3.5.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 132/1

---

РЕШЕНИЕ № 445/2014/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 април 2014 година

за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за годините 2020 — 2033 и за отмяна на Решение № 1622/2006/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167, параграф 5, първо тире от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становищата на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) има за цел постигането на все по-тесен съюз между народите на Европа и поставя на Съюза задачата, inter alia, да допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно поставя на преден план общото културно наследство. Във връзка с това при необходимост Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки за по-добро опознаване и разпространение на културата и историята на европейските народи.

(2)

В съобщението на Комисията от 10 май 2007 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят, одобрено от Съвета с резолюция от 16 ноември 2007 г. (3) и от Европейския парламент с неговата резолюция от 10 април 2008 г. (4), се определят целите за бъдещите дейности на Съюза в областта на културата. Тези дейности следва да насърчават културното многообразие и междукултурния диалог. Те следва също и да стимулират развитието на културата като катализатор на творческото начало в рамките на стратегията за растеж и работни места и като съществен елемент от международните отношения на Съюза.

(3)

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, влязла в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, има за цел опазването и популяризирането на културното многообразие, насърчаването на взаимодействието между културите и повишаването на осведомеността за стойността на културното многообразие на местно, национално и международно равнище.

(4)	С Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се установява действиe за проявата „Европейска столица на културата“ за годините 2007 — 2019.

(5)

Оценките на европейските столици на културата, както и консултациите с обществеността за бъдещето на посоченото действие след 2019 г. показват, че то постепенно се е превърнало в една от най-амбициозните и най-високо ценени от европейските граждани културни инициативи в Европа. Следователно следва да бъде въведено ново действие за периода 2020 — 2033 година.

(6)

Освен първоначалните цели на „Европейски столици на културата“ — изтъкване на богатството и многообразието на европейските култури и общите им черти, както и стимулиране на по-голямо взаимно разбирателство между европейските граждани — градовете, които са били носители на званието „Европейска столица на културата“ („званието“), постепенно са открили допълнителни ползи от него, използвайки подсилващия му ефект за стимулиране на развитието им в по-общ план според съответните стратегии и приоритети.

(7)

Целите на действието, установено с настоящото решение следва да съответстват напълно на целите на програмата „Творческа Европа“, създадена с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) — опазване, развитие и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие, популяризиране на европейското културно наследство и засилване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството в Европа, и по-специално на аудио-визуалния сектор, с оглед на подпомагането на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Постигането на тези цели следва също така да спомага за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство и да стимулира междукултурния диалог и взаимното разбирателство.

(8)

За постигането на тези цели е важно градовете, носители на званието, да се стремят да развиват връзки между техните сектори на културата и творчеството, от една страна, и сектори като образование, научноизследователска дейност, околна среда, градско развитие или културен туризъм, от друга страна. По-специално предишни доказателства посочват потенциала на „Европейски столици на културата“ като катализатор за местното развитие и културния туризъм, както се подчертава в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, приветствано от Съвета в неговите заключения от 12 октомври 2010 г. и утвърдено от Европейския парламент в неговата резолюция от 27 септември 2011 г. (7)

(9)

Важно е също градовете, носители на званието, да се стремят да насърчават социалното приобщаване и равните възможности и да полагат всички усилия, за да гарантират възможно най-широко участие на всички елементи на гражданското общество в подготовката и осъществяването на културната програма, като специално внимание се обърне на младите хора, на маргинализираните групи и на групите в неравностойно положение.

(10)

Оценките и консултациите с обществеността убедително показаха също, че за европейските столици на културата има много потенциални ползи, ако проявите бъдат старателно планирани. Тези прояви са преди всичко и най-вече част от инициатива в областта на културата, но могат да носят значителни ползи в социален и икономически план, особено когато са заложени в дългосрочна стратегия за развитие на града, в чиято основа е културата.

(11)

Действието „Европейски столици на културата“ освен това е голямо предизвикателство. Провеждането на продължаваща цяла година програма за културни дейности изисква големи усилия и някои градове, носители на званието, са постигнали по-големи успехи от други в използването на потенциала на инициативата. Поради това, посоченото действие следва да бъде подсилено, за да могат всички градове да извлекат максимална полза от званието.

(12)	Званието следва все така да се присъжда на градове независимо от големината им, но за да се достигне до по-широка публика и за да се увеличи въздействието, следва да бъде възможно, както преди, съответните градове да включват заобикалящите ги райони.

(13)

Присъждането на званието следва да продължи да се извършва въз основа на специално създадена културна програма за „Европейска столица на културата“ със силно изразено европейско измерение. Тази културна програма следва да бъде част от дългосрочна стратегия с устойчиво въздействие върху местното икономическо, културно и социално развитие.

(14)

Двустепенният процес на подбор, извършван съгласно хронологичен списък на държавите членки от екип от независими експерти, е доказал своята справедливост и прозрачност. Той позволява на градовете да подобрят заявленията си за участие между фазите на предварителния и окончателния подбор въз основа на експертните съвети, дадени от посочения екип, и осигурява справедливо разпределение на званието сред всички държави членки. Освен това, за да се гарантира последователността на действието „Европейски столици на културата“ и да се избегне загубата на опит и ноу-хау, което би се случило, ако всички експерти бъдат заместени едновременно, тяхното заместване следва да става поетапно.

(15)	Националният експертен опит следва да продължи да се осигурява чрез предоставянето на възможност на държавите членки да определят до двама експерти в екипа, който извършва процедурите по подбор и мониторинг на градовете.

(16)

Критериите за подбор следва да станат по-ясни, за да се дадат по-добри указания на кандидатстващите градове по отношение на целите и изискванията, които те трябва да спазват, за да получат званието. Посочените критерии следва да бъдат и по-лесно измерими, за да се помогне на екипа при подбора и мониторинга на градовете. В това отношение следва да се постави специален акцент върху плановете на градовете кандидати за последващи дейности, заложени в дългосрочна стратегия за културната политика, способни да генерират устойчиво културно, икономическо и социално въздействие.

(17)	Градовете кандидати следва да проучат възможността, когато е целесъобразно, за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза.

(18)

Подготвителната фаза между определянето на града и годината на проявата е от изключителна важност за успеха на действието „Европейска столица на културата“. Сред заинтересованите страни е налице широк консенсус, че придружаващите мерки, въведени с Решение № 1622/2006/ЕО, са били изключително полезни за съответните градове. Посочените мерки следва да бъдат допълнително развити, по-специално чрез по-чести заседания за мониторинг и посещения на градовете от експертите на екипа, както и чрез още по-интензивна обмяна на опит между досегашните, настоящите и бъдещите градове, носители на званието и между градовете кандидати. Определените градове могат също да развиват допълнителни връзки с други градове, носители на званието.

(19)

Наградата „Мелина Меркури“, създадена с Решение № 1622/2006/ЕО, е придобила силно символично значение, далеч по-важно от реалната сума, присъдена от Комисията. За да се гарантира обаче, че определените градове изпълняват ангажиментите си, условията за изплащане на паричната награда следва да се направят по-стриктни и ясни.

(20)	Важно е в своите информационни материали съответните градове ясно да посочват, че действието, установено в настоящото решение, е действие на Съюза.

(21)	Оценките на Комисията на досегашните европейски столици на културата, които се основават на данни, събрани на местно равнище, не могат да осигурят непосредствени данни за въздействието на званието. Ето защо най-активни в оценката следва да бъдат самите градове.

(22)

Опитът от миналото показва, че участието на страни кандидатки може да подпомогне тяхното сближаване със Съюза чрез подчертаване на общите аспекти на европейските култури. Поради това след 2019 г. в действието, установено в настоящото решение, следва да могат да участват страни кандидатки и потенциални кандидати.

(23)

Въпреки това, през периода 2020—2033 г., обхванат от настоящото решение, от съображения за равнопоставеност с градовете от държавите членки, на градовете от страните кандидатки и потенциални кандидати е позволено да участват само в едно съревнование за званието. Освен това, също от съображения за равенство с държавите членки, всяка страна кандидатка или потенциален кандидат може да бъде домакин на проявата само веднъж.

(24)	Решение № 1622/2006/ЕО следва да се отмени. Неговите разпоредби обаче следва да продължат да се прилагат във връзка с всички градове, които вече са определени или за които процедурата по определяне още не е приключила до 2019 година.

(25)

Доколкото целта на настоящото решение, а именно да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа, да се подчертаят общите им черти, както и да се стимулира приносът на културата в дългосрочното развитие на градовете, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки предвид необходимостта по-специално от общи, ясни и прозрачни критерии и процедури за подбор и мониторинг, както и от силна координация между държавите членки, а поради обхвата и очакваните резултати от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, определен в същия член, обхватът на настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Установяване на действието

Установява се действие на Съюза, наречено „Европейски столици на културата“, за годините 2020 — 2033 („действието“).

Член 2

Цели

1.   Общите цели на действието са:

а)	да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа и да се изтъкнат общите им черти, както и да се увеличи чувството за принадлежност на гражданите към едно общо културно пространство;

б)	да се стимулира приносът на културата в дългосрочното развитие на градовете съгласно съответните им стратегии и приоритети.

2.   Специфичните цели на действието са:

а)	да се увеличат обхватът, многообразието и европейското измерение на предлаганите културни прояви в градовете, в т.ч. и чрез транснационално сътрудничество;

б)	да се разшири достъпът до култура и да се улесни участието в културни дейности;

в)	да се укрепи капацитетът на културния сектор и връзките му с други сектори;

г)	да се изтъкне международният образ на градовете чрез културата.

Член 3

Достъп до действието

1.   Съревнованието за званието е открито за градове, които могат да ангажират за участие заобикалящите ги райони.

2.   Броят на градовете, носители на званието за дадена година („годината на проявата“) не трябва да надвишава три.

Званието се присъжда най-много на един град във всяка от двете държави членки, посочени в графика, поместен в приложението („графикът“), и през съответните години — на един град от страната кандидатка или потенциален кандидат или на един град от страна, присъединяваща се към Съюза при посочените в параграф 5 обстоятелства.

3.   Градовете в държавите членки могат да бъдат определени да носят званието за една година в съответствие с последователността на държавите членки, посочена в графика.

4.   Градовете в страните кандидатки и потенциалните кандидати, участващи в програмата „Творческа Европа“ или в последващите програми на Съюза в подкрепа на културата на датата на публикуване на поканата за подаване на заявления, посочена в член 10, параграф 2, могат да кандидатстват за званието за една година в рамките на открито съревнование, провеждащо се на всеки три години в съответствие с графика.

Градовете в страните кандидатки и потенциалните кандидати могат да участват само в едно съревнование за периода 2020—2033 г.

Всяка страна кандидатка или потенциален кандидат може да бъде домакин на проявата само веднъж през периода 2020—2033 г.

5.   Когато страна се присъедини към Съюза след 4 май 2014 т., но преди 1 януари 2027 г., тя може да бъде домакин на проявата седем години след присъединяването ѝ в съответствие с правилата и процедурите, приложими за държавите членки. Графикът съответно се актуализира. Когато страна се присъедини към Съюза на или след 1 януари 2027 г., тя не може да участва в рамките на настоящото действие като държава членка.

Обаче през годините, през които в съответствие с графика вече има три града, носители на званието, градовете в страните, посочени в първа алинея, имат право да носят званието само през следващата възможна година в графика по реда на присъединяването на тези страни.

Ако град от страна, посочена в първа алинея, вече е участвал в съревнование за страни кандидатки и потенциални кандидати, той не може да участва в никакви последващи съревнования за държави членки. Ако град от такава страна е бил определен да бъде домакин на проявата през периода 2020—2033 г. в съответствие с параграф 4, тази страна след присъединяването си не може да организира състезание като държава членка в рамките на същия период.

Ако няколко страни се присъединят към Съюза на една и съща дата и ако между тези страни няма съгласие за реда на участие в действието, Съветът организира теглене на жребий.

Член 4

Прилагане

1.   Комисията изготвя общ формуляр за кандидатстване въз основа на посочените в член 5 критерии, който се използва от всички градове кандидати.

Когато даден град кандидат включва за участие заобикалящия го район, заявлението се подава от името на града.

2.   Всяко заявление се подава въз основа на културна програма със силно европейско измерение.

Културната програма обхваща годината на проявата и е създадена конкретно с оглед на званието в съответствие с критериите, установени в член 5.

Член 5

Критерии

Критериите за оценка на заявленията („критериите“) са разделени на категории: „принос към дългосрочната стратегия“, „европейско измерение“, „културно и творческо съдържание“, „способност за изпълнение“, „обхват“ и „управление“, както следва:

1.

По отношение на категорията „принос към дългосрочната стратегия“ се отчитат следните фактори: а) съществуването на културна стратегия за града кандидат към момента на подаване на заявлението, която включва действието и планове за продължаване на културните дейности след годината на проявата; б) плановете за укрепване на капацитета на секторите на културата и творчеството, в т.ч. изграждането на дългосрочни връзки между културния, икономическия и социалния сектор в града кандидат; в) очакваното дългосрочно културно, социално и икономическо въздействие, включително градско развитие, които присъждането на званието може да окаже върху града кандидат; г) плановете за мониторинга и оценката на въздействието върху града кандидат от присъждането на званието, както и плановете за разпространяване на резултатите от оценката.

2.

По отношение на категорията „европейско измерение“ се оценяват следните фактори: а) обхватът и качеството на дейностите за насърчаване на културното многообразие в Европа, междукултурния диалог и по-голямото взаимно разбирателство между европейските граждани; б) обхватът и качеството на дейностите за изтъкване на общите черти на европейските култури, на културното и историческото наследство, както и на европейската интеграция и съвременните европейски теми; в) обхватът и качеството на дейностите, в които са представени европейски творци, сътрудничество с участници или градове от различни държави, включително, когато е целесъобразно, градове, носители на званието, и транснационални партньорства; г) стратегията за привличане на интереса на широката публика в Европа и на международно равнище.

3.

По отношение на категорията „културно и творческо съдържание“ се оценяват следните фактори: а) ясно и последователно творческо виждане и стратегия за културната програма; б) участието на местни творци и културни организации в разработването и изпълнението на културната програма; в) обхватът и многообразието на предложените дейности и общото им художествено качество; г) способността за съчетаване на местното културно наследство и традиционните художествени форми с нови, иновативни и експериментални форми на творческа изява.

4.

По отношение на категорията „способност за изпълнение“ градовете кандидати следва да докажат, че: а) заявлението се ползва от широка и силна политическа подкрепа и от траен ангажимент от страна на местните, регионалните и националните органи; б) градът кандидат има или ще има подходяща и жизнеспособна инфраструктура, позволяваща му да бъде домакин на проявата.

5.

По отношение на категорията „обхват“ се оценяват следните фактори: а) участието на местното население и гражданското общество в подготовката на заявлението и изпълнението на действието; б) създаването на нови и устойчиви възможности за широк кръг граждани да присъстват или да участват в културните дейности, по-специално млади хора, доброволци, маргинализирани лица и лица в неравностойно положение, включително такива от малцинствата, като следва да се обръща специално внимание и на достъпността на тези прояви за хората с увреждания и за възрастните граждани; в) общата стратегия за привличане на публика, и по-специално връзката с образованието и участието на училищата.

6.

По отношение на категорията „управление“ се оценяват следните фактори: а) реалистичният характер на стратегията за привличане на финансови средства и на предложения бюджет, което включва, когато е целесъобразно, плановете за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза и обхваща подготвителната фаза, самата година на проявата, оценката и средства за последващите дейности и планирането на действия при извънредни ситуации; б) предвижданата структура за управление и изпълнение на действието, която включва, inter alia, подходящо сътрудничество между местните власти и структурата за изпълнение, включително творческия екип; в) процедурите за назначаване на генерален директор и на художествен директор и обхватът на дейността им; г) маркетинговата и информационната стратегия, която е изчерпателна и подчертава, че действието е действие на Съюза; д) структурата за изпълнение разполага с персонал с подходящи умения и опит за планиране, управление и реализиране на културната програма през годината на проявата.

Член 6

Експертен екип

1.   Създава се екип от независими експерти („екипът“) за осъществяване на процедурите по подбора и мониторинга.

2.   Екипът се състои от10 експерти, назначени от институциите и органите на Съюза („европейски експерти“) в съответствие с параграф 3.

3.   След организирането на открита процедура с покана за изразяване на интерес Комисията предлага група от подбрани потенциални европейски експерти.

След това всяка от институциите — Европейският парламент, Съветът и Комисията — избира по трима експерти от тази група и ги назначава в съответствие със своите процедури.

Комитетът на регионите избира един експерт от групата на предварително подбраните членове и го назначава в съответствие със своите процедури.

При подбора на европейски експерти всяка от тези институции и всеки от тези органи на Съюза се стреми да осигури взаимно допълване на компетентностите, балансирано географско разпределение и равностойно участие на двата пола в цялостния състав на екипа.

4.   В допълнение към европейските експерти, за целите на подбора и мониторинга на града от дадена държава членка съответната държава членка назначава до двама експерти в екипа в съответствие със своите собствени процедури и след консултации с Комисията.

5.   Всички експерти са:

а)	граждани на Съюза;

б)	независими;

в)	със значителен опит и компетентност във: i) културния сектор; ii) културното развитие на градовете; или iii) организирането на проявата „Европейска столица на културата“ или на международна културна проява с подобен обхват и мащаб;

г)	в състояние да посветят необходимия брой работни дни годишно на работата на екипа.

6.   Екипът определя свой председател.

7.   Европейските експерти се назначават за период от три години.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, що се отнася до първоначалното създаване на екипа, Европейският парламент назначава своите експерти за три години, Комисията — за две години, а Съветът и Комитетът на регионите — за една година.

8.   Всички експерти декларират всеки настоящ или потенциален конфликт на интереси по отношение на конкретен кандидатстващ град. В случай на подобна декларация или ако се установи такъв конфликт на интереси, съответният експерт подава оставка, а съответната институция или орган на Съюза или държава членка го заменя за остатъка от мандата съгласно съответната процедура.

Член 7

Подаване на заявления в държавите членки

1.   Всяка държава членка е отговорна за организирането на съревнованието между своите градове в съответствие с графика.

2.   Съответните държави членки публикуват покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят град, който да бъде домакин на проявата за 2020 г., публикуват такава покана възможно най-бързо след 4 май 2014 г.

Всяка покана за подаване на заявления съдържа формуляра за кандидатстване, посочен в член 4, параграф 1.

Крайният срок за подаване на заявления от градовете кандидати за званието по всяка покана за кандидатстване се определя на най-малко 10 месеца след публикуването на поканата.

3.   Съответните държави членки уведомяват Комисията за подадените заявления.

Член 8

Предварителен подбор в държавите членки

1.   Всяка от съответните държави членки свиква екипа и представители на градовете кандидати на заседание за първоначален подбор не по-късно от пет години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят градовете, които да бъдат домакин на проявата, могат да удължат този срок с най-много една година.

2.   След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, екипът постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления, в който, inter alia, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати.

3.   Екипът изпраща доклада за предварителен подбор до съответните държави членки и до Комисията.

4.   На основание на доклада на екипа всяка от съответните държави членки официално одобрява списъка с първоначално одобрените кандидати.

Член 9

Подбор в държавите членки

1.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преработват заявленията си с цел да отговорят на критериите, както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на съответната държава членка, която на свой ред ги изпраща на Комисията.

2.   Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор всяка от съответните държави членки свиква екипа на заседание за подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове.

Ако е необходимо, съответната държава членка може след консултация с Комисията да приеме разумно удължаване на този деветмесечен срок.

3.   Екипът прави оценка на допълнените и преработени заявления.

4.   Екипът изготвя доклад за подбор във връзка със заявленията на първоначално одобрените градове, като отправя препоръка за определяне най-много на един град от съответната държава членка.

Докладът съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка, който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Екипът изпраща доклада за подбор до съответните държави членки и до Комисията.

5.   Независимо от параграф 4, ако нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии, екипът може да препоръча званието да не се присъжда за съответната година.

Член 10

Предварителен подбор и подбор в страните кандидатки и потенциалните кандидати

1.   Комисията носи отговорност за организирането на съревнованието между градовете от страните кандидатки и потенциалните кандидати.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди годината на проявата.

Всяка покана за подаване на заявления съдържа формуляра за кандидатстване, посочен в член 4, параграф 1.

Крайният срок за подаване на заявления по всяка покана за кандидатстване се определя най-рано 10 месеца след публикуването на поканата.

3.   Предварителният подбор на градовете се извършва от екипа поне пет години преди годината на проявата въз основа на техните заявления за кандидатстване. Не се организират заседания с градовете кандидати.

След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, екипът постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления, в който, inter alia, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати.

Екипът представя на Комисията доклада за предварителен подбор.

4.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преработват заявленията си с цел да отговарят на критериите, както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на Комисията.

Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор Комисията свиква екипа на заседание за окончателен подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове.

Ако е необходимо, Комисията може да приеме разумно удължаване на този деветмесечен срок.

5.   Екипът прави оценка на допълнените и преработени заявления.

6.   Екипът изготвя доклад за подбор във връзка със заявленията на първоначално одобрените градове кандидати заедно с препоръка за определянето на най-много един град от страна кандидатка или потенциален кандидат.

Докладът за подбор съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка, който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Екипът представя на Комисията доклада за подбор.

7.   Независимо от параграф 6, ако нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии, екипът може да препоръча званието да не се присъжда за тази година.

Член 11

Определяне

1.   Всяка от съответните държави членки определя един град, който да бъде домакин на проявата въз основа на препоръките, съдържащи се в доклада за подбор на екипа, и уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и Комитета на регионите за това решение не по-късно от четири години преди годината на проявата.

Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които имат право да определят градовете, които да бъдат домакини на проявата за 2020 г., могат да удължат този срок с най-много една година.

2.   В случая със страните кандидатки и потенциалните кандидати Комисията определя един град, който да носи званието през съответните години въз основа на препоръките, съдържащи се в доклада за подбор на екипа, и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите за това решение не по-късно от четири години преди годината на проявата.

3.   Решенията, посочени в параграфи 1 и 2, се придружават от обосновка, основана на докладите на екипа.

4.   Когато даден град е привлякъл за участие заобикалящия го район, решението се прилага за града.

5.   В срок два месеца от уведомленията за определяне Комисията публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз списък на градовете, определени за европейски столици на културата.

Член 12

Сътрудничество между определените градове

Градовете, определени за една и съща година, се стремят да развият връзки между културните си програми и такова сътрудничество може да се вземе предвид в рамките на процедурата на мониторинг, посочена в член 13.

Член 13

Мониторинг

1.   Екипът осъществява мониторинг върху подготовката на определените градове за годината на проявата и им осигурява подкрепа и насоки от момента на определянето им до началото на годината на проявата.

2.   За тази цел Комисията свиква три заседания за мониторинг, на които присъстват екипът и определените градове, както следва:

а)	три години преди годината на проявата;

б)	18 месеца преди годината на проявата;

в)	два месеца преди годината на проявата.

Съответната държава членка или страна кандидатка или потенциален кандидат може да номинира наблюдател, който да присъства на тези заседания.

Определените градове изпращат на Комисията доклади за напредъка шест седмици преди всяко заседание за мониторинг.

На заседанията за мониторинг екипът извършва преглед на подготовката и дава насоки с цел да подпомогне определените градове да разработят висококачествена културна програма и ефикасна стратегия. Екипът обръща специално внимание на препоръките, отправени в доклада за подбор и в предходните доклади за мониторинг, посочени в параграф 3.

3.   След всяко заседание за мониторинг екипът изготвя доклад за мониторинг относно състоянието на подготовката и всички стъпки, които трябва да бъдат предприети.

Екипът представя докладите си за мониторинг на Комисията, както и на съответните определени градове, държави членки или страни кандидатки или потенциални кандидати.

4.   Освен заседанията за мониторинг, при необходимост Комисията може да организира посещения на екипа в определените градове.

Член 14

Награда

1.   Комисията може да присъди на някой от определените градове парична награда в памет на Мелина Меркури („наградата“), при условие че съответната многогодишна финансова рамка предоставя средства за тази цел.

Правните и финансовите аспекти на наградата се разглеждат в рамките на съответните програми на Съюза за подкрепа на културата.

2.   Паричната награда се изплаща най-късно в края на март през годината на проявата, при условие че определеният град продължава да изпълнява ангажиментите, които е поел на етапа на подаване на заявлението, отговаря на критериите и взема предвид препоръките, съдържащи се в докладите за подбор и за мониторинг.

Поетите на етапа на подаване на заявлението ангажименти се смятат за изпълнени от определения град, ако между етапа на подаване на заявления и годината на проявата в програмата и в стратегията не са правени съществени промени, по-специално ако:

а)	бюджетът е запазен на равнище, при което е възможно реализирането на висококачествена културна програма в съответствие със заявлението за кандидатстване и с критериите;

б)	е зачетена подобаващо независимостта на творческия екип;

в)	европейското измерение е останало достатъчно силно в окончателния вариант на културната програма;

г)	в маркетинговата и информационната стратегия и в информационните материали, използвани от определения град, ясно се посочва фактът, че действието е действие на Съюза;

д)	са налице планове за мониторинг и оценка на въздействието върху определения град от участието му в проявата.

Член 15

Практически договорености

Комисията по-специално:

а)	осигурява цялостната съгласуваност на действието;

б)	осигурява координацията между държавите членки и екипа;

в)	с оглед на целите, посочени в член 2, и на критериите и в тясно сътрудничество с екипа изготвя указания в подкрепа на процедурите по подбор и мониторинг;

г)	осигурява техническа подкрепа за екипа;

д)	публикува на своя интернет сайт всички доклади на екипа;

е)	публикува всяка важна информация и спомага за популяризиране на действието на европейско и международно равнище;

ж)	стимулира обмена на опит и на добри практики между предишни, настоящи и бъдещи градове, носители на званието, както и между градовете кандидати, и насърчава разпространението в широк мащаб на докладите за оценка на градовете и на извлечените поуки.

Член 16

Оценка

1.   Оценката на резултатите, постигнати от всяка европейска столица на културата през годината, е отговорност на съответния град.

Комисията изготвя общи указания и показатели за съответните градове въз основа на целите, посочени в член 2, и на критериите, за да осигури последователен подход към процедурата за оценка.

Съответните градове изготвят своите доклади за оценка и ги предават на Комисията до 31 декември през годината, следваща годината на проявата.

Комисията публикува докладите за оценка на своята интернет страница.

2.   Освен оценките на градовете Комисията осигурява редовното провеждане на външна и независима оценка на резултатите от действието.

Тази външна и независима оценка е насочена към поставянето на всички предишни европейски столици на културата в европейски контекст, който дава възможност да се правят сравнения и да се извличат полезни поуки за бъдещите европейски столици на културата, както и за всички европейски градове. Посочените оценки обхващат оценка на действието като цяло, включително на ефективността на процесите, участващи в провеждането му, неговото въздействие и начините за усъвършенстването му.

Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите следните доклади въз основа на тези оценки, придружени, ако това е целесъобразно, от съответни предложения:

а)	първоначален междинен доклад — до 31 декември 2024 г.;

б)	втори междинен доклад — до 31 декември 2029 г.;

в)	последващ доклад — до 31 декември 2034 г.

Член 17

Отмяна и преходни разпоредби

Отменя се Решение № 1622/2006/ЕО. Посоченото решение обаче продължава да се прилага по отношение на градовете, които са определени или са в процес на определяне за европейски столици на културата за годините 2013 — 2019.

Член 18

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 113, 18.4.2012 г., стр. 17 и ОВ C 17, 19.1.2013 г., стр. 97.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 24 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 247 Е, 15.10.2009 г., стр. 32.

(5)  Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007 — 2019 (ОВ L 304, 3.11.2006 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221).

(7)  ОВ C 56 Е, 26.2.2013 г., стр. 41.

---

---