EUR-Lex Access to European Union law

16.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/52

(1)

На 14 август 2013 г. Френската република информира Комисията, Европейската агенция по химикали („Агенцията“) и другите държави членки в съответствие с член 129, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (предпазна клауза), че има основателни причини да счита, че е необходимо спешно действие за защита на гражданите от излагане на амоняк, освободен от амониеви соли в изолационни материали от целулозна вата, използвани в сгради. Френската република е приела временна мярка на 21 юни 2013 г. и я е публикувала в Официален вестник на Френската република на 3 юли 2013 г.

(2)

Наредбата от 21 юни 2013 г. за забрана на пускането на пазара, вноса, продажбата, разпространението и производството на изолационни материали от целулозна вата с амониеви соли като добавка („наредбата“) забранява пускането на пазара, вноса, притежаването с цел продажба или разпространение, продажбата или разпространението и производството на изолационни материали от целулозна вата, които съдържат амониеви соли като добавка. Тези продукти трябва също така да бъдат изтеглени от пазара във Франция и върнати за сметка на лицето, отговорно за първото им пускане на пазара.

(3)

Проектът на наредба е бил първоначално предоставен на Комисията по силата на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2). В съответствие с член 9, параграф 7 от същата директива Франция заяви, че наредбата е спешна и Комисията изрази становището, че причините за спешност, посочени от Франция, са били задоволителни.

(4)

След покана от страна на Комисията Франция повторно предостави наредбата съгласно член 129, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Комисията разгледа наредбата заедно с предоставената научна и техническа информация. Комисията предприе кратки консултации с държавите членки и заинтересованите страни относно наредбата.

(5)

Предвид краткия срок, с който разполага Комисията, за да вземе решение по отношение на временните мерки съгласно член 129, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, Комисията трябва да вземе решение предимно въз основа на информацията, която ѝ е предоставена от Франция.

(6)

До септември 2011 г. изолационните материали от целулозна вата във Франция съдържаха борна киселина, която е действала като забавител на горенето и биоцид. След забраната на използването на борна киселина като биоцид и с цел да се запазят свойствата на забавители на горенето на някои изолационни материали (включително целулозна вата), френският сектор е заменил съединенията на бора с амониеви соли.

(7)

Френската мярка се обосновава с инцидентите, регистрирани от националните центрове по токсикология (няколко случая на отравяне на хора от ноември 2011 г.), и жалби, регистрирани от професионалната асоциация на производителите на изолационни материали от целулозна вата (около 150 случая). Френските власти са измерили също концентрацията на амоняк в къщи, за които са получени жалби, от които е видно, че нивата на експозиция на амоняк са по-високи от контролните токсикологични стойности за безопасна продължителна експозиция. Следователно амониевите соли следва да бъдат заменени.

(8)

Информацията, предоставена от Франция, показва, че амониевите соли в изолационни материали от целулозна вата пораждат риск за човешкото здраве, който не може да бъде адекватно контролиран, и е необходимо да бъде отстранен. В този конкретен случай, с цел постигане на бързо хармонизиране на вътрешния пазар, като същевременно се осигури защита на човешкото здраве на високо равнище, мярката, предприета от Франция, би трябвало да се счита за мярка, породена от необходимост за спешно действие съгласно член 129, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

(9)

Тъй като временната мярка, предприета от Франция, се състои в ограничаването на пускането на пазара или употребата на вещество, в член 129, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 се предвижда Франция да започне процедура по ограничаване в Съюза, като представи на Агенцията досие в съответствие с приложение XV в срок от три месеца от датата на настоящото решение.

(10)

Поради всички тези причини наредбата следва да бъде разрешена.

(11)

Решението, взето съгласно член 129, параграф 2 относно разрешаване на временна мярка, трябва да предвиди определен период от време за такова разрешение; с оглед на срока за започването на процедура по ограничаване в Съюза, посочен в член 129, параграф 3, и за да се осигури достатъчно време за вземането на решение при нормалния процес на ограничаване, след подаването от страна на Франция на досие по приложение XV, без да е необходимо удължаване на срока на валидност на разрешението, този период от време следва да бъде 21 месеца.

(12)

Настоящото решение следва да не засяга по никакъв начин решение на Комисията по силата на член 73 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, когато условията, посочени в член 68 от посочения регламент, са спазени.

(13)

Настоящото решение е в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006,

—

датата, от която се прилага адаптирането на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 по начина, който се цели с разрешената временна мярка, или

—

шест месеца след приключване на процедурата за ограничаване, посочена в членове 69—73 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, без Комисията да е предложила проект за ограничение.