24.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 122/44

(1)

Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) беше инициатива за мониторинг на Земята, осъществявана под ръководството на Съюза и реализирана в партньорство с държавите членки и Европейската космическа агенция (ЕКА). Началото на ГМОСС бе положено през май 1998 г., когато институциите, участващи в развитието на космическите дейности в Европа, изготвиха съвместна декларация, известна като „Манифест от Бавено“. В манифеста бе отправен призив да бъде поет дългосрочен ангажимент за разработване на базирани в Космоса услуги за мониторинг на околната среда чрез използване и допълнително развиване на европейски умения и технологии. През 2005 г. Съюзът направи стратегическия избор да развива, съвместно с ЕКА, независим европейски капацитет за наблюдение на Земята с оглед предоставянето на услуги в областта на околната среда и сигурността.

(2)

Въз основа на тази инициатива с Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше създадена европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и бяха установени правилата за изпълнението на нейните начални операции.

(3)

Макар че създадената съгласно Регламент (ЕС) № 911/2010 програма следва да продължи да се изпълнява при новата многогодишна финансова рамка 2014 — 2020, определена с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 (4) съкращението ГМОСС следва да се замени с името „Коперник“, за да се улесни комуникацията с широката общественост. Комисията регистрира търговската марка, така че тя да може да се използва от институциите на Съюза, а чрез лицензиране — и от други заинтересовани ползватели, и по-специално доставчиците на основни услуги.

(4)

Програмата „Коперник“ („Коперник“) се основава на партньорство между Съюза, ЕКА и държавите членки. Следователно тя следва да се основава на съществуващия европейски и национален капацитет и да го допълва с нови, съвместно разработени активи. За да приложи този подход, Комисията следва да се стреми да поддържа диалога с ЕКА и държавите членки, които притежават необходимите космически и in situ активи.

(5)

За да постигне своите цели „Коперник“ следва да гарантира самостоятелен капацитет на Съюза за извършване на космически наблюдения и за предоставяне на оперативни услуги в областта на околната среда, гражданската защита и гражданската сигурност, като напълно се съобразява с националните мандати относно официалните предупреждения. Тя следва да използва също достъпните допринасящи мисии и наличните in situ данни, предоставяни преди всичко от държавите членки. „Коперник“ следва да се възползва във възможно най-голяма степен от капацитета за извършване на космически наблюдения и за предоставяне на услуги на държавите членки. „Коперник“ следва също да се възползва от възможностите на търговските инициативи в Европа, което допринася и за развитието на жизнеспособен търговски космически сектор в Европа. Освен това следва да се насърчават системи за оптимизиране на предаването на данни, за да се увеличат допълнително възможностите за посрещане на нарастващото потребителско търсене за данни в почти реално време.

(6)

За насърчаване и улесняване на използването на технологии за наблюдение на Земята, както от местните органи, така и от малките и средни предприятия (МСП), следва да се насърчават специални мрежи за разпространение на данни по „Коперник“, включващи национални и регионални органи.

(7)

Целта на „Коперник“ следва да бъде предоставянето на точна и надеждна информация в областта на околната среда и сигурността, която да е съобразена с потребностите на ползвателите и да осигурява подкрепа за политиките на Съюза, по-специално във връзка с вътрешния пазар, транспорта, околната среда, енергетиката, гражданската защита и гражданската сигурност, сътрудничеството с трети държави и хуманитарната помощ.

(8)

„Коперник“ следва да се разглежда като европейски принос към изграждането на Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS), разработена в рамките на Групата за наблюдение на Земята (GEO).

(9)

„Коперник“ следва да се осъществява съгласувано с други свързани инструменти и действия на Съюза, по-специално с действията във връзка с околната среда и изменението на климата, както и с инструментите в областта на сигурността, защитата на личните данни, конкурентоспособността и иновациите, сближаването, научноизследователската дейност, транспорта, конкуренцията и международното сътрудничество, и с европейските навигационни спътникови системи („Галилео“ и EGNOS). Данните по „Коперник“ следва да са в съответствие с пространствените референтни данни на държавите членки, както и с правилата за прилагане и техническите насоки за инфраструктурата за пространствена информация в Съюза, установени с Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета (5). „Коперник“ следва да допълва и Общата информационна система за околната среда (SEIS), както е посочено в Съобщението на Комисията от 1 февруари 2008 г.„За Обща информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Съюза в областта на реакциите при извънредни ситуации“. „Коперник“ следва да се прилага в съответствие с целите на Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета (6) относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, по-специално прозрачност, създаване на условия, водещи към развитието на услугите и принос за икономическия растеж и създаването на заетост. Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“ следва да бъдат достъпни свободно и безплатно в подкрепа на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, съгласно посоченото в Съобщението на Комисията до от 26 август 2010 г.„Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“).

(10)

„Коперник“ е програма, която следва да се изпълнява в рамките на Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж („Европа 2020“). Тя следва да е от полза за широк набор от политики на Съюза и да допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално чрез разработването на ефективна космическа политика, която да предоставя инструментите за реагиране на някои от основните световни предизвикателства и да позволява постигането на целите, поставени във връзка с изменението на климата и енергийната устойчивост. Програмата „Коперник“ следва също да подкрепя изпълнението на европейската космическа политика и европейския пазар на получени с космически средства данни и услуги.

