29.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 115/37

(1)

Съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2015/478 може да бъде въведено предварително наблюдение от страна на Съюза, когато тенденциите на вноса на даден продукт заплашват да причинят вреда на производители от Съюза, както и когато интересите на Съюза го изискват. В член 7 от Регламент (ЕС) 2015/755 също се предвижда възможността за въвеждане на предварително наблюдение, когато интересите на Съюза го изискват.

(2)

На 16 март 2016 г. Европейската комисия публикува съобщение, в което са изложени възможностите за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени европейските производители на стомана в последно време (3).

(3)

Между 2012 г. и 2015 г. вносът на железни и стоманени продукти в Съюза като цяло се е увеличил с 32 % — от 41,8 млн. тона на 55 млн. тона. През същия период цените на вноса на стомана като цяло са намалели със 17 %. От друга страна, износът на стоманени продукти от Съюза е спаднал средно с почти 20 % — от 62,3 през 2012 г. на 50,7 млн. тона през 2015 г. (4).

(4)

Тенденциите са още по-ясно изразени по отношение на стоманените продукти, които са били обект на предварително наблюдение на Съюза до 2012 г. (5) Вносът на тези продукти се е увеличил с 53 % през същия период — от 13,3 млн. тона през 2012 г. на 20,2 млн. тона през 2015 г., а съответните цени на вноса са спаднали средно с 22 % (6).

(5)

От началото на 21-ви век капацитетът за производство на стомана в световен мащаб започна рязко да нараства, като повечето от новите мощности бяха разкрити в Китайската народна република (Китай). По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към 2014 г. номиналният капацитет за производство на стомана в света се оценява на 2 243 млн. тона — ниво, което е повече от два пъти над капацитета от 1 060 млн. тона, отчетен през 2000 г.

(6)

Успоредно с това общият износ нарасна драстично, предимно от Китай, поради цялостния икономически спад и свиването на вътрешното търсене. Тази ситуация доведе до натиск върху цените на стоманата в световен мащаб. Към момента Китай е основният производител на стомана в света — през 2014 г. е произвел 822,7 млн. тона необработена стомана (7), което представлява почти половината от световното производство на стомана. Свръхкапацитетът на Китай се изчислява на около 350 млн. тона (8). Това представлява около 40 % от производството на Китай и е почти два пъти повече от общото годишно производство на стомана на Съюза.

(7)

През 2015 г. 10 % от китайския износ бяха предназначени за Съюза, което представлява повече от 30 % от общия внос в ЕС. Вследствие на това лекото нарастване на търсенето на вътрешния пазар на Съюза беше изяло задоволено от вноса. Предвид факта, че ЕС представлява важен пазар на стомана от гледна точка както на размера, така и на цените, е много вероятно свръхкапацитетът при производството на стомана да продължи да бъде пренасочван към Съюза.

(8)

В същото време достъпът до пазарите на трети държави беше значително ограничен напоследък. Правителствата все по-често прибягват към действия в сферата на търговската политика в отговор на кризата, пред която е изправена световната стоманодобивна промишленост, и много държави, които досега не са използвали такива мерки, започват да ги въвеждат. Тези мерки представляват различни форми на пречки пред търговията, включително увеличаване на митата и антидъмпингови и антисубсидийни мерки и засягат значителен дял от световното потребление (9). По този начин допълнително се увеличат възможностите за отклоняване на търговията със стомана към Съюза.

(9)

Стоманодобивната промишленост на ЕС продължава да бъде световен лидер в силно специализирания в технологично отношение продуктов сегмент. Въпреки това конкурентните позиции, които европейските производители заемат на световния пазар на стомана, отслабнаха през последните няколко години. Финансовите резултати на стоманодобивната промишленост на Съюза започнаха бързо да се влошават през последните години. Средната оперативна рентабилност е под устойчивите равнища, темпът на инвестициите се забавя, заетостта намалява и почти няма възможности за разширяване на дейността. Промишлеността на Съюза е изправена пред високи разходи за енергия и зависимост от вносни суровини.

(10)

Освен това, въпреки че производството на необработена стомана в Съюза беше относително стабилно в периода 2013—2015 г. (около 166—169 млн. тона годишно), през втората половина на 2015 г. беше констатирано значително свиване с около 10 % в сравнение с първото полугодие.

(11)

Предвид най-скорошните тенденции при вноса на стоманени продукти, сегашното уязвимо състояние на промишлеността на Съюза, продължаващото слабо търсене на пазара на ЕС и вероятността наличният и бъдещият свръхкапацитет да бъдат пренасочени към ЕС, ако търсенето се възстанови, се смята, че е налице опасност от вреда за производителите от Съюза.

(12)

Поради това с оглед на интересите на Съюза се налага вносът на някои стоманени продукти да продължи да бъде обект на предварително наблюдение от страна на Съюза, с цел да се предостави по-подробна статистическа информация, позволяваща своевременен анализ на тенденциите при вноса от всички държави извън ЕС. За да бъде преодоляна уязвимостта на европейския пазар на стомана при внезапни промени на световните пазари на стомана, са необходими своевременни прогнозни данни за търговията. Това е особено важно в настоящата ситуация на криза, белязана от несигурност за това дали ще има структурно възстановяване на търсенето и дали промишлеността на ЕС ще съумее действително да се възползва от него.

(13)

Предвид развитието на пазара на определени стоманени продукти е целесъобразно в обхвата на предварителното наблюдение да бъдат включени продуктите, посочени в приложение I към настоящия регламент.

(14)

За целите на доизграждането на вътрешния пазар се изисква да бъдат уеднаквени формалностите, които трябва да бъдат изпълнени от който и да е вносители в Съюза, независимо от мястото на митническото оформяне на стоките.

(15)

За да се улесни събирането на данни, допускането за свободно обращение на посочените в настоящия регламент продукти следва да подлежи на представянето на документ за наблюдение, отговарящ на унифицирани критерии. Това изискване започва да се прилага 21 работни дни след влизането в сила на настоящия регламент, за да не възпрепятства допускането за свободно обращение на продукти, които вече са на път към Съюза, и да се даде достатъчно време на вносителите да поискат необходимите документи.

(16)

Този документ следва да бъде издаден от органите на държавите членки в определен срок въз основа на обикновено заявление от страна на вносителя, без обаче вносителят да придобива право на внос. Поради това валидността на документа следва да бъде само за времето, през което правилата за вноса остават непроменени.

(17)

Документите за наблюдение, издадени за целите на предварителното наблюдение от страна на Съюза, следва да бъдат валидни навсякъде в Съюза, независимо от това в коя държава членка са издадени.

(18)

Държавите членки и Комисията следва да осъществяват възможно най-пълен обмен на информацията, получена в рамките на предварителното наблюдение от страна на Съюза.

(19)

Макар издаването на документите за наблюдение да се извършва при еднакви условия на равнището на Съюза, то следва да бъде задължение на националните органи.

(20)

За да се намалят ненужните ограничения и да не се нарушава прекомерно дейността на дружествата, които се намират близо до границите, вносът на стоки, чието нетно тегло не надвишава 2 500 kg, следва да се изключи от приложното поле на настоящия регламент.

(21)

Съюзът е икономически много тясно интегриран с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Освен това съгласно Споразумението за ЕИП членовете на ЕИП по принцип не прилагат мерки за търговска защита в отношенията помежду си. Поради тези причини продуктите с произход от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент,

а)

пълното име и адреса на заявителя (включително телефонни и факс номера и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС на заявителя, ако той е задължен по ДДС;

б)

когато е необходимо, пълното име и адреса на декларатора или всеки представител, определен от заявителя (включително телефонния номер и номера на факса);

в)

описание на стоките, посочващо:

г)

декларираното количество в килограми и когато е необходимо — други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)

стойността на стоките, CIF на границите на Съюза, в евро;

е)

следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с името на заявителя, изписано с главни букви: „Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация е вярна и подадена добросъвестно и че аз съм установен в рамките на Съюза.“

а)

срокът на валидност на документите за наблюдение се определя на четири месеца;

б)

неизползваните или частично използваните документи за наблюдение могат да бъдат подновени за същия срок.