EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017XC0714(03)

Съобщение на Комисията в рамките на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на въздухоотоплителни продукти, охладителни продукти, високотемпературни технологични охладители на течности и вентилаторни конвектори (Публикуване на заглавията и означенията на предназначени за преходния период измервателни и изчислителни методи във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2016/2281, и по-специално на приложения III и IV към него)Текст от значение за ЕИП.

OJ C 229, 14.7.2017, p. 1–23 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

14.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 229/1


Съобщение на Комисията в рамките на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на въздухоотоплителни продукти, охладителни продукти, високотемпературни технологични охладители на течности и вентилаторни конвектори

(Публикуване на заглавията и означенията на предназначени за преходния период измервателни и изчислителни методи (1) във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2016/2281, и по-специално на приложения III и IV към него)

(Текст от значение за ЕИП)

(2017/C 229/01)

1.    Позовавания

Параметър

Европейска стандарти-зационна организация

Означение/Заглавие

Бележки

Топловъздушни агрегати, използващи газово гориво

Pnom, номинална отоплителна мощност

Pmin, минимална отоплителна мощност

CEN

[Вж. забележката]

В стандартите EN 1020:2009, EN 1319:2009, EN 1196:2011, EN 621:2009 и EN 778:2009 не са описани методи за определяне на топлинната мощност. Ефективността се изчислява въз основа на загубите с димните газове и вложената топлина.

Топлинната мощност Pnom може да се изчисли с уравнението Pnom = Qnom * ηth,nom, където Qnom е номиналната вложена топлина, а ηth,nom е номиналната ефективност. Pnom се базира на горната топлина на изгаряне на горивото.

Аналогично Pmin може да се изчисли с уравнението Pmin = Qmin * ηth,min

ηth,nom, полезна ефективност при номинална отоплителна мощност

 

EN 1020:2009 — вж. точка 7.4.5

EN 1319:2009, точка 7.4.4

EN 1196:2011, точка 6.8.2

EN 621:2009, точка 7.4.5

EN 778:2009, точка 7.4.5

Ефективността може да се определи по начина, описан в приложимите стандарти, но трябва да бъде изразена на база на горната топлина на изгаряне на горивото.

ηth,min полезна ефективност при минимално натоварване

 

EN 1020:2009 — вж. точка 7.4.6

EN 1319:2009, точка 7.4.5

EN 1196:2011, точка 6.8.3

EN 621:2009, точка 7.4.6

EN 778:2009, точка 7.4.6

Ефективността може да се определи по начина, описан в приложимите стандарти, но трябва да бъде изразена на база на горната топлина на изгаряне на горивото.

AFnom, дебит на въздуха при номинална отоплителна мощност

AFmin, дебит на въздуха при минимално натоварване

 

[Вж. забележката]

В нито един от стандартите не са описани методи за определяне на дебита на топлия въздух (или дебита на подавания въздух).

elnom, консумация на електроенергия при номинална отоплителна мощност

elmin, консумация на електроенергия при минимално натоварване

 

[Вж. забележката]

Съгласно EN 1020:2009 данни за консумираната електроенергия трябва да бъдат посочени на табелката с данни (точка 8.1.2, буква е)) във волтове, ампери и т.н. Производителят може да преобразува съответните стойности във ватове, като използва познатите правила.

Трябва да се внимава в консумацията на електроенергия да не бъде включен вентилаторът за пренос/разпределение на топъл въздух.

elsb, консумация на електроенергия в режим на готовност

 

IEC 62301:2011-01

IEC 62301:2011 се прилага за домакински уреди/съществуват въпроси, които следва да се обсъдят със съответните технически комитети.

Ppilot, консумирана мощност за постоянния пилотен пламък

 

[Вж. забележката]

Съгласно EN 1020:2009, точка 8.4.2, техническите инструкции за инсталиране и настройване трябва да съдържат „техническа таблица“, която да включва параметрите: вложена топлина, топлинна мощност, номиналните параметри на всяка запалителна горелка (и т. н.), подаваните обеми въздух и т. н. Вложената топлина от постоянния пилотен пламък може да бъде определена по аналогичен начин като основната влагана енергия.

Емисии на азотни оксиди (NOx)

CEN

Доклад на CEN CR 1404:1994)

Стойностите на емисиите на NOx трябва да се изразяват в mg/kWh на базата на горната топлина на изгаряне (GCV) на горивото.

Fenv, загуби в околния въздух

Cen

EN 1886:2007

Клас на изолация според пет класа, обозначени като T1—T5

IP степен (степен на защита срещу проникване на твърди тела и влага)

 

EN 60529:1991/

AC:2016-12

 

Топловъздушни агрегати, използващи течно гориво

Pnom, номинална отоплителна мощност

Pmin, при минимално натоварване

CEN

EN 13842:2004 Нагревателни уреди с конвекция на въздуха, работещи на течно гориво — стационарни и преносими

В стандарта EN 13842:2004 не са описани методи за определяне на топлинната мощност.

Топлинната мощност Pnom може да се изчисли с уравнението Pnom = QN * ηth,nom, където QN е номиналната вложена топлина (точка 6.3.2.2), а ηnom е ефективността при номинална отоплителна мощност. QN и η трябва да се базират на горната топлина на изгаряне на горивото.

Аналогично Pmin може да се изчисли с уравнението Pmin = Qmin * ηth,min, където Qmin и ηth,min са вложената топлина и ефективността при условията на минимално натоварване.

