31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/43

Докладчик:

Arno METZLER

Съдокладчик:

Stefano PALMIERI

1.1

ЕИСК оценява и подкрепя усилията на Европейската комисия за разгръщане на пълния потенциал на единния пазар в сектора на услугите. ЕИСК би желал обаче да привлече вниманието върху факта, че в настоящата политическа обстановка в много държави членки всякакви „намеси“ на ЕС, засягащи изключителните им правомощия, могат да доведат до политически разногласия. Затова дори в случаи, в които от правна гледна точка е възможно да се наложат по-строги мерки за привеждане в съответствие, това може да се окаже нецелесъобразно в контекст на сериозна политическа криза. Ето защо ЕИСК препоръчва, винаги когато е възможно, вместо принудителни мерки да се следва положителен подход на прилагане на най-добрите практики и консултации.

1.2

ЕИСК напълно споделя целта на Комисията за насърчаване на диалога между ЕС и държавите членки на ранен етап във всеки законодателен процес, за да се предотврати приемането на национално равнище на правни актове, които поставят бариери пред процеса на европейска интеграция. ЕИСК препоръчва този диалог да се разшири и да не се съсредоточава само върху съответствието с разпоредбите на Директивата за услугите, но и с тези на първичното законодателство на ЕС, и по-специално с Хартата на основните права, така че да се гарантира справедлив баланс между правата на работниците и защитата на потребителите, от една страна, и икономическите свободи, от друга страна. Съставът на органа, отговарящ за контрола на съответствието, би трябвало да се прецизира и да бъде такъв, че да гарантира пълното съответствие с горепосочените правни актове и принципи.

1.2.1

ЕИСК предлага да се избере положителен подход и да се установи като принцип само положителният резултат от процедура на консултации да има ефект под формата на предоставяне на „гаранция за съответствие“ на проекта за мярка. В случаи, когато липсва положителна оценка на съответствието, решението на Комисията не би трябвало да бъде обвързващо и би трябвало да се прилагат вече наличните процедури, следващи приемането на мярката.

1.3

ЕИСК приветства въвеждането на подробна и задълбочена проверка за пропорционалност на разположение на държавите членки, в чиято основа е залегнала съдебната практика на Съда на ЕС. ЕИСК счита, че тази концепция може да подобри националните процедури за пропорционалност. ЕИСК подчертава, че проверката за пропорционалност ще изисква тясно сътрудничество между органите на държавите членки и професионалните организации.

1.3.1

ЕИСК смята, че въвеждането на задължителна проверка преди всяко ново регулиране на професии не е най-добрият подход за налагане на ефективно и ангажирано извършване на тази проверка. Ето защо той препоръчва проверката да се въведе само под формата на оферта за предоставяне на услуги за националните регулатори.

1.4

ЕИСК приветства усилията за насърчаване на мобилността на доставчиците на услуги, като смята, че проучванията, свързани с предоставянето на услуги в друга държава членка, и изпълнението на съответните национални изисквания, все още може да затрудняват доставчиците на услуги. Подходът за прехвърляне на основната отговорност за процедурата на органите на държавата членка по произход обаче противоречи на установения „принцип на приемащата държава членка“, според който дейностите на предприятията и работниците се уреждат от законодателството на държавата, в която се извършват.

1.4.1

ЕИСК подчертава, че е необходимо да се гарантира, че принципът на страната на произход няма да бъде въвеждан под каквато и да било форма. Той изтъква факта, че с електронната карта за услуги ще бъдат въведени редица елементи на този принцип, като се позволява на доставчиците на услуги да влизат във взаимоотношения изключително с държавата членка на произход като посредник и се изисква от приемащите държави членки да приемат решенията на държавите членки на произход във връзка с автентичността на документите, което води до ограничаване на механизмите за контрол и хармонизиране на обмена на данни въз основа на принципа на държавата на произход.

1.4.2

ЕИСК подчертава необходимостта да се гарантира, че приемащите държави членки ще запазят пълната отговорност да решават какви процедури да следват, за да регистрират вторично установяване, включително аспектите, свързани с признаването на професиите. Напълно електронната процедура, заедно с ограничените възможности на приемащите държави членки за проверка на информацията, постъпила от държавата членка на произход чрез електронната карта за услуги, ще направи още по-лесно създаването на дружества тип „пощенски кутии“ с цел отклоняване от данъчно облагане и социален дъмпинг.