(11)

„Коперник“ следва също да се възползва от резултатите по „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), и по-специално от дейностите в областта на научните изследвания и иновациите във връзка с бъдещи технологии за наблюдение на Земята и приложения за дистанционни изследвания с използване на намиращи се на борда на летателни апарати или in situ технологии и данни, с цел да се преодоляват големите обществени предизвикателства. Комисията следва да осигури подходящо взаимодействие, прозрачност и яснота по отношение на различните аспекти на „Коперник“.

(12)

Развитието на космическия компонент на „Коперник“ следва да се основава на анализ на възможностите за задоволяване на променящите се потребности на ползвателите, включително възлагане на поръчки от национални/публични мисии и търговски доставчици в Европа, спецификации за нови специални мисии, международни споразумения, осигуряващи достъп до неевропейски мисии, както и на европейския пазар на наблюдение на Земята.

(13)

За по-голяма яснота и за улесняване на контрола върху разходите, максималната сума, разпределена от Съюза за изпълнение на дейностите по програмата „Коперник“ следва да бъде разбита по различни категории. Въпреки това, за осигуряване на гъвкавост и за да се гарантира нормалното изпълнение на „Коперник“, Комисията следва да може да преразпределя финансови средства от една категория в друга.

(14)

Предоставянето на оперативни услуги зависи от доброто функциониране, постоянната достъпност и безопасността на космическия компонент на „Коперник“. Нарастващият риск от сблъсък с други спътници и космически отпадъци е сериозна заплаха за космическия компонент на „Коперник“. Поради това дейностите по програмата „Коперник“ следва да обхващат и защитата на нейния космически компонент и нейното функциониране, включително при изстрелването на спътници. Във връзка с това от отпуснатия за „Коперник“ бюджет би могло да се финансира пропорционално участие в разходите за услуги, които могат да осигурят тази защита, в зависимост от наличните средства при стриктно управление на разходите и при пълно съблюдаване на максималния размер на средствата от 26,5 милиона евро по текущи цени, установен в настоящия регламент. Тези средства следва да се използват само за предоставянето на данни и услуги, а не за закупуването на инфраструктура.

(15)

С цел да се подобри изпълнението на програма „Коперник“ и да се планира дейността по програмата в дългосрочен план, Комисията следва да приеме годишна работна програма, включително план за изпълнение на дейностите, необходими за постигане на целите на „Коперник“. Планът за изпълнение следва да разглежда в перспектива и да описва дейностите, необходими за изпълнението на „Коперник“, като се вземат предвид променящите се потребности на ползвателите и развитието на технологиите.

(16)

Изпълнението на компонента на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, следва да се основава на технически спецификации предвид сложността и отпуснатите за „Коперник“ ресурси. Това ще улесни също общественото ползване на услугите, тъй като ползвателите ще са в състояние да предвидят наличието и развитието на услугите, както и сътрудничеството с държавите членки и други страни. Поради това Комисията следва да приеме и при необходимост да актуализира технически спецификации за всички услуги по „Коперник“, които се отнасят до аспекти като обхват, архитектура, портфолио на техническите услуги, индикативна разбивка и планиране на разходите, показатели за изпълнението, потребност от достъп до космически и in situ данни, развитие, стандарти, архивиране и разпространение на данни.

(17)

Изпълнението на космическия компонент на „Коперник“ следва да се основава на технически спецификации предвид сложността и отпуснатите за „Коперник“ ресурси. Поради това Комисията следва да приеме и при необходимост да актуализира технически спецификации, в които подробно се излагат всички дейности, подкрепяни по космическия компонент на „Коперник“, както и свързаната с тях индикативна разбивка и планиране на разходите. Тъй като „Коперник“ следва да разчита на инвестиции от Съюза, ЕКА и държавите членки в контекста на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността, в дейностите по космическия компонент на „Коперник“ следва по целесъобразност да се вземат под внимание елементи от дългосрочния сценарий на ЕКА, който е документ, изготвян и актуализиран от ЕКА, за установяване на обща рамка за космическия компонент на „Коперник“.

(18)

„Коперник“ следва да е ориентирана към ползвателите, което изисква постоянно и ефективно участие от тяхна страна, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите.

(19)

Международното измерение на „Коперник“ е особено изразено при обмена на данни, и информация, както и при достъпа до инфраструктурата за наблюдение. По отношение на разходите този обмен е по-ефективен в сравнение със схемите за закупуване на данни и засилва световното измерение на „Коперник“.

(20)

В споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и в рамковите споразумения с държави кандидатки и потенциални кандидатки се предвижда участието на тези държави в програмите на Съюза. Следва да се даде възможност за участие на други трети държави и международни организации чрез сключването на международни споразумения за тази цел.

(21)

Държавите членки, трети държави и международни организации следва да могат да дават своя принос към програмите въз основа на подходящи споразумения.

(22)

Комисията следва да носи цялостната отговорност за „Коперник“. Тя следва да определя приоритетите по „Коперник“ и да осигурява общата ѝ координация и надзор. Това следа да включва също и специални усилия за повишаване на обществената осведоменост относно значението на космическите програми за европейските граждани. Тя следва да предоставя своевременно на Европейския парламент и на Съвета цялата имаща отношение информация във връзка с „Коперник“.

(23)

При изпълнението на „Коперник“ Комисията следва да разчита, когато това е целесъобразно, на европейски междуправителствени организации, с които вече е установила сътрудничество, по-конкретно ЕКА за техническата координация на космическия компонент на „Коперник“, за определяне на структурата му, за развитие и доставка на космически средства, достъп до данни и изпълнение на специални мисии. Освен това Комисията следва също да разчита на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) за извършване на специални мисии в съответствие с нейния опит и мандат.

(24)

Като се има предвид, че в основата на „Коперник“ е залегнала идеята за партньорство, и за да се избегне дублиране на технически експертен опит, изпълнението на „Коперник“ следва да се делегира на образувания с подходящия технически и професионален капацитет. Тези образувания следва да бъдат насърчавани при изпълнението на тези задачи да допуснат конкуренция до подходящо равнище в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8) („Финансовия регламент“).

(25)

„Коперник“ следва да включва компонент, свързан с предоставянето на услуги, който да осигурява предоставяне на информация в следните области: мониторинг на атмосферата, мониторинг на морската среда, мониторинг на земната повърхност, изменение на климата, управление на извънредни ситуации и сигурност. По-конкретно „Коперник“ следва да предоставя информация за състоянието на атмосферата, включително в местен, национален, европейски и световен мащаб; информация за състоянието на океаните, включително чрез създаването на специална европейска група за мониторинг на морската среда; информация в подкрепа на мониторинга на земната повърхност, в помощ на изпълнението на местните, националните и европейските политики; информация в подкрепа на приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него; геопространствена информация в подкрепа на управлението на извънредни ситуации, включително чрез превантивни дейности и гражданска сигурност, включително подкрепа за външната дейност на Съюза. Комисията следва да определи подходящи договорни условия, които да насърчават устойчивото предоставяне на услугите.

(26)

За изпълнението на компонента на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, Комисията може да разчита, когато това е надлежно обосновано от особеното естество на действието и специфичния експертен опит на компетентни образувания като например Европейската агенция за околната среда, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN), Европейския център за средносрочна прогноза за времето (ECMWF), други имащи отношение европейски агенции, обединения или консорциуми на национални органи, или на всеки орган, който потенциално отговаря на критериите за делегиране в съответствие с Финансовия регламент. При избора на орган на Съюза следва да се взема надлежно предвид икономическата ефективност от възлагането на тези задачи и отражението върху управленската структура на образуванието, както и върху неговите финансови и човешки ресурси.

(27)

Съвместният изследователски център (СИЦ) на Комисията участва активно в инициативата ГМОСС и в изпълнението на началните операции на ГМОСС, посочени в Регламент (ЕС) № 911/2010. Комисията следва да продължи да разчита на научната и техническата помощ от СИЦ за изпълнението на „Коперник“.

(28)

Обществените поръчки на образуванията, натоварени с изпълнението на „Коперник“, следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза или равностойни на тях международни стандарти, доколкото това е позволено от разпоредбите за възлагане на обществени поръчки във Финансовия регламент. Необходимите специфични корекции на тези правила, както и споразуменията за продължаване на съществуващите договори следва да се определят в съответните споразумения за делегиране. Основната цел следва да бъде постигане на най-добро съотношение цена-качество, контрол върху разходите, смекчаване на рисковете, повишаване на ефективността и намаляване на зависимостта от само един доставчик. Следва да се осигури свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки, както и балансирано предлагане на възможности за участие на промишлеността в дейностите на всички равнища, включително, по-специално, на новите стопански субекти и на МСП. Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се смекчат рисковете, да се избегне зависимостта само от един източник на доставки и да се гарантира по-добър цялостен контрол на програмата „Коперник“, нейните разходи и график, следва по целесъобразност да бъдат търсени повече от един източник на доставки. Освен това развитието на европейската промишленост следва да бъде запазено и насърчено във всички области, свързани наблюдението на Земята, в съответствие с международните споразумения, по които Съюзът е страна.

(29)

Рискът от лошо изпълнение или от неизпълнение на договорите следва да се намали във възможно най-голяма степен. За тази цел изпълнителите следва да докажат устойчивостта на изпълнението на договорите от тяхна страна по отношение на поетите ангажименти и продължителността на договора. Следователно възлагащите органи следва по целесъобразност да определят изискванията, свързани с надеждността на доставките и предоставянето на услуги. Освен това при покупка на стоки и услуги от чувствителен характер възлагащите органи може да предявят към тези покупки специфични изисквания, по-конкретно с оглед осигуряване на сигурността на информацията. Европейските предприятия следва да имат възможност да използват източници извън Съюза за определени елементи и услуги при явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Трябва да се оползотворят инвестициите на публичния сектор, промишленият опит и компетентност, като същевременно се гарантира съблюдаването на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(30)

С цел да се подобри оценяването на общите разходи за даден продукт, услуга или работа, предмет на тръжната процедура, включително дългосрочните им оперативни разходи, по време на процедурата по възлагане следва да бъдат отчитани по целесъобразност общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на тръжната процедура, посредством използването на подход, основан на икономическата ефективност, напр. оценка на разходите за целия жизнен цикъл, когато се цели възлагане въз основа на критерии за икономически най-изгодната оферта. За целта възлагащият орган следва да направи необходимото методиката, предназначена за изчисляване на разходите за полезния жизнен цикъл на даден продукт, услуга или работа, да бъде изрично спомената в договорните документи или в обявлението за обществената поръчка и това да позволява проверка на точността на информацията, предоставена от участниците в тръжната процедура.

(31)

Възлагащият орган следва да може да възстанови условията за лоялна конкуренция, когато преди провеждането на дадена процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната поръчка. Следва да е възможно да се възложи договор под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за включване, при определени условия, на изменение към договор при неговото изпълнение или да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. Накрая, предвид технологичната несигурност, която характеризира „Коперник“, стойността на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това е желателно да се сключват договори със специфична форма, в които не се определя твърда и окончателна стойност и където се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(32)

С оглед запазване на максималния размер на средствата на „Коперник“ чрез намаляване във възможно най-голяма степен на техническите и свързаните с графика рискове и произтичащите от тях разходи и осигуряване на устойчива надеждност на доставките, „Коперник“ следва да използва максимално предходните инвестиции на публичния сектор, както и промишления опит и компетентност, придобити посредством такива инвестиции в ГМОСС. Това следва да се отнася особено за повтарящите се компоненти за космическо и наземно оборудване, разработени от ЕКА и държавите участнички в рамките на космическия компонент на незадължителната програма ГМОСС с финансово участие на Съюза. В последния случай прибягването до процедура на договаряне без публикуване на обявление за поръчка или равностоен документ следва да бъде надлежно разгледано от възлагащия орган.

(33)

За трайното постигане на целите на програма „Коперник“ е необходимо да се координират дейностите на различните партньори, участващи в програмата, и да се разработи, създаде и приведе в действие капацитет за предоставяне на услуги и извършване на наблюдения, който да отговаря на изискванията на ползвателите. Във връзка с това Комисията следва да бъде подпомагана от комитет (комитета „Коперник“), с цел да се осигури координацията на вноските от Съюза, държавите членки и междуправителствените организации, както и координацията с частния сектор по „Коперник“, като се използва възможно най-пълноценно съществуващият капацитет и се набелязват пропуските, които трябва да бъдат преодолени на равнището на Съюза. Комитетът следва също да подпомага Комисията при мониторинга на съгласуваното изпълнение на „Коперник“. Тъй като доброто публично управление изисква съгласувано управление на „Коперник“, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на образуванията, на които са възложени задачи по изпълнението на бюджета, следва да могат да участват като наблюдатели в работата на комитета „Коперник“. По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва са могат да участват в работата на този комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Тези представители не следва да имат право на участие при гласуването в комитета „Коперник“.

(34)

Работата на образуванията, на които Комисията е делегирала изпълнението на задачи, следва да бъде измервана и чрез показатели за изпълнението. По този начин Европейският парламент и Съветът ще разполагат с информация за напредъка по изпълнение на операциите по „Коперник“ и на самата програма.

(35)

Делегиран регламент (ЕС) № 1159/2013 на Комисията (9) определи условията за регистрация и лицензиране на ползвателите на ГМОСС и установи критериите за ограничаване на достъпа до специалните данни по ГМОСС и до информацията от услугите по ГМОСС.

(36)

Данните и информацията, изготвяни в рамките на „Коперник“ следва да бъдат достъпни изцяло, свободно и безплатно при спазване на подходящи условия и ограничения, за да се насърчава тяхната употреба и обмен и да се укрепят европейските пазари за наблюдение на Земята, и по-специално секторът надолу по веригата, като по този начин се създадат условия за растеж и разкриване на работни места.

(37)

Комисията следва да работи с доставчици на данни с цел договаряне на условия за лицензиране на данни на трети страни и улесняване на тяхното използване в рамките на „Коперник“, в съответствие с настоящия регламент и приложимите права на трети страни.

(38)

Следва да се вземат предвид правата на достъп до данните от мисиите „Сентинел“ по програма „Коперник“, предоставени по космическия компонент на програма ГМОСС, така както са одобрени на 24 септември 2014 г. от програмния съвет на ЕКА за наблюдението на Земята.

(39)

Тъй като „Коперник“ е гражданска програма под граждански контрол, приоритет следва да бъде придобиването на данни и създаването на информация, включително изображения с висока резолюция, които не представляват риск или заплаха за сигурността на Съюза или неговите държави членки. Въпреки това, тъй като част от данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ може да изисква защита, за да се гарантира сигурното разпространение на такава информация, в обхвата на настоящия регламент, всички участници в „Коперник“ следва да осигурят степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на предвиденото в правилата за сигурност, изложени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом (10) на Комисията, и в правилата за сигурност на Съвета, изложени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС на Съвета (11).

(40)

Тъй като част от данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“, включително изображения с висока резолюция, може да засегне сигурността на Съюза или неговите държави членки, в надлежно обосновани случаи Съветът следва да има правомощия да приема мерки за противодействие на рискове и заплахи за сигурността на Съюза или неговите държави членки.

(41)

Съюзът следва да бъде собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени в рамките на „Коперник“. За да бъдат спазени напълно всички основни права във връзка със собствеността, следва да бъдат направени необходимите договорености със съществуващите собственици. Следва да се разбере, че разпоредбите относно собствеността върху нематериални активи, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за неимуществените права, които са непрехвърлими съгласно приложимото национално право. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това е целесъобразно с оглед всеки конкретен случай, да предоставя тези активи на трети страни или да се разпорежда с тях. По-конкретно Съюзът следва да може да прехвърля на трети страни права върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по „Коперник“, в интерес на широкото използване на услугите по програмата от ползвателите надолу по веригата.

(42)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитени посредством пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и когато е уместно, с административни и финансови санкции в съответствие с Финансовия регламент.

(43)

Тъй като „Коперник“ е сложна програма, Комисията следва да бъде подпомагана от независими експерти от широк кръг заинтересовани участници, по-конкретно експерти, назначени от държавите членки по въпроси на сигурността, представители на съответните национални образувания, отговарящи за дейностите във връзка с космическото пространство и ползвателите на „Коперник“, като целта е предоставяне на необходимия технически и научен опит, гледни точки, обхващащи различни дисциплини и сектори, като се отчитат съществуващите инициативи в тази област на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище.

(44)

С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент във връзка с приемането на годишната работна програма, на техническите спецификации за космическия компонент и компонента, свързан с предоставянето на услуги, аспектите, свързани със сигурността и на мерките за насърчаване на унифициран подход на държавите членки при използването на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ и достъпа им до технологиите и развойната дейност във връзка с наблюдението на Земята, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(45)

Тъй като „Коперник“ е ориентирана към ползвателите, това изисква постоянно и ефективно участие от тяхна страна, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите. С цел повишаване на стойността за ползвателите, техният принос следва да се търси активно чрез провеждане на редовни консултации с крайните ползватели от публичния и частния сектор. За тази цел следва да се създаде работна група („Форум на ползвателите“), който да подпомага комитета „Коперник“ при определяне на нуждите на ползвателите, проверка на съответствието на услугите и координация на ползвателите от публичния сектор.

(46)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка със изискванията относно данните, необходими за развитието на оперативните услуги, условията и процедурите във връзка с достъпа до, регистрацията и ползването на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на непрекъснатостта на потока от данни и по „Коперник“ и информация по „Коперник“, и критериите за ограничаване придобиването или разпространението на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ поради противоречащи си права. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(47)

Действията, финансирани по настоящия регламент, следва да подлежат на мониторинг и оценка, за да се даде възможност за корекции и нови насоки в развитието. По-специално, предмет на оценката следва да е въздействието на политиката относно данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ върху заинтересованите участници, ползвателите надолу по веригата, влиянието ѝ върху бизнеса, както и върху националните и частните инвестиции в инфраструктури за наблюдение на Земята. Оценката следва също да обхване евентуалното участие на имащи отношение европейски агенции като например Европейската агенция за ГНСС. С цел оптимизиране на резултатите и извличане на ползи от знанията и експертния опит, натрупани през фазите на изпълнение на „Коперник“, следва да бъдат проучени нови организационни модели за бъдещо планиране, гарантиращи поемането на дългосрочен икономически ангажимент.

(48)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на „Коперник“, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, защото ще включва и общоевропейски капацитет и ще зависи от координираното предоставяне на услуги във всички държави членки, което е необходимо да бъде координирано на равнището на Съюза, а поради обхвата на действието може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(49)

С настоящия регламент се определя финансов пакет, който да съставлява основна референтна сума — по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (13) — за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(50)

Уместно е срокът на финансиране по настоящия регламент да се съобрази с този, предвиден в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г.

(51)

Необходимо е също Регламент (ЕС) № 911/2010 да се отмени, за да се създаде подходяща уредба за управление и финансиране и за да се осигури пълноценното функциониране на „Коперник“. Всяка мярка, приета въз основа на Регламент (ЕС) № 911/2010 следва да остане валидна с оглед гарантиране на непрекъснатост,

а)

компонент, свързан с предоставянето на услуги, който осигурява предоставяне на информация в следните области: мониторинг на атмосферата, мониторинг на морската среда, мониторинг на земната повърхност, мониторинг на изменението на климата, управление на извънредни ситуации и сигурност;

б)

космически компонент, гарантиращ устойчиво наблюдение от Космоса за областите на услугите, посочени в буква а);

в)

in situ компонент, гарантиращ координиран достъп до наблюдения посредством инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати, плавателни съдове и наземни инсталации за областите на услугите, посочени в буква а).

1)

„Специални мисии“ означава базирани в Космоса мисии за наблюдение на Земята, които ще бъдат използвани и осъществявани в рамките на програма „Коперник“, и по-специално мисиите „Сентинел“;

2)

„Допринасящи мисии“ означава базирани в Космоса мисии за наблюдение на Земята, които предоставят за „Коперник“ данни, допълващи данните, получавани от специалните мисии;

3)

„Данни от специални мисии“ означава космически данни за наблюдението на Земята от специални мисии, които ще бъдат използвани за програма „Коперник“;

4)

„Данни от допринасящи мисии“ означава космически данни за наблюдението на Земята от допринасящи мисии, които са лицензирани или предвидени за използване в „Коперник“;

5)

„In situ данни“ означава данни от наблюдения, получени от наземни датчици и датчици, намиращи се на борда на плавателни съдове и летателни апарати, както и референтни и допълнителни данни, които са лицензирани или предвидени за използване в „Коперник“;

6)

„Данни и информация от трети страни“ означава данни и информация, генерирани извън обхвата на „Коперник“ и необходими за изпълнението на целите на програмата;

7)

„Данни по Коперник“ означава данни от специални мисии, данни от допринасящи мисии и in situ данни;

8)

„Информация по Коперник“ означава информация чрез предоставяните по „Коперник“ услуги, посочени в член 5, параграф 1, след обработване или моделиране на данни по „Коперник“;

9)

„Ползватели на Коперник“ означава:

а)

мониторинг на Земята в подкрепа на опазването на околната среда и усилията в областта на гражданската защита и гражданската сигурност;

б)

максимално увеличаване на социално-икономическите ползи и насърчаване използването на наблюдението на Земята в приложения и услуги, като с това се подкрепя на стратегията „Европа 2020“ и нейните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се насърчава използването на наблюдението на Земята в приложения и услуги;

в)

стимулиране развитието на конкурентоспособен европейски сектор за космически дейности и свързани с тях услуги и увеличаване в максимална степен на възможностите на европейските предприятия да разработват и предоставят иновативни системи и услуги за наблюдение на Земята;

г)

осигуряване на самостоятелен достъп до познания в областта на околната среда и ключови технологии за наблюдение на Земята и геоинформационни услуги, като при това се осигурява възможност за Европа за постигане на самостоятелни решения и действия;

д)

подпомагане и допринасяне към европейските политики и стимулиране на инициативи в световен мащаб като Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS).

а)

получаване на точни и надеждни данни и информация от ползвателите на „Коперник“, предоставяни на дългосрочна и устойчива основа, които позволяват да се извършват услугите, посочени в член 5, параграф 1, и отговарят на изискванията на основните ползватели на „Коперник“;

б)

осигуряване на устойчив и надежден достъп до космически данни и информация от независим капацитет на Съюза за наблюдение на Земята със съгласувани технически спецификации и надграждане върху съществуващите европейски и национални активи и капацитет, допълвайки ги при необходимост;

в)

предоставяне на устойчив и надежден достъп до in situ данни въз основа по-специално на съществуващия капацитет на европейско и национално равнище и на глобалните системи и мрежи за наблюдение.

а)

данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“, предоставени на разположение съгласно съответните изисквания за нивото на предоставяне на обслужване в областта на околната среда, гражданската защита и гражданската сигурност;

б)

повишено търсене на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, измерено чрез увеличението на броя на ползвателите, чрез обема на данните, до които е осъществен достъп, и на информацията с добавена стойност посредством увеличения брой услуги надолу по веригата и чрез по-широкото разпространение сред държавите членки и Съюза;

в)

използване на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ от институции и органи на Съюза, от международни организации и европейски, национални, регионални или местни власти, включително степента на използване от ползвателите и тяхната удовлетвореност, както и ползите, предоставяни на европейските общества;

г)

навлизане на пазара, включително разрастване на съществуващите пазари и създаване на нови пазари и конкурентоспособност на европейските оператори надолу по веригата;

д)

непрекъсната наличност на данни по „Коперник“, подпомагащи услугите по тази програма.

а)

услуга за мониторинг на атмосферата, която да предоставя информация за качеството на въздуха на европейско равнище и за химичния състав на атмосферата в световен мащаб. По-специално чрез нея се предоставя информация за системите за мониторинг на качеството на въздуха, управлявани в местен и национален мащаб, и се допринася за мониторинга на климатичните променливи, зависещи от химичния състав на атмосферата, включително, когато е възможно, взаимодействието с горското покритие;

б)

услуга за мониторинг на морската среда, която да предоставя информация за състоянието и динамиката от физическа гледна точка на океанските и морските екосистеми на равнището на световния океан и на европейските регионални морски области, в подкрепа на морската безопасност, принос към мониторинга на отпадъчните потоци, на морската среда, крайбрежните и полярните региони и на морските ресурси, както и метеорологичните прогнози и мониторинга на климата;

в)

услуга за мониторинг на земната повърхност, която да предоставя информация за земеползването и земната покривка, криосферата, изменението на климата и биогеофизичните променливи, включително тяхната динамика, в подкрепа на мониторинга на околната среда на световно и местно равнище по отношение на биологичното разнообразие, почвата, вътрешните водни басейни и крайбрежните води, горите и растителността и природните ресурси, както и в подкрепа на общото изпълнение на политиките в областта на околната среда, селското стопанство, развитието, енергетиката, градоустройството, инфраструктурата и транспорта;

г)

услуга в областта на изменението на климата, която да предоставя информация, насочена към увеличаване на базата от знания в подкрепа на политиките за адаптиране и смекчаване на последиците. Тя допринася по-специално за предоставянето на данни за съществени климатични променливи, анализи и прогнози за климата, както и показатели за климата във времеви и пространствен аспект, които са от значение за стратегиите за адаптиране и смекчаване на последиците в различните сектори и области от обществен интерес в рамките на Съюза;

д)

услуга за управление на извънредни ситуации, която да предоставя информация, необходима за предприемане на ответни действия при извънредни ситуации във връзка с различни бедствия, включително метеорологични рискове, геофизични рискове, умишлено или случайно предизвикани от човека бедствия и други хуманитарни бедствия, както и за дейности по предотвратяване, изграждане на готовност, реакция и възстановителни дейности;

е)

услуга за сигурност, която да предоставя информация в подкрепа на действията във връзка с предизвикателствата пред Европа в областта на гражданската сигурност, като по този начин повишава капацитета за предотвратяване на кризи, готовност и реакция, по-специално с оглед на граничното и морското наблюдение, но също така оказва подкрепа за външната дейност на Съюза, без да се засягат споразуменията за сътрудничество, които могат да бъдат сключени между Комисията и различни органи в областта на общата външна политика и политика на сигурност, по-специално Сателитния център на Европейския съюз.

а)

развойни дейности, насочени към подобряване на качеството и ефикасността на услугите, включително тяхното развитие и приспособяване, към предотвратяване или смекчаване на оперативните рискове, както и оползотворяване на полезните взаимодействия със свързани дейности, като по „Хоризонт 2020“;

б)

спомагателни дейности, включващи мерки за насърчаване използването и възприемането на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“ от:

а)

осигуряване на космически наблюдения, включително:

б)

дейности в отговор на променящите се потребности на ползвателите, включително:

в)

защита на спътниците срещу риск от сблъсък като се взема предвид рамката за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване;

г)

безопасно извеждане от експлоатация на сателитите в края на жизнения им цикъл.

а)

предоставяне на in situ данни за оперативните услуги, включително in situ данни на трети страни на международно ниво въз основа на съществуващия капацитет;

б)

координиране и хармонизиране на събирането и предоставянето на in situ данни;

в)

оказване на техническа помощ на Комисията относно изискванията спрямо данните от in situ наблюдения за нуждите на услугите;

г)

сътрудничество с in situ оператори с цел насърчаване на последователността в развойните дейности, свързани с in situ наблюдателната инфраструктура и мрежи;

д)

установяване на пропуските в наблюденията in situ, които не могат да бъдат преодолени чрез съществуващата инфраструктура и мрежи, включително в глобален мащаб, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност.

а)

за дейностите по членове 5 и 7 — 897,415 милиона евро;

б)

за дейностите по член 6 — 3 394,065 милиона евро, включително максимален размер на средствата от 26,5 милиона евро за дейностите по член 6, параграф 2, буква в).

а)

техническите спецификации за посочения в член 5, параграф 1 компонент на „Коперник“, свързан с предоставянето на услуги, по отношение на изпълнението му;

б)

техническите спецификации за посочения в член 6 космически компонент на „Коперник“ по отношение на неговото изпълнение и развитие въз основа на изискванията на ползвателите.

а)

да осигурява техническата координация на космическия компонент на „Коперник“;

б)

да определи цялостната системна архитектура на космическия компонент на „Коперник“ и неговото развитие въз основа на изискванията на ползвателите, съгласувани от Комисията;

в)

да управлява разпределените средства;

г)

да осигурява процедурите за мониторинг и контрол;

д)

да разработва нови специални мисии;

е)

да възлага обществени поръчки за повтарящи се специални мисии;

ж)

да управлява специалните мисии с изключение на управляваните от Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) по параграф 2 от настоящия член;

з)

да координира схема за достъп на услугите по „Коперник“ до данни от допринасящи мисии;

и)

да възлага обществени поръчки за право на достъп и да договаря условията за използване на сателитни данни за търговски цели, необходими за услугите по „Коперник“, посочени в член 5, параграф 1.

а)

Европейската агенция за околната среда;

б)

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex);

в)

Европейската агенция по морска безопасност;

г)

Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN);

д)

Европейския център за средносрочна прогноза за времето;

е)

други имащи отношение европейски агенции, обединения или консорциуми на национални органи.

а)

насърчаване в целия Съюз на възможно най-широко и най-отворено участие от страна на всички икономически оператори, и по-специално на нови стопански субекти и МСП, включително чрез стимулиране на договарянето с подизпълнители от страна на участниците в тръжните процедури;

б)

избягване на възможни злоупотреби с господстващо положение и на зависимостта от само един доставчик;

в)

използване на предходните инвестиции на публичния сектор и на извлечените поуки, както и на промишления опит и компетентности, като същевременно се гарантира, че се спазват правилата за конкурентно възлагане на обществени поръчки;

г)

търсене, по целесъобразност, на повече от един източник с оглед осигуряване на по-добър цялостен контрол върху „Коперник“ и свързаните с това разходи и график;

д)

отчитане по целесъобразност на общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугите или работата, предмет на тръжната процедура.

а)

може да предостави на дадения икономически оператор значителни предимства от гледна точка на информираността и поради това може да породи опасения относно равното третиране, или

б)

засяга обичайните условия на конкуренция или безпристрастността и обективността при възлагането на обществените поръчки или изпълнението на договорите.

а)

обществената поръчка има много сложни характеристики или характеристики, изискващи използването на нова технология, и поради това е свързана със значителен брой технически рискове, или

б)

дейностите, които са обект на договора за обществената поръчка, поради оперативни съображения трябва да започнат веднага, макар все още да не е възможно окончателно да се определи твърда стойност, понеже съществуват значителни рискове или изпълнението на договора зависи отчасти от изпълнението на други договори.

а)

видът обществена поръчка, т.е. дали е обществена поръчка със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в рамките на даден таван;

б)

при обществена поръчка със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение — елементите от договора, за които стойността се определя въз основа на действително направените разходи за изпълнение;

в)

общият размер на тавана;

г)

критериите за подбор, които трябва да дават възможност за оценка на достоверността на предвидения бюджет, възстановимите разходи, механизмите за определяне на тези разходи и печалбата, посочени в офертата;

д)

видът на добавената сума по параграф 1, която трябва да се прилага към преките разходи;

е)

правилата и процедурите за допустимостта на разходите, предвидени от участника в тръжната процедура за изпълнението на договора, при спазване на принципите по параграф 5;

ж)

счетоводните правила, които трябва да спазват участниците в тръжните процедури;

з)

при трансформиране на договор със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност — условията за трансформирането.

а)

са действително направени по време на срока на договора, с изключение на разходите за оборудване, инфраструктура и дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на договора, които могат да се считат за допустими за цялата им покупна цена;

б)

са посочени в общия проектобюджет, който може да бъде преразгледан чрез изменения на първоначалния договор;

в)

са необходими за изпълнението на договора;

г)

произтичат от изпълнението на договора и са направени във връзка с него;

д)

са установими, проверими и вписани в счетоводните документи на изпълнителя и са определени в съответствие със счетоводните стандарти, посочени в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и в договора;

е)

отговарят на изискванията на приложимото данъчно и социално законодателство;

ж)

не представляват дерогация от условията на договора;

з)

са приемливи, обосновани и отговарят на изискванията за добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

а)

определя възможно най-реалистичен таван, който да дава възможност за гъвкавост с оглед отчитане на техническите трудности;

б)

трансформира договор със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност веднага щом е възможно да се определи такава твърда и окончателна стойност при изпълнението на договора. За целта той определя условията за трансформиране на договор със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение в договор с твърда и окончателна стойност;

в)

прилага мерки за наблюдение и контрол, с които се установява по-конкретно система за прогнозиране на очакваните разходи;

г)

определя принципите, инструментите и процедурите, които са целесъобразни за изпълнението на договорите, по-конкретно за установяване и проверка на допустимостта на разходите, заявени от изпълнителя или неговите подизпълнители при изпълнението на договора, и за внасянето на изменения към договора;

д)

проверява дали изпълнителят и подизпълнителите му спазват счетоводните правила, посочени в договора, и задължението да представят счетоводни документи, които следва да дават вярна и точна представа за отчетите;

е)

прави необходимото за гарантиране ефективността на принципите, инструментите и процедурите по буква г) през целия срок на изпълнение на договора.

а)

не променя предмета на договора;

б)

не нарушава икономическото равновесие на договора;

в)

не добавя условия, които ако бяха съществували първоначално в документацията за обществената поръчка, биха дали възможност да се приемат участници, различни от тези, които са били допуснати, или да се приеме оферта, различна от първоначално приетата.

а)

стимулиране на използването и споделянето на данните по „Коперник“ и информацията по „Коперник“;

б)

укрепване на европейските пазари за наблюдение на Земята, по-специално сектора надолу по веригата, с оглед създаването на възможности за растеж и разкриване на работни места;

в)

принос към устойчивото и непрекъснато предоставяне на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“;

г)

подкрепа на европейските научноизследователски, технологични и иновационни общности.

а)

лицензионните условия във връзка с данни и информация, принадлежащи на трети страни;

б)

форматите, характеристиките и средствата за разпространение;

в)

интересите в областта на сигурността и външните отношения на Съюза или на неговите държави членки;

г)

риска от нарушаване на дейността на системата за изготвяне на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ по причини, свързани с безопасността, или по технически причини.

д)

осигуряването на надежден достъп до данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ за европейските ползватели.

а)

условията и процедурите във връзка с достъпа до данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, тяхната регистрация и ползване, включително по отношение на средствата за разпространение;

б)

специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на непрекъснатостта на потока от данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“, включително приоритета при достъп;

в)

критериите и процедурите за ограничаване придобиването или разпространението на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“ поради противоречащи си права.

а)

техническите спецификации за предаването и използването на данни от специални мисии, предавани до приемателни станции или чрез специални широколентови връзки до станции, които не са част от „Коперник“;

б)

техническите спецификации за архивиране на данни по „Коперник“ и информация по „Коперник“.

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП;

б)

страните кандидатки, както и потенциални кандидатки, в съответствие с конкретните рамкови споразумения или протокол към споразумение за асоцииране за установяване на общите принципи и условия за участие на тези държави в програми на Съюза;

в)

Конфедерация Швейцария, други трети държави, различни от посочените в букви а) и б), и международни организации в съответствие със споразуменията, сключени от Съюза с такива трети държави или международни организации съгласно член 218 от ДФЕС, в които се определят условията и подробните правила за тяхното участие.