и на останалите съображения, по-специално [3, 4, 5, 11 и 21], и с оглед и на решение на Съда от 10 февруари 2009 г. Ирландия/Парламент и Съвет (C-301/06, EU:C:2009:68, т. 70—72), представлява ли запазването в сила на закона, който транспонира в националния правов ред Директива 2006/24, въпреки че последната е обявена от Съда за невалидна, пречка за създаването и функционирането на вътрешния пазар, с уточнението, че все още не е влязъл в сила по-нов акт на правото на Съюза?

16)

По-специално, представлява ли пречка за създаването и функционирането на вътрешния пазар запазването в сила на закона, който транспонира в националния правов ред Директива 2006/24, въпреки че последната е обявена от Съда за невалидна, или на националния закон, предвиден в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, поради факта, че кумулативно или алтернативно:

17)

При утвърдителен отговор най-малкото на един от предходните въпроси трябва ли националният законодател, в съответствие с правото на Съюза, да остави без приложение националния акт за транспониране на Директива 2006/24, обявена от Съда за невалидна, доколкото този акт противоречи на създаването и функционирането на вътрешния пазар, и следователно да не взема под внимание запазените данни, до които е било възможно да се получи достъп въз основа на Директива 2006/24 или на националното законодателство, прието в изпълнение на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58?