1.4.3

С цел да се гарантира, че информацията, съдържаща се в електронната карта за услуги е винаги актуализирана и да се попречи на създаването на „гробище за данни“, ЕИСК препоръчва отново да се обмисли въвеждането на принципа на еднократност и на сроковете на валидност на тази карта.

1.4.4

ЕИСК препоръчва и премахване на ограничителните процедури за отмяна, и по-специално необходимостта от окончателно решение на съдилищата, така че всяка държава членка да може да оказва ефективен контрол върху икономическите дейности, осъществявани на нейна територия.

1.4.5

Предложението определя кратки срокове за проверка на валидността на информацията, предоставена от заявителя на електронна карта за услуги. Това трябва да бъде преразгледано, за да даде на органите времето, необходимо за обработване на заявките.

1.4.6

Законодателното предложение би трябвало да посочва необходимостта от въвеждане на ефективни и възпиращи санкции, както за държавата членка, така и за предприятието заявител, когато последното е злоупотребило с европейската електронна карта за услуги.

1.4.7

ЕИСК препоръчва да се заяви по-ясно, че за всички аспекти на признаване на професиите Директивата относно професионалните квалификации има предимство пред новата електронна карта. Трябва да се посочи изрично, че не може да бъде издадена електронна карта за услуги за професионалисти, практикуващи професия, която е регламентирана в държавата на произход и/или в приемащата държава членка, без значение дали професията се практикува като форма на самостоятелна заетост или на дружество.

1.4.8

Според ЕИСК, с цел да се предотвратят злоупотреби с електронната карта от фиктивни самостоятелно заети лица, тя не би трябвало да се издава на физически лица, които не разполагат с организирана група лица и активи, позволяващи упражняването на икономическа дейност.

1.4.9

ЕИСК би желал да изрази съмнения, че в сегашната си форма съществуващата Информационна система за вътрешния пазар (ИСВП), основана на стандартизирани многоезични въпроси/формуляри и ръчен обмен на данни по искане на държавите членки и разчитаща на оптимално сътрудничество между държавите членки, е актуална спрямо настоящите развития в областта на споделянето на електронни данни. Ето защо ЕИСК счита, че ИСВП трябва да бъде оценена с оглед гарантиране на най-добрите възможни резултати, съвместимост и взаимно допълване със съществуващите системи за обмен на данни на национално равнище или на равнището на социалните партньори, включително секторните инициативи, като социални лични карти.

1.4.10

С предложението се въвежда хармонизирана европейска система за предварително уведомление за командировани работници въз основа на доброволно участие на държавите членки, което ще проправи пътя за задължителното ѝ разпространение на по-късен етап, а това не е нито желателно, нито съвместимо с разпоредбите на Директива 2014/67/ЕС (1). Затова ЕИСК предлага да се преразгледа въвеждането на подобна система.

1.4.11

Въз основа на изразените опасения и на факта, че споменатите изисквания за гаранции може да не са постижими с помощта на сегашната система за обмен на данни, ЕИСК счита, че въвеждането на електронната карта в настоящата ѝ форма може да доведе до отрицателни последици, описани в настоящото становище, които биха могли да се окажат непропорционални и да надделеят над ползите от нея. Затова ЕИСК предлага конфигурирането на системата да се обсъди по-задълбочено със заинтересованите участници и тя да се коригира, така че да се гарантира ефективно сътрудничество между държавите членки, преди да се продължи с процедурите. Към ЕИСК би могло да се отправи искане да започне дискусия с цел намиране на алтернативно решение на електронната карта за услуги с цел по-ефективно обхващане на вече съществуващите системи за регистрация и квалификация.

1.5

ЕИСК би желал да подчертае, че разликите между регулаторните концепции сами по себе си не дават знак за необходимостта от реформа. Комитетът приветства новия показател за рестриктивност, разработен от Европейската комисия, тъй като той позволява по-висок стандарт на анализа от показателя на ОИСР за регулирането на пазарите на продукти (PMR). Следва обаче съвсем ясно да се посочи, че показателят за рестриктивност е неутрален, без да се правят оценъчни съждения или да се обосновават разпоредбите.

1.6

ЕИСК отбелязва, че в пакета за услугите не се предлага подход към електронните услуги, но счита, че това е нова и нововъзникваща област на стопанска дейност, която изисква специално внимание. Като се има предвид, че потенциалът за мобилност в този сектор е изключително висок, проверката на квалификациите и изпълнението на нормативните изисквания и минималните изисквания за качество, са особено трудни за потребителите и може да изискват специални инструменти. Ето защо би била приветствана инициатива, съсредоточена върху вътрешния пазар за електронни услуги. Необходими са нови елементи за изграждане на отношение на доверие между клиента и доставчика на услуги, без да се познават лично.

1.7

Във връзка с проблема за взаимното доверие, който е важен аспект на дискусията относно Пакета за услуги, и по-специално електронната карта за услуги, ЕИСК предлага да се направи оценка на съществуващите системи за регистриране на специалистите и предприятията и свързаните с тях акредитация и механизми за осигуряване на качеството. Тъй като вътрешният пазар за услуги все още поражда значителни опасения в държавите членки, ЕИСК би приветствал инициатива с цел събиране на повече информация за въздействието на увеличените трансгранични дейности. Тази инициатива би разгледала икономическите последици, но преди всичко би поставила акцент върху други въпроси като заетостта, условията на труд и защитата на потребителите. Ако се установят обективно проблеми, те биха могли да бъдат решени с оглед повишаване на доверието на държавите членки в дългосрочен план. Без достатъчно взаимно доверие вътрешният пазар за услуги никога няма да бъде осъществен ефективно.

2.1

Услугите представляват две трети от икономиката на ЕС и обхващат 90 % от новосъздадените работни места. Пакет от мерки, насочен към улесняването на дружествата и специалистите при предоставянето на услуги на потенциална потребителска база от 500 милиона души в ЕС, ще стимулира сектора на услугите, така че да се използва пълният му потенциал.

2.2.1

По-строги изисквания относно процедурата за нотификация за мерки, свързани с Директивата за услугите, ще предотвратяват приемането от страна на държавите членки на дискриминационни, необосновани и непропорционални национални разрешителни режими или изискания във връзка с услугите.

2.3.1

Държавите членки често имат основателни причини за регулиране на професиите поради необходимостта да се защитят основни цели от обществен интерес. Те сами извършват оценка във всеки отделен случай дали е необходимо да въведат ограничения на достъпа до и упражняването на професионални дейности.

2.3.2

За да се предотврати отрицателното отражение върху предоставянето на услуги и мобилността на специалистите поради неравномерната оценка на пропорционалността на регулирането на професиите в ЕС, се въвежда проверка за пропорционалност, която държавите членки трябва да използват, преди да приемат или изменят национални разпоредби, отнасящи се до професиите.

2.3.3

С директивата се определят основните критерии, които трябва да бъдат отчетени при оценката, като например естеството на рисковете, обхвата на запазените за дадена професия дейности, връзката между квалификацията и дейностите, икономическото въздействие на мярката и др.

2.3.4

Съгласно договорите регулирането трябва да бъде пропорционално; извън това обаче изборът дали и как да се регулира дадена професия остава в рамките на компетентността на държавите членки.

2.4.1

Електронната карта е нова, напълно електронна процедура за самостоятелно заети лица и предприятия, работещи в редица сфери, като например строителния сектор, почистването и бизнес услугите. Тя трябва да замени административните формалности на различни езици, тъй като доставчикът на услуги следва процедура на езика на държавата на произход и пред нейните органи.

2.4.2

Процедурата за електронна карта се основава на сътрудничество между държавите членки на произход и приемащите държави членки посредством съществуващата Информационна система за вътрешния пазар (ИСВП). Тя не трябва да променя същността на приложимите правила относно командироването на работници, установени с Директива 96/71/ЕО (2) и Директива 2014/67/ЕС (3).

2.4.3

Европейската електронна карта за услуги е подобна на европейската професионална карта (ЕПК). Но докато ЕПК улеснява предоставянето на услуги посредством признаването на професионалните квалификации за физически лица като работници или самостоятелно заети доставчици на услуги, електронната карта отговаря на много по-широк набор от изисквания.

2.5.1

Тъй като регламентирането на професионалните услуги е въпрос от компетентността на държавите членки, в сила са различни регулаторни модели. Независимо от приложимия във всяка държава или всеки регион модел, целта на съобщението е да се помогне на държавите членки да отстранят конкретни необосновани материални ограничения и да изградят непредубедено регулаторно мислене.

2.5.2

Препоръките за реформи засягат широк спектър от изисквания и съдържат подробен анализ на нормативните разпоредби, които се прилагат по отношение на архитектите, строителните инженери, счетоводителите, адвокатите, представителите по патентноправни въпроси, агентите на недвижими имоти и екскурзоводите. Европейската комисия не счита всички от тях за нарушение на правото на Съюза.

