EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016PC0767R(01)

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст)

COM/2016/0767 final/2 - 2016/0382 (COD)

???????, 23.2.2017

COM(2016) 767 final

2016/0382(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2016) 416 final}
{SWD(2016) 417 final}
{SWD(2016) 418 final}
{SWD(2016) 419 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

•1.1Основания и цели на предложението

Използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) допринася за смекчаване на изменението на климата посредством намаляване на емисиите на парникови газове, а също и за постигане на устойчиво развитие, опазване на околната среда и подобряване на здравето. Също така, енергията от ВЕИ се превръща в двигател за приобщаващо икономическо развитие, като създава работни места и подобрява енергийната сигурност в Европа.

Тези аспекти са заложени в член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който е правното основание за мерките в областта на енергетиката.

Европейският съюз (ЕС) отдавна е световен лидер в насърчаването и развитието в областта на енергията от ВЕИ, като играе водеща роля в усилията за борба с изменението на климата, насърчава прехода към нисковъглеродна икономика и стимулира високопотенциалния икономически растеж. Президентът Юнкер вече определи като един от основните политически приоритети на Комисията амбицията на ЕС да се превърне в световен номер едно в областта на ВЕИ. Тази амбиция следва да обхваща не само целта да се увеличат реализациите в областта на енергията от ВЕИ, но също и доставките от европейски дружества на ключови компоненти вътре в ЕС и извън него.

В съществуващата рамка за периода до 2020 г. е определена цел за 20-процентен дял на потреблението на енергия от ВЕИ, която е свързана с правно обвързващи национални цели за периода до 2020 г. Националните планове за действие относно енергията от ВЕИ и провежданият на всеки две години мониторинг, предвидени в Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, се оказаха ефективни средства за подобряване на прозрачността за инвеститорите и другите стопански оператори и по този начин изиграха благоприятна роля за бързото нарастване на дела на ВЕИ, съответно от 10,4 % в 2007 г. на 17 % в 2015 г.

През октомври 2014 г. Европейският съвет прие рамката за периода до 2030 г. за климата и енергетиката, потвърждавайки дългосрочния ангажимент на Съюза за постигане на амбициозната европейска стратегия в областта на енергията от ВЕИ. В новата рамка е определена цел на Европейския съюз за постигане на поне 27-процентен дял на потреблението на енергия от ВЕИ през 2030 г. Тази цел е обвързваща на равнището на ЕС и ще бъде постигната посредством индивидуални приноси на държавите членки, водени от необходимостта да осигурят колективно постигане на целта на ЕС. В допълнение към това новата рамка дава също възможност колективното постигане на целта да бъде извършено без да се ограничават държавите членки да определят свои собствени, включително и по-амбициозни, национални цели. Държавите членки могат да предоставят подпомагане в областта на енергията от ВЕИ, в съответствие с правилата за държавната помощ.

На няколко пъти Европейският съвет 1 препоръча на Комисията да преразгледа и разработи законодателни документи, отнасящи се наред с други области и за ВЕИ, така че те да способстват за постигането на целта за 2030 г. Европейският парламент също призова Комисията да представи законодателство в областта на енергията от ВЕИ и да повиши степента на амбициозност на целта, като я увеличи поне до 30 %.

Прогнозите за енергийната система на ЕС показват, че ако не бъдат въведени нови политики, действащите понастоящем политики на държавите членки и на ЕС биха довели приблизително до 24,3-процентов дял на потреблението на енергия от ВЕИ през 2030 г. Това би било по-малко от приетата от Европейския съвет обвързваща цел на равнището на ЕС за поне 27-процентов дял и в такъв случай Съюзът не би изпълнил колективно ангажиментите си по Парижкото споразумение от 2015 г. Продължаването без промяна на досегашните политики би породило също сериозен риск за реализирането на политическата амбиция на Съюза за водеща световна роля в областта на енергията от ВЕИ. Освен това, то би осуетило ползите за сигурността на енергийните доставки, произтичащи от увеличеното използване на местни енергийни източници, и би намалило участието на потребителите в енергийната система.

По този начин анализът, който е в основата на настоящото предложение за преработка на Директивата относно енергията от възобновяеми източници (предложението), показва, че за да бъде изпълнена целта на равнището на ЕС за поне 27-процентен дял е необходимо изменение на политиките под формата на рамка на равнището на Съюза, водеща до съответни мерки на равнището на ЕС и на национално и областно равнище. Това важи още повече като се вземе предвид, че точният размер на дистанцията до изпълнението на целта може да бъде определен само с някаква степен на неизбежна неопределеност поради допусканията при прогнозирането, че 27 % е минималното равнище, което трябва да бъде постигнато, и че необходимите значителни инвестиции в ЕС за попълване на дистанцията до целта (от порядъка на 254 милиарда евро за възобновяема енергия само в електроенергийния сектор) показват необходимостта от ранни, ясни и стабилни политически сигнали.

В същото време, при отсъствието на актуализирана регулаторна рамка съществува риск от появата на по-големи различия в ЕС, при които само най-добре представящите се държави членки ще продължат да увеличават своите дялове на потребление от ВЕИ, а изоставащите няма да имат стимул за увеличаване на своето производство и потребление на енергия от ВЕИ. Освен това такава концентрация на усилията само в няколко държави членки би била по-скъпа и би допринесла за допълнително изкривяване на вътрешноевропейския енергиен пазар.

Също така, законодателното действие на равнището на Съюза е особено подходящ инструмент във връзка с фундаменталните различия между рамката за периода до 2020 г. и рамката за периода до 2030 г. Докато при първия период постигането на целта е свързано с размера на националните цели и поради това на държавите членки е дадена значителна свобода при избора на национални мерки, рамката за периода до 2030 г. се базира само на обвързваща цел на равнището на ЕС, без да са определени национални цели.

Следователно целта на Съюза за 2030 г. може най-добре да бъде постигната чрез партньорство с държавите членки, които да комбинират своите национални действия, подпомагани от рамка от мерки, както е описано в настоящото предложение. В електроенергийния сектор държавите членки ще могат да насърчават възобновяемата електроенергия чрез прилагане на разходоефективни национални схеми за подпомагане в съответствие с правилата за държавната помощ и с определените на равнището на ЕС рамкови условия, включващи и правила за трансгранично участие. В сектора на отоплението и охлаждането ще бъде използван нереализираният засега потенциал чрез по-голямо разпространение на използването на енергия от ВЕИ. Това следва да се постигне по гъвкав начин чрез съответни усилия на държавите членки. В сектора на транспорта, като се има предвид трансграничната търговия с биогорива, е необходим хармонизиран подход.

В този контекст, важен координиращ елемент на цялостната рамка в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г. е предложението относно управлението на Енергийния съюз, включващо: i) планиране, при което държавите членки формулират национални планове в областта на енергетиката и климата; ii) докладване и мониторинг, при които държавите членки докладват за напредъка при прилагането на своите национални планове; и iii) корективна мярка за преодоляване на евентуално изоставане, посредством която през 2025 г. Комисията ще предприеме подробен преглед на постигнатия напредък в областта на енергията от ВЕИ.

Необходимите инвестиции в рамките на ЕС се оценяват на около или над 1 трилион евро за периода 2015 — 2030 г. само в областта на генерирането на електроенергия от ВЕИ 2 . В този контекст от решаващо значение е да се засили сигурността на инвеститорите и това е една от специфичните цели на предложението. За изясняване на контекста следва да се има предвид, че съответните инвестиции в ЕС през 2015 г. в размер на 48,8 милиарда евро са намалели с около 60 % в сравнение с 2011 г. — при това намалението се дължи не само на снижението на цените на съоръженията. В резултат от това, при все че Съюзът все още запазва водещата си позиция по отношение на инвестициите за ВЕИ на глава от населението, неговият дял в глобалните инвестиции за ВЕИ намалява с бързи темпове, от почти една втора през 2010 г. на по-малко от една пета през 2015 г.

Необходимо е също актуализираната рамка да вземе предвид новите елементи, които вече присъстват в света на инвестициите. Рамката за периода до 2030 г. представлява благоприятна възможност за Европейския съюз от гледна точка на инвестиции, постигане на растеж и създаване на работни места. Необходимо е ЕС да осигури подходящи условия за инвестиции. Във връзка с това Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI), а също и Европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF), от които EFSI е част, имат голямо участие в инвестициите за сектора на ВЕИ. 23 % от всичките трансакции на EFSI, одобрени от Европейската инвестиционна банка (EIB), са в енергийния сектор. Почти половината от проектите в този сектор са свързани с инвестиции в областта на ВЕИ. Това показва, че съществува истински интерес на частните инвеститори да участват в конкретни проекти в ЕС, тъй като ВЕИ имат ключово значение за енергийния преход на ЕС и представляват стратегически сектор за инвестиране. ESIF имат силна насоченост към нисковъглеродните инвестиции, включително в областта на ВЕИ, за периода 2014 — 2020 г.

Освен това предложението за удвояване на времетраенето на EFSI и на неговия финансов обем също трябва да се разглеждат като възможност за повече инвестиции в областта на ВЕИ. Предложението за продължаване на EFSI до 2020 г. съдържа целта за мобилизиране на до 40 % съответни инвестиции в инфраструктура, както и прозорец за иновации във връзка с Парижката конференция относно изменението на климата (COP 21). За да може това да се случи е необходимо проектите за енергия от ВЕИ, както и тези за енергийна ефективност, да продължават да бъдат значителна част от инвестициите в енергийния сектор. Поради това е от важно значение да продължават да се дават правилни сигнали, така че частният и публичният сектори в ЕС да имат ясна индикация за бъдещите политики на ЕС. В този контекст настоящото предложение е за създаване на подходяща регулаторна рамка. Инвестициите в областта на ВЕИ и на енергийната ефективност, както и в модернизацията и интегрирането на европейските енергийни пазари, са от съществено значение за декарбонизирането на икономиката на ЕС. Но най-важното е, че те допринасят за стопански растеж и за създаване на работни места в Европа, както и за глобалната конкурентоспособност на Съюза, тъй като свързаните с тези инвестиции технологични предимства ще имат съществено значение за европейската промишленост.

И накрая, но не на последно място, преразглеждането на настоящата регулаторна рамка в областта на ВЕИ е необходимо също за отразяване на глобалната промяна, настъпила след 2009 г., при която конкурентите ни на световната сцена стават по-силни поради нарастващите инвестиции в областта на ВЕИ. Ако ЕС иска да запази своята лидерска роля е необходима силна регулаторна рамка за подпомагане на реализациите на енергия от ВЕИ във всички сектори. Това ще доведе също до значителни ползи, изразяващи се в конкурентни предимства за европейската промишленост.

В предложението са формулирани принципите, по които държавите членки могат колективно и непрекъснато да осигуряват увеличение на дела на ВЕИ в крайното потребление на енергия в ЕС, така че в 2030 г. този дял да достигне 27 % по разходоефективен начин чрез реализации и в трите сектора — съответно на електроенергетиката (електроенергия от ВЕИ), отоплението и охлаждането (ВЕИ за отопление и охлаждане) и транспорта (ВЕИ за транспортни цели), като се вземат предвид следните специфични цели:

преодоляване на несигурността при инвестирането чрез насоченост, съобразена със средносрочните и дългосрочните цели за декарбонизация;

осигуряване на икономически ефективни реализации и на пазарно интегриране на електроенергията от ВЕИ;

осигуряване на колективно постигане на отнасящата се за целия ЕС цел за 2030 г., определяне на рамкова политика, координирана с управлението на Енергийния съюз, с оглед да не се допусне каквото и да е евентуално изоставане;

разработване на декарбонизационния потенциал на биогоривата от нови поколения и изясняване на ролята на базиращите се на хранителни суровини биогорива за периода след 2020 г.;

разработване на потенциала за използване на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането.

Във връзка с горепосоченото, включените в предложението мерки имат за цел да бъдат преодолени по пропорционален начин съществуващите проблеми, които препятстват реализациите в областта на ВЕИ, като например несигурността на инвеститорите, административните препятствия, необходимостта от подобряване на икономическата ефективност на реализациите в областта на ВЕИ, необходимостта от актуализиране на рамковата политика и рискът от загубване на гражданския интерес при прехода към периода до 2030 г.

1.2.•Съгласуваност със съществуващи разпоредби в областта на разглежданата политика

Предложението е в съответствие със съответните предложения за устройството на енергийния пазар и за управлението на Енергийния съюз, както и с преработките на директивите относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, с предложението от юли 2015 г., отнасящо се за Схемата за търговия с емисии на ЕС, с предложения Регламент за споделяне на усилията и с Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) от юли 2016 г.

Необходимо е предложението да се разглежда заедно с горепосочените инициативи, които сами по себе си не са достатъчни за колективно постигане до 2030 г. на целта за 27-процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия по разходоефективен начин.

Предложението е свързано с развитието на подходящ за ВЕИ електроенергиен пазар в рамките на инициативата за устройство на енергийния пазар с цялостно развити и интегрирани краткосрочни пазари, в които гъвкавостта да играе ключова роля за подобряване на пазарната стойност на енергията от ВЕИ и съответно производителите на електроенергия от ВЕИ да могат да печелят по-голям дял от приходите си на енергийните пазари, намалявайки по този начин нуждата от публично подпомагане. Също така, предложението допълва инициативата за устройството на енергийния пазар като въвежда различни мерки, насочени към разходоефективно и своевременно привличане на необходимите инвестиции, както и чрез по-нататъшно намаляване на административното натоварване на производителите на енергия от ВЕИ, включително и на потребителите, които произвеждат своя собствена топлинна и електрическа енергия от ВЕИ.

Предложението допълва управлението на Енергийния съюз чрез създаване в трите сектора (електроенергетика, отопление и охлаждане и транспорт) на условия, подпомагащи постигането на целта на ЕС по колективен начин. В същото време отнасящата се за управлението инициатива рационализира и интегрира за периода след 2020 г. съществуващите задължения за планиране, докладване и мониторинг съгласно европейската енергийна нормативна уредба, включително в областта на ВЕИ, което ще спомогне за проследяване на напредъка към постигане на целта на ЕС като цяло, ще даде възможност за преглеждане на амбициозността на националните планове и за активиране на съответни елементи в отговор на евентуален недостиг в колективното равнище на амбициозност на плановете или на изоставане при тяхното изпълнение.

Директивата за енергийната ефективност (ДEE) и Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) са насочени съответно към улесняване на постигането на целта в областта на енергийната ефективност и към подобряване на енергийните характеристики на сградите. Свързаните с отоплението и охлаждането разпоредби на ДЕЕ и на ДЕХС ще допълнят усилията на държавите членки за улесняване на разпространението на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането, под съвместното въздействие на разпоредбите, съдържащи се в настоящото предложение и в Регламента относно управлението на Енергийния съюз. Това ще запази във възможно най-голяма степен гъвкавостта, необходима за отразяване на националните различия между съществуващите системи в тази област, като в същото време ще осигурява принос за постигане на общата цел за 2030 г.

В контекста на реформираната Схема за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) в периода след 2020 г., засилената СТЕ на ЕС ще играе нарастваща роля в изпращането на по-силен инвестиционен сигнал в полза нисковъглеродните технологии, включително технологиите за ВЕИ, и ще осигурява по-добро използване на синергиите между политиките в областта на ВЕИ и на климата. Но сами по себе си цените на емисиите в рамките на реформираната СТЕ на ЕС няма да бъдат достатъчни за постигане на обвързващата цел на ЕС за поне 27-процентен дял на енергията от ВЕИ. Разпоредбите за подпомагане в областта на ВЕИ в електроенергийния сектор ще гарантират, че тези механизми ще са изцяло допълващи се със СТЕ и ще свеждат до минимум всяко потенциално отрицателно въздействие върху цената на въглеродните емисии.

Също така, в предложения Регламент за споделяне на усилията се съдържат предложения за определяне на обвързващи национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове в секторите извън СТЕ на ЕС, както и предложения във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, без да е посочено как те могат да бъдат постигнати по разходоефективен начин. Прогнозите за енергийната система на ЕС показват, че за да се постигнат целите извън СТЕ на ЕС по разходоефективен начин са необходими политики за използване на ВЕИ в секторите на енергетиката, отоплението и охлаждането и транспорта.

Предложеният Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) е насочен към включване на въглеродните емисии и поглъщания от селското и горското стопанство в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. Засилените критерии на ЕС за устойчивост в областта на енергията от биомаса имат за цел да продължи гарантирането на устойчиво развития добив на горскостопанска биомаса, използвана в енергийния сектор, включително чрез изискване във връзка с LULUCF за надлежно отчитане на въглеродните въздействия на използването на горскостопанска биомаса за енергийни цели.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•2.1.Правно основание

Предложението се основава на член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който е правното основание за мерките в областта на енергетиката. Като се има предвид, че в Договора се съдържа специфично за енергетиката правно основание, уместно е да бъде използвано то.

•2.2.Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарност има значение за настоящото предложение, тъй като Съюзът няма изключителни компетенции в областта на енергийната политика. Предложението е свързано с нарастващото значение на енергията като политическо и икономическо предизвикателство и нейната тясна взаимосвързаност с такива области от енергийната политика като сигурността на доставките на енергия, изменението на климата, вътрешноевропейския пазар и икономическото и стопанско развитие.

Необходимост от действие на равнището на ЕС

Действие на равнището на ЕС е необходимо за да се гарантира, че държавите членки ще допринесат за постигане поне на 27-процентната обвързваща цел на ЕС в областта на енергията от ВЕИ, която да бъде реализирана колективно и по разходоефективен начин. От държавите членки се изисква да дефинират своите равнища на амбициозност, включително с криви за увеличение на дела на ВЕИ, съответстващи на националните условия и предпочитания. Наличието на линейна крива за ЕС като цяло ще спомогне за проследяване на напредъка към постигането на целта на целия ЕС, без да е обвързваща за отделните държави членки. Необходимо е постепенно трансгранично отваряне на подпомагането в областта на електроенергията от ВЕИ, с оглед да се преодолее фрагментацията на вътрешноевропейския пазар и да се осигури възможност за трансгранично търгуване, особено по отношение на общите правила за транспортните горива.

Що се отнася до електроенергийния сектор, ЕС е въвел единен интегриран пазар на електроенергията, в който основните принципи, правилата за общите проблеми и правилата за трансграничните аспекти се определят на равнището на ЕС. Следователно и в областта на електроенергията от ВЕИ е необходимо подобни трансгранични аспекти да се решават на равнището на ЕС посредством специфични правила.

Някои от рисковете за устойчивостта на производството, свързани с развитието на енергията от биомаса, имат трансгранично измерение и поради това могат да бъдат по-ефективно решени на равнището на ЕС. Това е особено валидно за въздействия върху околната среда, като например изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Освен това съществува необходимост от хармонизирана рамка на ЕС за устойчиво развитото производство на биомасата, използвана за топлинна и електрическа енергия, с оглед да се улесни търговията с биомаса и да се насърчи вътрешноевропейският пазар за горива от биомаса.

Анализът показва, че предприемането на действия само на равнището на държавите членки вероятно би довело до изкривявания и фрагментация на вътрешноевропейския енергиен пазар, като в резултат биха се получили по-високи цялостни разходи и по-малко реализации в областта на енергията от ВЕИ в Съюза.

Добавена стойност от действието на равнището на ЕС

Секторът на отоплението и охлаждането консумира близо 50 % от енергията в ЕС и 75 % от консумираната енергия в този сектор е на база изкопаеми горива. Липсата на стратегия за целия ЕС допринесе за несигурността на инвеститорите и даде възможност за фрагментация на местните пазари, в които потребителите имат трудности да избират въз основа на своите предпочитания, а липсват и регулаторни политики, които да създават стимули за децентрализирано генериране на енергия. Указания от страна на ЕС в този сектор могат да помогнат за създаване на интегриран пазар на ЕС в областта на ВЕИ за целите на отоплението и охлаждането. Поради това на държавите членки са предложени опции за начина на въздействие във връзка с нереализирания потенциал в сектора на отоплението и охлаждането.

Като се има предвид местният характер на отоплението и охлаждането, с предложението се създава обща рамка за стимулиране на използването на ВЕИ в този сектор, като на държавите членки се оставя възможност за адаптиране към местните условия по най-разходоефективен начин.

На транспорта се пада приблизително една трета от общото потребление на енергия в ЕС и това потребление се задоволява почти изцяло с нефтени горива. При все че преходът към нискоемисионна алтернативна енергия в транспорта е вече започнал, под въздействието също и на настоящата Директива относно енергията от възобновяеми източници, секторът изостава значително в сравнение с останалите сектори по редица причини, включително поради липсата на силни стимули за новаторство в областта на енергиите и технологиите, необходими за дългосрочна декарбонизация и енергийна диверсификация на транспорта, както и заради въпроси във връзка с електрификацията (по които се въздейства чрез прилагането на Директивата относно алтернативните горива и чрез мерките, предложени при преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите).

Предлаганото общо действие на равнището на ЕС ще осигури колективно постигане с най-ниски разходи на целите на политиката (например за разработване на потенциала за декарбонизация на биогоривата от нови поколения).

Една обхващаща целия ЕС рамка за периода до 2030 г. в областта на енергетиката и климата по отношение на енергията от ВЕИ би допринесла също за мониторинг и подпомагане на енергийната политика на държавите членки за постигане на устойчиво развита, сигурна и финансово достъпна енергийна система за европейските граждани. При наличието на предсказуема регулаторна рамка на ЕС за сектора на ВЕИ в периода до 2030 г., поддържаща европеизация на политиката за ВЕИ и по-специално засилване на пазарния подход към ВЕИ и насърчаване на отварянето за трансгранично подпомагане, държавите членки ще могат по-добре да съставят своите национални политики за постигане на целта за 2020 г., което ще осигури съгласуваност на политиката в областта на ВЕИ с други енергийни и климатични цели, по-специално със СТЕ, с Регламента за споделяне на усилията и с целта на ЕС за 2030 г. по отношение на енергийната ефективност. Една такава рамка на равнището на ЕС, определяща високи принципи за схемите за подпомагане, би могла също да осигури сигурност за инвеститорите, която може да е била разколебана в миналото от непостоянната политика — понякога включваща и мерки с обратна сила — провеждана от някои държави членки.

Чрез предприемането на мерки на равнището на ЕС могат да бъдат отстранени редица препятствия пред публичните и частните инвестиции (например във връзка с разрешителните процедури), като се въздейства върху липсата на координация между различните разрешаващи органи на национално равнище и се стимулира административният капацитет за прилагане на трансгранични проекти и схеми за подпомагане.

Предприемането на законодателно действие на равнището на ЕС ще предостави сигурност на инвеститорите чрез една обхващаща целия ЕС регулаторна рамка, чрез последователни и разходоефективни реализации в областта на енергията от ВЕИ в целия ЕС и чрез ефективно действие на вътрешноевропейския енергиен пазар, при същевременно зачитане на възможността на държавите членки да произвеждат различни форми на енергия от ВЕИ в съответствие с избрания енергиен микс.

В това отношение държавите членки запазват широка свобода на действие и гъвкавост да благоприятстват развитието на енергията от ВЕИ във всеки сектор на своите икономики по начин, най-добре съответстващ на техния национален потенциал и специфични условия, включително и възможност да постигат своите съответни цели чрез подпомагане на реализации в областта на ВЕИ в други държави членки, в съответствие с предложенията за устройство на енергийния пазар.

Следователно предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност.

2.3.Принцип на пропорционалност и избор на инструменти

Предложението съответства на принципа на пропорционалност, тъй като се отнася за действия на ЕС, които ще гарантират постигането поне на 27-процентната цел, но осигурява гъвкавост на държавите членки да прилагат такива действия и да развиват такъв сектор на енергията от ВЕИ, който най-добре съответства на техните национални условия, предпочитания и потенциал, при положение че колективно постигнат поне 27-процентната цел.

Целта на равнището на ЕС е свързана с фундаментална промяна на рамковата политика за периода до 2030 г., като се преминава от правно обвързващи национални цели, даващи на държавите членки широка свобода на действие във връзка с техните национални мерки, към правно обвързваща цел на равнището на Европейския съюз. В този контекст, прилагането само на национални мерки би довело до неефективност на разходите и неравномерно разпределение на усилията в различни части на ЕС, което би довело до недостатъчна реализация на ВЕИ във вътрешния пазар на ЕС, с опасност да не бъде постигната приетата цел. В същия този контекст, прилагането само на национални мерки, координирани по предложените механизми за управление, не би осигурило достатъчно гаранции за самото постигане на целта, както и за постигането ѝ по икономически най-ефективен начин, с избягване на евентуално „получаване наготово“ от страна на някои държави членки, и за намаляване на фрагментацията на пазара. Следователно законодателното действие на равнището на ЕС може да създаде здрава и стабилна рамка, даваща възможност за разходоефективно постигане на обвързващата цел на Съюза за поне 27-процентен дял на ВЕИ в 2030 г., при справедливо разпределение на усилията на държавите членки, без да се отива отвъд необходимите мерки за осигуряване на оптималност по отношение на разходите във връзка с общото усилие.

Що се отнася до специфичните разпоредби, секторът на отоплението и охлаждането консумира близо 50 % от енергията в ЕС и 75 % от енергията в този сектор все още произхожда от изкопаеми горива. Взето само по себе си, декарбонизирането на сектора на отоплението и охлаждането е от решаващо значение за да може ЕС да продължи да се движи по пътя към постигане на нашите дългосрочни цели за декарбонизация, както и за подобряване на сигурността на енергийните доставки. През 2030 г. близо половината 3 от приноса за постигането на целта на ЕС в областта на ВЕИ би следвало да идва от сектора на отоплението и охлаждането. Тази стойност показва необходимостта от действие в този конкретен сектор. Предлаганите варианти в областта на отоплението и охлаждането са предназначени да упътят държавите членки при избора на подход за улесняване на разпространението на ВЕИ в сектора, допринасяйки за разходоефективно постигане на този дял, като в същото време оставят пълна свобода на държавите членки при съставянето на техните интегрирани планове в областта на климата и енергетиката. Ако всички държави членки възприемат предлаганата мярка, това би запълнило приблизително една четвърт от дистанцията между варианта без промяна на настоящата политика и целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ.

Незасегнати остават важните национални прерогативи, като например правото на държавите членки да определят условията на експлоатация на своите енергийни ресурси, да избират между различните енергийни технологии и да определят общата структура на своето енергоснабдяване. Също така, регулаторната рамка относно устойчивостта в областта на енергията от биомаса включва минимално допустими критерии за доказване на устойчивостта на производството и ефективното използване на биомасата в секторите на транспорта, отоплението и електроенергетиката. Новите разпоредби във връзка с устойчивостта на производството са в съответствие с базиращ се на оценка на риска подход и се прилагат само за големи производители на топлинна и електрическа енергия.

И накрая, пропорционалността се осигурява чрез постигането на баланс между целите за конкурентоспособност, сигурност на доставките и устойчиво развито производство, както и чрез разглеждане на дългосрочните ползи в периода след 2030 г. от предлагания начин на действие — вместо той да се базира само на краткосрочни и средносрочни въздействия.

Следователно, нивото на принудата е пропорционално на целта.

2.4.Избор на инструмент

Избраният инструмент е директива, която следва да бъде приложена от държавите членки. Директивата е подходящ инструмент за насърчаване на използването на ВЕИ, тъй като тя ясно определя целите на ЕС, които да бъдат постигнати, като в същото време предоставя на държавите членки достатъчно гъвкавост да я прилагат по начин, който най-добре съответства на техните специфични национални условия. Поради това са включени само ограничен брой разпоредби, налагащи задължителни действия, и то само за да се увеличат необходимите оптимални по отношение на разходите реализации в Съюза (например член 5 от предложението, отнасящ се за частично задължително трансгранично отваряне на схемите за подпомагане).

Предложението води до значително изменение на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, а използването на процедурата за преработване на законодателен документ позволява приемането на единствен законодателен текст, който едновременно прави желаното изменение, кодифицира това изменение заедно с непроменените разпоредби на предишния акт и отменя този акт. Поради това преработката на директивата е подходящ инструмент и е в съответствие с ангажимента на Комисията по междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество 4 .

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

3.1.Оценяване с REFIT

В периода 2014 — 2016 г. бе проведено оценяване на Директивата относно енергията от възобновяеми източници с използване на програма за регулаторна пригодност (REFIT). Резултатите от това оценяване са изложени в отделен работен документ на службите на Комисията за оценяване с REFIT, който е представен заедно с оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.

Изводът от оценяването с REFIT е, че целта за увеличение по устойчив начин на дела на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в ЕС се е оказала успешна. Предвидените в Директивата относно енергията от възобновяеми източници обвързващи национални цели, национални планове за действие в областта на ВЕИ и двугодишен мониторинг са се оказали особено ефективни за постигане на прозрачност за инвеститорите и останалите икономически оператори и са осигурили висококачествена информация относно пазарите на енергия от ВЕИ и политиките на държавите членки. Това личи от бързото увеличение на реализациите след датата на приемане на директивата, съответно от 10,4-процентен дял на ВЕИ през 2007 г. до 17-процентен дял през 2015 г.

Тези правни разпоредби, заедно с допълнителните национални политики и други нерегулаторни мерки, допринесоха за цялостно постигане на целите на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, което доведе до намаление на емисиите на парникови газове, повишена сигурност на енергийните доставки, водеща роля в областта на иновациите, създаване на работна заетост, възприемане от страна на обществеността и регионално развитие. Те са доказали своята релевантност, последователност, ефективност, ефикасност и добавена стойност за общите цели на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата. Понастоящем енергията от ВЕИ е единствената опция за декарбонизация на електроенергийния сектор, която се реализира с темп, близък до необходимия според дългосрочните сценарии на Международната агенция по енергетика (IEA) за ограничаване на увеличението на глобалната температура до 2 °C над прединдустриалните стойности.

При все че ЕС като цяло и всички държави членки с изключение на една са на път да изпълнят целта в областта на ВЕИ за 2020 г., постигането на целта за 2020 г. ще бъде осигурено само ако държавите членки продължат да насърчават реализациите в областта на ВЕИ, за да могат да изпълнят своите все по-стръмни криви на нарастване в тази област. Освен това са необходими допълнителни усилия за увеличаване на сегашния темп на напредък в областта на транспорта, за да се осигури постигането на 10-процентната секторна цел. По-специално, регулаторната несигурност, причинена от продължителната политическа дискусия по въпроса как да се преодолее рискът от непреки промени в земеползването (ILUC) във връзка с биогоривата, произвеждани на базата на хранителни суровини, оказа отрицателно въздействие върху реализациите на ВЕИ в транспортния сектор.

3.2.Консултации със заинтересованите страни

3.2.1. Методи за провеждане на консултации, основни целеви сектори и общ профил на респондентите

При подготовката на предложението взеха участие широк кръг заинтересовани страни, включително държави членки и национални регулаторни органи. Проведена бе 12-седмична публична консултация, а също и семинар с участието на заинтересовани страни, състоял се на 5 февруари 2016 г., специализирана дискусия в рамките на Електроенергийния регулаторен форум във Флоренция, както и многобройни двустранни дискусии.

На 18 ноември 2015 г. бе открита публична консултация, която остана отворена за участие до 10 февруари 2016 г. Комисията получи общо 614 отговора. 340 от тях бяха изпратени от национални и европейски асоциации, което представлява 58 % от отговорите. От тях 110 дойдоха от промишлени асоциации (18 % от всички отговори) и 90 бяха подадени от отрасъла на ВЕИ (15 %). Също така, 186 отговора дойдоха пряко от предприятия (30 %). В консултацията участваха общо 19 национални правителства и 22 областни или местни власти. Важно е да се отбележи значителното участие на отделни граждани, енергийни кооперативи и неправителствени организации.

Комисията проведе също публична онлайн консултация относно енергията от биомаса, която се състоя от 10 февруари до 10 май 2016 г. и по нея бяха получени 950 отговора. Тя бе допълнена от тематична конференция на заинтересовани страни, състояла се на 12 май 2016 г.

3.2.2 Резюме на гледищата на заинтересованите страни

Подробната оценка на отговорите на публичната консултация потвърждава широкия консенсус между респондентите по няколко от включените в публичната консултация елементи, включително, inter alia, необходимостта от стабилна и предсказуема правна рамка на ЕС в областта на ВЕИ, важното значение на определянето на допълнителни мерки в преработената директива, за да се осигури постигането на целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ на равнището на ЕС, както и релевантността на разработването на пазар, подходящ за ВЕИ. По други въпроси обаче заинтересованите страни са на различни мнения, например във връзка с географския обхват на схемите за подпомагане, както и относно експозицията на ВЕИ на пазарни условия (например приоритетност при диспечерското управление и отговорности за балансирането).

По отношение на ролята на частни и публични субекти в електроенергийния пазар, съществува силна подкрепа за законодателно действие на ЕС за предоставяне на повече права на енергийните потребители и местните власти. В голямо мнозинство от отговорите се подкрепя въвеждане на по-силни правила на равнище ЕС, гарантиращи на потребителите възможност да произвеждат и акумулират своя собствена топлинна и електрическа енергия от ВЕИ и да участват във всички съответни енергийни пазари по недискриминационен и прост начин, включително чрез агрегатори. Много респонденти поддържат увеличение на експозицията на системите за собствена консумация спрямо краткосрочните пазари чрез оценяване на подаваната към мрежата електроенергия по пазарната цена на едро. От друга страна, няколко производители на енергия от ВЕИ изтъкват, че пазарните схеми за подпомагане са все още необходими за малките системи за собствена консумация по време на преходния период към реформирано пазарно устройство. Редица респонденти подкрепят улесняването на достъпа до финансиране за местните инициативи за ВЕИ.

Някои заинтересовани страни подчертават, че би трябвало да се предотвратяват промените с обратна сила в схемите за подпомагане. Посочени са и други важни елементи във връзка с инвестиционната стабилност. Те включват отстраняването на административните препятствия, по-нататъшно интегриране в пазара и засилен режим за защита на инвестициите, отиващ отвъд посоченото в Договора за Енергийната харта. Редица респонденти настояват също, че е необходимо да се осигури бързо прилагане на преработената директива, много преди 2021 г., за да бъдат подадени навременни политически сигнали, както и да се осигури ясна перспектива за инвеститорите.

Няколко държави членки изтъкнаха по-специално, че е необходимо да бъде гарантирано правото на държавите членки да избират своя енергиен микс и да развиват избраните от тях технологии за ВЕИ, напр. по причини във връзка с диверсификацията, особено що се отнася до съставянето на схемите за подпомагане. Те изтъкнаха също, че пазарното интегриране на ВЕИ трябва да бъде организирано по координиран начин и не може да бъде оставено само на фрагментирани процедури, зависещи от индивидуалните графици за уведомяване от страна на държавите членки.

И накрая, но не на последно място, наличието на силна правна рамка, залегнала в Директивата относно енергията от възобновяеми източници, се смята за ключово условие за постигане на целта за 2030 г. за поне 27-процентен дял на ВЕИ. Мнозинството от респондентите подкрепят въвеждане на превантивни мерки за да не се получи изоставане при изпълнението на целта, но виждат също и необходимост от корективни действия в случай на необходимост. Някои заинтересовани страни, като например енергийни регулатори, изтъкват нуждата от осигуряване на съгласуваност на всякакви допълнителни мерки с националните схеми за подпомагане.

При публичната консултация бе изтъкнато, че основните препятствия за увеличаване на дела на ВЕИ в транспорта включват, inter alia, липсата на политическа рамка за периода след 2020 г., продължителния дебат относно устойчивостта на производството на биогоривата и високите цени на електрическите автомобили. Голямото мнозинство от респондентите посочиха също, че евентуално действащо в целия ЕС задължение за включване на алтернативни горива би било ефективна или дори много ефективна мярка за увеличаване на консумацията на устойчиво произведени горива от ВЕИ в транспортния сектор на ЕС и за увеличаване на разпространението на електрически автомобили.

В допълнение към това, на Електроенергийния регулаторен форум, състоял се във Флоренция на 13 — 14 юни 2016 г. с участието на държави членки, национални регулатори и ключови заинтересовани страни, бе направен изводът, че рамката за ВЕИ през периода след 2020 г. следва да се базира на засилено пазарно устройство, подходящо за цялостно интегриране на ВЕИ, и на силен ценови сигнал за въглеродните емисии, постигнат чрез укрепване на Схемата за търговия с емисии, както и че специфичното подпомагане в областта на ВЕИ, провеждано когато и ако е необходимо, следва да се прави чрез пазарни механизми и при минимално изкривяване на пазара. За тази цел Форумът препоръча на Комисията да разработи общи правила за схемите за подпомагане като част от преразглеждането на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, които да улеснят прилагането на пазарен и по-регионализиран подход към ВЕИ.

Публичната консултация относно устойчивото производство на енергията от биомаса показа различие в мненията относно ползите и рисковете от енергията от биомаса, както и относно необходимостта от нова политика на ЕС. При все това голямо мнозинство от респондентите посочи, че основната цел на политиката за устойчивост във връзка с биомасата е смекчаването на въздействието върху климата.

Няколко публични власти и публични предприятия, както и производители на биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса и горскостопански предприятия, а също и редица държави членки посочиха, че те предпочитат базовия сценарий, т.е. без допълнителни изисквания на ЕС във връзка с устойчивостта. Една от основните посочени причини е съществуването на друго законодателство, което обхваща потенциалните рискове във връзка с енергийното използване на биомасата, а също и рискът от прекомерно административно натоварване.

От друга страна, много производители и потребители в областта на енергията от биомаса в ЕС, както и няколко държави членки, подкрепят предприемане на допълнително действие на ЕС за разширяване на обхвата на въведените от ЕС критерии за устойчивост и по отношение на биомасата, използвана за отопление/охлаждане и в електроенергетиката. Едно неотдавнашно становище на Постоянния комитет по горите на ЕС, който е консултативната група за законодателните действия в областта на горското стопанство, е в подкрепа на варианта за въвеждане на базиращи се на риска критерии за устойчивост за горскостопанската биомаса.

Въвеждането на изисквания относно ефективността на преобразуването на биомаса в енергия се подкрепя от редица заинтересовани страни, по-специално от консумиращи дървесина промишлени предприятия, включително производители на целулоза и хартия, както и от екологични неправителствени организации. Неправителствените организации подкрепят също въвеждането на лимит за общото използване на енергия от биомаса, както и ограничения за някои суровини или източници, а също и екологични и социални изисквания във връзка с добива на биомаса.

По принцип заинтересованите страни поискаха да се прилага последователност на третирането при налагане на мерки, отнасящи се за конкретни суровини, независимо от тяхната крайна употреба: Това означава например, че правилата следва да са едни и същи за селскостопанска биомаса, използвана съответно или за производство на биогорива, или за производство на биогаз за отопление или генериране на електроенергия.

3.3.Събиране и използване на експертиза

Следните основни проучвания бяха поръчани на външни изпълнители:

Study on the impact assessment for a new Directive mainstreaming deployment of renewable energy and ensuring that the EU meets its 2030 renewable energy target (Проучване за оценка на въздействието на нова директива за насърчаване на реализациите на ВЕИ и осигуряване на постигане от ЕС на неговата цел за 2030 г. в областта на ВЕИ) — ECN, Oeko Institute, Eclareon, REBEL, SUER, BBH.

Study on Technical Assistance in Realisation of the 2016 Report on Renewable Energy, in preparation of the Renewable Energy Package for the Period 2020-2030 in the European Union (Проучване относно техническа помощ за реализация на доклада от 2016 г. относно ВЕИ, в подготовка на пакета от документи относно енергията от ВЕИ в ЕС за периода 2020 — 2030 г.) — Öko-Institut, E3-Modelling, Observ’ER, COWI.

Supporting investments into renewable electricity in context of deep market integration of RES-e after 2020: Study on EU-, regional- and national-level options (Подпомагане на инвестиции за електропроизводство от ВЕИ в контекста на неговото дълбоко интегриране в пазара в периода след 2020 г.: Проучване на вариантите на европейско, регионално и национално равнище) - Cambridge Economic Policy Associates (CEPA).

Study on the sustainable and optimal use of biomass for energy in the EU beyond 2020 (Проучване относно устойчивото и оптимално използване на биомасата за енергийни цели в ЕС в периода след 2020 г.) – PricewaterhouseCoopers, Vito, TU Wien, Utrecht University, INFRO, Rutter Soceco.

Carbon impacts of biomass consumed in the EU (Въглеродни въздействия на консумираната в ЕС биомаса) — Forest Research UK, VTT, North Energy, Alterra.

Study on impacts on resource efficiency on future EU demand for bioenergy (Проучване на въздействията върху ресурсната ефективност на бъдещото потребление в ЕС на енергия от биомаса), IISA, Idufor, EFI, Oeko Institute, IEEP.

3.4.Оценка на въздействието

В придружаващата настоящото предложение оценка на въздействието (ОВ) не е представен набор от предпочетени варианти, а е направен подробен анализ на всеки вариант за разглежданата политика при постепенно увеличаване на въздействието — като се започва от сценария на обичайната практика (Вариант 0), включващ продължаване на националните мерки, но без допълнително действие на равнището на ЕС, и се стига до алтернативни сценарии, включващи в по-голяма степен мерки, които обхващат целия ЕС в петте разгледани по-долу области.

На 16 септември 2016 г. 5 Комитетът за регулаторен контрол даде първото си становище относно Оценката на въздействието и поиска такава оценка да бъде подадена отново. Оценката бе преработена и подадена отново в Комитета за регулаторен контрол на 17 октомври 2016 г. и той даде второ отрицателно становище на 4 ноември 2016 г., но не поиска оценката да бъде допълнително преработвана и подавана.

При тези обстоятелства Комисията счете за уместно да продължи с предложението за преработка на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, като в същото време вземе под надлежно внимание резервите, изразени от Комитета за регулаторен контрол в неговото второ становище. По-специално, Комисията предпочете по-пропорционално и по-слабо натоварващи разпоредби за сектора на отоплението и охлаждането, в съчетание с по-силни разпоредби във връзка с рамката за управление, така че да се гарантира постигането на целите за 2030 г. Тя също така направи необходимото, така че съдържащите се в предложението разпоредби да са съвместими и допълващи се с правилата за държавната помощ, както и да не накърняват компетенциите на Комисията в областта на държавната помощ. Предложените разпоредби представляват общи принципи, изискващи използването (където е необходимо) на пазарно базирани и разходоефективни схеми. Това е в пълно съответствие с новото устройство на енергийния пазар и допринася за свеждане до минимум на разходите на данъкоплатците и потребителите на електроенергия. Тези разпоредби допълнително осигуряват сигурност за инвеститорите за периода 2021 — 2030 г. Комисията е взела под внимание всички цели на Енергийния съюз. И накрая, тя отбелязва неизбежните неопределености при оценяването на недостига, който трябва да бъде попълнен, обстоятелството, че 27-процентната обвързваща цел на ЕС е само минимална цел, и необходимостта от осигуряване на стабилни и навременни стимули за инвестиции с големи периоди на реализация. С оглед на всички горепосочени основания, Комисията смята, че цялостният пакет от мерки представлява пропорционален отговор на проблемите, пред които сме изправени. По-подробна информация по този въпрос е представена в настоящия раздел.

i) Варианти за увеличаване на дела на ВЕИ в електроенергийния сектор (електроенергия от ВЕИ)

а) Обща европейска рамка за схемите за подпомагане: 1) използване само на пазарни механизми; 2) европейска рамка за пазарно базирано и разходоефективно подпомагане; 3) задължително преминаване към подпомагане на инвестициите.

Директивата относно енергията от възобновяеми източници дава възможност да се прилагат схеми за подпомагане, но оставя на държавите членки да избират какви да са тези схеми. Това доведе до неоптимална ситуация, при която държавите членки въведоха схеми за подпомагане, които в много случаи впоследствие бяха изменени или отменени с обратна сила. Това на свой ред повлия отрицателно върху доверието от страна на инвеститорите. Необходими са, следователно, по-ясни правила в преработената директива относно енергията от възобновяеми източници, чрез които да се подобри доверието на инвеститорите.

В тази обстановка, във Вариант 2 се предвижда да се въведат принципи за схемите за подпомагане, които държавите членки могат да въвеждат и които понастоящем все още са необходими за привличането на достатъчно инвестиции за постигане на целта на Съюза за 2030 г. Този вариант включва принципи, които държавите членки да прилагат при съставянето на схеми за подпомагане, както и защита на инвеститорите срещу изменения с обратна сила. Тези принципи не противоречат на правилата за държавната помощ.

Във връзка с разглеждания сектор Комитетът за регулаторен контрол изрази становище, че в указанията относно правилата за държавната помощ вече са разгледани повечето от въпросите, включени в Оценката на въздействието и вече са възприети целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката.

Въпрос на политически избор е да бъдат фиксирани тези принципи в законодателството. По този начин тези разпоредби ще съдействат за европеизацията на политиката в областта на ВЕИ, като приспособяват ВЕИ към пазара и в същото време предоставят сигурност за инвеститорите в периода до 2030 г. Повече подробности са дадени в приложение 1 към Оценката на въздействието. В този контекст в предлаганата рамка са определени принципи за съставяне, които: i) осигуряват достатъчна сигурност за инвеститорите за периода 2021 — 2030 г. и ii) изискват да се използват (когато е необходимо) пазарно базирани и разходоефективни схеми за подпомагане, основаващи се на появяващата се най-добра практика за съставяне на такива схеми. Принципите в настоящото предложение са в пълно съответствие с ориентациите, които вече са възприети от Комисията за указанията за държавната помощ в областта на околната среда и енергетиката (EEAG) и са доразвити в някои области, по-специално във връзка с трансграничното участие.

Освен това предлаганата рамка може ефективно да гарантира достатъчна сигурност на инвеститорите, тъй като в нея са определени общи принципи за съставяне, съответстващи на базирани на пазара принципи и основаващи се на най-добрата практика, които ще бъдат валидни през периода 2021 — 2030 г.

В същото време рамката е пропорционална и не е прекалено прескриптивна, тъй като правилата са от общ характер, а освен това е спазен принципът на субсидиарност, тъй като изцяло е взето предвид правото на държавите членки да определят своя енергиен микс. За тази цел е необходимо да се дефинира в съществуващата регулаторна рамка отношението между, от една страна, правото на държавите членки да избират какъв да е техният енергиен микс и да развиват избраните от тях технологии за ВЕИ, напр. по причини във връзка с диверсификацията, и целта за осигуряване на конкуренция между технологиите, от друга страна. Представянето на тези общи принципи на европейската енергийна рамка за одобрение от Европейския съвет и Европейския парламент ще изгради легитимност и публично приемане на програмата за пазарно интегриране на ВЕИ.

Освен това различни заинтересовани страни, включително и регулатори 6 , както и няколко държави членки призоваха за въвеждане на подобна рамка в предложението, в допълнение към приложимите правила за държавната помощ.

б) По-координиран регионален подход: 1) задължително регионално подпомагане; 2) задължително частично отваряне на схемите за подпомагане за трансгранично участие.

В настоящото предложение е отразен вторият вариант (Вариант 1 от доклада за оценката на въздействието), с оглед да се въведе задължение за частично отваряне за трансгранично участие на схемите за подпомагане в областта на електроенергията от ВЕИ. Този вариант дава възможност за постигане на по-ниски общи системни разходи и разходи за подпомагане чрез осигуряване на нарастваща възможност за насочване на инвестициите към местата с най-благоприятни условия. Резултатите от оценката на въздействието показват, че тази мярка би довела до намаление на разходите на енергийната система с 1,0 милиард евро годишно за периода 2021 — 2030 г. и съответно до намаление с 3 % на заплащаните от потребителя разходи за подпомагане на енергията от ВЕИ.

Този вариант е пропорционален, тъй като се предлага само постепенно и частично отваряне, съответстващо на физически съществуващите междусистемни връзки. При него е зачетена субсидиарността, тъй като не се ограничава възможността на държавите членки да съставят свои схеми за подпомагане и по този начин не се нарушава правото им да определят своя енергиен микс.

в) Финансов инструмент с насоченост към ВЕИ: 1) Финансов инструмент на равнището на ЕС с широкообхватни критерии за допустимост; 2) Финансов инструмент на равнището на ЕС за подпомагане на високорискови проекти в областта на ВЕИ.

Целта в тази област е да се увеличи използването на фондове по съществуващи или нови финансови инструменти за подпомагане на високите амбиции на държавите членки за реализации в областта на ВЕИ. Подробното оформление на такава създаваща възможности рамка ще бъде определено в контекста на Многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г.

г) Опростяване на административната уредба: 1) засилени разпоредби за „обслужване на едно гише“, срокове и улеснени процедури за подобряваща замяна (repowering); 2) ограничаване на необходимото време за разрешителни процедури чрез прилагане за малките проекти на автоматично одобряване и обикновено уведомяване.

В настоящото предложение е предпочетена комбинация от Вариант 1 и Вариант 2, така че да се въведе процес на даване на разрешение за проекти в областта на ВЕИ с един определен орган („обслужване на едно гише“), максимален срок за процеса на даване на разрешение, обикновено уведомяване на операторите на разпределителни системи за малките проекти и специфична разпоредба за ускоряване на процеса на даване на разрешение за подобряваща замяна на съществуващи инсталации за ВЕИ. Тoзи комбиниран вариант дава възможност за по-ясни, по-прозрачни, предсказуеми и отнемащи по-малко време разрешителни процеси за заявителите.

Също така, тoзи вариант е пропорционален, тъй като до голяма степен представлява въвеждане на представляващите най-добра практика процедури, които вече съществуват в някои държави членки. Той не води до високи разходи и зачита субсидиарността, тъй като оставя на държавите членки избора на начина на организиране на обслужването на едно гише. Освен това, той не се намесва в съдържанието на разрешителните процедури.

ii) Варианти за увеличаване на дела на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането (ВЕИ за отопление и охлаждане)

а) Увеличаване на дела на ВЕИ в осигуряването на отопление и охлаждане: 0) продължаване на настоящите национални мерки без действие от страна на ЕС; 1) въвеждане на задължение за доставчиците на изкопаеми горива за съответен дял на ВЕИ за отопление и охлаждане; 2) същото задължение, но за всички доставчици на горива.

Предпочетеният вариант е Вариант 2, при който от определени от държавите членки доставчици, осигуряващи поне 50 % от енергийните доставки, би се изисквало постепенно да увеличават дела на ВЕИ в общия годишен обем на продажбите си до 2030 г. (с 1 процентен пункт годишно).

Във връзка с този сектор Комитетът за регулаторен контрол постави под въпрос пропорционалността на въвеждането на задължение за доставчиците на енергия за отопление и охлаждане. С оглед съобразяване с тези безпокойства, в настоящото предложение въвеждането на задължение е заменено с няколко възможни опции за държавите членки, като по този начин се осигурява гъвкавост за прилагането на национално равнище.

Като се има предвид, че за отопление и охлаждане се използва близо половината от крайното потребление на енергия в ЕС 7 и също, че докато делът на електроенергията от ВЕИ се е увеличил с 8 процентни пункта в периода между 2009 г. и 2015 г., делът на ВЕИ в отоплението и охлаждането е нараснал само с 3 процентни пункта през същия период, това показва необходимостта от амбициозна, но в същото време и гъвкава мярка за този сектор.

Този вариант е пропорционален, тъй като той не отива отвъд необходимото за увеличение на реализациите на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането на равнището на ЕС и не създава голяма тежест за малките и средните предприятия.

Също така, този вариант е в съответствие и се допълва с Директивата за енергийна ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Енергийната ефективност при отоплението и охлаждането се подобрява чрез икономиите на енергия и реновирането/санирането, особено в сградния сектор. Успоредно с това, разглежданите варианти във връзка с отоплението и охлаждането биха ускорили замяната на изкопаеми енергийни източници с ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането, включително и в съществуващия сграден фонд. Специализираните мерки за включване на ВЕИ в доставките за отопление и охлаждане и в използването на енергия на равнище сграда ще намалят риска от технологична затвореност, т.е. за ситуация, при която мерките за енергийна ефективност водят единствено до подмяна на технологии на базата на изкопаеми горива с други, по-ефективни технологии, които обаче също са на базата на изкопаеми горива.

б) Улесняване на използването на ВЕИ и на отпадна топлина в топлоснабдителните (топлофикационните) и студоснабдителните системи: 1) споделяне на най-добри практики; 2) сертификати за енергийни показатели и отваряне на достъп до местни системи за отопление и охлаждане; 3) мерките по варианти 1 и 2, заедно с допълнително засилена рамка за права на потребителите.

В настоящото предложение е предпочетен Вариант 3. Този вариант дава права на потребителите да произвеждат местно топлинна енергия от ВЕИ и да използват включваща ВЕИ топлоснабдителна и студоснабдителна система за създаване на местни синергии с други потребители, което би имало положително социално въздействие. Възможността за отделяне от топлоснабдителна или студоснабдителна система би дала възможност за допълнително генериране на топлинна енергия от ВЕИ в периода между 2020 г. и 2030 г., което би било допълнителен принос за смекчаване на въздействието върху климата. При все че разрешаването на отделяне от топлоснабдителна или студоснабдителна система би имало отрицателни последици за приходите на местните топлоснабдителни или студоснабдителни дружества, тези въздействия биха се компенсирали от положителните социални и екологични въздействия.

Този вариант е също и пропорционален, тъй като административното натоварване ще е пряко свързано със степента на използване на топлоснабдителни системи на национално равнище. По-специално, държавите членки с малък дял на топлоснабдяването биха имали ограничено натоварване за сертифициране, както и умерено количество искания за отделяне от системата.

Топлоснабдяването и студоснабдяването имат около 10-процентов дял от енергийните доставки в ЕС. Системите за топлоснабдяване и студоснабдяване осигуряват възможност за постигане на по-висок дял на ВЕИ в енергийната система на ЕС. Съществува например голям нереализиран потенциал за използване в топлоснабдяването на термопомпи с промишлени размери и съществуват оценки, че над 25 % от населението в ЕС се намира в райони, подходящи за използване на геотермална енергия в топлоснабдителни системи. Освен това, топлоснабдителните системи представляват важна инфраструктурна технология, която би улеснила постигането на по-високи коефициенти на полезно действие на инсталациите за енергийно използване на отпадъци 8 .

По-старите отоплителни и охладителни системи трябва да бъдат усъвършенствани, за да могат да поемат увеличение на дела на енергията от ВЕИ. Но дори и сегашните инвестиции в топлоснабдяване и студоснабдяване не дават възможност за преход към ефективно и включващо ВЕИ енергоснабдяване.

Мерките за подобряване на енергийните показатели изискват сравнително проста административна подкрепа, но те биха могли значително да увеличат реализациите в областта на ВЕИ и по този начин ефективността на разглежданата мярка.

Освен това, този вариант е и пропорционален (тъй като той създава равноправни условия между местните топлоснабдителни и студоснабдителни оператори и потребителите, както и производителите на собствена топлинна енергия посредством прозрачна, и в същото време сравнима система) и зачита субсидиарността (тъй като формулира принципи, но зачита ролята на националните и местните власти при определянето на съответните топлоснабдителни и студоснабдителни системи).

iii) Варианти за увеличаване на дела на ВЕИ в транспортния сектор (ВЕИ за транспортни цели):

1) задължение от ЕС за комбиниране с възобновяеми горива от нови поколения; 2) задължение от ЕС за комбиниране с възобновяеми транспортни горива от нови поколения (включително биогорива от нови поколения), съчетано с намаление на базиращите се на хранителни суровини биогорива, съответно с диапазон от варианти за скоростта и степента на това намаление; 3) въз основа на Вариант 2, специализирано задължение от ЕС за комбиниране с възобновяеми авиационни и морски горива; 4) задължение за намаление на емисиите на парникови газове (като продължение на Директивата относно качеството на горивата).

Комитетът за регулаторен контрол прецени, че устойчиво развитото производство на биогоривата и техният потенциален принос за постигане на целта на Съюза следва да бъдат ясно специфицирани и оценявани по същия начин както останалите видове енергия от биомаса. Той също така поиска да бъде разгледан допълнителен вариант за прилагане на подобрени критерии за устойчивост на всички биогорива.

В Оценката на въздействието са анализирани горепосочените четири варианта за действие на ЕС за увеличаване на декарбонизацията и енергийната диверсификация на транспортните горива, като в същото време се вземат мерки и във връзка с непреките промени в земеползването (ILUC), свързани с биогоривата, произвеждани от хранителни суровини. В този контекст, предложението е свързано с анализа в оценката на въздействието към Директивата относно непреките промени в земеползването; в Оценката на въздействието са оценени няколко варианта за засилване на съществуващата рамка за устойчиво развито производство на биогоривата, включително чрез продължаване и в периода след 2020 г. на действието и по-нататъшно намаляване на съществуващия лимит за биогорива, произвеждани от хранителни суровини, с оглед да бъдат сведени до минимум емисиите, дължащи се на непреки промени в земеползването. Също така, в Оценката на въздействието са разгледани по отношение на енергията от биомаса варианти за засилване общо на критериите за устойчивост във връзка с енергията от биомаса, включително с нов критерий за устойчивост по отношение на горскостопанската биомаса (използвана също и за производство на биогорива) и разширяване на обхвата на критериите за устойчивост, така че да бъде включена и биомасата, използвана за топлинна и електрическа енергия.

Предпочетеният вариант в настоящото предложение е Вариант 2, тъй като той е свързан с практиката в 25 държави членки, които са въвели задължения за смесване с биогорива, и осигурява на отрасъла по-голяма сигурност относно бъдещото пазарно търсене/количества на биогорива от нови поколения, което е необходимо за осигуряването на широкомащабни инвестиции и на иновация в разглеждания сектор. Този вариант ще даде също възможност за постепенно намаляване на използването на биогорива от хранителни суровини, както е посочено в Стратегията за мобилност с ниски емисии от юли 2016 г 9 .

Предлаганата крива за това намаление е съобразена със значителните предишни инвестиции, които вече са реализирани, и е в съответствие с реалистичен темп за доставка на пазара на биогорива от нови поколения. Вариантът е по-лесен и ясен за прилагане, тъй като е свързан със значителен политически и административен опит, придобит на национално равнище.

Предпочетеният вариант е насочен към снижаване на емисиите, дължащи се на непреки промени в земеползването, и е свързан с увеличено използване на биогоривата от нови поколения с високи показатели на по отношение на емисиите на парникови газове. Непреките промени в земеползването могат да бъдат значително снижени чрез постепенно намаляване на използването на конвенционални биогорива в периода до 2030 г., с насоченост преди всичко към намаляване на биогоривата, произвеждани от маслодайни култури, които в по-голяма степен причиняват такива промени. Също така, изискването за минимално допустимо намаление на емисиите на парникови газове би довело до оптимални въглеродни показатели на новите инсталации за биогорива.

В своята Стратегия за мобилност с ниски емисии Комисията посочи, че биогоривата на база хранителни суровини ще имат ограничена роля за декарбонизацията на транспортния сектор поради съмненията във връзка с техния действителен принос за декарбонизация на транспортния сектор. В предложението за Директивата относно непреките промени в земеползването бе предложен и приет от съзаконодателите предпазлив подход, ограничаващ приноса на биогоривата на база хранителни суровини до не повече от 7 % през 2020 г. Регулаторната несигурност във връзка с подготовката и договарянето на Директивата относно непреките промени в земеползването подейства разколебаващо за нови инвестиции в този сектор в допълнение към вече съществуващите инсталации.

Постепенното намаляване на биогоривата на база хранителни суровини и тяхното заместване с биогорива от по-нови поколения ще доведе до реализиране на потенциала за декарбонизиране на транспортния сектор. Но при определянето на темпа на намаление на производството на конвенционални биогорива е важно да не бъдат подкопани със задна сила бизнес моделите, които бяха насърчени от досегашната директива. Поради това предложената крива за постепенно намаляване на дела на конвенционалните биогорива има за цел да се избегне спиране на инсталации и нежелана загуба на работни места, като същевременно тя е съобразена със значителните реализирани досега предишни инвестиции, а също и с реалистичен темп на доставката на пазара на биогорива от нови поколения. Точните стойности на посочената в настоящото предложение крива на постепенно намаляване отразяват информирана политическа оценка за балансиран подход между осигуряването на стабилност на инвестициите и намаляването на емисиите на парникови газове на транспортния сектор.

iv) Варианти за осигуряване на права и информиране на потребителите на енергия от ВЕИ:

а) Осигуряване на права на потребителите да генерират, да използват за собствена консумация и да акумулират електроенергия от ВЕИ: 1) указания на ЕС във връзка със собствената консумация; 2) осигуряване на права на потребителите да генерират, да използват за собствена консумация и да акумулират електроенергия от ВЕИ; 3) дистанционна собствена консумация за общините.

Предпочетеният вариант в настоящото предложение е Вариант 2, тъй като при него се увеличават до максимум правата и потенциалното участие на потребителите, снижават се разходите за изграждане на мрежи и се смекчават съответните въпроси по разпределянето на тези разходи и се увеличава приносът на покривните фотоволтаични слънчеви инсталации за постигането на целта в областта на ВЕИ.

Този вариант е също така и пропорционален (тъй като той не създава универсално право за собствена консумация на енергия) и зачита субсидиарността (тъй като не нарушава свободата на държавата членка да подкрепя дадена специфична технология, а само създава пораждаща права рамка за децентрализирано производство на енергия от ВЕИ).

б) Представяне на информация за електроенергия от ВЕИ: 1) консолидиране на системата за гаранции за произход (ГП); 2) надграждане на Вариант 1 чрез задължителност на посочването на ГП при представяне на дела на ВЕИ; 3) надграждане над Вариант 2 чрез въвеждане на ГП по отношение на всички източници за генериране на електроенергия.

В настоящото предложение е предпочетена комбинация на Вариант 1 и Вариант 2, т.е. консолидиране на системата за ГП и въвеждане на задължително използване на гаранции за произход за представянето на електроенергия от ВЕИ. Така се постига добър баланс и се дава възможност за увеличаване на прозрачността и доверието в системата, като в същото време се избягват допълнителни административни разходи, каквито би имало при разширяване на обхвата на системата върху всички енергийни източници.

Този вариант е също и пропорционален, тъй като не води до прекомерно административно натоварване за управление на системата (особено по отношение на малките производители на електроенергия). Той също зачита и субсидираността, тъй като дава възможност на държавите членки да изберат свой предпочитан метод за управление на системата.

в) Проследяване на възобновяемите горива, използвани за отопление и охлаждане, както и в транспорта: 1) разширяване на обхвата на ГП, така че той да включва и възобновяемите газообразни горива; 2) разширяване на обхвата на ГП, така че той да включва възобновяемите течни и газообразни горива; 3) разработване на алтернативна система за проследяване на възобновяемите течни и газообразни горива.

В настоящото предложение са предпочетени Вариант 1 за газообразните горива и Вариант 3 за течните горива. Това дава възможност за реализиране на ползи благодарение на по-стабилна система за проследяване на възобновяемите горива, която да ползва потребителите и да намалява риска от измами, особено във връзка с течните биогорива. Също така, при наличието на такива системи ще бъде улеснена и трансграничната търговия с възобновяеми горива. И освен това, Вариант 3 изглежда по-благоприятен от Вариант 2 по отношение на течните горива, тъй като той съответства по-добре на сегашната вече въведена административна система за проследяване на тези горива.

Този вариант е също и пропорционален (тъй като надгражда съществуващите системи за биогоривата и осигурява най-простия метод за улесняване на трансграничната търговия с възобновяеми газообразни горива) и зачита субсидиарността (тъй като се допълва със съществуващите схеми за регистрация на възобновяемите течни и газообразни горива на национално равнище).

v) Варианти за осигуряване на постигането на целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ в 2030 г.:

а) Национални цели за 2020 г.: националните цели за 2020 г. като основа или като базова линия.

Предпочетеният вариант в настоящото предложение е Вариант 1, т.e. да се осигури целите за 2020 г. да играят ролята на базова линия за периода след 2020 г. Вариантът за запазване на целите за 2020 г. осигурява ограничение отдолу и не би трябвало да изисква допълнителни усилия, ако се приеме, че държавите членки и без такова допълнително усилие ще постигнат тази цел.

Този вариант е също и пропорционален (тъй като той не би трябвало да изисква допълнително усилие, ако се приеме, че държавите членки и без такова допълнително усилие ще постигнат тази цел) и зачита субсидиарността (тъй като представлява само продължение във времето на цели, които вече са приети от държавите членки).

Важно е да се отбележи, че всички други варианти, свързани с постигането на целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ през 2030 г., са разгледани в Регламента относно управлението на Енергийния съюз, и при това задължението за постигане на целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ в ЕС остава заложено в настоящото предложение.

б) Крива: линейна или нелинейна.

Предпочетеният вариант в настоящото предложение е Вариант 1, при който се определя линейна крива от целта за 2020 г. до целта за 2030 г. Той осигурява по-голяма сигурност и би следвало да доведе до намаление на разходите и до избягване на рискове във връзка с постигането на целта за 2030 г.

Този вариант е също и пропорционален (тъй като има ограничено въздействие върху разходите за внедряване, след като сега вече до голяма степен е придобит технологичен опит по отношение на най-зрелите технологии) и зачита субсидиарността (тъй като представлява просто метод за определяне на напредъка за постигане на целта на равнището на ЕС, която вече е приета от държавите членки).

в) Механизми за избягване на недостиг на амбициозност относно постигането на целта на ЕС в областта на енергията от ВЕИ: 1) преразглеждане на амбициозността на националните планове; 2) включване на клауза за преразглеждане на директивата, при което на следващ етап да се предложат допълнителни механизми на ЕС за постигане на целта, ако това е необходимо; 3) увеличаване на амбициозността на мерки, прилагане в целия ЕС; 4) въвеждане на обвързващи национални цели.

В предложението за Регламент относно управлението на Енергийния съюз е предпочетена комбинация от Вариант 1 и Вариант 2, като се разчита на процеса на управление да осигури постигането на целта за поне 27-процентен дял на ВЕИ, в комбинация с клауза за преразглеждане, така че да може да се прецени дали да бъдат предложени допълнителни мерки за целия ЕС. За останалите варианти се счита, че не са политически възможни и не би могло да бъдат приети без да бъде предопределена следващата средносрочна бюджетна рамка.

Предложеният подход е също пропорционален (тъй като не задейства автоматично допълнителни мерки, за които би било необходимо финансиране на равнището на ЕС) и зачита субсидиарността (тъй като се запазва правото на избор на държавите членки дали да положат допълнителни усилия).

г) Механизми за избягване и преодоляване на недостиг за постигане на целта: 1) преразглеждане на националните планове; 2) включване на клауза за преразглеждане на директивата, при което на следващ етап да се предложат допълнителни механизми на ЕС за постигане на целта, ако това е необходимо; 3) увеличаване на амбициозността на мерки, прилагани в целия ЕС; 4) въвеждане на обвързващи национални цели.

В предложението за Регламент относно управлението на Енергийния съюз бе предпочетена вариация на Вариант 3, тъй като той се счита за най-осъществимият начин за коригиране на евентуален недостиг за постигане на целта. Това е допълнено с Вариант 1 (преразглеждане на националните планове), което също ще влезе в сила в рамките на процеса на управление на Енергийния съюз.

Този вариант е също пропорционален (тъй като не задейства допълнителни мерки, за които би било необходимо финансиране на равнището на ЕС) и зачита субсидиарността (тъй като се запазва правото на избор на държавите членки дали да положат допълнителни усилия).

vi) Варианти за засилване на рамката на ЕС за устойчивост на производството в областта на енергията от биомаса:

Проведена бе също и оценка на въздействието по отношение на устойчивостта на производството в областта на енергията от биомаса, при която бяха проучени варианти във връзка с устойчивостта на производството на биомасата, използвана за топлинна и електрическа енергия: 1) базов сценарий: разчита се на други елементи на рамката за периода до 2030 г. в областта на климата и енергетиката, както и на националните политики за осигуряване на устойчивост на производството на биомасата, използвана за топлинна и електрическа енергия; 2) разширява се обхватът на съществуващите критерии за устойчивост и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, отнасящи се за използваните в транспорта биогорива, така че да бъде включена твърдата и газообразната биомаса, използвана за генериране на топлинна и електрическа енергия; 3) надграждане на Вариант 2, с допълнително разработване на изисквания за устойчиво развит добив на горскостопанската биомаса и с изискване да бъдат включени емисиите от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в националните ангажименти по Парижкото споразумение; 4) надграждане на Вариант 2 или Вариант 3 с включване на изискване за енергийна ефективност на топлинните и електроенергийните инсталации; 5) надграждане на Вариант 2 или Вариант 3 с включване на лимит за използването на някои суровини (например обла дървесина) за производство на енергия.

В настоящото предложение е предпочетен Вариант 3, тъй като той се счита за най-разходоефективният подход за продължаване на използването на енергия от биомаса през периода след 2020 г. и осигурява оптимални намаления на емисиите на парникови газове, като същевременно минимизира рисковете за неблагоприятни въздействия върху околната среда във връзка с увеличения дърводобив. Този вариант зачита субсидиарността, защото чрез използване на базиран на оценка риска подход, той разчита преди всичко на националните закони и норми за доказване на устойчивостта на добива на горскостопанска биомаса, използвана за енергийни цели. Той е също и пропорционален, защото се прилага само за големи производители на топлинна и електрическа енергия от биомаса.

3.5.Използвани модели

Предложението се основава на варианти за разглежданите политики, оценени въз основа на резултатите от моделиращи енергийната система сценарии. По-специално, отправната точка в придружаващата предложението оценка на въздействието е референтият сценарий за ЕС от 2016 г. (REF2016), който съдържа прогнози за енергийната система през 2030 г., базиращи се на настоящите тенденции и политики.

3.5.1. Базови сценарии

Въз основа на REF2016 и на EUCO27 (вж. по-долу в точка 3.5.2) са използвани специфични базови сценарии, които показват очакваните въздействия от продължаването на текущите политики и практики върху развитията в конкретни сектори, подлежащи на намеси по разглежданите политики, като се приема, че всички останали сектори и политики са в съответствие с централния сценарий при политическа намеса.

3.5.2. Сценарии при разглежданите политики

Използван бе също и централен сценарий при политическа намеса, изграден за целите на оценките на въздействието, придружаващи съответно предложението за преразглеждане на Директивата за енергийна ефективност и предложението за Регламент за споделяне на усилията. Този сценарий (наречен „EUCO27“) прогнозира очакваните развития в различните сектори за постигане на целите за 2030 г. и дава възможност да се определи мащабът на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства за постигането на поне 27-процентен дял на енергията от ВЕИ.

Този подход, основаващ се на общ сценарий при политическа намеса с последващо разглеждане на отделните въпроси „един по един“ се смята за единственият работещ начин за оценяване на въздействията на специфични варианти за политика в общия контекст на различните стигащи далеч инициативи, предложени от Комисията в рамките на инициативите от 2016 г. в рамките на Енергийния съюз.

3.5.3. Използван модел

Комплектът модели, използван за оценяване на вариантите за политика във връзка с настоящото предложение, е същият комплект модели, който бе използван за пакета от документи в областта на климата и енергетиката за периода до 2020 г., както и за рамката на политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.

Този комплект включва модели (PRIMES, PRIMES- TAPEM & PRIMES-TREMOVE, PRIMES Biomass Supply, GAINS, GLOBIOM-G4M, Prometheus и CAPRI), които са свързани помежду си по формално дефинирани начини, така че да бъде осигурена последователност при изграждането на сценариите. Тези взаимовръзки са необходими за осигуряване на централните елементи на анализа, които са тенденциите на енергията, транспорта и емисиите на парникови газове, обхващащи:

Цялата енергийна система (потребление на енергия, производство, цени и инвестиции в бъдещи инсталации) и всички емисии и поглъщания на парникови газове;

Времеви хоризонт: 1990 г. до 2050 г. (със стъпка от 5 години)

География: поотделно всички държави членки в ЕС, страните кандидатстващи за членство в ЕС и, в съответните случаи, Норвегия, Швейцария и Босна и Херцеговина

Въздействия: Върху енергетиката, транспорта и промишлеността (PRIMES), селското стопанство, горското стопанство и земеползването (GLOBIOM-G4M), разпръскването в атмосферата, здравето и екосистемите (повишаване на киселинността, еутрофикация) (GAINS); макроикономика с множество сектори, работна заетост и социални грижи.

В Оценката на въздействието във връзка с устойчивостта на производството на енергия от биомаса е използван EUCO27 като базов сценарий и вариантите за политика са оценени със следните два инструмента за моделиране:

GLOBIOM (глобален икономически модел на земеползването) и G4M (модел на горскостопанския сектор), които дават прогнози за цените на стоките, въздействията върху земеползването и емисиите на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

Другите използвани модели са Green-X (модел на ЕС за енергията от ВЕИ), комбиниран с ArcGIS Network (геопространствен модел за веригите за транспортиране на биомаса) и MULTIREG (модел за входящи и изходящи продукти), който моделира разпределението на възобновяемите енергийни източници и на суровините за енергия от биомаса, както и емисиите на парникови газове от енергийния сектор и икономическите и социални въздействия, като например брутната добавена стойност, инвестициите и работните места.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението се отнася за преработка на Директивата за енергия от възобновяеми източници, като новите мерки в член 23 и член 25 се очаква да имат ограничени бюджетни и административни последици за публичните власти в държавите членки по отношение на създаването на нови административни структури. В повечето случаи разходите по предвидените мерки се прехвърлят на крайните потребители, които на свой ред ще имат ползи от декарбонизацията. Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

5.Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Основните разпоредби, които променят по същество Директива 2009/28/ЕО или добавят нови елементи, са както следва:

В член 1 е посочен обхватът на настоящото предложение, като са споменати нови елементи за периода след 2020 г., като например общата обвързваща цел за ЕС, потреблението на собствена енергия от ВЕИ, подобрените критерии за устойчивост на производството на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса и за намаление на емисиите на парникови газове.

В член 2 са въведени нови специфични дефиниции, във връзка с измененията на Директивата за енергия от възобновяеми източници.

В член 3 е посочена целта на ЕС за 2030 г. В този член националните цели за 2020 г. са определени като базова линия (т.e. в периода след 2021 г. държавите членки не могат да слизат под националните цели за 2020 г.). Включено е също позоваване на механизъм, гарантиращ спазване на тази базова линия, както и механизъм за избягване на появата на недостиг при изпълнението на целта, като и двата механизма се въвеждат с Регламента относно управлението на Енергийния съюз. Освен това, за периода след 2020 г. отпада 10-процентната цел за ВЕИ в транспортния сектор.

В член 4 са определени общите принципи, които държавите членки могат да прилагат при съставянето на разходоефективни схеми за подпомагане, с оглед да се улесни прилагането на пазарно ориентиран европеизиран подход, в съответствие с правилата за държавната помощ.

С член 5 се въвежда постепенно и частично отваряне към трансгранично участие на схемите за подпомагане в електроенергийния сектор.

С член 6 се гарантира, че равнището на предоставяното подпомагане на проекти за ВЕИ и свързаните с него условия, в случаите при които държавите членки изберат да предоставят такова подпомагане, не подлежат на преразглеждане по начин, който би оказал отрицателно въздействие върху подпомаганите проекти.

В член 7, отнасящ се за начина на изчисляване на дела на енергията от ВЕИ, е включен намаляващ максимален дял на биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, произведени от хранителни или фуражни култури в периода от 2021 г. нататък, което е мярка във връзка с емисиите от непреки промени в земеползването. Държавите членки могат да определят по-нисък лимит и да разграничават различните видове биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса, произведени от растителни и фуражни култури, например чрез определяне на по-нисък лимит за приноса на биогоривата, произведени от маслодайни култури, вземайки предвид непреките промени в земеползването.

В член 15 е включена нова изчислителна методика (основаваща се на Директивата относно енергийните характеристики на сградите) за минимално допустимите равнища на енергията от ВЕИ в нови сгради и в съществуващи сгради, които са обект на саниране.

С член 16 се установява процес за предоставяне на разрешения за проекти за енергия от ВЕИ с един определен орган („обслужване на едно гише“), както и максимален срок за провеждане на разрешителния процес.

С член 17 се въвежда режим на обикновено уведомяване на операторите на разпределителни системи за малки проекти, както и специална разпоредба за ускоряване на разрешителния процес в случаите на подобряваща замяна на съществуващи инсталации.

В член 19 са включени някои изменения на системата за гаранциите за произход, с оглед: i) да се разшири обхватът на системата за гаранции за произход (ГП), така че да включва и възобновяемия газ; ii) да стане задължително издаването на ГП за отопление и охлаждане при съответно искане на производителя; iii) да стане задължително използването на ГП при представянето на дела на електроенергия от ВЕИ и на възобновяем газ; iv) да се даде възможност за издаване на ГП за подпомогнато електропроизводство от ВЕИ и тези ГП да се продават тръжно, като съответните приходи да се използват за компенсиране на разходите за подпомагане на ВЕИ; и v) да се подобрят административните процедури чрез прилагане на стандарта на CEN.

С член 21 се дават права на потребителите да консумират своя собствена енергия без необосновани ограничения, както и да им се заплаща за електроенергията, която подават към мрежата.

С член 22 се въвеждат нови разпоредби за енергийни общности, като им се дават права да участват в пазара.

Член 23 се отнася за оползотворяването на потенциала за използване на ВЕИ в сектора на отоплението и охлаждането, за да се осигури разходоефективен принос на този сектор за постигане на целта и да се създаде по-голям пазар за ВЕИ за отопление и охлаждане в ЕС. В съответствие с това, държавите членки ще положат усилия за постигане на увеличение с 1 % годишно на дела на ВЕИ в енергията за отопление и охлаждане. Държавите членки ще определят как това да бъде постигнато.

С член 24 се дават права на потребителите, като им се осигурява информация за показателите на топлоснабдителните системи и им се дава възможност да спрат да купуват на равнището на дадена сграда топлинна/охладителна енергия от дадена топлоснабдителна/студоснабдителна система, ако потребителите или действаща от тяхно име страна могат да постигнат значително по-добри показатели чрез мерки, предприети на равнището на съответната сграда. Също така, с този член се отварят отоплителните и охладителните системи за участие на производители на отоплителна и охладителна енергия от ВЕИ и на отпадна топлина или студ, както и на действащи от тяхно име трети страни.

С член 25 се въвежда задължение на равнището на ЕС за доставчиците на горива да включват известен дял (6,8 % в 2030 г.) на нискоемисионни и възобновяеми горива (включително електроенергия от ВЕИ и биогорива от нови поколения) с оглед да се стимулира декарбонизирането и енергийната диверсификация и да се осигури разходоефективен принос на сектора за постигането на общата цел. По въпросите във връзка с непреките промени в земеползването са приети разпоредби в член 7, с който от 2021 г. нататък се въвежда намаляващ максимален дял на биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, произвеждани от хранителни и фуражни култури. Преминаването към биогорива от ново поколение се насърчава чрез специфично допълнително задължение за годишно увеличение на техния принос, така че да достигне поне 3,6 % през 2030 г. И накрая, в този член е включена и разпоредба за въвеждане на национални бази данни, които да осигуряват проследимост на горивата и да намаляват риска от измами.

С член 26 се засилват съществуващите критерии на ЕС за устойчивост на производството на енергия от биомаса, включително и чрез разширяване на техния обхват, така че той да включва биомасата и биогаза, използвани за отопление и охлаждане и за генериране на електроенергия. Прилагането на критерии за устойчивост на добива на селскостопанска биомаса се рационализира, така че да се намали административното натоварване. Новият текст също прави критерия за торфищата по-стриктен, но същевременно по-лесен за проверяване. Въвежда се нов, базиращ се на оценка на риска критерий за устойчивост на добива на горскостопанска биомаса, както и изискване във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, с което се гарантира адекватно отчитане на въглеродните въздействия на използването на горскостопанска биомаса за генериране на енергия. Освен това, изискването за намаление на емисиите на парникови газове се увеличава на 70 % за нови инсталации и се прилага изискване за 80-процентно намаление на емисиите от базирани на биомаса инсталации за отопление/охлаждане и електропроизводство. С цел да се избегне прекомерно административно натоварване, критериите на ЕС за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове не се прилагат за малки базирани на биомаса инсталации за отопление/охлаждане и за електропроизводство, с входяща мощност (на база постъпващото гориво) под 20 MW. В приложение V са посочени актуализирани приети стойности за биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса и е добавено ново приложение VI, включващо обща методика за отчитане на парниковите газове за газообразни и твърди горива от биомаса, използвани за топлинна и електрическа енергия, включително с приети стойности.

В член 27 е направено изяснение във връзка със системата за масов баланс и тя е адаптирана, така че да обхваща инсталациите за разлагане на отпадъци и производство на биогаз, както и подаването на биометан в мрежи за природен газ. Измененият член включва задължително признаване на данни от национални схеми на други държави членки, които са били верифицирани от Комисията. С цел да се рационализират критериите на ЕС за устойчивост в този член е посочено, че отпадат няколко неоперативни разпоредби, включително възможността за сключване на двустранни спогодби с трети страни и възможността Комисията да признава зони с редки, застрашени или изчезващи екосистеми или биологични видове, признати по международни споразумения или включени в списъци, съставени от международни организации или от Международния съюз за защита на природата. Освен това е изяснено и правното основание, даващо възможност на Комисията да специфицира подходите за одитиране, прилагани по отношение на доброволните схеми, с насоченост за ограничаване на административното натоварване. И накрая, засилва се участието на държавите членки в управлението на доброволните схеми като се разрешават проверки на сертификационните органи.

В член 28 е включено правно основание, даващо възможност на Комисията да актуализира методиката за изчисление на емисиите на парникови газове. Също така е изяснено бъдещото използване на доклади на държавите членки относно средните емисии при отглеждане на селскостопански култури.

С настоящото предложение се отменят членове 3, 4, 16 (параграфи 1 — 8), 22, 23, 24 и 26 от Директива 2009/28/EО. Въведени са малки изменения (напр. технически промени или адаптации към нови изменения и разпоредби) или просто са преномерирани членове 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 25, 25a, 27, 28, 29 от Директива 2009/28/EО (съответно членове 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 18, 31, 32, 33, 35 и 36 от настоящото предложение).

6.Допълнителна информация

Регулаторна пригодност и опростяване

Определянето на цел за 2030 г. на равнището на ЕС дава възможност за прилагане на цялостен подход към реализациите в областта на ВЕИ. Това е свързано с определянето на единна широкообхватна цел на Съюза за 2030 г. в областта на ВЕИ за поне 27-процентен дял, без да е необходимо да се запази спомагателната цел за ВЕИ в транспортния сектор. Предложението включва мерки в трите използващи ВЕИ сектора, като подобрява видимостта във връзка с инвестициите във ВЕИ, засилва общата регулаторна рамка и използва потенциала на всички сектори да допринесат за колективното усилие за постигане на целта за 2030 г.

Текстът относно изчисляването на крайното потребление на енергия от ВЕИ в транспортния сектор е преместен в член 7, за да има съгласуваност с изчислението на крайното потребление на енергия от ВЕИ за електропроизводство и за отопление и охлаждане.

Включени са мерки за рационализиране на настоящата рамка за подпомагане в областта на електроенергията от ВЕИ (напр. в член 4 от предложението) и отнасящи се за засягащи няколко сектора въпроси (напр. по отношение на административните препятствия в членове 15, 16 и 17 от предложението).

Отмяна на съществуващо законодателство

Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващата Директива относно енергията от възобновяеми източници, считано от 1 януари 2021 г.

Клауза за преглед / преразглеждане / изтичане на срока на действие

Предложението включва клауза за общо преразглеждане в член 30.

Преработка

Настоящият обяснителен меморандум придружава предложение за преработка на Директивата относно енергията от възобновяеми източници. Този конкретен подход бе възприет защото преработката включва нови съществени промени, като в същото време някои разпоредби от предишната директива остават непроменени.

Таблица на съответствието

Държавите членки трябва да представят на Комисията текста на националните разпоредби за транспониране на директивата, както и таблица на съответствие между тези разпоредби и директивата.

Като се имат предвид големият обхват на настоящото предложение и броят на въвежданите правни задължения, такава таблица на съответствието е необходима, за да може Комисията надлежно да изпълнява своите задачи за надзор на транспонирането на директивата.

Европейско икономическо пространство (ЕИП)

Предложеният акт урежда материя, свързана с Европейското икономическо пространство (ЕИП), поради което действието му следва да обхване ЕИП.

ê 2009/28/EC (адаптиран)

ð нов

2016/0382 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМРЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност Ö за функционирането на Европейския съюз Õ, и по-специално член 175, параграф 1 ð 194, параграф 2 ï от него, и член 95 от него във връзка с членове 17, 18 и 19 от настоящата директива,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

Ö след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, Õ

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 10 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 11 ,

в съответствие с Ö обикновената законодателна Õ процедурата, предвидена в член 251 от Договора 12 ,

като имат предвид, че:

ò нов

(1)Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 13 е била неколкократно и съществено изменяна 14 . Поради предстоящите допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде прерабиотена.

ê 2009/28/EО съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(2)ð Една от целите на енергийната политика на Съюза е насърчаването на възобновяемите видове енергия. ï  Контролът на енергийното потребление в Европа, както и у Увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници заедно с енергоспестяването и увеличената енергийна ефективност представляват Ö представлява Õ важна част важни части от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по Ö Парижкото споразумение от 2015 г. Õ относно изменението на климата, както и с допълнителни общностни и международни ангажименти за намаление на емисиите на парникови газове след 2012 г. Ö с рамката за политиките на Съюза в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., включително обвързващата цел за 2030 г. за намаление на емисиите в Съюза с поне 40 % в сравнение с количествата от 1990 г. Õ . Тези фактори играят Ö То също играе Õ важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на технологичното развитие и иновациите и създаването на възможности за заетост и регионално развитие, особено в селски и изолирани зони области ð или в райони с малка гъстота на населението ï .

ê 2009/28/EО съображение 2 (адаптиран)

ð нов

(3)По-специално увеличаващите се увеличените технологични подобрения, стимулите за използване и разрастване на обществения транспорт, използването на енергоефективни технологии за енергийна ефективност и Ö насърчаването на Õ използването на енергия от възобновяеми източници ð в секторите на електроенергетиката, отоплението и охлаждането, както и  ï в Ö транспортния Õ транспорта Ö сектор Õ са едни от най- Ö много Õ ефективните инструменти ð , наред с мерките за енергийна ефективност ï, Ö за намаляване Õ чрез които Общността може да намали своята ð на емисиите на парникови газове в Съюза и на ï своята зависимост  Ö зависимостта на Съюза Õ от внос на ð природен газ и ï нефт в транспортния сектор, в който проблемът със сигурността на енергийните доставки е особено сериозен и влияе върху пазара на горивата за транспорта.

ò нов

(4)С Директива 2009/28/ЕО бе определена регулаторна рамка за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, с която бяха зададени обвързващи национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия и транспорта, които да бъдат постигнати до 2020 г. Със съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г. 15 бе определена рамка за бъдещите политики на Съюза в областта на климата и енергетиката и бе препоръчано общо разбиране за начина, по който да се развиват тези политики в периода след 2020 г. Комисията предложи целта на Съюза за 2030 г. относно дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в Съюза да възлиза на поне 27 %.

(5)Европейският съвет от октомври 2014 г. потвърди тази цел, посочвайки че държавите членки могат да определят свои по-амбициозни национални цели.

(6)Европейският парламент, в своите резолюции съответно относно „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 — 2030 г.“ и относно „Доклад за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници“, препоръча обвързваща цел за Съюза за 2030 г. за поне 30-процентов дял на енергията от възобновяеми източници в общото крайно потребление на енергия, изтъквайки че тази цел следва да се постигне посредством индивидуални национални цели, като се взема предвид индивидуалната ситуация и потенциал във всяка държава членка.

(7)Поради това е уместно да се определи обвързваща цел на Съюза за поне 27-процентов дял на енергията от възобновяеми източници. Държавите членки следва да определят своите приноси за постигането на тази цел като част от своите интегрирани национални планове в областта на климата и енергетиката в рамките на процеса на управление, определен в Регламент [относно управлението на Енергийния съюз].

(8)Определянето на обвързваща цел на Съюза за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници би продължило да насърчава разработването на технологии за генериране на енергия от възобновяеми източници и да дава сигурност на инвеститорите. Определянето на цел на равнището на Съюза би предоставило по-голяма гъвкавост за държавите членки да постигнат своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове по най-разходоефективен начин в съответствие с техните специфични обстоятелства, разпределения на енергийния микс и възможности за производство на енергия от възобновяеми източници.

(9)Зададените за 2020 г. национални цели следва да представляват минималните стойности на приноса на държавите членки за новата рамка за периода до 2030 г. При никакви обстоятелства националният дял на енергията от възобновяеми източници не трябва да пада под този минимален принос и, ако това се случи, съответните държави членки следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят спазването на определената от тези минимални стойности базова линия, както и да допринасят за финансовия инструмент, посочен в Регламент [относно управлението на Енергийния съюз].

(10)В случай, че делът на енергията от възобновяеми източници в Съюза не съответства на зададената крива за неговото нарастване в Съюза като цяло, водеща до постигането на целта за поне 27-процентов дял на енергията от възобновяеми източници, държавите членки следва да предприемат допълнителни мерки. Както е посочено в Регламент [относно управлението на Енергийния съюз], ако при оценяването от Комисията на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата бъде установен недостиг на амбициозност, Комисията може да предприеме мерки на равнището на Съюза за осигуряване на постигането на целта. Ако при оценяването от Комисията на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата бъде установена недостатъчност на постигнатите резултати, държавите членки следва да приложат мерките, посочени в Регламент [относно управлението на Енергийния съюз], във връзка с които им е дадена достатъчна гъвкавост за избор.

(11)С оглед да се подпомагат амбициозните приноси на държавите членки за постигане на целта на Съюза, следва да бъде създадена финансова рамка за улесняване на инвестициите в проекти за енергия от възобновяеми източници в тези държави членки, включително и чрез използване на финансови инструменти.

(12)Комисията следва да насочва предоставянето на финансови средства към намаляването на капиталовите разходи за проекти за енергия от възобновяеми източници, което има осезаемо въздействие върху разходите за проекти за енергия от възобновяеми източници и върху тяхната конкурентоспособност.

(13)Комисията следва да улеснява обмена на добри практики между компетентните национални или областни власти или органи, например чрез периодични срещи за намиране на общ подход за насърчаване на по-голямо разпространение на икономически ефективни проекти за енергия от възобновяеми източници, за насърчаване на инвестициите в нови, гъвкави и чисти технологии, и за формиране на адекватна стратегия за управление на извеждането от експлоатация на технологии, които не допринасят за намаляване на емисиите или не осигуряват достатъчна гъвкавост, въз основа на прозрачни критерии и надеждни пазарни ценови сигнали.

ê 2009/28/ЕО съображение 7 (адаптиран)

ð нов

(14)С Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници във вътрешния електроенергиен пазар 16 , и Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт 17 , ð, и Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета  18 ï бяха установени определения за различните видове енергия от възобновяеми източници. С Директива ХХХХ/ХХ/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия Ö  19  Õ бяха установени определения за електроенергийния сектор като цяло. В интерес на правната сигурност и яснота е уместно да се използват Ö тези Õ същите или подобни определения в настоящата директива.

ò нов

(15)Схемите за подпомагане на генерирането на електроенергия от възобновяеми източници са се доказали като ефективно средство за поощряване на реализациите в областта на електроенергията от възобновяеми източници. Ако и когато държавите членки решават да прилагат схеми за подпомагане, това подпомагане следва да бъде предоставяно под форма, която възможно най-малко да изкривява функционирането на електроенергийните пазари. За тази цел нарастващ брой държави членки предоставят подпомагането под форма, при която то се добавя към пазарни приходи.

(16)Реализациите на генериране на електроенергия от възобновяеми източници следва да се постигат при възможно най-ниска цена за потребителите и данъкоплатците. При съставянето на схемите за подпомагане и при предоставянето на помощ държавите членки следва да се стремят да свеждат до минимум общосистемните разходи във връзка с реализациите, като отчитат изцяло потребностите за развитие на електроенергийната мрежа и система, получения в резултат енергиен микс и дългосрочните потенциали на технологиите.

(17)Отварянето на схемите за подпомагане за трансгранично участие ограничава отрицателните въздействия върху вътрешноевропейския енергиен пазар и може, при известни условия, да помогне на държавите членки да постигнат целта на Съюза по по-ефективен начин. Трансграничното участие е също така естествена последица от новото развитие на политиката на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници, при което националните обвързващи цели се заменят с обвързваща цел на равнището на Съюза. Поради това е уместно да се изисква от държавите членки постепенно и частично да отварят схемите за подпомагане по отношение на проекти, разположени в други държави членки, и да дефинират редица начини, по които може да бъде прилагано такова постепенно отваряне, като в същото време осигуряват спазване на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, включително на членове 30, 34 и 110.

(18)Без това да засяга адаптациите на схемите за подпомагане, привеждащи ги в съответствие с правилата относно държавната помощ, политиките за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници следва да са стабилни и да се избягват чести промени в тях. Такива промени имат пряко въздействие върху цената на финансирането на капиталовложенията, разходите за разработване на проекти и по този начин и върху размера на общите разходи за реализации в областта на енергията от възобновяеми източници в Съюза. Държавите членки следва да не допускат при преразглеждане на каквато и да е помощ, предоставена на проекти за енергия от възобновяеми източници, то да има отрицателно въздействие върху тяхната икономическа жизнеспособност. В този контекст, държавите членки следва да въвеждат разходоефективни насърчителни политики и да осигуряват тяхната финансова устойчивост.

(19)Задълженията на държавите членки за съставяне на планове за действие и доклади за напредъка в областта на енергията от възобновяеми източници, както и задължението на Комисията да докладва за напредъка на държавите членки, са от съществено значение за увеличаване на прозрачността, осигуряване на яснота за инвеститорите и потребителите и създаване на възможност за ефективен мониторинг. С Регламент [относно управлението на Енергийния съюз] тези задължения се интегрират в системата за управление на Енергийния съюз, в чиито рамки се рационализират задълженията за планиране, докладване и мониторинг в областта на енергетиката и климата. Платформата за прозрачност в областта на енергията от възобновяеми източници също се интегрира в по-широкообхватната електронна платформа, която се създава съгласно Регламент [относно управлението на Енергийния съюз].

ê 2009/28/ЕО съображение 11 (адаптиран)

(20)Необходимо е да бъдат формулирани прозрачни и недвусмислени правила за изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници и за определяне кои какви са тези източници. В този контекст следва да се включва енергията, налична в океаните и други водни басейни под формата на вълни, морски течения, приливи и отливи, градиенти на океанската термална енергия или градиенти на солеността.

ê 2009/28/ЕО съображение 5

С цел да се намалят емисиите на парникови газове в Общността и зависимостта ѝ от вноса на енергия, развитието на енергията от възобновяеми източници следва да бъде тясно свързано с увеличаването на енергийната ефективност.

ê 2009/28/ЕО съображение 8

Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Пътна карта за енергията от възобновяеми източници — енергии от възобновяеми източници през ХХI век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“ показа, че целта за 20 % общ дял на енергията от възобновяеми източници и целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транспорта биха били уместни и постижими задачи, както и че наличието на рамка, която включва задължителни цели, следва да осигури на стопанската общност необходимата дългосрочна стабилност, за да могат да се извършват рационални, устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които могат да намалят зависимостта от внасяните изкопаеми горива и да стимулират използването на нови енергийни технологии. Тези цели съществуват в рамките на повишаването на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г., както е предвидено в съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“, което беше одобрено от Европейския съвет от март 2007 г. и от Европейския парламент в неговата резолюция от 31 януари 2008 г. относно този план за действие.

ê 2009/28/ЕО съображение 9

Европейският съвет от март 2007 г. потвърди ангажимента на Общността за развитие в рамките на цялата Общност на енергия от възобновяеми източници след 2010 г. Европейският съвет утвърди задължителна цел за 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от общото потребление на енергия на Общността до 2020 г. и задължителна цел, която да бъде постигната от всяка държава- членка, за минимум 10-процентен дял на биогорива от потреблението на бензин и дизелово гориво в транспорта до 2020 г., което да бъде постигнато по икономически ефективен начин. Европейският съвет декларира, че обвързващият характер на целта за биогоривата е уместен, при условие че те се произвеждат по устойчив начин, че биогоривата от второ поколение станат търговски достъпни и че Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива 20  бъде изменена, за да се даде възможност за прилагане на адекватни съотношения на смесване. Европейският съвет от март 2008 г. отново заяви, че е от съществено значение да се разработят и прилагат ефективни критерии за устойчивост на биогоривата и да се гарантира търговската наличност на биогорива от второ поколение. Европейският съвет от юни 2008 г. отново припомни критериите за устойчивост и разработването на биогорива от второ поколение и подчерта необходимостта от оценка на възможното въздействие на производството на биогорива върху селскостопанските хранителни продукти и при необходимост от предприемане на действия за преодоляване на недостатъците. Той също така заяви, че следва да се извърши и допълнителна оценка на екологичните и социалните последици от производството и потреблението на биогорива.

ê 2009/28/ЕО съображение 10

В своята Резолюция относно Пътна карта за енергията от възобновяеми източници в Европа от 25 септември 2007 г. 21 , Европейският парламент призова Комисията да представи до края на 2007 г. предложение за законодателна рамка за енергията от възобновяеми източници, като се позова на важното значение на задаването на цели за дела на енергия от възобновяеми източници както на равнище Общност, така и на равнище държава-членка.

ê 2009/28/ЕО съображение 12

Използването на селскостопански материали като твърди и течни торове, както и на други отпадъци от животински и органичен произход за производството на биогаз, поради високия си потенциал за ограничаване на емисиите на парникови газове предлага значителни предимства от гледна точка на околната среда както при производството на топлинна и електроенергия, така и при използването му като биогориво. Поради децентрализирания си характер и регионалната инвестиционна структура инсталациите за биогаз могат да окажат значителен принос за устойчивото развитие в селските райони и да открият нови възможности за приходи на земеделските стопани.

ê 2009/28/ЕО съображение 13

Предвид позициите на Европейския парламент, Съвета и Комисията е уместно да бъдат установени задължителни национални цели, съвместими с 20-процентния дял на енергията от възобновяеми източници, както и с 10- процентния дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта за потреблението на енергия в Общността до 2020 г.

ê 2009/28/ЕО съображение 14

Основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници. В този смисъл не е подходящо вземането на решение дали дадена цел да е задължителна да се отлага до настъпването на бъдещо събитие.

ê 2009/28/ЕО съображение 15

Изходната позиция, потенциалът за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийният състав на всяка държава-членка са различни. Ето защо е необходимо да се преобразува общностната цел за 20 % дял в индивидуални цели за всяка държава-членка с оглед на справедливо и адекватно разпределение, като бъдат отчетени различните изходни позиции и потенциал на държавите-членки, включително настоящите нива на енергия от възобновяеми източници и енергийният състав. Уместно е това да бъде направено, като се разпредели между държавите-членки изискваното общо увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници въз основа на еднакво увеличение на дела на всяка държава-членка, претеглено спрямо техния БВП, приспособено да отрази техните изходни точки, и при отчитане, изразено като брутно крайно потребление на енергия, като се вземат предвид усилията, положени до момента от държавите-членки за използване на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 16

От друга страна, подходящо е целта за 10-процентен дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта да се зададе на едно и също равнище за всички държави-членки, за да се осигури съответствие в спецификациите и достъпността на транспортните горива. Тъй като транспортните горива се търгуват лесно, държавите-членки, които разполагат с по-малки количества от съответните ресурси, ще могат лесно да си набавят биогорива от другаде. При все че технически е възможно за Общността да изпълни целта си за използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта само от собствено производство, вероятно и желателно е тази цел да бъде фактически изпълнена чрез съчетание на собствено производство и внос. За тази цел Комисията следва да наблюдава предлагането на пазара на Общността за биогорива и, ако е уместно, следва да предлага подходящи мерки за достигане на балансиран подход между вътрешното производство и вноса, отчитайки, inter alia, развитието на многостранните и двустранните търговски преговори, екологичните, социалните и икономическите съображения, както и сигурността на енергийните доставки.

ê 2009/28/ЕО съображение 17

Подобряването на енергийната ефективност е основна цел на Общността, насочена към постигане на 20 % повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. Тази цел, заедно с действащото и бъдещото законодателство, включително Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите 22 , Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти 23 , Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги 24 , играе ключова роля, за да се гарантира, че целите по отношение на климата и енергията се постигат на възможно най-ниска цена, а може също така и да създаде нови възможности за икономиката на Европейския съюз. Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най-ефективните методи, с които държавите-членки могат да увеличават процентния дял на енергия от възобновяеми източници, и по този начин държавите-членки ще постигнат по-лесно както общите национални цели, така и целите за енергия от възобновяеми източници в сектора на транспорта, установени в настоящата директива.

ê 2009/28/ЕО съображение 18

Държавите-членки ще бъдат задължени да направят значителни подобрения по отношение на енергийната ефективност във всички сектори с цел по-лесно постигане на своите цели по отношение на енергията от възобновяеми източници, като тези цели се изразяват в процент от брутното крайно потребление на енергия. Енергийната ефективност в сектора на транспорта е крайно необходима, тъй като, ако цялостното търсене на енергия в транспорта продължава да расте, е вероятно да става все по-трудно устойчивото постигане на задължителна цел за дял на енергията от възобновяеми източници. Ето защо задължителната цел за 10-процентен дял за транспорта, която трябва да бъде постигната от всички държави-членки, следва да се определи като дела от крайно потребление на енергия в транспорта, който да бъде постигнат от възобновяеми източници като цяло, а не единствено от биогорива.

ê 2009/28/ЕО съображение 19

За да се осигури постигането на общите задължителни национални цели, държавите-членки следва да работят за постигането на индикативна крива, очертаваща пътя към постигането на техните крайни задължителни цели. Държавите-членки следва да създадат национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници, включващ информация за целите по сектори, като се има също предвид, че съществуват различни видове приложения на биомасата и затова е от съществено значение да бъдат мобилизирани нови ресурси от биомаса. Освен това държавите-членки следва да установят своите мерки за постигането на тези цели. При оценяването на своето очаквано брутно крайно потребление на енергия в националния си план за действие относно енергията от възобновяеми източници всяка държава-членка следва да преценява приноса, който мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване могат да окажат за постигане на нейните национални цели. Държавите-членки следва да вземат предвид възможно най-доброто съчетание от технологии за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 20

За да се даде възможност за оползотворяване на техническия напредък и на икономиите от мащаба, индикативната крива следва да отчита възможността за по-бърз растеж при използването на възобновяеми източници на енергия в бъдеще. По този начин може да бъде отредено специално внимание на сектори, които страдат диспропорционално от липса на технически напредък и на икономии от мащаба и по тези причини остават не достатъчно развити, но които биха могли в бъдеще да имат значителен принос за изпълнение на целите за 2020 г.

ê 2009/28/ЕО съображение 21

Индикативната крива следва да вземе за отправна точка 2005 г., тъй като това е последната година, за която са на разположение надеждни данни за националните дялове на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 23

Държавите-членки може да насърчават местните и регионалните органи да определят цели в допълнение към националните цели и да включат местните и регионалните органи в изготвянето на национални планове за действие за енергия от възобновяеми източници и в повишаването на осведомеността относно ползите от енергията от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 24

За да използват пълния потенциал на биомасата, Общността и държавите-членки следва да насърчават по-широко използване на съществуващите запаси на дървесина и развитие на нови системи в областта на горското стопанство.

ê 2009/28/ЕО съображение 25

Държавите-членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Повечето държави-членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите-членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите-членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с целите. Настоящата директива цели улесняването на трансграничното насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, без да се засягат националните схеми за подпомагане. Тя въвежда незадължителни механизми на сътрудничество между държавите-членки, които да им дават възможност да се споразумеят до каква степен дадена държава-членка да подпомага производството на енергия в друга държава-членка, както и до каква степен производството на енергия от възобновяеми източници следва да се отчита като изпълнение на общите национални цели на едната или другата. За да се осигури ефективността и на двете мерки за постигане на целите, т.е. на националните схеми за подпомагане и на механизмите за сътрудничество, е изключително важно държавите-членки да могат да определят дали и до каква степен националните им схеми за подпомагане се прилагат за енергията от възобновяеми източници, произведена в други държави-членки, и да се споразумеят за това, като прилагат механизмите на сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

ê 2009/28/ЕО съображение 26

Желателно е цените на енергията да отразяват външните разходи по производството и потреблението на енергия, включително, по целесъобразност, екологичните и социалните разходи, както и разходите за здравеопазване.

ê 2009/28/ЕО съображение 27

Общественото подпомагане е необходимо за постигане на целите на Общността по отношение на увеличаване на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници на енергия, по-специално доколкото цените на електроенергията на вътрешния пазар не отразяват пълните екологични и социални разходи и ползите от използваните източници на енергия.

ê 2009/28/ЕО съображение 28

Общността и държавите-членки следва да се стремят да ограничат общото потребление на енергия в транспорта и да увеличат енергийната ефективност в транспорта. Основният начин за намаляване на потреблението на енергия в транспорта включва транспортно планиране, подпомагане на обществения транспорт, увеличаване на дела на електрическите автомобили в производство и производството на по-енергийноефективни и по-малки автомобили както по отношение на размера, така и по отношение на мощността на двигателя.

ê 2009/28/ЕО съображение 29

Държавите-членки следва да се стремят да разнообразят състава на енергията от възобновяеми източници във всички транспортни сектори. До 1 юни 2015 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се очертава потенциалът за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници във всеки транспортен сектор.

ê 2009/28/ЕО съображение 30

(21)При изчисляване на дела на водноелектрическа водна и вятърна енергия за целите на настоящата директива последиците от климатичните колебания следва да бъдат изглаждани чрез използване на правило за нормализация. В допълнение електроенергия, произведена в помпеноакумулиращи водни електроцентрали от предварително изпомпвана на горното ниво вода, не следва да се счита за електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия.

ê 2009/28/ЕО съображение 31

(22)Термопомпите, които позволяват използването на аеротермална, геотермална и хидротермална топлина на полезно температурно ниво, се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Следователно енергията, използвана за функционирането на термопомпите, следва да бъде приспадната от общата ползваема топлина. Следва да се вземат предвид само термопомпи, чието общо производство значително надхвърля първичната енергия, необходима за тяхното функциониране.

ê 2009/28/ЕО съображение 32

(23)Пасивните енергийни системи използват конструкцията на сградите за улавяне на енергия. Това се разглежда като спестена енергия. Следователно, за избягване на двойно отчитане, уловената по този начин енергия не следва да се отчита за целите на настоящата директива.

ê 2009/28/ЕО съображение 33 (адаптиран)

(24)Някои държави членки имат голям дял на въздухоплаването в своето брутно крайно потребление на енергия. С оглед на съществуващите технологични и регулаторни ограничения, които препятстват търговското използване на биогорива във въздухоплаването, е подходящо да се предвиди частично освобождаване за тези държави членки, като от изчислението на брутното крайно потребление на енергия в националния въздушен транспорт бъде изключено количеството, което надхвърля един път и половина средните стойности за Общността Ö Съюза Õ за брутното крайно потребление на енергия във въздухоплаването през 2005 г. според оценките на Евростат, т.е. 6,18 %. Кипър и Малта, поради техния островен и периферен характер, разчитат на въздухоплаването като начин на транспорт, който е абсолютно необходим за техните граждани и тяхната икономика. В резултат на това Кипър и Малта имат брутно крайно потребление на енергия в националния въздушен транспорт, което е непропорционално високо, т.е. над три пъти средното за Общността Ö Съюза Õ през 2005 г., като по този начин са засегнати по непропорционален начин от настоящите технологични и регулаторни ограничения. Следователно за тези държави членки е подходящо да се предвиди, че освобождаването следва да включва сумата, с която те надхвърлят средното за Общността Ö Съюза Õ брутно крайно потребление на енергия във въздушния транспорт през 2005 г., както е оценено от Евростат, т.е. 4,12 %.

ò нов

(25)С цел да се гарантира, че в приложение IX се вземат предвид принципите за йерархичен приоритетен ред на третирането на отпадъците, посочени в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 25 , установените в Съюза критерии за устойчивост и необходимостта да не се създава допълнително търсене на земни площи, като в същото време се насърчава използването на отпадъци и остатъци, при периодичните оценки на това приложение Комисията следва да разглежда вкключването в него на допълнителни суровини, в случай че това не води до значителни ефекти на изкривяване на пазарите за странични продукти, отпадъци или остатъци.

ê 2009/28/ЕО съображение 34

За постигане на енергиен модел, който залага на енергията от възобновяеми източници, е необходимо да се насърчи стратегическото сътрудничество между държавите-членки, което включва по целесъобразност регионите и органите на местно управление.

ê 2009/28/ЕО съображение 35

При надлежно отчитане на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва бъдат насърчавани да използват всички подходящи форми на сътрудничество във връзка с целите, установени в настоящата директива. Такова сътрудничество може да се осъществява на всички равнища, двустранно или многостранно. Освен механизмите, които оказват въздействие върху изчислението на целите и тяхното съблюдаване, които са предвидени изключително в настоящата директива, а именно статистически прехвърляния между държави-членки, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане, сътрудничеството може също така да приема формата например на обмен на информация и най- добри практики, както е предвидено по-специално в платформата за прозрачност, създадена с настоящата директива, и друга доброволна координация между всички видове схеми за подпомагане.

ê 2009/28/ЕО съображение 36 (адаптиран)

ð нов

(26)С оглед на създаване на възможности за намаляване на разходите за постигане на целите на Ö Съюза, Õ предвидените в настоящата директива, цели ð и за да се осигури на държавите членки гъвкавост при спазването на тяхното задължение да не се връщат в периода след 2020 г. до стойности, които са под техните национални цели за 2020 г. ï , е уместно както да бъде улеснено потреблението в държавите членки на енергия, произведена от възобновяеми източници в други държави членки, така също и да се даде възможност на държавите членки да отчитат енергията от възобновяеми източници, употребена в други държави членки за постигането на собствения изпълнението на собствените имð дял на енергия от възобновяеми източници ï национални цели. Поради тази причина са необходими нерки за гъвкавост ð механизми за сътрудничество, ï , но те остават под контрола на държавите-членки, така че да не се засегне тяхната способност да постигнат националните цели ð допълващи задълженията за отвореност към подпомагане на проекти, разположени в други държави членки ï . Тези мерки за гъвкавост ð механизми ï Ö включват Õ са под формата на статистически прехвърляния, съвместни проекти между държави членки или съвместни схеми за подпомагане.

ê 2009/28/ЕО съображение 35 (адаптиран)

ð нов

(27)При надлежно отчитане на разпоредбите на настоящата директива дДържавите членки следва да бъдат насърчавани да използват всички подходящи форми на сътрудничество във връзка с целите, установени в настоящата директива. Такова сътрудничество може да се осъществява на всички равнища, двустранно или многостранно. Освен механизмите, които оказват въздействие върху изчислението на ð дела на енергията от възобновяеми източници и постигането на целтаï целите и тяхното съблюдаване, които са предвидени изключително в настоящата директива, а именно статистически прехвърляния между държави членки, съвместни проекти и съвместни схеми за подпомагане, сътрудничеството може също така да приема формата например на обмен на информация и най-добри практики, както е предвидено по-специално в платформата за прозрачност Ö електронната платформа, Õ създадена с настоящата директива, ð Регламент [относно управлението на Енергийния съюз], ï и на друга доброволна координация между всички видове схеми за подпомагане.

ê 2009/28/ЕО съображение 37 (адаптиран)

ð нов

(28)Следва да е възможно вносна електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия извън Ö Съюза Õ Общността , да се отчитат за ð дяловете на енергията от възобновяеми източници ï за изпълнението на целите на държавите членки. Въпреки това, за да се избегне нетно увеличение на емисиите на парникови газове чрез отклоняване на вече използвани възобновяеми източници на енергия и тяхното пълно или частично заместване с конвенционални източници на енергия, за такъв вид отчитане ще може да се използва само електроенергията, която е произведена от инсталации за енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на настоящата директива, или от увеличената мощност на инсталация, която е преоборудвана след тази дата. За да се гарантира необходимият резултат от заместването на конвенционални източници на енергия с възобновяеми източници на енергия в Общността Ö Съюза Õ, а също и в трети държави, е подходящо да се осигури надеждно проследяване и отчитане на подобен внос. Ще бъде обмислено сключването на споразумения с трети държави относно организацията на такава търговия с електричество от енергия от възобновяеми източници. Ако по силата на решение за тази цел, взето съгласно Договора за енергийна общност 26 , договарящите страни по този договор бъдат Ö са Õ обвързани от съответните разпоредби на настоящата директива, предвидените в нея мерки за сътрудничество между държавите членки ще са Ö следва да бъдат Õ приложими за тях.

ê 2009/28/ЕО съображение 38

Когато държавите-членки предприемат съвместни проекти с една или повече трети държави относно производството на електроенергия от възобновяеми източници, е подходящо тези съвместни проекти да се отнасят единствено до новопостроени инсталации или инсталации с новоувеличена мощност. Това ще спомогне да се гарантира, че делът на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия на третата държава не се намалява поради вноса в Общността на енергия от възобновяеми източници. Освен това съответните държави-членки следва да улеснят местното потребление в съответната трета държава на част от производството на електроенергия от инсталациите, обхванати от съвместния проект. Освен това съответната трета държава следва да се насърчава от Комисията и държавите-членки да разработи политика за енергия от възобновяеми източници, която да включва амбициозни цели.

ê 2009/28/ЕО съображение 39

Като се отбелязва, че проекти от особен интерес за Европа в трети държави, като средиземноморския план за слънчева енергия, може да се нуждаят от продължителен първоначален период, преди да бъдат напълно взаимосвързани с територията на Общността, е подходящо да се улесни тяхното разработване, като се позволи на държавите-членки да вземат предвид в своите национални цели ограничено количество електроенергия, произведено от такива проекти по време на изграждане на взаимосвързаност.

ê 2009/28/ЕО съображение 40 (адаптиран)

(29)При прилагането на правилата за конкретни проекти процедурата, използвана от страна на администрацията, отговаряща за надзора над разрешаването, сертифицирането и лицензирането на централи за енергия от възобновяеми източници, следва да е обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. По-специално е уместно да се избягва ненужната тежест, която би могла да произтече от класифицирането причисляването на проекти в областта на енергията от възобновяеми източници като към инсталации, които представляват по-голям риск за здравето.

ê 2009/28/ЕО съображение 42

(30)За целите на бързото разпространение на реализации за енергията от възобновяеми източници и с оглед на нейното като цяло много благотворно въздействие по отношение на устойчивото развитие и околната среда държавите членки следва, когато прилагат административни правила, структури за планиране и законодателство, които са изготвени за лицензиране на инсталации по отношение на намалението и контрола на замърсяването от промишлени предприятия, борбата със замърсяването на въздуха и предотвратяването или намаляването до минимум на изпускането на опасни вещества в околната среда, да вземат предвид приноса на енергията от възобновяеми източници за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, особено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 43

С цел да се стимулира приносът на отделните граждани към постигането на целите, установени в настоящата директива, съответните органи следва да проучат възможността за замяна на разрешенията с обикновено уведомяване на компетентния орган при инсталирането на малки децентрализирани устройства за производство на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 44 (адаптиран)

(31)Следва да се осигури съгласуваност между целите на настоящата директива и законодателството на Community’s Ö Съюза Õ в областта на околната среда. По-специално при процедурите по оценка, планиране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници държавите-членки следва да отчитат цялото законодателство на Общността Ö Съюза Õ в областта на околната среда и приноса на възобновяемите източници на енергия за изпълнението на целите в областта на околната среда и изменението на климата, особено в сравнение с инсталациите за енергия от невъзобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 45 (адаптиран)

(32)Националните технически спецификации и другите изисквания, попадащи в обхвата на Директива 98/34/EC (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета Ö  27  Õ от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество 28  , във връзка например с равнището на качеството, методите за изпитване и условията на употреба, не следва да създават пречки за търговията със съоръжения и системи за енергия от възобновяеми източници. В този смисъл схемите за подпомагане на енергия от възобновяеми източници не следва да предвиждат национални технически спецификации, отклоняващи се от съществуващите общностни Ö съюзни Õ стандарти, или да изискват получилото подкрепа оборудване или системи да бъдат сертифицирани или изпитвани на точно определено място или от точно определено образувание.

ê 2009/28/ЕО съображение 46

Уместно е държавите-членки да обсъдят механизми за насърчаване на производството от възобновяеми източници на местна топлинна енергия и енергия за охлаждане.

ê 2009/28/ЕО съображение 47 (адаптиран)

(33)Правилата и задълженията на национално или Ö областно Õ регионално равнище за минималните изисквания за използване на енергия от възобновяеми източници в нови или ремонтирани сгради доведоха до чувствително увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници. Тези мерки следва да бъдат окуражени в по-широк общностен Ö съюзен Õ контекст, като в същото време бъде насърчено използването на повече енергийноефективни приложения на енергия от възобновяеми източници в строителните наредби и правилници правила и кодекси.

ê 2009/28/EО съображение 48 (адаптиран)

ð нов

(34)Би могло да е подходящо държавите-членки, сС цел да улеснят и ускорят се улесни и ускори определянето на минимални равнища за използването на енергия от възобновяеми източници в сградите, да осигурят постигането на тези равнища посредством включването на коефициент за енергията от възобновяеми източници при изпълнението на минималните изисквания за енергийни характеристики съгласно Директива 2002/91/ЕО във връзка с оптимално спрямо разходите намаление на въглеродните емисии за сградите. ð изчисляването на теззи минимални равнища в нови и съществуващи сгради, които подлежат на значително саниране, следва да бъде в съответствие с методиката, посочена в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 29 ï

ò нов

(35)За да се гарантира, че националните мерки за развитие на отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници се базират на цялостно картографиране и анализ на националния потенциал за енергия от възобновяеми източници и отпадъци и за да се даде възможност за по-голямо интегриране на източниците на възобновяема и отпадна топлина и студ, уместно е да се изисква държавите членки да направят оценка на своя национален потенциал за енергия от възобновяеми източници и за използване на отпадна топлина и студ за отопление и охлаждане, по-специално за улесняване на подаването на енергия от възобновяеми източници към отоплителни и охладителни инсталации и за насърчаване на ефективни и конкурентоспособни районни отоплителни и охладителни системи, както тези системи са определени в член 2, параграф 41 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 30 . За да се осигури съответствие с изискванията за енергийна ефективност при отопление и охлаждане и за да се намали административната тежест, тази оценка следва да бъде включена във всеобхватните оценки, които се извършват и нотифицират съгласно член 14 от цитираната директива.

ê 2009/28/ЕО съображение 41

ð нов

(36)Установено бе, че липсата на прозрачни правила и на съгласуваност между различните разрешаващи органи препятства реализациите в областта разпространението на енергията от възобновяеми източници. ð Създаването на единно административно звено за контакти, обединяващо или координиращо всички процедури за издаване на разрешения следва да намали сложността и да подобри ефективността и прозрачността. ï Ето защо националните, регионалните и местните органи следва да отчитат специфичната структура на сектора на енергия от възобновяеми източници, когато преразглеждат своите административни процедури за даване на разрешение за изграждане и експлоатация на централи и свързаните с тях мрежови инфраструктури за пренос и разпределение на производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане или на транспортни горива от възобновяеми източници на енергия. Административните процедури за одобрение на инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници, следва да бъдат рационализирани и с прозрачни срокове. Правилата и инструкциите за проектиране следва да бъдат приспособени да отчитат възможностите за прилагане на икономически ефективно и екологосъобразно използване на енергия от възобновяеми източници за отоплително, охлаждащо и електроенергийно оборудване.ð Настоящата директива, по-специално разпоредбите относно организацията и продължителността на процеса на даване на разрешения, следва да се прилага без да се засягат разпоредбите на международното право и правото на Съюза, включително разпоредбите за опазване на околната среда и здравето. ï

ò нов

(37)Продължителните административни процедури представляват значително административно препятствие и са скъпи. Опростяването на процесите на даване на разрешения, заедно с определянето на ясен срок за вземане на решение от съответните власти относно строителството по съответния проект следва да стимулира по-ефективно протичане на процедурите и по този начин да намалява административните разходи.

(38)Друго препятствие за разходоефективните реализации в областта на енергията от възобновяеми източници е липсата на предвидимост от гледна точка на инвеститорите относно очакваното предоставяне на подкрепа от страна на държавите членки. По-специално, държавите членки следва да осигурят на инвеститорите достатъчна предвидимост за планираната подкрепа от страна на държавите членки. Това дава възможност на отрасъла да планира и разработи верига на доставките, което води до по-малки общи разходи за реализациите.

ê 2009/28/ЕО съображение 43 (адаптиран)

ð нов

(39)С цел да се стимулира Ö улесни Õ приносът на ð микро, малки и средни предприятия (МСП) и ï отделните граждани за към постигането на целите, установени в настоящата директива, съответните органи следва да проучат възможността за замяна на съответните разрешенията ð следва да бъдат заменени ï с обикновено уведомяване на компетентния орган при инсталирането на малки ð по отношение на малки проекти за енергия от възобновяеми източници, включително за ï децентрализирани ð инсталации, като например покривни слънчеви инсталации. Като се има предвид увеличаващата се необходимост от замяна на съоръжения с подобряване на работните показатели на съществуващи централи за енергия от възобновяеми източници, следва да бъдат въведени процедури за ускорено даване на разрешения ï устройства за производство на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 49

(40)Следва да бъдат запълнени празнините по отношение на информацията и обучението, особено в сектора на топлинната енергия и енергията за охлаждане, за да се насърчи ползването на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 50

(41)Доколкото достъпът и упражняването на професията монтажник са регулирани, предпоставките за признаването на професионалните квалификации са установени в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации 31  Поради това Ннастоящата директива се прилага, без да се засяга Директива 2005/36/ЕО.

ê 2009/28/ЕО съображение 51

(42)Доколкото в Директива 2005/36/ЕО се предвиждат изисквания за взаимно признаване на професионалните квалификации, включително на архитектите, съществува допълнителна необходимост да се гарантира, че архитектите и проектантите правилно отчитат в техните планове и проекти оптималното съчетание от възобновяеми източници на енергия и високоефективни технологии. Държавите членки следва да предоставят ясни указания в това отношение. Това следва да бъде направено, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, и по-специално на членове 46 и 49 от нея.

ê 2009/28/ЕО съображение 52 (адаптиран)

(43)Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство proving Ö средство да се покаже Õ пред крайния Ö клиент Õ потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници. Гаранцията за произход може да се прехвърля от един притежател на друг независимо от енергията, за която се отнася. Въпреки това, за да се гарантира, че единица електроенергия от възобновяеми източници може да се предостави само веднъж на Ö съответния клиент Õ потребител, следва да се избягват двойно отчитане и двойно предоставяне на гаранции за произход. Енергия от възобновяеми източници, чиято гаранция за произход е отделно продадена от производителя, не следва да се предоставя или продава на крайния Ö клиент Õ потребител като енергия, произведена от възобновяеми източници. Важно е да се направи разграничение между зелените сертификати, използвани за схеми за подпомагане, и гаранциите за произход.

ê 2009/28/ЕО съображение 53 (адаптиран)

ð нов

(44)НеобходимоУместно е да се даде възможност нововъзникващият потребителският пазар на енергия от възобновяеми източници да допринесе за изграждането ð развитието в областта ï на нови инстаации енергията от възобновяеми източници. По тази причина държавите членки следва да може да изискват доставчиците на електроенергия, които предоставят информация за своя енергиен микс състав на крайните Ö клиенти Õ потребители съгласно член X 3, параграф 6 от Директива [относно устройството на електроенергийния пазар] 2003/54/EC, ð или които предлагат енергия ï на да включат ð потребители с ï минимален процент ð посочване на потребление на енергия от възобновяеми източници, да използват ï гаранции за произход от новопостроени инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, при условие че това е в съответствие с правото на Общността.

ê 2009/28/ЕО съображение 54 (адаптиран)

ð нов

(45)Важно е да се предоставяи информация за начините, по които електроенергията, която е обект на подпомагане, се разпределя на крайните Ö клиенти Õ потребители в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО. С цел да се подобри качеството на тази информация, предназначена за потребителите, по-специално по отношение на количеството енергия от възобновяеми източници, произведено от нови инсталации, Комисията следва да извърши оценка на ефективността на мерките, предприети от държавите-членки ð държавите членки следва да гарантират, че се издават гаранции за произход за всички произведени единици енергия от възобновяеми източници. Също така, с оглед предотвратяване на двойно компенсиране, производителите на енергия от възобновяеми източници, които вече ползват финансова подкрепа, не следва да получават гаранции за произход. Тези гаранции за произход обаче следва да се използват за представяне на информация, така че крайните потребители да могат да получават ясни, надеждни и адекватни данни за произхода на съответните единици енергия от възобновяеми източници. Освен това, по отношение на електроенергията, за която е получена помощ, гаранциите за произход следва да се продават чрез търгове на пазара и приходите следва да се използват за намаляване на публичните субсидии за енергия от възобновяеми източници. ï

ê 2009/28/ЕО съображение 55 (адаптиран)

ð нов

(46)Директива 2004/8/EC 2012/27/EС на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар 32 предвижда гаранции за произход като доказателство за произхода на електроенергията, произведена от високоефективни централи за с високоефективно комбинирано производство на Ö топлинна и електрическа Õ енергия. ð Не е посочено обаче използване на  ï Ттакива гаранции за произход не могат ð , така че те също биха могли ï да се използват, когато се предоставя използването на енергия от енергия от възобновяеми източници съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, тъй като това би могло да доведе до двойно отчитане и двойно предоставяне. ð високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ï.

ê 2009/28/ЕО съображение 56 (адаптиран)

Гаранциите за произход сами по себе си не предоставят право да се ползват националните схеми за подпомагане.

ò нов

(47)Обхватът на гаранциите за произход, които понастоящем съществуват за електроенергия от възобновяеми източници и за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници, следва да се разшири, така че да включва и газ от възобновяеми източници. Това би осигурило надеждно средство за доказване пред крайните клиенти на произхода на газове от възобновяеми източници, например на биометан, и би улеснило по-голяма трансгранична търговия с такива газове. Също така, това би дало възможност и за създаване на гаранции за произход на други газове, получени на база възобновяеми източници, например водород. 

ê 2009/28/ЕО съображение 57 (адаптиран)

ð нов

(48)Налице е необходимост да се окаже подкрепа за интегрирането интеграцията на енергията от възобновяеми източници в преносната и разпределителната мрежа и използването на системи за съхранение на енергия с оглед постигане на интегрираното периодично ð променливо ï производство на енергия от възобновяеми източници, ð по-специално във връзка с правилата за диспечерско управление и достъп до мрежата. В Директива [относно устройството на електроенергийния пазар] е установена нормативната рамка за интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници. В тази рамка обаче не са включени разпоредби относно интегрирането на газ от възобновяеми източници в газовата мрежа. Поради това е необходимо тези разпоредби да бъдат запазени в настоящата директива. ï

ê 2009/28/ЕО съображение 58

Следва да се ускори разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, включително проекти от европейски интерес за енергия от възобновяеми източници съгласно програмата за трансевропейска енергийна мрежа (TEN-Е). За тази цел Комисията следва да извърши анализ на начините за подобряване на финансирането на подобни проекти. Особено внимание следва да се отдели на проектите за енергия от възобновяеми източници, които ще допринесат за значително повишаване на сигурността на енергийните доставки в Общността и съседните държави.

ê 2009/28/ЕО съображение 3 (адаптиран)

(49)Възможностите за постигане на икономически растеж чрез иновации и устойчива и конкурентна енергийна политика са признати. Производството на енергия от възобновяеми източници често зависи от местни или регионални sмалки и средни предприятия (МСПs). От голямо значение са възможностите за растеж и заетост, които се създават в държавите членки и техните региони от инвестициите в регионално и местно производство на енергия от възобновяеми източници. Следователно Комисията и държавите членки следва да подкрепят националните и регионалните мерки за развитие в тези области, да насърчават обмена на най-добри практики в производството на енергия от възобновяеми източници между местни и регионални инициативи за развитие и да насърчават използването на финансиране Ö по линия на политиката на сближаване Õ от структурните фондове в тази област.

ê 2009/28/ЕО съображение 4

(50)При насърчаване на развитието на пазара на енергия от възобновяеми източници е необходимо да се отчете положителното въздействие върху възможностите за регионално и местно развитие, перспективите за износ, социалното сближаване и възможностите за заетост, особено що се отнася до МСП и независимите производители на енергия.

ò нов

(51)Специфичните особености на най-отдалечените региони са признати в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Енергийният сектор в най-отдалечените региони често се характеризира с изолираност, ограничени доставки и зависимост от изкопаеми горива, като в същото време тези региони разполагат със значителни местни възобновяеми енергийни източници. При това положение най-отдалечените региони биха могли да служат за пример за прилагане на новаторски за Съюза енергийни технологии. Поради това е необходимо да се насърчават реализациите в областта на енергията от възобновяеми източници, така че да се постигне по-голяма степен на енергийна автономност на тези региони и да се отчетат техните специфични особености по отношение на потенциала им за енергия от възобновяеми източници и потребностите им от публична помощ.

ê 2009/28/ЕО съображение 6 (адаптиран)

ð нов

(52)Подходящо е да се подпомогне фазата на демонстрация и пускане на пазара ð да се осигури възможност за разработване ï на децентрализирани технологии за енергия от възобновяеми източници ð при недискриминационни условия и без да се финансирането на инфраструктурните инвестиции ï . Преминаването към децентрализирано производство на енергия носи редица ползи, включително използването на местни източници на енергия, по-голяма сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-къси транспортни разстояния и намалени загуби на енергия при пренос. Такова децентрализиране също така насърчава развитието и сближаването чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище.

ò нов

(53)С увеличаването на значението на потреблението на собствена електроенергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на потребителите на собствена електроенергия от възобновяеми източници и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електроенергия от възобновяеми източници да генерират, акумулират, консумират и продават електроенергия без да са изправени пред непропорционални административни натоварвания. В някои случаи следва да бъде разрешено колективното потребление на собствена електроенергия, така че да се даде възможност примерно на живеещите в апартаменти граждани да ползват правата за такова потребление в същата степен както домакинствата в еднофамилни жилища.

(54)Местното гражданско участие в проекти за енергия от възобновяеми източници чрез общности за енергия от възобновяеми източници породи значителна добавена стойност, изразяваща се в положително местно възприемане на енергията от възобновяеми източници и достъп до допълнителен частен капитал. Такова местно ангажиране ще има решаващо значение за увеличаване в бъдеще на мощностите за енергия от възобновяеми източници.

(55)Специфичните характеристики на местните общности за енергия от възобновяеми източници по отношение на размер, структура на собствеността и брой на проектите могат да препятстват тяхното конкуриране при равнопоставени условия с големи предприятия, по-специално с конкуренти с по-големи проекти или портофолия. Мерките за компенсиране на тези слабости включват осигуряването на възможност за енергийните общности да оперират в енергийната система и улесняването на тяхното интегриране в пазара.

(56)Отоплението и охлаждането, за които отива около половината от крайното потребление на енергия в Съюза, се смятат за сектор с ключово значение за ускоряване на декарбонизацията на енергийната система. Също така, това е стратегически сектор и във връзка със сигурността на енергийните доставки, тъй като се предвижда, че около 40 % от потреблението на енергия от възобновяеми източници през 2030 г. следва да е в областта на отоплението и охлаждането с възобновяема енергия. Отсъствието на хармонизирана стратегия на равнището на Съюза, липсата на интернализация на външните разходи и фрагментацията на пазарите за отопление и охлаждане са довели до сравнително слаб напредък досега в този сектор.

(57)Редица държави членки приложиха мерки в сектора на отоплението и охлаждането с оглед да постигнат своите цели за 2020 г. за дела на енергията от възобновяеми източници. В отсъствието обаче на обвързващи национални цели за периода след 2020 г. е възможно оставащите национални стимули да не са достатъчни за постигането на дългосрочните цели за декарбонизация съответно за 2030 г. и 2050 г. За да се постигне съответствие с тези цели, да се укрепи увереността от страна на инвеститорите и да се съдейства за изграждането на общосъюзен пазар за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници, като в същото време се спазва принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, уместно е да бъдат насърчени усилията на държавите членки за постигане на постепенно увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, използвана за отопление и охлаждане. Като се има предвид фрагментираният характер на някои пазари за отопление и охлаждане, от първостепенно значение е да се осигури гъвкавост при планирането на такива усилия. Важно е също да се осигури за потенциалните реализации на отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници да нямат вредни странични ефекти върху околната среда.

(58)За топлоснабдяване и студоснабдяване понастоящем отиват около 10 % от потреблението на топлинна енергия в Съюза, като при това има чувствителни разлики между държавите членки. В стратегията на Комисията в областта на отоплението и охлаждането е отчетен потенциалът за декарбонизация на топлоснабдяването посредством увеличение на енергийната ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници.

(59)В Стратегията за Енергийния съюз е отчетена също ролята на гражданите за постигането на енергиен преход, така че гражданите да станат собственици на енергийния преход, да намаляват енергийните си сметки чрез ползване на нови технологии и активно да участват в енергийния пазар.

(60)Следва да бъде обърнато особено внимание на потенциалните синергии между усилията за по-голямо прилагане на отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници и съществуващите схеми по Директива 2010/31/ЕС и 2012/27/ЕС. Държавите членки следва да могат, доколкото е възможно, да използват съществуващите административни структури за прилагането на такива усилия, с оглед намаляване на административното натоварване.

(61)Поради това в областта на топлоснабдяването е от решаващо значение да се осигурява възможност за замяна на използваните горива с преминаване към възобновяеми енергийни източници източници и да се предотвратява регулаторната предопределеност и несменяемост на технологии и съответно изключването на технологии — посредством засилване на правата на производителите и крайните потребители на енергия от възобновяеми източници, както и да се предоставят на крайните потребители инструменти, които да улесняват техния избор между решенията с най-добри енергийни показатели, като се вземат предвид бъдещите потребности за отопление и охлаждане в съответствие с очакваните критерии за енергийни характеристики на сградите.

(62)В Европейската стратегия за нисковъглеродна транспортна мобилност от юли 2016 г. е посочено, че произвежданите на база хранителни суровини биогорива имат ограничена роля за декарбонизирането на транспортния сектор и следва постепенно да спрат да се използват и да бъдат замествани с биогорива от нови поколения. За да се подготви преходът към биогорива от нови поколения и да бъдат сведени до минимум въздействията, предизвикващи непреки промени в земеползването, уместно е да се намали количеството на произвежданите от хранителни и фуражни култури биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса, което може да се отчита за постигането на поставената в настоящата директива цел на Съюза.

(63)С Директива (EС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета 33 Комисията бе призована незабавно да представи цялостно предложение за разходоефективна и неутрална по отношение на технологиите политика за периода след 2020 г. с оглед да се създаде дългосрочна перспектива за инвестиране в устойчиво произвеждани биогорива при малък риск от предизвикване на непреки промени в земеползването, както и за инвестиране в други начини за декарбонизиране на транспортния сектор. Въвеждането на задължение на доставчиците на горива за комбиниране с алтернативни горива може да даде сигурност на инвеститорите и да насърчи непрекъснато разработване на алтернативни възобновяеми транспортни горива, включително биогорива от нови поколения, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и използване на електроенергия от възобновяеми източници за транспортни цели. Уместно е задължението на доставчиците на горива за комбиниране с алтернативни горива да се въведе с еднакво равнище във всички държави членки, за да се осигури последователност на спецификациите на транспортните горива и разполагаемост. Тъй като транспортните горива се търгуват лесно, доставчиците на горива в държави членки с малки съответни ресурси би следвало да могат лесно да си набавят възобновяеми горива отдругаде.

(64)Биогоривата от нови поколения, както и другите биогорива и биогазове, произведени от суровини, посочени в списъка в приложение IX, възобновяемите течни и газообразни горива от небиологичен произход и използваната за транспортни цели електроенергия от възобновяеми източници могат да допринесат за постигане на ниски въглеродни емисии, да стимулират декарбонизирането по разходоефективен начин на транспортния сектор в Съюза и да подобрят inter alia енергийната диверсификация на транспортния сектор, насърчавайки същевременно новаторството, икономическия растеж и създаването на работни места в икономиката на Съюза и намалявайки зависимостта от внос на енергия. Задължението на доставчиците на горива за комбиниране с алтернативни горива следва да насърчава непрекъснатото разработване на горива от нови поколения, включително биогорива, и е важно да се гарантира, че задължението за комбиниране с алтернативни горива стимулира също подобрения в показателите във връзка с парниковите газове на горивата, доставяни в изпълнение на това задължение. Комисията следва да оценява показателите във връзка с парниковите газове, техническата иновативност и устойчивостта на производството на тези горива.

(65)Насърчаването на нисковъглеродните изкопаеми горива, които се произвеждат от отпадъчни потоци с изкопаем произход, също може да допринесе за постигане на целите на политиката за енергийна диверсификация и декарбонизация на транспорта. Поради това е уместно да се включат такива горива в задължението на доставчиците на горива за комбиниране с алтернативни горива.

(66)Суровините за производството на биогорива, чиито въздействия, водещи до непреки промени в земеползването, са малки, следва да се насърчават заради техния принос за декарбонизация на икономиката. Особено суровините за биогорива от нови поколения, при които технологията е по-иновативна и не толкова зряла и поради това се нуждаят от по-голяма степен на подпомагане, следва да бъдат включени в приложението към настоящата директива. С оглед да се осигури актуалност на това приложение в съответствие с най-новите технологични развития и същевременно да се избягват нежелани отрицателни ефекти, след приемането на директивата следва да се извърши оценка, с оглед да се прецени възможността за добавяне към списъка в приложението на нови суровини.

ê 2009/28/ЕО съображение 94

Доколкото мерките, предвидени в членове 17—19, също така въздействат върху функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизиране на критериите за устойчивост за биогоривата и течните горива от биомаса с оглед на отчитането на целите по настоящата директива и по този начин улесняват, в съответствие с член 17, параграф 8, търговията между държавите- членки с биогорива и течни горива от биомаса, които отговарят на тези условия, тези разпоредби се основават на член 95 от Договора.

ê 2009/28/ЕО съображение 59

Взаимното свързване между държавите улеснява интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници. Освен че изглажда различията, взаимното свързване може да намали балансовите разходи, да насърчи реална конкуренция, водеща до по-ниски цени и да подпомогне развитието на мрежите. Също така при споделено и оптимално ползване на наличния преносен капацитет може да се избегне прекомерна нужда от новоизградени мощности.

ê 2009/28/ЕО съображение 60

Приоритетният достъп и гарантираният достъп до електроенергия от възобновяеми източници са важни за интегрирането на възобновяемите източници на енергия във вътрешния пазар на електроенергия в съответствие с член 11, параграф 2 и за доразвиването на член 11, параграф 3 от Директива 2003/54/ЕО. Изискванията, свързани с поддръжката на надеждността и безопасността на мрежата и разпределението, може да се различават в зависимост от характеристиките на националната мрежа и нейната безопасна експлоатация. Приоритетният достъп до мрежата гарантира на свързаните производители на електроенергия от възобновяеми източници, че ще могат да продават и пренасят електроенергията от възобновяеми източници в съответствие с правилата за взаимно свързване по всяко време, когато източникът стане наличен. В случай че електроенергията от възобновяеми източници се интегрира в „спот“ пазара, гарантираният достъп осигурява възможност за достъп до мрежата на цялата продадена електроенергия и цялата електроенергия, която е била обект на подпомагане, като по този начин инсталациите, свързани с мрежата, могат да използват максимално количество електроенергия от възобновяеми източници. Това обаче не предполага задължение за държавите-членки да подпомагат или въвеждат задължения за закупуване по отношение на енергията от възобновяеми източници. В други системи за електроенергията от възобновяеми източници се определя фиксирана цена, обикновено паралелно със задължение за закупуване за системния оператор. В този случай приоритетен достъп вече е бил предоставен.

ê 2009/28/ЕО съображение 61

Това обаче не предполага задължение за държавите-членки да подпомагат или въвеждат задължения за закупуване по отношение на енергията от възобновяеми източници. В други системи за електроенергията от възобновяеми източници се определя фиксирана цена, обикновено паралелно със задължение за закупуване за системния оператор. В този случай приоритетен достъп вече е бил предоставен производители. Независимо от това, за целите на настоящата директива е необходимо устойчиво нарастване на преноса и разпределението на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, без да се засяга надеждността или сигурността на мрежовата система. За тази цел държавите- членки следва да вземат подходящи мерки, за да осигурят по- голямо навлизане на електроенергията от възобновяеми източници, включително като отчетат особеностите на променливите ресурси и ресурсите, които все още не могат да се съхраняват. В рамките на изискваното от целите, установени в настоящата директива, свързването на нови инсталации за енергия от възобновяеми източници следва да се разрешава възможно най-бързо. С оглед ускоряването на процедурите за взаимно свързване на мрежите, държавите- членки може да предоставят приоритетно свързване или запазен капацитет за свързване за новите инсталации, които произвеждат електроенергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 62 (адаптиран)

(67)Разходите за свързването към газовите мрежите за електроенергия и газ на нови производители на електроенергия и газ от възобновяеми източници следва да бъдат Ö се основават на Õ обективни, прозрачни и недискриминационни Ö критерии, Õ като следва надлежно да се отчита ползата, която присъединените производители на електроенергия от възобновяеми източници и местните производители на газ Ö от възобновяеми източници осигуряват Õ предоставят за газовите мрежите за електроенергия и газ.

ê 2009/28/ЕО съображение 63

Производителите на електроенергия, които желаят да реализират потенциала на енергията от възобновяеми източници в периферни региони на Общността, по- специално в островни и в слабонаселени региони, следва да се ползват, когато е възможно, от разумни тарифи за свързване с цел да се гарантира, че те не са поставени несправедливо в неравностойно положение в сравнение с производителите, намиращи се в по-централни, по-индустриализирани или по-гъстонаселени региони.

ê 2009/28/ЕО съображение 64

Директива 2001/77/ЕО установява рамката за интегриране в мрежата на електроенергията от възобновяеми източници. Между държавите-членки обаче съществуват значителни различия по отношение на степента на реално постигнатото интегриране. За тази цел е необходимо да се укрепи рамката и периодично да се проверява нейното прилагане на национално равнище.

ê 2009/28/ЕО съображение 24 (адаптиран)

ð нов

(68)За да използват пълния потенциал на биомасата ð да допринася за декарбонизация на икономиката посредством ползването на материали и енергия от биомаса ï , Общността Ö Съюзът Õ и държавите членки следва да насърчават по-широко ð устойчиво развито ï използване на съществуващите запаси иа дървесина дървесни reserves ð и селскостопански ресурси ï и развитието на нови ð производствени ï системи в областта на горското ð и селското ï стопанство.

ê 2009/28/ЕО съображение 65 (адаптиран)

ð нов

(69)Производството на биогорива следва да бъде устойчиво. Поради това биогоривата ð , нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса следва винаги да се произвеждат по устойчиво развит начин. Биогоривата, нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса, ï които се използват за постигане на съответствие с целите целта Ö на Съюза, Õ установениа в настоящата директива, както и тези, които се ползват от националните схеми за подпомагане, следва задължително да отговарят на критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï.

ê 2009/28/ЕО съображение 66 (адаптиран)

ð нов

(70)Общността Ö Съюзът Õ следва да предприема подходящи стъпки в контекста на настоящата директива, включително чрез налагане насърчаване на критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï за биогоривата ð , нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса, използвани за отопление или охлаждане и за генериране на електроенергия ï и на развитието на биогорива от второ и трето поколение в Общността и по света, както и за активизиране на научноизследователската дейност в областта на селското стопанство и за натрупването на знания в тези области.

ê 2009/28/ЕО съображение 67

Въвеждането на критерии за устойчивост на биогоривата няма да постигне своята цел, ако тези продукти, които не удовлетворяват критериите и които иначе биха били използвани като биогорива, вместо това се използват като течни горива от биомаса в секторите на топлинната енергия или на електроенергията. Поради тази причина критериите за устойчивост следва да се прилагат към всички течни горива от биомаса.

ê 2009/28/ЕО съображение 68 (адаптиран)

(68)     Европейският съвет от март 2007 г. прикани Комисията да направи предложение за цялостна директива за използването на всички възобновяеми източници на енергия, която да съдържа критерии и разпоредби, целящи да осигурят устойчиво снабдяване и използване на биоенергията. Такива критерии за устойчивост следва да съставляват съгласувана част от една по-широка схема, обхващаща не само биогоривата, а и всички течни горива от биомаса. Ето защо такива критерии за устойчивост следва да бъдат включени в настоящата директива. За да се гарантира последователен подход между енергийната политика и политиката в областта на околната среда и за да се избегнат допълнителни разходи за предприятията, както и несъответствия в екологичните норми поради прилагане на непоследователен подход, е от съществено значение да се предвидят същите критерии за устойчивост за използването на биогорива, използвани за целите на настоящата директива, от една страна, и за целите на Директива 98/70/ЕО, от друга. По същите причини двойното отчитане следва да се избягва в този контекст. Осен това Комисията и компетентните национални органи следва да координират действията си в рамките на комитет, специално отговорен за аспектите на устойчивостта. През 2009 г. Комисията следва да преразгледа също така възможното включване на други приложения на биомасата, както и условията за такова включване.

ê 2009/28/ЕО съображение 69 (адаптиран)

ð нов

(71)Нарастващото в световен мащаб търсене ð Добивът на селскостопански суровини ï за биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï , и предвидените в настоящата директива стимули за тяхното използване не следва да водят до насърчаване на разрушаването на зони на биоразнообразие. Тези Ö Подобни Õ изчерпаеми ресурси, признати в различни международни правни инструменти като ценни за човечеството, следва да бъдат запазени. Освен това за потребителите в Общността не би било морално приемливо, че тяхното увеличено потребление на биогорива и течни горива от биомаса би могло да води до разрушаване на зони на биоразнообразие. По тези причини Ö Поради това Õ е необходимо да се установят критерии за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове, ï които да гарантират, че биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï могат да бъдат обект на стимули Ö съответстват на условията за стимулиране Õ само ако Ö е гарантирано, Õ може да се гарантира че те ð съответната селскостопанска суровина ï не произхождат от зони на биоразнообразие, или в случаите на зони, които са определени за Ö цели за опазване Õ на природата или за опазване на редки, под заплаха или застрашени или изчезващи екосистеми или видове — Ö ако съответният компетен орган докаже, че Õ че производството на ð тази селскостопанска ï суровина суровините не Ö засяга подобни цели. Õ Съгласно установените критерии за устойчивост гората следва да се смята Ö Горите следва да се смятат за биоразнообразни Õ за зона на биоразнообразие Ö съгласно критериите за устойчивост, Õ когато Ö те са Õ е девственаи Ö гори Õ гора в съответствие с определението, използвано от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в нейната оценка на световните горски ресурси, която страните в цял свят използват, за да отчитат площите с девствени гори или когато е Ö те са Õ защитенаи с национални закони за опазване на природата. Ö За биоразнообразни следва да се считат и гори Õ Следва да се включат и зони , в които се събират недървесни горски продукти, при условие че човешкото въздействие е слабо. Другите видове гори съгласно определението на ФАО, като променени естествени гори, полуестествени гори и насаждения, не следва да се смятат за девствени гори. Освен това, като се има предвид високата степен на биоразнообразие на някои затревени зони както в умерения, така и в тропичния пояс, включително саваните, степите, Ö районите с ниска храстовидна растителност Õ храсталаците и прериите, биогоривата ð , нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса, ï произведени от ð селскостопански ï суровини с произход от такива земи, следва да не могат да се ползват от предвидените в настоящата директива стимули. Комисията следва да установи подходящи критерии и/или географски обхват за определянето на затревените зони с висока степен на биоразнообразие съгласно наличните най-подходящи научни данни и приложимите международни стандарти.

ê 2009/28/ЕО съображение 70

Ако територии с високо съдържание на въглерод в почвата или растителността бъдат преобразувани за отглеждане на суровини за биогорива или за течни горива от биомаса, част от натрупаното въглеродно съдържание ще попадне в атмосферата и ще доведе до образуването на въглероден диоксид. Произтичащото отрицателно въздействие на парникови газове може да неутрализира положителното въздействие на парникови газове от биогорива или на течни горива от биомаса, като в някои случи може дори да го надхвърли с голяма разлика. Ето защо при изчисляване на намалението на емисиите на парникови газове в резултат от използване на биогорива или на течни горива от биомаса следва да бъдат отчитани всички въглеродни последици от такова преобразуване. Това е необходимо, за да се гарантира, че при изчисляването на намалението на емисии на парникови газове са отчетени всички въглеродни последици от използването на биогорива или на течни горива от биомаса.

ê 2009/28/ЕО съображение 71

При изчисляване въздействието на емисиите на парникови газове при преобразуването на земи икономическите оператори следва да могат да ползват актуални стойности за въглеродните запаси, свързани с използването на въпросните земи, и за използването на земите след преобразуването. Те следва също така да могат да ползват стандартни стойности. Работата на Междуправителствената експертна група по изменение на климата е подходящата основа за такива стандартни стойности. Тази работа понастоящем не е изразена под такава форма, че да бъде непосредствено прилагана от икономическите оператори. Следователно Комисията следва да предоставя насоки, като се основава на тази работа, които да послужат за основа при изчисляването на промените във въглеродните запаси за целите на настоящата директива, включително такива промени по отношение на залесени зони с покритие от короните между 10 и 30 %, савани, храсталаци и прерии.

ê 2009/28/ЕО съображение 72

Уместно е Комисията да разработи методики с оглед оценка на въздействието от дренажа на торфищата върху емисиите на парникови газове.

ê 2009/28/ЕО съображение 73 (адаптиран)

ð нов

(72)Земи нНе следва земи да бъдат преобразуватни в земи за производство на ð селскостопански суровини за ï биогорива ð , нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, ï  ако Ö намалението на въглеродните им запаси в резултат на тяхното преобразуване Õ отделянето на въглерод не би могло — в разумен срок, предвид неотложната необходимост от противодействие на изменението на климата — да бъде компенсирано с намаление на емисиите на парникови газове, произтичащи от производството ð и употребата ï на биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï. По този начин би могло да се избегне ненужно натоварване на икономическите оператори с обременителни проучвания, както и преобразуването на земи с високи въглеродни запаси, които биха се оказали неподходящи за отглеждане на ð селскостопански ï суровини за биогорива, и за Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï. Ö Инвентаризациите Õ Описът на въглеродните запаси в почвите в целия свят показват, че в тази категория следва да бъдат включени мочурливите и трайно залесените зони с покритие на короните над 30 %. Залесените области с покритие на короните между 10 и 30 % следва също да бъдат включени, освен ако се предостави доказателство, че техните въглеродни запаси са прекалено ниски, за да оправдаят преобразуването им съгласно посочените в настоящата директива правила. По отношение на мочурливите зони се взема предвид определението, установено в Конвенцията относно мочурливите зони с международна значимост, особено като хабитат на водни птици, приета на 2 февруари 1971 г. в Рамсар.

ò нов

(73)Селскостопанските суровини за производството на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса не следва да се отглеждат в торфища, тъй като отглеждането на такива суровини върху торфища би довело до значително намаление на въглеродните запаси в почвата ако земята бъде допълнително отводнена за тази цел, а липсата на подобно отводняване не може да бъде лесно проверена.

(74)За да могат да получават пряко подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика, земеделските стопани в Съюза следва да спазват широкообхватен набор от екологични изисквания. Спазването на тези изисквания може най-ефективно да се проверява в контекста на селскостопанската политика. Не е подходящо да се включат тези изисквания в схемата за устойчивост, тъй като критериите за устойчивост на енергията от биомаса следва да служат за определянето на правила, които да са обективни и да се прилагат глобално. Проверяването в рамките на настоящата директива на спазването на тези екологични изисквания би породило също риск от пораждане на излишно административно натоварване.

(75)Уместно е да бъдат въведени обхващащи целия Съюз критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за горивата от биомаса, използвани за отопление, охлаждане и генериране на електроенергия, с оглед да да се гарантират и занапред големи намаления на емисиите на парникови газове в сравнение с алтернативите на база изкопаеми горива, да се избягват нежелани въздействия върху устойчивостта и да се развива вътрешноевропейския пазар.

(76)За да се гарантира, че въпреки нарастващото търсене на горскостопанска биомаса, дърводобивът се провежда по устойчиво развит начин в гори с осигурено възпроизводство, както и че се обръща специално внимание на зоните, изрично определени за опазване на биоразнообразие, ландшафт и специфични природни дадености, че се опазват ресурсите на биоразнообразие и се проследяват въглеродните запаси, дървесните суровини следва да произхождат само от гори, в които дърводобивът се провежда в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите, разработени в рамките на международни горскостопански инициативи като например Forest Europe и прилагани посредством национални закони или съблюдаване на най-добрите горскостопански практики на равнището на горските стопанства. Операторите следва да предприемат необходимите стъпки за свеждане до минимум на риска от използване на неустойчиво добита горскостопанска биомаса за производството на енергия от биомаса. За тази цел операторите следва да въведат прилагането на базиран на риска подход. В този контекст е уместно Комисията да разработи оперативни указания относно проверката на спазването на базирания на риска подход, след провеждане на консултация с Комитета по управлението на Енергийния съюз и Постоянния комитет по горите, учреден с Решение 89/367/ЕИО на Съвета 34 .

(77)С цел да бъде сведено до минимум административното натоварване, критериите на Съюза за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове следва да се прилагат само за такава електроенергия и топлинна енергия от газообразби и твърди горива от биомаса, която е произведена в инсталации с входяща мощност (на база постъпващото гориво) по-голяма или равна на 20 MW.

(78)Газообразните и твърдите горива от биомаса следва да се преобразуват в електроенергия и топлинна енергия по ефективен начин, с оглед да се постигнат максимална сигурност на енергийните доставки и максимални намаления на емисиите на парникови газове, както и да се ограничат емисиите на замърсители на въздуха и да се сведе до минимум натискът върху ограничените ресурси от биомаса. По тази причина публичното подпомагане на инсталации с входяща мощност (на база постъпващото гориво) по-голяма или равна на 20 MW, ако такова подпомагане е необходимо, следва да се предоставя на инсталации за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както то е дефинирано в член 2, параграф 34 от Директива 2012/27/EС. Следва обаче да остане разрешено действието на съществуващите схеми за подпомагане на електропроизводството на база биомаса за всички използващи биомаса такива инсталации до съответната крайна дата на подпомагането. Също така, електропроизводството на база биомаса в нови инсталации с входяща мощност (на база постъпващото гориво) по-голяма или равна на 20 MW следва да може да се отчита за постигане на целите в областта на енергията от възобновяеми източници само в случай на инсталации за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Но в съответствие с правилата за държавната помощ, ако след като държавите членки изчерпят всички технически и икономически възможности за изграждане на инсталации за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, те биха били изправени пред доказан риск за сигурността на електроенергийните доставки, на държавите членки следва да се позволи да предоставят публично подпомагане за производство от възобновяеми източници в съответни инсталации, и да отчитат тяхното електропроизводство за изпълнение на целите и задълженията в областта на енергията от възобновяеми източници, с оглед да избягват увеличено използване на изкопаеми горива, имащи по-големи въздействия върху климата и околната среда.

(79)Следва да бъде увеличен минималният праг за намаление на емисиите на парникови газове за биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса, произвеждани в нови инсталации, с оглед да се подобри техният цялостен баланс на парниковите газове, както и да не се насърчават допълнителни инвестиции в инсталации с ниски показатели относно намалението на емисиите на парникови газове. Това увеличение дава предпазни гаранции по отношение на инвестирането в производствени мощности за биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса.

(80)Въз основа на опита от практическото прилагане на критериите на Съюза за устойчивост, уместно е да се засили ролята на международни национални сертификационни схеми за верифициране на спазването на критериите за устойчивост по хармонизиран начин.

ê 2009/28/ЕО съображение 74

Стимулите, предвидени в настоящата директива, ще насърчат увеличаването на производството на биогорива и течни горива от биомаса в целия свят. Когато биогоривата и течните горива от биомаса са произведени от суровини с произход в рамките на Общността, те също така следва да отговарят на общностните екологични изисквания за селското стопанство, включително и тези относно защитата на качеството на подпочвените и повърхностните води, и на социалните изисквания. Съществуват обаче опасения, че при производството на биогорива и течни горива от биомаса в определени трети държави не се спазват минималните екологични или социални изисквания. За да се стимулира устойчивото производство на биогорива и течни горива от биомаса, е подходящо да се насърчава сключването на многостранни и двустранни споразумения, както и установяването на доброволни международни или национални схеми, които да включват основните екологични и социални аспекти. Когато не съществуват подобни споразумения или схеми, държавите-членки следва да изискват от икономическите оператори да изготвят доклади във връзка с това.

ê 2009/28/ЕО съображение 75

Изискванията за схема за устойчивост на енергийните приложения на биомасата, различни от биогоривата и от течните горива от биомаса, следва да бъдат анализирани от Комисията през 2009 г., като се отчете необходимостта от управление на ресурсите от биомаса по устойчив начин.

ê 2009/28/ЕО съображение 76

Критериите за устойчивост ще дадат резултат, само ако доведат до промяна в поведението на участниците на пазара. Тези промени ще настъпят, само ако отговарящите на тези критерии биогорива и течни горива от биомаса получават ценова премия в сравнение с неотговарящите на критериите горива. Съгласно метода на масов баланс за проверка на съответствието съществува физическа зависимост между производството на биогорива и течни горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, и потреблението на такива горива в Общността, което създава баланс между предлагането и търсенето и осигурява по- голяма ценова премия в сравнение със системите, в които няма такава зависимост. Следователно, за да може биогоривата и течните горива от биомаса, отговарящи на критериите за устойчивост, да се продават на по-висока цена, следва да се използва методът на масов баланс, за да се проверява съответствието. Това следва да поддържа целостта на системата, като в същото време избягва прекомерно натоварване на промишлеността. Въпреки това следва да бъдат проучени и други методи за проверка.

ê 2009/28/ЕО съображение 77

Когато е уместно, Комисията следва надлежно да вземе предвид оценката на екосистемите за хилядолетието, в която се съдържат полезни сведения за запазването поне на тези зони, които предоставят основни услуги за екосистеми в критични ситуации, като например защита на речни басейни и ерозионен контрол.

ê 2009/28/ЕО съображение 78

Уместно е да се наблюдава въздействието от отглеждането на биомаса, например при промени в земеползването, включително преместване, внасянето на агресивно разпространяващи се чужди растителни видове и други въздействия върху биоразнообразието, както и въздействия върху производството на храни и местното благосъстояние. Комисията следва да вземе предвид всички съответни източници на информация, включително картата на глада на ФАО. Използването на биогорива следва да се насърчава по начин, който спомага за по-голямата селскостопанска производителност и използването на деградирала земя.

ê 2009/28/ЕО съображение 79 (адаптиран)

ð нов

(81)В интерес на Общността Ö Съюза Õ е да се насърчава разработването на многостранни и двустранни споразумения и на доброволни международни и национални схеми, задаващи стандарти за производство по устойчив начин на биогорива, и на Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð  и газообразни и твърди горива от биомаса ï както и за удостоверяване, че производството на биогорива, и на Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð  и газообразни и твърди горива от биомаса ï съответства на тези стандарти. За тази цел следва да бъдат въведени разпоредби, Ö че следва да се признават такива Õ , с които даващи възможност да се признае, че тези споразумения или схеми като предоставящи предоставят надеждни доказателства и данни, Ö в случаите, при които Õ при условие че схемите съответстват на адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране. ð С цел да се гарантира, че спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове се верифицира по солиден и хармонизиран начин и по-специално с цел да се предотвратяват измами, Комисията следва да бъде оправомощена да определи подробни правила за прилагане, включително адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране, които да се прилагат от доброволните схеми. ï

ò нов

(82)Доброволните схеми играят все по-важна роля за осигуряването на доказателства за спазване на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, отнасящи се за биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. Поради това е уместно Комисията да изисква от доброволните схеми, включително от вече признатите от Комисията схеми, редовно да докладват за своята дейност. Тези доклади следва да се публикуват, за да се увеличи прозрачността и да се подобри надзорът от страна на Комисията. Също така, тези доклади биха осигурявали на Комисията необходимата информация за докладване относно дейността на доброволните схеми, с оглед идентифициране на най-добра практика и представяне, ако е уместно, на предложение за допълнително насърчаване на такава най-добра практика.

(83)За да се улесни функционирането на вътрешноевропейския пазар, доказателствата относно критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, отнасящи се за използвана за енергийни цели биомаса, добита в съответствие с призната от Комисията доброволна схема, следва да се приемат във всички държави членки. Държавите членки следва да допринасят за осигуряването на правилно прилагане на принципите за сертифициране на доброволни схеми като упражняват надзор върху дейността на сертифициращите органи, акредитирани от националния акредитационен орган, и като информират доброволните схеми за съответните си наблюдения.

ê 2009/28/ЕО съображение 80

Необходимо е да се въведат ясни правила за изчисляване на емисиите на парникови газове от биогорива и от течни горива от биомаса, както и съответните сравнителни стойности при използването на изкопаеми горива.

ê 2009/28/ЕО съображение 81

Страничните продукти от производството и използването на горивата следва да бъдат отчитани при изчисляване на емисиите на парникови газове. Методът на заместването е подходящ за целите на анализа на цялостната политика в тази област, но не и за целите на регулирането на отделни икономически оператори и отделни партиди транспортни горива. В тези случаи най-подходящ за използване е методът на разпределение на енергията, защото той е лесно приложим, предсказуем във времето, свежда до минимум контрапродуктивните стимули и дава резултати, които по принцип са сравними с порядъка на резултатите, получавани по метода на заместването. За целите на анализа на цялостната политика Комисията следва в своите доклади да предоставя и резултатите, получени по метода на заместването.

ê 2009/28/ЕО съображение 82 (адаптиран)

ð нов

(84)За да се избегне непропорционалната административна тежест, следва да бъде изготвен списък от приети стойности за най-често срещаните начини на производство на биогориваð , нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса ï и този списък следва да бъде актуализиран и разширяван при наличието на допълнителни надеждни данни. Икономическите оператори следва винаги да имат право да им бъде признавано установеното по този списък ниво на намаление на емисиите на парникови газове по отношение на биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï. Когато Ö приетата Õ стойността по подразбиране на намалението на емисиите на парникови газове за даден начин на производство е по-ниска от минималното ниво, от производителите, желаещи да докажат, че спазват това минимално ниво, следва да се изисква да докажат покажат, че действителните емисии при техния производствен процес са по-ниски от използваните за изчисление на приетите стойности.

ò нов

(85)Необходимо е да бъдат определени ясни правила за изчисляването на намалението на емисиите на парникови газове при използването на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и течни горива от биомаса, както и при използването на сравняваните с тях изкопаеми горива.

(86)В съотвествие с настоящите технически и научни знания, методиката за отчитане на парниковите газове следва да взема предвид преобразуването в крайна енергия на твърдите и газообразни горива от биомаса, за да бъде тя в съотвествие с изчислението на енергията от възобновяеми източници за целите на нейното отчитане за изпълнението на целта на Съюза, определена в настоящата директива. Разпределянето на емисиите по отношение на съвместно произвежданите продукти, които са различни от отпадъци и остатъци, също следва да бъде преразгледано в случаите, при които се генерират електроенергия и /или топлинна и хладилна енергия в когенерационни или мултигенерационни централи.

(87)За да се осигури последователност и сравнимост на намаленията на емисиите при използване на газообразни и твърди горива от биомаса за отопление, охлаждане и генериране на електроенергия в различните държави членки, уместно е да да се използва компаратор, изразяващ емисиите при използване на изкопаеми горива, който да се базира на средните емисии в Съюза в отоплителния и електроенергийния сектор.

(88)Ако за отглеждането на суровини за биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива биомаса е преобразувана земя с високи запаси на въглерод в почвата и растителността, част от натрупания въглерод се отделя в атмосферата, което води до образуване на въглероден диоксид. Произтичащото от това отрицателно въздействие върху емисиите на парниковите газове може да компенсира положителното въздействие върху емисиите на парниковите газове на биогоривата, нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса, в някои случаи до значителна степен. Поради това следва да се вземат предвид цялостните въглеродни ефекти от такова преобразуване на земи при изчислението на намалението на емисиите на парникови газове при използването на конкретни биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. Това е необходимо за да се гарантира, че при изчислението на намалението на емисиите се вземат предвид всички въглеродни ефекти от използването на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

(89)При изчислението на въздействието на преобразуването на земя върху емисиите на парникови газове, икономическите оператори следва да могат да използват действителните стойности на въглеродните запаси в почвата при съответното съществувало земеползване и земеползването след преобразуването. Те следва също да могат да използват стандартни стойности. Подходящата база за такива стандартни стойности е методиката на междуправителствения комитет по изменението на климата. Тази разработка понастоящем не е изразена във вид, който да е непосредствено приложим от икомическите оператори. Поради това Комисията следва да преразгледа указанията от 10 юни 2010 г. относно изчислението на земните запаси на въглерод за целите по приложение V към настоящата директива, като в същото време осигури съгласуваност с Регламент (EС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета 35 .

(90)При изчисляването на емисиите на парникови газове трябва да се отчитат съвместно произвежданите продукти при производството и използването на горивата. Методът на заместването е подходящ за анализ на енергийната политика, но не и за регулирането на отделни икономически оператори и на отделни партиди горива. В такива случаи най-подходящ е методът на разпределението по видове енергия, тъй като той е лесен за прилагане, дава предвидими във времето резултати, свежда до минимум контрапродуктивните стимули и дава резултати, които в общи линии са сравними с резултатите, получени по метода на заместването. За целите на анализа на енергийната политика, при своето докладване Комисията следва да представя също и резултати, получени по метода на заместването.

(91)Съвместно произвежданите продукти са различни от остатъците и селскостопанските остатъци, тъй като те представляват основна цел на производствения процес. Поради това е уместно да се изясни, че остатъците от селскостопански култури са остатъци, а не съвместно произвеждани продукти. Това няма последствия за съществуващата методика, но изяснява съществуващите разпоредби.

(92)Установеният метод за разпределяне по видове енергия като правило за разделяне на емисиите на парникови газове между съвместно произвежданите продукти работи добре и следва да продължи да се използва. Уместно е да се съгласува тази методика за изчисляване на емисиите на парникови газове, дължащи се на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) когато се използва КПТЕ при обработването на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса с методиката, прилагана когато КПТЕ е крайното приложение.

(93)Методиката отчита намалението на емисиите, дължащо се на използването на КПТЕ, в сравнение с използването на централи за самостоятелно производство на електроенергия или топлинна енергия, като взема предвид полезността на топлинната енергия в сравнение с електроенергията и полезността на топлинната енергия при различни температури. Следователно на високотемпературната топлинна енергия следва да се заделя по-голяма част от общите емисии на парникови газове в сравнение с нискотемпературна топлинна енергия, когато топлинната енергия се произвежда съвместно с електроенергия. Методиката взема под внимание целия път до крайната енергия, включително преобразуването в топлинна енергия или електроенергия.

ê 2009/28/ЕО съображение 84

За да се избегне насърчаването на отглеждане на суровини за биогорива и за течни горива от биомаса на места, където това ще доведе до големи емисии на парникови газове, използването на приети стойности за отглеждане на култури следва да бъде ограничено до региони, където такъв ефект може да бъде изключен с висока степен на надеждност. За да се избегне непропорционалната административна тежест обаче, е уместно държавите-членки да установят национални или регионални средни стойности за емисии при отглеждането на култури, включително при използването на торове.

ê 2009/28/ЕО съображение 83 (адаптиран)

(94)Необходимо Ö Уместно Õ е данните, използвани за изчисление на тези приетите стойности, да се получават от независими научни експертни източници и да се актуализират в съответствие с напредъка на работата на тези източници. Комисията следва да насърчава тези източници в работата си им по актуализирането да разгледат и емисиите при отглеждането на културите, последиците от регионалните и климатичните условия, последиците от отглеждането на култури чрез използване на методи на устойчиво и екологично чисто селскостопанско производство, както и научен научния принос на производителите в рамките на Общността Ö Съюза Õ и от трети държави, както а също и на гражданското общество.

ê 2009/28/ЕО съображение 85 (адаптиран)

ð нов

(95)Търсенето на селскостопански продукти се увеличава в световен план. Част от отговора на това растящо търсене ще бъде увеличаването на площта на земеделските земи. Възстановяването на земи със силно влошено качество или силно замърсени, които поради това в сегашното си състояние не могат да се използват за селскостопански цели, е един от начините да се увеличат площите за отглеждане. Тъй като насърчаването на биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï ще увеличи търсенето на селскостопански продукти, в схемата за устойчивост следва да се насърчава използването на възстановени земи с влошено качество. Дори и самите биогорива да са направени от суровини от вече обработваема земя, нетното увеличение на търсенето на култури, причинено от поощряването на използването на биогорива, може да доведе до нетно увеличение на добивната площ. Това може да се случи в земи с високи въглеродни запаси и в такъв случай би могло да се наблюдава вредно отделяне на въглерод. С цел да се смекчи този риск, е подходящо да се въведат придружаващи мерки за насърчаване на повишаването на темпа на растеж на продуктивността в засети земи, използването на земя с влошено качество, както и приемането на изисквания за устойчивост, сравними с тези, установени в настоящата директива за потребление на биогорива в Общността, в други държави с потребление на биогорива. Комисията следва да разработи конкретна методика, за да се намалят до минимум емисиите на парникови газове, дължащи се на непряка промяна на земеползването. За тази цел Комисията следва да анализира, на основата на най-добрите налични научни доказателства, по-специално включването на коефициент за непряка промяна на земеползването при изчислението на емисиите на парникови газове и нуждата да бъде стимулирана устойчивостта на биогоривата по отношение на непряката промяна на земеползването. При разработването на тази методика Комисията следва да разгледа, inter alia, потенциалните последици за непряка промяна на земеползването в резултат на биогоривата, които са произведени от нехранителни целулозни материали и от лигноцелулозни материали.

ê 2009/28/ЕО съображение 86

За да стане възможно постигането на адекватен пазарен дял на биогоривата, е необходимо да се осигури присъствието на пазара на такива смеси на биодизел и дизелово гориво, които са с по-високо съдържание на биодизел в сравнение с посоченото в европейския стандарт EN590/2004.

ê 2009/28/ЕО съображение 87

За да се осигури постигането на търговска жизнеспособност за такива видове биогорива, които са свързани с разнообразяване на набора от суровини, тези биогорива следва да получат допълнителна тежест в рамките на националните задължения по отношение на биогоривата.

ê 2009/28/ЕО съображение 88

Необходимо е да се докладва редовно с цел да се осигури непрекъснато насочване на вниманието към напредъка в развитието на енергията от възобновяеми източници на национално и общностно равнище. Необходимо е да се изисква използването на хармонизиран модел за националните планове за действие по отношение на енергия от възобновяеми източници, които държавите-членки следва да представят. Такива планове могат да включват очаквани разходи и ползи от предвидените мерки, мерки, свързани с наложителното разширяване и/или укрепване на съществуващата мрежова инфраструктура, очаквани разходи и ползи от разработването на енергия от възобновяеми източници над нивата, зададени с индикативната крива, информация относно националните схеми за подпомагане и информация относно използването на енергия от възобновяеми източници в нови или ремонтирани сгради.

ê 2009/28/ЕО съображение 89

При съставянето на своите схеми за подпомагане държавите- членки може да насърчават използването на такива биогорива, които осигуряват допълнителни ползи — включително ползите на разнообразяване на суровините в случаите на биогорива, произвеждани от отпадъци, от остатъци, от нехранителни целулозни материали, от лигноцелулозни материали и от водорасли, както и от неполивни растения, отглеждани в безводни области с цел борба срещу опустиняването, като бъде отчетена разликата в себестойността на произведената енергия при използването на традиционни биогорива — от една страна, и на тези видове биогорива, които са свързани с допълнителни странични ползи — от друга страна. Държавите-членки могат да насърчават инвестициите за научни изследвания и разработване на тези и други видове технологии за енергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от време, за да станат конкурентноспособни.

ò нов

(96)За да се осигури хармонизирано прилагане на методиката за изчисление на емисиите на парникови газове и за нейното съгласуване с най-новите научни данни Комисията следва да бъде оправомощена да адаптира методичните принципи и стойности, необходими за да се прецени дали са изпълнени критериите за намаление на емисиите на парникови газове, както и да решава дали докладите, подадени от държавите членки и трети държави, съдържат точни данни относно емисиите при отглеждането на суровини.

ê 2009/28/ЕО съображение 22 (адаптиран)

(97)За постигането на целите на настоящата директива е необходимо Общността Ö Съюзът Õ и държавите членки да посветят значителни по своя размер финансови средства за научноизследователска и развойна дейност по отношение на технологии за енергия от възобновяеми източници. По-специално Европейският институт за иновации и технологии следва да отреди приоритетно място на научните изследвания и разработването на технологии за енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО съображение 90

(98)При изпълнението на настоящата директива следва да се отчитат, където е приложимо, разпоредбите на Конвенцията за достъп до информация, обществено участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, по-специално така, както са въведени чрез Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда 36 .

ò нов

(99)За да могат да бъдат изменяни или допълвани несъществени елементи в разпоредбите на настоящата директива, на Комисията следва да се делегира правомощие да приема съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз актове относно списъка на суровините за производство на биогорива от нови поколения, чийто принос за изпълнението на задължението на достачиците на горива в транспортния сектор е ограничен; относно адаптирането на енергийното съдържание на транспортните горива към научно-техническия прогрес; относно методиката за определяне на дела на биогоривото, получаващ се при обработка на биомаса с изкопаеми горива в общ процес; относно прилагането на споразумения за взаимно признаване на гаранции за произход; относно определянето на правила за мониторинг на функционирането на системата за гаранциите за произход; както и относно правилата за изчисляването на въздействието върху емисиите на парникови газове на биогоривата, нетранспортните течни горива от биомаса и техните компаратори, изразяващи емисиите при използване на изкопаеми горива. От особена важност е при своята работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се провеждат в съответствие с принципите, посочени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равностойно участие в подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи по едно и също време като експертите на държавите членкиs, и техните експерти следва системно да имат достъп до срещите на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

ê 2009/28/ЕО съображение 91 (адаптиран)

ð нов

(100)Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. ð Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 37  ï за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията 38 .

ê 2009/28/ЕО съображение 92

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощие за адаптиране на методологичните принципи и стойности, необходими за оценяване дали са изпълнени критериите за устойчивост по отношение на биогоривата и течните горива от биомаса, за адаптиране на енергийното съдържание на транспортните горива в съответствие с техническия и научния напредък, за установяване на критерии и географски обхвати за определяне на високо биоразнообразни пасища и за установяване на подробни определения за тежко деградирала или замърсена земя. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО .

ê 2009/28/ЕО съображение 93

Разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО, които се припокриват с разпоредбите на настоящата директива, следва да бъдат заличени, считано от най-късния възможен момент за транспониране на настоящата директива. Разпоредбите, които се отнасят до цели и докладване за 2010 г., следва да останат в сила до края на 2011 г. По тези причини е необходимо да бъдат съответно изменени Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/ЕО.

ê 2009/28/ЕО съображение 95

Схемата за устойчивост не следва да препятства държавите- членки да отчитат в своите национални схеми за подпомагане по-високите производствени разходи за биогоривата и горивата от биомаса, които създават ползи, надхвърлящи установените в схемата минимални стойности.

ê 2009/28/ЕО съображение 96 (адаптиран)

ð нов

(101)Доколкото общите целите на настоящата директива, а именно постигане до 2020 г.  ð 2030 г. ï на 20-процентен ð поне 27-процентен ï дял на енергията от възобновяеми източници от в брутното крайно потребление на енергия на Общността Ö Съюза Õ , както и на 10-процентен дял на енергията от възобновяеми източници от потреблението на енергия в транспорта във всяка държава-членка, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, Ö а по-скоро Õ поради мащаба на действието могат да бъдат постигнати по-добре на общностно Ö съюзно Õ равнище, Общността Ö Съюзът Õ може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора Ö за Европейския съюз Õ . В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

ê 2009/28/ЕО съображение 97

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество 39 държавите- членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

ò нов

(102)Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на непроменени разпоредби произтича от предходната директива.

(103)В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията от 28 септември 2011 г. ð  40  ï , държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране.

(104)Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XI.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават Ö обвързваща Õ задължителни национални цели ð на Съюза ï за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ð през 2030 г. ï , както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя Ö също Õ установява правила Ö относно Õ относно статистическите прехвърляния между държави-членки, съвместните проекти ð финансовото подпомагане за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, потреблението на собствена електроенергия от възобновяеми източници и използването на енергия от възобновяеми източници в секторите на отоплението, охлаждането и транспорта, регионалното сътрудничество ï между държавите членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, Ö и Õ информацията и обучението, и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и критерии за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï на за биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï .

ê 2009/28/ЕО член 2 (адаптиран)

ð нов

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията в Директива 2003/54/EО 2009/72/EО на Европейския парламент и на Съвета 41 .

Прилагат се и следните определения:

a) „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, ð (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична) и ï , аеротермална, геотермална, ð енергия ï хидротермална и ð , топлина от околната среда, енергия от приливите и отливите, от вълните и друга ï океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни станции инсталации за отпадъчни отпадни води и биогазове;

ò нов

б)„топлина от околната среда“ означава топлинна енергия с полезно температурно равнище, която се извлича или улавя посредством термопомпи, нуждаещи се за функционирането си от електроенергия или друга помощна енергия, и която може да се съдържа в околния въздух, под твърда почвена повърхност или в повърхностни води. Отчитаните стойности се определят въз основа на същата методика, която се използва за отчитане на топлинната енергия, извлечена или уловена посредством темопомпи;

ê 2009/28/ЕО член 2 (адаптиран)

ð нов

б) „аеротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух;

в) „геотермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва;

г) „хидротермална енергия“ означава енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води;

дв) „биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част фракция на ð отпадъци, включително на ï промишлени и битови отпадъци ð от биологичен произход ï ;

ег) „брутно крайно потребление на енергия“ означава енергийните продукти, доставяни за енергийни цели на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, включително потреблението на електроенергия и топлинна енергия от енергийния сектор за целите на производството на електроенергия и топлинна енергия и включително загубите при разпределението и преноса на електроенергия и топлинна енергия;

жд) Ö „топлоснабдяване“ Õ „местни топлофикационни системи“ или Ö „студоснабдяване“ Õ „местни охладителни системи“ означава разпределението на топлинна енергия термоенергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности от централен източник за производството им по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за Ö отопление или охлаждане на сгради или за технологично загряване или охлаждане Õ отопление, технологична топлина или охлаждане;

зе)„ Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса“ означава течни горива за енергийни цели различни от Ö транспортните цели Õ тези за транспорт, включително за Ö генериране на Õ електроенергия Ö и за отопление и охлаждане Õ , топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведени от биомаса;

иж) „биогорива“ означава течни или газообразни горива в транспорта, произведени от биомаса;

йз) „гаранция за произход“ означава електронен документ, който служи единствено като доказателство пред краен потребител клиент, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници съгласно изискванията на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

ки) „схема за подпомагане“ означава всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от държава членка или група държави членки, който насърчава които насърчават използването на енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане на платени данъци, Ö насърчителни схеми, включващи задължения за енергия от възобновяеми източници Õ схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални тарифи и плащания на премии премийни плащания;

лй) „задължение за енергия от възобновяеми източници“ означава национална схема за подпомагане, изискваща от производителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето производство, изискваща от доставчиците на енергия да включат в своите доставки определен дял енергия от възобновяеми източници или изискваща от потребителите на енергия да включат определен дял енергия от възобновяеми източници в своето потребление. Това включва схеми, съгласно които такива изисквания могат да бъдат изпълнени чрез използване на зелени сертификати;

мк) „действителна стойност“ означава намалението на емисии на парникови газове на някои или всички етапи на конкретен процес на производство на биогориво биогорива , изчислено според методиката, предвидена в приложение V, част В;

нл) „типична стойност“ означава Ö оценка Õ прогноза за представителното Ö емисиите Õ и намалението на емисиите на парникови газове за конкретен начин на производство на биогориво биогорива ð , нетранспортно течно гориво от биомаса или твърдо или газообразно гориво от биомаса ï Ö , която е представителна за съответното потребление в Съюза Õ ;

ом) „приета стойност“ означава стойност, получена от типична стойност чрез прилагане на предварително определени коефициенти, която при определените в настоящата директива обстоятелства може да бъде използвана вместо действителната стойност;

пн) „отпадък“ се определя съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 42 ; вещества, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение, не попадат в това определение;

ро) „богати на скорбяла култури“ означава култури, включващи основно зърнени култури (независимо дали се използват само зърната или се използва цялото растение, като например при силажната царевица), грудки и кореноплодни (като например картофи, земни ябълки, сладки патати, маниока и игнам) и грудколуковици (като например таро и маланга);

сп) „лигноцелулозни материали“ означава материали, състоящи се изградени от лигнин, целулоза и хемицелулоза, например биомаса от горите, дървесни енергийни култури и остатъци и отпадъци от горското стопанство и свързаните с него промишлени отрасли;

тр) „нехранителни целулозни материали“ означава суровини, изградени основно от целулоза и хемицелулоза, които имат по-ниско съдържание на лигнин от лигноцелулозните материали; те включват остатъци от хранителни и фуражни култури (например слама, стъбла, шушулки и черупки), тревисти енергийни култури с ниско съдържание на скорбяла (например райграс, стрелковидна трева, слонска трева, гигантска тръстика и култури за защита и подобряване на почвата преди и след основните култури), промишлени остатъци (включително от хранителни и фуражни култури след извличането на растителните масла, захарите, скорбялата и протеина) и материали от биологични отпадъци;

ус) „остатък от преработване“ означава вещество, което не е търсеният пряко краен продукт/крайни продукти от даден процес на производство; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано;

фт) „възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход“ означава течни или газообразни горива, различни от биогорива, чието енергийно съдържание произхожда от възобновяеми енергийни източници, различни от биомаса, и които се използват в транспорта;

ху) „остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство“ означава остатъци, които се произвеждат пряко от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство; те не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване;

цф)„ биогорива и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса с нисък риск от непреки промени в земеползването“ означава биогорива и течни горива от биомаса на основата на суровини, които са произведени в рамките на схеми, които намаляват изместването на производствените дейности с цел, различна от добива на биогорива и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса, и са произведени в съответствие с критериите за устойчивост за биогорива и течни горива, предвидени в член 17 26;

for biofuels and bioliquids set out in Article 17 26;.

ò нов

ч) „оператор на разпределителна система“ означава оператор съгласно определението в em operator' means an operator as defined in Article 2(6) of Directive член 2, параграф 6 от Директива 2009/72/ЕО;

ш) „отпадна топлина или студ“ означава топлина или студ, генерирани като страничен продукт в промишлена или електроенергийна инсталация, които в отсъствие на топлоснабдителна или студоснабдителна система биха се отделили безполезно чрез дисипация в атмосферата или във воден басейн;

щ) „подобряваща замяна“ („repowering“) означава обновяване на електрогенериращи централи работещи на база възобновяеми енергийни източници, включително с цялостна или частична замяна на инсталации или работни системи и съоръжения, с оглед замяна на генериращи мощности или подобряване на ефективността;

aa) „потребител на собствена електроенергия от възобновяеми източници“ означава активен клиент съгласно определението в Директива [относно измервателните уреди] който консумира и може да акумулира и продава електроенергия от възобновяеми източници, генерирана в негов имот, включително в многофамилна жилищна сграда, търговски обект, обект за споделени улуги или затворена разпределителна система, при условие, в случай на небитови потребители на собствена електроенергия от възобновяеми източници, че тези дейности не представляват тяхната основна търговска или професионална дейност;

бб) „потребление на собствена електроенергия от възобновяеми източници“ означава генерирането и потреблението и, в съответните случаи, акумулирането на възобновяема енергия от потребители на собствена електроенергия от възобновяеми източници;

вв) „споразумение за закупуване на електроенергия“ означава договор, с който юридическо лице се съгласява да закупува електроенергия от възобновяеми източници пряко от производител на електроенергия;

гг) „хранителни и фуражни култури“ означава богати на скорбяла култури, маслодайни култури и захарни култури, отгледани върху селскостопанска земя като основна култура, без да се включват остатъци, отпадъци, или лигноцелулозни материали;

дд) „биогорива от нови поколения“ означава биогорива, произведени от суровини, включени в списъка в част A на приложение IX;

(ее) „изкопаеми горива на базата на отпадъци“ означава течни и газообразни горива, произведени от отпадъци, произхождащи от невъзобновяеми суровини, включително произведени от отпадъчни технологични газове и от изходящи газове;

жж) „доставчик на гориво“ означава стопанския субект, доставящ на пазара гориво, който носи отговорност за преминаването на съответното гориво или енергоносител през акцизен склад, или в случаите при които не се дължи акциз — всеки друг съответен стопански субект, посочен като доставчик на гориво от държава членка;

зз) „селскостопанска биомаса“ означава биомаса, добита в селското стопанство;

ии) „горскостопанска биомаса“ означава биомаса, добита в горското стопанство;

йй) „разрешение за добив“ означава официален документ, даващ право за добив на горскостопанска биомаса;

43 кк) „МСП“ означава микро, малко или средно предприятие, както тези предприятия са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията

лл) „възобновяване на гора“ означава възстановяване на горско насаждение посредством естествени или изкуствени средства след отстраняването на предишно насаждение чрез дърводобив или в резултат от естествени причини, включително пожар или буря;

мм) „горско стопанство“ означава един или повече горскостопански участъци с гори и други горски територии, които представляват отделна единица от гледна точка на стопанисването или ползването;

нн) „биоотпадъци“ означава биоразградими отпадъци от градините и парковете, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост;

oo) „остатъчен енергиен микс“ означава общия годишен енергиен микс на дадена държава членка, без да се включва делът, обхванат от отменените гаранции за произход;

пп) „газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива, произведени от биомаса;

рр) „биогаз“ означава газообразни горива, произведени от биомаса;

сс) „открит търг“ означава тръжна процедура за изграждане на централи за енергия от възобновяеми източници, организирана от държава членка и открита за оферти от проекти, разположени в една или повече други държави членки;

тт) „съвместен търг“ означава тръжна процедура за изграждане на централи за енергия от възобновяеми източници, съвместно съставена и организирана от две или повече държави членки, която е отворена за проекти, разположени във всички участващи държави членки;

уу) „открита сертификационна схема“ означава сертификационна схема, въведена от дадена държава членка, която е отворена за инсталации, разположени в една или повече други държави членки;

44 (фф) „финансови инструменти“ означава финансови инструменти съгласно съответното определение в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета 

ê 2009/28/ЕО

Член 3

Задължителни общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници

1. Всяка държава-членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници, изчислен в съответствие с разпоредбите на членове 5—11, в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. Такива задължителни общи национални цели съответстват на цел от най-малко 20-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността през 2020 г. За да се постигнат по-лесно целите, установени в настоящия член, всяка държава-членка популяризира и насърчава енергийната ефективност и енергоспестяването.

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква a)

С оглед придържане към целите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, максималният съвместен принос на биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от зърнени култури и други богати на скорбяла култури, захарни или маслодайни култури и от култури, отглеждани като основни култури главно за производство на енергия върху земеделска земя, не надвишава количеството енергия, съответстващо на максималния принос съгласно параграф 4, буква г.

ê 2009/28/ЕО

2. Държавите-членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част .

3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите-членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:

a) схеми за подпомагане;

б) мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за постигането на техните общи национални цели в съответствие с членове 5—11.

Без да се засягат разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора, държавите-членки имат право да решат, в съответствие с членове 5—11 от настоящата директива, до каква степен да подпомагат енергия от възобновяеми източници, произведена в друга държава-членка.

4. Всяка държава-членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава-членка.

За целите на настоящия параграф се прилагат следните разпоредби:

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква б)

a) за изчисляването на знаменателя, т.е. общото потребление на енергия в транспорта за целите на първа алинея, се отчитат единствено бензинът, дизеловото гориво, биогоривата, потребени в пътния или железопътния транспорт, и електроенергията, включително електроенергията, използвана за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход;

ê 2009/28/ЕО

è1 2015/1513 член 2, параграф 2, буква б)

б) за изчисляването на числителя, т.е. потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта по смисъла на първа алинея, се отчитат всички видове енергия от възобновяеми източници, потребени във всички видове транспорт. è1 Настоящата буква не засяга буква г) от настоящия параграф и член 17, параграф 1, буква а); ç

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква б)

в) за изчисляването на приноса на електроенергията, произведена от възобновяеми източници и потребена във всички видове електрически превозни средства и за производството възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход за целите на букви а) и б), държавите членки могат да избират да използват или средния дял на електроенергията от възобновяеми източници в Съюза, или дела на електроенергията от възобновяеми източници в съответната държава членка, измерен две години преди въпросната година. Освен това за изчисляването на потребената електроенергия от възобновяеми източници от електрифицирани железници се счита, че това потребление е равно на 2,5 пъти енергийното съдържание на вложената електроенергия от възобновяеми източници. За изчисляването на потребената електроенергия от възобновяеми източници от електрически пътни превозни средства по буква б) се счита, че това потребление е равно на енергийното съдържание на вложената електроенергия от възобновяеми източници, умножено по пет;

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква б)

г) при изчисляването на биогоривата в числителя делът на енергията от биогорива, произведени от зърнени култури и от други богати на скорбяла култури, захарни, маслодайни култури и от култури, отглеждани като основни култури главно за производство на енергия върху земеделска земя, не надхвърля 7 % от крайното потребление на енергия в транспорта в държавите членки през 2020 г.

Биогоривата, произведени от суровини, посочени в приложение IX, не се смятат за част от лимита, определен в първа алинея от настоящата буква.

Държавите членки могат да решат делът на енергията от биогорива, произведени от култури, отглеждани като основни култури главно за производство на енергия върху земеделска земя, различни от зърнени култури и от други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури, да не се смята за част от лимита, определен в първа алинея от настоящата буква, при условие че:

i) е извършена проверка на съответствието с критериите за устойчивост, определени в член 17, параграфи 2—5, в съответствие с член 18; както и

ii) тези култури се отглеждат върху земя, която попада в обсега на приложение V, част В, точка 8, и съответната премия „e B “ по точка 7 от част В от приложение V се включва в изчисляването на емисиите на парникови газове, с цел да се покаже спазването на член 17, параграф 2.

д) всяка държава членка се стреми да постигне целта за минимално потребление на своята територия на биогорива, произведени от суровини, и на други горива, изброени в приложение IX, част А. Във връзка с това най-късно до 6 април 2017 г. всяка държава членка определя национална цел, която се стреми да постигне. Референтната стойност за тази цел е 0,5 процентни пункта енергийно съдържание от дяла на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт през 2020 г., посочени в първа алинея, която да бъде постигната с биогорива, произведени от суровини, и с други горива, изброени в приложение IX, част А. Освен това биогоривата, произведени от суровини, които не са изброени в приложение IX, и които са определени от компетентните национални органи като отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали и се използват в съществуващите съоръжения преди приемането на Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета 45 , могат да се броят при отчитането на националната цел.

Държавите членки могат да определят националната цел по- ниско спрямо референтната стойност от 0,5 процентни пункта въз основа на едно или няколко от следните основания:

i) обективни фактори като ограничения потенциал за устойчиво производство на биогорива, произведени от суровини и на други горива, изброени в приложение IX, част А, или ограничената наличност на такива биогорива на рентабилни цени на пазара;

ii) специфичните технически или климатични характеристики на националния пазар за транспортни горива, като състав и състояние на автомобилния парк; или

iii) националните политики, отпускащи съответните финансови ресурси с цел стимулиране на енергийна ефективност и използването на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в транспорта.

При определяне на своите национални цели държавите членки предоставят наличната информация относно количествата консумирани биогорива от суровини и други горива, изброени в част А от приложение IХ.

При определянето на политики за насърчаване на производството на горива от суровини, изброени в приложение IX, държавите членки отчитат надлежно йерархията на отпадъците, установена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО, включително разпоредбите относно концепцията за жизнения цикъл и цялостното въздействие на генерирането и управлението на различните отпадъчни потоци.

Комисията публикува съгласно член 24 от настоящата директива:

националните цели на държавите членки,

плановете на държавите членки за постигане на националните цели, ако има такива,

когато това е приложимо — основанията за отклоняване на националните цели на държавите членки от референтната стойност, нотифицирана в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/1513; както и

обобщаващ доклад за резултатите на държавите членки при реализирането на националните им цели;

в) биогоривата, произведени от суровини, изброени в приложение IX, се считат за равни на тяхното енергийно съдържание, умножено по две, за изпълнението на целта по първа алинея.

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква в)

До 31 декември 2017 г. Комисията представя, по целесъобразност, предложение, което позволява при определени условия да се отчита цялото количество електроенергия от възобновяеми източници, използвана за захранването на всички видове електрически превозни средства и за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход.

ê 2009/28/ЕО

До 31 декември 2011 г. Комисията представя също така, по целесъобразност, предложение за методика за изчисление на приноса на водород, който произхожда от възобновяеми източници, в общия горивен състав.

ê 2015/1513 член 2, параграф 2, буква г)

5. С оглед на минимизиране на опасността отделни партиди да бъдат обявени в Съюза повече от веднъж държавите членки и Комисията полагат усилия за засилване на сътрудничеството между националните системи и между националните системи и доброволни схеми, създадени съгласно член 18, като при необходимост се включва и обменът на данни. За да се предотврати умишленото модифициране или превръщане в отпадъци на материалите, така че да попаднат в обхвата на приложение IX, държавите членки насърчават разработването и използването на системи, които откриват и проследяват суровините и произведените от тях биогорива по цялата верига на стойността. Държавите членки гарантират, че при откриване на измами се предприемат адекватни действия. В срок до 31 декември 2017 г. и на всеки две години след това държавите членки докладват относно предприетите мерки, ако не са предоставили равностойна информация относно надеждността и защитата срещу измами в своите доклади за напредъка в насърчаването и използването на енергия от възобновяеми източници, изготвени съгласно член 22, параграф 1, буква г).

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 25а за изменение на списъка на суровините в приложение IX, част А, с цел добавяне на суровини към списъка, но не и премахването им. Комисията приема отделен делегиран акт за всяка суровина, която се добавя към списъка в приложение IX, част А. Всеки делегиран акт се основава на анализ на най-новите достижения на научно-техническия прогрес, като се отчитат надлежно принципите на йерархията на отпадъците, установени в Директива 2008/98/ЕО, и се подкрепя заключението, че въпросната суровина не поражда допълнителни потребности от земеделски площи, нито предизвиква значителни смущения на пазарите на (вторични) продукти, отпадъци или остатъци, че осигурява съществено намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с изкопаемите горива и че не поражда заплаха от отрицателно въздействие върху околната среда и биологичното разнообразие.

ò нов

Член 3
Обвързваща обща цел на Съюза за 2030 г.

1. Държавите членки колективно осигуряват постигането през 2030 г. на поне 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза.

2. Съответните приноси на държавите членки за постигането на тази обща цел за 2030 г. се определят и нотифицират до Комисията в рамките на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с членове 3 — 5 и членове 9 — 11 от Регламент [относно управлението на Енергийния съюз].

3. От 1 януари 2021 г. нататък делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на всяка държава членка трябва да е не по-малък от съответната стойност, посочена в третата колона на таблицата в част A от приложение I. Държавите членки предприемат необходимите мерки за спазването на тази базова линия.

4. Комисията ще подкрепя високоамбициозните начинания на държавите членки чрез благоприятна за осъществимостта рамка, включваща засилено използване на фондове на Съюза, по-специално на финансови инструменти, особено с оглед намаляване на цената на капитала за проекти за енергия от възобновяеми източници.

5. В случай, че Комисията установи в контекста на оценяването на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата по член 25 от Регламент [относно управлението на Енергийния съюз] че не се постига колективно спазване на кривата на увеличение на дела на енергията от възобновяеми изтоници в Съюза, или че не се поддържа упоменатата в параграф 3 базова линия, се прилага посоченото в член 27, параграф 4 от горепосочения регламент.

Член 4
Финансово подпомагане за електроенергията от възобновяеми източници

1. За постигане на целта на Съюза, посочена в член 3, параграф 1, държавите членки могат да прилагат схеми за подпомагане, като при това спазват правилата за държавната помощ. Схемите за подпомагане за електроенергия от възобновяеми източници трябва да бъдат устроени по такъв начин, че да се избягват излишни изкривявания на електроенергийните пазари и да се гарантира, че производителите вземат предвид предлагането и търсенето на електроенергия, както и възможните ограничения на електроенергийната мрежа.

2. Подпомагането за електроенергия от възобновяеми източници трябва да бъде устроено по такъв начин, че електроенергията от възобновяеми източници да се интегрира в електроенергийния пазар и да се гарантира, че производителите на електроенергия от възобновяеми източници реагират на пазарните ценови сигнали на пазара и максимизират своите пазарни приходи.

3. Държавите членки гарантират, че подпомагането за електроенергия от възобновяеми източници се предоставя по открит, прозрачен, конкурентен, недискриминационен и разходоефективен начин.

4. Държавите членки оценяват ефективността на предоставяното от тях подпомагане за електроенергия от възобновяеми източници поне веднъж на всеки четири години. Решенията относно продължаването или удължаването на подпомагането и устройството на ново подпомагане се основават на резултатите от оценките.

Член 5
Oтваряне на схемите за подпомагане в областта на електроенергията от възобновяеми източници

1. Държавите членки трябва да отворят подпомагането в областта на електроенергията от възобновяеми източници и за производители, намиращи се в други държави членки, в съответствие с посочените в настоящия член условия.

2. Държавите членки гарантират, че подпомагането за поне 10 % от новоподпомаганите през всяка година мощности в годините от периода 2021 — 2025 г. и за поне 15 % от новоподпомаганите през всяка година мощности в годините от периода 2026 — 2030 г. е отворено за инсталации, разположени в други държави членки.

3. Схемите за подпомагане могат да бъдат отворени за трансгранично участие посредством, inter alia, открити търгове, съвместно провеждани търговe, отворени схеми за сертификати или съвместни схеми за подпомагане. Разпределянето на електроенергията от възобновяеми източници, за която е ползванo подпомагане по открити търгове, съвместно провеждани търгове или отворени схеми за сертификати съобразно съответните приноси на държавите членки трябва да се прави съгласно споразумение за сътрудничество, в което да са определени правилата за трансграничното заплащане на финансирането, при спазване на принципа, че енергията следва да се отчита за държавата членка, финансирала инсталацията.

4. До 2025 г. Комисията ще оцени ползите от разпоредбите в настоящия член за разходоефективни реализации в областта на електроенергията от възобновяеми източници в Съюза. Въз основа на тази оценка Комисията може да предложи увеличение на процентите, посочени в параграф 2.

Член 6
Стабилност на финансовото подпомагане

Без да се засягат адаптациите, необходими за съобразяване с правилата за държавната помощ, държавите членки гарантират, че равнището на подпомагане и съответните условия, свързани с подпомагането, което се предоставя на проекти за енергия от възобновяеми източници, не се преразглеждат по начин, който да влияе отрицателно на предоставените по това подпомагане права и на икономическите показатели на подпомаганите проекти.

ê 2009/28/ЕО

Член 4

Национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници

1. Всяка държава-членка приема национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници. В националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници се определят националните цели на държавите-членки за дела на енергията от възобновяеми източници, потребена в транспорта, производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане през 2020 г., като се вземат предвид последиците от други мерки на политики, свързани с енергийната ефективност, върху крайното потребление на енергия, както и подходящи мерки за постигане на тези общи национални цели, включително сътрудничество между местни, регионални и национални органи, планирани статистически прехвърляния или съвместни проекти, национални политики за разработване на съществуващите ресурси от биомаса и мобилизиране на нови ресурси от биомаса за различни приложения, както и мерки, които да се предприемат за изпълнение на изискванията на членове 13—19 .

До 30 юни 2009 г. Комисията приема образец за националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници. Този образец включва минималните изисквания, установени в приложение VI. Държавите-членки спазват този образец при представяне на техните национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници.

2. Държавите-членки нотифицират на Комисията своите национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници най-късно до 30 юни 2010 г.

3. Шест месеца преди да изтече срокът за представяне на националния план за действие относно енергията от възобновяеми източници, всяка държава-членка публикува и нотифицира на Комисията прогнозен документ, в който се посочват:

a) очакваното свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки в съответствие с членове 6—11, както и прогнозният ѝ потенциал за съвместни проекти до 2020 г.; и

б) прогнозното търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено по начини, различни от вътрешно производство.

Тази информация може да включва елементи, свързани с разходите и ползите, както и с финансирането. Прогнозните данни се актуализират в докладите на държавите-членки, както е предвидено в член 22, параграф 1, букви л) и м).

4. Държава-членка, чийто дял на енергия от възобновяеми източници спадне под индикативната крива през непосредствено предхождащия двегодишен период, установен в приложение I, част Б, представя на Комисията изменен национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници до 30 юни на следващата година, в който се определят подходящи и пропорционални мерки за привеждане в съответствие в разумен срок на дела с индикативната крива в приложение I, част Б.

Ако държавата-членка не е в съответствие с индикативната крива само в ограничена степен, Комисията може, като надлежно отчете текущите и бъдещите мерки, предприети от държавата-членка, да приеме решение за освобождаване на държавата-членка от задължението за представяне на изменен национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници.

5. Комисията оценява националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници, по-специално адекватността на мерките, предвидени от държавите-членки в съответствие с член 3, параграф 2. В отговор на национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници или на изменен национален план за действие относно енергията от възобновяеми източници Комисията може да издаде препоръка.

6. Комисията изпраща на Европейския парламент националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници и прогнозните документи във вида, в който същите са публикувани на платформата за прозрачност, посочена в член 24, параграф 2, както и евентуални препоръки, посочени в параграф 5 от настоящия член.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 57

Изчисляване на дела на енергия от възобновяеми източници

1. Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници във всяка държава членка се изчислява като сбор от:

a) брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници;

б) брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за Ö отопление и Õ топлинна енергия и енергия за охлаждане; и

в) крайното потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Газ, електроенергия и водород от възобновяеми източници се отчитат само веднъж при изчислението на дела на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници по първа алинея, буква а), б) или в).

При условията на член 17 26, параграф 1, втора алинея, не се отчитат биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï , които не отговарят на критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï , посочени в член 2617, параграфи 2 — 6 7 .

ò нов

За целите на изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници на дадена държава членка, приносът на потреблението на биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса, както и на консумирани за транспортни цели газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от хранителни или фуражни култури, не трябва да надхвърля 7 % от крайното потребление на енергия в пътния и релсов транспорт на тази държава членка. Тази пределна стойност ще бъде намалена на 3,8 % в 2030 г. съгласно кривата, посочена в част A от приложение X. Държавите членки могат да определят по-ниска пределна стойност и да правят разлика между различните видове биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, произведени от хранителни и фуражни култури, например като определят по-ниска пределна стойност за приноса на биогоривата на база хранителни или фуражни култури, произведени от маслодайни култури, като вземат предвид непреките промени в земеползването.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

2. Когато държава-членка счита, че поради непреодолима сила ѝ е невъзможно да спази дела си на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г., посочен в третата колона от таблицата в приложение I, тя възможно най-бързо информира Комисията за това. Комисията приема решение дали е доказано наличието на непреодолима сила. Когато Комисията реши, че е доказано наличието на непреодолима сила, тя решава каква корекция да бъде направена в брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в тази държава-членка за 2020 г.

32. За целите на параграф 1, буква а) брутното крайно потребление на електроенергия от възобновяеми източници се изчислява като количеството електроенергия, произведено в Ö съответната Õ държава членка от възобновяеми източници на енергия , ð включително производството на електроенергия от потребители на собствена електроенергия от възобновяеми източници и от енергийни общности,  ï с изключение на електроенергията в от помпеноакумулиращи водноелектрически централи, произведена от предварително изпомпана на горното ниво вода.

По отношение на централите с няколко вида горива, които използват както възобновяеми, така и конвенционални източници на енергия, се взема предвид само електроенергията, произведена от възобновяеми източници. За целите на този вид изчисление приносът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

Електроенергията, произведена от водноелектрически централи и съоръжения за вятърна енергия, се отчита в съответствие с правилата за нормализация, посочени в приложение II.

43. За целите на параграф 1, буква б) от настоящия член брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за Ö отопление и охлаждане Õ топлинна енергия и енергия за охлаждане се изчислява като количеството енергия за Ö топлоснадяване и студоснабдяване Õ местни топлофикационни и охладителни системи, произведено в Ö съответната Õ държава членка от възобновяеми източници, плюс потреблението на друга енергия от възобновяеми източници в промишлеността, домакинствата, услугите, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство, за отопление, охлаждане и Ö технологични цели Õ преработване.

По отношение на централите с няколко вида горива, които използват възобновяеми и конвенционални източници на енергия, се отчита само топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведена от възобновяеми източници на енергия. За целите на това изчисление приносът на всеки източник на енергия се изчислява въз основа на неговото енергийно съдържание.

ð Топлинната енергия от околната среда, улавянаï Аеротермалната, геотермалната и хидротермалната топлинна енергия, усвоена от термопомпи, се отчита за целите на параграф 1, буква б), при условие че крайното производство на енергия значително надхвърля вложената първична енергия, необходима за задвижване на термопомпите. Количеството топлинна енергия, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, се изчислява в съответствие с методиката, Ö посочена Õ установена в приложение VII.

Топлинната енергия, генерирана от пасивни енергийни системи, благодарение на които се постига по-малко енергийно потребление по пасивен път, чрез конструкцията на сградата или в резултат на топлинна енергия, генерирана от невъзобновяеми източници, Ö не се отчита Õ няма да бъде отчитана за целите на параграф 1, буква б).

ò нов

4. За целите по параграф 1, буква в) се прилагат следните разпоредби:

a) Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в транспорта се изчислява като сбор на всички биогорива, газообразни и твърди горива от биомаса и възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход, консумирани в транспортния сектор. Но възобновяемите течни и газообразни горива от небиологичен произход, които са произведени с използване на електроенергия от възобновяеми източници, се включват само в изчисленията по параграф 1, буква a) при изчисляването на количеството на електроенергията, произведено в съответната държава членка от възобновяеми източници.

б) За изчисляването на брутното крайно потребление на енергия в транспорта се използват стойностите за енергийното съдържание на транспортните горива, посочени в приложение III. За определянето на енергийното съдържание на транспортните горива, които не са включени в приложение III, държавите членки трябва да използват съответните стандарти на европейските стандартизационни организации за определяне на топлината на изгаряне на горивата. Ако липсват стандарти за тази цел на европейските стандартизационни организации се използват съответните стандарти на ISO.

5. С оглед свеждане до минимум от риска за многократно отчитане в Съюза на отделни партиди горива, държавите членки и Комисията трябва да засилят сътрудничеството на националните системи, както и между националните системи и създадените съгласно член 27 доброволни схеми, включително когато е уместно чрез обмен на данни.

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за изменение на списъците на суровините в част А и част Б от приложение IX, за добавяне, но не и за изваждане на суровини от списъците. Всеки делегиран акт трябва да се основава на анализ на най-новите постижения на научно-техническия прогрес, като се обръща надлежно внимание на принципите на йерархичния ред за третиране на отпадъците, посочени в Директива 2008/98/EC, в съответствие с критериите на Съюза за устойчивост, като анализът трябва да води до заключение, че въпросната суровина не поражда допълнително търсене на земя и благоприятства използването на отпадъци и остатъци, като в същото време не поражда значителни ефекти на изкривяване на пазарите за (странични) продукти, отпадъци и остатъци, и осигурява значителни намаления на емисиите на парникови газове в сравнение с използването на изкопаеми горива, без да създава риск за отрицателни въздействия върху околната среда и биоразнообразието.

На всеки две години Комисията трябва да провежда оценка на списъка на суровините в част А и част Б от приложение IX, с цел да добавя суровини, в съответствие с определените в настоящия параграф принципи. Първата оценка трябва да бъде проведена не по-късно от 6 месеца след [датата на влизане в сила на настоящата директива]. Ако е уместно, Комисията приема делегирани актове за изменение на списъка на суровините в част A част Б от приложение IX за да добавя суровини, но не и за да изважда суровини от тези списъци.

ê 2015/1513 член 2, параграф 3 (адаптиран)

56. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 25a 32 относно адаптирането към научно-техническия прогрес напредък на енергийното съдържание на транспортните горива, посоченои в приложение III.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

67. Делът на енергията от възобновяеми източници се изчислява, като брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници се раздели на брутното крайно потребление на енергия от всички източници на енергия и резултатът се изрази в проценти.

За целите на първа алинея сборът сумата, посочена в параграф 1, се коригира в съответствие с разпоредбите на членове 6, 8, 10 и 11 8, 10, 12 и 13.

При изчисляване на брутното крайно потребление на енергия на държава членка с оглед измерване на спазването на целите и индикативната крива, установени в настоящата директива, количество енергия, потребено във въздухоплаването, се счита, че не е повече от 6,18 % в пропорционално изражение от брутното крайно потребление на енергия на съответната държава членка делът на потребеното във въздухоплаването количество енергия не надхвърля 6,18 % от брутното крайно потребление на енергия за съответната държава членка. За Кипър и Малта количеството енергия, потребено във въздухоплаването, се счита, че делът на потребеното във въздухоплаването количество енергия не надхвърля е повече от 4,12 % в пропорционално изражение от брутното крайно потребление на енергия на тези държави членки.

78. При изчислението на дела на енергията от възобновяеми източници се използват методиката и определенията, посочени в Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор 46 .

Държавите членки гарантират, че статистическите данни, използвани при изчисляването на тези отраслови и общи дялове, съответстват на статистическите данни, докладвани на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008.

Член 68

Статистически прехвърляния между държавите членки

ê 2015/1513 член 2, параграф 4 (адаптиран)

ð нов

1. Държавите членки могат да се споразумеят и могат да постигнат договорености за статистическото прехвърляне на конкретно количество енергия от възобновяеми източници от една държава членка към друга. Прехвърленото количество:

a) се изважда от количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита при определяне на ð дела на енергията от възобновяеми източници в ï степента на спазване на изискванията на член 3, параграфи 1, 2 и 4 от страна на държавата членка, която извършва прехвърлянето ð за целите по настоящата директива ï ; както и

б) се прибавя към количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита при определяне на ð дела на енергията от възобновяеми източници в ï степента на спазване на изискванията на член 3, параграфи 1, 2 и 4, от страна на друга държавата членка, която приема прехвърлянето ð за целите по настоящата директива ï.

2. Договореностите, посочени в параграф 1 от настоящия член, по отношение на член 3, параграфи 1, 2 и 4, могат да имат действие за една или няколко години. Комисията бива уведомявана за тези договорености най-късно три ð 12 ï месеца след края на всяка година, през която те действат. Изпратената до Комисията информация включва количеството и цената на въпросната енергия.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

3. Прехвърлянето поражда действие единствено след като всички участващи в прехвърлянето държави членки са нотифицирали Комисията за него.

Член 79

Съвместни проекти между държавите членки

1. Две или повече държави членки може да си сътрудничат по всички видове съвместни проекти, свързани с производството на електроенергия, Ö отопление и охлаждане с енергия Õ топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. В това сътрудничество може да участват частни оператори.

2. Държавите членки нотифицират Ö до Õ Комисията относно дела или количеството на електроенергията, топлинната енергия или енергията за охлаждане от възобновяеми източници, произведена по съвместен проект на тяхна територия, който е въведен в експлоатация след 25 юни 2009 г., или чрез увеличена мощност на инсталация, която е била реконструирана след тази дата, който дял или количество следва да се разглежда като част от общите национални цели ð общия национален дял на енергията от възобновяеми източници ï на друга държава членка Ö за целите по настоящата директива Õ , с цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива .

3. В нотификацията, посочена в параграф 2:

a) се описва планираната инсталация или се посочва реконструираната инсталация;

б) се уточнява делът или количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведена от инсталацията, който следва да се разглежда като част от общата национална цел ð общия национален дял на енергията от възобновяеми източници ï на друга държава членка;

в) се посочва държавата членка, в полза на която се прави нотификацията; и

г) се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията или топлинната енергия, или енергията за охлаждане, произведени от инсталации за енергия от възобновяеми източници, следва да се разглежда като част от общата национална цел ð общия дял на енергията от възобновяеми източниц ï и на другата държава членка.

4. Периодът, определен в параграф 3, буква г), не продължава след 2020 г. Даден съвместен проект може да продължи след 2020 ð 2030 ï г.

5. Направената съгласно настоящия член нотификация не се променя или оттегля без общото съгласие на държавата членка, която извършва нотификацията, и държавата членка, посочена в съответствие с параграф 3, буква в).

Член 810

Последици от съвместни проекти между държавите членки

1. В срок до три месеца след края на всяка година, попадаща в периода, определен в член 7 9, параграф 3, буква г), държавата членка, която е направила нотификацията по член 7 9, изготвя уведомление, в което посочва:

a) общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, за която се отнася нотификацията по член 7 9; и

б) общото количество електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от общата национална цел ð общия дял на енергията от възобновяеми източници ï на друга държава членка в съответствие с Ö посоченото в Õ условията на нотификацията.

2. Нотифициращата държава членка изпраща уведомлението до държавата членка, в полза на която е направена нотификацията, и до Комисията.

3. С цел да се определи степента на спазване на изискванията на Ö За целите по Õ настоящата директива относно общите национални цели, количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници на енергия, за което се отнася нотификацията в съответствие с параграф 1, буква б):

a) се изважда от количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна ð делът на енергията от възобновяеми източници ï на държавата членка, изготвила уведомлението по параграф 1; и

б) се прибавя към количеството електроенергия или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, което се отчита, за да се определи степента на спазване на изискванията от страна ð делът на енергията от възобновяеми източници ï на държавата членка, получила нотификацията в съответствие с параграф 2.

Член 9 11

Съвместни проекти между държавите членки и трети държави

1. Една или повече държави членки може да си сътрудничат с една или повече трети държави по всички видове съвместни проекти относно производството на електроенергия от възобновяеми източници. В такова сътрудничество може да участват частни оператори.

2. Електроенергия от възобновяеми източници, произведена в трета държава, се отчита единствено с цел да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели ð определят дяловете на енергията от възобновяеми източници на държавите членки ï , ако са спазени следните условия:

a) електроенергията се потребява в Общността Ö Съюза Õ  . Това изискване , което се счита за изпълнено, когато :

i) Ö количество електроенергия, еквивалентно на отчетеното количество, е надлежно заявено за предоставения междусистемен преносен капацитет от Õ всички отговорни оператори на преносни системи в държавата по произход, държавата по местоназначение и, ако е уместно, всяка транзитна трета държава надлежно са определили количество електроенергия, съответстващо на отчетената електроенергия, което да се използва за съответния им дял от междусистемния капацитет ;

ii) Ö количество електроенергия, еквивалентно на отчетеното количество, е надлежно регистрирано в балансовия график от отговорния оператор на преносна система, разположена откъм страната на Съюза на съответната междусистемна връзка Õ отговорният оператор на преносна система надлежно е регистрирал количество електроенергия, съответстващо на отчетената електроенергия, в частта на Общността по отношение на даден междусистемен електропровод; и

iii) Ö заявеният преносен капацитет и произведеното количество Õ определеният капацитет и производството на електроенергия от възобновяеми източници от инсталацията, Ö съответстваща на посоченото Õ посочена в параграф 2, буква б), се отнасят за същия период от време;

б) електроенергията е произведена от новопостроена инсталация, която е въведена в експлоатация след 25 юни 2009 г., или от Ö допълнително реализирано увеличение на мощността Õ увеличена мощност на инсталация, която е била реконструирана след тази дата, в рамките на съвместен проект съгласно параграф 1; и

в) количеството на произведената и изнесена електроенергия не е било обект на подпомагане по схема за подпомагане на трета държава, различно от инвестиционна помощ, предоставена за инсталацията.

3. За целите по член 5 държавите членки могат може да поискат от Комисията да се отчете електроенергията от възобновяеми източници, произведена и потребена в трета държава, в контекста на изграждането на междусистемна връзка с много продължителен период на изпълнение между държава членка и трета държава, ако са изпълнени следните условия:

a) изграждането на междусистемната връзка е започнало до 31 декември ð 2026 ï 2016 г.;

б) не е възможно междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация до 31 декември ð 2030 ï 2020 г.;

в) възможно е междусистемната връзка да бъде въведена в експлоатация до 31 декември ð 2032 ï 2022 г.;

г) след нейното въвеждане в експлоатация междусистемната връзка ще се използва за износ в Общността Ö Съюза Õ , в съответствие с параграф 2, на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия ;

д) това искане се отнася до съвместен проект, който отговаря на критериите, посочени в параграф 2, букви б) и в), и ще използва междусистемната връзка след нейното въвеждане в експлоатация, както и за до количество електроенергия, което не е по-голямо от количеството, което ще се изнася за Общността Ö Съюза Õ след въвеждането в експлоатация на междусистемната връзка.

4. Делът или количеството електроенергия, произведена от инсталация на територията на трета държава, който дял или количество следва да се разглежда като част от общата национална цел ð общия национален енергиен дял ï на една или повече държави членки ð за целите по настоящата директива ï , за да се определи степента на спазване на член 3 , се нотифицира до на Комисията. Когато е засегната повече от една държава членка, на Комисията се нотифицира разпределянето на този дял или количество между държавите членки. Този дял или количество не Ö трябва да Õ надвишава дела или количеството, което реално е изнесено за Общността Ö Съюза Õ и е потребено в него нея, като отговаря на количеството по , посочено в параграф 2, буква а), подточки i) и ii) от настоящия член, и на условията, определени в параграф 2, буква а). Нотификацията се извършва от всяка една държава членка, към чиято обща национална цел следва да се причисли делът или количеството електроенергия.

5. В нотификацията, посочена в параграф 4:

a) се описва планираната инсталация или се посочва реконструираната инсталация;

б) се уточнява делът или количеството електроенергия, произведена от инсталацията, които следва да се разглеждат като част от националната цел ð националния дял на енергията от възобновяеми източници ï на дадената държава членка, както и съответните финансови договорености, при спазване на изискванията за поверителност;

в) се уточнява периодът, в цели календарни години, през който електроенергията следва да се разглежда като част от общата национална цел ð общия национален дял на енергията от възобновяеми източници ï на държавата членка; и

г) се включва писмено потвърждение по букви б) и в) от третата държава, на чиято територия ще се експлоатира инсталацията, както и делът или количеството електроенергия, произведени от инсталацията, които ще се използват за вътрешни цели от тази трета държава.

6. Периодът, посочен в параграф 5, буква в), не продължава след 2020 г. Даден съвместен проект може да продължи след 2020 ð 2030 ï г.

7. Нотификация, направена съгласно настоящия член, не може да бъде променяна или оттегляна без общото съгласие на държавата членка, която прави нотификацията, и третата държава, която е потвърдила съвместния проект в съответствие с параграф 5, буква г).

8. Държавите членки и Общността Ö Съюзът Õ насърчават съответните органи по Договора за създаване на Енергийна общност да предприемат, в съответствие със същия договор, мерките, които са необходими, за да могат договарящите страни, присъединили се към въпросния договор, да прилагат разпоредбите относно сътрудничеството между държавите членки, които са предвидени в настоящата директива. .

Член 1012

Последици от съвместните проекти между държавите членки и трети държави

1. В срок до ð 12 ï три месеца от края на всяка година, попадаща в периода, посочен в член 9 11, параграф 5, буква в), държавата членка, която е извършила нотификацията по член 9 11, изготвя уведомление, в което посочва:

a) общото количество електроенергия, произведена през годината от възобновяеми източници на енергия от инсталацията, предмет на нотификацията по член 9 11 ;

б) количеството електроенергия, произведено през годината от възобновяеми източници на енергия от същата инсталация, което следва да се разглежда като част от нейната обща национална цел ð дела на енергията от възобновяеми източници на държавата членка ï съгласно условията на нотификацията по член 9 11 ; и

в) доказателство за съответствие с условията, установени в член 9 11 , параграф 2.

2. Държавата-членка изпраща уведомлението на третата държава, която е потвърдила проекта в съответствие с член 9 11, параграф 5, буква г), и на Комисията.

3. За да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели ð За целите на изчисляването на общите национални дялове на енергията от възобновяеми източници по настоящата директива,ï количеството електроенергия, произведена от възобновяеми източници, посочено в съответствие с параграф 1, буква б), се добавя към количеството енергия от възобновяеми източници, което се отчита ð при определяне на дяловете на енергията от възобновяеми източници на ï при измерване на степента на спазване от държавата членка, която изпраща уведомлението.

Член 1113

Съвместни схеми за подпомагане

1. Без да се засягат задълженията на държавите членки по член 3 5, две или повече държави членки може да решат на доброволни начала да обединят или частично да координират своите национални схеми за подпомагане. В такива случаи определено количество енергия от възобновяеми източници, произведено на територията на участващите държави членки, може да се разглежда като част от общата национална цел ð дела на енергията от възобновяеми източници ï на друга участваща държава членка, ако съответните държави членки:

a) извършат статистическо прехвърляне на определени количества енергия от възобновяеми източници от една държава членка към друга, в съответствие с член 6 8; или

б) определят правило за разпределението, одобрено от участващите държави членки, въз основа на което се разпределят количества енергия от възобновяеми източници между участващите държави членки. Такова правило се нотифицира на до Комисията не по-късно от три месеца след края на първата година, през която то поражда действие.

2. В срок до три месеца от края на всяка година всяка държава членка, направила нотификация по параграф 1, буква б), изготвя писмо за уведомление, в което посочва общото количество електроенергия, или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници на енергия, произведено през годината, за която ще се приложи правилото за разпределение.

3. За да се определи степента на спазване на изискванията на настоящата директива относно общите национални цели ð За целите на изчисляването на общите национални дялове на енергията от възобновяеми източници по настоящата директива,ï количеството електроенергия, или топлинна енергия, или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, нотифицирано в съответствие с параграф 2, се преразпределя между съответните държави членки в съответствие с нотифицираното правило за разпределение.

Член 1214

Увеличения на мощността

За целите на член 7 9 параграф 2 и член 9 11 , параграф 2, буква б) единиците енергия от възобновяеми източници, произведени в резултат на увеличение на мощността на дадена инсталация, ще бъдат разглеждани като произведени от отделна инсталация, въведена в експлоатация в момента на настъпването на увеличението на мощността.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

Член 1315

Административни процедури, Ö наредби и правилници Õ правила и кодекси

1. Държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях инфраструктури за преносни и разпределителни мрежи, за производство на електроенергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива или други енергийни продукти, са пропорционални и необходими.

По-специално държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че:

a) поради разликите между административните структури и организация на държавите-членки съответните отговорности на националните, регионалните и местните административни органи за разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, включително за пространствено планиране, са ясно координирани и определени и с прозрачни срокове за вземане на решение по заявленията за съгласуване на проекти и за разрешения за строеж;

б) на подходящо равнище се предоставя цялостна информация за обработването на заявленията за разрешения, сертификати и лицензи за инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, и за наличната подкрепа за кандидатите;

a) в) административните процедури са рационализирани и се провеждат в срок на съответното административно равнище;

б) г) правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дискриминация между кандидатите и изцяло отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници;

в) д) административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разходите; и

г) е) за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.

2. Държавите членки Ö трябва Õ ясно Ö да Õ определят всички технически спецификации, които трябва да бъдат спазени от съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, за да се ползват от схемите за подпомагане. Когато съществуват европейски стандарти, включително екологични етикети, енергийни етикети и други технически референтни системи, установени от европейските стандартизационни служби, тези национални технически спецификации са изразени при съобразяване с тези стандарти. Такива технически спецификации не Ö трябва да Õ предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани и следва да не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

ò нов

3. Държавите членки трябва да осигуряват на инвеститорите достатъчна предсказуемост на планираното подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. За тази цел държавите членки трябва да определят и публикуват дългосрочен график по отношение на предоставянето на подпомагане, обхващащ поне следващите три години и включващ за всяка схема ориентировъчен график, съответната инсталирана мощност, очакваният предоставян бюджет, както и консултация със заинтересовани страни относно устройството на схемата за подпомагане.

ê 2009/28/EО член 13 (адаптиран)

ð нов

43. Държавите членки препоръчват на всички участници, по-специално на местните и регионалните административни органи, да гарантират инсталирането на съоръжения и системи за използване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и местни топлофикационни и охладителни системи ð гарантират, че техните компетентни органи на национално, областно и местно равнище включват разпоредби за интегриране и съответни реализации на енергия от възобновяеми източници, както и за оползотворяване на безусловно отпадна топлина или студ ï при планирането, проектирането, изграждането и модернизирането на ð селищна инфраструктура, ï промишлени или жилищни зони ð и енергийна инфраструктура, включително електроенергийни, топлоснабдителни, студоснабдителни и газови мрежи, както и мрежи за алтернативни горива ï. По-конкретно държавите членки насърчават местните и регионалните административни органи да включват топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници при планирането на градската инфраструктура, когато това е целесъобразно.

54. Държавите членки въвеждат в своите строителни Ö наредби и правилници Õ правила и кодекси подходящи мерки за увеличаване на дела на всички видове енергия от възобновяеми източници в Ö сградния Õ строителния сектор.

При приемането на такива мерки или в своите регионални схеми за подпомагане държавите членки може да вземат предвид националните мерки, отнасящи се до съществено увеличаване на енергийната ефективност и до комбинирано производство Ö на топлинна и електрическа енергия Õ , както и до сгради, които са проектирани да улавят пасивно енергия или да са с ниско или нулево потребление на енергия.

До 31 декември 2014 г. дДържавите членки изискват в своите строителни Ö наредби и правилници Õ правила и кодекси или чрез други средства с равностоен ефект, когато това е уместно, използването на минималнои нива на енергия от възобновяеми източници в нови сгради и в съществуващи такива, които Ö са подложени на значително саниране Õ подлежат на основен ремонтð , отразяващи резултатите от изчисление за оптимизиране по отношение на разходите, извършено в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2010/31/EС. ï Държавите членки разрешават тези минимални равнища Ö нива Õ да бъдат достигнати чрез, inter alia, отопление и охлаждане от местни системи, получено при потребление на Ö комбиниране на енергийни източници при Õ значителен дял на енергията от възобновяеми източници.

Изискванията по първа алинея се прилагат за въоръжените сили само доколкото прилагането им не е в противоречие с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили и с изключение на материалите, които се използват изключително за военни цели.

65. Държавите членки гарантират, че считано от 1 януари 2012 г. новите обществени сгради, както и съществуващите обществени сгради, които Ö са подложени на значително саниране Õ подлежат на основен ремонт на национално, Ö областно Õ регионално и местно равнище, изпълняват роля на образец в контекста на настоящата директива. Държавите членки inter alia може да позволят това задължение да бъде изпълнявано чрез спазване на стандартите за жилищни сгради с нулево потребление на енергия или посредством осигуряване на използването на покривите на обществени или смесени публично-частни сгради от трети страни за инсталации, произвеждащи енергия от възобновяеми източници.

76. Чрез своите строителни наредби и Ö правилници Õ кодекси държавите членки насърчават използването на такива Ö отоплителни и охладителни Õ системи топлинна енергия и енергия за охлаждане и Ö съоръжения Õ оборудване на базата на енергия от възобновяеми източници, които постигат значително намаление на потреблението на енергия. Държавите членки използват енергийни или екологични етикети Ö , екомаркировки или Õ и други подходящи сертификати или стандарти, разработени на национално или общностно равнище или Ö на равнището на Съюза Õ , когато подобни инструменти съществуват, като основа за насърчаване на такива системи и оборудване Ö съоръжения Õ .

По отношение на биомасата държавите-членки насърчават такива технологии за преобразуване, които постигат ефективност на преобразуването от поне 85 % при жилищни и търговски приложения и поне 70 % при промишлени приложения.

По отношение на термопомпите държавите-членки насърчават използването на тези, които постигат съответствие с минималните изисквания за екологично етикетиране, установени с Решение 2007/742/ЕО на Комисията от 9 ноември 2007 г. за установяване на екологичните критерии за присъждането на знака за екомаркировка на Общността на електрически, газови или абсорбционни термопомпи 47 .

По отношение на слънчевата топлинна енергия държавите-членки насърчават сертифицирани съоръжения и системи въз основа на европейски стандарти, когато такива съществуват, включително екологични етикети, енергийни етикети и други технически референтни системи, установени от европейските органи за стандартизация.

При определянето на ефикасността на преобразуване и на съотношението вход/изход на системите и оборудването, за целите на настоящия параграф, държавите-членки използват процедури на Общността, а ако липсват такива — международни процедури, в случай че те съществуват.

ò нов

8. Държавите членки оценяват своя потенциал за енергия от възобновяеми източници и за оползотворяване на отпадна топлина и студ за отопление и охлаждане. За пръв път такава оценка трябва да бъде включена във втората всеобхватна оценка съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2012/27/EС, със срок до 31 декември 2020 г., и след това в актуализациите на всеобхватната оценка.

9. Държавите членки отстраняват административните препятствия пред сключването на дългосрочни корпоративни споразумения за изкупуване на енергия, служещи за финансиране на ползването на възобновяеми енергийни източници и за улесняване на съответни реализации.

Член 16
Организация и продължителност на процеса на предоставяне на разрешения

1. До 1 януари 2021 г. държавите членки трябва да създадат едно или повече единни административни звена за контакти, които да координират цялостния процес на предоставяне на заявителите на разрешения за строеж и експлоатация на централи и на съответната преносна и разпределителна мрежова инфраструктура за производство на енергия от възобновяеми източници.

2. Единното административно звено за контакти трябва да упътва заявителя в процеса на искане на разрешение по прозрачен начин, да предоставя на заявителя цялата необходима информация, да координира и да включва в процеса, когато е уместно, други органи и да издава правно обвързващо решение в края на процеса.

3. Единното административно звено за контакти, в сътрудничество с операторите на преносни и разпределителни системи, трябва да публикува наръчник по процедурите за разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници, включително за разработчици на малки проекти и на проекти на потребители на собствена енергия от възобновяеми източници.

4. Упоменатият в параграф 1 процес на предоставяне на заявителите на разрешения не трябва да продължава повече от три години, освен в случаите, посочени в член 16, параграф 5 и член 17.

5. Държавите членки трябва да улесняват подобряващата замяна (repowering) на съществуващи централи посредством, inter alia, осигуряване на опростен и бърз процес на предоставяне на разрешения, чието времетраене не трябва да надхвърля една година от датата на подаване в единното административно звено за контакти на заявка за подобряваща замяна.

Член 17
Процедури за обикновено уведомяване

1. След уведомяване на оператора на разпределителната система се разрешава присъединяване към електроенергийната мрежа на демонстрационни проекти и инсталации с електрогенерираща мощност под 50 kW.

2. След уведомяване на единното административно звено за контакти, създадено съгласно член 16, се разрешава подобряваща замяна (repowering), в случай че не се очаква значимо отрицателно екологично или социално въздействие. Единното административно звено за контакти трябва да вземе решение в рамките на шест месеца от получаването на уведомлението, в случай че то е достатъчно.

Ако единното административно звено за контакти реши, че уведомлението е достатъчно, то трябва автоматично да даде разрешение.

В случай, че единното административно звено за контакти реши, че уведомлението не е достатъчно, необходимо да се подаде заявка за ново разрешение. В такъв случай са е валидни сроковете, посочени в член 16, параграф 5.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1418
Информация и обучение

1. Държавите членки гарантират, че информацията относно мерките за подпомагане се предоставя на всички заинтересовани лица, като например потребители, строители, монтажници, архитекти и доставчици на отоплително, охладително и електрическо оборудване и системи, както и на автомобили, при които е съвместимо използването на енергия от възобновяеми източници.

2. Държавите членки гарантират предоставянето на информация от доставчиците на оборудване и системи или от компетентните национални органи относно чистата печалба чистите печалби, разходите и енергийната ефективност на оборудването и системите за използване на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници на енергия.

3. Държавите членки гарантират , че до 31 декември 2012 г. наличието на сертификационни схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми за се предоставят или са на разположение на монтажници на малки котли и печки за биомаса, слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, повърхностни геотермални системи с малка дълбочина и термопомпи. Тези схеми може да вземат под внимание съществуващите схеми и структури, в зависимост от случая, и се основават на критериите, установени в приложение IV. Всяка държава членка признава сертифицирането, извършено от други държави членки в съответствие с тези критерии.

4. Държавите членки осигуряват обществен достъп до информация относно сертификационните схемите за сертифициране или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в параграф 3. Държавите членки могат също да осигурят достъп до списъка с монтажници, които са квалифицирани или сертифицирани в съответствие с посочените в параграф 3 разпоредби.

5. Държавите членки гарантират, че на всички заинтересовани участници, по-специално предимно на проектанти и архитекти, се предоставят указания, така че те да могат по подходящ начин да разглеждат възможностите за оптимално съчетаване на възобновяеми енергийни източници на енергия, високоефективни технологии и местни топлоснабдителни и студоснабдителни топлофикационни и охладителни системи при планирането, проектирането, изграждането и обновяването на промишлени ð , търговски ï или жилищни райони.

6. Държавите членки, с участието на местни и областни власти местни и регионални органи, разработват подходящи информационни, осведомителни, насочващи и/или обучителни програми с цел да информират гражданите за ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1519

Гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от възобновяеми енергийни източници на енергия

1. За да се докаже Ö доказването Õ на крайните потребители на дела делът или количеството енергия от възобновяеми източници в енергийния микс състав на даден доставчик на енергия, ð както и в енергията, доставяна на потребителите по договори, предлагани като включващи енергия от възобновяеми източници, ï с посочване на в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО, държавите членки Ö трябва да направят необходимото за да може Õ гарантират, че произходът на електроенергията Ö енергията Õ , произведена от възобновяеми източници, може да се гарантира като такъв по смисъла на настоящата директива в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2. За тази цел държавите членки осигуряват издаването на гаранция за произход в отговор на искане от страна на производител на електроенергия Ö енергия Õ от възобновяеми източници. Държавите членки може да предвидят издаването на гаранции за произход ð за невъзобновяеми енергийни източници. ï в отговор на искане на производители на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Посоченото по-горе издаване ð Издаването на гаранции за произход ï може да се обвърже с изискване за минимален лимит на мощността. Гаранцията за произход е за стандартно количество енергия от 1 MWh. За всяка единица произведена енергия може да бъде издадена само една гаранция за произход.

Държавите-членки гарантират, че една и съща единица за количество енергия от възобновяеми източници се отчита взема предвид само веднъж.

Държавите членки може да предвидят да ð гарантират, че ï не се ð издават гаранции за произход ï предоставя подпомагане на производител, който получава ð финансово подпомагане от схема за подпомагане ï гаранция за произход за същото производство на енергия от възобновяеми източници. ð В такъв случай държавите членки издават съответни гаранции за произход и ги въвеждат на пазара чрез тръжна продажба. Приходите, получени при тръжната продажба, се използват за компенсиране на разходите за подпомагането в областта на енергията от възобновяеми източници. ï 

Гаранцията за произход не е от значение за спазването на член 3 от съответната държава членка. Прехвърлянията на гаранции за произход, отделно или заедно с физическия пренос на енергия, не засягат решението на държавите членки да използват статистически прехвърляния, съвместни проекти или съвместни схеми за подпомагане за съблюдаване на целите или за изчисляване на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в съответствие с член 5 7.

3. Гаранцията за произход се използва в рамките на 12 месеца от производството на съответната единица енергия. Гаранцията за произход се обезсилва, след като бъде използвана.

ò нов

3. За целите по параграф 1, гаранциите за произход са валидни по отношение на календарната година, през която е произведена съответната единица енергия. Държавите членки гарантират, че шест месеца след края на всяка календарна година гаранциите за произход от преходната календарна година, които не са били отменени, изтичат. Изтеклите гаранции за произход се включват от държавите членки в изчислението на остатъчния енергиен микс.

4. За целите по представянето, упоменато в параграфи 8 и 13, държавите членки гарантират, че гаранциите за произход се отменят от енергийните дружества до 30 юни през следващата година след календарната година, за която са издадени гаранциите за произход.

ê 2009/28/ЕО

ð нов

45. Държавите членки или определените компетентни органи упражняват надзор над издаването, прехвърлянето и отменянето на тези гаранции за произход. Определените компетентни органи имат отговорности с различен географски обхват и са независими от дейностите по производство, търговия и доставка.

56. Държавите членки или определените компетентни органи създават подходящи механизми, за да осигурят, че гаранциите за произход се издават, прехвърлят и отменят по електронен път и са точни, надеждни и защитени от злоупотреби. ð Държавите членки и определените компетентни органи осигуряват съответствие на изискванията, които налагат, със стандарт CEN - EN 16325. ï

67. Всяка гаранция за произход съдържа най-малко следните данни:

a) енергийния източник, използван за производство на енергията, и началната и крайната дата на производство;

б) информация дали се отнася за:

i) електроенергия; или

ò нов

ii) газ, или

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

iii) топлинна енергия и/или енергия за охлаждане;

в) наименованието, местоположението, вида и мощността на инсталацията, където енергията е била произведена;

г) дали и до каква степен инсталацията се е ползвала от инвестиционна помощ, Ö и Õ дали и до каква степен единицата енергия се е ползвала по друг начин от национална схема за подпомагане, както и вида схема за подпомагане;

д) датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация; и

е) датата и държавата на издаване и уникален идентификационен номер.

ò нов

Възможно е в гаранциите за произход на енергия от малки инсталации посочената информация да е в опростен вид.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

87. Когато се изисква от доставчик на електроенергия да докаже дял или количество енергия от възобновяеми източници в неговия енергиен състав, за целите на член 3, параграф 69 от Директива 2003/54/ЕО 2009/72/ЕО, той може ð трябва ï да го направи, като използва своите гаранции за произход. ð Аналогично за изпълнението на всякаво изискване за доказване на количеството на електроенергия, генерирана при високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, трябва да се използват гаранции за произход, издадени съгласно член 14, параграф 10 от Директива 2012/27/EC. Държавите членки гарантират, че при доказването с гаранции за произход на потреблението на енергия от възобновяеми източници или на електроенергия, генерирана при високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия изцяло се вземат предвид загубите при преноса. ï 

8. Количеството енергия от възобновяеми източници, съответстващо на гаранциите за произход, прехвърлени на трета страна от доставчик на електроенергия, се изважда от дела на енергията от възобновяеми източници в неговия енергиен състав, за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО.

9. Държавите членки признават гаранциите за произход, издадени в друга държава членка в съответствие с настоящата директива, само като доказателство за елементите, посочени в параграф 1 и параграф 67, букви а) — е). Държава членка може да откаже да признае гаранция за произход само ако има добре обосновани съмнения за нейната точност, надеждност или достоверност. Държавата членка нотифицира Комисията за всеки такъв отказ и за основанията за него.

10. Ако Комисията установи, че няма основания за съответния отказ на да откаже признаването на гаранция за произход, Комисията може да приеме решение, изискващо от съответната държава членка да я признае.

ò нов

11. Държавите членки не трябва да признават гаранции за произход, издадени от трета държава, освен ако Комисията е подписала с тази трета държава споразумение за съвместно признаване на гаранции за произход, издадени съответно в Съюза и от съпоставими системи в тази държава, в случаите на пряк внос или износ на енергия. За привеждането в изпълнение на подобни споразумения Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 32.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

1112. Държава членка може да въведе, в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ , обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за използването на гаранции за произход в съответствие със задълженията, предвидени в член 3, параграф 69 от Директива 2003/54/ЕО 2009/72/ЕО.

1213. Когато доставчиците на енергия предлагат на пазара енергия от възобновяеми източници ð или от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ï на потребители клиенти, като се позовават на екологичните или други ползи от енергията от възобновяеми източници ð или от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия ï , държавите членки може ð трябва ï да изискват тези доставчици на енергия да предоставят в кратка форма информация за ð използват гаранции за произход за да представят ï количеството или дела енергия от възобновяеми източници ð или от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. ï , които идват от инсталации или увеличена мощност, въведени в експлоатация след 25 юни 2009 г. 

ò нов

14. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответсствие с член 32 за установяване на правилата за мониторинга и функционирането на системата, въведена с настоящия член.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1620
Достъп до и експлоатация на мрежите

1. Държавите-членки предприемат подходящите стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентни мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия, включително междусистемни връзки между отделните държави-членки и между държавите-членки и трети държави. Държавите-членки предприемат подходящи стъпки и за ускоряване на разрешителните процедури за мрежова инфраструктура и за координиране на одобрението на мрежова инфраструктура с административни процедури и процедури по планиране.

2. При спазване на изискванията, свързани с поддържането на надеждността и безопасността на електроенергийната мрежа, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, определени от компетентните национални органи:

a) държавите-членки гарантират, че операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи на тяхна територия гарантират преноса и разпределението на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия;

б) държавите-членки предоставят също приоритетен достъп или гарантиран достъп до мрежата на произведената от възобновяеми източници на енергия електроенергия;

в) държавите-членки гарантират, че при диспечиращите електрогенериращи инсталации операторите на преносните системи дават приоритет на тези инсталации, които използват възобновяеми източници на енергия, доколкото това се позволява от сигурната експлоатация на националната електроенергийна система и въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите-членки гарантират предприемането на подходящи експлоатационни мерки по отношение на мрежите и пазара с цел да се ограничи до минимум намаляването на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Ако се предприемат значителни мерки за намаляване на възобновяемите източници на енергия, с цел да се гарантират сигурността на националната електроенергийна система и сигурността на енергийните доставки, държавите-членки правят необходимото отговорните оператори на системи да докладват на компетентния регулаторен орган за тези мерки и да посочат какви корективни мерки възнамеряват да вземат, за да предотвратят неуместното намаляване.

3. Държавите-членки изискват от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да определят и направят обществено достояние своите стандартни правила по отношение на покриването и разпределянето на разходите за технически адаптации, като например свързване към мрежата или укрепване на мрежата, по-добра експлоатация на мрежата и правила за недискриминационно прилагане на мрежовите кодекси, които са необходими за включване на нови производители, подаващи към свързаната мрежа електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия.

Тези правила се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като по-специално следва да се отчитат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата, както и специфичните обстоятелства в случай на производители, разположени в периферни или слабонаселени региони. Тези правила може да предвиждат различни видове свързване.

4. Когато е уместно, държавите-членки може да изискат от операторите на преносната система и от операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, посочените в параграф 3 разходи. Държавите-членки преглеждат и вземат необходимите мерки за подобряване на нормативните рамки и правилата за покриване и разпределяне на разходите, посочени в параграф 3, до 30 юни 2011 г. и след това периодично ги преглеждат отново на всеки две години, за да осигурят присъединяването на нови производители, както е посочено в същия параграф.

5. Държавите-членки изискват от операторите на преносните системи и операторите на разпределителните системи да предоставят на всеки нов производител на енергия от възобновяеми източници, който желае да бъде свързан към системата, изисканата от него изчерпателна и необходима информация, включваща:

a) цялостна и подробна прогноза за разходите, свързани със свързването;

б) разумен и точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата;

в) разумен индикативен график за всяко предложено свързване към мрежата.

Държавите-членки може да разрешат на производителите на електроенергия от възобновяеми източници на енергия, които желаят да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването.

6. Разпределянето на разходите, посочено в параграф 3, се прилага според механизъм, основан на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като се вземат предвид ползите, които първоначално или впоследствие присъединени производители, както и операторите на преносната система и операторите на разпределителната система придобиват от свързването.

7. Държавите-членки гарантират, че при налагането на тарифите за пренос и разпределение не се допуска дискриминиране на електроенергия от възобновяеми източници, включително и на такава електроенергия от възобновяеми източници, която е произведена в периферни региони, например в островни или в слабонаселени региони. Държавите-членки гарантират, че налагането на такси за пренос и разпределение не се извършва дискриминационно спрямо газ от възобновяеми източници на енергия.

8. Държавите-членки гарантират, че тарифите, наложени от операторите на преносните системи и от операторите на разпределителните системи, съответно за пренос и разпределение на електроенергия от централи, които използват възобновяеми източници на енергия, в съответствие с възможните намаления на мрежовите разходи в резултат на свързването на централата към мрежата. Такива намаления на мрежовите разходи могат да възникнат в резултат от прякото ползване на мрежата за ниско напрежение.

91. Когато е приложимо, държавите-членки извършват оценка на необходимостта от разширяване на съществуващата газопроводна инфраструктура за улесняване на включването на газ от възобновяеми енергийни източници на енергия.

102. Когато е приложимо, държавите членки изискват от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи на тяхната територия да публикуват технически правила в съответствие с член 6 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ 48 , по-специално по отношение на правилата за свързване, включващи изисквания за качество на газта, ароматизиране на газта и налягане на газа газта. Държавите членки изискват също от операторите на преносни системи и от операторите на разпределителни системи да публикуват тарифите за свързване към газ от на възобновяеми източници на газ, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии.

113 В своите национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници държавите-членки оценяват необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за местни топлофикационни и охладителни системи от възобновяеми източници на енергия с оглед постигане на националните цели за 2020 г., посочени в член 3, параграф 1. Съгласно тази Ö В зависимост от своятаÕ  оценка, ð включена в интегрираните национални планове в областта на климата и енергетиката в съответствие с приложение I към Регламент [относно управлението на Енергийния съюз], отнасяща се за необходимостта от изграждане на нова инфраструктура за топлоснабдяване и студоснабдяване с енергия от възобновяеми източници с оглед да се постигне целта на Съюза, посочена в член 3, параграф 1 от настоящата директива ï държавите членки предприемат, при необходимост, стъпки с оглед разработване на местна топлофикационна топлоснабдителна инфраструктура, за да се даде възможност за развитие на производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от широк набор от съоръжения, функциониращи с голяма големи централи на база биомаса, слънчеви и геотермални инсталации слънчева енергия и геотермална енергия.

ò нов

Член 21
Потребители на собствена електроенергия от възобновяеми източници

1. Държавите членки гарантират, че потребителите на собствена електроенергия, индивидуално или посредством агрегатори:

a) имат право да потребяват собствена електроенергия и да продават, включително чрез споразумения за изкупуване на електроенергия, своите излишъци от електроенергия, без да бъдат подлагани на непропорционални процедури и такси, които не са разходоефективни;

б) запазват своите права на потребители;

в) не се считат за доставчици на енергия съгласно съюзното или националното законодателство във връзка с електроенергията от възобновяеми източници, която подават на мрежата, ако тази електроенергия не надхвърля 10 MWh годишно за домакинства и съответно 500 MWh годишно за юридически лица; и

г) получават заплащане за подадената към мрежата произведена от тях електроенергия от възобновяеми източници, което отразява пазарната стойност на подадената електроенергия.

Държавите членки могат да определят по-висок праг от посочения в буква в). 

2. Държавите членки гарантират, че на потребителите на собствена електроенергия от възобновяеми източници, живеещи в една и съща многофамилна сграда, или намиращи се в рамките на една и съща електроразпределителна система, която може да е търговска, за споделени услуги, обектна или затворена, се разрешава съвместно да предприемат потребление на собствена електроенергия, все едно че са индивидуален потребител на собствена електроенергия от възобновяеми източници. В такъв случай прагът по параграф 1, буква в), се отнася за всеки съответен потребител на собствена електроенергия от възобновяеми източници.

3. Инсталацията на потребител на собствена електроенергия от възобновяеми източници може да се стопанисва от трета страна по отношение на монтажа, експлоатацията, включително измерването на електроенергията, и поддръжката.

Член 22
Общности за енергия от възобновяеми източници

1. Държавите членки гарантират, че общностите за енергия от възобновяеми източници имат право да генерират, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за изкупуване на електроенергия, без да са предмет на непропорционални процедури и такси, които не са разходоефективни.

За целите по настоящата директива, общност за енергия от възобновяеми източници е МСП или организация с идеална цел, чиито акционери или членове си сътрудничат за генериране, разпределение, акумулиране или доставка на енергия от възобновяеми източници и съответстват на поне четири от следните критерии:

a) акционерите или членовете са физически лица, местни власти, включително общини, или МСП с дейност в областта на енергията от възобновяеми източници;

б) поне 51 % от акционерите или членовете с право на глас в общността са физически лица;

в) поне 51 % от акциите или правата за участие в общността са собственост на местни членове, т.е. на представители на местни публични и местни частни социално-икономически интереси или граждани, имащи пряк интерес от дейността на общността и нейните въздействия;

г) поне 51 % от местата в съвета на директорите или управителните органи на общността са запазени за местни членове, т.е. за представители на местни публични и частни социално-икономически интереси или за граждани, имащи пряк интерес от дейността на общността и нейните въздействия;

д) инсталираните от общността мощности за енергия от възобновяеми източници източници за електропроизводство, отопление, охлаждане и транспорт, не надхвърлят средно 18 MW за година през предходните 5 години.

2. Без това да засяга правилата за държавната помощ, при съставянето на схеми за подпомагане държавите членки трябва да вземат предвид специфичните особености на общностите за енергия от възобновяеми източници.

Член 23
Увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в отоплителните и охладителните инсталации

1. С оглед да се улесни проникването на енергия от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането, всяка държава членка трябва да положи усилия за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, доставяна за отопление и охлаждане с поне 1 процентен пункт (пп) годишно, изразена като национален дял в крайното потребление на енергия и изчислена съгласно методиката, посочена в член 7.

2. Държавите членки могат да определят и да публикуват, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, списък от мерки и съответните прилагащи стопански субекти, като например доставчици на горива, които да допринесат за постигане на увеличението по параграф 1.

3. Посоченото в параграф 1 увеличение може да бъде постигнато чрез прилагане на една или повече от следните опции:

a) физическо включване на енергия от възобновяеми източници в енергията и горивата, доставяни за отопление и охлаждане;

б) преки мерки за смекчаване на въздействието върху климата, като например инсталиране на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации с енергия от възобновяеми източници или използване на енергия от възобновяеми източници за промишлени нагревателни или охладителни процеси;

в) непреки мерки за смекчаване на въздействието върху климата, попадащи в обхвата на търгуеми сертификати, които доказват спазване на задължението чрез подпомагане на непреки мерки, изпълнени от друг икономически оператор, като например независим монтажник на технология за възобновяеми енергийни източници или компания за енергийни услуги (ESCO), изпълняваща услуги за инсталиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници.

4. За изпълнението и мониторинга на мерките, упоменати в параграф 2, държавите членки могат да използват структурите, създадени във връзка с националните схеми за задължения за енергийна ефективност по член 7 от Директива 2012/27/ЕС.

5. Определените съгласно параграф 2 стопански субекти трябва да осигуряват измеримост и проверимост на своя принос и ежегодно да докладват на посочения от държавата членка орган, със срок за първия доклад 30 юни 2021 г., относно:

a) общото количество доставена енергия за отопление и охлаждане;

б) общото количество доставена енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане;

(в) делът на енергията от възобновяеми източници в общото количество доставена енергия за отопление и охлаждане; и

г) видът на възобновяемите енергийни източници.

6. Държавите членки гарантират, че докладите по параграф 5 подлежат на верифициране от посочения компетентен орган.

Член 24
Топлоснабдяване и студоснабдяване

1. Държавите членки гарантират, че доставчиците на топлоснабдяване и студоснабдяване предоставят на крайните потребители информация за своите енергийни характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в своите системи. Тази информация трябва да е в съответствие със стандартите, използвани в рамките на Директива 2010/31/EС.

2. Държавите членки въвеждат необходимите мерки, даващи възможност на клиентите на тези топлоснабдителни или студоснабдителни системи, които не са „ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ по смисъла на член 2, параграф 41 от Директива 2012/27/ЕС, да се отделят от съответната система с цел самите те да осигуряват отопление или охлаждане от възобновяеми източници, или с цел да се прехвърлят към друг доставчик на топлина или студ, който има достъп до система като посочената в параграф 4.

3. Държавите членки могат да ограничат правото за отделяне от системата или за преминаване към друг доставчик, така че то да е валидно само за клиенти, които могат да докажат, че планираното алтернативно решение за снабдяване с топлинна или охладителна енергия води до значително по-добри енергийни характеристики. Оценката на характеристиките при алтернативното решение може да се основава на съответния сертификат за енергийни характеристики, съгласно съответната дефиниция в Директива 2010/31/EС.

4. Държавите членки въвеждат необходимите мерки за осигуряване на недискриминационен достъп до топлоснабдителните или студоснабдителните системи за топлинна или охладителна енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и за отпадна топлинна или охладителна енергия. Този недискриминационен достъп трябва да дава възможност за пряко снабдяване от такива източници на клиенти, свързани към топлоснабдителната или студоснабдителната система, от доставчици, които са различни от оператора на топлоснабдителната или студоснабдителната система.

5. Операторът на топлоснабдителна или студоснабдителна система може да откаже достъп на доставчици в случаите, при които системата не разполага с необходимия капацитет поради наличието на други доставки на отпадна топлина или студ, на топлина или студ от възобновяеми източници или на топлина или студ, генерирани чрез високоефективно комбинирано производство. Държавите членки гарантират, че в случай на такъв отказ операторът на топлоснабдителната или студоснабдителната система предоставя съответната информация на компетентния орган по параграф 9 относно мерките, които биха били необходими за увеличаване на капацитета на системата.

6. Новите топлоснабдителни или студоснабдителни системи могат, при поискване, да бъдат освободени от прилагането на параграф 4 за определен период от време. Компетентният орган взема решения по такива искания за освобождаване поотделно за всеки конкретен случай. Освобождаване се предоставя само в случай, че новата топлоснабдителна или студоснабдителна система представлява „ефективна районна отоплителна или охладителна система“ по смисъла на член 2, параграф 41 от Директива 2012/27/EС и ако тя ползва потенциала за използване на възобновяеми енергийни източници и на отпадна топлина или студ, определен във всеобхватната оценка, която е направена съгласно член 14 от Директива 2012/27/EС.

7. Правото за отделяне от системата или за прехвърляне към друг доставчик може да бъде упражнявано от индивидуални клиенти, съвместни предприятия, образувани от клиенти или от страни, действащи от името на клиенти. За многофамилните жилищни сгради такова отделяне от системата може да бъде направено само на равнището на цялата сграда.

8. Държавите членки изискват от операторите на електроразпределителни системи да оценяват поне веднъж на всеки две години, в сътрудничество с операторите на топлоснабдителни или студоснабдителни системи в съответните им райони, потенциала на топлоснабдителните или студоснабдителните системи да осигуряват балансиране и други системни услуги, включително реагиране на потреблението в зависимост от моментното натоварване (demand response) и акумулиране на излишъка от електроенергия, генерирана от възобновяеми източници, както и да оценяват дали използването на констатирания потенциал би било ресурсно и разходно по-ефективно в сравнение с алтернативни решения.

9. Държавите членки определят един или повече независими органи, които да гарантират, че правата на потребителите и правилата за опериране на топлоснабдителните и студоснабдителните системи в съответствие с настоящия член са ясно определени и се спазват.

Член 25
Увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор

1. Считано от 1 януари 2021 г. държавите членки изискват от доставчиците на горива да включват минимално допустим енергиен дял на биогорива от нови поколения и на други биогорива и биогаз, произведени от посочени в приложение IX суровини, на възобновяеми течни и газообразни горива от небиологичен произход, на изкопаеми горива на базата на отпадъци и на електроенергия от възобновяеми източници в общото количество транспортни горива, които доставят на пазара за потребление или използване в рамките на една календарна година.

Минимално допустимият дял трябва да бъде поне 1,5 % през 2021 г. и да нарасне до поне 6,8 % в 2030 г., следвайки кривата, посочена в част Б от приложение X. В рамките на този общ дял приносът на биогоривата от нови поколения и на биогаза, произведен от суровини, посочени в част А от приложение IX трябва да бъде поне 0,5 % от транспортните горива, доставени на пазара след 1 януари 2021 г. за потребление или използване и да нарасне до поне 3,6 % в 2030 г., следвайки кривата, посочена в част В от приложение X.

Считано от 1 януари 2021 г. намалението на емисиите на парникови газове при използването на биогорива от нови поколения и на други биогорива и биогаз, произведени от посочени в приложение IX суровини, трябва да бъде равно на поне 70 %.

Във връзка с изчисляването на упоменатите във втората алинея дялове се прилагат следните разпоредби:

a) за изчисляването на знаменателя, изразяващ енергийното съдържание на горивата за пътен и релсов транспорт, доставени на пазара за потребление или използване, се вземат предвид бензинът, дизеловото гориво, природния газ, биогоривата, биогазът, възобновяемите течни и газообразни горива от небиологичен произход, изкопаемите горива на база на отпадъци и електроенергията;

б) за изчисляването на числителя се взема предвид енергийното съдържание на биогоривата от нови поколения и на другите биогорива и биогаз, произведени от посочени в приложение IX суровини, на възобновяемите течни и газообразни горива от небиологичен произход, на изкопаемите горива на базата на отпадъци, доставяни за всички транспортни сектори, и на електроенергията от възобновяеми източници, доставяна на пътни превозни средства.

При изчисляването на числителя приносът на биогоривата и биогаза, произведени от суровини, посочени в част Б от приложение IX се ограничава до максимум 1,7 % от енергийното съдържание на транспортните горива, доставени на пазара за потребление или използване, и приносът на горивата, доставяни в сектора на въздухоплаването и мореплаването ще се счита за равен на енергийното им съдържание, умножено по 1,2.

в) при изчисляването и на числителя, и на знаменателя се използват стойностите за енергийното съдържание на транспортните горива, посочени в приложение III. За определянето на енергийното съдържание на транспортни горива, които не са включени в приложение III, държавите членки трябва да използват съответните стандарти на европейските стандартизационни организации за определяне на топлината на изгаряне на горивата. Ако липсват стандарти за тази цел на европейските стандартизационни организации се използват съответните стандарти на ISO.

2. За целите по параграф 1 държавите членки създават система, даваща възможност на доставчиците на горива да прехвърлят посоченото в параграф 1 задължение на други доставчици на горива и осигуряваща документиране на всички прехвърляния в националните бази данни, упоменати в параграф 4.

3. За определяне на дела на електроенергията от възобновяеми източници за целите по параграф 1 може да се използва или средният дял на електроенергията от възобновяеми източници в Съюза, или делът на електроенергията от възобновяеми източници в държавата членка, където се доставя електроенергията, както съответният дял е измерен две години преди разглежданата година. И в двата случая се отменят еквивалентно количество гаранции за произход, издадени съгласно член 19.

Делът на енергията от възобновяеми източници в течните и газообразни транспортни горива се определя въз основа на дела на енергията от възобновяеми източници в общата вложена енергия при производството на съответното гориво.

За целите по настоящия параграф се прилагат следните разпоредби:

a) Когато се използва електроенергия за прозиводството на възобновяеми течни и газообразни горива от небиологичен произход, било пряко или за производството на междинни продукти, за определянето на дела на енергията от възобновяеми източници може да се използва или средният дял на електроенергията от възобновяеми източници в Съюза, или делът на електроенергията от възобновяеми източници в страната производител на горивото, както съответният дял е измерен две години преди разглежданата година. И в двата случая се отменят еквивалентно количество гаранции за произход, издадени съгласно член 19.

Но ако се използва електроенергия от пряка връзка с инсталация на база възобновяеми източници, която: i) е влязла в експлоатация след или по същото време, когато е влязла в експлоатация инсталацията за производство на възобновяемо течно или газово гориво от небиологичен произход, и ii) не е свързана с мрежата, тази електроенергия може изцяло да се отчете като електроенергия от възобновяеми източници, използвана за производството на съответното възобновяемо течно или газообразно гориво от небиологичен произход.

б) В случай, че биомаса се обработва с изкопаеми горива в общ процес, количеството биогориво в продукта се определя чрез умножаване на входящото количество биомаса по подходящи коефициенти на преобразуване. Ако при процеса се получава повече от един продукт, за всички получени при процеса продукти се приема, че съдържат един и същ дял биогориво. Същите правила се прилагат за целите по член 27, параграф 1.

4. Държавите членки трябва да създадат база данни, даваща възможност за проследяване на транспортните горива, които съответстват на условията за отчитане в числителя, посочени в параграф 1, буква б), и да изискват от съответните икономически оператори да въвеждат информация за направените трансакции и за характеристиките за устойчивост на съответстващите на условията горива, включително за техните емисии на парникови газове в рамките на цялостния им жизнен цикъл, като се започне от момента на тяхното производство и се стигне до доставчика на горива, който ги пуска на пазара.

Базата данни трябва да включва информация за изискването, поставено на доставчиците на горива, описано в параграф 1, както и за начина, по който това изискване се изпълнява.

Националните бази данни трябва да са взаимно свързани, така че да е възможно да се проследяват трансакции на горива между държави членки. За да се осигури съвместимост на националните бази данни Комисията определя технически спецификации за тяхното съдъжание и употреба посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, упомената в член 31.

5. Държавите членки докладват агрегирана информация от националните бази данни, включително относно емисиите на парникови газове на горивата на база цялостния им жизнен цикъл, в съответствие с приложение VII към Регламент [относно управлението на Енергийния съюз].

6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за допълнително специфициране на методиката, посочена в параграф 3, буква б) от настоящия член за определяне на дела на биогоривото при съвместна обработка в общ процес на биомаса с изкопаеми горива, за специфициране на методиката за оценяване на намаленията на емисиите на парникови газове от възобновяеми течни и газообразни горива от небиологичен произход и от изкопаеми горива на базата на отпадъци, както и за определяне на изискваните минимално допустими намаления на емисии за тези горива за целите по параграф 1 от настоящия член.

7. До 31 декември 2025 г., в контекста на провежданата на всеки две години оценка на постигнатия напредък в изпълнение на Регламент [относно управлението на Енергийния съюз], Комисията оценява дали формулираното в параграф 1 задължение ефективно стимулира иновацията и насърчава намаления на емисиите на парникови газове в транспортния сектор, както и дали са подходящи приложимите изисквания за намаления на емисиите на парникови газове, отнасящи се за биогоривата и биогазовете. Ако е уместно, Комисията ще представи предложение за промяна на задължението, формулирано в параграф 1.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1726
Критерии за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï за биогоривата, и нетранспортните течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï

1. Независимо дали суровините са отгледани на или извън територията на Общността, eEнергията от биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï  се взема предвид за целите, посочени в букви а), б) и в) Ö от настоящия параграф Õ , само при условие че отговарят на критериите за устойчивост, посочени в параграфи 2 — 6  ð и на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в параграф 7 ï :

a) определяне на степента на съответствие с изискванията на настоящата директива относно националните цели;  ð отчитане като принос за постигане на целта на Съюза и на дяловете на държавите членки на енергията от възобновяеми източници ï

б) определяне на степента на съответствие със задълженията за енергия от възобновяеми източници ð , включително със задълженията, посочени в членове 23 и 25 ï ;

в) съответствие на с условията за получаване на финансова подкрепа за потреблението на биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï .

Независимо от това биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течните горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от селското стопанство, аквакултурата, рибното и горското стопанство, е необходимо да отговарят само на критериите за устойчивост ð намаление на емисиите на парникови газове ï  установени в параграф 27 за да бъдат взети предвид за целите, посочени в букви а), б) и в) Ö от настоящия параграф Õ. ð Тази разпоредба се отнася също за отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса. ï

ò нов

Газообразните и твърдите горива от биомаса трябва да съответстват на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в параграфи 2 — 7 само ако се използват в инсталации, произвеждащи електроенергия, топлинна и охладителна енергия или горива, с входяща мощност (на база постъпващото гориво) по-голяма или равна на 20 MW в случай на твърди горива от биомаса и с електрогенерираща мощност по-голяма или равна на 0,5 MW в случай на газообразни горива от биомаса. Държавите членки могат да прилагат критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове и за инсталации с по-малка входяща мощност (на база постъпващото гориво).

Критериите за устойчивост, формулирани в параграфи 2 — 6 и критериите за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в параграф 7 се прилагат независимо от географския произход на биомасата.

ê 2009/28/ЕО член 17 (адаптиран)

ð нов

32. Биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива, произведени от селскостопанска биомаса ï които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), трябва да не са произведени от суровини, произхождащи от терени с голямо значение за биоразнообразието, т.е. от терени с един от следните статуси през или след януари 2008 г., независимо дали тези терени продължават да имат този статус:

a) девственаи гори или други Ö горски територии, а именно гори и други горски територии Õ залесени земи, т.е. гори или други залесени земи с местни видове, където няма ясно видими признаци на човешка дейност и екологичните процеси не са съществено нарушени;

б) зони, определени:

i) със закон или от съответния компетентен орган с оглед защита на природата; или

ii) зони за защита на редки, под заплаха или застрашени от изчезване екосистеми или видове, признати от международни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или Международния съюз за опазване на природата, при условие че са признати в съответствие с член 1827, параграф 4, първа втора алинея;

освен ако не бъдат представени доказателства, че производството на тази суровина не противоречи на тези природозащитни цели;

в) пасища с висока степен на биоразнообразие ð с площ над един хектар, ï  които са:

i) естествени, т.е. пасища, които биха останали такива при липсата на човешка намеса и които запазват естествения състав на видовете и екологичните характеристики и процеси; или

ii) изкуствени, т.е. пасища, които биха престанали да бъдат такива при липсата на човешка намеса и които са богати на видове и не са деградирали ð и също така са определени от съответния компетентен орган като имащи висока степен на биоразнообразие, ï освен ако не се докаже, че добивът на суровини е необходим за запазване на статуса на пасище Ö пасище с висока степен на биоразнообразие Õ .

ò нов

Комисията може да формулира критерии за определяне кое пасище попада в обхвата на буква в) посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, упомената в член 31, параграф 2.

ê 2009/28/ЕО член 17 (адаптиран)

ð нов

4.3. ð Произведените от селскостопанска биомаса ï Ббиогоривата, Ö нетранспортни Õ течните горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï , които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), трябва да не са произведени от суровини, произхождащи от терени с високи въглеродни запаси, т.е. от терени, които са имали един от следните статуси през януари 2008 г., но вече нямат този статус:

a) мочурища, т.е. почви, покрити или наситени с вода постоянно или през значителна част от годината;

б) трайно залесени зони, т.е. терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от короните над 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място;

в) терени с площ над един хектар, височина на дърветата над пет метра и с покритие от короните между 10 и 30 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагове на място, освен ако не бъде предоставено доказателство, че запасите от въглерод на зоната преди и след преобразуването са такива, че при прилагането на методиката, установена в приложение V, част В, биха били изпълнени условията, посочени в параграф 72 от настоящия член.

Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, ако по времето, когато суровината е добита, съответният терен е имал същия статус като през януари 2008 г.

54. ð Произведените от селскостопанска биомаса ï Ббиогорива, и нетранспортни течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï  , които са взети предвид за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), трябва да не са произведени от суровина, отгледана върху територия, се добиват от суров материал, получен от земя, която е била торфище през януари 2008 г., освен ако не са представени доказателства, че култивирането и добиването на тези суровини не налага дренаж на предварително неотводнената почва.

ò нов

5. Произведените от горскостопанска биомаса биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), трябва да съответстват на следните изисквания за минимизиране на риска от използване на добита по неустойчив начин горскостопанска биомаса:

a) страната, в която е добита горскостопанската биомаса има съответни закони на национално или поднационално равнище, приложими в района на добива, както и действащи системи за мониторинг и правоприлагане, гарантиращи че:

i) добивът се извършва в съответствие с условията на разрешението за добив в рамките на официално обявените граници;

ii) налице е възобновяване на горите в районите на дърводобив;

iii) зоните с висока природозащитна стойност, включително влажните зони и торфищата, са защитени;

iv) въздействията на дърводобива върху качеството на почвата и биоразнообразието са сведени до минимум; и

v) дърводобивът не надхвърля дългосрочния капацитет на гората за дърводобив;

б) когато липсват посочените в първата алинея данни, произведените от горскостопанска биомаса биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се отчитат за целите, посочени в парафраф 1, букви а), б) и в), ако съществуват системи за управление на равнището на горските стопанства за гарантиране, че:

i) горскостопанската биомаса е добита в съответствие със законно разрешение;

ii) налице е възобновяване на горите в районите на дърводобив;

iii) зоните с висока природозащитна стойност, включително влажните зони и торфищата, са идентифицирани и защитени;

iv) въздействията на дърводобива върху качеството на почвата и биоразнообразието са сведени до минимум;

v) дърводобивът не надхвърля дългосрочния капацитет на гората за дърводобив.

6. Произведените от горскостопанска биомаса биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), ако държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, откъдето произхожда горскостопанската биомаса, съответства на следните изисквания във връзка със земеползването, промените в земеползвяането и горското стопанство (LULUCF):

i) страна е по Парижкото споразумение и го е ратифицирала;

ii) подала е национално определен принос (NDC) в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC), обхващащ емисиите и поглъщанията от селското стопанство, горското стопанство и земеползването, който гарантира, че или измененията във въглеродните запаси във връзка с добива на биомаса се отчитат във връзка с ангажимента на съответната държава да намали или ограничи емисиите на парникови газове, посочени в NDC, или че съществуват закони на национално или поднационално равнище в съответствие с член 5 от Парижкото споразумение, приложими в района на дърводобива, които се отнасят за запазване или подобряване на въглеродните запаси и поглътителите на въглерод; 

iii) има въведена национална система за докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, включително в горското и селското стопанство, която е в съответствие с изискванията, определени в решенията, приети в рамките на UNFCCC и Парижкото споразумение;

Когато липсват посочените в първата алинея данни, произведените от горскостопанска биомаса биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в) ако съществуват системи за управление на равнището на горските стопанства, гарантиращи запазване на нивата на въглеродните запаси и въглеродните поглътители.

Комисията може да определя вида на оперативните данни за доказване на спазване на изискванията по параграфи 5 и 6 посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, упомената в член 31, параграф 2.

В срок до 31 декември 2023 г. Комисията трябва да направи оценка въз основа на наличните данни дали критериите, формулирани в параграфи 5 и 6, реално намаляват риска от използване на добита по неустойчив начин горскостопанска биомаса и водят до спазване на изискванията във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF). Ако е това е уместно, Комисията трябва да представи предложение за изменение на изискванията, формулирани в параграфи 5 и 6.

ê 2009/28/ЕО

6. Селскостопанските суровини, отглеждани в Общността и използвани за производството на биогорива и течни горива от биомаса, които се отчитат за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), следва да бъдат добити в съответствие с изискванията и стандартите, посочени под заглавието „Околна среда“ в част А и в точка 9 от приложение II към Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани 49 , и в съответствие с минималните изисквания за добро земеделско и екологично състояние, определени в член 6, параграф 1 от същия регламент.

ò нов

7. Намалението на емисиите на парникови газове в резултат на използването на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса, което се отчита за целите по параграф 1, трябва да е:

a) поне 50 % за биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, произведени в инсталации, влезли в експлоатация преди или на 5 октомври 2015 г.;

б) поне 60 % за биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, произведени в инсталации, влезли в експлоатация след 5 октомври 2015 г.;

в) поне 70 % за биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, произведени в инсталации, влезли в експлоатация след 1 януари 2021 г.;

г) поне 80 % за производството на електроенергия, топлинна и охладителна енергия от газообразни и твърди горива от биомаса, използвани в инсталации, влезли в експлоатация след 1 януари 2021 г. и съответно 85 % за инсталации, влезли в експлоатация след 1 януари 2026 г.

За дадена инсталация се счита, че е влязла в експлоатация след като е започнало физическо производство на биогорива или нетранспортни течни горива от биомаса и съответно след като е започнало физическо производство на топлинна и охладителна енергия и на електроенергия от газообразни и твърди горива от биомаса.

ê 2015/1513, член 2, параграф 5, буква а) (адаптиран)

ð нов

2. Намалението на емисиите на парникови газове в резултат на използването на биогорива и течни горива от биомаса, отчетено за целите, посочени в параграф 1, е най-малко 60 % за биогорива и течни горива от биомаса, произведени в инсталации, пуснати в действие след 5 октомври 2015 г. За дадена инсталация се счита, че е в действие, ако е осъществено физическото производство на биогорива или течни горива от биомаса.

За целите, посочени в параграф 1, за биогорива и течни горива от биомаса, произведени от инсталации, които са били в действие на 5 октомври 2015 г. или преди това, се постига намаление на емисиите на парникови газове най-малко с 35 % до 31 декември 2017 г. и най-малко с 50 % от 1 януари 2018 г. нататък.

Намалението на емисиите на парникови газове в резултат на използването на биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса в инсталации, произвеждащи топлинна и охладителна еннергия и електроенергия ï се изчислява в съответствие с член 19 28, параграф 1.

ò нов

8. Електроенергията, произведена от газообразни и твърди горива от биомаса, генерирана в инсталации с входяща мощност (на база постъпващото гориво) по-голяма или равна на 20 MW се отчита за целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в) само ако е произведена при използване на технология за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, както тя е дефинирана в член 2, параграф 34 от Директива 2012/27/EС. За целите по букви а) и б) от параграф 1 настоящата разпоредба се прилага само за инсталации, влезли в експлоатация след [3 години след датата на приемане на настоящата директива]. За целите по буква в) от параграф 1 настоящата разпоредба не засяга обществения транспорт, предоставян по схеми, одобрени до [3 години след датата на приемане на настоящата директива].

Първата алинея не се прилага по отношение на електроенергията от инсталации, които са предмет на специфично уведомление от държава членка до Комисията, основаващо се на надлежно обосновани рискове за сигурността на доставките на електроенергия. След оценяване на уведомлението Комисията приема решение, като взема под внимание включените в него елементи.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

7. На всеки две години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад както за трети държави, така и за държави-членки, които са значителен източник на биогорива или на суровини за използвани в Общността биогорива, относно взетите на национално равнище мерки за спазване на критериите за устойчивост, установени в параграфи 2—5, и за защита на почвите, водата и въздуха. Първият доклад се представя през 2012 г.

На всеки две години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно въздействието на нарасналото търсене на биогорива върху социалната устойчивост в Общността и в трети държави, относно въздействието на общностната политика за биогоривата върху наличието на хранителни продукти на достъпни цени, по-специално за жителите на развиващите се държави, както и по други въпроси с по-широк обхват, свързани с развитието. Докладите разглеждат въпроса за зачитане правата на земеползване. За трети държави, както и за държави-членки, които са значителен източник на суровини за използвани в Общността биогорива, в докладите се посочва дали са ратифицирали и прилагат всяка от следните конвенции на Международната организация по труда:

Конвенция относно принудителния или задължителния труд (№ 29),

Конвенция относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на синдикално организиране (№ 87),

Конвенция относно равното заплащане на мъжете и жените работници за труд с еднаква стойност (№ 100),

Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111),

Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа (№ 138),

Конвенция относно забраната и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд (№ 182).

Както за трети държави, така и за държави-членки, които са значителен източник на суровини за използвани в Общността биогорива, в докладите се посочва дали държавата е ратифицирала и прилага:

Протокола от Картахена по биологична безопасност,

Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна.

Първият доклад се представя през 2012 г. При необходимост Комисията предлага коригиращи действия, по-специално ако има доказателства, че производството на биогорива оказва значително въздействие върху цените на хранителните продукти.

9. Комисията докладва до 31 декември 2009 г. относно изискванията за схема за устойчивост във връзка с приложенията на енергия от биомаса, различна от биогоривата и течните горива от биомаса. Този доклад е съпроводен, ако е необходимо, от предложения до Европейския парламент и до Съвета за схема за устойчивост във връзка с други видове приложения на енергия от биомаса. Този доклад и всички предложения, съдържащи се в него, се основават на най-добрите налични научни доказателства, като се отчитат новите тенденции в иновативните процеси. Ако изготвеният за тази цел анализ покаже, че би било подходящо да се въведат изменения по отношение на горската биомаса в методиката за изчисление в приложение V или в критериите за устойчивост, свързани с въглеродните запаси, прилагани за биогоривата и течните горива от биомаса, Комисията, при целесъобразност, едновременно с това отправя предложения до Европейския парламент и до Съвета по тези въпроси.

8. 9. За целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), държавите членки не трябва да отказват отчитане, по други съображения за устойчивост, на за такива биогорива и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса, които са получени в съответствие с изискванията на настоящия член.

ò нов

10. За целите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), държавите членки могат да поставят допълнителни изисквания за устойчивост за газообразни и твърди горива от биомаса.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1827

Проверка на съответствието с критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï  по отношение на биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течните горива от биомаса ð и газообразните и твърди горива от биомаса ï

1. При отчитане на биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï  за целите, посочени ð в член 23 и член 25 и ï в член 1726, параграф 1, букви а), б) и в), държавите членки изискват от икономическите оператори да покажат, че са изпълнени посочените в член 1726, параграфи 2 — 57 критерии за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï. За тази цел те изискват от икономическите оператори използването на система за масов баланс, която:

a) позволява смесването на партиди от суровини или биогорива, ð нетранспортни течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса ï  с различни характеристики за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове, например в един и същ контейнер, съоръжение за преработка или логистично съоръжение, преносна и разпределителна инфраструктура или обект ï ;

ò нов

б) позволява смесване на партиди от суровини с различно енергийно съдържание за целите на по-нататъшна преработка, при условие че размерът на партидите се уточнява в съответствие с тяхното енергийно съдържание;

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

(бв) изисква информацията за характеристиките за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï и за размера обемите на партидите, посочени в буква а), да остава прикрепена към сместа; и

(вг) осигурява сборът от всички партиди, напуснали сместа, да има същите характеристики за устойчивост, каквито има сборът на всички партиди, добавени към сместа ð и изисква този баланс да се постига в рамките на подходящ времеви период ï.

ò нов

2. При обработването на дадена партида съответната информация за характеристиките за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове на партидата се уточнява и се прикрепя към изходящия продукт в съответствие със следните правила:

a) ако обработването на партида от суровина води до получаване на само един изходящ продукт, който е предназначен за производство на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, размерът на партидата и съответните количествени характеристики за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове се уточняват чрез използване на преобразувателен коефициент, изразяващ отношението на масата на изходящия продукт, предназначен за производството на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса към масата на постъпващата в процеса суровина;

б) ако обработването на партида от суровина води до получаването на повече от един изходящи продукти, предназначени за производство на биогорива, нетранспортни течни горива от биомаса или газообразни и твърди горива от биомаса, за всеки изходящ продукт се използва отделен преобразувателен коефициент и отделен масов баланс.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

2. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета през 2010 и 2012 г. относно действието на описания в параграф 1 метод за проверка на масовия баланс, както и за възможността за допускане на други методи за проверка по отношение на някои или всички видове суровини, биогорива или течни горива от биомаса. В своята оценка Комисията разглежда тези методи за проверка, при които не е необходимо информацията за характеристиките за устойчивост да остава физически прикрепена към определени партиди или смеси. При оценката се отчита, че системата за проверка трябва да е достоверна и ефикасна, като в същото време се избегне налагането на прекомерна тежест върху промишлеността. Докладът е съпроводен, ако е уместно, от предложения до Европейския парламент и до Съвета относно използването на други методи за проверка.

3. Държавите членки предприемат мерки за гарантиране, че икономическите оператори подават надеждна информация ð относно спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в член 26, параграфи 2 — 7 ï  както и че да представят при поискване на държавата членка данните, използвани за съставяне на информацията. Също така държавите членки изискват следва да поискат от икономическите оператори да организират подходящо независимо одитиране на подаваната от тях информация, както и да представят доказателства за неговото провеждане. При одитирането трябва следва да се проверява дали използваните от икономическите оператори системи са точни, надеждни и защитени срещу измами. Също така при одитирането се проверяват честотата и методиката на вземане на проби и достоверността на данните.

Информацията, посочена в първа алинея, включва по-специално информация относно спазването на критериите за устойчивост, установени в член 17, параграфи 2—5, подходяща и приложима информация относно мерките, взети за защита на почвите, водата и въздуха, възстановяването на деградиралата земя, избягването на излишно потребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и подходяща и приложима информация относно мерките, взети за отчитане на елементите, посочени в член 17, параграф 7, втора алинея.

Комисията приема актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25, параграф 3, за да състави списък с подходящата и приложима информация, посочена в първите две алинеи от настоящия параграф. Комисията следи по-специално представянето на тази информация да не представлява прекомерна административна тежест за операторите като цяло и в частност за дребните селскостопански производители, организациите на производителите и кооперациите.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Задълженията, установени в настоящия параграф, се прилагат независимо дали биогоривата, ð нетранспортните течни горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса ï или горивата от течна биомаса са произведени в Общността Ö Съюза Õ или са вносни внесени.

Държавите членки представят на Комисията в обобщен вид информацията, посочена в първата алинея от настоящия параграф. Комисията публикува в резюмиран вид тази информация на платформата за прозрачност ð чрез платформата за електронно докладване ï , посочена в член 24 ð от Регламент [относно управлението на Енергийния съюз] ï, като запазва поверителния характер на информацията с чувствително търговско съдържание.

4. Общността се стреми да сключва двустранни или многостранни споразумения с трети държави, които съдържат разпоредби относно критериите за устойчивост, съответстващи на разпоредбите в настоящата директива. Когато Общността е сключила споразумения, в които се съдържат разпоредби, свързани с въпросите, обхванати от критериите за устойчивост, определени в член 17, параграфи 2—5, Комисията може да реши, че тези споразумения служат за доказателство, че биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от суровини, отгледани в тези държави, съответстват на въпросните критерии за устойчивост. При сключването на тези споразумения се отчитат надлежно мерките, предприети за опазването на зони, които осигуряват основни услуги на екосистемите в критични ситуации (като защитата на речни басейни и ерозивния контрол), за опазването на почвите, водата и въздуха, непреките въздействия, свързани с промените в земеползването, възстановяването на земя с влошено качество, избягването на излишно потребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и въпросите, посочени в член 17, параграф 7, втора алинея.

ê 2015/1513 член 2, параграф 6, буква б) (адаптиран)

ð нов

4. Комисията може да реши, че доброволни национални или международни схеми за установяване на стандарти за производството на продукти от биомаса съдържат точни данни за целите на член 1726, параграф 27 и/или доказват, че партидите от биогорива, или Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð или газообразни и твърди горива от биомаса ï съответстват на критериите за устойчивост, установени в член 1726, параграфи 2, 3, 4, и 5 и 6, и/или че няма материали, които са били умишлено модифицирани или превърнати в отпадъци, така че партидата или част от нея да попадне в обхвата на приложение IX. ð При доказването, че са изпълнени изискванията, формулирани в член 26, параграф 5 и параграф 6 по отношение на горскостопанската биомаса, операторите могат да решат да представят изискваните данни пряко на равнището на горско стопанство. ï Комисията може да реши, че тези схеми съдържат точни данни за целите на информирането относно предприетите мерки за опазване на зоните, които осигуряват основни услуги на екосистемите в критични ситуации (като защитата на речни басейни и контрола на ерозията), за опазването на почвите, водата и въздуха, за възстановяването на деградирали земи, избягването на излишно потребление на вода в зони с недостатъчно количество вода, както и по въпросите, посочени в член 17 параграф 7, втора алинея. Комисията може също да признае зони за защита на редки, под заплаха или застрашени или изчезващи екосистеми или видове, признати от международни споразумения или включени в списъци, изготвени от междуправителствени организации или от Международния съюз за опазване на природата, за целите по на член 2617, параграф 23, буква б), подточка ii).

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Комисията може да реши, че ð тези ï някои доброволни национални или международни схеми за определяне на намалението на емисии на парникови газове съдържат точнаи данни ð информация относно предприетите мерки ï  за целите на член 17, параграф 2 ð опазването на почвите, водите и въздуха, възстановяването на деградирали земи, избягването на прекомерно потребление на вода в райони с оскъдни водни ресурси и сертифицирането на биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса, които пораждат малък риск за непреки промени в земеползването ï

Комисията може да реши, че земи, включени в национална или регионална схема за възстановяване на земи, които са със силно влошено качество или силно замърсени, съответстват на критериите, посочени в приложение V, част В, точка 9.

5. Комисията приема решения съгласно параграф 4, само ако въпроснатаото споразумение или схема отговаря на адекватни стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране. Ако съответните схеми са предназначени за определяне на намаления на емисии на парникови газове, тези схеми следва също да съответстват на методическите изисквания, посочени в приложение V ð или приложение VI ï . За райони с висока степен на биоразнообразие, посочени в член 2617, параграф 23, буква б), подточка ii), списъците с такива райони трябва да отговарят на подходящи стандарти за обективност и съгласуваност с международно признатите стандарти и да предвиждат подходящи процедури на обжалване.

ê 2015/1513 член 2, параграф 6, буква в) (адаптиран)

ð нов

Доброволните схеми, посочени в параграф 4 („доброволните схеми“), трябва да публикуват редовно, поне веднъж годишно, списък на своите сертифициращи органи, които се използват за независимо одитиране, като в списъка за всеки сертифициращ орган се посочва от кое образувание или национален публичен орган е признат и кое образувание или национален публичен орган упражнява мониторинг над него.

С цел ð да се гарантира, че спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове се верифицира по ефективен и хармонизиран начин и ï  по-конкеретно по-специално с цел предотвратяване на измамите, Комисията може въз основа на анализ на риска или на докладите, посочени във втората алинея на параграф 6 от настоящия член, да определи уточни подробно ð подробни правила за прилагане, включително адекватни ï стандарти за ð надеждност, прозрачност и ï независимото одитиране и да наложи изискването всички доброволни схеми да спазват тези стандарти.  ð При определянето на тези стандарти Комисията трябва да обръща специално внимание на необходимостта от свеждане до минимум на административното натоварване. ï Това се извършва става посредством актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 2531, параграф 3. В тези актове се определя график, в рамките на който доброволните схеми трябва да спазят стандартите. Комисията може да отменя решения за признаване на доброволни схеми в случай, че те не успеят да приложат изпълнят такива стандарти в предвидения срок.

ê 2015/1513 член 2 параграф 6, буква г) (адаптиран)

ð нов

6. Решенията по параграф 4 от настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане посочена в член 2531, параграф 3. Тези решения имат срок на действие от не повече от пет години.

Комисията изисква всяка доброволна схема, за която е прието решение съгласно параграф 4, да представи в срок до 6 октомври 2016 г., а впоследствие и ежегодно до 30 април, доклад до Комисията, който да обхваща всяка от посочените в третата алинея на настоящия параграф точки. По принцип докладът обхваща предходната календарна година. Първият доклад обхваща период от поне шест месеца от 9 септември 2015 г. Изискването за представяне на доклад се прилага само за доброволни схеми, които работят от поне 12 месеца.

До 6 април 2017 г., а впоследствие в своите доклади в съответствие с член 23, параграф 3, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който анализира докладите, посочени във втората алинея на настоящия параграф, като прави преглед на изпълнението на договореностите, посочени в параграф 4 или на доброволните схеми, за които е прието решение по силата на настоящия член, и набелязва най-добрите практики. Докладът се основава на най-добрите налични данни, включително получени чрез допитване до заинтересованите страни, и на практическия опит от прилагането на съответните договорености или схеми. В доклада се анализира следното:

като цяло:

a) независимостта, условията и редът и честотата на одитите, както във връзка с отразеното в това отношение в документацията по схемата към момента, в който съответната схема е била одобрена от Комисията, така и във връзка с най-добрата промишлена практика;

б) наличността, опитът и прозрачността при прилагането на методи за установяване на неизпълнение и действия при неизпълнение, като се обръща особено внимание на случаите или твърденията за сериозни закононарушения от страна на членовете на схемата;

в) прозрачността, по-специално във връзка с достъпността на схемата, наличието на преводи на приложимите езици на държавите и регионите, от които произхождат суровините, достъпността на списъка на сертифицираните оператори и съответните сертификати, както и на одиторските доклади;

г) участието на заинтересованите страни, по-специално консултациите с общностите на коренното население и местните общности преди да се вземе решение, по време на изготвянето на проекта за схемата и нейното преразглеждане, както и при извършването на одити и при действията в отговор на техните препоръки;

д) общата стабилност на схемата, по-специално с оглед на правилата относно акредитацията, квалификацията и независимостта на одиторите и на съответните органи по схемата;

е) пазарните актуализации на схемата, броят на сертифицираните суровини и биогорива, посочени по държава на произход и по вид, броят на участниците;

ж) доколко лесно и ефективно е въвеждането на система, която проследява на доказателствата за спазване на критериите за устойчивост, които схемата дава на своя член (своите членове), като целта на такава система е да служи за предотвратяване на измами, по-специално по отношение на разкриването, третирането и последващите действия във връзка със съмненията за измама и други нередности, и при целесъобразност броят случаи на разкрити нередности или измами;

и по-специално:

з) възможността образуванията да бъдат упълномощени да признават и да упражняват мониторинг над сертифициращите органи;

и) критериите за признаване или акредитация на сертифициращите органи;

й) правилата за начина на упражняване на мониторинг над сертифициращите органи;

к) начините за улесняване или подобряване на насърчаването на най-добри практики.

Комисията прави обществено достъпни на платформата за ð електронно докладване ï прозрачност, посочена в член 24 ð от Регламент [относно управлението на Енергийния съюз] ï , докладите от доброволните схеми в съкратен вариант или в пълния им текст по целесъобразност.

ò нов

Държавите членки могат да създават национални схеми с участието на национални компетентни органи, в които спазването на критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, формулирани в член 26, параграфи 2 — 7 да се проверява по цялата верига на доставките.

ê 2015/1513 член 2, параграф 6, буква г) (адаптиран)

ð нов

Всяка държава членка може да уведоми Комисията за своята национална схема. Комисията отдава приоритет на изготвянето на оценката на тази схема. Решението за съответствие на такава съобщена национална схема с условията, предвидени в настоящата директива, се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 2531, параграф 3, за да се улесни взаимното двустранно и многостранно признаване на схемите за проверка на съответствието с критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï за биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течните горива от биомаса ð и газообразните и твърдите горива от биомаса ï . Ако решението е положително, установените в съответствие с настоящия член схеми не могат да отказват взаимно признаване със схемата на въпросната държава членка, що се отнася до проверката на съответствието с критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï , формулирани установени в член 2617, параграфи 2 — 75.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

7. Когато даден икономически оператор представи предложи доказателство или данни, придобити в съответствие със споразумение или схема, предмет на решение съгласно параграф 4 ð или параграф 6 ï , в рамките на това решение, държавата членка не следва да иска от заявителя да представя допълнително доказателство за спазване на критериите за устойчивост ð и за намаление на емисиите на парникови газове ï , формулирани посочени в член 2617, параграфи 2 — 75 , нито информация относно мерките, посочени в параграф 3, втора алинея от настоящия член.

ò нов

На компетентните органи на държавите членки се разрешава да упражняват надзор върху дейността на сертифициращите органи, които са акредитирани от националния акредитационен орган и извършват независимо одитиране в рамките на доброволна схема.

ê 2015/1513 член 2, параграф 6, буква д)

8. По искане на държава членка или по своя инициатива Комисията разглежда прилагането на член 17 във връзка с даден източник на биогориво и в срок от шест месеца от получаването на такова искане и в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25, параграф 3, решава дали въпросната държава членка може да вземе предвид горивото от този източник за целите на член 17, параграф.

ê 2009/28/ЕО

9. До 31 декември 2012 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно:

a) ефективността на въведената система за предоставяне на информацията за критериите за устойчивост; и

б) това, дали е изпълнимо и подходящо да се въведат задължителни изисквания по отношение на защитата на въздуха, почвите или водата, като се отчитат последните научни доказателства и международните задължения на Общността.

При необходимост Комисията предлага коригиращи действия.

ê 2009/28/ЕО член 19 параграф 1 и параграф 2 (адаптиран)

ð нов

Член 1928

Изчисляване на въздействието на парникови газове Ö във връзка с парниковите газове Õ на биогоривата, и Ö нетранспортните Õ течни горива от биомаса ð и газообразните и твърдите горива от биомаса ï 

1. За целите на член 2617, параграф 72 намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива, или Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï се изчислява, както следва:

a) когато в приложение V, част А или Б е посочена установена приета стойност за намалението на емисиите на парникови газове за начин на производство, съответно в приложение V, част А или част Б ð за биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса и в приложение VI, част А за газообразни и твърди горива от биомаса ï и когато стойността el за тези биогорива или Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса, изчислена в съответствие с приложение V, част В, точка 7 ð и съответно за тези газообразни и твърди горива от биомаса, изчислена в съответствие с приложение VI, част Б, точка 7 ï , е равна или по- малка от нула, при изчислението се използва тази приета стойност;

б) чрез използване на действителната стойност, изчислена в съответствие с методиката, посочена в приложение V, част В ð за биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса и в приложение VI, част Б за газообразни и твърди горива от биомаса ï  ; или

в) чрез използване на стойност, изчислена като сбор от величините във елементите на формулата Ö формулите Õ , посоченаи в приложение V, част В, точка 1, където за някои величини могат да бъдат използвани дезагрегирани разпределените приети стойности в приложение V, част Г или Д могат да бъдат използвани за някои елементи, а действителните стойности, изчислени в съответствие с методиката, установена в приложение V, част В — за всички останали величини елементи; Ö или Õ 

ò нов

г) чрез използване на стойност, изчислена като сбор от величините във формулите, посочени в приложение VI, част Б, точка 1, където за някои величини могат да бъдат използвани дезагрегирани приети стойности в приложение VI, част В, а действителните стойности, изчислени в съответствие с методилата, установена в приложение VI, част В — за всички останали величини.

ê 2009/28/ЕО член 19, параграф 1 и параграф 2 (адаптиран)

ð нов

2. До 31 март 2010 г. държавите членки ð могат да ï представят на Комисията доклад Ö доклади, Õ включващи списък ð информация относно типичните емисии на парникови газове от отглеждането на селскостопански суровини в ï  териториалните единици на тяхна територия, които са класифицирани на ниво 2 от Номенклатурата на статистическите териториални единици (наричана по-долу „NUTS“) или на по-детайлизирано по-точно определено подниво от NUTS в съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) 50  за които предвижданите типични емисии на парникови газове в резултат на отглеждането на селскостопански суровини са по-ниски или равни на емисиите, посочени под заглавието „Разпределени приети стойности за отглеждане“ в приложение V, част Г към настоящата директива, като списъкът е придружен от описание на метода и данните, използвани при неговото съставяне. ð Докладите се придружават от описание на метода и източниците на данни, използвани за изчисляване на нивата на емисиите. ï Този метод трябва да отчита почвените характеристики, климата и очакваните добиви на суровини.

ê 2015/1513 член 2, параграф 7, буква a) (адаптиран)

ð нов

3. Типичните емисии на парникови газове от отглеждането на селскостопански суровини, включени в посочените в параграф 2 доклади за държавите членки, а зЗа територии извън Съюза на Комисията могат да бъдат представяни доклади, еквивалентни на тези, посочените в параграф 2 и изготвени от компетентните органи , могат да бъдат докладвани на Комисията .

4. Комисията може да реши посредством акт за изпълнение, приет в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3125, параграф 23, че докладите съгласно Ö параграф 2 Õ и параграф 3 от настоящия член съдържат за целите на член 2617, параграф 72 точни данни за целите на определяне измерване на емисиите на парникови газове, свързани с ð отглеждането на селскостопанска биомаса ï обичайно отглежданите Ö във включените в тези доклади Õ в тези райони суровини за биогорива и течни горива от биомаса. ð В такъв случай тези данни могат да се използват вместо дезагрегираните приети стойности за емисиите при отглеждането, посочени в приложение V,част Г или част Д за биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса и в приложение VI, част В за газообразните и твърдите горива от биомаса. ï

5. До 31 декември 2012 г. и на всеки две години след това Комисията изготвя и публикува доклад относно предвижданите типични и приети стойности, посочени в приложение V, части Б и Д, като се отделя специално внимание на емисиите на парникови газове от транспорта и преработването.

В случай че в докладите, посочени в първа алинея, се посочва, че може да е необходимо предвижданите типични и приети стойности в приложение V, части Б и Д да се коригират въз основа на най- новите научни данни, Комисията представя по целесъобразност законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

ê 2015/1513 член 2, параграф 7, буква в) (адаптиран)

ð нов

57. Комисията преразглежда редовно приложение V ð и приложение VI ï  , с оглед да се добавят ð или променят ï , където е оправдано, стойности за допълнителни начини за производство на биогорива ð , нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса ï от същите или други суровини. При това преразглеждане се обмисля и промяна на методиката методологията, описана в част В от приложение V ð и в част Б от приложение VI ï , по-специално по отношение на:

метода на отчитане на отпадъците и остатъците;

метода на отчитане на страничните продукти;

метода на отчитане на когенерацията; както и

статуса на остатъците от селскостопански култури като странични продукти.

Приетите стойности за биодизел от отпадни растителни или животински мазнини се преразглеждат във възможно най-кратък срок. В случай че при преразглеждането Комисията стигне до извода, че приложение V ð или приложение VI ï следва да бъде допълнено ð изменено ï , Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 3225а с оглед да добавя, но не и да премахва или изменя предвижданите типични и приети стойности в части А, Б, Г и Д от приложение V за начините за производство на биогорива и течни горива от биомаса, за които още не са включени конкретни стойности в това приложение.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Ö В случай на Õ При всяко каквото и да е адаптиране или добавка към списъка на приетите стойности в приложение V ð и приложение VI ï се спазват следното:

a) ако приносът в случаите, когато приносът на дадена величина даден фактор към общите емисии е малък или когато е налице ограничено вариране, или когато разходите или трудностите при установяване на действителните стойности са високи, приетите стойности трябва да са типичните стойности за нормалните производствени процеси.;

б) във всички останали случаи приетите стойности трябва да са занижени в сравнение с нормалните производствени процеси.

ê 2015/1513 член 2, параграф 7, буква г) (адаптиран)

ð нов

68. Когато е необходимо, с оглед да се осигури еднакво прилагане на приложение V, част В, ð и приложение VI, част Б ï точка 9, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се въвеждат подробни технически спецификации, включващи и определения ð , коефициенти на преобразуване, изчисления на годишни емисии от отглеждане на култури и/или на намаления на емисиите, причинени от изменения в надземния и подземния въглероден запас на вече обработвана земя, изчисления на на намаленията на емисии при улавяне на СО2, заместване на въглерод и съхранение на СО2 в геоложки обекти ï. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 3125, параграф 23.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Член 2029

Мерки за изпълнение

Мерките за изпълнение, посочени в член 2617, параграф 23, втора алинея ð и параграф 6 ï , член 18, параграф 3, трета алинея и член 2718, параграф 6 и 8, член 19, параграф 5, член 2819, параграф 57, първа аления Ö и член 28, параграф 6 Õ и параграф 8, също така отчитат изцяло целите на член 7а от Директива 98/70/ EC 51 .

ê 2009/28/ЕО

Член 22

Докладване от държавите членки

1. Всяка държава-членка предава доклад на Комисията за напредъка в насърчаването и използването на енергия от възобновяеми източници до 31 декември 2011 г., а след това — на всеки две години. Шестият доклад, който трябва да бъде представен до 31 декември 2021 г., е последният изискван доклад.

В доклада следва да бъдат подробно разгледани, по-специално:

a) дяловете по сектори (електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт) и общо на енергията от възобновяеми източници през предходните две календарни години и взетите или планирани мерки на национално равнище за насърчаване на растежа на енергията от възобновяеми източници, като в съответствие с член 5 се взема под внимание индикативната крива от приложение I, част Б;

б) въвеждането и действието на схеми за подпомагане и на другите мерки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, както и евентуални промени в използваните мерки в сравнение с посочените в националния план за действие относно енергията от възобновяеми източници на съответната държава-членка и информация за начините, по които електроенергията, за която се предоставя подпомагане, се разпределя на крайните потребители за целите на член 3, параграф 6 от Директива 2003/54/ЕО;

в) как, където е приложимо, държавата-членка е структурирала своите схеми за подпомагане с цел да бъдат взети предвид такива приложения на енергията от възобновяеми източници, които дават допълнителни ползи в сравнение с други сравними приложения, но в същото време може да са свързани с по-високи разходи — включително по отношение на биогоривата от отпадъци, остатъци, нехранителни целулозни материали и лигноцелулозни материали;

г) действието на системата за гаранции за произход на електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници на енергия и мерките за осигуряване на надеждност и защита срещу измами в тази система;

д) постигнатият напредък при оценката и подобряването на административните процедури, с оглед отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки за разработките в областта на енергията от възобновяеми източници;

е) взетите мерки за осигуряване на преноса и разпределението на електроенергия от възобновяеми източници и за подобряване на нормативната рамка или правилата за поемането и разпределянето на разходите, посочени в член 16, параграф 3;

ж) развитията в областта на наличието и използването на биомаса за енергийни цели;

з) промените в цените на стоките и земеползването в държавите- членки, настъпили във връзка с увеличеното използване на биомаса и на други видове енергия от възобновяеми източници;

ê 2015/1513 член 2, параграф 9, буква a)

и) разработването и делът на биогоривата, произвеждани от суровини, изброени в приложение IX, в т.ч. оценка на ресурсите, насочена към аспекта устойчивост във връзка с ефекта от замяната на хранителни и фуражни продукти с производството на биогорива, като се отчитат надлежно принципите на йерархията на отпадъците, установени с Директива 2008/98/ЕО, и принципът на комбинирано използване на биомасата като суровина и енергиен източник, вземайки под внимание регионалните и местните икономически и технически условия, поддържането на необходимия въглероден запас в почвата и качеството на почвата и екосистемите;

ê 2009/28/ЕО

й) прогнозата за въздействието на производството на биогорива и течни горива от биомаса върху биоразнообразието, водните ресурси, качеството на водите и качеството на почвите в рамките на държавите-членки;

к) прогнозата за нетното намаление на емисиите на парникови газове в резултат на използването на енергия от възобновяеми източници;

л) прогнозата за свръхпроизводството на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което подлежи на прехвърляне към други държави-членки, както и прогноза за потенциала за съвместни проекти, до 2020 г.;

м) прогнозата за потреблението на енергия от възобновяеми източници, което се предвижда да бъде задоволявано по начин, различен от вътрешно производство, до 2020 г.;

н) информация за това, как е била направена прогноза за дела на биоразградимите отпадъци от отпадъците, използвани за производство на енергия, както и какви стъпки са предприети за подобряване и проверка на прогнозите; и

ê 2015/1513 член 2, параграф 9, буква б)

o) количеството биогорива и течни горива от биомаса в единиците енергия, които съответстват на всяка категория на групите суровини, посочени в част А от приложение VIII, отчетени от тази държава членка с оглед спазване на целите, предвидени в член 3, параграфи 1 и 2 и член 3, параграф 4, първа алинея.

ê 2009/28/ЕО

2. При прогнозиране на нетното намаление на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива държавата-членка може да използва, за целите на изготвянето на посочените в параграф 1 доклади, посочените в приложение V, части А и Б типични стойности.

3. В своя първи доклад държавата-членка посочва дали възнамерява да:

a) създаде единен административен орган, отговарящ за обработване на заявления за разрешаване, сертифициране и лицензиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите;

б) въведе автоматично одобряване на заявленията за проектиране и за разрешения в случаите, когато съответният разрешаващ орган не е отговорил в предвидения срок; или

в) означи географските обекти, подходящи за добив на енергия от възобновяеми източници, за нуждите на планирането на териториалното устройство, както и за създаване на местни топлофикационни и охладителни системи.

4. Във всеки доклад държавата-членка може да коригира данните от предходните доклади.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

è1 2015/1513 член 2, параграф 10, буква a)

ð нов

Член 2330
Мониторинг Наблюдение и докладване от Комисията

1. Комисията провежда мониторинг върху наблюдава произхода на биогоривата, и на Ö нетранспортните Õ течните горива от биомаса ð и на газообразните и твърдите горива от биомаса ï , потребявани в Общността Ö Съюза Õ , както и въздействието на тяхното производство, включително въздействието в резултат на изместване, върху земеползването в Общността Ö Съюза Õ и в тези трети държави, които са основни доставчици. Този мониторинг Такова наблюдение се основава на доклади от ð интегрираните национални планове в областта енергетиката и климата ï на държавите членки ð и съответните доклади за постигнатия напредък, които се изискват съгласно членове 3, 5 и 18 от Регламент [относно управлението на Енергийния съюз] ï , подадени съгласно член 22, параграф 1, и тези на съответните трети държави, междуправителствени организации, научни проучвания и всякакви други видове информация. Комисията провежда мониторинг наблюдава също така върху промените в цените на стоките, свързани с използването на биомаса за производство на енергия, и всякакви положителни и отрицателни въздействия върху продоволствената сигурността на снабдяването с храни. è1 --- ç

2. Комисията поддържа диалог и обменя информация с трети държави и с организации на производители на биогорива, ð нетранспортни течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса ï , потребителски организации и с гражданското общество относно общото изпълнение на мерките в настоящата директива, отнасящи се до биогорива, и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ð и газообразни и твърди горива от биомаса ï . При това тя обръща специално внимание на евентуалното въздействие на производството на биогорива ð и нетранспортни течни горива от биомаса ï върху цените на хранителните продукти.

3. Въз основа на докладите, внесени от държавите-членки в съответствие с член 22, параграф 1, и на наблюдението и анализа, посочени в параграф 1 от настоящия член, Комисията докладва на всеки две години на Европейския парламент и на Съвета. Първият доклад се представя през 2012 г.

ê 2015/1513 член 2, параграф 10, буква б)

4. При докладване на намалението на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива и течни горива от биомаса Комисията използва стойностите, докладвани от държавите членки в съответствие с член 22, параграф 1, буква о), включително временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността, посочени в приложение VIII. Комисията прави публично достояние данните относно временните средни стойности на предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването и съответния диапазон, базирани на анализа на чувствителността. Освен това Комисията оценява доколко и как биха се изменили предвижданите данни за преки намаления на емисиите, ако при използване на метода на заместването бъдат отчетени страничните продукти.

ê 2009/28/ЕО

5. В тези доклади Комисията анализира по-специално:

a) относителните екологични ползи и разходи за различните биогорива, влиянието на политиката на внос на Общността върху тези ползи и разходи, последиците за сигурността на доставките и начините за поддържане на баланс между вътрешното производство и вноса;

б) въздействието на увеличеното търсене на биогорива върху устойчивостта в Общността и в трети държави, като се вземат предвид икономическите и екологичните последици, включително последиците за биоразнообразието;

в) възможността да бъдат идентифицирани по научно обективен начин географски райони с висока степен на биологично разнообразие, извън обхвата на член 17, параграф 3;

г) въздействието на увеличеното търсене на биомаса върху секторите, използващи биомаса;

ê 2015/1513 член 2, параграф 10, буква в)

д) наличието и устойчивостта на биогоривата, произвеждани от суровини, изброени в приложение IX, включително оценка на ефекта от замяната на хранителни и фуражни продукти с производството на биогорива, като се отчитат надлежно принципите на йерархията на отпадъците, установени с Директива 2008/98/ЕО, и принципът на комбинирано използване на биомасата като суровина и енергиен източник, вземайки под внимание регионалните и местните икономически и технически условия, поддържането на необходимия въглероден запас в почвата и качеството на почвата и екосистемите;

е) информация относно и анализ на наличните резултати от научните изследвания на непреките промени в земеползването във връзка с всички начини за производство, придружени от оценка дали установеният диапазон на несигурност в анализа, който е в основата на преценките за емисиите вследствие на непреки промени в земеползването, може да бъде стеснен и дали може да се отчете евентуалното въздействие на политиките на Съюза, например политиките в областта на околната среда, климата и селското стопанство; и

ж) технологични изменения и наличие на данни относно използването, икономическите и екологическите въздействия на биогоривата и течните горива от биомаса, произведени в Съюза, от нехранителни култури, отглеждани главно за енергийни цели.

ê 2009/28/ЕО

Ако е необходимо, Комисията предлага коригиращи действия.

6. Въз основа на докладите, представени от държавите-членки по реда на член 22, параграф 3, Комисията анализира ефективността на мерките, предприети от държавите-членки за създаването на единен административен орган, който да отговаря за обработването на заявленията за разрешаване, сертифициране и лицензиране, както и за предоставянето на административна помощ на заявителите.

7. С цел да се подобрят финансирането и координирането с оглед постигане на посочената в член 3, параграф 1 цел от 20 % до 31 декември 2010 г. Комисията представя анализ и план за действие за енергията от възобновяеми източници, насочени по- специално към:

a) подобрено усвояване на структурните фондове и изпълнение на рамковите програми;

б) подобряване и повишаване на използването на финансови средства от Европейската инвестиционна банка и други публични финансови институции;

в) по-добър достъп до рисков капитал, по-точно чрез анализиране на осъществимостта на инструмент за споделяне на риска при инвестиции в енергия от възобновяеми източници в Общността, подобен на Световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия, насочен към трети държави;

г) подобряване на координацията на финансирането от Общността и на национално равнище и на други видове подпомагане;

д) подобряване на координацията за подпомагане на инициативи в областта на енергията от възобновяеми източници, чийто успех зависи от дейността на участниците от няколко държави-членки.

8. До 31 декември 2014 г. Комисията представя доклад, в който се разглеждат следните елементи:

a) преразглеждане на минималните намаления на емисиите на парникови газове, приложими от датите, посочени в член 17, параграф 2, втора алинея, въз основа на анализ на въздействието, отчитащ по-специално технологичния напредък, наличните технологии и наличието на биогорива от първо и второ поколение с високо ниво на намаление на емисиите на парникови газове;

ê 2015/1513 член 2, параграф 10, буква г)

б) по отношение на целите, посочени в член 3, параграф 4, преразглеждане на:

i) разходната ефективност на мерките, които трябва да се приложат за постигането на целите;

ii) оценка на възможността за постигане на целите, като в същото време се гарантира устойчивост на производството на биогорива в Съюза и в трети държави и се отчита икономическото, екологичното и социалното въздействие, включително косвените последици и въздействие по отношение на биоразнообразието, както и търговската наличност на биогорива от второ поколение;

iii) последиците от изпълнението на целите по отношение на наличието на хранителни продукти на достъпни цени;

iv) търговската наличност на електрически и хибридни превозни средства и на превозни средства, задвижвани с водород, както и избраната методика за изчисляване на дела на енергията от възобновяеми източници, потребявана в транспортния сектор;

v) оценката на специфичните пазарни условия, като се вземат предвид по-специално пазарите, където на транспортните горива се пада повече от половината от крайното потребление на енергия, както и пазарите, които са напълно зависими от вноса на биогорива;

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

в) оценка на изпълнението на настоящата директива, по-специално по отношение на механизмите на сътрудничество, за да се гарантира, че наред с възможността държавите-членки да продължават да използват националните схеми за подпомагане, посочени в член 3, параграф 3, тези механизми позволяват на държавите-членки да постигнат националните цели, определени в приложение I, при най-добро съотношение на разходите и ползите, на технологичното развитие и на изводите, които предстои да бъдат направени, за да се постигне целта от 20 % енергия от възобновяеми източници на общностно равнище.

Въз основа на този доклад Комисията представя, ако е целесъобразно, предложения на Европейския парламент и на Съвета, като разглежда посочените по-горе елементи, и по-специално:

за елемента в буква а) — изменение на минималното намаление на емисиите на парникови газове, посочено в тази буква, и

за елемента в буква в) — подходящи корекции в мерките за сътрудничество, предвидени в настоящата директива, с цел подобряване на тяхната ефективност за постигане на целта от 20 %. Такова предложение не засяга нито целта от 20 %, нито контрола на държавите-членки върху схемите за подпомагане и мерките за сътрудничество.

39. През 2018 Ö 2026 Õ г. Комисията представя Пътна карта за енергия от възобновяеми източници за периода след 2020 г. ð законодателно предложение за регулаторната рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници за периода след 2030 г. ï .

Пътната карта се придружава, по целесъобразност, от предложения до Европейския парламент и до Съвета за периода след 2020 г. В пътната карта ð В това предложение ще бъдат взети предвид ï се отчитат опитът от изпълнението на настоящата директива ð , включително на нейните критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, ï и технологичният напредък в областта на производството на енергия от възобновяеми източници.

410. През 2021 Ö 2032 Õ г. Комисията представя доклад за преразглеждане на прилагането на настоящата директива. Този доклад по- специално отделя внимание на ролята на следните елементи при предоставянето на възможност на държавите-членки да постигнат националните цели, определени в приложение I, при най-добро съотношение на разходите и ползите:

   a) процеса на изготвяне на прогнози и национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници;

   б) ефективността на механизмите за сътрудничество;

   в) технологичния напредък относно енергията от възобновяеми източници, включително развитието на употребата на биогорива в търговското въздухоплаване;

   г) ефективността на националните схеми за подпомагане; и

   д) заключенията на Комисията в докладите, посочени в параграфи 8 и 9.

Член 24

Платформа за прозрачност

1. Комисията създава публична интернет платформа за прозрачност. Тази платформа допринася за по-голяма прозрачност и улеснява и насърчава сътрудничеството между държавите-членки, по-специално в областта на статистическите прехвърляния, посочени в член 6, и съвместните проекти, посочени в членове 7 и 9. Освен това платформата може да се използва за разпространяване на съответна информация, която Комисията или дадена държава-членка смята за изключително важна с оглед на настоящата директива и постигането на нейните цели.

2. Комисията оповестява чрез платформата за прозрачност следната информация, по целесъобразност в обобщен вид, като се запазва поверителният характер на информацията с чувствително търговско съдържание:

a) национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници на държавите-членки;

б) прогнозни документи на държавите-членки, посочени в член 4, параграф 3, допълвани в най-кратък срок от обобщени данни на Комисията за свръхпроизводството и очакваното търсене на внос;

в) предложения на държавите-членки за сътрудничество в областта на статистическите прехвърляния или съвместните проекти, по искане на съответната държава-членка;

г) информацията, посочена в член 6, параграф 2, относно статистическите прехвърляния между държави-членки;

д) информацията, посочена в член 7, параграфи 2 и 3 и член 9, параграфи 4 и 5, относно съвместните проекти;

с) националните доклади на държавите-членки, посочени в член 22;

ж) докладите на Комисията, посочени в член 23, параграф 3.

Въпреки това по искане на държавата-членка, предоставила информация, Комисията не осигурява публичен достъп до прогнозните документи на държавите-членки, посочени в член 4, параграф 3, или до информацията в националните доклади на държавите- членки, посочени в член 22, параграф 1, букви л) и м).

ê 2015/1513 член 2

ð нов

Член 2531

Процедура на комитет

1. Освен в случаите, посочени в параграф 2, Комисията се подпомага от Комитета по възобновяемите източници на енергия ð Комитета за Енергийния съюз ï. Този Ккомитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 52  ð и функционира в съответните секторни формации, релевантни за цитирания регламент ï .

2. По въпроси относно устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса Комисията се подпомага от Комитета по устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

23. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетите не дадат Комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ê 2015/1513 член 2, параграф 12 (адаптиран)

Член 25a32

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 5, Ö член 7, параграф 5, Õ член 5, параграф 5 Ö член 7, параграф 6, член 19, параграф 11, член 19, параграф 14, член 25, параграф 6 Õ и Ö член 28, параграф 5 Õ член 19, параграф 7, се предоставя на Комисията за период от пет години, считано от Ö 1 януари 2021 г Õ 5 октомври 2015 г.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, Ö член 7, параграф 5 Õ , член 5, параграф 5 Ö член 7, параграф 6, член 19, параграф 11, член 19, параграф 14, член 25, параграф 6 Õ и Ö член 28, параграф 5 Õ член 19, параграф 7 

може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна посочена в решението дата. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

Ö 4. Преди да приеме делегиран акт Комисията се консултира с експерти, посочени от всяка държава членка в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчествоÕ

ê 2015/1513 член 2, параграф 12 (адаптиран)

45. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

56. Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 5, Ö член 7, параграф 5, Õ член 5, параграф 5 Ö член 7, параграф 6, член 19, параграф 11, член 19, параграф 14, член 25, параграф 6 Õ и член 28, параграф 5 член 19, параграф 7 влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

Член 26

Изменение и отмяна

1. В Директива 2001/77/ЕО член 2, член 3, параграф 2 и членове 4—8 се заличават считано от 1 април 2010 г.

2. В Директива 2003/30/ЕО, член 2, член 3, параграфи 2, 3 и 5 и членове 5 и 6 се заличават считано от 1 април 2010 г.

3. Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО се отменят считано от 1 януари 2012 г.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 2733

Transposition

1. Без да се засяга член 4, параграфи 1, 2 и 3, Ддържавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, ð най-късно до 30 юни 2021 г. ï до 5 декември 2010 г. . ð Те незабавно съобщават текста на тези мерки на Комисията ï .

Когато държавите членки приемат Ö тези Õ мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Ö Те трябва също да съдържат текст, съгласно който позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и на формулиране на този текст се определят от държавите членки. Õ

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

ò нов

Член 34

Отмяна

Директива 2009/28/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение XI, част А, се отменя, считано от 1 януари 2021 г., без да се засягат задълженията на държавите членки във връзка с транспонирането в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XI, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XII.

ê 2009/28/ЕО (адаптиран)

Член 2835

Влизане в сила 

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз Ö 1 януари 2021 г Õ .

Член 2936

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

(1) Заключения на Европейския съвет от 19 — 20 март 2015 г., от 17 — 18 декември 2015 г. и от 17 — 18 март 2016 г.
(2) Източник: Bloomberg New Energy Finance (2014). 2030 Market Outlook; (Пазарни перспективи за периода до 2030 г.) International Energy Agency (2014). World Energy Investment Outlook (Перспективи за енергийните инвестиции в света).
(3) 40 % от крайното потребление на енергия, съгласно сценария PRIMES EUCO27.
(4) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1
(5) Становищата могат да се видят чрез следния линк: http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/ia_carried_out/cia_2016_en.htm . По-конкретни коментари във връзка с коментарите на Комитета са дадени в приложение I към Оценката на въздействието, която придружава настоящото предложение.
(6) Вж. например заключенията на Европейския форум на електроенергийните регулатори, състоял се на 13 — 14 юни 2016 г.: „Форумът препоръчва на Комисията да разработи общи правила за схемите за подпомагане като част от преразглеждането на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, които да улеснят прилагането на пазарен и по-регионализиран подход към ВЕИ.“
(7) Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM (2016) 51 final ).
(8) Persson & Muenster (2016). Current and future prospects for heat recovery from waste in European district heating systems: A literature and data review (Настоящи и бъдещи проекти за утилизация на топлина от отпадъци в европейските топлоснабдителни системи: Преглед на литературата и данните). Energy. September 2016.
(9) „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“ (COM (2016) 501 final).
(10) OВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 43.
(11) OВ C 325, 19.12.2008 г., стр. 12.
(12) Становище на Европейския парламент от 17 декември 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 април 2009 г.
(13) Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16–62).
(14) Вж. приложение XI, част А.
(15) „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 — 2030 г.“ (COM/2014/015 final).
(16) Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33).
(17) Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 г. относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 42).
(18) Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1)
(19) Ö Директива XXXX/XX/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от … относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L…) Õ
(20) ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58.
(21) ОВ C 219 E, 28.8.2008 г., стр. 82.
(22) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.
(23) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.
(24) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.
(25) Директива 2008/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(26) ОВ L 198, 20.7.2006 г., стр. 18.
(27) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1)
(28) ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37.
(29) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).
(30) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(31) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).
(32) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.
(33) Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1).
(34) Решение 89/367/ЕИО на Съвета от 29 май 1989 г. относно учредяване на Постоянен комитет по горите (ОВ L 165, 15.6.1989 г., стр. 14).
(35) Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза, и за отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 13)
(36) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).
(37) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общи правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(38) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(39) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1
(40) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(41) Директива 2009/72/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/EО (OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).
(42) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(43) Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията за микро, малки и средни предприятия (OВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(44) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за Общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).
(45) Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1).
(46) ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1.
(47) ОВ L 301, 20.11.2007 г., стр. 14.
(48) Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57).
(49) ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.
(50) Регламент (ЕО № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).
(51) Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (OВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).
(52) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
Top

Брюксел, 23.2.2017

COM(2016) 767 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст)

{SWD(2016) 416 final}
{SWD(2016) 417 final}
{SWD(2016) 418 final}
{SWD(2016) 419 final}


ê 2009/28/EО

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Национални общи цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. 1

A. Национални общи цели

Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2005 г. (S2005 )

Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2020 г. (S2020 )

Белгия

2,2 %

13 %

България

9,4 %

16 %

Чешка република

6,1 %

13 %

Дания

17,0 %

30 %

Германия

5,8 %

18 %

Естония

18,0 %

25 %

Ирландия

3,1 %

16 %

Гърция

6,9 %

18 %

Испания

8,7 %

20 %

Франция

10,3 %

23 %

ð Хърватия ï 

ð 12,6% ï 

ð 20% ï 

Италия

5,2 %

17 %

Кипър

2,9 %

13 %

Латвия

32,6 %

40 %

Литва

15,0 %

23 %

Люксембрг

0,9 %

11 %

Унгария

4,3 %

13 %

Малта

0,0 %

10 %

Нидерландия

2,4 %

14 %

Австрия

23,3 %

34 %

Полша

7,2 %

15 %

Португалия

20,5 %

31 %

Румъния

17,8 %

24 %

Словения

16,0 %

25 %

Словакия

6,7 %

14 %

Финландия

28,5 %

38 %

Швеция

39,8 %

49 %

Обединено кралство

1,3 %

15 %

Б. Индикативна крива

Индикативната крива, посочена в член 3, параграф 2, се състои от следните стойности на дела на енергията от възобновяеми източници:

S2005 + 0,20 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2011 до 2012 г.;

S2005 + 0,30 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2013 до 2014 г.;

S2005 + 0,45 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2015 до 2016 г.; и

S2005 + 0,65 (S2020 – S2005), като средна стойност за двегодишния период от 2017 до 2018 г.,

където:

S2005 е делът на съответната държава-членка през 2005 г., както е посочен в таблицата в част А,

и

S2020 е делът на съответната държава-членка през 2020 г., както е посочен в таблицата в част А.

ê 2009/28/EО

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Правило за нормализиране при отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи и от съоръжения за вятърна енергия

При отчитане на електроенергията, генерирана от водноелектрически централи в дадена държава членка, следва да се използва следното правило:

(QN(norm))( CN[(/(i)( N 14))(QiCi)] 15), където:

N

=

референтната година;

QN(norm)

=

нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички водноелектрически централи през годината N, за целите на отчитането;

Qi

=

количеството електроенергия, действително генерирано през годината i от всички водноелектрически централи на държавата членка, изразено в GWh, с изключение на електроенергията, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, използващи предварително изпомпвана на горното ниво вода;

Ci

=

общата инсталирана мощност, без помпено-акумулиращите централи нетна от помпено акумулиране, на всички водноелектрически централи на държавата членка в края на годината i, измерена в MW.

При отчитане на електроенергията, генерирана от съоръжения за вятърна енергия в дадена държава членка, се прилага следното правило:

(QN(norm))((CN CN 12)((/(i)(Nn))Qi(/(j)(Nn))(Cj Cj 12))), където:

N

=

референтната година;

QN(norm)

=

нормализираното количество електроенергия, генерирана от всички съоръжения за вятърна енергия на държавата членка водноелектрически централи през годината N, което се използва за целите на отчитането;

Qi

=

количеството електроенергия, действително генерирано през годината i от всички съоръжения за вятърна енергия на държавата членка, изразено в GWh;

Cj

=

общата инсталирана мощност на всички съоръжения за вятърна енергия на държавата членка в края на годината j, изразена в MW;

n

=

4 или броят години, предхождащи годината N, за които се разполага с данни за мощността и производството във въпросната държава членка, като се взема по-ниската от двете стойности.

ê 2009/28/EO (адаптиран)

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Енергийно съдържание на транспортните горивата

Гориво

Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне,

MJ/kg)

Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне,

MJ/l)

FГОРИВА ОТ БИОМАСА И/ИЛИ ОТ ПРОЦЕСИ НА ПРЕРАБОТКА НА БИОМАСА

Биопропан

46

24

Чисто растително масло (масло, произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или други подобни процедури, сурово или рафинирано, но без химическо изменение)

37

34

Биодизел — метилови естери на мастни киселини (метилови естери, произведени от масло с произход от биомаса)

37

33

Биодизел — етилови естери на мастни киселини (етилови естери, произведени от масло с произход от биомаса)

38

34

Биогаз, който може да бъде пречистен до качеството на природния газ

50

-

Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво

44

34

Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин

45

30

Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели

44

34

Хидротретирано (термохимично третирано с водород) масло с произход от биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ

46

24

Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на дизелово гориво

43

36

Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на бензин

44

32

Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на гориво за реактивни двигатели

43

33

Съвместно преработено масло (преработено в рафинерия едновременно с изкопаемо гориво) с произход от биомаса или от преминала през пиролиза биомаса, предназначено да се използва за замяна на втечнен нефтен газ

46

23

ВЪЗОБНОВЯЕМИ ГОРИВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО, НО НЕ САМО, ОТ БИОМАСА

Метанол от възобновяеми енергийни източници

20

16

Етанол от възобновяеми енергийни източници

27

21

Пропанол от възобновяеми енергийни източници

31

25

Бутанол от възобновяеми енергийни източници

33

27

Синтетично дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на дизелово гориво)

44

34

Синтетичен бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на бензин)

44

33

Синтетично гориво за реактивни двигатели, произведено по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса и предназначени да бъдат използвани за замяна на гориво за реактивни двигатели)

44

33

Синтетичен втечнен нефтен газ, произведен по процеса на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от въглеводороди, предназначени да бъдат използвани за замяна на втечнен нефтен газ

46

24

DME (диметилов етер)

28

19

Водород от възобновяеми източници

120

-

ETBE (трет-бутилетилов етер, произведен на базата на етанол)

36 (от която стойност 37 % са от възобновяеми източници)

27 (от която стойност 37 % са от възобновяеми източници)

MTBE (трет-бутилметилов етер, произведен на базата на метанол)

35 (от която стойност 22 % са от възобновяеми източници)

26 (от която стойност 22 % са от възобновяеми източници)

TAEE (трет-амилетилов етер, произведен на базата на етанол)

38 (от която стойност 29 % са от възобновяеми източници)

29 (от която стойност 29 % са от възобновяеми източници)

TAME (трет-амилметилов етер, произведен на базата на метанол)

36 (от която стойност 18 % са от възобновяеми източници)

28 (от която стойност 18 % са от възобновяеми източници)

THxEE (етил-трет-хексилов етер, произведен на базата на етанол)

38 (от която стойност 25 % са от възобновяеми източници)

30 (от която стойност 25 % са от възобновяеми източници)

THxME (метил-трет-хексилов етер, произведен на базата на метанол)

38 (от която стойност 14 % са от възобновяеми източници)

30 (от която стойност 14 % са от възобновяеми източници)

ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА

Бензин

43

32

Дизелово гориво

43

36

ê 2009/28/EО

Гориво

Тегловно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/kg)

Обемно енергийно съдържание (долна топлина на изгаряне, MJ/l)

Биоетанол (етанол, произведен от биомаса)

27

21

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен- бутил-етер)

36 (от която стойност 37 % от възобновяеми източници)

27 (от която стойност 37 % от възобновяеми източници)

Биометанол (метанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

20

16

Био-МТБЕ (био метил-третичен- бутил-етер, произведен въз основа на биометанол)

35 (от която стойност 22 % от възобновяеми източници)

26 (от която стойност 22 % от възобновяеми източници)

Био-ДМЕ (диметилетер, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

28

19

Био-ЕТБЕ (био етил-третичен- бутил-етер)

38 (от която стойност 29 % от възобновяеми източници)

29 (от която стойност 29 % от възобновяеми източници

Биобутанол (бутанол, произведен от биомаса, който се използва като биогориво)

33

27

Биодизел (метилов естер, произведен от растително или животинско масло, с качеството на дизелово гориво, който се използва като биогориво)

37

33

Биодизел, получен чрез реакцията на Fischer-Tropsch (синтетичен въглеводород или смес от синтетични въглеводороди, произведени от биомаса)

44

34

Хидрогенирано растително масло (растително масло, термохимично третирано с водород)

44

34

Чисто растително масло (масло, което е произведено от маслодайни култури чрез пресоване, екстракция или сходни процедури, нерафинирано или рафинирано, но химически непроменено, когато е съвместимо с типа двигател и съответните изисквания за емисии)

37

34

Биогаз (горивен газ, произведен от биомаса и/или от биологично разлагаща се част от отпадъци, която може да бъде пречистена до продукт с качества на природен газ, който се използва като биогориво, или съответно генераторен газ от дървесина)

50

Бензин

43

32

Дизелово гориво

43

36

ê 2009/28/EО

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Сертифициране на монтажници

Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18 14, параграф 3, се основават на следните критерии:

1. Процесът на сертифициране или получаване на квалификация е прозрачен и ясно определен от държавата членка или от посочения от нея административен орган.

2. Монтажниците на съоръжения за биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални и слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да бъдат сертифицирани от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция.

3. Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите членки или от административните органи, които те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмата за обучение, предлагана от обучаващата институция, е последователна и има областно или национално покритие. Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително лабораторно оборудване или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Също така обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове по актуални въпроси, включително нови технологии, които да дадат възможност за обучение през целия живот в областта на съответните инсталации. Обучаващи институции може да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации.

4. Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник включва както теоретична, така и практическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответното оборудване и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага високо майсторство и да спазва всички действащи правилници кодекси и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране.

5. Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или получаване на квалификация. Изпитът следва да включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки на биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоелектрични фотоволтаични системи или слънчеви топлинни инсталации.

6. Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18 14, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки:

a) Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучение:

i) за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник или техник по санитарно, отоплително и климатично оборудване;

ii) за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);

iii) за монтажници на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик или електротехник, както и наличието на умения в областта на водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително умения при запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или

iv) схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на тригодишно обучение в областите, посочени в буква а), б) или в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място.

б) Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за положението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, противопожарна защита, съответни свързани субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, например пелети гранули, както и за свързаното с биомасата национално и общностно законодателство.

в) Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално и общностно законодателство. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

i) основно разбиране на физическите и работните принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите, свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на преобразуване трансформация (COP) и на сезонния коефициент на преобразуване трансформация (SPF);

ii) разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи; и

iii) умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на буферния резервоар, на неговия обем, както и на вписването му във вторичен отоплителен кръг.

г) Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения между разходите и приходите разходи — доходоносност, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на топлинния товар, противопожарна защита, съответни свързани субсидии, а също и проектиране, монтаж и поддръжка на слънчеви фотоелектрични преобразуватели и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално и общностно законодателство. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:

i) умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и оборудване и прилагане на правилниците кодексите и стандартите за безопасност, както и идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;

ii) умения за идентифициране на системите и на специфичните за активните и пасивните системи елементи, включително по проекта на проектиране по машинната част и определяне на мястото на елементите и разположението и конфигурацията на системата;

iii) умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоелектричните и топлинните слънчеви колектори, като се вземат под внимание засенчването, достъпът до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и

iv) специално за слънчевите фотоелектрични фотоволтаични системи са необходими също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване.

д) Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на срока на сертифицирането.

ê 2009/28/EC (адаптиран)

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Правила за изчисляване на въздействието върху емисиите на парникови газове на биогоривата, нетранспортните течните горива от биомаса и на съответните съответни сравнителни стойности за изкопаеми използвани за сравнение минерални горива

A. Типични и приети стойности за биогорива, ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради промяна на земеползването

Начин на производство на биогоривата

Типично намаление на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови газове

Етанол от захарно цвекло ð (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

61 % ð 67% ï

52 ð 59 % ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 77% ï 

ð 73% ï 

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 73% ï 

ð 68 % ï 

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 79 % ï 

ð 76 % ï 

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 58% ï 

ð 46% ï 

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 71% ï 

ð 64% ï 

Етанол от пшеница (при неопределен вид на горивото, използвано при преработване)

32 %

16 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на лигнитни въглища в когенерационна инсталация)

32 %

16 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на природен газ в конвенционален котел

45 %

34 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на природен газ в когенерационна инсталация)

53 %

47 %

Етанол от пшеница (при използване при преработването на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

69 %

69 %

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 48 % ï 

ð 40 % ï 

Етанол от царевица, произведена в Общността (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ при използване при преработването на природен газ в когенерационна инсталация ) ð * ï)

56 ð 55 % ï

49 ð 48 % ï 

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 40 % ï 

ð 28 % ï 

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 69 % ï 

ð 68 % ï 

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 47 % ï 

ð 38 % ï 

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 53 % ï 

ð 46 % ï 

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 37 % ï 

ð 24 % ï 

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 67 % ï 

ð 67 % ï 

Етанол от захарна тръстика

ð 70 % ï 

ð 70 % ï 

Частта от възобновяеми източници в трет-бутилетилов етер етил- третичен-бутил-етер (ETBE)

Същите стойности както при използвания Равно на това при съответния начин на производство на етанола

Частта от възобновяеми източници в трет-амилетилов етер третичен- амил-етил-етер (TAEE)

Същите стойности както при използвания Равно на това при съответния начин на производство на етанола

Биодизел от рапица

45 ð 52 ï %

38 ð 47 ï %

Биодизел от слънчоглед

58 ð 57 ï %

51 ð 52 ï %

Биодизел от соя соево масло

40 ð 55 ï %

31 ð 50 ï %

Биодизел от палмово масло ( ð при открит басейн за течните отпадъци ï при неопределен вид на технологията)

36 ð 38 ï %

19 ð 25 ï %

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

62 ð 57 ï %

56 ð 51 ï %

Биодизел от отпадни ð готварски ï растителни или животински* мазнини

88 ð 83 ï%

83 ð 77 ï %

ð Биодизел от животински мазнини от месопреработка ï

ð 79% ï 

ð 72 ï %

Хидротретирано Хидрогенирано рапично масло

51%

47%

Хидротретирано Хидрогенирано слънчогледово масло

ð 58 ï 65 %

ð 54 ï 62 %

ð Хидротретирано соево масло ï

ð 55% ï 

ð 51 % ï 

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло ( ð при открит басейн за течните отпадъци ï при неопределен вид на технологията)

40 %

ð 28 ï 26 %

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

ð 59 ï 68 %

ð 55 ï 65 %

ð Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини ï

ð 90 % ï 

ð 87% ï 

ð Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка ï

ð 87% ï 

ð 83 % ï 

Чисто (студенопресовано) рапично масло 

ð 59 % ï 58%

57%

ð Чисто слънчогледово масло ï

ð 65% ï 

ð 64% ï 

ð Чисто соево масло ï

ð 62 % ï 

ð 61 % ï 

ð Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) ï 

ð 46 % ï 

ð 36 % ï 

ð Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) ï 

ð 65 % ï 

ð 63 % ï 

ð Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини ï

ð 98 % ï 

ð 98 % ï 

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ 

80 %

73 %

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ

84 %

81 %

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

86 %

82 %

(*)Без да се включват животинските мазнини, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека 2

ò нов

(*)    Приетите стойности при процес с използване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) са валидни само ако ЦЯЛАТАТА топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Б.Прогнозните типични и приети стойности на бъдещи видове горива, които не са били на пазара или са били на пазара в незначителни количества през януари 2008 г. Ö 2016 г. Õ , ако са произведени без нетни емисии на парникови газове поради промяна на земеползването

Начин на производство на биогорива

Типично намаление на емисиите на парникови газове

Прието намаление на емисиите на парникови газове

Етанол от пшенична слама

87 % ð 85% ï 

85 % ð 83% ï 

Етанол от дървесни отпадъци

80 %

74 %

Етанол от бързорастящи дървесни култури

76 %

70 %

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци по процеса чрез реакцията на Fischer-Tropsch ð в самостоятелна инсталация ï 

95 % ð 85% ï 

95 % ð 85% ï 

Биодизел, произведен от дървесни култури по процеса чрез реакцията на Fischer-Tropsch ð в самостоятелна инсталация ï

93 % ð 78% ï 

93 % ð 78% ï 

ð Бензин, произведен от дървесни отпадъци по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация ï

ð 85% ï 

ð 85% ï 

ð Бензин, произведен от дървесни култури по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация ï 

ð 78% ï 

ð 78% ï 

Диметилов етер (DME), произведен от дървесни отпадъци ð в самостоятелна инсталация ï 

ð 86% ï 95%

ð 86% ï 95%

Диметилов етер (DME) произведен от дървесни култури ð в самостоятелна инсталация ï

ð 79% ï 92%

ð 79% ï 92%

Метанол от дървесни отпадъци, ð произведен в самостоятелна инсталация ï

94 % ð 86% ï 

94 % ð 86% ï 

Метанол от дървесни култури, ð произведен в самостиятелна инсталация ï

91 % ð 79% ï 

91 % ð 79% ï 

ð Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие ï

ð 89 % ï 

ð 89 % ï 

ð Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие ï

ð 89 % ï 

ð 89 % ï 

ð Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие ï

ð 89 % ï 

ð 89 % ï 

ð Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инталация, интегрирана в целулозно предприятие ï 

ð 89 % ï 

ð 89 % ï 

Частта от възобновяеми източници в трет-бутилметилов етер метил- третичен-бутил-етер (MTBE)

Същите стойности както при използвания Равно на това при съответния начин на производство на метанол

В. Методика

1. Емисиите на парникови газове от производството и употребата на транспортни горива, биогорива и Ö нетранспортни Õ течни горива от биомаса ще се изчисляват, както следва:

ò нов

a) Емисиите на парникови газове при производството и употребата на биогорива се изчисляват, както следва:

ê 2009/28/EО (адаптиран)

E = eec + el + ep + etd + euescaeccseccr eee,

където:

E

=

общите емисии от използването на горивото;

eec

=

емисиите от добива или отглеждането на суровини;

el

=

годишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на променен начин на земеползване използване на земя;

ep

=

емисиите от преработката обработката;

etd

=

емисиите от транспорт и разпределение;

eu

=

емисиите от използването на горивото;

esca

=

намаленията на емисии в резултат на натрупване на въглерод в почвата вследствие на подобрено управление в селското стопанство;

eccs

=

намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение в геоложки формации; Ö и Õ

eccr

=

намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна. ; и

eee

=

намаленията на емисии в резултат от допълнително произведена електроенергия в когенерационен.

Не се вземат под внимание емисиите от производството на машини и съоръжения.

ò нов

б)     Емисиите на парникови газове от производството и употребата на нетранспортни течни горива от биомаса се изчисляват както съответните емисии от биогоривата (E), но с необходимата добавка за отразяване на преобразуването на енергия съответно при генерирането на електроенергия и/или при отопление и охлаждане, както следва:

i) За енергийни инсталации, произвеждащи само топлинна енергия:

ii) За енергийни инсталации, произвеждащи само електроенергия:

където:

EC h,el = общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E    = общите емисии на парникови газове за нетранспортното течно гориво от биомаса преди неговото крайно енергийно преобразуване.

ηel     = к.п.д. на електропроизводството, дефиниран като отношение на годишното електропроизводство към годишното количество постъпила енергия с нетранспортното течно гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание.

ηh     = топлинния к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество полезно топлопроизводство към годишното количество постъпила енергия с нетранспортното течно гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание.

iii) За електроенергията или механичната енергия, произхождащи от енергийни инсталации, които в същото време подават и полезна топлинна енергия заедно с електроенергията и/или механична енергия:

iv) За полезната топлинна енергия, произхождаща от енергийни инсталации, които в същото време подават и електроенергия и/или механична енергия:

където:

ECh,el = общите емисии на парникови газове за крайния енергиен продукт.

E    = общите емисии на парникови газове за нетранспортното течно гориво от биомаса преди неговото крайно енергийно преобразуване.

ηel     = к.п.д. на електропроизводството, дефиниран като отношение на годишното електропроизводство към годишното количество постъпила енергия с нетранспортното течно гориво от биомаса на база неговото енергийно съдържание.

ηh     = топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество полезно топлопроизводство към годишното количество постъпила енергия с нетранспортното течно гориво от биомаса на база на неговото енергийно съдържание.

Cel     = ексергийният дял в електроенергията и/или механичната енергия, прието е, че е равен на 100 % (Cel = 1).

Ch     = к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия).

За полезната топлинна енергия к.п.д. при идеален процес на Карно се дефинира като:

където:

Th    = абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка.

T0    = абсолютната температура на околната среда (прието, че е 273 келвина, което съответства на 0 °C)

Ако Th < 150 °C (423,15 келвина), Ch може алтернативно да бъде дефинирано както следва:

Ch     = к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на изчислението са валидни следните дефиниции:

a)    „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електроенергия и/или механична енергия;

б)    „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в)    „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

ê 2009/28/EО

ð нов

2. Емисиите на парникови газове от ð биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса се изразяват, както следва: ï горива, E, се изразяват чрез следната мерна единица: грамове CO 2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, gCO 2eq /MJ.

ò нов

a) емисиите на парникови газове от биогорива, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, gCO2eq /MJ.

б) емисиите на парникови газове от нетранспортни течни горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), gCO2eq /MJ.

Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електроенергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква б)), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане 3 .

В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, gCO2eq /MJ се изчислява, както следва:

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

ê 2009/28/EО (адаптиран)

3. Чрез дерогация от точка 2, при транспортните горива стойностите, изразени чрез мерната единица gCO2eq /MJ, могат да бъдат коригирани, за да се отчетат разликите в извършената полезна работа при използването на различни горива, изразени в km/MJ. Такива корекции се правят само в случай че е представено доказателство за разликите в извършената полезна работа.

4. 3. Намаленията на емисии на парникови газове в резултат на използването на биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса се изчисляват, Ö както следва Õ :

ò нов

a) намаления на емисиите на парникови газове от биогорива:

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

SAVING = ð (E F(t) – E B /E F(t)ï , (EFEB)/EF,

където:

EB

=

общите емисии от биогоривото; и

EF(t)

=

общите емисии от Ö използваното за сравнение изкопаемо гориво Õ минералното гориво, което се замества ð при транспортни приложения ï

ò нов

б) намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електроенергия с нетранспортни течни горива от биомаса:

SAVING = (ECF(h&c,el,) – ECB(h&c,el)/ECF (h&c,el), 

където:

ECB(h&c,el) = Общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия; и

ECF(h&c,el) = Общите емисии от използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електроенергия.

ê 2009/28/EО

ð нов

5.4. Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са: CO2 , N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат със следните коефициенти:

CO2

:

1

N2O

:

296 ð 298 ï 

CH4

:

23 ð 25 ï

6.5. Емисиите от добива или отглеждането на суровини, e ec , включват, както следва: емисиите от самия процес на добив или отглеждане; от прибирането, ð сушенето и складирането ï на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса (leakages); както а също и от производството на химикали или продукти, използвани при добива или отглеждането на суровините. Следва да се изключи от изчисленията улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините. От емисиите се изваждат доказаните намаления на емисии на парникови газове от изгаряне във факел при нефтодобивните обекти, където и да са разположени по света. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стойности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на суровини ð селскостопанска биомаса ï — чрез използване на ð регионални ï средни стойности ð за емисии при отглеждането, включени в докладите упоменати в член  28, параграф 4 и в информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в горепосочените доклади се допуска да се изчислят средни стойности на базата на местната селскостопанска практика, например въз основа на данните за група от селски стопанства, като алтернативна възможност на използването на действителните стойности ï изчислени за по-малки географски райони в сравнение с тези, използвани за изчислението на приетите стойности.

ò нов

6.    За целите на изчисляването по точка 3, намалението на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрено редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата (например компост, естествен тор, ферментационен продукт), се отчита само ако бъдат представени солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило (или има основание да се предполага, че то се е увеличило) през периода на отглеждане на суровини, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди.

ê 2015/1513 член 2, параграф13 и приложение II, точка 1

7. Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването (el) се изчисляват чрез разпределяне по равно на общите емисии за период от 20 години. За изчисляване на посочените емисии се прилага следната формула:

el = (CSR – CSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P – eB, 4

където:

el

=

средногодишните емисии на парникови газове в резултат на промени във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването (изразени като маса (в грамове) CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание (в мегаджаули) на биогоривото или на нетранспортното течноите горивоа от биомаса). „Обработваемата земя“ 5 и „трайните насаждения“ 6 се разглеждат като един вид земеползване;

CSR

=

въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: през януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината;

CSA

=

въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано;

P

=

производителността на културата (измерена като енергия на биогориво или на нетранспортно течно гориво от биомаса, получено от единица земна площ годишно); и

eB

=

премия от 29 gCO2eq/MJ за биогоривата или нетранспортните течните горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, предвидени в точка 8.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

8. Премията от 29 gCO2eq/MJ се дава ако са налице доказателства, че съответната земя:

a) не е била ползвана за селскостопански или някакви други дейности през януари 2008 г.; и

б) попада в една от следните категории:

(i) Ö представлявала е земя Õ земи със силно влошено качество, включително Ö земя, ползвана Õ земите, ползвани в миналото за селскостопански цели.;

(ii) heavily contaminated land.

Премията от 29 gCO2eq/MJ се прилага за срок до 10 ð 20 ï години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория i б) и снижаване на почвеното замърсяване (за земите, попадащи в категория ii).

9. Категориите, посочени в точка 8, буква б), се определят, както следва:

(a)земиЗеми със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значителна степен, или са имали които имат особено ниско съдържание на органични вещества и са тежко ерозирали;

(б) „силно замърсени земи“ означава земи, които не са годни за отглеждане на храни или фуражи поради почвено замърсяване.

Тези земи включват и земи, които са били предмет на решение на Комисията съгласно член 18, параграф 4, четвърта алинея.

10. Комисията приема Ö преразглежда Õ  до 31 декември 2009 г. ð 2020 г. ï указанията за изчисляване на земните запаси от въглерод насоки за изчисление на въглеродни земни запаси 7 съгласно „Указанията Насоките от 2006 г. на Ö Междуправителствения комитет Õ Междуправителствената група по изменение на климата ( Ö IPCC Õ МГИК) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове — том 4“ ð и в съответствие с Регламент (EС) № 525/2013 8 и Регламент (ДА СЕ ВЪВЕДЕ НОМЕРЪТ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЛАМЕНТА 9 ï  . Указанията Насоките на Комисията служат като основа за изчисление на въглеродни земни запаси за целите на настоящата директива.

11. Емисиите от преработка обработка, ep , включват: емисиите от самата преработка обработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса; те включват също както и от производството на химикали или продукти, използвани при преработването.

При отчитането на потреблението на електроенергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на гориво, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електроенергията ще се приеме за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електроенергия в съответния определен регион. Чрез дерогация от това правило производителите на горивото могат да използват средния коефициент на емисии за отделна електрическа централа по отношение на електроенергията, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

ò нов

Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали. 

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

12. Емисиите от транспорт и разпределение, etd , включват емисиите за транспорт и складиране на суровините и междинните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпределение, които се отчитат по точка 6 5, не са включени в настоящата точка.

13. Емисиите от използване на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на биогоривата и нетранспортните течните горива от биомаса.

ð Емисиите на различните от CO2 парникови газове (N2O и CH4) от използването на горивото се включват в стойността на eu по отношение на нетранспортните течни горива от биомаса. ï 

14. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и съхранение в геоложки формации, eccs , които още не са отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавянето и ð съхранението ï отвеждане на CO2, които са директно свързани с добива, транспорта, преработването и разпределението на горивото ð ако съхранението е в съответствие с Директива 2009/31/ЕО отноно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации ï .

15. Намаленията на емисии в резултат на улавяне и замяна, eccr, ð трябва да са пряко свързани с производството на биогориво или на нетранспортно течно гориво от биомаса, на което се приписват, и ï се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса и който се използва ð , използвана за замяна на изкопаемо гориво в енергийния или транспортния сектор ï за замяна на получен от изкопаеми горива CO2, използван за търговски продукти и услуги.

ò нов

16. В случаите, при които когенерационна инсталация — подаваща топлинна енергия и/или електроенергия на процес за производство на гориво, чиито емисии се изчисляват — произвежда допълнителна електроенергия и/или допълнителна полезна топлинна енергия, емисиите на парникови газове се разпределят между електроенергията и полезната топлинна енергия в съответствие с температурата на топлинната енергия (която отразява полезността (ценността) на топлинната енергия). Коефициентът на разпределение, наречен к.п.д. на идеален процес на Карно Ch, се изчислява както следва за полезната топлинна енергия при различни температури:

където:

Th     = Абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка.

T0    = Температурата на околната среда (прието е, че е 273 келвина, което съответства на 0°C)

При Th < 150 °C (423,15 келвина), Ch може алтернативно да бъде дефинирано както следва:

Ch     = к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на: 0,3546

За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електроенергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия.

За целите на изчислението са валидни следните дефиниции:

   a) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електроенергия и/или механична енергия;

   б) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

   в) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

16. Намаленията на емисии в резултат от допълнително произведена електроенергия в когенерационен режим, eee , ще се отчитат във връзка с допълнителната електроенергия, генерирана от инсталациите за производство на горива, които имат когенерационни съоръжения, освен в случаите, когато горивото, използвано за когенерацията, не е остатък от селскостопанска култура, а е друг вид страничен продукт. При отчитането на тази допълнително произведена електроенергия мощността на когенерационния блок следва да се приеме, че е минимално необходимата за осигуряване на топлинната енергия, използвана за производство на горивото. Намалението на емисии на парникови газове, свързано с тази допълнително произведена електроенергия, следва да се приеме за равно на количеството парникови газове, които биха били отделени при генерирането на равно количество електроенергия от централа, използваща същото гориво като когенерационния блок.

17. Ако при производствения процес на горивото се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисляват, така също и един или повече други продукти („съвместни странични продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите съвместни странични продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за съвместните страничните продукти, различни от електроенергия и ð топлинна енергия ï ). ð Интензивността по отношение на парниковите газове на допълнителната топлинна енергия или допълнителната електроенергия, е същата като съответната интензивност по отношение на парниковите газове на топлинната енергия или електроенергията, подадени към процеса за горивното производство и се определя чрез изчисляване на интензивността по отношение на парниковите газове на всички входящи продукти и емисии, включително на суровините, както и на емисиите на CH4 и N2O, съответно във и от когенерационната инсталация, котела или друго съоръжение, подаващо топлинна енергия или електроенергия към процеса на горивното производство. В случай на когенерация на електроенергия и топлинна енергия изчислението се извършва съгласно точка 16. ï 

18. Във връзка с изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + тези части от ep , etd и eee eec + el + тези части от ep, etd и eee  ð eec + el + esca + тези части от e p, e td , eccs, и eccrï които се пораждат до този етап включително от процеса, когато завършва производството на съответния съвместен страничен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни странични продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне следва да засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството.

ò нов

В случая на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса, за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 17. На отпадъците и остатъците не се разпределят емисии. За целите на изчислението, за съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево.

За отпадъците и остатъците, включително за вършината и клоните, сламата, люспите, какалашките и ореховите черупки, както и остатъците от преработката, включително суровия глицерин (глицерин, който не е рафиниран) и багасата (остатъци от захарна тръстика) се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт.

В случая на горива, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електроенергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 следва да е съответната рафинерия.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

В случая на производство на биогорива и течни горива от биомаса във връзка с това изчисление следва да се отчитат всички странични продукти, включително електроенергията, която не попада в приложното поле на точка 16, с изключение на селскостопанските остатъци, като например слама, меласа, люспи, кочани и костилки. За страничните продукти с отрицателно енергийно съдържание ще се приема във връзка с разглежданите изчисления, че енергийното им съдържание е нулево.

За отпадъците, селскостопанските остатъци, включително слама, меласа, люспи, кочани и черупки, и отпадъците от преработване, включително суров глицерин (глицерин, който не е рафиниран), се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове през жизнения цикъл до прибирането им.

В случая на горива, произведени от рафинерии, анализираната производствена единица във връзка с изчисленията, посочени в точка 17, е съответната.

19. По отношение на биогоривата, за целите на посочените в точка 43 изчисления, стойността EF  ð EF(t) ï  Ö за сравняване с изкопаемо гориво Õ за заместваното минерално гориво е най- последната известна средна стойност за действителните емисии от получените от изкопаеми горива бензинови и дизелови горива в Общността, докладвана съгласно Директива 98/70/ЕО. Ако такава информация липсва, се използва стойността 83,8 ð 94 ï gCO2eq/MJ.

По отношение на нетранспортните течни горива от биомаса, използвани за производство на електроенергия, във връзка с посочените в точка 43 изчисления сравнителната стойността EF за Ö изкопаемо гориво Õ заместваното минерално гориво следва да бъде е 91 ð 183 ï gCO2eq/MJ.

По отношение на нетранспортните течни горива от биомаса, използвани за производство на ð полезна ï топлинна енергия ð , както и за осигуряване на отопление и/или охлаждане ï , във връзка с посочените в точка 43 изчисления сравнителната стойността Ö за изкопаемо гориво Õ заместваното минерално гориво следва да бъде EF ð (h&c) ï е 77 ð 80 ï gCO2eq/MJ.

По отношение на течни горива от биомаса, използвани за когенерация, във връзка с посочените в точка 4 изчисления стойността EF за заместваното минерално гориво следва да бъде 85 gCO 2eq /MJ.

Г. Дезагрегирани Разпределени приети стойности за биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса

Дезагрегирани Разпределени приети стойности във връзка с за отглеждането на селскостопански култури: „еес“ съгласно определението в част В от настоящото приложение Ö , включително с отчитане и на емисиите на N2O от почвата Õ  

ò нов

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло

9,6

9,6

Етанол от царевица

25,5

25,5

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица

27,0

27,0

Етанол от захарна тръстика

17,1

17,1

Частта от възобновяеми източници в ETBE

Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола

Частта от възобновяеми източници в TAEE

Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола

Биодизел от рапица

32,0

32,0

Биодизел от слънчоглед

26,1

26,1

Биодизел от соя

21,4

21,4

Биодизел от палмово масло

20,7

20,7

Биодизел от отпадни готварски мазнини

0

0

Биодизел от животински мазнини от месопреработка

0

0

Хидротретирано рапично масло

33,4

33,4

Хидротретирано слънчогледово масло

26,9

26,9

Хидротретирано соево масло

22,2

22,2

Хидротретирано палмово масло

21,7

21,7

Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини

0

0

Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка

0

0

Чисто рапично масло

33,4

33,4

Чисто слънчогледово масло

27,2

27,2

Чисто соево масло

22,3

22,3

Чисто палмово масло

21,6

21,6

Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини

0

0

ê 2009/28/EО (адаптиран)

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло

12

12

Етанол от пшеница

23

23

Етанол от царевица, произведена в Общността

20

20

Етанол от захарна тръстика

14

14

Частта от възобновяеми ресурси в ETBE

Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанол

Частта от възобновяеми ресурси в TAEE

Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанол

Биодизел от рапица

29

29

Биодизел от слънчоглед

18

18

Биодизел от соево масло

19

19

Биодизел от палмово масло

14

14

Биодизел от отпадни растителни или животински (*) мазнини

0

0

Хидрогенирано рапично олио

30

30

Хидрогенирано слънчогледово олио

18

18

Хидрогенирано палмово масло

15

15

Чисто (студенопресовано) рапично олио

30

30

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ

0

0

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ

0

0

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

0

0

(*)Не се включват животински мазнини, произведени от продукти от животински произход, класирани като материали от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002

ò нов

Дезагрегирани приети стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури: „eec“ – само за емисиите на N2O от почвата (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с отглеждането на селскостопански култури, посочени в таблицата за „eec“)

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло

4,9

4,9

Етанол от царевица

13,7

13,7

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица

14,1

14,1

Етанол от захарна тръстика

2,1

2,1

Частта от възобновяеми източници в ETBE

Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола

Частта от възобновяеми източници в TAEE

Същите стойности както при използвания начин на производство на етанола

Биодизел от рапица

17,6

17,6

Биодизел от слънчоглед

12,2

12,2

Биодизел от соя

13,4

13,4

Биодизел от палмово масло

16,5

16,5

Биодизел от отпадни готварски мазнини

0

0

Биодизел от животински мазнини от преработка

0

0

Хидротретирано рапично масло

18,0

18,0

Хидротретирано слънчогледово масло

12,5

12,5

Хидротретирано соево масло

13,7

13,7

Хидротретирано палмово масло

16,9

16,9

Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини

0

0

Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка

0

0

Чисто рапично масло

17,6

17,6

Чисто слънчогледово масло

12,2

12,2

Чисто соево масло

13,4

13,4

Чисто палмово масло

16,5

16,5

Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини

0

0

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Дезагрегирани Разпределени приети стойности във връзка с преработката за преработване (включително допълнително производство на електроенергия): „ep – eee“ съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло ð (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï

19 ð 18,8 ï

26 ð 26,3 ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 9,7 ï

ð 13,6 ï

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 13,2 ï

ð 18,5 ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 7,6 ï

ð 10,6 ï

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 27,4 ï

ð 38,3 ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 15,7 ï

ð 22,0 ï

Етанол от пшеница (без да е определен видът на горивото, използвано при преработване)

32 

45 

Етанол от пшеница (при използване при преработването на лигнитни въглища в когенерационна инсталация)

32 

45 

Етанол от пшеница (при използване при преработването на природен газ в конвенционален котел)

21 

30 

Етанол от пшеница (при използване при преработването на природен газ в когенерационна инсталация)

14

19

Етанол от пшеница (при използване при преработването на слама, изгаряна в когенерационна инсталация)

1

1

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 20,8 ï 

ð 29,1 ï

Етанол от царевица, произведена в Общността (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

15 ð 14,8 ï

21 ð 20,8 ï

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

15 ð 14,8 ï

21 ð 20,8 ï

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 28,6 ï

ð 40,1 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

ð 1,8 ï

ð 2,6 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 21,0 ï

ð 29,3 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 15,1 ï

ð 21,1 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 1,5 ï

ð 2,2 ï

Етанол от захарна тръстика

1 ð 1,3 ï

1 ð 1,8 ï

Частта от възобновяеми източници в ETBE

Същите стойности като при използвания Равно на това при съответния начин на производство на етанола

Частта от възобновяеми изрочници в TAEE

Същите стойности като при използвания Равно на това при съответния начин на производство на етанола

Биодизел от рапица

16 ð 11,7 ï

22 ð 16,3 ï

Биодизел от слънчоглед

16 ð 11,8 ï

22 ð 16,5 ï

Биодизел от соя

18 ð 12,1 ï

26 ð 16,9 ï

Биодизел от палмово масло (при неопределен вид на технологията ð при открит басейн за течните отпадъци ï)

35 ð 30,4 ï

49 ð 42,6 ï

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

13 ð 13,2 ï

18 ð 18,5 ï

Биодизел от отпадни ð готварски ï растителни или животински мазнини 

9 ð 14,1 ï

13 ð 19,7 ï

ð Биодизел от животински мазнини от месопреработка ï 

ð 17,8 ï 

ð 25,0 ï

Хидротретирано Хидрогенирано рапично масло

10 ð 10,7 ï

13 ð 15,0 ï

Хидротретирано слънчогледово масло

10 ð 10,5 ï

13 ð 14,7 ï

ð Хидротретирано соево масло ï 

ð 10,9 ï 

ð 15,2 ï

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло (при неопределен вид на технологията ð при открит басейн за течните отпадъци ï )

30 ð 27,8 ï

42 ð 38,9 ï

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

7 ð 9,7 ï 

9 ð 13,6 ï

ð Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини ï

ð 7,6 ï

ð 10,6 ï

ð Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка ï

ð 10,4 ï

ð 14,5 ï

Чисто (студенопресовано) рапично масло

4 ð 3,7 ï

5 ð 5,2 ï

ð Чисто слънчогледово масло ï

ð 3,8 ï

ð 5,4 ï

ð Чисто соево масло ï 

ð 4,2 ï

ð 5,9 ï

ð Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) ï 

ð 22,6 ï

ð 31,7 ï

ð Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) ï 

ð 4,7 ï

ð 6,5 ï

ð Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини ï

ð 0,6 ï

ð 0,8 ï

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ

14

20

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ

8

11

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

8

11

ò нов

Дезагрегирани приети стойности във връзка само с пресоването (извличането) на масла (тези стойности са вече включени в дезагрегираните стойности във връзка с емисиите при преработката в таблицата за стойностите на „ep“)

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Биодизел от рапица

3,0

4,2

Биодизел от слънчоглед

2,9

4,0

Биодизел от соя

3,2

4,4

Биодизел от палмово масло (открит басейн за течните отпадъци)

20,9

29,2

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

3,7

5,1

Биодизел от отпадни готварски мазнини

 0

Биодизел от животински мазнини от месопреработка

4,3

6,0

Хидротретирано рапично масло

3,1

4,4

Хидротретирано слънчогледово масло

3,0

4,1

Хидротретирано соево масло

3,3

4,6

Хидротретирано палмово масло (открит басейн за течните отпадъци)

21,9

30,7

Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

3,8

5,4

Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини

 0

Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка

4,6

6,4

Чисто рапично масло

3,1

4,4

Чисто слънчогледово масло

3,0

4,2

Чисто соево масло

3,4

4,7

Чисто палмово масло (открит басейн за течните отпадъци)

21,8

30,5

Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

3,8

5,3

Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини

 0

 0

Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd“, съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

2,4

2,4

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

2,4

2,4

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталации за КПТЕ*)

2,4

2,4

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,4

2,4

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,4

2,4

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,4

2,4

Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация с конвенционален котел)

2,2

2,2

Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

2,2

2,2

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*)

2,2

2,2

Етанол от захарна тръстика

9,7

9,7

Частта от възобновяеми източници в ETBE

Същите стойности като при използвания начин за производство на етанола

Частта от възобновяеми източници в TAEE

Същите стойности като при използвания начин за производство на етанола

Биодизел от рапица

1,8

1,8

Биодизел от слънчоглед

2,1

2,1

Биодизел от соя

8,9

8,9

Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

6,9

6,9

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

6,9

6,9

Биодизел от отпадни готварски мазнини

1,9

1,9

Биодизел от животински мазнини от месопреработка

1,7

1,7

Хидротретирано рапично масло

1,7

1,7

Хидротретирано слънчогледово масло

2,0

2,0

Хидротретирано соево масло

9,1

9,1

Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

7,0

7,0

Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

7,0

7,0

Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини

1,8

1,8

Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка

1,5

1,5

Чисто рапично масло

1,4

1,4

Чисто слънчогледово масло

1,7

1,7

Чисто соево масло

8,8

8,8

Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

6,7

6,7

Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

6,7

6,7

Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини

1,4

1,4

ê 2009/28/EО

Начини на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло

2

2

Етанол от пшеница

2

2

Етанол от царевица, произведена в Общността

2

2

Етанол от захарна тръстика

9

9

Частта от възобновяеми ресурси в ЕТВЕ

Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанол

Частта от възобновяеми ресурси в ТАЕЕ

Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанол

Биодизел от рапица

1

1

Биодизел от слънчоглед

1

1

Биодизел от соево масло

13

13

Биодизел от палмово масло

5

5

Биодизел от отпадни растителни или животински мазнини

1

1

Хидрогенирано рапично олио

1

1

Хидрогенирано слънчогледово олио

1

1

Хидрогенирано палмово масло

5

5

Чисто (студенопресовано) рапично олио

1

1

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен газ

3

3

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ

5

5

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

4

4

ò нов

Г. Дезагрегирани приети стойности, отнасящи се за транспорта и разпределението само на крайните горива. Те са вече включени в таблицата за „емисиите при транспорта и разпределението etd“, дефинирани в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности са полезни ако даден стопански оператор желае да декларира действителните емисии при транспорта само на селскостопанските култури или на горивата).

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

1,6

1,6

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

1,6

1,6

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инасталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

1,6

1,6

Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел)

1,6

1,6

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*)

1,6

1,6

Етанол от захарна тръстика

6,0

6,0

Частта от трет-бутилетилов етер (ETBE), произхождаща от възобновяем етанол

Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола

Частта от трет-амилетилов етер (TAEE), произхождаща от възобновяем етанол

Същите стойности както при използвания начин за производство на етанола

Биодизел от рапица

1,3

1,3

Биодизел от слънчоглед

1,3

1,3

Биодизел от соя

1,3

1,3

Биодизел от палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

1,3

1,3

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

1,3

1,3

Биодизел от отпадни готварски мазнини

1,3

1,3

Биодизел от животински мазнини от месопреработка

1,3

1,3

Хидротретирано рапично масло

1,2

1,2

Хидротретирано слънчогледово масло

1,2

1,2

Хидротретирано соево масло

1,2

1,2

Хидротретирано палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

1,2

1,2

Хидротретирано палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

1,2

1,2

Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини

1,2

1,2

Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка

1,2

1,2

Чисто рапично масло

0,8

0,8

Чисто слънчогледово масло

0,8

0,8

Чисто соево масло

0,8

0,8

Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци)

0,8

0,8

Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация)

0,8

0,8

Чисто масло, получено от отпадни готварски мазнини

0,8

0,8

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението

ð Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса ï

ð Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ )ï

ð Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ) ï 

Етанол от захарно цвекло ð (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï 

33 ð 30,8 ï

40 ð 38,3 ï 

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ катогориво в конвенционален котел) ï 

ð 21,7 ï

ð 25,6 ï

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 25,2 ï

ð 30,5 ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 19,6 ï

ð 22,6 ï

ð Етанол от захарно цвекло (без биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 39,4 ï

ð 50,3 ï

ð Етанол от захарно цвекло (с биогаз от отпадната каша, с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï

ð 27,7 ï

ð 34,0 ï

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï

ð 48,5 ï

ð 56,8 ï

Етанол от царевица, произведна в Общността (с използване при преработката на природен газ в инсталация за КПТЕ*)

37 ð 42,5 ï

43 ð 48,5 ï

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища в инсталация за КПТЕ*) ï 

ð 56,3 ï

ð 67,8 ï

ð Етанол от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï

ð 29,5 ï

ð 30,3 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в конвенционален котел) ï

ð 50,2 ï

ð 58,5 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на природен газ като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï

ð 44,3 ï

ð 50,3 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на лигнитни въглища като гориво в инсталация за КПТЕ*) ï

ð 59,5 ï

ð 71,7 ï

ð Етанол от други зърнени култури, различни от царевица (с използване при преработката на горскостопански остатъци в инсталация за КПТЕ *) ï

ð 30,7 ï

ð 31,4 ï

Етанол от захарна тръстика

24 ð 28,1 ï

24 ð 28,6 ï

Частта от възобновяеми източници ресурси в ETBE

Същите стойности като при използвания Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанола

Частта от възобновяеми ресурси в TAEE

Същите стойности като при използвания Равни на стойностите при съответния начин на производство на етанола

Бидизел от рапица

46 ð 45,5 ï

52 ð 50,1 ï

Биодизел от слънчоглед

35 ð 40,0 ï

41 ð 44,7 ï

Биодизел от соя соево масло

50 ð 42,4 ï

58 ð 47,2 ï

Биодизел от палмово масло (ð при открит басейн за течните отпадъци ï при неопределен вид на технологията)

54 ð 58,0 ï

68 ð 70,2 ï

Биодизел от палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

32 ð 40,8 ï

37 ð 46,1 ï

Биодизел от отпадни ð готварски ï растителни или животински мазнини

10 ð 16,0 ï

14 ð 21,6 ï

ð Биодизел от животински мазнини от месопреработка ï

ð 19,5 ï

ð 26,7 ï

Хидротретирано Хидрогенирано рапично масло олио

41 ð 45,8 ï

44 ð 50,1 ï

Хидротретирано Хидрогенирано слънчогледово масло олио

29 ð 39,4 ï

32 ð 43,6 ï

ð Хидротретирано соево масло ï

ð 42,2 ï

ð 46,5 ï

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло ð( при открит басейн за течните отпадъци ï при неопределен вид на технологията)

50 ð 56,5 ï

62 ð 67,6 ï

Хидротретирано Хидрогенирано палмово масло (при технология с улавяне на метан в атмосферата от пресовъчната инсталация)

27 ð 38,4 ï

29 ð 42,3 ï

ð Хидротретирано масло, получено от отпадни готварски мазнини ï

ð 9,4 ï

ð 12,4 ï

ð Хидротретирано масло, получено от животински мазнини от месопреработка ï

ð 11,9 ï

ð 16,0 ï

ð Чисто рапично масло ï

35 ð 38,5 ï

36 ð 40,0 ï

ð Чисто слънчогледово масло ï

ð 32,7 ï

ð 34,3 ï

ð Чисто соево масло ï

ð 35,3 ï

ð 37,0 ï

ð Чисто палмово масло (при открит басейн за течните отпадъци) ï

ð 50,9 ï

ð 60,0 ï

ð Чисто палмово масло (при технология с улавяне на метан от пресовъчната инсталация) ï

ð 33,0 ï

ð 34,8 ï

ð Чисто масло, получено от отадни готварски мазнини ï 

ð 2,0 ï

ð 2,2 ï

Биогаз от органични битови отпадъци, като заместител на природен 

17

23

Биогаз от течен тор, като заместител на природен газ 

13

16

Биогаз от сух тор, като заместител на природен газ

12 

15

ò нов

(*)    Приетите стойности при процес с използване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) са валидни само ако ЦЯЛАТА топлинна енергия за процеса се осигурява от КПТЕ.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Д. Прогнозни дезагрегирани Прогнозирани разпределени приети стойности за бъдещи видове биогорива и нетранспортни течни горива от биомаса, които през ЯНУАРИ 2008 г. Ö 2016 г. Õ не са били на пазара или са били на пазара в незначителни количества

Дезагрегирани Разпределени приети стойности за отглеждане на селскостопански култури: „eec“ съгласно определението в част В от настоящото приложение Ö включително с емисиите на N2O (в това число при производството на трески от дървесни отпадъци или дървесни култури) Õ

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

1,8

1,8

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

3,3

3,3

Дизелово гориво от дървесни култури, ппроизведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

12,4

12,4

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

3,3

3,3

Бензин от дървесни култури, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталция

12,4

12,4

Диметилов етер (DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

3,1

3,1

Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

11,4

11,4

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

3,1

3,1

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

11,4

11,4

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие

2,5

2,5

Бензин, произведен по процеса на Fischer Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

2,5

2,5

Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газификациране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

2,5

2,5

Метанол, произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприетие

2,5

2,5

Частта от възобновяеми източници на MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанола

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

3

3

Етанол от дървесни отпадъци

1

1

Етанол от дървесина от енергийни култури

6

6

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

1

1

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

4

4

DME от дървесни отпадъци

1

1

DME от бързорастящи дървесни култури

5

5

Метанол от дървесни отпадъци

1

1

Метанол от бързорастящи дървесни култури

5

5

Частта от възобновяеми източници в MTBE

Равни на тези при съответния начин на производство на метанол

ò нов

Дезагрегирани приети стойности за емисиите на N2O от почвата (включени в дезагрегираните приети стойности за емисиите, дължащи се на отглеждане на култури, посочени в таблицата за „еес“)

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

0

0

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0

0

Дизелово гориво от дървесни култури, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталацияt

4,4

4,4

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0

0

Бензин от дървесни култури, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

4,4

4,4

Диметилов етер (DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Диметилов етер (DME) от бързоратящи дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

4,1

4,1

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

4,1

4,1

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Бензин, произведен по процеса на Fischer-Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Метанол, произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Частта от възобновяеми източници на MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанол

ò нов

Дезагрегирани приети стойности за преработката: „ер“, съгласно определението в част В от настоящото приложение

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

5

7

Етанол от дървесина

12

17

Биодизел, произведен от дървесина чрез реакцията на Fischer-Tropsch

0

0

DME от дървесина

0

0

Метанол от дървесина

0

0

Частта от възобновяеми източници в МТБЕ (метил- третичен-бутил-етер)

Equal to that of the methanol production pathway used

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

4,8

6,8

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0,1

0,1

Дизелово гориво от дървесни култури, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0,1

0,1

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0,1

0,1

Бензин от дървесни култури, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

0,1

0,1

Диметилов етер (DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

0

0

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer - Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Метанол, произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

0

0

Частта от възобновяеми източници в MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанола

Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението: „etd“, съгласно определението в част В от настоящото приложение

ò нов

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

DПриети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

7,1

7,1

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

10,3

10,3

Дизелово гориво от дървесни култури, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

8,4

8,4

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

10,3

10,3

Бензин от дървесни култури, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

8,4

8,4

Диметилов етер (DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

10,4

10,4

Диметилов етер от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

8,6

8,6

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

10,4

10,4

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

8,6

8,6

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer - Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

7,7

7,7

Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

7,9

7,9

Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

7,7

7,7

Метанол, произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

7,9

7,9

Частта от възобновяеми източници на MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанола

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ð нов

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

2

2

Етанол от дървесни отпадъци

4

4

Етанол от дървесни отпадъци

2

2

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

3

3

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

2

2

DME от дървесни отпадъци

4

4

DME от бързорастящи дървесни култури

2

2

Метанол от дървесни отпадъци

4

4

Метанол от бързорастящи дървесни култури

2

2

Частта от възобновяеми източници в MTBE

Equal to that of the methanol production pathway used

Дезагрегирани приети стойности във връзка с транспорта и разпределението само на крайното гориво. Тези стойности вече са включен в таблицата за „емисиите във връзка с транспорта и разпределението „etd“ съгласно определението в част В от настоящото приложение, но посочените по-долу стойности биха били полезни ако даден стопански оператор желае да декларира действителните транспортни емисии във връзка само с транспортирането на суровините).

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

DПриети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

1,6

1,6

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

1,2

1,2

Дизелово гориво от дървесни култури, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

1,2

1,2

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

1,2

1,2

Бензин от дървесни култури, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

1,2

1,2

Диметилов етер (DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

2,0

2,0

Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

2,0

2,0

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

2,0

2,0

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

2,0

2,0

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предпритие

2,0

2,0

Бензин, произведен по процеса на Fischer Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

2,0

2,0

Диметилов етер (DME), произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

2,0

2,0

Метанол, произведен от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

2,0

2,0

Частта от възобновяеми източници на MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанола

Общи стойности за отглеждането, преработката, транспорта и разпределението

Начини на производство на биогорива и на нетранспортни течни горива от биомаса

Типични стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

13,7

15,7

Дизелово гориво от дървесни отпадъци, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

13,7

13,7

Дизелово гориво от дървесни култури, произведено по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

20,9

20,9

Бензин от дървесни отпадъци, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

13,7

13,7

Бензин от дървесни видове, произведен по процеса на Fischer-Tropsch в самостоятелна инсталация

20,9

20,9

Диметилов етер(DME) от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

13,5

13,5

Диметилов етер (DME) от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

20,0

20,0

Метанол от дървесни отпадъци, произведен в самостоятелна инсталация

13,5

13,5

Метанол от дървесни култури, произведен в самостоятелна инсталация

20,0

20,0

Дизелово гориво, произведено по процеса на Fischer - Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

10,2

10,2

Бензин, произведен по процеса на Fischer – Tropsch от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

10,4

10,4

Диметилов етер (DME) от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

10,2

10,2

Метанол от продукта от газифициране на черна луга в инсталация, интегрирана в целулозно предприятие

10,4

10,4

Частта от възобновяеми източници на MTBE

Същите стойности както при съответния начин на производство на метанола

Начин на производство на биогорива и течни горива от биомаса

Типични емисии на парникови газове (gCO2eq/MJ)

Приети стойности на емисиите на парникови газове

(gCO2eq/MJ)

Етанол от пшенична слама

11

13

Етанол от дървесни отпадъци

17

22

Етанол от дървесина от енергийни култури

20

25

Биодизел, произведен от дървесни отпадъци чрез реакцията на Fischer-Tropsch

4

4

Биодизел, произведен от бързорастящи дървесни култури чрез реакцията на Fischer-Tropsch

6

6

DME от дървесни отпадъци

5

5

DME от бързорастящи дървесни култури

7

7

Метанол от дървесни отпадъци

5

5

Метанол от бързорастящи дървесни култури

7

7

Частта от възобновяеми ресурси в MTBE

Равни на тези при съответния вариант за производство на метанол

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Правила за изчисляване на въздействието върху емисиите на парникови газове на газообразни и твърди горива от биомаса и на съответните сравнителни изкопаеми горива

A.    Типични и приети стойности на намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса, ако са произведени без нетни въглеродни емисии във връзка с промени в земеползването

ДЪРВЕСНИ ТРЕСКИ (woodchips)

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транс-портни разстоя-ния

Типични намаления на емисиите на парникови газове

Приети намаления на емисиите на парникови газове

Топлина

Eлектро-енергия

Топлина

Eлектро-енергия

Трески от горскостопански остатъци

1 до 500 km

93%

89%

91%

87%

500 до 2500 km

89%

84%

87%

81%

2500 до 10 000 km

82%

73%

78%

67%

Над 10000 km

67%

51%

60%

41%

Трески от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus)

2500 до 10 000 km

64%

46%

61%

41%

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

89%

83%

87%

81%

500 до 2500 km

85%

78%

84%

76%

2500 до 10 000 km

78%

67%

74%

62%

Над 10000 km

63%

45%

57%

35%

Трески от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

91%

87%

90%

85%

500 до 2500 km

88%

82%

86%

79%

2500 до 10 000 km

80%

70%

77%

65%

Над 10000 km

65%

48%

59%

39%

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

93%

89%

92%

88%

500 до 2500 km

90%

85%

88%

82%

2500 до 10000 km

82%

73%

79%

68%

Над 10000 km

67%

51%

61%

42%

Трески от промишлени дървесни отпадъци

1 до 500 km

94%

92%

93%

90%

500 до 2500 km

91%

87%

90%

85%

2500 до 10 000 km

83%

75%

80%

71%

Над 10000 km

69%

54%

63%

44%

ДЪРВЕСНИ ТРЕСКИ (wood Pellets)*

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транс-портни разстоя-ния

Типични намаления на емисиите на парникови газове

Приети намаления на емисиите на парникови газове

Топлина

Електро-енергия

Топлина

Електро-енергия

Дървес-ни брикети или пелети от горско-стоп. остатъци

Случай 1

1 до 500 km

58%

37%

49%

24%

500 до 2500 km

58%

37%

49%

25%

2500 до 10000 km

55%

34%

47%

21%

Над 10000 km

50%

26%

40%

11%

Случай 2a

1 до 500 km

77%

66%

72%

59%

500 до 2500 km

77%

66%

72%

59%

2500 до 10000 km

75%

62%

70%

55%

Над 10000 km

69%

54%

63%

45%

Случай 3a

1 до 500 km

92%

88%

90%

85%

500 до 2500 km

92%

88%

90%

86%

2500 до 10000 km

90%

85%

88%

81%

Над 10000 km

84%

76%

81%

72%

Дървес-ни брикети или пелети от бързо-оборотникултури (Euca-lyptus)

Случай 1

2500 до 10000 km

40%

11%

32%

-2%

Случай 2a

2500 до 10000 km

56%

34%

51%

27%

Случай 3a

2500 до 10000 km

70%

55%

68%

53%

Дървес-ни брикети или пелети от бързо-оборотни култури –тополи без торене)

Случай 1

1 до 500 km

54%

32%

46%

20%

500 до 10000 km

52%

29%

44%

16%

Над 10000 km

47%

21%

37%

7%

Случай 2a

1 до 500 km

73%

60%

69%

54%

500 до 10000 km

71%

57%

67%

50%

Над 10000 km

66%

49%

60%

41%

Случай 3a

1 до 500 km

88%

82%

87%

81%

500 до 10000 km

86%

79%

84%

77%

Над 10000 km

80%

71%

78%

67%

Дървес-ни брикети или пелети от бързо-оборотни култури (топлоли – с торене)

Случай 1

1 до 500 km

56%

35%

48%

23%

500 до 10000 km

54%

32%

46%

20%

Над 10000 km

49%

24%

40%

10%

Случай 2a

1 до 500 km

76%

64%

72%

58%

500 до 10000 km

74%

61%

69%

54%

Над 10000 km

68%

53%

63%

45%

Случай 3a

1 до 500 km

91%

86%

90%

85%

500 до 10000 km

89%

83%

87%

81%

Над 10 000 km

83%

75%

81%

71%

Стволова дърве-сина

Случай 1

1 до 500 km

57%

37%

49%

24%

500 до 2500 km

58%

37%

49%

25%

2500 до 10000 km

55%

34%

47%

21%

Над 10000 km

50%

26%

40%

11%

Случай 2a

1 до 500 km

77%

66%

73%

60%

500 до 2500 km

77%

66%

73%

60%

2500 до 10000 km

75%

63%

70%

56%

Над 10000 km

70%

55%

64%

46%

Случай 3a

1 до 500 km

92%

88%

91%

86%

500 до 2500 km

92%

88%

91%

87%

2500 до 10000 km

90%

85%

88%

83%

Над 10000 km

84%

77%

82%

73%

Дървес-ни брикети или пелети от остатъци от дърво-обработ-ващата промиш-леност

Случай 1

1 до 500 km

75%

62%

69%

55%

500 до 2500 km

75%

62%

70%

55%

2500 до 10000 km

72%

59%

67%

51%

Над 10000 km

67%

51%

61%

42%

Случай 2a

1 до 500 km

87%

80%

84%

76%

500 до 2500 km

87%

80%

84%

77%

2500 до 10 000 km

85%

77%

82%

73%

Над 10000 km

79%

69%

75%

63%

Случай 3a

1 до 500 km

95%

93%

94%

91%

500 до 2500 km

95%

93%

94%

92%

2500 до 10000 km

93%

90%

92%

88%

Над 10000 km

88%

82%

85%

78%

*    Случай 1 се отнася за процеси, при които технологичната топлинна енергия за пелетиращата инсталация се осигурява от котел на природен газ. Електроенергията за пелетиращата инсталация е от мрежата;

Случай 2a се отнася за процеси, при които за осигуряване на технологичната топлинна енергия се използва котел за дървесни трески, захранван с предварително подсушени трески. Електроенергията за пелетиращата инсталация е от мрежата;

Случай 3a се отнася за процеси, при които топлинната енергия и електроенергията за пелетиращата инсталация се осигуряват от инсталация за КПТЕ, използваща за гориво предварително подсушени дървесни трески.

ПРОИЗВОДСТВА НА БАЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СУРОВИНИ

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транс-портни разстоя-ния

Типични намаления на емисиите на парникови газове

Приети намаления на емисиите на парникови газове

Топлина

Eлектро-енергия

Топлина

Електро-енергия

Селскостопански остатъци с плътност <0,2 t/m3*

1 до 500 km

95%

92%

93%

90%

500 до 2500 km

89%

83%

86%

80%

2500 до 10000 km

77%

66%

73%

60%

Над 10000 km

57%

36%

48%

23%

Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3**

1 до 500 km

95%

92%

93%

90%

500 до 2500 km

93%

89%

92%

87%

2500 до 10000 km

88%

82%

85%

78%

Над 10000 km

78%

68%

74%

61%

Пелети от слама

1 до 500 km

88%

82%

85%

78%

500 до 10000 km

86%

79%

83%

74%

Над 10000 km

80%

70%

76%

64%

Брикети от багаса

500 до 10000 km

93%

89%

91%

87%

Над 10000 km

87%

81%

85%

77%

Кюспе от палмово семе

Над 10000 km

20%

-18%

11%

-33%

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10000 km

46%

20%

42%

14%

* Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).

** Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно).

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ*

Системи за производство на биогаз

Технологи-чен вариант

Типични намаления на емисиите на парникови газове

DПриети намаления на емисиите на парникови газове

Течен тор 10  

Слу-чай 1

Открит остатък от разлага-нето 11

146%

94%

Затворен остатък от разлага-нето 12

246%

240%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

136%

85%

Затворен

227%

219%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

142%

86%

Затворен

243%

235%

Царе-вица, цели расте-ния 13

Слу-чай 1

Открит остатък от разлагането

36%

21%

Затворен остатък от разлагането

59%

53%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

34%

18%

Затворен остатък от разлагането

55%

47%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

28%

10%

Затворен остатък от разлагането

52%

43%

Био-отпа-дъци

Слу-чай 1

Открит остатък от разлагането

47%

26%

Затворен остатък от разлагането

84%

78%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

43%

21%

Затворен остатък от разлагането

77%

68%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

38%

14%

Затворен остатък от разлагането

76%

66%

*    Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател.

Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електроенергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е Случай 1.

Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електроенергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

БИОГАЗ, ИЗПОЛЗВАН ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ПОЛУЧЕН ОТ СМЕСИ НА ТОР И ЦАРЕВИЦА

Системи за производство на биогаз

Технологи-чен вариант

Типични намаления на емисиите на парникови газове

Приети намаления на емисиите на парникови газове

Смес тор – царе-вица

80% - 20%

Слу-чай 1

Открит остатък от разлагането

72%

45%

Затворен остатък от разлагането

120%

114%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

67%

40%

Затворен остатък от разлагането

111%

103%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

65%

35%

Затворен остатък от разлагането

114%

106%

Смес тор – царе-вица 70% - 30%

Слу-чай 1

Открит остатък от разлагането

60%

37%

Затворен остатък от разлагането

100%

94%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

57%

32%

Затворен остатък от разлагането

93%

85%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

53%

27%

Затворен остатък от разлагането

94%

85%

Смес тор – царе-вица 60% - 40%

Слу-чай 1

Открит остатък от разлагането

53%

32%

Затворен остатък от разлагането

88%

82%

Слу-чай 2

Открит остатък от разлагането

50%

28%

Затворен остатък от разлагането

82%

73%

Слу-чай 3

Открит остатък от разлагането

46%

22%

Затворен остатък от разлагането

81%

72%

 

БИОМЕТАН ЗА ТРАНСПОРТНИ ЦЕЛИ*

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Типични намаления на емисиите на парникови газове

Приети намаления на емисиите на парникови газове

Течен тор

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

117%

72%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

133%

94%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

190%

179%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

206%

202%

Царевица, цели растения

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

35%

17%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

51%

39%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

52%

41%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

68%

63%

Биоотпадъци

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

43%

20%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

59%

42%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

70%

58%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

86%

80%

*Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 gCO2 eq./MJ.

биометан – СМЕСИ ТОР И ЦАРЕВИЦА*

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Типични намаления на емисии на парникови газове

Приети намаления на eмисии на парникови газове

Смес тор – царевица

80% - 20%

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 14

62%

35%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 15

78%

57%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

97%

86%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

113%

108%

Смес тор – царевица

70% - 30%

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

53%

29%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

69%

51%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

83%

71%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

99%

94%

Смес тор – царевица

60% - 40%

Открит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

48%

25%

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

64%

48%

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

74%

62%

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

90%

84%

* Намаленията на емисиите на парникови газове във връзка с биометана се отнасят само за компресиран биометан, при съответно сравнение с изкопаемо гориво за транспортни цели с емисии 94 gCO2 eq./MJ.

Б. Методика

1.    Емисиите на парникови газове при производството и използването на биогорива се изчисляват, както следва:

a)    Емисиите на парникови газове от производството и използването на газообразни и твърди горива от биомаса преди преобразуването им в електроенергия и енергия за отопление и охлаждане, се изчисляват, както следва:

E = eec + el + ep + etd + eu - esca– eccs - eccr,

където:

E = общи емисии от производството на горивото преди енергийното преобразуване;

eec = емисии от добива или отглеждането на суровините;

el = осреднени годишни емисии от промените на въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването;

ep = емисии от преработката;

etd = емисии от транспорта и разпределението;

eu = емисии при използването на съответното гориво;

esca = намаления на емисиите поради натрупване на въглерод в почвата в резултат от подобрена селскостопанска практика;

eccs = намаления на емисии от улавяне и съхранение на СО2 в геоложки обекти; и

eccr = намаления на емисии от улавяне на СО2 от изгарянето на биогорива, заменили изкопаеми горива.

Не се отчитат емисиите при производството на съответни машини и съоръжения.

б)    В случай на съвместно разлагане на различни субстрати в биогазова инсталация за производство на биогаз или биометан, типичните и приетите стойности на емисиите на парникови газове се изчисляват, както следва:

E =

където:

E = емисии на парникови газове за MJ биогаз или биометан, произведен чрез съвместно разлагане на определената смес от субстрати

Sn = дял на суровината n в енергийното съдържание

En = емисии в gCO2/MJ за начина на производство n, както е посочено в част Г от настоящия документ*

Sn =

където:

   Pn = добита енергия [MJ] за килограм влажна вложена суровина n**

   Wn = тегловен коефициент за субстрата n, дефиниран както следва:

където:

In = годишно постъпило в биореактора количество на субстрата n [тонове свежа маса]

AMn = средногодишна влажност на субстрата n [kg вода / kg свежа маса]

SMn = стандартна влажност на субстрата n***.

* Ако за субстрат се използва животински тор се добавя премия в размер на 45 gCO2eq/MJ тор (-54 kg CO2eq/t свежа маса) заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето.

** За изчисляване на типичните и приетите стойности се използват следните стойности на Pn:

P(царевица):    4,16 [MJбиогаз/kg влажна царевица при 65 % влажност]

P(тор): 0,50 [MJбиогаз/kg влажен тор при 90 % влажност]

P(биоотпадъци) 3,41 [MJбиогаз/kg влажни биоотпадъци при 76 % влажност]

***За субстрата SMn се използват следните стойности на стандартната влажност:

SM(царевица):    0,65 [kg вода/kg свежа маса]

SM(тор):    0,90 [kg вода/kg свежа маса]    

SM(Biowaste):    0,76 [kg вода/kg свежа маса]

в)    В случай на съвместно разлагане на n субстрати в биогазова инсталация за производство на електроергия или биометан, действителните емисии на парникови газове във връзка с производството на биогаз или биометан се сизчисляват, както следва:

 

където:

E= общите емисии от производството на биогаз или биометан преди енергийното преобразуване;

Sn = дял на суровината n, изразен като дробна част от постъпващата в биореактора суровина

eec,n = емисии от добива или отглеждането на суровината n;

etd,feedstock,n = емисии от транспорта на суровината n до биореактора;

el,n = осреднени годишни емисии от промени във въглеродните запаси, причинени от промени в земеползването, отнасящи се за суровината n;

esca = намаление на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление във връзка със суровината n*;

ep = емисии от преработката;

etd,product = емисии от транспорта и разпределението на биогаза или биометана;

eu = емисии при използването на горивото, т.е. парникови газове, отделени при горенето;

eccs = намаления на емисии от улавяне и съхранение на СО2 в геоложки обекти; and

eccr = намаления на емисии от улавяне на СО2 от изгарянето на биогорива, заменили изкопаеми горива.

* За esca се отчита премия в размер на 45 gCO2eq. / MJ тор заради подобрена селскостопанска практика и управление на торенето, в случай че при производството на биогаз и биометан се използва животински тор.

г)    Емисиите на парникови газове от използването на газообразни и твърди горива от биомаса при производството на електроенергия, топлинна и охладителна енергия, включващи енергийното преобразуване до електроенергия и/или топлинна или охладителна енергия, се изчисляват както следва:

i)        За енергийни инсталации, генериращи само топлина:

ii) За енергийни инсталации, генериращи само електроенергия:

където:

ECh,el    = общите емисии на парникови газове за окончателния енергиен продукт.

E    = общите емисии на парникови газове за горивото преди крайното преобразуване.

ηel    = електрическият к.п.д., дефиниран като отношение на годишното електропроизводство към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh    = топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество полезно топлопроизводство към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

(iii) По отношение на електроенергията или механичната енергия, идващи от енергийни инсталации, които произвеждат и полезна топлинна енергия заедно с електроенергията и/или механичната енергия:

iv)     По отношение на полезната топлинна енергия, идваща от инсталации, които произвеждат топлинна енергия заедно с електроенергия и/или механична енергия:

където:

ECh,el = общите емисии на парникови газове във връзка с окончателния енергиен продукт.

E    = общите емисии на парников газове за горивото преди окончателното преобразуване.

ηel = к.п.д. на електропроизводството, дефиниран като отношение на годишното електропроизводство към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

ηh = топлинният к.п.д., дефиниран като отношение на годишното количество полезно топлопроизводство към годишното количество постъпила енергия с горивото, на база на енергийното съдържание на горивото.

Cel = Ексергийният дял в електроенергията и/или механичната енергия, прието е, че е 100 % (Cel = 1).

Ch = к.п.д. при идеален процес на Карно (ексергийният дял в полезната топлинна енергия).

К.п.д. при идеален процес на Карно, Ch, за полезната топлинна енергия при различни температури се дефинира като:

където:

Th = абсолютна температура (изразена в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на доставка.

T0    =    абсолютна температура на околната среда, зададена да е 273,15 келвина (равно на 0 °C)

Ако Th < 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch    =    к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на 0,3546

За целите на изчислението са валидни следните дефиниции:

i) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електроенергия и/или механична енергия;

ii) „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

iii) „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

2.    Емисиите на парникови газове от газообразните и твърдите горива от биомаса се изразяват, както следва:

a)    емисиите на парникови газове от газообразни и твърди горива от биомаса, E, се изразяват в грамове CO2 еквивалент за MJ енергийно съдържание на горивото, gCO2eq /MJ.

б)    емисиите на парникови газове от производството на топлинна или електрическа енергия, произведени от газообразни или твърди горива от биомаса, EC, се изразяват в грамове CO2 за MJ от крайния енергиен продукт (топлинна или електрическа енергия), gCO2eq /MJ.

Ако топлинната и охладителната енергия са когенерирани с електроенергия, емисиите се разпределят между топлинната и електрическата енергия (в съответствие с точка 1, буква г)), независимо дали топлинната енергия се използва за отопление или охлаждане. 16  

В случаите, при които емисиите на парникови газове от добива или отглеждането на суровини eec са изразени в единицата g CO2eq/тон суха маса от суровината, преобразуването в грамове CO2 еквивалент за MJ гориво, gCO2eq /MJ се изчислява, както следва:

където:

Емисиите за тон суха маса от суровината се изчисляват, както следва:

3.    Намаленията на емисиите на парникови газове в резултат от използването на газообразни и твърди горива от биомаса се изчисляват, както следва:

a) намаления на емисиите на парникови газове при използване на газообразни и твърди горива от биомаса, използвани като транспортни горива:

SAVING = (EF(t) – EB(t)/ EF(t))

където:

EB(t) = общите емисии при твърдото или газообразно гориво от биомаса; и

EF(t)  = общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при транспортни приложения

б) намаление на емисиите на парникови газове при отопление и охлаждане и при генериране на електроенергия с газообразни или твърди горива от биомаса:

SAVING = (ECF(h&c,el) – ECB(h&c,el))/ECF (h&c,el),     

където:

ECB(h&c,el)= общите емисии при генерирането на топлинна и електрическа енергия,

ECF(h&c,el) = общите емисии при използваното за сравнение изкопаемо гориво при генерирането на полезна топлинна енергия или електроенергия.

4.    Видовете парникови газове, които се отчитат във връзка с точка 1, са CO2, N2O и CH4. При изчисляването на CO2 еквивалента тези газове се отчитат със следните коефициенти:

CO2: 1

N2O: 298

CH4: 25

5.    Емисиите от добива, реколтирането или отглеждането на суровини, eec, включват емисиите от самия процес на добив, реколтиране или отглеждане; от прибирането, сушенето и складирането на суровините; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса; както и от производството на химикали или продукти, узползвани при добива или отглеждането на суровините. Улавянето на CO2 в процеса на отглеждане на суровините се изключва от изчисленията. Като алтернативна възможност спрямо използването на действителните стойности на емисиите могат да се направят оценки на емисиите от отглеждането на селскостопанска биомаса — чрез използване на регионални средни стойности за емисии при отглеждането, включени в докладите, упоменати в член 28, параграф 4 и в информацията относно дезагрегираните приети стойности на емисиите при отглеждането, включена в настоящото приложение. При отсъствие на съответна информация в горепосочените доклади се допуска да се изчислят средни стойности на базата на местната селскостопанаска практика, например въз основа на данните за група от селски стопанства.

   Като алтернативна възможност на използването на действителните стойности могат да се направят оценки за емисиите при отглеждането и добива на горскостопанска биомаса чрез използване на средни стойности за емисиите при отглеждането и дърводобива, изчислени за географски райони и на национално равнище.

6.    За целите на изчисляването по точка 3, намалението на емисиите в резултат от подобрено селскостопанско управление, като например преминаване към намалена или нулева обработка на почвата, подобрено редуване на културите, използване на защитни култури, включително управление на остатъците от културите, както и използване на органични подобрители на почвата (например компост, естествен тор, ферментационен продукт), се отчита само ако бъдат представени солидни и проверими данни, че въглеродното съдържание на почвата се е увеличило през периода на отглеждане на суровини, като са взети под внимание емисиите в случаите, при които подобни практики водят до увеличена употреба на торове и хербициди.

7.    Средногодишните емисии в резултат на изменения във въглеродните запаси, дължащи се на промяна в земеползването, el, се изчисляват чрез разпределяне по равно на общите емисии за период от 20 години. За изчисляване на посочените емисии се прилага следната формула:

el = (CSRCSA) × 3,664 × 1/20 × 1/P– eB,( 17 )

където:

el = средногодишните емисии на парникови газове в резултат на изменение на въглеродните запаси, дължащо се на промени в земеползването (изразени като маса CO2 еквивалент за единица енергийно съдържание на газообразното или твърдо гориво от биомаса). „Обработваемата земя“( 18 ) и „трайните насаждения“( 19 ) се разглеждат като един вид земеползване;

CSR = въглеродните запаси на единица площ на база референтно земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). Като референтно се отчита земеползването през по-късния от следните два момента: януари 2008 г. или 20 години преди добива на суровината;

CSA = въглеродните запаси на единица площ на база действително земеползване (изразени като маса (в тонове) на наличния въглерод на единица площ, включително в почвата и в растителността). В случаите, когато въглеродните запаси се натрупват в продължение на повече от една година, стойността на CSA се равнява на предвижданите запаси на единица площ след 20 години, или при достигане на максимална степен на развитие на културите, в зависимост от това кое от двете условия настъпи по-рано; и

P = производителността на културата (изразена като енергията на газообразното или твърдо гориво от биомаса, получена от единица земна площ годишно).

eB = премия от 29 gCO2eq /MJ за газообразинте и твърдите горива от биомаса, получена от възстановена деградирала земя, при условията, предвидени в точка 8.

8.    Премията от of 29 gCO2eq /MJ се дава ако са налице доказателства, че съответната земя:

a) не е била ползвана за селскостопански или някакви други дейности през януари 2008 г.; и

б) представлява земя със силно влошено качество, включително земя, ползваная в миналото за селскостопански цели.

Премията от 29 gCO2eq /MJ се прилага за срок от 20 години, считано от датата на преобразуването на земята за селскостопанско ползване, при условие че е осигурено постоянно нарастване на въглеродните запаси и значимо намаляване на ерозията (за земите, попадащи в категория б).

9.    „Земи със силно влошено качество“ означава земи, които за значителен период са били или засолени в значителна степен, или са имали особено ниско съдържание на органични вещества и са силно ерозирали.

10    В съответствие с посоченото в приложение V, част В, точка 10 от настоящата директива, указанията за изчисляване на въглеродните земни запаси 20 , приети във връзка с тази директива и при използване на „Указанията от 2006 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове — том 4“, и в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013 21 и Регламент (ДА СЕ ВЪВЕДЕ НОМЕРЪТ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЛАМЕНТА 22 ) служат като основа за изчисляването на въглеродните земни запаси.

11.    Емисиите от преработка, ep, включват емисиите от самата преработка; от отпадъците и ефектите извън разглежданите граници на процеса; а също и от производството на химикали и продукти, използвани при преработката.

   При отчитането на потреблението на електроенергия, която не е генерирана от съответната инсталация за производство на газообразно гориво от биомаса, коефициентът на специфични емисии на парникови газове в резултат на производството и разпределението на електроенергията се приема за равен на средния коефициент на специфични емисии при производството и разпределението на електроенергия в съответния определен регион.Чрез дерогация от това правило производителите могат да използват средна стойност за емисиите на отделна електроцентрала по отношение на електроенергията, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа.

При отчитането на потреблението на електроенергия, която не е генерирана в рамките на съответната инсталация за производство на твърдо гориво от биомаса, коефициентът на специфични емисии на парникови газове от производството и разпределението на електроенергия се приема за равен на този на сравнителното изкопаемо гориво ECF(el), посочена в параграф 19 от настоящото приложение. Чрез дерогаия от това правило производителите могат да използват средна стойност за емисиите на отделна електроцентрала по отношение на електроенергията, произведена от тази централа, ако централата не е свързана към електроенергийната мрежа. 23

   Емисиите от преработка включват в съответните случаи емисиите от сушенето на междинни продукти и материали.

12.    Емисиите от транспорт и разпределение, etd, включват емисиите за транспорт на суровините и междинните продукти, както и за складиране и разпределение на крайните продукти. Емисиите от транспорт и разпределение, които се отчитат по точка 5, не са включени в настоящата точка.

13.    Емисиите на CO2 в резултат от използването на горивото, eu, се отчитат като нулеви по отношение на газообразните и твърди горива от биомаса. Емисиите на различните от CO2 парникови газове (CH4 и N2O) при използването на горивото се включват в стойността на eu.

14.    Намаленията на емисии в резултат от улавяне и съхранение в геоложки формации, , eccs, които не са вече отчетени в ep, се ограничават до избегнатите емисии чрез улавянето и съхранението на CO2, които са пряко свързани с добива, транспорта, препработката и разпределението на газообразното или твърдо гориво от биомаса, ако съхранението е в в съответствие с Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации.

15.    Намаленията на емисии в резултат от улавяне на емисии на СО2 от гориво от биомаса, използвано за замяна на изкопаемо гориво, eccr, трябва да са пряко свързани с производството на газообразното или твърдо гориво от биомаса, на което се приписват, и се ограничават до избягването на емисии чрез улавяне на CO2, чието въглеродно съдържание произхожда от биомаса, използвана за замяна на изкопаемо гориво в енергийния или транспортния сектор.

16.    В случаите, при които когенерационна инсталация — подаваща топлинна енергия и/или електроенергия на процес за производство на гориво, чиито емисии се изчисляват — произвежда допълнителна електроенергия и/или допълнителна полезна топлинна енергия, емисиите на парникови газове се разпределят между електроенергията и полезната топлинна енергия в съответствие с температурата на топлинната енергия (която отразява полезността (ценността) на топлинната енергия. Коефициентът на разпределение, наречен к.п.д. на идеален процес на Карно Ch, се изчислява както следва за полезната топлинна енергия при различни температури:

където:

Th     = Абсолютната температура (в келвини) на полезната топлинна енергия в точката на нейната доставка.

T0 = Температура на околната среда, зададена да е 273,15 келвина (равно на 0 °C)

Ако Th < 150 °C (423,15 келвина), Ch може да се дефинира алтернативно, както следва:

Ch = к.п.д. при идеален процес на Карно и температура 150 °C (423,15 келвина), равен на 0,3546

За целите на това изчисление се използват действителните стойности на к.п.д., дефинирани като отношение съответно на годишната произведена механична енергия, електроенергия и топлинна енергия към годишната постъпила енергия.

За целите на изчислението са валидни следните дефиниции:

a) „когенерация“ означава едновременното производство в един и същ процес на топлинна енергия и на електроенергия и/или механична енергия;

б)    „полезна топлинна енергия“ означава топлинна енергия, произведена за задоволяване на икономически обосновано търсене на топлинна енергия за целите на отопление или охлаждане;

в)    „икономически обосновано търсене“ означава търсене, което не надхвърля потребностите за отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия.

17.    Ако при производствения процес на горивото се произвежда съвместно както горивото, чиито емисии се изчисляват, така също и един или повече други продукти („съвместни продукти“), емисиите на парникови газове следва да се разпределят между горивото или съответния междинен продукт при производството му и останалите съвместни продукти, пропорционално на тяхното съответно енергийно съдържание (определено на база долната топлина на изгаряне — за съвместните продукти, различни от електроенергия и топлинна енергия). Интензивността по отношение парниковите газове на допълнителната топлинна енергия или допълнителната електроенергия, е същата като съответната интензивност по отношение на парниковите газове на топлинната енергия или електроенергията, подадени към процеса на горивното производство, и се определя чрез изчисляване на интензивността по отношение на парниковите газове на всички входящи продукти и емисии, включително на суровините, както и на емисиите на CH4 и N2O, съответно във и от когенерационната инсталация, котела или друго съоръжение, подаващо топлинна енергия или електроенергия към процеса на горивното производство. В случай на когенерация на електроенергия и топлинна енергия изчислението се извършва съгласно точка 16.

18.    Във връзка с изчисленията, посочени в точка 17, подлежащите на разпределение емисии са eec + el + esca + тези части от ep, etd, eccs и eccr, които се пораждат включително до този етап от процеса, при който завършва производството на съответния съвместен продукт. Ако е станало прехвърляне на емисии към съвместни продукти на по-ранен технологичен етап от жизнения цикъл, то това прехвърляне следва да засяга само тази част от емисиите, която на завършващия етап от производството е разпределена за междинния горивен продукт, а не всички емисии от производството.

   В случая на биогаз и биометан, за целите на изчислението се вземат предвид всички съвместни продукти, които не попадат в обхвата на точка 7. На отпадъците и остатъците не се разпределят емисии. За целите на изчислението, за съвместните продукти с отрицателно енергийно съдържание се приема, че енергийното им съдържание е нулево.

   За отпадъците и остатъците, включително за вършината и клоните, сламата, люспите, какалашките и ореховите черупки, както и остатъците от преработката, включително суровия глицерин (глицерин, който не е рафиниран) и багасата (остатъци от захарна тръстика) се приема, че имат нулеви емисии на парникови газове в рамките на цялостния жизнен цикъл до процеса на събиране на тези материали, независимо дали се преработват до междинни продукти преди да бъдат трансформирани в съответния краен продукт.

   В случая на газообразни или твърди горива от биомаса, които се произвеждат в рафинерии, различни от комбинацията на преработващи инсталации с котли или с когенерационни инсталации, подаващи на преработващата инсталация топлинна енергия и/или електроенергия, анализираната единица за целите на изчислението по точка 17 следва да е съответната рафинерия.

19.    По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за генериране на електроенергия, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(el) за сравнителното изкопаемо гориво е 183 gCO2eq/MJ електроенергия.

   По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, отопление и охлаждане, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 80 gCO2eq/MJ топлинна енергия.

По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за производство на полезна топлинна енергия, за което може да се докаже пряка физическа замяна на въглища, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на ECF(h) за използваното за сравнение изкопаемо гориво е 124 gCO2eq/MJ топлинна енергия.

   По отношение на газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за транспорт, за целите на изчисленията по точка 3 се приема, че стойността на ECF(t) за използваното за сравнение изкопаемо гориво 94 gCO2eq/MJ.

В.    Дезагрегирани приети стойности за газообразни и твърди горива от биомаса

Дървесни брикети или пелети

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Типични емисии на парникови газове (gCO2 eq/MJ)

Приети емисии на парникови газове (gCO2eq/MJ)

Отглеж-дане

Прера-ботка

Транс-портt

Различни от CO2 емисии при използва-нето на горивата

Отглеж-дане

Прера-ботка

Транс-порт

Различни от CO2 емисии при използва-нето на горивата

Трески от горско-стопански остатъци

1 до 500 km

0,0

1,6

3,0

0,4

0,0

1,9

3,6

0,5

500 до 2500 km

0,0

1,6

5,2

0,4

0,0

1,9

6,2

0,5

2500 до 10000 km

0,0

1,6

10,5

0,4

0,0

1,9

12,6

0,5

Над 10000 km

0,0

1,6

20,5

0,4

0,0

1,9

24,6

0,5

Трески от бързо-оборотни култури (Eucalyptus)

2500 до 10000 km

13,1

0,0

11,0

0,4

13,1

0,0

13,2

0,5

Трески от бързо-оборотни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

3,9

0,0

3,5

0,4

3,9

0,0

4,2

0,5

500 до 2500 km

3,9

0,0

5,6

0,4

3,9

0,0

6,8

0,5

2500 до 10000 km

3,9

0,0

11,0

0,4

3,9

0,0

13,2

0,5

Над 10000 km

3,9

0,0

21,0

0,4

3,9

0,0

25,2

0,5

Трески от бързо-оборотни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

2,2

0,0

3,5

0,4

2,2

0,0

4,2

0,5

500 до 2500 km

2,2

0,0

5,6

0,4

2,2

0,0

6,8

0,5

2500 до 10000 km

2,2

0,0

11,0

0,4

2,2

0,0

13,2

0,5

Над 10000 km

2,2

0,0

21,0

0,4

2,2

0,0

25,2

0,5

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

1,1

0,3

3,0

0,4

1,1

0,4

3,6

0,5

500 до 2500 km

1,1

0,3

5,2

0,4

1,1

0,4

6,2

0,5

2500 до 10000 km

1,1

0,3

10,5

0,4

1,1

0,4

12,6

0,5

Над 10000 km

1,1

0,3

20,5

0,4

1,1

0,4

24,6

0,5

Трески от остатъци от дърво-обработка

1 до 500 km

0,0

0,3

3,0

0,4

0,0

0,4

3,6

0,5

500 до 2500 km

0,0

0,3

5,2

0,4

0,0

0,4

6,2

0,5

2500 до 10000 km

0,0

0,3

10,5

0,4

0,0

0,4

12,6

0,5

Над 10000 km

0,0

0,3

20,5

0,4

0,0

0,4

24,6

0,5

Дървесни брикети или пелети

Системи за произ-водство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Типични емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Приети емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Отглеж-дане

Прера-ботка

Транспорт и разпределение

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Отглеж-дане

Прера-ботка

Transport & distribution

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Дървесни брикети или пелети от горско-стопански остатъци (Случай 1)

1 до 500 km

0,0

25,8

2,9

0,3

0,0

30,9

3,5

0,3

500 до 2500 km

0,0

25,8

2,8

0,3

0,0

30,9

3,3

0,3

2500 до 10000 km

0,0

25,8

4,3

0,3

0,0

30,9

5,2

0,3

Над 10000 km

0,0

25,8

7,9

0,3

0,0

30,9

9,5

0,3

Дървесни брикети или пелети от горско-стопански остатъци (Случай 2a)

1 до 500 km

0,0

12,5

3,0

0,3

0,0

15,0

3,6

0,3

500 до 2500 km

0,0

12,5

2,9

0,3

0,0

15,0

3,5

0,3

2500 до 10000 km

0,0

12,5

4,4

0,3

0,0

15,0

5,3

0,3

Над 10000 km

0,0

12,5

8,1

0,3

0,0

15,0

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от горско-стопански остатъци (Случай 3a)

1 до 500 km

0,0

2,4

3,0

0,3

0,0

2,8

3,6,

0,3

500 до 2500 km

0,0

2,4

2,9

0,3

0,0

2,8

3,5

0,3

2500 до 10000 km

0,0

2,4

4,4

0,3

0,0

2,8

5,3

0,3

Над 10000 km

0,0

2,4

8,2

0,3

0,0

2,8

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(Eucalyptus – Случай 1)

2500 до 10 000 km

11,7

24,5

4,3

0,3

11,7

29,4

5,2

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(Eucalyptus – Случай 2a)

2500 до 10 000 km

14,9

10,6

4,4

0,3

14,9

12,7

5,3

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(Eucalyptus – Случай 3a)

2500 до 10 000 km

15,5

0,3

4,4

0,3

15,5

0,4

5,3

0,3

Дътвесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – с торене – Случай 1)

1 до 500 km

3,4

24,5

2,9

0,3

3,4

29,4

3,5

0,3

500 до 10 000 km

3,4

24,5

4,3

0,3

3,4

29,4

5,2

0,3

Над 10000 km

3,4

24,5

7,9

0,3

3,4

29,4

9,5

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – с торене – Случай 2a)

1 до 500 km

4,4

10,6

3,0

0,3

4,4

12,7

3,6

0,3

500 до 10 000 km

4,4

10,6

4,4

0,3

4,4

12,7

5,3

0,3

Над 10000 km

4,4

10,6

8,1

0,3

4,4

12,7

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – с торене – Случай 3a)

1 до 500 km

4,6

0,3

3,0

0,3

4,6

0,4

3,6

0,3

500 до 10 000 km

4,6

0,3

4,4

0,3

4,6

0,4

5,3

0,3

Над 10000 km

4,6

0,3

8,2

0,3

4,6

0,4

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – без торене – Случай 1)

1 до 500 km

2,0

24,5

2,9

0,3

2,0

29,4

3,5

0,3

500 до 2500 km

2,0

24,5

4,3

0,3

2,0

29,4

5,2

0,3

2500 до 10 000 km

2,0

24,5

7,9

0,3

2,0

29,4

9,5

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – без торене – Случай 2a)

1 до 500 km

2,5

10,6

3,0

0,3

2,5

12,7

3,6

0,3

500 до 10 000 km

2,5

10,6

4,4

0,3

2,5

12,7

5,3

0,3

Над 10000 km

2,5

10,6

8,1

0,3

2,5

12,7

9,8

0,3

Дървесни брикети от бързо-оборотни култури

(тополи – без торене – Случай 3a)

1 до 500 km

2,6

0,3

3,0

0,3

2,6

0,4

3,6

0,3

500 до 10 000 km

2,6

0,3

4,4

0,3

2,6

0,4

5,3

0,3

Над 10000 km

2,6

0,3

8,2

0,3

2,6

0,4

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)

1 до 500 km

1,1

24,8

2,9

0,3

1,1

29,8

3,5

0,3

500 до 2500 km

1,1

24,8

2,8

0,3

1,1

29,8

3,3

0,3

2500 до 10000 km

1,1

24,8

4,3

0,3

1,1

29,8

5,2

0,3

Над 10000 km

1,1

24,8

7,9

0,3

1,1

29,8

9,5

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)

1 до 500 km

1,4

11,0

3,0

0,3

1,4

13,2

3,6

0,3

500 до 2500 km

1,4

11,0

2,9

0,3

1,4

13,2

3,5

0,3

2500 до 10000 km

1,4

11,0

4,4

0,3

1,4

13,2

5,3

0,3

Над 10000 km

1,4

11,0

8,1

0,3

1,4

13,2

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)

1 до 500 km

1,4

0,8

3,0

0,3

1,4

0,9

3,6

0,3

500 до 2500 km

1,4

0,8

2,9

0,3

1,4

0,9

3,5

0,3

2500 до 10000 km

1,4

0,8

4,4

0,3

1,4

0,9

5,3

0,3

Над 10000 km

1,4

0,8

8,2

0,3

1,4

0,9

9,8

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървооб-работването (Случай 1)

1 до 500 km

0,0

14,3

2,8

0,3

0,0

17,2

3,3

0,3

500 до 2500 km

0,0

14,3

2,7

0,3

0,0

17,2

3,2

0,3

2500 до 10000 km

0,0

14,3

4,2

0,3

0,0

17,2

5,0

0,3

Над 10000 km

0,0

14,3

7,7

0,3

0,0

17,2

9,2

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървооб-работването (Случай 2a)

1 до 500 km

0,0

6,0

2,8

0,3

0,0

7,2

3,4

0,3

500 до 2500 km

0,0

6,0

2,7

0,3

0,0

7,2

3,3

0,3

2500 до 10000 km

0,0

6,0

4,2

0,3

0,0

7,2

5,1

0,3

Над 10000 km

0,0

6,0

7,8

0,3

0,0

7,2

9,3

0,3

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървооб-работването (Случай 3a)

1 до 500 km

0,0

0,2

2,8

0,3

0,0

0,3

3,4

0,3

500 до 2500 km

0,0

0,2

2,7

0,3

0,0

0,3

3,3

0,3

2500 до 10000 km

0.0

0.2

4.2

0.3

0.0

0.3

5.1

0.3

Над 10000 km

0.0

0.2

7.8

0.3

0.0

0.3

9.3

0.3

Производства на база селскостопански суровини

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Типични емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Приети емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Отглеж-дане

Прера-ботка

Транспорт и разпреде-ление

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Отглеж-дане

Прера-ботка

Транспорт и разпреде-ление

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Селскостопански остатъци с плътност <0,2 t/m3

1 до 500 km

0,0

0,9

2,6

0,2

0,0

1,1

3,1

0,3

500 до 2500 km

0,0

0,9

6,5

0,2

0,0

1,1

7,8

0,3

2500 до 10 000 km

0,0

0,9

14,2

0,2

0,0

1,1

17,0

0,3

Above 10000 km

0,0

0,9

28,3

0,2

0,0

1,1

34,0

0,3

Селскостопански остатъци с плътност > 0.2 t/m3

1 до 500 km

0,0

0,9

2,6

0,2

0,0

1,1

3,1

0,3

500 до 2500 km

0,0

0,9

3,6

0,2

0,0

1,1

4,4

0,3

2500 до 10 000 km

0,0

0,9

7,1

0,2

0,0

1,1

8,5

0,3

Над 10000 km

0,0

0,9

13,6

0,2

0,0

1,1

16,3

0,3

Пелети от слама

1 до 500 km

0,0

5,0

3,0

0,2

0,0

6,0

3,6

0,3

500 до 10000 km

0,0

5,0

4,6

0,2

0,0

6,0

5,5

0,3

Над 10000 km

0,0

5,0

8,3

0,2

0,0

6,0

10,0

0,3

Брикети от багаса

500 до 10 000 km

0,0

0,3

4,3

0,4

0,0

0,4

5,2

0,5

Над 10 000 km

0,0

0,3

8,0

0,4

0,0

0,4

9,5

0,5

Кюспе от палмово семе

Над 10000 km

21,6

21,1

11,2

0,2

21,6

25,4

13,5

0,3

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10000 km

21,6

3,5

11,2

0,2

21,6

4,2

13,5

0,3



Дезагрегирани приети стойности за биогаз, използван за електропроизводство

Системи за производство на горивото от биомаса

Технология

ТИПИЧНИ [gCO2 eq./MJ]

ПРИЕТИ [gCO2 eq./MJ]

Отглеж-дане

Прера-ботка

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Транс-порт

Кредити заради торта

Отглеж-дане

Прера-ботка

Различни от CO2 емисии при използването на горивата

Транс-порт

Кредити заради торта

Течен тор 24

Случай 1

Открит остатък от разлагането

0,0

69,6

8,9

0,8

-107,3

0,0

97,4

12,5

0,8

-107,3

Затворен остатък от разлагането

0,0

0,0

8,9

0,8

-97,6

0,0

0,0

12,5

0,8

-97,6

Случай 2

Открит остатък от разлагането

0,0

74,1

8,9

0,8

-107,3

0,0

103,7

12,5

0,8

-107,3

Затворен остатък от разлагането

0,0

4,2

8,9

0,8

-97,6

0,0

5,9

12,5

0,8

-97,6

Случай 3

Открит остатък от разлагането

0,0

83,2

8,9

0,9

-120,7

0,0

116,4

12,5

0,9

-120,7

Затворен остатък от разлагането

0,0

4,6

8,9

0,8

-108,5

0,0

6,4

12,5

0,8

-108,5

Царевица – целите растения 25

Случай 1

Открит остатък от разлагането

15,6

13,5

8,9

0,0 26

-

15,6

18,9

12,5

0,0

-

Затворен остатък от разлагането

15,2

0,0

8,9

0,0

-

15,2

0,0

12,5

0,0

-

Случай 2

Открит остатък от разлагането

15,6

18,8

8,9

0,0

-

15,6

26,3

12,5

0,0

-

Затворен остатък от разлагането

15,2

5,2

8,9

0,0

-

15,2

7,2

12,5

0,0

-

Случай 3

Открит остатък от разлагането

17,5

21,0

8,9

0,0

-

17,5

29,3

12,5

0,0

-

Затворен остатък от разлагането

17,1

5,7

8,9

0,0

-

17,1

7,9

12,5

0,0

-

Биоотпадъци

Случай 1

Открит остатък от разлагането

0,0

21,8

8,9

0,5

-

0,0

30,6

12,5

0,5

-

Затворен остатък от разлагането

0,0

0,0

8,9

0,5

-

0,0

0,0

12,5

0,5

-

Случай 2

Открит остатък от разлагането

0,0

27,9

8,9

0,5

-

0,0

39,0

12,5

0,5

-

Затворен остатък от разлагането

0,0

5,9

8,9

0,5

-

0,0

8,3

12,5

0,5

-

Случай 3

Открит остатък от разлагането

0,0

31,2

8,9

0,5

-

0,0

43,7

12,5

0,5

-

Затворен остатък от разлагането

0,0

6,5

8,9

0,5

-

0,0

9,1

12,5

0,5

-

Дезагрегирани стойности за биометан

Системи за производство на биметан

Технологични варианти

ТИПИЧНИ [gCO2 eq./MJ]

ПРИЕТИ [gCO2 eq. /MJ]

Отглеж-дане

Прера-ботка

Подо-бряване

Транс-порт

Компре-сиране в бензино- станцията

Кредити за торта

Отглеж-дане

Прера-ботка

Подо-бряване

Транс-порт

Компре-сиране в бензино- станцията

Кредити за торта

Течен тор

Открит отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

84,2

19,5

1,0

3,3

-124,4

0,0

117,9

27,3

1,0

4,6

-124,4

С изгаряне на отделяния газ

0,0

84,2

4,5

1,0

3,3

-124,4

0,0

117,9

6,3

1,0

4,6

-124,4

Затворен отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

3,2

19,5

0,9

3,3

-111,9

0,0

4,4

27,3

0,9

4,6

-111,9

С изгаряне на отделяния газ

0,0

3,2

4,5

0,9

3,3

-111,9

0,0

4,4

6,3

0,9

4,6

-111,9

Царевица – целите растения

Открит отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

18,1

20,1

19,5

0,0

3,3

-

18,1

28,1

27,3

0,0

4,6

-

С изгаряне на отделяния газ

18,1

20,1

4,5

0,0

3,3

-

18,1

28,1

6,3

0,0

4,6

-

Затворен отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

17,6

4,3

19,5

0,0

3,3

-

17,6

6,0

27,3

0,0

4,6

-

С изгаряне на отделяния газ

17,6

4,3

4,5

0,0

3,3

-

17,6

6,0

6,3

0,0

4,6

-

Биоотпадъци

Открит отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

30,6

19,5

0,6

3,3

-

0,0

42,8

27,3

0,6

4,6

-

С изгаряне на отделяния газ

0,0

30,6

4,5

0,6

3,3

-

0,0

42,8

6,3

0,6

4,6

-

Затворен отатък от разлагането

Без изгаряне на отделяния газ

0,0

5,1

19,5

0,5

3,3

-

0,0

7,2

27,3

0,5

4,6

-

С изгаряне на отделяния газ

0,0

5,1

4,5

0,5

3,3

-

0,0

7,2

6,3

0,5

4,6

-

Г. Общи типични и приети стойности на емисиите на парникови газове за начините на производство на газообразби и твърди горива от биомаса

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Типични емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Приети емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Трески от горскостопански остатъци

1 до 500 km

5

6

500 до 2500 km

7

9

2500 до 10 000 km

12

15

Над 10000 km

22

27

Трески от бързооборотни култури (Eucalyptus)

2500 до 10 000 km

25

27

Трески от бързооборотни култури (тополи – с торене)

1 до 500 km

8

9

500 до 2500 km

10

11

2500 до 10 000 km

15

18

2500 до 10 000 km

25

30

Трески от бързооборотни култури (тополи – без торене)

1 до 500 km

6

7

500 до 2500 km

8

10

2500 до 10 000 km

14

16

2500 до 10 000 km

24

28

Трески от стволова дървесина

1 до 500 km

5

6

500 до 2500 km

7

8

2500 до 10 000 km

12

15

2500 до 10 000 km

22

27

Трески от промишлени остатъци

1 до 500 km

4

5

500 до 2500 km

6

7

2500 до 10 000 km

11

13

Над 10000 km

21

25

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 1)

1 до 500 km

29

35

500 до 2500 km

29

35

2500 до 10000 km

30

36

Над 10000 km

34

41

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 2a)

1 до 500 km

16

19

500 до 2500 km

16

19

2500 до 10000 km

17

21

Над 10000 km

21

25

Дървесни брикети или пелети от горскостопански остатъци (Случай 3a)

1 до 500 km

6

7

500 до 2500 km

6

7

2500 до 10000 km

7

8

Над 10000 km

11

13

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 1)

2500 до 10 000 km

41

46

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 2a)

2500 до 10 000 km

30

33

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (Eucalyptus – Случай 3a)

2500 до 10 000 km

21

22

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 1)

1 до 500 km

31

37

500 до 10000 km

32

38

Над 10000 km

36

43

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 2a)

1 до 500 km

18

21

500 до 10000 km

20

23

Над 10000 km

23

27

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – с торене – Случай 3a)

1 до 500 km

8

9

500 до 10000 km

10

11

Над 10000 km

13

15

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 1)

1 до 500 km

30

35

500 до 10000 km

31

37

Над 10000 km

35

41

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай  2a)

1 до 500 km

16

19

500 до 10000 km

18

21

Над 10000 km

21

25

Дървесни брикети или пелети от бързооборотни дървесни култури (тополи – без торене – Случай 3a)

1 до 500 km

6

7

500 до 10000 km

8

9

Над 10000 km

11

13

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 1)

1 до 500 km

29

35

500 до 2500 km

29

34

2500 до 10000 km

30

36

Над 10000 km

34

41

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 2a)

1 до 500 km

16

18

500 до 2500 km

15

18

2500 до 10000 km

17

20

Над 10000 km

21

25

Дървесни брикети или пелети от стволова дървесина (Случай 3a)

1 до 500 km

5

6

500 до 2500 km

5

6

2500 до 10000 km

7

8

Над 10000 km

11

12

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост (Случай 1)

1 до 500 km

17

21

500 до 2500 km

17

21

2500 до 10000 km

19

23

Над 10000 km

22

27

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост (Случай 2a)

1 до 500 km

9

11

500 до 2500 km

9

11

2500 до 10000 km

10

13

Над 10000 km

14

17

Дървесни брикети или пелети от остатъци от дървообработващата промишленост (Случай 3a)

1 до 500 km

3

4

500 до 2500 km

3

4

2500 до 10000

5

6

Над 10000 km

8

10

Случай 1 се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на природен газ. Електроенергията за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 2 се отнася за процеси, при които за подаването на технологична топлинна енергия към пелетизиращата инсталация се използва котел на дървесни трески. Електроенергията за технологични нужди се купува от мрежата.

Случай 3 се отнася за процеси, при които топлинната и електрическата енергия за пелетизиращата инсталация се осигуряват от когенерационна инсталация, използваща за гориво дървесни трески.

Системи за производство на газообразни и твърди горива от биомаса

Транспортни разстояния

Типични емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Приети емисии на парникови газове (gCO2 eq./MJ)

Селскостопански остатъци с плътност <0,2 t/m3 27

1 до 500 km

4

4

500 до 2500 km

8

9

2500 до 10 000 km

15

18

Над 10000 km

29

35

Селскостопански остатъци с плътност > 0,2 t/m3 28

1 до 500 km

4

4

500 до 2500 km

5

6

2500 до 10 000 km

8

10

Над 10000 km

15

18

Пелети от слама

1 до 500 km

8

10

500 до 10000 km

10

12

Над 10000 km

14

16

Брикети от багаса

500 до 10 000 km

5

6

Над 10 000 km

9

10

Кюспе от палмово семе

Над 10000 km

54

61

Кюспе от палмово семе (без емисии на CH4 от пресовъчната инсталация)

Над 10000 km

37

40



Типични и приети стойности – биогаз за електропроизводство

Системи за производство на биогаз

Технологични варианти

Типична стойност

Приета стойност

Емисии на парникови газове

(g CO2eq/MJ)

Емисии на парникови газове

(g CO2eq/MJ)

Биогаз от течен тор, за електро-производство

Случай 1

Oткрит остатък от разлагането 29

-28

3

Затворен остатък от разлагането 30

-88

-84

Случай 2

Открит остатък от разлагането

-23

10

Затворен остатък от разлагането

-84

-78

Случай 3

Открит остатък от разлагането

-28

9

Затворен остатък от разлагането

-94

-89

Биогаз от царевица — целите растения, за електропроизводство

Случай 1

Открит остатък от разлагането

38

47

Затворен остатък от разлагането

24

28

Случай 2

Открит остатък от разлагането

43

54

Затворен остатък от разлагането

29

35

Случай 3

Открит остатък от разлагането

47

59

Затворен остатък от разлагането

32

38

Биогаз от биоотпадъци, за електропроизводство

Случай 1

Открит остатък от разлагането

31

44

Затворен остатък от разлагането

9

13

Случай 2

Открит остатък от разлагането

37

52

Затворен остатък от разлагането

15

21

Случай 3

Открит остатък от разлагането

41

57

Затворен остатък от разлагането

16

22

Типични и приети стойности за биометан

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Типични емисии на парникови газове

(g CO2eq/MJ)

DПриети емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ)

Биометан от течен тор

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ 31

-20

22

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ 32

-35

1

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

-88

-79

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

-103

-100

Биометан от царевица, целите растения

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

58

73

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

43

52

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

41

51

Close digestate, off-gas combustion

26

30

Биометан от биоотпадъци

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

51

71

Открит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

36

50

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

25

35

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

10

14

Типични и приети стойности —- биогаз за електропроизводство — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса

Системи за производство на биогаз

Технологични варианти

Типични емисии rна парникови газове

(g CO2eq/MJ)

Приети емисии на парникови газове (g CO2eq/MJ)

Тор – царевица

80% - 20%

Случай 1

Открит остатък от разлагането

17

33

Затворен остатък от разлагането

-12

-9

Случай 2

Открит остатък от разлагането

22

40

Затворен остатък от разлагането

-7

-2

Случай 3

Открит остатък от разлагането

23

43

Затворен остатък от разлагането

-9

-4

Тор – царевица

70% - 30%

Случай 1

Открит остатък от разлагането

24

37

Затворен остатък от разлагането

0

3

Случай 2

Открит остатък от разлагането

29

45

Затворен остатък от разлагането

4

10

Случай 3

Открит остатък от разлагането

31

48

Затворен остатък от разлагането

4

10

Тор – царевица

60% - 40%

Случай 1

Открит остатък от разлагането

28

40

Затворен остатък от разлагането

7

11

Случай 2

Открит остатък от разлагането

33

47

Затворен остатък от разлагането

12

18

Случай 3

Открит остатък от разлагането

36

52

Затворен остатък от разлагането

12

18

Забележки:

Случай 1 се отнася за производства, при които необходимите за технологичния процес електрическа и топлинна енергия се осигуряват от самия когенерационен двигател.

Случай 2 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електроенергия идва от мрежата, а технологичната топлина се осигурява от самия когенерационен двигател. В някои държави членки на операторите не се разрешава да използват брутното производство за субсидии и тогава по-вероятната конфигурация е Случай 1.

Случай 3 се отнася за производства, при които необходимата за процеса електроенергия идва от мрежата, а технологичната топлинна енергия се осигурява от котел на биогаз. Такъв е случаят при някои инсталации, при които когенерационният двигател не е в същия обект и биогазът се продава (но без да е да е подобрен до биометан).

Типични и приети стойности — биометан — при използване на смеси от тор и царевица: емисии на парникови газове при дялове в сместа, дадени на база свежа маса

Системи за производство на биометан

Технологични варианти

Типични стойности

Приети стойности

(g CO2eq/MJ)

(g CO2eq/MJ)

Тор – царевица

80% - 20 %

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

32

57

Oткрит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

17

36

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

-1

9

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

-16

-12

Тор – царевица

70% - 30 %

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

41

62

Oткрит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

26

41

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

13

22

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

-2

1

Тор – царевица

60% - 40 %

Oткрит остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

46

66

Oткрит остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

31

45

Затворен остатък от разлагането, без изгаряне на отделяния газ

22

31

Затворен остатък от разлагането, с изгаряне на отделяния газ

7

10

В случай на използване на компресиран биометан като транспортно гориво е необходимо да се добави стойност в размер на 3,3 gCO2eq./MJ биометан към типичните стойности и съответно стойност от 4,6 gCO2eq./MJ биометан към приетите стойности.

ê 2009/28/EО

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Минимални изисквания за хармонизиран модел на национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници

1. Прогнозно крайно потребление на енергия:

Брутно крайно потребление на енергия по отношение на електроенергията, транспорта, топлинната енергия и енергията за охлаждане през 2020 г., като се вземат предвид въздействието на мерки, произтичащи от политиката на енергийна ефективност.

2. Национални секторни цели за 2020 г. и прогнозирани дялове енергия от възобновяеми източници в електроенергията, топлинната енергия и енергията за охлаждане и транспорта:

а) целеви дял енергия от възобновяеми източници в електроенергията през 2020 г.;

б) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в електроенергията;

в) целеви дял енергия от възобновяеми източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане през 2020 г.;

г) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в топлинната енергия и енергията за охлаждане;

д) прогнозна крива на дела енергия от възобновяеми източници в транспорта;

е) национална индикативна крива, както е посочена в член 3, параграф 2 и приложение I, част Б.

3. Мерки за постигането на целите:

а) преглед на всички политики и мерки по отношение на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници;

б) специфични мерки за изпълнение на изискванията на членове 13, 14 и 16, включително необходимостта да се разшири или укрепи съществуващата инфраструктура с оглед улеснено включване на количествата енергия от възобновяеми източници, необходими за постигане на националната цел за 2020 г., мерки за ускоряване на процедурите по разрешение и мерки за намаляване на нетехнологичните пречки във връзка с членове 17—21;

в) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници в сектора на електроенергията;

г) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници при топлинната енергия и енергията за охлаждане;

д) прилагани от държавата-членка или от група от държави-членки схеми за подпомагане използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта;

е) специфични мерки за насърчаване използването на енергия от биомаса, особено за мобилизирането на нови ресурси от биомаса, вземайки предвид:

i) наличието на ресурси от биомаса: както национален потенциал, така и внос;

ii) мерки за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса, като се вземат предвид други потребители на ресурси от биомаса (сектори, основани на селското и горското стопанство);

ж) планирано използване на статистически прехвърляния между държави-членки и планирано участие в съвместни проекти с други държави-членки и трети държави:

i) прогнозно свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници в сравнение с индикативната крива, което може да се прехвърли на други държави-членки;

ii) прогнозен потенциал за съвместни проекти;

(iii) прогнозно търсене на енергия от възобновяеми източници, което ще бъде удовлетворено по начин, различен от вътрешно производство.

4. Оценки:

а) оценка на общия очакван принос на всяка технология за производство на енергия от възобновяеми източници с оглед изпълнение на задължителните цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, на топлинна енергия и енергия за охлаждане, и в транспорта;

б) оценка на общия очакван принос на енергийната ефективност и на мерките за пестене на енергия с оглед изпълнение на задължителните цели за 2020 г. и на индикативната крива за дела на енергията от възобновяеми източници в производството на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорта.

ê 2009/28/EО (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Отчитане на енергия от термопомпи

Количеството аеротермална, геотермална или хидротермална енергия, уловено от термопомпи, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, ERES , се изчислява в съответствие със следната формула:

ERES = Qusable * (1 – 1/SPF)

където:

Qusable = прогнозната обща използваема топлина, доставена от термопомпи, която отговаря на критериите, посочени в член 7 5, параграф 4, приложени, както следва: вземат се предвид само термопомпи, за които SPF > 1,15 * 1/η,

SPF = коефициент за прогнозните средни резултати на термопомпите по сезони,

η съотношението между брутното крайно производство на електроенергия и първичното енергийно потребление за производство на електроенергия и се изчислява като средно за ЕС въз основа на данни от Евростат.

До 1 януари 2013 г. Комисията установява насоки за това как държавите- членки да оценяват стойностите на Q usable и SPF за различните технологии и приложения за термопомпи, като вземат предвид разлики в климатичните условия, по-специално много студен климат.

ê 2009/28/EО

ê 2015/1513 член 2, параграф 13 и приложение II, точка 2

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

33 Част А. Временни предвиждани количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването, дължащи се на суровини за биогорива и течни горива от биомаса (gCO 2eq /MJ) ð  ï

Група суровини

Средно ð  34  ï

Междупроцентилен диапазон, получен при анализа на чувствителността ð  35  ï

Зърнено-житни култури и други култури, богати на скорбяла

12

от 8 до 16

Захарни култури

13

от 4 до 17

Маслодайни култури

55

от 33 до 66

Част Б. Биогорива и други течни горива от биомаса, за които предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването се считат за равни на нула

За равни на нула ще се считат предвижданите количества емисии вследствие на непреки промени в земеползването, причинени от биогорива и нетранспортни други течни горива от биомаса, които са произведени от следните категории суровини:

суровини, които не са изброени в част А от настоящото приложение.

2) суровини, чието производство е довело до пряка промяна в земеползването, т.е. промяна от една от използваните от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) категории растителна покривка — горски земи, пасища, влажни зони, селища или друга земя — в обработваема земя или трайни насаждения ð  36  ï . В такъв случай е трябвало да бъде изчислена стойност на емисиите вследствие на преки промени в земеползването (e l ) в съответствие с приложение V, част В, точка 7.

ê 2015/1513 член 2, параграф 13 и приложение II, точка 3 (адаптиран)

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Част A. Суровини ð за производството на биодизелови горива от нови поколения ï и горива, чийто принос за постигането на целта по член 3, параграф 4, първа алинея, се счита за равен на тяхното енергийно съдържание, умножено по две:

а) водорасли, отглеждани на сушата в басейни или фотобиореактори;

б) фракция на биомасата в смесени битови отпадъци, но не и отделени домакински отпадъци, които подлежат на рециклиране по цели съгласно член 11, параграф 2, буква а) от Директива 2008/98/ЕО;

в) биологични отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 4 от Директива 2008/98/ЕО от частни домакинства, които подлежат на разделно събиране съгласно определението в член 3, параграф 11 от същата директива;

г) фракция на биомасата в промишлени отпадъци, които не подлежат на използване във веригата на хранителните продукти или фуражите, в т.ч. материали от търговията на едро и на дребно, от агрохранителната промишленост, рибарството и аквакултурата, но без суровините, изброени в част Б от настоящото приложение.

д) слама;

е) животински тор и утайка от пречистване на отпадъчни води;

ж) отпадъчни води от производството на палмово масло и празни гроздове от палмови плодове.

з) Ö Талово масло и Õ смола от талово масло;

и) суров глицерин;

й) багаса;

к) гроздови джибри и винена утайка;

л) орехови черупки;

м) шушулки;

н) кочани, почистени от царевичните зърна;

о) фракция на биомасата в отпадъци и остатъчни продукти от горското стопанство и свързаните с него промишлени отрасли като кора, клони, отгледна сеч, листа, иглички, връхчета от дървета, стърготини, талаш, черна луга, кафява луга, съдържащи фибри утайки, лигнин и талово масло;

п) други нехранителни целулозни материали съгласно определението в член 2, втора алинея, буква т).

р) други лигноцелулозни материали съгласно определението в член 2, втора алинея, буква с), с изключение на дървени трупи и фурнирни трупи;

с) възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход.

т) улавяне и използване на въглерод за транспортни цели, ако енергийният източник е възобновяем в съответствие с член 2, втора алинея, буква а);

у) бактерии, ако енергийният източник е възобновяем в съответствие с член 2, втора алинея, буква а).

Част Б. Суровиниð за производството на биогорива ï , чийто принос за постигане на ð минимално допустимия дял, посочен в член 25, параграф 1, е ограничен ï целта, посочена в член 3, параграф 4, първа алинея, се счита за равен на тяхното енергийно съдържание, умножено по две:

a) използвано олио за готвене;

б) животински мазнини, класифицирани в категории 1 и 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета 37

ò нов

в) Меласи, произведени като страничен продукт от рафиниране на захарна тръстика или захарно цвекло, при условие че са спазени най-добрите стандарти в отрасъла за извличане на захар.

ê 2015/1513 член 2, параграф 13 и приложение II, точка 3

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Част A: Максимално допустим принос на течните биогорива, произведени от хранителни или фуражни култури за постигане на целта на ЕС за енергия от възобновяеми източници, съгласно посоченото в член 7, параграф 1

Календарна година

Максимално допустим дял

2021 г.

7,0%

2022 г.

6,7%

2023 г.

6,4%

2024 г.

6,1%

2025 г.

5,8%

2026 г.

5,4%

2027 г.

5,0%

2028 г.

4,6%

2029 г.

4,2%

2030 г.

3,8%

Част Б: Минимално допустими дялове на енергията от биогорива от нови поколения и от биогаз, произведени от посочени в приложение IX суровини, а също и на възобновяеми транспортни горива от небиологичен произход, изкопаеми горива на базата на отпадъци и електроенергия от възобновяеми източници, съгласно посоченото в член 25, параграф 1

Календарна година

Минимално допустим дял

2021 г.

1,5 %

2022 г.

1,85 %

2023 г.

2,2 %

2024 г.

2,55 %

2025 г.

2,9 %

2026 г.

3,6 %

2027 г.

4,4 %

2028 г.

5,2 %

2029 г.

6,0 %

2030 г.

6,8 %

Част В: Минимално допустими дялове на енергията от биогорива от нови поколения и от биогаз, произведени от посочени в част А от приложение IX суровини, съгласно посоченото в член 25, параграф 1

Календарна година

Минимално допустим дял

2021 г.

0,5 %

2022 г.

0,7%

2023 г.

0,9 %

2024 г.

1,1 %

2025 г.

1,3 %

2026 г.

1,75 %

2027 г.

2,2 %

2028 г.

2,65 %

2029 г.

3,1 %

2030 г.

3,6 %

é

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Част A

Директива, подлежаща на отмяна на директива със списък на последователните нейни изменения (съгласно посоченото в член  34)

Директива 2009/28/EО на Европейския парламент и на Съвета

(OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16)

Директива на Съвета 2013/18/EС

(OВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 230)

Директива (ЕС) 2015/1513  

(OВ L 239, 15.9.2015 г., стр. 1)

Само член 2

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство

(посочени в член 34)

Директива

Срок за транспониране

2009/28/EО

25 юни 2009 г.

2013/18/EС

1 юли 2013 г.

(EС) 2015/1513

10 септември 2017 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Таблица на съответствието

Директива 2009/28/EC

Настоящата директива

Член 1

Член 1

Член 2, първа алинея

Член 2, първа алинея

Член 2, втора алинея, уводен текст

Член 2, втора алинея, уводния текст

Член 2, втора алинея, буква a)

Член 2, втора алинея, буква a)

Член 2, втора алинея, букви б), в) и г)

Член 2, втора алинея, буква б)

Член 2, втора алинея, букви д), е), ж), з), и), й), к), л), м), н), о), п), р), с), т), у), ф), х) и ц)

Член 2, втора алинея, букви в), г), д), е), ж), з), и), й), к), л), м), н), о), п), р), с), т), у) и ф)

Член 2, втора алинея, букви ч), ш), щ), aa), бб), вв), гг), дд), ее), жж), зз), ии), йй), кк), лл), мм), нн), оо), пп), рр), сс), тт), уу) и фф)

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 6

Член 5, параграф 1, алинеи 1, 2 и 3

Член 7, параграф 1, алинеи 1, 2 и 3

Член 7, параграф 1, алинея 4

Член 5, параграф 2

Член 5, параграфи 3 и 4

Член 7, параграфи 2 и 3

Член 7, параграфи 4 и 5

Член 5, параграфи 5, 6 и 7

Член 7, параграфи 6, 7 и 8

Член 6

Член 8

Член 7

Член 9

Член 8

Член 10

Член 9

Член 11

Член 10

Член 12

Член 11

Член 13

Член 12

Член 14

Член 13, параграф 1, алинея 1

Член 15, параграф 1, алинея 1

Член 13, параграф 1, алинея 2

Член 15, параграф 1, алинея 2

Член 13, параграф 1, алинея 2, букви а) и б)

Член 13, параграф 1, алинея 2, букви в), г) , д) и е)

Член 15, параграф 1, алинея 2, букви а), б), в) и г)

Член 13, параграф 2

Член 15, параграф 2

Член 15, параграф 3

Член 13, параграфи 3, 4 и 5

Член 15, параграфи 4, 5 и 6

Член 13, параграф 6, първа алинея

Член 15, параграф 7, първа алинея

Член 13, параграф 6, алинеи 2,3,4 и 5

Член 15, параграфи 8 и 9

Член 16

Член 17

Член 14

Член 18

Член 15, параграфи 1 и 2

Член 19, параграфи 1 и 2

Член 15, параграф 3

Член 19, параграфи 3 и 4

Член 15, параграфи 4 и 5

Член 19, параграфи 5 и 6

Член 15, параграф 6, първа алинея, буква a)

Член 19, параграф 7, първа алинея, буква a)

Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка i)

Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б) подточка i)

Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка ii)

Член 15, параграф 6, първа алинея, буква б), подточка ii)

Член 19, параграф 7, първа алинея, буква б), подточка iii)

Член 19, параграф 7, втора алинея

Член 15, параграф 7

Член 19, параграф 8

Член 15, параграф 8

Член 15, параграфи 9 и 10

Член 19, параграфи 9 и 10

Член 19, параграф 11

Член 15, параграфи 11 и 12

Член 19, параграфи 12 и 13

Член 19, параграф 14

Член 16, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8

Член 16, параграфи 9, 10 и 11

Член 20, параграфи 1, 2 и 3

Член 21

Член 22

Член 23

Член 24

Член 25

Член 17, параграф 1, първа и втора алинея

Член 26, параграф 1, първа и втора алинея

Член 26, параграф 1, трета и четвърта алинея

Член 17, параграф 2, първа и втора алинея

Член 17, параграф 2, трета алинея

Член 26, параграф 7, трета алинея

Член 17, параграф 3, първа алинея

Член 26, параграф 2, първа алинея

Член 26, параграф 2, втора алинея

Член 17, параграф 4

Член 26, параграф 3

Член 17, параграф 5

Член 26, параграф 4

Член 17, параграфи 6 и 7

Член 17, параграф 8

Член 26, параграф 9

Член 17, параграф 9

Член 26, параграфи 5, 6 и 8

Член 26, параграф 7, първа и втора алинея

Член 26, параграф 10

Член 18, параграф 1, първа алинея

Член 27, параграф 1, първа алинея

Член 18, параграф 1, първа алинея, букви a, б) и в)

Член 27, параграф 1, първа алинея, букви a), в) и г)

Член 27, параграф 1, първа алинея, буква б)

Член 18, параграф 2

Член 27, параграф 2

Член 18, параграф 3, първа алинея

Член 27, параграф 3, първа алинея

Член 18, параграф 3, втора и трета алинеи

Член 18, параграф 3, четвърта и пета алинеи

Член 27, параграф 3, втора и трета алинеи

Член 18, параграф 4, първа алинея

Член 18, параграф 4, втора и трета алинеи

Член 27, параграф 4, първа и втора алинеи

Член 18, параграф 4, четвърта алинея

Член 18, параграф 5

Член 27, параграф 5

Член 18, параграф 6, първа и втора алинеи

Член 27, параграф 6, първа и втора алинеи

Член 18, параграф 6, трета алинея

Член 18, параграф 6, четвърта алинея

Член 27, параграф 6, трета алинея

Член 27, параграф 6, четвърта алинея

Член 18, параграф 6, пета алинея

Член 27, параграф 6, пета алинея

Член 18, параграф 7, първа алинея

Член 27, параграф 7, първа алинея

Член 27, параграф 7, втора алинея

Член 18, параграфи 8 и 9

Член 19, параграф 1, първа алинея

Член 28, параграф 1, първа алинея

Член 19, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)

Член 28, параграф 1, първа алинея, букви a), б) и в)

Член 28 параграф 1, първа алинея, буква г)

Член 19, параграфи 2, 3 и 4

Член 28, параграфи 2, 3 и 4

Член 19, параграф 5

Член 19, параграф 7, първа алинея

Член 28, параграф 5, първа алинея

Член 19, параграф 7, първа алинея, първо, второ, трето и четвърто тире

Член 19, параграф 7, втора алинея

Член 28, параграф 5, втора алинея

Член 19, параграф 7, трета алинея, уводен текст

Член 28, параграф 5, трета алинея

Член 19, параграф 7, трета алинея, буква a)

Член 28, параграф 5, трета алинея

Член 19, параграф 7, трета алинея, буква б)

Член 19, параграф 8

Член 28, параграф 6

Член 20

Член 29

Член 22

Член 23, параграфи 1 и 2

Член 30, параграфи 1 и 2

Член 23, параграфи 3, 4, 5, 6, 7 и 8

Член 23, параграф 9

Член 30, параграф 3

Член 23, параграф 10

Член 30, параграф 4

Член 24

Член 25, параграф 1

Член 31, параграф 1

Член 25, параграф 2

Член 25, параграф 3

Член 31, параграф 2

Член 25a, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5

Член 32, параграфи 1, 2, 3, 5 и 6

Член 32, параграф 4

Член 26

Член 27

Член 33

Член 34

Член 28

Член 35

Член 29

Член 36

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение II

Приложение III

Приложение III

Приложение IV

Приложение IV

Приложение V

Приложение V

Приложение VI

Приложение VI

Приложение VII

Приложение VII

Приложение VIII

Приложение VIII

Приложение IX

Приложение IX

Приложение X

Приложение XI

Приложение XII

(1) Следва да се подчертае, че с оглед на постигането на националните цели, посочени в настоящото приложение, в насоките на Общността относно държавната помощ държавните помощи за опазване на околната среда се отбелязва постоянната необходимост от национални механизми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници.
(2) Без да се включват животинските мазнини, произведени от странични животински продукти, определени като материал от категория 3 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека
(3) Топлинната енергия или отпадната топлина се използват за генериране на охладителна енергия (охладен въздух или вода) посредством абсорбционни охладители. Поради това е уместно да се изчисляват само емисиите във връзка с произведената топлинна енергия за MJ топлинна енергия, независимо дали крайната употреба на топлинната енергия е за отопление или за охлаждане посредством абсорбционни охладители.
(4) Коефициентът, който се получава, като молекулното тегло на CO2 (44,010 g/mol) се раздели на атомното тегло на въглерода (12,011 g/mol), е равен на 3,664.
(5) Обработваема земя съгласно определението на Междуправителствения комитет по изменение на климата.
(6) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например дървесни култури с кратък цикъл на ротация и маслодайни палми.
(7) Решение на Комисията от 10 юни 2010 г. (2010/335/ЕС) относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО, OВ L 151, 17.6.2010 г.
(8) Регламент (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и за отмяна на Решение № 280/2004/EО, OВ L 165/13, 18.6.2013 г.
(9) Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ДА СЕ ВЪВЕДЕ НОМЕРЪТ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЛАМЕНТА) за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата.
(10) Стойностите във връзка с производството на биогаз от течен тор включват отрицателни стойности, дължащи се на стопанисването на торта. Взетата предвид стойност на esca е равна на -45 gCO2eq./MJ при тор, използван за анаеробно разлагане
(11) Oткритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на метан и N2O. Големината на тези емисии зависи от околните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането (допълнителни подробности са дадени в глава 5).
(12) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и за допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан. При този процес не се отчитат допълнителни емисии на парникови газове.
(13) Цели царевични растения се реколтират за фураж и се силажират, с оглед на тяхното съхранение.
(14) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJCH4/MJbiomethane заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.
(15) Тази категория включва следните технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).
(16) Топлинната енергия или отпадната топлина се използват за генериране на охладителна енергия (охладен въздух или вода) посредством абсорбционни охладители. Поради това е уместно да се изчисляват само емисиите във връзка с произведената топлинна енергия за MJ топлинна енергия, независимо дали крайната употреба на топлинната енергия е за отопление или за охлаждане посредством абсорбционни охладители.
(17) Коефициентът, който се получава, като молекулното тегло на CO2 (44,010 g/mol) се раздели на атомното тегло на въглерода (12,011 g/mol), е равен на 3,664
(18) Обработваема земя съгласно определението на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCС)
(19) Трайните насаждения се определят като многогодишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.
(20) Решение на Комисията от 10 юни 2010 г. (2010/335/ЕС) относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите на приложение V към Директива 2009/28/ЕО, OВ L 151, 17.6.2010 г
(21) Регламент (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и за отмяна на Решение № 280/2004/EО, OВ L 165/13, 18.6.2013 г.
(22) Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ДА СЕ ВЪВЕДЕ НОМЕРЪТ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА РЕГЛАМЕНТА) за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата.
(23) При начините на производство на твърдата биомаса се консумират и произвеждат същите продукти в различни стадии от веригата на доставки. Използването на различни стойности за електроенергията, доставяна на предприятия за производство на твърда биомаса и за съответните сравнителни изкопаеми горива би приписало изкуствени намаления на емисиите на парникови газове за тези начини на производство.
(24) Стойностите във връзка с производството на биогаз от тор включват отрицателни емисии поради намалението на емисиите във връзка със стопанисването на торта. Използваната стойност на esca е -45 gCO2eq./MJ и се отнася за анаеробно разлагане на тор.
(25) Целите царевични растения следва да се разбират като царевица, реколтирана за фураж и силажирана с оглед на съхранението ѝ.
(26) Съгласно методиката в COM(2010) 11, транспортът на суровините от биомаса до преработващата инсталация се включва в стойността на емисиите при преработката. Стойността на емисиите при транспорта на силажна царевица е 0,4 gCO2 eq./MJ биогаз.
(27) Тази група материали включва селскостопански остатъци с малка насипна плътност и включва материали като например балирана слама, овесени трици, оризови люспи и балирана багаса от захарна тръстика (изброяването не е изчерпателно).
(28) Групата селскостопански остатъци с по-голяма насипна плътност включва материали като царевични какалашки, орехови черупки, соеви люспи, черупки от палмово семе (изброяването не е изчерпателно)
(29) Oткритото складиране на остатъка от разлагането води до допълнителни емисии на метан и N2O. Големината на тези емисии зависи от климатичните условия, типовете субстрат и ефективността на разлагането. При настоящите изчисления са използвани количества, равни на 0,05 MJCH4 / MJбиогаз за тор, 0,035 MJCH4 / MJбиогаз за царевица и 0,01 MJCH4 / MJбиогаз за биоотпадъци.
(30) Затворено складиране означава, че остатъчният продукт от процеса на разлагане се съхранява в неизпускащ газ резервоар и за допълнително отделения биогаз по време на съхранението се смята, че се улавя за допълнително производство на електроенергия или биометан.
(31) Тази категория включва следните видове технологии за подобряване на биогаз до биометан: адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), водни скрубери под налягане (PWS), мембрани, криогенно разделяне и физично скрубиране с органични разтвори (OPS). Това включва емисии в размер на 0,03 MJCH4/MJbiomethane заради емисиите на метан в отделяните при процеса газове.
(32) Тази категория включва следните технологии за подобряване на биогаз до биометан: водни скрубери под налягане (PWS) с рециклиране на водата, адсорбция при повишаване и последващо намаляване на налягането (PSA), химично скрубиране, физично скрубиране с органични разтворители (OPS), мембрани и криогенно разделяне. При тази категория не се отчитат емисии на метан (защото ако има метан в отделяния при процеса газ, той се изгаря).
(33) (+) Посочените тук средни стойности представляват среднопретеглената стойност на индивидуално моделираните стойности на суровините. Величината на стойностите в приложението зависи от редица предположения (например по отношение на третирането на съвместните продукти, измененията на добивите, въглеродните запаси и изместването на производството на други суровини) използвани в икономическите модели, използвани за оценяването на тези стойности. Въпреки че поради тази причина не е възможно да се дефинира изцяло диапазонът на неопределеност на тези прогнозни стойности, бе направен анализ на чувствителността на резултатите въз основа случайно вариране на основните параметри — така нареченият анализ по метода „Монте Карло“.
(34) Посочените тук средни стойности представляват среднопретеглената стойност на индивидуално моделираните стойности на суровините.
(35) Посоченият тук диапазон отразява 90 % от резултатите, като се използват 5-ия и 95-ия процентил, получени в резултат от анализа. Петият процентил предполага стойност, под която се намират 5 % от отчетените резултати (т.e. 5 % от всички използвани данни са показали резултати под 8, 4, и 33 gCO2eq/MJ). Деветдесет и петият процентил предполага стойност, под която се намират 95 % от отчетените резултати (т.e. 5 % от всички използвани данни са показали резултати над 16, 17, и 66 gCO2eq/MJ).
(36) (++) Трайните насаждения се определят като многогдишни култури, чието стъбло не се реколтира ежегодно — например бързооборотни дървесни култури и маслодайни палми.
(37) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (OВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).
Top