17.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 344/100

(1)

В своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело C-362/14, Maximillian Schrems срещу Data Protection Commissioner  (2) Съдът на Европейския съюз установи, че с приемането на член 3 от Решение 2000/520/EО (3) Комисията е превишила правомощията, предоставени ѝ по член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, разглеждан във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз, и обяви член 3 от това решение за невалиден.

(2)

Член 3, параграф 1, първа алинея от Решение 2000/520/ЕО предвижда ограничителни условия, при които националните надзорни органи могат да решат да спрат потока данни към самосертифицирано дружество от САЩ, независимо от констатацията на Комисията за адекватност.

(3)

В решението Schrems Съдът на Европейския съюз поясни, че националните надзорни органи остават компетентни да контролират предаването на лични данни към трета страна, по отношение на която има решение на Комисията относно адекватността, и че Комисията няма право да ограничава техните правомощия по член 28 от Директива 95/46/ЕО. Съгласно посочения член тези органи разполагат по-специално с правомощия по разследване, като например правомощия за събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на функциите им за надзор, ефективни правомощия за намеса, като например правомощия за въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването на данни, и правомощия да водят съдебни дела (4).

(4)

В същото решение Съдът припомни, че в съответствие с член 25, параграф 6, втора алинея от Директива 95/46/ЕО държавите членки и техните органи трябва да предприемат необходимите мерки за спазването на актовете на институциите на Съюза, тъй като последните по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност.

(5)

Mutatis mutandis, решение на Комисията, прието на основание член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО, е задължително за всички органи на държавите членки, към които е адресирано, включително независимите надзорни органи на държавите членки, доколкото такова решение има за последица признаването, че предаване, осъществяващо се въз основа на стандартни договорни клаузи, фигуриращи в него, предлага достатъчни гаранции, както изисква член 26, параграф 2 от Директивата. Това не възпрепятства даден национален надзорен орган да упражни своите правомощия за надзор върху потоците от данни, включително правомощието да спира или забранява предаването на лични данни, когато прецени, че то се извършва в нарушение на правото на ЕС или на националното право за защита на данните, като например в случаите, когато вносителят на данни не спазва стандартните договорни клаузи.

(6)

Решения 2001/497/ЕО (5) и 2010/87/ЕС (6) на Комисията съдържат ограничение на правомощията на националните надзорни органи, сравнимо с това в член 3, параграф 1, първа алинея от Решение 2000/520/ЕО, което Съдът на ЕС счете за невалидно.

(7)

Следователно, с оглед на решението по дело Schrems и в съответствие с член 266 от Договора, разпоредбите в тези решения, които ограничават правомощията на националните надзорни органи, следва да бъдат заменени.

(8)

С цел да се улесни ефективното наблюдение на действието на решенията относно стандартните договорни клаузи, които понастоящем са в сила, държавите членки следва да информират Комисията за съответните действия, предприети от националните надзорни органи.

(9)

При подготовката на настоящото решение беше взето предвид становището, представено от Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 31, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО.

(11)

Решения 2001/497/ЕО и 2010/87/ЕС следва да бъдат съответно изменени,