28.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 257/186

(1)

Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) следва да бъде изменена, за да се отчете развитието на пазара и натрупаният до момента опит на участниците на пазара и надзорните органи, по-специално за отстраняване на несъответствията между националните разпоредби относно задълженията и отговорността на депозитарите, политиката за възнагражденията и санкциите.

(2)

За да се преодолее потенциалното неблагоприятно въздействие на неподходящите схеми за възнагражденията върху разумното управление на риска и върху контрола по отношение на склонността на отделни лица да поемат риск, управляващите дружества на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) следва да бъдат изрично задължени да създадат и да поддържат за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковите профили на управляваните от тях ПКИПЦК, политики и практики за възнагражденията, които са в съответствие с разумното и ефективното управление на риска. Към тези категории персонал следва да се включат всички служители и други членове на персонала на равнището на фонда или под него, които вземат решения, управляват фондове или са лица, които вземат реални инвестиционни решения, лица, които имат правомощието да упражняват влияние над тези служители или членове на персонала, включително инвестиционни консултанти и анализатори, висшето ръководство, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на вземащите решения. Тези правила следва също да се прилагат спрямо инвестиционните дружества, които не са посочили управляващо дружество, лицензирано съгласно Директива 2009/65/ЕО. Тези политики и практики за възнагражденията следва да се прилагат пропорционално за всяко трето лице, което взема инвестиционни решения, засягащи рисковия профил на ПКИПЦК поради функции, които са били делегирани в съответствие с член 13 от Директива 2009/65/ЕО.

(3)

При условие че управляващите дружества на ПКИПЦК и инвестиционните дружества прилагат всички принципи, ръководещи политиките за възнагражденията, те следва да могат да прилагат тези политики по различен начин, в зависимост от своя размер, размера на управляваните от тях ПКИПЦК, вътрешната им организация и естеството и обхвата и сложността на техните дейности.

(4)

Въпреки че някои действия трябва да се предприемат от ръководния орган, следва да се гарантира, че когато съгласно националното право управляващото или инвестиционното дружество имат различни органи, натоварени с изпълнението на специфични функции, изискванията, насочени към „ръководния орган“ или „ръководния орган в изпълнение на неговите надзорни функции“, следва също или вместо това да се отнасят до посочените органи със специфични функции, като общото събрание.

(5)

Когато прилагат установените с настоящата директива принципи за разумни политики и практики за възнагражденията, държавите членки следва да вземат предвид принципите, установени с Препоръка 2009/384/ЕО на Комисията (4), дейността на Съвета за финансова стабилност и ангажиментите на Г-20 за смекчаване на риска в сектора на финансовите услуги.

(6)

Гарантираното променливо възнаграждение следва да се предоставя по изключение, защото не е съвместимо с разумното управление на риска, нито с принципа за заплащане според резултатите, и следва да бъде ограничено до първата година след назначаването.

(7)

Принципите за разумни политики за възнагражденията следва да се прилагат и за плащания, направени от ПКИПЦК до управляващите или инвестиционните дружества.

(8)

Комисията се приканва да направи анализ на общите разходи на инвестиционните продукти на дребно в държавите членки и да прецени дали е необходимо допълнително хармонизиране на тези разходи, като представи констатациите си на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

С цел да се насърчи уеднаквяването на надзорните практики при оценяване на политиките и практиките за възнагражденията, Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), следва да разработи насоки за разумни политики и практики за възнагражденията в сектора на управлението на активи. Европейският надзорен орган (Европейският банков орган, ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6), следва да съдейства на ЕОЦКП при разработването на тези насоки. За да се предотврати заобикаляне на разпоредбите за възнагражденията, в тези насоки следва да се включат и допълнителни насоки относно лицата, към които се прилагат политиките и практиките за възнагражденията, както и относно адаптирането на принципите на възнагражденията към размера на управляващите или инвестиционните дружества, размера на управляваните от тях ПКИПЦК, вътрешната им организация и естеството, обхвата и сложността на техните дейности. Насоките на ЕОЦКП за политиките и практиките за възнагражденията следва да бъдат приведени в съответствие, когато е целесъобразно и доколкото е възможно, с насоките за фондовете, регулирани в съответствие с Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7).

(10)

Разпоредбите за възнагражденията не следва да засягат цялостното упражняване на основните права, гарантирани от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), спрямо общите принципи на националното договорно и трудово право, приложимото законодателство относно правата и участието на акционерите и общите отговорности на административните и контролните органи на съответните дружества, както и по целесъобразност правото на социалните партньори да сключват и да прилагат колективни трудови договори в съответствие с националното право и обичайна практика.

(11)

С цел да се осигури необходимото ниво на хармонизация на съответните регулаторни изисквания в различните държави членки, следва да се приемат допълнителни правила за определяне на задачите и задълженията на депозитарите, за посочване на юридическите лица, които могат да бъдат определени като депозитари, и за изясняване на отговорността на депозитарите в случай на загуба на активи на ПКИПЦК под тяхно попечителство или при неправилно изпълнение на надзорните им задължения. Такова неправилно изпълнение може да доведе не само до загуба, но също и до обезценяване на активите, например когато депозитарят не предприеме действия по отношение на инвестиции, които не съответстват на правилата на фонда.

(12)

Необходимо е да се поясни, че ПКИПЦК следва да определят един депозитар, който да осъществява общ надзор върху активите на ПКИПЦК. С изискването за определяне на един депозитар следва да се гарантира, че депозитарят има поглед върху всички активи на ПКИПЦК и както управителите на фондове, така и инвеститорите могат да потърсят съдействие от едно лице, в случай че възникнат проблеми по отношение на съхранението на активите или изпълнението на надзорните функции. Съхранението на активи включва попечителство върху активи, а когато естеството на активите не позволява това, проверка на собствеността върху тези активи, както и воденето на регистри за тях.