ηth,nom, полезна ефективност при номинална отоплителна мощност

ηth,min, полезна ефективност при минимално натоварване

Точка 6.5.6 от стандарта EN 13842:2004 е приложима както при номинално, така и при минимално натоварване

ηth,nom отговаря на η в точка 6.5.6

AFnom, дебит на въздуха при номинална отоплителна мощност

AFmin, дебит на въздуха при минимално натоварване

[Вж. забележката]

В нито един от стандартите не са описани методи за определяне на дебита на топлия въздух (или дебита на подавания въздух).

elnom, консумация на електроенергия при номинална отоплителна мощност

elmin, консумация на електроенергия при минимално натоварване

elsb, консумация на електроенергия в режим на готовност

[Вж. забележката]

Съгласно EN 1020:2009 данни за консумираната електроенергия трябва да бъдат посочени на табелката с данни (точка 8.1.2, буква к) във волтове, ампери и т.н. Производителят може да преобразува приложимите стойности във ватове, като използва познатите правила.

Трябва да се внимава в консумацията на електроенергия да не бъде включен вентилаторът за пренос/разпределение на топъл въздух.

Емисии на азотни оксиди (NOx)

CEN

EN 267:2009+A1:2011 Автоматични горелки с принудителна тяга за течно гориво;

§ 4.8.5. Пределно допустими стойности за емисиите на NOx и СО;

§ 5. Изпитване. ПРИЛОЖЕНИЕ Б. Измервания на емисиите и корекции.

Стойностите на емисиите на NOx се изразяват въз основа на горната топлина на изгаряне на горивото.

Fenv, загуби в околния въздух

CEN

EN 1886:2007

Клас на топлинна изолация според пет класа, обозначени като T1—T5

IP степен (степен на защита срещу проникване)

 

EN 60529:1991/

AC:2016-12

 

Топловъздушни агрегати, използващи електроенергия (ефекта на Джаул-Ленц)

Pnom, номинална отоплителна мощност и Pmin, топлинна мощност при минимално натоварване

CEN

IEC/EN 60675 изд. 2.1; 1998, точка 16

Не е установено наличие на стандарт за фактическо измерване на топлинната мощност на електрически топловъздушни агрегати.

Консумираната електроенергия при номинално или минимално натоварване се счита за представителна за номиналната или минималната топлинна мощност.

Pnom и Pmin съответстват на полезната мощност в IEC 60675 изд. 2.1:1998 при номинално и минимално натоварване минус необходимата мощност за вентилаторите, които разпределят топлия въздух, и необходимата мощност за електронните системи за управление в съответните случаи.

ηth,nom, полезна ефективност при номинална отоплителна мощност

ηth,min, полезна ефективност при минимално натоварване

Не се прилага.

[Вж. забележката]

Стойността по подразбиране е 100 %.

Не се прилага.

AFnom, дебит на въздуха при номинална отоплителна мощност

AFmin, дебит на въздуха при минимално натоварване

 

[Вж. забележката]

В нито един от стандартите не са описани методи за определяне на дебита на топлия въздух (или дебита на подавания въздух).

elsb, консумация на електроенергия в режим на готовност

 

IEC 62301:2011-01

 

Fenv, загуби в околния въздух

CEN

EN 1886:2007

Клас на топлинна изолация според пет класа, обозначени като T1—T5

IP степен (степен на защита срещу проникване на твърди тела и влага)

 

EN 60529:1991/

AC:2016-12

 

Електрически климатични водоохладители, климатизатори и термопомпи

Сезонен коефициент на енергийна ефективност (SEER)

CEN

EN 14825:2016, раздел 6.1

 

QC

 

EN 14825:2016, раздел 6.2

 

QCE

 

EN 14825:2016, раздел 6.3

 

SEERon,part load ratio

 

EN 14825:2016, раздел 6.4

 

EERbin(Tj), CRu, Cc, Cd

 

EN 14825:2016, раздел 6.5

 

ηs,h

 

EN 14825:2016, раздел 7.1

ηs е равно на ηs,h

Сезонен коефициент на преобразуване (SCOP)

 

EN 14825:2016, раздел 7.2

 

QH

 

EN 14825:2016, раздел 7.3

 

QHE

 

EN 14825:2016, раздел 7.4

 

SCOPon,part load ratio

 

EN 14825:2016, раздел 7.5

 

COPbin(Tj), CRu, Cc, Cd

 

EN 14825:2016, раздел 7.6

 

Cc и Cd

 

EN 14825:2016, раздели 8.4.2 и 8.4.3

Cc е равно на Cd,c или Cd,h

Cd е равно на Cd,c или Cd,h

Poff, Psb, Pck и Pto

 

EN 14825:2016, раздел 9

 

Климатични водоохладители, климатизатори и термопомпи, използващи двигатели с вътрешно горене

SPERc

CEN

EN 16905-5:2017, раздел 6

 

SGUEc

 

EN 16905-5:2017, раздел 6.4

 

SAEFc

 

EN 16905-5:2017, раздел 6.5

 

GUEc,pl

 

EN 16905-5:2017, раздел 6.10

 

GUEd,c

 

EN 16905-5:2017, раздел 6.2

 

QEc и QEh

 

EN 16905-4:2017, раздел 4.2.1.2

 

QEhr

 

EN 16905-4:2017, раздел 4.2.2.1

 

Qgmc и Qgmh

 

EN 16905-4:2017, раздел 4.2.5.2 и раздел 4.2.5.1

 

Qref,c и Qref,h

 

EN 16905-5:2017, раздел 6.6

 

SPERh

 

EN 16905-5:2017, раздел 7

 

SGUEh

 

EN 16905-5:2017, раздел 7.4

 

SAEFh

 

EN 16905-5:2017, раздел 7.5

 

SAEFh,on

 

EN 16905-5:2017, раздел 7.7

 

AEFh,pl

 

EN 16905-5:2017, раздел 7.10

 

AEFd,h

 

EN 16905-5:2017, раздел 7.2

 

PEc и PEh

 

EN 16905-4:2017, раздел 4.2.6.2

 

Климатични водоохладители, климатизатори и термопомпи, използващи сорбционен кръгов процес

SGUEc

CEN

EN 12309-6:2014, раздел 4.3

 

SAEFc

 

EN 12309-6:2014, раздел 4.4

 

Qref,c

 

EN 12309-6:2014, раздел 4.5

 

SAEFh,on

 

EN 12309-6:2014, раздел 4.6

 

GUEc и AEFc

 

EN 12309-6:2014, раздел 4.7

 

SPERh

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.3

 

SGUEh

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.4

SAEFh

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.5

 

Qref,h

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.6

 

SAEFh,on

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.7

 

GUEh и AEFh

 

EN 12309-6:2014, раздел 5.8

 

Високотемпературни технологични охладители на течности

хладилен товар PdesignR

 

Аналог на EN 14825:2016 — раздел 3.1.44

 

коефициент на частично натоварване

 

Аналог на EN 14825:2016 — раздел 3.1.56

 

обявена мощност DC

 

Аналог на EN 14825:2016 — раздел 3.1.31

 

коефициент на частична мощност CR

 

Аналог на EN 14825:2016 — раздел 3.1.17

 

часове в двойката стойности

 

Съгласно посоченото в таблица 28, приложение III към Регламент (ЕС) 2016/2281.

 

коефициент на енергийна ефективност при обявена мощност EERDC

 

EN 14511-1/-2/-3:2013 за определяне на стойностите на EER при дадени условия

EER включва загуби от влошаване на ефективността, когато обявената мощност на охладителя е по-висока от хладилния товар

коефициент на енергийна ефективност при условия на частичен товар или пълно натоварване EERPL

 

сезонен хладилен коефициент (SEPR)

 

Точка 5 от настоящото съобщение (Европейска комисия)

 

регулиране на мощността

 

Както в EN 14825:2016 — раздел 3.1.32

Вж. коментарите, свързани с регулирането на мощността на климатизатори, охладители и термопомпи

коефициент на влошаване на ефективността CC

 

Както в EN 14825:2016 — раздел 8.4.2

 

Климатизатори с мулти сплит система и термопомпи с мулти сплит система

EERoutdoor

CEN

EN 14511-3:2013, приложение I

Изпитване на вътрешни и външни тела на мулти сплит и модулни системи с утилизация на отпадна топлина

COPoutdoor

CEN

EN 14511-3:2013, приложение I

Изпитване на вътрешни и външни тела на мулти сплит и модулни системи с утилизация на отпадна топлина

Няма европейски стандарт, отнасящ се за термопомпи със студенопарен кръгов процес, задвижвани с двигател на течно или газообразно гориво. Работна група CEN/TC 299 — WG3 работи по изготвянето на такъв стандарт.

Европейските стандарти EN 12309, част 1 и част 2, касаещи термопомпи със сорбционен кръгов процес, използващи течно или газообразно гориво, се преразглеждат от CEN/TC299 — WG2, по-специално за да се изчисли сезонният коефициент на енергийна ефективност.

2.    Допълнителни елементи за измервания и изчисления, свързани със сезонната енергийна ефективност при отопление на топловъздушни агрегати

2.1   Точки на изпитване

Полезната ефективност, полезната топлинна мощност, консумацията на електроенергия и дебитът на въздуха трябва да се измерват при номинална и при минимална топлинна мощност.

2.2   Изчисляване на сезонната енергийна ефективност при отопление, постигана от топловъздушни агрегати

а)

Сезонната енергийна ефективност при отопление ηS, постигана от използващи горива топловъздушни агрегати, се определя по формулата:

Formula

б)

Сезонната енергийна ефективност при отопление ηS, постигана от използващи електроенергия топловъздушни агрегати, се определя по формулата:

Formula

където:

ηS,on е сезонната енергийна ефективност при отопление в работен режим, изразена в %;

CC е коефициент на преобразуване при електропроизводството съгласно определението в приложение I към Регламент (ЕС) 2016/2281;

F(i) са корекциите, изчислени според точка 2.7 по-долу и изразени в %.

2.3   Изчисляване на сезонната енергийна ефективност при отопление в работен режим

Сезонната енергийна ефективност при отопление в работен режим Formula се изчислява както следва:

Formula

където:

ηS,th e сезонната топлинна енергийна ефективност, изразена в %;

ηS,flow e ефективността на топлоподаването при конкретен дебит на въздуха, изразена в %.

2.4   Изчисляване на сезонната топлинна енергийна ефективност ηS,th

Сезонната топлинна енергийна ефективност ηS,th се изчислява както следва:

Formula

където:

ηth,nom е полезната ефективност при номинално (максимално) натоварване, изразена в % въз основа на горната топлина на изгаряне (GCV)

ηth,min е полезната ефективност при минимално натоварване, изразена в % въз основа на горната топлина на изгаряне (GCV);

Fenv е коефициентът на загуби на топлогенератора в околния въздух, изразен в %.

2.5   Изчисляване на загубите в околния въздух

Коефициентът на загуби в околния въздух Fenv зависи от предвиденото място за монтиране на агрегата и се изчислява, както следва:

а)

когато топловъздушният агрегат е предвиден за монтиране в отопляваната зона:

Fenv = 0

б)

когато степента на защита от проникване на вода за частта от продукта, която включва топлогенератора, е с IP степен x4 или по-висока (IP степен по IEC 60529 (изд. 2.1), точка 4.1), коефициентът на загуби в околния въздух зависи от коефициента на топлоотдаване от околната повърхност на топлогенератора в съответствие с таблица 1.

Таблица 1

Коефициент на загуби в околния въздух на топлогенератора

Коефициент на топлоотдаване (U) [W/m2·K]

Коефициент Fenv

U ≤ 0,5

0,4  %

0,5 < U ≤ 1,0

0,6  %

1,0 < U ≤ 1,4

1,0  %

1,4 < U ≤ 2,0

1,5  %

Няма изисквания

5,0  %

2.6   Изчисляване на ефективността на топлоподаването ηS,flow

Ефективността на топлоподаването ηS,flow се изчислява както следва:

Formula

където:

Pnom е изходната мощност при номинално (максимално) натоварване, изразена в kW;

Pmin е изходната мощност при минимално натоварване, изразена в kW;

AFnom е дебитът на въздуха при номинално (максимално) натоварване, изразен в m3/h, коригиран да съответства на увеличение на температурата с 15 °C (V15 °C);

AFmin е дебитът на въздуха при минимално натоварване, изразен в m3/h, коригиран да съответства на увеличение на температурата с 15 °C.

Ефективността на топлоподаването на въздушния поток е на базата на увеличение на температурата с 15 °C. Ако агрегатът е предназначен да осигурява друго увеличение на температурата („t“), реалният дебит на въздуха „V“ трябва да се преизчисли в съответстващ дебит на въздуха „V15 °C“, както следва:

Formula

където:

V15 °C е съответстващият дебит на въздуха при 15 °C;

V е реалният дебит на подадения въздух;

t е реалното осигурено увеличение на температурата.

2.7   Изчисляване на ∑F(i) за топловъздушни агрегати

∑F(i) е сумата на различни корекционни коефициенти, всички изразени в процентни пунктове.

Formula

Тези корекционни коефициенти са както следва:

а)

С корекционния коефициент F(1) за адаптирането на топлинната мощност се взема предвид начинът, по който продуктът се адаптира към топлинния товар (което може да бъде чрез едностепенно, двустепенно или модулиращо регулиране) и диапазона на натоварване (1-(Pmin/Pnom), в който нагревателят може да работи, свързан с отговарящия на съвременното техническо равнище диапазон на натоварване на тази технология, както е описан в таблица 2.

За нагреватели с отговарящ на съвременното техническо равнище или по-голям диапазон на натоварването може да се вземе предвид цялата стойност на параметър B, вследствие на което ще се получи по-ниска стойност на корекционния коефициент F(1). За нагреватели с по-малък диапазон на натоварване се взема предвид по-малка от максималната стойност на B.

Таблица 2

Изчисляване на F(1) в зависимост от регулирането на топлинната мощност и диапазона на натоварване

Регулиране на топлинна мощност

Изчисляване на F(1)

Където B се изчислява като:

едностепенно

(без диапазон на натоварване)

Formula

B = 0 %

двустепенно

(най-голям диапазон на натоварване: 50 %)

Formula

като B е максимум 2,5 %

модулиращо

(най-голям диапазон на натоварване: 70 %)

Formula

като B е максимум 5 %

б)

Корекцията F(2) отчита отрицателното въздействие върху сезонната енергийна ефективност при отопление, дължащо се на консумацията на електроенергия от спомагателните съоръжения за топловъздушни агрегати, изразена е в % и се определя, както следва:

i)

за топловъздушни агрегати, използващи горива:

Formula

ii)

за топловъздушни агрегати, използващи електроенергия:

Formula

където:

elmax е консумацията на електроенергия, когато продуктът осигурява номинална топлинна мощност, с изключение на енергията, необходима за вентилатора за въздушна циркулация, изразена в kW;

elmin е консумацията на електроенергия, когато продуктът осигурява минимална топлинна мощност, с изключение на енергията, необходима за вентилатора за въздушна циркулация, изразена в kW;

elsb е консумацията на електроенергия, когато продуктът е в режим на готовност, изразена в kW;

ИЛИ може да се приложи стойност по подразбиране, както е посочено в EN 15316-1.

в)

Корекцията F(3) отчита отрицателното въздействие върху сезонната енергийна ефективност при отопление за горивни системи с естествена тяга (въздухът за горенето се подава чрез естествена тяга), тъй като трябва да се вземат предвид допълнителните топлинни загуби през времето, в което горелката е изключена.

i)

за топловъздушни агрегати, в които подаването на въздуха за горене се осъществява чрез естествена тяга:

F(3) = 3 %

ii)

за топловъздушни агрегати, в които подаването на въздуха за горене се осъществява с принудителна тяга:

F(3) = 0 %

г)

Корекцията F(4) отчита отрицателното въздействие върху сезонната енергийна ефективност при отопление, дължащо се на консумираната мощност за постоянния пилотен пламък, и се определя както следва:

Formula

Където числото „4“ е отношението между средния период на отопление (4 000 ч./год.) и средния период на режим „включен“ (1 000 ч./год.).

3.    Допълнителни елементи за изчисления, свързани със сезонната енергийна ефективност при отопление и при охлаждане на климатичните водоохладители, климатизатори и термопомпи

3.1   Изчисляване на сезонната енергийна ефективност при отопление за термопомпа

а)

За термопомпи, използващи електроенергия

i)

Сезонната енергийна ефективност при отопление ηS,h се определя по формулата:

Formula

където:

SCOP е сезонният коефициент на преобразуване, изразен в %;

F(i) са корекциите, изчислени в съответствие с точка 3.3 и изразени в %.

ii)

SCOP на термопомпи, използващи електроенергия, се изчислява както следва:

Formula

където:

Formula

и

Formula

в което:

Formula

iii)

COPbin(Tj) се определя, както следва:

(1)

За агрегати с фиксирана мощност:

Ако най-ниската обявена отоплителна мощност надвишава частичния отоплителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

където:

COPbin(Tj) = специфичния за всяка двойка стойности коефициент на преобразуване;

COPd(Tj) = обявения коефициент на преобразуване;

Cd = 0,25 (стойност по подразбиране) или определена чрез циклично изпитване;

и

Formula

(2)

За агрегати с двустепенно или многостепенно регулиране на мощността:

Определя се обявената отоплителна мощност и COPd(Tj) в най-близката стъпка или степен на регулирането на мощността на агрегата за достигането на изисквания топлинен товар.

Ако тази стъпка позволява да се достигне изискваният отоплителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван отоплителен товар от 9 kW), тогава се приема, че COPbin(Tj) е равен на COPd(Tj).

Ако тази стъпка не позволява да се достигне изискваният отоплителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван отоплителен товар от 9 kW), тогава се определя мощността и COPbin(Tj) при определените температури при частично натоварване за стъпките във всяка от двете страни на изисквания отоплителен товар. След това мощността при частично натоварване и COPbin(Tj) при изисквания отоплителен товар се определят чрез линейна интерполация между получените резултати за тези две стъпки.

Ако най-малката стъпка на регулатора на агрегата позволява само обявена отоплителна мощност, която е по-висока от изисквания отоплителен товар, тогава COPbin(Tj) при изисквания коефициент на частично натоварване се изчислява въз основа на подхода, определен за агрегати с фиксирана мощност.

(3)

За двойки стойности, представляващи различни от гореописаните работни условия:

COPbin трябва да се определя чрез интерполация, освен за условия на частичен товар над условие на частичен товар A, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие A, и за условия на частичен товар под условие на частичен товар D, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие D.

б)

За термопомпи, използващи горива

i)

Сезонната енергийна ефективност при отопление ηS,heat се определя по формулата:

Formula

където:

SPERh е сезонният коефициент на първичната енергия в режим на отопление, изразен в %;

F(i) са корекциите, изчислени в съответствие с точка 3.3 и изразени в %..

ii)

Изчисляване на SPERh на термопомпи, използващи двигатели с вътрешно горене

Formula

където:

Formula

iii)

GUEh,bin и SAEFh се определят както следва:

Formula

където:

QEh = реална отоплителна мощност, в kW;

QEhr,c = реална мощност за утилизация на отпадна топлина, в kW;

Qgmh е измерената вложена топлина при отопление, в kW;

При GUEh се вземат предвид също така ефектите на влошаване на ефективността в резултат на периодичността на действието по начин, аналогичен на този за електрическите термопомпи

и

Formula

в което:

Formula

и

Formula

и

Formula

и

QEh = реална отоплителна мощност, в kW;

QEhr,c = реална мощност за утилизация на отпадна топлина, в kW;

PEh = реално вложената електроенергия при отопление, в kW;

При AEFh се вземат предвид също така ефектите на влошаване на ефективността в резултат на периодичността на действието по начин, аналогичен на този за електрическите термопомпи.

(1)

За агрегати с фиксирана мощност:

Ако най-ниската обявена отоплителна мощност надвишава частичния отоплителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

и

Formula

където:

GUEd(Tj) = обявена ефективност на използването на газово гориво при външна температура Tj;

AEFd(Tj) = обявен коефициент на спомагателна енергия при външна температура Tj;

Cd = 0,25 (стойност по подразбиране) или определена чрез циклично изпитване.

и

Formula

(2)

За агрегати с двустепенно или многостепенно регулиране на мощността:

Определя се обявената отоплителна мощност в най-близката стъпка или степен на регулирането на мощността на агрегата за достигането на изисквания топлинен товар.

Ако тази стъпка позволява отоплителната мощност да достигне изисквания отоплителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван отоплителен товар от 9 kW), тогава се приема, че GUEbin(Tj) е равен на GUEd(Tj), а AEFbin(Tj) е равен на AEFd(Tj).

Ако тази стъпка не позволява отоплителната мощност да достигне изисквания отоплителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван отоплителен товар от 9 kW), тогава се определя мощността и GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при определените температури при частично натоварване за стъпките във всяка от двете страни на изисквания отоплителен товар. След това отоплителната мощност при частично натоварване, GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при изисквания отоплителен товар се определят чрез линейна интерполация между получените резултати за тези две стъпки.

Ако най-малката стъпка на регулатора на агрегата позволява само обявена отоплителна мощност, която е по-висока от изисквания отоплителен товар, тогава GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при изисквания коефициент на частично натоварване се изчисляват въз основа на подхода, определен за агрегати с фиксирана мощност.

За двойки стойности, представляващи различни от гореописаните работни условия, GUEbin и AEFbin трябва да се определят чрез интерполация, освен за условия на частичен товар над условието на частичен товар A, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие A, и за условия на частичен товар, намиращи се под условието на частичен товар D, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие D.

3.2   Изчисляване на сезонната енергийна ефективност при охлаждане за охладители и климатизатори

а)

За охладители и климатизатори, използващи електроенергия

i)

Сезонната енергийна ефективност при охлаждане ηS,c се определя по формулата:

Formula

където:

SEER е сезонната енергийна ефективност при охлаждане в работен режим, изразена в %;

F(i) са корекциите, изчислени в съответствие с точка 3.3 и изразени в %.

ii)

Изчисляване на SEER:

Formula

където:

Formula

и

Formula

в което:

Formula

iii)

EERbin (Tj) се изчислява както следва:

(1)

За електрически климатизатори (свързани към въздушна охладителна инсталация), които са с фиксирана мощност:

Ако най-ниската обявена охладителна мощност надвишава частичния охладителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

където:

EERd(Tj) = обявения коефициент на преобразуване;

Cd = 0,25 (стойност по подразбиране) или определена чрез циклично изпитване;

Formula.

(2)

За електрически климатични водоохладители и високотемпературни технологични охладители на течности (свързани към водна охладителна инсталация), които са с фиксирана мощност

Ако най-ниската обявена охладителна мощност надвишава частичния охладителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

където:

EERd(Tj) = обявения коефициент на преобразуване;

Cc = 0,9 (стойност по подразбиране) или определена чрез циклично изпитване;

Formula.

(3)

За климатизатори и климатични водоохладители с двустепенно или многостепенно регулиране на мощността:

Определя се обявената охладителна мощност и EERd(Tj) в най-близката стъпка или степен на регулирането на мощността на агрегата за достигане на изисквания охладителен товар.

Ако тази стъпка позволява да се достигне изискваният охладителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван охладителен товар от 9 kW), тогава се приема, че EERbin(Tj) е равен на EERd(Tj).

Ако тази стъпка не позволява да се достигне изискваният охладителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван охладителен товар от 9 kW), тогава се определят мощността и EERbin(Tj) при определените температури при частично натоварване за стъпките във всяка от двете страни на изисквания охладителен товар. След това мощността при частично натоварване и EERbin(Tj) при изисквания охладителен товар се определят чрез линейна интерполация между получените резултати от тези две стъпки.

Ако най-малката стъпка на регулатора на агрегата позволява само обявена охладителна мощност, която е по-висока от изисквания охладителен товар, тогава EERbin(Tj) при изисквания коефициент на частично натоварване се изчислява въз основа на подхода, определен за агрегати с фиксирана мощност.

(4)

За високотемпературни технологични охладители на течности:

Изискваният охладителен товар трябва да се достигне в рамките на диапазон от ± 3 %.

За двойки стойности, представляващи различни от гореописаните работни условия, EERbin трябва да се определя чрез интерполация, освен за условия на частичен товар над условие на частичен товар A, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие A, и за условия на частичен товар, намиращи се под условието на частичен товар D, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие D.

б)

За охладители и климатизатори, използващи горива

i)

Сезонната енергийна ефективност при охлаждане ηS,c се определя по формулата:

Formula

където:

SPERc е сезонният коефициент на първичната енергия в режим на охлаждане, изразен в %;

F(i) са корекциите, изчислени в съответствие с точка 3.3 и изразени в %.

ii)

Изчисляване на SPERc:

Formula

където:

Formula

и

Formula

в което

Formula

и

Formula

iii)

GUEc,bin(Tj) и AEFc,bin(Tj) се изчисляват, както следва:

(1)

За климатизатори с двигатели с вътрешно горене (свързани към въздушна охладителна инсталация), които са с фиксирана мощност:

Ако най-ниската обявена охладителна мощност надвишава частичния охладителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

както и

Formula

където:

GUEd(Tj) = обявена ефективност на използването на газово гориво при външна температура Tj;

AEFd(Tj) = обявен коефициент на спомагателна енергия при външна температура Tj;

Cd = 0,25 (стойност по подразбиране) или определена чрез изпитване на цикъла;

както и

Formula

(2)

За климатични водоохладители с двигатели с вътрешно горене (свързани към водна охладителна инсталация), които са с фиксирана мощност:

Ако най-ниската обявена охладителна мощност надвишава частичния охладителен товар (или коефициент на частична мощност CRu <1,0):

Formula

където:

EERd(Tj) = обявения коефициент на преобразуванe

Cc = 0,9 (стойност по подразбиране) или определена чрез циклично изпитване

и

Formula

(3)

За агрегати с двустепенно или многостепенно регулиране на мощността:

Определя се обявената охладителна мощност в най-близката стъпка или степен на регулирането на мощността на агрегата за достигане на изисквания топлинен товар.

Ако тази стъпка позволява охладителна мощност да достигне изисквания охладителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван охладителен товар от 9 kW), тогава се приема, че GUEbin(Tj) е равен на GUEd(Tj), а AEFbin(Tj) е равен на AEFd(Tj).

Ако тази стъпка не позволява охладителната мощност да достигне изисквания охладителен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван охладителен товар от 9 kW), тогава се определят мощността и GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при определените температури при частично натоварване за стъпките във всяка от двете страни на изисквания охладителен товар. След това охладителната мощност при частично натоварване, GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при изисквания охладителен товар се определят чрез линейна интерполация между получените резултати от тези две стъпки.

Ако най-малката стъпка на регулатора на агрегата позволява само обявена охладителна мощност, която е по-висока от изисквания охладителен товар, тогава GUEbin(Tj) и AEFbin(Tj) при изисквания коефициент на частично натоварване се изчисляват въз основа на подхода, определен за агрегати с фиксирана мощност.

За двойки стойности, представляващи различни от гореописаните работни условия, GUEbin и AEFbin трябва да се определят чрез интерполация, освен за условия на частичен товар, надхвърлящи условието на частичен товар A, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие A, и за условия на частичен товар, намиращи се под условието на частичен товар D, когато трябва да се използват същите стойности, както за условие D.

и

Formula

където:

QEc = реална охладителна мощност, в kW;

QEhr,c = реална мощност за утилизация на отпадна топлина, в kW;

Qgmc = е измерената вложена топлина за охладително действие, в kW.

и

Formula

където:

QEc = реална охладителна мощност, в kW;

QEhr,c = реална мощност за утилизация на отпадна топлина, в kW;

PEc = реално вложената електроенергия при охлаждане, в kW.

3.3.   Изчисляване на F(i) за климатични водоохладители, климатизатори и термопомпи:

а)

Корекцията F(1) отчита отрицателното въздействие върху сезонната енергийна ефективност при отопление или охлаждане на продукти, дължащо се на корекция за въздействията на регулаторите на температурата за сезонната енергийна ефективност при отопление и охлаждане, изразено в %.

F(1) = 3  %

б)

Корекцията F(2) отчита отрицателното въздействие върху сезонната енергийна ефективност при отопление или охлаждане, дължащо се на консумираната от помпата(ите) за подземни води електроенергия, и се изразява в %.

F(2) = 5  %

4.    Допълнителни елементи за изчисления, свързани със сезонната енергийна ефективност при отопление и при охлаждане и изпитването на климатизатори с мулти сплит система и термопомпи с мулти сплит система.

Изборът на вътрешно тяло за климатизатори с мулти сплит система и термопомпи с мулти сплит система — във връзка с мощността, трябва да бъде ограничен до:

Същия тип вътрешни тела за изпитването;

същия размер вътрешни тела, ако коефициентът на използване (т.е. отношението на сумарната мощност на вътрешните тела към мощността на външното тяло) може да бъде достигнат ±5 %. Ако коефициентът на използване ±5 % не може да се достигне със същите размери, тогава се използват възможно най-сходни размери и брой вътрешни тела, посочен по-долу, за да се постигне коефициент на използване ±5 %;

броят на вътрешните тела се ограничава както следва:

мощност, по-голяма или равна на 12 kW и по-малка от 30 kW — 4 вътрешни тела,

мощност, по-голяма или равна на 30 kW и по-малка от 50 kW — 6 вътрешни тела,

мощност, по-голяма или равна на 50 kW — 8 вътрешни тела,

мощност, по-голяма или равна на 50 kW с няколко външни тела — сбора на вътрешните тела, както са определени за едно външно тяло.

5.    Допълнителни елементи за изчисления, свързани със сезонния хладилен коефициент на високотемпературни технологични охладители на течности

5.1   Изчисляване на сезонния хладилен коефициент (SEPR) за високотемпературни технологични охладители на течности

а)

SEPR се изчислява като референтният годишен хладилен товар се раздели на годишното потребление на електроенергия:

Formula

където:

Tj е температурата на двойката стойности;

j е номерът на двойката стойности

n е броят на двойките стойности

PR(Tj) е хладилният товар на приложението за съответната температура Tj

hj е броят на часовете в двойката стойности при съответната температура Tj;

EERPL(Tj) е стойността на EER на агрегата за съответната температура Tj. Това включва условия на частичен товар.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това годишно потребление на електроенергия включва консумираната мощност в работен режим. Другите режими като режим „изключен“ и режим на готовност не са от значение за технологичните приложения тъй като се приема, че уредът работи през цялата година.

б)

Хладилният товар PR(Tj) може да се определи, като се умножи стойността на (PdesignR) при пълно натоварване с коефициента на частично натоварване (%) за всяка съответна двойка стойности. Тези коефициенти на частично натоварване се изчисляват по формулите, посочени в таблици 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2016/2281.

в)

Коефициентът на енергийна ефективност EERPL(Tj) при условия на частичен товар A, B, C, D се определя, както е изяснено по-долу:

При условие на частичен товар A (пълно натоварване) обявената мощност на даден агрегат се счита за равна на хладилния товар (PdesignR).

При условия на частичен товар B, C, D може да има две възможности:

i)

Ако обявената мощност (DC) на даден агрегат отговаря на изискваните хладилни товари, тогава трябва да се използва съответната стойност на EERDC на агрегата. Това може да стане при агрегати с многостепенно регулиране на мощността

EERPL(TB,C or D) = EERDC

ii)

Ако обявената мощност на даден агрегат е по-голяма от изисквания хладилен товар, тогава агрегатът трябва да премине през цикли „включен“/„изключен“. Това може да стане при агрегати с фиксирана мощност или многостепенно регулиране на мощността. В такива случаи трябва да се използва коефициент на влошаване на ефективността (Cc), за да се изчисли съответната стойност на EERPL. Това изчисление е изяснено по-долу.

(1)

За агрегати с фиксирана мощност:

За да се получи усреднена във времето температура на изхода, температурите на входа и на изхода за изпитването на мощността трябва да се определят с помощта на следната формула:

tизход,средна = t вход,изпитване на мощността + (tизход,изпитване на мощност — tвход, изпитване на мощността) * CR

където:

t вход,изпитване на мощността = температура на водата на входа на изпарителя (за условия B, C или D, както е посочено в таблици 22 и 23 от приложение III към Регламент (ЕС) 2016/2281);

t изход,изпитване на мощността = температура на водата на изхода на изпарителя (за условия B, C или D, както е посочено в таблици 22 и 23 от приложение III към Регламент (ЕС) 2016/2281)

t изход,средна = средна температура на водата на изхода на изпарителя по време на цикъл включване/изключване (например + 7 °C, както е посочено в таблици 22 и 23 от приложение III към Регламент (ЕС) 2016/2281)

CR = коефициент на частична мощност, изчислен като хладилния товар (PR), разделен на студопроизводството (Pd) при същите работни условия, както следва:

Formula

За определянето на tизход,средна се изисква итеративна процедура при всички условия (B, C, D), при които студопроизводството на охладителя (при дадена стъпка на регулатора) е по-голямо от изисквания хладилен товар.

Изпитване при tизход от таблица 22 или 23 от Регламент (ЕС) 2016/2281 при дебит на водата съгласно определеното за изпитвания при условие „A“ за охладители с фиксиран дебит на водата или с фиксирана температурна разлика за охладители с променлив дебит;

Изчисляване на CR;

Прилага се изчислението на tизход,средна за изчисляване на коригираната tизход,изпитване на мощността, при която трябва да се проведе изпитването, за да се получи tизход,средна, равна на температурата на изхода, както е определено в таблици 22 или 23 от приложение III към Регламент (ЕС) 2016/2281;

Повторно изпитване с коригираната tизход и същия дебит на водата;

Преизчисляване на CR;

Повтаряне на предходните стъпки докато CR и tизход,изпитване на мощността спрат да се променят.

След това за всяко условие на частичен товар B, C, D се изчислява EERPL, както следва:

Image Текст на изображението

където:

EERDC е EER, съответстващ на обявената мощност (DC) на агрегата при същите температурни условия като за условия на частичен товар B, C, D;

Cc е коефициентът на влошаване на ефективността за охладители при условия на частичен товар B, C, D

CR е коефициентът на частична мощност за условия при частичен товар B, C, D.

Що се отнася до охладителите, влошаването на ефективността вследствие на ефекта от изравняване на налягането, когато агрегатът се рестартира, може да се счита за пренебрежимо малко.

Единственият ефект, който ще окаже въздействие върху EER при периодично действие, е остатъчната консумирана мощност когато компресорът се изключва.

Вложената електроенергия, докато компресорът на агрегата е изключен, се измерва, когато компресорът е изключен най-малко за 10 минути.

Коефициентът на влошаване на ефективността Cc се определя за всеки коефициент на частично натоварване, както следва:

Formula

Ако Cc не е определен чрез изпитване, то по подразбиране коефициентът на влошаване на ефективността Cc е 0,9.

(2)

За агрегати с променлива мощност:

Определя се обявената мощност и EERPL при най-близката стъпка или степен на регулатора на мощността на агрегата за достигането на изисквания хладилен товар. Ако тази стъпка не позволява да се достигне изискваният хладилен товар в рамките на ± 10 % (например между 9,9 kW и 8,1 kW за изискван хладилен товар от 9 kW), тогава се определя мощността и EERPL при определените температури при частично натоварване за стъпките от всяка от страните на изисквания хладилен товар. След това мощността при частично натоварване и EERPL при изисквания хладилен товар се определят чрез линейна интерполация между получените резултати от тези две стъпки.

Ако най-малката стъпка на регулатора на агрегата е по-висока от изисквания хладилен товар, тогава EERPL при изисквания коефициент на частично натоварване се изчислява чрез уравнението за агрегати с фиксирана мощност.

г)

Коефициентът на енергийна ефективност EERPL(Tj) при условия на частичен товар, различни от условия на частичен товар A, B, C, D, се определя, както е изяснено по-долу:

Стойностите на EER при всяка двойка стойности се определят чрез интерполация на стойностите на EER при условия на частичен товар A, B, C, D, посочени в таблици 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2016/2281.

За условия на частичен товар, надвишаващи условие на частичен товар A, се използват същите стойности на EER като за условие A.

За условия на частичен товар, по-ниски от условие на частичен товар D, се използват същите стойности на EER като за условие D.


(1)  Предвижда се тези преходни методи в крайна сметка да бъдат заменени от хармонизиран(и) стандарт(и). Означенията на тези хармонизирани стандарти, когато те бъдат налице, ще бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с членове 9 и 10 от Директива 2009/125/ЕО.


Top