ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 24.10.2017

COM(2017) 623 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС

{SWD(2017) 349 final}

1.Въведение

Деветте най-отдалечени региона — Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, остров Реюнион и Сен Мартен (Франция), Канарските острови (Испания), Азорските острови и Мадейра (Португалия) — са територии с особено ценен принос за Европейския съюз (ЕС). Те допринасят за неговото обогатяване в икономически, културен и географски аспект. Те му осигуряват стратегически достъп до моретата и уникални природни активи, тъй като в тези региони са съсредоточени 80 % от неговото биологично разнообразие.

При все това тяхната отдалеченост, малката им площ, уязвимостта им към изменението на климата, заедно с географската изолираност на повечето от тях 1 , изправят пред определени предизвикателства тяхното развитие и спъват интегрирането им във вътрешния пазар.

Особеното положение на най-отдалечените региони е признато от 1999 г. в Договорите на ЕС, а от 2009 г. — по силата на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), което им позволява да се ползват от специални мерки в рамките на ключови политики на ЕС, като селското стопанство, сближаването и конкуренцията.

Между 2014 и 2020 г. по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и на специална схема от мерки в областта на селското стопанство (Регламента POSEI) 2 са предвидени почти 13,3 милиарда евро за най-отдалечените региони, което е важен източник на инвестиции и работни места. Това включва специално отпуснати средства по две линии — в областта на регионалното развитие и рибарството, за да се компенсират допълнителните разходи, които тези региони понасят поради особеното си положение 3 .

Освен това, за да се подпомогне повишаването на тяхната конкурентоспособност, спрямо най-отдалечените региони се прилагат специални правила в други области, като например държавната помощ 4 , що се отнася до оперативната и инвестиционната помощ, а също в сферата на данъчното облагане и митниците. Ефектът, който се постига с тази значителна публична подкрепа от страна на ЕС, е свързан с развитието на инфраструктурата, осигуряването на услуги за населението, създаването на работни места, влагането на инвестиции в образованието и уменията и повишаването на конкурентоспособността на предприятията. Тя допринася също така за подобряването и диверсифицирането на селскостопанските дейности, за опазването на околната среда и за борбата с изменението на климата. Придружаващият настоящото съобщение Работен документ на службите на Комисията съдържа обзорен преглед на изпълнението на мерките, предложени в Стратегията от 2012 г., както и подробна информация за социално-икономическата ситуация в най-отдалечените региони.

Независимо от постигнатия от тях през годините напредък, най-отдалечените региони продължават да са изправени пред сериозни предизвикателства, които допълнително се задълбочават от глобализацията и изменението на климата. Тяхното развитие е крехко. Повечето от тях се нуждаят от инвестиции в основна инфраструктура — като например пътища и съоръжения за управление на водите и отпадъците — и икономиката им зависи от ограничен брой стопански сектори 5 . Специфичните за тях фактори със задържащо действие, в т.ч. отдалечеността, водят до допълнителни разходи за техните предприятия, най-вече за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин се препятства пълноценното им участие на единния пазар.

През последните години повод за тревога е развитието на политическата, икономическата и социалната ситуация в най-отдалечените региони, характеризиращо се с повишаване на нивото на безработицата, особено обезпокоително сред младите хора, и с увеличаване на незаконната миграция и разрастване на социалните кризи в някои от тях. Между 40 и 55 % от младите хора в тези региони са безработни. В някои от най-отдалечените региони остават драстични различията между тези региони и континентална Европа по отношение на степента на развитие, равнището на благосъстояние и икономическите и социалните възможности. Освен това опустошенията, нанесени от ураганите през септември 2017 г. — особено в Сен Мартен — хвърлиха нова светлина върху уязвимостта на тези територии, именно защото в бъдеще има вероятност по-често да настъпват подобни екстремални метеорологични условия.

Очевидна е необходимостта от увеличаване на усилията, за да могат най-отдалечените региони пълноценно да се възползват от предимствата от членството в ЕС и от възможностите, предлагани от глобализацията. Необходим е по-енергичен и по-добре съобразен с нуждите подход, за да се създаде рамка, поощряваща тяхното развитие, и да се осигурят равни възможности за техните граждани. При все че се сблъскват с определени общи предизвикателства, най-отдалечените региони се различават един от друг и всеки от тях има свои специфични нужди. Необходимо е това да се има предвид при изработването на политиките в отговор на тези нужди.

Нещо повече, не всички решения в отговор на предизвикателствата, пред които са изправени най-отдалечените региони, могат да бъдат намерени на равнището на ЕС. Преди всичко държавите членки носят отговорност за икономическото и социалното развитие на съответните техни най-отдалечени региони, по-специално в такива области от ключово значение, като здравеопазването и образованието. От своя страна, най-отдалечените региони следва да влагат допълнителни усилия с цел отприщване на вътрешния си потенциал за растеж. Същевременно, ЕС следва да създаде по-благоприятна рамка, която да позволи да се оптимизират плодовете на тези усилия, и да продължи да отчита интересите на найотдалечените региони в областите от компетентността на ЕС, като например търговията.

В настоящото съобщение е представен новият подход на Комисията във връзка с начините, по които да се динамизира развитието на най-отдалечените региони чрез максимално възползване от техните предимства и оползотворяване на възможностите, предлагани от новите вектори за растеж и създаване на работни места. По-специално този подход предполага по-добро отчитане на техните специфични особености и нужди. Освен това той изисква предприемането на конкретни и координирани действия на равнището на ЕС и на национално равнище, както и от самите най-отдалечени региони (подробният списък на тези действия е посочен в приложението). И накрая, този подход предвижда по-тясно партньорство между тези региони, държавите членки, към които принадлежат, и институциите на ЕС.

Този нов подход се основава на поуките, извлечени от изпълнението на предишната стратегия 6 , както и на обмена на информация на широка основа с представители на най-отдалечените региони, включително в рамките на 4-ия форум на най-отдалечените региони, състоял се в Брюксел на 30 и 31 март 2017 г. Той се опира на предложенията, които тези региони представиха на председателя на Комисията, и на приноса на Европейския парламент 7 и на държавите членки.

Всяка инициатива, която има последици за бюджета, надлежно ще се придържа към годишните бюджетни процедури и не може да предпоставя какво ще бъде предвидено в следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г.

Нов модел на управление, основан на стабилно партньорство

При все че са част от ЕС и от единния му пазар, най-отдалечените региони се различават в много отношения. В рамките на своя нов проактивен подход Комисията ще отчита в поголяма степен техните нужди и ще насърчава политики на ЕС, които са по-добре пригодени за тяхната ситуация, като гарантира, че спецификата им системно ще бъде вземана предвид в нейните инициативи, когато е целесъобразно.

Това предполага политиките на ЕС да се адаптират към тяхната ситуация, каквато е и целта на много от предложените действия, без да се накърнява съгласуваността на правния ред на Съюза. Това означава да се намери равновесната точка между третирането на найотдалечените региони като европейски региони с всички присъщи техни права и задължения и проактивното отчитане на техния специфичен геополитически и икономически контекст.

Този подход е съобразен с решението на Съда на Европейския съюз от декември 2015 г. 8 , в което бе пояснено приложното поле на член 349 от ДФЕС.

В съответствие с Насоките си за по-добро регулиране 9 и, в частност, със своите процедури във връзка с териториалното въздействие, Комисията ще подложи на оценка всяко значимо въздействие върху най-отдалечените региони, която да послужи като основа при изработването на нейните политики и при определянето на подходящи мерки за смекчаване на това въздействие при нужда. Идентифицирането и анализът на подобно въздействие, както и оценката на въздействието на съществуващото законодателство върху най-отдалечените региони, се опират на наличието на надеждни данни и ангажираността на заинтересованите страни с възможно най-доброто познаване на преобладаващите специфични особености в найотдалечените региони.

Съответно Евростат и националните статистически институти се насърчават да работят заедно за подобряване на надеждността на своите данни и прецизиране на статистиката, която понастоящем не отразява в пълна степен специфичните особености на най-отдалечените региони и поражда риск от изкривяване на резултатите. Освен това заинтересованите страни се насърчават да участват в механизмите на Комисията за консултация и обратна информация, за да споделят своите виждания и да предоставят доказателства за въздействието върху най-отдалечените региони.

Оценката на въздействието върху тези региони е особено важна, когато ЕС сключва и ревизира международни споразумения. Интересите на най-отдалечените региони могат да бъдат особено чувствителна тема в някои споразумения от областта на търговията или риболова. Поради това от съществено значение е да се осигури постоянен диалог и обмен на информация между Комисията, държавите членки и регионите във всички фази на преговорния процес. Най-отдалечените региони се насърчават да изразят своите интереси и конкретните си притеснения чрез всички достъпни средства, като например консултациите, провеждани в рамките на оценките на въздействието във връзка със стартирането на преговорите по търговски споразумения, и оценките на въздействието върху устойчивостта, извършвани по време на преговорите.

В допълнение към съществуващите средства за изразяване на интересите на регионите Комисията ще осигури ad hoc платформа, която ще улесни обмена на мнения с най-отдалечените региони и съответните заинтересовани страни на всички етапи от изработването и провеждането на политиките на ЕС. Това следва да позволи на Комисията при възникването на специфични проблеми да представя инициативи, които по възможно най-добрия начин ще оползотворят потенциала на тези региони и ще отговорят на техните притеснения. Това също така следва да подпомогне прегледа на място на ефикасността на относимите политики на ЕС и идентифицирането на възможностите за растеж. Тази платформа ще събере на едно място Комисията, националните органи и органите на най-отдалечените региони, както и други съответни участници.

Освен създаването на широка платформа, обединяваща всички най-отдалечени региони, Комисията също така ще предприеме действие в подкрепа на отделни региони, при които са налице специфични проблеми. Когато конкретен най-отдалечен регион идентифицира подобен проблем, налагащ предприемането на съвместно действие от съответните заинтересовани страни, Комисията ще инициира, ако е целесъобразно, създаването на специална оперативна група, която да се занимае с този проблем и да окаже подходящо съдействие.

2.Оползотворяване по най-добрия начин на предимствата на най-отдалечените региони 

Най-отдалечените региони притежават уникални предимства, които могат да бъдат по-добре оползотворени в рамките на авангардни научни изследвания и иновации в такива сфери, като биоикономиката 10 или изменението на климата, в т.ч. що се отнася до мерките за намаляване на парниковите газове чрез изпробване на нисковъглеродни транспортни и енергоспестяващи решения. Техните природни предимства по-специално включват:

·богатството на биологичното разнообразие — буфер срещу бури и наводнения, основата за ключови икономически сектори, включително туризъм, рибарство, горско и селско стопанство, както и за развиващи се сектори, като естествени биологични продукти, биомедицина и козметика;

·обширни изключителни икономически зони, които предлагат възможности за развитие на синята икономика и превръщат тези региони във важни участници в международното управление на океаните;

·тяхното местоположение и климат, подходящи за дейности в космическата сфера и в областта на астрофизиката;

·близостта до пазарите на трети държави, което улеснява обмена, включително търговията и инвестициите.

Освен това най-отдалечените региони разполагат с някои забележителни обществени предимства: богато културно наследство, което, заедно с тяхното биологично разнообразие и естествения ландшафт, ги прави привлекателни туристически дестинации; европейско ноухау, което осигурява стабилна основа за техните предприятия, както и качествено образование.

Тези предимства следва да се оползотворяват по-добре за създаване на работни места и бизнес възможности; най-отдалечените региони следва да съсредоточат своите усилия в области, в които разполагат със сравнителни предимства, идентифицирани в техните стратегии за интелигентна специализация, както и в традиционни дейности от значение за създаването на заетост. Комисията насърчава най-отдалечените региони да потърсят подходяща комбинация от безвъзмездни средства и финансови инструменти, съчетаваща различни национални, регионални и европейски източници на финансиране.

За да оползотворят своите предимства и да оптимизират развитието си чрез нови възможности, най-отдалечените региони следва да използват по най-добрия начин достъпната финансова подкрепа, включително по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции. Освен това най-отдалечените региони следва да използват в максимална степен възможностите, които предоставят Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейският портал за инвестиционни проекти.

Синя икономика

Устойчивата синя икономика следва да допринесе за социално-икономическото развитие на всички най-отдалечени региони. Понастоящем постигнатият напредък по изграждането ѝ е неравномерен. При все че интензитетът на дейностите е различен във всеки регион, моделите на растеж и слабостите са сходни. Традиционните сектори на морските дейности и мореплаването, като например рибарството 11 , корабоплаването, крайбрежният и круизният туризъм, осигуряват работни места за местното население, докато новите сектори, като възобновяемата морска енергия, аквакултурите и сините биотехнологии, все още са недостатъчно развити.

Развитието на синята икономика ще изисква стратегическо планиране и инвестиции. Например рибарството би могло да се управлява по такъв начин, че да се увеличат доходите на местните рибари, като същевременно ресурсите се използват на устойчиви нива. Поголемите туристически потоци биха могли да бъдат съпътствани от мерки за икономии на вода и от изграждането на инсталации за обезсоляване, захранвани с енергия от възобновяеми източници, с което да се отговори на увеличените нужди от вода 12 . Морските ресурси следва да се използват за развитието на сините биотехнологии отвъд сегашните пазарни ниши; поспециално биха могли допълнително да се разгърнат проектите, при които се използват водорасли за производството на козметика, храни или биогорива.

Най-отдалечените региони следва да приемат стратегии в областта на синята икономика, за да подобрят синергичният ефект от публичните политики и инвестициите, и следва да улеснят достъпа до финансиране за малките оператори чрез използването на микрокредити и финансови инструменти (като например заеми и гаранционни фондове).

Държавите членки следва да активизират събирането на научни данни и да увеличат подкрепата за научните изследвания в областта на рибарството и морското дело, да предприемат мерки за управление на риболова, да проучат, когато това е осъществимо, възможността за ограничаване на риболова в рамките на зона от 100 морски мили до корабите, регистрирани в най-отдалечените региони 13 . Те също така следва да вложат още повече усилия в борбата срещу незаконния риболов; Комисията ще включи този въпрос в дневния ред на съответните споразумения за сътрудничество и икономически споразумения с трети държави.

Селско стопанство и развитие на селските райони

Селското стопанство и развитието на селските райони представляват важна част от икономиката на най-отдалечените региони. Схемата от мерки в областта на селското стопанство за най-отдалечените региони (POSEI) и програмите за развитие на селските райони, приети от ЕС, които, взети заедно, представляват половината от общия размер на предвидените за най-отдалечените региони средства по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове 16 , допринасят за модернизирането на селскостопанското производство по устойчив начин и за повишаването на конкурентоспособността на аграрнохранителния сектор.

Освен това по програмите за развитие на селските райони се подпомагат действия за възстановяване, опазване и увеличаване на биологичното разнообразие в селското и горското стопанство, а също така се насърчава икономическото развитие в селските райони. Заедно с европейските партньорства за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост те подпомагат научните изследвания и иновациите. Освен това ревизираните правила на ЕС в областта на държавната помощ и Общият регламент за групово освобождаване 17 , който вече се прилага и за селското стопанство, ще улеснят отпускането на държавна помощ в този сектор, което ще създаде условия за нови инвестиции.

Най-отдалечените региони следва да насърчават инвестициите в нови технологии за селското стопанство и развитието на селските райони, както и да използват и доразвият инструментите за управление на риска (застраховане срещу икономически загуби, взаимоспомагателни фондове, стабилизиране на доходите), предвидени в Регламента за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) 18 . Те също така следва да увеличат броя на признатите от Съюза или на национално равнище схеми за качество на селскостопанските продукти и храни, да насърчат участието на земеделските стопани в тези схеми и да подкрепят промотирането на тези продукти, включително чрез използване на логото на най-отдалечените региони на европейските и международните пазари 19 .

Биологично разнообразие

Биологичното разнообразие в най-отдалечените региони представлява уникално наследство за Европа и света. Няколко икономически сектора в най-отдалечените региони, включително туризмът, рибарството, горското и селското стопанство, зависят пряко от него. Нещо повече, здравите екосистеми осигуряват стоки от особено важно значение за обществото, като например чист въздух и вода, и допринасят за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него.

Общата селскостопанска политика на ЕС подкрепя това чрез различни инструменти, като например мерките, свързани с агроекологията и климата, или подкрепата за устойчиво управление на горите, съфинансирани от ЕЗФРСР. Освен това от 2010 г. насам по линия на инициативата BEST 21 се насърчава опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на екосистемните услуги в най-отдалечените региони и в отвъдморските страни и територии чрез проекти с малък мащаб, чиято цел е да се отключи местният потенциал. Също така от 2012 г. насам няколко проекта относно биологичното разнообразие в найотдалечените региони бяха финансирани чрез финансовия инструмент за околната среда (LIFE). 

Наред с това най-отдалечените региони и съответните държави членки следва да работят заедно с партньори от отвъдморските страни и територии и от страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн с цел прокарване на общи цели, свързани с биологичното разнообразие, в международните споразумения.

Кръгова икономика

Кръговата икономика представлява многообещаваща област на растеж, която подкрепя ендогенното развитие в най-отдалечените региони. Ускоряването на прехода към кръгова икономика е особено важно в тези малки и отдалечени територии, които зависят от вноса на ресурси. Управлението на отпадъците може да представлява особено голямо предизвикателство поради ограничената инфраструктура за преработване на отпадъци и липсата на икономии от мащаба при събирането, преработването и рециклирането на отпадъци. В някои случаи тази ситуация се влошава от увеличаващото се население и сезонните пикове в областта на туризма, генериращи големи количества отпадъци. В резултат на това някои от най-отдалечените региони изпращат отпадъците си до континенталната част.

Изграждането на кръгова икономика също така осигурява бизнес възможности и насърчава иновациите и създаването на работни места. Разработените от най-отдалечените региони решения биха могли да се приложат и в други територии, които търсят начини за ефективно използване на ресурсите, включително островите. Някои от най-отдалечените региони са разработили добри практики и методи — като например използването на биологичните отпадъци като компост в обществените паркове на Канарските острови, използването на молекули от банан в производството на биокозметика в Мартиника, разработването в Мадейра на реверсивна система за енергия от възобновяеми източници, предназначена за генериране на водноелектрическа енергия.

Държавите членки и най-отдалечените региони следва да анализират потенциала на кръговата икономика за създаване на растеж и заетост в тези региони и да определят приоритетни проекти — включително за устойчив туризъм. Те следва да създадат условия за правилното управление на отпадъците, за да увеличат разделното събиране на отпадъци, да развият местното компостиране на органични отпадъци, повторната употреба, ремонта и рециклирането на продукти и да насърчат предотвратяването на генерирането на отпадъци. Те следва да подобрят допълнително насърчаването на екологосъобразни практики, включително на биологичното земеделие, и на методи за устойчиво управление на природните ресурси в селското и горското стопанство чрез инструменти на общата селскостопанска политика.

Изменение на климата

Най-отдалечените региони са особено уязвими на определени специфични въздействия, свързани с изменението на климата, по-специално повишаването на морското равнище и екстремални метеорологични събития като урагана „Ирма“, който причини щети в Сен Мартен 23 . В такива ситуации създаденият към Европейската комисия Координационен център за реагиране при извънредни ситуации може да осигури помощ, включително чрез Механизма за гражданска защита на Съюза.

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 24 , който осигурява подкрепа за възстановяване на региони, засегнати от бедствия, включва специфични разпоредби за най-отдалечените региони, които позволяват отпускане на финансови средства при по-нисък минимален праг на щетите. Комисията ще оцени работата на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в найотдалечените региони в контекста на по-широкообхватната оценка на фонда, която ще приключи през 2018 г.

Държавите членки и най-отдалечените региони следва редовно да актуализират специфичните нужди, рискове и уязвимостта на най-отдалечените региони, включително евентуалните мерки за адаптиране, които трябва да бъдат отчетени при регионалните или националните подходи за адаптиране към изменението на климата и за управление на риска от бедствия. Те следва да подкрепят ученията, обучението и обмена на най-добри практики в контекста на Механизма за гражданска защита на Съюза, включително в области от значение за превенцията и подготвеността и, когато е целесъобразно, да включват за участие съседните на най-отдалечените региони държави.

Енергетика

Най-отдалечените региони често ползват по-добри възобновяеми енергийни източници в сравнение с континентална Европа. Техният потенциал обаче не се оползотворява в пълна степен поради технически, икономически и законодателни пречки 26 . Тъй като не са свързани към енергийните мрежи на континента, повечето от най-отдалечените региони продължават да зависят от скъпоструващия внос на петрол за нуждите на собственото си производство на енергия: това налага също така да бъде субсидирано закупуването на петрол; в противен случай цената на електроенергията би била твърде висока. Предвид обособените им в редица случаи енергийни системи, най-отдалечените региони имат потенциала да затвърдят ролята си на лидери в областта на прехода към чиста енергия, като внедряват устойчиви енергийни решения. Увеличаването на енергийната самодостатъчност на най-отдалечените региони ще донесе значителни икономически ползи от гледна точка на растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места, като същевременно ще допринесе за постигането на целите на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата.

През 2014 г. най-отдалечените региони създадоха „енергийна мрежа“ за сътрудничество в областта на устойчивите енергийни решения, като повечето от тях изпробват и разработват варианти за енергия от възобновяеми източници. Необходими са обаче допълнителни усилия и инвестиции — особено в областта на възобновяемата морска енергия (океанска термална енергия, енергия на морските вълни, ветроенергийни системи с разположени в морето инсталации), в съчетание с иновативни технологии за съхранение, както и технологии с увеличена енергийна ефективност и решения за чист транспорт, като всички те са с огромен потенциал за най-отдалечените региони.

Най-отдалечените региони действително са най-подходящите места за изпитване на устойчивите енергийни системи и за насърчаване на местните общности за енергия от възобновяеми източници. Но те могат да се възползват в пълна степен от тези възможности само ако съответните държави членки пригодят своето законодателство към техните нужди. По-специално правилата за държавната помощ позволяват на държавите членки да въведат схеми за подкрепа на развитието на енергията от възобновяеми източници в най-отдалечените региони, при които се отчитат реалните разходи за производството на електроенергия, а не референтните национални цени на електроенергията.

Държавите членки следва да гарантират, че тяхното законодателство и схеми подкрепят развитието на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност в тези региони (например организиране на тръжни процедури специално за най-отдалечените региони, местни схеми за данъчно облагане, развитие на електроенергийните мрежи и на капацитета за съхранение). Националните разпоредби относно енергийната ефективност в строителния сектор, с които се транспонира Директивата относно енергийните характеристики на сградите 27 , могат да се адаптират по такъв начин, че да се отчетат местните условия 28 .

Освен това най-отдалечените региони следва да поемат водеща роля при прехода към чиста енергия в съответствие с инициативата за чиста енергия за островите в ЕС 29 , стартирала като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“.

С подкрепата на ЕС най-отдалечените региони също така инвестират в подобряване на своята енергийна ефективност. Тъй като повече от половината от потреблението на първична енергия в тях се пада на транспорта, най-отдалечените региони започват да насърчават електрическата мобилност. Законодателството на ЕС в областта на енергетиката, включително някои от най-новите предложения 30 , предлага възможности и стимули, за да могат тези региони сами да задоволяват своите енергийни потребности. Най-отдалечените региони следва да организират кампании за информиране на населението и местните общности за ползите от инвестициите в енергията от възобновяеми източници и в енергийната ефективност.

3.Създаване на условия за растеж и работни места

Най-отдалечените региони приеха стратегии за интелигентна специализация 31 с цел подпомагане на инвестициите в научни изследвания и иновации в рамките на програмите, изпълнявани по линия на Европейския фонд за регионално развитие в периода 2014—2020 г. В тези стратегии са идентифицирани предимствата и перспективните сектори, които следва да се проучат, като се отчитат силните страни и ограничителните фактори на всеки регион, и по-специално малкият размер на техните предприятия, ниският брой на изследователите и ограниченото предлагане на помощни услуги.

Тези стратегии позволяват на най-отдалечените региони да съсредоточат своите инвестиции в ключови регионални приоритети и сектори с голям потенциал и да задълбочат сътрудничеството между университетите и научноизследователските центрове, предприятията и регионалните правителства. Те следва да бъдат подлагани на редовна оценка с участието на съответните заинтересовани страни, така че приоритетите да се преориентират в зависимост от технологичния напредък и възникването на нови пазари.

Научни изследвания и иновации

Научните изследвания и иновациите, както и трансферът на технологии са от особено важно значение, за да могат най-отдалечените региони да се превърнат в лидери в редица перспективни сектори. Най-отдалечените региони разполагат с първокласни научноизследователски и оперативни центрове, като например Института по астрофизика на Канарските острови и Космическия център в Гвиана, или организират международни събития на високо равнище на теми като биологичното разнообразие 32 . Те експериментират с нововъзникващи дейности, свързани с живота в океаните, вулканологията, енергетиката и телемедицината.

Най-отдалечените региони са в привилегирована позиция да извлекат изгода от разкриващите се нови търговски пазарни ниши, свързани с космическите дейности, и следва да се възползват от тези възможности. Това включва разрастващия се пазар на микро-спътниците, който търси да задоволи растящите си нужди, особено в сферата на видеоизображенията от близкия космос, нискоорбиталните системи или телекомуникациите.

В съответствие с приетата през 2016 г. космическа стратегия за Европа Комисията ще подпомогне навлизането на пазара, което включва съпътстващите този процес дейности, като например достъпа до инвестиции и до рисково финансиране. Тя ще подпомогне също така обединяването на пазарното търсене на европейски ракети носители за програмите „Галилео“ и „Коперник“.

При все това участието на повечето най-отдалечени региони в научноизследователските програми на ЕС все още е недостатъчно и би могло значително да се увеличи. Необходимо да се предприемат действия на няколко равнища за постигането на тази цел, включително чрез участие в международното сътрудничество по тези програми. Като първа стъпка в рамките на работната програма за периода 2018—2020 г. на „Хоризонт 2020“ ще бъде предвидено специално координиращо и спомагателно действие, с бюджет от 4 милиона евро, за да се подобрят участието на най-отдалечените региони в програмата за научни изследвания на ЕС и видимостта на техния капацитет за научни изследвания и иновации и на приоритетите им за интелигентна специализация чрез изтъкване на техните предимства. Това действие също така следва да допринесе за проучването на стоящите пред тях специфични предизвикателства, за които научните изследвания и иновациите могат да осигурят решение.

Това действие ще позволи да се картографира капацитетът на най-отдалечените региони в съответните области на научни изследвания, в които разполагат с експертни познания, и на тази основа ще могат да се намерят подходящи потенциални европейски и международни партньори, които биха могли допълнително да подсилят техния капацитет. То също така ще ги подпомогне при създаването на консорциуми за изготвяне на проектни предложения. Същевременно то следва да послужи като източник на вдъхновение при изготвянето на бъдещата рамкова програма на ЕС за научни изследвания с цел допълнително да се разшири тяхното ефективно участие.

Нещо повече, за да се премине на следващото ниво в научните изследвания и иновациите, най-отдалечените региони и държавите членки, към които принадлежат, следва да оценят потребностите на тези региони от дългосрочни инвестиции. Освен това те следва да създадат във всеки от най-отдалечените региони звена за контакт, свързани с националните звена за контакт, които да разпространяват информация за възможностите за научни изследвания и да организират кампании за повишаване на осведомеността.

Заетост, образование и обучение

Най-отдалечените региони са сред регионите с най-висок процент на безработица в ЕС, особено сред младите хора 33 . В тясно сътрудничество с държавите членки Комисията подпомага хората от най-отдалечените региони да адаптират своите умения към новите производствени системи и технологии, и по-специално към цифровизацията на икономиката, чрез Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и чрез инициативата за младежка заетост (ИМЗ).

Например училището E2C („École de la 2ème chance“) на остров Реюнион развива личните компетенции, автономността и увереността на хора в неравностойно положение в партньорство с предприятията. Преследващата същите цели програма във Френска Гвиана е привлякла местни млади хора за участие в течение на една година в строителни работи по проекта Ariane в Европейския космически център.

При все това очевидно е необходимо да се увеличат усилията за осигуряване на адекватна квалификация на учащите се и работниците в такива важни сектори, като синята, зелената или цифровата икономика, за да могат тези лица да намерят работа в своя регион или извън него. Увеличената мобилност на учащите се и на персонала в сферата на образованието и обучението, по-специално по програмата Еразъм+, би била от огромна полза за найотдалечените региони. Европейският корпус за солидарност осигурява допълнителни възможности за младите хора да се включват активно и да подпомагат общностите, като същевременно развиват своите умения и придобиват ценен опит в човешки и професионален план.

В сферата на висшето образование Комисията ще продължи да популяризира съществуващите възможности за мобилност и развиване на способностите посредством целенасочени кампании за повишаване на осведомеността, организирани в тясно сътрудничество с националните агенции. От стартирането на програмата Еразъм+ досега тя значително увеличи финансовата подкрепа за участниците, пътуващи от и до най-отдалечените региони, и допълнително ще увеличи тази подкрепа, започвайки от поканата за представяне на кандидатури за 2018 г. Нещо повече, специфичните за най-отдалечените региони правила за финансиране по програмата Еразъм+ ще се прилагат и за Европейския корпус за солидарност. Това ще осигури увеличена подкрепа за пътните разходи на участниците, идващи от найотдалечените региони и отиващи в тях. Комисията също така ще проучи възможностите за разширяване на регионалното сътрудничество по програмата Еразъм+ в съответните области с цел допълнително да се насърчи мобилността между най-отдалечените региони и съседните трети държави.

Държавите членки и най-отдалечените региони следва да проучат възможностите за укрепване или създаване на схеми, евентуално подобни на френската „Международна стажантска програма“, които позволяват на предприятията да предлагат на млади кандидати временни назначения в чужбина.

Конкурентоспособност, предприемачество и единен пазар

Най-отдалечените региони, чиито пазари са малки, зависят в голяма степен от обмена с Европа и са изправени пред изострена конкуренция от страна на съседните им държави. При все това тяхното ноу-хау и капацитетът им в много сектори, като например енергетиката, биотехнологиите, информационните технологии и услугите, би трябвало да им позволят да бъдат конкурентоспособни на своите регионални пазари.

Необходимо е най-отдалечените региони допълнително да укрепят капацитета на своите предприятия за извършване на дейност в условията на единния пазар и в международен план, за да извлекат ползи от глобализацията и да се възползват максимално от възможностите за търговия в своите географски райони.

Цифрова достъпност

За да продължат най-отдалечените региони да се развиват и в бъдеще, от съществено значение е те да бъдат свързани с континентална Европа, съседните на тях държави и останалата част от света чрез подходящи и надеждни електронни съобщителни мрежи и да се гарантира, че техните граждани и предприятия могат да ползват цифровите услуги.

През последните години тези региони значително намалиха цифровото разделение — като се започне от свързаността и използването на онлайн услуги и се стигне до цифровизацията на предприятията и обществените услуги, — при все че това разделение все още е значително в селските райони. Приети са амбициозни национални и регионални програми за подпомагане на разгръщането на инфраструктура, както и за развитието на цифровите услуги. Населението ентусиазирано прие новите цифрови услуги, като например мобилната телефония.

При все това остават някои пречки, като например зависимостта от подводните кабели, допълнителните разходи за разгръщането на цифровата инфраструктура, ограниченият размер на местните пазари и проекти, който може да затрудни частните инвестиции и достъпа до финансиране, малкият размер на предприятията, който спъва тяхната цифровизация, или срещаните трудности с привличането и задържането на кадри с умения в областта на цифровите технологии.

Текущите инициативи на Комисията в областта на информационните и комуникационните технологии би трябвало да помогнат на най-отдалечените региони да преодолеят тези пречки. Разгръщането на широколентовия достъп ще бъде подкрепено от нови мерки, предложени в Европейския кодекс за електронните съобщения 34 , за да се насърчат ориентираните към повишаване на конкурентоспособността инвестиции в мрежи с голям капацитет. При поискване от съответните държави членки Комисията ще продължи да оценява естеството на местните или националните мерки за държавна помощ за разгръщането на широколентови мрежи с цел свързване на райони, където е налице неефективност на пазара, като прилага насоките за държавните помощи за широколентовия достъп. Фондът за широколентова връзка в Европа, с подкрепата на Механизма за свързване на Европа и на Европейския фонд за стратегически инвестиции, също може да допринесе за финансирането на по-малките и порискови проекти, така че да привлекат пазарни инвестиции.

Освен това мрежата на ЕС от служби по широколентовия достъп, създадена по инициатива на Комисията в началото на 2017 г., би трябвало да засили споделянето на опит от националните и регионалните органи, включително по отношение на източниците на финансиране. Държавите членки следва да гарантират създаването на такива служби, които да оказват съдействие на най-отдалечените региони във връзка с разгръщането на широколентовия достъп. Съответните национални регулаторни органи следва да продължат да следят в своите анализи на пазара ситуацията в най-отдалечените региони с цел установяване на евентуалните пречки за конкуренцията, оправдаващи предприемането на специфични регулаторни мерки.

Тъй като понастоящем 90 % от работните места изискват поне основно ниво на умения в областта на цифровите технологии, обучението и преквалификацията на работната сила, по-специално на младите хора, е от решаващо значение за възползването от цифровото преобразуване на икономиката и обществото. Най-отдалечените региони се насърчават да се опрат на добрите практики, установени от Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии 35 , и да се присъединят към „национална коалиция“

Транспорт

Увеличената транспортна мобилност е от съществено значение за намаляване на „неравенството в достъпа“, що се отнася до най-отдалечените региони, породено от отдалечеността от континентална Европа, изолираността (в повечето случаи) и трудния релеф. Редовните и надеждни връзки с Европа и в рамките на съответния басейн могат да стимулират растежа и създаването на работни места чрез привличане на стопански дейности, туристи и оператори на услуги и чрез улесняване на обмена. Те също така подобряват качеството на живота и икономическите перспективи за жителите, като осигуряват достъп до висше образование и професионално обучение, до здравни услуги и по-широк трудов пазар 36 .

Политиките на ЕС, и по-специално политиката на сближаване, спомогнаха за намаляване на това неравенство в достъпа и на разходите на най-отдалечените региони и техните жители във връзка с него. Инвестициите по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд 37 бяха от решаващо значение за модернизирането на транспортната инфраструктура и съоръжения. Освен това по линия на Механизма за свързване на Европа се подпомагат проекти, свързани, наред с другото, с програмата „Морски магистрали“ и с екологосъобразния морски транспорт.

Важна роля играе и политиката в областта на конкуренцията — включително разпоредбите за държавната помощ и правилата относно задълженията за извършване на обществена услуга. В резултат от неотдавнашното преразглеждане на Общия регламент на ЕС за групово освобождаване, най-отдалечените региони получиха възможност за пряко финансиране и изпълнение на проекти за пристанища и летища, които отговарят на определени критерии (предварително одобрение от страна на Комисията продължава да изисква единствено за проектите, които не отговарят на тези критерии).

Стимулирането на въздушния и морския транспорт, както и на други видове воден транспорт, които представляват основната връзка на най-отдалечените региони с Европа и със съседните държави в техния басейн, е от ключово значение за тези региони. Близостта им до важни морски линии, като Панамския канал или трансатлантическите маршрути, разкрива пред тях възможности за дейности, свързани с превоз и претоварване. Най-отдалечените региони биха могли да се превърнат в морски центрове в своя басейн и да служат например като станции за презареждане по морските линии (включително с втечнен природен газ).

Комисията ще проучи по какъв начин политиката за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), включително програмата „Морски магистрали“, може по-добре да отговори на нуждите на най-отдалечените региони и да отчете тяхното географско местоположение. Найотдалечените региони следва да разработят проекти за изграждане на свързаност, обединяващи визията на ЕС с визията на тези региони.

Що се отнася до въздушния транспорт, полетите между Европейското икономическо пространство и най-отдалечените региони понастоящем са изключени от схемата за търговия с емисии на ЕС, също както и всички полети с трети държави. Тази дерогация изтече на 1 януари 2017 г., но Комисията представи законодателно предложение 38 за удължаването ѝ в очакване да приключат международните преговори 39 относно правилата за изпълнение на глобалната, основана на пазара мярка.

Що се отнася до местния транспорт, най-отдалечените региони са засегнати от задръствания в градовете или крайбрежните ивици, както и от затруднен достъп до селските райони във вътрешността. В момента се разработват проекти за по-устойчив и чист транспорт, които могат да послужат като добра практика за други региони на ЕС и за съседните им държави. Най-отдалечените региони следва да продължат да изпробват и разработват на местно равнище решения за устойчива мобилност.

4.Укрепване на сътрудничеството на най-отдалечените региони със съседните им държави и други партньори

Насърчаването на регионалното сътрудничество и задълбочаването на връзките на найотдалечените региони със съседните им държави и с регионалните организации са ключов елемент от стратегията на ЕС за най-отдалечените региони от 2004 г. насам. Комисията насърчи това сътрудничество чрез политически диалог, програми за териториално сътрудничество и споразумения за икономическо партньорство.

Това сътрудничество вече се улеснява от регламентите за ЕФРР и за Европейския фонд за развитие (ЕФР), Споразумението от Котону — с което се уреждат отношенията между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) — и Решението за отвъдморско асоцииране относно отношенията на ЕС с отвъдморските страни и територии. То обаче следва се задълбочи допълнително в областите, в които от него могат да извлекат изгода всички страни. Следва да продължисъвместното програмиране и планиране на проекти, като се използват всички относими инструменти за сътрудничество.

В рамките на действащите нормативни разпоредби през последните години в Карибския басейн, Индийския океан и Западна Африка се изпълняват проекти за сътрудничество с участието на най-отдалечените региони и на други регионални партньори. По-специално пилотният проект, осъществен в Карибите с финансиране по линия на ЕФР и ЕФРР 40 , представлява положителна стъпка към постигане на по-голям синергичен ефект при използването на двата инструмента.

Освен това неотдавнашното бедствие, причинено от урагана „Ирма“ в Сен Мартен — Синт Мартен, налага ЕС да се включи в усилията за възстановяване с всички съответни заинтересовани страни и да координира своята подкрепа, за да се улеснят сътрудничеството и съвместните проекти в полза на всички жители на острова.

Въз основа на извлечените поуки Комисията ще обмисли нови начини за улесняване и укрепване на инициативите за сътрудничество въз основа на нуждите и предимствата на съответните региони. Тя също така ще работи в тясно сътрудничество със съответните делегации на ЕС за улесняване на обмена и съвместните проекти между най-отдалечените региони, съседните им държави и територии и регионалните организации.

Растящите глобални предизвикателства и все по-голямата взаимозависимост изискват от най-отдалечените региони да укрепят и разширят сътрудничеството отвъд съседните им държави, като бъдат включени и други трети държави и международни партньори. Предвид геостратегическото си положение тези региони могат да играят важна роля в рамките на международните форуми по глобални въпроси, като например международното управление на океаните. Комисията ще работи с държавите членки, към които те принадлежат, за да проучи какви конкретни действия следва да бъдат предприети, за да се постигне напредък по свързаните програми в съответните географски райони на най-отдалечените региони.

Партньорството с регионални и международни организации, които разполагат с техническо ноу-хау и експертни познания, също ще създаде по-добри възможности за развитие в перспективните сектори и ще улесни изготвянето на съвместни действия в области от общ интерес. Освен това участието в инициативи, като например инициативата за интелигентни острови 41 , ще позволи на най-отдалечените региони да представят своите територии като подходящ експериментален терен за нови решения.

Миграция

Миграционният натиск от страна на съседни държави, пред който са изправени някои от най-отдалечените региони, в съчетание с високия прираст на населението, особено във Френска Гвиана и Майот, поражда икономически и социални проблеми, за което свидетелства и възникналото неотдавна напрежение във Френска Гвиана. На тези региони следва да се предостави подкрепа, за да се осигури устойчивото управление на миграцията. В други найотдалечени региони ситуацията е различна и там е важно да се улесни мобилността на хора, студенти и работници от съседните държави, да се създадат нови възможности за работа и растеж и да се насърчи регионалната интеграция на тези региони.

5.Заключение

За създаването на условия, които да позволят на най-отдалечените региони да повишат своята устойчивост, да реализират своя потенциал за развитие и да се възползват в пълна степен от членството в ЕС и от възможностите, предлагани от глобализацията, се изискват политическа воля и приоритизиране, както и последователни усилия за по-оптимално използване на техните предимства и откриване на нови източници на растеж.

В настоящото съобщение е дефиниран нов подход за установяване на стабилно партньорство. В основата му е залегнал превантивен подход, при който интересите и притесненията на най-отдалечените региони ще бъдат подлагани на обстоен анализ и който ще бъде подкрепен от платформа, позволяваща обмена на мнения между тези региони и съответните заинтересовани страни на всички етапи от създаването и прилагането на политиките.

Комисията ще работи в по-тясно сътрудничество с най-отдалечените региони и държавите членки, към които те принадлежат, за да се гарантира, че ще бъдат предприети предложените от нея конкретни действия. Тя ще действа проактивно, като гарантира, че при нейните инициативи нагоре по веригата се отчитат въздействията върху най-отдалечените региони и възможностите, произтичащи за тях от въпросните инициативи. Освен това, когато е целесъобразно, тя ще предлага специално пригодени мерки, при които се отчитат специфичните им особености.

Насърчаването на развитието на най-отдалечените региони също така изисква сериозни инвестиции и пълната ангажираност на съответните държави членки и на самите най-отдалечени региони. Комисията е решена да укрепи дългосрочното партньорство с найотдалечените региони и държавите членки, към които те принадлежат, за да създаде условия за благоденствие на териториите на Съюза по света.

(1)

     Най-отдалечените региони представляват острови, с изключение на Френска Гвиана.

(2)

     Programme d'Options Spécifiques à l'Éloignement et Insularité (POSEI) — Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).

(3)

     Най-отдалечените региони ползват допълнителни целево отпуснати средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и същевременно се ползват от компенсационен режим по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

(4)

     Съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Ситуацията в най-отдалечените региони бе взета предвид при реформата от 2014 г. в областта на държавната помощ, както и при неотдавнашната реформа на Общия регламент за групово освобождаване. Занапред, в допълнение към други специални схеми за помощ, за тези региони ще се прилагат извънредни правила по отношение на оперативната и инвестиционната помощ във всички сектори.

(5)

     Селското стопанство и рибарството имат повече от двойно по-голям принос за икономиката на най-отдалечените региони в сравнение със средния за ЕС: добавената стойност от тези региони е в размер на 3,8 % спрямо 1,6 % на равнището на ЕС.

(6)

     COM(2012) 287 final, 20.6.2012 г.

(7)

     Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г., (2013/2178(INI), докладчик: Younous Omarjee; Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г., (2016/2016(INI), докладчик: Ulrike Rodust.

(8)

     Решение на Съда от 15 декември 2015 г. по дело C-132/14.

(9)

      https://ec.europa.eu/info/better-regulation-guidelines-and-toolbox_en

(10)

     В съответствие със Стратегията за биоикономика за Европа — COM(2012) 60, 13.2.2012 г.

(11)

     Най-отдалечените региони разполагат главно с малки риболовни кораби. В тези региони са разположени и риболовни флотове за промишлени цели и за далечно плаване, които осигуряват суровини за значимата в местен план рибопреработвателна промишленост.

(12)

     COGEA и др., Realising the potential of the Outermost Regions for sustainable blue growth [Реализиране на потенциала на най-отдалечените региони за устойчив син растеж], Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

(13)

     В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(14)

      Опирайки се, наред с другото, на констатациите от доклада на COGEA и др. от 2017 г., вж. бележка под линия 12.

(15)

     За всяка държава от ЕС е установена пределна граница за капацитета на риболовния флот. Що се отнася до най-отдалечените региони, в Регламент (ЕС) № 1380/2013 е установена специфична подробна система за капацитета на флотовете. Нови риболовни кораби могат да бъдат вписани във флота едва след като бъде отписан същият капацитет.

(16)

     В периода между 2014 и 2020 г. по линия на общата селскостопанска политика са предвидени 6,1 милиарда евро за най-отдалечените региони.

(17)

     Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на помощите за пристанищните и летищните инфраструктури, праговете за уведомяване за помощи за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих, както и относно схемите за регионална оперативна помощ за най-отдалечените региони и за изменение на Регламент (ЕС) № 702/2014 по отношение на изчисляването на допустимите разходи (OВ L 156, 20.6.2017 г., стр. 1).

(18)

     Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(19)

     Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (OВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 56).

(20)

     Вж. бележка под линия 2.

(21)

     Доброволна схема в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в отвъдморските територии на ЕС    
http://ec.europa.eu/best  

(22)

     Понастоящем те се финансират по линия на инициативата BEST.

(23)

     Европейска агенция за околната среда: „Climate change, impacts and vulnerability in Europe 2016“ [Изменението на климата — въздействия и уязвимост в Европа, 2016 г.]:      https://www.eea.europa.eu/publications/climate-change-impacts-and-vulnerability-2016

(24)

     Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (OВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3).

(25)

     Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата. http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2013:0216:FIN:BG:PDF  

(26)

     Вж. доклада за 2017 г. на експертната група по въпросите на енергетиката, касаещи най-отдалечените региони:

http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/reports/2017/expert-group-report-on-energy-for-the-eu-outermost-regions

(27)

     Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (OВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(28)

     В съответствие с член 1 от посочената директива.

(29)

     Политическа декларация от 18 май 2017 г., подписана от Комисията и 14 държави — членки на ЕС (Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Португалия, Испания и Швеция).

(30)

      https://ec.europa.eu/energy/en/news/commission-proposes-new-rules-consumer-centred-clean-energy-transition.

(31)

     Вж. съобщението „Засилване на иновациите в европейските региони: стратегии за стабилен, приобщаващ и устойчив растеж“ — COM(2017) 376 final, 18.7.2017 г.

(32)

     Международни конференции по биологично разнообразие, остров Реюнион (2008 г.), Гваделупа (2014 г.) –    
http://www.guadeloupe.developpement-durable.gouv.fr/IMG/pdf/communique_conference_bio.pdf

(33)

     В диапазона от 17 до 27 % в Мартиника, Френска Гвиана, Гваделупа, остров Реюнион, Канарските острови и Майот. Над 40 % младежка безработица във всички най-отдалечени региони, над 50 % на Канарските острови и в Майот (Евростат 2016 г.) и Мадейра (Евростат 2014 г.).

(34)

      http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=comnat:COM_2016_0590_FIN

(35)

      https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-skills-jobs-coalition

(36)

     Доклад на експертната група относно достъпността на транспорта за най-отдалечените региони.

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/policy/themes/outermost-regions/pdf/transport_report_en.pdf

(37)

      http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=comnat:COM_2016_0590_FIN

(38)

     Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за прилагането на глобална, основана на пазара мярка от 2021 г. — COM(2017) 54 final, 3.2.2017 г.

(39)

     В момента в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване са в ход преговорите относно правилата за изпълнение на глобална, основана на пазара мярка и конкретното ѝ въвеждане в действие.

(40)

   В рамките на „Convention de délégation“ между регионалния съвет на Гваделупа и делегацията на ЕС в Гвиана през програмния период 2014—2020 г. регионалният съвет ще управлява част от средствата по ЕФР от регионалната програма за карибските държави от АКТБ с цел да идентифицира и финансира общи проекти по ЕФР/ЕФРР.

(41)

      http://www.smartislandsinitiative.eu/en/index.php

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 24.10.2017

COM(2017) 623 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Пълен списък на предвидените действия

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС

{SWD(2017) 349 final}

Пълен списък на предвидените действия

Настоящото приложение съдържа пълен списък на действията, включително основните действия, упоменати в текста на съобщението, които трябва да бъдат предприети на различните нива: Комисия, държави членки и най-отдалечени региони.

Управление

Синя икономика

Селско стопанство и развитие на селските райони

Биологично разнообразие

Кръгова икономика

Изменение на климата

Енергетика

Научни изследвания и иновации

Заетост, образование и обучение

Конкурентоспособност, предприемачество и единен пазар

Цифрова достъпност

Транспорт

Сътрудничество с държавите, които са съседни на най-отдалечените региони, и с други партньори

Търговия

Миграция

(1)

      Опирайки се, наред с другото, на констатациите от доклада на GOCEA et al. от 2017 г., Realising the potential of the Outermost Regions for sustainable blue growth [Реализиране на потенциала на най-отдалечените региони за устойчив син растеж], Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

(2)

     За всяка държава от ЕС е установена пределна граница за капацитета на риболовния флот. Що се отнася до най-отдалечените региони, в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета е установена специфична подробна система за капацитета на флотовете. Според тази система, нови риболовни кораби могат да бъдат вписани във флота едва след като от флота бъде отписан същият капацитет.

(3)

     В съответствие с Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (OB L 257, 28.8.2014 г., стр. 135).

(4)

     В съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(5)

     Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета.

(6)

     Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.

(7)

     Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета.

(8)

     Понастоящем те се финансират по линия на инициативата BEST.

(9)

     Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.

(10)

     Съфинансиране на регионални, национални и международни програми.

(11)

     На базата на положителния опит от проекта Net-biome (2007—2016 г.) относно биологичното разнообразие и от мрежата BiodivERsA, в която участват различните агенции за финансиране от ЕС.

(12)

     http://ec.europa.eu/internal_market/scoreboard/

(13)

     http://www.smartislandsinitiative.eu/en/index.php

(14)

     „Закрилата на децата мигранти“, COM(2017) 211 final, 12.4.2017 г.