1

С жалбата си mobile.de GmbH, по-рано mobile.international GmbH, иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2016 г. по дело mobile.international/EUIPO — Резон (mobile.de) (T‑322/14 и T‑325/14, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2016:297), с което същият е отхвърлил двете му жалби за отмяна на решенията на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 януари 2014 г. (преписка R 922/2013‑1) и 13 февруари 2014 г. (преписка R 951/2013‑1) (наричани по-нататък „спорните решения“) по две производства за обявяване на недействителност между mobile.international и „Резон“ ООД.

2

Член 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в OB L 71, 2016 г., стр. 322, OB L 110, 2016 г., стр. 4 и OB L 267, 2016 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“), гласи:

„1.   При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

2.   За целите на параграф 1 „по-ранни марки“ означават:

[…]“.

3

Член 15 от Регламент № 207/2009 предвижда:

„1.   Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на Европейския съюз не е била реално използвана от притежателя в Съюза за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на Европейския съюз подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването.

Използване по смисъла на първа алинея представлява също така:

[…]“.

4

Член 53, параграф 1 от този регламент гласи следното:

„1.   Марката на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до [EUIPO] […]:

[…]“.

5

Член 54 от посочения регламент се отнася до изгубване на права вследствие на търпимост.

6

Съгласно текста на член 57 от същия регламент:

„1.   В хода на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност [EUIPO] приканва страните, толкова често колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни.

2.   По молба на притежателя на марката на Европейския съюз притежателят на по-ранна марка на Европейския съюз като страна в производството за обявяване на недействителност представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на искането за обявяване на недействителността, по-ранната марка на Европейския съюз е била реално използвана в Съюза за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, и на които се основава искането за обявяване на недействителността, или че съществуват основателни причини за неизползването, когато към тази дата по-ранната марка на Европейския съюз е била регистрирана най-малко преди пет години. […] При липса на такива доказателства искането за обявяване на недействителност се отхвърля. Ако по-ранната марка на Европейския съюз е била използвана само за част от стоките или услугите, за която тя е регистрирана, тя се счита за регистрирана само за тази част от стоките и услугите за целите на разглеждането на искането за обявяване на недействителност.

3.   Параграф 2 се прилага за по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се приема, че използването в Съюза се заменя с използване в държавата членка, където е защитена по-ранната национална марка.

[…]

5.   Ако в резултат на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност става ясно, че марката не е трябвало да бъде регистрирана за всички или за част от стоките или от услугите, за които тя е регистрирана, правата на притежателя на марката на Европейския съюз се прекратяват или се обявява недействителността на марката за съответните стоки или услуги. В противен случай искането за отмяна или за обявяване на недействителността се отхвърля.

[…]“.

7

Член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 гласи:

„При разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни.

8

Член 64 от този регламент предвижда:

„1.   След разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата. Апелативният състав може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел за да продължи производството.

2.   Ако апелативният състав върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени.

[…]“.

9

Член 76, параграф 2 от посочения регламент гласи следното:

„[EUIPO] може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали и доказателствата, които те не са представили навреме“.

10

Правило 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен с Регламент (EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 г. (ОВ L 172, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), предвижда:

„Когато възразяващата страна трябва да представи доказателство за използване или покаже, че има основателни причини за неизползване, [EUIPO] я приканва да предостави необходимото доказателство в уточнен от Службата срок. Ако доказателствата не бъдат представени преди изтичането на този срок, [EUIPO] отхвърля възражението“.

11

Правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламента за прилагане се отнася до индикациите и доказателствата, които трябва да се представят за доказване на използването на марката.

12

Правило 40, параграф 6 от този регламент гласи:

„Ако заявителят трябва да предостави доказателство за използване или доказателство, че има основателни причини за неизползване съгласно член [57], параграф 2 или параграф 3 от Регламент [№ 207/2009], [EUIPO] приканва заявителя да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не бъде предоставено в посочения срок, искането за обявяване на недействителност се отхвърля. Правило 22, [параграф] 2 […] mutatis mutandis“.

13

Правило 50, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„Освен ако не е предвидено друго, разпоредбите относно производството пред инстанцията, постановила решението, срещу което е подадена жалбата, се прилагат mutatis mutandis за апелативното производство.

[…]

Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете], [апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламент [№ 2007/2009] и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид [нови] или допълващи факти и доказателства съгласно член [76], параграф 2 от регламент [№ 207/2009]“.

14

На 17 ноември 2008 г. жалбоподателят подава пред EUIPO две заявки за марки на Европейския съюз, отнасящи се съответно до словния знак „mobile.de“ (наричан по-нататък „словната марка“) и фигуративния знак (наричан по-нататък „фигуративната марка“), възпроизведен по-долу:

15

Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията на тези марки, спадат към класове 9, 16, 35, 38 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година (наричана по-нататък „Ницската спогодба“).

16

Фигуративната марка и словната марка са регистрирани съответно на 26 януари и на 29 септември 2010 г.

17

На 18 януари 2011 г.„Резон“ подава пред EUIPO две искания за обявяване на недействителност съответно срещу словната марка и фигуративната марка на основание член 53, параграф 1 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент. В подкрепа на тези искания „Резон“ се позовава на фигуративната марка, регистрирана в България на 20 април 2005 г. (наричана по-нататък „разглежданата по-ранна национална марка“) и възпроизведена по-долу:

18

Разглежданата по-ранна национална марка е регистрирана за стоки от класове 35, 39 и 42 по смисъла на Ницската спогодба и отговаря на следното описание:

19

Исканията за обявяване на недействителност обаче се отнасят само до услуги, които спадат към класове 35 и 42 от Ницската спогодба.

20

Пред отдела по отмяна на EUIPO (наричан по-нататък „отделът по отмяна“) жалбоподателят е поискал „Резон“ да представи доказателства за реално използване на разглежданата по-ранна национална марка в съответствие с член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 за услугите от тези два класа.

21

С две решения от 28 март 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля исканията за обявяване на недействителност, с мотива че „Резон“ не е представило тези доказателства.

22

Сезиран с жалби, подадени от „Резон“ срещу тези решения, апелативният състав, като взема предвид въз основа на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 поредица от допълнителни доказателства, представени за първи път в производството по обжалване, приема в точка 61 от всяко от спорните решения, че „Резон“ е доказало реалното използване разглежданата по-ранна национална марка за рекламни услуги във връзка с автомобили, попадащи в клас 35 от Ницската спогодба. Вследствие на това в точка 62 от тези решения той отменя решенията на отдела по отмяна. Тъй като страните не са представили нито един довод относно прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и отделът по отмяна не е разгледал вероятността от объркване, апелативният състав в същата точка 62 от посочените решения връща делата на този отдел за разглеждане по същество на исканията за обявяване на недействителност, в съответствие с член 64 от този регламент.

23

С жалби, подадени в Общия съд на 6 май (дело T‑325/14) и на 7 май 2014 г. (дело T‑322/14), жалбоподателят иска отмяната на спорните решения.

24

След като на 4 март 2016 г. Общият съд решава да съедини дела T‑322/14 и T‑325/14 за целите на окончателното съдебно решение, той отхвърля изцяло и двете жалби с обжалваното съдебно решение.

25

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

26

EUIPO и „Резон“ искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

27

След представянето на заключението на генералния адвокат жалбоподателят с акт, депозиран в Секретариата на Съда на 26 януари 2018 г., е поискал да се разпореди възобновяване на устната фаза на производството. В подкрепа на това искане жалбоподателят изтъква, че от член 10, параграф 7 и от член 19, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 на Комисията от 18 май 2017 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Европейския съюз и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2868/95 и (ЕО) № 216/96 (OB L 205, 2017 г., стр. 1), който се прилага, при спазване на някои изключения, от 1 октомври 2017 г., че само „основателни причини“ могат да оправдаят вземането предвид от EUIPO, на основание член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, на допълнителните доказателства за използването на по-ранна марка, представени от лицето, което е поискало обявяването на недействителност, извън предоставените срокове. От това следвало, че второто основание трябва да се отхвърли по същество. Впрочем, като е изразил в точка 40 от заключението си становището, че шестото основание трябва да се отхвърли по същество поради правото на преценка, с което разполага EUIPO, за да вземе предвид допълнителни доказателства, генералният адвокат не отговаря на въпроса дали това право на преценка е упражнено, без да е допусната грешка при прилагане на правото.

28

Следва да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност заинтересованите страни да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение (решение от 4 септември 2014 г., Vnuk, C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 30 и цитираната съдебна практика).

29

По силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той стига до него (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 25).

30

Следователно несъгласието на страна по делото със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 26).

31

При това положение в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството, по-специално ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз не са разисквали (решение от 29 април 2015 г., Nordzucker, C‑148/14, EU:C:2015:287, т. 24).

32

В настоящия случай това не е така. Всъщност, по подобие на EUIPO и на „Резон“, жалбоподателят е могъл да изложи в устната фаза на производството всички свои фактически и правни доводи в подкрепа на претенциите си, включително тези относно възможността в производство за обявяване на недействителност да се представят на основание член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 допълнителни доказателства за използване на по-ранна марка. По този начин Съдът, след като изслуша генералния адвокат, намира, че разполага с всички необходими доказателства, за да се произнесе, и че същите са били разисквани пред него.

33

С оглед на гореизложените съображения Съдът приема, че няма основание за възобновяване на устната фаза на производството.

34

„Резон“ поддържа, че в жалбата не се посочват ясно основанията, които правят необходимо преразглеждането на обжалваното съдебно решение. По-нататък жалбоподателят не доказвал нито правен интерес от обжалването, нито процесуална легитимация. Всъщност пълномощното ad litem, приложено към посочената жалба, не съдържало изрично волеизявление относно евентуална представителна власт пред съда на Съюза. Това пълномощно било за предходните производства и неговият текст не бил достатъчно точен, за да обоснове такава власт.

35

Съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане. В това отношение член 169, параграф 2 от този правилник изисква изтъкнатите основания и правни доводи да указват ясно оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд (решение от 20 септември 2016 г., Mallis и др./Комисия и ЕЦБ, C‑105/15 P—C‑109/15 P, EU:C:2016:702, т. 33 и 34).

36

В конкретния случай тези изисквания са явно изпълнени. Действително настоящата жалба излага с изискваната точност оспорените части от мотивите на обжалваното съдебно решение, както и основанията и доводите, развити с цел да се постигне отмяната на това решение.

37

Впрочем трябва да се припомни, че по силата на член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени, а встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, могат да обжалват само ако решението на Общия съд пряко ги засяга.

38

След като в първоинстанционното производство mobile.de е имало качеството на жалбоподател, а не на встъпила страна и исканията му са били отхвърлени изцяло, процесуалната легитимация и правният му интерес в настоящото производство по обжалване са неоспорими само поради този факт и то не трябва изобщо да доказва, че обжалваното съдебно решение го засяга пряко (вж. в този смисъл решение от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 24).

39

Накрая адвокатът, който представлява жалбоподателя в настоящото производство по обжалване, е удостоверил в съответствие с член 44, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Съда своето качество с пълномощно, издадено от това дружество, да го представлява по всеки спор в областта на правото на марка.

40

От това произтича, че настоящата жалба не може да бъде отхвърлена изначално като изцяло недопустима.

41

С първото си основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е нарушил член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, както и правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане, като е постановил, че апелативният състав е могъл валидно да вземе предвид доказателствата за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка, представени за първи път пред него. В това отношение Общият съд бил приел неправилно в точки 27 и 28 от обжалваното съдебно решение, че когато някои доказателства, предназначени да установят това използване, са били представени в определения от EUIPO срок, производството за обявяване на недействителност трябва по принцип да продължи своя ход.

42

Това разсъждение било в противоречие както с текста, така и със системата на различните посочени разпоредби. Всъщност понятието за „доказателства“ по смисъла на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 изисквало лицето, поискало обявяването на недействителност, ефективно да докаже реалното използване на съответната по-ранна марка. При липса на такива доказателства искането се отхвърля. По същия начин правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане уточнявали, че възражението и искането за обявяване на недействителност трябва да се отхвърлят, когато „доказателствата за използване“ не са представени в определения срок. В това отношение член 57, параграф 1 от Регламент № 207/2009 като обща процесуална разпоредба била изместена от специалните разпоредби, предвидени в член 57, параграф 2 от този регламент, както и от посочените правила.

43

С второто си основание, изведено от нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, жалбоподателят упреква Общия съд, на първо място, че е приложил тази разпоредба. Всъщност тя се прилагала само „освен при разпоредби в обратния смисъл“. Правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане обаче били именно такива „разпоредби в обратния смисъл“. По-нататък, въпреки че правило 50, параграф 1, трета алинея от този регламент съдържа специална норма, която позволява на апелативния състав да вземе предвид нови факти в рамките на производство по възражение, такава специална норма не съществувала в производството за обявяване на недействителност. Освен това съответствало на целта на тези норми апелативните състави да притежават такова право само в производството по възражение, защото за разлика от възразяващия, който е обвързан със спазването на много кратък срок, притежателят на по-ранно право би могъл сам да определи момента на започване на производството за обявяване на недействителност и при липса на възражение притежателят на дадена марка може легитимно да има доверие в съществуването на същата.

44

На второ място, Общият съд в точки 40—44 от обжалваното съдебно решение се бил основал изключително на факта, че късно представените доказателства били действително релевантни, без да разглежда нито на какъв етап от производството са представени, нито дали обстоятелствата, при които са представени, допускат това вземане предвид. В конкретния случай обаче лицето, което е поискало обявяването на недействителност, е разполагало с разглежданите доказателства от фазата на започване на производството и неколкократно е имало случай да изрази становище по критиките на жалбоподателя относно тяхната доказателствена стойност.