(13)

При изпълнение на своите задачи депозитарят следва да действа честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на ПКИПЦК и на инвеститорите в ПКИПЦК.

(14)

С цел да се гарантира хармонизиран подход при осъществяването на депозитарните задължения във всички държави членки, независимо от правно-организационната форма на ПКИПЦК, е необходимо да се въведе единен списък на надзорните задължения, които да се съблюдават от депозитарите както по отношение на ПКИПЦК от корпоративен тип (инвестиционни дружества), така и на ПКИПЦК от договорен тип.

(15)

Депозитарят следва да отговаря за подходящия мониторинг върху паричните потоци на ПКИПЦК, и по-специално за осигуряване на гаранции за това, че средствата на инвеститорите и на ПКИПЦК се осчетоводяват правилно по сметките, открити на името на ПКИПЦК, на името на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК, или на името на депозитаря, действащ от името на ПКИПЦК, в субект, посочен в член 18, параграф 1, буква а), б) или в) от Директива 2006/73/ЕО на Комисията (8). Поради това следва да бъдат приети подробни разпоредби относно мониторинга върху паричния поток, за да се осигури ефективно и съгласувано ниво на защита за инвеститорите. Когато следи за осчетоводяването на средствата на инвеститорите по паричните сметки, депозитарят следва да отчита принципите, установени в член 16 от посочената директива.

(16)

За предотвратяване на паричните преводи, извършвани с цел измама, парични сметки, свързани с уреждането на сделки на ПКИПЦК, не следва да бъдат откривани без знанието на депозитаря.

(17)

Всички активи на ПКИПЦК под попечителство следва да могат да бъдат разграничени от собствените активи на депозитаря, а притежаването им от въпросното ПКИПЦК следва по всяко време да може да бъде идентифицирано. С това изискване следва да се осигури допълнително ниво на защита за инвеститорите в случай на неизпълнение от страна на депозитаря.

(18)

В допълнение към съществуващото задължение за съхранение на активите, принадлежащи на ПКИПЦК, следва да се извършва разграничение между активи, които могат или съответно не могат да бъдат под попечителство, като към последните се прилагат изискванията за водене на регистри и проверка на собствеността. Групата от активи, които могат да бъдат под попечителство, следва да бъде ясно разграничена, тъй като задължението за връщане на загубените активи следва да се прилага само към тази конкретна категория активи.

(19)

Активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, не следва да бъдат повторно използвани от депозитаря или от трето лице, на което е делегирана попечителската функция, за тяхна сметка. Повторното използване на активите за сметка на ПКИПЦК следва да подлежи на определени условия.

(20)

Необходимо е да се определят приложимите условия за делегиране на задълженията за попечителство на депозитаря на трето лице. Делегирането и пределегирането следва да бъдат обективно оправдани и към тях следва да се прилагат строги изисквания във връзка с пригодността на третото лице, на което е възложена делегираната функция, както и във връзка с необходимите умения, грижа и внимание, които депозитарят следва да прояви при избора, определянето и проверката на дейността на това трето лице. За постигане на еднообразни пазарни условия и еднакво високо ниво на защита на инвеститорите тези условия следва да се съгласуват с приложимите по Директива 2011/61/ЕС. Следва да бъдат приети разпоредби, с които да се гарантира, че третите лица, на които са делегирани функции за попечителство, разполагат с необходимите средства за изпълнение на своите задължения и че отделят активите на ПКИПЦК.

(21)

Когато централен депозитар на ценни книжа (ЦДЦК), както е определен в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9), или ЦДЦК, установен в трета държава, предоставя услуги за управление на система за сетълмент на ценни книжа; както и поне първоначална регистрация в система за безналични ценни книжа посредством първоначално кредитиране; или предоставяне и поддържане на сметки за ценни книжа на най-високо ниво; както се посочва в раздел А от приложението към посочения регламент, предоставянето на тези услуги от съответния ЦДЦК по отношение на ценните книжа на ПКИПЦК, които са регистрирани първоначално в система за безналични ценни книжа посредством първоначално кредитиране от съответния ЦДЦК, не следва да се счита за делегиране на попечителски функции. Въпреки това, ако попечителството върху ценните книжа на ПКИПЦК бъде възложено на ЦДЦК или на ЦДЦК, установен в трета държава, това следва да се счита за делегиране на попечителски функции.

(22)

Третото лице, на което е делегирано съхранението на активи, следва да може да поддържа омнибус сметка, т.е. обща сметка с подразделения за множество ПКИПЦК.

(23)

Когато попечителството е делегирано на трето лице, е необходимо също така да се гарантира, че спрямо въпросното трето лице се прилагат специфични изисквания за ефективно пруденциално регулиране и надзор. В допълнение следва да се извършват редовни външни одити, за да се гарантира, че финансовите инструменти са във владение на третото лице, на което е делегирано попечителството.

(24)

С цел да се осигури постоянно високо ниво на защита за инвеститорите, следва да бъдат приети разпоредби по отношение на поведението и управлението на конфликти на интереси и те следва да се прилагат във всички ситуации, включително и при делегиране на задълженията за съхранение. С тези правила следва по-специално да се осигури ясно разпределение на задачите и функциите между депозитаря, ПКИПЦК и управляващото дружество или инвестиционното дружество.

(25)

С цел да се осигури високо ниво на защита за инвеститорите и да се гарантира подходящо ниво на пруденциално регулиране и текущ контрол, е необходимо да се установи изчерпателен списък на субектите, които отговарят на условията да действат като депозитари. Тези субекти следва да бъдат ограничени до национални централни банки, кредитни институции и други юридически лица, които съгласно правото на държавите членки са оправомощени да извършват депозитарни дейности по настоящата директива, които са предмет на пруденциален надзор и изисквания за капиталова адекватност, не по-малки от изискванията, изчислени в зависимост от избрания подход в съответствие с член 315 или член 317 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10), притежават собствен капитал, чийто размер е не по-малък от размера на началния капитал по член 28, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) и имат седалище или клон в държавата членка по произход на ПКИПЦК.

(26)

Необходимо е да се посочи и поясни отговорността на депозитаря на ПКИПЦК в случай на загуба на финансов инструмент под попечителство. При загуба на финансов инструмент под попечителство депозитарят следва да бъде задължен да възстанови на ПКИПЦК финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност. В случай на загуба на активи не се предвижда освобождаване от отговорност освен когато депозитарят може да докаже, че загубата е резултат от „външно събитие, което е извън неговия разумен контрол и чиито последици не биха могли да бъдат предотвратени, дори ако бяха положени всички разумни усилия за предотвратяването им“. Във връзка с това депозитарят следва да не може да се позовава на вътрешни събития, като извършена измама от страна на служител, за да се освободи от отговорност.

(27)

Депозитарят следва да носи отговорност, когато е делегирал попечителски дейности на трето лице и финансовите инструменти, върху които третото лице осъществява попечителство, бъдат загубени. В случай на загуба на инструмент, върху който се осъществява попечителство, депозитарят следва да възстанови финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност, дори и ако загубата е настъпила при трето лице, на което е делегирано попечителство. Депозитарят следва да се освобождава от отговорност единствено когато може да докаже, че загубата е резултат от външно събитие, което е било извън неговия разумен контрол и чиито последици са били неизбежни въпреки всички разумни усилия за предотвратяването им. Във връзка с това депозитарят следва да не може да се позовава на вътрешни събития, като извършена измама от страна на служител, за да се освободи от отговорност. При загуба на активи от депозитар или трето лице, на което е делегирано попечителство, не следва да се допуска освобождаване от отговорност по силата на нормативен акт или договор.

(28)

Всеки инвеститор в ПКИПЦК следва да може да завежда, пряко или непряко чрез управляващото или инвестиционното дружество, жалби по отношение на отговорността на своя депозитар. Правото да бъде получено обезщетение от депозитаря не следва да зависи от правно-организационната форма на ПКИПЦК (договорен или корпоративен тип), нито от правния характер на отношенията между депозитаря, управляващото дружество и притежателите на дялове. Правото на притежателите на дялове да търсят отговорност от депозитаря не следва да води до дублиране на обезщетенията или до неравно третиране на притежателите на дялове.

(29)

Без да се засяга настоящата директива, депозитарите не следва да бъдат възпрепятствани да вземат мерки за покриване на щетите и загубите на ПКИПЦК и на притежателите на дялове в ПКИПЦК. По-конкретно, такива мерки не следва да представляват освобождаване от отговорност на депозитаря, да водят до прехвърляне или каквато и да било промяна на отговорността на депозитаря, нито следва да нарушават правата на инвеститорите, включително правото на обезщетение.

(30)

На 12 юли 2010 г. Комисията предложи изменения на Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12) с оглед да се осигури високо ниво на защита на инвеститорите в ПКИПЦК, когато депозитарят не може да изпълни задълженията си. Това предложение е допълнено чрез поясняване на задълженията и обхвата на отговорността на депозитаря и третото лице, на което са делегирани функции по съхранение в настоящата директива.

(31)

Комисията се приканва да анализира при какви ситуации неуспехът на депозитар на ПКИПЦК или на трето лице, на което са делегирани функции по попечителство, би могъл да доведе до загуби за притежателите на дялове в ПКИПЦК, които не подлежат на възстановяване по силата на настоящата директива, да анализира допълнително какви мерки биха били подходящи, за да се гарантира високо ниво на защита на инвеститорите, независимо от веригата на посредничество между инвеститора и прехвърлимите ценни книжа, засегнати от неуспеха, и да представи констатациите си на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

Необходимо е да се гарантира, че спрямо депозитарите се прилагат едни и същи изисквания независимо от правно-организационната форма на ПКИПЦК. Чрез съгласуването на изискванията следва да се повиши правната сигурност, да се увеличи защитата на инвеститорите и да се допринесе за създаването на еднообразни пазарни условия. Комисията не е била уведомявана за използването от страна на инвестиционно дружество на дерогацията от общото задължение за поверяване на активите на депозитар. Следователно изискванията, предвидени в Директива 2009/65/ЕО по отношение на депозитаря на инвестиционно дружество, следва да се считат за излишни.

(33)

Въпреки че в настоящата директива се определя минимален набор от правомощия, които компетентните органи следва да имат, тези правомощия трябва да се упражняват в рамките на цялостната система на националното право, която да гарантира спазването на основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот. За упражняването на тези правомощия, които могат да доведат до сериозна намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, жилището и тайната на съобщенията, държавите членки следва да разполагат с адекватни и ефективни предпазни мерки срещу злоупотреби, включително при необходимост предварително разрешение от съдебните органи на съответната държава членка. Държавите членки следва да дадат възможност компетентните органи да упражняват такива правомощия за намеса до степента, необходима за правилното разследване на тежки случаи, когато няма еквивалентни средства за ефективното постигане на същия резултат.

(34)

Съществуващите записи на телефонни разговори и записи на трафик на данни от ПКИПЦК, управляващи дружества, инвестиционни дружества, депозитари или други субекти, регулирани от настоящата директива, както и съществуващите телефонни записи и записи на трафик на данни от телекомуникационните оператори представляват решаващо, а понякога и единственото доказателство за установяване и доказване на наличието на нарушения на националното право, с което е транспонирана настоящата директива, както и за проверка на спазването от страна на ПКИПЦК, управляващите дружества, инвестиционните дружества, депозитарите или други субекти, регулирани от настоящата директива, на изискванията за защита на инвеститорите и на другите изисквания, установени в настоящата директива и в мерките за нейното прилагане, приети съгласно нея. Във връзка с това компетентните органи следва да могат да изискват съществуващите записи на телефонни разговори, електронни съобщения и записи на трафик на данни, притежавани от ПКИПЦК, управляващи дружества, инвестиционни дружества, депозитари или други субекти, регулирани от настоящата директива.

