52008DC0068

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 13.2.2008

COM(2008) 68 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно проучване на създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR)

{SEC(2008) 151}{SEC(2008) 152}

1. Въведение

В своето съобщение от 30 ноември 2006 г. относно подсилване на управлението на южните морски граници на Европейския съюз[1] Комисията предложи да се създаде постоянна мрежа от брегови патрули по южните морски външни граници и Европейска система за наблюдение на границите .

Европейският съвет от 14/15 декември 2006 г. заяви, че „с приоритет ще бъде разгледано създаването на Европейска система за наблюдение на южните морски граници“.

Като продължение на свършената работа по създаване на Европейска патрулна мрежа (ЕПМ) въз основа на проучването MEDSEA[2] и на резултатите от проучването BORTEC [3] , целта на настоящото съобщение е да бъдат разгледани параметрите, в които би могла да бъде разработена една Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR), насочена първоначално върху южните и източните външни граници на ЕС; съобщението има за цел също така и да предложи на държавите-членки пътна карта за създаване на тази система.

Аспектите на настоящото съобщение, свързани с наблюдението на морските външни граници, са част от общата рамка, установена от интегрираната морска политика на Европейския съюз.[4]

Както е определено в Кодекса на шенгенските граници[5], граничният контрол се състои от проверки, извършвани на гранично-пропускателните пунктове (гранични проверки), и от наблюдение на границите между гранично-пропускателните пунктове (наблюдение на границата). Настоящото съобщение е насочено към подобряване на наблюдението на границите, като основната му цел е предотвратяване на неразрешено преминаване на границата, борба с трансграничната престъпност и подкрепа за предприемането на мерки срещу лица, които незаконно преминават границата.

То трябва да бъде разглеждано в контекста на шенгенския модел на контрол на достъпа на четири нива[6], който включва сътрудничество с трети държави и спомага за подобряване на координацията на политиките на ЕС за граничния контрол с други политики като научноизследователската и развойна дейност, рибарството и транспорта.

Ако бъде създадена, системата EUROSUR ще представлява решителна стъпка напред към постепенно установяване на обща европейска система за интегрирано управление на границите. При прилагането на различните мерки, описани в настоящото съобщение, Фондът за външните граници[7] следва да бъде основният механизъм за солидарност между държавите-членки за разпределяне на финансовата тежест, поета от Европейския съюз.

2. Предизвикателства и цели за бъдещото развитие на наблюдението на границите

2.1. Предизвикателства

2.1.1. Настояща инфраструктура за наблюдение и координация на национално ниво

Понастоящем националните системи за наблюдение на границите обхващат само малка избрана част от външните граници на ЕС. Проучването BORTEC показа, че в осемте държави-членки с външни граници в Средиземно море и в южната част на Атлантическия океан около 50 органа от 30 институции участват в наблюдението на границите, като понякога са с паралелни компетенции и системи.

2.1.2. Настоящо покритие на наблюдателните средства

Поради технически ограничения (настоящи възможности на радарите/оптичните сензори, ограничена наличност на сателити) и финансови ограничения зоните, които се наблюдават, са понастоящем ограничени до някои равнинни или брегови зони и до зони от границата по суша или в открито море, в които се провеждат операции.

2.1.3. Сътрудничество с трети държави

Миграционният натиск представлява значително предизвикателство по отношение на откриване, задържане, приемане и по-нататъшно третиране и реадмисия на мигрантите не само за държавите-членки от северното средиземноморско крайбрежие, но и за третите държави от южното крайбрежие.

2.2. Цели

2.2.1. Намаляване на броя на незаконните имигранти, които успяват да влязат в ЕС, без да бъдат разкрити

Органите, отговарящи за граничния контрол в държавите-членки, трябва да получават по-своевременна и надеждна информация, за да открият, идентифицират и спрат опитващите се да влязат незаконно в ЕС, като по този начин се намали броят на незаконните имигранти, които успяват да преминат през външните граници на ЕС, без да бъдат разкрити.

2.2.2. Повишаване на вътрешната сигурност в ЕС като цяло чрез подпомагане на предотвратяването на трансграничната престъпност

Наблюдението на границата има за цел не само предотвратяването на неразрешените преминавания на границата, но също и противопоставяне на трансграничната престъпност например чрез предотвратяване на тероризма, трафика на хора и на наркотици, незаконния трафик на оръжия и т.н.

Значителните финансови средства например от различни незаконни дейности и достъпността на новите технически средства предоставят на групите, участващи в организираната престъпност, широк кръг възможности и оборудване.

Справянето с тези заплахи е задача най-напред на полицейските сили и на службите за разузнаване на държавите-членки. Една ефективна система за управление на границите на национално и европейско ниво би била обаче ценен инструмент за борба срещу трансграничната престъпност.

2.2.3. Укрепване на капацитета за търсене и спасяване

Много незаконни имигранти и лица, нуждаещи се от международна закрила, пътуват при изключително тежки условия и поемат огромни лични рискове при опитите си да влязат незаконно в ЕС, като се крият в автомобили, товарни кораби и т.н. Практиката от последно време да се пътува на борда на непригодни за мореплаване съдове, претъпкани с хора, доведе до драстично увеличение на броя на нещастните мигранти, които загиват от удавяне в Атлантическия океан между Африка и Канарските острови и в Средиземно море.

Трагичните смъртни случаи, до които води този вид незаконна имиграция, са неприемливи и следователно трябва да бъдат значително намалени. Капацитетът за откриване на малки плавателни съдове в открито море трябва да бъде подобрен, което ще допринесе за увеличаване на шансовете за намиране и съответно за спасяване на повече човешки животи в морето. Дълготрайни решения на предизвикателствата на управлението на миграцията обаче могат да бъдат постигнати само чрез цялостна стратегия, която обхваща сътрудничество с трети държави, включително и в областта на наблюдението на границите.

3. Обща концепция

За да се постигнат целите, набелязани в предишната част, е необходимо да се предвиди обща техническа рамка за подкрепа на органите на държавите-членки да действат ефикасно на местно ниво, да ръководят на национално ниво, да координират на европейско ниво и да си сътрудничат с трети държави в откриването, идентифицирането, проследяването и залавянето на лицата, опитващи се да влязат незаконно в ЕС извън гранично-пропускателните пунктове.

Европейската система за наблюдение на границите EUROSUR ще подпомогне държавите-членки да бъдат изцяло осведомени за ситуацията[8] на външните им граници и ще увеличи способността за отговор[9] на националните им правоприлагащи органи.

Тази рамка ще бъде създадена, без да се засягат съответните области на юрисдикция на държавите-членки, нито да се заместват съществуващи системи. Използването по по-последователен начин на събраната от различните системи информация следва да бъде ключова оперативна цел, като същевременно се вземат предвид географските обстоятелства и разликите между видовете граници, особено между сухоземните и морските граници.

Въвеждането на EUROSUR следва да се раздели на три етапа, от които първите два ще се проведат паралелно, а третият ще се основава на тях.

1. ЕТАП 1 : Актуализиране и разширяване на националните системи за наблюдение на границите и свързване на националните инфраструктури в комуникационна мрежа.

2. ЕТАП 2 : Насочване на научноизследователската и развойната дейност за подобряване на работата на наблюдателните средства и сензорите (напр. сателити, безпилотни летателни апарати и т.н.) и разработване на общо прилагане на наблюдателните средства. Може да бъде разработена обща разузнавателна картина на предграничните райони, която да съчетава разузнавателна информация с информация, получена от наблюдателни средства[10].

3. ЕТАП 3 : Всички необходими данни от националните системи за наблюдение, от новите наблюдателни средства, от европейските и международните съобщителни системи и от разузнавателните източници следва да бъдат събирани, анализирани и разпространявани по структуриран начин, за да се създаде обща среда на обмен на информация между съответните национални органи.

Етапи 1 и 2 следва да обхващат морските и сухоземните външни граници, като се вземат предвид променящите се миграционни модели. Етап 3 следва да бъде насочен към морската област, тъй като се отнася до обединяването на множеството източници на информация, чрез които се наблюдават дейностите в открито море; при сухоземните граници не съществува предизвикателството да се наблюдава толкова обширно пространство. Следва да се отбележи, че що се отнася до въздушните граници, начинът за справяне с незаконната имиграция по въздуха са ефикасните проверки на гранично-пропускателните пунктове на летищата. ЕВРОКОНТРОЛ работи за сигурността на европейското въздушно пространство и управлението на въздушното движение[11].

4. Представяне на различните етапи и стъпки

В тази глава подробно се описват трите етапа, както и последващите действия, които Комисията предвижда да предприеме, заедно с препоръките за действия към държавите-членки и FRONTEX. Приложена е таблица с преглед на различните стъпки, водещи до етап 3.

4.1. ЕТАП 1 : Взаимно свързване и рационализиране на съществуващите системи и механизми за наблюдение на ниво държави-членки

4.1.1. Стъпка 1 : Осигуряване на основната инфраструктура за наблюдение на границата на национално ниво

В проучванията MEDSEA и BORTEC, както и в проучването за Европейската патрулна мрежа (ЕПМ), FRONTEX предложи да се създадат национални координационни центрове в осемте държави-членки, образуващи южните морски граници на ЕС в Средиземно море и в южния Атлантически океан[12]. За EUROSUR такива центрове следва да бъдат създадени също и в държавите-членки, образуващи източните сухоземни граници на ЕС и морските граници на ЕС в Черно море.[13]

Тези центрове следва да осигурят вземане на решения почти в реално време на местно, регионално и национално ниво за всички национални органи, изпълняващи задачи по граничен контрол. Те следва да притежават капацитет за предоставяне на осведоменост за ситуацията за условията и дейностите по външните граници, както и всичките необходими инструменти за съответно реагиране.

Националният координационен център следва да функционира като централна част от националната система за наблюдение на границите, като последната обхваща цялата външна граница на съответната държава-членка или избрани части от нея (в зависимост от анализ на риска).

4.1.2. Стъпка 2 : Комуникационна мрежа между националните координационни центрове, включваща FRONTEX

Следва да бъде създадена сигурна компютризирана комуникационна мрежа за обмен на данни 24 часа в денонощие в реално време между центровете в държавите-членки, както и с FRONTEX.

FRONTEX следва да получава информация от националните координационни центрове до степен, подходяща за координирането на съвместни операции и за анализ на риска. FRONTEX би могла да служи и за европейски ситуационен център, който събира и разпространява почти в реално време информация от тези центрове за случващите се по външните граници на ЕС инциденти.

4.1.3. Стъпка 3 : Подкрепа за съседните трети държави за създаване на инфраструктура за наблюдение на границата

Както показват съществуващите механизми за сътрудничество в районите на Балтийско и на Черно море, сътрудничеството със съседните трети държави е необходимо условие за постигане на осведоменост за ситуацията в морската област. Макар че на повечето съседни трети държави вече се предоставя общностна финансова помощ за подпомагане на управлението на границите им, специфичната нужда за развитие на оперативното сътрудничество между тези трети държави и държавите-членки изисква по-силна финансова и логистична подкрепа за наблюдението по границите.