45

На трето място, жалбоподателят изтъква, че противно на приетото от Общия съд в точка 42 от обжалваното съдебно решение, фактурите, представени пред апелативния състав, не представляват потвърждение или пояснение на списъците с фактури, представени пред отдела по отмяна. В това отношение Общият съд в точка 43 от това решение бил изопачил фактите и доказателствата. Всъщност Общият съд се бил основал на противоречиви доводи, като е приел едновременно, от една страна, че тези списъци вече са имали значителна доказателствена стойност пред отдела по отмяна, и от друга страна — че само тези фактури позволяват да се разбере, че посочените списъци са списъци с фактури. Впрочем Общият съд бил изопачил фактите, като е потвърдил, че жалбоподателят е признал, че е бил в състояние да разбере отпратката „реклама на mobile.bg“ на български език, тъй като същият не е могъл да идентифицира по тези списъци каквото и да е позоваване на предоставяне на рекламни услуги.

46

EUIPO, поддържана от „Резон“, счита, че тези две основания следва да бъдат отхвърлени по същество.

47

Съгласно текста на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 EUIPO може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме.

48

Според постоянната практика на Съда, припомнена от Общия съд в точка 25 от обжалваното съдебно решение, от текста на тази разпоредба следва, че по правило и при липса на разпоредба в противния смисъл е възможно страните да сочат факти и да представят доказателства и след изтичането на сроковете, в които съгласно Регламент № 207/2009 същите е трябвало да бъдат посочени, съответно представени, и не съществува никаква забрана за EUIPO да вземе предвид такива късно посочени факти или късно представени доказателства (решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 42, и от 4 май 2017 г., Comercializadora Eloro/EUIPO, C‑71/16 P, непубликувано, EU:C:2017:345, т. 55).

49

Като уточнява, че в подобен случай EUIPO „може“ да реши да пренебрегне такива доказателства, посочената разпоредба всъщност предоставя на Службата широко право на преценка, за да реши, като се мотивира във връзка с това дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне (решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 43, 63 и 68, както и от 4 май 2017 г., Comercializadora Eloro/EUIPO, C‑71/16 P, непубликувано, EU:C:2017:345, т. 56).

50

Доколкото първото и второто основание, повдигнати от жалбоподателя, се отнасят до правото на преценка, с което разполага апелативният състав, за да се определи дали съществува „разпоредба в противния смисъл“ на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, която би могла да лиши EUIPO от такова право на преценка, следва да се отнесем до правилата относно производството по обжалване.

51

В това отношение правило 50, параграф 1, първа алинея от Регламента за прилагане предвижда, че ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат mutatis mutandis разпоредбите относно производствата пред отдела, който е взел решението, срещу което е подадена жалбата.

52

Що се отнася обаче до доказването на реалното използване на по-ранната марка по член 57, параграф 2 или 3 от Регламент № 207/2009, в рамките на производство за обявяване на недействителност, образувано на основание член 53, параграф 1, буква a) от този регламент, както в конкретния случай, правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане предвижда, че EUIPO трябва да прикани притежателя на по-ранната марка да докаже използването на същата в посочен от нея срок.

53

Макар от текста на посоченото правило да произтича, че когато в определения от EUIPO срок не е представено никакво доказателство за използването на съответната марка, искането за обявяване на недействителност трябва да се отхвърли автоматично от Службата, такъв извод, обратно, не се налага, както правилно е приел Общият съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение, когато в посочения срок са представени определени доказателства, предназначени да установят това използване (вж. по аналогия решения от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 86, както и от 4 май 2017 г., Comercializadora Eloro/EUIPO, C‑71/16 P, непубликувано, EU:C:2017:345, т. 58).

54

В действителност, в подобни случаи и освен ако не се окаже, че посочените доказателства са напълно неотносими с оглед на доказването на реалното използване на съответната по-ранна марка, производството следва да продължи. Така EUIPO следва по-специално, както предвижда член 57, параграф 1 от Регламент № 207/2009, да прикани страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни. В такъв контекст, ако искането за обявяване на недействителност бъде отхвърлено с мотива, че съответната по-ранна марка не е била реално използвана, това отхвърляне няма да е последица от прилагането на правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане, което по съществото си е процесуална разпоредба, а само от прилагането на материалноправната разпоредба, съдържаща се в член 57, параграф 2 или 3 от Регламент № 207/2009 (вж. по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 87).

55

От това произтича, че както правилно е приел Общият съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, представянето на доказателства за използване на съответната по-ранна марка, в допълнение към представените в определения от EUIPO срок доказателства съгласно правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане, остава възможно след изтичането на посочения срок и в никакъв случай не е забранено на EUIPO да вземе предвид късно представените допълнителни доказателства, като се възползва от правото на преценка, предоставено ѝ от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (вж. по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 88, както и определение от 16 юни 2016 г., L’Oréal/EUIPO, C‑611/15 P, непубликувано, EU:C:2016:463, т. 25).

