31.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 228/29

(1)

Третият етап на икономическия и паричен съюз (ИПС) започна на 1 януари 1999 г. На своето заседание, проведено на 3 май 1998 г. в Брюксел, Съветът в състав държавни и правителствени ръководители реши, че Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 1999 г. (1)

(2)

С Решение 2000/427/ЕО (2) Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 2001 г. С Решение 2006/495/ЕО (3) Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 2007 г. С Решение 2007/503/ЕО (4) и Решение 2007/504/ЕО (5) Съветът реши, че Кипър и Малта са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 2008 г. С Решение 2008/608/ЕО (6) Съветът реши, че Словакия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2010/416/ЕС (7) Съветът реши, че Естония е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2013/387/ЕС (8) Съветът реши, че Латвия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото.

(3)

В съответствие с параграф 1 от Протокола за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към Договора за създаване на Европейската общност („Договора за ЕО“), Обединеното кралство уведоми Съвета, че не възнамерява да премине към третия етап на ИПС от 1 януари 1999 г. Това уведомление не е променяно. В съответствие с параграф 1 от Протокола за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договора за ЕО, и съгласно решението, взето от държавните и правителствените ръководители в Единбург през декември 1992 г., Дания уведоми Съвета, че няма да участва в третия етап на ИПС. Дания не е поискала започване на процедурата по член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(4)

По силата на Решение 98/317/ЕО на Швеция e предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г. (9) на Чешката република, Литва, Унгария и Полша е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г. (10) на България и Румъния е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2012 г. (11) на Хърватия е предоставена дерогация по член 139, параграф 1 от ДФЕС.

(5)

Европейската централна банка (ЕЦБ) бе учредена на 1 юли 1998 г. Европейската парична система бе заменена с валутен механизъм, чието създаване бе договорено с Резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. за установяването на валутен механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз (12). Процедурите за валутния механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз (ВМ II) бяха определени в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап на Икономическия и паричен съюз (13).

(6)

В член 140, параграф 2 от ДФЕС се предвиждат процедурите за отмяна на дерогацията за съответните държави членки. Най-малко веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 140, параграф 1 от ДФЕС.

(7)

При необходимост националните законодателства на държавите членки, включително устройствените закони на националните централни банки, се адаптират с цел да се гарантира съвместимост с членове 130 и 131 от ДФЕС и с устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка („устава на ЕСЦБ и ЕЦБ“). В докладите на Комисията и ЕЦБ се съдържа подробна оценка на съвместимостта на законодателството на Литва с членове 130 и 131 от ДФЕС и с устава на ЕСЦБ и ЕЦБ.

(8)

В съответствие с член 1 от Протокол № 13 относно критериите за конвергенция, посочени в член 140 от ДФЕС, изпълнението на критерия за ценова стабилност по член 140, параграф 1, първо тире от ДФЕС означава, че в съответната държава членка е налице устойчивост на цените и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация, която съществува в трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. За целите на критерия за ценова стабилност инфлацията се измерва с помощта на хармонизираните индекси на потребителските цени, определени в Регламент (ЕО) № 2494/95 на Съвета (14). За да се оцени изпълнението на критерия за ценова стабилност, инфлацията в определена държава членка се измерва чрез процентното изменение в средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса спрямо средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса от предходния период. В докладите на Комисията и ЕЦБ референтната стойност бе изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на темповете на инфлация на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност плюс 1,5 процентни пункта. За едногодишния период до април 2014 г. изчислената референтна стойност за инфлацията е 1,7 %, като трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност са Латвия, Португалия и Ирландия с темп на инфлация съответно 0,1 %, 0,3 % и 0,3 %. Оправдано е от списъка на държавите членки с най-добри резултати да бъдат изключени държавите членки, чиито темпове на инфлация не се смятат за подходяща референтна стойност за другите държави членки. В миналото такива случаи бяха установени в докладите за конвергенцията от 2004, 2010 и 2013 г. В настоящия момент е целесъобразно от списъка на държавите членки с най-добри резултати да се изключат Гърция, България и Кипър (15). За изчисляването на референтната стойност те се заменят от Латвия, Португалия и Ирландия — държавите членки със следващите по големина най-ниски средни темпове на инфлация.

(9)

В съответствие с член 2 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за състоянието на консолидирания държавен бюджет съгласно член 140, параграф 1, второ тире от ДФЕС се изисква към момента на прегледа на резултатите по отношение на засегнатата държава членка да няма действащо решение на Съвета в съответствие с член 126, параграф 6 от Договора за наличието на прекомерен бюджетен дефицит.

(10)

В съответствие с член 3 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за участие във валутния механизъм (ВМ) на Европейската парична система, посочен в член 140, параграф 1, трето тире от ДФЕС, е се изисква най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите държавата членка да е спазвала предвидените във ВМ нормални граници на отклонение без голямо напрежение. По-конкретно през същия период държавата членка не трябва да е извършвала по своя инициатива девалвация на двустранния централен курс на своята валута към еврото. От 1 януари 1999 г. с ВМ II се установява рамката за оценяване на изпълнението на критерия за валутния курс. При оценяването на изпълнението на този критерий в своите доклади Комисията и ЕЦБ са проучили двегодишния период до 15 май 2014 г.

(11)

В съответствие с член 4 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за конвергенция на лихвените проценти съгласно член 140, параграф 1, четвърто тире от ДФЕС се изисква за период от една година преди прегледа на резултатите дадена държава членка да е имала среден номинален дългосрочен лихвен процент, който не надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент най-много на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. За целите на критерия за конвергенция на лихвените проценти са използвани сравними лихвени проценти за 10-годишни референтни държавни облигации. За да се оцени изпълнението на критерия за лихвените проценти, в докладите на Комисията и ЕЦБ е използвана референтна стойност, изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на номиналните дългосрочни лихвени проценти на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, плюс два процентни пункта. Референтната стойност е въз основа на дългосрочните лихвени проценти в Латвия (3,3 %), Ирландия (3,5 %) и Португалия (5,9 %) и в рамките на едногодишния период до април 2014 г. е била 6,2 %.

(12)

В съответствие с член 5 от Протокол № 13 данните, използвани при оценката на изпълнението на критериите за конвергенция, се осигуряват от Комисията. Комисията осигури тези данни. Бюджетните данни бяха осигурени от Комисията въз основа на докладите на държавите членки до 1 април 2014 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета (16).

(13)

Въз основа на докладите на Комисията и ЕЦБ относно напредъка на Литва при изпълнението на нейните задължения за постигането на икономически и паричен съюз бяха направени следните заключения: