Обобщена оценка на въздействието

Оценка на въздействието във връзка с препоръки за решения на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумения за свободна търговия съответно с Австралия и Нова Зеландия

A. Необходимост от действие

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Новата търговска политика на ЕС, описана в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, предвижда да се повиши ефективността на подхода на ЕС към търговската политика по отношение на постиганите икономически резултати, той да стане по-прозрачен и да защитава не само интереси, но и ценности. Тези основни цели включват търговията и устойчивото развитие, утвърждаването на ценностите и нормите на ЕС (такива като правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и здравето, и защитата на потребителите) и улесняването на търговския обмен и инвестициите за МСП. За да може да се оползотвори пълният потенциал на търговията е необходима амбициозна програма за многостранни и двустранни преговори. Това е залегнало в основата на инициативата за започване на преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ) с Австралия и Нова Зеландия, която е една от конкретните инициативи, изброени в съобщението „Търговията — за всички“.

Предприятията от ЕС се ползват от сравнително по-малко благоприятни условия за достъп до австралийския и новозеландския пазари в сравнение с държавите извън ЕС, които имат сключени ССТ с Австралия и Нова Зеландия. При все че равнището на прилаганите от Австралия и Нова Зеландия вносни мита е ниско, за някои продукти и двете държави начисляват сравнително високи мита, като положението се утежнява от съществуващите нетарифни пречки, включващи различни правила.

Ограниченият обхват на съществуващите секторни споразумения, които са в сила, както с Австралия, така и с Нова Зеландия, също означава, че не могат да бъдат постигнати свързаните с търговията основни цели на ЕС, тъй като съществуват малко на брой относими двустранни материални правила, които подлежат на изпълнение, а двустранните рамки за търговията и инвестициите не съдържат изобщо общи инструменти за обезпечаване на изпълнението.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Да се създадат условия на равнопоставеност с другите държави, които вече се ползват с преференциално третиране благодарение на своите ССТ с Австралия и Нова Зеландия.

Да се оползотвори неусвоеният потенциал, който крие увеличаването на търговския обмен и на потока от инвестиции съответно между ЕС и Австралия и между ЕС и Нова Зеландия. Това може да се постигне чрез намаляване на съществуващите пречки пред търговията и инвестициите, като същевременно се държи сметка за чувствителните аспекти на сектора на селското стопанство в ЕС и се проучат възможностите за ориентирано към бъдещето регулаторно сътрудничество в избрани области, в зависимост от нуждите.

Да се създаде нова рамка, включваща изчерпателни, напредничави и осъвременени набори от правила за отношенията в областта на търговията и инвестициите между ЕС и Австралия и между ЕС и Нова Зеландия. При това ще бъдат взети предвид и наскоро сключените политически рамкови споразумения съответно с Австралия и Нова Зеландия.

Каква е добавената стойност от действие на равнището на ЕС? 

Политическата намеса преследва двояка цел: да се подобрят конкретните условия, позволяващи да се стимулират търговският обмен и инвестициите между ЕС и, съответно, Австралия и Нова Зеландия, успоредно с осъществяването на общите цели на търговската политика на ЕС, набелязани в съобщението „Търговията — за всички“. По силата на член 3 във връзка с член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) само ЕС може да договаря търговски споразумения. По силата на член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) принципът на субсидиарност не се прилага в областите, в които ЕС разполага с изключителна компетентност.

Б. Възможни решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политиката са разгледани? Има ли предпочитан вариант или няма такъв? Защо? 

Бяха анализирани три варианти на политиката.

Вариант А („базисен сценарий“) означава запазване на съществуващата рамка, което обаче може да доведе до сравнително влошаване на двустранните търговски връзки, без при това да се постигнат набелязаните цели.

Вариант Б включва базисния сценарий и предвижда подобрено прилагане на съществуващите секторни двустранни споразумения или сключването на нови секторни споразумения, опирайки се на съществуващите двустранни секторни споразумения. Вариант Б не претърпя по-нататъшно развитие поради политическата си нежизнеспособност както за Австралия, така и за Нова Зеландия.

Вариант В предвижда паралелното изготвяне на две съвременни и всеобхватни споразумения — едното с Австралия, а другото с Нова Зеландия. Това предполага сериозни усилия за отстраняване на тарифните и нетарифните пречки, либерализиране и улесняване на услугите и инвестициите, закрила на инвестициите, а също укрепване на регулаторното сътрудничество, като същевременно се държи сметка за съществуващите чувствителни аспекти и изключения. Този вариант се подразделя на подварианти в зависимост от амбициозността на преследваните с него цели: подвариант В1 е консервативен сценарий, предвиждащ частично либерализиране, докато подвариант В2 предвижда по-мащабно либерализиране, в т.ч. пълно либерализиране на вносните мита за различните стоки. Вариант В бе подкрепен в хода на паралелно протичащите обсъждания с Австралия и Нова Зеландия във връзка с определянето на обхвата на бъдещите ССТ.

Предпочитаният от ЕС вариант е вариант В2, съответно изменен, като се вземат под внимание особено чувствителните аспекти на определени селскостопански подсектори, които извади наяве направеният анализ в рамките на оценката на въздействието.

Кой подкрепя отделните варианти? 

Европейската комисия, както и австралийските и новозеландските власти подкрепят вариант В като най-изгоден за всяка една от страните. Преобладаващата част от заинтересованите страни от предприемаческия сектор също подкрепят идеята за нови ССТ съответно с Австралия и Нова Зеландия с цел по-нататъшно заздравяване на икономическите връзки. По-съществено изключение правят заинтересовани страни от някои селскостопански подсектори в ЕС, които не желаят пълно либерализиране за определени продукти. Заинтересованите страни от нестопанския сектор подчертаха колко важно е да се поддържат високи стандарти в социалната сфера, както и в областта на околната среда, потреблението и други области, и да се запази правото на правителствата да извършват регулаторна дейност. Това е в съответствие с целите на политиката на ЕС в областта на ССТ.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант?

Предпочитаният вариант на политика има положително целокупно икономическо въздействие върху ЕС, Австралия и Нова Зеландия. По отношение на ЕС се очаква този вариант да доведе до увеличение с близо 0,02 % на БВП, който ефект се счита за значителен (4,9 милиарда евро) в дългосрочен план, предвид мащабите на икономиката на ЕС. Икономическото благосъстояние ще отбележи ръст от 4,8 милиарда евро в дългосрочен план.

Що се отнася до Австралия, очаква се увеличение с 0,20 % (4,2 милиарда евро) на реалния БВП и увеличение с 1,8 милиарда евро на икономическото благосъстояние в дългосрочен план. По отношение на Нова Зеландия се очаква увеличение с 0,52 % (1,3 милиарда евро) на реалния БВП и увеличение с 0,6 милиарда евро на икономическото благосъстояние в дългосрочен план.

Този вариант ще донесе значителна целокупна икономическа изгода, като същевременно ще бъдат взети предвид чувствителните аспекти на определени селскостопански подсектори.

Има вероятност отделни социални последици (по-специално що се отнася до трудовите възнаграждения и заетостта) да са слабо положителни в ЕС, Австралия и Нова Зеландия. Очаква се да бъде положително съвкупното въздействие върху икономическите и социалните права на човека (адекватен жизнен стандарт, право на труд, социална закрила), както и върху други права, произтичащи от подобряването на благосъстоянието.

Какви са разходите, свързани с предпочитания вариант?

Като обичайна последица от намаляването на пречките пред търговията, очакванията са разгръщането в по-голям мащаб на икономическата дейност да доведе до слабо повишаване на емисиите на парникови газове (CO2) (увеличение с 0,38 % в Австралия, с 0,64 % — в Нова Зеландия и с 0,04 % — в ЕС) и до намаляване в останалата част от света, което би довело до незначително увеличение в световен мащаб в дългосрочен план.

ЕС предвижда да включи в споразумението разпоредби относно принципите за опазване на околната среда в отделна глава, посветена на търговията и устойчивото развитие.

Либерализирането на търговията може да доведе до безработица с преходен характер (преразпределение на работната ръка) в малко на брой сектори. По-специално увеличеният достъп до пазара в сектора на основните селскостопански продукти може да се отрази неблагоприятно на заетостта на дребните земеделски производители в ЕС.

Какви ще са последиците за предприятията, МСП и микропредприятията?

Предпочитаният вариант на политика предполага цялостно намаляване на пречките пред износа на стоки и услуги и инвестициите на ЕС в Австралия и Нова Зеландия.

Евентуални разпоредби за опростяване на митническите процедури и управление биха донесли определени предимства за дребните износители и поради това са много важни за малките и средните предприятия (МСП). Наред с това, евентуални разпоредби относно двустранното сътрудничество, целящи да се подобри достъпът на МСП до информация, ще позволят да се увеличи прозрачността.

Ще има ли значително отражение  върху националните бюджети и администрации?

Не се очаква ССТ да имат значително отражение върху националните бюджети и администрации.

(Прякото отражение върху бюджета на ЕС се очаква да бъде отрицателно поради намаляване на постъпленията от мита.)

Ще има ли други значителни въздействия? 

Не.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

След сключването, влизането в сила и започването на прилагането им, новите ССТ подлежат на мониторинг, при използване на показатели за тази цел. Редовните консултации със заинтересованите страни ще дадат възможност за ефективни последващи действия във връзка с прилагането им. ССТ ще бъдат подложени на оценка, след като бъдат в сила достатъчно дълго време, за да се осигури наличието на необходимите данни.