56

Следователно правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане не представлява, обратно на поддържаното от жалбоподателя, разпоредба в противния смисъл на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, като последицата от това е, че апелативният състав не може да вземе предвид допълнителните доказателства за използване на съответната по-ранна марка, представени от лицето, поискало обявяване на недействителност, в подкрепа на жалбата си пред него (вж. по аналогия решение от 26 септември 2013 г., Centrotherm Systemtechnik/СХВП и centrotherm Clean Solutions, C‑610/11 P, EU:C:2013:593, т. 88).

57

Що се отнася до производството по обжалване, Съдът вече е постановил, че от член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 76, параграф 2 следва, че за нуждите на разглеждането по същество на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав не само приканва страните да представят толкова често, колкото е необходимо, в предоставения им срок своите забележки по изпратените от него съобщения, но може също така да постанови действия по събиране на доказателства, сред които е представянето на фактически обстоятелства и доказателства. Подобни разпоредби свидетелстват на свой ред за възможността фактическият материал да бъде обогатяван в различните фази на производството пред EUIPO (вж. в този смисъл решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 58).

58

Жалбоподателят не може да се позовава и на това, че правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламента за прилагане е разпоредба в противния смисъл на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

59

В това отношение следва да се припомни, че съгласно текста на посоченото правило 50, параграф 1, трета алинея, когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдел по споровете, апелативният състав ограничава разглеждането на жалбата до факти и доказателства, представени в сроковете, определени или уточнени от отдела по споровете, освен ако не реши, че трябва да бъдат взети предвид нови или допълнителни факти и доказателства съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

60

Така Регламентът за прилагане предвижда изрично, че когато разглежда жалба срещу решение на отдел по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от този регламент за прилагане и от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, така че може да реши дали да вземе предвид, или да пренебрегне новите или допълнителните факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени или уточнени от отдела по споровете (решение от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑122/12 P, EU:C:2013:638, т. 33).

61

От това обаче не може да се направи извод по аргумент за противното, че при разглеждането на жалба срещу решение на отдела по отмяна апелативният състав не разполага с такова право на преценка. Всъщност, както Съдът вече е постановил, правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламента за прилагане представлява само израз, по отношение на разглеждането на жалба срещу решение на отдела по споровете, на принципа, произтичащ от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който се явява правното основание на посоченото правило 50 и съдържа норма с хоризонтална роля в системата на посочения регламент и поради това се прилага независимо от естеството на съответното производство (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 25 и 27).

62

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точки 24—29 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав може при разглеждането на жалба срещу решение на отдела по отмяна да вземе предвид допълнителни доказателства за реалното използване на съответната по-ранна марка, които не са били представени в определените от него срокове.

63

В останалата част, доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че е извършил непълна преценка на критериите, които обосновават вземането предвид на такива доказателства, следва да се припомни, че вземането предвид от EUIPO на късно представени факти и доказателства при произнасяне в производство за обявяване на недействителност може да бъде оправдано в частност, ако службата счете, от една страна, че късно представените факти и доказателства могат на пръв поглед да бъдат от значение за изхода на висящото пред нея производство за обявяване на недействителност, а от друга — че стадият на производството, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на фактите и доказателствата (вж. по аналогия решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 44 и от 4 май 2017 г., Comercializadora Eloro/EUIPO, C‑71/16 P, непубликувано, EU:C:2017:345, т. 59).

64

В конкретния случай обаче е достатъчно да се констатира, че в точки 39—44 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал не само дали късно представените доказателства са имали реално значение, но и дали стадият на производството, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на тези доказателства.

65

Накрая, относно оплакването на жалбоподателя, че Общият съд е преценил погрешно доказателствената стойност и е изопачил съдържанието на някои доказателства, следва да се припомни, че от член 256 ДФЕС, както и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз е видно, че жалбата е ограничена до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява релевантните факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на тези факти и на тези доказателства, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 17 март 2016 г., Naazneen Investments/СХВП, C‑252/15 P, непубликувано, EU:C:2016:178, т. 59).

66

Впрочем с оглед на изключителния характер на оплакването за изопачаване на фактите и доказателствата същите тези разпоредби, както и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, изискват от жалбоподателя по-специално да посочи точно доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от Общия съд, и да покаже грешките в преценката, които според него са довели до това изопачаване. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 22 септември 2016 г., Pensa Pharma/EUIPO, C‑442/15 P, непубликувано, EU:C:2016:720, т. 21 и 60)

67

В случая обаче трябва да се констатира, че под предлог, че упреква Общия съд в изопачаване на доказателствата, жалбоподателят в действителност иска от Съда да извърши нова преценка на същите, що се отнася до въпроса дали фактурите, представени за първи път пред апелативния състав, целят, както е приел Общият съд в точка 42 от обжалваното съдебно решение, да подсилят и изяснят съдържанието на доказателствата, представени пред отдела по отмяна. За сметка на това той въобще не се стреми да установи, като идентифицира точно доказателствата, които твърди, че са изопачени, че Общият съд е направил в това отношение констатации, които са в явно противоречие със съдържанието на документите в преписката или че е придал на същите обхват, какъвто те явно нямат.