2.5.3

Европейската комисия е разработила нов показател за рестриктивността на нормативните правила в областта на професиите, за да се подпомогне качественият анализ на пречките. Показателят обхваща аспектите на регулаторния подход, изискванията за квалификация, другите изисквания за достъп и изискванията за опит.

3.1

ЕИСК оценява и подкрепя усилията на Европейската комисия за разгръщане на пълния потенциал на единния пазар в сектора на услугите. Взаимно допълващите се мерки от пакета „Услуги“ безспорно осигуряват солиден подход за постигането на тази цел. Същевременно обаче ЕИСК би желал да обърне внимание на факта, че при сериозната политическа криза в много от държавите членки всякакви „намеси“ на ЕС, засягащи изключителните правомощия на държавите членки, могат да доведат до политически разногласия. Законодателните правомощия, които изглежда ще бъдат засегнати от новата процедура по нотифициране и задължителната проверка за пропорционалност, а така също и дългогодишните традиционни системи за национално регулиране на професиите често се възприемат като основополагащи за националните системи и следователно трябва да се разглеждат като чувствителни въпроси. Дори ако от правна гледна точка е възможно да се наложат по-строги мерки за привеждане в съответствие, в настоящата обстановка това може да се окаже нецелесъобразно. Позитивен подход за прилагане на най-добрите практики или консултации би могъл да се окаже по-ефикасен.

3.1.1

ЕИСК подчертава необходимостта да се обърне необходимото внимание на качеството и безопасността на услугите, предоставяни в Европейския съюз.

3.1.2

Освен това ЕИСК би желал да изтъкне особено чувствителния характер на областите на здравеопазването и защитата на пациентите. Ако мерките, предприети от Комисията, могат да се прилагат в допълнение към тези на държавите членки, трябва да се зачита напълно тяхната отговорност, както и възможността за въвеждане на по-строги мерки за защита на пациентите, както е предвидено в член 168 от ДФЕС.

3.2

Тъй като е от съществено значение да се гарантира, че ключовите заинтересовани страни се придържат към новите правила за регулиране на техните професии, за да се гарантира разумно и ефективно регулиране, ЕИСК предлага да се проведат консултации във връзка с практическото прилагане на планираните мерки със заинтересованите страни, като например професионални организации, социалните партньори, институции за защита на потребителите и организации на гражданското общество.

3.3

Трябва да сме наясно, че в този контекст въвеждането на нови задължения и мерки за изпълнение би могло да създаде впечатлението, че като цяло държавите членки се считат за недостатъчно способни да разберат изискванията на Директивата за услугите и Директивата относно професионалните квалификации, докато всъщност законодателни инструменти като проверките за пропорционалност са основни изисквания във всяка национална законодателна процедура в по-голямата част от държавите членки.

3.4

Множество разпоредби в пакета „Услуги“ биха могли да размият границите между свободата за предоставяне на услуги и свободата на установяване. Ето защо ЕИСК подчертава значението на запазването на това разграничение — ясно определено от Директивата за услугите и Директивата за професионалните квалификации, както и от съдебната практика на Съда на ЕС— при оценката на резултатите от проверката за пропорционалност, извършвана по отношение на новите национални правила за професиите и при прилагането на регламента и директивата относно европейската електронна карта за услуги. Поради това, за да се гарантира лоялна конкуренция между предприятията, би трябвало да се забранят дискриминационните мерки и да се спазват условията на труд, установени от законодателството и колективните трудови договори на приемащата страна, както и правата на потребителите и разпоредбите в областта на здравето и безопасността.

3.5

ЕИСК отбелязва, че разрастването на сектора на услугите не би трябвало да води до социален дъмпинг и измами (4). Ето защо ЕИСК подчертава липсата на достатъчни гаранции за запазване на правата на работниците и защита на потребителите на високо равнище във всички държави членки, и изтъква, че съществува риск от въвеждане на принципа на държавата на произход, което би нарушило основните правила, според които дейностите на предприятията и работниците се уреждат от законодателството на държавата, в която те се извършват.

3.6

ЕИСК споделя виждането на заинтересованите страни в секторите, обхванати от предложението за европейската електронна карта за услуги, и поставя под съмнение добавената стойност на тази законодателна инициатива и нейната целесъобразност.

3.7

За съжаление предложеният пакет за вътрешния пазар не разглежда реалните проблеми, пред които са изправени някои от целевите сектори на предложенията. ЕИСК счита, че е важно да се намали възможността за измама и злоупотреба с вътрешния пазар чрез съмнителни предприятия, за да се създадат равнопоставени условия на конкуренция и взаимното доверие между държавите членки и различните заинтересовани страни.

4.1.1

ЕИСК споделя целта на Комисията за насърчаване на диалога ѝ с държавите членки на ранен етап в законодателния процес, за да се предотврати приемането на стандарти, които поставят бариери пред единния пазар. Би трябвало дори да се се обмисли този диалог да се разшири и да се съсредоточи не само върху съответствието с разпоредбите на Директивата за услугите, но и с тези на първичното законодателство на ЕС, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз, което би гарантирало справедлив баланс между правата на работниците и защитата на потребителите, от една страна, и икономическите свободи, от друга страна. Съставът на органа, отговарящ за контрола на съответствието, би трябвало да се изясни и да бъде такъв, че да гарантира пълното съответствие с горепосочените правни актове и принципи, както и неговата представителност и независимост.

4.1.2

ЕИСК би желал обаче да обърне внимание на факта, че прякото въздействие на предложението върху националните законодателни процедури изглежда значително.

4.1.3

Предложението разширява обхвата на процедурата за нотификация съгласно Директивата за услугите и го определя по-ясно. В съчетание с период на изчакване, тя възпрепятства способността на националните законодателни органи да предприемат реформи в кратки срокове, дори в случаи на дребни законодателни изменения.

4.1.4

Мерки за привеждане в изпълнение, като периода на изчакване, механизма за предупреждение и решението на Комисията, с което от държавата членка се изисква да се въздържи от приемането на проекта на мярка, забавят значително националните законодателни процеси и се превръщат в значителни ограничения на свободата на националния законодател. За да се гарантира демократичност на законодателната процедура, е необходимо да се запазят законодателните правомощия на националните парламенти в тяхната пълнота. ЕИСК изразява силни съмнения дали е пропорционално (или предпазливо) да се извършва намеса в националните законодателни процедури чрез въвеждането на по-строги мерки за прилагане, дори в области, обхванати от принципа на субсидиарност, когато са налице напълно подходящи процедури, следващи приемането на мярката.

4.1.5

Отрицателните решения по отношение на съответствието на проектите за национални законови, подзаконови или административни актове не следва да бъдат обвързващи. ЕИСК предлага само положителният резултат от процедура на консултации да има ефект под формата на предоставяне на „гаранция за съответствие“ на проекта за мярка. Подобен положителен подход ще донесе значителни ползи за държавите членки и ще ги мотивира да се ангажират напълно с предвидената процедура по консултации и да приемат свързаните с това усилия. В случаи, когато липсва положителна оценка на съответствието, би трябвало да се прилагат вече наличните процедури, следващи приемането на мярката.

4.1.6

ЕИСК подчертава, че, както е установено в Директивата за услугите, процедурата за нотификация не засяга правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни трудови договори.

4.2.1

ЕИСК приветства въвеждането на подробна и задълбочена проверка за пропорционалност, с която да разполагат държавите членки и в основите на която е залегнала съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Комитетът счита, че тази концепция може да подобри националните процедури за пропорционалност.

4.2.2

ЕИСК подчертава, че проверката за пропорционалност, която се съсредоточава върху професионалните изисквания, ще изисква тясно сътрудничество между органите на държавите членки и професионалните организации, компетентни за осигуряване на качеството на въпросната регулирана професия. Тя би трябвало също така да предвиди правото на социалните партньори и организациите за защита на потребителите да бъдат консултирани, за да се гарантира пълното зачитане на правата на работниците и потребителите. Структурите на тези организации трябва да останат стриктно в правомощията на държавите членки.

4.2.3

ЕИСК обаче се съмнява дали директива за изпълнение на задължение за използване на проверката преди всяко ново регулиране на професиите е най-добрият начин за изпълнението на тази проверка. Поради това Комитетът би предпочел да се въведат насоки, които да позволят на държавите членки да приспособяват проверката, така че да съответства най-добре на техните законодателни системи.

4.2.4

Много от предложените критерии за пропорционалност, които се нуждаят от разглеждане, са сравнително общи и открити и позволяват различни отговори в зависимост от избрания подход на извършване на проверката, лицата/органите, които я извършват, и т.н. В този смисъл те могат да се използват като подкрепящи насоки, но не в такава степен като задължителна процедура със значително въздействие върху целия законодателен процес. Освен това, за да се избегне впечатлението, че посочените критерии се смятат по принцип за пречки, би трябвало да се гарантира, че списъкът им е неутрален, без да се дават оценъчни съждения или да се обосновават разпоредбите. Във всеки случай, винаги когато това е възможно, критериите следва да бъдат възможно най-конкретни и обективни, за да изпълняват функциите на ориентири.

4.2.5

Сами по себе си проверките за пропорционалност са основни изисквания във всяка национална законодателна процедура в по-голямата част от държавите членки. Хармонизирането на критериите за пропорционалност би означавало намеса в националните законодателни правомощия и би довело до създаването на непропорционални задължения в някои държави членки и до допълнителни нарушения на пазара.

4.2.6

Директивата разглежда само предварителното регулиране (например защита на званията, задължителна регистрация, изисквания за квалификация и т.н.), въпреки че с последващото регулиране (например професионални сертификационни режими, местни разпоредби или разрешения за строеж) могат да бъдат наложени значителни ограничения по отношение на предоставянето на услуги. Поради тази причина изглежда трудно да се направи обективно сравнение на регулаторните системи.

4.2.7

Задължението за изготвяне на доклади относно пропорционалността, основаващи се на сравнително сложната, и донякъде дори научна по характера си система на проверка може значително да забави и дори да спъне всяка реформа на регулирането на професиите.

4.2.8

Въпреки че Европейската комисия изтъква, че изборът дали и как да се регулират професиите остава решение на държавите членки, тази свобода е доста теоретична. Ако задължителната проверка даде отрицателни резултати, на законодателния орган така или иначе ще бъде трудно да изисква спазването на Директивата за услугите. Освен това предложението трябва да се разглежда във връзка с предложението за новата процедура за нотифициране съгласно Директивата за услугите, понеже когато става дума за професионалните нормативни уредби, мерките често попадат в обхвата и на двете директиви. Свободата на действие на законодателния орган на практика е нулева, тъй като задължението за нотификация също изисква предоставянето на информация, доказваща съответствието с Директивата за услугите, което — при такива дублиращи се мерки — би означавало резултатите от проверката за пропорционалност.

4.2.8.1

Ето защо ЕИСК изразява съмнение, че отрицателните последствия от изпълнението на задължение да се приложи хармонизирана проверка на пропорционалността, които ще ограничат националния законодателен орган, особено ако се разглеждат в рамките на предложената по-строга процедура за нотифициране, могат да се оправдаят с ползата от тази проверка. Комитетът счита, че незадължителни насоки или предложение за консултации могат да доведат до подобни резултати без отрицателни последствия.

4.3.1

ЕИСК приветства усилията за насърчаване на мобилността на доставчиците на услуги, като счита, че проучването, свързано с предоставянето на услуги в друга държава членка, и изпълнението на съответните национални изисквания, все още може да затруднява доставчиците на услуги.

4.3.2

Подходът за прехвърляне на основната отговорност за процедурата върху органите на държавите членки на произход обаче противоречи на установения „принцип на приемащата държава членка“. Електронната карта за услуги би трябвало да не възпрепятства или пречи на проверките, които приемащата държава членка трябва да извършва по отношение на икономически дейности, извършвани на нейна територия. Поради това предложената електронна карта за услуги не трябва да включва елементи, свързани с принципа на страната на произход. Все пак, ЕИСК заявява подкрепата си за инициативи за повишаване на доверието между държавите членки, наред с другото чрез ясни ангажименти по отношение на подходящи и точни системи за контрол.

4.3.3

Има основания да се смята, че някои характеристики на електронната карта за услуги като принципът за еднократно предоставяне на информация, неопределеният срок на валидност, задължението на държавите членки да използват информацията, съдържаща се в електронната карта за услуги, без възможност да искат доказателство за валидността на предоставяната информация на по-късен етап, както и ограничителните процедури за отмяна, които могат да изискват окончателно решение на съда, биха могли да застрашат значително контрола на спазването на националното законодателство и прилагането на правата на работниците и потребителите.

4.3.4

ЕИСК подчертава също, че е важно да се гарантира, че използването на ИСВП не променя същността на приложимите правила относно командироването на работници съгласно Директива 2014/67/ЕС и че в преразглежданата Директивата относно командироването на работници, понастоящем разглеждана от Европейския парламент и Съвета, ясно е указан принципът на „равно заплащане за равен труд на едно и също работно място“, при спазване на условията на труд, установени в законодателството и и колективните трудови договори в приемащата държава членка, както и на стандартите в областта на здравето, безопасността, защитата на потребителите и опазването на околната среда.

4.3.5

Не е ясно какво би било въздействието на предложението за европейска електронна карта за услуги върху съществуващите секторни социални лични карти, издавани от националните органи или социалните партньори, и как те биха взаимодействали с предложеното разширяване на ИСВП. Освен това има данни, в това число специален доклад на Европейската сметна палата, които сочат, че настоящата ИСВП има някои недостатъци, които трябва да се коригират, например свързаното с нея натоварване и липсата на яснота в отговорите на запитванията (5). Ето защо ЕИСК счита, че ИСВП се нуждае от преоценка и в момента все още не е подготвена да гарантира оптимално сътрудничество между държавите членки. Би трябвало ИСВП да бъде усъвършенствана с оглед улесняването на по-добрия контрол в страната, където се извършва стопанската дейност, и допълняемостта със съществуващите системи, като се отчитат възможностите за обмен на данни в реално време (пряк достъп до бази данни) в допълнение към ръчния обмен на данни, който може да се извършва понастоящем в рамките на системата.

4.3.6

ЕИСК е загрижен, че принципът на държавата на произход може да бъде въведен „през задната врата“. С електронната карта за услуги ще бъдат въведени редица елементи въз основа на принципа на държавата на произход, като се позволява на доставчиците на услуги да влизат във взаимоотношения изключително с държавата членка на произход като посредник и се изисква от приемащите държави членки да приемат решенията на държавите членки на произход във връзка с валидността на документите и истинността на тяхното съдържание, което води до ограничаването на механизмите за контрол и следователно до хармонизиране на обмена на данни въз основа на принципа на държавата на произход.

4.3.7

Фактът, че съгласно предложението координиращ орган трябва да проверява националните изисквания във възможно най-кратки срокове, изглежда особено проблематичен. Тези срокове би трябвало да се преразгледат, тъй като компетентният орган, отговарящ за електронната карта за услуги трябва да разглежда всяко досие в координация с други компетентни органи в зависимост от различните аспекти на правните изисквания. Освен това би трябвало да се заяви по-ясно, че за всички аспекти на признаване на професионалните квалификации Директивата относно професионалните квалификации има предимство пред новата електронна карта.

4.3.8

Напълно електронната процедура, заедно с ограничените възможности на приемащите държави членки за проверка на информацията, постъпила от държавата членка на произход чрез електронната карта за услуги, ще направи още по-лесно създаването на дружества тип „пощенски кутии“ с цел отклоняване от данъчно облагане и социален дъмпинг. Затова ЕИСК счита, че процедурата се нуждае от допълнителни корекции, за да се гарантира предотвратяването на подобно развитие.

4.3.8.1

Освен това предложението не уточнява кои са елементите, които държавата на произход би трябвало да оцени, за да декларира, че даден доставчик на услуги е законно установен на нейната територия. По-специално, не се упоменават фактическите елементи, посочени от Директива 2014/67/ЕС с цел определяне на това дали дадено предприятие действително извършва съществени дейности в държавата членка.

4.3.9

Проверката на самоличността и подробният преглед на оригиналните документи са от основно значение за предотвратяване на навлизането на дискредитирани и престъпни предприятия (подобна дискусия блокира Директивата относно едноличните дружества с ограничена отговорност (6)). Поради това приемащата държава членка трябва изцяло да поеме пълната отговорност за процедурата за издаване на европейска електронна карта за услуги.

4.3.9.1

Приемащите държави членки трябва да запазят пълната отговорност да решават какви процедури да следват, за да регистрират вторично установяване, включително аспекти, свързани с признаването на професионалните квалификации. Включването на държавите членки на произход като посредници в процедура за откриване на клон ще донесе допълнителна административна тежест за органите на държавата членка на произход и на приемащата държава членка и би могло да възпрепятства щателни проверки в страната, в която се констатират злоупотреби — например с правата на работниците и потребителите.

4.3.10

Въпреки че в предложението за регламент се посочва, че системите за предварително уведомление за командировани работници са изключени от неговия обхват, то въвежда хармонизирана европейска система за предварително уведомление за командировани работници въз основа на доброволно участие на държавите членки. Това би проправило пътя към задължителното разпространение на системата на по-късен етап, а това не е нито желателно, нито съвместимо с разпоредбите на Директива 2014/67/ЕС. В хода на политическите разисквания по Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението се постигна ясно съгласие, че приемащата държава членка е националната власт, компетентна за определяне на инструментите за изпълнение (член 9 от Директива 2014/67/ЕС).

4.3.11

Процедурите за анулиране на електронната карта за услуги могат да се нуждаят от окончателно съдебно решение, за да влязат в сила и да предоставят на доставчиците на услуги известен брой механизми, за да продължат междувременно да предоставят своите услуги. Това възпрепятства извършването на ефективен последващ контрол от приемащата държава членка, като по този начин затруднява както прилагането на правата на работници, така и действащото законодателство. Освен това, при злоупотреба с европейската електронна карта за услуги законодателните предложения не включват възпиращи санкции нито за държавата членка, нито за дружеството заявител.

4.3.12

Регламентът дава право на физически лица да заявяват издаване на електронна карта за услуги. В някои сектори съществува значителен риск от злоупотреби с картата, като това допринася за фиктивна самостоятелна заетост.

4.3.13

Тъй като статутът на самостоятелно заето или наето лице зависи от условията на извършване на дейността, органът издаващ картата в държавата членка на произход, не може да издава електронна карта, удостоверяваща, че дадено лице извършва дейност като самостоятелно заето лице съгласно правилата на приемащата държава членка.

4.3.14

В някои случаи отнемането на електронната карта за услуги на самостоятелно заетите лица изисква окончателно съдебно решение. Това ще възпрепятства бързото анулиране в случаи на злоупотреба и би могло да позволи на фиктивно самостоятелно заети лица да продължават своята дейност до постановяването на окончателно съдебно решение. Така ще се създаде съществена възможност за заобикаляне, която ще осуети усилията за борба с недекларирания труд, като например европейската платформа за противодействие на недекларирания труд.

4.3.15

ЕИСК би желал да привлече вниманието към факта, че на равнището на ЕС подобна процедура за издаване на преносими формуляри A1, свързани с командироването на работници, вече открои потенциални проблеми, свързани с факта, че се разчита изключително на държавата членка на произход да валидира данните за доставчиците на услуги, особено в случай на фиктивна самостоятелна заетост. По този повод в оценката на въздействието, придружаваща предложението за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници, се казва: „Точността на информацията, съдържаща се в преносимите документи А1, не може да бъде гарантирана, наред с всичко друго, поради липсата на формален контрол от страна на органите в изпращащите държави“ (7).

4.3.16

С предложението се въвежда хармонизиран инструмент за предоставяне на информация относно застрахователни покрития. Тъй като обаче той ще бъде свързан с електронната карта за услуги, информацията ще трябва да се предоставя само веднъж, което вероятно ще направи проверките и контрола в приемащите държави членки по-неефективни.

4.3.16.1

Освен това застрахователите ще бъдат принудени да изчисляват премиите въз основа на застрахователната история в държавата членка на произход, което би попречило на правото и задължението на застрахователните дружества да оценяват рисковете.

4.3.17

Комисията си запазва широк спектър от изпълнителни правомощия за определяне на съдържанието и техническите параметри на електронната карта за услуги. Въпреки това, хармонизиране в тази област може да ограничи капацитета на държавите членки да извършват ефикасни проверки на новите доставчици на услуги по отношение на правата на работниците в сферата на здравето и безопасността.

4.4.1

ЕИСК би искал да подчертае, че разликите между регулаторните концепции сами по себе си не дават знак за необходимостта от реформа. Много форми на регламентиране се основават на традициите и опита. Те са важни за защитата на потребителите и трябва да бъдат съхранени. Принципът на еквивалентност се основава на факта на съществуването на тези различни системи. ЕИСК взема под внимание факта, че националните системи на професиите се основават на дългогодишни традиции. Изследователският проект показва сравнително различни резултати от гледна точка на ползите от мерки за дерегулиране.

4.4.2

ЕИСК приветства новия показател за рестриктивност, тъй като той позволява по-висок стандарт на анализа от показателя на ОИСР за регулирането на пазарите на продукти (PMR). Има все пак подробности, които си заслужава да бъдат преосмислени (напр. посочването на непрекъснатото професионално развитие като отрицателно ограничение изглежда неуместно). ЕИСК би искал да подчертае, че за да се предложи недискриминационна представа за различните регулаторни системи, е необходимо да се включи не само предварителното регулиране (напр. защитата на званията, изискванията за квалификация), но и последващото регулиране (напр. изискванията за строителни норми и разрешение за строеж). Освен това следва съвсем ясно да се посочи, че показателят за рестриктивност е неутрален, без да се правят оценъчни съждения или да се обосновават разпоредбите.