ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2016

COM(2016) 479 final

2016/0230(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2016) 246 final}
{SWD(2016) 249 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.    КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•    Основания и цели на предложението

Изменението на климата е трансграничен проблем, който не може да бъде решен от действия само на национално или местно ниво. От 1992 г. насам ЕС действа за разработването на съвместни решения и е движеща сила в глобалното действие за борба с изменението на климата.

Парижкото споразумение беше прието през декември 2015 г. по време на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Споразумението включва дългосрочна цел, и посочва, че приносът на използването на земята и горите в постигането на дългосрочните цели за смекчаване на последиците от изменението на климата ще бъде от решаващо значение 1 .

Настоящото предложение също така е в изпълнение на поетите задължения на ЕС по Парижкото споразумение относно изменението на климата. На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение, съгласно което ЕС да ратифицира Парижкото споразумение 2 . Настоящото предложение е вследствие на оценката на Комисията на Парижкото споразумение 3 .

Насоките на Европейския съвет за включването на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г. са отразени също така в планирания, национално определен принос на ЕС. ЕС обяви, че целта му е „намаление в абсолютно измерение в цялата икономика на емисиите спрямо базовата година“, като се постигнат „най-малко 40 % вътрешно намаление“, обхващащо 100 % от емисиите в ЕС. По отношение на ЗПЗГС беше добавено, че „политиката за това как да бъде включено земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове ще бъде създадена веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.“ 4 .

Целта на настоящото предложение е да се определи как ще се включи секторът на ЗПЗГС в рамката на ЕС за политиката в областта на климата, считано от 2021 г. До тази дата, Протоколът от Киото поставя ограничения на ЕС и на всяка от неговите държави членки, тъй като те трябва да гарантират, че секторът на ЗПЗГС не води до допълнителни емисии. Срокът на действие на Протокола от Киото обаче изтича в края на 2020 г. Поради това управлението на сектора на ЗПЗГС трябва да се доразвие в рамките на ЕС.

•    Съгласуваност със съществуващите разпоредби в областта на политиката

Понастоящем действащата рамка на политиката на ЕС в областта на климата до 2020 г. обхваща повечето сектори и парникови газове. Тя се състои от два основни елемента:

а)схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС);

б)секторите 5 извън СТЕ на ЕС са обхванати от Решението за разпределяне на усилията (РРУ).

Напредъкът към постигане на целите за 2020 г. се осигурява посредством задълженията за ежегодно докладване и проверки на съответствието, определени в Регламент № 525/2013/ЕО 6 .

Емисиите и поглъщанията 7 на парникови газове от ЗПЗГС понастоящем са обхванати от международни задължения единствено по Протокола от Киото, до 2020 г. Изпълнението на сега действащото решение за ЗПЗГС (Решение 529/2013/ЕС) е в ход и до 2020 г. ще бъдат създадени усъвършенствани системи за отчитане. Без правна рамка, която да консолидира това изпълнение и да определя приложимите правила за периода след 2020 г., начинът, по който ЗПЗГС ще бъде включен в общата рамка, не би бил еднакъв за целия ЕС. Различията между държавите членки в правилата за докладване и отчитане биха засегнали отрицателно оптималното функциониране на единния пазар.

•    Съгласуваност с другите политики на Съюза

Законодателното предложение за включване на ЗПЗГС в рамката на ЕС за политиката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. е ключова част от стратегията на Комисията за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата и подкрепя нейното измерение за декарбонизация. Предложението също така е необходимо за завършването на интегрираната рамка за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., която беше одобрена от Европейският съвет през октомври 2014 г.

Съгласно международните правила от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото емисиите, свързани с използването на биомаса, се докладват и отчитат в рамките на ЗПЗГС, т.е. използването на биомаса в енергийния сектор е с нулева ставка. По този начин се избягва двойното отчитане на емисии.

2.    ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•    Правно основание

•    Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•    Пропорционалност

•    Избор на инструмент

3.    РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•    Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•    Консултации със заинтересованите страни

Между март и юни 2015 г. Европейската комисия проведе обществена консултация относно най-добрия начин за справяне с емисиите от селското стопанство, горското стопанство и други видове земеползване в контекста на рамката на ЕС за политиката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Бяха получени общо 138 мнения относно вариантите за архитектурата на политиката, като половината от респондентите нямат ясно предпочитание, а приблизително една трета от респондентите, предимно НПО в областта на околната среда и организации от горското стопанство, са за запазване на ЗПЗГС като отделен стълб в рамката на политиката в областта на климата. Вариантът за сливане на селското стопанство и ЗПЗГС в отделен стълб извън Решението за разпределяне на усилията (РРУ) получи най-малка подкрепа. Националните правителства показаха най-голямо предпочитание за отделен стълб на ЗПЗГС, евентуално с възможност за гъвкавост, или включването на ЗПЗГС в РРУ. Широкият спектър от мнения, означава, че нито един от вариантите, разгледани от Комисията, не е в състояние да отговори на всичките мнения. Повечето респонденти разглеждат отчитането като ключов фактор за екологосъобразността. Демонстриран беше голям интерес към рационализиране на дублиращите се системи за докладване и към продължаване на използването на референтни нива за горите.

•    Събиране и използване на експертни становища

Количествената оценка на бъдещите въздействия в рамките на ЕС съответства на анализите, свързани с предложението за рамка до 2030 г., и Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение. Комисията сключи договор с Националния технически университет на Атина, Международния институт за анализ на приложни системи и EUROCARE за моделиране на сценарии за ЕС.

•    Оценка на въздействието

•    Пригодност и опростяване на законодателството

Далеч най-важната предложена промяна е опростяването на двете съществуващи успоредни системи за докладване чрез обединяването им в една система. Това ще намали административната тежест и разходите за държавите членки и Комисията. За административните въздействия от промените в правилата за отчитане се очаква да са минимални, тъй като съответните правила за отчитане вече бяха определени вследствие на решението за ЗПЗГС — Решение № 529/2013/ЕС. Административните разходи за сега действащия режим бяха анализирани в оценката на въздействието, придружаваща предложението за сега действащото решение за ЗПЗГС (SWD (2012) 41 final).

•    Основни права

4.    ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.    ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•    Планове за изпълнение и система за мониторинг, оценка и докладване

Екологосъобразността винаги трябва да се има предвид, когато се обмислят възможности за засилено използване на гъвкавост. Дейностите за смекчаване на последиците в сектора на ЗПЗГС следва да доведат до допълнително, измеримо и устойчиво увеличение на въглеродните поглътители. За осигуряването на тези условия е необходима строга система за мониторинг, докладване и проверка.

Международните задължения по РКООНИК означават, че докладването се запазва на годишна база. Мониторингът и докладването продължават да са въз основа на изискванията, определени в Регламент № 525/2013/ЕО, изменен за целта от настоящия регламент. Регламент № 525/2013/ЕО следва да бъде допълнен, за да се създаде всеобхватна рамка за мониторинг и съответствие за всички сектори извън СТЕ за периода след 2020 г., включително ЗПЗГС. Тези разпоредби е планирано да бъдат включени в управлението на енергийния съюз, за което в работната програма на Комисията се предвижда предложение на Комисията преди края на 2016 г., и могат да бъдат допълнително рационализирани като част от въпросното предложение. Отчитането на действията в сектора на ЗПЗГС е най-добре да бъде за по-дълги периоди. За да бъде включен ЗПЗГС заедно с другите сектори в секторите извън СТЕ, на всеки пет години ще се извършват проверки за съответствие.

•    Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Член 1: Предмет

В този член се обяснява, че регламентът определя задълженията на държавите членки за постигане на поетите задължения на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода от 2021—2030 г., както и правилата за отчитане и проверка на съответствието.

Член 2: Обхват

Този член определя обхвата на регламента. Той отразява обхвата на действащото законодателство на ЕС за държавите членки по Протокола от Киото (529/2013/ЕС). По същество задължително са обхванати горски земи и селскостопански земи, както и земи, чието ползване е променено от или към тези видове земеползване. Предложеният подход премахва рамката за успоредно докладване по Протокола от Киото и опростява системата чрез рамката за докладване по РКООНИК, основана на земеползването. Обхватът включва парниковите газове CO2, CH4 и N2O.

Член 3: Определения

Този член определя специфичната терминология.

Член 4: Поети задължения

Задължението за всяка държава членка да гарантира, че след като бъдат приложени правилата за отчитане, определени в регламента, и след вземане предвид на гъвкавостта, секторът на ЗПЗГС е без нетни емисии на територията им. Този принцип в оценката на въздействието е наричан „правилото за отсъствие на дебити“.

Член 5: Общи правила за отчитане

Този член определя общи правила за избягване на двойното отчитане, за управление на прехода между различните категории земеползване и за отчитане във връзка с всяко въглеродно депо с изключение на тези, които попадат в обхвата на правилото „de minimis“. Той е тясно обвързан с общите правила за отчитане в Решение № 529/2013/ЕС, като добавя динамично правило за прехода между категориите земеползване.

Член 6: Отчитане във връзка със залесена земя и обезлесена земя

В този член се описват специфичните правила за отчитане при промяна на земеползването от (обезлесени) и към (залесени) горски земи. Тези отчетни категории земя, се отчитат като се използва подхода „бруто-нето“, т.е. отчитане през периода на емисиите и поглъщанията в тяхната цялост. Това по същество е същият подход както в Решение № 529/2013/ЕС, с изключение на въвеждането на възможност да се използва стойност 30 години вместо стойността по подразбиране за преминаване от други категории на земеползване към горска земя. Използването на тази стойност вместо стойността по подразбиране следва да бъде надлежно обосновано в инвентаризацията на парниковите газове на държавата членка, представена на РКООНИК в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата.

Член 7: Отчитане за управлявани обработваеми земи, управлявани пасища и управлявани влажни зони

В този член се описват специфичните правила за отчитане във връзка с управлявани обработваеми земи, пасища и влажни зони, включително категории земя, които се променят от и към тези категории. Тази промяна в земеползването се отчита спрямо емисиите или поглъщанията, сравнени с исторически референтни стойности.

Това по същество е същото както в Решение № 529/2013/ЕС, с изключение на това, че са предложени по-скорошни исторически референтни стойности, за да се подобри точността на преценките, да има по-добро съответствие с останалите сектори извън СТЕ и да се опрости отчитането чрез намаляване на необходимостта от времеви редове от минали данни.

Член 8: Отчитане за управлявани горски земи

Този член предвижда правила за отчитане за управлявани горски земи, като се използва референтно ниво за горите, за да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. Той е тясно обвързан със съответните правила в Решение № 529/2013/ЕС. С този член също така се създава рамка на ЕС за управление, която да се използва след изтичането на срока на действие на Протокола от Киото след 2020 г. Разпоредби, насочени към подобряване на точността и прозрачността на референтните нива за горите и на процеса на тяхното установяване. Това следва да включва консултации със заинтересованите страни в държавите членки и преглед, подпомаган от експерти от държавите членки.

Член 9: Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина

Този член определя подхода за отчитане във връзка с това въглеродно депо в залесена земя и управлявана горска земя. Методиката по същество е непроменена в сравнение с Решение № 529/2013/ЕС.

Член 10: Отчитане във връзка с естествени смущения

Този член дава възможност на държавите членки да изключат емисиите от естествени смущения (горски пожари, нашествие на вредители и др.) от отчетите си. Методиката по същество е непроменена в сравнение с Решение № 529/2013/ЕС. Установяването на фоновото ниво при отсъствието на преглед на Протокола от Киото трябва да бъде прозрачно. Поради това Комисията ще наблюдава дали приложимите насоки и правила са спазвани.

Член 11: Възможности за гъвкавост

В този член се предвижда държавите членки да компенсират емисиите от една отчетна категория земя с поглъщанията от друга отчетна категория земя на тяхна територия. Той също така позволява на държавите членки да изчислят общата стойност на нетните поглъщания, включени в техните отчети през 10-годишния период. Излишните поглъщания могат да бъдат прехвърлени на друга държава членка, за да ѝ се помогне да постигне съответствие с правилото за отсъствие на дебити. И накрая, държавите членки са длъжни да осигурят адекватен мониторинг, който е в съответствие с настоящия регламент, с цел да оползотворят възможностите за гъвкавост.

Член 12: Проверка за съответствие

В този член се описват изискванията за държавите членки да осигурят провеждането на подходящ мониторинг за целите на отчитането и се въвеждат редовни проверки за съответствие от страна на Комисията. С цел осигуряването на високо ниво на качеството, Европейската агенция по околната среда ще подпомага Комисията в тази ѝ дейност.

Член 13: Регистър

Този член се отнася до използването на регистър за трансакции, като в същото време се гарантира, че няма двойно отчитане.

Член 14: Упражняване на делегирането

С предложението се предоставят правомощия на Комисията да приема делегирани актове съгласно съответните процедури.

Член 15: Преглед

Преглед на всички елементи на регламента, за да се определи дали все още са подходящи за целта,

ще се извърши през 2024 г., и на всеки 5 години след това.

Член 16: Последващи изменения на Регламент № 525/2013/ЕС

Регламент № 525/2013/ЕС се изменя, за да се гарантира, че изискванията за докладване, които понастоящем се прилагат за сектора на ЗПЗГС, продължават да действат в рамката на регламента. От държавите членки се изисква да докладват всяка година своите съответни емисии на ПГ и от тях ще продължи да се изисква да докладват на всеки две години за своите прогнози, политики и мерки, въведени с цел изпълнение на целите им. Изискванията за мониторинг за сектора на ЗПЗГС са засилени, за да се гарантира екологосъобразността на отчитането.

2016/0230 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 8 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 9 ,

действайки в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. беше приета обвързваща цел за намаление в цялата икономика с най-малко 40 % на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г. На заседанието на Съвета на 6 март 2015 г. официално се одобри този принос на Съюза и неговите държави членки да представлява техния планиран национално определен принос.

(2)В заключенията на Европейския съвет се предвижда, че целта следва да бъде постигната колективно от ЕС възможно най-ефективно по отношение на разходите, като намаленията в схемата за търговия с емисии (СТЕ) и в секторите извън СТЕ възлязат съответно на 43 % и 30 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г., а усилията се разпределят на базата на относителния БВП на глава от населението.

(3)На 10 юни 2016 г. Комисията представи предложение за ратифицирането от страна на ЕС на Парижкото споразумение. Настоящото законодателно предложение е част от изпълнението на поетото задължение на Съюза за намаляване в цялата икономика на емисиите, както беше потвърдено в поетото задължение на Съюза и неговите държави членки за планирано национално определено намаление, внесено в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата („РКООНИК“) на 6 март 2015 г.  10

(4)Парижкото споразумение, наред с другото, определя дългосрочна цел в съответствие с целта да се ограничи повишаването на температурата в световен мащаб твърдо под 2 °C над равнищата от прединдустриалния период, както и да се продължат усилията то да се задържи до 1,5 °С над прединдустриалните равнища. За да се постигне тази цел, страните следва да подготвят, обявят и поддържат последователни национално определени приноси. Парижкото споразумение заменя подхода, възприет в рамките на Протокола от Киото от 1997 г., чието действие няма да продължи след 2020 г. Парижкото споразумение също така приканва за баланс между антропогенните емисии по източници и по поглъщания от поглътители на парникови газове през втората половина на този век, и приканва страните да предприемат действия за съхраняване и увеличаване, по целесъобразност, на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително горите.

(5)На Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г. бяха взети под внимание и многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на Съюза за продоволствената сигурност и изменението на климата. Европейският съвет прикани Комисията да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на производството на храни, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за намаляване и улавяне на парниковите газове, включително чрез залесяване, както и да въведе политика за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“) в рамката за намаляване на парниковите газове до 2030 г., веднага щом техническите условия го позволят, и във всички случаи преди 2020 г.

(6)Секторът на ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по няколко начина, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерода, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа.

(7)Решение № 529/2013/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 11 , като първа стъпка, определи правила за отчитане, приложими за емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС, и по този начин допринесе за разработването на политика за включване на сектора на ЗПЗГС в поетото задължение от Съюза за намаляване на емисиите. Настоящият регламент следва да се основава на съществуващите правила за отчитане, като ги актуализира и подобри за периода 2021—2030 г. В него следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане, както и задължението да гарантират, че като цяло секторът на ЗПЗГС няма да генерира нетни емисии. Регламентът следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти.

(8)С цел да се определят точни отчети за емисиите и поглъщанията в съответствие с насоките на Международната група по изменение на климата („МГИК“) от 2006 г. за националните инвентаризации на парникови газове („насоки на МГИК“) следва да се използват ежегодно докладваните стойности съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 за категориите земеползване и преобразуването между категориите земеползване, като по този начин се рационализират използваните подходи съгласно РКООНИК и Протокола от Киото. Земята, която се преобразува в друга категория земеползване, следва да се счита в преход към тази категория за периода по подразбиране в насоките на МГИК, равен на 20 години.

(9)Емисиите и поглъщанията от горски земи зависят от редица природни фактори, структурата на възрастовите класове, както и от минали и настоящи практики на управление. Използването на базова година няма да е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане вместо това следва да предвиждат използването на референтни нива, така че да се изключи въздействието от природните дадености и специфичните за държавата характеристики. При липсата на международен преглед съгласно РКООНИК и Протокола от Киото, следва да се създаде процедура за преглед, за да се осигури прозрачност и да се подобри качеството на отчитането в тази категория.

(10)Когато Комисията реши да бъде подпомагана от експертен екип в съответствие с Решение на Комисията (C(2016)3301) при прегледа на националните планове за отчитане във връзка с горите, тя следва да се възползва от добрите практики и опита от експертните прегледи съгласно РКООНИК, включително по отношение на участието на национални експерти и препоръки, и да избере достатъчен брой експерти от държавите членки.

(11)В международно приетите насоки на МГИК се посочва, че емисиите от изгарянето на биомаса могат да се отчитат като нулеви в енергийния сектор, при условие че тези емисии са отчитат в сектора на ЗПЗГС. В ЕС емисиите от изгарянето на биомаса се отчитат като нулеви по силата на член 38 от Регламент (ЕС) № 601/2012 и разпоредбите, включени в Регламент (ЕС) № 525/2013, поради което единственият начин да се осигури съответствие с насоките на МГИК е тези емисии прецизно да бъдат обхванати от настоящия регламент.

(12)Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира повишеното използване на продукти от добита дървесина с дълъг жизнен цикъл. Комисията следва да предостави насоки по методически въпроси, свързани с отчитането за продукти от добита дървесина.

(13)Естествените смущения, например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремни метеорологични събития и геоложки смущения, които са извън контрола на държавата членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора на ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат на управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, поради това с настоящия регламент следва винаги да се осигурява точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. Освен това, с настоящия регламент следва да се даде ограничена възможност на държавите членки да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения извън техния контрол. При все това начинът, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.

(14)В зависимост от националните предпочитания държавите членки следва да могат да избират подходящи национални политики за постигането на своите поети задължения в сектора на ЗПЗГС, включително възможността за компенсиране на емисиите от една категория земеползване с поглъщанията от друга категория земеползване. Те следва също така да могат да сумират нетните поглъщания в периода 2021—2030 г. Търговията между държавите членки следва да продължи като допълнителна възможност за подпомагане на съответствието. Съгласно практиката през втория период на задължения по Протокола от Киото държавите членки следва също така да имат възможност да използват своите преизпълнения по Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и за изпълнение на поетите задължения по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата, с цел да осигурят съответствието си с поетите задължения по настоящия регламент.

(15)С цел да се осигурят ефикасни, прозрачни и ефективни по отношение разходите докладване и проверка на емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и на другата информация, необходима за оценката на спазването на задълженията, поети от държавите членки, чрез настоящия регламент следва в Регламент (ЕС) № 525/2013 да бъдат включени изисквания за докладване, а при проверките на съответствието съгласно настоящия регламент следва да се вземат под внимание тези доклади. Поради това Регламент (ЕС) № 525/2013 следва да бъде съответно изменен. Тези разпоредби могат да бъдат допълнително опростени, за да се вземат под внимание всички съответни промени във връзка с интегрираното управление на енергийния съюз, за които в работната програма на Комисията е предвидено внасяне на предложение преди края на 2016 г.

(16)Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност и в съответствие с годишната си работна програма, чрез системата за годишно докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове, оценката на информация относно политики, мерки и национални прогнози, оценката на планираните допълнителни политики и мерки, и проверките на съответствието, извършвани от Комисията съгласно настоящия регламент.

(17)С цел да се улесни събирането на данни и подобряването на методиката, земеползването следва да се инвентаризира и докладва, като се използва географско репериране на всяка земна площ, съответстващо на националните системи и системата на ЕС за събиране на данни. За събирането на данни по най-добър начин трябва да се използват съществуващите програми и проучвания на Съюза и държавите членки, включително LUCAS (Рамково изследване на земеползването/земното покритие) и Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Управлението на данните, включително споделянето за повторно използване при докладване и за разпространение, следва да съответства на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност.

(18)С цел да се осигури правилното отчитане на трансакции съгласно настоящия регламент, включително използването на възможности за гъвкавост и проследяване на съответствието, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с техническото адаптиране на определения, стойности, списъци на парникови газове и въглеродни депа, актуализацията на референтните нива, отчитането на трансакции и преразглеждането на методиката и изискванията за информация. При тези мерки се вземат под внимание разпоредбите на Регламент № 389/2013 на Комисията за създаване на регистър на Съюза. Необходимите разпоредби следва да се включат в единен правен инструмент, съчетаващ разпоредбите за отчитане от Директива 2003/87/ЕО, Регламент (ЕС) № 525/2013, Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки в периода 2021—2030 г. за устойчив енергиен съюз и от настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, които да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, за да се осигури равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, а техните експерти получават систематичен достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(19)На настоящия регламент следва да бъде направен преглед през 2024 г. и на всеки 5 години след това, с цел да се оцени цялостното му функциониране. При този преглед могат също така да се вземат предвид резултатите от глобалния преглед на Парижкото споразумение.

(20)Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и въздействие могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент определя задълженията на държавите членки относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство („ЗПЗГС“), с които се осигурява изпълнението на поетото задължение за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в периода 2021—2030 г., както и правилата за отчитане на емисиите и поглъщанията, свързани с ЗПЗГС, и проверка на спазването от страна на държавите членки на тези поети задължения.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в приложение I, раздел А, както са докладвани съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013, възникващи в някоя от следните отчетни категории земя на териториите на държавите членки през периода 2021—2030 г.:

а)залесена земя: земеползване, докладвано като обработваема земя, пасища, влажни зони, населени места и друга земя, преобразувана в горска земя;

б)обезлесена земя: земеползване, докладвано като горска земя, преобразувана в обработваема земя, пасища, влажни зони, населени места и друга земя;

в)управлявана обработваема земя: земеползване, докладвано като обработваема земя, запазваща се като обработваема земя и пасище, влажна зона, населено място, друга земя, преобразувана в обработваема земя и обработваема земя, преобразувана във влажна зона, населено място или друга земя;

г)управлявано пасище: земеползване, докладвано като пасище, запазващо се като пасище и обработваема земя, влажна зона, населено място, друга земя, преобразувана в пасище, и пасище, преобразувано във влажна зона, населено място и друга земя;

д)управлявана горска земя: земеползване, докладвано като горска земя, запазваща се като горска земя.

2. Държава членка може да избере да включи управлявана влажна зона, която се определя като земеползване, докладвано като влажна зона, запазваща се като влажна зона, и населено място, друга земя, преобразувана във влажна зона, и влажна зона, преобразувана в населено място и друга земя, в обхвата на своето задължение по член 4. Когато държава членка избере да постъпи така, тя трябва да отчете емисиите и поглъщанията от управлявана влажна зона в съответствие с настоящия регламент.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)„поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

б)„източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

в) „въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

г)„въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

д)„продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

е)„гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

ж)„естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в гори, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка, при условие че държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително ефекта на събитията или обстоятелствата върху емисиите, дори и след тяхната поява;

з)„незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 с цел адаптиране на определенията в параграф 1, с оглед на научното развитие или техническия прогрес и с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения в насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове (наричани по-долу „насоки на МГИК“).

Член 4

Поети задължения

За периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в член 11, всяка държава членка гарантира, че емисиите не надхвърлят поглъщанията, изчислено като сбора на общите емисии и поглъщания на тяхна територия общо във всички отчетни категории земя, посочени в член 2, като отчитането се извършва в съответствие с настоящия регламент.

Член 5

Общи правила за отчитане

1. Държавите членки изготвят и водят отчети, които точно отразяват емисиите и поглъщанията, дължащи се на отчетните категории земя, посочени в член 2. Държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на техните отчети и на другите данни, предоставяни по настоящия регламент. Държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (−).

2.   Държавите членки предотвратяват всякакво двойно отчитане на емисии или поглъщания, по-специално като отчитат емисиите или поглъщанията, дължащи се на повече от една отчетна категория земя, само в една категория.

3. Държавите членки прехвърлят горска земя, обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в друг вид земя, в категорията на такава земя, запазваща се като земя от същия вид след изтичането на 20 години, считано от датата на преобразуване.

4.   Държавите членки включват в отчетите си за всяка отчетна категория земя всяка промяна на запасите от въглерод във въглеродните депа, изброени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да изберат да не включват в своите отчети промените в запасите на въглерод за въглеродните депа, които не са източници, с изключение на надземната биомаса и продуктите от добита дървесина на управлявани горски земи.

5. Държавите членки водят пълна и точна документация за всички данни, използвани при изготвянето на техните отчети.

6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК.

Член 6

Отчитане във връзка със залесена земя и обезлесена земя

1.   Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени земи и обезлесени земи, като общи емисии и поглъщания за всяка от годините в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.

2. Чрез дерогация от изискването да се прилага стойността по подразбиране, установена в член 5, параграф 3, държавите членки могат да прехвърлят обработваема земя, пасище, влажна зона, населено място и друга земя от категорията на такава земя, преобразувана в горска земя, в категорията на горска земя, запазваща се като горска земя, след 30 години, считано от датата на преобразуване.

3.   При изчисляването на емисиите и поглъщанията от залесена земя и обезлесена земя всяка държава членка определя горската площ, като използва същата пространствена единица за оценка, посочена в приложение II.

Член 7

Отчитане за управлявани обработваеми земи, управлявани пасища и управлявани влажни зони

1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми земи в базовия период 2005—2007 г.

2. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2007 г.

3. Когато държава членка избере да включи управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, тя уведомява за този избор Комисията до 31 декември 2020 г. за периода 2021—2025 г. и до 31 декември 2025 г. за периода 2026—2030 г.

4. Държавите членки, които са избрали да включат управляваните влажни зони в обхвата на задължението си в съответствие с член 2, отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2007 г.

Член 8

Отчитане за управлявани горски земи

1.   Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски земи, изчислени като емисии и поглъщания в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., минус стойността, получена чрез умножение с пет на тяхното референтно ниво за горите. Референтното ниво за горите е прогнозна стойност на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски земи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г.

2.   Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, е отрицателен по отношение на референтното ниво за горите, държавата членка включва в отчетите си за управлявани горски земи общи нетни поглъщания в размер на не повече от равностойността на 3,5 процента от емисиите на държавата членка през нейната базова година или период, както е посочено в приложение III, умножено с пет.

3.   Държавите членки определят новото референтно ниво за горите въз основа на критериите, определени в приложение IV, раздел A. До 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г. и до 30 юни 2023 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията национален отчетен план за горите, включващ новото референтно ниво за горите.

Националният отчетен план за горите съдържа всички елементи, изброени в приложение IV, раздел Б, и включва предложение за ново референтно ниво за горите въз основа на запазване на текущите практика и интензитет на управление на горите, както са документирани в периода 1990—2009 г. по видове гори и възрастови класове в националните гори, изразено в тонове CO2-еквивалент годишно.

Националният отчетен план за горското стопанство се публикува и се подлага на обществена консултация.

4. Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определянето на референтното ниво за горите в националния отчетен план за горското стопанство, и тези, използвани при докладването за управляваните горски земи. Най-късно в края на периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията техническа корекция на референтното си ниво, ако такава е необходима за осигуряването на съгласуваност.

5. Комисията прави преглед на националните отчетни планове за горското стопанство и техническите корекции и прави оценка на степента, в която предложените нови или поправени референтни нива за горите са били определени в съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1. В степента, в която това е необходимо, за да се осигури съответствие с принципите и изискванията, определени в параграфи 3 и 4, както и в член 5, параграф 1, Комисията може да преизчисли предложените нови или поправени референтни нива за горите.

6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 14, за да изменя приложение II с оглед на прегледа, извършен съгласно параграф 5, за да актуализира референтните нива на държавите членки за горите въз основа на представените национални отчетни планове или технически корекции, както и на всички преизчисления, извършени в контекста на прегледа. До влизането в сила на делегирания акт, в периодите 2021—2025 г. и/или 2026—2030 г. продължават да се прилагат референтните нива на държавите членки за горите, както са посочени в приложение II.

Член 9

Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина

В отчетите съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V:

а)    хартия;

б)    дървени плоскости;

в)    нарязана дървесина.

Член 10

Отчитане във връзка с естествени смущения

1. В края на периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени земи и управлявани горски земи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“), изчислени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI.

2. Когато държава членка прилага параграф 1, тя предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за всяка отчетна категория земя, определена в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI.

3. Когато държава членка прилага параграф 1, тя изключва до 2030 г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за преразглеждане на методиката и изискванията за информация в приложение I с цел отразяване на промените в насоките на МГИК.

Член 11

Възможности за гъвкавост

1. Когато общите емисии надвишават поглъщанията в дадена държава членка и тази държава членка е заличила годишни квоти емисии по силата на Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021—2030 г., това количество се взема предвид по отношение на съответствието с поетото от държавата членка задължение по силата на член 4.

2. В размера, в който общото количество на поглъщанията надвишава емисиите в дадена държава членка, и след приспадане на евентуалните количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021—2030 г., тази държава членка може да прехвърли оставащото количество на друга държава членка. Прехвърленото количество се взема под внимание при оценяване на съответствието на приемащата държава членка със задължението, поето от нея съгласно член 4.

3. В размера, в който общото количество на поглъщанията надвишава емисиите в дадена държава членка през периода 2021—2025 г., и след приспадане на евентуалните количества, взети предвид съгласно член 7 от Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021—2030 г. или прехвърлянето на друга държава членка съгласно параграф 2, горната държава членка може да натрупа оставащото количество за периода 2026—2030 г.

4. С цел да се избегне двойното отчитане, количеството нетни поглъщания, взето предвид съгласно член 7 от Регламент [...] относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове на държавите членки за периода 2021—2030 г., се изважда от количеството на тази държава членка, налично за прехвърляне на друга държава членка или натрупване съгласно параграфи 2—3.

5. Ако дадена държава членка не е в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в член 7, параграф 1, буква га) от Регламент (ЕС) № 525/2013, централният администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО, временно забранява на тази държава членка да прехвърля или натрупва съгласно параграфи 2—3.

Член 12

Проверка за съответствие

1. През 2027 г. и 2032 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, съдържащ баланса на общите емисии и поглъщания на парникови газове съответно за периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г., за всяка от отчетните категории земя, посочени в член 2, като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.

2. Комисията извършва обстоен преглед на докладите за съответствие за целите на оценката на съответствието с разпоредбите на член 4.

3. Европейската агенция за околната среда в съответствие с годишната си работна програма подпомага Комисията за прилагането на рамката за мониторинг и привеждане в съответствие съгласно настоящия член.

Член 13

Регистър

1. Комисията регистрира количествата емисии и поглъщания за всяка отчетна категория земя във всяка държава членка и осигурява правилното отчитане, в рамките на възможностите за гъвкавост по силата на член 11, в регистъра на ЕС, създаден по силата на член 10 от Регламент (ЕС) № 525/2013. Централният администратор извършва автоматизирана проверка на всяка трансакция съгласно настоящия регламент и при необходимост блокира трансакции, за да гарантира, че няма нередности. Тази информация трябва да е достъпна за обществеността.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегиран акт за прилагане на параграф 1 в съответствие с член 14 от настоящия регламент.

Член 14

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 3, 5, 8, 10 и 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила].

3. Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят посочените в параграф 2 делегирани правомощия по всяко време. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията провежда консултации с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно предходните параграфи, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15

Преглед

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета до 28 февруари 2024 г. и на всеки пет години след това относно действието на настоящия регламент, неговия принос за общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, и ако е целесъобразно, може да прави предложения.

Член 16

Изменения на Регламент № 525/2013/ЕС

Регламент № 525/2013/ЕС се изменя както следва:

1. Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

а) създава се следната буква га):

„га) от 2023 г. нататък, емисиите и поглъщанията, обхванати от член 2 от Регламент [...] [за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.] в съответствие с методиките, посочени в приложение IIIа към настоящия регламент;“

б)    добавя се следната алинея:

„Държавите членки могат да поискат дерогация от буква га), за да приложат методика, различна от посочената в приложение IIIa, ако изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държави членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено и/или да бъде предложена алтернативна методика, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако искането бъде отхвърлено, Комисията излага мотивите за своето решение.“

2.     В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка ix):

„ix)     „считано от 2023 г., информация за националните политики и мерки, въведени при изпълнението на задълженията им по Регламент [...] за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г., и информация относно планираните допълнителни национални политики и мерки, предвидени с оглед ограничаване на емисиите на парникови газове и увеличаване на поглътителите, които надхвърлят техните поети задължения по посочения регламент;“

3. В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква бб):

„бб)    „бб) от 2023 г. нататък — прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии и поглъщания на парникови газове, обхванати от Регламент [...] за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“

4. Създава се следното приложение IIIа:

„Приложение IIIа

Методики за мониторинг и докладване, посочени в член 7, параграф 1, буква га)

Пространствени данни за преобразуването на земеползването с цел идентификация и проследяване на категориите земеползване и преобразуванията между категориите земеползване.

Методика от ниво 1, която използва калибрирани в световен мащаб стандартни емисионни фактори и стойности на параметрите в съответствие с насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.

За емисиите и поглъщанията на въглеродно депо, на което се падат най-малко 25—30 % от емисиите или поглъщанията в категория източник или поглътител, която е приоритизирана в рамките на националната система за инвентаризация на държавата членка, тъй като оценката за нея оказва значително влияние върху общата инвентаризация на държавата на парниковите газове от гледна точка на абсолютното равнище на емисиите и поглъщанията, тенденцията на емисиите и поглъщанията или неточността по отношение на емисиите и поглъщанията в категориите земеползване — най-малкото методика от ниво 2, като се използват национално определени емисионни фактори и стойности на параметрите, съобразени с националните условия в съответствие с насоките на МГИК от 2006 г.

Държавите членки се насърчават да прилагат методика от ниво 3, като използват непараметрично моделиране, съобразено с националните обстоятелства и описващо физическото взаимодействие на биофизичната система, в съответствие с насоките на МГИК от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове. “

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цел(и)

1.5.Основания за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД 12  

1.3.Естество на предложението/инициативата

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност 13  

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност 

1.4.Цел(и)

1.4.1.Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Посочете въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Посочете показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Основания за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост и евентуална синергия с други подходящи инструменти

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻ ◻Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    ◻Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

◻ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 14  

◻ Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    ◻ от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Посочете честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Информация за изградената система за вътрешен контрол

2.2.3.Оценка на разходите и ползите от проверките и на очаквания риск от грешка

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Посочете съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Поискани нови бюджетни редове: Не се прилага

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

[Този раздел следва да се попълни, като се използва таблицата бюджетни данни с административен характер (вторият документ в приложението към настоящата финансова обосновка) и се качи в CISNET за провеждането на вътрешни консултации между службите.]

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Предложените мерки ще бъдат осъществени в рамките на финансовия пакет за програмата LIFE съгласно договореното в МФР за периода 2014—2020 г.

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    ◻Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–◻    ◻Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Обобщение

–◻    ◻Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–◻    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси и за другите разходи с административен характер ще бъдат покрити с бюджетните кредити на ГД, които вече са отпуснати за управлението на дейността и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    ◻Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–◻    ◻Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

34 е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

–◻    ◻Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

–◻    ◻Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

–◻    ◻Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.

3.2.5.Участие на трети страни във финансирането

–Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите

–◻    ◻Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻    ◻Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻    ◻върху собствените ресурси

–◻    ◻върху разните приходи

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

За разните „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Посочете метода за изчисляване на отражението върху приходите.

(1) Новата дългосрочна цел беше дефинирана като постигане на „баланс между антропогенните емисии (по източници) и поглъщанията (по поглътители) на парникови газове през втората половина на този век“. Споразумение от Париж, чл. 4, параграф 1.

(2) Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА относно сключването, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, COM/2016/0395 final.

(3) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Пътят след Париж: оценка на въздействието на Споразумението от Париж, придружаваща предложението за решение на Съвета относно подписването от името на Европейския съюз на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, COM/2016/0110 final.

(4) Планирани национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки, 6 март 2015 г., http://www4.unfccc.int/submissions/INDC/Published%20Documents/Latvia/1/LV-03-06-EU%20INDC.pdf

(5) Т.нар. „сектори извън СТЕ“ с над 55 % от общите емисии на ЕС — напр. емисиите на CO2 от транспорта, отоплението на сгради, различните от СО2 емисии от селското стопанство и отпадъците.

(6) Регламент № 525/2013/ЕО относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО.

(7) Когато се абсорбира CO2 от атмосферата, например при растежа на дърветата и растенията, процесът се нарича „поглъщане“, за разлика от емисията, която възниква, когато гори или гние биомаса.

(8) ОВ С , , стр. .

(9) ОВ С , , стр. .

(10) http://www4.unfccc.int/submissions/indc/Submission%20Pages/submissions.aspx

(11) Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 80).

(12) УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

(13) Съгласно член 54, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(14) Информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент се намират на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

(15) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(16) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(17) Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(18) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програмите на ЕС: като се използва финансовият пакет за програмата LIFE съгласно договореното в МФР за периода 2014—2020 г.

(19) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(20) Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“.

(21) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(22) ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(23) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(24) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2016

COM(2016) 479 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година и за изменение на Регламент № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на друга информация, свързана с изменението на климата

{SWD(2016) 246 final}
{SWD(2016) 249 final}

Приложение I: Парникови газове и въглеродни депа

А. Парникови газове съгласно член 2:

а)въглероден диоксид (CO2);

б)метан (CH4);

в)двуазотен оксид (N2O)

изразени в тонове CO2 еквивалент, определени в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013.

Б. Въглеродни депа съгласно член 5, параграф 4:

а)надземна биомаса;

б)подземна биомаса;

в)паднала листна маса и клони;

г)изсъхнала дървесина;

д)органичен въглерод в почвата;

е)за залесени площи и управлявани горски площи: продукти от добита дървесина.

Приложениe II: Минимални стойности за размера на площта, покритието от дървесни корони, височината на дърветата и референтните нива за горите

Приложение III: Базови години за целите на изчисляването

на горната граница съгласно член 8, параграф 2

Приложение IV: Национален план за отчитане за горите, съдържащ актуализираното референтно ниво за горите на държавата членка

А. Критерии за определяне на референтните нива за горите

Референтните нива за горите на държавите членки се определят съгласно следните критерии:

а)референтните нива да са в съответствие с целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове през втората половина на този век;

б)референтните нива да гарантират, че самото наличие на въглеродни запаси се изключва от отчитането;

в)референтните нива следва да осигуряват стабилно и надеждно отчитане, за да се гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса;

г)референтните нива да включват въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода;

д)референтните нива следва да са съобразени с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

е)референтните нива да съответстват на националните прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщане по поглътители, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013;

ж)референтните нива да са съобразени с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове.

Б. Елементи на националния план за отчитане за горите

Националният план за отчитане за горите, представен съгласно член 8 от настоящия регламент, съдържа следните елементи:

а)общо описание на определянето на референтното ниво, както и описание на начина, по който са взети под внимание критериите съгласно настоящия регламент;

б)идентификация на въглеродните депа и парниковите газове, които са включени в референтното ниво, причините дадено въглеродно депо да не бъде включено в референтното ниво, и демонстриране на съответствието между депата, включени в референтното ниво;

в)описание на подходите, методите и моделите, включително количествена информация, използвани при определянето на референтното ниво и съответстваща на последния представен доклад за националната инвентаризация и на документи с информация относно практиката и интензивността на управление на горите;

г)описание на начините, по които са проведени консултации със заинтересованите страни и са взети предвид техните мнения;

д)информация за това как се очаква да се развият нивата на добив при различните сценарии на политика;

е)описание на начина, по който е взет под внимание всеки от следните елементи при определянето на референтното ниво:

(1)площта, за която се прилага управлението на горите;

(2)емисиите и поглъщанията от горите и от продуктите от добита дървесина, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди;

(3)характеристики на горите, включително възрастова структура, продължителност на ротацията и друга информация относно дейностите по управление на горите при продължаване на обичайната практика;

(4)минали и бъдещи нива на добив с разбивка между енергийните и неенергийните употреби.

Приложение V: Функция на разлагане от първи порядък и приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода за продукти от добита дървесина

Методологични въпроси

–Ако не е възможно да се направи разграничение между продуктите от добита дървесина по произход — от залесени земи и от управлявани горски земи, за отчитането на тези продукти държавата членка може да приеме, че всички емисии и поглъщания се осъществяват в управлявани горски земи.

–Продуктите от добита дървесина, намиращи се в депа за твърди отпадъци, както и продуктите от добита дървесина за енергийни цели се отчитат въз основа на незабавното окисление.

–Вносните продукти от добита дървесина не се отчитат от внасящата държава членка независимо от произхода им („производствен подход“).

–За изнасяните продукти от добита дървесина специфичните за държавата данни се отнасят за специфичните за нея стойности за периода на полуотделяне на въглерода и за употребата на продукти от добита дървесина в държавата вносител.

–Специфичните за държавата стойности за периода на полуотделяне на въглерода за продукти от добита дървесина, пуснати на пазара в Съюза, следва да не се различават от тези, използвани от внасящата държава членка.

–Държавите членки могат, единствено за сведение, да посочват в представените данни дела на дървесината, използвана за енергийни цели, която е била внесена от държава извън Съюза, както и държавите на произход на такава дървесина.

Държавите членки могат да използват специфични за държавата методики и стойности за периода на полуотделяне на въглерода вместо посочените в настоящото приложение методики и приети стойности за този период, при условие че въпросните методики и стойности са определени въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни и използваните методи са поне толкова подробни и точни, колкото посочените в настоящото приложение.

Функция на разлагане от първи порядък, като се започне с i = 1900 и се продължи до стойността на текущата година:

Държавите членки могат да допълнят посочените категории с информация за корите, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка. Освен това държавите членки могат да използват специфични за страната подкатегории за всяка от посочените категории.

Приложение VI: Изчисляване на фоновото ниво на естествените смущения

1. За изчисляване на фоновото ниво е необходима следната информация:

а)нива в миналото на емисиите, причинени от естествени смущения;

б)вид(ове) естествени смущения, включени в оценката;

в)оценки на общите годишни емисии за тези видове естествени смущения за периода 2001—2020 г., посочени по отчетни категории земя;

г)доказателство за съгласуваността на времевите редове по отношение на всички съществени параметри, включително минималната площ, методиките за оценка на емисиите, обхванатите депа и газове.

2. Фоновото ниво се изчислява като средна стойност за времевите редове за периода 2001—2020 г., като се изключват всички години, в които са регистрирани нетипични нива на емисиите, т.е. с изключение на всички големи статистически отклонения. Установяването на големи статистически отклонения се извършва, както следва:

а)изчисляват се средната аритметична стойност и стандартното отклонение за пълния времеви ред за периода 2001—2020 г.;

б)от времевия ред се изключват всички години, за които отклонението в стойността на годишните емисии превишава два пъти стандартното отклонение от средната стойност;

в)изчислява се повторно средната аритметична стойност и стандартното отклонение за времевия ред за периода 2001—2020 г. без годините, изключени съгласно буква б);

г)повтарят се операциите по букви б) и в), докато повече не могат да бъдат установени големи отклонения.

3. След като се изчисли фоновото ниво съгласно точка 2 от настоящото приложение, ако емисиите през дадена година в периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. надхвърлят фоновото ниво плюс допустимо отклонение, количеството на емисиите, което надхвърля фоновото ниво, може да бъде изключено в съответствие с член 10. Допустимото отклонение е равно на ниво на вероятност 95 %.

4.   Не може да се изключат следните емисии:

а)емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на тези земи вследствие на настъпилите естествени смущения;

б)емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на тези земи през въпросната година от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г.;

в)емисии, свързани със земи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.

5.  Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 включват следното:

а)установяване на всички земи, засегнати от естествени смущения през въпросната година, включително географското им местоположение, периода и видовете естествени смущения;

б)доказателство, че през остатъка от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г. не е осъществявано обезлесяване на земите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;

в)описание на подлежащи на проверка методи и критерии, които ще бъдат използвани, за да се установи обезлесяване на тези земи през следващите години от периода 2021—2025 г. или 2026—2030 г.;

г)по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за предотвратяване или ограничаване на последиците от тези естествени смущения;

д)по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за рехабилитация на земите, засегнати от тези естествени смущения.