1. 

Изминали са повече от седемнадесет години откакто Konsortium Südtiroler Baumschuler, чийто правоприемник е Schniga GmbH (наричано по-нататък „Schniga“), подава пред Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сорт растение ( 2 ). Заявката се отнася за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ и все още не е решено окончателно дали тази служба следва да я уважи, или да я отхвърли.

2. 

На 26 февруари 2007 г. компетентният комитет на СОСР предоставя исканата защита на сорта ябълки „Gala Schnitzer“ ( 3 ), като приема, че той се различава в достатъчна степен от сорта „Baigent“, на чието съществуване се позовава неговият притежател (Brookfield), за да възрази срещу новата регистрация. Решението от 26 февруари 2007 г. обаче е отменено от отделението по жалбите на СОСР на 21 ноември 2007 г. поради допуснати процесуални нарушения.

3. 

На 13 септември 2010 г. ( 4 ) Общият съд се произнася по подадената на 21 ноември 2007 г. до него жалба срещу решението на отделението по жалбите, като го отменя.

4. 

След влизане в сила на решението на Общия съд от 13 септември 2010 г. (тъй като Съдът отхвърля подадената срещу това съдебно решение жалба) ( 5 ) се налага отделението по жалбите на СОСР да възобнови разглеждането на жалбата срещу решението на комитета от 26 февруари 2007 г.

5. 

С две решения от 20 септември 2013 г. ( 6 ) отделението по жалбите на СОСР още веднъж отменя решението от 26 февруари 2007 г., отново на основания предимно от процесуално естество.

6. 

Schniga обжалва тези две решения на отделението по жалбите пред Общия съд, който този път ги потвърждава с Решение от 10 септември 2015 г., Schniga/СОСР — Brookfield New Zealand и Elaris (Gala Schnitzer) ( 7 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), срещу което е насочена настоящата жалба.

7. 

Съдът съответно е сезиран за втори път със спор относно същия този сорт растение, който спор е съсредоточен по-скоро върху процесуалноправни, отколкото върху материалноправни аспекти (тоест върху разликите между двата сорта ябълки). Техническата проверка на генетичния материал, от която в голяма степен зависи обявяването на различимостта на сорта растение, е от основно значение за предоставянето от страна на СОСР на закрилата на Общността или за отказа за нейното предоставяне. Поради това уредбата на начина, по който следва да се извърши въпросната проверка, е релевантна от правна гледна точка

8. 

Schniga иска да му бъде предоставена така желаната правна закрила върху сорта ябълки „Gala Schnitzer“, за който твърди, че е нов, устойчив и различим с оглед на очевидния иновационен характер на широчината на неговите ивици. В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд, потвърждавайки решенията на отделението по жалбите, отказва да предостави на жалбоподателя исканата закрила най-общо поради: а) неспазване ratione temporis на някои насоки за техническата проверка и б) предполагаемо превишаване на правомощията от страна на председателя на СОСР.

9.

Съгласно член 6 закрила се предоставя за сортовете, които са различими, хомогенни, устойчиви и нови. Трите първи критерия от посочените четири се обозначават със съкращението РХУ, което се състои от първите букви на съответните качества ( 9 ).

10.

Съгласно член 7, параграф 1 сортът се счита за различим, ако ясно се разграничава, по отношение на проявата на признаците си, характерни за даден генотип или за дадена комбинация от генотипове, от всеки друг сорт, чието съществуване е общоизвестно към датата на подаване на заявката.

11.

Останалите критерии за хомогенност, устойчивост и новост се посочват съответно в членове 8, 9 и 10 от Регламент № 2100/94.

12.

Във всички случаи удовлетворяването на критериите РХУ се проверява посредством извършването на техническа проверка в съответствие с членове 55 и 56 от Регламент № 2100/94.

13.

Съгласно член 55, параграф 1 от този регламент:

„1. Ако вследствие проверката, предвидена в членове 53 и 54, Службата установи, че няма пречка за предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения, тя взима необходимите мерки компетентният орган или органи в най-малко една от държавите членки […] да извърши техническата проверка с цел установяване дали са спазени условията, определени в членове 7, 8 и 9 [критерии РХУ]“.

14.

В член 56, параграф 2 от посочения регламент се предвижда следното:

„2.   Техническите проверки се извършват съгласно насоките, определени от Административния съвет и инструкциите на Службата“.

15.

В общи линии тези насоки описват растителния материал, който се изисква за целите на техническата проверка, както и реда и условията за провеждане на тестовете, приложимите методи, извършваните наблюдения, групирането на сортовете, за които се извършват тестовете, а също и таблицата с проверяваните признаци. В рамките на проверката растенията от предложения за закрила сорт се отглеждат в близост до референтните сортове, считани за най-близки от СОСР и от определения център за проверка, в зависимост от техническото описание, което е част от заявката за предоставяне на закрила.

16.

Член 22, озаглавен „Решение за ръководните принципи на тестовете“, има следното съдържание:

„1.   По предложение на председателя на Службата административният съвет взема решение за ръководните принципи на тестовете. Датата и сортовете, посочени в решението, се публикуват в Официален бюлетин на [СОСР], както е посочено в член 87 от настоящия регламент.

2.   При липса на решение на административния съвет за ръководните принципи за тестовете председателят на Службата може да вземе временно решение за тях. Временното решение изтича в деня на вземането на решение от административния съвет. Когато временното решение на председателя на Службата се различава от решението на административния съвет, техническата проверка, започнала преди решението на административния съвет, не се повлиява; административният съвет може да вземе друго решение, ако обстоятелствата го наложат“ ( 11 ).

17.

Член 23, озаглавен „Правомощия, дадени на председателя на Службата“, гласи:

„1.   Когато административният съвет вземе решение за ръководните принципи за тестовете, той включва правомощие, с което председателят на Службата може да включва допълнителни характеристики и техни описания по отношение на сорт.

2.   Когато председателят на Службата използва правомощието по параграф 1, член 22, параграф 2 от настоящия регламент се прилага mutatis mutandis“.

18.

С Протокол СОСР TP/14/1 се определят насоките на техническата проверка за сортовете ябълки от вида „Malus Mill“. Преди неговото приемане за тези сортове не са съществували нито подобни принципи, нито общи инструкции по смисъла на Регламент № 2100/94. Съгласно постоянната съдебна практика относно техническите проверки СОСР преценява критериите РХУ на сортовете въз основа на общите насоки и на техниките на Международния съюз за закрила на новите сортове растения (наричан по-нататък „UPOV“), който е междуправителствена организация, създадена с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения ( 13 ).

19.

Съгласно точка III.3 от Протокол СОСР TP/14/1 при тестовете РХУ и подготовката на описанията се използват признаците, посочени в приложение I.

20.

В замяна на това съгласно точка III.5 от Протокол СОСР TP/14/1 минималната продължителност на тестовете (независими вегетационни периоди) обикновено съответства най-малко на две задоволителни реколти плодове. В точка IV се добавя, че предложените за закрила сортове могат да удовлетворят критериите РХУ за два периода на зреене, но в някои случаи са необходими три.

21.

В точка III.6 от Протокол СОСР TP/14/1 се предвижда, че заявителите могат да посочат в техническия въпросник или в хода на теста, че предложен за закрила сорт съдържа признак, който е полезен за целите на разграничаването. При наличие на молба в този смисъл и ако се представят надлежни технически данни в нейна подкрепа, е възможно да се направи проверка, при условие че може да се проведе приемлива от техническа гледна точка процедура за тестване. Освен това, когато е малко вероятно различимостта да се докаже единствено чрез използване на посочените в протокола признаци, със съгласието на председателя на СОСР се провеждат специални тестове.

22.

UPOV, към който Европейският съюз се присъединява на 29 юли 2005 г., е приел определен брой протоколи и насоки със значение за настоящия спор. По-специално документ UPOV TG/1/3, озаглавен „Общо въведение към проверката на различимостта, хомогенността и устойчивостта и към хармонизацията на описанията на сортовете растения“, от 19 април 2002 г. (наричан по-нататък „Протокол UPOV TG/1/3“) е основният документ, на който се основават всички насоки на UPOV относно проверката РХУ.

23.

Целта на Протокол UPOV TG/1/3 е посочена в точка 1.2 от него:

„Настоящият документ […] и поредицата свързани с него документи, в които се конкретизират производствата съгласно насоките за проверка […], имат за цел да установят принципите, които се използват при проверката РХУ.

[…] Установяването на тези принципи гарантира, че проверката на сортовете растения се извършва хармонизирано от всички членове на Съюза“.

24.

В точка 1.3 от Протокол UPOV TG/1/3 е посочено следното:

„Единствените задължения, обвързващи членовете на Съюза, са тези, които се съдържат в текста на Конвенцията UPOV, и настоящият документ не трябва да се тълкува по начин, който не е в съответствие с релевантния акт за съответния член на Съюза“.

25.

Точка 4.2.3, второ изречение от Протокол UPOV TG/1/3 гласи:

„Признаците, съдържащи се в индивидуалните насоки за извършване на проверка, не са непременно изчерпателно изброени и при необходимост могат да се включват и допълнителни признаци, ако бъдат удовлетворени посочените по-горе условия“.

26.

Що се отнася до релевантните признаци, в точка 6.2 от този протокол се посочва:

„Релевантните признаци на сорта обхващат най-малкото всички признаци, които се използват като основание за проверката РХУ или се включват в описанието на сорта, дадено към момента на предоставяне на закрилата за този сорт. Поради това всеки явен признак може да се счита за релевантен, независимо дали фигурира в насоките за извършване на проверка“.

27.

Във връзка с проверката на устойчивостта в точка 7.2 се посочва следното:

„Релевантните или основни признаци обхващат най-малкото всички признаци, които се използват при проверката РХУ или се включват в описанието на сорта, дадено към момента на предоставяне на закрилата за този сорт. Поради това предвид могат да се вземат всички явни признаци, независимо дали фигурират в насоките за извършване на проверка“.

28.

По отношение на ябълките се прилагат Насоки TG/14/8 за извършване на проверката за различимост, хомогенност и устойчивост от 20 октомври 1995 г., установени от UPOV за сорта „Malus Mill“ (наричани по-нататък „Протокол UPOV TG/14/8“).

29.

Протокол UPOV TG/14/9 от 6 април 2005 г. съдържа нови насоки за извършване на проверка РХУ за всички сортове ябълки „Malus domestica Borkh“, с изключение на използваните само като подложки или като декоративни сортове ( 14 ). Таблицата с признаците, включена в параграф 7 от Протокол UPOV TG/14/9, съдържа признак № 40, озаглавен „Плод: ширина на ивиците“, който не е фигурирал в таблицата с признаците, приложена към Протокол UPOV TG/14/8.

30.

Сложната фактическа обстановка в основата на спора е описана в точки 22—43 от обжалваното съдебно решение. Тя ще бъде обобщена по-долу.

31.

Заявката за предоставяне на закрила на сортове растения за сорта ябълки от вида „Malus Mill“, наименован „Gala Schnitzer“ (наричан по-нататък „предложеният за закрила сорт“) е подадена до СОСР на 18 януари 1999 г. ( 15 ). През февруари същата година посочената служба възлага на центъра за проверка на Bundessortenamt (Федерална служба за сортовете растения, Германия, наричана по-нататък „BSA“) техническата проверка на предложения за закрила сорт съгласно член 55, параграф 1 от Регламент № 2100/94. За целите на сравнението се използва „Baigent“ (наричан по-нататък „референтният сорт“) поради сходството му с предложения за закрила сорт.

32.

Тъй като предоставеният от Schniga материал е бил носител на вирус, през 2001 г. проверката е спряна до пролетта на 2002 г., когато вследствие на отправеното до него искане посоченото предприятие предоставя нов незаразен материал. Проверката е извършена в периода 2003—2004 г.

33.

В писмо от 18 януари 2005 г. BSA уведомява СОСР, че е изпратила предварителния доклад от проверката РХУ на предложения за закрила сорт, който счита за различен от референтния, основавайки се на признак, който не се съдържа в Протокол СОСР TP/14/1, а именно „цвят: оцветяване на основата на тичинковите дръжки (след отварянето на прашниците)“. BSA отбелязва също представянето на доказателства за това, че този признак е достатъчно хомогенен, възобновим и сочи за наличието на достатъчно различия между сортовете, поради което позволява установяването на различимост.

34.

На 7 февруари 2005 г. СОСР изпраща на Schniga допълнителен предварителен доклад със забележка „без специфични коментари“. BSA изпраща на Schniga и на СОСР окончателния доклад от техническата проверка на 19 декември 2005 г. Що се отнася до сравнението на предложения за закрила сорт с референтния сорт, в точки 16 и 17 от него се констатира, че при първия се наблюдават широки ивици (бележка 7), а при втория ивиците са тесни или средни (бележка 4). Освен това в окончателния доклад се посочва, че този извод се основава на преценката на допълнителния признак „Плод: ширина на ивиците“, който съответства на признак № 40 от Протокол UPOV TG/14/9 (наричан по-нататък „спорният допълнителен признак“). В това отношение СОСР отбелязва, че спорният допълнителен признак не се съдържа нито в Протокол СОСР TP/14/1, нито в Протокол UPOV TG/14/8.

35.

С писмо от 24 януари 2006 г. Службата уведомява BSA, че в окончателния доклад от проверката са цитирани неправилни водещи принципи и че BSA не е трябвало да използва Протокол СОСР TP/14/1 като основание за посочения доклад, а Протокол UPOV TG/14/8, който е бил в сила към датата на приемане на решението за извършване на проверка на предложения за закрила сорт (януари 1999 г.).

36.

На 9 февруари 2006 г. BSA изпраща на СОСР изменена версия на окончателния доклад от техническата проверка, точка 17 от който гласи:

„Сортът е проверен в съответствие с [Протокол UPOV] TG/14/8 от 1995 г. Описанието на сорта е извършено въз основа на таблицата с признаците, съдържаща се в [Протокол] СОСР TP/14/1 от 27 март 2003 г., който влезе в сила по време на извършване на проверката, и това позволява [предложеният за защита] сорт да стане част от референтната колекция на сортовете с последващ приоритет. Сортът е различим, устойчив и хомогенен по смисъла на двата [протокола]“.

37.

На 5 май 2006 г. дружествата Brookfield и Elaris — първото от които е притежател на лицензия, съответстваща на правото на закрила на сорта „Baigent“, а второто е титуляр на това право — подават до СОСР на основание на член 59 от Регламент № 2100/94 възражение срещу предоставянето на закрила на сорта „Gala Schnitzer“, като се позовават на предходното право на закрила на сорта „Baigent“.

38.

Изложените от Brookfield и Elaris основания се отнасят, от една страна, до признатото на Schniga право да предостави незаразен с вирус растителен материал, при положение че СОСР трябвало да отхвърли първоначалната заявка на Schniga, и от друга страна, до липсата на достатъчна степен на различимост на предложения за закрила сорт спрямо референтния сорт.

39.

С решение от 14 декември 2006 г. председателят на СОСР утвърждава използването на спорния допълнителен признак за целите на разграничаването на предложения за закрила сорт от референтния ( 16 ). Решението се позовава изрично на член 23 от Регламент № 1239/95.

40.

В своето решение от 26 февруари 2007 г. комитетът на СОСР, който е компетентен да се произнесе по възраженията срещу предоставянето на закрила на Общността на сортовете растения, предоставя исканата закрила на предложения за закрила сорт и отхвърля възраженията. Този комитет признава по-специално, че е основателно спорният допълнителен признак да се вземе предвид „поради технически причини“, макар той да не се съдържа в протоколите в сила към датата на заявката за предоставяне на закрила.

41.

Отделението по жалбите на СОСР уважава жалбата на Brookfield и Elaris срещу решението от 26 февруари 2007 г., като отменя съдържащите се в самото него решения, и отхвърля заявката за предоставяне на закрила. Според това отделение член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 не предоставя правомощие на Службата да разрешава на Schniga да предоставя нов материал.

42.

Schniga подава до Общия съд жалба за отмяна на решението на отделението по жалбите от 21 ноември 2007 г. Жалбата е уважена с решение от 13 декември 2010 г. ( 17 ), което води до отмяна на решението на отделението по жалбите.

43.

Отделението по жалбите съответно се налага да възобнови разглеждането на подадената пред него жалба относно различимостта на сорта, за който е поискана закрила, след като той бъде сравнен с референтния сорт.

44.

Този (втори) път отделението по жалбите се произнася по жалбата, като приема, че извършената от BSA преценка на спорния допълнителен признак по време на техническата проверка съставлява нарушение на точка III.3 от Протокол СОСР TP/14/1 поради следните причини: a) нито в някой от протоколите в сила, тоест UPOV TG/14/8 (от 1995 г.) и СОСР TP/14/1 (от 1993 г.), нито в съответстващите им водещи принципи не се споменава посоченият признак; б) Schniga не е поискало този признак да се вземе предвид нито в техническия въпросник, нито през периода на проверката; в) BSA не е споменала спорния допълнителен признак в кореспонденцията си с СОСР, като този признак се посочва за първи път в окончателния доклад от проверката, както и в решението на председателя на Службата от14 декември 2006 г., и г) в същото решение от 14 декември 2006 г., с което се допуска използването на посочения признак с обратно действие, е допусната съществена грешка, тъй като е прието 12 месеца след окончателния доклад и не е обосновано в светлината на член 22, параграф 2 от Регламент № 1239/95.

45.

Освен това отделението по жалбите се позовава на решението си по преписка Jewel (A 010/2008) ( 18 ), в което приема, че в името на правната сигурност, обективността при третирането на заявките и предвидимостта на поведението на заинтересованите страни използването на допълнителен признак изисква предварителното одобрение на председателя на СОСР.

46.

По-нататък, отделението по жалбите квалифицира като явно нарушение на протоколи UPOV TG/1/3 и TG/14/8 провеждането от страна на BSA на техническата проверка на спорния допълнителен признак в продължение на една година, тъй като съгласно протоколите, за да се докаже хомогенността и устойчивостта на сортовете ябълки, подобни проверки следва да се провеждат поне в продължение на два последователни цикъла на отглеждане.

47.

Отделението по жалбите заключава, че от правна гледна точка предложеният за закрила сорт не би могъл да се счита за различим от референтния.

48.

На 10 февруари 2014 г. Schniga подава в секретариата на Общия съд жалба срещу двете решения на отделението по жалбите.

49.

По същество Schniga изтъква едно-единствено основание за отмяна, което се състои от две части: в първата част се твърди, че е допуснато нарушение на член 7 и член 56, параграф 2 от Регламент № 2100/94, доколкото е отхвърлена възможността за вземане предвид на установения по време на техническата проверка спорен допълнителен признак, нефигуриращ в списъците с признаци, които се съдържат в техническите протоколи на UPOV и които съгласно ръководните принципи на протокол UPOV TG/1/3 не са изчерпателни. Освен това според Schniga решенията нарушават член 22, параграф 2 и член 23, параграфи 1 и 2 от Регламента за прилагане, тъй като се основават на неправилно схващане за дискреционната власт на председателя на СОСР в тази област и нарушават както правото на процес с всички съответни гаранции, така и материалното право на Schniga да получи исканата закрила, което се защитава от членове 7—10 от Регламент № 2100/94.

50.

Във втората част от основанието за отмяна Schniga твърди, че в решенията е допусната грешка, тъй като е прието, че техническата проверка на предложения за закрила сорт е неправомерна, тъй като е извършена в продължение само на една година вместо за две години.

51.

Общият съд отхвърля жалбата на Schniga. По отношение на първото основание за отмяна той посочва следното:

52.

След като отхвърля първата част на жалбата, Общият съд обявява за неотносима втората ѝ част. Все пак за изчерпателност той излага серия съображения ( 23 ), съгласно които извършването на техническата проверка (относно спорния допълнителен признак) само в продължение на една година предполага нарушение на точки III.5 и IV от Протокол СОСР TP/14/1, както и на точка 5.3.3.1.1 от Протокол UPOV TG/1/3.

53.

С оглед на това Общият съд отхвърля жалбата за отмяна и осъжда Schniga да заплати съдебните разноски.

54.

На 23 ноември 2015 г. Schniga подава в секретариата на Съда жалба срещу решението на Общия съд, а писмените защити на СОСР и на Brookfiel и Eladis са представени съответно на 2 и 3 февруари 2016 г.

55.

Schniga иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Службата да плати съдебните разноски.

56.

СОСР, която не подкрепя потвърдените от Общия съд решения на своето отделение по жалбите, също иска Съдът да уважи жалбата и всяка страна да бъде осъдена да заплати направените от нея съдебни разноски.

57.

Brookfiel и Eladis искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Schniga да заплати съдебните разноски.

58.

В проведеното на 24 ноември 2016 г. съдебно заседание се явяват Schniga, СОСР и Brookfield.

59.

Единственото изтъкнато от Schniga основание е изведено от нарушение на членове 7 и 56 от Регламент № 2100/94 във връзка с членове 22 и 23 от Регламент № 1239/95. В основата на доводите на Schniga стоят три оплаквания срещу Общия съд, а именно че: a) не е установил истинската функция на ръководните принципи и на протоколите; б) допуснал е грешка при квалифицирането на правното естество на посочените принципи и протоколи и в) е допуснал грешки при прилагането им.

60.

Що се отнася до ръководните принципи и протоколите, Schniga твърди, че те са съставени с цел да обяснят как следва да се извърши проверката и какви са условията, на които трябва да отговаря проверяваният растителен материал. С определянето на принципите се постигало хармонизиране на проверката на новите растителни сортове в държавите членки на UPOV. Тази техническа проверка трябвало да докаже, че релевантните признаци не се дължат на условията на средата или на отглеждането, а на генетичната структура на сорта.

61.

Във всички случаи според Schniga точка 6.2 от Протокол UPOV TG/1/3 ( 24 ) позволява да се направи преценка на всички явни признаци, макар да не изисква те да фигурират сред ръководните принципи за извършване на проверката. Оттук Schniga прави извод, че нито Регламент № 2100/94, нито Конвенцията UPOV от 1991 г., нито ръководните принципи, нито протоколите задължават СОСР при проверката да не включва други признаци освен съдържащите се в списъка на съответния протокол или в приложимите ръководни принципи.

62.

Що се отнася до правното естество на ръководните принципи и на протоколите, Schniga не е съгласно с приравняването им в обжалваното съдебно решение (точки 74 и 75) на задължителни правни норми. Според Schniga те не следва да се квалифицират по този начин, а като насоки, които указват на администрацията как да действа, като ѝ предоставят технически насоки относно хармонизираната проверка РХУ.

63.

Според Schniga тези водещи принципи не могат да се противопоставят на предоставянето на дадено право, считано от момента, в който предложеният за закрила сорт изпълни изискванията по член 6 от Регламент № 2100/94. Schniga подчертава в това отношение, че признаците, които се съдържат в ръководните принципи за извършване на проверката, не са изчерпателно посочени и че могат да се добавят други, ако това е необходимо и те отговарят на изискуемите условия ( 25 ). Освен това Schniga изтъква, че по силата на ръководните принципи UPOV TG/14/8 ( 26 ) и на Протокол СОСР TP/14/1 ( 27 ) СОСР разполага с необходимата гъвкавост, за да провери дали определени признаци могат да бъдат релевантни, и ако това е така, да ги включи в обхвата на техническата проверка.

64.

Що се отнася до грешките при прилагането на ръководните принципи и на протоколите, Schniga оспорва извода на Общия съд ( 28 ), че Протокол СОСР TP/14/1 е приложим по отношение на заявка, подадена преди влизането му в сила. В член 22, параграф 2 от Регламента за изпълнение се предвиждало, че приемането на ръководните принципи от страна на административния съвет и последващото преустановяване на действието на временното решение на председателя на СОСР не влияят — при различие между тези решения — върху техническите проверки, извършени преди намесата на посочения съвет. Поради това ръководните принципи UPOV TG/14/8 продължавали да бъдат в сила за вече извършените технически проверки на предложения за закрила сорт.

65.

Schniga твърди също така, че Общият съд е заобиколил второто изречение от точка 7.2 от ръководните принципи на UPOV TG/1/3, съгласно което предвид следва да се вземат всички явни признаци, независимо дали фигурират в ръководните принципи на техническата проверка. Този елемент потвърждавал становището на Schniga относно правомощието на председателя на СОСР да взема предвид всеки признак, който позволява да се опише различимостта на предложения за закрила сорт.

66.

Накрая, противно на подхода на отделението по жалбите, който е потвърден от Общия съд ( 29 ), Schniga добавя, че не съществуват разпоредби, които да задължават СОСР, в качеството на извършител на техническата проверка, да посочи в конкретен момент признаците, чието включване ще предложи в описанието на сорта. Освен това в ръководните принципи на UPOV TP/14/1 също така не бил предвиден какъвто и да е срок за включване на допълнителните признаци и техните прояви по отношение на даден сорт. Следователно, за разлика от възприетото от Общия съд становище ( 30 ), не следвало да се изисква предварителното съгласие на председателя на СОСР, който подход съответствал в по-голяма степен на признатото на тази служба широко право на преценка.

67.

СОСР се присъединява към тезата на Schniga и подчертава, че протоколите и ръководните принципи имат практическо, а не правно естество. Изтъква се единствено тяхното „самообвързващо“ действие във връзка с „условията за извършване на техническата проверка, каквито са изискваният растителен материал и самото понятие за техническа проверка“ ( 31 ), с цел гарантиране на равното третиране, тоест че всички сортове, за които е поискана закрила, се преценяват при едни и същи условия за отглеждане.

68.

СОСР подчертава, че обявленията за публикуване на протоколите, и по-специално това относно Протокол СОСР TP/14/1, съдържат забележка, съгласно която техническите проверки, започнали преди решението за утвърждаване на протокола, не се засягат, освен ако не е посочено противното.

69.

Според СОСР релевантността на включването на допълнителните признаци може да се прецени единствено в края на техническата проверка, което подкрепя твърдението, че председателят на тази служба трябва да има правомощие за вземане предвид на допълнителни признаци на предложения за закрила сорт във всеки момент от производството преди предоставянето на закрилата.

70.

Brookfield и Eladis отхвърлят твърдението, че в обжалваното съдебно решение са допуснати грешки при прилагане на правото. Що се отнася до обвързващия характер на Протокол СОСР TP/14/1 и нормативната йерархия между протоколите СОСР и протоколите UPOV, Brookfield и Eladis считат, че съгласно член 56, параграф 2 от Регламент № 2100/94 ръководните принципи за извършване на проверка съставляват правни норми, чието неспазване е равнозначно на нарушение на тази разпоредба. Доколкото съгласно точка 1.3 от UPOV TG/1/3 съставените от тази международна организация протоколи и ръководни принципи имали стойност на препоръки и следователно нямали правнообвързващо действие, се налагал изводът, че протоколите на СОСР се ползват с предимство спрямо тези на UPOV.

71.

Във връзка с прилагането ratione temporis на Протокол СОСР TP/14/1 Brookfield и Eladis твърдят, че моментът, определящ коя е приложимата правна уредба към заявка за предоставяне на закрила на Общността на сорт растение, не е датата на подаването на заявката, а тази на реалното започване на техническата проверка. В настоящия случай било видно, че BSA е извършила релевантните тестове РХУ през 2004 г. и 2005 г., тоест когато Протокол СОСР TP/14/1 вече е бил в сила.

72.

Накрая, според Brookfield и Eladis в Протокол СОСР TP/14/1 се посочва недвусмислено как следва да се вземат предвид допълнителните признаци. Съгласно точка III.3 от него тестовете РХУ можели за се отнасят единствено до отличителните признаци, посочени в приложение I, тъй като председателят следвало да разреши прилагането на даден допълнителен признак преди извършването на техническата проверка. Освен това от текста на точка III.6 от същия протокол следвало, че прилагането на специфичен признак предполага заявителят предварително да е подал формална молба за извършване на специален тест, а именно какъвто и да било тест относно какъвто и да било допълнителен признак, както и да е налице съгласие на председателя.

73.

Макар оплакването на Schniga и СОСР да се отнася до трите разгледани в обжалваното съдебно решение елемента (приложимия протокол, неговия обвързващ характер и връзката му с насоките на UPOV), всъщност е достатъчно да бъдат уважени техните доводи относно прилагането ratione temporis на Протокол СОСР TP14/1, за да бъде преценено дали е налице грешка при прилагане на правото, каквато те твърдят, че е допуснал Общият съд. Все пак, преди да се разгледа приложимостта във времето на този протокол, е удачно да се анализира неговата обвързваща правна сила.

74.

Общият съд квалифицира протоколите на СОСР като правни разпоредби, изхождайки основно: a) от обстоятелството, че член 56, параграф 2 от Регламент № 2100/94 се позовава на тях в качеството им на инструменти, уреждащи техническите проверки; б) от тяхното публикуване в Официален бюлетин на СОСР и в) от самоограничаването от страна на Службата на широкото ѝ право на преценка. От друга страна обаче, Schniga счита протоколите на СОСР само за технически указания относно начина на извършване на проверките.

75.

За да се разреши спора относно нормативното естество на техническите правила, които са включени в правото на Съюза (в настоящия случай посредством направеното в Регламент № 2100/94 позоваване), следва да се вземат под внимание следните подлежащи на анализ обстоятелства: a) СОСР е агенция на Съюза, която има правомощие да приема свои собствени насоки ( 32 ), в съответствие с които следва да се провеждат техническите проверки; б) ръководните принципи, които се съдържат в насоките, подлежат на публикуване в Официален бюлетин на СОСР ( 33 ) с цел осигуряване на по-висока степен на правна сигурност и в) текстът на съдържащото се в член 56, параграф 2 от Регламент № 2100/94 препращане потвърждава изискването проверките да се провеждат съгласно насоките, приети от Административния съвет на СОСР.

76.

Според мен тези три подлежащи на анализ елемента способстват за признаването на правната природа (и в този смисъл на обвързващия характер, поне за самата администрация) на насоките, протоколите или ръководните принципи, приети от административния съвет на СОСР с цел да се уреди извършването на техническите проверки. Следователно преценката на Общия съд в този смисъл не съставлява грешка при прилагане на правото.

77.

Не споделям обаче становището на Общия съд относно последиците от ограничаването на правото на преценка, което съгласно съдебното решение СОСР си е наложила сама, приемайки насоките ( 34 ). Не считам, че тези насоки — по-специално поради правното им естество, което води до прилагане по отношение на тях на принципа на йерархията на правните норми — могат валидно да ограничат правомощието на председателя на СОСР за включване на допълнителни признаци. Доколкото това правомощие е уредено посредством правни норми с по-висок ранг (по-специално посредством членове 22 и 23 от Регламента за прилагане), насоките следва да са съобразени с тях.

78.

Обжалваното съдебно решение се основава на практиката на Съда относно самоограничаващото действие на насоките в областта на конкурентното право и държавните помощи ( 35 ). Насоките, които Комисията публикува във връзка с прилагането на членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 107 ДФЕС (в които действително обяснява по какъв начин ще упражнява правото си на преценка при прякото прилагане на тези членове в конкретни случаи), обаче не са съпоставими с насоките на СОСР, в които се определят правилата, предназначени за одобрените национални образувания с цел хармонизираното провеждане на техническите проверки. В последния случай СОСР не посочва по какъв начин ще упражнява правото си на преценка при осъществяване на функциите си, което ѝ е признато от Съда с оглед на научната и техническа сложност, присъща на условията за проверка на заявките за предоставяне на закрила ( 36 ), нито посочва начина, по който ще осъществява преценката си в случаи на предоставяне или отказ да се предоставят права върху сортове растения.

79.

Следователно правното естество на насоките, независимо от очевидния им технически характер, се вписва в система, ръководена от общите принципи на правото, какъвто е принципът на йерархия на правните норми, и това предотвратява противоречието между тях и нормите с по-висок ранг, каквито са членове 22 и 23 от Регламента за изпълнение. Следователно тези насоки не могат да намалят правомощията на председателя на СОСР, нито да му попречат по-конкретно да разгледа даден допълнителен признак, както е направил по настоящото дело.

80.

Що се отнася до приложимостта ratione temporis на Протокол СОСР TP/14/1, отправената от Schniga и СОСР критика към обжалваното съдебно решение ми се струва уместна.

81.

Бе посочено с основание, че критериите относно действието на новите разпоредби във времето са част от общите принципи на правото на Съюза и в крайна сметка произтичат от общите традиции на държавите членки ( 37 ).

82.

В този контекст Съдът посочва, че новата правна норма се прилага от момента на влизане в сила на акта, с който тя се въвежда, и макар че не засяга правни положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, новата правна норма се прилага спрямо техните бъдещи последици, както и спрямо новите правни положения. Без да се засяга правилото за забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, Съдът приема че е възможно изключение от този принцип в случаите, в които новата норма е придружена от особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането ѝ във времето ( 38 ).

83.

Що се отнася до процесуалноправните норми, съгласно съдебната практика по принцип те се прилагат от деня на влизането им в сила. Това не е така при материалноправните норми, които по правило се тълкуват като отнасящи се до заварените положения само доколкото от тяхната формулировка, предназначение или систематика ясно личи, че трябва да имат именно такова правно действие ( 39 ).

84.

В настоящото дело, припомняйки тази съдебна практика, Общият съд потвърждава незабавната приложимост на процесуалните разпоредби на Протокол СОСР TP/14/1, на които се основава решението на отделението по жалбите ( 40 ).

85.

Аз обаче не съм съгласен с тази преценка и споделям становището на Schniga и СОСР относно тълкуването на член 22, параграф 2 от Регламента за изпълнение. С тази разпоредба се установява принципът на забрана на прилагането с обратна сила на приетите от административния съвет решения, когато те се различават от временните решения на председателя на СОСР, що се отнася до „техническата проверка, започнала преди решението на административния съвет“ ( 41 ).

86.

Освен това в настоящото производство Службата посочва, че обявленията за публикуване на протоколите (включително на СОСР TP/14/1) съдържат изрична забележка, съгласно която техническите проверки, започнали преди утвърждаването на съответния протокол, не се засягат, освен ако не е посочено противното ( 42 ).

87.

Макар всъщност Протокол СОСР TP/14/1 да не съдържа изрични ограничения относно прилагането си във времето (не е налице каквото и да е уточнение в този смисъл), след като става въпрос за норма, която може да има последици за трети лица, достатъчно е при публикуването му да бъде ясно посочено, че той не се прилага към започналите производства. Подобна информация е достатъчна, за да може да бъде приложено едно от установените в практиката на Съда изключения от принципа на незабавното прилагане на процесуалноправните разпоредби.

88.

Така двата елемента (а именно член 22, параграф 2 от Регламента за изпълнение и публикуването на насоките от СОСР) сочат, че в съответствие с волята на законодателя и с поведението на самата служба новите правила, които СОСР приема във връзка с техническите проверки, не се отнасят за проверките, които вече са започнали ( 43 ).

89.

Видно от гореизложеното Протокол СОСР TP/14/1 не е бил приложим към настоящия спор, което предполага съответният довод на жалбоподателя, съдържащ се в първата част от основанието, да бъде уважен. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки решението на отделението по жалбите, което е приложило този протокол.

90.

С оглед на гореизложеното не е необходимо да се разглежда съдържащият се в първата част от основанието трети довод относно предполагаемото предимство на протоколите СОСР пред тези на UPOV ( 44 ). Тъй като бе прието, че поради свързани с прилагането му във времето причини Протокол СОСР TP/14/1 не е приложим в настоящия случай, интересът от разискването на този въпрос отпада.

91.

Втората част на единственото основание също трябва да бъде уважена и считам, че така ще се разграничат още по-ясно правомощията на председателя на СОСР. Нещо повече, това дори би обезсмислило анализа на предходното основание, тъй като би потвърдило валидността на решението на председателя на СОСР от 14 декември 2006 г., включително при действието на режима по Протокол СОСР TP/14/1. Ще припомня, че с това решение се допуска използването на спорния допълнителен признак за целите на разграничаването на предложения за закрила сорт от референтния (като за правно основание е приет по-специално член 23 от Регламент № 1239/95) и така се дава възможност за предоставяне на закрилата на Общността за сорта, за който тя е поискана.

92.

Обжалваното съдебно решение потвърждава решенията на отделението по жалбите, съгласно които преценката от страна на председателя на Службата на допълнителен признак съставлява нарушение на точка III.3 от Протокол СОСР TP/14/1. Освен това Общият съд изтъква, че дори да се допусне възможността за добавяне на нови признаци, по силата на член 23 от Регламента за изпълнение е необходимо предварителното съгласие на председателя на СОСР като гаранция за правна сигурност, за обективност при третиране на заявките и за предвидимост на поведението на всички заинтересовани страни ( 45 ).

93.

Критиките на Schniga и на Службата във връзка с тази част от обжалваното съдебно решение ( 46 ) могат да бъдат уважени, ако се приеме, че даденото от Общия съд тълкуване противоречи или е несъвместимо с правилното разбиране на правомощията на председателя по член 23 от Регламента за изпълнение във връзка с член 22 от същия регламент. Поради това следва да се разгледат както посочените правомощия, така и начинът на упражняването им.

94.

Правният режим, на който се подчиняват действията на председателят на СОСР, се урежда основно с член 42 от Регламент № 2100/94. Освен класическите функции на всеки орган, управляващ административно образувание (свързани с неговата дейност, персонал и бюджет) ( 47 ), изпъкват тази за вземане на „всички необходими мерки, включително приемането на вътрешни административни инструкции и публикуването на съобщения, с цел да осигури функционирането на Службата ( 48 )[…]“, както и функцията за „представя[не] на Административния съвет [на] проекти за изменение на настоящия регламент, на разпоредбите, предвидени в членове 113 и 114[ ( 49 ) ] или на всеки друг нормативен акт, свързан с правната закрила на Общността на сортовете растения“ ( 50 ).

95.

Член 22, параграф 2 от Регламента за прилагане оправомощава председателя да взема временни решения ( 51 ) относно насоките за извършване на тестовете, ако административният съвет, който е компетентният орган в това отношение, вече не е направил това по предложение на председателя ( 52 ). Член 23 от Регламента за прилагане задължава административния съвет да оправомощи председателя да включва допълнителни „характеристики и техни описания по отношение на сорт“.

96.

Възможността председателят на Службата да въвежда допълнителни признаци трябва да се тълкува с оглед на практиката на Съда, в която на СОСР е признато широко право на преценка при упражняването на функциите ѝ поради научната и техническа сложност на условията за разглеждане на заявките, които характеризират работата на СОСР ( 53 ).

97.

Освен това, както посочва представителят на Службата в съдебното заседание, производството по предоставяне на закрилата на Общността на сортовете растения се различава от това, което се провежда във връзка с други права на интелектуална собственост, по-специално тъй като в основата му стои разглеждането на подлежащ на патентоване предмет, който е жив материал, тоест развива се през сравнително дълъг период, през който търпи или може да претърпи значителни изменения с оглед на предоставянето на това право. Това е още една причина за предоставянето на по-гъвкава свобода на техническа преценка на качествата или признаците на анализираните растителни продукти.

98.

Член 56, параграф 2 от Регламент № 2100/94 поставя техническите проверки (които се извършват от самата СОСР или от други одобрени образувания) в зависимост от одобрените от административния съвет насоки за извършване на проверките и в зависимост от инструкциите на Службата. Според мен председателят, който има правомощие да приема инструкции съгласно член 42 от същия регламент, може да прави това и в контекста на техническите проверки, а това, заедно с посочената широка свобода на преценката, води до признаване на правомощието му за приемане на допълнителни критерии.

99.

Дори „вътрешните инструкции“ на председателя да нямат такъв обхват, неговото правомощие да „включва допълнителни характеристики и техни описания по отношение на сорт“ остава непокътнато в съответствие с член 23 от Регламента за изпълнение. Това правомощие трябва да се спазва във всички случаи до степен, че при приемане на решение относно насоките административният съвет трябва задължително да го признае („включва правомощие“).

100.

Председателят не се лишава от правомощието си да приема допълнителни критерии, ако в определен случай административният съвет е пропуснал да го оправомощи или при други сходни обстоятелства. Добро доказателство за това е препратката в член 23, параграф 2 от Регламента за прилагане към член 22, параграф 2 от същия регламент, съгласно която разпоредба председателят може да приема най-малкото временни решения относно допълнителните признаци.

101.

Това тълкуване на правомощията на председателя, от една страна, е в съответствие с широкото право на преценка, с което той следва да разполага при упражняване на функциите си, а от друга страна, съответства във възможно най-голяма степен на духа на съдържащите се в Протокол UPOV TG/1/3 принципи, на които се основават и действията на Европейския съюз в качеството му на договаряща страна в тази международна организация. Всъщност дори смея да твърдя, че член 23 от Регламента за изпълнение е отражението на точка 4.2.3. от посочения протокол ( 54 ) на европейско равнище, в който е възприета необходимата степен на гъвкавост с цел посочените в насоките признаци да не се считат за изчерпателни и да се допуснат допълнителни признаци, включително тези, които се установяват по време на техническата проверка.

102.

В обобщение, от горепосоченото може да се направи извод, че председателят има правомощие да приема допълнителни критерии, което произтича пряко от Регламент № 2100/94 и Регламент № 1239/95, независимо дали Протокол СОСР TP/14/1 е бил в сила или не. С насоките не може да се отнеме правомощие, което е правно установено и разяснено в посочените регламенти, чийто по-висок ранг спрямо протоколите и ръководните принципи е безспорен.

103.

Накрая, що се отнася до момента, в който председателят трябва да вземе решението за включване на допълнителните признаци, Schniga и СОСР с основание посочват, че не е налице правна норма, която да го уточнява. Следователно изразените в това отношение критики в обжалваното съдебно решение са неоснователни ( 55 ). Несъмнено в конкретния случай приемането със закъснение (почти дванадесет месеца) на посоченото решение може би не е била една от най-добрите административни практики, но това не го прави невалидно, тъй като в приложимите разпоредби липсват каквито и да било времеви указания.

104.

Ето защо втората част на основанието следва да бъда уважена.

105.

Уважаването на настоящата жалба предполага последваща отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която се потвърждават решенията на отделението по жалбите. Логично е тези решения също да се отменят.

106.

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Не считам обаче, че случаят е такъв по-специално тъй като в обжалваното съдебно решение са изложени съображения „за изчерпателност“, които нямат характер на решение по втората част от изтъкнатото от Schniga основание за отмяна, която самият Общ съд е квалифицирал като неотносима. В този контекст, тъй като жалбоподателят освен това не може да обжалва пред Съда тези съображения ( 56 ), делото следва да бъде разгледано отново пред инстанцията, постановила отменените решения. Признавам, че поради прекомерната продължителност на този спор (която изтъкнах в началото на заключението си) това разрешение не е задоволително, но не намирам начин то да бъде избегнато.

107.

Накрая, отмяната на обжалваното съдебно решение задължава Съда да се произнесе и по разноските в първоинстанционното производство. Съгласно член 137, параграф 1 във връзка с член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда би следвало СОСР да бъде осъдена за плати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, тъй като жалбоподателят е направил такова искане, а решенията на отделението по жалбите следва да се отменят. Все пак, тъй като в настоящото производство, както и в първоинстанционното производство Службата е подкрепила позицията на Schniga, не следва да се приеме, че нейните претенции са отхвърлени. Поради това всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

108.

По изложените съображения предлагам на Съда: