18.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/28

1.

смята, че хранителните отпадъци и отпадъците, генерирани при производството, преработката, дистрибуцията и консумацията на храни, са сериозен проблем в световен мащаб, който значително възпрепятства постигането на икономическите, социалните и екологичните цели за развитие. Този проблем може да бъде решен единствено посредством широко и решително сътрудничество, при което да се обединят различните равнища на управление и области на политиките. Гражданското общество и предприятията трябва да участват в мерките в пълна степен;

2.

оценява като неустойчиво сегашното положение (1), при което:

3.

изготви настоящото становище по собствена инициатива, за да подкрепи и насърчи международната общност като цяло, както и ООН и нейните специализирани агенции, в техните усилия за подобряване на сегашното положение, а именно, за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) № 2 и № 12 („Нулево равнище на глад“ и „Отговорно потребление и производство“), които призовават до 2030 г. да се намали наполовина разхищаването на храни (2);

4.

счита, че инициативите на Европейската комисия, свързани с ресурсната ефективност и кръговата икономика, дават добра възможност за разработване на проекти и законодателство за повишаване на устойчивостта на производството и потреблението на храни;

5.

отправя искане към Европейската комисия да предприеме действия за разработване на стандартна терминология и определения в тази област на европейско равнище; настоятелно призовава Комисията да участва в международния диалог и да му дава тласък, и също да гарантира, че действията на ЕС се предприемат при познаване на международните наблюдения и препоръки. По този начин би било по-лесно да се идентифицират проблемите и да се направят сравнения, както и въпросите да намерят отговор в законодателството на ЕС и в сътрудничеството на ЕС с търговските партньори и партньорите в областта на развитието (3). Наред с другото ЕС е вътрешен пазар с обща селскостопанска политика и поради това са необходими общи понятия, процедури и съпоставими показатели. Това би могло да бъде основата за създаване на сравними критерии на регионално и на междурегионално равнище за намаляване и предотвратяване на генерирането на хранителни отпадъци.

6.

Предложението за преразглеждане на Директивата за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО) е сигнал за опит за по-нататъшно намаляване на генерирането на отпадъци, включително хранителни отпадъци.

7.

Що се отнася до Общата селскостопанска политика, следва да се положат повече усилия, за да се гарантира, че ресурсите за производство на храни, както и мерките за защита на природата и на околната среда се считат за заслужаващи внимание сфери на дейност. Практиките на „селскостопанско производство заради субсидиите“ и ограничаване на производствените усилия, при които се стига до ниски добиви и до несъбирането на реколтата, водят до пропиляване на крайния резултат и на всички производствени усилия.

8.

И на вътрешния пазар, и в международната търговия търговската политика и политиката за потребителите трябва да насърчават договорни практики и процеси, намаляващи отпадъците. Например, размерите на опаковките, възприети в търговията на дребно, и стандартите, приложими за формата и размера на хранителните продукти, водят до значително разхищаване на годни за консумация храни; насърчаването на продажбата на продукти в насипно състояние с използване на рециклируеми домакински съдове, при което се намаляват разходите за потребителя, може да допринесе за създаване на навик да се купува само колкото е необходимо, а не предварително опаковани количества, които често са прекалено големи или привлекателни поради по-ниска цена.

9.

Практиките за срокове на годност и етикетиране на храните, които имат за цел да насърчават защитата на потребителите и общественото здраве, не са подходящи за всички продукти и в резултат ненужно се изхвърлят годни за консумация храни. Важна е ролята на Комисията при определянето на това дали ще бъде възможно да се съставят насоки за по-добро използване на ресурсите, например по отношение на даряването на хранителни продукти на благотворителни организации и хранителни банки и използването на храни с изтекъл срок на годност във фуражи, при условие че се спазват изискванията за безопасност на храните. Необходимо е да се образоват всички заинтересовани страни, производителите, търговците на дребно и потребителите, за да се подобри разбирането на датите на срок на годност на етикетите; необходимо е, например, да се изясни, че указанието „срок на минимална трайност“ не означава, че храните са токсични след посочената дата.

10.

В своята политика за развитие Европейският съюз трябва да обедини силите си с други големи донори за постигане на регионални споразумения за икономическо и търговско сътрудничество и да инвестира в процеси, които свързват по-добре производството с потребителите в инфраструктурата и технологиите и най-вече в устойчивото развитие на природните ресурси и селското стопанство. Програмите за справедлива търговия, включително такива, които се ползват с подкрепата на местните и регионалните власти, могат да бъдат важен инструмент в това отношение. Важно е да се подобри функционирането на местните пазари и достъпът до тях за местните продукти, не на последно място чрез интернализация на външните разходи (например транспорт на храни).

11.

В мерките за помощ на нуждаещи се хора и занапред трябва да има компонент за предоставяне на продоволствена помощ, както и да се подобрява връзката между хуманитарните организации и местните производители, търговците на дребно и предприятията за обществено хранене, като се предвиди и пряка продажба на „символична“ цена на хранителни продукти с наскоро изтичащ срок на годност, по начин, който да гарантира достойнството и защита на личния живот на хората, които получават или купуват по този начин. Сътрудничеството с третия сектор би трябвало да се насочи към близостта на местната мрежа и даренията или доставката по домовете в отделните градове или мрежи от общини и да се избегне, доколкото е възможно, съхранението и разпространението на дарените стоки чрез големи териториални мрежи. Количеството храна, което се пропилява, ще се намали чрез диверсификация на хранителните продукти в тези програми, включително с местни и сезонни продукти (4).

12.

Правилата за обществените поръчки могат да съдържат клаузи, целящи намаляване на хранителните отпадъци.

13.

припомня на Европейската комисия своя предишен призив за по-конкретни цели за намаляване на хранителните отпадъци с 30 % до 2025 г. (5) и приканва Комисията да разработи единни методи за измерване с цел преразглеждане на целите за намаляване на разхищението на храни;

14.

приветства ангажимента на Европейската комисия да подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие посредством подходящи мерки, участието на заинтересованите страни, споделянето на ценни и успешни иновационни практики и съответните сравнителни оценки (6);

15.

настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на индивидуални цели за намаляване на загубите за всеки етап от производствената верига на хранителните продукти: производство, преработка, продажби и дистрибуция, услугите за обществено хранене, домакинствата и преработване на хранителните отпадъци. Тези цели биха могли да оформят цялостната обща цел за ЕС, с изготвянето на конкретни програми и подцели по страни за постигането ѝ, въз основа на характеристиките на всяка една от страните за всеки един от посочените етапи, както това беше направено например с политиката в областта на изменението на климата. За да се вземе изцяло предвид техническият, икономическият и екологичният контекст, всички равнища на управление в сътрудничество ще изготвят специфични за всяка държава програми и планове;

16.

препоръчва на Европейската комисия да създаде европейска платформа, която да обединява различните равнища на управление и съответните заинтересовани страни за целите на предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни и подобряване на начина, по който се управляват хранителните отпадъци; изразява своя интерес за участие в дейностите по сравнителен анализ на практическите мерки и насърчаване на най-добрите практики;

17.

призовава Европейската комисия да подпомага и насърчава създаването на спогодби между сектора на търговията на дребно с храни и благотворителни организации в държавите — членки на ЕС (напр. инициативата, предприета от Франция, която наскоро прие закон, забраняващ на големите магазини да изхвърлят храна с добро качество, когато наближи изтичането на срока на минималната ѝ трайност, както и да унищожават непродадена храна, годна за консумация). Необходими са и ръководства относно даряването, предназначени за промишлеността и благотворителните организации, за да се изясни отговорността и да се насърчат предприятията да включват механизми за преразпределяне в своите процеси на веригата на доставки. Подобни процедури следва да бъдат създадени и в други части на хранително-вкусовата промишленост, като например услугите в областта на общественото хранене и туризма. Следва да се прави оценка на опасенията, свързани с безопасност и обществено здраве, във всяка област на приложение с помощта на критерии, пригодени към тези области;

18.

приканва местните и регионалните власти, по отношение на оттеглените или изтеглени от първична дистрибуция хранителни стоки, да изградят ефективни вериги за вторична дистрибуция (по модела на социалните магазини за хранителни стоки) и да гарантират достъп на хората в неравностойно положение до все още използваема храна; препоръчва да се окаже финансова подкрепа на благотворителни организации и хранителни банки за увеличаване на оперативния им капацитет;

19.

насочва вниманието към изхвърления улов на риба, който представлява един от важните източници на разхищение на храни; приканва Европейската комисия да предвиди всеобхватен план (препоръки/насоки) за преработката и пускането на пазара на рибни продукти, изготвени от прилов. Такъв план би могъл да включва препоръки относно начините за използване на нежелания улов, подходящ за човешка консумация;

20.

призовава местните и регионалните власти, които осигуряват услуги за обществено хранене, да изготвят собствени програми за предотвратяване на разхищаването на храни и за ефективно използване на хранителните отпадъци. Комитетът призовава от предприятията, на които местни и регионални власти са възложили услуги за обществено хранене, да се изисква да въведат същите мерки (7);

21.

подчертава, че е важно да се насърчава широкомащабният обмен на добри практики. Това следва да включва на първо място насърчаването на програми, предназначени да развиват местното потребление на продукти, предлагани от местни производители, в рамките на къси вериги за разпространение, както и на дарения. Използването на модел на добри практики може да насърчи, благодарение на натрупания опит, предприемането на подходящи мерки, като се предоставя достатъчно информация на местните администрации, за да приложат такава програма за развитие, и същевременно се насърчават тези, които все още не са постигнали напредък в тази посока;

22.

препоръчва във възможно най-голяма степен в услугите за обществено хранене (включително заведенията за обществено хранене, туристическата инфраструктура и къщите за гости, ресторантите и другите заведения, упражняващи подобна дейност) като суровини да се използват местни, регионални и сезонни продукти и се застъпва за лобиране от името на местните производители на храни за скъсяване на веригата на производство и потребление, при което се намаляват етапите на преработка, а оттам и отпадъците, генерирани на различните етапи;

23.

препоръчва в предприятията от хранително-вкусовия сектор, ресторантьорството или хотелиерството да се прилагат кодекси за добра практика, с цел да се насърчава оптималното използване на продуктите, така че излишъците от храна да се разпределят за социални цели чрез ефикасни мрежи за доставка и с всички гаранции, за да могат да бъдат използвани от социални организации и семейства в неравностойно положение;

24.

насърчава общини и местни органи, предоставящи основно училищно образование и други образователни услуги, да включат въпроса за разхищаването на храни и смекчаването на последиците от него в учебната програма, например чрез тематични дни, учебни посещения и информиране на учениците за начина, по който тяхното учебно заведение се грижи за хранителните продукти, както и например включването на учениците и други клиенти в разработването на услугите за общественото хранене. Важно е колкото се може повече ученици и студенти да получат по време на обучението си цялостна картина за въздействието на начина на производство и потребление на храни върху икономиката, околната среда и за социалното и етично устойчиво поведение на потребителите;

също така препоръчва да се провеждат информационни и образователни кампании относно отговорното потребление, насочени към всички потребители, а не само към учащите се, с акцент по-специално върху закупуването на продукти в съответствие с действителните нужди и върху съхранението на продуктите;

25.

подкрепя също така включването на темите за предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни в програми за учене през целия живот, в които могат да бъдат разработени учебни методи и подходи, насочени към различни възрастови групи и етапи от живота;

26.

призовава общините и местните власти да организират, в сътрудничество с организации на гражданското общество, кампании за повишаване на осведомеността за значението на планирането на храненето в домакинствата;

27.

подчертава важната роля и ангажимента на организациите и субектите от гражданското общество от различните региони, участващи в събирането и преразпределянето на храните, получени от разхищението на храни. Счита за необходимо, с оглед на принципа на субсидиарността, установяването на по-тясно сътрудничество между регионалните и местните администрации и социалните организации, на които е възложено събирането и разпределянето на храна, получена от разхищението на храните;

28.

препоръчва на местните и регионалните органи, отговарящи за управлението на отпадъците, да разработят схеми за сортиране и рециклиране на отпадъците, да посочват по-ясно дела на хранителните отпадъци и да предоставят на всички събраните данни, така че да се спомогне за увеличаване на степента на рециклиране на хранителните отпадъци, например като биогаз и компост. Това може да окаже и положително въздействие върху местната икономика, заетостта и иновациите на местно равнище;

29.

насърчава всички членове на КР да популяризират в своите местни или регионални власти целите на настоящото становище и да изпълняват собствените си програми за предотвратяване и намаляване на хранителните отпадъци. Това е един от най-ефикасните и бързо ефективни методи, които местните и регионалните власти могат да използват пряко за постигане на екологично и икономически устойчиво развитие.