11.4.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/11

1.1.

Превенцията на радикализирането на младите хора изисква дългосрочен ангажимент от страна на различни участници и организациите на гражданското общество играят важна роля в този процес. Гражданското общество допринася за социалната и ценностно обусловена устойчивост спрямо радикализацията.

1.2.

Държавите членки и институциите на ЕС трябва да възприемат участниците в гражданското общество повече като партньори, вместо да ги използват като инструменти в борбата срещу съпроводения с насилие екстремизъм. Вече съществуват най-добри практики, програми и други инициативи за превенция във всички области на предотвратяването на радикализацията, но те не получават достатъчно устойчива, дългосрочна подкрепа и са уязвими на бюджетните съкращения.

1.3.

ЕИСК подкрепя възприемането на многоведомствен подход към предотвратяването на радикализацията, който изисква широкообхватно изграждане на капацитет във всички сектори, имащи отношение към този въпрос. Този подход обединява политици, национални институции като полицията и затворите, социални работници (особено тези, които работят с млади хора), академичните среди и медиите, предприемачи и предприятия, както и представители на организираното гражданско общество, включително организации, представляващи семействата, и организациите на социалните партньори, със специален акцент върху младежките организации.

1.4.

Необходими са по-голяма подкрепа на национално и европейско равнище за организациите на гражданското общество, по-устойчиви бюджетни ресурси в дългосрочен план и координация, изграждане на мрежи и прилагане на политиките на територията на целия ЕС. Следователно в „Стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи“ трябва да се обърне още по-голямо внимание на участието и подкрепата на заинтересованите страни от гражданското общество, тъй като политиците и обществото на практика носят обща отговорност за борбата срещу радикализацията. В този контекст насърчаваща инициатива би могла да бъде Програмата за овластяване на гражданското общество, стартирана по линия на Интернет форума на ЕС (1).

1.5.

Гражданското общество и структурите на социалните партньори трябва да бъдат включени в по-голяма степен в Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) (2). Държавите членки следва да насърчават по-проактивно структури, подобни на RAN, на регионално и местно равнище.

1.6.

Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) и предоставените от Комисията инструменти са стъпка в правилната посока, но трябва да бъдат насочени в по-голяма степен към местните структури на гражданското общество и да бъдат по-добре обезпечени с персонал и ресурси, за да могат успешно да обединяват експерти от публичния сектор и организираното гражданско общество.

1.7.

Държавите членки следва да използват пълноценно инструментите и програмите на ЕС за предотвратяване на радикализацията, в това число Европейската мрежа за стратегическа комуникация (ESCN) — мрежа за сътрудничество на 26 държави членки, в рамките на която се споделят анализи, добри практики и идеи за използването на стратегическа комуникация за противодействие на съпроводения с насилие екстремизъм (3).

1.8.

Синдикатите изпълняват важна роля, тъй като представляват работещите във всички публични сектори, имащи отношение към този въпрос. Тези, които работят на първа линия, трябва да бъдат обучени в областта на превенцията на радикализацията в тясно сътрудничество с експертните органи на гражданското общество.

1.9.

ЕИСК приветства създаването на експертната група на високо равнище, която ще съдейства на Комисията за укрепване на реакцията спрямо радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм посредством по-добра координация на политиките и включването на всички заинтересовани страни, в това число гражданското общество.

1.10.

Конкретните съвети, услугите за подкрепа и мрежите, които помагат за идентифицирането на признаците на радикализиране, като същевременно предотвратяват всякакъв вид дискриминация, трябва да бъдат достъпни не само за служителите на публичните служби като училищата, но и за семействата.

1.11.

ЕИСК подчертава значението на приобщаващото формално и неформално образование, които са абсолютно необходими за активното участие в едно многообразно общество, тъй като учат на критично мислене и медийна грамотност и допринасят за устойчивостта на обществото на антидемократични, ксенофобски и популистки тенденции, които в някои случаи оказват все по-голямо въздействие върху доминиращия политически дискурс, който се адаптира към ксенофобските настроения и възгледи.

1.12.

Като част от усилията за превенция на радикализирането на младите хора е необходимо да се обърне особено внимание и да се инвестира в дейностите на гражданското общество, които са насочени към младите хора, и в младежките организации, които предлагат алтернативни структури и възможности за самоопределяне, както и в сигурно пространство за диалог, в това число активно слушане и себеизразяване.

1.13.

Инвестициите за справяне с много високите равнища на младежка безработица и широко разпространената нестабилност на работните места в много държави от ЕС също би трябвало да се разглеждат като начин за предотвратяване на радикализацията. Освен това ЕИСК призовава да се даде по-висок приоритет на по-големите инвестиции в борбата с бедността и интеграцията на младите хора в обществото, образователната система и пазара на труда.

1.14.

ЕИСК подчертава жизненоважната роля на религиозните общности и тяхната социална отговорност за предотвратяването на радикализма и призовава за по-стратегическо ангажиране със защитата на правилата и ценностите на либералната демокрация и с насърчаването на основания на ценностите междукултурен диалог, мира и ненасилието.

1.15.

Активните партньорства с предприятията могат да допринесат за предотвратяването на радикализацията. Предприятията в сферата на социалните медии също трябва да се включат в борбата срещу изказванията, подбуждащи към омраза, алтернативните факти и екстремистката реторика в своите медии.

1.16.

ЕС следва да покаже, че е сериозно заинтересован от предотвратяването на радикализацията, и да си сътрудничи по-тясно с организациите на гражданското общество в трети държави.

1.17.

Важно е да се спрат финансовите потоци в подкрепа на екстремистки структури както в рамките на ЕС, така и от трети държави, които възпрепятстват усилията на публичните власти и гражданското общество за предотвратяване на радикализацията.

2.1.

В настоящото становище се разглеждат дългосрочни и ефективни мерки за предотвратяване на радикализирането на младите хора, предприемани на ранен етап. За целите на настоящото становище под радикализация се разбира процес, при който отделни лица или групи стават екстремисти (4), като в крайна сметка прибягват до, насърчават или пропагандират насилие за постигането на целите си. Радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм, е специфичен процес, който не трябва да се бърка с политическия радикализъм, ненасилствените радикални идеи или действия, или легитимната демократична опозиция. Тя е неразривно свързана със съпроводения с насилие екстремизъм, както се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 2015 г., и може да се прояви в най-различен социален контекст. В становището се изтъкват важните действия, които се предприемат в рамките на проекти на гражданското общество и сътрудничество между държавните органи, социалните партньори и гражданското общество, и се призовава да се продължи работата за изготвяне на съгласувана европейска концепция, включваща устойчива и ефективна европейска подкрепа, финансиране и координация.

2.2.

ЕИСК би искал да изтъкне, че трябва да се работи за утвърждаването на общи определения и разбиране във всички държави от ЕС и в академичните среди на явленията радикализация, насилствена антидемократична дейност или тероризъм, както и на взаимовръзките между тези концепции. Затова ЕИСК възнамерява да продължи да анализира тези въпроси през погледа на гражданското общество, за да предложи допълнителни гледни точки по темата.

2.3.

Мотивираният от радикални идеологии и съпроводен с насилие екстремизъм има много лица, като доста от тях са млади. Често се вербуват млади хора, произхождащи от най-разнообразни социално-икономически среди и с много различни равнища на образование. Все по-често се вербуват и млади жени.

2.4.

Младите хора, склонни към радикализиране, което може да доведе до съпроводен с насилие екстремизъм, често се чувстват изключени и маргинализирани от обществото, или объркани от проблеми, свързани с идентичността и промяната. Радикалните идеологии често претендират, че предоставят напътствия, насоки и подкрепа в ежедневието и компенсират наложеното поради различни причини чувство за малоценност. Именно тук гражданското общество може да играе основна роля, като предоставя алтернативи и, в по-общ план, допринася за изграждането на трайна социална и ценностно обусловена устойчивост спрямо радикализацията.

2.5.

Процесът на радикализиране може да бъде много бърз, като често протича в рамките на няколко седмици или месеца. Социалните медии играят важна роля, тъй като предоставят анонимни и бързи платформи за вербуване и за разпространение на пропаганда.

3.1.

Държавите членки носят основната отговорност за вътрешната си сигурност. Координацията и прилагането на подходящи мерки на европейско равнище обаче ще бъдат затруднени, ако липсват яснота и цялостен подход в координацията на междуинституционално равнище. Ситуацията се усложнява и поради трансграничния характер на тероризма и радикализацията, което налага засилена координация, изграждане на мрежи и прилагане на политиките на територията на целия ЕС.

3.2.

От 2005 г. насам всички инициативи на ЕС за борба срещу радикализацията се осъществяват в съответствие със стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, която беше актуализирана през 2008 г. и по-наскоро през 2014 г. Стратегията на ЕС намира отражение и в две съобщения от 2014 (5) и 2016 г. (6), както и в няколко заключения на Съвета (7), доклада на Европейския парламент от 2015 г. и становището на Комитета на регионите от 2016 г. (8) В стратегията на ЕС трябва да се обърне още по-сериозно внимание на участието на заинтересованите страни от гражданското общество и на тяхното подпомагане. Общ дълг на политиците и обществото е да се справят с недоволството на младите хора срещу ценностите на либералната демократична система и да се борят срещу тяхното радикализиране.

3.3.

На Европейската комисия трябва да се признае заслугата, че отчете на много ранен етап колко е важно да се възприеме всеобхватен подход за предотвратяването на радикализацията. Комисията заяви своята подкрепа за обмена на опит и най-добри практики на равнището на целия ЕС посредством мрежата RAN. В Европейската програма за сигурност от 28 април 2015 г. (9) Комисията обяви създаването на Център за високи постижения на RAN, което беше осъществено на 1 октомври 2015 г. Следва да се упомене специално Интернет форумът на ЕС, създаден на 3 декември 2015 г. Преразгледаните насоки за стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи от 24 май 2017 г. (10) са обвързвани по-ефективно с опита и препоръките на RAN и имат за цел също така да се засили участието на гражданското общество в рамките на многоведомствен подход.

3.4.

В съобщението си относно предотвратяването на радикализацията, водеща до насилнически екстремизъм (11), Европейската комисия обяви, че ще представи предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на социалното приобщаване. ЕИСК подкрепя тези планове и насърчава Европейската комисия да подготви и представи такова предложение в близко бъдеще.

3.5.

С цел увеличаване на усилията за предотвратяване и противодействие на радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм и до тероризъм, и подобряване на координацията и сътрудничеството между всички заинтересовани страни, имащи отношение към въпроса, Комисията създаде експертна група на високо равнище в областта на предотвратяването и противодействието на радикализацията (Експертна група на високо равнище по въпросите на радикализацията). Групата ще предоставя консултации относно по-нататъшното развитие на политиките на ЕС в областта на предотвратяването на радикализацията, водеща до съпроводен с насилие екстремизъм и до тероризъм, и относно вариантите за по-структурирано бъдещо сътрудничество в тази област между различните заинтересовани страни, в това число специалисти и държави членки.

3.6.

Въпреки това ЕИСК счита, че инициативите на ЕС и държавите членки за предотвратяване на радикализацията, както и предприетите стъпки за тяхното изпълнение, все още са недостатъчни. Много от настоящите политики на ЕС наблягат твърде много върху организациите на гражданското общество като инструменти (а не като партньори) в борбата със съпроводения с насилие екстремизъм, (например като инструменти за разработване на онлайн послания за противодействие на пропагандата). Освен това ЕИСК констатира, че тъй като са движени главно от „кризисни“ събития като терористичните нападения през последните години, тези политики изглежда поставят акцент предимно върху ислямския тероризъм и краткосрочната, основана на санкции политика за сигурност (12), докато в действителност съществуват и други екстремистки заплахи от екстремистки политически групи използващи религията като претекст. Вместо това трябва да инвестираме в устойчиви и дългосрочни усилия за превенция. В своите становища относно „Политиката на ЕС за борба с тероризма“ (2011 г.) (13) и относно „Програмата на ЕС до 2030 г.“ (14) ЕИСК вече призова гражданите и местните заинтересовани страни да бъдат по-активно привлечени за участие и да им се предостави допълнителна институционална подкрепа (15), тъй като те играят важна роля за изграждането на доверие, социална ангажираност и демократично приобщаване на местно, регионално и национално равнище.

4.1.

ЕИСК подкрепя категорично възприемането на многоведомствен подход към предотвратяването на радикализацията. Това ще изисква широкообхватно изграждане на капацитет във всички сектори, имащи отношение към този въпрос. Многоведомственият подход обединява политици, национални институции като правоприлагащите органи и затворите, социални работници, академичните среди и медиите, представители на организираното гражданско общество, както и организациите на социалните партньори в тази област, като синдикалните организации на работещите в полицията, затворите и училищата.

4.2.

ЕИСК подчертава ролята на гражданското общество в борбата срещу радикализацията и отбелязва, че цялостният му принос не бива да се ограничава от съображения, свързани с политиката в областта на сигурността. В настоящото становище се представят примери за дейности и проекти на организираното гражданско общество, които допринасят за по-голямата социална устойчивост и приобщаване. Това е една от множеството области, в които гражданското общество дава съществен принос, който далеч надхвърля всякакви възможни мерки на политиката в областта на сигурността.

4.3.

Затова ЕИСК приветства създадената от Комисията през февруари 2017 г. мрежа на лицата, отговорни за определянето на политиката в областта на превенцията на национално равнище, която има за цел повишаване на обмена на знания и опит в държавите членки и засилване на участието на държавите членки в дейностите на RAN. Новосъздадената експертна група на високо равнище по въпросите на радикализацията е допълнителна стъпка към укрепването на този обмен между всички заинтересовани страни, имащи отношение към този въпрос.

4.4.

Държавите членки следва да използват в пълна степен инструментите и програмите на ЕС за превенция на радикализацията и сами да осигурят адекватни бюджетни ресурси, които почти никъде не достигат. За да се постигнат устойчиви резултати, мерките за превенция на радикализацията изискват дългосрочен ангажимент.

4.5.

Синдикатите играят особено важна роля, тъй като представляват, наред с другото, тези, които работят на първа линия във всички публични сектори, имащи отношение към този въпрос, и могат да предоставят обучение и услуги на своите членове. Затова ЕИСК призовава също така публичните и социалните служби да бъдат обезпечени с подходящ персонал и ресурси на всички равнища, по-специално на местно равнище. Така например, увеличаването на полицейското присъствие в места, изложени на риск от престъпления, може да предотврати появата на пространства извън закона с високи равнища на насилие.

4.6.

Приобщаващото формално образование и неформално обучение са от решаващо значение за активното участие в обществото. Те могат да изградят толерантни и плуралистични общества, като насърчат осъзнаването на либералните и хуманистичните ценности и стандарти, основани на демокрацията и принципите на правовата държава. Училищата, образованието и професионалното обучение, както и инициативите за работа с младите хора, са ключови институции, които могат да играят роля в ранната превенция на радикализацията, при условие че учат на критично мислене и медийна грамотност (16), и — в съчетание с функциониращи пазари на труда — насърчават социалната интеграция, като предлагат добри перспективи, по-специално за младите хора. Добрите системи за образование и обучение сами по себе си не могат да предотвратят радикализацията, но могат да засилят устойчивостта спрямо нея.

4.7.

Образователната работа трябва да се засили и извън държавната училищна система, и съответните инициативи на гражданското общество трябва да получат още по-голяма подкрепа с цел изграждане на междукултурно съзнание и в същото време поемане на ясен ангажимент в подкрепа на свободата, либералната демокрация и принципите на правовата държава. Информираният подход към различните култури и региони в света, по-специално в контекста на миграционната криза, но също и изграждането на разбиране за неоспоримите ценности на нашето общество, като например ролята на мъжете и жените, която се основава на равенство и равни възможности, мотат активно да допринесат за превенцията.

4.8.

По-специално следва да се инвестира повече в дейностите на гражданското общество, които са насочени към младите хора, и в младежките организации, които предлагат културни, спортни и други дейности за свободното време, с цел осигуряване на алтернативни структури и възможности за самоопределяне, както и сигурни пространства за диалог и лично изразяване.

4.9.

Допълвайки държавния образователен сектор, организираното гражданско общество има съществен принос по-специално за разработването на висококачествени послания за противодействие на пропагандата и „офертите“ на радикалните групировки, както ЕИСК вече е посочвал (17). Религиозните общности и преди всичко свидетелите, жертвите и оцелелите от конфликтните региони, както и онези, които са напуснали екстремистките групировки, могат да предоставят ценен принос, като се превърнат в модели за подражание. Именно поради ключовата си роля в предотвратяването на радикализацията образователните системи, гражданското общество и местните власти се нуждаят от много повече помощ, подкрепа и финансиране в дългосрочен план.

5.1.

Комитетът подкрепя по-специално инициативата за насърчаване на диалога с политиците на европейско и национално равнище, и призовава да се създаде официална рамка за редовен обмен на всички равнища, за да се гарантира, че мрежата RAN може да предложи практически препоръки на държавите членки и на европейските институции. Освен това по-систематичното разпространение на нейните препоръки и резултати би могло да засили в максимална степен въздействието ѝ на всички равнища. Експертната група на високо равнище по въпросите на радикализацията ще предостави препоръки в това отношение.

5.2.

Във връзка с това ЕИСК приветства идеята за обединяване на общите прегледи на съществуващите програми за превенция и напускане на екстремистки групировки във всяка държава членка. Тези общи прегледи биха могли също така да бъдат предоставяни на европейско равнище, например посредством мрежата RAN, с цел да се подобри диалогът между държавните органи и заинтересованите страни от гражданското общество, и по този начин да се създадат синергии и да се избегне дублирането на програми. Информацията за тези инициативи трябва да бъде подобрена значително в целия ЕС.

5.3.

Гражданското общество и структурите на социалните партньори, които проявяват интерес или вече работят в областта на предотвратяването на радикализацията, следва да бъдат привлечени за по-активно участие в RAN. Ето защо подобни на мрежата RAN структури на регионално или местно равнище трябва да бъдат насърчавани допълнително от държавите членки.

5.4.

Заинтересованите страни от гражданското общество и държавните органи, сдруженията, в това число спортни клубове и организации, представляващи семействата, училищата, младежките организации, религиозните общности, социалните служби и полицията трябва да работят заедно, като възприемат общ междудисциплинарен подход, за да може стратегиите за предотвратяване на радикализацията да заработят на ранен етап. Затова по-специално работещите на първа линия трябва да бъдат обучени в областта на превенцията на радикализацията в тясно сътрудничество с експертните структури на гражданското общество. Освен това на тези служители трябва да се осигури достъп до съответните консултативни органи и мрежи, които да им помагат да откриват признаци на радикализация, като същевременно се избягва всякакъв вид дискриминация.

5.5.

Местните власти и техните администрации имат особено важна роля в превенцията, тъй като са в състояние да обединят всички заинтересовани страни на местно равнище. Съществуващите механизми за финансиране на равнище ЕС и на национално равнище трябва да се укрепят и да станат по-достъпни чрез намаляване на бюрократичните пречки, и да бъдат допълнени от значително устойчиво финансиране.

5.6.

ЕИСК призовава за повече инвестиции в образованието, системите за обучение, работата с младите хора и в съоръжения за свободното време, които насърчават интеграцията и демократичните ценности, споделяни в целия ЕС.

5.7.

Държавите членки не инвестират необходимите средства, за да предоставят отлични възможности на младите хора и по този начин да се борят с радикализацията, която може да бъде подхранвана от социалната маргинализация и липсата на възможности, дължаща се, например, на отпадането от образователните системи. Като цяло мерките за справяне с много високите равнища на младежка безработица и несигурните условия на труд в много държави от ЕС също трябва да се разглеждат като начин за предотвратяване на радикализацията.

5.8.

На въпроси като идентичността, ролевите конфликти, свързани с пола или дадена култура, възможността за социално-икономически конфликти, имиграцията и дискриминацията, социалното изключване и тормоза, които могат да бъдат използвани в екстремистката пропаганда и от екстремистките групировки, следва да се обърне по-голямо внимание в училищното образование и в програмите за обучение на държавните служители, като работещите в правоприлагащите органи и затворите. На основни теми, имащи отношение към този въпрос, като гражданското образование обаче се отделя твърде малко внимание в учебните програми на много страни в ЕС. Развиването на медийни умения по отношение на използването на интернет и социалните медии у младите хора, родителите и учителите продължава да бъде въпрос от жизненоважно значение.

5.9.

Уязвими на радикализация са не само младите хора, засегнати от бедност или безработица. Материалните лишения и липсата на възможности и активно участие могат да доведат до социално изключване, което на свой ред да отвори широко вратите пред вербовчиците на радикализма. Освен на по-големите инвестиции в борбата с бедността (18) ЕИСК призовава да се даде по-висок приоритет на интеграцията на младите хора в обществото, образователните системи и пазара на труда. ЕИСК отново отправя призив за стабилни системи за интеграция в държавите членки, които да улесняват достъпа до пазара на труда, признаването на квалификациите и предоставянето на професионално и езиково обучение като инструменти на интеграцията, и отхвърля всякаква дискриминация въз основа на етническа или религиозна принадлежност (19).

5.10.

Конкретните услуги за подкрепа и предоставяне на съвети са много важни за семействата на млади хора в процес на радикализация. Също така семействата, откриващи промени в младите хора от своето роднинско обкръжение, които са признак за радикализиране, трябва да имат достъп до съответните лица за контакт и мрежи. Предвид тяхната достъпност организациите и инициативите на гражданското общество се нуждаят особено много от подкрепа за разработването на програми за диалог и обмен на знания с маргинализирани млади хора и техните семейства.

5.11.

Програмите за борба с домашното насилие помагат за предотвратяването на радикализацията, защото сблъсъкът с домашното насилие може да създаде изкривени ролеви модели и изкривено разбиране на ролите, което често насърчава престъпността. Освен това те се нуждаят от допълнителна институционална и финансова подкрепа.

5.12.

Активните партньорства с предприятията могат да допринесат за превенцията. Това важи особено за сектора на ИКТ. Новаторските инструменти, като тези, предлагани от социалните медии и интернет, могат да спомогнат за разпространението на послания за противодействие на пропагандата при ниски или — в идеалния случай, без никакви разходи. Предприятията могат да помагат на организациите на гражданското общество и на специалистите да използват професионалните си комуникационни и медийни умения и да подкрепят разработването на целенасочени реклами и кампании.

5.13.

В същото време доставчиците на онлайн услуги трябва да бъдат включени в борбата с изказванията, подбуждащи към омраза, алтернативните факти и екстремистката пропаганда в техните медии и да бъдат задължени да премахват незаконното екстремистко съдържание от своите сайтове. Контролът върху общуването в интернет обаче не бива да се превръща в инструмент, засягащ неприкосновеността на личния живот на гражданите (20).

5.14.

В тази връзка държавите членки се приканват да развиват комуникационните и медийните умения на заинтересованите страни от гражданското общество, така че да могат да се разработят подходящи мерки за противодействие на разпространението на радикално съдържание, което подбужда към насилие, и те да се предоставят на други професионалисти и проекти. Един от начините за постигане на тази цел би бил държавите членки да продължат да дават постоянен принос към Програмата за овластяване на гражданското общество.

5.15.

ЕИСК призовава за повече средства за научни изследвания, които ЕС вече предоставя чрез изследователските си програми за превенция на радикализацията — например във връзка с Центъра за високи постижения на мрежата RAN — и за повече работа в мрежа между академичните среди и експертите на гражданското общество в тази област.

5.16.

Радикализацията твърде често се извършва в системата на местата за лишаване от свобода. Тази среда съчетава редица рискови фактори като концентрация на индивиди, ситуации на изключване, факта, че лишените от свобода разполагат с твърде много време и др. Необходими са проактивни мерки за подпомагане на подходящо обучение на служителите в местата за лишаване от свобода, което да им дава възможност да откриват рискови ситуации. Могат да се открият положителни примери в тази област, както и добри механизми, позволяващи предотвратяването на подобни ситуации. За да се постигне това, местата за лишаване от свобода трябва да бъдат с подходящ капацитет, да разполагат с квалифициран персонал и адекватно съотношение между броя на служителите и лишените от свобода, за да се подпомогне тяхната рехабилитация. Ролята на синдикатите в този сектор трябва да бъде укрепена допълнително, например посредством организиране на обучения и разпространяване на извлечените с помощта на RAN поуки.

5.17.

Държавните служители от органите по сигурността, затворите, социалните служби и училищата, и други компетентни държавни институции, които имат множество връзки с организираното гражданско общество, трябва да възприемат многоведомствен подход, който да отива отвъд наказателните мерки, като предлага повече обучение в областта на превенцията и повишаването на осведомеността по темата. За тази цел могат да се предоставят експертни познания и ресурси на европейско равнище и да се насърчи целенасоченото сътрудничество с гражданското общество.

5.18.

Трябва да се засили сътрудничеството между държавните и неправителствените органи в областта на реинтеграцията на бивши затворници, за да се гарантира успешната им социална рехабилитация. Много радикализирани млади хора имат общо криминално минало.

5.19.

Интеграцията на бившите затворници на пазара на труда е затруднена от стигмата, която присъдата лишаване от свобода често носи със себе си. Тя обаче е важна стъпка към предотвратяването на радикализацията. Социалните партньори (в този случай основно работодателите) се приканват да дадат своя принос в това отношение, като предложат втори, а често и първи шанс на засегнатите.

5.20.

ЕС следва да покаже, че е сериозно заинтересован от предотвратяването на радикализацията и да си сътрудничи по-тясно с организациите на гражданското общество в трети страни, в които е налице висок риск от радикализация, и които могат да бъдат или ще се превърнат в горещи точки за радикализация.

5.21.

По-конкретно, очертаната в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС външна дейност на ЕС в областта на борбата с тероризма и изграждането на устойчивост на държавите и обществата поставя акцент върху необходимостта от насърчаване на междукултурния и междурелигиозния диалог чрез разширяване на партньорствата с гражданското общество, социалните организации, религиозните общности и частния сектор в тези държави. Съществува висок риск усилията на гражданското общество да не се увенчаят с успех поради засиленото влияние, което упражняват някои външни участници от трети държави, например като финансират прибягващи до насилие екстремистки движения в държавите — членки на ЕС, и в съседните му държави. Тези финансови потоци трябва да бъдат спрени.