EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32016H0022
Commission Recommendation (EU) 2016/22 of 7 January 2016 on the prevention and reduction of ethyl carbamate contamination in stone fruit spirits and stone fruit marc spirits, repealing Recommendation 2010/133/EU (Text with EEA relevance)
Препоръка (ЕС) 2016/22 на Комисията от 7 януари 2016 година за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове и за отмяна на Препоръка 2010/133/ЕС (Текст от значение за ЕИП)
Препоръка (ЕС) 2016/22 на Комисията от 7 януари 2016 година за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове и за отмяна на Препоръка 2010/133/ЕС (Текст от значение за ЕИП)
OJ L 6, 9.1.2016, p. 8–12
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
9.1.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 6/8 |
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2016/22 НА КОМИСИЯТА
от 7 януари 2016 година
за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове и за отмяна на Препоръка 2010/133/ЕС
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,
като има предвид, че:
(1) |
На 20 септември 2007 г. Научната експертна група по замърсителите в хранителната верига към Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно наличието на етилкарбамат и циановодородна киселина в храни и напитки (1). Експертната група стигна до заключението, че наличието на етилкарбамат в алкохолните напитки е индикатор за съществуващ риск за здравето, особено що се отнася до спиртните напитки от костилкови плодове, и препоръча да се вземат мерки за ограничаване на риска с цел да се намали съдържанието на етилкарбамат в тези напитки. Тъй като циановодородната киселина е важен прекурсор за образуването на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове, експертната група стигна до заключението, че подобни мерки следва да акцентират по-специално върху циановодородната киселина и другите прекурсори на етилкарбамат, за да се предотврати образуването на етилкарбамат по време на съхранението на посочените продукти. |
(2) |
Максималното съдържание на циановодородна киселина в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове е установено в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2). В посочения регламент се предвижда максимално съдържание на циановодородната киселина в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове от 7 g/hl при 100 об. % алкохол (70 mg/l). |
(3) |
С Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) се установява максимално ниво на циановодородната киселина в спиртните напитки от 35 mg/kg. Това максимално ниво се прилага, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 110/2008. |
(4) |
В Препоръка 2010/133/ЕС на Комисията (4) беше предвиден Кодекс на добрите практики за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове, като се препоръчваше на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че този кодекс се спазва от всички засегнати стопански субекти в областта на храните. Освен това трябваше да се осигури вземането на всички подходящи мерки за достигането на възможно най-ниско съдържание на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове, като целта беше да не се допусне надвишаване на нивото от 1 mg/l. Наред с това се препоръчваше да се проследи съдържанието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове през 2010, 2011 и 2012 г., за да бъде подложен на оценка ефектът от прилагането на Кодекса на добрите практики. |
(5) |
Резултатите от проведения за тази цел мониторинг бяха докладвани в приетия на 28 март 2014 г. технически доклад на ЕОБХ за оценка на мониторинговите данни за съдържанието на етилкарбамат в периода 2010—2012 г. (5). В доклада е направен преглед на съдържанието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки, произведени от плодове, различни от костилкови плодове, през трите години на вземане на проби (2010, 2011 и 2012 г.). Като цяло, над 80 % от получените резултати при анализа на съдържанието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и над 95 % при спиртни напитки, произведени от плодове, различни от костилкови плодове, за периода 2010—2012 г. бяха под целевата стойност от 1 mg/l. Средната честота на установено наличие при същата група храни също беше под заложената цел (приблизително две трети от целта при спиртните напитки от костилкови плодове и една трета от целта при спиртните напитки, произведени от плодове, различни от костилкови плодове). |
(6) |
Целесъобразно е Кодексът на добрите практики да продължи да се прилага, при запазване на целевото ниво за етилкарбамат от 1 mg/l, и успоредно с това да се осъвремени, така че да се отчете придобитият опит, и да се хармонизира в определени аспекти с приетия през 2011 г. Кодекс на добрите практики по отношение на съдържанието на етилкарбамат в дестилирани напитки от костилкови плодове (CAC/RCP 70-2011), |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
Препоръчва се държавите членки:
1. |
да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че съдържащият се в приложението към настоящата препоръка Кодекс на добрите практики за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове се прилага от всички оператори, които участват в производството, бутилирането, транспорта, съхраняването и складирането на спиртни напитки от костилкови плодове и на спиртни напитки от джибри от костилкови плодове; |
2. |
да гарантират вземането на всички подходящи мерки за постигането на възможно най-ниско съдържание на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове, като целта е да не се допусне надвишаване на нивото от 1 mg/l. |
Препоръка 2010/133/ЕО се отменя.
