„ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

Специфични за дадена дейност насоки за определяне на емисиите на двуазотен окис (N2O) от производство на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина

1.   ГРАНИЦИ И ПЪЛНОТА

Специфичните за дадена дейност насоки, които се съдържат в настоящото приложение, се прилагат при мониторинга на емисиите на двуазотен окис (N2O) от производство на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина в рамките на съответните инсталации, включени съгласно член 24 от Директива 2003/87/ЕО.

За всяка дейност, която генерира емисии на N2O, са обхванати всички източници на емисии на N2O от производствени процеси, включително когато емисиите на N2O от производството преминават през съоръжения за пречистване на газовете. Това включва:

—	производство на азотна киселина — емисии на N2O от каталитичното окисление на амоняк и/или от съоръжения за пречистване на NОx/N2O,

—	производство на адипинова киселина — емисии на N2O, включително и от окислителната реакция; всеки директен процес за предпазно изпускане и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите,

—	производство на глиоксалова и глиоксилова киселина — емисии на N2O, включително и от реакциите на процеса, всеки директен процес за предпазно изпускане и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите,

—	производство на капролактам — емисии на N2O, включително и от реакциите на процеса, всеки директен процес за предпазно изпускане и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите.

Тези разпоредби не се прилагат за емисии на N2O от изгаряне на горива.

Всички съответни емисии на СО2, които са пряко свързани с производствения процес (които не са обхванати от СТЕ на ЕС) и които са включени в разрешителното за емисии на парникови газове на инсталацията, подлежат на мониторинг и докладване в съответствие с тези насоки.

Приложение I, раздел 16 не се прилага за мониторинга на емисии на N2O.

2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ НА CO2(е) и N2O

2.1.   ГОДИШНО КОЛИЧЕСТВО ЕМИСИИ НА N2O

Емисиите на N2O от производство на азотна киселина се измерват чрез непрекъснато измерване на емисиите (с изключение на потоците de minimis — раздел 6.3).

Емисиите на N2O от производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина подлежат на мониторинг чрез непрекъснато измерване на емисиите, когато става въпрос за пречистени емисии, и чрез изчислителния метод (основан на подхода на масовия баланс (раздел 2.6), когато става въпрос за непречистени емисии.

Общото количество годишни емисии на N2O от инсталацията представлява сумата от годишните емисии на N2O от всичките ѝ източници на емисии.

За всеки източник на емисии, за който е приложено непрекъснато измерване на емисиите, общото количество годишни емисии представлява сумата от всички емисии за час, като се използва следната формула:

Където:

Емисии на N2Oгодишно	=	общото количество годишни емисии на N2O от източника на емисии в тонове N2O;
N2O конц на час	=	часови концентрации на N2O, изразени в mg/Nm3, в потока на димните газове, измерени по време на работата;
Дебит на димните газове	=	дебит на димните газове, както е изчислен по-долу, изразен в Nm3/h за всяка часова концентрация.

2.2.   ЕМИСИИ НА N2O НА ЧАС

Усреднената годишна стойност на часовите емисии на N2O за всеки източник, за който е приложено непрекъснато измерване на емисиите, се изчислява, като се използва следната формула:

Където:

N2O емисии ср. на час	=	усреднена годишна стойност на емисиите на N2O от източника за един час, изразена в kg/h;
N2O концна час	=	часови концентрации на N2O в потока на димните газове, изразени в mg/Nm3 и измерени по време на работата;
Дебит на димните газове	=	дебит на димните газове, както е изчислен по-долу, изразен в Nm3/h за всяка часова концентрация.

Общата неопределеност на усреднената годишна стойност на емисиите за един час от всеки източник на емисии не трябва да надвишава стойностите на подрежданията, определени по-долу. Подходът на най-високото подреждане следва да се използва от всички оператори. Само ако бъде демонстрирано по начин, удовлетворителен за компетентния орган, че подходът на най-високото подреждане е технически неприложим или че би довел до неоправдано високи разходи, може да се използва следващо, по-ниско подреждане. За периодите на докладване от 2008 до 2012 г. като минимум се прилага подреждане 2, освен ако е технически неприложимо.

В случаите, когато прилагането като минимум на изискванията на подреждане 1 за всеки източник на емисии (с изключение на източниците de minimis) е технически неприложимо или би довело до неоправдано високи разходи, операторът прилага и демонстрира спазване на съответното подреждане за общото количество годишни емисии за източниците на емисии, както е определено в раздел 2 от приложение XII. За периодите на докладване от 2008 до 2012 г. като минимум изискване се прилага подреждане 2, освен ако е технически неприложимо. Съответните инсталации, които прилагат този подход, следва да бъдат съобщавани на Комисията от държавите-членки в съответствие с член 21 от Директива 2003/87/ЕО.

Подреждане 1:

Общата неопределеност на усреднената годишна стойност на емисиите за един час за всеки източник на емисии трябва да бъде по-малка от ± 10 %.

Подреждане 2:

Общата неопределеност на усреднената годишна стойност на емисиите за един час за всеки източник на емисии трябва да бъде по-малка от ± 7,5 %.

Подреждане 3:

Общата неопределеност на усреднената годишна стойност на емисиите за един час за всеки източник на емисии трябва да бъде по-малка от ± 5 %.

2.3.   ЧАСОВИ КОНЦЕНТРАЦИИ НА N2O

Часовите концентрации на N2O [mg/Nm3] в димните газове от всеки източник на емисии се определят чрез непрекъснато измерване в представителна точка, след преминаване през съоръженията за пречистване на NОx/N2O (в случай че се използва пречистване).

Подходящите методи за измерване включват инфрачервена спектроскопия, но могат да бъдат използвани и други съгласно раздел 6.1, параграф 2 от приложение I, при условие че изпълняват изискваното ниво на неопределеност за емисиите на N2O. Използваните методи трябва да могат да измерват концентрациите на N2O на всички източници на емисии както за пречистени, така и за непречистени газове (например в периодите, когато съоръженията за пречистване не функционират и концентрациите се увеличават). Ако неопределеността по време на такива периоди се увеличава, това трябва да бъде отчетено при оценката на неопределеността.

Всички измервания трябва да бъдат приведени към сух газ и да бъдат докладвани еднозначно.

2.4.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЕБИТА НА ДИМНИТЕ ГАЗОВЕ

Методите за мониторинг на дебита на димните газове, изложени в приложение XII, се използват за измерване на дебита на димните газове за мониторинг на емисиите на N2O.

За производството на азотна киселина се прилага метод А, освен ако е технически неприложим, като в такъв случай може да се използва алтернативен метод, като например подходът на масовия баланс, който се базира на важни параметри (като входящото количество амоняк) или на определяне на дебита чрез непрекъснато измерване на дебита на емисиите, при условие че е одобрен от компетентните органи като част от оценяването на включения план за мониторинг и методика за мониторинг.

За другите дейности могат да бъдат използвани други методи на мониторинг на дебита на димните газове, описани в приложение XII, при условие че са одобрени от компетентните органи като част от оценяването на включения план за мониторинг и методика за мониторинг.

Метод А — производство на азотна киселина

Дебитът на димните газове се изчислява съгласно следната формула:

Където:

Vвъздух	=	общо количество входен дебит на въздуха, изразено в Nm3/h при стандартни условия;
O2, въздух	=	обемна част на кислорода в сухия въздух [= 0,2095];
O2, димни газове	=	обемна част на кислорода в димните газове.

Vвъздух се изчислява като сумата от всички дебити на въздуха, които влизат в производствената единица за азотна киселина.

За инсталацията се прилага следната формула, освен ако не е специфицирано друго в плана ѝ за мониторинг:

Vвъздух = Vпърв + Vвтор + Vхерм

Където:

Vпърв	=	дебит на първичен входящ въздух, изразен в Nm3/h при нормални условия;
Vвтор	=	дебит на вторичен входящ въздух, изразен в Nm3/h при нормални условия;
Vхерм	=	дебит на входящия въздух на херметизирания кръг, изразен в Nm3/h при нормални условия;

Vпърв се определя чрез непрекъснато измерване на дебита, преди да бъде извършено смесването с амоняка. Vвтор се определя чрез непрекъснато измерване на дебита, напр. преди топлоутилизатора. Vхерм е пречистеният поток на въздуха в рамките на производствения процес на азотна киселина (ако е приложимо).

За дебитите на входящ въздух, представляващи по-малко от 2,5 % от общия дебит на въздуха, компетентните органи могат да приемат методи на оценка за определяне на този дебит на въздуха, предложени от оператора на базата на най-добрите практики в промишлеността.

Операторът демонстрира чрез измервания при нормални оперативни условия, че измерваният поток на димните газове е достатъчно хомогенен, за да може да се приложи предложеният метод на измерване. Ако в резултат на тези измервания се окаже, че потокът не е хомогенен, това трябва да бъде отчетено при определянето на подходящите методи за мониторинг и при изчисляването на неопределеността на емисиите на N2O.

Всички измервания трябва да бъдат приведени към сух газ и да бъдат докладвани еднозначно.

2.5.   КИСЛОРОД (О2)

Концентрациите на кислород в димните газове се измерват, ако са необходими за изчисляването на дебита на димните газове съгласно раздел 2.4. Прилагат се изискванията за измервания на концентрациите, описани в раздел 6 от приложение I. Подходящите методи за измерване включват: получаване на променливо налягане чрез използване на парамагнитните свойства на газовете, магнитна торзионна везна или сонда с циркониев двуокис. При определянето на неопределеността на емисиите на N2O следва да се отчита неопределеността на измерванията на концентрациите на О2.

Всички измервания трябва да бъдат приведени към сух газ и да бъдат докладвани еднозначно.

2.6.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИ НА N2O

За определени периодични, непречистени емисии на N2O от производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина (като например непречистените емисии от предпазно изпускане от съображения за безопасност и/или в случай че инсталацията за пречистване не функционира), когато непрекъснат мониторинг на емисиите на N2O е технически неприложим, може да бъде използван подходът на баланса на материалите за изчисляването на емисиите на N2O. Методът на изчисление трябва да се основава на потенциалния максимум на емисиите на N2O от осъществяването на химическата реакция и на времетраенето на емисиите. Конкретният изчислителен метод следва да бъде одобрен от компетентния орган като част от включената оценка на плана за мониторинг и методиката за мониторинг.

При определянето на усреднената годишна стойност на час на неопределеността за източника на емисии се отчита неопределеността за всички изчислени емисии за определен източник на емисии. За изчислените емисии или когато е използвана комбинация от изчисление и непрекъснато измерване за определяне на емисиите на N2O, се прилагат същите подреждания както за емисиите, изцяло измерени чрез непрекъснато измерване на емисиите.

3.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ГОДИШНИ ЕКВИВАЛЕНТНИ ЕМИСИИ НА СО2 (CO2(е))

Общото годишно количество на емисии на N2O от всички източници на емисии (измервано в тонове до третия знак след десетичната запетая) се преобразува в годишни емисии на CO2(е) (закръглени тонове), като се използва следната формула:

За емисии през периода от 2008 до 2012 г. се използва потенциалът за глобално затопляне ПГЗN2O = 310 t CO2(e)/t N2O, което съответства на стойността, предоставена от втория доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (ПГЗ стойност на МКИК от 1995 г.).

Общото количество на годишните емисии на CO2(е), генерирано от всички източници на емисии, и всички преки емисии на CO2 от други източници на емисии (ако са включени в разрешителното за емисии на парникови газове) се добавят към общите годишни емисии на CO2, генерирани от инсталациите, и се използват за докладване и връщане на квоти.

4.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЕЙНОСТИТЕ

Производството се изчислява, като се използват доклади за ежедневно производство и часове на операция.

5.   ПЛАН ЗА МОНИТОРИНГ

Освен изискванията, определени в приложение I, раздел 4.3, букви а), б), в), г), й), к), м) и н), плановете за мониторинг за инсталации, обхванати от настоящото приложение, трябва да съдържат следната информация:

а)	всички емисионни точки по време на нормална работа и по време на фази с ограничения и преходни фази (напр. периоди на повреда или пускане в експлоатация), означени на схема на процеса;

б)	използваните метод и параметри за определяне на количеството материал (напр. амоняк), използвано в производствения процес, и на максималното количество материал, използвано при пълен капацитет;

в)	използваните метод и параметри за определяне на количеството произведен продукт на час, изразено съответно като азотна киселина (100 %), адипинова киселина (100 %), глиоксалова и глиоксилова киселина и капролактам на час;

г)

използваните метод и параметри за определяне на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии, работния му обхват и неопределеността му, както и подробности относно всякакви алтернативни методи, които се прилагат, в случай че концентрациите надвишат работния обхват, и обстоятелствата, при които това може да се случи;

д)	използвания метод за определяне на дебита на димни газове (изразен в Nm3 на час) от всеки източник на емисии, работния му обхват и неопределеност. Подробностите за всеки наблюдаван поток на димни газове, ако е получен в резултат на изчисления;

е)	метода на изчисляване, използван за определяне на емисиите на N2O от периодични непречистени източници при производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина;

ж)	начина, по който, или степента, в която инсталацията функционира с променливи натоварвания, и начина, по който се извършва оперативното управление;

з)	метода и формулите за изчисляване, използвани за определяне на годишните емисии на N2O за всеки източник на емисии;

и)	условията на процеса, които се отклоняват от нормалните операции, потенциалната честота и времетраенето на такива условия, както и обема на емисиите на N2O по време на тези условия (като например повреда в пречиствателните съоръжения);

й)	оценката, използвана да демонстрира, че изискванията за неопределеността за подреждането, посочени в раздел 2 от настоящото приложение, са спазени и че подреждането е изпълнено;

к)	стойността, изразена в kg/N2O на час, която е била определена в съответствие с приложение I, раздел 6.3, букви а) и б), за да бъде използвана, в случай че измервателните уреди се повредят или не функционират правилно;

л)	подробности относно всякакви отклонения от изискванията на общите стандарти, като EN14181 и ISO 14956:2002.

Освен изискванията, определени в приложение I, раздел 4.3, съществените промени в методиката за мониторинг като част от плана за мониторинг подлежат на одобрение от компетентния орган, ако се отнасят до:

—	съществени промени при функционирането на инсталацията, които въздействат върху общото количество емисии на N2O, концентрацията на N2O, дебита на димни газове или други параметри, свързани с него, и по-специално ако пречиствателните съоръжения за N2O са инсталирани или заменени,

—	промени в методите, използвани за определяне на емисиите на N2O, включително промени в непрекъснатите измервания на концентрациите, концентрациите на кислород и дебита на димни газове, или метод за изчисляване, който има значително въздействие върху общата неопределеност на емисиите,

—	промени в параметрите, използвани за определяне на годишните емисии и/или производство на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксалова и глиоксилова киселина,

—	промени в оценката на неопределеността.

6.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

6.1.   ЧЕСТОТА НА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

Валидни усреднени стойности на час се изчисляват в съответствие с раздел 6.3, буква а) от приложение I за:

—	концентрация на N2O в димните газове,

—	общия дебит на димните газове, когато е измерен пряко и когато се изисква,

—	всички дебити на газове и концентрации на кислород, необходими за непряко определяне на общия дебит на димни газове.

6.2.   ЛИПСВАЩИ ДАННИ

Липсващите данни се разглеждат в съответствие с приложение I, раздел 6.3, букви а) и б). Ако по време на повредата на съоръжението за пречистване са налице липсващи данни, предполага се, че емисиите за този цял час са били непречистени, и съответно се изчисляват заместващи стойности.

Операторът предприема всички практически мерки, за да гарантира, че съоръжението за непрекъснат мониторинг на емисиите не остава извън експлоатация за повече от една седмица през всяка календарна година. Ако това се случи, операторът незабавно уведомява компетентните органи.

6.3.   ИЗТОЧНИЦИ НА N2O DE MINIMIS

„Потоци de minimis от гориво и материали“ за източници на емисии на N2O означава една или повече групи от незначителни непречистени потоци от гориво и материали, избрани от оператора, които съвместно изхвърлят 1 000 тона CO2(е) или по-малко от това количество на година или които изхвърлят по-малко от 20 000 тона CO2(е) на година и чийто принос възлиза на по-малко от 2 % от общото годишно количество емисии на CO2(е) от инсталацията.

Операторът може да приложи подходи за мониторинг и докладване, като използва свой собствен метод на изчисление без подреждания за потоци de minimis от гориво и материали от N2O, при условие че подходите бъдат одобрени от компетентните органи.

6.4.   ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ИЗЧИСЛЕНИЯТА НА ЕМИСИИТЕ

Приложение I, раздел 6.3, буква в) се прилага за потвърждаване на докладваните емисии на N2O (от непрекъснато измерване на емисиите и изчисления), като се използват данни за производството, насоките на МГИК от 2006 г. и подходът, определен в приложение I, раздел 10.3.3. „Хоризонтален подход“.

7.   ОЦЕНКА НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА

Изискваните оценки на неопределеността за доказване на съответствие със съответните подреждания в раздел 2 се определят с помощта на изчисляване на разпространението на грешките, което отчита неопределеността на всички съответни елементи на изчислението на емисиите. За непрекъснатото измерване следните източници на неопределеност се оценяват съгласно EN 14181 и ISO 14956:2002:

—	специфицираната неопределеност на оборудването за непрекъснато измерване, включително и вземане на проби,

—	неопределеностите, свързани с калибрирането, и

—	допълнителна неопределеност, свързана с начина на практическо използване на оборудването за мониторинг.

За изчисляването на общата неопределеност, която се използва в раздел 2.2, се използват часови концентрации на N2O, определени съгласно раздел 2.3. Единствено за целта на изчисляването на неопределеността часовите концентрации на N2O под 20 mg/Nm3 се заменят с обичайната стойност 20 mg/Nm3.

Операторът, чрез процедурата за гарантиране и контрол на качеството, управлява и намалява оставащите неопределености по отношение на данните за емисиите в доклада си за емисиите. По време на процеса на проверка проверителят следва да удостовери, че одобрената методика за мониторинг се прилага коректно и оценява управлението и намаляването на оставащите неопределености чрез гарантиране на качеството на оператора и чрез процедури за контрол.

8.   КОНТРОЛ И ПРОВЕРКА

8.1.   КОНТРОЛ

Освен изискванията, определени в приложение I, раздели 10.1, 10.2 и 10.3, се прилагат следните процедури за гарантиране на качеството:

—	гарантирането на качеството на непрекъснатите измервания на концентрацията на N2O и кислород се извършва съгласно EN 14181,

—	инсталираното измервателно оборудване се калибрира посредством паралелни измервания веднъж на всеки три години,

—	когато за основа на калибриране на непрекъснат мониторинг на емисии се използват норми за допустими емисии (НДЕ) и когато не съществуват НДЕ за N2O и О2, усреднената годишна стойност на часовата концентрация се използва като алтернатива за такива НДЕ,

—	QAL 2 се извършва с подходящи сравнителни газове в допълнение към газа от пробата, за да се гарантира оценяването на достатъчно широк калибрационен обхват,

—	оборудването за измерване, което измерва обема на потока на димните газове, се калибрира всяка година или при поддържането на инсталацията, което от двете е по-скоро. Гарантирането на качеството на обема на потока на димните газове не е необходимо да бъде съгласно EN 14181,

—	ако вътрешният одит установи неспазване на EN 14181 или че трябва да бъде извършено повторно калибриране, това трябва да бъде докладвано на компетентните органи незабавно.

8.2.   ПРОВЕРКА

Освен изискванията за проверка, изложени в раздел 10.4, трябва да бъдат извършени проверки на следните елементи:

—	правилно прилагане на изискванията на стандартите, упоменати в раздели 7 и 8.1 от настоящото приложение,

—	подходите за изчисляване и резултатите, когато липсващата информация е била заменена с изчислени стойности,

—	достоверността на изчислените заместващи стойности и измервани стойности,

—	всякакви сравнителни оценки за потвърждаване на резултатите от емисиите, методи, основани на изчисления, докладване на данни за дейностите, емисионни фактори и подобни.

9.   ДОКЛАДВАНЕ

Общите годишни емисии на N2O се докладват в тонове до три знака след десетичната запетая, а общите годишни емисии на CO2(е) — в закръглени тонове.

Освен изискванията за докладване, определени в раздел 8 от приложение I, операторите на инсталациите, обхванати от настоящото приложение, докладват следната информация относно инсталациите:

а)	годишно време на работа на производствената единица и общото време на работа на инсталацията;

б)	информация относно производството на всяка производствена единица и използвания метод за определяне на количеството на продукта;

в)	използваните критерии за измерване при количественото определяне на всеки параметър;

г)	неопределеността за всеки измерен и изчислен параметър (включително концентрациите на газовете, дебита на димни газове, изчислените емисии) и общата часова неопределеност и/или годишните емисии;

д)	подробности относно повреди на съоръженията, които въздействат на емисиите и на измерванията и изчисленията на емисиите/дебита на димните газове, включително броя, часовете, времетраенето и датите на повредите;

е)	подробности относно това, кога раздел 6.2 от настоящото приложение е трябвало да се приложи, включително броя, часовете, използваните изчисления и заместващи стойности;

ж)	данните, използвани в потвърждаващите оценки в съответствие с приложение I, раздел 6.3, буква в) и раздел 4.3, за да може да бъде извършена проверка на годишните емисии на N2O.“