EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52012DC0671
COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE COUNCIL AND THE EUROPEAN PARLIAMENT Establishing appropriate relations between the EU and the European Space Agency
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция
/* COM/2012/0671 final */
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция /* COM/2012/0671 final */
СЪОБЩЕНИЕ
НА КОМИСИЯТА
ДО СЪВЕТА И
ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ Установяване
на подходящи
връзки между
ЕС и
Европейската
космическа
агенция Влизането
в сила на
Договора от
Лисабон установи
компетенциите
на
Европейския
съюз по
отношение на
въпросите,
свързани с
космическото
пространство,
без да се
засягат
собствените
компетенции
на държавите
членки.
Космосът се
превърна в
отделно самостоятелно
средство за
постигането
на целите на
ЕС и в
отделна
политика на
ЕС. Член 189
от Договора
за
функционирането
на Европейския
съюз изисква
ЕС да
установява
всички подходящи
връзки с
Европейската
космическа
агенция (ЕКА). Настоящото
съобщение е
основано на
съобщението
от април 2011 г.
„Към
космическа
стратегия на
Европейския
съюз в услуга
на гражданите“[1], в
което
Комисията
изложи
първоначалните
идеи по
отношение на
развитието
на връзките
между ЕС и
ЕКА. 1. Контекст Европейският
съюз се
превърна в
едно от главните
действащи
лица в
космическия
сектор през
последното
десетилетие.
Програмите EGNOS
и „Галилео“,
„ГМОСС“ и
изследванията
в областта на
космическото
пространство
по линия на
Седмата
рамкова
програма представляват
важни
постижения
на Европейското
космическо
пространство.
В
предложенията
на Комисията
по въпросите,
свързани с
космическия
сектор, за
следващата
многогодишна
финансова
рамка е
заложена още
по-задълбочена
ангажираност
на
Европейския
съюз в тази
насока. Водещата
роля на ЕС по
въпросите,
свързани с
космическото
пространство,
върви успоредно
с все
по-тесните
взаимоотношения
между
държавите
членки и
ЕКА — другите
двама
основни
участници в
европейската
космическа
политика. В
този
контекст
Комисията
възложи на
ЕКА някои
отговорности
за изпълнението
на конкретни
програми на
ЕС за космическото
пространство.
По отношение
на
Европейската
глобална
навигационна
спътникова
система
(ГНСС) в
момента ЕКА
отговаря за
проектирането,
разработването
и
възлагането
на обществени
поръчки,
свързани с
наземната и
космическата
инфраструктура
на системите,
а
отговорността
за
оперативното
управление
във връзка с
експлоатацията
на системите
се очаква да
бъде
поверена на
Европейската
агенция за
ГНСС[2].
По-тесните
взаимоотношения
с ЕКА биха
позволили и
по-нататъшно
разпределение
на задачите. Трябва
да се признае
заслугата на
ЕКА — организация
от световна
величина, за
успехите,
постигнати
от Европа
през
последните
четиридесет
години. Благодарение
на
дейностите,
осъществени
от ЕКА и от
държавите
членки чрез
космическите
програми на
национално
равнище, към
момента
Европа се
радва на
силна
технологична
и
индустриална
база и има
репутация на
отговорен партньор
в
международните
програми. ЕС
разчита в
огромна
степен на
техническата
компетентност
на ЕКА и
значителна
част от
бюджета на ЕС
за
космическия
сектор е делегиран
на ЕКА — до
степен че в
това отношение
ЕС е
понастоящем
един от
най-големите
участници
във
финансирането
на ЕКА. Начинът,
по който се
развива управлението
на въпросите,
свързани с космическото
пространство,
на
европейско
равнище,
обаче все още
не отговаря
на това, че е
формулирана
политика на
ЕС за космическото
пространство,
на все
по-голямата
значимост на
програмите
на ЕС в
космическия
сектор, както
и на факта, че
Европейският
съюз разчита
на
техническата
компетентност
на ЕКА. В
съответствие
с разпоредбите
на член 189 в
настоящето
съобщение са
представени
възможните
краткосрочни
и дългосрочни
възможности
за
отношенията
на ЕС с ЕКА с цел
продължаване
на
ефективното
сътрудничество.
В настоящето
съобщение са
представени
първоначални
идеи.
По-подробните
предложения
ще трябва да
бъдат
обосновани със
сериозен
анализ на
разходите и
ползите и с
оценка на
въздействието.
2. Структурни
пречки в
настоящите
отношения
между ЕС и
ЕКА 2.1. Несъответствие
между
финансовите
правила Като се
има предвид
фактът, че
Европейският
съюз и ЕКА
прилагат
различни
правила, които
трябва да
съществуват
едновременно
в рамките на
ЕКА,
управлението
на
средствата
на ЕС в ЕКА е
прекалено
сложно.
Най-големите
програми на
ЕКА се
финансират
основно чрез
членските
вноски на
държавите
членки. Възлагането
на
обществените
поръчки в
промишления
сектор за
тези
програми е
съобразено с
възвращаемостта
на
географско
равнище и поради
тази причина
финансовите
процедури на
ЕКА са
съгласувани
основно с
това правило.
При изпълнението
на програми на
ЕС ЕКА е задължена
да спазва правилата
на ЕС и строгия
принцип за избор
на оферти с най-добро
съотношение между
качество и цена,
заложен във Финансовия
регламент на ЕС[3]. Вследствие
на това
възникват
трудности, особено
при програми,
които са
финансирани
на смесен
принцип с
бюджетни
кредити на
ЕКА и на ЕС. 2.2. Асиметрично
членство Към
момента
17 държави — членки
на ЕС,
членуват в
ЕКА[4].
Норвегия и
Швейцария,
които не са
държави — членки
на ЕС, също
членуват в
ЕКА. Канада е сключила
споразумение
за
двустранно
сътрудничество
с ЕКА. Като се
има предвид,
че сътрудничеството
между ЕС и
ЕКА се
засилва, тази
асиметричност,
в съчетание
със
системата на
гласуване,
при която
всяка
членуваща
държава има
един глас в
Съвета на ЕКА
и ключовите
решения на
този орган се
приемат с
единодушие,
дава
неконкурентно
предимство
на членовете
на ЕКА, които
не са държави
— членки на ЕС,
относно
въпроси с
евентуално
въздействие
върху ЕС.
Освен това
асиметричността
усложнява и
преговорите,
по-специално
по отношение
на въпросите,
свързани със
сигурността
и отбраната,
както е
посочено
по-долу. 2.3. Асиметричност
при
въпросите,
свързани със
сигурността
и отбраната Компетенциите
на ЕС по
отношение на
въпросите на
сигурността
и отбраната
бяха засилени
с приемането
на Договора
от Лисабон и с
изграждането
на
Европейската
служба за външна
дейност.
Възможностите
на космическия
сектор често
могат да
бъдат
използвани с
гражданска и
отбранителна
цел. За да допринесе
за постигането
на целите на общата
политика за сигурност
и отбрана, ЕС трябва
да установи още
по-тесни и по-силни
връзки и синергии
между гражданските
и отбранителните
измерения на космическия
сектор. В
това
отношение
сътрудничеството
между държавите
членки и ЕКА
е от основно
значение. Отношенията
между ЕС и
ЕКА обаче са
утежнени от
факта, че
сред
членките на
ЕКА са и
държави,
които не са
членки на ЕС,
което
представлява
очевиден
проблем като
цяло и още
по-остър
проблем по
отношение на
въпросите на
сигурността
и отбраната. 2.4. Липса
на механизми
за
координиране
на политиката На
дейностите
на ЕКА в
космическия
сектор им
липсва
структурна
връзка и
механизми за
координиране
в рамките на
по-широкия
обхват на създаването
на политики
на
Европейския
съюз. Такава връзка
и такива
механизми не
са заложени в
рамковото
споразумение
2004 ЕС/ЕКА[5].
Необходимо е да
се договорят конкретни
механизми за координиране
и сътрудничество и
при продължаващите
изключително
дълго
преговори на
равнище
програми. На
равнище
политика липсва
официален
механизъм,
който да
гарантира, че
инициативите,
предприемани
в рамките на
ЕКА, са
съгласувани
с политиките на
ЕС. Това е
особено
важен
проблем по
отношение на
международните
отношения. 2.5. Липсва
политическа
отговорност
за ЕКА Най-накрая,
отношенията
между ЕС и
ЕКА са повлияни
от
асиметричността
по отношение
на
политическата
отговорност.
Фактът, че ЕКА
като европейска
агенция няма
официална
връзка с Европейския
парламент,
лишава ЕКА от
пряката
връзка с
гражданите,
която
съществува за
всяка
политика на
ЕС. 3. Перспективи ЕС може
да осигури
политическо
измерение (включително
на
международно
равнище) и легитимност,
както и
връзки с
други сфери
на
политиката.
Необходимостта
от по-голяма
оперативна ефективност,
симетричност
по въпросите,
свързани със
сигурността
и отбраната,
политическа
координация
и
отговорност
може да бъде
удовлетворена
в
дългосрочен
план чрез
сближаването
на ЕКА и
Европейския
съюз. Комисията
счита, че за
тази
дългосрочна
цел трябва да
се определи
ясен краен
срок в периода
между 2020 г. и
2025 г.
Комисията, в
тясно сътрудничество
с ЕКА, би
могла да
представи на държавите
членки
няколко
възможности за
такова
сближаване
до края на 2013 г.
Тези възможности
биха могли да
включват:
подобрено
сътрудничество
в рамките на
установеното
статукво, при
което ЕКА
като
междуправителствена
организация
да попадне
под ръководството
на
Европейския
съюз (като в
известна
степен се
следва
модела на
Европейската
агенция по
отбрана) или
да бъде
преобразувана
в агенция на
ЕС (следвайки
модела на съществуващите
регулаторни
агенции).
Комисията, в
тясно
сътрудничество
с ЕКА, ще
извърши
подробен
анализ на
разходите и
ползите и на
риска във
връзка с
различните
възможности,
за да се
постигне
синергия
между различните
участници в
максимална
степен, включително
с ГНСС. При
тези
възможности
биха се
запазили сегашните
основни
характеристики
на ЕКА (например
избираемост
на програми,
в които
участват
държавите
членки), като
едновременно
с това ЕКА би
придобила
някои основни
характеристики
на ЕС — като
квалифицираното
мнозинство
при
вземането на
решения или
поемането на
отговорност
пред Европейския
парламент. Междувременно
е възможно да
се гарантира
и добре
функциониращото
„съвместно
съжителство“
на ЕС и ЕКА,
което да улесни
постигането
на
дългосрочната
цел за сближаване.
Споразуменията
за
делегиране, сключени
между ЕС и
ЕКА, вече
дават своя
принос за
сближаването
на ЕКА и ЕС,
като водещ пример
за това е
Дирекция
„Навигация“
на ЕКА в
рамките на
програмата
„Галилео“. В
съобщението
си от април
2011 г.[6]
Комисията
даде
предложение,
че ЕКА следва
да продължи
да се развива
като
организация
с
междуправителствено
и с ЕС
измерение, в която
да съществуват
едновременно
военни и
граждански програми. Тя
следва да
продължи да
развива
структури за
управление,
които да
бъдат
насочени единствено
към
програмите
на ЕС. Следва
да се изгради
и гъвкава
структура за
членство, за
да се даде
възможност
Швейцария и Норвегия
да участват в
някои
програми, при
условие че за
тях е
постигнато
споразумение
с ЕС. Като
стъпва върху
посочените
първоначални
идеи,
Комисията
предлага, че
ЕС би могъл да: –
Работи
чрез Съвета
на ЕС, като
прилага по целесъобразност
отворения
метод на
координация,
за да се
гарантира
синхрон в рамките
на ЕС, както и
съгласуваност
на позициите
на държавите
членки в ЕКА
спрямо политиките
на ЕС; –
Да се
търси
системно
съдействието
на ЕКА при
проектирането
и
разработването
на инфраструктура
на ЕС в
космическия
сектор, при
която
дейността по
експлоатацията
ще бъде
извършвана
от други
субекти, например
ГНСС; –
Да се
гарантира
хомогенен
подход в
съответствие
с Финансовия
регламент на
ЕС за делегиране
на
отговорности
на ЕКА по
програмите
на ЕС в
космическия
сектор като
начин за
подготовка
на ЕКА за
функциониране
в рамките на
контекста на
ЕС и да се установят
партньорства
с държавите
членки при
необходимост; ЕКА би
могла: –
Да
направи
необходимите
структурни
изменения
(финансови и
относно
вземането на
решения на
вътрешно
равнище), за
да се
гарантира, че
дейностите,
които са ѝ
делегирани
от Комисията,
се управляват
в контекст,
сходен с
контекста на ЕС
(например
чрез
специална
дирекция,
управляваща
програмите
на ЕС в
рамките на
ЕКА); –
Да
предприеме
необходимите
промени, които
да осигурят
неограничен
достъп на
Европейската
комисия до
съответните
ръководни
органи на ЕКА
(например
Съветът на
ЕКА и
подчинените
му органи), за
да се даде
възможност
за участие на
Комисията и
да се
гарантира
координация
спрямо
политиките
на ЕС чрез съществуващите
механизми в
рамките на ЕКА.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Комисията
приканва
Съвета и
Европейския парламент
да
предоставят
обратна
информация
относно
изложените
предложения
във връзка с
отношенията
между ЕС и
ЕКА и дългосрочната
цел за
сближаването
на ЕКА с
рамката на
ЕС. Въз
основа на
това
Комисията би
могла да
изготви
подробен
анализ на разходите
и ползите при
различните
възможни
варианти. [1] COM(2011)152. [2] COM(2011)814. [3] Регламент (EО,
Eвратом) № 1605/2002,
изменен с
Регламент (EО,
Eвратом) № 1081/2010. [4] Австрия,
Белгия,
Германия,
Гърция,
Дания, Ирландия,
Испания,
Италия,
Люксембург,
Нидерландия,
Обединеното
кралство,
Португалия, Румъния,
Финландия,
Франция,
Чешката
република и
Швеция. Полша
е в
заключителната
фаза на процеса
по
ратификация
и ще стане 20-та
държава — членка
на ЕКА. [5] ОВ L 261 от
6.8.2004 г., стр. 64. [6] COM(2011)152.