Достъпът до телефонни записи и записи на данни е необходим за установяването и санкционирането на нарушенията на изискванията, определени в настоящата директива и мерките за изпълнението ѝ. С цел да се въведе равнопоставеност в рамките на Съюза по отношение на достъпа до съществуващи телефонни записи и записи на трафик на данни, съхранявани от телекомуникационен оператор, или до съществуващи записи на телефонни разговори и записи на трафик на данни, притежавани от ПКИПЦК, управляващи дружества, инвестиционни дружества, депозитари или други субекти, регулирани от настоящата директива, компетентните органи следва в съответствие с националното право да бъдат в състояние да изискват съществуващите телефонни записи и съществуващите записи на трафик на данни, съхранявани от телекомуникационен оператор, доколкото това е разрешено съгласно националното право, както и съществуващите записи на телефонни разговори и съществуващите записи на трафик на данни, притежавани от ПКИПЦК, управляващи дружества, инвестиционни дружества, депозитари или други субекти, регулирани от настоящата директива, в случаите, когато съществува основателно подозрение, че такива записи, които са свързани с предмета на проверката или разследването, могат да бъдат от значение за доказване на нарушения на изискванията, предвидени в настоящата директива и в мерките за нейното прилагане. Достъпът до телефонни записи и записи на трафик на данни, съхранявани от телекомуникационен оператор, не следва да обхваща съдържанието на гласови съобщения по телефона.

(35)

Една стабилна пруденциална и етична рамка за финансовия сектор следва да се основава на стабилни режими за надзор, разследване и санкции. За тази цел компетентните органи следва да разполагат с достатъчни правомощия за действие и да могат да разчитат на равностойни, силни и възпиращи режими за санкции във връзка с нарушенията на настоящата директива. Преглед на съществуващите правомощия за налагане на санкции и на практическото им прилагане с цел да се насърчи сближаването на санкциите в целия диапазон от надзорни дейности се прави в съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“. Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да налагат имуществени санкции, които са достатъчно високи, за да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, така че да компенсират очакваните ползи вследствие нарушаване на изискванията, предвидени в настоящата директива.

(36)

Макар че нищо не препятства държавите членки да определят правила за административни санкции и наказателни санкции за едно и също нарушение, от държавите членки не следва да се изисква да създават разпоредби за административни санкции за нарушения по настоящата директива, когато те са обект на националното наказателно право. В съответствие с националното право държавите членки не следва да бъдат задължени да налагат и административни, и наказателни санкции за едно и също нарушение, но те могат да налагат такива санкции, ако националното право им позволява това. Независимо от това запазването на наказателните вместо административни санкции за нарушения на разпоредбите на настоящата директива не следва да отслабва или по друг начин да засяга способността на компетентните органи да си сътрудничат с компетентните органи на други държави членки да получават достъп или да обменят своевременно информация с тези компетентни органи за целите на настоящата директива, включително след сезиране на компетентните съдебни органи за съответните нарушения с оглед на наказателно преследване. Държавите членки следва да могат да решат да не определят правила за административни санкции за нарушения, които са обхванати от националното наказателно право. Възможността държавите членки да налагат наказателни санкции вместо или в допълнение на административните санкции не следва да се използва за заобикаляне на режима за санкции по настоящата директива.

(37)

За да се осигури последователно прилагане във всички държави членки, при определянето на вида на административните санкции или мерки и размера на административните имуществени санкции, от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че компетентните им органи вземат предвид всички имащи отношение обстоятелства.

(38)

За да се подсили възпиращото им въздействие върху обществото като цяло и с оглед на неговата информираност относно нарушенията на правилата, които могат да попречат на защитата на инвеститорите, санкциите следва да бъдат публикувани, освен при някои точно определени обстоятелства. С цел да се осигури съответствие с принципа на пропорционалност, санкциите следва да бъдат публикувани при запазване на анонимността, когато публикуването би причинило непропорционална вреда на засегнатите страни.

(39)

За да се предостави възможност на ЕОЦКП да засили още повече последователността при резултатите от надзора в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010, всички публично оповестени санкции следва едновременно да се докладват на ЕОЦКП, който следва също така да публикува годишен доклад относно всички наложени санкции.

(40)

Компетентните органи следва да получат необходимите разследващи правомощия и следва да създават ефективни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали за възможни или извършени нарушения. Информацията за потенциални или действително извършени нарушения следва да допринася и за ефективното изпълнение на задачите на ЕОЦКП в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010. Във връзка с това комуникационните канали за докладване на тези потенциални или действително извършени нарушения следва също да бъдат създадени от ЕОЦКП. Информацията за потенциални или действително извършени нарушения, съобщена на ЕОЦКП, следва да се използва единствено за целите на изпълнението на задачите на ЕОЦКП в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(41)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава признатите принципи в Хартата, както са залегнали в ДФЕС.

