Help Print this page 

Document 32013H0179

Title and reference
2013/179/ЕС: Препоръка на Комисията от 9 април 2013 година относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл текст от значение за ЕИП
  • In force
OJ L 124, 4.5.2013, p. 1–210 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2013/179/oj
Multilingual display
Text

4.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 124/1


ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 9 април 2013 година

относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл

(текст от значение за ЕИП)

(2013/179/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191 и член 292 от него,

като има предвид, че:

(1)

Надеждното и вярно измерване и информация за екологосъобразността на продуктите и организациите представлява съществен елемент при вземането на свързани с околната среда решения на широк кръг участници в стопанския живот.

(2)

Настоящото разпространение на различаващи се помежду си методи и инициативи за оценка и оповестяване на екологосъобразността води до объркване и недоверие към информацията относно екологосъобразността. Също така, то може да доведе до допълнителни разходи за стопанските организации, ако от тях се изисква да определят екологосъобразността на съответния продукт или организация въз основа на различни методи, съответно от страна на публични власти, бизнес партньори, частни инициативи и инвеститори. Подобни разходи намаляват възможностите за трансгранична търговия с екологични продукти. Съществува риск тези проблеми на пазара на екологични продукти да продължат да се задълбочават (1).

(3)

В Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Интегрираната продуктова политика — стъпка напред в разглеждането на екологосъобразността на база цялостния жизнен цикъл“ (2) е отбелязано значението на разглеждането на въздействията върху околната среда в рамките на жизнения цикъл на съответния продукт по интегриран начин.

(4)

В Заключенията на Съвета от 20 декември 2010 г. относно „Устойчиво управление на материалите и устойчиво производство и потребление“ (3) бе отправена покана към Комисията да разработи обща методика за количествена оценка на въздействията върху околната среда на продуктите в рамките на техния жизнен цикъл, с оглед тази методика да се използва при оценяването и етикетирането на продуктите.

(5)

В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар – за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията за работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (4) е посочено, че ще бъдат проучени възможностите за въвеждане на обща европейска методика за оценяване и етикетиране на продуктите по отношение на техните въздействия върху околната среда, включително въглеродните емисии. Нуждата от такава инициатива бе отново изтъкната и в следващите два акта за единния пазар (5).

(6)

В Съобщението „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ се подчертава, че потребителите имат право да знаят за въздействията върху околната среда на целия жизнен цикъл на продуктите, които смятат да купят, и че трябва да бъдат улеснени в определянето на действително устойчивата алтернатива. В него също така се заявява, че Комисията ще разработи хармонизирани методики за оценка на екологичните показатели на база жизнен цикъл на продукти и дружества като основа за предоставяне на благонадеждна информация на потребителите.

(7)

В Съобщението, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката — актуализиране на съобщението за индустриалната политика“ (6) е посочено, че Комисията проучва най-добрите възможни начини за интегриране на екологичните продукти и услуги на вътрешноевропейския пазар, включително с отчитане на отпечатъка върху околната среда.

(8)

В Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (7), Европейската комисия пое ангажимент да въведе общ методологичен подход, даващ възможност на държавите членки и на частния сектор да определят, оповестяват и сравняват с характерни показатели екологосъобразността на продукти, услуги и предприятия въз основа на цялостна оценка на въздействието върху околната среда в рамките на жизнения цикъл (така наречения „отпечатък върху околната среда“).

(9)

В същия документ бе отправена покана към държавите членки да въвеждат инициативи за стимулиране на болшинството дружества да определят, сравняват с характерни показатели и системно да подобряват своята ресурсна ефективност.

(10)

В отговор на тези потребности на провежданата политика Комисията разработи методите за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда и организационния отпечатък върху околната среда. В Съобщението „Изграждане на единен пазар за екологични продукти“ е очертана рамка за по-нататъшното разработване и подобряване на тези методики, с участието на широк кръг заинтересовани страни (включително от стопанския сектор и особено МСП), изразяващо се в изпитване на методиките. Изпитването ще проучи и възможните решения на практически проблеми като например достъпа до данните за жизнения цикъл и тяхното качество, или икономически ефективни методи за проверка.

(11)

Последната цел на инициативата е да се преодолее разпокъсаността на вътрешния пазар по отношение на различните налични методи за измерване на екологосъобразността. Комисията е на мнение, че за въвеждане на задължителното прилагане са нужни допълнителни разработки с цел да се сведе до минимум административната тежест. Както при всеки друг нов метод, може да се очакват първоначални разходи, поради което Комисията препоръчва на тези дружества, които решат да прилагат методиката на доброволен принцип, да я въведат след внимателна преценка на въздействието върху тяхната конкурентоспособност, а държавите членки, които използват методиката, следва да оценят разходите и ползите за малките и средни предприятия.

(12)

Комисията е в процес на разработване на индивидуални подходи за секторите и категориите продукти в съответствие с методите за определяне на отпечатъка върху околната среда, като взема предвид необходимостта да се разгледат специфичните характеристики на сложните продукти, гъвкавите вериги на доставка и динамичните пазари.

(13)

Посредством препоръката за използване на методи за определяне на отпечатъка върху околната среда, които да бъдат прилагани от държавите членки, частни дружества и асоциации, оператори на схеми, свързани с измерването или оповестяването на данни за екологосъобразността, а също и от финансовата общност, се очаква да се намали сегашното разпространение на различни методи и етикети, което ще е от полза както за създателите, така и за ползвателите на информация за екологосъобразността. С пояснителна цел, в приложение 1 към настоящата препоръка са изброени потенциалните области на приложение.

(14)

Комисията отбелязва, че макар настоящата инициатива да е насочена към въздействията върху околната среда в глобален контекст, други показатели, като например икономическите и социални въздействия и практиките на трудовия пазар също играят все по-важна роля и трябва да се вземат предвид при търсенето на компромиси. Комисията ще следи отблизо развитието на тези и други международни методики (например Глобалната инициатива по отчетност/Насоките за докладване на устойчивостта).

(15)

Повечето малки и средни предприятия нямат необходимите експертни познания и ресурси, за да могат да отговорят на искания за информация за екологосъобразността на база жизнения цикъл. Ето защо държавите членки и браншовите асоциации следва да им оказват съответната помощ.

(16)

В допълнение към пилотния етап ще бъдат разработени помощни инструменти (например критерии за качеството на базите данни за оценка на база жизнения цикъл, системи за управление на данни, научен арбитраж, системи за съответствие и проверки, координационни органи) на ниво ЕС и държави членки, за да се подпомогне постигането на целите на политиката. Комисията отчита значението на световния пазар и ще информира постоянно международните организации за настоящата доброволна инициатива.

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.   ПРЕДМЕТ И СФЕРА НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1.

Настоящата препоръка има за цел да насърчи прилагането на методи за определяне на отпечатъка върху околната среда в съответните политики и схеми, свързани с измерването или оповестяването на данни за екологосъобразността на продукти или организации на база жизнения цикъл.

1.2.

Препоръката е адресирана към държавите членки, както и към частните и публични организации, които определят или възнамеряват да измерват екологосъобразността на база жизнения цикъл на своите продукти, услуги, или на организацията си, или оповестяват или възнамеряват да оповестяват информация за екологосъобразността на база жизнения цикъл на всяко заинтересовано лице от частния сектор, публичния сектор или гражданското общество в рамките на единния пазар.

1.3.

Настоящата препоръка не се отнася до прилагането на задължителното законодателство на ЕС, което предвижда специфична методика за изчисляването на екологосъобразността на продуктите на база жизнения цикъл.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)   метод за определяне на продуктовия отпечатък върху околната среда (по-нататък ПООС): общ метод за измерване и оповестяване на потенциалното въздействие на даден продукт върху околната среда през целия му жизнен цикъл, както е описано в приложение II.

б)   метод за определяне на организационния отпечатък върху околната среда (по-нататък ОООС): общ метод за измерване и оповестяване на потенциалното въздействие на организация върху околната среда в рамките на цялостния жизнен цикъл, както е описано в приложение III.

в)   продуктов отпечатък върху околната среда: резултат от проучване на продуктовия отпечатък върху околната среда, основаващо се на метода на ПООС.

г)   организационен отпечатък върху околната среда: резултат от проучване на организационния отпечатък върху околната среда, основаващо се на метода на ОООС.

д)   екологосъобразност на база жизнения цикъл: количествено измерване на потенциалното въздействие върху околната среда, като се вземат предвид всички стадии от жизнения цикъл на даден продукт или организация, които са от значение от гледна точка на веригата на доставка.

е)   оповестяване на данни за екологосъобразността на база жизнения цикъл: всяко разкриване на информация за екологосъобразността на база жизнения цикъл, включително на бизнес партньори, инвеститори, публични органи или потребители.

ж)   организация: дружество, корпорация, фирма, предприятие, орган или институция, или част или комбинация от тях, регистрирани или не като юридическо лице по публичното или частното право, които имат собствени функции и администрация.

з)   схема: инициатива със стопанска или идеална цел, подета от частни дружества или асоциация от такива дружества, от публично-частно партньорство или от неправителствени организации, която е свързана с изисквания за измерване или оповестяване на екологосъобразността на база жизнения цикъл.

и)   браншова асоциация: организация, представляваща частни дружества, които членуват в нея, или частни дружества, принадлежащи към даден сектор, съответно на местно, областно, национално или международно равнище.

й)   финансова общност: всички участници в стопанския живот, които предоставят финансови услуги (включително финансови консултации), в т.ч. банките, инвеститорите и застрахователните дружества.

к)   данни на база жизнения цикъл: информация на база жизнения цикъл на определен продукт, организация или друг обект. Тази информация включва описателни метаданни и количествено изразена инвентаризация на база жизнения цикъл, както и данните от оценката на въздействието на база жизнения цикъл.

л)   инвентаризационни данни на база жизнения цикъл: количествено изразени данни за входящите и изходящи потоци за даден продукт или организация в рамките на жизнения цикъл, конкретни (пряко измерени или събрани) или типови данни (които не са пряко измерени или събрани, а осреднени).

3.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ПООС И ОООС В ПОЛИТИКИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Държавите членки следва:

3.1.

Да използват метода на ПООС или метода на ОООС при доброволни политики във връзка с измерването или оповестяването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на продуктите или организациите, както гарантират, че такива политики няма да поставят препятствия пред свободното движение на стоки на единния пазар.

3.2.

Да считат информацията за екологосъобразността на база жизнения цикъл или съответно твърденията, основаващи се на използване на метода на ПООС или метода на ОООС за валидни в рамките на съответните национални схеми, включващи измерване или оповестяване на екологосъобразността на база жизнения цикъл на продуктите или организациите.

3.3.

Да полагат усилия за увеличаване на наличието на висококачествени данни на база жизнения цикъл като организират дейности за разработване, преглед и осигуряване на достъп до национални бази данни и като допринасят за допълване на съществуващите публични бази данни, съгласно изискванията за качество на данните на методите за ПООС и ОООС.

3.4.

Да осигуряват съдействие и инструменти за малките и средните предприятия, с които да ги подпомагат при измерването и подобряването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на техните продукти или организация въз основа на методите за ПООС или ОООС.

3.5.

Да насърчават използването на метода на ОООС за измерване или оповестяване на екологосъобразността на публични организации на база жизнения цикъл.

4.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ПООС И ОООС ОТ ДРУЖЕСТВА И ДРУГИ ЧАСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Дружествата и другите частни организации, които решат да измерват или оповестяват екологосъобразността на база жизнения цикъл на своите продукти или организация, следва:

4.1.

да използват метода на ПООС и метода на ОООС за измерването или оповестяването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на своите продукти или своята организация.

4.2.

да допринасят за прегледа на публичните бази данни и да подават в тях висококачествени данни на база жизнения цикъл, с качество най-малко еквивалентно на изискванията за качество на данните, определени в методите за ПООС и ОООС.

4.3.

да разглеждат възможността за оказване на подкрепа на действащите в рамките на тяхната верига на доставка малки и средни предприятия при предоставянето на информация за въз основа на ПООС и ОООС, както и за подобряването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на техните продукти и организации.

Браншовите асоциации следва:

4.4.

да насърчават използването на метода на ПООС и метода на ОООС от страна на своите членове.

4.5.

да допринасят за прегледа на публичните бази данни и да подават в тях висококачествени данни на база жизнения цикъл, с качество най-малкото еквивалентно на изискванията съгласно методите за ПООС и ОООС.

4.6.

да предоставят опростени изчислителни методи и експертни познания, с които да подпомагат членуващите в тях малки и средни предприятия да изчисляват екологосъобразността на база жизнения цикъл на своите продукти или организация въз основа методите за ПООС и ОООС.

5.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ПООС И ОООС В СХЕМИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМЕРВАНЕТО ИЛИ ОПОВЕСТЯВАНЕТО НА ДАННИ ЗА ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНОСТТА НА БАЗА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ

Схемите във връзка с измерването или оповестяването на данни за екологосъобразността на база жизнения цикъл следва:

5.1.

да използват методите за ПООС и ОООС като референтни методи за измерването или оповестяването на екологосъобразността на база жизнения цикъл на продуктите и организациите.

6.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ПООС И ОООС ОТ ФИНАНСОВАТА ОБЩНОСТ

Членовете на финансовата общност следва по целесъобразност:

6.1.

да насърчават използването на информация за екологосъобразността на база жизнения цикъл, определена въз основа на метода на ПООС или метода на ОООС в оценяването на финансовия риск във връзка с екологосъобразността на база жизнения цикъл.

6.2.

да насърчават използването на информация, основаваща се на проучванията на ОООС, в своите оценки на показателите на екологичния компонент в индексите за устойчивост.

7.   ВЕРИФИКАЦИЯ

7.1.

Ако резултатите от проучванията на ПООС и ОООС са предназначени за оповестяване, проучванията следва да бъдат верифицирани съгласно изискванията за преглед, съдържащи се в методите на ПООС и ОООС.

7.2.

Верификацията следва да се базира на следните ръководни принципи:

а)

висока степен на достоверност при измерването и оповестяването;

б)

пропорционалност на разходите и ползите от верификацията спрямо предвиденото използване на резултатите от ПООС и ОООС;

в)

удостоверимост на данните на база жизнения цикъл, както и на проследимостта на продуктите и организациите.

8.   ДОКЛАДВАНЕ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕПОРЪКАТА

8.1.

Държавите членки се приканват ежегодно да информират Комисията за действията, предприети във връзка с настоящата препоръка. Първото подаване на информация следва да бъде направено една година след приемането на настоящата препоръка. Изпратената информация следва да включва:

а)

данни как методът на ПООС и методът на ОООС се използват в рамките на инициативи по съответната политика;

б)

брой на продуктите и организациите, обхванати от инициативата;

в)

стимули във връзка с екологосъобразността на база жизнения цикъл;

г)

данни за инициативи във връзка с разработването на висококачествени данни на база жизнения цикъл;

д)

данни за помощ, оказана на малки и средни предприятия при предоставянето на данни за екологосъобразността на база жизнения цикъл, както и за подобряване на тяхната екологосъобразност на база жизнения цикъл;

е)

съответни проблеми или забавяния, забелязани при прилагането на методите.

Съставено в Брюксел на 9 април 2013 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията


(1)  Оценка на въздействието, придружаваща Съобщение на Комисията "Изграждане на единния пазар за екологични продукти: подобряване на качеството и достоверността на информацията относно екологосъобразността на продукти и организации" (SWD(2013) 111 окончателен).

(2)  COM(2003) 302 окончателен

(3)  3 061-во заседание на Съвета по околна среда, Брюксел, 20 декември 2010 г.

(4)  COM(2010) 608 окончателен/2

(5)  COM(2011) 206 окончателен: „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието — заедно за нов тип икономически растеж“ и COM(2012) 573 окончателен: „Акт за единния пазар II — заедно за нов растеж“

(6)  COM(2012) 582 окончателен

(7)  COM(2011) 571 окончателен


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПОТЕНЦИАЛНИ ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕЛЯНЕ НА ПООС И ОООС И НА СЪОТВЕТНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Потенциални области на приложение на метода за определяне на ПООС и на съответните резултати:

за оптимизиране на процесите в рамките на жизнения цикъл на даден продукт;

за проектиране на продукта, което да сведе до минимум въздействията върху околната среда в рамките на жизнения цикъл;

за оповестяване на информация за екологосъобразността на продуктите на база жизнения цикъл (например чрез придружаващата документация към продукта, чрез страници в интернет и приложения за мобилни устройства) от отделни дружества или чрез схеми с доброволно участие;

при схеми във връзка с твърдения за екологосъобразност, по-специално чрез осигуряване на достатъчна надеждност и пълнота на твърденията;

при схеми за рейтинг, осигуряващи видимост на продуктите, чиято екологосъобразност се определя на база жизнения цикъл;

при установяване на значителните въздействия върху околната среда във връзка с формулирането на критерии за екомаркировки;

при предоставяне на стимули във връзка с екологосъобразността на база жизнения цикъл, както е уместно.

Потенциални области на приложение на метода за определяне на ОООС и на съответните резултати:

за оптимизиране на процесите по протежение на цялата верига на доставка за продуктовия портфейл на дадена организация;

при оповестяване на данни за екологосъобразността на база жизнения цикъл на заинтересовани страни (например чрез годишни доклади, чрез докладване за степента на устойчивост, в отговор на въпросници от страна на инвеститори и заинтересовани лица);

при схеми за рейтинг, осигуряващи видимост на организациите, определящи своята екологосъобразност на база жизнения цикъл, или на организациите, които подобряват своята екологосъобразност на база жизнения цикъл с течение на времето;

при схеми, изискващи докладване на екологосъобразността на база жизнения цикъл;

като средство за предоставяне на информация относно екологосъобразността на база жизнения цикъл и за постигане на целите в рамките на система за управление на околната среда;

при предоставяне на стимули въз основа на подобряването на екологосъобразността на база жизнения цикъл, изчислена в съответствие с метода за ОООС, както е уместно.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

РЪКОВОДСТВО ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

РЕЗЮМЕ

Контекст

Какви са целите на ръководството и за кого то е предназначено

Процес и резултати

Връзката с ръководството за проучване на организационния отпечатък върху околната среда

Терминология: трябва, следва и може

1.

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ПРОУЧВАНИЯТА НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

1.1

Подход и примери за възможни приложения

1.2

Как да се ползва ръководството

1.3

Принципи при проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда

1.4

Фази на проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС)

2.

РОЛЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОТПЕЧАТЪКА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА КАТЕГОРИЯ ПРОДУКТИ (ППООСКП)

2.1

Общи положения

2.2

Роля на ППООСКП и връзка със съществуващите правила за категории продукти (ПКП)

2.3

Структура на ППООСКП въз основа на класификацията на продуктите по икономически дейности (КПИД)

3.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛТА (ЦЕЛИТЕ) НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

3.1

Общи положения

4.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

4.1

Общи положения

4.2

Аналитична единица и продуктов еквивалент

4.3

Граници на системата при проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС)

4.4.

Избор на категории въздействия с отпечатък върху околната среда (ООС) и на методи за оценка

4.5

Избор на допълнителна информация със значение за околната среда, която да бъде включена в ПООС

4.6

Допускания/ограничения

5.

СЪСТАВЯНЕ И ЗАПИСВАНЕ НА ПРОФИЛА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ РЕСУРСИ И ЕМИСИИТЕ

5.1

Общи положения

5.2

Провеждане на скрининг (препоръчителна стъпка)

5.3

План за управление на данните (незадължителен)

5.4

Данни за профила за използваните ресурси и емисиите

5.4.1

Добив и предварителна обработка на суровините („от люлката до изхода“)

5.4.2

Капиталови съоръжения

5.4.3

Производство

5.4.4

Дистрибуция и складиране на продукта

5.4.5

Стадий на употреба

5.4.6

Моделиране на транспорта на разглеждания продукт

5.4.7

Край на жизнения цикъл

5.4.8

Отчитане на използването на електроенергия (включително на електроенергия от възобновяеми източници)

5.4.9

Допълнителни съображения във връзка със съставянето на профил на използваните ресурси и емисиите

5.5

Номенклатура в профила на използваните ресурси и емисиите

5.6

Изисквания за качество на данните

5.7

Събиране на конкретни данни

5.8

Събиране на типови данни

5.9

Преодоляване на оставащите липси на данни за единични процеси

5.10

Разглеждане на многофункционални процеси

5.11

Връзката между събирането на данни и следващите методологични фази в проучването на ПООС

6.

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО С ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

6.1

Класифициране и характеризиране (задължителни)

6.1.1

Класифициране на материалните и енергийни потоци с продуктов отпечатък върху околната среда

6.1.2

Характеризиране на материалните и енергийни потоци с продуктов отпечатък върху околната среда

6.2

Нормализиране и определяне на относителната тежест на въздействията (препоръчителни/незадължителни стъпки)

6.2.1

Нормализиране на резултатите от оценката на въздействията с отпечатък върху околната среда (препоръчително)

6.2.2

Определяне на относителната тежест на резултатите от оценката на въздействията с отпечатък върху околната среда (незадължително)

7.

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТНОСНО ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

7.1

Общи положения

7.2

Оценка на надеждността на модела на продуктовия отпечатък върху околната среда

7.3

Установяване на проблемните пунктове

7.4

Оценка на неопределеността

7.5

Заключения, препоръки и ограничения

8.

ДОКЛАДИ ЗА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

8.1

Общи положения

8.2

Части на докладите

8.2.1

Първа част: резюме

8.2.2

Втора част: основна част на доклада

8.2.3

Трета част: приложение

8.2.4

Четвърта част: поверителен доклад

9.

КРИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

9.1

Общи положения

9.2

Вид на прегледа

9.3

Квалификация на проверителите

10.

СЪКРАЩЕНИЯ

11.

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН СПРАВОЧНИК

12.

ЛИТЕРАТУРА

Приложение I:

Обобщение на ключовите задължителни изисквания за проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС) и за разработването на правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП)

Приложение II:

План за управление на данните (адаптирано от Инициативата за протокол на парниковите газове)

Приложение III:

Проверочен списък за дейностите при събирането на данни

Приложение IV:

Определяне на подходяща номенклатура и характеристики на конкретни потоци

Приложение V:

Разглеждане на случаите на многофункционалност при рециклиране

Приложение VI:

Указания за отчитане свързаните с преки промени в земеползването емисии, имащи значение за изменението на климата

Приложение VII:

Пример за ППООСКП за междинни хартиени продукти — изисквания за качество на данните

Приложение VIII:

Съпоставка на терминологията, използвана в настоящото ръководство, с терминологията на ISO

Приложение IX:

Съпоставка между ръководството за ПООС и Справочника на Международната система от данни на база жизнения цикъл (Справочника за ILCD): някои по-важни различия

Приложение X:

Сравнение на ключовите изисквания на ръководството за ПООС с други методи

РЕЗЮМЕ

Продуктовият отпечатък върху околната среда (ПООС) представлява многокритериален измерител на екологосъобразността на дадена стока или услуга през нейния цялостен жизнен цикъл. Основната цел на съставянето на информация за ПООС е да се търсят начини за намаляване на въздействията върху околната среда на продуктите и услугите, като се отчитат всички дейности по веригата на доставките (1) (като се започне от добива на суровините, премине се през производството и използването и се стигне до окончателното преработване на отпадъците). В настоящото ръководство за проучване на ПООС е даден метод за моделиране на въздействията върху околната среда на материалните и енергийни потоци и на емисиите и отпадъците, свързани с даден продукт през жизнения му цикъл.

Дадени са указания как да се изчислява ПООС, както и как да се разработват специфични за дадена категория продукти методологични изисквания, които да се използват при съставянето на правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП). Проучванията на ПООС взаимно се допълват с други инструменти, свързани с конкретни обекти и прагови стойности.

Контекст

Ръководството за проучване на ПООС е разработено в контекста на един от съставните елементи на водещата инициатива в Стратегията „Европа 2020“ — целта за ефективно използване на ресурсите в Европа (2). В подготвената от Европейската комисия Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (3) се предлагат начини за подобряване на ресурсната ефективност и за преодоляване на зависимостта между стопанския растеж от една страна и използването на ресурси и въздействията върху околната среда от друга, като се взема предвид цялостният жизнен цикъл. Една от целите на тази стратегия е създаването на „общ методологичен подход, позволяващ на държавите членки и на частния сектор да измерват, демонстрират и сравняват екологосъобразността на продукти, услуги и предприятия въз основа на цялостна оценка на въздействието върху околната среда в течение на жизнения цикъл (отпечатък върху околната среда)“. Европейският съвет покани Комисията да разработи съответни методики.

При тези обстоятелства бе иницииран проектът за продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС) и организационния отпечатък върху околната среда (ОООС), с цел разработване на хармонизирана европейска методика за проучване на отпечатъка върху околната среда (ООС), която да е съвместима със широк набор от съответни екологични критерии, при използване на подход с отчитане на цялостния жизнен цикъл (4). При този вид подход се взема под внимание пълният спектър на използваните ресурси и на въздействията върху околната среда във връзка с даден продукт или организация в рамките на веригата на доставка Той включва разглеждане на всички етапи, като се започне от добива на суровините, премине се през производството, дистрибуцията, използването, и се стигне до процесите в края на жизнения цикъл, с всички съответни въздействия върху околната среда, последици за здравето и свързани с ресурсите тежести и опасности за обществото. Също така, този подход има съществено значение за изясняване на възможни взаимни зависимости между различните видове въздействия върху околната среда във връзка с конкретни политически и управленски решения. По този начин той съдейства за избягване на нежелани измествания на натоварванията.

Какви са целите на ръководството и за кого то е предназначено

Настоящият документ съдържа подробни и пълни технически указания за провеждането на проучване на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС). Проучванията на ПООС могат да се използват за различни цели, включително за вътрешнофирмено управление и за участие в различни доброволни или задължителни програми. Ръководството е предназначено преди всичко за технически експерти, които разработват проучвания на ПООС, например инженери и отговорници по опазване на околната среда в дружества и други институции. За използването на настоящото ръководство при проучване на ПООС не е необходима специална подготовка в областта на методите за оценка на околната среда.

От друга страна, настоящото ръководство не е предназначено да се използва директно за сравнения и за формулиране на твърдения от сравнителен характер (например твърдения за цялостно превъзходство или еквивалентност на екологосъобразността на даден продукт в сравнение с друг продукт (въз основа на ISO 14040:2006)). За такива сравнения е необходимо разработване на допълнителни правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП), които да допълват дадените в настоящия документ общи указания, с оглед да се постигне по-голяма методологична хармонизация, конкретност, съответствие и възпроизводимост по отношение на даден тип продукт. Чрез ППООСКП освен това се улеснява насочването на вниманието към най-важните параметри и се постига също така и намаляване на времето, усилията и разходите, необходими за проучване на ПООС. Във връзка с това, освен общи указания и изисквания за проучванията на ПООС, в настоящото ръководство са определени и изискванията за разработване на ППООСКП.

Процес и резултати

Всяко от посочените в настоящото ръководство изисквания е формулирано с отчитане на препоръките на подобни широко признати методи за отчитане на състоянието на околната среда и съответни указателни документи. По-специално, взети са предвид следните методологични указания: стандарти на ISO (5) (по-специално: ISO 14044(2006), Проектостандарт ISO/DIS 14067(2012); ISO 14025(2006), ISO 14020(2000)), Справочника за международната система от данни на база жизнения цикъл (International Reference Life Cycle Data System Handbook — ILCD Handbook (6)); стандартите за екологичния отпечатък (7); Протокола за парниковите газове (8) (WRI/ WBCSD); общите принципи за обявяване на екологичните характеристики на масово разпространяваните на пазара продукти, BPX 30-323-0 (ADEME) (9); и Спецификацията за оценка на емисиите на парникови газове, съответстващи на жизнения цикъл на стоки и услуги (PAS 2050, 2011) (10).

Резултатът от така направения анализ е обобщен в Приложение X: Сравнение на ключовите изисквания на ръководството за ПООС с други методи. По-подробно описание може да бъде намерено в публикацията (EC-JRC-IES 2011b) „Analysis of Existing Environmental Footprint Methodologies for Products and Organizations: Recommendations, Rationale, and Alignment“ („Анализ на съществуващите методики за определяне на отпечатъка върху околната среда на продуктите и организациите: препоръки, смисъл и съгласуване“) (11). Докато при съществуващите методи често са посочени редица алтернативи за разрешаването на определен методологичен въпрос, целта при разработването на настоящото ръководство бе (доколкото това е възможно) да се определя единствено изискване за разрешаването на всеки методологичен въпрос, или да се дадат допълнителни указания, водещи до по-последователни, надеждни и възпроизводими проучвания на ПООС. По този начин бе дадено предимство на съвместимостта пред гъвкавостта.

Както е посочено и по-горе, правилата за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП) представляват необходимо разширение и допълнение на по-общите указания за проучвания на ПООС, които се съдържат в настоящия документ (по-специално във връзка със сравненията между различни проучвания на ПООС). Когато бъдат разработени, ППООСКП ще играят важна роля за подобряване на възпроизводимостта, качеството, последователността и съответствието на проучванията на ПООС.

Връзката с ръководството за проучване на организационния отпечатък върху околната среда

И за организационния, и за продуктовия отпечатък върху околната среда (ОООС и ПООС) се използва базиращ се на жизнения цикъл подход за количествено определяне на екологосъобразността. Но докато методът за ПООС е специфичен за отделни стоки или услуги, методът за ОООС се отнася за дейностите на дадена организация като цяло — с други думи, за всички дейности, свързани със стоките или услугите, които съответната организация извършва в рамките на веригата за доставка (като се започне от добива на суровините, премине се през използването и се достигне до различните варианти за обезвреждане на отпадъците). От тази гледна точка, проучването на организационния и на продуктовия отпечатък могат да се разглеждат като взаимно допълващи се дейности, всяка от които има свои специфични цели.

При изчисляването на ОООС не са необходими многобройни анализи за отделни продукти. Вместо това, ОООС се изчислява с използване на сумарни данни, изразяващи потоците ресурси и отпадъци, които прекосяват дефинираната граница на организацията. Но след като ОООС бъде изчислен, той може да разчленен до нивото на отделните продукти, като се използват съответни правила за разпределяне. Теоретично погледнато, сумата на ПООС на продуктите, осигурявани от дадена организация за определен отчетен период (например 1 година) следва да е близка до ОООС за същия отчетен период (12). Методиките в настоящото ръководство за проучване на ПООС съзнателно са разработени с оглед да се получава такъв резултат. От друга страна, ОООС може да помогне да се определят кои измежду различните продукти на дадена организация имат най-значителни въздействия върху околната среда и за кои от тях са необходими подробни анализи на ниво отделни продукти.

Терминология: трябва, следва и може

В настоящото ръководство са използвани точно определени термини за обозначаване на изискванията, препоръките и вариантните възможности, които дружествата биха могли да изберат.

Терминът „трябва“ се използва, за да обозначи изискване, чието изпълнение е необходимо, за да може проучването на ПООС да бъде в съответствие с настоящото ръководство.

Терминът „следва“ се използва за обозначаване по-скоро на препоръка отколкото на задължително изискване. Всяко отклонение от „следва“ трябва да бъде обосновано от изпълнителя на проучването и да бъде напълно изяснено.

Терминът „може“ се използва за обозначаване на допустим вариант.

1.   ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ПРОУЧВАНИЯТА НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

1.1   Подход и примери за възможни приложения

Продуктовият отпечатък върху околната среда (ПООС) представлява многокритериален измерител на въздействието върху околната среда на дадена стока или услуга през нейния цялостен жизнен цикъл (13). Основната цел на съставянето на информация за ПООС е да се търсят начини за намаляване на въздействията върху околната среда на съответните стоки и услуги.

В настоящото ръководство са дадени указания как да се изчислява ПООС, както и как да се разработват специфични за дадена категория продукти методологични изисквания, които да се използват при съставянето на правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП). ППООСКП представляват необходимо разширение и допълнение на общите указания за проучване на ПООС. Така както се разработват, ППООСКП ще играят важна роля за подобряване на възпроизводимостта, качеството, последователността и съответствието на проучванията на ПООС. ППООСКП дават възможност за насочване на вниманието към най-важните параметри, при което се постига също и намаляване на времето, усилията и разходите, необходими за проучване на ПООС.

Базиращо се на подхода на жизнения цикъл (14), ръководството за проучване на ПООС дава метод за моделиране на въздействията върху околната среда на материалните и енергийни потоци и на съответните емисии и отпадъци (15), свързани с даден продукт (16), от гледна точка на цялостната верига на доставка (17) (като се почне от добива на суровините (18), премине се през използването и се стигне до окончателното обезвреждане на отпадъците). При подхода на жизнения цикъл се взема под внимание пълният спектър на използваните ресурси и на въздействията върху околната среда във връзка с даден продукт или организация в рамките на веригата на доставка. Той включва разглеждане на всички етапи, като се започне от добива на суровините, премине се през производството, дистрибуцията, използването, и се стигне до процесите в края на жизнения цикъл, с всички съответни въздействия върху околната среда, последици за здравето и свързани с ресурсите тежести и опасности за обществото.

Настоящото ръководство е предназначено преди всичко за технически експерти, които разработват проучвания на ПООС, например инженери и отговорници по опазване на околната среда. За неговото използване при проучване на ПООС не е необходима специална подготовка в областта на методите за оценка на околната среда.

Методът за проучване на ПООС се базира на подхода на жизнения цикъл. При подхода за управление на околната среда на база жизнения цикъл, както и изобщо при мисленето, отчитащо цялостния жизнен цикъл (LCT), се вземат под внимание всички съответни въздействия върху околната среда, свързани с дадена стока, услуга, дейност или организация, от гледна точка на веригата на доставка. По това този метод се отличава от съсредоточаването върху въздействията на даден конкретен обект или върху единични въздействия, и по този начин се намалява възможността за нежелано изместване на тежестта на въздействието — което би могло да бъде изместване на тежестта на въздействието върху околната среда от един етап от веригата на доставка върху друг, от една категория въздействие върху друга, между съответните въздействия и ресурсната ефективност, и/или между отделни държави.

С оглед да се разработи модел, даващ реалистична картина на тези физически потоци и въздействия, необходимо е да бъдат дефинирани такива параметри за моделиране, които доколкото е възможно да се базират на ясни физически величини и съотношения.

Всяко от посочените в настоящото ръководство изисквания е формулирано с отчитане на препоръките на подобни широко признати методи за отчитане на състоянието на околната среда и съответни указателни документи. По-специално, взети са предвид следните методологични указания:

Стандарти на ISO (19) (по-специално: ISO 14044(2006), Проектостандарт ISO/DIS 14067(2012); ISO 14025(2006), ISO 14020(2000);

Справочник за международната система от данни на база жизнения цикъл (International Reference Life Cycle Data System Handbook — ILCD Handbook) (20);

Стандартите за екологичния отпечатък (21);

Протокола за парниковите газове (22) (WRI/WBCSD);

Общите принципи за обявяване на екологичните характеристики на масово разпространяваните на пазара продукти, BPX 30-323-0 (ADEME) (23);

Спецификация за оценка на емисиите на парникови газове, съответстващи на жизнения цикъл на стоки и услуги (PAS 2050, 2011) (24).

В Приложение X: Сравнение на ключовите изисквания на ръководството за ПООС с други методие направен преглед на някои ключови изисквания в настоящото ръководство, в съпоставка с изискванията/спецификациите, съдържащи се в горепосочените методически указания. По-подробно описание на анализираните методи и на резултата от анализа може да бъде намерено в публикацията „Анализ на съществуващите методики за определяне на отпечатъка върху околната среда на продукти и организации: препоръки, смисъл и съгласуване“ (25). Докато при съществуващите методи често са посочени редица алтернативи за решаване на определен методологичен въпрос, целта при разработването на настоящото ръководство бе (доколкото това е възможно) да се определя единствено изискване за решаването на всеки методологичен въпрос, или да се дадат допълнителни указания, водещи до по-последователни, надеждни и възпроизводими проучвания на ПООС.

Потенциалните приложения на проучванията на ПООС могат да бъдат групирани в зависимост от съответните вътрешнофирмени или външни цели:

Вътрешнофирмените цели могат да включват използване във връзка с управлението по въпросите на околната среда, идентификация на проблемни пунктове от гледна точка на опазването на околната среда, подобряване на екологосъобразността и нейното проследяване, и биха могли имплицитно да включват също и възможности за спестяване на разходи;

Външните приложения (например междуфирмена комуникация — B2B, комуникация от фирми към потребители — B2C), включват широк кръг възможности, като се започне от задоволяване на искания на клиенти и потребители и се стигне до маркетинг, сравняване с характерни показатели, екомаркировка, подкрепа за екопроектирането в рамките на веригите на доставка, зелени обществени поръчки и съобразяване с изискванията на политиките по отношение на околната среда на европейско или национално равнище;

Например сравняването с характерни показатели би могло да включва дефиниране на продукт с осреднени показатели (въз основа на данни, осигурени от заинтересованите страни, или на типови данни, или на приближения), последвано от степенуване на други продукти на база сравняване на техните показатели с характерни показатели.

Обобщение на ключовите изисквания за провеждане на проучвания на ПООС съгласно настоящото ръководство, в зависимост от различните видове приложения, е дадено в таблица 1:

Таблица 1

Ключови изисквания за проучвания на ПООС в зависимост от вида приложение

Видове приложения, за които са предназ-начени проучванията

Определяне на целта и обхвата

Провеждане на скрининг

Съответствие с изискванията за качество на данните

Йерархия при мултифункционалност

Избор на методи за оценка на въздействието

Класифициране и характеризиране

Нормализиране

Определяне на относителната тежест

Интерпретация на резултатите за ПООС

Изисквания за докладване

Критичен преглед (1 лице)

Критичен преглед от група (3 лица)

Разработване на ППООСКП

Вътрешно-фирмени

(с претенция да съответстват на настоящото ръководство)

З

П

П

З

З

З

П

В

З

В

З

В

В

Външни

B2B/B2C без сравнения/ сравнителни твърдения

З

П

З

З

З

З

П

В

З

З

З

П

П

B2B/B2C със сравнения/ сравнителни твърдения

З

П

З

З

З

З

П

В

З

З

/

З

З

„З“

=

задължителни;

„П“

=

препоръчителни (незадължителни);

„В“

=

възможни (незадължителни);

„/“

=

не се прилага

Изискване за проучванията на ПООС

Проучванията на ПООС трябва да се основават на подхода на жизнения цикъл.

1.2   Как да се ползва ръководството

Настоящото ръководство съдържа необходимата информация за провеждането на проучване на ПООС. Материалът в ръководството е представен последователно, по реда на методологичните фази на изчисляването на ПООС. Всеки раздел започва с общо описание на разглежданата фаза, заедно с преглед на въпросите, които е необходимо да бъдат взети предвид, и съответни примери. В означените като „изисквания“ текстове са определени методологичните норми. които „трябва/следва“ да бъдат спазени при проучванията на ПООС. Те са разположени в текстови полета, оградени с единични линии, след общите описания. Като „препоръки“ са означени текстовете, описващи най-добри практики, които не са задължителни, но са препоръчителни. Те са разположени в затъмнени текстови полета, оградени с плътни линии. В случаите, при които са посочени допълнителни изисквания за съставянето на правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП), тези допълнителни изисквания са разположени в текстови полета, оградени с двойни линии, в края на съответните раздели.

1.3   Принципи при проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда

За да могат да се правят последователни, надеждни и възпроизводими проучвания на ПООС, необходимо е да се спазват някои основни принципи за провеждането на анализ. Тези принципи дават всеобхватни насоки за прилагането на метода за ПООС. Те трябва да бъдат вземани под внимание при всяка фаза от проучванията на ПООС, като се започне с определянето на целите и обхвата на проучването, мине се през събирането на данни, оценката на въздействието и се стигне до докладването и верификацията на резултатите от проучването.

Изискване за проучванията на ПООС

Ползвателите на настоящото ръководство трябва да спазват следните принципи при провеждането на проучвания на ПООС:

1)

Релевантност

Всички използвани методи и събирани данни с цел количествено определяне на ПООС трябва да бъдат във възможно най-голяма степен релевантни за съответното проучване.

2)

Пълнота

При количественото определяне на ПООС трябва да се включват всички значими за околната среда материални и енергийни потоци и други въздействия върху околната среда, както е необходимо в съответствие с определените граници на системата (26), изискванията по отношение на данните и използваните методи за оценка.

3)

Последователност и сравнимост

Изискванията в настоящото ръководство трябва да бъдат строго спазвани при всички стъпки на проучването на ПООС, с оглед да се осигури вътрешна последователност и сравнимост с други подобни анализи.

4)

Точност

Необходимо е да се полагат всички разумно постижими усилия за намаляване на неопределеността при моделирането на продуктовата система (27) и докладването на резултатите.

5)

Прозрачност

Информацията за ПООС трябва да бъде изложена по начин, даващ на потенциалните ползватели необходимата основа за вземане на решения, а на заинтересованите лица — възможност да оценят нейната солидност и надеждност.

Принципи за правилата за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП)

1.   Съгласуваност на правилата за ППООСКП с ръководството за ПООС

В допълнение към изискванията в ръководството за ПООС, при проучванията на ПООС трябва да се спазват и методологичните изисквания, посочени в ППООСКП. В случаите, при които изискванията в ППООСКП са по-конкретни от изискванията в ръководството за ПООС, трябва да бъдат спазвани тези по-конкретни изисквания.

2.   Участие на избрани заинтересовани страни

Процесът на разработване на ППООСКП трябва да бъде открит и прозрачен и да включва консултиране със съответни заинтересовани страни. Следва да се полагат разумно възможни усилия за постигане на консенсус по време на процеса (изискване, адаптирано от стандарта ISO 14020:2000, 4.9.1, Принцип № 8). ППОСКП трябва да бъдат подлагани на партньорска проверка.

3.   Стремеж към постигане на сравнимост

Възможно е резултатите от проучванията на ПООС, проведени съгласно изискванията на настоящото ръководство за ПООС и съответния документ за ППООСКП да се използват при сравнения на екологосъобразността на продукти от една и съща продуктова категория на база цялостния жизнен цикъл, както и за сравнителни твърдения (28) (предназначени да бъдат публично оповестени). Следователно, сравнимостта на резултатите има съществено значение. Предоставяната за целите на такива сравнения информация трябва да бъде прозрачна, така че да дава възможност на служещите си с нея лица да разбират какви са границите на сравнимост на изчисляваните резултати (адаптирано от стандарта ISO 14025).

1.4   Фази на проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС)

При провеждането на проучване на ПООС трябва да бъдат изпълнени няколко последователни фази в съответствие с посоченото в настоящото ръководство — определяне на целите, определяне на обхвата, съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите, оценка на въздействието на отпечатъка върху околната среда и интерпретация и докладване на отпечатъка върху околната среда — както е показано на фигура 1.

Фигура 1

Фази на проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС)

Image

2.   РОЛЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ОТПЕЧАТЪКА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА КАТЕГОРИЯ ПРОДУКТИ (ППООСКП)

2.1   Общи положения

Освен общите указания и изисквания за проучванията на ПООС, в настоящото ръководство са посочени и изискванията за разработване на ППООСКП. ППООСКП ще играят важна роля за подобряване на възпроизводимостта, на последователността (и, следователно, на сравнимостта между изчисленията на ПООС в рамките на една и съща категория продукти (29)), както и на релевантността на проучванията на ПООС. ППООСКП ще способстват за насочване на вниманието към най-важните параметри при проучването на ПООС и по този начин за намаляване на необходимото време, работа и разходи.

Целта е да се осигури съответствие на разработването на ППООСКП с настоящото ръководство, а също и наличие в ППООСКП на необходимите уточнения за постигане на сравнимост, по-добра възпроизводимост, последователност, релевантност, насоченост и ефективност на проучванията на ПООС. ППООСКП следва да имат за цел да насочват проучванията на ПООС към тези аспекти и параметри, които са най-показателни за определяне на екологосъобразността на даден тип продукт. В ППООСКП може да се направи допълнително уточняване на изискванията, посочени в настоящото ръководство, както и да се добавят нови изисквания в случаите, при които то дава възможност за избор между различни варианти.

Възможно е да се правят проучвания на ПООС и при липса на съответни ППООСКП, при положение че тези проучвания не са предназначени за формулиране на сравнителни твърдения, които ще бъдат обявени пред обществеността.

Изискване за проучванията на ПООС

При липса на съответни ППООСКП, необходимо е ключовите области, които биха били обхванати в ППООСКП (както са посочени в настоящото ръководство) да бъдат специфицирани, обосновани и изрично докладвани в съответното проучване на ПООС.

2.2   Роля на ППООСКП и връзка със съществуващите правила за категории продукти (ПКП)

Целта на ППООСКП е да се дадат подробни технически указания за провеждането на проучвания на ПООС на конкретна категория продукти. ППООСКП трябва да съдържат допълнително уточняване на ниво технологичен процес и/или вид продукт. По-специално, ППООСКП обикновено следва да съдържат уточнения и указания например по следните въпроси:

Определяне на целта и обхвата на проучването;

Определяне на релевантните и нерелелвантните категории въздействия;

Определяне на подходящи граници на системата, която ще бъде анализирана;

Определяне на ключовите параметри и стадии в жизнения цикъл;

Упътване за възможните източници на данни;

Изпълнение на фазата за съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите;

Допълнително уточнение на начина на разрешаване на проблемите, породени от наличие на многофункционалност (30).

Всички тези аспекти са разгледани в настоящото ръководство.

Съгласно определението в стандарта ISO 14025(2006), правилата за категории продукти (ПКР) (31) включват съвкупности от конкретни правила, указания и изисквания, насочени към разработването на „декларации за околната среда от тип III“ за всяка категория продукти (т.е. стоки и/или услуги с еквивалентни функции). „Декларациите за околната среда от тип III“ представляват количествено изразени и базиращи се на оценка на жизнения цикъл твърдения за екологичните аспекти (32) на дадена стока или услуга, например количествена информация относно възможните въздействия върху околната среда.

Във връзка с разработването и преразглеждането на правила за категории продукти (ПКП), в стандарта ISO 14025(2006) е описана процедурата и са въведени изисквания за постигане на сравнимост между различните така наречени „декларации за околната среда от тип III“. Тези декларации за околната среда от тип III биха могли, например, да представляват потенциално приложение на резултатите от проучване на ПООС.

Указанията за разработване на ППООСКП се базират на изискванията за минимално необходимо съдържание на ПООС документ, посочени в стандарта ISO 14025. Съгласно ISO 14025, минимално необходимото съдържание на ПООС трябва да включва изясняване на следните въпроси (без да е ограничено само до тях):

Определяне на категорията продукт, за която се разработва ПООС, включително описание например на функцията (функциите) на продукта, техническите характеристики и употребата (употребите) му;

Дефиниране на целта и обхвата на оценката на база жизнения цикъл (ОБЖЦ) (33) на продукта, съгласно изискванията в серията стандарти ISO 14040, по отношение по-специално на функционалната единица, границата на системата и изискванията за качество на данните (34);

Описание на анализа на инвентаризационните данни за жизнения цикъл (LCI), със специално внимание по отношение на фазата на събиране на данни, изчислителните процедури и правилата за разпределяне (35);

Избор на показатели за категорията въздействие на отпечатъка върху околната среда, които да бъдат включени в оценката на база жизнения цикъл;

Описание на всеки евентуален предварително определен параметър във връзка с докладването на инвентаризационни данни на база жизнения цикъл, например някои предварително определени категории инвентаризационни данни и/или показатели за категорията въздействие на отпечатъка върху околната среда;

Ако в оценката на база жизнения цикъл не са включени всички стадии от жизнения цикъл — информация/обосновка за стадиите, които не са включени;

Срок на валидност на разработваните ППООСКП.

В случай, че съществуват други правила за категории продукти, разработени в рамките на други схеми, те могат да се използват като база за разработването на ППООСКП (36), при спазване на изискванията от настоящото ръководство.

Изискване за разработването на ППООСКП

Доколкото това е възможно и с отчитане на различните контексти на прилагане, ППООСКП следва да бъде в съответствие със съществуващите международни указателни документи по отношение на правилата за категории продукти (ПКП).

2.3   Структура на ППООСКП въз основа на класификацията на продуктите по икономически дейности (КПИД)

В документа за ППООСКП се описва видът информация, която трябва да се предоставя от гледна точка на жизнения цикъл, както и начинът, по който тази информация трябва да бъде генерирана. Необходимо е да се прилага схема за класификация на продуктите в зависимост от икономическите дейности (КПИД, както е показано на фигура 2), която служи за кодово обозначаване и дефиниране на информационните модули, използвани за изразяване на жизнения цикъл на продукта.

Категориите продукти по КПИД са свързани с икономическите дейности, обозначени с кодове по NACE (т.е. кодовете по Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност). Всеки продукт по КПИД се отнася към една единствена дейност по NACE и по този начин структурата на КПИД става паралелна на структурата на NACE на всички равнища.

NACE има йерархична структура, която е както следва (NACE Rev. 2 2008 (37), страница 15):

1.

Позиции, идентифицирани с буквен код (сектори);

2.

Позиции, идентифицирани с двузначен цифров код (раздели);

3.

Позиции, идентифицирани с тризначен цифров код (групи);

4.

Позиции, идентифицирани с четиризначен цифров код (класове).

Международната стандартна отраслова класификация (ISIC) и NACE имат еднакви кодове на по-високите равнища, но на по-ниските равнища NACE е по-подробна. Тъй като в контекста на настоящото проучване е необходимо да се прилагат кодове по NACE на подсекторно равнище, необходимо е да се използва поне двузначен код (т.е. на равнище раздел) (38). Това е в съответствие и със системата по ISIC.

Пример за използването на такъв подход в ППООСКП документ е даден по-долу — за „мляко и млечни продукти“. В този случай двузначният код (раздели) определя специфична за съответния отрасъл съвкупност от продукти (например раздел 10 — Хранителни продукти), която съдържа редица индивидуални продукти (например 10.51.1 — Мляко прясно и сметана, обработени, течни, както е показано на фигура 2). По този начин, чрез двузначен, а понякога и чрез еднозначен код, могат да бъдат означавани специфични за съответен отрасъл информационни модули, които след като бъдат комбинирани образуват описания на жизнените цикли на конкретни продукти, във вид на хоризонтални структури. Всяко от тях съдържа и съответна вертикална структура, тръгваща от по-обща съвкупност от продукти към по-конкретни индивидуални продукти.

Фигура 2

Примерно представяне на схема за класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД)

Image

Изискване за разработването на ППООСКП

ППООСКП следва да се базират на минимум двузначен код по КПИД (обичаен вариант). В някои случаи, обаче, се допускат (обосновани) отклонения (например използване на тризначни кодове). Примерно, означения с повече от два знака може да са необходими във връзка със сложността на продуктовата структура в даден сектор. В случаите, при които различни начини на производство на подобни продукти се означават чрез използване на алтернативни КПИД, в съответното ППООСКП трябва да са отразени всички такива КПИД.

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛТА (ЦЕЛИТЕ) НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

3.1   Общи положения

Определянето на целите е първата стъпка при проучването на ПООС и то предопределя цялостния контекст на проучването. Ясното определяне на целите е необходимо, за да могат задачите, методите, резултатите и тяхното предназначение да бъдат оптимално съгласувани помежду си, както и за да има споделена визия, която да е водеща за участниците в проучването. Решението да се използва настоящото ръководство за ПООС предполага, че някои аспекти от определянето на целите са предварително възприети. При все това, важно е да се отдели необходимото време за внимателно обмисляне и формулиране на целите, така че да се осигури успешно провеждане на проучването на ПООС.

При определянето на целите важно значение има да се идентифицират приложенията, за които е предназначено проучването, както и степента на задълбоченост на анализа и на прецизност на проучването. Това следва да бъде отразено в определените ограничения на проучването (във фазата на определяне на обхвата). Провеждането на количествени проучвания в съответствие с посочените в настоящото ръководство изисквания за провеждането на анализи ще е необходимо, например, за анализите за доставка на материали при най-ниска екологична цена, проектирането на продукта, формулирането на целеви показатели и докладването. Възможно е използването в рамките на едно проучване на ПООС и на комбинирани видове подход, при които количествен анализ да се използва само за някои части от веригата на доставка, а за останалите части да се правят качествени описания за потенциални екологични „горещи точки“ (например, количествен анализ „от люлката до изхода“ (39), комбиниран с качествени описания „от изхода до гроба“ (40) на екологичните съображения, или с количествени анализи на стадиите на употреба и на приключване на жизнения цикъл на избрани представителни видове продукти).

Изискване за проучванията на ПООС

Определянето на целите на проучването на ПООС трябва да включва разглеждане на следните въпроси:

За какво приложение (какви приложения) е предназначено проучването

Причини за провеждане на проучването и контекст на вземането на решения;

Ползватели, за които е предназначено проучването;

Дали съответните сравнения и сравнителни твърдения (41) ще се обявяват пред обществеността;

Възложител на проучването;

Процедура за преглед (ако е приложима).

Пример: отпечатък върху околната среда на продукта фланелки — определяне на целите

Аспекти

Описание

За какво приложение (какви приложения) е предназначено проучването:

Да се предостави на потребителите информация за продукта

Причини за провеждане на проучването и контекст на вземане на решения:

Да се отговори на запитване на клиент

Сравнения, предназначени да бъдат обявени пред обществеността:

Няма такива. Проучването ще бъде публично достъпно, но няма да се използва за правене на сравнения или за формулиране на сравнителни твърдения.

Ползватели, за които е предназначено проучването:

Външна технически специализирана публика, междуфирмен обмен.

Преглед:

Независим външен проверител, г-н Y

Възложител на проучването;

Дружеството G ООД

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъде посочено какви са изискванията за преглед на съответните проучвания на ПООС.

4.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ПООС)

4.1   Общи положения

При определянето на обхвата на проучването на ПООС се описват подробно системата, която трябва да бъде оценена и се уточняват съответните методи за анализ.

Изискване за проучванията на ПООС

Определянето на обхвата на проучването на ПООС трябва да съответства на определените цели на проучването и трябва да включва следните въпроси (описани по-подробно в следващите раздели):

Аналитична единица (42) и продуктов еквивалент (43);

Граници на системата;

Категории въздействия върху околната среда;

Приемания/ограничения.

4.2   Аналитична единица и продуктов еквивалент

Необходимо е ползващите настоящото ръководство да дефинират аналитичната единица и продуктовия еквивалент за съответното проучване на ПООС. Аналитичната единица изяснява количествено и качествено функцията (функциите) и дълготрайността на продукта.

Изискване за проучванията на ПООС

Аналитичната единица за дадено проучване на ПООС трябва да се дефинира в зависимост от следните аспекти:

Функцията (функциите)/предоставяната услуга (услуги), което съответства на въпроса „какво“;

Количеството на функцията или услугата, което съответства на въпроса „какво количество“;

Очакваното равнище на качеството, което съответства на въпроса „колко добре“;

Дълготрайността/живота на продукта, съответстващи на въпроса „колко време“;

Кода (кодовете) по NACE.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да е посочена аналитичната единица (аналитичните единици)..

Пример:

Указание/Изискване: Дефинирайте функционалната единица Наименоване и количествено определяне на количествените и качествените аспекти на функцията (функциите) на продукта, в съответствие с въпросите „какво“ , „какво количество “, „колко добре“ и „за колковреме “.

Пример за определяне на функционална единица,

Функционална единица за продукта фланелка:

 

(КАКВО) Фанелка (средна по големина за размери S, M, L), изработена от полиестер,

 

(КАКВО КОЛИЧЕСТВО) Една фланелка,

 

(КОЛКО ДОБРЕ) Използва се веднъж седмично и се пере с перална машина при температура 30 °С

 

(ЗА КОЛКО ВРЕМЕ) 5 години.

Забележка:

Някои междинни продукти могат да имат повече от една функция. Възможно е да се яви необходимост да се идентифицира и избере една от няколко функции.

Продуктовият еквивалент е количеството продукт, необходимо за изпълнение на съответната определена функция. С него са свързани всички останали входящи (44) и изходящи (45) количества в анализа. Продуктовият еквивалент може да се изрази в пряка връзка с аналитичната единица, или по начин, ориентиран в по-голяма степен към продукта.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е за съответната аналитична единица да се определи подходящ продуктов еквивалент. Използваните при анализа количествени данни за входящите и изходящи количества трябва да се изчисляват във връзка с този специфичен разход.

Пример:

Специфичен разход: 160 грама полиестер

4.3   Граници на системата при проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС)

Границите на системата определят кои части от жизнения цикъл на продукта и кои съответни процеси принадлежат към анализираната система. Следователно, необходимо е границите на системата да бъдат ясно дефинирани за оценяваната продуктова система.

Диаграма на границите на системата (препоръчителна)

Диаграмата на границите на системата, или съответна блокова диаграма, представлява схематично изражение на анализираната система. Тя изяснява кои части от жизнения цикъл на продукта са включени или изключени от анализа. Диаграмата на границите на системата може да бъде полезен инструмент за дефиниране на границите на системата и за организиране на последващите дейности по събирането на данни.

