Help Print this page 

Document 52016DC0860(01)

Title and reference
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА Чиста енергия за всички европейци

COM/2016/0860 final/2
Multilingual display
Text
The HTML format is unavailable in your User interface language.

Брюксел, 30.11.2016

COM(2016) 860 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Чиста енергия за всички европейци


1.Въведение

Енергийният съюз е един от десетте приоритета на Комисията „Юнкер“. Насочен към модернизиране на икономиката на ЕС, той действа съвместно с други водещи инициативи, като Цифровия единен пазар, Съюза на капиталовите пазари и Плана за инвестиции за Европа, с оглед на създаване в Европа на работни места, постигане на стопански растеж и привличане на инвестиции.

Настоящият пакет от документи представлява възможност за ускоряване както на прехода към чиста енергия, така също и на стопанския растеж и на създаването на работни места. Чрез мобилизиране допълнително на 177 милиарда евро годишно публични и частни инвестиции през периода от 2021 г. нататък, този пакет от документи може да генерира до 1 % ръст на БВП през следващото десетилетие и да създаде 900 000 нови работни места 1 . Също така, той обуславя намаление на въглеродната интензивност на икономиката на ЕС в 2030 г. с 43 % спрямо настоящото равнище 2 , като електроенергията от възобновяеми източници ще представлява около половината от електроенергийния микс в ЕС 3 .

Фигура 1: Модернизация на икономиката — Ролята на Енергийния съюз и на действията в областта на климата

„Парижкото споразумение е първото по рода си и неговото сключване нямаше да е възможно без активната роля на Европейския съюз. С днешното действие продължаваме да играем водеща роля и да доказваме, че заедно страните от Европейския съюз постигат резултати.“ – изявление на Жан-Клод Юнкер по повод ратифицирането от ЕС на Парижкото споразумение, 4 октомври 2016 г.

Енергийният сектор е важен за европейската икономика — енергийните цени влияят на конкурентоспособността на стопанството като цяло и формират средно около 6 % от годишните разходи на домакинствата 4 . В енергийния сектор работят близо 2,2 милиона души в 90 000 предприятия в Европа 5 , които дават 2 % от общата добавена стойност 6 . Той е свързан с процъфтяващ промишлен отрасъл, осигуряващ необходимите съоръжения и услуги, не само в Европа, но и из целия свят. Разработването на възобновяеми енергийни източници и на енергийни продукти и услуги доведе до създаването на нови стопански дейности в Европа, осигуряващи на европейците нови източници на работни места и стопански растеж. Въздействията на Енергийния съюз за създаването на работна заетост достигат далеч отвъд рамките на производството на енергия. Над един милион работници например са заети, пряко или косвено, в отраслите, свързани с енергията от възобновяеми източници 7 и около един милион в сектора, свързан с енергийната ефективност 8 .

Енергийният съюз представлява основното направление и принос на ЕС за реализация на глобален и цялостен преход към нисковъглеродна икономика. Европейският съюз договори и постигна сключването на Парижкото споразумение от миналия декември и, благодарение на бързото му ратифициране от страна на ЕС, това първо глобално споразумение за смекчаване на ефекта върху изменението на климата влезе в сила преди да е изминала и една година от подписването му, а именно на 4 ноември 2016 г. Парижкото споразумение дава ясна и амбициозна посока за постигането на инвестиции в нисковъглеродни иновации. Приоритетът сега е да се изпълнят амбициозните ангажименти в областта на климата, поети съгласно Парижкото споразумение, и това до голяма степен зависи от прехода към чиста енергийна система, тъй като две трети от емисиите на парникови газове са в резултат от производството и използването на енергия.

Също така е важно да се осигурят ползи за всички европейци от прехода към чиста енергия. Всички потребители — без да се забравят уязвимите или енергийно бедните хора — следва да се чувстват като участници в него и да имат осезаеми ползи от достъпа до по-сигурна, чиста и конкурентноспособна енергия — каквито са ключовите цели на Енергийния съюз. Комисията вече представи Рамковата стратегия за Енергиен съюз 9 , предложения за сигурност на газовите доставки 10 , Системата на ЕС за търговия с емисии 11 и свързаните с нея правила за споделяне на усилията 12 и за земеползването и горското стопанство 13 , както и стратегията за транспортна мобилност с малки емисии 14 .

Както е обявено в Работната програма на Комисията за 2017 г. 15 , днес Комисията представя регулаторни предложения и улесняващи мерки, имащи за цел модернизиране на икономиката и увеличение на инвестициите в секторите, свързани с чиста енергия.

Представените в пакета регулаторни предложения и улесняващи мерки са насочени към ускоряване, преобразуване и консолидиране на прехода към чиста енергия на икономиката на ЕС, съпроводено със създаване на работни места и растеж в нови икономически сектори и бизнес модели.

Законодателните предложения обхващат областите на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, устройството на електроенергийния пазар, сигурността на енергийните доставки и правилата за управлението на Енергийния съюз.

Представеният пакет от документи има три основни цели:

Поставяне на енергийната ефективност на първо място

Постигане на глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми източници

Осигуряване на справедливи сделки за потребителите

Улесняващите действия включват инициативи за ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия и за саниране на сградите на Европа, както и мерки за: насърчаване на публичните и частните инвестиции и постигане на максимален резултат от наличния бюджет на ЕС; насърчаване на промишлените инициативи за подобряване на конкурентоспособността; смекчаване на социалното въздействие на прехода към чиста енергия; включване на многобройни действащи лица — от една страна националните, местни и общински власти в държавите членки, и от друга страна предприятия, социални партньори и инвеститори, така че да се постигне в максимална степен европейско лидерство в областта на технологиите и услугите в областта на чистата енергия и да бъдат подпомогнати трети страни за постигане на техните цели в областта на енергийната политика.

Настоящият пакет от документи следва да се разглежда в контекста на водещата роля на ЕС по пътя към по-находчиво използвана и по-чиста енергия за всички, така че да се приложи Парижкото споразумение, да се осигури стопански растеж, да се даде тласък на инвестициите и технологичното лидерство, да се създадат нови възможности за работна заетост и да се подобри благосъстоянието на гражданите.

За постигането на целите на ЕС за 2030 г. в областта на климата и енергетиката са необходими инвестиции в размер на около 379 милиарда евро годишно през периода 2020 — 2030 г. 16 : главно за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и инфраструктура. Европейските компании следва да имат авангардна роля за тези инвестиции. В този контекст много ще зависи от способността на европейските компании да реализират иновации. С финансиране в размер на 27 милиарда евро годишно, предназначено за публични и частни научни изследвания, развойна дейност и иновация в области, свързани с Енергийния съюз 17 , ЕС е в добра позиция да превърне този преход в конкретна промишлена и стопанска възможност.

Благодарение на предложените днес от Комисията политики, промишленото производство би могло да нарасне с 5 % в строителния отрасъл, с 3,8 % в машиностроенето и с 3,5 % в черната металургия, което съответства на 700 000 допълнителни работни места в строителството, 230 000 работни места в машиностроенето и 27 000 работни места в черната металургия 18 . 

2.Поставяне на енергийната ефективност на първо място

Енергийната ефективност е най-универсално достъпният енергиен източник. Поставянето на енергийната ефективност на първо място отразява факта, че най-евтиният и най-чист енергиен източник е енергията, която не е необходимо да бъде произвеждана или използвана. Това означава да се гарантира, че енергийната ефективност се взема под внимание в цялата енергийна система, т.е. че активно се управлява търсенето, така че да се оптимизира енергопотреблението, да се намалят разходите на потребителите и зависимостта от внос, като в същото време инвестициите в инфраструктура за енергийна ефективност се разглеждат като икономически ефективен начин за постигане на нисковъглеродна и кръговратна икономика. Това ще даде възможност за освобождаване на пазара от свръхосигуреността с енергогенериращи мощности, и особено от мощности на базата на изкопаеми горива.

В съответствие с искането на Европейския съвет от октомври 2014 г., Комисията преразгледа целта на ЕС за енергийна ефективност и смята, че ЕС следва да определи за 2030 г. обвързваща цел на равнището на ЕС за 30-процентно подобрение. В сравнение с приетата в 2014 г. цел за поне 27-процентно подобрение се очаква това увеличение да съответства на до 70 милиарда евро брутен вътрешен продукт и на 400 000 допълнителни работни места, както и на допълнително намаление на разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива 19 . Увеличението на целта ще способства също за постигане на целите на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за използване на възобновяеми енергийни източници.

Комисията предлага да се продължи и след 2020 г. действието на задълженията за икономии на енергия, формулирани в Директивата относно енергийната ефективност 20 , с които от доставчиците и дистрибуторите на енергия се изисква да постигат икономии на енергия в размер на 1,5 % годишно. Вече се проявиха първите ефекти от тази мярка, изразяващи се в привличане на частен капитал и съдействие за появата на нови действащи лица на пазара, като например доставчици на енергийни услуги, включително за агрегиране на енергопотребление, поради което тези действия следва да продължат и след 2020 г. С новото устройство на електроенергийния пазар допълнително ще се създадат по-равноправни условия за присъствие на пазара на дейности от страната на потреблението.

Сградите участват с 40 % в общото енергопотребление и около 75 % от тях не са енергийно ефективни 21 . Енергийната ефективност на сградите страда от недостатъчни инвестиции и от наличието на многобройни препятствия. При все че сградите редовно се ремонтират или подобряват, инвестициите за енергийна ефективност често се пренебрегват защото се конкурират за ограничен по размер капитал, както и заради липса на надеждна информация, на квалифицирани работници и съмнения по отношение на възможните ползи. При сегашния темп на саниране на около 1 % от сградите годишно ще е необходим цял век за да се обнови сградният фонд в съответствие със съвременните равнища на близко до нулевото потребление на външна енергия 22 . Енергийно чистите сгради са свързани не само със спестяването на енергия: те подобряват комфорта и качеството на живота, имат потенциал да включват ползване на възобновяеми енергийни източници, акумулиране на енергия, цифрови технологии, както и да свързват сградите с транспортната система. Инвестирането в енергийно чист сграден фонд може да се превърне в двигател за прехода към нисковъглеродна икономика.

Увеличаването на инвестициите за публични сгради, като например болници, училища и офиси, също зависи от наличието на частно финансиране и на частни компании, предлагащи новаторски механизми, като например договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Енергоспестяването може да има също положително въздействие върху публичните бюджети, като се има предвид че енергийните разходи в такива публични сгради възлизат на около 1 милиард евро годишно. От друга страна, за да се улесни инвестирането в енергийна ефективност на публични активи е необходимо правилата за инвестирането в публичния сектор и за статистическото отразяване на санирането на активите да са прозрачни и ясни. Комисията анализира, в тясно сътрудничество с държавите членки, въздействието на публичните счетоводни правила върху договорирането на енергоспестяване с гарантиран резултат и до края на пролетта на 2017 г. ще актуализира своите указания за статистическото отразяване на подобни партньорства.

Изменението на Директивата относно енергийните характеристики на сградите 23 ще ускори темповете на саниране на сгради чрез въвеждане на разпоредби за дългосрочни стратегии за саниране, с оглед до средата на настоящия век да се постигне декарбонизиране на сградния фонд. Предложението води също до подобряване на информацията за организаторите на проекти и инвеститорите чрез засилване на ролята на сертификатите за енергийни характеристики, осигуряване на достъп до информация за енергопотреблението при ползването на обществени сгради и свързване на интензивността на публичната подкрепа с постигнатото равнище на енергоспестяване. В предложението е включен призив към държавите членки да насочват инвестициите също и към енергийно бедните хора, тъй като енергийната ефективност е един от най-добрите начини за преодоляване на основните причини за енергийната бедност.

С оглед да се подобри реализирането на стратегията на ЕС за транспортна мобилност с ниски емисии, както и във връзка с нарастващото използване на електроенергия за транспортни цели, в Директивата относно енергийните характеристики на сградите се въвежда изискване за инсталиране на електрически зарядни точки. По отношение на съществуващите сгради тази разпоредба ще се отнася само за търговски сгради с повече от 10 паркоместа, за периода след 2025 г. По отношение на новите сгради или сградите, подложени на значително саниране, разпоредбата ще се отнася за жилищни сгради с над 10 паркоместа — под формата на задължение за осигуряване на предварително окабеляване, и за търговски сгради с над 10 паркоместа — под формата на задължение за инсталиране на зарядни точки. От приложното поле на това задължение могат да бъдат изключени малките и средни предприятия и публичните власти, като за последните това е поради факта, че те вече имат подобно задължение съгласно Директивата относно алтернативните горива, при условие техните зарядни точки да са публично достъпни. За да се подобри транспортната ефективност и да се насърчат дигиталните решения в областта на мобилността, настоящият пакет от документи съдържа също Стратегия на ЕС за внедряване на съвместни интелигентни транспортни системи 24 .

С оглед допълнително да се ускори санирането на сгради и да се подкрепи преходът към енергийно чист сграден фонд, Комисията организира Европейска инициатива за сградите (Приложение I), включваща компонент за „интелигентно финансиране за интелигентни сгради“. Тази нова инициатива, организирана в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (EIB) и държавите членки, може да доведе до деблокиране на допълнителни публични и частни средства в размер на 10 милиарда евро в периода до 2020 г. за енергийна ефективност и използване в сградите на енергия от възобновяеми източници, да помогне за създаване на поток от подходящи за банково финансиране проекти и да създаде платформа за енергийна ефективност във всяка държава членка. Инициативата има за цел също да се изгради доверие в пазара към енергийно чистите сгради, като се даде възможност на инвеститорите и другите заинтересовани лица да разполагат с данни за техническите и финансови показатели на над 7000 европейски проекта за енергийна ефективност в промишлеността и сградния сектор, както и чрез сътрудничество с финансовия сектор за консенсуална рамка за поемане (underwriting) на инвестиции за чиста енергия в сградите, която да даде възможност за по-целенасочено и стандартизирано пазарно финансиране на такива проекти. Това ще доведе до значителни подобрения в жизнения комфорт и работните условия, ползи във връзка с климата и енергоспестяването, както и работни места и инвестиции. Европейската инициатива за сградите дава възможност за засилване на европейския строителен сектор, който е изправен пред редица икономически и социални предизвикателства. Енергийната ефективност на сградите може да се превърне в една от движещите сили за модернизация на сектора и неговата работна сила.

Необходимо е енергийно интензивните отрасли (напр. черната металургия и автомобилостроенето) да продължат своите усилия за подобряване на своята енергийна ефективност. Такива инвестиции обикновено се изплащат чрез намаление на енергийните разходи. Някои нови отрасли, като например отбранителния сектор, имат допълнителен — все още неизползван — потенциал за подобряване на енергийната ефективност и съответните икономии на разходи биха могли да имат пряк положителен ефект върху публичните бюджети.

Екопроектирането и енергийното етикетиране ще продължат да играят важна роля в осигуряването за потребителите на икономии на енергия и ресурси и в създаване на стопански възможности за европейската промишленост. След внимателно разглеждане, Комисията реши да насочи в още по-голяма степен тази политика към продукти, имащи най-голям потенциал за постигане на икономии — на енергия и също във връзка с кръговратната икономика.

Комисията приема пакет от документи, включващ Работен план за екопроектиране 2016 — 2019 и няколко мерки, които са специфично насочени към определени продукти 25 . В Работния план за екопроектиране са определени приоритетите на Комисията за следващите три години, включващи прегледи на съществуващи мерки, специфично насочени към определени продукти, и актуализация на тези мерки в съответствие с техническия прогрес, както и проучвания за нови продукти с оглед на възможно въвеждане на регулаторни мерки и оползотворяване на неизползван засега потенциал. Общият потенциал за енергоспестяване чрез всички мерки, идентифицирани в работния план за екопроектиране, възлиза на 600 TWh годишно икономии на първична енергия в 2030 г., което е сравнимо с годишната консумация на първична енергия на средноголяма държава членка. Така ще се гарантира, че Европа ще продължи да има глобална водеща роля по отношение на стандартите за ефективност на продуктите и да осигурява икономически и екологични ползи за потребителите и предприятията.

3.Постигане на глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми източници

В сектора на енергията от възобновяеми източници в Европа работят над 1 100 000 26 души и Европа продължава да е глобален лидер в областта на вятърната енергия. 43 % от всички инсталирани по света вятърни турбини са произведени от няколко големи европейски производителя. Намаленията на разходите при слънчевите и вятърните технологии бяха предизвикани от съответните амбициозни политики на ЕС. Така технологиите за енергия от възобновяеми източници станаха по-евтини и по-лесно достъпни в цял свят. Въпреки че Европа загуби водещата си роля в производството на слънчеви фотоволтаични колектори поради конкуренцията от внос, по-голямата част от добавената стойност при инсталирането на даден слънчев фотоволтаичен колектор (над 85 %) се генерира в Европа 27 . 

Най-голям брой работни места в рамките на отрасъла на възобновяемите енергийни източници в Европа осигуряват секторите на вятърната енергия, на слънчевите фотоволтаични колектори и на твърдата биомаса. В слънчевия фотоволтаичен отрасъл обаче имаше загуба на работни места: в 2014 г. броят на работните места във фотоволтаичния сектор бе само с една трета над съответния брой в 2011 г., което се дължи на загубата на производствени възможности в този сектор 28 . В сектора на вятърната енергия има най-много работни места в ЕС, свързани с възобновяемите енергийни източници. В периода между 2005 г. и 2013 г. оборотът на сектора на вятърната енергия в Европа се увеличи осем пъти и съответните приходи в ЕС се оценяват на около 48 милиарда евро 29 . В същия период (от 2005 г. до 2013 г.) работните места в този сектор в ЕС се увеличиха пет пъти, като общият брой на всички свързани със сектора работни места през 2014 г. възлиза на 320 000 души 30 . Комисията ще се включи също в инициативи на отрасъла, насочени към подпомагане на глобалната водеща роля на ЕС общо в сектора на технологиите за възобновяеми енергийни източници и на чистите технологии.

Европейският съвет определи цел за поне 27-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението в ЕС през 2030 г. Тази минимална цел е обвързваща на равнището на ЕС, но няма да бъде последвана от обвързващи национални цели. Вместо това държавите членки ще се ангажират с приноси, посочени в интегрираните национални планове в областта на климата и енергетиката 31 , които са предвидени в предложението относно управлението на Енергийния съюз и имат за цел да осигурят колективното постигане на целта на ЕС. Партньорският натиск, упражняван чрез регионалните консултации по плановете и възможността Комисията да прави препоръки по тях, както и цялостната рамка на провежданата политика, определена от други законодателни актове в пакета, следва да насърчат държавите членки да поемат високи ангажименти, без да дават възможност за каквито и да са недобросъвестни практики (free-riding). Ако Комисията констатира, че би могло да се получи недостиг по отношение както на амбициозността, така и на изпълнението, по-специално във връзка с възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, тя може да вземе необходимите мерки за избягване и преодоляване на всеки такъв възникващ недостиг. Равнището на целта ще бъде преразглеждано в бъдеще в съответствие с международните ангажименти на Европейския съюз.

Растежът в областта на енергията от възобновяеми източници следва да се постига чрез най-иновативните технологии, които осигуряват значителни намаления на парниковите газове. По прогнозни данни размерът на глобалния пазар за технически решения на база възобновяеми енергийни източници се оценява на около 6 800 милиарда евро за периода 2014 — 2035 г. 32 , с голям потенциал за нарастване, особено извън Европа. В последните години инвестициите в електрогенериращи мощности на база възобновяеми енергийни източници представляваха над 85 % от всички инвестиции за електрогенериращи мощности, и повечето от тях са били с ниско напрежение, като това на разпределителните мрежи. Новите предложения са насочени към по-нататъшно консолидиране на тази тенденция, например чрез отстраняване на препятствията за собствено производство на електроенергия.

Директивата относно енергията от възобновяеми източници 33 , заедно с предложенията за ново устройство на електроенергийния пазар 34 , ще формират регулаторна рамка, даваща възможност за равноправни условия за всички технологии, без това да излага на риск постигането на нашите цели в областта на климата и енергетиката. Електроенергията ще играе важна роля в прехода към чиста енергийна система. Делът на електроенергията от възобновяеми източници нарасна до 29 % от всичката генерирана електроенергия и ще достигне до около половината от електроенергийния микс в ЕС, главно на база на непостоянни източници като вятъра и слънцето. Голяма част от съответните инсталации ще бъдат свързани по децентрализиран начин на равнището на разпределението. Необходимо е пазарните правила да бъдат адаптирани, така че да се улесни това развитие, да се регулира използването на непостоянни източници и да се гарантира сигурност на електроснабдяването. Поради това новата регулаторна рамка ще осигури възможност за технологиите на база възобновяеми енергийни източници да присъстват пълноценно на електроенергийния пазар, а също и недискриминационност на пазарните разпоредби по отношение на тези технологии.

За да се постигне по-добро приспособяване към нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници (повечето от които са непостоянни) е необходимо допълнително да бъдат развити пазарите на едро и по-специално да се осигурят адекватни правила, даващи възможност за търгуване на база кратки периоди, отразяващи потребностите във връзка с променливия режим на съответните генериращи мощности. Чрез възможността за търгуване по-близо до времето на доставка добре интегрираните краткосрочни електроенергийни пазари също така ще възнаграждават гъвкавото пазарно поведение както при генерирането, така и при потреблението или акумулирането на електроенергия. Освен това пазарните правила ще бъдат адаптирани, така, че производителите на електроенергия от възобновяеми източници да могат пълноценно да участват и да имат приходи във всички пазарни сегменти, включително в пазарите за системни услуги.

Приоритетното диспечиране ще бъде запазено за съществуващи инсталации, малки инсталации на база възобновяеми енергийни източници, демонстрационни проекти. За останалите инсталации, независимо от използваната технология, ще се прилагат недискриминационни правила за достъп на трета страна. Овен това, ограничаването на производството на инсталациите на база възобновяеми енергийни източници ще бъде поддържано в рамките на стриктния минимум.

Тези нови правила ще дадат възможност на производителите на електроенергия да печелят все по-големи дялове от своите приходи от пазарна търговия. При все това, възможно е пазарните приходи да не покриват изцяло капиталовите разходи за инсталации на база възобновяеми енергийни източници, особено при използването на новопоявяващи се технологии. Инвеститорите се нуждаят от политическа предсказуемост. Поради това Директивата относно енергията от възобновяеми източници съдържа принципи, които ще се прилагат за насърчаване на използването на възобновяеми източници и след 2020 г., така че в случаите, при които са необходими субсидии да се осигури те да са разходоефективни и да свеждат до минимум изкривяванията на пазара.

За успешното интегриране на възобновяемите енергийни източници ще са необходими добре развити преносни и разпределителни инфраструктури, както и добре взаимно свързана чрез интерконектори европейска мрежа. Европа разполага с най-сигурната електроенергийна мрежа в света, но при все това за периода до 2030 г. ще са необходими значителни инвестиции. Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите членки в регионален контекст (План за взаимно свързване на балтийския електроенергийния пазар, Група за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа, Югозападна Европа и разположените на север морета) за улесняване на разработването на инфраструктури с ключово значение. Тя създаде също и експертна група, която да дава съвети във връзка с формулирането и реализирането на целите за взаимно свързване за периода до 2030 г.

Недостатъчно е бил използван потенциалът на отоплението и охлаждането да имат принос за постигането на общата цел за използване на възобновяеми енергийни източници. Цялостният подход по този въпрос е формулиран в Стратегията относно отоплението и охлаждането 35 . Настоящите предложения ще насърчат държавите членки да увеличават своите дялове на възобновяеми горива в отоплението и охлаждането, както и операторите на системи за топлоснабдяване и квартално охлаждане да отварят своите мрежи за конкуренция и да насърчават използването например на термопомпи.

Енергията от биомаса има голям дял в нашия енергиен микс от възобновяеми източници и този дял ще продължава да е голям и в бъдеще. Енергийното използване на биомасата създава работна заетост и икономическо развитие в селскостопански райони, замества изкопаеми горива и допринася за постигането на сигурност на енергийните доставки.

Ще се насърчава разработването на усъвършенствани алтернативни горива за транспортни цели посредством предоставяне на доставчиците на горива на мандат за смесване, като в същото време постепенно ще се намалява приносът на базиращите се на хранителни вещества биогорива за постигане на целта на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници. Подкрепата за електрификация на транспорта е друга ключова цел на регулаторната рамка за електроенергийния пазар и тя ще бъде засилена чрез разпоредби, свързани с електроенергийния пазар на дребно.

Твърдата биомаса, която понастоящем се използва за производство на топлинна енергия и електроенергия в ЕС, е главно от местни или областни източници, базира се на остатъци от горското стопанство и при сегашните равнища нейното използване е като цяло благоприятно във връзка с изменението на климата. Съществуват обаче безпокойства, че при по-голяма степен на използване съответните въздействия върху климата може да се влошат. За осигуряването на ползи във връзка с климата в дългосрочен план е необходимо да се ограничи допълнителният натиск върху горите.

Съществува необходимост от по-големи синергии между кръговратната икономика и различните видове ползване на биомаса, особено като се има предвид фактът, че дървесината може да бъде използвана за редица продукти с по-голяма добавена стойност в сравнение с енергийното ѝ използване. С оглед на максимално насърчаване на синергиите следва да се предоставя публична помощ само на ефективното преобразуване на биомасата в енергия, независимо дали тази помощ е под формата на финансова подкрепа или на преференциален достъп до мрежата, освен в случаите на надлежно обосновани нужди за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия.

Понастоящем по-голямата част от биомасата, използвана за производство на топлинна енергия и електроенергия, произхожда от горското стопанство. В различните части на ЕС, както и извън него, съществуват големи различия по отношение на горите и тяхното стопанисване. Държавите членки на ЕС са разработили национално законодателство относно устойчиво развито стопанисване на горите и си сътрудничат помежду си, например в рамките на процеса „Forest Europe“. Няколко държави членки, които внасят големи количества биомаса за енергийни цели, са въвели специални схеми за гарантиране на устойчиво развития добив на биомасата и в съответствие с предложението на Комисията ще могат да продължават да прилагат такива схеми. Също така, Европейската комисия ще продължи да подкрепя използването на устойчиво добита дървесина посредством политиката на ЕС за развитие на селските райони. Тези равнища на действие са взаимно допълващи се при подпомагането на устойчиво развитите практики при стопанисването на горите.

Поради това Комисията предлага да се разшири обхватът на съществуващите европейски критерии за устойчивост, така че да бъдат обхванати всички видове енергийни приложения на биомаса. Предлага се нов подход за горската биомаса, основаващ се върху съществуващото законодателство за устойчиво развито стопанисване на горите и адекватно отчитане на емисиите на парникови газове от земеползването и горскостопанския сектор в страната на произход на биомасата. Развитията в областта на добива на биомаса и нейното енергийно използване ще бъдат подложени на мониторинг и преразглеждане, предвидени в Регламента относно управлението на Енергийния съюз.

4.Осигуряване на справедливи сделки за потребителите

Потребителите следва да заемат централно място в Енергийния съюз. Енергията представлява стока с ключово значение, която е абсолютно необходима за цялостно присъствие в съвременното общество.

Необходимо е преходът към чиста енергия също така да бъде извършен по справедлив начин за тези сектори, региони или уязвими части от обществото, които се засягат от този преход.

Комисията предлага да реформира енергийния пазар, така че да се увеличат правата на потребителите и да им се даде възможност в по-голяма степен да контролират своя избор във връзка с енергопотреблението. За предприятията това е свързано с по-голяма конкурентоспособност. За гражданите това означава по-добра информираност, възможност да станат по-активни на енергия пазар и в по-голяма степен да контролират своите енергийни разходи.

Първата стъпка за поставяне на потребителите на централно място в Енергийния съюз е да им бъде осигурена по-добра информация за тяхното енергопотребление и съответните им разходи. В предложенията е предвидено изискване потребителите да бъдат оборудвани с интелигентни измервателни уреди, да им се дават ясни сметки, както и условия за по-лесна смяна на доставчика. Съгласно предложенията този вид смяна се улеснява благодарение на премахване на таксите за приключване на договорите. Надеждна информация за наличните оферти ще се осигурява чрез сертифицирани инструменти за сравнение. Предложенията предвиждат по-надеждни сертификати за енергийните характеристики, включващи показател за „интелигентност“.

В рамките на настоящия пакет от документи Комисията увеличава прозрачността чрез своя Втори двугодишен доклад относно енергийните разходи и енергийните цени 36 . Цената на енергията влияе върху нашия избор на енергиен микс, върху разходите на нашите домакинства и върху конкурентоспосбността на Европа. Със своята 74-процентна зависимост от внос, Европейският съюз продължава да бъде изложен на непостоянните и глобално определяни цени на изкопаемите горива. В последните години глобалните тенденции доведоха до намаление с 35 % на европейската „сметка за внос на енергия“ и това допринесе за икономически растеж. Цените на едро на електроенергията са на най-ниското си равнище от 12 години насам, газовите цени паднаха с 50 % в сравнение с 2013 г., а цените на нефта — съответно със 60 % в сравнение с 2014 г. Намаляха различията в енергийните цени в сравнение с други икономики по света.

Но тенденциите са по-различни при цените за крайните потребители в домакинствата. Ефектът на намаляващите цени на енергията бе компенсиран от увеличаващите се мрежови разходи и националните данъци и такси, тъй като енергията често се използва като данъчна основа за осигуряване на така необходимите бюджетни приходи. Електроенергийните цени на дребно са се повишавали с 3 % годишно от 2008 г. насам, а газовите цени на дребно — съответно с 2 %. В резултат има известно повишение на енергийните разходи, достигнали почти 6 % от общите разходи на домакинствата.

Регулаторните промени, които се въвеждат с настоящия пакет от документи, както и преминаването от конвенционално централизирано генериране на енергия към децентрализирани, интелигентни и взаимно свързани пазари, ще даде също възможност на потребителите сами да генерират енергия, да я акумулират, споделят, потребяват или продават обратно на пазара — директно или посредством енергийни кооперативи. Потребителите ще могат да предлагат реагиране на потреблението в зависимост от моментното натоварване (demand response) — директно или посредством дружества за енергийно агрегиране. Новите интелигентни технологии ще направят възможно за потребителите — ако те изберат да постъпват така — да контролират и активно да управляват своето енергопотребление, като в същото време подобряват своя комфорт. Тези промени ще улеснят домакинствата и предприятията да участват по-активно в енергийната система и да реагират на ценови сигнали. За тази цел е необходимо също да се премахнат лимитите на цените на едро и дребно, като в същото време бъде осигурена цялостна и адекватна защита на уязвимите потребители в сектора на домакинствата. Новите регулаторни предложения ще създадат също възможности за нови и иновативни компании да предлагат на потребителите повече и по-добри услуги. Това ще улесни иновацията и цифровизацията и ще помогне на европейските компании да осигуряват енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии.

Енергийната бедност представлява значително предизвикателство на много места в ЕС и тя се дължи на ниски доходи и енергийно неефективни жилища. През 2014 г. домакинствата с най-ниски доходи в ЕС са изразходвали за енергия близо 9 % от всичките си разходи 37 . Това представлява 50-процентно увеличение в сравнение с 10 години по-рано и то е много по-голямо в сравнение с увеличението средно за всички домакинства. В настоящия пакет от документи е формулиран нов подход за защита на уязвимите потребители, който включва също подпомагане на държавите членки да намаляват енергийните разходи чрез подкрепяне на инвестиции за енергийна ефективност. В предложенията на Комисията във връзка с енергийната ефективност се съдържа изискване към държавите членки да вземат предвид енергийната бедност, като се изисква известен дял от мерките за енергийна ефективност да се прилагат приоритетно в енергийно бедни домакинства и в социални жилища. Също и техните дългосрочни стратегии за саниране на сгради следва да допринасят за облекчаване на енергийната бедност. Освен това, като част от процеса на управление на Енергийния съюз, държавите членки ще са длъжни да провеждат мониторинг и да докладват за енергийната бедност, а Комисията ще улеснява обмена на добри практики. Също така, в съответствие с усилията за увеличение на правата и защита на потребителите, Комисията предлага да се въведат някои предпазни процедури преди да може да бъде прекъснато снабдяването на някой потребител. Освен това Комисията създава Обсерватория на енергийната бедност, която да осигурява по-добри данни относно проблема и неговите решения, както и да съдейства на държавите членки в техните усилия за борба с енергийната бедност.

5.Улесняващи мерки

ЕС вече изпълнява редица дейности в подкрепа на прехода към чиста енергия, както и за следните три ключови приоритета: поставяне на енергийната ефективност на първо място; глобално лидерство в областта на възобновяемите енергийни източници и справедливи сделки за потребителите. Но е необходимо да се извършат още неща.

От една страна, защото това означава да се определи регулаторна рамка на ЕС за периода след 2020 г. — което е свързано с предложенията относно устройството на пазара, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и управлението на Енергийния съюз, които допълват вече представените от Комисията предложенията относно действията в областта на климата и транспортната мобилност с малки емисии 38 .

Необходимо е ЕС също да улеснява прехода към чиста енергия и чрез други средства в своя инструментариум. Това включва използване на широк спектър от политики на ЕС: ефективно правоприлагане на регулаторната уредба на ЕС, финансиране от страна на ЕС по ефективен и последователен начин и насърчаване на партньорства със заинтересовани страни.

Преходът към чиста енергия няма да може да бъде реализиран без съвместно действие на множество заинтересовани страни от гражданското общество, както и на областно и местно равнище. Необходимо е общини, области, предприятия, социални партньори и други заинтересовани страни да участват активно в дискусиите относно енергийния преход, по-специално в контекста на Интегрираните планове в областта климата и енергетиката, така че тези планове адекватно да съответстват на нуждите на различните териториални единици.

Необходимите действия ще се променят с времето. В рамките на своя годишен доклад за състоянието на Енергийния съюз, Комисията ще докладва за прилагането на действията за ускоряване на прехода към чиста енергия, както и за настоящия пакет от документи, и ще добави допълнително дейности, в съответствие с нуждите.

За да се засили европейската конкурентоспособност и въвеждането на чисти енергийни технологии, Комисията представя като част от настоящия пакет от документи инициатива за ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия 39 . В тази инициатива са формулирани набор от специфични мерки за подобряване на регулаторната, икономическата и инвестиционната среда за новаторство в областта на областта на чистите енергийни технологии и системи. Въз основа на Европейския стратегически план за енергийните технологии (SET Plan) и на Стратегическата програма за изследвания и иновации в областта на транспорта (STRIA), това включва също и ограничен брой приоритети за научни изследвания, иновация и конкурентоспсобност във връзка със стратегическите цели на настоящия пакет от документи. Това по-голямо приоритизиране ще допринесе за пренасочване на значителен дял от ресурсите по програмата „Хоризонт 2020“ (поне 2 милиарда евро) и ще представлява ориентир за публичната подкрепа и частните инвестиции в целия ЕС. Освен това Комисията ще използва нов подход за финансиране на подпомагането на високорискови и високоефективни иновации в областта на чистата енергия и ще увеличи обема на дейностите на Европейския иновационен и технологичен институт (European Institute of Innovation and Technology), по-специално на съответните Общности за знания и иновации (Knowledge and Innovation Communities — KICs) за насърчаване на предприемачеството и пазарното проникване на иновативни нисковъглеродни и енергоефективни решения.

За да може да се постигне стопански растеж и да се създават работни места е необходимо промишлеността на ЕС да бъде в авангарда на прехода към чиста енергия. Комисията ще подкрепи инициативи с водеща роля на промишлеността за постигане на глобална лидерска роля на ЕС в областта на енергийно чистите и нисковъглеродни технологични решения. Тези инициативи следва да са насочени към укрепване на промишлените звена в цялостната верига на създаване на стойност и към включване на нестопански действащи лица, като например социални партньори и организации на потребителите. Също така, Комисията ще обсъди със съответните заинтересовани страни необходимостта от създаване на „промишлен форум за чиста енергия“, който да включва хора от различни отрасли (енергетика, транспорт, производство, цифрови технологии) и съвместно да обсъди как могат да се оптимизират ползите от прехода на европейската промишленост към чиста енергия и как да се развиват нашата глобална конкурентоспособност и международното сътрудничество.

Необходимо е също държавите членки да вземат мерки по отношение на социалното, професионално-квалификационното и промишленото въздействие на прехода към чиста енергия и да отразят тези въздействия в своите национални планове относно климата и енергетиката. Комисията ще проучи как по най-добър начин да подкрепи прехода в районите с интензивно използване на въглища и въглеродно-интензивните райони. За тази цел тя ще работи в партньорство със стопанските субекти в тези райони, ще дава указания, по-специално за достъпа и използването на наличните фондове и програми, и ще насърчава обмена на добри практики, включително дискусиите за съответни пътни карти и нуждите от преквалификация, посредством целенасочени платформи.

В по-общ аспект Комисията ще осигурява платформи за секторите и работниците, така че те да могат да приспособят своите професионални умения към потребностите на прехода към чиста енергия. На база на опита по първите пилотни схеми към Европейска програма за придобиване на професионални умения 40 в секторите на автомобилните и морските технологии, през 2017 г. Комисията ще публикува нови Подробни планове за действие за секторно сътрудничество във връзка с професионалните умения (Blueprints for Sectoral Cooperation on Skills) в областта на възобновяемите енергийни източници и за строителния отрасъл, с насоченост към нисковъглеродните технологии.

Настоящият пакет от документи предвижда също засилване на действията на ЕС за отстраняване на субсидиите за неефективни ползвания на изкопаеми горива, в съответствие с международните ангажименти в рамките на Г7 и Г20, както и по Парижкото споразумение. Намалената, но все още значителна публична помощ за използването на нефтопродукти, въглища и други въглеродно интензивни горива продължава да изкривява енергийния пазар, създава стопанска неефективност и затруднява инвестициите, свързани с прехода към чиста енергия и иновацията. Предлаганата реформа на устройството на пазара е за отстраняване на приоритетното диспечиране на ползването на въглища, природен газ и торф и ще ограничи нуждата от механизми за осигуряване на електрогенерираща мощност, които често са свързани с използването на въглища. Комисията ще въведе също редовен мониторинг на субсидиите за използване на изкопаеми горива в ЕС и очаква държавите членки да използват своите планове в областта на енергетиката и климата за постепенно премахване на тези субсидии. Ще проведе оценка за пригодност и резултатност (REFIT) на регулаторната рамка на ЕС в областта на енергийните данъци, с оглед да определи възможни следващи стъпки в контекста на усилията за премахване на субсидиите за използване на изкопаеми горива.

Политиките на ЕС за международно сътрудничество и развитие са важни инструменти за подкрепа на глобалния преход към чиста енергия и помагат в този процес на нашите партньори в съседни страни и в развиващия се свят 41 .

ЕС укрепва сътрудничеството в областта на енергийната ефективност със Западните Балкани, Турция и нашите южни и източни съседи. Започнаха първите четири пилотни проекта за увеличаване на инвестициите за енергийна ефективност в сградния сектор и вероятно през 2017 г. в техния обхват ще бъдат включени по-голям брой партньорски страни. ЕС ще засили също финансирането за енергийна ефективност на сгради в рамките на съответните финансови инструменти за сътрудничество със съседни страни и предприсъединително сътрудничество.

Африка е привилегирован партньор на ЕС и Енергийното партньорство Африка — ЕС осигурява рамка за сътрудничество в областта на енергетиката. Също така, ЕС подкрепя Африканската инициатива за енергия от възобновяеми източници.

Европейският бизнес може да използва тези възможности за предлагане на своите умения чрез износ и инвестиране на глобалните конкурентни пазари в областта на възобновяемите енергийни източници. ЕС се стреми да сключи амбициозно споразумение за екологосъобразните стоки (environmental goods agreement) в рамките на Световната търговска организация, както и да постигне либерализация на екологосъобразните стоки и услуги и улесняване на търговията и инвестициите в генерирането на енергия от възобновяеми източници в рамките на своите двустранни търговски споразумения.

В приложение II „Ускоряване на прехода към чиста енергия“ са посочени някои от областите, в които някои конкретни дейности в краткосрочен план могат да бъдат засилени, пренасочени, или да бъдат подобрени съответните синергии, така че да се подпомогне създаването на работни места, икономическият растеж и инвестирането в Европа. Това следва също да помогне на държавите членки да изпълнят своите ангажименти за 2020 г. в областта на енергетиката и климата и да им даде възможност да бъдат амбициозни при определянето на своите цели за 2030 г., изпълними по икономически ефективен начин, като в същото време да насърчат други заинтересовани страни от публичния и частния сектор да се ангажират в по-голяма степен в прехода към чиста енергия.

6.Заключение

Необходимо е всички законодателни предложения за Енергийния съюз, представени от Комисията през 2015 г. и 2016 г., да бъдат разглеждани като приоритетни съответно от Европейския парламент и Съвета. Това бе изтъкнато също от Европейския съвет през март 2016 г. и бе подкрепено от Европейския парламент. Постигнатият напредък ще бъде прегледан на пролетната сесия на Европейския съвет през 2017 г.

Европейският парламент и Съветът следва да запазят цялостната последователност на настоящия пакет и на по-ранните предложения на Комисията, например относно Системата за търговия с емисии, споделянето на усилията, земеползването и транспортната мобилност с ниски емисии.

(1)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийната ефективност, SWD (2016) 405.

(2)

Основни резултати от Оценката на въздействието на изменението на Директивата относно енергийната ефективност, SWD (2016) 405.

(3)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, SWD (2016) 418.

(4)

COM(2016) 769;

(5)

EU energy in figures, Statistical Pocketbook 2016 (Енергетиката на ЕС в числа, Джобен статистически справочник 2016).

(6)

Евростат — национални отчети.

(7)

  EurObserv'ER, The State of Renewable Energies in Europe, 15th edition, 2015 (2014 figures) — Състоянието на ползването на възобновяеми енергийни източници в Европа, 15-то издание, 2015 г. (с данни за 2014 г.)

(8)

Study on Assessing the Employment and Social Impact of Energy Efficiency (Проучване на въздействието върху работната заетост и социалните въздействия на енергийната ефективност).

(9)

COM(2015) 80.

(10)

COM(2016) 52.

(11)

COM(2015) 337.

(12)

COM(2016) 482.

(13)

COM(2016) 479.

(14)

COM(2016) 501.

(15)

COM(2016) 710.

(16)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийната ефективност, SWD (2016) 405 (инвестиционните суми не включват транспортния сектор).

(17)

Съвместен изследователски център — Информационна система за Европейския стратегически план за енергийните технологии (SETIS), предстояща.

(18)

Източник: Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийната ефективност, SWD (2016) 405 (подробните резултати са получени от макроикономическия анализ).

(19)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийната ефективност, SWD (2016) 405.

(20)

COM(2016) 761;

(21)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, SWD (2016) 414.

(22)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, SWD (2016) 414.

(23)

COM(2016) 765.

(24)

COM(2016) 766.

(25)

COM(2016) 773; C(2016) 7764, 7765, 7767, 7769, 7770 и 7772.

(26)

  EurObserv'ER, 15то издание, 2015 г .

(27)

Оценка на въздействието на изменението на Директивата относно енергията от възобновяеми източници, SWD (2016) 418. Вижте също следното проучване: http://gramwzielone.pl/uploads/files/Solar_Photovoltaics_Jobs___Value_Added_in_Europe.pdf .

(28)

EurObserv'ER, 15то издание, 2015 г.

(29)

EurObserv'ER, 15то издание, 2015 г.

(30)

EurObserv'ER, 15то издание, 2015 г.

(31)

Този въпрос ще бъде уреден в новия Регламент относно управлението на Енергийния съюз, COM(2016) 759.

(32)

International Energy Agency, World Energy Investment Outlook Special Report 2014 (Международна агенция по енергетика, Специален доклад за енергийните инвестиции в света, 2014 г.).

(33)

COM(2016) 767;

(34)

Инициативата относно устройството на електроенергийния пазар включва преработка на Директивата относно електроенергията (COM(2016) 864), преработка на регламента относно електроенергията (COM(2016) 861), преработка на Регламента относно Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори — ACER (COM(2016) 863) и нов Регламент относно готовността на електроенергийния сектор за посрещане на рискове (COM(2016) 862).

(35)

COM(2016)51.

(36)

COM(2016) 769.

(37)

Вж. Работния доклад относно енергийната бедност (бележка под линия 4).

(38)

Вж. Съобщението „Ускоряване на прехода на Европа към нисковъглеродна икономика“ (COM(2016) 500) и Съобщението относно Европейска стратегия за транспортна мобилност с ниски емисии (COM(2016) 501).

(39)

COM(2016) 763;

(40)

Вж. Съобщението „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, COM (2016) 381.

(41)

Вж. Communication on a Proposal for a new European Consensus on Development – Our World, our Dignity, our Future, COM(2016) 740 (Съобщението за предложение за нов европейски консенсус за развитието — нашия свят, нашето достойнство и нашето бъдеще); също и Европейския план за инвестиране извън Съюза.

Top

Брюксел, 30.11.2016

COM(2016) 860 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Ускоряване на постигането на енергийно чисти сгради

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Чиста енергия за всички европейци


В стартираната днес от Комисията инициатива сградите се разглеждат като съществена част от европейския преход към чиста енергия.

Целта е чрез насочване на вниманието към местата, където живеем и работим, да се разработи цялостен интегриран подход, чрез който енергийната ефективност да се постави на първо място, да се допринесе за постигането на водеща роля на ЕС в световен мащаб в областта на възобновяемите енергийни източници и да се осигурят справедливи сделки за потребителите по начин, който да помогне на държавите членки да изпълнят своите цели в областта на енергетиката и климата за 2020 и 2030 г.

Ползите от такъв интегриран подход са ясни:

-мобилизиране на инвестиции на национално, областно и местно равнище, както и стимулиране на растежа и създаването на работни места, със същевременно насърчаване на иновациите и професионалните умения;

-икономии на енергия, които водят до по-ниски експлоатационни разходи, по-здравословен начин на живот и по-здравословна работна среда за гражданите;

-намаляване на енергийната бедност, със специална насоченост към енергийно неефективните социални жилища и обществени сгради;

-постепенна децентрализация на енергийната система на Европа чрез използване на устойчиво развита енергия в сградите;

-включване на сградите към свързана енергийна, енергоакумулираща, цифрова и транспортна система, което ще допринесе за европейската стратегия за транспортна мобилност с ниски емисии;

-увеличаване на правата и възможностите на домакинствата, предприятията и енергийните общности; и

-принос към кръговратната икономика.

Само строителната промишленост създава 18 милиона преки работни места в Европа и генерира 9 % от брутния вътрешен продукт (БВП) 1 . 

Европейската строителна промишленост има потенциал да отговори на редица икономически и обществени предизвикателства, като например създаване на работни места и стопански растеж, по-голяма урбанизация, социална мрежа и цифровизирана комуникация, демографски промени и глобализирани вериги за създаване на стойност, екологични натоварвания, и същевременно на предизвикателства в областта на енергетиката и изменението на климата. Сградите могат да бъдат една от движещите сили за модернизация на сектора и неговата работна сила.

ЕС вече е световен лидер в областта на иновационните системи за сгради. Интегрирането на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, акумулирането на енергия и свързването към цифрови и транспортни системи при сградите дава възможност за по-нататъшно разширяване на тази водеща роля и използване по най-добрия начин на благоприятната регулаторна рамка.

Днес на сградите се падат 40 % от общото енергопотребление в Европа. Около 75-процентов дял от сградния фонд не е енергоефективен. При сегашния темп на саниране на 1 % от сградния фонд годишно, за неговото декарбонизиране до модерни нисковъглеродни равнища ще бъде необходим около един век 2 .

За реализирането на потенциала на сградите за енергийна устойчивост трябва да бъдат преодолени редица социални, финансови и технически препятствия или административни предизвикателства. Така например при редовната поддръжка или подобренията на сградите често се пренебрегват инвестициите в енергийна устойчивост, тъй като е налице конкуренция за оскъдния капитал, липса на достоверна информация и липса на квалифицирани работници, или има съмнения относно възможните ползи.

Освен това редица разработчици на проекти все още се сблъскват с препятствия при обезпечаването на необходимите първоначални разходи за проектите си и нямат достъп до привлекателни и подходящи финансови продукти на пазара. Тази неефективност на пазара се дължи главно на липсата на разбиране от финансистите и инвеститорите на рисковете, многобройните ползи и икономическата обосновка на инвестициите в енергийна устойчивост, по-специално в енергийна ефективност. В допълнение малкият размер на инвестициите и липсата на решения „до ключ“ увеличават разходите за изпълнение, а липсата на капацитет и умения за структуриране на подходящи за банково финансиране проекти са фактори за ниското търсене на финансиране.

Ролята на политиката за устойчиво енергийно развитие е да подпомага потребителите по-лесно да предприемат тези инвестиции и да създава по-благоприятни условия за инвестиции. Когато санират домовете си, потребителите трябва да имат възможност да избират по-ефективни решения, като разчитат на прозрачна, ясна и навременна информация относно потреблението и свързаните с него разходи. При санирането на обществени сгради, като например болници, училища, социални жилища или офиси, публичните органи следва да имат възможност за достъп до привлекателни финансови решения и да се възползват от иновативни енергийни услуги, например под формата на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат.

Наред със създаването на правилната регулаторна рамка, по-специално предложението за изменение на Директивата относно енергийната ефективност и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, е налице необходимост от допълващи действия в подкрепа на бързите промени в реалната икономика и разглеждане без отлагане на въпроса за финансирането.

1.    Интелигентно финансиране за интелигентни сгради

Санирането на сградите за постигане на енергийна устойчивост е област, в която обединяването на проекти и публичните гаранции могат да доведат до огромна промяна. Като част от Плана за инвестиции за Европа, Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) 2.0 3 има ключово значение за стимулиране на частното финансиране в по-голям мащаб за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в сградите.

Енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници вече са видимо застъпени в проекти по ЕФСИ. Така например по-голямата част от енергийните проекти, одобрени за финансиране до момента (които представляват 22 % от общо 154 милиарда евро инвестиции), са свързани с енергийната ефективност и сектора на възобновяемата енергия. Въз основа на успеха на ЕФСИ Комисията предложи фондът да продължи да съществува до края на 2020 г. и да се изисква най-малко 40 % от проектите по ЕФСИ в областта на инфраструктурата и иновациите да допринасят за действия, свързани с климата, енергетиката и околната среда в съответствие с целите на Парижкото споразумение за климата (COP21). Това е голяма възможност и конкретен принос за увеличаване на публичните и частните средства в подкрепа на прехода към нисковъглеродна кръговратна икономика. Подкрепата от Европейския фонд за стратегически инвестиции може да допълва или да се комбинира с подкрепа под формата на безвъзмездни средства или финансови продукти от други фондове на ЕС, включително от европейските структурни и инвестиционни фондове.

През периода 2014 — 2020 г. 17 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност в публични и жилищни сгради и в предприятия с акцент върху малките и средните предприятия (МСП) 4 . Това е три пъти повече отколкото през предходния период и потвърждава ангажимента и значението, които държавите членки и регионите отдават на енергийната ефективност. Съществува възможност да се набере много по-голяма сума от национално публично и частно съфинансиране, като се достигне обща сума от приблизително 27 милиарда евро 5 . Една от целите на Плана за инвестиции за Европа е най-малко да се удвои използването на финансовите инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се мобилизира допълнително частно финансиране и да се подпомогне създаването на жизнеспособни пазари. Държавите членки и областите вече планират да инвестират близо 6,4 милиарда евро 6 чрез финансови инструменти за нисковъглеродни цели, главно в енергийна ефективност; това е повече от осемкратно увеличение в сравнение с периода 2007 — 2013 г. 7 .

Въз основа на Плана за инвестиции за Европа и европейските структурни и инвестиционни фондове Комисията ще стартира инициатива за по-нататъшно засилване на инвестициите в енергийна ефективност и интелигентни сгради от страна на предприятия в публичния сектор, дружества за енергийни услуги (ESCO), МСП/дружества със средна капитализация и домакинства. Тази нова инициатива, в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и държавите членки, може да насърчи отпускането на допълнителни 10 милиарда евро от държавни и частни фондове до 2020 г. 8 за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това следва да се осъществи чрез финансови посредници и национални платформи за инвестиране в енергийна ефективност с цел обединяване на проекти, намаляване на риска при инвестиции в енергийна ефективност и оптимизиране на използването на публичните средства, включително по-специално на европейските структурни и инвестиционни фондове в комбинация с финансиране чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции. Такива комбинации, които вече са възможни понастоящем, ще бъдат допълнително улеснени чрез предложените изменения на Финансовия регламент и Регламента относно общите разпоредби 9 . Държавите членки, по-специално онези с по-висока енергийна интензивност и зависимост от външни енергийни източници, се насърчават да участват и да допринасят за тази инициатива. Споделянето на риска между ЕС и националните публични и частни фондове ще осигури на крайните бенефициери по-привлекателни възможности за финансиране. Освен това няколко регулаторни и административни предимства ще бъдат свързани с използването на осигурявано от ЕС решение, например по отношение на държавните помощи, обществените поръчки, задълженията за съфинансиране, както и докладването и предварителните оценки. В контекста на оценката на публичните финанси по линия на Пакта за стабилност и растеж е важно, че Комисията ще заеме благоприятна позиция също и спрямо приноса на държавите членки към еднократните вноски в тематични или многостранни инвестиционни платформи в контекста на ЕФСИ 10 .

Значителна част от тези средства ще бъде вложена в общини и области: местните и областните участници имат решаваща роля за подкрепата на сгради с чиста енергия чрез решения в области като например областта на строителните норми и градоустройството. Чрез инициативи като Споразумението на кметовете за климата и енергетиката 11 градовете и регионите се насърчават да предприемат действия за намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на издръжливостта и осигуряване на достъп до чиста и достъпна енергия за всички.

Стълб І: По-ефективно използване на публичното финансиране

Целта е да се увеличи в максимална степен използването на наличното публично финансиране чрез финансовите инструменти, насочени към определени несъвършенства на пазара, както и чрез по-добро насочване на безвъзмездните средства към уязвимите потребители. За тази цел Комисията възнамерява:

1.Да разработи модели за финансиране на енергийна устойчивост въз основа на национални инвестиционни платформи (с възможност за областно измерение) за привличане на допълнително частно финансиране за саниране на сгради, които се разработват съгласно предвиденото в Регламента за ЕФСИ и в съответствие с правилата на ЕС в областта на държавната помощ.

В ЕС банките в по-голяма степен, отколкото в други развити икономики, изпълняват централна роля при финансирането на инвестиции на потребители и предприятия. Въпреки че стават все по-активни на новите енергийни пазари, особено на пазарите за възобновяеми енергийни източници с голям мащаб, банките рядко считат енергийната ефективност за отделен пазарен сегмент. Това води до липса на подходящи и достъпни търговски финансови продукти за енергийна ефективност или инвестиции за възобновяеми енергийни източници в сгради 12 . За да се справи с този недостатък, Комисията е разработила новаторска схема за финансиране — Инструментът за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), финансиран по Програмата LIFE и управляван от ЕИБ. Успехът на тази пилотна схема, както свидетелства значително по-голямото от първоначално планираното използване, показва потенциала ѝ да насърчава инвестирането в ефективност чрез споделяне на риска, техническа помощ и кредитни линии от ЕИБ за участващите финансови институции. Поуките, извлечени във връзка с Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), ще спомогнат за по-голямо съчетаване на Европейския фонд за стратегически инвестиции с други източници на публично финансиране, включително, когато е подходящо, с европейските структурни и инвестиционни фондове, чрез инвестиционни платформи 13 .

Въз основа на този опит Комисията ще подкрепи разработването на гъвкави платформи за финансиране на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници на национално или областно равнище. Тези платформи могат да предложат решение за цялостна услуга, даваща възможност на местни банки, финансови посредници, дружества за енергийни услуги или други субекти да обединяват инвестиции с цел предлагане на привлекателни продукти за финансиране на енергийна устойчивост на голям брой крайни получатели в района, обхванат от платформата 14 . По-специално на субектите, желаещи да финансират портфейлни инвестиции за енергийна устойчивост, могат да бъдат предоставени три взаимно подсилващи се елемента:

-Увеличено дългово финансиране от страна на ЕИБ чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции с цел увеличаване на капацитета им за финансиране (като по този начин се допринася за по-силно съсредоточаване върху постигането на енергийна устойчивост на сградите в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции 2.0);

-Механизъм за споделяне на риска с цел смекчаване на риска на портфейлите с инвестиции в енергийно устойчиви сгради и за създаване на възможност за по-привлекателни условия за отпускане на заеми на крайните получатели; Тази функция може да бъде използвана заедно с налични на местно равнище фондове, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

-технически експертни знания и съдействие за въвеждане на програми за заеми, разработени в сътрудничество с Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, включително чрез механизми като Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), Съвместната помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS), fi-compass 15 и други източници на национално или областно финансиране.

С цел да подкрепи внедряването на този модел и на други съответни инструменти за енергийна устойчивост, Комисията ще проучи възможностите за подновяване на съществуващи фондове на ЕС, например за техническа помощ.

2.Договори за енергоспестяване с гарантиран резултат: Трябва да се засили ролята на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат като движеща сила за подобряване на ефективността на обществените сгради, тъй като те предлагат цялостен подход към санирането, включително финансиране, извършване на строителни работи и енергиен мениджмънт. При тях е възможно също така, при определени условия, да се постигат инвестиции в ефективност без увеличаване на публичния дълг, което е от ключово значение за правителствата, както и за местните и областните власти, които са изправени пред бюджетни ограничения, особено когато става въпрос за социални жилища, болници или училища. Правилата за инвестициите в публичния сектор и за статистическото третиране на санирането на активите следва да бъдат прозрачни и ясни, за да се улеснят инвестициите в енергийна ефективност в публични активи. Евростат ще проучи как да се реагира на въздействието на инвестициите за енергийната ефективност върху държавния дълг и дефицит. Комисията анализира в тясно сътрудничество с държавите членки въздействието на правилата за публичното счетоводство върху пазара на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат и, където е целесъобразно, ще актуализира своите указания относно статистическото третиране на такива партньорства преди края на пролетта на 2017 г. 

3.Оказване на подкрепа за управителите на публични фондове при структурирането и въвеждането на финансовите инструменти: в допълнение към подкрепата, предоставена по линия на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, fi-compass или мрежата на органите в областта на енергетиката и управлението, Комисията ще организира серия от мероприятия за изграждане на областен капацитет, включващи ключови лица, отговорни за вземането на решения, и заинтересовани страни. Първият семинар бе проведен през ноември тази година в Рига и обхвана Балтийския регион.

4.Освен това Комисията е разработила лесно достъпен модел за увеличаване на дела на финансовите инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове: стандартизираният инструмент за енергийна ефективност (off-the-shelf instrument for energy efficiency). Държавите членки проявиха активност в създаването на финансови инструменти за енергийна ефективност, по-специално за постигане на целта за насочване на 20 % от ЕСИФ към инвестиции в нисковъглеродна икономика чрез финансови инструменти. При все това някои държави членки изостават в това отношение и по-широкото използване на стандартизираните инструменти може да спомогне за преодоляване на този пропуск.

Успоредно с това, законодателното предложение за Директивата относно енергийните характеристики на сградите включва мерки за обвързване на финансовите стимули, предоставени от публични фондове, с постигнатите икономии на енергия.

Стълб II: Обединяване и помощ за разработване на проекти

От съществено значение за успеха на настоящата инициатива е наличието на значителен набор от подходящи за банково финансиране проекти, които да „захранват“ инвестиционните платформи и финансовите инструменти. Обаче много организатори на проекти — публични власти, физически лица или предприятия — не разполагат с уменията и капацитета за създаване, прилагане и финансиране на амбициозни проекти за сгради с чиста енергия. Поради това Комисията:

1.Ще укрепи съществуващите механизми за помощ за разработване на проекти 16  на равнище ЕС, като например ELENA , в сътрудничество с Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси. Целта е да се увеличат инвестициите, да се подкрепи внедряването на финансови инструменти, да се достигне до организаторите на проекти, особено тези от Източна и Централна Европа, да се ангажират допълнително общините и местните участници и да се стимулира обединяването и пазарната реализация на перспективни решения, включително на иновативни технологии и финансови и организационни стратегии. Комисията ще увеличи бюджета на помощта на ЕС за разработване на проекти от 23 милиона евро през 2015 г. на 38 милиона евро годишно, считано от 2017 г. Бюджетът на помощта на ЕС за разработване на проекти за 2016 — 2017 г. се очаква да задвижи до 3 милиарда евро 17 инвестиции в енергийна устойчивост на сгради.

2.Ще насърчава държавите членки да създават специализирано местно или областно обслужване „на едно гише“ за разработчици на проекти, което да обхваща целия път на клиентите от информацията, техническата помощ, структурирането и осигуряването на финансова подкрепа до мониторинга на икономиите. Тези механизми следва да доведат до проекти, разработвани предимно на местно равнище, и силни и надеждни партньорства с местни участници (например малки и средни предприятия (МСП), финансови институции и агенции по енергетика), като най-важното е да се осигури връзка между предлагането и търсенето на финансиране. Развитието и възпроизвеждането на това обслужване „на едно гише“ ще бъде подкрепено на равнище ЕС посредством обмен на добри практики чрез Manag'Energy 18 , финансиране чрез „Хоризонт 2020“ 19 , механизми на ЕС за помощ за разработване на проекти или финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, когато това е целесъобразно.

Успоредно с това предложеното продължаване на задълженията за икономии на енергия за държавите членки, посочени в член 7 от Директивата относно енергийната ефективност, ще даде допълнителен тласък за обединяване на проекти с малък мащаб.

Стълб III: Намаляване на риска

Както се призовава от финансовите институции 20 , инвеститорите и финансиращите страни трябва да разберат по-добре реалните рискове и ползи от инвестициите в енергийна устойчивост на сгради въз основа на пазарните данни и информация за постигнатите характеристики. Основни аспекти, като например по-малка вероятност за неизпълнение на кредитни задължения при заемите за икономии на енергия, или по-висока стойност на активите поради по-добри енергийни характеристики, следва все повече да се признават от банките и да бъдат отразявани в цените на финансовите им продукти. Разработването на специализирани финансови продукти за енергийно устойчиви сгради също е важно за подкрепата за създаване на вторичен пазар (за рефинансиране) и за увеличаване на участието на частен капитал. В подкрепа на това трансформиране на пазара Комисията:

1.Стартира платформа за намаляване на риска в областта на енергийната ефективност, в която са описани техническите и финансовите характеристики на повече от 5000 европейски проекта за енергийна ефективност в промишлеността и в сградния сектор; Разработчиците на проекти, финансиращите страни и инвеститорите са поканени допълнително да попълват тази база данни с отворен код и да се възползват от нейните функции за сравняване и взаимно обучение между партньори.

2.Ще работи в тясно сътрудничество с публични и частни финансови институции, представители на промишлеността и експерти от секторите относно консенсусна рамка за одобряване на инвестиции за енергийна устойчивост на сградите. Разработена съвместно с групата на финансовите институции за енергийна ефективност11 и планирана за 2017 г., тази инициатива ще помогне на финансовите институции да интегрират основните енергийни ползи в своята бизнес практика, като същевременно намаляват трансакционните разходи и увеличават доверието на инвеститорите. Това действие ще спомогне и за деблокиране на пазара за екологосъобразни ипотечни кредити (green mortgage market).

Успоредно с това законодателното предложение за Директивата относно енергийните характеристики на сградите включва мерки за осигуряване на достъп на инвеститорите от частния сектор до повече и по-добра информация, включително до по-надеждни сертификати за енергийните характеристики на сградите, събиране на действителни данни за енергопотреблението в публични сгради и по-нататъшно развитие на дългосрочни пътни карти за саниране, чрез които да се направляват инвестиционните решения.

Комисията стартира също така Обсерватория на сградния фонд на ЕС с цел събиране на централно равнище на цялата необходима информация по отношение на сградите на ЕС и енергийното саниране. Това ще даде възможност за подкрепа на проектирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и свързаните с тях финансови инструменти.

2.    Строителен сектор

Комисията ще покани заинтересованите страни от строителния сектор, за да бъдат обсъдени предизвикателствата и възможностите, които представляват за сектора инвестициите в енергийна устойчивост на сгради, и как това може допълнително да се насърчава. Това допълва работата на Тристранния форум на високо равнище за устойчиво строителство в рамките на Стратегията „Строителство 2020“.

В рамките на своята Европейска програма за умения 21 Комисията започна да полага усилия за справяне с предизвикателствата, свързани с професионалните умения. Въз основа на опита от пилотните схеми, стартирали през тази година, през 2017 г. Комисията ще стартира нови серии от т. нар. „подробни планове за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“, като една от тях ще се отнася за строителния сектор и ще бъде насочена към енергийна ефективност и умения за боравене с цифрови технологии. В този контекст ще бъдат разработени полезни взаимодействия с инициативата на Комисията „Изграждане на умения“ (BUILD UP Skills), която има за цел повишаване на квалификацията на работниците в строителния сектор относно енергийната ефективност и технологиите за възобновяеми енергийни източници и тяхното внедряване и управление 22 . 

Строителството на нови сгради или ремонтирането на сгради с цел да станат по-енергоефективни дава възможност да се преосмислят практиките на строителство и събаряне, за да се вземат предвид по-широките аспекти на ресурсната ефективност. Съгласно пакета за кръговратна икономика, Европейската комисия ще представи през следващата година рамката на ЕС за оценка на цялостните екологични характеристики на сградите. Такава рамка следва да се използва за насърчаване на кръговратната икономика в застроената среда, включително да се използва като референция за проекти с широкомащабно прилагане, в европейските структурни и инвестиционни фондове и в националната политика и законодателство. Освен това Европейската комисия проучва възможностите за подкрепа на инициативи за насърчаване на инвестиции в нова и/или иновативна инфраструктура за рециклиране на строителни отпадъци в области, изоставащи по отношение на целта за 70 % повторна употреба, оползотворяване и рециклиране, която съгласно Рамковата директива за отпадъците следва да бъде постигната до 2020 г. Такива инвестиции биха могли да бъдат подкрепени от Европейския фонд за стратегически инвестиции. В процес на създаване е специфична платформа за проекти във връзка с кръговратната икономика. В допълнение Комисията е изготвила протокол за управление на строителните отпадъци, за да се помогне на заинтересованите страни да третират отпадъците по екологосъобразен начин и да се увеличават възможностите за рециклирането им. Като гледа в перспектива, Европейската комисия работи върху принципи и правила за устойчивото проектиране на сгради с цел да се генерират по-малко строителни отпадъци и да се улеснява рециклирането на материалите. Всички тези инициативи от своя страна ще спомогнат за намаляване на енергопотреблението и на разходите, свързани със строителни материали.

Потенциалът на строителния сектор за стопански растеж и създаване на работни места трябва да бъде деблокиран чрез подобряване на функционирането на пазарите. Резултатите от проверката за пригодност в областта на строителството ще бъдат използвани за гарантиране на по-добра съгласуваност на съответното законодателство относно вътрешноевропейския пазар и енергийната ефективност. Например произтичащите от регламентите за екопроектирането изисквания следва да бъдат включени, когато е целесъобразно, в хармонизираните стандарти съгласно Регламента за строителните продукти, приложими за същите продукти, за да се осигури на производителите една единствена рамка за изпитване на продуктите. Тъй като вътрешноевропейският пазар за строителни продукти все още е фрагментиран, процесът на консултации със заинтересованите страни продължава 23 , като е възможно да доведе до преразглеждане на Регламента за строителните продукти в рамките на мандата на настоящата Комисия.

Европейската комисия ще продължи да подкрепя иновациите чрез стимулиране на развитието на съвременни технологични продукти и процеси в рамките на договорното публично-частно партньорство (cPPP) „Енергийноефективни сгради (ЕеС)“. Това публично-частно партньорство се очаква да осигури технологиите, необходими за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската строителна промишленост 24 .

Инициативата може да бъде подкрепена от интелигентен подход към обществените поръчки, насърчаващ иновативни нисковъглеродни решения чрез инициативи за стандартизация, ръководени от промишлени отрасли, като например SustSteel 25 . След като тези стандарти бъдат финализирани, те могат да бъдат използвани от строителния сектор за изпълнение на целите му за постигане на устойчивост. Този подход може да бъде възпроизведен за други строителни продукти и ще даде възможност на сектора да оцени усилията си и да предлага по по-ефективен начин своите продукти.

В новите директиви за обществените поръчки (в сила от пролетта на 2016 г.) се консолидират и оптимизират всички съществуващи иновационни инструменти: функционални критерии, варианти, съображения за качество в техническите спецификации и критерии за възлагане. ЕС също допринася за иновативните обществени поръчки чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и Програмата „Хоризонт 2020“. Това доведе до серия от новаторски проекти. Интересен пример е трансграничният проект PAPIRUS (обхващащ Германия, Испания, Италия и Норвегия), който има за цел насърчаването, прилагането и валидирането на иновативни решения за устойчиво строителство чрез възлагане на обществени поръчки, насочени към сгради с почти нулево потребление на енергия. Освен това Комисията публикува доброволни критерии за зелени обществени поръчки за проектиране, изграждане и управление на офис сгради, които включват поредица от препоръки за това как да бъде закупена екологосъобразна и енергоефективна офис сграда 26 .

Цифровите технологии имат потенциала да повишат ефективността на строителните процеси и експлоатацията на сградите, като по този начин допринасят за нашите цели за икономии на енергия. Ето защо Комисията подкрепя определянето на общи принципи и правила в областта на обществените поръчки с цел дигитализиране на характеристиките на сградите, включително на техните енергийни характеристики (Информационно моделиране на строителството). Заедно с разработването на обща рамка за цифров дневник на сградата и конкретни действия, насочени към малките и средни предприятия, това значително улеснява обмена на информация и подкрепата за вземане на решения преди, по време на и след строителните проекти, избягването на фрагментирането на конкурентните национални стратегии и съкращаването на разходите на малките и средни предприятия. В допълнение към това съгласно Споразумението на Световната търговска организация за държавните поръчки и в контекста на двустранните споразумения ЕС гарантира, че обществените поръчки се провеждат по прозрачен и конкурентен начин, който не води до дискриминация спрямо стоки, услуги или доставчици от ЕС.

(1)

     European Commission, The European construction sector – A global partner, 2016 (Европейска комисия, Европейският строителен сектор — глобален партньор, 2016 г.)

(2)

     Оценка на въздействието за изменение на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, SWD(2016) 414; вж. също Доклада на Съвместния изследователски център (JRC) „Energy Renovation: The Trump Card for the New Start for Europe“ („Енергийното саниране — коз за новото начало за Европа“), достъпен на адрес http://iet.jrc.ec.europa.eu/energyefficiency/publication/energy-renovation-trump-card-new-start-europe

(3)

     Съобщение „Европа инвестира отново — Преглед на постигнатото по Плана за инвестиции за Европа и следващи мерки“, COM(2016) 359.

(4)

   Забележка: В допълнение са отпуснати съответно 870 милиона евро и 113 милиона евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), които също са част от ЕСИФ.

(5)

   Изчисления въз основа на финансовите таблици на оперативните програми за периода 2014—2020 г. за тематичната цел „подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика“ като цяло.

(6)

     Включително национално съфинансиране.

(7)

     Първото годишно обобщение на напредъка по финансовите инструменти в рамките на ЕСИФ за периода 2014—2020 г. ще бъде изготвено до края на ноември 2016 г.

(8)

     През последните 5 години Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е предоставила 10,5 милиарда евро за сектора на енергийната ефективност.

(9)

     СOM(2016) 605 от 14 септември 2016 г.

(10)

     Вж. Изявление на Комисията относно нейната оценка на еднократните вноски в контекста на инициативата за ЕФСИ за целите на прилагането на Пакта за стабилност и растеж, ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 38, вж. също съобщение „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“, COM(2015) 12.

(11)

  http://www.covenantofmayors.eu/index_en.html  

(12)

     По-специално решения за отопление и охлаждане, слънчеви фотоволтаични колектори върху покриви и термопомпи.

(13)

В своето наскоро прието предложение за регламент „Омнибус“ (COM(2016) 605) Комисията предлага опростени правила, приложими за комбинирането на ЕСИФ с ЕФСИ, които биха могли създадат възможност за по-нататъшно развитие на лесни за употреба модели и образци.

(14)

     Тези платформи ще осигурят също така по-добра видимост на проектите, финансирани в техните рамки с цел използване на съответните регулаторни и административни предимства, предоставени от ЕФСИ.

(15)

fi-compass е платформа за консултантски услуги относно финансови инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), предназначена да подкрепя управляващите органи на ЕСИФ и други заинтересовани страни чрез предоставяне на практическо ноу-хау и средства за обучение по финансови инструменти. https://www.fi-compass.eu/

(16)

   Механизмът ELENA и поканата за помощ за разработване на проекти по Програма „Хоризонт 2020“.

(17)

   Въз основа на предишни стойности на коефициента на ливъридж, постигнат по механизма ELENA и механизма за помощ за разработване на проекти по линия на Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (ЕАSМЕ).

(18)

   Manag'Energy ще представлява фокусна точка за изграждане на капацитет за повече от 400 местни и областни агенции по енергетика в Европа с цел увеличаване на капацитета им за финансиране на енергийна ефективност и осигуряване на възможност на тези агенции да развиват структури с оглед създаване на цялостни интегрирани местни/областни подходи.

(19)

   H2020, EE-23-2017, относно иновативни схеми за финансиране, а именно относно схеми, основани на обединители на проекти или клирингови къщи на регионално или национално равнище.

(20)

    www.eefig.com

(21)

   Съобщение „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, COM(2016) 381.

(22)

Инициатива, финансирана по програмите: „Интелигентна енергия — Европа“ и „Хоризонт 2020“, обществено предизвикателство 3.

(23)

     Както е предвидено в доклада за прилагането на Регламента за строителните продукти (да се добави препратка)

(24)

     http://ec.europa.eu/research/industrial_technologies/energy-efficient-buildings_en.html.

(25)

   Стоманодобивната промишленост работи по европейски стандарти в областта на устойчиво развито производство на стомана (SustSteel), което ще даде възможност на компаниите да удостоверяват, че техните стоманени продукти за строителния сектор отговарят на определените изисквания към икономическите, екологичните и социалните аспекти на устойчивостта.

(26)

Критерии на ЕС за зелени обществени поръчки за проектиране, изграждане и управление на офис сгради (SWD(2016) 180 final)

Top

Брюксел, 30.11.2016

COM(2016) 860 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

Действие за ускоряване на прехода към чиста енергия

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Чиста енергия за всички европейци


Повечето от описаните в настоящия документ действия са от характер да имат въздействие в краткосрочен до средносрочен план. Комисията ще докладва за изпълнението на тези действия и при необходимост ще определи курс за нови действия в рамките на годишните доклади за състоянието на Енергийния съюз.

1. Социално справедлив преход и нови умения

Енергията представлява стока и услуга от критично значение и е абсолютно необходима за пълноценно участие в съвременното общество. Вече съществуват редица инструменти, които ще е необходимо да бъдат използвани за да се осигури справедливост на прехода и за да се отчете неговото преобразяващо въздействие върху сектори, региони или уязвими членове на обществото, засегнати неблагоприятно от него.

Основните инструменти в това отношение са европейските структурни и инвестиционни фондове, включително Европейският социален фонд, които подкрепят приспособяването в засегнатите сектори и региони и прехода към нови бизнес модели и професионални профили. В периода 2014—2020 г. поне 1,1 милиарда евро от Европейския социален фонд ще бъдат заделени за подобряването на системите за образование и обучение, необходимо за адаптирането на професионалните умения и квалификация и създаването на нови работни места в секторите, свързани с енергетиката и околната среда. Освен това някои държави членки използват Европейския социален фонд за намаляване на енергийната бедност като допълнение към предвидените 5,2 милиарда евро по линия на Европейския фонд за регионално развитие и на Кохезионния фонд за инвестиции в енергийната ефективност на жилищни сгради. В рамките на тези средства редица държави членки избраха да се насочат към социалните жилища и домакинствата в нужда, с което бе осъществен принос към дългосрочните решения за преодоляване на енергийната бедност на почти 1 милион домакинства. Подобряването на енергийната ефективност на сградите е един от основните инструменти за осигуряване на по-достъпна енергия и за борба с енергийната бедност. В допълнение към предложените в законодателството мерки 1 Комисията също така ще създаде обсерватория за енергийната бедност, с цел изготвяне на надеждни статистически данни за броя на енергийно бедните домакинства във всяка държава членка и осъществяване на принос за разпространението на добри практики.

В рамките на политиката за развитие на селските райони се финансират целенасочени действия, свързани с трансфер на знания, придобиване на умения и насърчаване на иновативни решения във връзка с ефективното използване и производство на енергия. Например в периода 2014—2020 г. се очаква да бъдат обучени 99 000 бенефициери (основно земеделски производители и горски стопани) по свързани с енергията въпроси.

По-специално, с цел да се подкрепи солидарността при прехода към чиста енергия, Комисията предложи, като част от прегледа на Системата на ЕС за търговия с емисии 2 , да бъдат предвидени ресурси за задоволяване на особено големите нужди от допълнителни инвестиции в държавите членки с по-ниски доходи. Новият Модернизационен фонд има за цел да улесни инвестициите за модернизиране на енергийните системи и да подобри енергийната ефективност. Освен това се предлага 10 % от квотите за емисии, предназначени за тръжна продажба от държавите членки, да продължат да се разпределят в полза на някои държави членки с по-ниски доходи. И накрая, Комисията предлага държавите членки също да използват приходи от тръжната продажба на квоти за емисии за насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците, засегнати от преобразуването на работни места при прехода към декарбонизирана икономика, в тясно сътрудничество със социалните партньори.

Това следва да се допълва от специална инициатива, която да осигури допълнителна и по-специализирана подкрепа за прехода в промишлените райони, характеризиращи се с по-високи равнища на използване на въглища и по-високи въглеродни емисии. Целта е да се стартира и/или допълнително да се насърчи процеса по планиране на структурните промени в съответната област, свързани с енергийния преход, и обмен на опит с други области в сходни ситуации. Като първа стъпка Комисията ще организира среща на представители на съответните области, за да се обсъдят възможните процеси на планиране, да се улесни споделянето на най-добри практики да се проучи какви инструменти за подкрепа са достъпни.

Подходяща подкрепа за областите могат да осигурят подходът за интелигентна специализация по кохезионната политика на ЕС, и по-специално специализираните платформи 3 . Тъй като това е подход „отдолу нагоре“ с участието по-специално на промишлеността, общността в сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите и публичните власти, той може да позволи на областите да разработят и приложат своя стратегия за енергиен преход.

Преходът към чиста енергия предлага възможности за създаване на трайни работни места. Успешният преход обаче изисква преквалификация на работниците, по-добро планиране и предвиждане на промените и уменията, както и по-добро съответствие между търсенето и предлагането на умения. Европейският социален фонд може да подкрепи тези усилия на всеки етап от живота, от повишаване на осведомеността на децата в училище до подкрепа за обучение за придобиване на подходящи умения и предприемачество в областта на чистата енергия, както и за социално приобщаване чрез подходящи професии. В рамките на своята Европейска програма за умения 4 Комисията започна да полага усилия за справяне с такива предизвикателства, свързани с уменията, и за преодоляване на недостига от умения в конкретни стопански сектори (т. нар. „подробни планове за действие за секторно сътрудничество във връзка с професионалните умения“ — „Blueprints for Sectoral Cooperation on Skills“). Въз основа на опита от пилотните подробни планове за действие, стартирани през тази година (по-специално в секторите на автомобилните и морските технологии), тези схеми представляват възможност за задоволяване на нуждите от умения за преход към чиста енергия. Текущият подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията в сектора на морските технологии вече включва вятърна енергия от разположени в морето инсталации и различните видове океанска енергия и може да бъде особено подходящ тест за втората вълна в сектори като възобновяемите енергийни източници или строителството.

Социалните партньори изпълняват изключително важна роля в картографирането на нуждите от умения, както и в предвиждането и управлението на промени. Те вече са свързани с дейността във връзка с Енергийния съюз на равнище ЕС и е необходимо да участват пряко в процеса и също така в обсъжданията относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

С цел да се подкрепи социално справедлив преход към чиста енергия и нови умения:

Комисията ще проучи как по-добре да подкрепи районите, характеризиращи се с по-високи равнища на използване на въглища и по-висока въглеродна интензивност, при осъществяване на прехода към чиста енергия. За тази цел тя ще работи в партньорство с участниците от съответните области, ще осигурява указания, по-специално за достъпа до и използването на разполагаемите средства и програми, и ще насърчава обмен на добри практики чрез целеви платформи, включително обсъждания на пътни карти за промишлеността и на нуждите от преквалификация.

Държавите членки следва да използват своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за да проучат социалното и промишленото въздействие на прехода към чиста енергия, както и неговото въздействие във връзка с професионалните умения.

Въз основа на опита от пилотните схеми, през 2017 г. Комисията ще стартира нови два подробни плана за действие за секторно сътрудничество във връзка с професионалните умения за нови технологии — в сферата на енергията от възобновяеми източници като цяло и за строителния сектор, с насоченост към нисковъглеродни технологии.

Комисията призовава държавите членки да привлекат социалните партньори за пряко участие в обсъжданията по енергийния преход, и по-специално в контекста на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

2. Финансиране от ЕС за постигане на резултати за реалната икономика

Финансирането на енергийния преход ще трябва да комбинира частни инвестиции с публично финансиране, с което да се постигне ливъридж на частни инвестиции и да се вземат мерки във връзка със случаите на неефективност на пазара. Частните инвестиции ще бъдат улеснени от законодателните предложения в настоящия пакет и предложението за реформа на Системата на ЕС за търговия с емисии. Функциониращият енергиен пазар и пазарът на въглеродни емисии ще представляват основният фактор, с който ще се улесни преодоляването на инвестиционното предизвикателство, както и постигането на регулаторна стабилност и прозрачност на провежданата политика.

В допълнение към това, финансовите инструменти на ЕС имат значителен принос за подкрепа на прехода към чиста енергия, както бе демонстрирано от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Фондът определено е на път да постигне целта си за мобилизиране на минимум 315 милиарда евро допълнителни инвестиции в реалната икономика до средата на 2018 г. Най-новите данни са за достигната стойност от 154 милиарда евро. При стартирането на втората фаза от Европейския фонд за стратегически инвестиции Комисията предложи да укрепи и разшири този фонд. Предлага се поне 40 % от инвестициите в инфраструктурния и иновационния прозорец да бъдат свързани с климата, енергетиката и околната среда и да допринасят за постигането на целите по Парижкото споразумение.

В съответствие с целта на ЕС поне 20 % от бюджета на ЕС в периода 2014—2020 г. да се изразходват за дейности в областта на климата, реформираната кохезионна политика 5 също има важна роля за постигане на целите на Енергийния съюз чрез съответните разпределени финансови средства в размер на 68,8 милиарда евро. Те ще бъдат допълнени от национално публично и частно съфинансиране, като съгласно прогнозите ще бъде достигната сумата от общо 92 милиарда евро 6 . В допълнение към това по линия на програмите за развитие на селските райони се осигурява подкрепа за целеви инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност (почти 6 милиарда евро). Макар че ранните показатели за фондовете по кохезионната политика показват напредък по реализациите през 2016 г., 7 трябва да се предприемат спешни действия за ускоряване на реализациите по тези фондове в редица държави членки. Комисията ще продължи да оказва техническа помощ на държавите членки по отношение на въпросите, свързани с реализациите.

Опростените и по-гъвкави правила, предложени от Комисията в средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., също ще допринесат за ускоряване на изпълнението на това финансиране. Като част от прегледа Комисията стартира по-широкообхватна програма за опростяване на правилата за управление на фондовете на ЕС. Това включва улесняване на съчетаването на средства от Европейския фонд за стратегически инвестиции с други източници на финансиране от ЕС, включително от европейските структурни и инвестиционни фондове. Една от целите е да се засили усвояването на средства от Европейския фонд за стратегически инвестиции в по-слабо развити области и в областите, намиращи се в преход. В рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове държавите членки и областите вече планират да инвестират почти 6,4 милиарда евро чрез финансови инструменти за постигане на нисковъглеродна икономика, главно за енергийна ефективност. Това представлява над осемкратно увеличение на отпусканите финансови средства в сравнение с периода 2007 — 2013 г. и първите показатели сочат, че вече е налице напредък 8 . С цел да се насърчи по-голямо използване на финансови инструменти, Комисията също така осигурява подкрепа на държавите членки чрез платформата „fi-compass“ за консултантски услуги и стандартизирани инструменти със стандартни условия, които са в съответствие с регламентите за европейските структурни и инвестиционни фондове и правилата за държавна помощ и са насочени към комбиниране на публични и частни ресурси.

Един пример за успешен проект по Европейския фонд за стратегически инвестиции в съчетание с европейските структурни и инвестиционни фондове е инвестиционната платформа във френската област Hauts-de-France, чрез която се демонстрира как широк спектър от публични и частни участници могат да обединят своите знания и експертен опит и как могат да се съчетават различни фондове за задвижване на значителни инвестиции от страна на частния сектор в енергийни проекти с ниски въглеродни емисии. Друг пример е инструментът за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) 9 , с който се осигурява защита от рискове на дългово финансиране чрез местни търговски банки и който позволява на банките да предлагат по-добри условия за финансиране на проекти за енергийна ефективност в сградния сектор и такива проекти на малки и средни предприятия. Освен това с него се осигурява специфична експертна подкрепа, която дава възможност на местни банки да разработват и предлагат на пазара нови продукти за финансиране на енергийна ефективност, пригодени към нуждите на клиентите.

Фондът за по-чист транспорт ще използва финансови инструменти и смесено финансиране с цел внедряване на нисковъглеродни технологии, за да се ускори преминаването към нисковъглеродна транспортна мобилност. Възможният пазарен потенциал за реновиране на градски и междуградски автобуси е около 3500 превозни средства или 875 милиона евро допълнителни инвестиции годишно.

С цел да се увеличат и пренасочат инвестициите в подкрепа на прехода към чиста енергия:

Комисията стартира днес инициатива за интелигентно финансиране за интелигентни сгради (вж. Приложение I), с което ще се подкрепят инвестиции в енергийно чисти сгради. Тази инициатива ще подкрепи разработването на инвестиционни платформи, които ще дадат възможност за съчетаване на публични средства и въвеждане на привлекателни финансови продукти за пазарни участници във всички държави членки през 2017 г. Тя също така ще укрепи техническата помощ за допълнително разработване и обединяване на проекти с малък мащаб и ще разшири изпълнението на дейности за намаляване на риска във връзка с инвестиции за енергийна ефективност.

В контекста на Плана за инвестиции за Европа Комисията наскоро стартира пилотни проекти, чиято цел е да се засили сближаването на равнище ЕС на графиците на отделните процедури, свързани с инвестиционни проекти за стратегическа инфраструктура. Първият етап от пилотните проекти обхваща Белгия и Словакия. Въз основа на оценка на тези проекти, в хода на 2017 г. Комисията ще разшири този опит, така че да обхване и други държави членки, като амбицията е да се създаде ефективно обслужване на едно гише за всички държави членки, където всички отговорни служби на Комисията — включително представителствата ѝ в държавите членки — ще работят заедно в рамките на един единствен екип за инвестиционна политика.

Комисията призовава държавите членки да ускорят използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се подпомогне преходът към чиста енергия.

На 1 декември 2016 г. Комисията въвежда Инструмент за по-чист транспорт заедно с Европейската инвестиционна банка, насочен към подкрепа на инвестициите в чист и енергоефективен транспорт и в интегрирани енергийни и транспортни инфраструктури.

3. Определяне на подходящи стимули за инвестиции в прехода към чиста енергия

Реализирането на инсталации за възобновяеми енергийни източници или на мерки за енергийна ефективност е капиталоемко. То изисква първоначални инвестиции под формата на спестявания на домакинствата, собствен капитал на предприятия или дългово финансиране от кредитни институции, за да се извлече полза от намалени сметки за енергия или от бъдещи приходи.

Настоящият икономически контекст с ниска цена на капитала е благоприятен за стимулиране на частните инвестиции в по-голям мащаб и насочване на частните разходи към чиста енергия, енергоефективни решения и активи, свързани с устойчиво развитие. Това е възможност за гражданите, компаниите, публичните органи и инвеститорите да получат по-висока възвръщаемост на капитала в сравнение с възвръщаемостта от спестявания.

С цел да се подкрепи това значително пренасочване на инвестиции към прехода към чиста енергия интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки — част от управлението на Енергийния съюз, във връзка с което днес Комисията представя предложение 10 — също така ще служат като „пътни карти за инвестиции“, като в тях ще се определят необходимите публични и частни инвестиции за прехода към чиста енергия.

Наличието на благоприятна и последователна структура от икономически стимули също е от ключово значение за насочването на частните инвестиции към прехода към чиста енергия. Ефективното ценообразуване на въглеродните емисии и постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива са изключително важни за елиминирането на вредни изкривявания на пазарите, интернализиране на екологичните и социалните разходи, които биха настъпили при сценарий на „обичайната практика“, и съдействие да се определи цената на съответните рискове при различни инвестиционни възможности.

Комисията вече предложи реформа на Схемата на ЕС за търговия с емисии за периода след 2020 г. 11 ЕС също така подкрепя създаването на системи за търговия с емисии чрез двустранно сътрудничество 12 , както и участието във и финансирането на многостранни инициативи с нашите международни партньори 13 .

В съответствие с ангажиментите, поети по Парижкото споразумение относно изменението на климата и в рамките на Г-7 и Г-20, ЕС вече предприе редица конкретни стъпки за намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, но съществуващата все още значителна публична подкрепа за използването на нефт, въглища и други въглеродно интензивни горива продължава да изкривява енергийния пазар, води до икономическа неефективност и възпрепятства инвестициите в прехода към чиста енергия и в иновации.

Съгласно последния доклад на Комисията относно цените и разходите за енергия, който бе публикуван днес като част от настоящия пакет, преките субсидии на ЕС за използването на изкопаеми горива за електропроизводство и за отопление са възлизали на 17,2 милиарда евро през 2012 г., а субсидиите за изкопаеми горива в транспорта са оценени отделно на 24,7 милиарда евро 14 . Съгласно оценки на Международния валутен фонд от 2015 г., субсидиите в ЕС за използването на изкопаеми горива достигат 300 милиарда евро, ако се включат и външните разходи. Макар че това продължава да представлява сравнително малък дял от сумата в световен мащаб, която се равнява на над 4,8 трилиона евро 15 , сумата представлява значителна икономическа тежест за ЕС. Ниските понастоящем цени на нефта и природния газ предоставят възможност за постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, включително освобождаването от данъци, без неблагоприятни ефекти върху социалното благосъстояние.

С цел да се подпомогне пренасочването на финансови потоци към прехода към чиста енергия:

За да се гарантира, че финансовата система може да финансира растеж по устойчив начин в дългосрочен план и за да се избегне зависимост от инфраструктура и активи с високи въглеродни емисии, Комисията създаде експертна група на високо равнище, която до края на 2017 г. ще предостави съвети относно разработването на устойчиво финансиране.

Комисията ще укрепи прозрачността, като се основава на публикувания днес доклад относно цените и разходите за енергия. Тя ще продължи да следи внимателно цените и разходите за енергия на всеки две години и ще засили своя мониторинг на субсидиите за изкопаеми горива в съответствие с ангажимента на ЕС в рамките на Г-7 и Г-20 за премахване на субсидирането на неефективните изкопаеми горива.

През 2017 г. Комисията ще извърши оценка по Програмата REFIT на правната рамка на ЕС за енергийно данъчно облагане с цел да определи евентуални следващи стъпки, включително в контекста на усилията за премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

Интегрираните национални планове за енергетиката и климата на държавите членки ще им дадат възможност да определят необходимите инвестиции за прехода към чиста енергия. Държавите членки също така следва да използват тези планове за осъществяване на мониторинг по отношение на постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

В рамките на прегледа на указанията относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. Комисията също така ще проучи как тези правила, в съчетание с правилата относно държавната помощ за инвестиции в научни изследвания и иновации, дават възможност на държавите членки да стимулират иновации в технологии и решения на база възобновяеми енергийни източници.

4. Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност

Научните изследвания и иновациите са от ключово значение за подкрепата на конкурентоспособността и водещата роля на Европа в световен мащаб в областта на усъвършенстваните технологии за енергия от възобновяеми източници 16 и енергоефективните решения и за създаването на условия за тяхното успешно интегриране във всички сфери от икономиката. Европейският съюз участва в инициативата „Мисия за иновации“, чието начало бе поставено по време на Парижката конференцията по въпросите на климата в 2015 г. и която обединява държавите, поели ангажимент да удвоят в рамките на 5 години своите инвестиции в изследвания за чиста енергия.

Заедно с този пакет Комисията представя и специална стратегия за ускоряване на иновациите за чиста енергия 17 . В тази стратегия са заложени засилена приоритизация и конкретни действия, за да се гарантира по-широкообхватно внедряване и по-бързо пускане на пазара на нисковъглеродните иновации. По този начин инициативата ще послужи като тест за нови хоризонтални подходи към иновациите и конкурентоспособността в бъдеще. 

Чрез ускоряване на иновациите за чиста енергия Европа може да се възползва максимално от прехода към нисковъглеродна икономика: така могат да се създадат възможности за растеж и разкриване на работни места чрез увеличен износ, създаване на предприятия и увеличаване на възможностите на гражданите чрез интегриране на цифрови решения.

Промишлените инициативи също следва да изиграят важна роля за насърчаване на иновациите и глобалната конкурентоспособност на ЕС. Те вече представляват важен елемент в установения Стратегически план за енергийните технологии (SET). Някои добри примери за водени от промишлени отрасли инициативи могат да бъдат открити в секторите за слънчева енергия 18 и за интелигентни мрежи и съхранение 19 . Друг добър пример е Стратегическата пътна карта за океанската енергия, чиято цел е да се увеличат максимално частните и публичните инвестиции за развитието на океанската енергия чрез възможно най-голямо намаляване на рисковете, свързани с технологията.

В рамките на Стратегията за Енергиен съюз 20 Европейската комисия обяви инициатива за обединяване и предоставяне на съответните данни, анализи и сведения. Това следва преди всичко да позволи на Комисията да извършва надеждна оценка на резултатите от европейските технологии за чиста енергия в световен план, не само от гледна точка на научни изследвания и иновации, но и по отношение на пазарен дял, внос/износ, заетост, растеж и инвестиции. Тази оценка на конкурентоспособността следва да се актуализира периодично при приемането на докладите за състоянието на Енергийния съюз и ключовите приоритети и действия да се преразглеждат съобразно с това.

С цел да се стимулира конкурентоспособността на Европа и внедряването на технологии за чиста енергия:

Днес Комисията представя инициатива за ускоряване на иновациите за чиста енергия, която включва редица специфични мерки за подобряване на регулаторната, икономическата и инвестиционната среда за иновации в технологии и системи за чиста енергия и в която се определят ключови приоритети за използване на финансовите инструменти и програми на ЕС, включително „Хоризонт 2020“. 

Комисията ще подкрепя водени от промишлеността инициативи за насърчаване на водещата роля на ЕС в световен мащаб в областта на технологиите за чиста енергия, укрепване на промишлените звена в цялата верига на стойността и интегриране на неикономически участници, като например социалните партньори и организации на потребителите. Комисията също така ще обсъди със съответните заинтересовани страни необходимостта от създаване на „промишлен форум за чиста енергия“, който да обединява различни сектори (енергетика, транспорт, производство, цифрови технологии) и да оптимизира ползите от прехода към чиста енергия за промишлеността в ЕС.

Комисията ще работи съвместно с промишлеността, научноизследователската общност и други ключови заинтересовани страни за осигуряването на надеждни стратегически сведения относно показателите на ЕС в световен план и неговата конкурентна позиция по отношение на нисковъглеродната енергетика и енергоефективните решения. Тази оценка на конкурентоспособността периодично ще се актуализира.

5. Изграждане на необходимата физическа инфраструктура за осигуряване на свободен пренос на енергия и на прехода към чиста енергия

Понастоящем европейската енергийна система е в процес на преход. Енергийните мрежи трябва да бъдат усъвършенствани и модернизирани, за да отговорят на растящото търсене на електроенергия поради съществена промяна в цялостната верига за създаване на стойност в енергетиката и в енергийния микс с увеличено участие на непостоянни възобновяеми източници. Необходима е специална инфраструктура и за да се подкрепи транспортната мобилност с ниски емисии.

Макар че краткосрочният приоритет е да се гарантира правилното функциониране на вътрешноевропейския енергиен пазар чрез изграждане на липсващите междусистемни връзки, за да се постигне настоящата цел за 10 % междусистемна свързаност до 2020 г. посредством преодоляване на изолацията на редица държави членки и премахване на вътрешноевропейски участъци с недостатъчен преносен капацитет, планираната днес енергийна инфраструктура трябва същевременно да бъде съвместима с избора на политика в по-дългосрочен план, включително с прехода към транспортна мобилност с ниски емисии.

Това също така означава да се гарантира, че енергийната ефективност 21 се взема под внимание при планирането на цялостната енергийна система: активно управление на търсенето с цел да се намалят енергопотреблението, разходите за потребителите и зависимостта от внос, а инвестициите в инфраструктура в областта на енергийната ефективност да се разглеждат като икономически ефективен начин за изграждане на нисковъглеродна и кръговратна икономика. Инвестициите във все по-интелигентна и гъвкава инфраструктура бяха определени като един от вариантите, удовлетворяващи всички участници.

С цел да се подкрепи изграждането на физическа инфраструктура, необходима за осигуряване на преход към чиста енергия и свободен пренос на енергия:

В рамките на годишните доклади за състоянието на Енергийния съюз Комисията ще извършва преглед на проекти от общ интерес, които се забавят или отлагат, с цел улесняване на тяхното изпълнение. Освен това тя може да разгледа тези въпроси в своите препоръки към държавите членки, и по-специално по отношение на проекти от общ интерес, определени в рамките на групите на високо равнище относно енергетиката.

В рамките на предстоящия преглед на Регламента за трансевропейската електроенергийна мрежа (ТЕN-Е) през 2017 г., Комисията ще проучи вариантите за подобряване на регулаторната рамка с цел допълнително стимулиране на реализирането на проекти от общ интерес.

Комисията създаде експертна група, която да предоставя технически консултации за това как целта за 15 % електроенергийна междусистемна свързаност да бъде разпределена по разходоефективен начин на равнищата на области, държави и/или гранични междусистемни връзки. Комисията ще докладва по този въпрос през есента на 2017 г. заедно с приемането на третия Списък на Съюза на проекти от общ интерес.

6. Цифровизация

Стратегията на Комисията за единен цифров пазар от май 2015 г. 22 е насочена към създаването на подходяща среда и условия за разгръщането на модерни цифрови мрежи и услуги, включително в енергийния сектор.

Осигуряването на справедливи сделки за потребителите ще изисква иновативни компании, които комбинират нови енергийни технологии с цифрови технологии (големи информационни масиви, изчисления в облак) и мобилни комуникационни технологии (5G), за да предложат нови продукти и услуги (децентрализирано производство на електроенергия, системи за енергиен мениджмънт, интелигентни уреди и интелигенти регулатори; малкомащабно акумулиране на енергия, включително електрически автомобили), които подкрепят активните потребители и спомагат за оптимизиране на потреблението на енергия (намаляване на потреблението и смяна на доставчика), като така се постигат парични икономии. През септември 2016 г. Комисията предложи преглед на правилата на ЕС в областта на телекомуникациите, за да се отговори на растящите нужди от енергийна свързаност на европейците, чрез насърчаване на инвестиции в мрежи с голям преносен капацитет. Комисията също така представи план за действие за 5G 23 , в който се предвижда общ график на ЕС за координирано въвеждане на търговски 5G услуги през 2020 г.

Същевременно трябва да бъде проучен въпросът за достъпа до данни, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, както и за кибер сигурността и въпросите за отворените стандарти и оперативната съвместимост. Работата по последния въпрос бе стартирана със Съобщението на Комисията от април 2016 г. относно цифровизирането на европейската промишленост 24 . С това съобщение бе стартирана и нова европейска инициатива за компютърни услуги в облак, която разполага с потенциала да се превърне в основата за новата система за енергийни данни.

Гарантирането на устойчивост на системите за енергийни доставки срещу кибер рисковете и кибер заплахите става все по-важно, тъй като широкообхватното използване на информационни и комуникационни технологии и преносът на данни се превръщат в основата за функционирането на инфраструктурите, използвани от енергийните системи. Платформата на експертите в енергийния сектор по въпросите на кибер сигурността понастоящем анализира специфичните нужди за сигурността на енергийната инфраструктура и ще консултира Комисията в тази връзка.

Като част от изпълнението на Стратегията за единен цифров пазар:

Комисията подготвя инициатива за осъществяване на напредък към европейска основаваща се на данни икономика Тази инициатива, заедно с предложението за устройството на енергийния пазар 25 , е насочена към въпросите за локализиране на данните, както и към нововъзникващи въпроси като собственост и отговорност, (повторно) използване, достъп и оперативна съвместимост, и ще бъде от особено значение за необходимите данни за енергийните процеси и нови енергийни услуги.

Понастоящем Комисията извършва преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да я съгласува с новоприетите правила относно защитата на данните. Това ще бъде от значение за обработването на данни от интелигентното потребление на енергия.

Въз основа на успешното разработване на стандарти за интелигентни мрежи, през 2017 г. Комисията ще стартира двугодишен проект за разработване на общи стандарти за защитени комуникации, с които ще се гарантира свободно движение на свързани с енергията данни до съответните заинтересовани страни. Комисията ще публикува резултатите до края на 2018 г.

През 2017 г. Комисията ще създаде работни групи от заинтересовани страни в рамките на работната група за интелигентните енергийни мрежи, които да подготвят основите за мрежови кодекси относно оптимизация на потреблението, кибер сигурност в сферата на енергетиката и общ формат на данните на потребителите. Комисията ще докладва относно структурата, обхвата и планирането на групите през пролетта на 2017 г. и относно крайните резултати до края на 2018 г.

Въз основа на дейността на Експертната група за енергийния сектор по въпросите на кибер сигурността, Комисията ще създаде консултативна платформа със заинтересовани страни през 2017 г. и при необходимост до края на 2017 г. ще предложи подходящи действия.

Като последваща мярка във връзка със стратегията за транспортна мобилност с малки емисии Комисията е в процес на приемане на Стратегия на ЕС за внедряване на съвместни интелигентни транспортни системи, с цел да се да се даде възможност за въвеждане на такива системи в целия ЕС до 2019 г. и да се ускори преходът към съвместен, свързан и автоматизиран автомобилен транспорт.

7. Външно измерение

Външната политика и политиката за развитие представляват важни инструменти за подкрепа на прехода към чиста енергия в световен план и за подпомагане на нашите държави партньори, включително съседните на ЕС държави, да изпълнят своите ангажименти съгласно Парижкото споразумение и целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.

Това означава засилено участие на ЕС в многостранни инициативи и насърчаване на по-надеждна и приобщаваща енергийна архитектура в целия свят — в съответствие с Плана за действие на ЕС за дипломация в областта на енергетиката 26 . ЕС е активен член на многостранния Форум за чиста енергия на министерско равнище, който представлява световен форум на високо равнище за популяризиране на политики и програми, подкрепящи технологии за чиста енергия, с цел споделяне на извлечени поуки и най-добри практики и насърчаване на прехода към световна икономика с чиста енергия. Комисията ще гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика продължава да бъде неразделна част от енергийния диалог и сътрудничеството в двустранните и многостранните отношения на ЕС.

В своето предложение за нов европейски консенсус за развитие 27 Комисията определи като ключови фактори действията в областта на устойчивата енергия и климата. Енергетиката е изключително важен фактор за развитие и е от централно значение за решенията за устойчиво развитие в планетарен план, както бе отчетено в Програмата до 2030 г., и по-специално в целите за устойчиво развитие (SDCs) № 7 „Финансово достъпна и чиста енергия“ и № 13 „Действия в областта на климата“ 28 . Стратегическият подход на ЕС към енергетиката в рамките на политиката за сътрудничество за развитие се основава на три ключови приоритета: i) преодоляване на липсата на достъп до енергия, ii) увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници и iii) принос към борбата с изменението на климата. С оглед на мащаба на необходимите инвестиции ЕС ще задълбочи сътрудничеството с партньори от публичния и частния сектор с цел да се постигнат определените цели за достъп до енергия, енергийна ефективност и производство на енергия от възобновяеми източници. Това ще се извършва паралелно с оказваната от ЕС подкрепа на трети държави за справянето с изменението на климата и изграждане на нисковъглеродни и устойчиви на климатичните промени икономики в съответствие със световната водеща роля на ЕС по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове.

Комисията предложи Европейски план за външни инвестиции 29 , с който да се осигури интегриран финансов пакет за финансиране на инвестиции извън ЕС. Планът ще включва Европейски фонд за устойчиво развитие; техническа помощ за разработване на устойчиви проекти и привличане на инвеститори; и набор от програми за техническа помощ за развитие, насочени към подобряване на инвестиционната и политическата среда в съответните държави, по-специално увеличаване на частните и публичните инвестиции в нисковъглеродна икономика.

Енергетиката представлява основна фокусна точка в сътрудничеството на ЕС със съседните му държави, като се поставя акцент върху регулаторните реформи, насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Такъв е случаят в Енергийната общност, където ЕС помага за създаване на регионален енергиен пазар в съответствие с регулаторните стандарти на ЕС. В рамките на южното съседство понастоящем се провежда процес по създаване на евро-средиземноморски пазар за електроенергия и природен газ, а в рамките на източното съседство проектът „EU4Energy“ предлага подкрепа за реформи в енергийния сектор. Всеки подобен проект е разработен така, че да се създаде благоприятна среда за инвестиции в използването на възобновяеми енергийни източници и в енергийна ефективност. По-специално подкрепата от ЕС спомага за създаване на регулаторната рамка за трансгранична търговия с енергия от възобновяеми източници.

Един пример за успешен проект е най-голямата в света слънчева електроцентрала в Ourzazate, която ще задоволява половината от потреблението на енергия от възобновяеми източници в Мароко до 2030 г. и евентуално ще дава възможност за износ на електроенергия към ЕС и на изток 30 .

ЕС задълбочава сътрудничеството в областта на енергийната ефективност със Западните Балкани, Турция и южните и източните съседи. В сътрудничество с международните финансови институции Комисията ще увеличи инвестициите за енергийна ефективност в сградния сектор, като ще започне с четири пилотни държави — Украйна, Грузия, Сърбия и Тунис.

Африка е привилегирован партньор за ЕС и енергийното партньорство между Африка и ЕС осигурява рамката за съвместно сътрудничество в областта на енергетиката. ЕС също така подкрепя Африканската инициатива за енергия от възобновяеми източници — водена от Африка инициатива с цел увеличаване на капацитета за енергия от възобновяеми източници в Африка с 10 GW до 2020 г. и мобилизиране на потенциала за енергия от възобновяеми източници в Африка в размер на 300 GW до 2030 г. С цел да се деблокира потенциалът на Африка за устойчива енергия ще бъде обърнато специално внимание на повишаването на електрогенериращите мощности на база възобновяеми ресурси, подобряването на трансграничните междусистемни връзки и управлението на енергийния сектор.

В качеството си на член на Световната търговска организация ЕС също така активно насърчава либерализацията на стоките и услугите, които могат да донесат ползи за околната среда. Съюзът работи в тясно сътрудничество с шестнадесет други членове на Световната търговска организация, които формират по-голямата част от световната търговия с екологични стоки, като целта е да се сключи амбициозно споразумение за екологични стоки. Освен това в своите двустранни търговски споразумения ЕС полага усилия за ранно либерализиране на екологичните стоки и услуги, както и улесняване на търговията и инвестициите в производството на енергия от възобновяеми източници.

Очаква се увеличените търговски потоци да спомогнат за бързото разпространение на екологични стоки, услуги и технологии в целия свят и преминаването към нисковъглеродна икономика. ЕС е световен лидер във вноса и износа на екологични стоки. През 2013 г. износът от ЕС на продукти, вписани като екологични, възлиза на 146 милиарда евро (около 8 % от общия износ на ЕС), а вносът — на 70 милиарда евро. Европейските предприятия следва да се стремят да продължат разработването и износа на своите новаторска изобретателност и ноу-хау.

И накрая, в Съобщението относно управлението във връзка с океаните 31 се определят действия, които ще спомогнат за създаването на равни условия в световен план за европейския сектор на океанска енергия.

В контекста на ангажимента преходът към чиста енергия да се превърне в основен елемент от приноса на ЕС за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение:

Комисията призовава съзаконодателите възможно най-скоро да приемат законодателния пакет за Плана за външни инвестиции.

Комисията ще отдаде приоритет на енергетиката като една от основните теми на срещата на върха Африка — ЕС 2017 в Абиджан през ноември 2017 г.

Комисията ще организира бизнес форум под формата на кръгла маса на високо равнище относно инвестициите за възобновяеми енергийни източници в Африка през пролетта на 2017 г., за да се повиши разбирането и осведомеността относно усилията на Комисията и нуждите на частния сектор от инвестиции за възобновяеми енергийни източници в Африка.

През пролетта на 2017 г. Комисията, в сътрудничество с международните финансови институции, ще извърши преглед на пилотната схема за увеличаване на инвестициите за енергийна ефективност в сградния сектор в четирите пилотни проекта с цел постепенно разширяване на схемата и към други държави.

През 2017 г. ще бъде извършен средносрочен преглед на стратегическите многогодишни програми за съседство в рамките на Европейския инструмент за съседство и Инструмента за предприсъединителна помощ, с цел да се интегрира увеличеното финансиране за енергийна ефективност в сградния сектор като част от инвестициите в сферата на енергетиката, климата и създаването на работни места.

Комисията ще продължи да полага усилия за сключването на споразумение за екологични стоки и услуги (СТО), за да се намалят разходите във връзка с усилията за смекчаване на въздействието върху климата.

8. Управление и партньорства за ефективно изпълнение

Енергийният преход не може да бъде извършен отгоре надолу. За него са необходими политически действия на различните равнища на управление (местно, областно, национално, европейско, международно) и на други заинтересовани страни. Управлението на Енергийния съюз ще спомогне да се осигури съгласуване на политиките и постигане от ЕС като цяло на неговите цели в областта на енергетиката и климата, и по-специално на целите за 2030 г.

Преходът към чиста енергия няма да може да бъде осъществен без действията на множество заинтересовани страни от гражданското общество и от регионалното и местното равнище. ЕС се намира в уникалната позиция да включи прехода към чиста енергия във всички сектори и равнища на управление. Поради това ще бъде важно общините, областите, предприятията, социалните партньори и други заинтересовани страни да се включат в проектирането и изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

Регионалното сътрудничество между държавите членки ще им помогне да постигнат целите на ЕС в областта на енергетиката и климата по ефективен и икономически изгоден начин. Законодателните предложения в настоящия пакет ще улеснят регионалното сътрудничество. Комисията ще изготви указания за държавите членки относно регионалното сътрудничество, като ще използва съществуващите структури за сътрудничество и ще интегрира регионалното сътрудничество в петте измерения на Енергийния съюз.

Предвид факта, че градовете и градските общности са мястото, където реално ще се случи основната част от трансформацията, ЕС обръща особено внимание на тези фактори за промяна. Работата по улесняване на действията на общинско равнище бе засилена през 2016 г. с приемането на „Пакта от Амстердам за установяване на Програмата за градовете в ЕС“, създаването на Глобалното споразумението на кметовете (Global Covenant of Mayors) и стартирането от страна на Комисията на обслужване на едно гише онлайн за местни власти, търсещи специализирана информация относно градските инициативи в ЕС, включително относно прехода към чиста енергия. В качеството си на водеща инициатива на ЕС за действия на градовете срещу изменението на климата, Споразумението на кметовете за климата и енергетиката все повече набира скорост и разширява своя обхват, който вече включва смекчаване на въздействието върху климата, адаптиране и достъп до чиста и финансово достъпна енергия. Понастоящем Комисията разпространява този успешен модел чрез Споразумението на кметовете също и в Северна Америка и Мексико; Латинска Америка и Карибския басейн; Япония; Китай; Индия; Югоизточна Азия и африканските страни на юг от Сахара. Следва да бъде повишена видимостта на амбициозните проекти за преход към чиста енергия на общинско и областно равнище и те биха могли да бъдат възпроизвеждани в рамките на Съюза, включително чрез обиколката във връзка с Енергийния съюз през 2017 г.

Селските райони също така разполагат с важен потенциал за осъществяване на принос към този преход, например чрез енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, включително енергия от устойчиво добита биомаса.

Островите и островните райони осигуряват платформи за пилотни инициативи във връзка с прехода към чиста енергия и могат да послужат като пример на международно равнище, включително в най-отдалечени райони от ЕС, например в El Hierro (един от Канарските острови) — остров със 100 % енергия от възобновяеми източници. Комисията би желала да окаже помощ за ускоряване на разработването и възприемането на най-добрите налични технологии в островите и островните райони, включително обмен на най-добри практики в сферата на финансирането и правните и регулаторните режими, както и по отношение на транспортната енергия. Първата стъпка е да се срещнат представители на островите, независимо от техния размер, география или местоположение.

С цел да се подкрепи интегрирането на прехода към чиста енергия:

Комисията призовава общините, областите, предприятията, социалните партньори и други заинтересовани страни да се включат активно в дискусиите относно енергийния преход, и по-специално в контекста на интегрираните национални планове за енергетиката и климата, за да се разработят решения, които отговарят адекватно на нуждите на отделните територии.

През 2017 г. Комисията ще представи указания за държавите членки относно регионалното сътрудничество с цел да се улесни ефективното и ефикасно постигане на целите на Енергийния съюз.

През първата половина от 2017 г. Комисията ще организира среща на високо равнище във Валета относно възможностите и предизвикателствата за островите по отношение на чистата енергия. С това ще бъде стартиран процес за подкрепа на островите в техния преход към чиста енергия.

(1)

Вж. предложението за изменение на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, COM(2016) 765.

(2)

Предложение за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, COM(2015) 337.

(3)

  http://s3platform.jrc.ec.europa.eu .

(4)

Съобщение „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, COM(2016) 381.

(5)

Кохезионната политика се осъществява посредством Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд, които представляват част от европейските структурни и инвестиционни фондове.

(6)

Изчисления въз основа на среднопретегленото съфинансиране от финансовите таблици на оперативните програми за 2014—2020 г. за тематичните цели „подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика“ и „насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури“.

(7)

Данните за подбора на проекти до края на 2016 г. ще бъдат налични в началото на 2017 г.

(8)

До края на ноември 2016 г. ще бъде изготвено първото годишно обобщение на напредъка по финансовите инструменти в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г.

(9)

Инструментът за частно финансиране за енергийна ефективност е финансов инструмент на ЕС, разработен от Комисията, финансиран по линия на Програмата LIFE и реализиран от Европейската инвестиционна банка.

(10)

COM(2016) 759.

(11)

COM(2015) 337.

(12)

Например с Китай и Корея.

(13)

Във връзка с Парижкото споразумение около половината държави посочиха, че ще използват пазарни механизми за изпълнение на своите ангажименти за намаляване на емисиите.

(14)

Това включва субсидии за въглища в размер на 9,7 милиарда евро и за природен газ в размер на 6,6 милиарда евро; субсидиите идват като наследство от исторически инвестиционни субсидии, инвестиционни безвъзмездни средства за използване на изкопаеми горива, преференциални тарифи, освобождаване от данъци върху горивата, във връзка с производството на електроенергия, както и във връзка с извеждането от експлоатация и управление на отпадъците. (Източник: 2014 study on energy costs and subsidies — Проучване на разходите и субсидиите за енергия от 2014 г. По отношение на транспорта (петролни субсидии) източникът е OECD inventory 2013 — Инвентаризация на ОИСР от 2013 г.).

(15)

Международен валутен фонд, 2015 г.

(16)

Вж. също така предложението за преработване на Директивата за възобновяеми енергийни източници, COM(2016) 767.

(17)

COM(2016) 763.

(18)

Тази инициатива цели да подобри конкурентоспособността и устойчивото развитие на сектора и да улесни мащабното и достъпно разширяване и интегриране в електроенергийната мрежа.

(19)

Т. нар. „Европейска инициатива за електроенергийните мрежи“, която наскоро бе преобразувана в Европейска технологична и иновационна платформа за интелигентни мрежи за пренос на енергия.

(20)

COM(2015) 80.

(21)

Вж. предложението за изменение на Директивата относно енергийната ефективност, COM(2016) 761.

(22)

COM(2015) 192.

(23)

COM(2016) 588.

(24)

COM(2016) 180.

(25)

Предложената инициатива за устройството на пазара се състои от преработване на Директивата относно електроенергийния пазар (COM(2016) 864), преработване на Регламента относно електроенергийния пазар (COM(2016) 861), преработване на Регламента относно Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) (COM(2016) 863) и нов Регламент относно готовността на електроенергийния сектор за посрещане на рискове (COM(2016) 862).

(26)

Заключения на Съвета относно дипломатическата дейност в областта на енергетиката, приети от Съвета по външни работи на 20 юли 2015 г. (10995/15).

(27)

Съобщение относно предложение за нов европейски консенсус за развитие — нашият живот, нашето достойнство, нашето бъдеще, COM(2016) 740.

(28)

Вж. също така Съобщението „Следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще — европейско действие за устойчивост“, COM(2016) 739.

(29)

Съобщение „Засилване на европейските инвестиции за създаване на заетост и растеж: към втора фаза на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нов Европейски план за външни инвестиции, COM(2016) 581.

(30)

Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните. Съвместно съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (JOIN(2016) 49 от 10 ноември 2016 г.).

Top