EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CJ0056

Решение на Съда (втори състав) от 14 септември 2017 г.
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) срещу Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP.
Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) — Словна марка на Европейския съюз „PORT CHARLOTTE“ — Искане за обявяване на недействителност на тази марка — Защита, предоставена на по-ранни наименования за произход „Porto“ и „Port“ съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 и националното право — Изчерпателен характер на защитата, предоставена на тези наименования за произход — Член 118м от Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Понятия за „използване“ и „позоваване“ на защитено наименование за произход.
Дело C-56/16 P.

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2017:693

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

14 септември 2017 година ( *1 )

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) — Словна марка на Европейския съюз „PORT CHARLOTTE“ — Искане за обявяване на недействителност на тази марка — Защита, предоставена на по-ранни наименования за произход „Porto“ и „Port“ съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 и националното право — Изчерпателен характер на защитата, предоставена на тези наименования за произход — Член 118м от Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Понятия за „използване“ и „позоваване“ на защитено наименование за произход“

По дело C‑56/16 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 29 януари 2016 г.,

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват E. Zaera Cuadrado и O. Mondéjar Ortuño, в качеството на представители,

жалбоподател,

подпомаган от:

Европейска комисия, за която се явяват B. Eggers, I. Galindo Martín, J. Samnadda и T. Scharf, в качеството на представители,

встъпила страна в производството по обжалване,

като другите страни в производството са:

Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP, установен в Peso da Régua (Португалия), за който се явява P. Sousa e Silva, advogado,

жалбоподател в първоинстанционното производство,

подпомаган от:

Португалска република, за която се явяват L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и A. Alves, в качеството на представители,

встъпила страна в производството по обжалване,

Bruichladdich Distillery Co. Ltd, установено в Argyll (Обединеното кралство), за което се явява S. Havard Duclos, адвокат,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal (докладчик), A. Rosas, C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: I. Illéssy, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 март 2017 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 май 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 ноември 2015 г., Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto/СХВП — Bruichladdich Distillery (PORT CHARLOTTE) (T‑659/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:863), с което Общият съд отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4), постановено в производство за обявяване на недействителност между Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP и Bruichladdich Distillery Co. Ltd (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

С насрещната си жалба Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto (наричан по-нататък „IVDP“) иска частична отмяна на обжалваното съдебно решение.

Правна уредба

Регламент (ЕО) № 207/2009

3

Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) гласи следното:

„При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на [Европейския съюз] или законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак:

a)

правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на ЕС;

б)

този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-късно регистрирана марка“.

4

Съгласно член 53, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:

„1.   Марка на [Европейския съюз] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение:

[…]

в)

когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4, и са изпълнени условията, посочени в същия параграф.

2.   Марка на [Европейския съюз] също така се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение, когато използването на марката може да бъде забранено по силата на друго по-ранно право съгласно законодателството на [Европейския съюз] или съгласно националното право, уреждащо защитата, и по-специално на:

[…]

г)

право на индустриална собственост“.

Регламент (ЕО) № 479/2008

5

Съображения 27, 28 и 36 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (EО) № 1493/1999, (EО) № 1782/2003, (EО) № 1290/2005 и (EО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (EО) № 1493/1999 (ОВ L 148, 2008 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 220, 2008 г., стр. 35) гласят следното:

„(27)

В Общността понятието за качествени вина се основава inter alia на специфичните характеристики, които се приписват на географския произход на виното. Тези вина се разпознават от потребителите посредством защитени наименования за произход и защитени географски указания, въпреки че в това отношение съществуващата система не е напълно развита. За да се осигури прозрачна и по-съвършена рамка в подкрепа на изискването за качество от съответните продукти, следва да се въведе режим, според който заявленията относно наименование за произход или географско указание се разглеждат в съответствие с подхода, възприет в рамките на хоризонталната политика на Общността в областта на качеството по отношение на хранителни продукти, различни от виното и спиртните напитки, в Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни [(ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114)].

(28)

За да се съхранят специфичните качествени характеристики на вината с наименование за произход или географско указание, на държавите членки трябва да се разреши да прилагат по-строги правила в това отношение.

[…]

(36)

От съображения за правна сигурност от приложното поле на новата процедура за преглед следва да се изключат съществуващите в Общността наименования за произход и географски указания. Съответните държави членки следва обаче да предоставят на Комисията основната информация и документите, въз основа на които тези наименования за произход и географски указания са били признати на национално равнище, като в противен случай те следва да загубят закрилата като наименования за произход или географски указания. От съображения за правна сигурност следва да се ограничат възможностите за отмяна на съществуващи наименования за произход и географски указания“.

Регламент № 1234/2007

6

Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. (ОВ L 154, 2009 г., стр. 1 и поправка ОВ L 313, 2011 г., стр. 47, наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“), е приложим с оглед момента на настъпване на фактите по настоящото дело. Последният регламент е отменен с Регламент № 479/2008, считано от 1 август 2009 г.

7

Съображение 3 от Регламент № 491/2009 гласи:

„Успоредно с преговорите и приемането на [Регламент № 1234/2007 (Общия регламент за ООП)] Съветът също започна преговори за политическа реформа в лозаро-винарския сектор, която сега е приключена с приемането на Регламент [№ 479/2008]. Както е посочено в [Регламент № 1234/2007], в началото в [Регламент № 1234/2007] бяха включени само онези разпоредби от лозаро-винарския сектор, които не са били предмет на политическа реформа. Тези основни разпоредби, които са били предмет на изменения във връзка с политиката, трябваше да бъдат включени в [Регламент № 1234/2007] след приемането им. Тъй като тези разпоредби вече бяха приети, сега лозаро-винарският сектор следва да бъде включен изцяло в [Регламент № 1234/2007], като в Общия регламент за ООП се въведат политическите решения, взети в Регламент [№ 479/2008]“.

8

Член 118б, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящия раздел се прилагат следните определения:

a)

„наименование за произход“ означава наименование на район, определена местност или, по изключение, наименование на държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 118а, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i)

неговото качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори,

ii)

гроздето, от което се произвежда, произхожда изключително от този географски район,

iii)

производството му се извършва в този географски район, и

iv)

получено е изключително от винени сортове от вида Vitis vinifera;

б)

„географско указание“ означава указание, отнасящо се за район, определена местност или, по изключение, държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 118а, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i)

притежава специфично качество, известност или други характеристики, които може да се отдадат на този географски произход,

ii)

най-малко 85 % от гроздето, използвано за неговото производство, произхожда изключително от този географски район,

iii)

производството му се извършва в този географски район, и

iv)

получено е от винени сортове, принадлежащи към вида Vitis vinifera или произхождащи от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis“.

9

Член118е от посочения регламент, озаглавен „Предварителна национална процедура“, гласи следното в параграфи 1, 6 и 7:

„1.   Заявките за предоставяне на правна закрила в съответствие с член 118б на наименование за произход или географско указание на вина с произход от Общността преминават предварителна национална процедура в съответствие с настоящия член.

[…]

6.   В срок до 1 август 2009 г. държавите членки въвеждат необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с разпоредбите на настоящия член.

7.   В случай че държава членка няма национално законодателство в областта на правната закрила на наименованията за произход и на географските указания, тя може, единствено като преходна мярка, да предостави закрила на наименованието на национално равнище в съответствие с правилата на настоящия подраздел, като закрилата се предоставя от деня на подаване на заявката в Комисията. Тази преходна национална закрила се прекратява в деня, в който бъде взето решение за регистрация или отказ на такава съгласно настоящия подраздел“.

10

Съгласно член 118и от посочения регламент:

„Въз основа на информацията, с която разполага, Комисията взема решение […] или за предоставяне на закрила на наименованието за произход или географското указание, което отговаря на установените в настоящия подраздел условия и е съвместимо с правото на Общността, или за отхвърляне на заявката, ако тези условия не са изпълнени“.

11

Член 118л, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, озаглавен „Връзка с търговските марки“, гласи:

„Когато наименование за произход или географско указание е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от ситуациите по член 118м, параграф 2 и свързана с продукт, попадащ в една от изброените в приложение ХIб категории, се отказва, ако заявката за регистрация на търговската марка е подадена след датата на представяне в Комисията на заявката за предоставяне на правна закрила на наименованието за произход или географското указание и впоследствие наименованието за произход или географското указание е получило закрила.

Регистрацията на търговски марки, извършена в нарушение на първа алинея, се обезсилва“.

12

Член118м от посочения регламент, озаглавен „Закрила“, гласи:

„1.   Защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара вино, което е било произведено в съответствие със съответната спецификация на продукта.

2.   Защитените наименования за произход и защитените географски указания и вината, използващи тези защитени наименования в съответствие със спецификацията на продукта, се ползват със закрила срещу

a)

всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование:

i)

от сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на защитеното наименование; и

ii)

доколкото подобно използване води до използване на репутацията на наименованието за произход или географското указание;

б)

всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;

в)

всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на мястото, откъдето произхожда продуктът, произхода, естеството или основни свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със съответния продукт от вино, както и опаковането на продукта в контейнер по начин, който може да създаде невярна представа за неговия произход;

г)

всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителя относно истинския произход на продукта.

3.   Защитените наименования за произход или защитените географски указания не стават родови в Общността по смисъла на член 118к, параграф 1.

[…]“.

13

Съгласно член 118н от посочения регламент, озаглавен „Регистър“:

„Комисията създава и поддържа електронен регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина, до който се предоставя публичен достъп“.

14

Член 118т от Регламент № 1234/2007, озаглавен „Съществуващи защитени наименования на вино“, има следния текст:

„1.   Наименованията на вино, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 [на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 179, 1999, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190)] и член 28 от Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти [(ОВ L 118, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 43, стр. 3)], се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 118н от настоящия регламент.

2.   По отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, държавите членки предават на Комисията:

a)

техническите досиета […];

б)

националните решения за одобряване.

3.   Наименованията на вино, посочени в параграф 1, за които до 31 декември 2011 г. не е представена информацията по параграф 2, губят закрилата, предоставена съгласно настоящия регламент. Комисията извършва съответните административни формалности по заличаването на такива наименования от регистъра по член 118н.

4.   Член 118с не се прилага по отношение на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1.

До 31 декември 2014 г. Комисията може да реши, по своя инициатива и в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 4, да отмени закрилата на съществуващите защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 118б […]“.

15

Съгласно текста на член 120г от посочения регламент, озаглавен „По-строги правила, налагани от държавите членки“:

„Държавите членки могат да ограничат или изключат използването на определени енологични практики и да предвидят по-строги ограничения за вина, разрешени съгласно правото на Общността, и които са произведени на тяхна територия, с цел по-добро запазване на основните характеристики на вината със защитено наименование за произход или географско указание и на пенливите вина и ликьорните вина.

Държавите членки уведомяват Комисията за тези ограничения и изключения, а тя от своя страна съобщава тази информация на останалите държави членки“.

16

На основание член 118н от Регламент № 1234/2007 на 1 август 2009 г. публикуването на списъците на качествените вина, произведени в определен район, в Официален вестник на Европейския съюз, както е предвидено в член 54, параграф 5 от Регламент № 1493/1999, е заменено от базата данни E‑Bacchus. Тази база данни съдържа защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина от държавите членки в съответствие с Регламент № 1234/2007, както и защитените съгласно двустранни споразумения между Европейския съюз и трети страни наименования за произход и географски указания на вина от тези трети страни.

Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение

17

В точки 1—15 от обжалваното съдебно решение обстоятелствата по спора и спорното решение са обобщени по следния начин:

„1

На 27 октомври 2006 г. [Bruichladdich Distillery Co. Ltd (наричано по-нататък „Bruichladdich“)] подава заявка за регистрация на марка [на Европейския съюз] в [EUIPO] на основание Регламент [№ 207/2009].

2

Словният знак „PORT CHARLOTTE“ (наричан по-нататък „оспорената марка“) е марката, за която се отнася поисканата регистрация.

3

Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки“.

4

На 18 октомври 2007 г. оспорената марка е регистрирана под номер 5421474 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 60/2007 от 29 октомври 2007 г.

5

На 7 април 2011 г. [IVDP] подава до [EUIPO] искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, член 53, параграф 2, буква г) и член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009, доколкото марката обозначава посочените в точка 3 по-горе стоки.

6

В отговор на искането за обявяване на недействителност [Bruichladdich] свежда списъка с продуктите, за които е регистрирана оспорената марка, до продуктите, съответстващи на следното описание: „Уиски“.

7

В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност [IVDP] посочва наименованията за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, които […] били защитени във всички държави членки от редица разпоредби на португалското право и от член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] […].

8

С решение от 30 април 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.

9

На 22 май 2013 г. [IVDP] подава жалба до [EUIPO] на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.

10

С[ъс спорното решение] четвърти апелативен състав на [EUIPO] отхвърля жалбата.

11

На първо място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, с основния довод, че защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Европейския съюз, тъй като се урежда единствено от Регламент № [1234/2007]. […]

12

Освен това тези географски указания били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № [1234/2007]. Тъй като [IVDP] се позовава на известността на тези наименования за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от същия регламент, апелативният състав е приел, че оспорената марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не е било необходимо да се проверява дали те са известни. […] Португалският потребител знаел, че „географското понятие всъщност е Oporto или Porto, а Port е само съкратената му форма, която се използва върху етикетите на бутилките за вино за обозначаването на вида защитено от това географско указание вино“ (т. 19—26 от [спорното] решение).

13

Във връзка с това апелативният състав отхвърля довода на [IVDP], че закрилата по член 118м, параграф 2 от Регламент № [1234/2007] трябва да обхваща всеки знак, „включващ“ понятието „port“. Също така нямало „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от същия регламент, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение. Поради това според апелативния състав, без да е необходимо да се преценява дали оспорената марка е известна или не, жалбата не следва да бъде уважена въз основа на разпоредбите на правото на Съюза за закрила на географските указания за вина (т. 27—29 от [спорното] решение).

14

На второ място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, с оглед на твърдените наименования за произход „[P]orto“ и „[P]ort“, регистрирани при Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на 18 март 1983 г. под номер 682 в съответствие с Лисабонската спогодба. […]

15

На трето място, апелативният състав отхвърля основанията, които са изведени от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от същия регламент. […]“.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

18

На 15 септември 2014 г. IVDP подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

19

В подкрепа на жалбата си IVDP изтъква шест основания, от които едно фактическо и пет правни основания.

20

За целите на настоящото производство по обжалване е релевантно третото основание, изведено от това, че апелативният състав неправилно е приел, че защитата на наименованията за произход за вината се урежда единствено от Регламент № 1234/2007, а не и от националното право, първата част на четвъртото основание, изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия регламент, като апелативният състав не е приложил релевантните норми от португалското право, и втората част от четвъртото основание, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, като апелативният състав неправилно е приел, че регистрацията или използването на оспорената марка не представлява нито използване, нито позоваване на наименованието за произход „Porto“ или „Port“, поради което не е било необходимо да се проверява дали тя е известна.

21

С обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил третото основание и първата част от четвъртото основание, с които основно се упреква апелативният състав, че не е приложил релевантните норми от португалското право в областта на защитата на наименованията за произход „Porto“ или „.Port“, и е отхвърлил другите основания.

22

Вследствие на това Общият съд отменя спорното решение.

Производството пред Съда и исканията на страните

23

На 22 януари 2016 г. EUIPO подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. С отделен акт от 27 май 2016 г. IVDP подава насрещна жалба срещу същото съдебно решение.

24

С определение от 7 юли 2016 г. на председателя на Съда Португалската република е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на IVDP.

25

С определение от 12 август 2016 г. на председателя Европейската комисия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на EUIPO по време на устната фаза на производството.

26

С жалбата си EUIPO иска от Съда:

да уважи изцяло жалбата,

да отмени обжалваното съдебно решение, и

да осъди IVDP да заплати съдебните разноски, направени от EUIPO.

27

IVDP иска от Съда:

да отхвърли изцяло жалбата,

да потвърди обжалваното съдебно решение, и

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени от IVDP в производството пред EUIPO, пред апелативния състав, както и пред Общия съд и Съда.

28

Bruichladdich иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди IVDP да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

29

Португалската република иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

30

С насрещната си жалба IVDP иска от Съда:

да уважи изцяло насрещната жалба,

да отмени частично обжалваното съдебно решение, и

да осъди EUIPO да заплати направените от IVDP съдебни разноски в качеството му на жалбоподател по насрещната жалба.

31

EUIPO иска от Съда:

да отхвърли насрещната жалба,

да уважи жалбата на EUIPO,

да осъди IVDP да заплати съдебните разноски, направени от EUIPO в рамките на насрещната жалба.

32

Bruichladdich иска от Съда да отхвърли изцяло насрещната жалба и да осъди IVDP да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

По главната жалба и по насрещната жалба

Доводи на страните

По главната жалба

33

В подкрепа на жалбата си EUIPO повдига едно-единствено основание, изведено от нарушението на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 и член 53, параграф 2, буква г) от посочения регламент.

34

С това основание EUIPO твърди, че правилно в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, „че по отношение на приложното поле на Регламент [№ 1234/2007] член 118м, параграфи 1 и 2 [от този регламент] въвеждат еднообразна и изключителна уредба както за разрешенията, така и за границите и дори забраната за търговска употреба на защитените […] по правото на Съюза наименования за произход“. Тя обаче изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точка 44 от посоченото съдебно решение, че такива наименования за произход все пак могат да се ползват от предоставената съгласно националното законодателство допълнителна защита, която може да се основава на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

35

Като е постановил това, Общият съд е нарушил принципите, признати както от Договора за функционирането на ЕС, който предвижда, че държавите членки упражняват правомощията си, при условие че Съюзът не е упражнил компетентността си, така и от практиката на Съда. Всъщност характеристиките и целите на Регламент № 510/2006, на който Съдът се е основал в решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521), за да приеме, че предвиденият от последния регламент режим на закрила има изчерпателен характер, са аналогични на тези на регламенти № 1234/2007 и № 479/2008. Освен това материалноправните разпоредби от тези регламенти в голямата си част са идентични.

36

Също така EUIPO твърди, че за наименования за произход, които попадат в приложното поле на регламенти № 1234/2007 и № 479/2008, законодателят на Съюза е въвел режим на закрила на тези наименования в лозаро-винарският сектор само на равнището на правото на Съюза. Единственото изключение се отнася до преходния режим на закрила на съществуващите в държавите членки наименования за произход и географски указания.

37

EUIPO твърди, че ако в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично е допуснал прилагането по аналогия на принципите, прогласени с решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521), от това трябва да се заключи, противно на постановеното от Съда в точка 44 от това съдебно решение, че изчерпателният характер на режима на закрила, предвиден с Регламент № 1234/2007, изключва възможността да се предостави допълнителна защита, която да допълни или да замести защитата, предоставена въз основа на посочения регламент.

38

IVDP твърди, че от точки 38 и 41 от обжалваното съдебно решение става напълно ясно, че предоставената с Регламент № 1234/2007 закрила на защитените наименования за произход и на защитените географски указания се урежда изключително от този регламент. За сметка на това от посоченото съдебно решение не може да се направи извод, че въведеният с този регламент режим на закрила е изчерпателен и не допуска прилагането или въвеждането на друг режим на закрила.

39

Така предоставената от Регламент № 1234/2007 защита не противоречи нито на обхвата, нито на естеството на предоставената с Регламент № 207/2009 защита, по-специално защитата по член 53, параграф 1, буква в) от посочения регламент във връзка с член 8, параграф 4 и член 53, параграф 2, буква г) от същия регламент.

40

Според IVDP Общият съд би могъл в преценката си, без да допусне грешка при прилагане на правото или противоречие в мотивите, да приеме, че предоставената с Регламент № 1234/2007 на наименованията за произход на вина защита е изключителна и може все пак да бъде допълнена от защитата, предоставена съгласно националното право на по-ранните права, по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, по съображения, че тези правни норми са с различно и автономно приложно поле.

41

Също така IVDP оспорва направения от EUIPO паралел между Регламент № 510/2006 и Регламент № 1234/2007, а следователно и прилагането към наименованията за произход на вина на принципите, които са прогласени от Съда в решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521) по отношение на наименованията за произход на храни.

42

IVDP припомня, че макар от точка 114 от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521) да следва, че целта на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 208, 1992 г., стр. 1) и на Регламент № 510/2006 е въвеждането на еднакъв и изключителен режим на закрила, тази изчерпателност обаче допуска прилагането на режим на закрила на географски указания, които попадат извън приложното поле на посочените регламенти.

43

IVDP твърди, че ако законодателят на Съюза е възнамерявал да установи изчерпателен и изключителен режим на закрила, това би следвало изрично от текста на разпоредбите, въвеждащи този режим. В това отношение би било от значение какви думи са използвани в съображение 6 от Регламент № 510/2006 или в член 1 и в член 92, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197).

44

Освен това IVDP отбелязва, че в съображение 28 от Регламент № 479/2008 е посочено, че за да се съхранят специфичните качествени характеристики на вината с наименование за произход или географско указание, „на държавите членки трябва да се разреши да прилагат по-строги правила в това отношение“.

45

Bruichladdich твърди, че както е приел Общият съд в точка 38 от обжалваното съдебно решение, постоянната практика на Съда относно изключителния характер на Регламент № 510/2006 по отношение на указанията за произход на храни се прилага mutatis mutandis към Регламент № 1234/2007, що се отнася до наименованията за произход на вина. Всъщност в тези регламенти се съдържат сходни разпоредби, по-специално относно процедурата за регистрация или обхвата на защитата.

46

Също така всяка възможност за държавите членки да предоставят специфична защита съгласно други правни норми, би трябвало да се основава на изрични разпоредби. Bruichladdich твърди, че понастоящем държавите членки разполагат единствено с възможността да предоставят временна национална защита на дадено наименование за произход, докато Комисията приеме решение във връзка със заявката за неговата регистрация на равнището на Съюза.

47

Освен това член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 не би могъл да бъде определен като „изрична дерогация“, доколкото съдържа общи разпоредби и се отнася само до националното законодателство, „приложимо“ за посочения преди това знак.

48

За сметка на това Португалската република твърди, че следва да се отхвърли тълкуване, при което защитата на наименованията за произход на вина е изчерпателна и не допуска допълнителна защита на равнището на националното право на държавите членки.

49

Накрая, в съдебното заседание пред Съда Комисията твърди, че предвиденият в Регламент № 1234/2007 режим на закрила на наименованията за произход в лозаро-винарския сектор има изчерпателен характер, което изключва всяка защита на посочените наименования за произход от националното право на държавите членки.

По насрещната жалба

50

В подкрепа на насрещната си жалба IVDP изтъква три основания.

51

С първото основание от насрещната си жалба, с което се оспорват точки 38 и 41 от обжалваното съдебно решение, IVDP твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1234/2007 въвеждат еднообразна и изключителна уредба както за разрешенията, така и за границите и дори забраната за търговска употреба на защитените по правото на Съюза наименования за произход и географски указания. Според IVDP случаят не е такъв, тъй като направената аналогия между Регламент № 510/2006 и Регламент № 1234/2007 е неоснователна.

52

Във връзка с това IVDP се основава на доводите си, посочени в рамките на подадената от EUIPO главна жалба, съгласно които защитата на наименованията за произход на вина не се урежда изключително от Регламент № 1234/2007, но също и от националното право. В подкрепа на доводите си той твърди, че принципите, прогласени в точка 114 от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521), относно обхвата на предвидения от Регламент № 510/2006 режим на закрила, не могат да обхванат и режима на закрила, предвиден с Регламент № 1234/2007, предвид целите и значителните различия в характеристиките на тези два регламента.

53

С второто основание от насрещната си жалба IVDP упреква Общият съд, че в точки 68—73 от обжалваното съдебно решение неправилно е отхвърлил второто твърдение за нарушение от втората част на четвъртото основание от жалбата му, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, с мотива че оспорената марка „PORT CHARLOTTE“ не е използвала защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“, чийто притежател е IVDP, нито се е позовала на него, поради което не следва да се проверява дали това наименование за произход е известно.

54

IVDP твърди, че Общият съд е допуснал грешка в точка 71 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че първото значение на понятието „port“ в редица европейски езици, включително английски и португалски, е пристанище, тоест място на брега на море или река. Всъщност в португалския език думата „port“ не съществува, а понятието, което се използва за обозначаването на пристанище, е „porto“. В този език думата „port“ представлява само една от формите на защитеното наименование за произход „Рorto“.

55

IVDP също така оспорва преценката на Общия съд в посочената точка 71, според която знакът „PORT CHARLOTTE“„би се възприел от съответните потребители като означаващ пристанище, носещо името на лице Charlotte, без да бъде пряко свързван с наименованието за произход „[P]orto“ или „[P]ort“ или с виното порто“.

56

Включването на понятието „Port“ в оспорената марка би представлявало имитация или позоваване на защитеното наименование за произход „Рort“, така че като притежател на това наименование за произход IVDP би трябвало да бъде защитен в случай на използването на посочената марка съгласно член 118м, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 1234/2007.

57

С третото основание от насрещната си жалба IVDP упреква Общия съд, че в точки 74—77 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил третото твърдение за нарушение от втората част на четвъртото основание от жалбата му, като е приел, че използването на оспорената марка не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007.

58

В подкрепа на това трето основание IVDP препраща към доводите си, изтъкнати в рамките на второто основание от насрещната жалба, тъй като приема, че в точка 75 от това съдебно решение Общият съд по същество се основава на същите съображения, като тези в точка 71 от посоченото съдебно решение, които се отнасят до второто основание.

59

Въз основа на същите тези доводи IVDP оспорва и преценката на Общия съд, направена в точка 76 от обжалваното съдебно решение, според която „с оглед на посочените в точка 71 [от това съдебно решение] доводи […], макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка, дори средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход“.

60

Не би била правилна също така и преценката на Общия съд, посочена в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че потребителят не прави асоциация между уискито с оспорената марка и виното порто, носещо посоченото название, поради различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на тези два вида напитки по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса.

61

Във всеки случай, както вече беше посочено от IVDP пред Общия съд, макар уискито и виното порто да представляват напълно различни напитки, все пак се отнася до сходни продукти.

62

По отношение на първото основание от насрещната жалба EUIPO препраща към доводите, които вече е изтъкнал в подкрепа на жалбата си.

63

EUIPO твърди, че второто и третото основание от насрещната жалба трябва да бъдат обявени за недопустими, доколкото са свързани само с доводи относно преценката на фактите по случая и не повдигат никакъв правен въпрос.

64

С тези основания IVDP не цели да докаже, че Общият съд е направил погрешна преценка на критерии, които са релевантни от правна гледна точка, за целите на прилагането на член 118м от Регламент № 1234/2007, а оспорва направената от Общия съд преценка на фактите по случая, и по-специално тази относно въпросите дали с оспорената марка се прави позоваване на наименованието за произход „Рort“ и дали уискито и виното порто са сходни продукти.

65

EUIPO отбелязва, че в рамките на второто и третото основание от насрещната си жалба IVDP не упреква Общия съд, че е изопачил фактическите обстоятелства.

66

Освен това тя твърди, че Общият съд е приложил подходящи правни критерии, доколкото съгласно постоянната съдебна практика понятието „пресъздаване“ обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от това наименование стока (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 21 и цитираната съдебна практика).

67

Bruichladdich твърди, че първото основание от насрещната жалба трябва да бъде отхвърлено, с мотива че от практиката на Съда по Регламент № 510/2006 следва, че въведената с този регламент система на закрила на наименованията за произход на хранителни продукти е изчерпателна. Поради това, ако дадена стока попада в приложното поле на законодателството на Съюза в областта на географските указания, всяка паралелна или сходна национална защита трябва да бъде прекратена.

68

За сметка на това посоченото дружество счита, че изключителният характер на предвидената от правото на Съюза система на закрила не изключва всяка защита на национално равнище на географските указания. Всъщност възможно е да се прилага такава национална защита по отношение на указанията за произход, които не попадат в приложното поле на приложимото законодателство на Съюза. Не е такъв обаче случаят с наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“, тъй като то се ползва от защитата по Регламент № 1234/2007.

69

Bruichladdich твърди, че второто и третото основание от насрещната жалба също не са основателни.

70

Според него правилно Общият съд е приел, че оспорената марка не нарушава член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1234/2007. Също така е обоснована преценката на Общия съд, че липсва вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители на Съюза между стоките, обозначени с оспорената марка, и вината, които носят наименование за произход „Porto“.

71

Във връзка с това Bruichladdich по-специално твърди, че защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ се възприема като препращане към част от територията на Португалия, а именно към район, в който се произвеждат продавани с това наименование вина. За сметка на това оспорената марка не препраща към този регион, а към място, което е близо до морето, тъй като думата „port“ в английски език представлява понятие, което препраща към място от морския бряг, предназначено да посреща плавателни съдове. Вторият знак „CHARLOTTE“, който чрез своя размер и отличителен характер е преобладаващ елемент от съставния знак „PORT CHARLOTTE“, може веднага да се изтълкува като женско собствено име. Поради това първият знак, който е широко използван за редица стоки, включително алкохолни напитки, би могъл да служи единствено за да се охарактеризира даден вид място.

72

При всички положения разглежданите стоки, а именно виното порто и уискито, се различават в достатъчна степен, по-конкретно по отношение на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса.

Съображения на Съда

По първото основание на насрещната жалба

73

На първо място, следва да се разгледа първото основание от подадената от IVDP насрещна жалба.

74

Това основание се отнася до точки 38 и 41 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е постановил следното:

„38

[…] в съответствие с духа и със системата на единната регулаторна среда на Общата селскостопанска политика (съображение 1 от Регламент № 491/2009; вж. в този смисъл също и по аналогия с Регламент № 510/2006 решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 107 и сл.), що се отнася до приложното поле на Регламент № [1234/2007], точните условия и обхват на тази защита са определени изключително в член 118м, параграфи 1 и 2 от същия регламент.

[…]

41

Поради това следва да се приеме, че по отношение на приложното поле на Регламент № [1234/2007] член 118м, параграфи 1 и 2 въвеждат еднообразна и изключителна уредба както за разрешенията, така и за границите и дори забраната за търговска употреба на защитените по правото на Съюза наименования за произход и географски указания по такъв начин, че в дадения контекст апелативният състав не е могъл да приложи специфичните разпоредби за условията за защита по португалското право, на които се основава вписването на наименованията за произход „[P]orto“ или „[P]ort“ в базата данни E-Bacchus“.

75

Противно на изтъкнатото от IVDP, Общият съд не е допуснал грешка в правото, прилагайки към предвидения в Регламент № 1234/2007 режим принципите, изведени от Съда в решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521), относно еднообразния и изключителен характер на режима на закрила, предвиден с Регламент № 510/2006.

76

Всъщност, макар въведеният с Регламент № 1234/2007 режим на закрила да не е идентичен с предвидения от Регламент № 510/2006, Общият съд би могъл правилно да приеме, че тези два режима по същество имат един и същ характер, доколкото техните цели и характеристики са сходни, както беше посочено и от генералния адвокат в т. 63 от заключението му.

77

За да бъдат разгледани целите на режима на закрила по Регламент № 1234/2007, трябва да се препрати към съображенията на Регламент № 479/2008, тъй като Регламент № 491/2009, с който се изменя Регламент № 1234/2007 в предишната му редакция, всъщност само включва в последно посочения регламент разпоредби относно наименованията за произход и географските указания в лозаро-винарския сектор, които са били въведени с Регламент № 479/2008.

78

Във връзка с това от преамбюла на Регламент № 479/2008 е видно, че също като Регламент № 510/2006 той е приет на основание разпоредбите на Договора за ЕО в областта на общата селскостопанска политика.

79

Що се отнася до целите на тези актове, съображение 27 от посочения регламент гласи, че разглежданият режим на закрила трябва да позволи на потребителите да разпознават посредством защитените наименования за произход и защитените географски указания т. нар. „качествени“ вина. За тази цел в същото съображение се посочва, че заявленията за такива географски указания следва да се разглеждат в съответствие с подхода по Регламент № 510/2006 г., който е възприет в рамките на хоризонталната политика на Съюза в областта на качеството по отношение на хранителни продукти, различни от виното и спиртните напитки.

80

Освен това следва да се констатира, че целите на Регламент № 1234/2007 са аналогични на посочените в Регламент № 510/2006, които Съдът е изложил в точки 110—113 от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521). В това решение Съдът е приел, че географското указание, което е регистрирано по силата на Регламент № 510/2006, предоставя на потребителите гаранция за качество за стоки, които са обозначени с него.

81

Във връзка с това той припомня, че наименованията за произход попадат в обхвата на правата на индустриална и търговска собственост. Приложимата правна уредба защитава техните притежатели срещу злоупотреба с тези наименования от трети лица, които искат да извлекат облага от придобитата от тях репутация. Целта им е да гарантират, че обозначеният с тях продукт произхожда от определена географска зона и има определени специфични характеристики. Те могат да се радват на голяма репутация сред потребителите и да представляват съществено средство за спечелване на клиентела за производителите, които изпълняват условията за използването им. Репутацията на наименованията за произход зависи от образа им сред потребителите. Самият този образ зависи преди всичко от особените характеристики и по-общо от качеството на продукта. Именно качеството се намира в края на краищата в основата на репутацията на продукта. Във възприятието на потребителя връзката между репутацията на производителите и качеството на продуктите зависи освен това от убеждението му, че продуктите, продавани с наименованието за произход, са автентични (решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 110 и цитираната съдебна практика).

82

Оттук следва, че Регламент № 1234/2007 представлява инструмент на общата селскостопанска политика, чиято цел по същество е да гарантира на потребителите, че земеделските продукти, обозначени с географско указание, което е регистрирано по силата на този регламент, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определена географска зона и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са направили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна по-високи доходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 111).

83

Ако обаче е било допустимо държавите членки да позволяват на своите производители — въз основа на национално субективно право, което може да отговаря на по-малко ограничителни изисквания, отколкото поставените в рамките на посочения регламент за разглежданите продукти — да използват на тяхната национална територия едно от означенията или един от символите, които Регламент № 1234/2007 запазва за регистрираните съгласно този регламент означения, би съществувала опасност посочената гаранция за качество, която представлява основната функция на предоставените по силата на Регламент № 1234/2007 права, да не бъде осигурена. С предоставянето на такава възможност на посочените национални производители може да се застраши и постигането на свободна и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар между производителите на продукти с тези означения или символи, и по-специално би могло да увреди правата, които трябва да бъдат запазени за производителите, направили действителни усилия за подобряване на качеството, за да могат да използват географско указание, регистрирано въз основа на този регламент (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 112).

84

Опасността от накърняване по този начин на преследваната от Регламент № 1234/2007 основна цел да се осигури качеството на съответните земеделски продукти е още по-голяма, тъй като за разлика от марките към този момент законодателят на Съюза не е приел никаква мярка за хармонизиране на евентуалните национални режими на закрила на географските указания (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 113).

85

По нататък следва да се отбележи, че характеристиките на режима на закрила, предвиден в Регламент № 1234/2007, са аналогични на въведените с Регламент № 510/2006, които са посочени в точка 115 и сл. от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521).

86

На първо място, за разлика от други режими от правото на Съюза на закрила на правата на индустриална и търговска собственост, като тези относно закрила на марката на Европейския съюз, предвидени с Регламент № 207/2009, или тези относно сортовете растения, предвидени с Регламент № 2100/94, процедурата за регистрация на наименованията за произход и на географските указания по Регламент № 1234/2007 се основава на разпределение на правомощията между съответната държава членка и Комисията, тъй като решението да се регистрира дадено означение, може да се вземе от Комисията само ако съответната държава членка ѝ е изпратила заявка за тази цел, и тъй като такава заявка може да се направи само ако държавата членка е проверила, че тя е обоснована (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 116).

87

Следователно националните процедури за регистрация се включват в процедура за вземане на решения на равнището на Съюза и представляват съществена част от нея. Те не могат да съществуват извън режим на закрила на Съюза (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 117).

88

Що се отнася до процедурата за регистрация, също така е показателно, че съгласно член 118е, параграф 7 от Регламент № 1234/2007, която разпоредба е по същество идентична с член 38, параграф 7 от Регламент № 479/2008, се предвижда, че държавите членки могат, единствено като преходна мярка, да предоставят закрила на дадено наименование на национално равнище, докато Комисията вземе решение по заявката за регистрация (вж. по аналогия относно член 5, параграф 6 от Регламент № 510/2006 решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 118).

89

От тази разпоредба следва, че при въведената с Регламент № 1234/2007 система правомощието на държавите членки да вземат решения, дори и с временен характер, които дерогират разпоредбите на посочения регламент, произтича от изрични правила (вж. по аналогия относно член 5, параграф 6 от Регламент № 510/2006 решение от 8 септември 2009, Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 119).

90

Освен това разпоредба с такова естество би била лишена от полезно действие, ако държавите членки можеха да запазват собствените си режими на закрила на наименованията за произход и географските указания по смисъла на регламенти № 1234/2007 и № 479/2008 и да съвместяват съществуването им с режима по тези регламенти (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 120).

91

На второ място, за изчерпателния характер на режима на закрила, предвиден с регламенти № 1234/2007 и № 479/2008, свидетелстват и преходните разпоредби, предвидени за съществуващите национални означения като наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“ (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 121).

92

Така в член 118т от Регламент № 1234/2007 разпоредба, която по същество е идентична с член 51 от Регламент № 479/2008, предвижда въвеждането на преходна система с цел запазване, от съображения за правна сигурност, на закрилата на наименованията на вина, която вече е била предвидена преди 1 август 2009 г. по националното право. Както следва от текста на член 118т, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, тази преходна система на закрила е организирана на равнището на Съюза по силата на Регламент № 1493/1999 и се предоставя автоматично на вече защитените наименования на вина в приложение по-специално на последния регламент (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 58).

93

Освен това член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007 предвижда, че до 31 декември 2014 г. Комисията може по своя инициатива да отмени тази автоматична защита на наименованията на вина, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 118б от посочения регламент.

94

Такъв преходен режим на закрила на съществуващите наименования за произход и географски указания обаче би бил лишен от основание да съществува, ако предвиденият в Регламент № 1234/2007 режим на закрила на тези наименования има неизчерпателен характер, което би означавало, че държавите членки във всеки случай биха съхранили възможността да ги запазят неограничено във времето (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 128).

95

Освен това, макар без съмнение съображение 28 от Регламент № 479/2008 да гласи, че „за да се съхранят специфичните качествени характеристики на вината с наименование за произход или географско указание, на държавите членки следва да се разреши да прилагат по-строги правила в това отношение“, също така следва, както посочва и генералният адвокат в точка 74 от заключението си, че това съображение се отнася единствено до член 28 от посочения регламент, озаглавен „По-строги правила, налагани от държавите членки“, който се отнася единствено до енологичните практики.

96

Също така правилно в точки 38 и 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че що се отнася до защитените по силата на Регламент № 1234/2007 наименования за произход „Рorto“ или „Рort“, този регламент съдържа еднообразен и изключителен режим на закрила, така че за апелативния състав не е било нужно да приложи релевантните разпоредби от португалското право, на които се основава вписването на посочените наименования за произход в базата данни E‑Bacchus.

97

Следователно първото основание от насрещната жалба трябва да бъде отхвърлено.

По единственото основание от главната жалба

98

С единственото си основание, повдигнато в рамките на главната жалба и изведено от нарушението на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 и член 53, параграф 2, буква г) от същия регламент, EUIPO оспорва точка 44 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е приел следното:

„Що се отнася до твърдението за изчерпателния характер на защитата по член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № [1234/2007], както той е признат от апелативния състав и е посочен от [EUIPO], трябва да се отбележи, че нито от разпоредбите на Регламент № [1234/2007], нито от тези на Регламент № 207/2009 следва, че защитата по Регламент № 491/2009 трябва да се разбира като изчерпателна в смисъл, че тя не може да бъде допълнена извън самото негово приложно поле от друг режим на защита. Напротив, от еднозначния текст на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, както и от този на член 53, параграф 2, буква г) от същия регламент следва, че основанията за недействителност могат да се извеждат алтернативно или кумулативно от по-ранно право „съгласно законодателството на [Съюза] или съгласно националното законодателство, уреждащо защитата“. Следователно закрилата на (защитени) наименования за произход и географски указания по Регламент № [1234/2007] би могла да се допълни от предоставящо допълнителна защита релевантно национално право, при условие че те представляват „по-ранни права“ по смисъла на посочените по-горе разпоредби от Регламент № 207/2009“.

99

От отхвърлянето на първото основание от насрещната жалба следва, че без да допуска грешка при прилагане на правото, Общият съд, като се е основал на направеното от Съда в точка. 107 и сл. от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521) тълкуване на разпоредбите относно предвидения в Регламент № 510/2006 режим на закрила, по същество е постановил в точки 38 и 41 от обжалваното съдебно решение, че режимът на закрила на наименованията за произход „Рorto“ или „Рort“, така както е предвиден в член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1234/2007, има еднообразен и изключителен характер по отношение на наименованията за произход, които попадат в приложното поле на този регламент.

100

Следва обаче да се припомни, че в решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521) Съдът е установил, че предвиденият с Регламент № 510/2006 режим на закрила на наименованията за произход трябва да се тълкува в смисъл, че има едновременно еднообразен и изчерпателен характер.

101

Като последица от този изчерпателен характер на посочения режим на закрила Съдът е приел, че Регламент № 510/2006 също трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден с договори между две държави членки, който предоставя на означение, признато съгласно правото на държава членка като наименование за произход, закрила в друга държава членка, в която тази закрила се търси действително, макар да не е била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно посочения регламент.

102

Освен това от решението от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar (C‑478/07, EU:C:2009:521) не следва, че последицата, която Съдът извежда от изчерпателния характер на предвидения с Регламент № 510/2006 режим на закрила, не обхваща хипотезата, при която разглежданият режим по националното право предоставя „допълнителна“ закрила на защитено географско указание или наименование за произход, а именно засилена закрила или закрила от по-високо ниво, от тази която следва само от този регламент.

103

По изложените в точка 83 и в точки 89—93 от настоящото решение причини предвиденият с Регламент 1234/2007 режим на закрила има изчерпателен характер, така че този регламент не допуска прилагането на национален режим на закрила на защитени географски указания по силата на посочения регламент.

104

Все пак Общият съд е приел в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че защитата на наименованията за произход и географските указания по Регламент № 1234/2007 не трябва да се разбира като изчерпателна в смисъл, че тя не може да бъде допълнена „извън самото негово приложно поле“ от друг режим на закрила.

105

В случая следва да се констатира, че спорът се отнася до производство за обявяване на недействителност, образувано срещу притежателя на марката „PORT CHARLOTTE“, с мотива че той по-специално е нарушил предоставената от португалското право защита на наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“.

106

Това наименование за произход обаче очевидно попада в самото приложно поле на Регламент № 1234/2007, доколкото се отнася до географско указание, от което се ползва даден вид вино, което е регистрирано и защитено по този регламент.

107

Макар Регламент № 1234/2007 по принцип да допуска защита по силата на националното право на „просто указание за географски произход“, а именно означение, при което не съществува пряка връзка между определено качество, репутация или други характеристики на продукта, от една страна, и неговия специфичен географски произход, от друга страна, и което поради това не попада в приложното поле на Регламент № 1234/2007 (вж. по аналогия решение от 8 септември 2009 г., Budějovický Budvar, C‑478/07, EU:C:2009:521, т. 73 и цитираната съдебна практика), това обаче не важи, когато, както в настоящия случай, спорът се отнася до наименование за произход, предоставено на вино, което попада в приложното поле на посочения регламент.

108

Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че закрилата на защитени наименования за произход и географски указания по Регламент № 1234/2007 „би могла да се допълни от предоставящо допълнителна защита релевантно национално право“, при условие че те представляват „по-ранни права“ по смисъла на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от същия, както и член 53, параграф 2, буква г) от посочения регламент.

109

С оглед на гореизложеното единственото основание от главната жалба следва да бъде уважено.

По второто основание на насрещната жалба

110

С второто основание от насрещната си жалба, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2, буква a), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, който предвижда, че съответните наименования за произход се ползват със защита срещу всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование, дори и за стоки, които не са сходни, ако тази употреба води до използване на тяхната репутация, IVDP упреква Общия съд, че е приел в точка 72 от обжалваното съдебно решение, че правилно апелативният състав е приел, че оспорената марка, а именно знакът „PORT CHARLOTTE“, „не е използвала, нито се е позовала“ на наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“.

111

Това основание се отнася до мотивите, изложени в точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение, които са със следния текст:

„70

Във връзка с това трябва да се посочи, от една страна, че притежаваното от жалбоподателя защитено наименование за произход, което е вписано в базата данни E‑Bacchus, съдържа наименованията „[O]porto“, „[P]ortvin“, „[P]ortwein“, „[P]ortwijn“, „[V]in de [P]orto“, „[P]ort [W]ine“, „[P]ort“, „[V]inho do [P]orto“ и „[P]orto“. Тоест става дума за наименования, които на различни езици съдържат словосъчетание, състоящо се от два елемента — „port“ или „porto“ и „vin“, или само от един елемент, а именно „oporto“ или „porto“. От друга страна, както отбелязва [EUIPO], следва да се има предвид обстоятелството, че оспорената марка също съдържа израз, състоящ се от два елемента — „port“ и „charlotte“, които подобно на израза „port wine“ трябва да бъдат разбирани като образуващи логическа и концептуална единица […].

71

За разлика обаче от защитения в случая израз на наименованието за произход, изразът на оспорената марка не се отнася изрично до вино, а до женското име Шарлот, което се асоциира пряко с думата „port“, чието първо значение в редица европейски езици, включително английски и португалски, е пристанище, тоест място на брега на море или река. Следователно, както правилно е установил апелативният състав в точка 24 от [спорното] решение, разгледан като цяло в качеството на логическа и концептуална единица, знакът „PORT CHARLOTTE“ би се възприел от съответните потребители като означаващ пристанище, носещо името на лице Charlotte, без да бъде пряко свързван с наименованието за произход „[P]orto“ или „[P]ort“ или с виното порто. Както отбелязва [Bruichladdich], това е вярно още и поради това че понятието „charlotte“ е най-важният и отличителен елемент от оспорената марка, който привлича веднага вниманието на съответните потребители. Те не биха възприели думата „port“ отделно или различно от понятието „charlotte“, а като пряко свързано с нея епитет, който предава идеята, че оспорената марка се отнася до място, разположено на морския бряг или край река. Тази преценка важи за всеки среден потребител в Съюза с поне основни познания по английски или някой романски език“.

112

Както отбелязва IVDP, в португалския език понятието „port“ не съществува. Освен това понятието, което се използва за посочване на пристанище, тоест място на брега на море или река, е „porto“. От тук следва, че точно по този въпрос Общият съд е допуснал явна фактическа грешка.

113

При все това като цяло преценката на Общия съд, съгласно която съответните потребители, а именно средният потребител в Съюза с поне основни познания по английски или някой романски език, ще възприеме знака „PORT CHARLOTTE“ като означаващ пристанище, носещо името на лице Charlotte, без да бъде пряко свързван с наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“ или с виното порто, е фактическа и не може като такава и когато IVDP не е доказал явно изопачаване на доказателство, което може да засегне тази преценка, да бъде предмет на контрол на етапа на производството по обжалване.

114

Също така с тази преценка не се извършва неточно тълкуване на понятията „всяка пряка или непряка търговска употреба“, посочени в член 118м, параграф 2, буква a) от Регламент № 1234/2007.

115

Всъщност включването в дадена марка на защитено означение по Регламент № 1234/2007, каквото е наименованието за произход „port“, не следва да се възприема, че е от естество да използва репутацията на това наименование за произход, по смисъла на член 118м, параграф 2, буква a), подточка ii) от посочения регламент, когато това включване не води до това съответният потребител да асоциира тази марка или стоките, за които тя е била регистрирана, със съответното наименование за произход или лозаро-винарския продукт, във връзка с които то е защитено.

116

В случая при самостоятелната преценка на фактите в точки 71 и 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че тъй като знакът „PORT CHARLOTTE“ се състои от понятието „port“ и от собственото име Charlotte, съответния потребител ще го възприеме като логическа и концептуална единица, като позоваване на пристанище, тоест място на брега на море или река, към което е добавено собствено име, представляващо най-важният и отличителен елемент от оспорената марка. Според Общия съд съответният потребител няма да възприеме този знак като географско позоваване на виното порто, ползващо се от разглежданото наименование за произход.

117

Въз основа на тази фактическа преценка Общият съд би могъл да постанови, без да допусне грешка при прилагане на правото, че правилно апелативният състав е възприел, че не би могло да се приеме, че оспорената марка използва наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква a) подточка ii) от Регламент № 1234/2007.

118

Въпреки че в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд е добавил погрешно, че оспорената марка не се позовава на посоченото наименование за произход, като е основал съображенията си на член 118м, параграф 2, буква a) от Регламент № 1234/2007, докато позоваването попада в обхвата на точка б) от тази разпоредба, тази грешка не оказва влияние върху решението на Общия съд да отхвърли твърдението за нарушение на член 118м, параграф 2, буква a), подточка ii) от посочения регламент.

119

От това следва, че второто основание на насрещната жалба трябва да се отхвърли.

По третото основание на насрещната жалба

120

С третото си основание на насрещната жалба IVDP твърди, че като е приел в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че използването на оспорената марка „PORT CHARLOTTE“, регистрирана за уиски, не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Рorto“ или „Рort“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, Общият съд е нарушил тази разпоредба.

121

Общият съд най-напред припомня в точка 76 от обжалваното съдебно решение практиката на Съда във връзка с понятието „позоваване“, така както е посочено в законодателството на Съюза относно защитата на наименованията за произход и на географските указания.

122

Според тази съдебна практика понятието „позоваване“ обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от защитеното наименование стока (вж. по-специално относно член 16, буква б) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16), като тази разпоредба е съвсем идентична с член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 21 и цитираната съдебна практика).

123

Освен това може да има „позоваване“, дори да няма никаква вероятност от объркване между съответните продукти, тъй като е важно по-специално нито в съзнанието на потребителите да се поражда асоциация относно произхода на продукта, нито операторът да се възползва по неправомерен начин от репутацията на защитеното географско указание (вж. по специално решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla, C‑75/15, EU:C:2016:35, т. 45).

124

Без да допусне грешка в правото, Общият съд е приложил произтичащия от тази съдебна практика основен критерий, като е постановил в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на констатациите, изложени в точка 71 от същото съдебно решение, макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка и средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход.

125

В посочената точка 76 Общият съд допълва, че тази преценка се потвърждава от различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на виното порто и на уискито по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса, които са добре известни на средния потребител и са правилно припомнени от апелативния състав в точки 20 и 34 от спорното решение.

126

Тъй като в посочената точка 76 Общият съд е направил фактическа преценка, а IVDP не е доказал изопачаване на фактите от Общия съд, в производството по обжалване тази преценка не може да бъде оспорена, доколкото тя се основава на правилно тълкуване на понятието „позоваване“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007.

127

Следователно третото основание на насрещната жалба трябва да бъде отхвърлено.

128

С оглед на всичко изложено по-горе, главната жалба следва да бъде уважена, а насрещната жалба да бъде отхвърлена. Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

По жалбата пред Общия съд

129

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

130

Тъй като етапът на производството позволява това, Съдът счита, че в случая следва да се произнесе окончателно по подадената пред Общия съд жалба.

131

Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил всички доводи, изтъкнати в подкрепа на подадената пред него жалба, с изключение на третото основание, изведено от това, че апелативният състав неправилно е приел, че защитата на наименованията за произход за вината се урежда единствено от Регламент № 1234/2007, а не едновременно и от националното право, и първата част на четвъртото основание, изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 4 от посочения регламент, като апелативният състав не е приложил релевантните норми от португалското право.

132

С настоящото решение обаче Съдът, от една страна, уважава главната жалба, подадена срещу обжалваното съдебно решение, с което Общият съд е уважил третото основание и първата част от четвърто основание, и от друга страна, отхвърля насрещната жалба, подадена срещу отхвърлянето от Общия съд на втората част от четвъртото основание, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2 от Регламент № 1234/2007, като апелативният състав неправилно е приел, че регистрацията или използването на оспорената марка не представлява нито използване, нито позоваване на наименованието за произход „Рorto“ или „Рort“, поради което не било необходимо да се проверява дали това наименование за произход е известно.

133

Оттук следва, че всички основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата пред Общия съд срещу спорното решение, трябва да бъдат отхвърлени.

134

Следователно подадената пред Общия съд жалба трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост, без да е необходимо делото да се върне на Общия съд.

По съдебните разноски

135

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

136

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

137

В случая, тъй като Съдът е уважил жалбата на EUIPO и е отхвърлил насрещната жалба на IVDP, изтъкнатите от последния основания в подкрепа на жалбата му пред Общия съд трябва да бъдат отхвърлени.

138

Следователно, тъй като EUIPO и Bruichladdich са направили искане IVDP да бъде осъден да заплати съдебните разноски, последният следва да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски от EUIPO и от Bruichladdich в двете съдебни производства.

139

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим и в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, Португалската република и Комисията, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

 

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

 

1)

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 18 ноември 2015 г., Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto/СХВП — Bruichladdich Distillery (PORT CHARLOTTE) (T‑659/14, EU:T:2015:863).

 

2)

Отхвърля жалбата по дело T‑659/14, подадена от Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4).

 

3)

Осъжда Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto IP да заплати направените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Bruichladdich Distillery Co. Ltd съдебни разноски в двете съдебни производства.

 

4)

Португалската република и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

Top