(42)

За да се гарантира, че целите на настоящата директива са постигнати, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за определяне на елементите, които трябва да бъдат включени в стандартното споразумение между депозитар и управляващо дружество или инвестиционно дружество, условията за упражняване на депозитарните функции, включително типа финансови инструменти, които следва да бъдат включени в обхвата на извършваните от депозитаря попечителски услуги, условията, при които депозитарят може да упражнява своите попечителски задължения спрямо финансови инструменти, регистрирани в централен депозитар, и условията, при които депозитарят следва да съхранява финансовите инструменти, издадени поименно и регистрирани при емитент или в друга регистрационна система, задълженията за полагане на дължима грижа на депозитарите, задължението за отделяне, условията и обстоятелствата, при които финансовите инструменти под попечителство се считат за загубени, както и кои събития се считат за външни и извън контрола на депозитаря, чиито последици не биха могли да бъдат предотвратени, дори ако бяха положени всички разумни усилия за предотвратяването им. Нивото на защита на инвеститорите, предвидено в тези делегирани актове, следва да бъде поне толкова високо, колкото предвиденото в делегираните актове, приети по силата на Директива 2011/61/ЕС. От особена важност е по време на подготвителна си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(43)

Като част от цялостния си преглед на функционирането на Директива 2009/65/ЕО Комисията, като взема предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (13), преразглежда ограниченията на експозицията към контрагенти, приложими към сделките с деривати, като взема предвид необходимостта да се създадат подходящи категоризации за тези ограничения, така че деривати със сходни рискови характеристики да се третират по един и същ начин.

(44)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи (14) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(45)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно повишаване на доверието на инвеститорите в ПКИПЦК чрез укрепване на изискванията относно задълженията и отговорността на депозитарите и политиките за възнагражденията на управляващите и инвестиционните дружества и чрез въвеждане на общи стандарти за санкциониране на главните нарушения на настоящата директива, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерките в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(46)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 23 ноември 2012 г. (16)

(47)

Поради това Директива 2009/65/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

В член 2, параграф 1 се добавят следните букви:

(17)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).“"

2)

Вмъкват се следните членове:

„Член 14а

1.   Държавите членки изискват от управляващите дружества да установят и прилагат политики и практики за възнагражденията, които отговарят и насърчават разумното и ефективно управление на риска и не поощряват поемането на риск, несъобразено с рисковите профили, правилата или учредителните документи на управляваните от тях ПКИПЦК, и не засягат изпълнението на задължението на управляващото дружество да действа в най-добър интерес на ПКИПЦК.

2.   Политиките и практиките за възнагражденията обхващат постоянната и променливата част на заплатите и пенсионните права по преценка на работодателя.

3.   Политиките и практиките за възнагражденията се прилагат за категориите персонал — включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, и служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковите профили на управляващите дружества или на управляваните от тях ПКИПЦК.

4.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП издава насоки за компетентните органи или участниците на финансовите пазари относно лицата, посочени в параграф 3 от настоящия член, и прилагането на принципите, посочени в член 14б. Тези насоки отчитат принципите на разумните политики за възнагражденията, посочени в Препоръка 2009/384/ЕО на Комисията (18), размера на управляващото дружество и на управляваните от него ПКИПЦК, вътрешната им организация, както и естеството, обхвата и сложността на техните дейности. В процеса на разработване на насоките ЕОЦКП си сътрудничи тясно с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган, ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (19), с цел да се осигури съгласуваност с разработените за други сектори на финансовите услуги изисквания, по-специално по отношение на кредитните институции и инвестиционните посредници.

Член 14б

1.   При разработването и прилагането на политиките за възнагражденията, посочени в член 14а, управляващите дружества съблюдават следните принципи по начин и до степен, подходящи за техния размер, вътрешна организация и за характера, обхвата и сложността на тяхната дейност:

2.   В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП може да поиска от компетентните органи информация за политиките и практиките за възнагражденията, посочени в член 14а от настоящата директива.

ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕБО, включва в насоките си относно политиката за възнагражденията разпоредби за това как да се прилагат различните принципи за възнаграждение по сектори, като например предвидените в Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (20) и в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21), когато служителите или други категории персонал извършват услуги, за които важат различни принципи за възнаграждение по сектори.

3.   Принципите, предвидени в параграф 1, се прилагат за облаги от всякакъв вид, изплащани от управляващото дружество, за всички суми, изплащани пряко от самите ПКИПЦК, включително такси за постигнати резултати, и за всяко прехвърляне на дялове или акции от ПКИПЦК в полза на тези категории персонал — включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, и служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковите профили на управляващите дружества или на управляваните от тях ПКИПЦК.

4.   Управляващите дружества, които са значими от гледна точка на размера си или на размера на управляваните от тях ПКИПЦК, на вътрешната си организация и на естеството, обхвата и сложността на дейността си, създават комитет по възнагражденията. Комитетът по възнагражденията се създава по начин, който му позволява да прави компетентна и независима преценка на политиките и практиките за възнагражденията, както и на въведените стимули за управление на риска.

Комитетът по възнагражденията, създаден, където е уместно, в съответствие с насоките на ЕОЦКП, посочени в член 14а, параграф 4, отговаря за подготвянето на решения относно възнагражденията, включително онези от тях, които имат последици за риска и управлението на риска на съответните управляващи дружества или ПКИПЦК, и които трябва да бъдат взети от ръководния орган в изпълнение на надзорната му функция. Комитетът по възнагражденията се председателства от член на ръководния орган, който няма изпълнителни функции в съответното управляващо дружество. Членовете на комитета по възнагражденията са членове на ръководния орган, които нямат изпълнителни функции в съответното управляващо дружество.

Ако националното право предвижда в ръководния орган да бъдат представени и служителите, комитетът по възнагражденията включва един или повече представители на служителите. При изготвянето на решенията си комитетът по възнагражденията отчита дългосрочния интерес на инвеститорите и другите заинтересовани страни и обществения интерес.

(18)  Препоръка 2009/384/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 22)."

(19)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12)."

(20)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1)."

(21)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).“"

3)

В член 20, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

4)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

1.   Инвестиционното дружество и управляващото дружество — за всеки един от управляваните от него взаимни фондове, гарантират, че в съответствие с настоящата глава е бил определен един депозитар.

2.   Определянето на депозитаря се удостоверява с писмен договор.

Този договор, inter alia, урежда обмена на информация, считан за необходим с цел да се позволи на депозитаря да изпълнява функциите си по отношение на ПКИПЦК, за които е определен за депозитар, както е предвидено в настоящата директива и в други приложими законови, подзаконови и административни разпоредби.

3.   Депозитарят:

4.   Депозитарят осигурява извършването на подходящ мониторинг на паричните потоци на ПКИПЦК и в частност, че всички плащания, извършени от инвеститорите или от тяхно име при записването на дялове на ПКИПЦК, са получени и че всички парични средства на ПКИПЦК са осчетоводени по парични сметки, които:

Когато паричните сметки са открити на името на депозитар, действащ от името на ПКИПЦК, по тези сметки не се осчетоводяват паричните средства на субекта, посочен в първа алинея, буква б), и собствените парични средства на депозитаря.

5.   Активите на ПКИПЦК се поверяват на депозитар за съхранение, като:

6.   Депозитарят предоставя редовно на управителното дружество или инвестиционното дружество пълен опис на всички активи на ПКИПЦК.

7.   Активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, не се използват повторно от депозитаря или от трето лице, на което е делегирана попечителска функция, за тяхна сметка. Повторното използване включва всякакви трансакции с активи под попечителство, включително, но не само, прехвърляне, залог, продажба и даване назаем.

Повторното използване на активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, е разрешено, при условие че:

Пазарната стойност на обезпечението винаги трябва да възлиза най-малко на пазарната стойност на повторно използваните активи плюс премията.

8.   Държавите членки гарантират, че в случай на неплатежоспособност на депозитар и/или установено в Съюза трето лице, на което е делегирано попечителство върху активите на ПКИПЦК, активите на ПКИПЦК под попечителство не могат да бъдат разпределени между или реализирани в полза на кредиторите на този депозитар и/или на такова трето лице.

(22)  Директива 2006/73/ЕО на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 26).“"

5)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

1.   Депозитарят не делегира на трети лица функциите, посочени в член 22, параграфи 3 и 4.

2.   Депозитарят може да делегира на трети лица своите функции, посочени в член 22, параграф 5, само когато:

3.   Функциите, посочени в член 22, параграф 5, могат да се делегират от депозитаря на трето лице само когато това трето лице, постоянно в хода на изпълнението на делегираните му задачи:

Независимо от първа алинея, буква б), подточка i), когато съгласно правото на трета държава се изисква определени финансови инструменти да се държат под попечителство от местен субект и никой от местните субекти не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в посочената буква, депозитарят може да делегира своите функции на такъв местен субект само до степента, до която това се изисква от правото на същата трета държава и само докато няма местни субекти, които отговарят на изискванията за делегиране, и единствено когато:

Третото лице може на свой ред да пределегира тези функции при спазване на същите условия. В такъв случай член 24, параграф 2 се прилага mutatis mutandis към съответните страни.

4.   За целите на настоящия член предоставянето на услуги, посочено в Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23), от системи за сетълмент на ценни книжа, определени за целите на същата директива, или предоставянето на подобни услуги от системи за сетълмент на ценни книжа на трети държави не се счита за делегиране на поверени попечителски функции.

(23)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).“"

6)

Член 23 се изменя, както следва:

7)

Член 24 се заменя със следното:

„Член 24

1.   Държавите членки гарантират, че депозитарят носи отговорност пред ПКИПЦК и пред притежателите на дялове в ПКИПЦК за загубата, от депозитаря или от трето лице, на което е делегирано попечителството върху държаните финансови инструменти в съответствие с член 22, параграф 5, буква а).

Държавите членки гарантират, че в случай на загуба на финансов инструмент под попечителство депозитарят възстановява без неоправдано забавяне финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност на ПКИПЦК или на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК. Депозитарят не носи отговорност, ако може да докаже, че загубата е вследствие на външно събитие, което е извън неговия контрол, чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им.

Държавите членки гарантират, че депозитарят носи също отговорност пред ПКИПЦК и пред инвеститорите в ПКИПЦК за всяка друга загуба, претърпяна от тях, вследствие на проявена небрежност от страна на депозитаря или умишлено неизпълнение на неговите задължения съгласно настоящата директива.

2.   Делегирането по член 22а не засяга посочената в параграф 1 отговорност на депозитаря.

3.   Посочената в параграф 1 отговорност на депозитаря не се изключва, нито се ограничава по силата на споразумение.

4.   Всяко споразумение, което противоречи на параграф 3, е нищожно.

5.   Притежателите на дялове в ПКИПЦК могат да се позовават на отговорността на депозитаря пряко или косвено чрез управляващото дружество или инвестиционното дружество, при условие че това не води до дублиране на обезщетенията или до неравно третиране на притежателите на дялове.“

8)

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

1.   Едно и също дружество не може да извършва дейност като управляващо дружество и като депозитар. Едно и също дружество не може да извършва дейност като инвестиционно дружество и като депозитар.

2.   При изпълнение на съответните си функции управляващото дружество и депозитарят действат честно, коректно, професионално, независимо и единствено в интерес на ПКИПЦК и на инвеститорите в ПКИПЦК. При изпълнение на съответните си функции инвестиционното дружество и депозитарят действат честно, коректно, професионално, независимо и единствено в интерес на инвеститорите в ПКИПЦК.

Депозитарят не извършва дейности по отношение на ПКИПЦК или на управляващото дружество, действащо от името на ПКИПЦК, които могат да породят конфликти на интереси между ПКИПЦК, инвеститорите в ПКИПЦК, управляващото дружество и депозитаря, освен ако депозитарят не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от своите други евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани пред инвеститорите в ПКИПЦК.“

9)

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

1.   Законът или уставът на взаимния фонд посочват условията за смяна на управляващото дружество и на депозитаря, както и правилата за осигуряване на защита на притежателите на дялове в случай на такава смяна.

2.   Законът или учредителните актове на инвестиционното дружество посочват условията за смяна на управляващото дружество и на депозитаря, както и правилата за осигуряване на защита на притежателите на дялове в случай на такава смяна.“

10)

Вмъкват се следните членове:

„Член 26а

При поискване депозитарят предоставя на своите компетентни органи достъп до всяка информация, която е получил при изпълнение на задълженията си и която може да бъде необходима на неговите компетентни органи или на компетентните органи на ПКИПЦК или на управляващото дружество.

Ако компетентните органи на ПКИПЦК или на управляващото дружество на ПКИПЦК са различни от тези на депозитаря, компетентните органи на депозитаря предоставят незабавно получената информация на компетентните органи на ПКИПЦК и на управляващото дружество.

Член 26б

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 112а за определяне на:

11)

В член 30 първата алинея се заменя със следното:

„Членове 13 — 14б се прилагат mutatis mutandis за инвестиционни дружества, които не са посочили управляващо дружество, получило разрешение в съответствие с настоящата директива.“

12)

Раздел 3 от глава V се заличава.

13)

Член 69 се изменя, както следва:

14)

Член 78 се изменя, както следва:

15)

В член 98, параграф 2 буква г) се заменя със следното:

16)

Член 99 се заменя със следното:

„Член 99

1.   Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи, посочени в член 98, и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателни санкции, държавите членки определят правила относно административните санкции и други административни мерки, които да бъдат налагани на дружества и лица във връзка с нарушаване на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези правила.

Когато държавите членки решат да не определят правила за административни санкции за нарушения, които попадат в приложното поле на националното наказателно право, те съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

Административните санкции и другите административни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

До 18 март 2016 г. държавите членки съобщават на Комисията и ЕОЦКП законовите, подзаконовите и административните разпоредби за транспониране на настоящия член, включително относимите разпоредби от наказателното право. Държавите членки съобщават без неоправдано забавяне на Комисията и ЕОЦКП всички последващи изменения на тези разпоредби.

2.   Когато държавите членки са решили, в съответствие с параграф 1, да определят наказателни санкции за нарушения на разпоредбите, посочени в този параграф, те правят необходимото за въвеждане на подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия за установяване на връзка със съдебните органи в рамките на своята юрисдикция с цел да получат конкретна информация за наказателните разследвания или производства, започнати във връзка с евентуални нарушения на настоящата директива, както и да предоставят тази информация на други компетентни органи и ЕОЦКП в изпълнение на задължението за сътрудничество помежду си и с ЕОЦКП за целите на настоящата директива.

Компетентните органи могат също да си сътрудничат с компетентните органи на други държави членки по отношение на улесняването на събирането на имуществени санкции.

3.   Като част от своя цялостен преглед на функционирането на настоящата директива Комисията преразглежда, не по-късно от 18 септември 2017 г., прилагането на административните и наказателните санкции и по-специално необходимостта от по-нататъшно хармонизиране на административните санкции, предвидени за нарушаване на изискванията, предвидени в настоящата директива.

4.   Компетентният орган може да откаже да действа при искане за информация или искане да сътрудничи на разследването само в следните изключителни обстоятелства, а именно когато:

5.   Държавите членки гарантират, че когато задълженията се прилагат за ПКИПЦК, управляващи дружества, инвестиционни дружества или депозитари, в случай на нарушение на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, на членовете на ръководния орган и на други физически лица, които носят отговорност по националното право за нарушението, могат да бъдат налагани административни санкции или мерки в съответствие с националното право.

6.   В съответствие с националното право държавите членки гарантират, че във всички случаи по параграф 1 административните санкции и другите административни мерки, които може да бъдат наложени, включват най-малко следното:

7.   Държавите членки могат да оправомощават компетентните органи съгласно националното право да налагат други видове санкции в допълнение към тези, посочени в параграф 6, или да налагат имуществени санкции, надвишаващи размерите, посочени в параграф 6, букви д), е) и ж).

(25)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).“"

17)

Вмъкват се следните членове:

„Член 99а

Държавите членки гарантират, че техните законови, подзаконови или административни разпоредби за транспониране на настоящата директива предвиждат санкции, по-специално ако:

Член 99б

1.   Държавите членки осигуряват компетентните органи да публикуват без излишно забавяне всички необжалвани решения за налагане на административна санкция или мярка за нарушения на националните разпоредби, с които е транспонирана настоящата директива, на официалните си интернет страници, след като лицето, на което санкцията или мярката е наложена, бъде информирано за това решение. При публикуването се дава най-малко информация за вида и естеството на нарушението и самоличността на отговорните лица. Това задължение не се отнася до решенията за налагане на мерки, свързани с разследване.

Когато обаче компетентният орган счита, че публикуването на идентификационни данни за юридическите лица или на лични данни за физическите лица е непропорционално спрямо тежестта на нарушението, на база извършена оценка на всеки отделен случай относно пропорционалността на публикуването на такива данни, или когато публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, държавите членки правят необходимото компетентните органи да постъпят по един от следните начини:

В случай че бъде взето решение за анонимно публикуване на дадена санкция или мярка, публикуването на съответните данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се смята, че в рамките на този срок основанията за анонимното публикуване ще престанат да бъдат валидни.

2.   Компетентните органи информират ЕОЦКП относно всички административни санкции, които са наложени, но не са публикувани в съответствие с параграф 1, алинея втора, буква в), включително всяко такова обжалване и резултата от него. Държавите членки правят необходимото компетентните органи да получат информация и окончателното съдебно решение във връзка с всяка наложена наказателна санкция и да го представят на ЕОЦКП. ЕОЦКП поддържа централна база данни на санкциите, които са му съобщени, единствено за целите на обмена на информация между компетентните органи. Тази база данни е достъпна само за компетентните органи и се актуализира въз основа на предоставената от тях информация.

3.   Когато решението за налагане на санкция или мярка подлежи на обжалване пред съответните съдебни или други органи, компетентните органи публикуват също така незабавно на официалната си интернет страница тази информация и всяка последваща информация за резултатите от това обжалване. Всяко решение, с което се отменя предишно решение за налагане на санкция или мярка също се публикува.

4.   Компетентните органи правят необходимото публикуваната съгласно настоящия член информация да остане на тяхната официална интернет страница за срок от най-малко пет години от публикуването ѝ. Личните данни, съдържащи се в публикуваната информация, са достъпни на официалната интернет страница на компетентния орган единствено в рамките на срока, необходим съгласно приложимите правила за защита на данните.

Член 99в

1.   Държавите членки гарантират, че при определянето на вида административни санкции или мерки и размера на административните имуществени санкции компетентните органи гарантират, че те са ефективни, пропорционални и възпиращи и отчитат всички целесъобразни обстоятелства, включително, когато е подходящо:

2.   При упражняване на правомощията си да налагат санкции по член 99 компетентните органи си сътрудничат тясно, за да се гарантира, че надзорните и разследващите правомощия и административните санкции постигат желаните резултати в съответствие с целите на настоящата директива. Те също така координират действията си с цел да се избегне евентуално дублиране и припокриване на надзорни и разследващи правомощия и на административни санкции и мерки при трансгранични случаи в съответствие с член 101.

Член 99г

1.   Държавите членки установяват ефективни и надеждни механизми, с които да се насърчава подаването на сигнали до компетентните органи за потенциални или действително извършени нарушения на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива, включително сигурни канали за комуникация за подаване на сигнали за подобни нарушения.

2.   Механизмите по параграф 1 включват най-малко:

3.   ЕОЦКП осигурява един или повече сигурни канали за комуникация за подаване на сигнали за нарушения на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива. ЕОЦКП гарантира, че тези сигурни канали за комуникация са съобразени с параграф 2, букви а) – г).

4.   Държавите членки гарантират, че подаването на сигнали от служители на инвестиционни дружества, управляващи дружества и депозитари, посочени в параграфи 1 и 3, не се счита за нарушение на ограничение за разкриване на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба, и не поражда никаква отговорност във връзка със сигнала за лицето, което го подава.

5.   Държавите членки изискват от управляващите дружества, инвестиционните дружества и депозитарите да разполагат с необходимите процедури, за да могат служителите им да сигнализират за нарушения на вътрешно равнище по определен, самостоятелен и независим ред.

Член 99д

1.   Компетентните органи ежегодно предоставят на ЕОЦКП обобщена информация относно всички санкции и други мерки, наложени в съответствие с член 99. ЕОЦКП публикува тази информация в годишен доклад.

2.   Когато компетентният орган е оповестил публично административни санкции или мерки, той едновременно с това съобщава тези административни санкции или мерки на ЕОЦКП. Когато публикуваната санкция или мярка се отнася до управляващо или инвестиционно дружество, ЕОЦКП добавя препратка към публикуваната санкция или мярка в списъка на управляващите дружества, публикуван съгласно член 6, параграф 1.

3.   ЕОЦКП разработва проект на технически стандарти за изпълнение, за да се определят процедурите и формулярите за предоставяне на информацията по настоящия член.

ЕОЦКП представя на Комисията проекти на посочените технически стандарти за изпълнение до 18 септември 2015 г.

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(26)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).“"

18)

Вмъква се следният член:

„Член 104а

1.   Държавите членки прилагат Директива 95/46/ЕО по отношение на обработката на лични данни, извършвана в държавите членки в съответствие с настоящата директива.

2.   Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (27) се прилага по отношение на обработката на лични данни, извършвана от ЕОЦКП съгласно настоящата директива.

(27)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).“"

19)

В член 12, параграф 3, член 14, параграф 2, член 43, параграф 5, член 51, параграф 4, член 60, параграф 6, член 61, параграф 3, член 62, параграф 4, член 64, параграф 4, член 75, параграф 4, член 78, параграф 7, член 81, параграф 2, член 95, параграф 1 и член 111, думите: „в съответствие с член 112, параграфи 2, 3 и 4 и при спазване на условията по членове 112а и 112б“ се заменят с думите „в съответствие с член 112а“.

20)

В член 50а думите „в съответствие с член 112а и при условията на членове 112б и 112в“ се заменят с думите „в съответствие с член 112а“.

21)

В член 52, параграф 4, трета алинея позоваването на „член 112, параграф 1“ се заменя с позоваване на „член 112“.

22)

Член 112 се заменя със следното:

„Член 112

Комисията се подпомага от Европейския комитет за ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията (28).

(28)  Решение 2001/528/ЕО на Комисията от 6 юни 2001 г. за създаване на Европейския комитет по ценни книжа (ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45).“"

23)

Член 112а се заменя със следното:

„Член 112а

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 12, 14, 43, 60, 61, 62, 64, 75, 78, 81, 95 и 111, се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от 4 януари 2011 г.

Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 26б, се предоставя на Комисията за срок от четири години, считано от 17 септември 2014 г.

Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 50а, се предоставя на Комисията за срок от четири години, считано от 21 юли 2011 г.

Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 51, се предоставя на Комисията за срок от четири години, считано от 20 юни 2013 г.

Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу такова продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 12, 14, 26б, 43, 50a, 51, 60, 61, 62, 64, 75, 78, 81, 95 и 111, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно членове 12, 14, 26б, 43, 50a, 51, 60, 61, 62, 64, 75, 78, 81, 95 и 111, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

24)

Член 112б се заличава.

25)

В приложение I, списък A точка 2 се заменя със следното: