5.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 170/91

1.1

ЕИСК приветства Плана за действие за европейската стоманодобивна промишленост, който Европейската комисия оповести на 11 юни. ЕИСК разглежда плана за действие като първа стъпка в правилната посока, чрез която се признава, че стоманодобивният сектор има стратегическо значение за Европа и е двигател на растежа. При все това успехът му ще зависи от това как направените в него заявления ще бъдат претворени в действителността.

1.2

Планът за действие е конкретно предложение, но изпълнението му ще отнеме много месеци или дори години. Въпреки това, предвид скоростта на спада в производството и приходите тази година, са необходими навременни действия за подпомагане на работниците, засегнати от кризата, и възстановяване на положителния инвестиционен климат в самия сектор и отраслите надолу по веригата. Ако не бъдат предприети подобни действия, това може да доведе до по-нататъшни закривания и допълнителни загуби на работни места. В този контекст ЕИСК призовава Европейската комисия да публикува колкото се може по-скоро пътна карта с точно определени срокове за изпълнението на плана за действие. Пътната карта би трябвало да бъде обсъдена със социалните партньори на следващото заседание на групата на високо равнище.

1.3

Планът за действие е доста неясен по отношение на конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, и не посочва адекватни мерки за справяне с цикличното измерение на кризата. За да се създадат гаранции, че секторът ще запази стратегическото си значение за европейската производствена промишленост и за заетостта, и за да се избегне по-нататъшното му свиване, ЕИСК призовава Комисията да предприеме спешни мерки, сред които:

1.4

Освен това трябва незабавно да се наблегне върху постигането на устойчиви европейски политики в областта на климата, енергетиката и търговията, които да позволят на сектора да осъществи преход към нисковъглеродна/нискоенергийна икономика с ефективно използване на ресурсите, без тежестта на разходите да бъде поета единствено от стоманодобивната промишленост на ЕС. Това ще се постигне и чрез насърчаване на амбициозни политики в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите, напр. в рамките на програма „Хоризонт 2020“, както и чрез активна подкрепа за изграждането на нови технологии, които са по-чисти и ресурно и енергийно ефективни.

1.5

ЕИСК подкрепя общата цел за борба с изменението на климата и подкрепя действията на ЕС в това отношение. Въпреки това би трябвало да се обърне специално внимание на особеностите на сектора, в частност тези, свързани с технологичните ограничения, както и на вече положените усилия. Целите във връзка със стоманодобивната промишленост трябва да бъдат технически и икономически осъществими. Те трябва да бъде определени така, че като минимално условие за най-добрите предприятия в ЕС да няма допълнителни разходи, произтичащи от свързаните с климата политики на ЕС, по-специално схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), поне докато не бъде постигнато всеобхватно международно споразумение за изменението на климата, което да установи еднакви цели и мерки за стоманодобивната промишленост в целия свят.

1.6

Временните компенсаторни мерки във връзка с увеличенията на цените на електроенергията в ЕС в резултат на прилагането на СТЕ би трябвало да бъдат максимално оползотворени в цяла Европа както по време на третия период на търгуване с емисии, така и след това. ЕИСК призовава Европейската комисия да проучи този въпрос в по-голяма дълбочина и бързо да предприеме подходящите мерки.

1.7

ЕИСК подкрепя идеята за създаване на европейска схема, която да финансира внедряването на нови и иновативни технологии в енергоемките отрасли и да се захранва с целеви приходи от продажби на квотите по СТЕ.

1.8

Би трябвало да продължи да се насърчава въвеждането на революционни технологии по подобие на проекта ULCOS (свръхниски емисии на СО2 при производството на стомана). ЕИСК счита за особено важно да се следят отблизо данните за емисиите на CO2 и за енергийната ефективност на стоманодобивните заводи.

1.9

Реципрочността и създаването на равни условия на конкуренция в световен мащаб трябва да бъдат приоритет на Европейската комисия. Предвид липсата на равни условия и масовата поява на протекционистични тенденции в нововъзникващите икономики, ЕИСК призовава Европейската комисия да предприеме по-решителни мерки в защита на европейската стоманодобивна промишленост, сред които употребата на инструменти за защита на търговията по целенасочен и бърз начин.

1.10

ЕИСК приветства приемането на рамка за качеството като стъпка, свързана с предстоящите промени и преструктуриране, която набелязва най-добрите практики в тази област. Комитетът счита, че тази рамка би трябвало да се използва от различните заинтересовани страни като минимален европейски стандарт за предвиждане и управление на промяната по социално отговорен начин, чрез насърчаване на програми за квалификация и за повишаване на квалификацията на кадрите, както и чрез подкрепа за преквалификацията им, когато е необходимо. Тя също така трябва да предоставя възможност европейският стоманодобивен сектор да се превърне в една по-привлекателна перспектива за младите и за висококвалифицираните хора. Освен това трябва да бъдат разработени дългосрочни решения, за да се реагира на смяната на поколенията. Социалните партньори на всички равнища могат да поемат активна роля в това отношение.

1.11

За да може преходът към една по-конкурентоспособна европейска стоманодобивна промишленост да бъде ръководен по социално отговорен начин, ЕИСК смята, че стоманодобивният сектор би трябвало да разполага със същия достъп до наличните европейски, национални и регионални фондове, който имат и други сектори.

2.1

Както беше подчертано от Европейската комисия в нейния план за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа, „ЕС е вторият по големина производител на стомана в света, с изходна мощност над 177 милиона тона стомана годишно, което представлява 11 % от производството в световен мащаб“. Стоманодобивната промишленост е широко разпространена в цяла Европа, като разполага най-малко с 500 производствени обекта, разположени в 24 държави членки.

2.2

ЕИСК повторно изтъква, че Европейската стоманодобивна промишленост е гръбнакът на благоденствието на Европа и е незаменима част от европейската верига на доставки, защото разработва и реализира хиляди новаторски решения в областта на стоманената продукция в Европа и по този начин осигурява пряка и непряка заетост и поминък на милиони европейски граждани.

2.3

За съжаление вече е ясно, че тази промишленост е изключително тежко засегната от икономическата криза, обхванала всички европейски държави. Стоманодобивната промишленост е зависима от сектори като автомобилостроенето и строителството, които изпитват рязък спад на дейността си от 2008 г. насам. Това на свой ред доведе до спад в търсенето на европейския пазар на стомана.

2.4

Този спад в търсенето на европейския пазар за стомана намери израз във временно или постоянно затваряне на производствени съоръжения и в загубата на над 60 000 работни места в сектора.

2.5

От жизненоважно значение е Европа да предприеме бързи действия, за да овладее настоящата криза, която има отрицателно въздействие върху стоманодобивната промишленост. Именно затова ЕИСК приветства неотдавнашната инициатива на Европейската комисия да предприеме действия за подкрепа на европейската стоманодобивна промишленост.

2.6

Това е първият случай, в който Комисията предлага всеобхватен план за действие за стоманата, единадесет години след изтичането на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) през 2002 г. Планът е резултат на общи усилия, положени от Комисията и социалните партньори, да повдигнат въпроса за промишлената политика като цяло и в частност — за главните промишлени производствени сектори. Освен това той е първата стъпка към създаването на реална промишлена политика, която интегрира политики в области като търговията, научноизследователската и развойната дейност, околната среда, климата и енергетиката.

2.7

Планът предлага поредица от мерки и препоръки в областта на търсенето, енергетиката и енергийната ефективност, климата, конкуренцията, търговията, суровините, научните изследвания и иновациите, и обхваща социални аспекти като достъпа до европейските структурни фондове с цел да бъде смекчена социалната цена за предвиждане и управление на промените и да се насърчи заетостта на младите хора — всичко това с цел да се даде тласък на конкурентоспособността на сектора.

2.8

Социалните партньори в стоманодобивния сектор допринесоха за тази дългосрочна стратегия в рамките на Комитета за социален диалог на равнището на ЕС, като разработиха цялостна картина на предизвикателствата пред европейската стоманодобивна промишленост. Този съвместен анализ послужи за основа на кръгла маса на високо равнище, организирана от Европейската комисия с цел разработването на план за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа.

2.9

Стоманата е стратегическият гръбнак на европейската преработвателна промишленост и продължава да бъде двигател на технологичните иновации, което е от ключово значение за създаване на стойност в секторите надолу по веригата като автомобилостроенето, строителството, авиокосмическата промишленост, енергетиката, и др. От жизненоважно значение е Европа да има стабилен стоманодобивен сектор, за да постигне целта си промишлеността да представлява 20 % от БВП в сравнение с настоящите 15,2 % (2).

2.10

Европейската стоманодобивна промишленост има много активи под формата на модерни заводи, усъвършенствани продукти, взискателни клиенти, настояващи за постоянно обновяване на продуктите, значим вътрешен пазар и квалифицирана работна сила. В днешно време обаче тя е изправена пред сериозни предизвикателства: слабо търсене, нарастваща цена на енергията, зависимост от вноса на суровини и нерядко — нелоялна конкуренция.

2.11

Планът за действие е документ, който съдържа най-важните елементи, свързани със стоманодобивния сектор, и поставя специален акцент върху списък с възможни действия, които да бъдат предприети от различните институционални равнища и от основните заинтересовани страни.

2.12

Както е предвидено от Европейската комисия, официална група на високо равнище ще наблюдава изпълнението на плана и неговото въздействие върху конкурентоспособността и устойчивостта на сектора, както и на заетостта в него.

3.1

ЕИСК отбелязва със задоволство, че Европейската комисия взима под внимание тревожното положение, в което се намира европейският стоманодобивен сектор. Проведената консултация със социалните партньори и държавите членки им даде възможност да изразят своите виждания относно сектора и неговите слабости, както и да представят възможни решения за осигуряването на стабилност на стоманодобивния сектор в Европа. Тези консултации приключиха с изготвянето на План за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа.

3.2

Планът е първата стъпка в подкрепа на стоманодобивния сектор да потърси решение на съвременните основни икономически, социални и екологични предизвикателства. Той предлага „нова“ политическа рамка, предназначена да спомогне за запазването на конкурентоспособността на стоманодобивния сектор и на ангажираната в него работна сила. Направените в плана заявления са оптимистични, но в крайна сметка успехът му ще зависи от това как те ще бъдат претворени в реалността. Ако той не бъде основан върху ясна стратегия с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, и не бъде обезпечен с необходимите правни, финансови и логистични инструменти, потенциалното му въздействие няма да бъде реализирано.

3.3

От гледна точка на ЕИСК изпълнението на плана би трябвало да даде възможност да:

3.4

Една от основните цели на съобщението на Комисията за промишлената политика е да се създадат условия, които да позволят на промишления сектор да започне да формира 20 % от БВП на ЕС до 2020 г. ЕИСК подкрепя тази цел, тъй като тя ще се отрази благоприятно и на стоманодобивния сектор. При все това има вероятност нейното осъществяване да бъде много трудно, ако не се осигури по-лесен достъп до финансови институции като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

3.5

Пазарната ситуация ще принуди производителите на стомана да продължат да осъществяват трудни структурни промени (не може да бъде изключена възможността за сливания, поглъщания и фалити). Мерки като извършването на скъпи инвестиции в иновации, изобретяването на новаторски марки стомана, подобряването на гамата на предлаганите готови продукти, по-нататъшното снижаване на разходите по вид, както и въвеждането на услуги с използването на стомана собствено производство имат решаващо значение, но понастоящем за много производители на стомана те са трудно осъществими или непосилни от финансова гледна точка.

3.6

Според неотдавнашно проучване, изготвено по поръчка на Комисията и поставящо си за цел оценка на кумулативните разходи на стоманодобивната промишленост на ЕС, се оказва, че при нормални обстоятелства регулаторните разходи не са основният фактор, пораждащ разликата в конкурентоспособността по отношение на разходите. В условия на криза обаче разходите за спазване на регулаторните изисквания на ЕС са в състояние да оказват значително въздействие върху конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост (3). Регулаторната рамка би трябвало да се оценява както от гледна точка на разходите, така и на ползите.

3.7

Социалните партньори в стоманодобивния сектор трябва да бъдат пряко ангажирани в оценката на регулаторната рамка.

3.8

Както беше подчертано от Европейската комисия, „в ЕС търсенето на стомана зависи от икономическото и финансовото състояние на няколко ключови отрасъла, които използват стомана — например строителният и автомобилният отрасъл“ (4). За съжаление настоящата икономическа криза оказва действителен натиск върху търсенето от страна на тези сектори, което от своя страна води до спад в брутното търсене на стомана.

3.9

Европейската комисия разчита на своя план „Cars 2020“ (5) и на инициативата за подкрепа на устойчивото строителство (6) като начини да се стимулира търсенето на стомана в Европа. Предвид спешния характер на настоящата ситуация в стоманодобивната промишленост, тези планове не са достатъчно конкретни и няма да са достатъчни, за да окажат краткосрочно въздействие върху стоманодобивния сектор.

3.10

Търсенето на стомана може да бъде повишено и като се създадат улеснения за започването на мащабни, ориентирани към бъдещето инфраструктурни проекти, и като се подобри покупателната способност на европейските граждани с цел да се постигне възстановяване на вътрешния пазар.

3.11

През последното десетилетие върху стоманодобивната промишленост в ЕС оказват все по-негативно влияние нелоялните търговски практики, протекционистките действия на трети държави и свръхконцентрацията на производителите на суровини. По тази причина е спешно необходимо по целенасочен и бърз начин да бъде извършена оценка на възможността за преустановяване на всички нелоялни практики, които вредят на европейската стоманодобивна индустрия. Още по-спешно е това да се извърши с оглед на свръхкапацитета на сектора в световен мащаб, който кара някои трети страни да използват нелоялни търговски практики, за да изнасят своята свръхпродукция.

3.12

Европейската стоманодобивна промишленост ще има бъдеще само при условие че предприятията са в авангарда на световното технологично развитие, особено по отношение на прилагането на най-съвременните производствени технологии, свързани с намаляване на емисиите на CO2 и постигане на енергийна ефективност, ако това е икономически осъществимо.

3.13

Стоманодобивната промишленост е енергоемък отрасъл, който трябва да работи при цени на електроенергията, по-високи в сравнение с тези на повечето ѝ международни конкуренти. Тъй като този сектор е много капиталоемък, стабилността, предвидимостта и конкурентоспособността на цените на енергията спрямо световното равнище са от ключово значение за дългосрочното му развитие.

3.14

В плана за действие с основание се поставя акцент върху приноса на стоманените продукти/материали за намаляване на емисиите на CO2. Що се отнася до производствените процеси, настоящите технологии приближават промишлеността до пределно допустимите стойности, което пречи да бъдат постигнати ключовите цели, които Комисията предлага за периода до 2050 г. Значителни подобрения могат да бъдат постигнати само с помощта на революционни технологии. Поради това въпросите за научноизследователската, развойната и иновационната дейност и ресурсите за финансиране на научноизследователска и развойна дейност добиват първостепенно значение. В този контекст ЕИСК приветства предложението на Комисията да се окаже подкрепа в рамките на програма „Хоризонт 2020“ на научноизследователски и развойни дейности, както и на демонстрационни и пилотни проекти за нови технологии, целящи въвеждането на по-чисти и ресурсно- и енергийно ефективни технологии.

3.15

Въпреки че поради използваните понастоящем технологии промишлеността се доближава до пределно допустимите стойности, не всички инсталации са изчерпали потенциала си за подобряване на енергийната и ресурсната си ефективност въз основа на съществуващите технологии. Предприятията трябва да бъдат насърчавани да инвестират в най-добрите налични технологии.

3.16

Понастоящем цените на ресурсите и енергията са водещите фактори, които предопределят тенденциите в областта на иновациите. Макар и главната отговорност за инвестиране в научноизследователска, развойна и иновационна дейност да се носи от промишлеността, необходима е по-силна подкрепа за научноизследователската и развойната дейност, за пилотните и демонстрационните проекти и за внедряването на нови технологии. Тъй като суровините и енергията са основната тежест от гледна точка на разходите, предизвикателството е да се намали разликата между ЕС и неговите основни конкуренти по отношение на разходите.

3.17

Кризата и строгите бюджетни ограничения сериозно застрашиха възможността за компенсиране на предприятията от стоманодобивната промишленост в някои държави членки, което рискува да доведе до несправедливо положение в цяла Европа.

3.18

През последните няколко десетилетия европейската стоманодобивна промишленост успя да запази конкурентното си предимство пред своите конкуренти поради повишената си ефикасност, иновациите в областта на продуктите и значителния ръст на производителността на труда. Въпреки това в настоящата ситуация е трудно да бъдат постигнати допълнителни ползи в тази област, докато положението на пазара и регулаторната среда за предприятията не се подобрят.

3.19

Разработването на нови икономически жизнеспособни технологии трябва да върви ръка за ръка с подобряването на конкурентоспособността на европейските стоманодобивни предприятия спрямо техните конкуренти в световен мащаб. Ако при производството на стомана се използват по-малко енергия и суровини, това ще доведе до намаляване на разходите и до повишаване на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост.

3.20

В плана се посочва проблемът, свързан с бъдещия недостиг на квалифицирана работна ръка в резултат основно на възрастовата пирамида, но не се отчита в достатъчна степен „загубата“ на знания и умения, причинена от преструктурирането. Освен това смяната на поколенията ще изисква системни решения, по-специално с оглед на рязкото нарастване на безработицата сред младите хора.

3.21

Насърчаването на временни мерки за подкрепа на работниците е от съществено значение за справяне с икономическия спад, за запазването на работната сила и за съхранението на професионалните умения — неща, които са от решаващо значение за бъдещето на стоманодобивната промишленост.

3.22

Предвид неотложния характер на ситуацията, пред която е изправен европейският стоманодобивен сектор, с разочарование трябва да се отбележи, че Комисията планира една-единствена среща на групата на високо равнище на година. Поради това, че в момента секторът е толкова нестабилен, е необходимо ситуацията да се наблюдава редовно, за да може да се осигури взимането на информирани решения.

3.23

И накрая в рамките на 12 месеца след приемането на плана за действие, е предвидено извършването на оценка на въздействието на този план за конкурентоспособност на европейската стоманодобивна промишленост. За да се осигури изготвянето на максимално прецизна и обективна оценка, е особено важно в обсъжданията да бъдат включени и социалните партньори. Необходимо да се засили сътрудничеството между представителите на работодателите и на работниците на европейско, национално, местно и корпоративно равнище, което да им позволи да се ангажират с изпълнението на плана.