Съставено в Брюксел на 7 януари 2016 година.
За Комисията
Vytenis ANDRIUKAITIS
Член на Комисията
(1) Становище на Научната експертна група по замърсителите в хранителната верига по искане на Европейската комисия относно наличието на етилкарбамат и циановодородна киселина в храни и напитки, EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2007 г., 551, 1-44 (http://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/scientific_output/files/main_documents/551.pdf).
(2) Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).
(3) Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).
(4) Препоръка 2010/133/ЕС на Комисията от 2 март 2010 г. за предотвратяване и намаляване на наличието на етилкарбамат в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове и за следене на съдържанието на етилкарбамат в тези напитки (ОВ L 52, 3.3.2010 г., стр. 53).
(5) Европейски орган за безопасност на храните, 2014 г.; Evaluation of monitoring data on levels of ethyl carbamate in the years 2010-2012. Допълнителна публикация на ЕОБХ 2014:EN-578. 22 стр. Достъпна на следния адрес: http://www.efsa.europa.eu/en/supporting/doc/578e.pdf
ПРИЛОЖЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
1. |
Етилкарбамат е съставка, която се среща в естествен вид във ферментирали храни и алкохолни напитки, като хляб, кисело мляко, соев сос, вино, бира и особено в спиртни напитки от костилкови плодове и в спиртни напитки от джибри от костилкови плодове, главно в приготвените от череши, сини сливи, бели сливи и кайсии. |
2. |
Етилкарбамат може да се образува от различни присъщи на храните и напитките вещества, в това число от циановодород (или циановодородна киселина), карбамид, цитролин и други съединения на N-карбамил. В повечето случаи цианатът вероятно е последният прекурсор, който при реакция с етанола образува етилкарбамат. |
3. |
В дестилирани напитки от костилкови плодове (спиртни напитки от костилкови плодове и спиртни напитки от джибри от костилкови плодове) етилкарбамат може да се образува от цианогенни гликозиди, които са естествена съставка на костилките. При смачкването на плодовете костилките могат да се счупят и съдържащите се в тях цианогенни гликозиди могат да влязат в контакт с ензими от смачканите плодове. Впоследствие цианогенните гликозиди се разграждат до циановодородна киселина/цианиди. Циановодородна киселина може да се отдели и от цели костилки при по-продължително съхраняване на ферментиралата мъст. В процеса на дестилация може да се получи насищане с циановодородна киселина на всички фракции. Под влиянието на светлината цианидът се окислява до цианат, като при реакция с етанол образува етилкарбамат. След като започне, реакцията не може да бъде спряна. Определени условия на околната среда, като например излагането на светлина, високите температури и присъствието на медни йони, способстват за образуването на етилкарбамат в дестилата. |
4. |
Значително намаляване на концентрацията на етилкарбамат може да се постигне посредством използването на два различни подхода: първо, посредством намаляване на концентрацията на главните прекурсорни вещества; второ, посредством намаляване на склонността на тези вещества да встъпват в реакции и да образуват цианат. Основните фактори, които оказват въздействие, са концентрацията на прекурсори (например циановодородна киселина и цианиди) и условията на съхранение, като излагането на светлина и температурата. |
5. |
Въпреки че досега не е установена тясна връзка между съдържанието на циановодородна киселина и това на етилкарбамат, очевидно е, че при определени условия високите концентрации на циановодородна киселина водят до по-високо съдържание на етилкабамат. Възможното образуване на повишени количества етилкарбамат се свързва със съдържание на циановодородна киселина в крайния дестилиран продукт, което е равно на или по-голямо от 1 mg/l (1) (2). Въз основа на практическия опит може да се приеме, че от 1 mg циановодородна киселина може да се образува до 0,4 mg етилкарбамат в нееквимоларно отношение. |
6. |
В част I е описан производственият процес. Част II съдържа специфични препоръки, основани на добрите производствени практики (ДПП). |
I. ОПИСАНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРОЦЕС
7. |
Процесът на производство на плодови спиртни напитки и на спиртни напитки от плодови джибри обхваща смачкването и ферментацията на целия плод и последващата дестилация. Обичайно процесът протича през изброените по-долу етапи:
|
8. |
При дестилация първо се изпарява първотокът. Той може обичайно да бъде разпознат по аромата си на разтворител или лак. Тази фракция по принцип е негодна за консумация и трябва да се унищожи. |
9. |
По средата на процеса на дестилация („дестилат“) се дестилира етилов алкохол (етанол), който е основният алкохол във всички спиртни напитки. Тази част от дестилата винаги се събира, като в нея съдържанието на различните от етанол летливи вещества е най-ниско и плодовите аромати са най-чисти. |
10. |
„Паточната“ фракция на дестилата съдържа оцетна киселина и фузелови масла, които често могат да бъдат усетени посредством неприятния мирис на оцет и растителни аромати. Тя също се унищожава, но може да бъде повторно дестилирана, тъй като паточната фракция неизменно съдържа известно количество етанол. |
II. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ПРАКТИКИ, ОСНОВАНИ НА ДОБРИТЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРАКТИКИ (ДПП)
Суровини и подготовка на плодовата мъст
11. |
Суровините и подготовката на плодовата мъст следва да са подходящи, така че да се избегне отделянето на циановодородна киселина, която е прекурсор на етилкарбамата. |
12. |
Костилковите плодове следва да са висококачествени, да нямат механични наранявания и да не са засегнати от микробиологични процеси на разваляне, тъй като наранените и развалените плодове могат да съдържат повече свободен цианид. |
13. |
За предпочитане е да се отделят костилките на плодовете. |
14. |
Ако костилките на плодовете не са отделени, те следва да се смачкват внимателно, за да се избегне счупването на костилките. Ако е възможно, костилките следва да бъдат отстранени от смачканите плодове. |
Ферментация
15. |
Към смачканите плодове следва да се прибавят селектирани щамове от мая за производството на алкохол, съгласно указанията за потребителите. |
16. |
Смачканите ферментирали плодове се обработват при спазването на високи хигиенни стандарти, като излагането на светлина се сведе до минимум. Ферментиралата плодова мъст, съдържаща костилки, се съхранява възможно най-кратко преди дестилацията, тъй като при по-продължително съхраняване на мъстта може да се отдели циановодородна киселина и от цели костилки. |
Дестилационно оборудване
17. |
Дестилационното оборудване и процесът на дестилация следва да са подходящи, за да гарантират, че в дестилата не преминава циановодородна киселина. |
18. |
Дестилационното оборудване следва да включва автоматични съоръжения за изплакване и медни каталитични конвертори. Посредством съоръженията за автоматично изплакване аламбиците се поддържат чисти, а медните каталитични конвертори задържат циановодородната киселина преди тя да премине в дестилата. |
19. |
При периодична дестилация съоръженията за автоматично изплакване не са задължителни. Дестилационното оборудване следва да се почиства, като се подлага на редовни процедури за основно почистване. |
20. |
