5.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 170/68

1.1

Повече от две десетилетия ЕИСК призовава за въвеждане на колективни инструменти за правна защита на равнището на Съюза, които да позволяват ефективна правна защита при нарушаване на колективни права. Мерките за колективна правна защита следва да обхващат всички сфери, в които гражданите са защитени от правото на ЕС и същевременно да отчитат различните правни традиции на държавите членки.

1.2

ЕИСК приветства факта, че Комисията най-сетне пое инициативата и изисква от държавите членки да въведат национални системи за колективна правна защита въз основа на общи европейски принципи. Тази инициатива трябваше да бъде предприета отдавна. Инструментите за колективна защита на права са в интерес както на гражданите на Съюза, така и на действащите почтено и в съответствие със закона предприятия. Те защитават икономиката от нелоялна конкуренция и укрепват доверието на гражданите на ЕС в икономиката.

1.3

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е представила предложение за директива. Само съобщение и препоръка не са подходящи, за да се гарантира необходимото единно прилагане в държавите членки. Поради това ЕИСК призовава Комисията да представи предложение за директива. Груповият иск е единственият механизъм, който може да осигури изцяло ефективен правен способ за защита в Европейския съюз.

1.4

ЕИСК признава стремежа на Комисията към балансиран подход, чрез който да се гарантират основните процесуални права на страните и да се предотврати злоупотребата с предявяването на съдебни искове. ЕИСК одобрява и това че Комисията ще предвиди колективни искове както за преустановяване на нарушения, така и за обезщетение. Би следвало да се разгледа въпросът за въвеждане на нови видове искове.

1.5

ЕИСК приветства факта, че Комисията отхвърля груповите искове („class action“) по американски модел. Груповият иск по европейското право именно не трябва да бъде от естеството на американския групов иск („class action“). Предвидените от Комисията предпазни мерки в това отношение са адекватни и уместни. Правилно се отхвърлят адвокатските хонорари, основани на присъденото обезщетение, които създават стимули за съдебни спорове, и възможността за наказателно обезщетение. Разпоредбите за допустимост на ищеца и за поемането на разходите трябва да бъдат преработени с оглед на аспекта на достъпа до правосъдие.

1.6

ЕИСК изразява съгласие с позицията на Комисията, че на отделните лица следва да се даде правото да се присъединяват към колективен иск чрез производство с „възможност за участие“. ЕИСК счита обаче, че има случаи, в които едно производство с „възможност за неучастие“ има предимства. Особено при голям брой потърпевши, претърпели неголеми вреди, може да е подходящо разширяването на обхвата на делото върху всички възможни потърпевши. Не става ясно дали в тези случаи Комисията счита производство с „възможност за неучастие“ за правно допустимо. Поради това ЕИСК призовава Комисията да доуточни предложението си. Освен това ЕИСК предлага да се създаде централен европейски регистър на исковете, от където да се предоставя информация на потенциални ищци.

1.7

ЕИСК винаги е подчертавал потенциала на методите за разрешаване на спорове по взаимно съгласие. Поради това ЕИСК приветства избрания от страна на Комисията подход, тези методи да бъдат допълнително предвидени като спомагателен и доброволен за страните инструмент и да се повери на съдията задачата да насърчава разрешаването на спорове по взаимно съгласие.

1.8

ЕИСК препоръчва да се предвидят специални стълкновителни разпоредби за колективните искове за правна защита. Разпоредбите за финансиране на колективната защита трябва да бъдат допълнени. Финансовият риск за организациите с нестопанска цел трябва да е обозрим. В тази област съществуват разпоредби на държавите членки.

2.1

В съобщението Комисията обобщава резултатите от проведеното през 2011 г. допитване до обществеността „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“ (1). Освен това тя представя своята позиция по ключови въпроси, свързани с колективната правна защита. В публикуваната успоредно със съобщението препоръка (2) тя препоръчва на държавите членки да въведат национални системи за колективна защита въз основа на общи европейски принципи. Държавите членки трябва в рамките на две години да въведат принципите в своите национални системи. След четири години Комисията ще прецени дали е необходимо да се предложат допълнителни законодателни мерки.

2.2

Необходимо е да има национални механизми за правна защита в областите, в които правото на ЕС гарантира права на гражданите и предприятията. Комисията желае да подобри достъпа до правосъдие, но същевременно чрез подходящи мерки да гарантира предотвратяване на злоупотребата с предявяването на съдебни искове.

3.1

От повече от двадесет години и при твърде оспорвани дискусии в процеса на обсъждане ЕИСК се обявява за въвеждането на колективни инструменти за правна защита на равнището на Съюза, които да позволяват ефективна правна защита само в случай на нарушаване на колективни права (3). Ефективният достъп до правосъдие е установен като основно право и право на гражданите в Хартата на основните права на ЕС. Механизми за колективна защита са необходими за гражданите на ЕС, но също и за малките и средните предприятия в случай на разпокъсани и разпръснати вреди, при които разноските по делото могат да не са пропорционални на претърпените вреди. Такива случаи включват широкообхватни области като защитата на потребителите, конкуренцията, опазването на околната среда, защитата на данните. Само така може да се приложи правото по член 47, параграф 1 от Хартата на основните права.

3.2

В този контекст ЕИСК приветства инициативата, предприета сега от Комисията, въпреки че би желал тя да беше действала значително по-бързо и своевременно, както и по-целенасочено, що се отнася до избора на правните инструменти. Въпросът за изпълнението на колективните правни искове по съдебен ред се обсъжда на европейско равнище още от 1985 г., поради което отдавна трябваше да се вземат решения (4).

3.3

ЕИСК отбелязва със съжаление, че Комисията е избрала инструмента директива само за областта на конкурентното право (5). ЕИСК винаги е изтъквал, че препоръката не е подходяща форма, за да се гарантира необходимото ефективно и еднакво прилагане в държавите членки (6). С оглед на това, че процедурите в държавите членки са много различни, само директива би гарантирала минимално необходимата степен на хармонизация, която обаче същевременно да дава на държавите членки достатъчна свобода на действие, за да се съобразяват с особеностите на своите правни системи. ЕИСК призовава Комисията възможно най-бързо да представи директива.

3.4

Положителен е фактът, че Комисията следва хоризонтален подход. ЕИСК и преди вече е отбелязвал, че някои области на политиката като защита на потребителите, вътрешен пазар и политика на конкуренция, са тясно свързани помежду си (7). Инициативите за по-лесно използване на инструментите за правна защита трябва да бъдат всеобхватно координирани, за да се избегне излишно дублиране на разпоредби. Поради това ЕИСК приветства факта, че Комисията разглежда препоръката и предложението за директива в областта на конкурентното право като пакет (8).

3.5

ЕИСК признава балансирания подход на Комисията, чрез който трябва — при зачитане на различните правни традиции — да се гарантират основните процесуални права на страните и същевременно да се предотврати злоупотребата с предявяването на съдебни искове.

3.6

ЕИСК винаги е призовавал за ефективна закрила срещу практики на злоупотреба. Поради това ЕИСК приветства горещо факта, че Комисията отхвърля групови искове („class action“) по американски модел. Комитетът винаги е изтъквал, че груповият иск по европейското право не трябва да бъде от естеството на американския групов иск („class action“) (9). Поради това ЕИСК винаги е настоявал да се избягват хонорари, определяни като процент от размера на обезщетението, и режими, които повишават икономическия интерес на трети лица в ЕС (10). Тези искания са отразени в препоръките.

3.7

Освен това Комисията уместно посочва, че колективните искове за обезщетение следва да бъдат насочени към обезщетение за вреди, за които е установено, че са причинени от нарушаване на правото на Съюза. Налагането на наказания и действията за възпиране би следвало да се извършва в рамките на правоприлагането от страна на публичните органи.

3.8

ЕИСК изразява обаче съжаление, че Комисията не е направила отделни предложения относно избора на съд и относно приложимото право. По този начин в трансгранични производства може да стане така, че съдът да трябва да прилага различни правила за обезщетение. Не са изключени и дублиращи се правомощия, а с това и опасност от търсене на най-благосклонната съдебна система („forum shopping“).

4.1.1

ЕИСК приветства факта, че предложенията обхващат както исковете за преустановяване на нарушения, така и искове за обезщетение в случай на масова вреда. Освен това в тази връзка трябва да се изтъкне като положителен фактът, че съображенията на Комисията очевидно важат както за малки, така и за големи стойности на иска.

4.1.2

Независимо от това, от гледна точка на защитата на потребителите може би ще е целесъобразно да се разгледа критично ограничаването на исковете до преустановяване на нарушения и обезщетение. Евентуално би било разумно да се предвидят допълнителни елементи за колективна защита за случаи, при които две или повече лица са засегнати от едно и също нарушение на правото на ЕС. Това би могло да бъде подходящо например за установителни искове, оспорване на грешки или гаранционни права. Въпросът следва да бъде взет предвид от Комисията.

4.2.1

В свои предходни становища ЕИСК вече е подчертавал централната роля на съдиите в производството за колективна защита (11). Радостно е, че Комисията възприема тези изисквания. Своевременната проверка от стана на съдията относно това дали даден иск е явно неоснователен, е важен защитен елемент срещу злоупотребата с колективни искове за обезщетение.

4.2.2

Доколкото органите разполагат с правомощия да установяват дали е налице нарушение на правото на ЕС, предявяването на частен иск трябва да е допустимо не чак след приключването на производството. Голямата продължителност на производствата може да доведе до засягане на правото на защита. В това отношение съществува възможност за укрепване на ролята на съдиите — например чрез временно спиране на производството.

4.3

Процесуална легитимация. За да се предотврати злоупотребата с предявяването на съдебни искове, следва да се изработят еднозначни и ясни критерии за процесуална легитимация на представителните организации. Ето защо ЕИСК приветства и факта, че Комисията предвижда минимални изисквания за организациите, които представляват потърпевшите. Правилно е предвидено те да бъдат организации с нестопанска цел и да не съществуват конфликти на интереси. Прекомерно и неприемливо е минималните изисквания да включват също така достатъчно финансови и човешки ресурси, както и юридическа компетентност. Възниква въпросът по какви критерии ще се определя това на практика в отделните случаи. Във връзка с това е необходимо задълбочено обсъждане. В това отношение добри импулси може да даде законодателният процес, започнал наскоро в държавите членки.

4.4

Ефикасен иск за обезщетение От решаващо значение е потърпевшият да бъде обезщетен в пълна степен с реалната стойност на претърпените вреди (12). Този принцип е взет под внимание в препоръките на Комисията. В тази връзка трябва да се приветства и фактът, че не се допускат адвокатски хонорари, определени въз основа на присъденото обезщетение, които са за сметка на обезщетението на ищеца (13).

4.5.1

В своето становище от 14 февруари 2008 г. ЕИСК описа подробно предимствата и недостатъците на груповите искове с „възможност за участие“ и с „възможност за неучастие“ (14). В него и в последващите становища Комитетът се обяви за смесена система, която съчетава предимствата на двата режима (15).

4.5.2

На отделните лица следва да се даде правото да се присъединят към колективен иск чрез производство с „възможност за участие“, а не автоматично да се считат за страна по иска, освен ако не са поискали изрично да бъдат изключени („възможност за неучастие“) (16). ЕИСК счита обаче, че има случаи, в които едно производство с „възможност за неучастие“ има предимства. Особено при голям брой потърпевши, претърпели неголеми вреди, може да е подходящо разширяването на обхвата на делото върху всички възможни потърпевши (17).

4.5.3

Тогава ищец следва да бъде квалифицирана представителна организация по смисъла на препоръката на Комисията.

4.5.4

Не става ясно дали в тези случаи Комисията счита производство с „възможност за неучастие“ за правно допустимо. По-скоро тя се ограничава до общото указание, че принципът „възможност за участие“ може да не бъде следван (само) поради съображения за добро правораздаване. Комисията обаче не изяснява кога са налице подобни основания. Поради това ЕИСК призовава Комисията да доуточни предложението си (18).

4.6

Информация относно колективната защита. ЕИСК изразява съжаление, че в препоръката не се предвижда създаването на електронен регистър на исковете на европейско равнище за уведомяване и събиране на потенциални ищци. Подобен регистър, в който потърпевшите от всички държави в Европейския съюз да могат да направят справка, би могъл да се осъществи ефикасно и при приемливи разходи (19) и би бил от помощ за гражданите на ЕС и предприятията при упражняването на техните права.

4.7

Алтернативни процедури за колективно разрешаване на спорове Механизмите за извънсъдебно разрешаване на спорове могат да бъдат полезен допълнителен способ за уреждане на спорове (20). ЕИСК винаги е подчертавал потенциала на съответните процедури (21). Поради това Комитетът приветства избрания подход тези механизми да бъдат допълнително предвидени като спомагателен и доброволен за страните инструмент. Освен това е задължително давностните или преклузивните срокове да не може да изтичат по време на извънсъдебното производство по уреждане на спорове. Това следва да бъде изяснено от Комисията, както е направено по отношение на колективните последващи искове.

4.8

Колективни последващи искове. В области на правоприлагане от страна на публични органи като например конкурентното право трябва да се гарантира ефективно правоприлагане по публичноправен ред, като същевременно се улеснява прилагането на правото на потърпевшите от нарушаване на правото на Съюза да получат обезщетение за претърпените вреди (22). Предложението на Комисията по този въпрос е балансирано, тъй като предвижда до приключване на производството от публичния орган да не изтичат давностни или преклузивни срокове в ущърб на потърпевшите.

4.9.1

Трябва да е възможно подаването на основателни искове за обезщетение, без тази възможност да се ограничава от високи разходи по производството. Поради това ЕИСК приветства искането на Комисията към държавите членки процедурите за колективна правна защита да не бъдат прекомерно скъпи.

4.9.2

При все това Комисията следва да доуточни съображенията си по този въпрос. За представителни организации с нестопанска цел разходите по производството и разходите за адвокат биха могли да представляват непреодолима пречка. Това е така особено когато, в случай че загуби делото, организацията може да бъде натоварена със застрашаващи съществуването ѝ разходи за експертизи. Следователно — подобно на трудово-правните и осигурително-правните разпоредби в отделните държави членки — за подобни организации с нестопанска цел следва да се обмисли ограничаване на свързаните с производството разходи. Съществуват солидни аргументи да се проучи възможността в случай на обогатяване да се въведе схема за предоставяне на приходите в полза на организации с нестопанска цел.

4.9.3

ЕИСК подкрепя също така решението при определени условия да се допуска финансиране от трети страни. Посочените от Комисията условия, като например прозрачност на произхода на финансовите средства, са уместни и подходящи, за да се предотврати злоупотреба с предявяването на съдебни искове.