ПРЕПОРЪКА: Изготвянето на диаграма на границите на системата не е задължително, но е във висока степен препоръчително. Диаграмата на границите на системата е полезна за дефиниране и структуриране на анализа.

Изискване за проучванията на ПООС

Диаграмата на границите на системата трябва да се съставя в съответствие с общата логика на веригата на доставки и да включва всички стадии, като се започне от добива на суровината (46) и се премине през обработката, производството, дистрибуцията, складирането, стадия на използване и крайното третиране на продукта (т.е. „от люлката до гроба“ (47)), както това е подходящо с оглед предназначението на проучването. Границите на системата трябва да включват всички процеси, свързани с веригата на доставка за продукта, които имат отношение към аналитичната единица.

Включените в границите на системата процеси трябва да се разделят на ясно различими процеси (т.е. ключови процеси в жизнения цикъл на продукта, за които има пряк достъп до информация (48)) и фонови процеси (т.е. тези процеси от жизнения цикъл на продукта, за които прекият достъп до информация е невъзможен (49)).

В определянето на обхвата на проучването следва да се включи диаграма на границите на системата.

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да се посочат границите на системата за проучванията на ПООС за съответната категория продукти, включително с уточняване на съответните етапи от жизнения цикъл и на процесите, които следва да бъдат включени във всеки етап (в това число времеви, географски и технологични уточнения). Всяко отклонение от обичайния подход „от люлката до гроба“ трябва да бъде изрично посочено и обосновано, например изключване на неизвестен стадий на употреба или стадий на приключване на жизнения цикъл на междинни продукти (50).

В ППООСКП следва да бъдат посочени сценарии за последващото (51) съществуване на продукта, така че да се осигури сравнимост и последователност между различните проучвания на ПООС.

Компенсационни количества намалени емисии

Понятието „компенсационно количество намалени емисии“ се използва често във връзка с дейностите за намаляване на емисиите с участие на трета страна, например регулираните схеми в рамките на Протокола от Киото (Механизма за чисто развитие — CDM, Механизма за съвместно изпълнение — JI, и Схемите за търговия с емисии — ETS), или също и при доброволни схеми. Компенсационните количества намалени емисии представляват крайни количества намалени (т.е., компенсирани) емисии на парникови газове, постигнати например за да бъде спазена доброволна или задължителна цел или лимит за емисиите. Компенсационните количества намалени емисии се изчисляват спрямо базова линия, представляваща хипотетичен сценарий за това какви биха били емисиите при отсъствие на проект за намаляването им, който генерира намаленията на емисии. Примери за компенсационни намаления на емисиите са емисионните компенсации в рамките на Механизма за чисто развитие, кредитите намалени емисии, както и други компенсации чрез постигнати намаления на емисиите, постигнати извън разглежданата система.

Изискване за проучванията на ПООС

Компенсационните количества намалени емисии не трябва да се включват в проучванията за ПООС, но могат да се докладват отделно в качеството на „допълнителна информация със значение за околната среда“.

4.4.   Избор на категории въздействия с отпечатък върху околната среда (ООС) и на методи за оценка

Категориите въздействия с отпечатък върху околната среда (ООС) (52) представляват конкретните категории въздействия, разглеждани в проучването на ПООС. Тези категории се отнасят обикновено за използването на ресурси, за емисиите на вредни за околната среда вещества (например парникови газове и токсични химични вещества), които могат също да са вредни и за човешкото здраве. При методите за оценка на въздействието с ООС се използват модели за количествено изразяване на причинно-следствените връзки между входящите количества материали/енергия и емисиите, свързани със жизнения цикъл на продукта (които са инвентаризирани в профила на използваните ресурси и емисиите), като при това се разглежда всяка категория въздействие с ООС (53). Следователно, всяка категория е свързана с някой самостоятелен модел за оценка на въздействието с ООС.

Целта на оценката на въздействието с ООС (54) е да се групират и агрегират данните от инвентаризирания профил на използваните ресурси и емисиите, в съответствие с техния принос за всяка категория въздействие на ООС. Това осигурява впоследствие необходимата основа за интерпретация на резултатите за ООС във връзка с целите на проучването на ПООС (например, установяване кои са „горещите точки“ във веригата за доставка, както и кои са „опциите“ за подобрение). По тези причини, изборът на категориите въздействия с ООС следва да бъде изчерпателен, така че да обхваща всички съответни екологични въпроси във връзка с веригата за доставка, които представляват интерес.

Списък на обичайните категории въздействия с ООС и съответните методи за оценка, които да бъдат използвани, е даден в таблица 2 (55). Допълнителни инструкции как да се изчисляват тези въздействия са дадени в 6.1 Класифициране и характеризиране (задължителни).

Таблица 2

Обичайни категории въздействия с ООС (и съответни показатели за категории въздействия върху ООС), както и модели за оценка на въздействията с ООС при проучвания на ПООС

Категории въздействия с ООС

Модели за оценка на въздействията с ООС

Показатели за категориите въздействия с ООС

Източник

Изменение на климата

Бернски модел — потенциали за глобално затопляне (GWP) при 100-годишен времеви хоризонт

kg CO2 еквивалент

Междуправителствен комитет по изменението на климата, 2007 г.

Разрушаване на озоновия слой

Модел EDIP, на база стойности на озоноразрушаващи потенциали, посочени от Световната метеорологична организация при безкраен времеви хоризонт

kg CFC-11 (56) еквивалент

Световна метеорологична организация, 1999 г.

Екотоксичност за акватични пресни води

Модел USEtox

CTUe (сравнителна единица за токсичност за екосистеми)

Rosenbaum и др., 2008 г.

Токсичност за хората — канцерогенни ефекти

Модел USEtox

CTUh (сравнителна единица за токсичност за хора)

Rosenbaum и др., 2008 г.

Токсичност за хората — неканцерогенни ефекти

Модел USEtox

CTUh (сравнителна единица за токсичност за хора)

Rosenbaum и др., 2008 г.

Прахови и аерозолни частици/неорганични вдишвани частици

Модел RiskPoll

kg PM2,5 (57) еквивалент

Humbert, 2009 г.

Йонизираща радиация — ефекти върху човешкото здраве

Модел за ефекта върху човешкото здраве

kg U235 еквивалент (към въздуха)

Dreicer и др., 1995 г.

Фотохимично образуване на озон

Модел LOTOS-EUROS

kg NMVOC (58) еквивалент

Van Zelm и др., 2008 г., както моделът е приложен в метода ReCiPe

Вкисляване

Модел на натрупващия се излишък

mol H+ eq

Seppälä и др., 2006 г. Posch и др., 2008 г.

Еутрофикация — земна

Модел на натрупващия се излишък

mol N eq

Seppälä и др., 2006 г. Posch и др., 2008 г.

Еутрофикация — водна

Модел EUTREND

сладка вода: kg P еквивалент морска вода: kg N еквивалент

Struijs и др., 2009 г., както моделът е приложен в метода ReCiPe

Изчерпване на водни ресурси

Швейцарски модел Ecoscarcity

използвани m3 вода, отнесени към местния недостиг на вода

Frischknecht и др., 2008 г.

Изчерпване на минерални и фосилни ресурси

Модел CML2002

kg антимон (Sb) еквивалент

van Oers и др., 2002 г.

Преобразуване на земи

Модел на база органичните вещества в почвата (SOM)

kg (намаление)

Milà i Canals и др., 2007 г.

В зависимост от продуктовата система и предназначението на резултатите, ползвателите на настоящото ръководство могат да предпочетат да стеснят съвкупността на разглежданите категории въздействия с ООС. Такива изключвания следва да бъдат обосновани с подходяща документация, като например (без това изброяване да е изчерпателно):

Процес с международен консенсус;

Независим външен преглед;

Процес с участие на многобройни заинтересовани страни;

Проучвания с оценка на база жизнения цикъл, които са преминали през партньорска проверка;

Стъпка на провеждане на скрининг (вижте раздел 5.2).

Изискване за проучванията на ПООС

Изборът на категории въздействия с ООС следва да бъде изчерпателен, така че да обхваща всички съответни екологични въпроси във връзка с веригата за доставка, които представляват интерес. В проучването на ПООС следва да се включат всички обичайни категории въздействия с ООС и да се прилагат съответните модели за оценка на въздействията с ООС. Всяко изключване на категория трябва да бъде изрично документирано, обосновано, посочено в доклада за ПООС и подкрепено с подходяща документация.

Влиянието на всяко изключване на категория върху окончателните резултати, особено във връзка с ограниченията по отношение на сравнимостта с други проучвания на ПООС трябва да бъде разгледано в интерпретационната фаза и докладвано. Подобни изключвания на категории подлежат на преглед.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да се посочи и обоснове всяко изключване на някоя от обичайните категории въздействия с ООС, особено на тези, които имат отношение към сравнимостта.

4.5   Избор на допълнителна информация със значение за околната среда, която да бъде включена в ПООС

Потенциалните значими въздействия върху околната среда на даден продукт могат да стигат отвъд широко възприетите модели за оценка на въздействията с ООС на база жизнения цикъл. Важно е тези въздействия да бъдат разглеждани, в случаите когато това е възможно. Например, във връзка с даден конкретен обект или дейност е възможно да настъпят въздействия върху биологичното разнообразие в резултат от промени в земеползването. В такъв случай може да е необходимо да се включат допълнителни категории въздействия с ООС, които не присъстват в списъка на обичайните въздействия, даден в настоящото ръководство, или дори допълнителни качествени описания, в случаите при които въздействията не могат да бъдат количествено обвързани с веригата на доставка на съответния продукт. Такива допълнителни методи следва да се разглеждат като допълнения към списъка на обичайните въздействия с ООС.

Възможно е някои продукти да се произвеждат от предприятия, разположени в близост до море. По тази причина, техните емисии могат да въздействат директно на морска, а не на сладка вода. Тъй като в списъка на обичайните категории въздействия с ООС е включена само екотоксичност при емисии в сладки води, важно е да се разглеждат също емисиите, които се отделят директно в морски води. Тъй като в момента не съществува модел за оценка на общото въздействие на такива емисии, те трябва да бъдат включени на елементарно ниво.

Допълнителната информация със значение за околната среда може да включва (без този списък да е изчерпателен):

а)

Данни за материалите, присъстващи в продукта;

б)

Информация относно възможностите за разглобяване, рециклиране, оползотворяване, повторно използване, както и данни за степента на ресурсна ефективност;

в)

Информация за използването на опасни вещества;

г)

Информация за обезвреждането на опасни/неопасни отпадъци;

д)

Информация за енергопотреблението;

е)

Информация за местни/специфични за даден обект въздействия, например местни въздействия върху вкисляването, еутрофикацията и биологичното разнообразие.

Друга имаща значение за околната среда информация относно съответните дейности и/или обекти, както и относно количеството произведен продукт.

Изискване за проучванията на ПООС

Ако обичайният набор категории въздействия с ООС или обичайните модели за оценка на въздействията не отразяват цялостно потенциалните въздействия върху околната среда на разглеждания продукт, необходимо е да бъдат включени допълнително всички съответни (количествени/качествени) аспекти във връзка с околната среда в качеството на „допълнителна информация със значение за околната среда“. Тези аспекти, обаче, не трябва да заменят задължителните модели за оценка на обичайните категории въздействия с ООС. Използваните модели за тези допълнителни категории трябва да бъдат с ясни позовавания, както и да са документирани със съответните показатели.

Изисквания за допълнителната информация със значение за околната среда:

Да се базира на информация, която е формирана и е прегледана или верифицирана в съответствие с изискванията на стандарта ISO 14020 и клауза 5 на стандарта ISO 14021:1999;

Да е конкретна, точна и незаблуждаваща;

Да е от значение за конкретната категория продукти.

Емисиите, отделяни директно в морски води, трябва да бъдат включени в допълнителната информация със значение за околната среда (на ниво инвентаризационни данни).

Ако допълнителната информация със значение за околната среда се използва за обосноваване на интерпретационната фаза на проучването на ПООС, необходимо е данните, използвани за формиране на тази информация, да съответстват на същите изисквания за качество, които са валидни за данните, използвани при изчисляване на резултатите за ПООС (вижте 5.6 Изисквания за качество на данните (59)).

Допълнителната информация със значение за околната среда трябва да се отнася само за въпроси от областта на околната среда. Информацията и инструкциите, които не са свързани с екологосъобразността на даден продукт, например указанията за безопасно използване на продукта, не трябва да се включват в ПООС. Също така, не трябва да се включва и информацията, отнасяща се за правни изисквания.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъде посочено и обосновано каква допълнителна информация със значение за околната среда да се включва в проучванията на ПООС. Тази допълнителна информация трябва да бъде докладвана отделно от получените на база жизнения цикъл резултати за ПООС, като всички използвани методи и направени допускания трябва да бъдат ясно документирани. Допълнителната информация със значение за околната среда може да бъде количествена и/или качествена.

Допълнителната информация със значение за околната среда може да включва (без този списък да е изчерпателен):

Други съществени въздействия върху околната среда на категорията продукти;

Други съществени технически параметри, които могат да се използват за оценяване на проучвания продукт и да дадат възможност за сравнения с други продукти по отношение на цялостната продуктова ефективност. Тези технически параметри могат да се отнасят, например, за дяловете на възобновяемата и невъзобновяемата енергия, дяловете на възобновяемите и невъзобновяемите горива, използването на вторични материали, използването на пресноводни ресурси, или дяловете на обезврежданите опасни и неопасни отпадъци;

Други подходящи подходи за провеждане на характеризацията (60) на потоците, установени в профила на използваните ресурси и емисиите, ако в обичайния метод липсват характеризационни коефициенти (61) (ХК) за някои видове потоци (например за някои химикали);

Екологичните показатели или показателите за отговорност на продукта (съгласно определеното от Глобалната инициатива по отчетност — GRI);

Енергопотребление в рамките на жизнения цикъл, класифицирано по първични енергийни източници, с отделно отчитане на потреблението на възобновяема енергия;

Пряко енергопотребление в производствения обект, класифицирано по първични енергийни източници, с отделно отчитане на потреблението на възобновяема енергия;

За фазите в конкретни обекти, броят на застрашените биологични видове, включени в Червената книга на Световния съюз за защита на природата (IUCN) или в съответните национални списъци, чиито местообитания са засегнати от производството, в зависимост от риска за изчезване на съответните видове;

Описание на значими въздействия на дейности, продукти и услуги върху биоразнообразието в защитени зони или в зони с висока степен на биоразнообразие извън защитените зони;

Пълно тегло на отпадъците, класифицирани по видове и метод на обезвреждане;

Тегло на транспортираните, внасяни, изнасяни или третирани отпадъци, които се считат за опасни съгласно посоченото в приложения I, II, III и VIII към Базелската конвенция, както и какъв процент от транспортираните отпадъци са от международен пренос.

4.6   Допускания/ограничения

При проучванията на ПООС е възможно да възникнат редица ограничения за извършвания анализ, поради което се налага да се правят допускания. Например, възможно е типовите данни (62) да не съответстват изцяло на реалността за анализирания продукт, при което те може да бъдат адаптирани, за да се получи по-точна картина.

Изискване за проучванията на ПООС

Всички ограничения и направени допускания трябва да се докладват по начин, осигуряващ прозрачност.

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да се посочат специфичните ограничения за съответната категория продукти, както и допусканията, които е необходимо да се направят за преодоляването на тези ограничения.

5.   СЪСТАВЯНЕ И ЗАПИСВАНЕ НА ПРОФИЛА НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ РЕСУРСИ И ЕМИСИИТЕ

5.1   Общи положения

Като основа за моделирането на ПООС е необходимо да се състави инвентаризация (профил) всички входящи и изходящи количества на материални и енергийни ресурси, както и на емисиите във въздуха, водата и почвата, в рамките на веригата на доставка на съответния продукт. Това се нарича профил на използваните ресурси и емисиите (63).

В идеалния случай, моделът на веригата на доставка на продукта би трябвало да може да се изгради като се използват специфични за съответното предприятие или продукт данни (т.е. чрез моделиране на точния жизнен цикъл, изразяващ веригата на доставка, употребата и стадиите в края на жизнения цикъл, в съответствие с конкретния случай). На практика и като общовалидно правило, където е възможно следва да се използват пряко получени и специфични за съответното предприятие инвентаризационни данни. За процесите, при които съответното дружество няма пряк достъп до конкретните данни (т.е. фоновите процеси), обикновено се използват типови данни (64). При все това, добра практика е да се използват (когато това е възможно) данни, събрани пряко от доставчиците на най-релевантните продукти, освен ако типовите данни са по-представителни или подходящи.

В профила на използваните ресурси трябва да се възприемат следните класификации (65) на разглежданите материални/енергийни потоци:

Елементарни потоци, представляващи (ISO 14040:2006, 3.12) „материал или енергия, постъпващи в проучваната система, които са извлечени от околната среда без предварително преобразуване от страна на човека, или материал или енергия, напускащи проучваната система, които се отделят в околната среда без последващо преобразуване от страна на човека.“ Елементарни потоци са, например, добитите от природата ресурси или емисиите във въздуха, водата и почвата, които са директно свързани с характеризационните коефициенти на категориите въздействия с ООС.

Неелементарни (или комплексни) потоци, каквито са всички останали входящи количества (например електроенергия, материали, транспортни процеси) и изходящи количества (например отпадъци, съпродукти) в дадена система, за които е необходимо да се приложи допълнително моделиране, за да бъдат превърнати в елементарни потоци.

Необходимо е всички неелементарни потоци в профила на използваните ресурси и емисиите да бъдат преобразувани в елементарни потоци. Например, материалните потоци на отпадъците трябва да бъдат докладвани не само като kg битови отпадъци или опасни отпадъци, а следва да включат също емисиите във водата, въздуха и почвата, отделяни при третирането на твърдите отпадъци. Това е необходимо за осигуряването на сравнимост на проучванията на ПООС. Следователно, съставянето на профила на използваните ресурси и емисиите завършва когато всички потоци бъдат изразени като елементарни потоци.

ПРЕПОРЪКА: полезно е да се документира процесът на събиране на данни, с оглед подобряване на качеството на данните с течение на времето, подготовка за критичен преглед (66) и евентуални изменения на бъдещите инвентаризации на продукта, така че да отразяват промени в производствената практика. За да се осигури документирането на цялата значима информация, би било полезно да се формулира план за управление на данните още в началото на инвентаризационния процес (вижте Приложение II: План за управление на данните (адаптирано от Инициативата за протокол на парниковите газове)).

Съставянето на профил на използваните ресурси и емисиите в рамките на проучване на ПООС може да се изпълни чрез двустъпкова процедура, както е показано на фигура 3. Първата стъпка не е задължителна, но настоятелно се препоръчва.

Фигура 3

Двустъпкова процедура за съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите

Image

Изискване за проучванията на ПООС

В профила на използваните ресурси и емисиите трябва да се включат всички използвани ресурси и емисии във връзка със стадиите от жизнения цикъл, влизащи в дефинираните граници на системата. Потоците трябва да се групират като „елементарни потоци“ и „неелементарни (т.е. комплексни) потоци“. Необходимо е всички неелементарни потоци в профила на използваните ресурси и емисиите да бъдат преобразувани в елементарни потоци.

5.2   Провеждане на скрининг (препоръчителна стъпка)

Силно се препоръчва съставянето на профила на използваните ресурси и емисиите да започне първоначално на „скринингово ниво“, наричано още скринингова стъпка, тъй като това помага за по-добро насочване на дейностите по събиране на данни и за подобряване на качеството на данните в окончателния профил на използваните ресурси и емисиите.

Изискване за проучванията на ПООС

Ако се провежда скрининг (което настойчиво се препоръчва), необходимо е използваните налични конкретни и/или типови данни да отговарят на посочените в 5.6 Изисквания за качество на данните изисквания за качество на данните. В скрининга трябва да се включат всички процеси и дейности, разглеждани в профила на използваните ресурси и емисиите. Всяко изключване от скрининга на стадии на веригата на доставка трябва да бъде изрично обосновано и подложено на процеса на преглед, като освен това трябва да бъде разгледано и влиянието на тези стадии върху крайния резултат.

По отношение на стадиите от веригата на доставка, за които не се предвижда количествена оценка на въздействието, имащо ООС, при скрининга се прави позоваване на съществуващата литература и други източници на информация и се правят качествени описания на потенциално значими процеси, засягащи околната среда. Такива качествени описания се включват в допълнителната информация със значение за околната среда.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъдат посочени процесите, които е необходимо да бъдат включени в разглеждането, както и съответните изисквания за качество на данните и преглед, които могат да надхвърлят изискванията, посочени в настоящето ръководство. Също така, в ППООСКП трябва да се посочи за кои процеси е необходимо да се използват конкретни данни, и за кои процеси е допустимо или се изисква използване на типови данни.

5.3   План за управление на данните (незадължителен)

Планът за управление на данните би могъл да бъде ценен инструмент както за управление на данните, така и за проследяване на процеса на съставяне на профил на използваните ресурси.

Планът за управлението на данните може да включва:

Описание на процедурите за събиране на данни;

Посочване на източниците на данни;

Изчислителните методики;

Процедурите на предаване, съхранение и архивиране на данните;

Процедури за качествен контрол и преглед на събирането на данни, на дейностите по въвеждане и обработка на данни, на документирането на данни и на изчисляването на емисиите.

Допълнителни указания относно възможните видове подход за формулиране на план за управление на данните са дадени в Приложение II: План за управление на данните (адаптирано от Инициативата за протокол на парниковите газове).

5.4   Данни за профила за използваните ресурси и емисиите

В профила на използваните ресурси и емисиите трябва да се включат всички използвани ресурси и емисии във връзка със стадиите от жизнения цикъл, влизащи в дефинираните граници на системата.

За възможно включване в профила на използваните ресурси и емисиите се разглеждат следните елементи:

Добивът и предварителната обработка на суровините;

Капиталовите съоръжения — като се използва линейна амортизация. Необходимо е да се взема под внимание очакваният експлоатационен период на капиталовите съоръжения (а не времето за амортизация на счетоводната им стойност до 0);

Производството;

Дистрибуцията и складирането на продуктите;

Стадият на употреба;

Транспортът (логистиката);

Краят на жизнения цикъл.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП следва да бъдат включени един или повече примери за съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите, включително уточнения по отношение на:

1.

Списъци с дейности/процеси, които да бъдат включени в разглеждането;

2.

Единици мерки;

3.

Номенклатура на елементарните материални и енергийни потоци.

Тези уточнения могат да се отнасят за един или повече стадии, процеси или дейности, с оглед осигуряване на стандартизирано събиране на данни и докладване. Възможно е в ППООСКП да бъдат зададени по-строги в сравнение с настоящото ръководство изисквания за данните по отношение на ключови предходни, протичащи „от входа до изхода“ (67) или последващи стадии.

По отношение на моделирането на процесите/дейностите в основния модул (т.е. в стадия „от входа до изхода“), в ППООСКП също така трябва да бъдат уточнени:

Включените процеси/дейности;

Спецификации за компилирането на данни за ключовите процеси, включително за усредняване на данните за съответните обекти;

Всякакви специфични за съответните обекти данни, които е необходимо да се докладват като „допълнителна информация със значение за околната среда“;

Специфични изисквания за качеството на данните, например за измерване на определени данни за производствената активност.

Ако в ППООСКП се изискват също отклонения от обичайната граница на системата „от люлката до гроба“ (например ако в ППООСКП се предписва граница на системата „от люлката до изхода“), то в ППООСКП трябва да бъде уточнен начинът на отчитане на материалните и енергийни баланси в профила на използваните ресурси и емисиите.

5.4.1   Добив и предварителна обработка на суровините („от люлката до изхода“)  (68)

Стадият на добива и предварителната обработка на суровините започва с добиването на ресурсите от природата и завършва с постъпването на продуктовите компоненти в обекта за производство на съответния продукт. Процесите, които могат да протичат в този стадий, включват:

Минни дейности и добив на ресурси;

Предварителна обработка на всички използвани материали за производството на разглеждания продукт, като например:

Отливане на метали в слитъци;

Обогатяване на въглища;

Конверсия на рециклиран материал;

Фотосинтеза при биогенните материали;

Отглеждане и добив на дървесина или селскостопански култури;

Транспорт от местата за добив до обектите за предварителна обработка и после до производствената инсталация.

5.4.2   Капиталови съоръжения

Примери за капиталови съоръжения, които трябва да бъдат включвани в разглеждането:

Машини, използвани в производствените процеси;

Сгради;

Офис оборудване;

Превозни средства;

Транспортната инфраструктура.

За капиталовите съоръжения трябва да се използва линейна амортизация. Необходимо е да се взема под внимание очакваният експлоатационен период на капиталовите съоръжения (а не времето за амортизация на счетоводната им стойност до 0).

5.4.3   Производство (68)

Производственият стадий започва с влизането на съставките на продукта в производствения обект и завършва когато готовият продукт напусне производствения обект. Някои примери за дейности при производството са:

Химична обработка;

Изработване;

Транспорт на полуготовите продукти между различните производствени процеси;

Сглобяване;

Опаковане;

Третиране на отпадъците;

Транспорт на работниците (ако има такъв);

Служебни пътувания (ако има такива).

5.4.4   Дистрибуция и складиране на продукта (68)

При дистрибуцията до потребителите, продуктите могат да бъдат складирани в различни моменти от веригата на доставка. Някои примери за процеси във връзка с дистрибуцията и складирането, които следва да се включват в разглеждането (без този списък да е изчерпателен) са:

1.

Енергопотреблението за отопление и осветление на складове;

2.

Използването на хладилни агенти в складове и превозни средства;

3.

Използването на гориво от превозни средства.

5.4.5   Стадий на употреба (68)

Стадият на употреба започва когато консуматорът или крайният потребител придобие продукта и завършва когато продуктът бъде изхвърлен за транспорт до съоръжение за рециклиране или третиране на отпадъци. Някои примери за процеси при употребата, които следва да се включват в разглеждането (без този списък да е изчерпателен) са:

Начини на използване/консумация, място, време (ден/нощ, лято/зима, работни/почивни дни), и предполагаема продължителност на фазата на употреба на продуктите;

Транспорт до мястото на използване;

Хладилно съхранение в мястото на използване;

Подготовка за използване (например затопляне в микровълнова печка);

Потребление на ресурси по време на използването (например ако продуктът е пералня — потребление на перилни препарати, енергия и вода);

Ремонт и поддръжка на продукта по време на фазата на употреба.

Необходимо е също в сценария на ползването на продукта да бъде отразено дали разглежданите продукти биха могли да доведат до промени в системите, в които се използват. Например енергопотребяващите продукти биха могли да повлияят на потребната енергия за отопление/климатизация на съответната сграда, или теглото на автомобилен акумулатор би могло да повлияе на разхода на гориво на съответния автомобил. Във връзка със сценария за начина на ползване следва да се вземат предвид следните източници на техническа информация (без този списък да е изчерпателен):

Публикувани международни стандарти с указания и изисквания относно разработването на сценарии за стадия на употреба, както и сценарии за (т.е. оценка на) продължителността на употребата на разглеждания продукт;

Публикувани национални указания относно разработването на сценарии за стадия на употреба, както и сценарии за (т.е. оценка на) продължителността на употребата на разглеждания продукт;

Публикувани отраслови указания относно разработването на сценарии за стадия на употреба, както и сценарии за (т.е. оценка на) продължителността на употребата на разглеждания продукт;

Пазарни проучвания и други пазарни данни.

Забележка: Като база за определяне на стадия на употреба на даден продукт може да послужи препоръчваният от производителя метод за работа с продукта (например използване на готварска печка при определена температура и за определено време). Тъй като е възможно действителният начин на използване да се различава от препоръчания от производителя, при наличие на съответни данни следва да се използва информацията за действителния начин на използване.

Изискване за проучванията на поос

В случаите, при които не е открит метод за определяне на стадия на употреба на продуктите съгласно посочените в настоящото ръководство техники, подходът за определяне на стадия на употреба на продуктите се избира от организацията, провеждаща проучването. Тъй като е възможно действителният начин на използване да се различава от препоръчания от производителя, при наличие на съответни данни следва да се използва информацията за действителния начин на използване. В разглеждането трябва да бъдат включени и съответните влияния върху други системи, дължащи се на употребата на продуктите.

Необходимо е да се осигури документация за използваните методи и направените допускания. Всички съответни допускания, направени по отношение на фазата на употреба, трябва да бъдат документирани.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ппооскп

В ППООСКП трябва да бъдат посочени:

Сценариите за стадия за употреба, които да бъдат включвани в проучванията (ако има такива определени сценарии);

Времевият период, който да бъде разглеждан за този стадий.

5.4.6   Моделиране на транспорта на разглеждания продукт

Важните параметри, които следва или трябва (в зависимост от конкретния случай — вижте по-долу) да бъдат вземани под внимание при моделирането на транспорта, включват:

1.

Вид транспорт: взема се предвид видът на транспорта, например дали е сухоземен (автомобилен, железопътен, по тръбопроводи), воден (с кораби, фериботи, шлепове) или въздушен (със самолети);

2.

Вид превозно средство и консумация на гориво: необходимо е да се взема под внимание видът превозно средство, както и консумацията на гориво при натоварено и ненатоварено състояние. Към консумацията на гориво при пълен товар трябва да се въведе корекция, отчитаща натоварването (69);

3.

Натоварване: съществуват въздействия върху околната среда, които са пряко свързани с натоварването, поради което то следва да се взема под внимание;

4.

Брой на празните курсове: в съответните случаи е необходимо да се взема под внимание броят на празните курсове (или отношението на разстоянието, пропътувано от мястото на разтоварване на продукта до мястото за натоварване на следващ продукт към разстоянието, пропътувано в натоварено състояние). Километрите, пропътувани от празното превозно средство трябва да се отчитат като свързани с транспорта на продукта. Необходимо е да се определят специфични стойности за различните страни и видове транспортиран продукт.

5.

Транспортни разстояния: необходимо е транспортните разстояния да се документират, като се използват средни транспортни разстояния, специфични за разглеждания контекст;

6.

Разпределяне на въздействията, дължащи се на транспорта: при разпределянето на въздействията от транспортните дейности за съответната аналитична единица (разглеждания проект), трябва да се отчита ограничението за максимален товар на превозните средства. Следните принципи за моделиране следва да се вземат предвид:

Товарен транспорт: време или разстояние И тегло или обем (или в специфични случаи — брой на опаковките/палетите) на транспортираните стоки:

а)

Ако максимално допустимото тегло на товара на превозното средство се достига преди запълване на 100 % от товарния обем (при продукти с висока плътност), разпределянето на въздействията се базира на масата на превозваните продукти;

б)

Ако при запълване на 100 % от товарния обем не е достигнато максимално допустимото тегло на товара на превозното средство (при продукти с ниска плътност), разпределянето на въздействията се базира на обема на транспортираните продукти;

Личен транспорт: време или разстояние;

Служебни пътувания: време, разстояние или икономическа стойност;

7.

Производство на гориво: необходимо е производството на гориво да се взема под внимание. Обичайни възприети стойности във връзка с производството на гориво могат да се намерят например в European Reference Life Cycle Database (ELCD) (70);

8.

Инфраструктура: желателно е да бъде взета под внимание транспортната инфраструктура, съответно за автомобилен, железопътен и воден транспорт;

9.

Ресурси и съоръжения: желателно е да се вземат под внимание количеството и видът на допълнителните ресурси и съоръжения, необходими за транспортните операции, като например кранове и транспортьори.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е да се вземат под внимание следните транспортни параметри: видът транспорт, видът превозно средство и консумация на гориво, натоварването, броят на празните курсове (когато има такива), транспортното разстояние, разпределянето на въздействията за отделните транспортирани стоки на база на възможното натоварване (т.е. на масата — за продуктите с висока плътност и на обема — за продуктите с ниска плътност) и производството на гориво.

Транспортните параметри, които е желателно да се вземат под внимание, са: транспортната инфраструктура, допълнителните ресурси и съоръжения (като например кранове и транспортьори), делът на транспорта на персонал (на база времето или разстоянието), делът на служебните пътувания (на база времето, разстоянието или икономическата стойност).

Въздействията, дължащи се на транспорта, трябва да бъдат изразени в обичайно възприети единици, като например тонкилометри за товарния транспорт и човекокилометри за пътническия транспорт. Всяко отклонение от използването на тези обичайно възприети единици трябва да бъде обосновано и докладвано.

Дължащото се на транспорта въздействие върху околната среда се изчислява чрез умножаване на специфичното въздействие за всеки тип превозно средство по:

а)

при превоз на стоки: разстоянието и товара;

б)

при превоз на хора: разстоянието и броя на пътниците, на базата на определени транспортни сценарии.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъдат определени съответни сценарии за транспорта, дистрибуцията и складирането, ако има такива.

5.4.7   Край на жизнения цикъл  (71)

Краят на жизнения цикъл започва с изхвърлянето на използвания продукт от потребителя и завършва когато продуктът се върне в природата във вид на отпаден продукт или влезе в жизнения цикъл на друг продукт (т.е. бъде рециклиран). Някои примери за процеси в края на жизнения цикъл, които могат да се включват в проучването на ПООС, са:

Събиране и транспорт на продуктите и опаковките в края на жизнения цикъл;

Разглобяване на компонентите;

Раздробяване и сортиране;

Конверсия в рециклиран материал;

Компостиране или други методи за обезвреждане на органични отпадъци;

Разпръскване;

Изгаряне и обезвреждане на дънната пепел;

Депониране и експлоатация и поддръжка на депа за отпадъци;

Необходим транспорт до всички съоръжения за третиране в края на жизнения цикъл.

Тъй като в много случаи не се знае какво точно ще се случи в края на жизнения цикъл на даден продукт, следва да бъдат определени сценарии за края на жизнения цикъл.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е потоците на отпадъците, включени в границите на системата, да бъдат моделирани до равнището на елементарни потоци.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъдат определени сценарии за края на жизнения цикъл (ако такива сценарии са необходими). Тези сценарии трябва да се базират на текущата практика, технология и данни (за годината на провеждане на анализа).

5.4.8   Отчитане на използването на електроенергия (включително на електроенергия от възобновяеми източници)

Необходимо е консумацията на електроенергия от мрежата във фазите предхождащи производството или в дефинираните граници на ПООС да се моделира по възможно най-точен начин, като се дава предпочитание на конкретни данни за съответните доставчици. Ако (част от) електроенергията е от възобновяеми източници, важно е да не се допуска двойно отчитане. Ето защо, доставчикът трябва да гарантира, че доставената електроенергия на съответната организация за производство на продукта реално е генерирана от възобновяеми източници и не се подава към мрежата за използване от други потребители (например, чрез гаранция за произход, удостоверяваща производството на електроенергия от възобновяеми източници (72)).

Изискване за проучванията на ПООС

За отчитане на консумацията на електроенергия от мрежата в предходни фази или в рамките на определената граница на ПООС трябва да се използват специфични за доставчиците данни — ако има такива. Ако подобни специфични за доставчиците данни липсват, трябва да се използват данни за микса на електроенергията в страната, в която протичат стадиите от жизнения цикъл на продуктите. По отношение на електроенергията, консумирана по време на стадия на използване на продуктите, енергийният микс трябва да отразява и влиянието на продажбите на електроенергия между различни страни или региони. В случаите, при които подобни данни липсват, се използва средният микс за консумацията на електроенергия в ЕС, или друг най-представителен микс.

Необходимо е да се гарантира, че няма двойно отчитане на консумираната от мрежата електроенергия от възобновяеми източници (и съответните въздействия) — съответно през стадиите, предхождащи производството и в рамките на дефинираните граници на ПООС. За тази цел трябва да бъде дадена декларация от доставчика във вид на приложение към доклада за ПООС, в която да се гарантира че доставената електроенергия реално е произведена от възобновяеми източници и не се продава на никоя друга организация.

5.4.9   Допълнителни съображения във връзка със съставянето на профил на използваните ресурси и емисиите

Поглъщания и емисии на биогенен въглерод

При растежа на дърветата, например, протича поглъщане на атмосферен въглерод (с характеризационен коефициент (73) за глобално затопляне равен на -1 CO2 екв.), а от друга страна, при изгарянето на дървесина се отделя въглерод в атмосферата (с характеризационен коефициент за глобално затопляне равен на +1 CO2 екв.).

Изискване за проучванията на ПООС

Поглъщанията и емисиите на въглерод от биогенни източници трябва да се разглеждат отделно в профила на използваните ресурси и емисиите (74).

Преки промени в земеползването (въздействие за изменение на климата): въздействието на промените в земеползването върху изменението на климата произтича основно от изменението на земните въглеродни запаси. Пряко предизвиканите промени в земеползването се дължат на преобразуването на предназначението на земята от един вид земеползване в друг, което става в условията на уникална земна покривка и води до промени във въглеродните запаси на съответните земи, но без да води до промяна в друга система. Подробности по този въпрос са дадени в Приложение VI: Указания за отчитане свързаните с преки промени в земеползването емисии, имащи значение за изменението на климата

Непреки промени в земеползването (въздействие за изменение на климата): въздействието на промените в земеползването върху изменението на климата произтича основно от изменението на земните въглеродни запаси. Непреки промени в земеползването има когато известна промяна в земеползването води до изменения извън границите на системата, т.е. при други видове земеползване. Тъй като няма общоприета методика по отношение на непреките промени в земеползването в контекста на определянето на отпечатъка върху околната среда, те не се включват при изчисленията на парниковите газове в рамките на ОООС

Изискване за проучванията на ПООС

Емисиите на парникови газове, дължащи се на преки промени в земеползването, трябва да се разпределят между съответните продукти в продължение на: (i) 20 години след момента на промяната в земеползването, или (ii) за времето на един период на реколтиране след добива на разглеждания продукт (дори и ако този период е по-дълъг от 20 години) (75), като се взема по-дългият от тези два периода. Подробности по този въпрос са дадени в Приложение VI: Указания за отчитане свързаните с преки промени в земеползването емисии, имащи значение за изменението на климата. Дължащите се на непреки промени в земеползването емисии на парникови газове не се разглеждат, освен ако има изрично изискване в СППОООС те да бъдат взети предвид. В такъв случай, непреките промени в земеползването трябва да се докладват отделно в допълнителната информация със значение за околната среда, но не трябва да се включват изчисляването на категорията на въздействието на парниковите газове.

Отчитане на генерирането на енергия от възобновяеми източници

Възможно е в рамките на границите на разглежданата система да има генериране на енергия от възобновяеми източници. Ако в границите на системата се произвежда повече възобновяема енергия отколкото се консумира и излишъкът се подава, например, в електрическата мрежа, това може да бъде отчетено като емисионен кредит (изразяващ намаление на емисиите при производството на разглеждания продукт), при условие че този емисионен кредит не е бил вече отчетен във връзка с други схеми. Необходимо е да се приложи съответна документация (например Гаранция за произход, удостоверяваща производството на електроенергия от възобновяеми източници (76)), за да се обясни дали емисионният кредит се отчита при изчислението.

Изискване за проучванията на ПООС

Емисионните кредити за генерирането на възобновяема енергия в границите на системата се изчисляват спрямо коригираната (т.е. получена чрез изваждане на доставената от чужбина възобновяема енергия) средна стойност на дела на възобновяемата енергия в микса на енергопотреблението на страната, в която се подава съответната възобновяема енергия. В случаите, при които подобни данни липсват, се използва коригираната средна стойност на дела на възобновяемата енергия в микса на енергопотреблението на ЕС, или друг най-представителен микс. Ако липсват данни за изчисляването на коригирани средни стойности, използват се некоригирани такива. Необходимо е ясно да бъде посочено кои енергийни миксове са използвани за изчисляване на ползите и дали те са коригирани или не.

Отчитане на временно съхранение на въглерод и отложени емисии

Временно съхранение на въглерод има когато даден продукт „намалява емисиите на парникови газове в атмосферата“ или поражда „отрицателни емисии“, като поглъща и натрупва въглерод за ограничен период от време.

Отложените емисии са такива емисии, които се отделят след време, например при продължителна фаза на употреба на продукта или при окончателното обезвреждане на съответните отпадъци, а не при еднократно отделяне на емисии в момента t.

Това може да се изясни със следния пример: ако имате дървени мебели с живот от 120 години, вие съхранявате въглерод в продължение на 120 години и емисиите при обезвреждането или изгарянето на дървесината в края на жизнения цикъл са отложени със 120 години. Има поглъщане на СО2 във връзка с производството на дървените мебели, после той се съхранява в продължение на 120 години и се отделя в атмосферата когато дървесните отпадъци бъдат обезвредени или изгорени в края на жизнения цикъл. Съответното количество СО2 се съхранява в продължение на 120 години и отложените емисии на СО2 се отделят чак след 120 години (в края на жизнения цикъл на мебелите) вместо да се отделят сега.

Изискване за проучванията на ПООС

Емисионните кредити, свързани с временното съхранение (на въглерод) и отложени емисии, не се включват в изчислението на обичайните възприети стойности за категориите въздействия с ООС. От друга страна, обаче, те могат да се включат в „допълнителната информация със значение за околната среда“. Нещо повече, включването на тези емисионни кредити в „допълнителната информация със значение за околната среда“ е необходимо, ако има такова изискване в ППООСКП.

5.5   Номенклатура в профила на използваните ресурси и емисиите

Необходимо е разработчиците на проучвания на ПООС да сверяват съответствието на документираната номенклатура и характеристики за определен поток в профила на използваните ресурси и емисиите със съответната номенклатура и свойства, посочени в Международната референта система за данни за жизнения цикъл (ILCD) (77).

Изискване за проучванията на ПООС

Документирането на всички съответни ползвания на ресурси и емисии, които са свързани със стадиите от жизнения цикъл, попадащи в определените граници на системата, трябва да се прави в съответствие с номенклатурата и характеристиките съгласно Международната референтна система за данни за жизнения цикъл (ILCD) (74), както е описано в Приложение VI: Указания за отчитане свързаните с преки промени в земеползването емисии, имащи значение за изменението на климата.

В случай, че за определен вид поток липсват номенклатура и характеристики в ILCD, необходимо е съответният практикуващ специалист да създаде подходяща номенклатура и да документира характеристиките на потока.

5.6   Изисквания за качество на данните

В настоящия раздел е описано как трябва да се оценява качеството на данните. За целите на проучванията на ПООС са възприети шест критерия за качество, като пет от тях се отнасят за данните и един — за метода. Обобщена информация за тези критерии е дадена в. Представителността (технологична, географска и времева) характеризира степента, до която избраните процеси и продукти представляват анализираната система. След като бъдат избрани процеси и продукти, които представляват анализираната система и бъде съставен техният профил на използваните ресурси и емисиите, чрез критерия за пълнота се оценява до каква степен профилът на използваните ресурси и емисиите за тези процеси и продукти обхваща техните емисии и използвани ресурси.

Освен тези критерии, оценките на качеството включват още три аспекта: преглед, документиране (т.е. съответствие с формата на ILCD) и съответствие с номенклатурата на ILCD. Тези три аспекта не са включени в даденото по-долу описание на частично количествената оценка на качеството на данните. При все това, те трябва да бъдат спазени.

Таблица 3

Критерии за качество на данните, документиране, номенклатура и преглед

Критерии за качество на данните

Технологична представителност (78)

Географска представителност (79)

Времева представителност (80)

Пълнота

Неопределеност на параметрите (81)

Методологично съответствие и последователност (82) (изискванията, посочени в таблица 7, ще са валидни до края на 2015 г. От 2016 г. ще се изисква пълно спазване на методиката за ПООС)

Документиране

Съответствие с формата на ILCD

Номенклатура

Съответствие с номенклатурата на ILCD (например, използване на референтните елементарни потоци по ILCD за съставяне на удобни за работа с информационни технологии инвентарни списъци)

Преглед

Преглед от „квалифициран проверител“ (вижте глава 8)

Отделен доклад за прегледа


Таблица 4

Обобщение на изискванията за качество на данните и за оценка на качеството на данните

 

Минимално необходимо качество на данните

Вид на изискваната оценка на качеството на данните

Данни, обхващащи поне 70 % от приносите за всяка категория въздействие с ООС

Общо „добро“ качество на данните (DQR ≤ 3,0)

Полуколичествена оценка на база таблица 5

Данни, изразяващи 20—30 % от приносите за всяка категория въздействие с ООС

Общо „задоволително“ качество на данните

Качествена експертна оценка (би могло да се използва таблица 7 за потвърждаване на оценката). Не се изисква количествено изразяване.

Данни, използвани за закръгляване на стойностите и за попълване на констатираните липси (не повече от 10 % от приноса на всяка категория въздействие с ООС)

Най-добрите налични данни

Качествена експертна оценка (би могло да се използва таблица 7 в помощ на оценката).

Частично количествена оценка на качеството на данните

В таблица 5 е дадено обобщение на критериите, използвани за частично количествена оценка на качеството на данните; Тези критерии са описани в таблица 6 и съответните формули. Пример за критериите за качество на данните за междинни хартиени продукти е даден в Приложение VII: Пример за ППООСКП за междинни хартиени продукти — изисквания за качество на данните.

Таблица 5

Критерии за частично количествена оценка на цялостното качество на данните от инвентаризация на жизнения цикъл, използвана при проучване на ООС

Ниво на качество-то

Числено изра-жение

Определение

Пълнота

Методологично съответствие и последователност

Времева представителност

Технологична представителност

Географска представи-телност

Неопределеност на параметрите

 

 

 

Необходимо е да се определя по отношение на покритието за всяка категория въздействие с ООС, в съпоставка с хипотетичното идеално качество на данните

Прилаганите методи за инвентаризация на база жизнения цикъл и методологични варианти (например за разпределяне, заместване и др.) следва да са в съответствие с целта и обхвата на набора данни, особено с неговите евентуални приложения при вземане на решения. Също така, избраните методи следва да са приложени последователно по отношение на всички данни (83).

В каква степен наборът от данни отразява конкретните условия в разглежданата система по отношение на времето / възрастта на данните, включително за наборите от фонови данни, ако има такива.

Забележка: т.е. дали данните са от съответната година (и, ако случаят е такъв — какви са различията между отделните години и отделните дни).

В каква степен наборът от данни отразява реалното разпределение на интереса към съответните технологии, включително по отношение на фоновите данни, ако има такива.

Забележка: т.е. по отношение на технологичните характеристики, включително и работните параметри.

В каква степен наборът от данни отразява реалното разпределение на интереса към географските местоположения, включително по отношение на фоновите данни, ако има такива.

Забележка: т.е. по отношение на дадено местоположение / обект, област, страна, пазар, континент и т.н.

Използва се експертно становище с качествен характер или относително стандартно отклонение, изразено като %, ако се използва симулация Монте Карло.

Забележка: Оценката на неопределе-ността се отнася само за данните за използваните ресурси и емисиите; Тя не обхваща оценката на въздействието с ООС.

Много добро

1

Съответства на критерия в много висока степен, без да има нужда от подобрение

Много добра пълнота

(≥ 90 %)

Пълно съответствие с всички изисквания на ръководството за ПООС.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

Много малка неопределеност

(≤ 10 %)

Добро

2

Съответства на критерия във висока степен, с малка реална нужда от подобрение

Добра пълнота

(80 % до 90 %)

Подход на база атрибутивно моделирани (84) процеси И:

спазване на следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункцио-налност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

Малка неопределеност

(от 10 % до 20 %)

Задово-лително

3

Съответства на критерия в задоволителна степен, но е редно да се подобри

Задоволителна пълнота

(70 % до 80 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси И:

спазване на две от следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункцио-налност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

Задоволителна неопределеност

(от 20 % до 30 %)

Ниско

4

Не съответства в достатъчна степен на критерия. Нуждае се от подобрение.

Малка пълнота

(50 % до 70 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси И:

спазване на едно от следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункцио-налност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

Голяма неопределеност

(от 30 % до 50 %)

Много ниско

5

Не съответства на критерия. Необходимо е значително подобрение. ИЛИ:

За този критерий не е правена оценка / преглед, или неговото качество не бе възможно да се провери / е неизвестно.

Много малка или неизвестна пълнота

(< 50 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси, НО:

не е спазено нито едно от следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункцио-налност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

В съответствие с конкретния контекст.

Много голяма неопределеност

(> 50 %)

Общото качество на данните се изчислява като сбор на постигнатите числени оценки по всеки от критериите за качество, разделен на общия брой на критериите (т.е. на 6). Полученият резултат за числената оценка за качеството (DQR) се използва за определяне на съответното ниво на качеството съгласно Таблица 6. Изчислението се прави по формула 1:

Формула 1

Formula

—   DQR:

Числена оценка на качеството на набора от данни

—   TeR:

Технологична представителност

—   GR:

Географска представителност

—   TiR:

Времева представителност

—   C:

Пълнота

—   P:

Точност/неопределеност

—   M:

Методологично съответствие и последователност

Формула 1 се използва за определяне на общото ниво на качеството на данните, в зависимост от изчислената числена оценка.

Таблица 6

Общо ниво на качеството на данните, в зависимост от изчислената числена оценка

Числена оценка за общото качество на данните

Общо ниво на качеството на данните

≤ 1.6

Отлично качество

от 1,6 до 2,0

Много добро качество

от 2,0 до 3,0

Добро качество

от 3,0 до 4,0

Задоволително качество

>4

Ниско качество


Таблица 7

Пример за частично количествена оценка на качеството на данни, изисквана за ключови инвентаризационни данни на база жизнения цикъл.

Технологичен процес: багрене


Ниво на качество-то

Числено изражение

Определение

Пълнота

Методологично съответствие и последователност

Времева представителност

Технологична представителност

Географска представителност

Неопределеност на параметрите (използва се относително стандартно отклонение, изразено като %, ако се използва симулация Монте Карло, или експертно становище с качествен характер).

Много добро

1

Съответства на критерия в много висока степен, без да има нужда от подобрение

Много добра пълнота

(≥ 90 %)

Пълно съответствие с всички изисквания на ръководството за ПООС.

2009-2012

Прекъсващ тип процес с багрилни машини с въздушна струя

Микс за страните от Централна Европа

Много малка неопределеност

(≤ 10 %)

Добро

2

Съответства на критерия във висока степен, с малка реална нужда от подобрение

Добра пълнота

(80 % до 90 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси И:

спазени са следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункционалност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

2006-2008

Например: „Микс на база консумацията в ЕС: 30 % с полупрекъсващ тип процес, 50% с прекъсващ тип процес и 20% с непрекъснат процес“

Микс за страните от ЕС-27; UK, DE; IT; FR

Малка неопределеност

(от 10 % до 20 %)

Задоволително

3

Съответства на критерия в задоволителна степен, но е редно да се подобри

Задоволителна пълнота

(70 % до 80 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси И:

спазени са следните две методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункционалност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Не е спазено, обаче, следното методологично изискване на ръководството за ПООС:

Граница на системата

1999-2005

Например: „Микс на база производството в ЕС: 35 % с полупрекъсващ тип процес, 40 % с прекъсващ тип процес и 25 % с непрекъснат процес“

Скандинавска Европа; други страни от ЕС-27

Задоволителна неопределеност

(от 20 % до 30 %)

Ниско

4

Не съответства в достатъчна степен на критерия. Нуждае се от подобрение.

Малка пълнота

(50 % до 75 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси И:

спазено е следното методологично изискване на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункционалност

Не са спазени, обаче, следните две методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

1990-1999

Например: Багрене с прекъсващ тип процес

Близкия изток; САЩ; Япония

Голяма неопределеност

(от 30 % до 50 %)

Много ниско

5

Не съответства на критерия. Необходимо е значително подобрение. ИЛИ:

За този критерий не е правена оценка / преглед, или неговото качество не бе възможно да се провери / е неизвестно.

Много малка или неизвестна пълнота

(< 50 %)

Подход на база атрибутивно моделирани процеси, НО:

не е спазено нито едно от следните три методологични изисквания на ръководството за ПООС:

Разглеждане на случаите на многофункционалност

Моделиране на края на жизнения цикъл

Граница на системата

<1990; Неизвестни

Непрекъснато багрене; други; неизвестни

Други; Неизвестни

Много голяма неопределеност

(> 50 %)

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е проучванията на ПООС, предназначени за външно оповестяване, т.е. междуфирмена комуникация или комуникация от фирми към потребители, да отговарят на изискванията за качество на данните. За проучванията на ПООС, предназначени за вътрешнофирмена употреба (за които се твърди, че съответстват на изискванията на настоящото ръководство) посочените качествени изисквания следва да бъдат спазени (т.е. те са препоръчителни), но не са задължителни. Всякакви отклонения от изискванията трябва да бъдат документирани. Изискванията за качество на данните се отнасят както за конкретните (85), така и за типовите данни (86).

При частично количествената оценка на качеството на данните в проучвания на ПООС трябва да се разгледат следните шест критерия: технологична представителност, географска представителност, времева представителност, пълнота, неопределеност на параметрите и методологично съответствие и съгласуваност.

При незадължителната фаза на скрининг е необходимо да се постигне поне „задоволително“ качество за данните, допринасящи за поне 90 % от предполагаемото въздействие за всяка категория въздействие с ООС, определено на база качествено експертно мнение.

В окончателния профил на използваните ресурси и емисиите е необходимо по отношение на процесите или дейностите, допринасящи за поне 70 % от всяка категория въздействие с ООС, както конкретните, така и типовите данни да имат поне „добро“ общо ниво на качеството (избран е праг от 70 %, за да се балансира целта за постигане на надеждна оценка с необходимостта тя да бъде сравнително лесно осъществима и достъпна). За тези процеси трябва да се извършва частично количествена оценка на качеството на данните. Поне 2/3 от оставащите 30 % (т.е. от 20 % до 30 %) от процесите трябва да се моделират с поне „задоволително“ качество на данните. Данните с по-слаба от задоволителна оценка на качеството трябва да са за не повече от 10 % от процесите, допринасящи за всяка категория въздействие с ООС.

Изискванията за качество на данните по отношение на тяхната технологична, географска и времева представителност трябва да бъдат подложени на проверка в рамките на проучването на ПООС. Изискванията за качество на данните по отношение на тяхната пълнота, методологично съответствие и последователност, както и неопределеност на параметрите следва да бъдат спазени чрез използване на данни само от източниците, съответстващи на изискванията на ръководството за ПООС.

Посочените в таблица 6 изисквания по отношение на критерия за качество на данните „методологично съответствие и последователност“ ще са валидни до края на 2015 г. От 2016 г. ще се изисква пълно спазване на методиката за ПООС.

За типовите данни е необходимо да се провежда оценка на качеството на нивото на входящите потоци (например данните за закупена хартия за използване в печатна служба), а за конкретните данни такава оценка трябва да се провежда на нивото на индивидуален или агрегиран процес, или на нивото на индивидуални входящи потоци.

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да се включват допълнителни указания за численото изразяване на оценката на качеството на съответната категория продукти по отношение на времевата, географската и технологичната представителност. Например, трябва да бъде уточнено каква оценка за времева представителност на данните да се слага за набор от данни, отразяващи дадена година.

Също така, възможно е в ППООСКП да бъдат определени допълнителни критерии за оценка на качеството на данните (допълнителни спрямо обичайните критерии).

В ППООСКП може да бъдат определени по-строги критерии за качество на данните, ако това е уместно по отношение на въпросната категория. Те могат да се отнасят за:

Дейности/процеси „от входа до изхода“ на предприятието-производител;

Предходни или последващи фази от жизнения цикъл;

Ключови дейности от веригата за доставка по отношение на съответната категория продукти;

Ключови категории въздействия върху ООС за съответната категория продукти.

Пример за определяне на числовата оценка на качеството на данните

Компонент

Постигнато равнище на качеството

Съответна числова оценка

Технологична представителност (TeR)

добра

2

Географска представителност (GR)

добра

2

Времева представителност (TiR)

задоволителна

3

Пълнота (С)

добра

2

Неопределеност на параметрите (Р)

добра

2

Методологично съответствие и последователност (M)

добра

2

Formula

Числената оценка 2,2 за DQR съответства на обща оценка „добро качество“.

5.7   Събиране на конкретни данни

Настоящият раздел се отнася за събирането на конкретни данни, т.е. данни, които са пряко измерени или събрани по представителен начин за дейностите на конкретна инсталация или група от инсталации. Данните следва да обхващат всички известни входящи и изходящи количества за процесите. Входящи количества са (например) използването на енергия, вода, материали и др. Изходящи количества са продуктите, съпродуктите (87) и емисиите. Емисиите могат да се разделят на четири категории: съответно емисии във въздуха, във водата, в почвата и емисии във вид на твърди отпадъци. Конкретните данни могат да бъдат събирани, измервани, а също и изчислявани въз основа на данни за дейността (88) и съответни емисионни фактори. Следва да се отбележи, че емисионните фактори могат да бъдат определени от типови данни, при спазване на изискванията за качество на данните.

Събиране на данни — измервания и конкретизирани въпросници

Най-представителните източници на данни за конкретни процеси са преките измервания върху процесите или данните, получени от операторите чрез разговори или попълване на въпросници. Възможно е данните да се нуждаят от окрупняване, агрегиране или други видове математическа обработка, за да отговарят на аналитичната единица и продуктовия еквивалент при съответния процес.

Типични източници на конкретни данни са:

Данните за консумацията на даден процес или инсталация;

Документация по доставките и промени в складовите наличности на консумативи;

Измервания на емисиите (количества и концентрации на емисиите на газове и отпадъчни води);

Данни за състава на продукти и отпадъци;

Данни от отдела (отделите) или звеното (звената) за доставки и продажби.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е да се установяват конкретни данни (89) за всички ясно различими процеси, както и за фоновите процеси (90), за които това е уместно. Ако, обаче, типовите данни са по-представителни или по-подходящи от конкретните данни за ясно различимите процеси (което трябва да бъде обосновано и докладвано), то съответните типови данни също трябва да се използват за характеризиране на ясно различимите процеси.

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП:

1.

Да бъдат посочени всички процеси, за които трябва да се събират конкретни данни;

2.

Да бъдат посочени изискванията за събирането на конкретни данни;

3.

Да се определят изискванията за събирането на данни за всеки обект по отношение на:

Разглеждания стадий (разглежданите стадии) и обхватът на събирането на данни;

Място, за което се събират данни (вътрешни данни, международни данни, за кои предприятия и т.н.);

Период, за който се събират данни (година, сезон,месец и т.н.);

Когато е необходимо мястото или периодът, за които се събират данни, да бъдат ограничени в известен обхват, трябва да се направи съответна обосновка и да се покаже, че събираните данни ще могат да послужат като достатъчно представителна извадка.

5.8   Събиране на типови данни

Типовите данни представляват данни, които не се базират на преки измервания или изчисления на съответните процеси в системата. Те могат да се отнасят или за определен сектор, т.е. да са специфични данни за разглеждания в проучването на ПООС сектор, или да са многосекторни. Типови данни са например:

Литературни данни или данни от научни доклади;

Осреднени за съответния отрасъл данни въз основа на жизнения цикъл, взети от инвентаризационни бази данни за жизнения цикъл, доклади на асоциации, държавната статистика и др.

Източници на типови данни

В случаите, при които в посочените в настоящото ръководство конкретни източници са налице съответните типови данни, следва да се ползват данни от тези източници. Останалите типови данни е за предпочитане да произхождат от:

Бази данни, предоставяни от междудържавни организации (например Организацията по прехрана и земеделие, Програмата на ООН по околната среда);

Специфични за отделна страна държани проекти за инвентаризационни бази данни за жизнения цикъл (за данни, специфични за съответната страна);

Национални държавни проекти за инвентаризационни бази данни за жизнения цикъл;

Други инвентаризационни бази данни на трети страни за жизнения цикъл;

Литература, преминала през партньорска проверка.

Могат да бъдат намерени и други потенциални източници на типови данни, например в Указателя на ресурсите на Европейската платформа относно оценяването на базата на жизнения цикъл (Resource Directory of the European Platform on LCA) (91). Ако необходимите данни не могат да бъдат намерени в горепосочените източници, могат да се използват и други източници.

Изискване за проучванията на ПООС

Типови данни следва да се използват само за процесите във фоновата система, освен ако някои типови данни са по-представителни или подходящи в сравнение с конкретните данни за ясно различими процеси, в който случай такива типови данни е необходимо да се използват и за процесите в системата на ясно различимите процеси. При наличие на съответни данни, за предпочитане е да се използват специфични за дадения сектор данни, вместо отнасящи се за много сектори типови данни. Необходимо е всички типови данни да съответстват на изискванията за качество на данните, определени в настоящото ръководство. Използваните източници трябва да бъдат ясно документирани и докладвани в доклада за ПООС.

Типови данни (при условие, че отговарят на изискванията за качество на данните, определени в настоящото ръководство) следва да се вземат от следните източници (в случаите, при които в тях са налице съответните данни):

Данни, разработени съгласно изискванията на съответните ППООСКП;

Данни, разработени съгласно изискванията за проучванията на ПООС;

Данни от Международната референтна система от данни за жизнения цикъл — ILCD (92) (като се предпочитат тези бази данни, които са в пълно съответствие с изискванията на ILCD пред данните, имащи само статут на допуснати входящи данни);

Базата данни на Европейската референтна система за данни за жизнения цикъл (ELCD) (93).

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъде посочено:

В кои случаи се допуска използването на типови данни в качеството на приблизителни данни за някое вещество, за което липсват конкретни данни;

Каква е изискваната степен на подобие между действителното вещество и веществото, за което се отнасят типовите данни;

Как могат да се комбинират типови данни от няколко източника, ако това е необходимо.

5.9   Преодоляване на оставащите липси на данни за единични процеси

Липси на данни се появяват когато не съществуват нито конкретни, нито типови данни, които да са достатъчно представителни за даден процес в жизнения цикъл на съответния продукт. За повечето процеси, за които липсват данни, най-вероятно е възможно да се намери достатъчно информация, въз основа на която да се направи разумна оценка за неизвестните параметри. Следователно, ако изобщо останат някакви липси на данни в окончателния вариант на профила на използваните ресурси и емисиите, те трябва да са много малко. Липсващата информация може да е от различен характер и с различни характеристики, и при всеки отделен случай може да е необходим различен вид подход.

Липси на данни могат да се появяват по следните причини:

Не съществуват данни за конкретното входящо/изходящо количество, или

Съществуват данни за подобен процес, но:

Данните са генерирани за друг район;

Данните са генерирани за използване на друга технология;

Данните са генерирани за друг времеви период.

Изискване за проучванията на ПООС

Всички евентуални липси на данни трябва да бъдат попълвани с най-добрите налични типови или екстраполирани данни (94). Приносът на такива данни (включително и по отношение на липсите на типови данни) трябва да не надхвърля 10 % от общия принос на данните по отношение на всяка разглеждана категория въздействие с ООС. Това е отразено в изискванията за качеството на данните, според които 10 % от данните могат да бъдат избрани измежду най-добрите налични данни (без да има допълнителни изисквания за качеството на тези данни).

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да бъде посочено кои са потенциалните липси на данни, както и да се дават подробни указания за попълването на тези липси.

5.10   Разглеждане на многофункционални процеси

Ако даден процес или инсталация имат повече от една функция, т.е. осигуряват няколко стоки и/или услуги („съпродукти“), те са „многофункционални“. При такава ситуация, всички входящи количества и емисии, свързани със съответния процес, трябва да бъдат разпределени между разглеждания продукт и останалите съпродукти по принципен начин. Системите с многофункционални процеси трябва да бъдат моделирани в съответствие с описания по-долу йерархичен ред на вземане на решения, както и в съответствие с евентуални допълнителни указания в ППООСКП.

Йерархичен ред на вземане на решения

I)   Подразделяне на процесите или разширяване на продуктовата система

В случаите, при които това е възможно, следва да се използва подразделяне на процесите или разширяване на продуктовата система, за да се избегне необходимостта от разпределяне на въздействията. Подразделянето представлява разделно разглеждане на многофункционални процеси или инсталации, така че да се разграничат входящите потоци, които са пряко свързани с всеки от процесите или с всяко от изходящите количества от съответната инсталация. Разширяването на продуктовата система представлява включване в системата на допълнителни функции, свързани със съпродуктите. Необходимо е най-напред да се провери дали анализираният процес може да бъде подразделен или разширен. Когато е възможно да се направи подразделяне, инвентаризационните данни следва да се събират само за тези единични процеси (95), които могат да бъдат разглеждани като пряко свързани (96) с проучваните продукти/услуги. Ако системата може да бъде разширена, в анализа се включват допълнителни функции и съответните резултати се отнасят за разширената система като цяло, а не на равнището на отделните съпродукти.

II)   Разпределяне на базата на присъща физическа зависимост

В случаите, при които не могат да се приложат подразделяне на процесите или разширяване на продуктовата система, следва да се използва разпределяне, т.е. входящите и изходящите количества за системата се разпределят между различните продукти или функции по начин, отразяващ съответните физически зависимости между тях. (ISO 14044:2006, 14)

Разпределяне на базата на съответните физически зависимости означава да се определят дялове във входящите и изходящи количества на даден многофункционален процес или инсталация, в съответствие със значима и количествено определима физическа зависимост между входящите количества в процеса и изходящите количества съпродукти (например, дадено физическо свойство на входящите и изходящите количества, имащо отношение към функцията, осигурявана от разглеждания съпродукт). Разпределянето на база на физическа зависимост може да бъде моделирано с използване на пряко заместване, ако може да се определи продукт който да бъде пряко заместен (97).

Възможно ли е да бъде надеждно моделиран ефект на пряко заместване? Това може да бъде установено, като се докаже, че: (1) съществува пряк, емпирично установим ефект, И че (2) заместваният продукт може да бъде моделиран и съответните данни от профила на използваните ресурси и емисиите да бъдат извадени по директно представителен начин:

Ако отговорът е положителен, (т.е. ако и двете условия са достоверно потвърдени), моделирайте ефекта на заместване.

Или

Могат ли входящите и изходящите количества да бъдат разпределени въз основа на някоя друга значима физическа зависимост, свързваща входящите и изходящите количества с функцията на системата? Това може да бъде установено като се докаже наличието на съответна физическа зависимост, която да се използва за разпределяне на енергийните и материални потоци, свързани с дефинираната функция на продуктовата система (98):

Ако отговорът е положителен, направете разпределянето въз основа на тази физическа зависимост.

III)   Разпределяне на базата на друг вид зависимост

Би могло да е възможно разпределяне на базата на някакъв друг вид зависимост. Например, икономическото разпределяне означава такова разпределяне към съответните съпродукти на входящите и изходящите количества, свързани с многофункционални процеси, което е пропорционално на пазарните стойности на съпродуктите. Пазарната цена на съпродуктите следва да е свързана с конкретните условия и място, където се произвеждат съпродуктите. Такова разпределяне на базата на икономическата стойност трябва да се използва само когато разпределенията, описани в точки I) и II) не са възможни. При всички случаи е необходимо да се даде ясна обосновка защо не са възприети подходите по точки I) и II) и защо е избрано определено правило за разпределяне в стъпка III), с оглед да се осигури физическа представителност на резултатите относно ПООС, доколкото това е възможно.

Към разпределяне на базата на някаква друга зависимост може да се подходи по един от следните алтернативни начини:

Възможно ли е да се идентифицира ефект на непряко заместване (99)? И възможно ли е заместеният продукт да бъде моделиран и инвентаризационните данни да бъдат извадени по един разумно представителен начин?

Ако отговорът е положителен, (т.е. ако и двете условия са достоверно потвърдени), моделирайте ефекта на заместване.

Или

Могат ли входящите/изходящите количества да бъдат разпределени между съответните продукти и функции въз основа на някаква друга зависимост (например, относителната икономическа стойност на съпродуктите)?

Ако отговорът е положителен, разпределете продуктите и функциите съгласно установената зависимост.

Разглеждането на случаите на многофункционалност на продуктите е особено трудно в случаите, при които има рециклиране или оползотворяване на отпадната енергия на един (или повече) от тези продукти, защото в такива случаи системите стават доста сложни. Подходът, който е необходимо да се използва за оценка на общите емисии при някои процеси, свързани с рециклиране или оползотворяване на отпадна топлина, е разгледан в Приложение V: Разглеждане на случаите на многофункционалност при рециклиране. Тези процеси са свързани също с потоците на генерираните отпадъци в рамките на системата.

Примери за пряко и непряко заместване

Пряко заместване:

Прякото заместване може да бъде моделирано като форма на разпределяне на база присъща физическа зависимост, в случаите при които може да бъде установен пряк и емпирично определим ефект на заместване. Например, при торенето с оборски тор, азотът от оборския тор замества пряко еквивалентно количество азот от изкуствен тор (какъвто иначе би бил използван), и в този случай животновъдната система, генерирала оборския тор, се кредитира за заместеното производство на изкуствен тор (като се отчитат и различията при транспорта, манипулирането и емисиите).

Непряко заместване:

Непрякото заместване може да бъде моделирано като форма на „разпределяне на база друг вид зависимост“, в случаите при които за даден съпродукт се приема, че замества пределен (маргинален) или среден за пазара еквивалентен продукт посредством пазарно опосредствани процеси. Например, в случаите при които оборският тор бива пакетиран и продаван за използване в домашното градинарство, животновъдната система, генерирала оборския тор, се кредитира за средния за пазара тор за домашно ползване, за който се приема, че е бил заместен (като се отчитат и различията при транспорта, манипулирането и емисиите).

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е да се спазва следният йерархичен ред на вземане на решения как да бъдат разрешавани проблемите при наличие на многофункционалност: I) подразделяне на процесите или разширяване на продуктовата система; 2) разпределяне на базата на присъща физическа зависимост (включително пряко заместване или някаква значима физическа зависимост); 3) разпределяне на базата на друг вид зависимост (включително непряко заместване или някакъв друг вид значима зависимост).

Всички решения за избор между различни възможности в този контекст трябва да бъдат докладвани и обосновани по отношение на основната цел за осигуряването на физически представителни и релевантни по отношение на околната среда резултати. В случаите на многофункционалност на продукти с наличие на рециклиране или оползотворяване на отпадна топлина трябва да се прилага формулата, описана в Приложение V: Разглеждане на случаите на многофункционалност при рециклиране. Горепосоченият процес на вземане на решения се отнася и за края на жизнения цикъл в случаите на многофункционалност.

Допълнително изискване, отнасящо се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да се направи допълнително изясняване на решенията за случаите на многофункционалност, които да се прилагат в определените граници на системата и, в случаите при които това е уместно — в предходните и последващите стадии от жизнения цикъл. Ако е възможно/подходящо, в ППООСКП може допълнително да бъдат посочени специфични коефициенти, които да се използват в случаите на разпределяне. Всички такива посочени в ППООСКП решения на проблеми във връзка с многофункционалността трябва да бъдат ясно обосновани във връзка с йерархичния ред в рамките на ПООС за вземане на решения при многофункционалност.

Ако се използва подразделяне, в ППООСКП трябва ясно да е посочено кои процеси да се подразделят и какви принципи да се спазват при подразделянето.

В случаите на прилагане на подразделяне във връзка с физическа зависимост, в ППООСКП трябва да бъдат посочени съответните физически зависимости, които да бъдат разглеждани, както и съответните разпределителни коефициенти.

Ако се прилага разпределяне посредством друг вид зависимост, тя трябва да бъде посочена в ППООСКП и да бъдат дефинирани съответните разпределителни коефициенти. Например, при използване на икономическо разпределяне, в ППООСКП трябва да бъдат посочени правилата за определяне на икономическите стойности на съпродуктите.

По отношение на стадиите на края на жизнения цикъл при многофункционалност, в ППООСКП трябва да се посочи как се изчисляват различните части в рамките на дадената задължителна формула.

Фигура 4

Дърво на решенията при разглеждане на многофункционални процеси

Image

5.11   Връзката между събирането на данни и следващите методологични фази в проучването на ПООС

На фигура 5 е представена стъпката на събиране на данни като част от разработването на проучване на ПООС. Обобщени са изисквания от видовете „трябва/следва/може“ както за конкретните, така и за типовите данни. Също така, на фигурата е показана и връзката между стъпката на събиране на данни и разработването на профил на използваните ресурси и емисиите, а също и с последващата оценка на въздействието с ООС.

Фигура 5

Взаимна връзка между събирането на данни, профила на използваните ресурси и емисиите и оценката на въздействието с ООС

Image

6.   ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО С ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

След като бъде съставен профилът на използваните ресурси и емисиите, се пристъпва към оценка на въздействието с ООС, за да се определи екологосъобразността на продукта, като се използват избраните категории и модели за въздействието с ООС. Оценката на въздействието с ООС включва две задължителни и две незадължителни стъпки. Тя не е предназначена да замени други (регулаторни) инструменти, имащи различен обхват и цел, като например оценката на риска (за околната среда) —(E)RA, оценката на въздействието върху околната сред (ОВОС) за конкретен обект, здравните изисквания и изискванията за безопасност на продуктово равнище, или изискванията за безопасност на работното място. По-специално, оценката на въздействието с ООС няма за цел да прогнозира дали на някое определено място или в определен момент от времето могат да бъдат надхвърлени някои прагови стойности и да произтекат съответни събития. За разлика от това, при този вид оценка се описват съществуващите видове натиск върху околната среда. По този начин, оценката на въздействието с ООС се допълва с другите изпитани средства, като добавя към тях гледната точка на цялостния жизнен цикъл.

6.1   Класифициране и характеризиране (задължителни)

Изискване за проучванията на ПООС

Оценката на въздействието с ООС трябва да включва класифициране и характеризиране на енергийните и материални потоци с продуктов отпечатък върху околната среда.

6.1.1   Класифициране на материалните и енергийни потоци с продуктов отпечатък върху околната среда

При класифицирането е необходимо всички материални и енергийни потоци, инвентаризирани в профила на използваните ресурси и емисиите, да бъдат отнесени към съответна категория въздействие с ООС. Например, при фазата на класифициране всички входящи и изходящи количества, водещи до емисии на парникови газове, биват отнесени към категорията на изменението на климата. Също така, тези потоци, които водят до емисии, разрушаващи озоновия слой, се класифицират към категорията на разрушаването на озоновия слой. В някои случаи е възможно даден входящ/изходящ поток да допринася за повече от една категории въздействия с ООС (например флуорохлоровъглеродите (CFCs) допринасят както за изменението на климата, така и за разрушаването на озоновия слой).

Важно е при изразяването на данните да се използват такива съставни вещества, за които има стойности на характеризационни коефициенти (вижте следващия раздел). Например, данните за смесен азотно-фосфорно-калиев изкуствен тор следва да бъдат детайлизирани и класифицирани съответно по отношение на неговата азотна, фосфорна и калиева фракции, защото всеки съставен елемент допринася за различни категории въздействия с ООС. На практика, много от данните, необходими за профила на използваните ресурси и емисиите, могат да бъдат взети от съществуващи публични или търговско достъпни инвентаризационни бази данни, в които вече е направено класифициране. В такъв случай е необходимо да се получи уверение, например от осигуряващата данните организация, че методите, възприети при класифицирането и съответната оценка на въздействието с ООС, съответстват на изискванията на настоящото ръководство.

Изискване за проучванията на ПООС

Всички входящи/изходящи количества, инвентаризирани при съставянето на профила на използваните ресурси и емисиите, трябва да бъдат отнесени към категориите въздействия с ООС, за които те допринасят („класифициране“), като се използват класификационните данни, посочени в http://lct.jrc.ec.europa.eu/assessment/projects.

При класифицирането на данните в профила на използваните ресурси и емисиите данните следва да бъдат изразени с използване на такива съставни вещества, за които има стойности на характеризационни коефициенти.

Пример: класифициране на данните при проучване, отнасящо се за фланелки

Класифициране на данните, имащи отношение към категорията „изменение на климата“:

CO2

Да

CH4

Да

SO2

Не

NOx

Не


Класифициране на данните, имащи отношение към категорията „вкисляване“:

CO2

Не

CH4

Не

SO2

Да

NOx

Да

6.1.2   Характеризиране на материалните и енергийни потоци с продуктов отпечатък върху околната среда

Характеризирането представлява изчисляване на големината на приноса на всяко класифицирано входящо/изходящо количество към неговите съответни категории въздействия с ООС и сумиране на въздействията за всяка категория. Това се извършва чрез умножаване на стойностите, получени в профила на използваните ресурси и емисиите, по съответните характеризационни коефициенти за всяка категория въздействие с ООС.

Характеризационните коефициенти имат специфични стойности за различните вещества или ресурси. Те изразяват интензивността на въздействието на дадено вещество в съпоставка с избрано за еталон вещество за съответната категория въздействие с ООС (показател на категорията въздействие). Например, при изчисляване на въздействията за изменение на климата, всички емисии на парникови газове, които са инвентаризирани в профила на използваните ресурси и емисиите, се изразяват на база на относителната интензивност на техния ефект спрямо ефекта на въглеродния диоксид, който е еталонното вещество за тази категория. Това дава възможност потенциалите за въздействие да се сумират и да се изразят чрез единно еквивалентно вещество (в дадения като пример случай — СО2 еквивалент) по отношение на всяка категория въздействие с ООС. Например, характеризационният коефициент за метана, изразен като потенциал за глобално затопляне, е 25 пъти по-голям от този на CO2 (т.е. от характеризационния коефициент на 1 СО2 еквивалент).

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е за всички класифицирани входящи/изходящи количества във връзка с всяка категория въздействие с ООС да се зададат характеризационни коефициенти, изразяващи приноса на единица входящо/изходящо количество за съответната категория въздействие, като се използват характеризационните коефициенти, посочени в http://lct.jrc.ec.europa.eu/assessment/projects. След това, за всяка категория въздействие с ООС се изчисляват резултати на оценката на въздействието с ООС, като се умножава всяко входящо/изходящо количество по съответния характеризационен коефициент и се събират приносите на всички входящи/изходящи количества за всяка категория въздействие, така че да се получи сумарна стойност за съответната категория въздействие, изразена с подходяща еталонна единица мярка.

Ако в обичайно използвания модел липсват подходящи характеризационни коефициенти (ХК) за някои от входящите и изходящите количества от профила на използваните ресурси и емисиите (например за група химически съединения), за характеризирането на тези количества могат да се използват други видове подход. В такъв случай, това трябва да се докладва в раздела за „допълнителна информация със значение за околната среда“. Необходимо е характеризационните модели да са научно и технически валидни и да се основават на ясно разграничими механизми в околната среда (100) или на възпроизводими емпирични наблюдения.

Пример: изчисляване на резултати от оценка на въздействия с ООС

Глобално затопляне

ХК

CO2

g

5,132

×

1

=

5,132 kg CO2eq

CH4

g

8,2

×

25

=

0,205 kg CO2eq

SO2

g

3,9

×

0

=

0 kg CO2eq

NOx

g

26,8

×

0

=

0 kg CO2eq

Общо

=

5,337 kg CO2eq


Вкисляване

CF

CO2

g

5,132

×

0

=

0 Mol H+ eq

CH4

g

8,2

×

0

=

0 Mol H+ eq

SO2

g

3,9

×

1,31

=

0,005 Mol H+ eq

NOx

g

26,8

×

0,74

=

0,019 Mol H+ eq

Общо

=

0,024kg Mol H+ eq

6.2   Нормализиране и определяне на относителната тежест на въздействията (препоръчителни/незадължителни стъпки)

След изпълнението на двете задължителни стъпки — класифицирането и характеризирането, оценката на въздействията с ООС може да бъде допълнена с нормализиране и определяне на относителната тежест на въздействията — две стъпки, които са препоръчителни, без да са задължителни.

6.2.1   Нормализиране на резултатите от оценката на въздействията с отпечатък върху околната среда (препоръчително)

Без да е задължително, нормализирането е препоръчителна стъпка, при която резултатите от оценката на въздействията с ООС се умножават по нормализационни коефициенти, за да може да се изчисли и да се сравнява размерът на техния принос за категориите въздействия с ООС, отнесен спрямо дадено еталонно количество (обикновено, това е влиянието по отношение на тази категория, причинено от годишните емисии на дадена страна или на среден жител). По такъв начин се получават безразмерни нормализирани резултати за ООС. Те изразяват свързаните с продукта натоварвания върху околната среда, отнесени към еталонно количество, например за глава от населението в дадена година и в даден район. Това дава възможност приносите на отделните процеси да бъдат сравнявани с еталонното количество за съответните разглеждани категории въздействия. Например, дадени резултати от оценка на въздействие с ООС могат да бъдат сравнени с резултати за същото въздействие с ООС, отнасящи се за определен регион — например ЕС-27, и изразени за глава от населението. В такъв случай те биха представлявали човекоеквиваленти, в съпоставка с емисиите в рамките на ЕС-27. От друга страна, обаче, нормализираните резултати за въздействията с ООС не показват каква е остротата и значимостта на съответните въздействия.

Изискване за проучванията на ПООС

Без да е задължително, нормализирането е препоръчителна стъпка при проучванията на ПООС. Ако се прави нормализиране, съответните резултати за отпечатъка върху околната среда трябва да се докладват в раздела „допълнителна информация със значение за околната среда“, и всички използвани методи и направени допускания трябва да бъдат документирани.

Нормализираните резултати не могат да се сумират за различни категории въздействия, тъй като за тази цел е необходимо да се направи определяне на относителната тежест. В съседство с нормализираните резултати трябва да се докладват и съответните резултати от оценката на въздействията с ООС преди тяхното нормализиране.

6.2.2   Определяне на относителната тежест на резултатите от оценката на въздействията с отпечатък върху околната среда (незадължително)

Определянето на относителната тежест е незадължителна възможна стъпка, която може да улесни интерпретацията и комуникацията на резултатите от анализа. При тази стъпка резултатите от проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда се умножават по коефициенти за относителна тежест, отразяващи възприеманата относителна важност на разглежданите категории въздействия. Така претеглените резултати могат да бъдат сравнявани, за да се определи тяхната относителна важност. Също така, те могат да се сумират за различни категории въздействия с ООС и така да се получат сумарни стойности или единен показател за цялостното въздействие.

При определянето на относителната тежест е необходимо да се правят ценностни заключения относно относителната важност на различните категории въздействия с отпечатък върху околната среда. Тези заключения могат да се основават на експертни мнения, културни/политически гледни точки или икономически съображения (101).

Изискване за проучванията на ПООС

Определянето на относителната тежест е незадължителна възможна стъпка при проучванията на ПООС. Ако се прави определяне на относителната тежест, съответните методи и резултати трябва да се докладват в раздела „допълнителна информация със значение за околната среда“. В съседство с претеглените резултати трябва да се докладват и съответните резултати от оценката на въздействията с ООС преди определянето на относителната тежест.

Прилагането на нормализиране и определяне на относителната тежест трябва да бъде в съответствие с определените цели и обхват на проучването, включително с приложенията, за които то е предназначено (102).

7.   ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТНОСНО ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

7.1   Общи положения

Интерпретирането на резултатите от проучванията на ПООС (103) се прави със следните две цели:

Първо, да се осигури съответствие на действието на модела за ПООС с целите и изискванията за качество на съответното проучване. В този смисъл, интерпретацията на ПООС може да даде възможност за итеративни подобрения на модела на ПООС, докато всички цели бъдат постигнати и всички изисквания бъдат спазени;

Второ, направеният анализ да доведе до надеждни заключения и препоръки, например по отношение на екологични подобрения.

Във връзка с постигането на тези цели, необходимо е фазата на интерпретиране на резултатите да включва четири стъпки, посочени в настоящата глава.

Изискване за проучванията на ПООС

Фазата на интерпретиране трябва да включва следните стъпки: „оценка на надеждността на модела на ПООС“; „установяване на проблемните пунктове“; „оценка на неопределеността“; и „заключения, ограничения и препоръки“.

7.2   Оценка на надеждността на модела на продуктовия отпечатък върху околната среда

При оценката на надеждността на модела на ПООС се проверява до каква степен избраните методологични варианти влияят върху резултатите от анализа, като например границите на системата, източниците на данни, възприетите варианти на разпределяне, както и обхващането на категориите въздействия с ООС.

Инструментите, използвани при оценката на надеждността на модела на ПООС следва да включват:

Проверки за пълнота: оценяват се данните от профила на използваните ресурси и емисии, за да се провери дали този профил е цялостно изпълнен по отношение на определените цели, обхвата, границите на системата и критериите за качество. Това включва пълнота на обхващането на процесите (т.е. да са включени всички процеси при всеки разглеждан стадий от веригата на доставка), както и на обхващането на входящите/изходящите количества (т.е. да са включени всички постъпващи материали и енергия, както и всички емисии във връзка с всеки от процесите).

Проверки на чувствителността: оценява се до каква степен резултатите се влияят от определени методологични решения, както и какво би било влиянието на алтернативни решения, когато това може да се установи. Подходящо е проверките за чувствителност да се структурират към всяка фаза от проучването на ПООС, включително определянето на целите и обхвата, съставянето на профил на използваните ресурси и емисиите и оценката на въздействията с ООС.

Проверки за последователност: оценява се до каква степен направените допускания, използваните методи и съображенията за качество на данните са приложени последователно при проучването на ПООС.

Всякакви въпроси, забелязани при тази оценка, могат да се използват за итеративни подобрения на проучването на ПООС.

Изискване за проучванията на ПООС

Оценката на надеждността на модела на ПООС трябва да включва оценка на степента доколко избора на методологични варианти влияе на резултатите. Взетите методологични решения трябва да съответстват на изискванията в настоящото ръководство и да са подходящи за съответния контекст. Инструментите, които следва да се използват за оценка на надеждността на модела на ПООС са проверките за пълнота, проверките за чувствителност и проверките за последователност.

7.3   Установяване на проблемните пунктове

След като проверките покажат, че моделът на ПООС е надежден и съответства на всички аспекти, дефинирани при фазите на определяне на целта и обхвата, следващата стъпка е да се установят кои са основните фактори, влияещи върху резултатите относно ПООС. Тази стъпка може също така да бъде наречена анализ на „проблемните пунктове“ или на „слабите места“. Такива влияещи фактори могат да са конкретни стадии от жизнения цикъл, процеси, или отделни входящи/изходящи материални или енергийни потоци, свързани с определен стадий или процес от веригата на доставка на продукта. Тези влияещи фактори се установяват чрез системно преглеждане на резултатите от проучването на ПООС. Особено полезни в това отношение могат да са някои графични средства. Такива анализи осигуряват необходимата основа за установяване на потенциалите за подобрения във връзка с определени намеси при управлението.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е резултатите относно ПООС да се оценяват, с оглед да се установи влиянието на проблемни пунктове/слаби места на равнището на входящи/изходящи, количества, процеси и стадии от веригата на доставки и да се определят потенциални подобрения.

Изискване, отнасящо се за ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъдат посочени най-значимите категории въздействия за сектора. За определянето на този приоритетен ред могат да се използват нормализиране и определяне на относителната тежест.

7.4   Оценка на неопределеността

Оценяването на елементите на неопределеност в окончателните резултати относно ПООС служи за итеративно подобряване на проучванията на ПООС. Също така, то дава възможност на ползвателите да оценяват надеждността и приложимостта на резултатите от проучванията на ПООС.

Източниците на неопределеност при проучванията на ПООС са основно два:

1)

Стохастични елементи на неопределеност на данните от профила на използваните ресурси и емисиите

Стохастичните елементи на неопределеност (както на параметрите, така и на модела) са свързани със статистическите описания на дисперсията около съответната средна стойност. При нормално разпределение на данните, дисперсията обикновено се изразява чрез средното и стандартното отклонение. Когато резултатите относно ПООС са изчислени с използване на осреднени данни (т.е. средната от многобройни стойности за даден процес), те не отразяват неопределеността, свързана с такава дисперсия. При все това, неопределеността може да бъде оценена и посочена, с използването на подходящи статистически инструменти.

2)

Елементи на неопределеност, свързани с избора на варианти

Тези елементи на неопределеност се пораждат от методологичния избор на варианти, включително по отношение на принципите на моделиране, границите на системата, вариантите на отнасяне към определени категории въздействия, избора на методи за оценка на въздействията с ООС, както и други допускания и приемания, отнасящи се за времето, технологията, географското местоположение и др. Тези елементи на неопределеност не се поддават на статистическо описание, а по-скоро могат да бъдат характеризирани чрез моделиране на сценарии (например чрез моделиране на най-добрите и най-лошите сценарии за значими процеси), както и чрез анализи на чувствителността.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е да се представи най-малкото качествена оценка на елементите на неопределеност на резултатите от проучването на ПООС, както по отношение на неопределеността във връзка с избора на варианти, така също и на неопределеността на инвентаризационните данни, за да се улесни цялостната оценка на неопределеността на резултатите на проучването на ПООС.

Изискване, отнасящо се за ППООСКП

В ППООСКП трябва да бъдат описани елементите на неопределеност при съответната категория продукти и следа да бъде идентифициран интервалът, в рамките на който се счита, че няма значими различия между резултатите, във връзка с формулирането на сравнения или на сравнителни твърдения.

ПРЕПОРЪКА: във връзка с дисперсията на данните от профила на използваните ресурси и емисиите би могло да се изчисляват количествени оценки, с използване например на симулации Монте Карло. Влиянието на елементите на неопределеност, свързани с избора на варианти, следва да се оценява при горната и долната граница чрез анализи на чувствителността на базата на оценка на сценарии. Тези елементи на неопределеност трябва да бъдат ясно документирани и докладвани.

7.5   Заключения, препоръки и ограничения

Окончателният елемент във фазата на интерпретиране на ООС е съставянето на заключения на база на резултатите от анализа, формулирането на отговори на въпросите, поставени в началото на проучването на ПООС и даването на препоръки, подходящи за ползвателите на проучването и неговия контекст, като в същото време изрично бъдат взети под внимание ограниченията на надеждността и приложимостта на резултатите. Необходимо е проучването на ПООС да се разглежда като допълващо други видове проучвания, като например оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) за конкретни обекти или оценките на рисковете от използването на химически вещества.

Следва да бъдат определени възможни подобрения, като например използване на по-чисти технологии, изменения в конструкцията на продукта, използване на системи за управление на околната среда (схеми за екологосъобразно управление и одитиране — EMAS, или по стандарта ISO 14001), или съгласно други системни подходи.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е да бъдат формулирани заключения и препоръки, както и да бъдат описани ограниченията, в съответствие с дефинираните цели и обхват на проучването на ПООС. Проучванията на ПООС, които са предназначени да послужат за сравнителни твърдения, подлежащи на публично оповестяване (например твърдения за екологично превъзходство или еквивалентност на продукта) трябва да се базират на настоящото ръководство и на съответните ППООСКП. В заключенията следва да бъде включено и резюмирано посочване на установените „проблемни пунктове“, както и на възможните подобрения чрез управленски намеси.

8.   ДОКЛАДИ ЗА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

8.1   Общи положения

Докладът за ПООС трябва да представлява изясняващ материята, широкообхватен, последователен, точен и прозрачно съставен отчет за съответното проучване и за изчислените въздействия върху околната среда във връзка с разглеждания продукт. Той трябва да отразява най-добрата възможна информация по такъв начин, че да увеличи до максимум нейната полезност за настоящите и бъдещи ползватели, за които е предназначена, като в същото време честно и прозрачно бъдат посочени и ограниченията във връзка с тази информация. За постигането на ефективно докладване на ПООС е необходимо да бъдат спазени редица критерии, както процедурни (по отношение на качеството на оформлението на доклада), така и по същество (по отношение на съдържанието на доклада).

8.2   Части на докладите

Докладът за ПООС трябва да съдържа поне следните три части: резюме, основна част на доклада и приложение. Ако присъства поверителна информация или информация, представляваща интелектуална собственост, тя може да бъде документирана в четвърта част — допълнителен поверителен доклад. Докладите за преглед или се включват като приложения, или се посочват като допълнителна литература.

8.2.1   Първа част: резюме

Резюмето трябва да може да се чете като самостоятелна част, без това да води до непълно представяне на резултатите и заключенията, или на препоръките (ако има включени препоръки). Необходимо е резюмето да отговаря на същите критерии за прозрачност, последователност и т.н., както основната част на доклада. Резюмето трябва да съдържа минимум следната информация:

Ключовите елементи на целта и обхвата на проучването, с посочване на съответните ограничения и направени допускания;

Описание на границите на системата;

Основните резултати от профила на използваните ресурси и емисиите и компонентите на оценката на въздействието с ООС: те трябва да бъдат представени по начин, благоприятстващ правилното използване на информацията;

Ако случаят е такъв, да се посочат екологични подобрения в сравнение с предходни периоди;

Съответни текстове за качеството на данните, направените допускания и ценностните твърдения;

Описание на постигнатото с проучването, евентуални препоръки и направени заключения;

Обща оценка на елементите на неопределеност на резултатите.

8.2.2   Втора част: основна част на доклада

Основната част на доклада (104) трябва като минимум да съдържа следните компоненти:

Цел на проучването:

Елементите, които задължително трябва да бъдат докладвани, включват като минимум:

За какво приложение (какви приложения) е предназначено проучването;

Ограничения от методологичен характер или във връзка с въздействията с ООС;

Причини за провеждане на проучването;

За кого е предназначено;

Дали проучването е предназначено да бъде използвано за сравнения или сравнителни твърдения, които да бъдат обявени пред обществеността;

Съответни ППООСКП;

Възложител на проучването.

Обхват на проучването:

В текста за обхвата на проучването трябва подробно да се изясни коя е анализираната система и да се разгледа цялостният подход, използван за определяне на границите на системата. Също така, тук трябва да се разгледат и изискванията за качество на данните. И накрая, в този текст трябва да бъде включено описание на методите, използвани за оценка на възможните въздействия върху околната среда, както и да се посочи кои категории въздействия с ООС, методи и критерии за нормализация и определяне на относителната тежест са включени.

Елементите, които задължително трябва да бъдат докладвани, включват като минимум:

Аналитичната единица и продуктовия еквивалент;

Границите на системата, включително пропускането на стадии от жизнения цикъл, процесите или необходимите данни, количествено изразяване на входящите и изходящите енергийни и материални потоци, допусканията относно електропроизводството, стадия на използване и стадия на края на жизнения цикъл;

Причините за евентуални изключвания и възможната значимост на тези изключвания;

Всички допускания/приемания и ценностни преценки, както и обосновка за направените допускания/приемания;

Представителност на данните, съответствие на данните и видове/източници на необходимите данни и информация;

Категории въздействия с ПООС, модели и показатели;

Нормализационни коефициенти и коефициенти за относителна тежест (ако се използват;

Третиране на случаите на многофункционалност, срещнати при моделирането на ПООС.

Съставяне и записване на профила на използваните ресурси и емисиите:

Елементите, които задължително трябва да бъдат докладвани, включват като минимум:

Описание и документиране на събраните данни за всички единични процеси (105);

Процедурите за събиране на данни;

Литературните източници;

Информация за всичките видове употреба и сценариите за края на жизнения цикъл, разглеждани по отношение на последващите стадии;

Изчислителните процедури;

Валидиране на данните, включително документиране и обосновка на процедурите на разпределяне на въздействията;

Ако е направен анализ (106) на чувствителността на резултатите, той трябва да бъде докладван.

Изчисляване на резултатите от оценката на въздействия с ООС

Елементите, които задължително трябва да бъдат докладвани, включват:

Процедурата на оценка на въздействието с ООС, изчисленията и резултатите от проучването на ПООС;

Ограниченията на резултатите за ООС, произтичащи от дефинираните цел и обхват на проучването на ПООС;

Връзката между резултатите от оценката на въздействията с ООС, от една страна, и дефинираните цел и обхват, от друга;

Ако е направено някакво изключение от обичайните категории въздействия с ООС, необходимо е да се докладва обосновката за изключението (изключенията);

Ако е направено някакво отклонение от обичайните методи за оценка на въздействията с ООС (което трябва да бъде обосновано и включено в допълнителната информация със значение за околната среда), тогава задължително докладваните елементи трябва да включват също:

Разгледаните категории въздействия или показатели за категории въздействия, включително обосновка на причините за техния избор и позоваване на съответните източници;

Описание или позоваване на всички използвани характеризационни модели, характеризационни коефициенти и методи, включително на всички направени допускания/приемания и ограничения;

Описание или позоваване на всички възприети ценностни предпочитания, използвани във връзка с категориите въздействия с ООС, характеризационните модели, характеризационните коефициенти, нормализирането, групирането, определянето на относителната тежест, както и обосновка за тяхното използване и тяхното влияние върху резултатите, заключения и препоръки;

Обявяване и обосновка за всяко групиране на категории въздействия с ООС;

Всеки евентуален анализ на получените резултати за показателите, например анализ на чувствителността и на неопределеността във връзка с използването на други категории въздействия или на допълнителна информация за околната среда, включително на всякакви евентуални последици по отношение на резултатите;

Допълнителна информация със значение за околната среда, ако има такава;

Информация за съхраняващия се в продуктите въглерод;

Информация за отложените емисии;

Данни и получени резултати за показателите преди тяхното нормализиране;

Ако такива дейности са включени в проучването — коефициенти и резултати при нормализацията и определянето на относителната тежест.

Интерпретиране на резултатите от ПООС:

Елементите, които задължително трябва да бъдат докладвани, включват:

Оценка на качеството на данните;

Пълна прозрачност при избора на стойности, обосновка на причините и експертни мнения;

Установяване на проблемните пунктове по отношение на околната среда;

Неопределеност (поне качествено описание);

Заключения, препоръки, ограничения и потенциали за подобрение.

8.2.3   Трета част: приложение

Приложението служи за документиране на придружителните елементи към основния доклад, които са с по-технически характер. То трябва да включва:

Описания на всички допускания/приемания, включително тези допускания, които са се оказали неподходящи;

Доклад за критичен преглед, включващ (в съответните случаи) името и организацията, към която принадлежи проверителят или проверяващият екип, самия критичен преглед, както и отговорите на препоръките (ако има такива);

Профила на използваните ресурси и емисиите (но ако той се счита за поверителен, възможно е вместо в приложението той да бъде включен отделно в поверителния доклад, вижте по-долу);

Собствените декларации от страна на проверителите за тяхната квалификация, в които да е посочено колко точки набират по всеки от критериите съгласно раздел 10.3 от настоящото ръководство.

8.2.4   Четвърта част: поверителен доклад

Поверителният доклад е незадължителна част от общия доклад, в която се посочват тези данни и информация (включително данни в необработен вид), които са поверителни или представляват интелектуална собственост и не могат да бъдат публично обявени. Поверителният доклад се предоставя на проверителите при условия за конфиденциалност.

Изискване за проучванията на ПООС

За всяко предназначено за външно оповестяване проучване на ПООС е необходимо да бъде изготвен доклад за проучването на ПООС, който трябва да осигурява надеждна основа за оценка, проследяване и търсене на начини за подобряване на екологосъобразността на съответния продукт във времето. Докладът за проучването на ПООС трябва да включва, като минимум, резюме, основна част на доклада и приложение. Тези части трябва да съдържат всички съответни елементи, посочени в настоящата глава. Също така, в доклада може да бъде включена и всяка друга потвърдителна информация, например под формата на поверителен доклад.

Допълнителни изисквания, отнасящи се за разработването на ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да бъдат посочени и обосновани всякакви евентуални отклонения от посочените в глава 8 изисквания за докладване, а също и да бъдат посочени и обосновани всякакви възможни допълнителни изисквания за докладването, както и да бъдат разграничени различните изисквания за докладване, в зависимост, например от вида прилагане на проучването на ПООС и от вида на разглеждания продукт. Също така, в ППООСКП трябва да се посочи дали резултатите за ПООС ще се докладват поотделно за всеки от избраните стадии от жизнения цикъл.

9.   КРИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ПРОДУКТОВИЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

9.1   Общи положения  (107)

Провеждането на критичен преглед има съществено значение за осигуряване на надеждност на резултатите от проучването на ПООС и за подобряване на качеството на проучванията на ПООС.

Изискване за проучванията на ПООС

Всяко проучване на ПООС, което е предназначено за вътрешно ползване и за което се твърди, че е разработено в съответствие с настоящото ръководство, както и всяко проучване на ПООС, предназначено за външно оповестяване (например при междуфирмена комуникация или при комуникация от фирми към потребители) трябва да бъде подложено на критичен преглед, чрез който да се провери със сигурност, че:

Методите, използвани при проучването на ПООС, са в съответствие с настоящото ръководство;

Методите, използвани при проучването на ПООС, са научно и технически валидни;

Използваните данни са подходящи, разумни и съответстват на дефинираните изисквания за качество на данните;

Интерпретацията на резултатите е в съответствие с констатираните ограничения;

Докладът за проучването е прозрачно съставен, точен и последователен.

9.2   Вид на прегледа

Най-подходящият вид преглед, осигуряващ минимално необходимата гаранция за качество, е независимият външен преглед. Видът на прегледа следва да съответства на целите на проучването на ПООС, както и на приложенията, за които то е предназначено.

Изискване за проучванията на ПООС

Освен ако е посочено нещо друго в съответните инструменти за провеждане на политика, всяко проучване, предназначено за външно оповестяване (108), трябва да бъде подложено на критичен преглед от поне един независим и квалифициран външен проверител (или екип от проверители). Ако дадено проучване на ПООС е предназначено да послужи като обосновка на сравнително твърдение, което ще бъде публично разгласявано, необходимо е това проучване да се базира на съответните ППООСКП и да бъде критично прегледно от независим екип от трима квалифицирани външни проверители. Всяко проучване на ПООС, което е предназначено за вътрешно ползване и за което се твърди, че е в съответствие с настоящото ръководство, трябва да бъде критично прегледано от поне един независим и квалифициран външен проверител (или проверяващ екип).

Видът на прегледа следва да съответства на целите на проучването на ПООС, както и на приложенията, за които то е предназначено.

Изискване, отнасящо се за ППООСКП

Необходимо е в ППООСКП да бъдат посочени изискванията за прегледите на проучванията на ППООСКП, предназначени да бъдат използвани за формулиране на сравнителни твърдения, които ще бъдат публично оповестявани (например да се посочи дали провеждането на преглед от поне трима квалифицирани независими външни проверители е достатъчно).

9.3   Квалификация на проверителите

Оценяването доколко потенциалните проверители са подходящи се базира на точкова система, чрез която се отчитат следните елементи: опитът при провеждане на проверки и одити, опитът във връзка с методологията и практиката в областта на проучванията на ПООС или оценките на база жизнения цикъл, познанията за съответните технологии, процеси или други дейности, свързани с разглеждания продукт (разглежданите продукти). Точковата система, отразяваща всеки от тези елементи на компетентност и опит, е представена в таблица 8.

Освен ако за конкретното приложение е посочено нещо друго, минимално необходимото изискване е да има собствена декларация на проверителя за неговата компетентност, направена въз основа на точковата система.

Таблица 8

Точкова система за определяне на компетентността на проверителите/проверяващите екипи

 

Брой точки

 

Области на компетентност

Критерии

0

1

2

3

4

Задъл-жителни крите-рии

Практика в областта на прегледите, верификациите и одитите

Години опит (109)

0 – 2

3 – 4

5 – 8

9 – 14

> 14

Брой на проведените прегледи (110)

0 – 2

3 – 5

6 – 15

16 – 30

> 30

Методология и практика в областта на оценките на база жизнения цикъл (LCA)

Години опит (111)

0 – 2

3 – 4

5 –8

9 – 14

> 14

„Участия“ в дейности в областта на LCA

0 – 4

5 – 8

9 – 15

16 – 30

> 30

Технологии или други дейности, свързани с предмета на съответното проучване на ПООС

Години опит в частния сектор (112)

0 – 2

(през последните 10 години)

3 – 5

(през последните 10 години)

6 – 10

(през последните 20 години)

11 – 20

> 20

Години опит в публичния сектор (113)

0 – 2

(през последните 10 години)

3 – 5

(през последните 10 години)

6 – 10

(през последните 20 години)

11 – 20

> 20

Други (114)

Практика в областта на прегледите, верификациите и одитите

Допълнителни точки във връзка с одитирането

2 точки: акредитация като независим проверител в рамките на поне една схема за екологични продуктови декларации (EPD), по ISO 14001, или в рамките на други системи за управление на околната среда (EMS).

1 точка: завършени курсове за екологични одити (поне 40 часа).

1 точка: бил е председател на поне един екип за провеждане на преглед (на проучвания на база жизнения цикъл или други екологични проучвания).

1 точка: квалифициран преподавател в курс за екологични одити.

Изискване за проучванията на ПООС

Необходимо е проучването на ПООС да бъде подложено на критичен преглед, в съответствие с изискванията за конкретния вид предназначение на проучването. Освен ако е посочено нещо друго, минимално необходимият брой точки, за да може дадено лице да е проверител, е шест точки, включително поне по една точка за всеки от трите задължителни критерия (т.е. практика в областта на верификациите и одитите, методология и практика в областта на оценките на база жизнения цикъл — LCA, и познаване на технологиите или други дейности, свързани с предмета на съответното проучване на ПООС). Точките по определени критерии трябва да бъдат постигнати от отделните проверители, но точките общо по всички критерии могат да се сумират за проверяващия екип като цяло. Необходимо е проверителите или проверяващите екипи да представят собствена декларация за своята квалификация, в която да е посочено колко точки имат по всеки критерий, както и общият брой на точките. Тази собствена декларация трябва да бъде включена в доклада за ПООС.

10.   СЪКРАЩЕНИЯ

ADEME

Френската агенция за околната среда и рационалното използване на енергията

B2B

Междуфирмени дейности (комуникации)

B2С

Дейности (комуникации) от фирми към потребители

BSI

Британската стандартизационна институция

ХК (CF)

Характеризационен коефициент

CFCs

Флуорохлоровъглероди

КПИД (CPA)

Класификация на продуктите по икономически дейности

DQR

Числена оценка на качеството на данните

ОВОС (EIA)

Оценки на въздействието върху околната среда

ELCD

Европейска референтна база данни за жизнения цикъл

ООС (EF)

Отпечатък върху околната среда

EMAS

Схема за екологосъобразно управление и одитиране

EMS

Схеми за управление във връзка с околната среда

EoL

Край на жизнения цикъл.

EPD

Екологична декларация за продукта

GHG

Парников газ

GRI

Глобалната инициатива по отчетност

ILCD

Международна система от данни на база жизнения цикъл

IPCC

Междуправителствен комитет по изменението на климата

ISIC

Международна стандартна отраслова класификация

ISO

Международна организация по стандартизация

IUCN

Международен съюз за защита на природата и природните ресурси

LCA

Оценка на база жизнения цикъл

LCI

Инвентаризационни данни за жизнения цикъл

LCIA

Оценка на въздействието на база жизнения цикъл

LCT

Мислене, отчитащо цялостния жизнен цикъл

NACE

Номенклатура на икономическите дейности в Европейските общности

ОООС (OEF)

Организационен отпечатък върху околната среда

PAS

Публично достъпна спецификация

ПКП (РCR)

Правила за категория продукти

ППООСКП (PEFCR)

Правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти

WRI

Институт по световните ресурси

WBCSD

Световен бизнес съвет за устойчиво развитие

11.   ТЕРМИНОЛОГИЧЕН СПРАВОЧНИК

 

Анализ на неопределеността — процедура за оценка на неопределеността на резултатите на проучване на продуктов отпечатък върху околната среда, дължаща се на разсейването на данните и на неопределеността, свързана с решенията при проучването.

 

Анализ на чувствителността — системни процедури за оценка на влиянието на решенията, вземани по отношение на използваните методи и данните, върху резултатите на съответното проучване за отпечатъка на даден продукт върху околната среда (въз основа на ISO 14040: 2006).

 

Аналитична единица — с аналитичната единица се дефинират качествените и количествените аспекти на функциите и/или услугите на оценявания продукт; аналитичната единица отговаря на въпросите „какво?“, „какво количество?“, „колко добре?“ и „за колко време?“.

 

Атрибуционно — означава процесно базирано моделиране, предназначено да даде статично изражение на средни условия, без да се включват пазарно предавани въздействия.

 

Вкисляване — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, изразяваща въздействията, дължащи се на подкиселяващи вещества в околната среда. Емисиите на NOx, NH3 и SOx водят до освобождаване на водородни йони при минерализацията на тези газове. Ако бъдат освободени в райони с малка буферна способност, водородните йони допринасят за вкисляване на почвите и водите, което води до отслабване на гори и повишаване на киселинността на езера.

 

Временно съхранение на въглерод има когато даден продукт „намалява емисиите на парникови газове в атмосферата“ или поражда „отрицателни емисии“, като поглъща и натрупва въглерод за ограничен период от време.

 

Входящо количество — поток от продукти, материали или енергия, постъпващ в единичен процес. Продуктите и материалите могат да включват суровини, междинни продукти и съпродукти (ISO 14040:2006).

 

Въздействие върху околната среда — всяка неблагоприятна или благоприятна промяна на околната среда, която изцяло или частично е резултат от дейността, продуктите или услугите на дадена организация (съгласно дефиницията в Регламента за Европейска схема за управление и одитиране на околната среда — EMAS).

 

Граница на системата — дефиниция, изясняваща кои аспекти са включени и кои не са включени в проучването. Например, при анализ на отпечатъка върху околната среда „от люлката до гроба“, границата на системата следва да включва всички дейности, започващи с добива на суровините, продължаващи с производството, дистрибуцията, складирането, използването, и стигащи до етапите на обезвреждане или рециклиране на отпадъците.

 

Дейности между стопански субекти, B2B — означава транзакции между стопански субекти, като например между производител и търговец на едро, или между търговец на едро и търговец на дребно.

 

Дейности между стопански субекти и потребители — означава транзакции между стопански субекти и потребители, като например между търговци на дребно и потребители. Съгласно ISO 14025:2006, потребителят се дефинира като „индивидуален участник в широката общественост, който купува или използва стоки, собственост или услуги за частни цели“.

 

Декларация от тип III за околната среда — представлява декларация за околната среда, съдържаща количествени данни за предварително зададени параметри и, в съответните случаи при които това е необходимо — допълнителна информация със значение за околната среда (ISO 14025:2006). Предварително зададените параметри са на база на серията от стандарти ISO 14040, включваща стандартите ISO 14040 и ISO 14044.

 

Допълнителна информация със значение за околната среда — категории въздействия с отпечатък върху околната среда и други показатели за околната среда, изчислявани и съобщавани заедно с резултатите от продуктовия отпечатък върху околната среда.

 

Единичен процес — най-малкият елемент, разглеждан в профила на използваните ресурси и емисиите, за който има количествено определени данни за входящите и изходящите количества (въз основа на ISO 14040:2006).

 

Елементарни потоци — в профила на използваните ресурси и емисиите, елементарните потоци включват „материал или енергия, постъпващи в проучваната система, които са извлечени от околната среда без предварително преобразуване от страна на човека, или материал или енергия, напускащи проучваната система, които се отделят в околната среда без последващо преобразуване от страна на човека“ (ISO 14040, 3.12). Елементарни потоци могат да са, например, извличаните от природата ресурси или емисиите във въздуха, водата и почвата, които са директно свързани с характеризационните коефициенти на категориите въздействия с отпечатък върху околната среда.

 

Екологичен аспект — означава елемент от дейността, продуктите или услугите на дадена организация, който има или може да има въздействие върху околната среда (съгласно дефиницията в Регламента за Европейска схема за управление и одитиране на околната среда — EMAS).

 

Екологочен отпечатък — означава „земната площ и водните екосистеми, необходими за добив на ресурсите, които населението консумира, както и за поемане на отпадъците, което населението създава, където и по земното кълбо да се намират тази земна площ и водни екосистеми“ (Wackernagel и Rees, 1996 г.). Съгласното за проучване на продуктовия отпечатък върху околната среда, отпечатъкът върху околната среда не е равен на екологичния отпечатък по дефиницията на Wackernagel и Rees; основните различия са посочени в Приложение X: Сравнение на ключовите изисквания на ръководството за ПООС с други методи.

 

Екотоксичност — категория отпечатък върху околната среда, отнасяща се за токсичните въздействия върху дадена екосистема, които увреждат отделни биологични видове и променят структурата и функцията на екосистемата. Екотоксичността е резултат от редица разнообразни токсикологични механизми и се причинява от отделянето на вещества, имащи директно въздействие върху здравето на екосистемата.

 

Екстраполирани данни — представляват данни относно даден процес, които се използват за представяне на подобен процес, за който липсват данни, като се допуска, че екстраполираните данни са в разумна степен представителни.

 

Еутрофикация — ускоряване на растежа на водорасли и друга водна растителност поради наличието на хранителни вещества (главно азотни и фосфорни съединения), идващи от канализационни води и наторявани земеделски земи. При разлагането на органичния материал участва кислород, което води до недостиг на кислород и, в някои случаи, до измиране на риби. Еутрофикацията изразява какво е количеството отделяни вещества, чрез обща единица мярка, представляваща количеството кислород, необходимо за разлагане на мъртвата биомаса.

 

Жизнен цикъл — означава последователни и взаимосвързани етапи на дадена продуктова система, от добива или генерирането на суровините до окончателното обезвреждане на отпадъците (ISO 14040:2006).

 

Земеползване — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, свързано с използването (заемането) и преобразуването трансформацията) на земен участък за селскостопански дейности, пътища, жилища, минни дейности и др. Във връзка със заемането на земята се разглеждат последиците от нейното използване, количеството ангажирана площ и продължителността на нейното заемане (т.е. промените в качеството на земята, умножени по площта и продължителността). Трансформацията на земя отчита степента на промените в качеството на земята и засегнатата площ (т.е. промените в качеството, умножени по площта).

 

Изтощаване на ресурси — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, отчитащо използването на природни ресурси, които могат да са както възобновяеми, така и невъзобновяени, и също както биотични, така и абиотични.

 

Изходящо количество — поток от продукти, материали или енергия, излизащ от единичен процес. Продуктите и материалите могат да включват суровини, междинни продукти, съпродукти и изпускани количества (ISO 14040:2006).

 

Йонизираща радиация, въздействие върху човешкия организъм — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, отчитаща вредните въздействия върху човешкия организъм, причинени от изпускане на радиация.

 

Качество на данните — характеристики на данните, определящи тяхното съответствие с обявените изисквания (ISO 14040:2006). Качеството на данните включва различни аспекти, включително технологична, географска и времева представителност, както и пълнота и точност на инвентаризационните данни.

 

Класифициране — отнасяне на входящите и изходящите количества материали/енергия, определени в табличен вид в профила на използваните ресурси и емисиите, към съответните категории въздействия с ООС, в съответствие с потенциала на всяко от веществата да допринесе за всяка разглеждана категория с ООС.

 

Категория въздействие с отпечатък върху околната среда — клас на използване на ресурси или въздействие върху околната среда, с което са свързани данните от профила на използваните ресурси и емисиите.

 

Категория продукти — група продукти, които могат да изпълняват еквивалентни функции (ISO 14025:2006).

 

Комбинирана функция — всяка от две или повече функции, изпълнявани при един и същ единичен процес или в една и съща продуктова система.

 

Конкретни данни — представляват пряко измерени или събрани данни, представителни за действието на конкретна инсталация или група инсталации. Синоним на „първични данни“.

 

Критичен преглед — процес, предназначен да осигури съответствие на дадено проучване на продуктов отпечатък върху околната среда (ПООС) с изискванията на настоящото ръководство и с правилата за проучвания на отпечатъка върху околната среда за категория продукти (ППООСКП — ако има такива), въз основа на ISO 14040:2006.

 

Междинен продукт — изходящо количество от даден единичен процес, което представлява входящо количество в други единични процеси и се нуждае от допълнително преобразуване в рамките на съответната система (ISO 14040:2006).

 

Метод за оценка на въздействие с отпечатък върху околната среда — протокол за количествено изразяване на данните от профила на използваните ресурси и емисиите, като елементи на въздействие върху околната среда или на повод за загриженост.

 

Механизъм на въздействие върху околната среда — система от физични, химични и биологични процеси за дадена категория въздействие с отпечатък върху околната среда, която система свързва резултатите от профила на използваните ресурси и емисиите с показателите за категория въздействие с отпечатък върху околната среда (въз основа на ISO 14040:2006).

 

Многофункционалност — ако даден процес или инсталация имат повече от една функция, т.е. осигуряват няколко стоки и/или услуги („съпродукти“), те са „многофункционални“. При такава ситуация, всички входящи количества и емисии, свързани със съответния процес, трябва да бъдат разпределени между разглеждания продукт и останалите съпродукти по принципен начин.

 

Неелементарни (или комплексни) потоци — в профила на използваните ресурси и емисиите, неелементарните потоци включват всички входящи количества (например електроенергия, материали, транспортни процеси) и изходящи количества (например отпадъци, съпродукти) в дадена система, за които е необходимо да се приложи моделиране, за да бъдат превърнати в елементарни потоци.

 

Непреки промени в земеползването — такива промени има когато даден вид земеползване води до изменения извън границите на системата, т.е. при други видове земеползване. Тези непреки последици могат да бъдат оценени главно посредством икономическо моделиране на търсенето на земя или чрез моделиране на изместването на селскостопански дейности в глобален мащаб. Основните слабости на тези модели са, че при тях се отчитат съществуващи тенденции, а бъдещите развития могат да се окажат различни. Обикновено подобни модели се използват при вземането на политически решения.

 

Нормализиране — извършва се в някои случаи като следваща стъпка след характеризирането; при нормализирането резултатите от оценката на въздействието с отпечатък върху околната среда се умножават по нормализационни коефициенти, отнасящи ги към пълния обем на даден вид въздействие, изразено с определена единица мярка (например в рамките на цяла страна, или средно на човек от населението). Нормализираните резултати за въздействието с отпечатък върху околната среда изразяват относителните дялове на въздействията на анализираната система спрямо общото количество на въздействията по всяка съответна категория въздействия, изразявани с дадена единица мярка. При съпоставяне на нормализираните резултати за въздействията, получени по отношение на различни категории, се вижда кои категории въздействия се влияят най-много и кои се влияят по-малко от анализираната система. Нормализираните резултати за въздействията с отпечатък върху околната среда отразяват само приноса на анализираната система към общия потенциал за въздействие, а не големината/значението на въпросното общо въздействие. Нормализираните резултати са безразмерни, но не могат да се сумират.

 

Определяне на относителната тежест — определянето на относителната тежест е допълнителна незадължителна стъпка, която може да улесни интерпретацията и комуникацията на резултатите от анализа. Резултатите от проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда се умножават по коефициенти за относителна тежест, отразяващи възприеманата относителна важност на разглежданите категории въздействия. Претеглените резултати за отпечатъка върху околната среда могат да бъдат пряко сравнявани с резултати за други категории въздействия, а също и да се сумират, така че да се получи една обща стойност на показател за цялостното въздействие. При определянето на относителната тежест е необходимо да се правят ценностни заключения относно относителната важност на различните категории въздействия с отпечатък върху околната среда. Тези заключения могат да се основават на експертни мнения, на методи от областта на обществените науки, културни/политически становища или икономически съображения.

 

Органично съдържание на почвата — това е величина, изразяваща съдържанието на органични вещества в почвата. Тези органични вещества произхождат от растенията и животните и включват всички органични съставки в почвата, с изключение на веществата, които още не са се разложили.

 

Осреднени данни — представляват средно претеглени спрямо производството стойности на определени данни

 

Отпадъци — вещества или предмети, които техният стопанин възнамерява или е длъжен да отстрани и обезвреди (ISO 14040:2006).

 

Оценка на база жизнения цикъл — компилация и оценка на входящите количества, изходящите количества и потенциалните въздействия върху околната среда на продуктова система през нейния жизнен цикъл (ISO 14040:2006).

 

Оценка на въздействието на база жизнения цикъл — фаза от оценката на жизнения цикъл, насочена към изясняване и оценяване на големината и значението на потенциалните въздействия върху околната среда на дадена система през нейния жизнен цикъл (ISO 14040:2006). Чрез използваните методи за оценка на въздействието на база жизнения цикъл се определят характеризационни коефициенти за елементарните потоци, така че въздействието да бъде изразено сумарно чрез ограничен брой показатели за проблемни въздействия и/или показатели за вреди.

 

Оценка на въздействията с отпечатък върху околната среда (ООС) — фаза от анализа на продуктовия отпечатък върху околната среда, насочена към изясняване на големината и значението на потенциалните въздействия върху околната среда за дадена продуктова система в рамките на цялостния жизнен цикъл на продукта (въз основа на ISO 14044:2006). Чрез методите за оценка на въздействията на ООС се определят характеризационни коефициенти, които се умножават по елементарните потоци, така че въздействието да бъде изразено сумарно чрез ограничен брой показатели за проблемни процеси на въздействие и/или показатели за вреди.

 

От входа до изхода“ — частична верига на доставка на даден продукт, включваща само процесите, които протичат в рамките на определена организация или обект.

 

От изхода до гроба“ — частична верига на доставка на даден продукт, включваща само етапите на дистрибуция, складиране, използване и обезвреждане или рециклиране.

 

От люлката до гроба“ — цялостния жизнен цикъл на даден продукт, включващ добива на суровините, производството, дистрибуцията, складирането, етапите на използване, обезвреждане и рециклиране. Разглеждат се всички съответни входящи и изходящи количества през всички етапи на жизнения цикъл.

 

От люлката до изхода“ — частична верига на доставка на даден продукт, от добива на суровините („люлката“) до „изходната врата“ на производителя. В тази частична верига не са включени дистрибуцията, складирането, етапът на използване и етапите в края на жизнения цикъл.

 

Отделяния на емисии — емисии във въздуха и отделяния на замърсители във водата и почвата (ISO 14040:2006).

 

Отложени емисии — емисии, които се отделят след време, т.е. при продължителна фаза на употреба на продукта или при окончателно обезвреждане на съответните отпадъци, а не при еднократно отделяне на емисии в момента t.

 

Подразделяне — използва се при разделното разглеждане на многофункционални процеси или инсталации, така че да се разграничат входящите потоци, които са пряко свързани с всеки от процесите или с всяко от изходящите количества от съответната инсталация. Съответният процес се проучва, за да се види дали той може да бъде подразделен. Когато е възможно да се направи подразделяне, инвентаризационните данни следва да се събират само за тези единични процеси, които могат пряко да бъдат отнесени към проучваните продукти/услуги.

 

Подход на база жизнения цикъл — при този вид подход се отчита спектърът на ресурсни потоци и въздействия върху околната среда във връзка с даден продукт от гледна точна на веригата на доставка, включваща всички етапи, като се започне от добива на суровините, премине се през производството, дистрибуцията, използването и се стигне до процесите в края на жизнения цикъл, както и от гледна точка на всички съответни въздействия върху околната среда (вместо да се насочва вниманието само към един отделен въпрос).

 

Показател за категория въздействие с отпечатък върху околната среда — количествено изражение на категория въздействие с отпечатък върху околната среда (въз основа на ISO 14000:2006).

 

Последващ — който се случва по дадена верига на доставки след референтната точка.

 

Потенциал за глобално затопляне — способност на даден парников газ да причинява парников ефект, изразена посредством количество еталонно вещество с еквивалентен ефект (например чрез количествени мерки за CO2 еквивалент) за определен времеви хоризонт (например GWP 20, GWP 100, GWP 500 — съответно за 20, 100 и 500 години). Той изразява способността на съответния парников газ да влияе на промените в глобалната средна температура на земната повърхност и приземния въздух и на съответните промени на различни климатични параметри и на техните въздействия, като например честота и сила на бурите, интензивност на валежите, честота на наводненията и др.

 

Поточна диаграма — схематично представяне на потоците при един или повече процесни етапи в рамките на жизнения цикъл на оценявания продукт.

 

Преки промени в земеползването — преминаването от един вид земеползване към друг в рамките на определен земен участък, което не води до промени в друга система.

 

Правила за категория продукти — съвкупност от конкретни правила, изисквания и указания за разработване на декларации за околната среда от тип III, за една или повече категории продукти (ISO 14025:2006).

 

Правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти, ППООСКП — представляват специфични за даден тип продукти правила, базиращи се на цялостния жизнен цикъл, които допълват по отношение на дадена конкретна категория продукти общите методологични указания за проучване на отпечатъка върху околната среда. ППООСКП могат да помогнат да се насочи проучването на продуктовия отпечатък върху околната среда към тези аспекти и параметри, които имат най-голямо значение, и следователно допринасят за постигане на по-добро съответствие, възпроизводимост и последователност.

 

Прахови частици/вдишвани неорганични съединения — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, което отчита вредните въздействия върху човешкото здраве, причинявани от емисии на прахови частици (PM) и на техни прекурсори (NOx, SOx, NH3).

 

Предхождащ — който се случва по дадена верига на доставки на закупени стоки/услуги преди постъпването в границите на системата.

 

Продукт — всякакъв вид стоки или услуги (ISO 14040:2006).

 

Продуктов еквивалент — мярка за продуктите от процесите в дадена продуктова система, които продукти са необходими за изпълнение на функцията, изразена посредством аналитичната единица (въз основа на посоченото в ISO 14040:2006).

 

Продуктов поток — постъпващи продукти или продукти, излизащи към друга продуктова система (ISO 14040:2006).

 

Продуктова система — съвкупност от единични процеси с елементарни и продуктови потоци, извършваща една или повече определени функции, която моделира жизнения цикъл на даден продукт (ISO 14040:2006).

 

Профил на използваните ресурси и емисиите — означава съвкупността на събраните данни за входящите и изходящите количества при всеки от етапите на веригата на доставка на проучвания продукт. Процесът по съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите завършва когато неелементарните (т.е. комплексните) потоци бъдат преобразувани в елементарни потоци.

 

Пряко свързан — означава процес, дейност или въздействие, протичащи в рамките на определената граница на системата.

 

Разпределяне — подход за разрешаване на проблеми при наличието на многофункционалност. Той се състои в „разпределяне на входящите и изходящи потоци в даден процес или продуктова система, между проучваната продуктова система и други продуктови системи“ (ISO 14040:2006).

 

Разрушаване на озоновия слой — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, отчитащо намаляването на стратосферния озон в резултат от емисиите на разрушаващи озона вещества, като например дълготрайните хлоросъдържащи и бромосъдържащи газообразни съединения (например флуорохлоровъглероди — CFCs, флуорохлоровъглеводороди — HCFCs, халони).

 

Резултати от профила на използваните ресурси и емисиите — изходни данни от определянето на профила на използваните ресурси и емисиите, каталогизиращи потоците, пресичащи границите на системата и осигуряващи отправна точка за оценка на въздействията с отпечатък върху околната среда.

 

Сравнение — сравнение (направено в графичен или друг вид) на два или повече продукта по отношение на резултатите за продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС), с отчитане на съответните правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП), невключващо сравнителни твърдения.

 

Сравнително твърдение — твърдение в областта на околната среда относно превъзходството или еквивалентността на продукти, основаващо се на резултати от проучване на продуктов отпечатък върху околната среда и на съответните правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти, ППООСКП (PEFCRs, въз основа на ISO 14040:2006).

 

Степен на натоварване — отношение на действителното натоварване към максималния възможен товар или към преносния капацитет (изразени като маса или обем), който дадено превозно средство пренася за един курс.

 

Суровина — първичен или вторичен материал, използван при производството на даден продукт (ISO 14040:2006).

 

Схема на границата на системата — графично представяне на границата на системата, определена за дадено проучване на продуктов отпечатък върху околната среда.

 

Съпродукт — всеки от два или повече продукта, произвеждани при един и същ единичен процес или в една и съща продуктова система (ISO 14040:2006).

 

Типови данни — представляват данни, които не са пряко събрани, измерени или оценени, а са взети от база данни на трета страна, отнасяща се за инвентаризация на жизнен цикъл, или от друг източник, който съответства на изискванията на метода за определяне на продуктов отпечатък върху околната среда.

 

Токсичност за човешкия организъм — канцерогенна — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, която отчита вредните последици върху човешкото здраве от поемането на токсични вещества, било посредством вдишване на въздух, поглъщане на вода или храна, или проникване през кожата, ако тези вещества са свързани с причиняването на рак.

 

Токсичност за човешкия организъм — неканцерогенна — категория въздействие с отпечатък върху околната среда, която отчита вредните последици върху човешкото здраве от поемането на токсични вещества, било посредством вдишване на въздух, поглъщане на вода или храна, или проникване през кожата, ако тези вещества са свързани с неканцерогенни последици, които също така не са причинени от прахови частици/вдишвани неорганични вещества или йонизираща радиация.

 

Фонови процеси — означава тези процеси в продуктовия жизнен цикъл, за които не е възможен пряк достъп до информация. Например, повечето предшестващи процеси в жизнения цикъл и обикновено всички последващи процеси се считат за част от фоновите процеси.

 

Фотохимично образуване на озон — категория въздействие върху околната среда, която отчита образуването на озон в приземния слой на тропосферата, получаващ се при фотохимичното окисление на летливи химични съединения (VOCs) и въглероден оксид (СО), в присъствието на азотни оксиди (NOx) и слънчева светлина. Високите концентрации на приземен тропосферен озон увреждат растителността, човешката дихателна система, както и някои произвеждани от човека материали, което се дължи на взаимодействието на озона с органичните вещества.

 

Характеризационен коефициент — коефициент, получен от характеризационен модел, който коефициент се използва за преобразуване на дадено количество, определено в профила на използваните ресурси и емисиите, в количество, изразено с общата единица мярка на показателя за съответната категория въздействие с ООС (въз основа на посоченото в ISO 14040:2006).

 

Характеризиране — изчисляване на големината на приноса на всяко класифицирано входящо/изходящо количество към неговите съответни категории въздействия с отпечатък върху околната среда и сумиране на въздействията за всяка категория. За целта е необходимо да се умножат инвентаризационните количества по характеризационни коефициенти за всяко съответно вещество и категория въздействие с отпечатък върху околната среда. Например, по отношение на категорията въздействие с отпечатък върху околната среда „изменение на климата“ като характеризиращо вещество за отчитане е избран СО2, а като единица мярка за отчитането — kg CO2 еквивалент.

 

Ясно различими процеси — означава тези процеси в продуктовия жизнен цикъл, за които има пряк достъп до информация. Например, такива са процесите в производствения обект и други изпълнявани от производителя или от негови подизпълнители процеси (като транспортиране на стоки, административните дейности и др.).

12.   ЛИТЕРАТУРА

ADEME (2011 г.): General principles for an environmental communication on mass market products (Общи принципи за обявяване на екологичните характеристики на масово разпространявани на пазара продукти) BPX 30-323-0. На разположение чрез следния линк: http://www2.ademe.fr/servlet/getDoc?id=38480&m=3&cid=96

BSI (2011 г.): PAS 2050:2011 Specification for the assessment of the life cycle greenhouse gas emissions of goods and services(Спецификация за оценка на емисиите на парникови газове през цялостния жизнен цикъл на стоките и услугите). BSI, London, 38 стр.

CE Delft (2010 г.). Biofuels: GHG impact of indirect land use change (Биогорива: въздействие на непреките промени в земеползването върху баланса на парниковите газове). На разположение чрез следния линк: http://www.birdlife.org/eu/pdfs/PPT_carbon_bomb_CE_delft.pdf

Съвет на Европейския съюз (2008 г.): Council Conclusions on the "Sustainable Consumption and Production and Sustainable Industrial Policy Action Plan" (Заключения на Съвета относно „Устойчиво развито потребление и производство и План за действие за политика за устойчиво промишлено развитие“). http://www.eu2008.fr/webdav/site/PFUE/shared/import/1204_Conseil_Environnement/Council_conclusions_Sustainable_consumption_and_production_EN.pdf

Съвет на Европейския съюз (2010 г.): Council conclusions on sustainable materials management and sustainable production and consumption: key contribution to a resource-efficient Europe (Заключения на Съвета относно устойчивото управление на материалите и за устойчиво развитото потребление и производство, представляващи ключов принос за ефективно използване на ресурсите в Европа).

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/envir/118642.pdf

Dreicer M., Tort V. and Manen P. (1995): ExternE, Externalities of Energy, Vol. 5 Nuclear (Проект ExternE, Външни странични въздействия на енергийния сектор, том 5, Ядрена енергетика) Centre d'étude sur l'Evaluation de la Protection dans le domaine nucléaire (CEPN), edited by the European Commission DGXII, Science, Research and development JOULE, Luxembourg

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2010 г.): International Reference Life Cycle Data System (ILCD) Handbook - General guide for Life Cycle Assessment - Detailed guidance (Справочник за международната система от данни на база жизнения цикъл — Общо упътване за оценки на база жизнения цикъл — Подробни указания). Първо издание — март 2010 г. ISBN 978-92-79-19092-6, doi: 10.2788/38479. Publications Office of the European Union, Luxembourg.

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2010 г.): International Reference Life Cycle Data System (ILCD) Handbook - Review schemes for Life Cycle Assessment (Справочник за международната система от данни на база жизнения цикъл — Схеми за преглед на оценки на база жизнения цикъл). Първо издание — март 2010 г. ISBN 978-92-79-19094-0, doi: 10.2788/39791. Publications Office of the European Union, Luxembourg.

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2010 г.): International Reference Life Cycle Data System (ILCD) Handbook - Framework and Requirements for Life Cycle Impact Assessment Models and Indicators (Справочник за международната система от данни на база жизнения цикъл — рамка и изисквания за моделите и показателите за оценки на база жизнения цикъл). Първо издание — март 2010 г. ISBN 978-92-79-17539-8, doi: 10.2788/38719. Publications Office of the European Union, Luxembourg.

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2010 г.): International Reference Life Cycle Data System Handbook (ILCD) Handbook — Nomenclature and other conventions (Справочник за международната референтна система от данни за жизнения цикъл — номенклатура и други възприети практики). Първо издание — март 2010 г. ISBN 978-92-79-15861-2, doi: 10.2788/96557. Publications Office of the European Union, Luxembourg.

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2011а): International Reference Life Cycle Data System (ILCD) Handbook - Recommendations based on existing environmental impact assessment models and factors for Life Cycle Assessment in a European context (Справочник за международната референтна система от данни за жизнения цикъл — препоръки, базиращи се на съществуващите модели и коефициенти за оценка въздействието върху околната среда на база жизнения цикъл в европейски контекст. Publications Office of the European Union, под печат.

Европейска комисия — Съвместен изследователски център — Институт по околна среда и устойчивост (2011b): Analysis of Existing Environmental Footprint Methodologies for Products and Organizations: Recommendations, Rationale, and Alignment (Анализ на съществуващите методики за определяне на отпечатъка върху околната среда на продукти и организации: препоръки, логика и съгласуване), под печат.

http://ec.europa.eu/environment/eussd/corporate_footprint.htm

Европейска комисия (2010 г.): Решение на Комисията от 10 юни 2010 г. относно указания за изчисляване на земните запаси от въглерод за целите по приложение V към Директива 2009/28/ЕО (нотифицирано под номер С(2010) 3751), Официален вестник на Европейския съюз, Брюксел.

Европейска комисия (2011 г.): Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа — COM(2011) 571.

Европейска комисия (2012 г.): Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. СОМ (2012) 595 окончателен. Брюксел.

Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз (2009 г.): Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, Официален вестник на Европейския съюз, Брюксел.

Европейски съюз (2009 г.): Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, Официален вестник на Европейския съюз.

Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/environment/data/main_tables

Frischknecht R., Steiner R. и Jungbluth N. (2008 г.): The Ecological Scarcity Method – Eco-Factors 2006. A method for impact assessment in LCA (Методът на екологичния недостиг — екологични коефициенти за 2006 г. Метод за оценка на въздействието при оценки на база жизнения цикъл). Environmental studies no. 0906. Federal Office for the Environment (FOEN), Bern. 188 стр.

Global Footprint Network (2009 г.): Ecological Footprint Standards 2009 (Стандарти за екологичния отпечатък 2009. На разположение на следния линк: http://www.footprintnetwork.org/images/uploads/Ecological_Footprint_Standards_2009.pdf

Междуправителствен комитет по изменението на климата — IPCC (2007 г.): IPCC Climate Change Fourth Assessment Report: Climate Change 2007 (Четвърти доклад на IPCC за оценяване на изменението на климата: Изменение на климата 2007 г.). http://www.ipcc.ch/ipccreports/assessments-reports.htm

Междуправителствен комитет по изменението на климата — IPCC (2003 г.): IPCC Good Practice Guidance for Land Use, Land-Use Change and Forestry (Указание на IPCC за добра практика в областта на земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство), Intergovernmental Panel on Climate Change, Hayama

Междуправителствен комитет по изменението на климата — IPCC (2006 г.): IPCC Guidelines for National Greenhouse Gas Inventories: Volume 4 Agriculture, Forestry and Other Land Use (Указания на IPCC относно националните инвентаризации на парниковите газове, том 4, Селско стопанство, горско стопанство и други видове земеползване), IGES, Япония.

ISO 14025:2006. International Standard – Environmental labels and declarations – Type III environmental declarations – Principles and procedures (Международен стандарт — етикети и декларации във връзка с околната среда — Декларации от тип III във връзка с околната среда — принципи и процедури. Международна организация по стандартизация. Женева, Швейцария.

ISO 14040:2006. International Standard – Environmental management – Life cycle assessment – Principles and framework (Международен стандарт — управление във връзка с околната среда — оценки на база жизнения цикъл — принципи и нормативна рамка. Международна организация по стандартизация. Женева, Швейцария.

ISO 14044:2006. International Standard – Environmental management – Life cycle assessment – Requirements and guidelines (Международен стандарт — управление във връзка с околната среда — оценки на база жизнения цикъл — изисквания и указания. Международна организация по стандартизация. Женева, Швейцария.

Milà i Canals L., Romanyà J. и Cowell S.J. (2007 г.): Method for assessing impacts on life support functions (LSF) related to the use of ‘fertile land’ in Life Cycle Assessment (LCA) (Метод за оценяване на въздействията върху поддържащите живота функции (LSF), свързани с използването на „плодородна земя“ в рамките на оценка на база жизнения цикъл (LCA)). Journal of Cleaner Production 15: 1426-1440.

PAS 2050 (2011). Specifications for the assessment of the life cycle greenhouse gas emissions of goods and services(Спецификации за оценка на емисиите на парникови газове през цялостния жизнен цикъл на стоките и услугите). На разположение в следния уеб сайт: http://www.bsigroup.com/en/Standards-and-Publications/How-we-can-help-you/Professional-Standards-Service/PAS-2050/

Rabl A. и Spadaro J.V. (2004 г.): The RiskPoll software, version 1.051 (Софтуерът RiskPoll, версия 1.051 от август 2004 г.). http://www.arirabl.com

Rosenbaum R.K., Bachmann T.M., Gold L.S., Huijbregts M.A.J., Jolliet O., Juraske R., Köhler A., Larsen H.F., MacLeod M., Margni M., McKone T.E., Payet J., Schuhmacher M., van de Meent D. и Hauschild M.Z. (2008 г.): USEtox - The UNEP-SETAC toxicity model: recommended characterisation factors for human toxicity and freshwater ecotoxicity in Life Cycle Impact Assessment (USEtox — моделът за токсичност на UNEP-SETAC: препоръчителни характеризационни коефициенти за токсичността за хората и за пресноводната екотоксичност при оценки на база жизнения цикъл). International Journal of Life Cycle Assessment 13(7): 532-546, 2008

Seppälä J., Posch M., Johansson M. and Hettelingh J.P. (2006 г.): Country-dependent Characterisation Factors for Acidification and Terrestrial Eutrophication Based on Accumulated Exceedance as an Impact Category Indicator (Стойности за различните страни на характеризационните коефициенти за вкисляване и еутрофикация на база на акумулирания излишък в качеството на показател за категория въздействия). International Journal of Life Cycle Assessment 11(6): 403-416.

Struijs J., Beusen A., van Jaarsveld H. и Huijbregts M.A.J. (2009 г.): Aquatic Eutrophication. Chapter 6 in (Еутрофикация на водите. Глава 6 в): Goedkoop M., Heijungs R., Huijbregts M.A.J., De Schryver A., Struijs J., Van Zelm R. (2009 г.): ReCiPe 2008 - A life cycle impact assessment method which comprises harmonised category indicators at the midpoint and the endpoint level. Report I: Characterisation factors, first edition (ReCiPe 2008 — метод за оценка на въздействието на база жизнения цикъл, включващ хармонизирани категорийни показания на равнище проблемни процеси и на равнище вреди. Доклад I: Характеризационни коефициенти, първо издание).

Van Oers L., de Koning A., Guinee J.B. and Huppes G. (2002 г.): Abiotic Resource Depletion in LCA (Разглеждане на изчерпването на абиотични ресурси при оценките на база жизнения цикъл). Road and Hydraulic Engineering Institute, Ministry of Transport and Water, Amsterdam.

Van Zelm R., Huijbregts M.A.J., Den Hollander H.A., Van Jaarsveld H.A., Sauter F.J., Struijs J., Van Wijnen H.J. and Van de Meent D. (2008 г.): European characterisation factors for human health damage of PM10 and ozone in life cycle impact assessment (Европейски характеризационни коефициенти за увреждането на човешкото здраве от фините прахови частици PM10 и от озона, предназначени за използване при оценки на база жизнения цикъл). Atmospheric Environment 42, 441-453.

World Meteorological Organization (WMO) (1999 г.): Scientific Assessment of Ozone Depletion (Научно оценяване на разрушаването на озоновия слой): 1998 г. Global Ozone Research and Monitoring Project - Report No. 44, ISBN 92-807-1722-7, Женева.

World Resources Institute (WRI), World Business Council for Sustainable Development (2011a): Product Life Cycle Accounting and Reporting Standard. Greenhouse Gas Protocol (Отчитане и докладване на продуктовия жизнен цикъл. Протокол за парниковите газове). WRI, US, 144 стр.

World Resources Institute (WRI), World Business Council for Sustainable Development (2004 г.): Greenhouse Gas Protocol - Corporate Accounting and Reporting Standard (Протокол за парниковите газове — стандарт за фирмено отчитане и докладване).

World Resources Institute (WRI), World Business Council for Sustainable Development (2011b): Greenhouse Gas Protocol Corporate Value Chain (Scope 3) Accounting and Reporting Standard (Фирмена верига на стойността в рамките на протокола за парниковите газове (Обхват 3) — стандарт за фирмено отчитане и докладване).

Приложение I

Обобщение на ключовите задължителни изисквания за проучванията на продуктовия отпечатък върху околната среда (ПООС) и за разработването на правила за проучване на отпечатъка върху околната среда на категория продукти (ППООСКП)

В следната таблица е дадено обобщение, включващо всички задължителни (от типа „трябва“) изисквания за проучванията на ПООС, както и всички видове допълнителни изисквания (от типовете „трябва“, „следва“ и „може“) за разработването на ППООСКП. Тези изисквания са подробно изяснени в настоящото ръководство, като съответните раздели са посочени в най-лявата колона на таблицата.

Таблица 9

Обобщение на ключовите задължителни изисквания за проучванията на ПООС, както и на допълнителните изисквания за разработване на ППООСКП

Глава/раздел

Критерии

Изисквания за ПООС

Допълнителни изисквания за разработването на ППООСКП

1

Общ подход

Проучванията на ПООС трябва да се основават на подхода на жизнения цикъл.

 

1.1

Принципи

Ползвателите на настоящото ръководство трябва да спазват следните принципи при провеждането на проучвания на ПООС:

1.

Релевантност;

2.

Пълнота;

3.

Съответствие с изискванията;

4.

Точност;

5.

Прозрачност.

Принципи за разработването на ППООСКП:

Съгласуваност с ръководството за ПООС;

Участие на избрани заинтересовани страни;

Стремеж към постигане на сравнимост.

2.1

Роля на ППООСКП

При липса на съответни ППООСКП, необходимо е ключовите области, които биха били обхванати в ППООСКП (както са посочени в настоящото ръководство) да бъдат специфицирани, обосновани и изрично докладвани в съответното проучване на ПООС.

 

2.2

Връзка със съществуващите правила за категории продукти (ПКП)

 

Доколкото това е възможно и с отчитане на различните контексти на прилагане, ППООСКП следва да бъде в съответствие със съществуващите международни указателни документи по отношение на правилата за категории продукти (ПКП).

2.3

Структура на ППООСКП въз основа на класификацията на продуктите по икономически дейности (КПИД)

 

ППООСКП следва да се базират на минимум двузначен код по КПИД (обичаен вариант). В някои случаи, обаче, би могло да се правят (обосновани) отклонения (например да се използват тризначни кодове). Примерно, означения с повече от два знака може да са необходими във връзка със сложността на продуктовата структура в даден сектор. В случаите, при които различни начини на производство на подобни продукти се означават чрез използване на алтернативни КПИД, в съответното ППООСКП трябва да бъдат отразени всички такива КПИД.

3.1

Определяне на целите

Определянето на целите на проучването на ПООС трябва да включва разглеждане на следните въпроси:

За какво приложение (какви приложения) е предназначено проучването;

Причини за провеждане на проучването и контекст на вземането на решения;

Ползватели, за които е предназначено проучването;

Дали съответните сравнения и сравнителни твърдения ще се обявяват пред обществеността;

Възложител на проучването;

Процедура за преглед (ако е приложима).

В ППООСКП трябва да бъдат посочени какви са изискванията за преглед на съответните проучвания на ПООС.

4.1

Определяне на обхвата

Определянето на обхвата на проучването на ПООС трябва да съответства на определените цели на проучването и трябва да включва следните въпроси:

Аналитична единица и продуктов еквивалент;

Граници на системата;

Категории въздействия с ООС;

Приемания и ограничения.

 

4.2

Аналитична единица и продуктов еквивалент

Аналитичната единица за дадено проучване на ПООС трябва да се дефинира в зависимост от следните аспекти:

Функцията (функциите)/предоставяната услуга (услуги), което съответства на въпроса „какво“;

Количеството на функцията или услугата, което съответства на въпроса „какво количество“;

Очакваното равнище на качеството, което съответства на въпроса „колко добре“;

Дълготрайността/живота на продукта, съответстващи на въпроса „колко време“;

Кода (кодовете) по NACE.

Необходимо е за съответната аналитична единица да се определи подходящ продуктов еквивалент. Използваните при анализа количествени данни за входящите и изходящи количества трябва да се изчисляват във връзка с този еквивалент.

В ППООСКП трябва да е посочена аналитичната единица (аналитичните единици).

4.3

Граници на системата

Границите на системата трябва да се определят в съответствие с общата логика на веригата на доставки и да включва всички стадии, като се започне от добива на суровината и се премине през обработката, производството, дистрибуцията, складирането, стадия на използване и крайното третиране на продукта (т.е. „от люлката до гроба“), както това е подходящо с оглед предназначението на проучването. Границите на системата трябва да включват всички процеси, свързани с веригата на доставка за продукта, които имат отношение към аналитичната единица.

Включените в границите на системата процеси трябва да се разделят на ясно различими процеси (т.е. ключови процеси в жизнения цикъл на продукта, за които има пряк достъп до информация) и фонови процеси (т.е. тези процеси от жизнения цикъл на продукта, за които прекият достъп до информация е невъзможен).

В ППООСКП трябва да се посочат границите на системата за проучванията на ПООС за съответната категория продукти, включително с уточняване на съответните етапи от жизнения цикъл и на процесите. Всяко отклонение от обичайния подход „от люлката до гроба“ трябва да бъде изрично посочено и обосновано, например изключване на неизвестен стадий на употреба или стадий на приключване на жизнения цикъл на междинни продукти.

В ППООСКП трябва да бъдат посочени сценарии за последващото съществуване на продукта, така че да се осигури сравнимост и последователност между различните проучвания на ПООС.

4.3

Компенсационни количества намалени емисии

Компенсационните количества намалени емисии не трябва да се включват в проучванията на ПООС. От друга страна, обаче, те могат да се докладват отделно в качеството на „допълнителната информация със значение за околната среда“.

 

4.4

Избор на категории въздействия с отпечатък върху околната среда и на методи за оценка

В проучването на ПООС следва да се включат всички обичайни категории въздействия с ООС и да се прилагат съответните модели за оценка на въздействията с ООС.

Всяко изключване на категория следва да бъде изрично документирано, обосновано, посочено в доклада за ПООС и подкрепено с подходяща документация. Влиянието на всяко изключване на категория върху окончателните резултати, особено във връзка с ограниченията по отношение на сравнимостта с други проучвания на ПООС трябва да бъдат разгледани в интерпретационната фаза и докладвани. Подобни изключвания на категории подлежат на преглед.

В ППООСКП трябва да се посочи и обоснове всяко изключване на някоя от обичайните категории въздействия с ООС, особено на тези, които имат отношение към сравнимостта.

4.5

Избор на допълнителна информация със значение за околната среда

Ако обичайният набор категории въздействия с ООС или обичайните модели за оценка на въздействията не отразяват цялостно потенциалните въздействия върху околната среда на разглеждания продукт, необходимо е да бъдат включени допълнително всички съответни (количествени/качествени) аспекти във връзка с околната среда в качеството на „допълнителна информация със значение за околната среда“. Тези аспекти, обаче, не трябва да заменят задължителните модели за оценка на обичайните категории въздействия с ООС. Използваните модели за тези допълнителни категории трябва да бъдат с ясни позовавания, както и да са документирани със съответните показатели.

Изисквания за допълнителната информация със значение за околната среда:

Да се базира на информация, която е формирана и е прегледана или верифицирана в съответствие с изискванията на стандарта ISO 14020 и клауза 5 на стандарта ISO 14021:1999;

Да е конкретна, точна и незаблуждаваща;

Да съответства на конкретната категория продукти.

Емисиите, отделяни директно в морски води, трябва да бъдат включени в допълнителната информация със значение за околната среда (на ниво инвентаризационни данни).

Ако допълнителната информация със значение за околната среда се използва за обосноваване на интерпретационната фаза на проучването на ПООС, необходимо е данните, използвани за формиране на тази информация, да съответстват на същите изисквания за качество, които са валидни за данните, използвани при изчисляване на резултатите за ПООС.

Допълнителната информация със значение за околната среда трябва да се отнася само за въпроси от областта на околната среда. Информацията и инструкциите, които не са свързани с екологосъобразността на даден продукт, например указанията за безопасно използване на продукта, не трябва да се включват в ПООС. Също така, не трябва да се включва и информацията, отнасяща се за правни изисквания.

В ППООСКП трябва да бъде посочено и обосновано каква допълнителна информация със значение за околната среда да се включва в проучванията на ПООС. Тази допълнителна информация трябва да бъде докладвана отделно от получените на база жизнения цикъл резултати за ПООС, като всички използвани методи и направени допускания трябва да бъдат ясно документирани. Допълнителната информация със значение за околната среда може да бъде количествена и/или качествена. Допълнителната информация със значение за околната среда може да включва (без този списък да е изчерпателен):

Други релевантни въздействия върху околната среда на категорията продукти;

Други релевантни технически параметри, които могат да се използват за оценяване на проучвания продукт и да дадат възможност за сравнения с други продукти по отношение на цялостната ефективност на продуктовата система. Тези технически параметри могат да се отнасят, например, за дяловете на възобновяемата и невъзобновяемата енергия, дяловете на възобновяемите и невъзобновяемите горива, използването на вторични материали, използването на пресноводни ресурси, или дяловете на обезврежданите опасни и неопасни отпадъци;

Други подходящи подходи за провеждане на характеризацията на потоците, установени в профила на използваните ресурси и емисиите, ако в обичайния метод липсват характеризационни коефициенти (ХК) за някои видове потоци (например за някои химикали);

Екологичните показатели или показателите за отговорност на продукта (съгласно определеното от Глобалната инициатива по отчетност — GRI);

Енергопотребление в рамките на жизнения цикъл, класифицирано по първични енергийни източници, с отделно отчитане на потреблението на възобновяема енергия;

Пряко енергопотребление в производствения обект, класифицирано по първични енергийни източници, с отделно отчитане на потреблението на възобновяема енергия;

За фазите в конкретни обекти, броят на застрашените биологични видове, включени в Червената книга на Световния съюз за защита на природата (IUCN) или в съответните национални списъци, чиито местообитания са засегнати от производството, в зависимост от риска за изчезване на съответните видове;

Описание на значими въздействия на дейности, продукти и услуги върху биоразнообразието в защитени зони или в зони с висока степен на биоразнообразие извън защитените зони;

Пълно тегло на отпадъците, класифицирани по видове и метод на обезвреждане;

Тегло на транспортираните, внасяни, изнасяни или третирани отпадъци, които се считат за опасни съгласно посоченото в приложения I, II, III и VIII към Базелската конвенция, както и какъв процент от транспортираните отпадъци са от международен пренос.

4.6

Приемания/ограничения

Всички ограничения и направени допускания трябва да се докладват по начин, осигуряващ прозрачност.

Необходимо е в ППООСКП да се посочат специфичните ограничения за съответната категория продукти, както и допусканията, които е необходимо да се направят за преодоляването на тези ограничения.

5.1

Профил на използваните ресурси и емисиите

В профила на използваните ресурси и емисиите трябва да се включат всички използвани ресурси и емисии във връзка със стадиите от жизнения цикъл, влизащи в дефинираните граници на системата. Потоците трябва да се групират като „елементарни потоци“ и „неелементарни (т.е. комплексни) потоци“. Необходимо е всички неелементарни потоци в профила на използваните ресурси и емисиите да бъдат преобразувани в елементарни потоци.

 

5.2

Профил на използваните ресурси и емисиите — скрининг

Ако се провежда скрининг (което настойчиво се препоръчва), необходимо е използваните налични конкретни и/или типови данни да отговарят на посочените в раздел 5.6 изисквания за качество на данните. В скрининга трябва да се включат всички процеси и дейности, разглеждани в профила на използваните ресурси и емисиите. Всяко изключване от скрининга на стадии на веригата на доставка трябва да бъде изрично обосновано и подложено на процеса на преглед, като освен това трябва да бъде разгледано и влиянието на тези стадии върху крайния резултат.

По отношение на стадиите от веригата на доставка, за които не се предвижда количествена оценка на въздействието, имащо ООС, при скрининга се прави позоваване на съществуващата литература и други източници на информация и се правят качествени описания на потенциално значими процеси, засягащи околната среда. Такива качествени описания се включват в допълнителната информация със значение за околната среда.

В ППООСКП трябва да бъдат посочени процесите, които е необходимо да бъдат включени в разглеждането, както и съответните изисквания за качество на данните и преглед, които могат да надхвърлят изискванията, посочени в настоящото ръководство. Също така, в ППООСКП трябва да се посочи за кои процеси е необходимо да се използват конкретни данни, и за кои процеси е допустимо или се изисква използване на типови данни.

5.4

Профил на използваните ресурси и емисиите — данни

В профила на използваните ресурси и емисиите трябва да се включат всички използвани ресурси и емисии във връзка със стадиите от жизнения цикъл, влизащи в дефинираните граници на системата.

За възможно включване в профила на използваните ресурси и емисиите се разглеждат следните елементи:

Добивът и предварителната обработка на суровините;

Капиталовите съоръжения — като се използва линейна амортизация. Необходимо е да се взема под внимание очакваният експлоатационен период на капиталовите съоръжения (а не времето за амортизация на счетоводната им стойност до 0);

Производството;

Дистрибуцията и складирането на продуктите;

Стадият на употреба;

Транспортът (логистиката);

Краят на жизнения цикъл.

В ППООСКП следва да бъдат включени един или повече примери за съставяне на профил на използваните ресурси и емисиите, включително уточнения по отношение на:

Списъци с дейности/процеси, които да бъдат включени в разглеждането;

Единици мерки;

Номенклатура на елементарните материални и енергийни потоци.

Тези уточнения могат да се отнасят за един или повече стадии, процеси или дейности, с оглед осигуряване на стандартизирано събиране на данни и докладване. Възможно е в ППООСКП да бъдат зададени по-строги в сравнение с настоящото ръководство изисквания за данните по отношение на ключови предходни, протичащи „от входа до изхода“ или последващи стадии.

По отношение на моделирането на процесите/дейностите в основния модул (т.е. в стадия „от входа до изхода“), в ППООСКП също така трябва да бъдат уточнени:

Включените процеси/дейности;

Спецификации за компилирането на данни за ключовите процеси, включително за осредняване на данните за съответните обекти;

Всякакви специфични за съответните обекти данни, които е необходимо да се докладват като „допълнителна информация със значение за околната среда“;

Специфични изисквания за качеството на данните, например за измерване на определени данни за производствената активност.

Ако в ППООСКП се изискват също отклонения от обичайната граница на системата „от люлката до гроба“ (например ако в ППООСКП се предписва граница на системата „от люлката до изхода“), то в ППООСКП трябва да бъде уточнен начинът на отчитане на материалните и енергийни баланси в профила на използваните ресурси и емисиите.

5.4.5

Стадий на употреба

В случаите, при които не е открит метод за определяне на стадия на употреба на продуктите съгласно посочените в настоящото ръководство техники, подходът за определяне на стадия на употреба на продуктите се избира от организацията, провеждаща проучването. Тъй като е възможно действителният начин на използване да се различава от препоръчания от производителя, при наличие на съответни данни следва да се използва информацията за действителния начин на използване. В разглеждането трябва да бъдат включени и съответните влияния върху други системи, дължащи се на употребата на продуктите.

Необходимо е да се осигури документация за използваните методи и направените допускания. Всички съответни допускания, направени по отношение на фазата на употреба, трябва да бъдат документирани.

В ППООСКП трябва да бъдат посочени:

Сценариите за стадия за употреба, които да бъдат включвани в проучванията (ако има такива определени сценарии);

Времевият период, който да бъде разглеждан за този стадий.

5.4.6

Транспорт (логистика)

Необходимо е да се вземат под внимание следните транспортни параметри: видът транспорт, видът превозно средство и консумация на гориво, натоварването, броят на празните курсове (когато има такива), транспортното разстояние, разпределянето на въздействията за отделните транспортирани стоки на база на възможното натоварване (т.е. на масата — за продуктите с висока плътност и на обема — за продуктите с ниска плътност) и производството на гориво.

Въздействията, дължащи се на транспорта, следва да бъдат изразени в обичайно възприети единици, като например тонкилометри за товарния транспорт и човекокилометри за пътническия транспорт. Всяко отклонение от използването на тези обичайно възприети единици трябва да бъде обосновано и докладвано.

Дължащото се на транспорта въздействие върху околната среда се изчислява чрез умножаване на специфичното въздействие за всеки тип превозно средство както следва: a) при превоз на стоки — по разстоянието и товара; и б) при превоз на пътници — по разстоянието и броя на пътниците, на базата на определени транспортни сценарии.

В ППООСКП трябва да бъдат определени съответни сценарии за транспорта, дистрибуцията и складирането, ако има такива.

5.4.7

Стадий на края на жизнения цикъл

Необходимо е потоците на отпадъците, включени в границите на системата, да бъдат моделирани до равнището на елементарни потоци.

В ППООСКП трябва да бъдат определени сценарии за края на жизнения цикъл (ако такива сценарии са необходими). Тези сценарии трябва да се базират на текущата практика, технология и данни (за годината на провеждане на анализа).

5.4.8

Използване на електроенергия

За отчитане на консумацията на електроенергия от мрежата в предходни фази или в рамките на определената граница на ПООС трябва да се използват специфични за доставчиците данни — ако има такива. Ако подобни специфични за доставчиците данни липсват, трябва да се използват данни за микса на електроенергията в страната, в която протичат стадиите от жизнения цикъл на продуктите. По отношение на електроенергията, консумирана по време на стадия на използване на продуктите, енергийният микс трябва да отразява и влиянието на продажбите на електроенергия между различни страни или региони. В случаите, при които подобни данни липсват, се използва средният микс за консумацията на електроенергия в ЕС, или друг най-представителен микс.

Необходимо е да се гарантира, че няма двойно отчитане на консумираната от мрежата електроенергия от възобновяеми източници (и съответните въздействия) — съответно през стадиите, предхождащи производството и в рамките на дефинираните граници на ПООС. За тази цел трябва да бъде дадена декларация от доставчика във видна приложение към доклада за ПООС, в която да се гарантира че доставената електроенергия реално е произведена от възобновяеми източници и не се продава на никоя друга организация.

 

5.4.9

Поглъщания и емисии на биогенен въглерод

Поглъщанията и емисиите на въглерод от биогенни източници трябва да се разглеждат отделно в профила на използваните ресурси и емисиите.

 

5.4.9

Преки и непреки изменения в земеползването (въздействащи за изменение на климата)

Емисиите на парникови газове, дължащи се на преки промени в земеползването, трябва да се разпределят към съответните продукти в продължение на: (i) 20 години след момента на промяната в земеползването, или (ii) за времето на един период на реколтиране след добива на разглеждания продукт (дори и ако този период е по-дълъг от 20 години), като се взема по-дългият от тези два периода.стоки/услуги в продължение на 20 години след момента на промяната в земеползването. Подробности по този въпрос са дадени в Приложение VI: Указания за отчитане свързаните с преки промени в земеползването емисии, имащи значение за изменението на климата. Дължащите се на непреки промени в земеползването емисии на парникови газове не се разглеждат, освен ако има изрично изискване в СППОООС те да бъдат взети предвид. В такъв случай, непреките промени в земеползването трябва да се докладват отделно в допълнителната информация със значение за околната среда, но не трябва да се включват изчисляването на категорията на въздействието на парниковите газове.

 

5.4.9

Генериране на енергия от възобновяеми източници

Емисионните кредити за генерирането на възобновяема енергия в границите на системата се изчисляват спрямо коригираната (т.е. получена чрез изваждане на доставената от чужбина възобновяема енергия) средна стойност на дела на възобновяемата енергия в микса на енергопотреблението на страната, в която се подава съответната възобновяема енергия. В случаите, при които подобни данни липсват, се използва коригираната средна стойност на дела на възобновяемата енергия в микса на енергопотреблението на ЕС, или друг най-представителен микс. Ако липсват данни за изчисляването на коригирани средни стойности, използват се некоригирани такива. Необходимо е ясно да бъде посочено кои енергийни миксове са използвани за изчисляване на ползите и дали те са коригирани или не.

 

5.4.9

Временно съхранение (на въглерод) и отложени емисии

Емисионните кредити, свързани с временното съхранение (на въглерод) и отложени емисии, не се включват в изчислението на обичайните възприети стойности за категориите въздействия с ООС. От друга страна, обаче, те могат да се включат в „допълнителната информация със значение за околната среда“. Нещо повече, включването на тези емисионни кредити в „допълнителната информация със значение за околната среда“ е необходимо, ако има такова изискване в ППООСКП.

 

5.5

Номенклатура

Документирането на всички съответни ползвания на ресурси и емисии, които са свързани със стадиите отжизнения цикъл, попадащи в определените граници на системата, трябва да се прави в съответствие с номенклатурата и характеристиките съгласно Международната референтна система за данни за жизнения цикъл (ILCD), както е описано в Приложение IV: Определяне на подходяща номенклатура и характеристики на конкретни потоци. В случай, че за определен вид поток липсват номенклатура и характеристики в ILCD, необходимо е съответният практикуващ специалист да създаде подходяща номенклатура и да документира характеристиките на потока.

 

5.6

Изисквания по отношение на качеството на данните

Необходимо е проучванията на ПООС, предназначени за външно оповестяване, т.е. междуфирмена комуникация или комуникация от фирми към потребители, да отговарят на изискванията за качество на данните. За проучванията на ПООС, предназначени за вътрешнофирмена употреба (за които се твърди, че съответстват на изискванията на настоящото ръководство) посочените качествени изисквания следва да бъдат спазени (т.е. те са препоръчителни), но не са задължителни. Всякакви отклонения от изискванията трябва да бъдат документирани. Изискванията за качество на данните се отнасят както за конкретните, така и за типовите данни.

При частично количествената оценка на качеството на данните в проучвания на ПООС трябва да се разгледат следните шест критерия: технологична представителност, географска представителност, времева представителност, пълнота, неопределеност на параметрите и методологично съответствие.

При незадължителната фаза на скрининг е необходимо да се постигне поне „задоволително“ качество за данните, допринасящи за поне 90 % от предполагаемото въздействие за всяка категория въздействие с ООС, определено на база качествено експертно мнение.

В окончателния профил на използваните ресурси и емисиите е необходимо по отношение на процесите или дейностите, допринасящи за поне 70 % от всяка категория въздействие с ООС, както конкретните, така и типовите данни да са поне „добро“ общо ниво на качеството. За тези процеси трябва да се извършва частично количествена оценка на качеството на данните. Поне 2/3 оставащите 30 % (т.е. от 20 % до 30 %) от процесите трябва да се моделират с поне „задоволително“ качество на данните. Данните с по-слаба от задоволителна оценка на качеството трябва да са за не повече от 10 % от процесите, допринасящи за всяка категория въздействие с ООС.

Изискванията за качество на данните по отношение на тяхната технологична, географска и времева представителност трябва да бъдат подложени на проверка в рамките на проучването на ПООС. Изискванията за качество на данните по отношение на тяхната пълнота, методологично съответствие и последователност, както и неопределеност на параметрите следва да бъдат спазени чрез използване на данни само от източниците, съответстващи на изискванията на ръководството за ПООС.

Посочените в таблица 6 изисквания по отношение на критерия за качество на данните „методологично съответствие и последователност“ ще са валидни до края на 2015 г. От 2016 г. ще се изисква пълно спазване на методиката за ПООС.

За типовите данни е необходимо да се провежда оценка на качеството на нивото на входящите потоци (например данните за закупена хартия за използване в печатна служба), а за конкретните данни такава оценка трябва да се провежда на нивото на индивидуален или агрегиран процес, или на нивото на индивидуални входящи потоци.

Необходимо е в ППООСКП да се включват допълнителни указания за численото изразяване на оценката на качеството на съответната категория продукти по отношение на времевата, географската и технологичната представителност, например трябва да бъде уточнено каква оценка за времева представителност на данните да се слага за набор от данни, отразяващи дадена година.

Също така, възможно е в ППООСКП да бъдат определени допълнителни критерии за оценка на качеството на данните (допълнителни спрямо обичайните критерии).

В ППООСКП може да бъдат определени по-строги критерии за качество на данните, ако това е уместно по отношение на въпросната категория. Те могат да се отнасят за:

Дейности/процеси „от входа до изхода“ на предприятието-производител;

Предходни или последващи фази от жизнения цикъл;

Ключови дейности от веригата за доставка по отношение на съответната категория продукти;

Ключови категории въздействия върху ООС за съответната категория продукти.

5.7

Събиране на конкретни данни

Необходимо е да се установяват конкретни данни за всички ясно различими процеси, както и за фоновите процеси, за които това е уместно. Ако, обаче, типовите данни са по-представителни или по-подходящи от конкретните данни за ясно различимите процеси (което трябва да бъде обосновано и докладвано), то съответните типови данни също трябва да се използват за характеризиране на ясно различимите процеси. Следва да се отбележи, че емисионните фактори могат да бъдат определени от типови данни, при спазване на качествените изисквания.

Необходимо е в ППООСКП:

Да бъдат посочени всички процеси, за които трябва да се събират конкретни данни.

Да бъдат посочени изискванията за събирането на конкретни данни.

Да се определят изискванията за събирането на данни за всеки обект по отношение на:

Разглеждания стадий (разглежданите стадии) и обхвата на събирането на данни;

Място на събирането на данни (вътрешно, международно, в кои предприятия и т.н.);

Период на събирането на данни (година, сезон,месец и т.н.);

Когато е необходимо мястото или периодът на събиране на данни да бъдат ограничени в известен обхват, да се направи съответна обосновка и да се покаже, че събираните данни ще могат да послужат като достатъчно представителни извадки.

5.8

Събиране на типови данни

При наличие на съответни данни, за предпочитане е да се използват специфични за дадения сектор данни, вместо отнасящи се за много сектори типови данни.

Необходимо е всички типови данни да съответстват на изискванията за качество на данните, определени в настоящото ръководство.

Използваните източници трябва да бъдат ясно документирани и докладвани в доклада за ПООС.

Типови данни (при условие, че отговарят на изискванията за качество на данните, определени в настоящото ръководство) следва да се вземат от следните източници (в случаите, при които в тях са налице съответните данни):

Данни, разработени съгласно изискванията на съответните ППООСКП;

Данни, разработени съгласно изискванията за проучванията на ПООС;

Данни от Международната референтна система от данни за жизнения цикъл — ILCD (като се предпочитат тези бази данни, които са в пълно съответствие с изискванията на ILCD, пред данните, имащи само статут на допуснати входящи данни);

Базата данни на Европейската референтна система за данни за жизнения цикъл (ELCD).

В ППООСКП трябва да бъде посочено:

В кои случаи се допуска използването на типови данни в качеството на приблизителни данни за някое вещество, за което липсват конкретни данни;

Каква е изискваната степен на подобие между действително използваното вещество и типовото вещество;

Как могат да се комбинират типови данни от няколко източника, ако това е необходимо.

5.9

Преодоляване на липси на данни

Всички евентуални липси на данни трябва да бъдат попълвани с най-добрите налични типови или екстраполирани данни. Приносът на такива данни (включително и на липсите на типови данни) трябва да не надхвърля 10 % от общия принос на данните по отношение на всяка разглеждана категория въздействие с ООС. Това е отразено в изискванията за качеството на данните, според които 10 % от данните могат да бъдат избрани измежду най-добрите налични данни (без да има допълнителни изисквания за качеството на тези данни).

Необходимо е в ППООСКП да бъде посочено кои са потенциалните липси на данни, както и да се дават подробни указания за попълването на тези липси.

5.10

Разглеждане на многофункционални процеси

Необходимо е да се спазва следният йерархичен ред на вземане на решения как да бъдат разрешаване проблемите при наличие на многофункционалност: 1) подразделяне на процесите или разширяване на продуктовата система; 2) разпределяне на базата на присъща физическа зависимост (включително пряко заместване или някаква съответна физическа зависимост); 3) разпределяне на базата на друг вид зависимост (включително непряко заместване или някакъв друг вид съответна зависимост).

Всички решения за избор между различни възможности в този контекст трябва да бъдат докладвани и обосновани по отношение на основната цел за осигуряването на физически представителни и релевантни по отношение на околната среда резултати. В случаите на многофункционалност на продукти с наличие на рециклиране или оползотворяване на отпадна топлина трябва да се прилага формулата, описана в Приложение V: Разглеждане на случаите на многофункционалност при рециклиране. Горепосоченият йерархичен ред на вземане на решения се отнася и за края на жизнения цикъл в случаите на многофункционалност.

Необходимо е в ППООСКП да се направи допълнително изясняване на решенията, които да се прилагат в определените граници на системата и, в случаите при които това е уместно — в предходните и последващите стадии от жизнения цикъл. Ако е възможно/подходящо, в ППООСКП може допълнително да бъд