В определени случаи, когато не се използват медни каталитични конвертори или други съоръжения за разделянето на цианид, преди дестилацията към плодовата мъст следва да се добавят медни съединения. Тяхното предназначение е да задържат циановодородната киселина. Медните съединения се продават в специализирани магазини и следва да се използват много внимателно съгласно указанията на производителя. Тези препарати съдържат медни(I) йони, задържащи циановодородната киселина. Медните(II) йони са без ефект и не трябва да се използват. |
21. |
При все че медните йони могат да потиснат образуването на прекурсори на етилкарбамат в мъстта и в аламбика, те могат да способстват за образуването на етилкарбамат в дестилата. Поради това използването на кондензатор от неръждаема стомана в края на съоръжението за дестилация, вместо меден кондензатор, ще ограничи присъствието на мед в дестилата и ще намали темпа на образуване на етилкарбамат. |
Процес на дестилация
22. |
Съдържащите си във ферментиралата мъст костилки не трябва да се засмукват в съоръжението за дестилация. |
23. |
Дестилацията следва да се извършва по такъв начин, че алкохолът да се изпарява бавно (например посредством използването на пара, а не на открит пламък като източник на топлина). |
24. |
Първата фракция в дестилационния процес, наричана „първоток“, трябва да се отдели внимателно. |
25. |
След това средната фракция, наричана „дестилат“, следва да бъде събрана и да се съхранява на тъмно. Когато алкохолното съдържание в приемния съд достигне 50 об. %, се преминава към събирането на „паточната“ фракция, така че евентуално образувалият се етилкарбамат да бъде отделен в тази фракция. |
26. |
Отделената паточна фракция, която е възможно да съдържа етилкарбамат, следва да бъде събрана и, ако се използва за повторна дестилация, нейната повторна дестилация следва да се извърши отделно. С оглед намаляване на концентрацията на етилкарбамат обаче е за предпочитане паточната фракция да се изхвърли. |
Контрол на дестилата, повторна дестилация и съхранение
Циановодородна киселина:
27. |
Дестилатите следва редовно да се контролират, за да се определи съдържанието на циановодородна киселина в тях. Проверката се осъществява посредством подходящи тестове — с помощта на материал за бързо тестване на съдържанието на циановодородна киселина или, алтернативно, от специализирана лаборатория. |
28. |
В случай че концентрацията на циановодородна киселина в дестилата е над 1 mg/l, се препоръчва, когато е целесъобразно, да се направи повторна дестилация с каталитични конвертори или с медни съединения (вж. точки 18 и 20). |
29. |
В идеалния случай дестилатите, в които съдържанието на циановодородна киселина е близко до 1 mg/l, следва също да бъдат повторно дестилирани, а ако това не е възможно, да се съхраняват в бутилки, които не пропускат светлина или са опаковани в кутии, при възможно най-кратък срок на съхранение и невисока температура, за да се избегне образуването на етилкарбамат по време на съхраняването им. |
Етилкарбамат:
30. |
Препоръчва се да се направи тест за етилкарбамат на дестилати, в които е възможно това съединение вече да се е образувало (например дестилати с неизвестна хронология на производство, с високо съдържание на цианид, съхранявани на светло или при висока температура). Тестовете за определяне на съдържанието на етилкарбамат могат да бъдат извършени само от специализирана лаборатория. |
31. |
Ако в дестилата се установи концентрация на етилкарбамат над поставеното за цел съдържание от 1 mg/l, той следва да бъде подложен на повторна дестилация, когато това е целесъобразно. |
(1) Christoph, N., Bauer-Christoph C., „Maßnahmen zur Reduzierung des Ethylcarbamatgehaltes bei der Herstellung von Steinobstbränden“ (I), Kleinbrennerei 1998 г., бр. 11, стр. 9—13.
(2) Christoph, N., Bauer-Christoph C., „Maßnahmen zur Reduzierung des Ethylcarbamatgehaltes bei der Herstellung von Steinobstbränden“ (II), Kleinbrennerei 1999 г., бр. 1, стр. 5—13.