—

за Alstom Power Thermal Services, от S. M. Békési, ügyvéd,

—

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Tokár и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6 и поправка в ОВ L 309, 2009 г., стр. 87) и на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел I“).

2

Запитването е подадено в рамките на съдебен спор между Hőszig Kft., от една страна, и Alstom Power Thermal Services (наричано по-нататък „Alstom“), правоприемник на Technos et Compagnie (наричано по-нататък „Technos“), от друга страна, във връзка с изпълнението на сключени между страните договори, като се оспорва, въз основа на клауза за предоставяне на компетентност, че запитващата юрисдикция е компетентна да разгледа спора.

3

Член 1 от Регламент „Рим I“ определя материалния обхват на последния. Параграф 2 от този член предвижда, че от него са изключени някои области, сред които, съгласно буква д), и „арбитражни споразумения и споразумения за избор на съд“.

4

Член 3, параграф 1 от този регламент гласи:

„Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора“.

5

Член 4, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с член 3, и без да се засягат разпоредбите на членове от 5 до 8, правото, което урежда договора, се определя, както следва:

[…]

[…]“.

6

Член 10 от същия регламент, озаглавен „Съгласие и материална действителност“, предвижда следното:

„1.   Сключването и действителността на договор или на отделна негова разпоредба се определят от правото, което би било приложимо съгласно настоящия регламент, ако договорът или разпоредбата бяха действителни.

2.   Въпреки това, за да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата следва, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят в съответствие с правото, определено в параграф 1“.

7

Съгласно съображения 11 и 14 от Регламент „Брюксел I“:

[…]

8

Член 5 от този регламент гласи:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]“.

9

В глава II („Компетентност“), член 23 от посочения регламент, намиращ се в раздел 7, озаглавен „Пророгация на компетентност“, предвижда следното:

„1.   Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

2.   Всяко общуване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“.

[…]“.

10

Technos, юридическо лице със седалище във Франция, заявява желание да участва в строително-монтажни работи в няколко съществуващи електрически централи, с местонахождение във Франция. За тази цел то отправя покана към Hőszig да му предостави различни оферти с цел участие като подизпълнител в тези работи. Така на 18 август 2009 г. Technos изпраща на Hőszig по електронен път списък с метални конструкции, които ще поиска от него да изпълни, техническите изисквания, както и общите условия за доставка на Technos (редакция от декември 2008 г.) (наричани по-нататък „общите условия“).

11

Вследствие на направената от Hőszig въз основа на тези сведения ценова оферта, между страните са сключени дистанционно няколко договора за изработка на метални конструкции в Унгария, предназначени за вграждане в електрическите централи. Не се спори, че най-старият от тях е от 16 декември 2010 г. (наричан по-нататък „първият договор“).

12

Посочените страни са постигнали съгласие относно множество други договорни клаузи и относно някои изменения с оглед на изпълнението на възложените работи. В списък, озаглавен „Използвана документация“, съдържащ се в първия договор, са изброени, както следва:

Документите са приложими в посочения ред“.

13

На последната страница на този договор, съставен на английски език, е посочено също, че „в поръчката са изброени най-важните документи и информация, необходими за изпълнението ѝ. Оферентите трябва да се уверят, че разполагат с посочените документи с правилния референтен номер, както и с документите, цитирани в тях. В противен случай следва да се обърнат писмено към възложителя с искане за предоставяне на липсващите документи“.

14

В последния параграф от този договор се посочва освен това, че „доставчикът заявява, че се е запознал и приема условията в настоящата поръчка, действащите условия за доставка, посочени в приложението, и условията на евентуални рамкови споразумения или договори“.

15

Съгласно текста на точка 23.1 от общите условия:

„[П]оръчката се урежда и тълкува съгласно френското право. Приложението на Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11 април 1980 г. е изключено.

Всички спорове, възникнали или свързани с действителността, ограниченията, изпълнението или прекратяването на поръчката, които не могат да бъдат разрешени от страните по взаимно съгласие, са подсъдни на изключителната и окончателна компетентност на съдилищата в Париж, включително бързите производства, временните и обезпечителните мерки“.

16

Между страните възниква спор във връзка с изпълнението на договорите, вследствие на което на 31 октомври 2013 г. Höszig предявява иск пред запитващата юрисдикция в качеството ѝ на компетентен съд по местоизпълнението.

17

Hőszig обосновава иска си, накратко, като изтъква, че що се отнася до него, безспорно е неоправдано последиците от поведението му да се уреждат от френското право по смисъла на член 10, параграф 2 от Регламент „Рим I“, тъй като предметът на договора са произведените от него стоки и мястото на изпълнението е било седалището му в Унгария, като целият производствен процес до предаването на възложителя се е осъществил в тази страна.

18

Така Hőszig поддържа, че връзката между общите условия и различните сключени между страните договори следва да се разгледа въз основа на унгарското право. Като се позовава на това право обаче, той счита, че общите условия не са неразделна част от тези договори. Поради това определянето на приложимото право в тези общи условия било без значение и следвало да се приложи унгарското право, съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент „Рим I“.

19

По-нататък, що се отнася до компетентността на съда, Hőszig изтъква, че след като общите условия не са част от цялостната система от договори, тази компетентност би следвало да се възложи на унгарските юрисдикции, в приложение на член 5, параграф 1, буква а) от Регламент „Брюксел I“.

20

Hőszig поддържа, накрая, че дори да се приеме, че общите условия са неразделна част от сключените между страните договори, съдържащата се в тях клауза за предоставяне на компетентност не отговаря на изискванията на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, тъй като посочва „съдилищата на Париж“. Град Париж (Франция) обаче не бил държава, поради което този израз посочвал не конкретна юрисдикция, а цялостната система от юрисдикции на територията на този град.

21

Alstom повдига възражение за неподсъдност на запитващата юрисдикция. То се позовава за тази цел на общите условия, които според него са неразделна част от договорите. В резултат на това запитващата юрисдикция не била компетентна, съгласно точка 23.1 от общите условия, да се произнесе по спора в главното производство.

22

Според Alstom, член 10, параграф 2 от Регламент „Рим I“ предоставя на Hőszig възможността да установи, че не се е съгласил с договора или с някоя от неговите клаузи, като се позове за тази цел на правото на страната, в която е обичайното му местопребиваване, а именно Унгария, ако от обстоятелствата следва, че не е оправдано изразяването на съгласие от негова страна да се определя в съответствие с приложимото по принцип по силата на посочения регламент право. В настоящия случай обаче било съвсем оправдано „последиците от действията“ на Hőszig, по смисъла на член 10, параграф 2 от Регламент „Рим I“, да се определят в съответствие с френското право, тъй като Hőszig е било подизпълнител на оферента, на когото е възложена обществена поръчка в процедура за възлагане на строително-монтажни работи във френска електрическа централа, обявена във Франция.

23

Освен това клаузата за предоставяне на компетентност, съдържаща се в точка 23.1 от общите условия, съответствала напълно на съдържанието на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, доколкото съдилищата на град Париж са съдилища на държава членка, а именно Френската република. Препоръчваното от Hőszig ограничително тълкуване не вземало предвид съображение 14 от този регламент, съгласно което автономията на страните трябва да бъде спазена.

24

Запитващата юрисдикция счита, що се отнася до повдигнатото от Alstom възражение за липса на компетентност, че следва да се установи дали общите условия са неразделна част от цялостната система от договори, сключени между страните. В това отношение било важно да се определи кои са „обстоятелствата“, по смисъла на член 10, параграф 2 от Регламент „Рим I“, които следва да се имат предвид при преценката доколко Hőszig е изразило съгласие относно прилагането на общите условия.

25

В случай че въз основа на правото на страната по обичайното местопребиваване на Hőszig тази юрисдикция стигне до извода, че тези общи условия са неразделна част от цялостната система от договори, би следвало да се определи дали клаузата за предоставяне на компетентност, съдържаща се в точка 23.1 от тези общи условия, отговаря на изискванията по член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“.

26

При тези условия Pécsi Törvényszék (съд в Печ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция пита по същество дали член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство, която, от една страна, е договорена в общите условия за доставка на възложителя, посочени в документите, установяващи договорите между тези страни, и предоставени към момента на сключването им, и от друга страна, посочва като компетентни юрисдикциите на град в държава членка, отговаря на изискванията на тази разпоредба относно съгласието на страните и относно яснотата на съдържанието на такава клауза.

28

Важно е да се припомни, най-напред, че макар тълкуването на клауза за предоставяне на компетентност, с цел да се отграничат попадащите в приложното ѝ поле спорове, да е задача на националния съд, пред който тя е изтъкната (решение от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 67 и цитираната съдебна практика), компетентността на съд или съдилища на държава членка, уговорена от съдоговорителите в такава клауза, е, съгласно текста на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, по правило изключителна (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 24).

29

По-нататък, с оглед на целите и на общата систематика на този регламент, и с цел да се гарантира еднаквото прилагане на този акт, понятието „споразумение за предоставяне на компетентност“, визирано в тази разпоредба, трябва да се тълкува не като обикновено препращане към вътрешното право на една или друга от съответните държави, а като автономно понятие (решение от 7 февруари 2013 г., Refcomp, C‑543/10, EU:C:2013:62, т. 21 и цитираната съдебна практика).

30

Накрая, доколкото Регламент „Брюксел I“ заменя в отношенията между държавите членки Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последователните споразумения във връзка с присъединяването на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на тази конвенция важи и за разпоредбите на този регламент, когато разпоредбите на тези актове могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от 23 октомври 2014 г., flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 25 и цитираната съдебна практика).

31

Що се отнася до член 17, първа алинея от посочената конвенция, възприет в член 23 от Регламент „Брюксел I“, Съдът е постановил, че клауза за предоставяне на компетентност, която е с процесуален характер, се урежда от разпоредбите на същата конвенция, чиято цел е да установи единни правила за международна компетентност (решение от 3 юли 1997 г., Benincasa, C‑269/95, EU:C:1997:337, т. 25).

32

Съдът е имал случай да уточни също и че целта на тази разпоредба е самата тя да предвиди формалните изисквания, на които трябва да отговарят клаузите за предоставяне на компетентност, така че да се гарантират правната сигурност и съгласието на страните (вж. в този смисъл решение от 16 март 1999 г., Castelletti, C‑159/97, EU:C:1999:142, т. 34 и цитираната съдебна практика).

33

Що се отнася до изискванията на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, важно е да се припомни, че тази разпоредба предвижда главно формални условия и посочва едно условие по същество, свързано с предмета на такава клауза, който трябва да се отнася до определено правоотношение (вж. в този смисъл решение от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 23 и цитираната съдебна практика).

34

В настоящия случай материалното условие е изпълнено, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че страните в главното производство са обвързани чрез различни договори за изработка.

35

Що се отнася до формалните условия, следва да се припомни, от една страна, че съгласно текста на посочения член 23, параграф 1, за да бъде действително едно споразумение за предоставяне на компетентност, то трябва да е сключено или писмено, или устно и потвърдено с писмени доказателства, или пък във форма, съобразена с практиките, които страните са установили помежду си, а в международната търговия — с обичая, който страните познават или е трябвало да познават. Съгласно параграф 2 от този член „всяко общуване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, е равностойно на „писмена форма“ (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 24).

36

От друга страна, реалността на съгласието на заинтересованите е една от целите на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ (вж. в този смисъл решение от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 30 и цитираната съдебна практика). Това е оправдано с грижата да се защити по-слабата договаряща страна, като се избегне възможността клаузите за предоставяне на компетентност, включени в договор само от едната страна, да останат незабелязани (вж. в този смисъл решение от 16 март 1999 г., Castelletti, C‑159/97, EU:C:1999:142, т. 19 и цитираната съдебна практика).

37

Сезираният съд е длъжен да разгледа, in limine litis, дали клаузата за предоставяне на компетентност действително е била предмет на съгласие между страните, което трябва да е изразено ясно и точно, и че целта на формалните изисквания по член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ в това отношение е да се гарантира, че действително е било постигнато съгласие (решения от 6 май 1980 г., Porta-Leasing, 784/79, EU:C:1980:123, т. 5 и цитираната съдебна практика, както и от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 29 и цитираната съдебна практика).

38

Така, както подчертава генералният адвокат в точки 33 и 34 от заключението си, от практиката на Съда следва, че за наличието на „споразумение“ между страните по смисъла на член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ може да се направи извод от обстоятелството, че формалните изисквания по член 23, параграф 1 от този регламент са били спазени.

39

Когато става въпрос за положение като разглежданото в главното производство, при което клаузата за предоставяне на компетентност е договорена в общите условия, Съдът вече е постановил, че такава клауза е законосъобразна, в случай че в самия текст на договора, подписан от страните, е направено изрично препращане към общите условия, съдържащи тази клауза (вж. в този смисъл решения от 16 март 1999 г., Castelletti, C‑159/97, EU:C:1999:142, т. 13 и от 20 април 2016 г., Profit Investment SIM, C‑366/13, EU:C:2016:282, т. 26 и цитираната съдебна практика).

40

Все пак това е валидно само за случая на изрично препращане, което може да бъде проверено от страната при полагане на обичайната грижа и когато е установено, че общите условия, съдържащи клаузата за предоставяне на компетентност, действително са били предоставени на съдоговорителя (вж. в този смисъл решение от 14 декември 1976 г., Estasis Saloti di Colzani, 24/76, EU:C:1976:177, т. 12).

41

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че клаузата за предоставяне на компетентност е била договорена в общите условия за доставка на Technos, самите те посочени в документите, установяващи договорите между тези страни и предоставени при сключването им.

42

Следователно от изложеното по-горе следва, че клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство отговаря на формалните изисквания по член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“.

43

Що се отнася до яснотата на съдържанието на клауза за предоставяне на компетентност, когато става въпрос за определянето на компетентния съд или съдилищата на държава членка да разгледат споровете, които са възникнали или ще възникнат между страните, Съдът вече е постановил във връзка с член 17 от Брюкселската конвенция, че текстът на тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че е необходимо такава клауза да бъде формулирана по начин, че да може само от текста ѝ да се определи компетентният съд. Достатъчно е всъщност клаузата да включва обективните предпоставки, въз основа на които страните са се договорили да изберат съд или съдилища, компетентни за разрешаване на споровете, които са възникнали или могат да възникнат между тях. Тези предпоставки, които трябва да са достатъчно ясни, за да позволят на сезирания съд да прецени дали е компетентен, могат, където е подходящо, да бъдат определени от конкретните обстоятелства по делото (решение от 9 ноември 2000 г., Coreck, C‑387/98, EU:C:2000:606, т. 15).

44

Такова тълкуване, почерпено от действащата в деловия свят практика, е оправдана от обстоятелството, че член 23 от Регламент „Брюксел I“, както потвърждават съображения 11 и 14, се основава на признаването на автономията на волята на страните относно предоставянето на компетентност на юрисдикциите, които следва да разгледат споровете, попадащи в приложното поле на този регламент (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 1978 г., Meeth, 23/78, EU:C:1978:198, т. 5 и от 21 май 2015 г., El Majdoub, C‑322/14, EU:C:2015:334, т. 26).

45

В настоящия случай, съгласно констатациите на запитващата юрисдикция, по силата на разглежданата в главното производство клауза за предоставяне на компетентност, споровете, които биха възникнали между страните, „са подсъдни на изключителната и окончателна компетентност на съдилищата в Париж“.

46

Така, макар тази клауза да не посочва изрично държавата членка, чиито юрисдикции страните са се договорили да са компетентни, посочените юрисдикции са тези на столицата на държава членка, която в настоящия случай е и тази, чието право е посочено от страните като приложимо спрямо договора, така че няма никакво съмнение, че посочената клауза, съдържаща се в договор като разглеждания в главното производство, има за цел да предостави изключителна компетентност на юрисдикциите от системата на тази държава членка.

47

Следователно съгласно обстоятелствата по настоящото дело, установени от запитващата юрисдикция, клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство отговаря на изискванията за яснота, припомнени в точка 43 от настоящото решение.

48

Освен това, както генералният адвокат подчертава в точка 44 от заключението си, важно е да се отбележи, че клауза за предоставяне на компетентност, посочваща „юрисдикциите“ на град в държава членка, препраща мълчаливо, но несъмнено, с оглед на определянето на конкретната юрисдикция, пред която трябва да бъде предявен искът, към действащата в тази държава членка система от норми за компетентността.

49

Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство, която, от една страна, е договорена в общите условия за доставка на възложителя, посочени в документите, установяващи договорите между тези страни, и предоставени при сключването им, и която, от друга страна, посочва като компетентни юрисдикциите на град в държава членка, отговаря на изискванията на тази разпоредба относно съгласието на страните и яснотата на съдържанието на тази клауза.

50

Съгласно член 1, параграф 2, буква д) от Регламент „Рим I“, последният е неприложим спрямо клаузите за предоставяне на компетентност.

51

Освен това, видно от отговора на втория въпрос, запитващата юрисдикция не е компетентна да разгледа спора в главното производство. Тази юрисдикция следователно не може да се произнесе относно действителността — която Hőszig също оспорва, като се позовава на член 10, параграф 2 от Регламент „Рим I“ — на клаузата, съгласно която спрямо разглежданите договори се прилага френското право.

52

Следователно на първия въпрос не следва да се отговаря.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство, която, от една страна, е договорена в общите условия за доставка на възложителя, посочени в документите, установяващи договорите между тези страни, и предоставени при сключването им, и която, от друга страна, посочва като компетентни юрисдикциите на град в държава членка, отговаря на изискванията на тази разпоредба относно съгласието на страните и яснотата на съдържанието на тази клауза.