Препоръки

Държавите-членки, разположени на южните и източните външни граници на ЕС, се приканват да създадат:

- единен национален координационен център , който съгласува в продължение на 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата действията на всички национални органи, изпълняващи задачи за контрол на външните граници (разкриване, идентифициране, проследяване и залавяне), и който е в състояние да обменя информация с центровете в други държави-членки и с FRONTEX;

- единна национална система за наблюдение на границите , която включва дейности по наблюдение на цялата външна граница или на избрани части от нея (в зависимост от анализ на риска) и позволява в продължение на 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата разпространяването на информация до всички органи, които участват в контрола на външните граници;

- Държавите-членки се приканват да използват пълноценно наличната по Европейския фонд за външните граници финансова подкрепа за горните две действия.[14]

FRONTEX следва да представи преди края на 2008 г. оценка на риска, определяща частите от външните граници на държавите-членки, които следва да бъдат обхванати от национална система за наблюдение, сравнение на тази оценка с представените от държавите-членки планове и доклад за съществуващата и необходимата инфраструктура за наблюдение в избрани съседни трети държави.

Комисията ще създаде експертна група от държавите-членки и FRONTEX, която да изработи насоки за задачите на националните координационни центрове и сътрудничеството между тях, както и за ролята на FRONTEX.

Комисията ще предприеме техническо проучване в рамките на Фонда за външните граници, съгласувано с други текущи подготвителни дейности, за изготвяне на системната архитектура за сухоземните и морските граници и за оценка на приблизителните финансови разходи, включително технически спецификации за сигурна комуникационна мрежа между националните координационни центрове и FRONTEX, като се използват съществуващите мрежи, където това е възможно. Системната архитектура следва да бъде гъвкава и приспособима, за да се адаптира прилагането и използването на всички съществуващи и бъдещи средства за наблюдение на границите (вж. също етап 2). Проучването ще включва също анализ на начина на свързване на ЕВРОКОНТРОЛ с EUROSUR за целите на справяне с всички съответни заплахи, свързани с наблюдението на границите в дългосрочен план.

Въз основа на това през пролетта на 2009 г. Комисията:

- ще докладва на Съвета за постигнатия напредък по насоките за националните координационни центрове и ще прецени нуждата от законодателна инициатива в това отношение;

- ще представи оценка на приблизителните финансови разходи за продължителното разработване на националните координационни центрове и националните системи за наблюдение на границите;

- ще представи предложение за системната архитектура за комуникационната мрежа и оценка на приблизителните финансови разходи за създаването ѝ;

- ще направи оценка на инфраструктурата за наблюдение на границите в избрани съседни трети държави въз основа на извършената от FRONTEX оценка, като тази оценка ще бъде използвана целесъобразно при планирането на съответните финансови програми в областта на външните отношения, като се вземат предвид наличните средства в контекста на настоящата финансова перспектива.

4.2. ЕТАП 2: Разработване и прилагане на общи инструменти и приложения за наблюдение на границите на ниво ЕС

4.2.1. Стъпка 4 : Научноизследователска и развойна дейност за подобряване на работата на средствата за наблюдение

По-конкретно две нови средства представляват интерес за целите на наблюдение на границите — сателитите и безпилотните летателни апарати. Сателитите за наблюдение на Земята предлагат възможността за покритие на по-голямата част от планетата, включително открито море и бреговете и териториите на трети държави. Безпилотните летателни апарати могат да предоставят подробни изображения и при нужда могат да бъдат поставяни над дадена целева зона.

Сателитите за наблюдение на Земята са полезни за наблюдение и събиране на разузнавателни сведения по отношение на предварително определени области, но използването им за проследяване е понастоящем ограничено. При търсене в големи зони не могат да бъдат открити малки цели, докато за изображения с висока разделителна способност претърсваното пространство е малко и следователно местоположението на целта трябва да бъде известно, например въз основа на разузнавателни сведения.

Безпилотните летателни апарати и сателитите могат да проследят плавателен съд в европейски и международни води. Безпилотните летателни апарати не могат обаче да летят понастоящем в гражданско въздушно пространство поради правни и технологични причини. Разширяването на използването им до бреговите зони на трети държави на заминаване на мигранти ще изисква допълнителни споразумения с тези държави. В тази връзка ще трябва да бъде взет предвид общият контекст на нашите отношения със съответните трети държави.

4.2.2. Стъпка 5 : Общо прилагане на наблюдателни средства

Прилагането на нови наблюдателни средства би могло да предоставя на органите на държавите-членки по-често и по-надеждна и ефективна от гледна точка на разходите информация от наблюдението на външните им граници и на предграничните райони. Следва да се обмисли как ЕС би могъл да подпомогне държавите-членки при разработване и използване на тези средства с инвестиции или чрез създаване на механизми, позволяващи съвместно използване на средства, изискващи значителен капитал, като сателитите. FRONTEX би могла да изпълнява ролята на посредник, т.е. да служи за връзка с доставчиците на услуги, за да се предоставят сателитни изображения от името на няколко държави-членки или да се координира обменът на оборудване като безпилотни летателни апарати.

4.2.3. Стъпка 6 : Обща разузнавателна картина на предграничните райони

Въвеждането на нови средства отваря възможността FRONTEX да събира стратегическа информация от различни източници, както и от органи на държави-членки и от трети държави, за да се разпознават модели и анализират тенденции, като по този начин се подпомага откриването на миграционни пътища и предизвестяването на риска.

На практика това би могло да послужи за изготвяне на обща разузнавателна картина на предграничните райони като допълнение към анализите на риска, разработвани понастоящем от FRONTEX. Такова общо средство би могло да придобие по-оперативен характер и да позволи насочен разузнавателен отговор, координиран чрез ситуационния център, който ще бъде създаден от FRONTEX.

Препоръки

Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност (теми „сигурност“ и „космос“) следва да се използва за подобряване на работата и използването на наблюдателни средства за увеличаване на наблюдаваните зони и на броя на засечените подозрителни дейности, както и за подобряване на идентифицирането на потенциално подозрителни цели и достъпа до сателитни данни с висока разделителна способност.

Следователно през пролетта на 2009 г. Комисията следва да представи на Съвета концепция за получаване от държавите-членки на по-често предоставяна и по-надеждна информация по отношение на външните им граници и на предграничните райони, получена чрез сателити и други общи наблюдателни средства, в контекста на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) (GMES — Global Monitoring for Environment and Security).[15] Концепцията следва да включва също и оценка на приблизителните финансови разходи.

През пролетта на 2009 г. FRONTEX в тясно сътрудничество с Бюрото на Комисията за ГМОСС следва да представи анализ на разликите между настоящото и потенциалното бъдещо използване от държавите-членки на сателити за наблюдение на границите, за да се формулират по-ясно преследваните цели за общо прилагане на тези средства на европейско ниво.

Комисията ще предприеме проучване в рамките на Фонда за външните граници за анализ на концепцията и приблизителните финансови разходи на „общата разузнавателна картина на предграничните райони“ и ще докладва за това на Съвета през пролетта на 2009 г.

4.3. ЕТАП 3: Създаване на обща среда за мониторинг и обмен на информацията за морската област на ЕС

Етап 3 ще бъде насочен изключително към морската област. Този етап цели интегрирането в по-широка мрежа на всички съществуващи секторни системи за сведения и мониторинг на трафика и дейностите в морските зони под юрисдикцията на държавите-членки и в съседното открито море, като по този начин органите за граничен контрол ще могат да се възползват от интегрираното използване на тези различни системи. Тази мрежа е и цел на интегрираната морска политика на Европейския съюз.

4.3.1. Стъпка 7 : Интегрирана мрежа от системи за сведения и наблюдение за целите на граничния контрол и вътрешната сигурност, обхващащи Средиземно море, южния Атлантически океан (Канарските острови) и Черно море

Като първа стъпка интегрираната мрежа следва да бъде ограничена до гореспоменатите зони и да се съсредоточи върху вътрешната сигурност поради сложността на разработването на такава „система от системи“ и настоящия миграционен натиск. Тя следва да свързва органите за граничен контрол и други европейски и национални органи с интереси и отговорности в сферата на сигурността и в морската област.

За тази цел през 2008 г. ще бъдат стартирани пилотен проект и подготвително действие по морска политика за разработване на прототипи с цел определяне на подходящата технология и приблизителните финансови разходи за сътрудничество и обмен на информация между секторните морски органи, както и на първите елементи на окончателната система.

Ще бъдат предприети по-нататъшни действия за насърчаване на постепенното разработване на интегрирана мрежа от системи за сведения и наблюдение на моретата, в които се събира, смесва, анализира и разпространява на местно ниво, на ниво държави-членки или на европейско ниво според случая структурирана информация от различни системи, създадени за европейски и международни организации (система за наблюдение на риболовните кораби (Vessel Monitoring System (VMS), система за автоматична идентификация (AIS), система за разпознаване и проследяване на далечни разстояния (Long Range Identification and Tracking System), мрежа за морска безопасност (SafeSeaNet) и т.н.), от национални системи за наблюдение (SIVE (Sistema Integrado de Vigilancia Exterior — Интегрирана система за наблюдение на външните граници), SPATIONAV (système NAVal de Surveillance des aPproches mAritimes et des zones — система за наблюдение на морските брегови зони), система за информация и управление на трафика на корабите и т.н.), от съвместно използвани услуги по наблюдение (напр. сателити, безпилотни летателни апарати).

Анализът на тези данни следва да послужи за разпознаване на модели, изследване на тенденции и откриване на аномалии, като по този начин се предсказват рискове. Информацията следва да бъде на разположение на всички засегнати национални координационни центрове, за да се улесни управлението и контролът, както и вземането на решения в почти реално време.

Общата среда би могла да обхване и дейности като проверка на кораби, хора и товари. Трябва да се отдели специално внимание на сигурността на тези системи и средства, като се осигури съответната поверителност, цялостност и наличност.

През 2008 г. в рамките на морската политика на ЕС ще бъде предприето проучване на правните аспекти на предвижданата оперативна съвместимост на различните системи за наблюдение.

4.3.2. Стъпка 8 : Интегрирана мрежа от системи за сведения и наблюдение за цялата морска област на ЕС

Както е посочено в плана за действие[16] към съобщението относно интегрирана морска политика за Европейския съюз[17], през втората половина на 2008 г. Комисията ще обяви под формата на съобщение работен план за следващите стъпки към интегрирането на всички европейски системи за сведения и наблюдение в морската област. Този работен план ще надхвърли свързаните с границите аспекти, като ще включва всички морски дейности като морска безопасност, опазване на морската среда, контрол на риболова и правоприлагане.

Препоръки

До 2009 г. Комисията следва да представи на Съвета схема на системната архитектура за интегрирана мрежа от системи за сведения и наблюдение на Средиземно море, южния Атлантически океан (Канарските острови) и Черно море, която ще позволи на органите за граничен контрол да използват пълноценно интегрираните системи за сведения и наблюдение на моретата. В тази схема следва да бъдат отразени резултатите от проучването, предприето в рамките на Фонда за външните граници, от проучванията в рамките на Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, както и от друга съответна подготвителна дейност.

Комисията ще представи също така в рамките на морската политика на ЕС съобщение за изготвяне на работен план за следващите стъпки към интегрирането на всички европейски системи за сведения и наблюдение на моретата, който включва всички морски дейности в района на Средиземно море, южния Атлантически океан (Канарските острови) и Черно море с оглед на по-късното му разширение до цялата морска област на ЕС.

5. Защита на личните данни

Различните дейности, посочени в предишните части, могат да включват обработката на лични данни. Следователно трябва да се прилагат принципите от законодателството на Европейския съюз, приложимо за защитата на личните данни[18], т.е. личните данни трябва да бъдат безпристрастно и законно обработвани, събирани за конкретни, изрично указани и законни цели и да не бъдат впоследствие обработвани по несъвместим с тези цели начин. Обработването на личните данни в контекста на EUROSUR трябва следователно да се основава на целесъобразни законодателни мерки, в които се дефинира естеството на обработката и се установяват съответни предпазни мерки.

6. Заключения

- Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да обсъдят препоръките, представени в настоящото съобщение.

- Комисията възнамерява да започне работата заедно с държавите-членки по изработване на насоки за задачите и сътрудничеството между националните координационни центрове и FRONTEX непосредствено след публикуването на настоящото съобщение.

- През пролетта на 2009 г. Комисията ще докладва на Съвета за постигнатия напредък и ще представи конкретни предложения за представеното в настоящото съобщение създаване и въвеждане на EUROSUR (етапи 1—3), включвайки пълната системна архитектура за свързване на националните системи за наблюдение на границите и общото прилагане и използване на всички подходящи средства.

Етапи/стъпки | Отговорност | Финансиране от ЕС | Срокове |

- [1] COM(2006) 733.

[2] Проучване на възможността за създаване на Средиземноморска мрежа от брегови патрули (MEDSEA) от 14 юли 2006 г.; подготвено от FRONTEX.

[3] Проучване на техническата възможност за създаване на система за наблюдение (Европейска система за наблюдение), представено от FRONTEX на 12 януари 2007 г. Ср. също „Проучване относно възможността за осъществяване на контрол по морските граници на Европейския съюз“, представено от CIVIPOL на 4 юли 2003 г.

[4] COM(2007) 575, 10.10.2007 г.

[5] Членове 2 и 12 от Регламент (ЕО) № 562/2006, OВ L 105, 13.4.2006 г., 1.

[6] Шенгенският модел на контрол на достъпа се състои от следните четири нива: мерки в консулствата, сътрудничество със съседни страни, граничен контрол и мерки за контрол вътре в Шенгенското пространство, включително екстрадиция.

[7] Решение 574/2007/EО, 23 май 2007 г., OВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 22.

[8] Осведомеността за ситуацията измерва способността на органите да разкриват трансгранични движения и да намират основателни причини за контролни мерки.

[9] Способността за отговор измерва времето, необходимо за контролиране на едно трансгранично движение, а също и времето и средствата за адекватна реакция на необичайни обстоятелства.

[10] Например за идентифициране в чужбина на плавателен съд, използван за престъпна дейност, и за проследяването му чрез сателити или системи за корабни съобщения до прихващането му на територията на ЕС.

[11] Сигурността на управлението на въздушния трафик е насочена към активите и услугите, предоставяни от това управление, целта ѝ е предотвратяване на заплахите и ограничаване на отражението им върху общата авиационна мрежа. Сигурността на въздушното пространство цели предпазването му от неразрешено ползване, навлизане, незаконни действия или друго нарушение.

[12] Португалия, Испания, Франция, Малта, Италия, Словения, Гърция, Кипър.

[13] Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България.

[14] Държавите-членки могат да използват Фонда за външните граници за съфинансиране на до 75 % от разходите. Вж. приоритет 2 от стратегическите насоки за 2007—2013 г. за Фонда за външните граници, посочен в Решение C(2007)3925 на Комисията (OВ L 233, 5.9.2007 г., стр. 3.).

[15] Вж. също приложения 10 и 12 от оценката на въздействието.

[16] SEC(2007) 1278, 10.10.2007 г., стр. 8.

[17] COM(2007) 575, 10.10.2007 г., стр. 6.

[18] Вж. Директива 95/46/ЕО ( ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31); Регламент (ЕО) № 45/2001 (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1); Конвенция на Съвета на Европа от 28.1.1981 г. (ETS 108).