05/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

124

L 255/160

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В заключенията си от 5 юни 2003 г. за подобряване на имиджа на корабоплаването в Общността и привличането на млади хора в морската професия Съветът подчерта необходимостта от насърчаване на професионалната мобилност на морските лица в рамките на Европейския съюз, като наблегна специално върху процедурите за признаване на свидетелства за компетентност на морските лица, осигурявайки пълно спазване на изискванията на Конвенцията на Международната морска организация за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. (Конвенция STCW) в актуалния ѝ вариант.

(2)

Морският транспорт е интензивно и бързо развиващ се сектор със специфичен международен характер. Съответно, с оглед увеличаващия се недостиг на морски лица в Общността, балансът между търсенето и предлагането на персонал може да бъде поддържан по-ефективно в Общността, отколкото на национално равнище. Следователно е важно общата транспортна политика в областта на морския транспорт да бъде разширена, за да улесни движението на морските лица в рамките на Общността.

(3)

По отношение на квалификациите на морските лица Общността е предвидила минимални изисквания за морското образование, обучение и дипломиране чрез Директива 2001/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно минималната степен на обучение на морските лица (3). Посочената директива включва в законодателството на Общността стандартите за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, определени в Конвенцията STCW.

(4)

Директива 2001/25/ЕО предвижда, че морските лица трябва да притежават свидетелство за компетентност, издадено и подписано от компетентния орган на дадена държава-членка в съответствие с посочената директива и даващо право на законния му притежател да служи на кораб в това качество и да изпълнява функциите, свързани с нивото на отговорност, уточнено в свидетелството.

(5)

Съгласно Директива 2001/25/ЕО взаимното признаване между държавите-членки на свидетелствата, притежавани от морски лица, независимо дали са граждани на дадена държава-членка или не, е предмет на Директиви 89/48/ЕИО (4) и 92/51/ЕИО (5), които създават съответно първа и втора обща система за признаване на професионалното образование и обучение. Посочените директиви не предвиждат автоматичното признаване на официалните квалификации на мореплавателите, тъй като морските лица могат да подлежат на мерки за компенсиране.

(6)

Всяка държава-членка следва да признава всяко свидетелство или друго доказателство за официална квалификация, издадено от друга държава-членка в съответствие с Директива 2001/25/ЕО. Затова всяка държава-членка следва да разрешава на морско лице, придобило свидетелство за компетентност в друга държава-членка, отговарящо на изискванията на посочената директива, да предприема или изпълнява морска професия, за която е квалифицирано, без каквито и да е други необходими условия, освен тези, наложени за неговите сънародници.

(7)

Тъй като настоящата директива има за цел да улесни взаимното признаване на свидетелства, тя не регулира условията, отнасящи се до достъпа до заетост.

(8)

Конвенцията STCW уточнява езиковите изисквания за морските лица. Тези изисквания следва да бъдат въведени в законодателството на Общността, за да се осигури ефективното общуване на борда на корабите и да се улесни свободното движение на морските лица в рамките на Общността.

(9)

Днес разпространението на свидетелства за компетентност на морски лица, получени чрез измама, представлява сериозна опасност за безопасността по море и за опазването на морската околна среда. В повечето случаи притежателите на фалшиви свидетелства за компетентност не отговарят на минималните изисквания за сертифициране от Конвенцията STCW. Тези морски лица могат лесно да бъдат замесени в произшествия по море.

(10)

Следователно държавите-членки трябва да вземат и прилагат специални мерки, за да предотвратят и санкционират практиките на измама, свързани със свидетелства за компетентност, както и да полагат усилия в рамките на Международната морска организация за постигане на строги и приложими споразумения за борбата по целия свят с подобни практики. Комитетът по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБ) е подходящ форум за обмен на информация, опит и най-добри практики в това отношение.

(11)

С Регламент (ЕО) № 1406/2002 (6) се създава Европейска агенция за морска безопасност (Агенцията), за да се осигури високо, еднакво и ефективно ниво на морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби. Една от задачите, възложени на Агенцията, е да подпомага Комисията при изпълнението на всяка задача, възложена ѝ от законодателството на Общността, приложимо към обучението, сертифицирането и носенето на вахта от екипажите на корабите.

(12)

Агенцията следва да подпомага Комисията при проверяването на спазването от държавите-членки на изискванията, предвидени в настоящата директива и в Директива 2001/25/ЕО.

(13)

Взаимното признаване между държавите-членки на свидетелствата, притежавани от морските лица, независимо дали са граждани на дадена държава-членка или не, не трябва повече да бъде предмет на Директиви 89/48/ЕИО и 92/51/ЕИО, а трябва да бъде обхванато от настоящата директива.

(14)

Директива 2001/25/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(15)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно взаимното признаване на свидетелствата на морските лица, издадени от държавите-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, предвиден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(16)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство (7) държавите-членки се насърчават да съставят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, да илюстрират съответствието между настоящата директива и техните мерки за транспониране, и да направят тези таблици публично достъпни,

а)

са граждани на държава-членка;

б)

не са граждани на държава-членка и притежават свидетелство, издадено от държава-членка.

а)

„морско лице“ означава лице, което е обучено и което е получило свидетелство в държава-членка най-малкото в съответствие с изискванията, предвидени в приложение I към Директива 2001/25/ЕО;

б)

„свидетелство“ означава валиден документ по смисъла на член 4 от Директива 2001/25/ЕО;

в)

„съответно свидетелство“ означава свидетелство, както е определено в член 1, параграф 27 от Директива 2001/25/ЕО;

г)

„потвърждение“ означава валиден документ, издаден от компетентен орган на държава-членка в съответствие с член 5, параграфи 2 и 6 от Директива 2001/25/ЕО;

д)

„признаване“ означава приемането от компетентните органи на приемаща държава-членка на свидетелство или съответно свидетелство, издадено от друга държава-членка;

е)

„приемаща държава-членка“ означава всяка държава-членка, в която дадено морско лице иска признаване на своето/ите съответно/и свидетелство/а или друго/и свидетелство/а;

ж)

„Конвенция STCW“ означава Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. в нейния актуален вариант;

з)

„Кодекс STCW“ означава Кодекса за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, както е приет с Резолюция 2 на Конференцията от 1995 г. на страните по Конвенцията STCW в актуалния му вариант;

и)

„Агенцията“ означава Европейската агенция за морска безопасност, създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002.

1.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Свидетелство

Свидетелство е всеки валиден документ, каквото и да е наименованието му, издаден от или съгласно правомощията на компетентния орган на дадена държава-членка в съответствие с член 5 и с изискванията, предвидени в приложение I.“;

2.

Добавя се следният член:

„Член 7а

Предотвратяване на измама и други незаконни практики

1.   Държавите-членки вземат и прилагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики, засягащи процеса на издаване на свидетелства или свидетелствата, издавани и потвърждавани от техните компетентни органи, и следва да предвидят санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2.   Държавите-членки определят националните органи, компетентни да разкриват и да се борят срещу измамите и другите незаконни практики и да обменят информация с компетентните органи на други държави-членки и на трети страни във връзка с издаването на свидетелства за морски лица.

Държавите-членки незабавно информират другите държави-членки и Комисията за данните на тези компетентни национални органи.

Държавите-членки незабавно информират всички трети страни, с които са сключили споразумение съгласно правило I/10, параграф 1.2 от Конвенцията STCW за данните за такива компетентни национални органи.

3.   По искане на приемащата държава-членка компетентните органи на друга държава-членка предоставят писмено потвърждение или отхвърляне на достоверността на свидетелствата на морските лица, съответните потвърждения или всякакво друго документално доказателство за обучение, издадени от тази друга държава-членка.“;

3.

Член 18, параграфи 1 и 2 се заличават, считано от 20 октомври 2007 г.;

4.

Добавят се следните членове:

„Член 21а

Редовен мониторинг на спазването на изискванията

Без да се засягат правомощията на Комисията съгласно член 226 от Договора, Комисията, подпомагана от Европейската агенция за морска безопасност, създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 (8), проверява редовно и най-малко на всеки пет години дали държавите-членки спазват минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.

Член 21б

Доклад за спазването на изискванията

Не по-късно от 20 октомври 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка, изготвен на базата на информацията, получена съгласно член 21а. В доклада Комисията анализира спазването на настоящата директива от държавите-членки и когато е необходимо, прави предложения за допълнителни мерки.

5.

В приложение I, глава I се добавя следният параграф: