–

за Bolagsupplysningen OÜ и I. Ilsjan, от K. Turk и K. Tomson, vandeadvokaadid, както и от A. Prants, и M. Pild, advokaadid,

–

за естонското правителство, от K. Kraavi-Käerdi и N. Grünberg, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и M. Figueiredo, както и от S. Duarte Afonso, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от J. Kraehling и C. Crane, в качеството на представители, подпомагани от J. Holmes, barrister,

–

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, M. Heller и E. Randvere, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bolagsupplysningen OÜ и Ingrid Ilsjan, от една страна, и Svensk Handel AB, от друга страна, по повод исканията за поправяне на данни, за които се твърди, че са неверни, публикувани в уебсайта на последната, за заличаване на свързаните с тях коментари във форум за обсъждания на същия уебсайт и за обезщетение на вредите, които се твърди, че са понесени.

3

Съображения 15 и 16 от Регламент № 1215/2012 гласят:

4

Правилата за компетентност се съдържат в глава II от Регламента.

5

Член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, който се намира в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II от Регламента, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6

Член 5, параграф 1, намиращ се в същия раздел 1 от Регламента, гласи следното:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

7

Член 7, точка 2 от същия регламент, който се намира в глава II, раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда:

„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

8

Текстът на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 е идентичен с текста на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), отменен с Регламент № 1215/2012, и съответства на текста на член 5, точка 3 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела.

9

На 29 септември 2015 г. Bolagsupplysningen, дружество по естонското право, и г‑жа Ilsjan, служителка в това дружество, предявяват иск срещу Svensk Handel — учредена по шведското право федерация на работодателите в търговския сектор, пред Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония). Ищците в главното производство искат тази юрисдикция да задължи Svensk Handel да поправи публикуваните на нейния уебсайт неверни данни относно Bolagsupplysningen и да заличи съдържащите се там коментари, да заплати на Bolagsupplysningen обезщетение в размер на 56634, 99 EUR за претърпяната вреда и да заплати на г‑жа Ilsjan обезщетение за неимуществената вреда, което този съд да определи по справедливост.

10

Според изложеното в исковата молба на уебсайта си Svensk Handel e включила Bolagsupplysningen в списък, наречен „черен“, като e посочила, че това дружество извършва измами и подвеждащи действия. Във форума за обсъждания на този уебсайт постъпили над 1000 коментара, сред които и директни призиви за насилие спрямо Bolagsupplysningen и неговите служители, сред които г‑жа Ilsjan. Svensk Handel е отказала да заличи Bolagsupplysningen от списъка, както и коментарите, което парализирало икономическата дейност на последното в Швеция, така че дружеството търпяло ежедневно имуществени вреди.

11

Със своето определение от 1 октомври 2015 г. Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) приема, че искът е недопустим. Според тази юрисдикция не е възможно да се приложи член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, тъй като от исковата молба не е видно, че вредата е настъпила в Естония. Спорните данни и коментарите били публикувани на шведски език и без превод не били разбираеми за живеещите в Естония. Разбирането на разглежданите данни зависело от езиковия контекст. Не било доказано, че вредата е настъпила в Естония, и фактът, че оборотът е посочен в шведски крони, навеждал на мисълта, че тази вреда е причинена в Швеция. Обстоятелството, че спорният уебсайт е достъпен в Естония, не можело автоматично да обоснове задължение за разглеждане на гражданското дело от естонска юрисдикция.

12

Жалбоподателите в главното производство обжалват определението на Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю).

13

С определение от 9 ноември 2015 г. Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония) отхвърля жалбата и потвърждава определението на Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю).

14

Жалбоподателите в главното производство искат от запитващата юрисдикция да отмени определението на Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) и да се произнесе по жалбата, а Svensk Handel възразява срещу тези искания.

15

Запитващата юрисдикция разделя исканията на Bolagsupplysningen от тези на г‑жа Ilsjan, като счита, че що се отнася до последната, жалбата срещу определението на Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин) е основателна, че определението на тази юрисдикция и това на Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю) трябва да бъдат отменени и че делото следва да бъде върнато на този съд, за да се произнесе той по допустимостта на исканията на г‑жа Ilsjan.

16

Относно предявения от Bolagsupplysningen иск запитващата юрисдикция счита, че той е от компетентността на естонските юрисдикции, поне що се отнася до искането за обезщетение на настъпилата в Естония вреда.

17

Запитващата юрисдикция обаче допълва, че за разлика от правото на интелектуална и индустриална собственост, чиято закрила е ограничена до територията на държавата членка, в която е регистрирано правото, правата, чието нарушение се твърди в случая, по естеството си не са права, които могат да бъдат защитени само на територията на определени държави членки (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Pinckney, C‑170/12, EU:C:2013:635, т. 35—37). Bolagsupplysningen се позовавало основно на обстоятелството, че публикуването на неверни данни е уронило доброто му име и неговата репутация. В това отношение Съдът вече е приел, че накърняване чрез клеветническа публикация на репутацията и доброто име на юридическо лице има там, където публикацията е разпространена и където засегнатото лице твърди, че е била накърнена неговата репутация (решение от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 29 и 30).

18

Според запитващата юрисдикция обаче не е ясно дали в съответствие с изложените в предходната точка принципи Bolagsupplysningen може да се обърне и към естонска юрисдикция, за да иска поправяне на неверните данни и заличаване на коментарите.

19

Освен това не е възможно да се определи дали Bolagsupplysningen може да се обърне и към естонските юрисдикции, за да иска поправяне на цялата вреда, която твърди, че е претърпяло. Като припомня принципа, че при твърдяно нарушение на неговите права чрез публикуване на информация в уебсайт лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда или юрисдикциите на държавата членка по мястото на установяване на лицето, което е публикувало информацията, или юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси (решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 52), запитващата юрисдикция отбелязва, че този принцип е бил приет конкретно в контекста на нарушения на правата, свързани с личността на физическо лице. Ето защо не можело да се приеме, че този принцип се прилага и за юридическите лица.

20

Накрая запитващата юрисдикция иска да се установи дали седалището и/или мястото на стопанска дейност на юридическо лице дават възможност да се приеме, че там се намира и центърът на неговите интереси. Независимо дали трябва да се изходи от подобно предположение, следва да се установят обстоятелствата и критериите, въз основа на които дадена юрисдикция трябва да определи къде се намира центърът на интереси на юридическо лице.

21

При това положение Riigikohus (Върховен съд, Естония) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С втория и третия си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и за обезщетение за всички претърпени от него вреди и, ако отговорът е утвърдителен, кои критерии и обстоятелства следва да бъдат взети предвид, за да се определи този център на интереси.

23

За да се отговори на тези въпроси, следва да се припомни, че съгласно член 7, точка 2 по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

24

В това отношение трябва да се уточни, че направеното от Съда тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 важи и за еквивалентната разпоредба на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 (вж. по аналогия решение от 15 юни 2017 г., Kareda, C‑249/16, EU:C:2017:472, т. 27).

25

Съгласно постоянната съдебна практика правилото за специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност трябва да бъде тълкувано самостоятелно въз основа на систематиката и целите на този регламент, от който то е част (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 38).

26

Това правило за специална компетентност се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези юрисдикции за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса (вж. по-специално решения от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 40 и от 22 януари 2015 г., Hejduk, C‑441/13, EU:C:2015:28, т. 19 и цитираната съдебна практика).

27

Всъщност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност съдът по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства (решения от 16 май 2013 г., Melzer, C‑228/11, EU:C:2013:305, т. 27 и от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 40).

28

При тълкуването на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 следва да се вземе предвид и съображение 16 от него, според което с наличието на тясна връзка между съда и правния спор следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди, а това е важно, особено при спорове относно извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клеветата.

29

При това положение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ се отнася едновременно до мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, и до мястото на настъпване на вредата, тъй като всяко от тях може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация (решение от 25 октомври 2011, eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 41 и цитираната съдебна практика).

30

В главното производство не се поставя въпросът дали искът може да бъде предявен пред естонските юрисдикции на основание, че това е мястото на настъпване на събитието, причинило вредата. Всъщност е безспорно, че това място не е в района на сезираните от Bolagsupplysningen и г‑жа Ilsjan юрисдикции. За сметка на това се поставя въпросът дали тези юрисдикции са компетентни на основание, че това е мястото на настъпване на предполагаемата вреда.

31

В това отношение, що се отнася до искове за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от публикувана в печатно издание клеветническа статия, Съдът е приел, че засегнатото лице може да предяви срещу издателя иск за обезщетение пред юрисдикциите на всяка държава членка — в която е била разпространена публикацията и където според засегнатото лице е била накърнена репутацията му — компетентни да се произнесат само по вредите, причинени в държавата членка, чиято юрисдикция е сезирана (решение от 7 март 1995 г., Shevill и др., C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 33).

32

Що се отнася обаче конкретно до интернет, по дело относно физическо лице Съдът е постановил, че в случай на твърдяно нарушение на правата, свързани с личността, чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето, което счита, че е увредено, трябва да може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси (решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 52).

33

Всъщност, що се отнася до подобна информация, твърдяното нарушение обикновено се усеща най-силно в центъра на интересите на посоченото лице, предвид репутацията, с която се ползва то на това място. Така критерият „център на интересите на засегнатото лице“ по принцип отразява мястото, на което в най-голяма степен е настъпила вредата, причинена от информация в интернет, по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012.

34

Следователно юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на интересите на съответното лице, могат най-добре да преценят отражението на такава информация върху правата на това лице (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 48).

35

Освен това критерият за център на интересите е съобразен с целта за предвидимост на правилата за компетентност, тъй като позволява едновременно на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован (решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 50).

36

Предвид обстоятелствата в главното производство и съмненията, изразени в някои писмени и устни становища, следва да се уточни, от една страна, че последните съображения важат независимо от това дали вреда, която се твърди, че е претърпяна, е с имуществен или неимуществен характер.

37

Всъщност, макар че в зависимост от приложимото право имущественият или неимуществен характер на твърдяната вреда може да окаже влияние върху възможността за поправянето ѝ, той не се отразява на определянето на центъра на интереси като място, на което дадена юрисдикция може най-добре да прецени реалното въздействие на публикация в интернет и дали тя има вредоносен характер.

38

От друга страна, като се има предвид, че възможността лицето, което счита, че е увредено, да сезира юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, с иск за отговорност за цялата вреда, е обоснована в интерес на доброто правораздаване, а не за да се защити по-специално ищецът, не е от решаващо значение и въпросът дали последният е физическо или юридическо лице.

39

В това отношение Съдът уточнява, че правилото за специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност не преследва същата цел като правилата за компетентност, съдържащи се в глава II, раздели 3—5 от Регламент № 1215/2012, които целят да предоставят засилена защита в полза на по-слабата страна (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11, EU:C:2012:664, т. 46). От своя страна критерият за център на интересите има за цел да определи мястото на настъпване на вредата, причинена от информация в интернет, и следователно държавата членка, чиито юрисдикции могат най-добре да разрешат спора.

40

Що се отнася до установяването на този център, Съдът отбелязва, че за физическото лице той поначало съответства на държавата членка, в която е обичайното му пребиваване. Възможно е обаче такова лице да има център на интереси и в държава членка, в която то не пребивава обичайно, доколкото други признаци, като упражняването на професия, дават възможност да се установи наличието на особено тясна връзка с тази държава (решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 49).

41

Когато става въпрос за юридическо лице, което осъществява икономическа дейност, като жалбоподателя в главното производство, центърът на неговите интереси трябва да отразява мястото, където търговската му репутация е най-утвърдена и следователно този център трябва се определи в зависимост от мястото, където то упражнява основната част от икономическата си дейност. Макар да е възможно центърът на интересите на юридическо лице да съвпада със седалището му съгласно устройствения акт, когато то упражнява цялата или основната част от дейността си в държавата членка, в която се намира това седалище, и поради това репутацията, от която се ползва там, има по-голямо значение, отколкото в която и да е друга държава членка, само по себе си местонахождението на това седалище все пак не е решаващ критерий в рамките на подобен анализ.

42

Следователно, когато съответното юридическо лице извършва по-голямата част от дейността си в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище съгласно устройствения акт, както е в главното производство, следва да се приеме, че търговската репутация на това юридическо лице, която може да бъде засегната от спорната публикация, има по-голямо значение в тази държава членка, отколкото в която и да е друга, и че поради това евентуалното засягане на тази репутация там би се усетило най-силно. В това отношение юрисдикциите на тази държава членка могат най-добре да преценят наличието и евентуалния обхват на твърдяното засягане, особено предвид факта, че в случая последното произтича от публикуване на данни и на коментари, за които се твърди, че са неверни или клеветнически, на професионален уебсайт, управляван в държавата членка, в която съответното юридическо лице извършва по-голямата част от дейността си, и които, предвид езика, на който са съставени, са предназначени да бъдат разбрани основно от лицата, които пребивават в тази държава членка.

43

Следва да се уточни още, че ако от обстоятелствата, които юрисдикцията трябва да разгледа на етапа, на който преценява дали е компетентна, не следва, че преобладаващата част от икономическата дейност на съответното юридическо лице е в дадена държава членка, така че не може да бъде установен центърът на интересите на юридическото лице, което твърди, че са засегнати неговите права, свързани с личността, тогава това лице не би могло да се ползва от правото да предяви иск съгласно член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 срещу предполагаемия нарушител за цялото обезщетение въз основа на мястото на настъпване на вредата.

44

Ето защо на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и за обезщетение за цялата претърпяна вреда.

Когато съответното юридическо лице извършва по-голямата част от дейността си в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище съгласно устройствения акт, това лице може да предяви иск срещу предполагаемия нарушител в тази друга държава членка на основание, че това е мястото на настъпване на вредата.

45

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на данните и за заличаване на коментарите.

46

На този въпрос трябва да се отговори отрицателно.

47

Несъмнено в точки 51 и 52 от решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685), Съдът е постановил, че лицето, което счита, че е увредено, може вместо иск за отговорност за цялата причинена вреда, да предяви иска си пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, които са компетентни да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция.

48

Предвид обаче повсеместния характер на публикуваните в уебсайт данни и информация, както и обстоятелството, че по принцип обхватът на тяхното разпространение е универсален (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др., C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 46), искането за поправяне на първите и за заличаване на втората е едно и неделимо, и следователно може да бъде отправяно само до една юрисдикция, компетентна да разгледа цялото искане за поправяне на вредата, съгласно съдебната практика, която следва от решения от 7 март 1995 г., Shevill и др. (C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 25, 26 и 32), и от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 42 и 48), а не и до юрисдикция, която няма такава компетентност.

49

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че неговите права, свързани с личността, са били нарушени чрез публикуването на отнасящи се до него неверни данни в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, не може да предяви пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на данните и за заличаване на коментарите.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: