ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 7.12.2016

COM(2016) 940 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

ИНВЕСТИРАНЕ В МЛАДЕЖТА НА ЕВРОПА

ИНВЕСТИРАНЕ В МЛАДЕЖТА НА ЕВРОПА

„Понастоящем в рамките на Европейския съюз се заражда една нова, 29-а държава членка. Това е държава, в която живеят безработните. Държава, в която младите хора са останали без работа; държава, в която виждаме хора, изключени и отхвърлени от обществото, оставени на произвол. Бих искал тази 29-а държава членка да се превърне отново в нормална държава.“ 

Жан-Клод Юнкер,

Встъпително изявление на пленарното заседание на Европейския парламент, 15 юли 2014 г.

„Успоредно с инвестициите за подобряване на условията в чужбина, ние също така трябва да инвестираме и у нас, за да отговорим на хуманитарните кризи. И преди всичко — трябва да инвестираме в нашите млади хора. За мен е неприемливо Европа да бъде и да остане континент на младежката безработица. Неприемливо е, че сегашните млади хора може да се окажат първото поколение от 70 години насам, което е по-бедно от родителите си. Разбира се, това е задача преди всичко на националните правителства. Но Европейският съюз може да подкрепи усилията им.“

Жан-Клод Юнкер,

Реч за състоянието на Съюза, 14 септември 2016 г.

Същността на Европейския проект е да се изгради по-добро бъдеще за европейските граждани. Това включва да се инвестира в младите хора, да им се предоставят нови възможности и да им се помага да се възползват от тези възможности. Това също означава младежите да получат възможно най-добрия старт в живота, като се инвестира в техните знания, умения и опит, като им се оказва съдействие да намерят или да се подготвят за първата си работа и им се дава възможност да бъдат чути. Инвестирането в младите хора полага основите за едно справедливо, отворено и демократично общество, за социална мобилност и социално приобщаване, както и за траен растеж и заетост.

1. Спешно е необходимо да се инвестира в младежта на Европа

През последните години в много отношения положението за младите хора се подобри. Младежката безработица спадна от върховата си стойност от 23,9 % през 2013 г. на 18,5 % през 2016 г., като само през последната година намаля с над 10 %. Делът на преждевременно напусналите системата на образование и обучение спадна от 17 % през 2002 г. на 11 % през 2015 г. Делът на завършилите висше образование сред лицата на възраст между 32 и 34 години се увеличи от 23,6 % през 2002 г. на 38,7 % през 2015 г.

Въпреки това младите хора бяха тежко засегнати от кризата и борбата с младежката безработица продължава да бъде приоритет. С над 4 милиона безработни младежи в ЕС младите европейци понесоха най-силния удар на икономическата криза и много от тях продължават да са в трудно положение. Процентът на младежката безработица в ЕС продължава да бъде два пъти по-висок от общата безработица, като в някои държави членки достига над 40 %. Тези цифри не представят цялостната картина, тъй като много млади хора не се регистрират като безработни и не търсят работа поради редица фактори, включително семейни отговорности или здравни причини, но и поради обезсърчаване и липса на стимул да се регистрират като безработни. Общо около 6,6 милиона младежи не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), като за някои от тях това продължава от много години.

Друг повод за безпокойство е, че не всички студенти имат достъп до качествено образование и че голям дял от учениците имат слаби основни умения. 11 % от младите хора напускат училище преждевременно и без професионална квалификация. Липсата на професионална квалификация ограничава възможностите им да намерят работа. Около 60 % от тези преждевременно напускащи училище младежи са безработни или неактивни. Като цяло младите хора с мигрантски произход (които представляват все по-голяма част от младото население в повечето държави — членки на ЕС 1 ) е по-вероятно да напуснат училище преждевременно и сред тях делът на тези, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, е по-висок 2 . Според данните от последното проучване PISA делът на учениците, при които се отчитат много слаби умения по точни науки и четене, се увеличава. По отношение на точните науки делът на зле представящите се ученици се е увеличил с четири процентни пункта (от 16,6 % през 2012 г. на 20,6 % през 2015 г.), а по отношение на четенето този дял е нараснал с почти два процентни пункта (от 17,8 % през 2012 г. на 19,7 % през 2015 г.). Процентът на учениците с лоши резултати по математика е дори още по-висок (22,2 % през 2015 г., което е слабо увеличение от 22,1 % през 2012 г.). Това е важна пречка, която подчертава спешната необходимост да се направи преглед на функционирането на европейските образователни системи. Над 20 % от децата в училищна възраст се затрудняват при решаването на прости математически задачи. Над 16 % срещат проблеми при точните науки и над 17 % се затрудняват при четене 3 . Едва една четвърт от младите хора твърдят, че са получили известни цифрови умения в рамките на формалното си образование. Учениците, които произхождат от социално слаби семейства, представляват непропорционално голям дял в групата на учащите се с ниски резултати, което води до риск от предаване на бедността и социалното изключване от поколение на поколение 4 .

В този контекст много млади хора не гледат с увереност към бъдещето си. 57 % от младежите смятат, че младите хора са изключени от икономическия, социалния и демократичния живот 5 . В същото време младите хора имат силно желание да се включат и да участват в обществото. Положението и перспективите на младите хора не са съвместими с европейската социална пазарна икономика и приоритета на Комисията за стимулиране на заетостта, растежа и инвестициите. Както председателят Юнкер подчерта в своята реч за състоянието на Съюза, съществува риск сегашните млади хора да се окажат първото поколение от 70 години насам, което е по-бедно от родителите си. Това е свързано и с по-общите икономически и демографски промени в европейските общества и начина на разпределяне на благата и възможностите между поколенията, като кризата от последните години се съчета с по-дълбоки тенденции.

Това е битка, която Европа на всяка цена трябва да спечели. Сблъсъкът с безработицата на ранен етап от живота е придружен с лични трудности и може да се отрази отрицателно върху целия живот на хората. За да спечелим борбата с младежката безработица, е необходимо повече млади хора да намерят добра работа. Това е предпоставка, за да се осигурят траен растеж и просперитет в Европа. Освен това подобряването на положението на младите хора на пазара на труда е въпрос на социална справедливост и в крайна сметка на доверието в европейския социален и икономически модел.

Комисията предлага нови усилия в подкрепа на младите хора. След речта за състоянието на Съюза, в Пътната карта от Братислава, одобрена от лидерите на ЕС от 27-те държави членки, беше заложена необходимостта да се осигурят по-добри възможности за младежите чрез по-нататъшна подкрепа от ЕС за усилията на държавите членки за борба с младежката безработица и за укрепване на програмите на ЕС, насочени към младите хора. В отговор на Пътната карта, в настоящото съобщение се определят действия за по-ефективно инвестиране в младите хора. Целта е да им се помогне да се възползват от възможностите, да се интегрират добре в обществото, да се превърнат в активни граждани и да следват успешна професионална кариера. Същността на инициативата е как ЕС и държавите членки могат да увеличат своите усилия, за да предложат на младите хора подкрепата, образованието, обучението и възможностите за работа, които те заслужават. Съобщението е част от по-широк пакет от мерки за подобряване на възможностите на младите хора. Като част от настоящия пакет Комисията стартира европейски корпус за солидарност 6 и представя Съобщение относно подобряването и модернизирането на образованието 7 .

2. Действия на ЕС в полза на младите хора

Политиките и мерките в подкрепа на младите хора са отговорност основно на държавите членки, като това се отнася и до разясняването на ползите и помощта от действията на ЕС. Държавите членки носят основната отговорност за своите политики във връзка със заетостта, образованието, обучението и младежта, но Европейският съюз има роля да подкрепя усилията на държавите членки и прави това в продължение на много години. Това се отнася с особена сила за настоящата Комисия, която постави силен акцент върху заетостта на младите хора, и по-специално вниманието, което отдели на създаването на схемата „Гаранция за младежта“ чрез ранното отпускане на по-голямата част от финансирането за Инициативата за младежка заетост през 2015 г. и лансирането през 2016 г. на Новата програма за умения в Европа. Много често тези, които се ползват от подкрепа от ЕС, не са наясно откъде идва тази подкрепа: в много случаи политиките и действията, които са били предприети на равнище ЕС или се ползват от финансовата подкрепа на ЕС, постигат забележителни резултати, но тъй като те се осъществяват от националните, регионалните или местните власти, много хора не са наясно с ролята на ЕС в тези мерки.

2.1. Преодоляване на младежката безработица

Борбата с младежката безработица остава водещ приоритет за ЕС. Насърчаването на заетостта е въпрос от общ интерес за всички държави членки. Европейският съюз предоставя своята подкрепа за държавите членки посредством редица политики и действия, както и с целеви финансови средства.

В рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики ЕС предлага на държавите членки свързани с политиката съвети и насоки 8 за насърчаване на структурните реформи, които улесняват интеграцията на младите хора в света на труда. Ключовите приоритетни области в рамките на европейския семестър за 2016 г. бяха активните политики по заетостта, преждевременното напускане на училище, по-добрият достъп до образование и обучение за групите в уязвимо положение, съответствието на образованието спрямо нуждите на пазара на труда, ученето в процеса на работа и чиракуването, както и целевата подкрепа за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Финансовата подкрепа, предоставяна от европейските структурни и инвестиционни фондове, е съгласувана с тези политически насоки (вж. карето).

През последните години въвеждането на гаранцията за младежта допринесе за подобряване на положението на място. Гаранцията за младежта беше предложена от Комисията и приета от държавите членки с Препоръка на Съвета 10 през 2013 г. Тя представлява политически ангажимент всички млади хора на възраст под 25 години да получат качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. В допълнение към основните инструменти на ЕС, като например Европейския социален фонд, беше създаден специален финансов инструмент на ЕС — инициативата за младежка заетост — който да подкрепя изпълнението на гаранцията за младежта в регионите на Европа, които са най-силно засегнати от младежката безработица. За да се ускори изпълнението на действията на място по инициативата за младежка заетост, в началото на 2015 г. Комисията предостави авансово 1 милиард евро. Освен това през септември 2016 г., като се взеха предвид и първите резултати по изпълнението, Комисията предложи увеличаване на финансовия пакет за инициативата за младежка заетост и удължаване на неговия срок до 2020 г.

2.2. Инвестиране в умения, компетентности и интегриране на пазара на труда

Уменията и компетентностите са ключова инвестиция. В икономиката, основана на знанието, притежаването на широк набор от умения и компетентности е абсолютно необходимо 11 . Инвестирането в тях спомага за улесняване на прехода към заетост, предотвратяване на безработицата сред младите хора и подкрепа на иновациите, конкурентоспособността и социалната справедливост. Необходимо е образователните системи да постигат по-добри резултати, т.е. всички ученици, особено тези от семейства в неравностойно положение, да постигат добри учебни резултати. Особен акцент следва да се постави върху подобряването на резултатите чрез повишаване на ефективността и върху качеството на преподаването. По-доброто преподаване е ключов фактор за подобряване както на качеството, така и на ефективността.

Висококачествените системи за професионално образование и обучение улесняват прехода на младите хора към пазара на труда. По-специално, по време на кризата добре развитите системи за професионално обучение и чиракуване се оказаха един от най-ефективните начини за ограничаване или предотвратяване на младежката безработица. Причината за това е, че професионалното образование и обучение, ученето в процеса на работа и по-специално чиракуването са особено ефективни при придобиването на умения, които са от значение за пазара на труда. За тази цел Комисията подкрепя активното участие на социалните партньори в подобряването на качеството на предлаганото професионално образование и обучение и насърчава развитието на партньорства между света на образованието и бизнеса. Освен това Комисията подкрепя държавите членки при усъвършенстването на техните системи на образование и обучение, като предоставя данни и насърчава взаимното учене на основата на общи приоритети.

2.3. Предлагане на трансгранични възможности и увеличаване на участието на младежите

Ученето или обучението в друга държава предоставя уникален опит и открива нови хоризонти. Европейските икономики са тясно взаимосвързани. Предоставянето на възможност на младите хора да разширят своя кръгозор им помага да станат по-самостоятелни и уверени в себе си. Това е начин да се придобият нови умения и знания, който предоставя уникален опит, тъй като дава на младите хора възможност да се научат как да се справят с многообразието и в различна среда.

Програма „Еразъм +“ подкрепя широк кръг млади хора, включително студенти, обучаващи се и чираци в областта на професионалното образование и обучение, доброволческата дейност и младежкия обмен. За периода между 2014 г. и 2020 г. програма „Еразъм +“ разполага с общ бюджет от 14,8 милиарда евро. Очаква се чрез нея да се окаже подкрепа на над 4 милиона младежи. Проведени наскоро проучвания изтъкват осезаемото въздействие на програмата, особено по отношение на пригодността за заетост 13 . За студентите, които са учили или са се обучавали в чужбина, има два пъти по-малка вероятност да бъдат дълготрайно безработни след завършването си в сравнение с тези, които не са се възползвали от възможност за мобилност. Една трета от студентите, които стажуват в чужбина с подкрепата на „Еразъм +“, получават предложение за работа в предприятието, в което са работили. Освен това стажувалите по линия на „Еразъм“ са също така по-предприемачески настроени, отколкото колегите им, останали в своята страна: една десета от тях са създали своя собствена компания, а над три четвърти планират или могат да си представят да го направят. Накрая, студентите по програма „Еразъм“ имат по-добри умения за решаване на проблеми, по-голяма адаптивност, толерантност и увереност, отколкото тези, които не са учили в чужбина. Тези умения са високо ценени от работодателите, но също така са и ключови предимства за социалния и гражданския живот.

В едно отворено и демократично общество е от съществено значение хората да поемат отговорности като активни граждани още в ранна възраст. Този вид активно гражданство изисква младите хора да имат възможност да участват и да бъдат чути. За да бъдат активни в обществото, младите хора трябва да видят от опит, че техните действия имат значение и че те могат да оказват влияние върху решенията, които са важни за тях. В сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни Комисията подкрепя прилагането на стратегията на ЕС за младежта 14 . Тя има две основни цели: да осигури по-голям брой и равни възможности за младите хора в областта на образованието и на пазара на труда и да насърчи младите хора да участват активно в обществото. Съществена част от стратегията е заложеният в нея консултативен елемент на участие: благодарение на „структуриран диалог“ 170 000 младежи от цяла Европа бяха мобилизирани да изразят мнението си относно политиките, които имат значение за тях, на хората, които отговарят за определянето на политиките.

3. Подновен импулс за инвестиране в младите хора

Макар че икономическият растеж и създаването на работни места продължават, няма основания за самодоволство. Последиците от кризата са дълбоки и много части от Европа са изправени пред предизвикателството, свързано с продължаващата с години огромна безработица. ЕС има богат опит в инициирането и насърчаването на политики и действия, които са в подкрепа на младите хора. Ключът към успеха е осъществяването на съвместни действия, в които участват заинтересовани страни на всички равнища, и по-специално отговорните нива на държавното управление и социалните партньори. Комисията подчертава необходимостта от постигането на напредък по следните три направления на действие:

3.1. По-добри възможности за достъп до заетост

Европейският семестър е двигател на реформите на национално равнище и за няколко държави членки бяха издадени точни насоки. В неотдавнашния годишен обзор на растежа, с който се поставя началото на европейския семестър за 2017 г., Комисията изтъква колко важно е да се отдаде приоритет на инвестициите в човешки капитал, което включва и подобряване на пригодността за заетост на младите хора и инвестиране в уменията и образованието.

Трябва да се гарантира пълно и устойчиво прилагане на гаранцията за младежта на място във всички държави членки. Продължаващата политическа ангажираност и финансова подкрепа за гаранцията за младежта дава своите резултати и е от съществено значение, за да се извлекат ползи от работата, извършена до момента. В редица държави членки въвеждането в пълен мащаб бе постигнато едва наскоро, тъй като много от мерките изискваха съществени реформи и широки партньорства, които сами по себе си са нови и обещаващи начини за предоставяне на подкрепа. 15 С подобряване на положението в някои части на Европа ключовият приоритет в много държави членки ще бъде да се гарантира, че нискоквалифицираните млади хора получават адекватна подкрепа. Това изисква по-добър достъп до гаранцията за младежта и да се обхванат по-ефективно младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение и които не са регистрирани в публичните служби по заетостта. Освен това е необходимо укрепване на сътрудничеството между публичните институции и със заинтересованите страни, както и подобряване на капацитета на партньорите, по-конкретно на публичните служби по заетостта, да изпълняват схемата за гаранция за младежта. С помощта на определянето на стандарти за качество следва да се въведат по-добри механизми, с които да се гарантира, че младите хора получават качествени предложения. Предлагането на възможности за чиракуване по линия на гаранцията за младежта следва да се подобри, тъй като то представлява едва 4,1 % от приетите възможности досега.

За да се улесни въвеждането на гаранцията за младежта в регионите, които най-много се нуждаят от нея, следва да се увеличат наличните ресурси за изпълнение на инициативата за младежка заетост. В рамките на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка Комисията предложи да допълни първоначално разпределените средства за инициативата за младежка заетост с 1 милиард евро за периода 2017—2020 г. По линия на Европейския социален фонд ще бъдат предоставени средства в размер на още 1 милиард евро. Ако бъде одобрено, това допълнително финансиране се очаква да даде възможност още близо 1 милион младежи да се възползват от инициативата за младежка заетост.

3.2. По-добри възможности чрез образование и обучение

Комисията е решена да улеснява сътрудничеството между държавите членки и да подкрепя техните усилия за реформа на системите на образование и обучение. Комисията ще засили своята подкрепа за държавите членки и през 2017 г. ще представи конкретни действия за модернизиране на училищното и висшето образование, включително актуализирана програма за модернизиране на висшето образование, конкретна инициатива за проследяване на дипломираните висшисти, програма за подкрепа на развитието на училищата и учителите, преглед на препоръката относно ключовите умения за ученето през целия живот, както и допълнителни придружаващи мерки в подкрепа на цифровата революция в образованието и по-добър достъп до цифрови умения и обучение.

За увеличаване на качеството, предлагането, привлекателността и приобщавания характер на възможностите за чиракуване и учене в процеса на работа в рамките на професионалното образование и обучение, Комисията ще предложи рамка за качество на чиракуването 16 , която да определи основните принципи за разработването и осъществяването на чиракуване на всички равнища, като бъде заложена достатъчна степен на гъвкавост, така че рамката да бъде приложима към различните системи на държавите членки. Рамката може да подсигури качеството на възможностите за чиракуване, подкрепяни по линия на програмите на ЕС (гаранцията за младежта, инициативата за младежка заетост, европейския корпус за солидарност, програма „Еразъм+“ и Европейския социален фонд).

През 2017 г., въз основа на успешния модел на публичните служби по заетостта за възприемане на добрия опит, ще бъде създадена водена от търсенето служба за подкрепа на чиракуването, която ще подкрепя държавите при въвеждането или реформирането на системите за чиракуване. Освен това тя ще подобри обмена на знания, сътрудничеството и ученето от партньори в областта на чиракуването чрез набелязването на добри практики и ще засили взаимното учене. Особено внимание ще бъде обърнато на мобилизирането на участниците за конкретни действия на национално, регионално и местно равнище.

Мобилността с учебна цел в областта на професионалното образование и обучение носи ползи както за участника, така и за работодателя. Проучванията 17 сочат, че най-голяма добавена стойност от гледна точка на подобряването на професионалните, личните и социалните умения има престоят за срок от над 6 месеца. Днес обаче повечето възможности за чиракуване в друга държава членка са краткосрочни (72 % са с продължителност до 1 месец, а 21 % — между 1 и 3 месеца). В отговор на призивите на Европейския парламент за повишаване на качеството и привлекателността на мобилността за чираците, Комисията ще предложи нова целева дейност за дългосрочна мобилност (6—12 месеца) „ЕразъмПро“ в рамките на съществуващата програма „Еразъм +“, за да подпомогне провеждането на чиракуване в чужбина. Наличието на стабилна рамка за подкрепа, включваща задълбочена подготовка, структурирано изпълнение и подходящо проследяване, ще гарантира въздействието и качеството на работата в чужбина. Тясното сътрудничество с работодателите и други заинтересовани страни в рамките на Европейския алианс за професионална подготовка и на Пакта за младежта 18 , както и силните партньорства с доставчиците на професионално образование и обучение, организациите на социалните партньори, посредниците и публичните служби по заетостта, които партньорства са насочени към установяването на връзка с местните работодатели, ще осигурят по-голям брой дружества, които са готови да приемат мобилни обучаващи се в рамките на професионалното образование и обучение, и по-специално чираци.

3.3. По-добри възможности за солидарност, мобилност с учебна цел и участие

В рамките на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка Комисията предложи да даде допълнителен импулс на мобилността с учебна цел чрез значително увеличаване с 200 милиона евро на бюджета на програма „Еразъм +“ до 2020 г.

Комисията е в процес на създаване на европейски корпус за солидарност, който ще укрепи основите за предприемането на действия за солидарност в Европа. Корпусът ще свърже ентусиазирани и ангажирани млади хора, които работят по общ проект за солидарност. Той ще предложи вдъхновяващо и обогатяващо изживяване за младежи, които желаят да помагат, да учат и да се развиват, като едновременно с това натрупват ценен опит. Той ще осигури по-широка база за подпомагането на организации в Европа, които предоставят на младите хора възможности за проява на солидарност. Европейският корпус за солидарност ще работи за удовлетворяване на потребностите на уязвими групи и на публични структури на национално и местно ниво в много области, например осигуряване на храна и квартира на бездомните, почистване на горите, подпомагане на засегнати от бедствия райони или помощ за интеграцията на бежанци.

С цел да се засили гражданското участие на младите хора, Комисията ще подготви преразглеждане на Европейската стратегия за младежта за периода след 2018 г. През 2017 г. с младите хора и основните заинтересовани страни ще бъдат проведени широки консултации, за да се обсъди какви да бъдат бъдещите акценти в стратегията. Един от ключовите въпроси е как да се предоставят повече и по-добри възможности за младите хора да участват активно в политическия живот и демократичните процеси. Комисията ще доразвие и засили своите инструменти за диалог и взаимодействие с младите хора (например инициативата „Милион протегнати ръце“, проекта „Ново наративно послание за Европа“ и структурирания диалог).

Мобилността на младите хора е от съществено значение за засилване на европейското съзнание и идентичност. В съответствие с предложението на Европейския парламент и по случай на 30-ата годишнина на програма „Еразъм“ през 2017 г. Комисията ще подкрепи мултимодалната мобилност на младите хора, участващи в образователни проекти. Това дава нови възможности на младите поколения да открият Европа и да добият свой собствен опит от първа ръка.

4. Заключение

Настоящото съобщение „Инвестиране в младежта на Европа“ предлага конкретни действия на ЕС, целящи да помогнат на младите хора да открият възможностите за работа, образование и обучение, които те заслужават. Предизвикателствата са огромни. Те са общи за всички държави членки.

Единствено чрез широко партньорство и съвместна ангажираност на ЕС и държавите членки е възможно да се постигне значителната промяна, която настоящото положение изисква. В този дух бе и призивът в Декларацията от Братислава, договорена от лидерите на ЕС на 27-те държави членки.

Въз основа на постигнатото през последните години Комисията се ангажира да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент и Съвета, за да се засили подкрепата за инвестиране в младежта в цяла Европа. Тя ще работи в тясно сътрудничество с всяка една от държавите членки и със заинтересованите страни на всички равнища, за да подпомага техните усилия. Освен това Комисията очаква Европейският съвет да даде импулс и покаже решителност на заседанието си на 15 и 16 декември 2016 г. за постигането на съгласие по амбициозен набор от инициативи в трите направления на действие, очертани по-горе.

(1)

По данни на Евростат през 2014 г. младежите, които са родени в чужбина, и младежите, родени в държава членка, но с роден в чужбина родител, представляват 20 % от населението на възраст между 15 и 29 години в ЕС. Над четири пети (83 %) от новите кандидати за убежище в ЕС-28 през 2015 г. са били на възраст под 35 години.

(2)

Почти една четвърт от гражданите на трети държави на възраст 18—24 години напускат училище преждевременно в сравнение с 10 % от младите хора, живеещи в страната, на която са граждани. Делът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, е по-висок сред гражданите на трети държави на възраст между 20 и 34 години (32,7 %) в сравнение с лицата, които са граждани на държавата, в която живеят (18 %), като по отношение на жените положението е особено сериозно (43 %).

(3)

Проучването PISA на ОИСР измерва редовно основните умения на 15-годишните ученици.

(4)

За подробности относно връзката между ниските постижения в образованието и социално-икономическия статус вж. Обзор на образованието и обучението за 2015 г.

(5)

Проучване на Евробарометър „Европейската младеж през 2016 г.“, вж.: http://www.europarl.europa.eu/atyourservice/en/20160504PVL00110/European-youth-in-2016

(6)

COM(2016) 942 final.

(7)

COM(2016) 941 final.

(8)

Тези насоки се предоставят под формата на специфични за всяка държава препоръки. Те се издават в рамките на координацията на равнище ЕС в областта на фискалната и икономическата политика и политиката по заетостта — „европейския семестър“.

(9)

http://www.eib.org/projects/priorities/investing-for-youth/index.htm

(10)

Препоръка на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (2013/C 120/01).

(11)

Това се отнася до основните умения (като четене, математика), ключовите компетентности (като цифровите и предприемаческите умения и владеенето на чужди езици), и некогнитивните умения (като работа в екип и критично мислене).

(12)

COM (2016) 381 final.

(13)

Този аспект на пригодността за заетост е разгледан в различни проучвания, например:

http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/repository/education/library/study/2014/erasmus-impact_en.pdf

https://www.agence-erasmus.fr/docs/2431_observatoire-n2.pdf

https://www.agence-erasmus.fr/docs/20140425_rapport-final_etude-impact-de-web.pdf

(14)

Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), (2009/C 311/01).

(15)

COM (2016) 646 final.

(16)

Която ще бъде разработена въз основа на становището на Консултативния комитет за професионално обучение на тема „Обща визия за качествени и ефективни възможности за чиракуване и учене в процеса на работа“, прието на 2 декември 2016 г.

(17)

http://www.pedz.uni-mannheim.de/daten/edz-b/gdbk/07/analysis_leonardo_study_en.pdf

(18)

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&newsId=2387