68

От това следва, че доводите на жалбоподателя трябва в тази част да бъдат отхвърлени като недопустими.

69

Предвид гореизложеното първото и второто основание следва да се отхвърлят отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

70

С третото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, тъй като не е отчел различията, отчасти фонетични и отчасти концептуални, между разглежданите знаци.

71

Най-напред, Общият съд бил пропуснал в точки 51—61 от обжалваното съдебно решение да извърши фонетичен анализ на разглежданите марки. От фонетична гледна точка обаче отличителният характер на разглежданата по-ранна национална марка се променял силно с добавянето на словните елементи „.bg“.

72

По-нататък, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че отличителният характер не е променен с добавянето на фигуративни и словни елементи. В това отношение Общият съд се е основал в точка 56 от това решение само на различните елементи на разглежданите марки, а не на общото впечатление, което последните създават. От една страна обаче, поради слабия отличителен характер на думата „mobile“, в рамките на общото впечатление, липсата на фигуративен елемент би довела до такава разлика във формите на използване „mobile.bg“ и „mobile bg“, че отличителният характер би бил ограничен. От друга страна, Общият съд при преценката си на цялостното впечатление от разглежданата по-ранна национална марка не бил отчел и добавянето на словния елемент „.bg“, макар че последният би ограничил отличителния характер на този общ знак.

73

Накрая, Общият съд бил пропуснал да разгледа концептуалното значение на знака „mobilen.bg“. Всъщност обратно на „mobile“, „mobilen“ било българска дума от общоупотребимия език, която означава „мобилен, склонен към движение“. Различното концептуално значение обаче неизбежно би довело до ограничаване на отличителния характер.

74

Според EUIPO това основание трябва да се отхвърли по същество.

75

В самото начало следва да се отбележи, че като упреква Общия съд, че не е разгледал фонетичното и концептуалното сходство между разглежданата по-ранна национална марка, както е регистрирана, и различните словни и фигуративни знаци, на които има позоваване с цел да се докаже реалното използване на тази марка, жалбоподателят прави погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

76

Всъщност ясно се вижда от точки 56—58 от обжалваното съдебно решение, към които препращат отчасти точки 59 и 60 от това решение, че Общият съд, когато разглежда дали различията между разглежданата по-ранна национална марка и тези знаци са променили отличителния характер на посочената марка, преценява както тяхното фонетично сходство, като подчертава в частност, че общото между тях е думата „mobile“ и че добавянето на определени термини като „.bg“, „bg“ или „n“ в посочените знаци отразява пренебрежими различия, така и концептуалното им сходство, което подчертава посланието, което всеки от тях носи, и тяхното възприемане от потребителите.

77

Жалбоподателят се основава също така на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение, когато твърди, че Общият съд не е взел предвид общото впечатление, което различните знаци създават. Всъщност Общият съд изрично извършва такъв преглед в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение. По-конкретно, обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд отбелязва в последната точка, че посочените словни знаци, предвид липсата на фигуративен елемент и добавянето на някои елементи, като цяло са равностойни на разглежданата по-ранна национална марка.

78

За останалата част трябва да се констатира, че жалбоподателят с доводите, които развива в рамките на настоящото основание, цели да оспори прегледа на фактите, направен от Общия съд в точки 56—60 от обжалваното съдебно решение, за да получи от Съда нова преценка в това отношение, което в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 65 от настоящото решение, е извън компетентността на последния в производство по обжалване.

79

Поради това третото основание следва да се отхвърли отчасти поради недопустимост и отчасти по същество.

80

С четвъртото си основание жалбоподателят упреква Общия съд в нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламента за прилагане, тъй като в точки 66—69 от обжалваното съдебно решение той е приел, че преценките на апелативния състав относно мястото, времето, обхвата и естеството на използването на разглежданата по-ранна национална марка не са опорочени от грешки. По-конкретно, Общият съд е допуснал грешка, когато е взел предвид доказателства, които не са датирани и не се отнасят до релевантния период.

81

EUIPO счита, че това основание е напълно безпочвено.

82

Трябва да се констатира, че с настоящото основание жалбоподателят цели, без дори да критикува Общия съд за каквото и да било изопачаване, да постави под съмнение извършената от последния в точки 66—69 от обжалваното съдебно решение преценка по отношение на относимостта на доказателствата, които „Резон“ представя с цел да докаже реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка. Като прави това, той иска да постигне нова преценка на тези доказателства, което в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 65 от настоящото решение, е извън компетентността на Съда в производство по обжалване.

83

Вследствие на това четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

84

С петото си основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е нарушил член 54, параграф 2, член 56, параграф 1, буква a) и член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е постановил в точки 75—77 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав не е задължен да се произнася по въпроса за евентуалната недобросъвестност на притежателя на разглежданата по-ранна национална марка.

85

Всъщност този въпрос засягал допустимостта на искането за обявяване на недействителност, поради което трябвало винаги да бъде проверяван, тъй като лицето, подало искането за обявяване на недействителност, трябва да има процесуална легитимация. Тя обаче ще липсва, когато лицето е придобило правото си върху по-ранната национална марка неправомерно и се позовава на нея също толкова неправомерно. Следователно Общият съд е трябвало да упражни правомощията на състава, приел спорните решения. Освен това Общият съд не бил разгледал и възражението за давност, вследствие на което е нарушил член 54, параграф 1 от Регламент № 207/2009.

86

Според EUIPO това основание трябва да се отхвърли по същество.

87

Трябва да се припомни, че съгласно член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009, когато притежателят на по-ранна национална марка, който е започнал производство за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз, не представи, по искане на притежателя на последната марка, доказателства, че посочената по-ранна национална марка е била реално използвана в държавата членка, където е защитена през петгодишен период, предхождащ датата на искането за обявяване на недействителност за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, и на които се основава това искане, същото се отхвърля.

88

Щом като липсата на реално използване на по-ранната марка, когато е изтъкнато от притежателя на марка на Европейския съюз, оспорена в рамките на искане за обявяване на недействителност, представлява по този начин, според текста на разпоредбата, мотив, който сам по себе си обосновава отхвърлянето на това искане, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че въпросът за доказването на това използване трябва да се уреди, преди да има произнасяне по искането за обявяване на недействителност в стриктен смисъл, и следователно в този контекст се счита за „предварителен въпрос“.

89

При тези условия, тъй като апелативният състав в конкретния случай е приел, че доказателствата за реалното използване са представени от притежателя на разглежданата по-ранна национална марка за някои от услугите, на които се основават исканията за обявяване на недействителност, и тъй като е отменил само на това основание решенията на отдела по отмяна, Общият съд правилно е постановил в точка 77 от обжалваното съдебно решение, че посоченият апелативен състав е могъл в съответствие с член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да върне тези искания за обявяване на недействителност на посочения отдел за разглеждане и произнасяне от същия, по-конкретно относно доводите на жалбоподателя, изведени от недопустимостта на тези искания, на основание член 54 от този регламент, поради твърдяната недобросъвестност на подалото искане за обявяване на недействителност лице.

90

Всъщност от самия текст на посочения член 64, параграф 1 следва, че когато се произнася по жалба, апелативният състав въобще не е длъжен да упражнява правомощията на състава, който е взел обжалваното съдебно решение, като разполага в това отношение с широко право на преценка.

91

Освен това жалбоподателят не може да упреква Общия съд, че не е разгледал неговите доводи, изведени от недопустимост на исканията за обявяване на недействителност поради изтекла давност, при положение че от жалбата пред първата инстанция е видно, че тези доводи са били тясно свързани с доводите, изведени от недобросъвестност на подалото исканията лице.

92

Поради това трябва да се приеме, че поради съображенията, изложени в точки 76 и 77 от обжалваното съдебно решение, Общият съд имплицитно, но несъмнено е отхвърлил изцяло доводите на жалбоподателя, изведени в крайна сметка от недобросъвестност на подалото исканията лице.

93

Следователно петото основание трябва да се отхвърли по същество.

94

С шестото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е игнорирал в точки 79—87 от обжалваното съдебно решение факта, че апелативният състав неправилно е отменил решенията на отдела по отмяна в тяхната цялост.

95

Щом като апелативният състав е приел, че доказателствата за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка са били представени само за рекламните услуги във връзка с автомобили, той е трябвало да отмени посочените решения само в частта им относно тези услуги. Що се отнася до останалите услуги, за чието използване не са представени доказателства, апелативният състав е трябвало, в съответствие с член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009, както и с правило 22, параграф 2 и с правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане, да се произнесе окончателно и да покаже частичното отхвърляне на исканията за обявяване на недействителност в диспозитив, който е годен да придобие сила на пресъдено нещо.

96

Всъщност възражението, основано на липсата на реално използване, не било предварителен въпрос, за разлика от това, което е приел Общият съд в точка 82 от обжалваното съдебно решение, а то трябвало да се разгледа както условията за допустимост или съществуването на вероятност от объркване. Следователно апелативният състав е трябвало да отмени решенията на отдела по отмяна и да върне делото на последния, уточнявайки, че разглеждането на вероятността от объркване може да се извърши само за рекламните услуги във връзка с автомобили.

97

В това отношение, като е постановил в точка 85 от това решение, че в рамките на връщането отделът по отмяна е обвързан от преценката на апелативния състав, Общият съд не бил отчел факта, че съгласно член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009 този състав е обвързан от мотивите на решението на апелативния състав само „доколкото фактите по случая са непроменени“. Ако обаче вследствие на връщането на делото лицето, подало исканията за обявяване на недействителност, е представило нови доказателства за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка и ако отделът по отмяна е счел, че тези доказателства могат да бъдат взети предвид по силата на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, фактите по делото спирали да бъдат идентични. При тези условия доказателствата за използването, представени a posteriori, биха могли да се вземат предвид за услуги, различни от рекламните услуги във връзка с автомобили.

98

EUIPO смята, че това основание трябва да се отхвърли по същество.

99

Най-напред, поради същите мотиви като тези, изложени в точки 87 и 88 от настоящото решение, шестото основание следва да се отхвърли, тъй като с него жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел в точка 82 от обжалваното съдебно решение, че доказателствата за реалното използване на по-ранна национална марка по смисъла на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 е предварителен въпрос, който трябва да бъде уреден, преди да има произнасяне по исканията за обявяване на недействителност.

100

За останалата част, в която жалбоподателят критикува Общия съд, че не е взел предвид факта, че апелативният състав неправилно е отменил решенията на отдела по отмяна в тяхната цялост, трябва да се припомни, както и Общият съд отбелязва в точка 83 от обжалваното съдебно решение, че диспозитивът на даден акт трябва да се чете в светлината на неговите мотиви (вж. в този смисъл определение от 10 юли 2001 г., Irish Sugar/Комисия, C‑497/99 P, EU:C:2001:393, т. 15, и решение от 22 октомври 2013 г., Комисия/Германия, C‑95/12, EU:C:2013:676, т. 40).

101

Така член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда изрично, че ако апелативният състав реши да върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, за продължаване на производството, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени.

102

В конкретния случай обаче не се спори, че апелативният състав, както е видно от точка 61 от всяко от спорните решения, е отменил решенията на отдела по отмяна с мотива, че обратно на това, което предвиждат последните, доказателства за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка са били представени от притежателя на тази марка, що се отнася само до рекламните услуги във връзка с автомобили, попадащи в клас 35 от Ницската спогодба.

103

При тези условия, тъй като отделът по отмяна, както Общият съд правилно подчертава в точка 86 от обжалваното съдебно решение, е обвързан от този мотив при връщането, извършено от апелативния състав по силата на член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, отмяната от последния, съгласно точка 62 от спорните решения, на решенията на отдела по отмяна трябва непременно да се схваща като визираща само тези решения, тъй като същите отхвърлят исканията за обявяване на недействителност с мотива, че липсват доказателства за реалното използване на по-ранната национална марка за посочените рекламни услуги във връзка с автомобили.

104

За сметка на това, тъй като апелативният състав е приел, че доказателствата за реалното използване на по-ранната национална марка не са били представени от нейния притежател за останалите услуги — предмет на исканията за обявяване на недействителност, а именно услугите от клас 35 от Ницската спогодба, различни от рекламните услуги във връзка с автомобили и услугите от клас 42 от тази спогодба, решенията на отдела по отмяна трябва да се считат, предвид липсата на жалба, подадена пред Общия съд по този въпрос, за окончателно отхвърлящи исканията за обявяване на недействителност по отношение на тези услуги (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 82—85 и цитираната съдебна практика).

105

От това следва, че Общият съд, без да е допуснал грешка при прилагане на правото, е направил в точка 86 от обжалваното съдебно решение извода, че отделът по отмяна в рамките на връщането по силата на член 64, параграф 2, от Регламент № 207/2009, за да прецени по същество исканията за обявяване на недействителност с оглед на относителното основание за отказ, предвидено в член 8, параграф 1, буква б) от този регламент, може да вземе предвид само рекламните услуги във връзка с автомобили, попадащи в клас 35 от Ницската спогодба.

106

Несъмнено, както правилно отбелязва жалбоподателят, отделът по отмяна, според текста на член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, е обвързан единствено от мотивите на решенията на апелативния състав „доколкото фактите по случая са непроменени“.

107

Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 44 и 46 от своето заключение, отделът по отмяна не може — за да не постави под съмнение окончателния характер на собствените си решения и за да не накърни правната сигурност — да разглежда на основание член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 нови доказателства за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка, що се отнася до услугите, за които апелативният състав е приел — без това да е било оспорено от подалото искането за обявяване на недействителност лице при подаването на жалба пред Общия съд — че това доказателство не е било представено.

108

Следователно шестото основание трябва да се отхвърли по същество, поради което жалбата трябва да се отхвърли в своята цялост.

109

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

110

Тъй като EUIPO и „Резон“ са поискали жалбоподателят да бъде осъден и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: