EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32006R1896

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

OJ L 399, 30.12.2006, p. 1–32 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 19 Volume 009 P. 108 - 139
Special edition in Romanian: Chapter 19 Volume 009 P. 108 - 139
Special edition in Croatian: Chapter 19 Volume 007 P. 94 - 125

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 14/07/2017

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2006/1896/oj

19/ 09

BG

Официален вестник на Европейския съюз

108


32006R1896


L 399/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 декември 2006 година

за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Общността си е поставила за цел поддържане и развитие на област на свобода, сигурност и справедливост, в която е гарантирано свободното движение на хора. За постепенното създаване на такава област Общността трябва да приеме, inter alia, мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, които имат трансгранични последици и които са необходими за нормалното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно член 65, буква в) от Договора такива мерки трябва да включват мерки за премахване на пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, при необходимост чрез насърчаването на съвместимостта на правилата за гражданско производство, приложими в държавите-членки.

(3)

Срещата на Европейския съвет в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. прикани Съвета и Комисията да подготвят ново законодателство по въпросите, които способстват за безпроблемното съдебно сътрудничество и за подобрен достъп до правосъдие, и по-специално се позова в този контекст на заповедите за парични плащания.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма на Комисията и Съвета, съдържаща мерки за прилагането на принципа на взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела (3). Програмата предвижда възможността за въвеждане на специфична, единна или хармонизирана процедура в Общността за получаване на съдебно решение в конкретни области, включително тази на безспорните вземания. Това беше доразработено с Хагската програма, приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., която призова за активни действия по европейска заповед за плащания.

(5)

Комисията прие Зелена книга за процедура за Европейската заповед за плащане и за мерки за опростяване и ускоряване на съдебните спорове, свързани с малки вземания, на 20 декември 2002 г. Зелената книга постави началото на консултации по възможните цели и елементи на единна или хармонизирана европейска процедура за изискване по съдебен ред на безспорни вземания.

(6)

Бързото и ефективно събиране по съдебен ред на неизплатени задължения, по които не съществува правен спор, е от първостепенно значение за икономическите оператори в Европейския съюз, тъй като просрочените плащания представляват основна причина за неплатежоспособността, която застрашава оцеляването на предприятията, по-специално малките и средните предприятия, и води до загуба на голям брой работни места.

(7)

Всички държави-членки се опитват да решат въпроса с масовото събиране по съдебен ред на безспорни вземания, в повечето държави това става чрез процедура за опростена заповед за плащане, но както съдържанието на националното законодателство, така и изпълнението на вътрешните процедури се различават значително. В допълнение към това съществуващите понастоящем процедури често са неприложими или неподходящи по трансгранични дела.

(8)

Възникващите в резултат на това пречки пред достъп до ефективно правосъдие по трансгранични дела и нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар в резултат на дисбаланса във функционирането на процесуалните способи, предоставени на разположение на кредиторите в различните държави-членки налагат законодателство на Общността, което да гарантира равнопоставеност на кредиторите и длъжниците в Европейския съюз.

(9)

Целта на настоящия регламент е да се опростят, ускорят и намалят разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаване на процедура за европейска заповед за плащане и да се позволи свободното обращение на европейските заповеди за плащане в държавите-членки, като се определят минималните стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка по привеждането в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение.

(10)

Създадената с настоящия регламент процедура следва да послужи като допълнително и факултативно средство за ищеца, който е свободен да прибегне до процедурата, предвидена в националното законодателство. Съответно настоящият регламент нито замества, нито хармонизира съществуващите механизми за събиране по съдебен ред на безспорни вземания по националното законодателство.

(11)

Процедурата следва да бъде основана във възможно най-голяма степен на използването на стандартни форми при всяко общуване между съда и страните с цел улесняване на неговото администриране и създаване на възможност за използване на автоматична обработка на данни.

(12)

При решаването на това кои съдилища са компетентни да издадат европейска заповед за плащане държавите-членки следва да внимателно да преценят необходимостта от гарантиране на достъп до правосъдие.

(13)

При прилагането на европейската заповед за плащане ищецът следва да бъде задължен да предостави информация, която е достатъчна за установяването и подкрепата на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането, или да не го оспорва.

(14)

В този контекст за ищеца следва да бъде задължително да представи описание на доказателствата, подкрепящи вземането. За тази цел формулярът на искова молба следва да включва възможно най-изчерпателен списък на видовете доказателства, които обикновено се представят в подкрепа на парични вземания.

(15)

Завеждането на иск за европейска заповед за плащане следва да породи плащането на евентуалните приложими съдебни такси.

(16)

Съдът следва да разгледа иска, включително въпроса за подсъдността и описанието на доказателствата, въз основа на информацията, предоставена във формуляра на исковата молба. Това би позволило на съда да провери prima facie основателността на вземането и, inter alia, да изключи неоснователни вземания или недопустими искове. Не следва да е задължително проверката да се извършва от съдия.

(17)

Не следва да има право на обжалване на отхвърлянето на иска. Това обаче не изключва евентуално разглеждане на иска от същата инстанция в съответствие с националното законодателство.

(18)

Европейската заповед за плащане следва да уведоми ответника за възможностите пред него да заплати сумата, присъдена на ищеца или да изпрати възражение в срок от 30 дни, ако той желае да оспори вземането. Освен че на ответника се предоставя цялата информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, той трябва да бъде уведомен за правното значение на европейската заповед за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането.

(19)

В резултат на различията между гражданските процесуални норми на държавите-членки и особено на тези, регулиращи връчването на документи, необходимо е да бъде предвидено специфично и подробно определение на минималните стандарти, които ще се прилагат в контекста на процедурата за европейска заповед за плащане. По-специално, по отношение на изпълнението на тези стандарти всеки метод, основан на правна фикция, не следва да се счита за достатъчно основание за връчване на европейска заповед за плащане.

(20)

Всички методи на връчване, изброени в членове 13 и 14, се характеризират или с пълна сигурност (член 13) или с много висока степен на вероятност (член 14), че връченият документ е достигнал до своя адресат.

(21)

Следва да се счита, че личното връчване на лица, различни от самия ответник, съгласно член 14, параграф 1, букви а) или б) отговаря на изискванията на тези разпоредби, ако тези лица действително са приели/получили европейската заповед за плащане.

(22)

Член 15 следва да се прилага към положения, в които ответникът не може да представлява себе си в съда, какъвто е случаят с юридическо лице, и в които лицето, което е упълномощено да го представлява, се определя по силата на закона, както и към положения, в които ответникът е упълномощил друго лице, по-специално адвокат, да го представлява във въпросното съдебно производство.

(23)

Ответникът може да внесе своето възражение, като използва стандартния формуляр, изложен в настоящия регламент. Независимо от това съдилищата следва да вземат предвид всяка друга писмена форма на възражение, ако то е изразено ясно.

(24)

Възражение, подадено в срок, следва да прекрати процедурата за европейска заповед за плащане и следва да доведе до автоматично прехвърляне на делото към обичайното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай. За целите на настоящия регламент понятието за обичайното гражданско производство не следва да бъде тълкувано задължително по смисъла на националното законодателство.

(25)

След изтичането на срока за внасяне на възражение в някои изключителни случаи ответникът следва да има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане. Прегледът в изключителни случаи не следва да означава, че на ответника се дава нова възможност за оспорване на вземането. По време на процедурата за преглед основанията на вземането не следва да бъдат оценявани извън основанията, произтичащи от изключителните обстоятелства, на които се е позовал ответникът. Другите изключителни обстоятелства биха могли да включват положението, при което европейската заповед за плащане е била обоснована с неистинска информация, предоставена в исковата молба.

(26)

Съдебните такси, обхванати от член 25, не следва да включват например адвокатски хонорари или разходите за връчване на документи от субект, различен от съда.

(27)

Европейска заповед за плащане, издадена в една държава-членка, която е станала изпълнима, следва да се счита за целите на правоприлагането като издадена в държавата-членка, в която се търси привеждане в изпълнение. Взаимното доверие в администрирането на правосъдието в държавите-членки обосновава това според оценката на съд на една държава-членка, че са изпълнени всички условия за издаване на европейска заповед за плащане, да позволи привеждането в изпълнение на заповедта във всички други държави-членки без съдебен преглед на правилното прилагане на минималните процесуални стандарти в държавата-членка, в която заповедта подлежи на привеждане в изпълнение. Без да се засягат разпоредбите на настоящия регламент, предвидени в член 22, параграфи 1 и 2 и член 23, процедурите за привеждане в изпълнение на европейската заповед за плащане следва да продължат да бъдат регулирани от националното законодателство.

(28)

За целите на изчисляването на сроковете следва да се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (4). Ответникът следва да бъде уведомен за това и следва да бъде информиран, че ще се вземат предвид официалните празници на държавата-членка, в която се намира съдът, издаващ европейската заповед за плащане.

(29)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно: създаване на бърз и ефективен механизъм за събиране по съдебен ред на безспорни парични вземания в Европейския съюз, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно, с оглед обхвата и последиците на регламента, да бъде осъществена по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, изложен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(30)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(31)

Обединеното кралство и Ирландия в съответствие с член 3 от Протокола относно положението на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, са уведомили за своето желание да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(32)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно положението на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и той не е задължителен за нея и тя не е включена в неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

1.   Целта на настоящия регламент е:

а)

да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане;

и

б)

да позволи свободното обращение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез определянето на минимални стандарти, спазването на които премахва необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка по привеждане в изпълнение преди признаването и привеждането в изпълнение.

2.   Настоящият регламент не възпрепятства ищец да предяви иск по смисъла на член 4, като използва друга процедура, която съществува по законодателството на държава-членка или по правото на Общността.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове независимо от характера на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт (acta iure imperii).

2.   Настоящият регламент не се прилага към:

а)

имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;

б)

производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и други аналогични производства;

в)

социална сигурност;

г)

вземания, произтичащи от извъндоговорни задължения, освен ако:

i)

те не са били предмет на споразумение между страните или ако не е имало признаване на дълг,

или

ii)

те са свързани с ликвидни задължения, произтичащи от съсобственост на имущество.

3.   В настоящия регламент понятието „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 3

Трансгранични случаи

1.   За целите на настоящия регламент трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.

2.   Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6).

3.   Относимият момент за определяне на това дали е налице трансграничен случай е времето на внасяне на иска за европейска заповед за плащане в съответствие с настоящия регламент.

Член 4

Процедура за европейска заповед за плащане

Създава се процедура за европейска заповед за плащане за събиране на парични вземания с определен размер, които са били дължими в момента на подаване на иска за европейска заповед за плащане.

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която е издадена европейска заповед за плащане;

2)

„държава-членка по привеждане в изпълнение“ означава държавата-членка, в която се иска привеждането в изпълнение на европейска заповед за плащане;

3)

„съд“ означава всеки орган в държава-членка, който е компетентен по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси;

4)

„съд по произход“ означава съдът, който издава европейска заповед за плащане.

Член 6

Компетентност

1.   За целите на прилагането на настоящия регламент компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент (ЕО) № 44/2001.

2.   Независимо от това, ако вземането е свързано с договор, сключен от лице, потребител за с цел, която може да бъде считана като попадаща извън неговата професионална дейност, и ако ответникът е потребителят, единствено съдилищата на държавата-членка по местоживеенето на ответника по смисъла на член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001 са компетентни.

Член 7

Молба за издаване на европейска заповед за плащане

1.   Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя съгласно формуляр А, изложен в приложение I.

2.   Молбата съдържа:

а)

имената и адресите на страните, а при необходимост, и на техните представители, и на съда, до който е отправена молбата;

б)

стойността на вземането, включително главницата, а, където е приложимо, и лихвата, договорните неустойки и разходите;

в)

ако се иска лихва върху вземането — лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва по законодателството на държавата-членка по произход;

г)

причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, използвани като основание за вземането и, където е приложимо, исканата лихва;

д)

описание на доказателствата в подкрепа на вземането;

е)

основания за компетентността;

и

ж)

трансграничния характер на случая по смисъла на член 3.

3.   В молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения и приема, че всяко умишлено излагане на неверни факти би могло да доведе до съответни санкции по законодателството на държавата-членка по произход.

4.   В допълнение към молбата ищецът може да посочи на съда, че той се противопоставя на прехвърляне към обичайно гражданско производство по смисъла на член 17 в случай на възражение от страна на ответника. Това не възпрепятства ответника впоследствие да уведоми съда за това, но във всеки случай преди издаването на заповедта.

5.   Молбата се подава на хартиен носител или чрез всяко друго средство за съобщения, включително електронно, прието от държавата-членка по произход и достъпно за съда по произход.

6.   Молбата се подписва от ищеца или, където това е приложимо, от неговия представител. Когато молбата се подава на електронен носител в съответствие с параграф 5, тя се подписва в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО от 13 декември 1999 г. на Европейския парламент и на Съвета относно правната рамка на Общността за електронните подписи (7). Подписът се признава в държавата-членка по произход и не може да бъде предмет на допълнителни изисквания.

Независимо от това такъв електронен подпис не се изисква, ако и доколкото в съдилищата на държавата-членка по произход съществува алтернативна електронна система за съобщаване, която е достъпна за определен кръг предварително регистрирани удостоверени потребители и която позволява идентифицирането на тези потребители по надежден начин. Държавите-членки уведомяват Комисията за такива системи за съобщаване.

Член 8

Проверка на молбата

Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7, и дали вземането е основателно. Тази проверка може да представлява автоматизирана процедура.

Член 9

Допълване и поправка

1.   Ако не са изпълнени изискванията, посочени в член 7, и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата. Съдът използва формуляр Б, изложен в приложение II.

2.   Когато съдът иска от ищеца да допълни или поправи молбата, той указва срок, който той е преценил за подходящ с оглед на обстоятелствата. Съдът може по своя преценка да удължи този срок.

Член 10

Изменение на молбата

1.   Ако изискванията по член 8 са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява ищеца за това, като използва формуляр В, изложен в приложение III. Ищецът се приканва да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение. Ищецът отговаря, като връща формуляр В в указания от съда срок в съответствие с член 9, параграф 2.

2.   Ако ищецът приема предложението на съда, съдът издава европейска заповед за плащане в съответствие с член 12 за частта от вземането, приета от ищеца. Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се регулират от националното законодателство.

3.   Ако ищецът не изпрати своя отговор в указания от съда срок или отхвърли предложението на съда, съдът отхвърля изцяло молбата за европейска заповед за плащане.

Член 11

Отхвърляне на молбата

1.   Съдът отхвърля молбата, ако:

а)

не са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7;

или

б)

вземането е очевидно неоснователно;

или

в)

ищецът не изпрати отговора си в указания от съда срок по член 9, параграф 2;

или

г)

ищецът не изпрати своя отговор в указания от съда срок или отхвърли предложението на съда в съответствие с член 10.

Ищецът се уведомява за основанията за отхвърлянето с формуляр Г, изложен в приложение IV.

2.   Отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.

3.   Отхвърлянето на молбата не възпрепятства ищеца да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на европейска заповед за плащане или чрез всяка друга процедура, предвидена по законодателството на държава-членка.

Член 12

Издаване на европейска заповед за плащане

1.   Ако са изпълнени изискванията по член 8, съдът издава възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата европейска заповед за плащане, като използва формуляр Д, изложен в приложение V.

30-дневният срок не включва времето, използвано от ищеца за допълване, поправка или изменение на молбата.

2.   Европейската заповед за плащане се издава заедно с копие от молбата. Тя не съдържа информацията, предоставена от ищеца в допълнения 1 и 2 към формуляр А.

3.   С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява за стоящите пред него възможности да:

а)

плати сумата, посочена в заповедта, на ищеца;

или

б)

да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването на заповедта.

4.   С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява, че:

а)

заповедта е издадена единствено на основание информацията, която е била предоставена от ищеца и не е била проверена от съда;

б)

заповедта подлежи на принудително изпълнение, освен ако не се подаде възражение до съда в съответствие с член 16;

в)

когато е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът не е поискал изрично в такъв случай производството да бъде прекратено изрично.

5.   Съдът осигурява връчването на заповедта на ищеца в съответствие с националното законодателство по начин, който отговаря на минималните стандарти, посочени в членове 13, 14 и 15.

Член 13

Връчване с обратна разписка на ответника

Европейската заповед за плащане може да бъде връчена на ответника в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

а)

лично връчване, доказано с потвърждаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано от ответника;

б)

лично връчване, доказано с документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва, че ответникът е получил документа или е отказал да го получи без правно основание, и датата на връчване;

в)

връчване по пощата, доказано с признаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано и върнато от ответника;

г)

връчване по електронен начин като факс или електронна поща, доказано с признаване на получаването, включително датата на получаване, което е подписано и върнато от ответника.

Член 14

Връчване без обратна разписка от ответника

1.   Европейската заповед за плащане може също така да бъде връчена в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

а)

лично връчване на личния адрес на ответника на лица, които живеят в същото домакинство или работят там;

б)

в случай на самостоятелно зает ответник или на юридическо лице — лично връчване в офиса на ответника на лица, които са наети от ответника;

в)

депозиране на заповедта в пощенската кутия на ответника;

г)

депозиране на заповедта в пощенска станция или при компетентни публични органи и поставяне в пощенската кутия на ответника на писмена нотификация за такова депозиране, при условие че писмената нотификация ясно указва естеството на документа като съдебен документ или правните последици от нотификацията като извършване на връчване и на определяне на срока за подаване на възражение;

д)

връчване по пощата без обратна разписка по параграф 3, когато адресът на ответника е в държавата-членка по произход;

е)

по електронен начин, доказано с автоматично потвърждаване на доставката, при условие че ответникът предварително изрично е приел този метод на връчване.

2.   За целите на настоящия регламент връчването по параграф 1 е недопустимо, ако адресът на ответника не е известен със сигурност.

3.   Връчването по параграф 1, букви а), б), в) и г) се доказва със:

а)

документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва:

i)

използваният начин на връчване;

и

ii)

датата на връчване;

и

iii)

когато заповедта е била връчена на лице, различно от ответника — името на това лице и неговата връзка с ответника;

или

б)

потвърждение за получаването от лицето, на което заповедта е връчена, за целите на параграф 1, букви а) и б).

Член 15

Връчване на представител

Връчването по член 13 или 14 може също така да се извърши на представител на ответника.

Член 16

Възражение срещу европейската заповед за плащане

1.   Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, което му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.

2.   Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника.

3.   Ответникът посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това.

4.   Възражението се подава на писмен носител или чрез друго средство за съобщаване, включително електронно, което се приема от държавата-членка по произход и е достъпно за съда по произход.

5.   Възражението се подписва от ответника или, където това е приложимо, от неговия представител. Когато възражението се подава на електронен носител в съответствие с параграф 4, той се подписва в съответствие с член 2, параграф 2 от Директива 1999/93/ЕО. Подписът се признава в държавата-членка по произход и не може да бъде подлаган на допълнителни изисквания.

Независимо от това такъв електронен подпис не се изисква, ако и доколкото в съдилищата на държавата-членка по произход съществува алтернативна съобщителна система, която е достъпна за определена група предварително регистрирани удостоверени потребители, и която позволява идентифицирането на тези потребители по сигурен начин. Държавите-членки съобщават на Комисията за такива съобщителни системи.

Член 17

Последици от подаването на възражение

1.   Ако възражението е вписано в крайния срок по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.

Когато ищецът е предявил своето вземане чрез процедурата за европейска заповед за плащане, нищо в националното законодателство не засяга неговото положение в последващо редовно гражданско производство.

2.   Прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на параграф 1 се регулира от правото на държавата-членка по произход.

3.   Ищецът се уведомява за това дали ответникът е подал възражение и за евентуално прехвърляне към редовно гражданско производство.

Член 18

Привеждане в изпълнение

1.   Ако в срока по член 16, параграф 2, като се вземе предвид подходящ срок за получаване на възражението, не е подадено възражение до съда по произход, съдът по произход обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж, изложен в приложение VII. Съдът проверява датата на връчване.

2.   Без да се засяга параграф 1, формалните изисквания за прилагане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по произход.

3.   Съдът изпраща подлежащата на изпълнение европейска заповед за плащане на ищеца.

Член 19

Отмяна на екзекватура

Европейска заповед за плащане, която подлежи на изпълнение в държавата-членка по произход, се признава и се привежда в изпълнение в другите държави-членки, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта и без възможност за оспорване на нейното признаване.

Член 20

Преглед в изключителни случаи

1.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата-членка по произход, когато:

а)

i)

заповедта за плащане е била връчена по един от начините, предвидени в член 14,

и

ii)

връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна,

или

б)

ответникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна,

при условие че и в двата случая той действа незабавно.

2.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата-членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства.

3.   Ако съдът отхвърли молбата на ответника на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.

Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна.

Член 21

Привеждане в изпълнение

1.   Без да се засягат разпоредбите на настоящия регламент, процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Европейска заповед за плащане, която е станала изпълнима, се привежда в изпълнение при същите условия, както и изпълнимо решение, издадено в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

2.   За привеждане в изпълнение в друга държава-членка ищецът представя на компетентните органи за привеждане в изпълнение на същата държава-членка:

а)

копие от европейската заповед за плащане, обявена за изпълнима от съда по произход, която изпълнява условията, необходими за установяване на нейната автентичност;

и

б)

при необходимост превод на европейската заповед за плащане на официалния език на държавата-членка по привеждане в изпълнение или ако има няколко официални езика в тази държава-членка, на официалния език или на един от официалните езици на съдебното производство в мястото, където се иска привеждане в изпълнение, в съответствие със законодателството на същата държава-членка, или на друг език, за който държавата-членка по привеждане в изпълнение е посочила, че ще приеме. Всяка държава-членка може да посочи официален език или езици на институциите на Европейския съюз, различен от нейния собствен, който тя може да приеме по отношение на европейска заповед за плащане. Преводът се легализира от лице, което е компетентно да извършва това в една от държавите-членки.

3.   Никакво обезпечение, залог или депозит, описани под каквато и да е форма, не могат да се изискват от ищец, който в една държава-членка иска привеждане в изпълнение на европейска заповед за плащане, издадена в друга държава-членка, на основание на това, че той е чужд гражданин или че той няма местоживеене или местопребиваване в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Член 22

Отказ за привеждане в изпълнение

1.   По молба на ответника привеждането в изпълнение се отказва от компетентния съд в държавата-членка по привеждане в изпълнение, ако европейската заповед за плащане противоречи на по-ранно решение или заповед в която и да е държава-членка или в трета страна, при условие че:

а)

по-ранното решение или заповед се отнасят до същото основание между същите страни;

и

б)

по-ранното решение или заповед отговаря на условията, необходими за признаването му/ѝ в държавата-членка по привеждане в изпълнение;

и

в)

противоречието не е било могло да бъде повдигнато като възражение в съдебното производство в държавата-членка по произход.

2.   Привеждането в изпълнение се отказва също така при молба, ако и доколкото ответникът е заплатил на ищеца сумата, присъдена в европейската заповед за плащане.

3.   Европейската заповед за плащане при никакви обстоятелства не може да бъде преразглеждана по същество в държавата-членка по привеждане в изпълнение.

Член 23

Спиране или ограничаване на привеждането в изпълнение

Когато ответникът е поискал преглед в съответствие с член 20, компетентният съд в държавата-членка по привеждане в изпълнение може, по молба на ответника:

а)

да ограничи производството по привеждане в изпълнение до обезпечителни мерки;

или

б)

да направи привеждането в изпълнение условно, при предоставяне на обезпечение по негова преценка;

или

в)

при изключителни обстоятелства да спре производството по привеждането в изпълнение.

Член 24

Правно представителство

Представителството от адвокат или друг професионалист в правната сфера не е задължително:

а)

за ищеца — по отношение на молбата за издаване на европейска заповед за плащане;

б)

за ответника — по отношение на възражението срещу европейска заповед за плащане.

Член 25

Съдебни такси

1.   Комбинираните съдебни такси за процедурата по издаване на европейска заповед за плащане и за редовното гражданско производство, което следва в случай на възражение срещу европейска заповед за плащане, в държава-членка не надвишават съдебните такси на редовно гражданско производство, което не се предшества от процедура по издаване на европейска заповед за плащане в същата държава-членка.

2.   За целите на настоящия регламент съдебните такси включват съдебни такси и други такси, които трябва да бъдат платени на съда, чийто размер се определя в съответствие с националното законодателство.

Член 26

Връзка с националното процесуално право

Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство.

Член 27

Връзка с Регламент (ЕО) № 1348/2000

Настоящият регламент не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1348/2000 от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки (8).

Член 28

Информация относно разноските по връчване и привеждането в изпълнение

Държавите-членки си сътрудничат за предоставяне на широката общественост и професионалните среди на информация относно:

а)

разноските по връчване на документите;

и

б)

органите, които имат компетентност по отношение на привеждането в изпълнение за целите на прилагането на членове 21, 22 и 23,

по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (9).

Член 29

Информация относно компетентността, процедурите за преглед, начините за съобщаване и езиците

1.   Най-късно до 12 юни 2008 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а)

кои съдилища са компетентни да издават европейска заповед за плащане;

б)

процедурата за преглед и компетентните съдилища за целите на прилагането на член 20;

в)

начините за съобщаване, приети за целите на европейската заповед за плащане, които са достъпни за съдилищата;

г)

приети езици по член 21, параграф 2, буква б).

Държавите-членки известяват Комисията за всяко последващо изменение на тази информация.

2.   Комисията осигурява публичен достъп до съобщената в съответствие с параграф 1 информация чрез публикация в Официалния вестник на Европейския съюз и по всеки друг подходящ начин.

Член 30

Изменения в приложенията

Стандартните формуляри, изложени в приложенията, се актуализират или в тях се правят технически адаптации за осигуряване на пълно съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, в съответствие с процедурата по член 31, параграф 2.

Член 31

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 75 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5а, параграфи 1—4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 32

Преглед

Най-късно до 12 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет подробен доклад, който преглежда действието на процедурата по издаване на европейска заповед за плащане. Този доклад съдържа оценка на действието на процедурата и разширена оценка на въздействието за всяка държава-членка.

За тази цел и за гарантиране на надлежното отчитане на най-добрите практики в Европейския съюз и отразяването на принципите за по-добро законодателство, държавите-членки предоставят на Комисията информация относно трансграничното действие на европейската заповед за плащане. Тази информация обхваща съдебните такси, бързината на процедурата, ефективността, доколко е лесно използването на процедурата, както и вътрешните процедури за плащане на държавите-членки.

При необходимост докладът на Комисията се придружава с предложение за изменение.

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 12 декември 2008 г. с изключение на членове 28, 29, 30 и 31, които се прилагат от 12 юни 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Страсбург на 12 декември 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORRELL FONTELLES

За Съвета

Председател

M. PEKKARINEN


(1)  ОВ C 221, 8.9.2005 г., стр. 77.

(2)  Становище на Европейския парламент от 13 декември 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 30 юни 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Позиция на Европейския парламент от 25 октомври 2006 г. Решение на Съвета от 11 декември 2006 г.

(3)  ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(6)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2245/2004 на Комисията (ОВ L 381, 28.12.2004 г., стр. 10).

(7)  ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12.

(8)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37.

(9)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Image

Image


Top